Нагарджуна

НАГАРДЖУНА
ДЪРВОТО НА
МЪДРОСТТА
Прекланям се пред Трите скъпоценности
Превел от тибетски: Александър Федотов

Изд. "Шамбала", София, 1992
www.spiralata.net - от Д.К. 1
АНОТАЦИЯ
Нитишастрата "Дървото на мъдростта",

приписвана на знаменития индийски
будистки философ Нагарджуна, е преведена
на тибетски от индийския пандит Шилендра-
бодхи и тибетския лодзава (преводач) Йеше
през IX в. Това известно поетично
произведение е включено в тибетския канон
Танджур и съдържа 260 четиристишия, с
които общодостъпно се излагат религиозни,
морални и житейски мъдри наставления.
~~~
Героят е един на сто човека.

Мъдрецът е един сред хиляди.
Ала е трудно да откриеш съвършения
дори между стотици хиляди.
~~~
Каквото намерение да имаш,

Внушавай го на хората ясно.
Така те ще бъдат завладени от теб,
сякаш (с помощта) на вълшебен камък.
СЪЗВУЧНИ РИТМИ
–––
Човешкото тяло,
което се радва на умиротворение,
е по-скъпо от най-рядката скъпоценност.
Пази тялото си; то е твое само този път.
Човешкият облик се постига много трудно,
а се губи толкова лесно.
–––
Всички земни неща са краткотрайни

като небесните светкавици.
Разбери: този живот е като малка
дъждовна капчица.
–––
Той е нещо прекрасно, което изчезва

веднага щом се появява.
Затова определи свойта цел,
и върви към нея денонощно!
Дзонкапа
НАГАРДЖУНА. КОЙ Е ТОЙ?
Много са загадките около Нагарджуна.

Например неговото име, което се състои от два
компонента: нага (змия) и Арджуна (название на
субтропическо дърво, а също така и тайното име на
Индра и име на известния герой от
древноиндийския епос "Махабхарата"). Как и защо
този голям индийски философ, учен и тантрист
получава именно това име? Отговорите могат да
бъдат различни, но едно е ясно: още в
древноиндийската митоепична литература нагите
заемат много важно място. Дори нещо повече, те
винаги присъстват в сюжетите, където се
споменават популярните богове, като често имат и
човешко тяло. Ето че и в "Махабхарата" царете и
нагите са настроени приятелски към Пандавите, а и
първите съпруга на Арджуна са дъщери на
Нагараджи.
В будизма уважителното отношение към
нагите се съхранява. В такива съчинения като
"Виная-питака","Махавасту", "Ниданакатха",
"Лалитавистара", джатаки и т.н. се говори за
митичната страна на наште, за това как самият Буда
посещава двореца на Нагараджа и т.н. Будистките
идеали дори променят образа на древните наги-
демони, като му придават положителни черти, които
отсъстват на по-стар архаичен етап. Това води до
положението, когато нагите се асоциират с Буда от
момента на неговото рождение до попадането му в
Нирвана. Смята се, че в предходните си
прераждания Буда неколкократно е бил нага (!), а
будистките джатаки разкриват сакралната същност
на нагите, които подобно на боговете вече
изпълняват ролята на закрилник и патрон, т.е.
спасяват онези, които се намират в опасност и
съответно наказват виновните. В индийския социум
вече се разпространява титлата маха-нага, чиито
притежатели са хората, постигнали високо духовно
съвършенство, заличили у себе си земните страсти,
освободили се от греховете, хората, които са
надарени с по-голяма нравствена сила даже от тази
на архатите.
Можем да предположим, че терминът
"нагарджуна" също получава символичен смисъл и с
него се назовават онези, които са постигнали висок
духовен статус или са се приобщили към
тантристките тайнства. От немалкото агиографски
съчинения, описващи живота и деянията на
Нагарджуна, научаваме, че подобно на самия
Куцатой посещава двореца на Нагараджа, получава
достъп до сутрите и усвоява учението на
праджняпарамита. Може би именно това е
причината да получи името (или все пак званието?)
Нагарджуна? И не е ли това основанието да бъде
сравнявай дори с Буда Гаутама и да се именува
"Вторият Буда"?
И още една загадка: кой Нагарджуна имаме
предвид? Ние можем да говорим за Нагарджуна и
нагарджуни. Измежду многото текстове, където се
среща тава име, китайските писания говорят за
махаянския философ, тибетските трактати – за
ваджраянския учител-гуру, а индийските сутри – за
тантристкия мъдрец. С друга думи, името
Нагарджуна през различни исторически периоди и в
различни държави, където будизмът е водещата или
една от водещите религии, носят явно различни
хора, например ученикът на Ашвагхоша (II в.),
ученикът на Сараха (VII в.), историческият тантрист
– един от 84-та махасидхи и т.н.
Съответно, животът на Нагарджуна се датира
по различен начин в зависимост от това, кой от
мъдреците, носили това име (звание), се обявява за
онзи велик Нагарджуна, почитан както от
привържениците на системата Мадхямика, или
"средният път", така и от тантристите, следващи
ваджраянските концепции в будизма.
Интересното в случая е това, че в житията на
Нагарджуна, особено в написаните сравнително по-
късно, се смесват биографичните данни на всички
нагарджуни, а тяхното разграничаване е възможно
само след много прецизен анализ. Така или иначе,
повечето учени смятат, че будисткият философ
Нагарджуна е живял през II в. от н.е., въпреки че
по същото време в Индия са известни още най-
малко трима автори със същото име, създали
съчинения в областта на тантризма, медицината и
алхимията. А може би и индийците са прави, когато
казват, че Нагарджуна в различните му
прераждания се е казвал с едно и също име, ала е
бил ту философ, ту лекар, ту астроном, ту алхимик,
ту магьосник-тантрист?
Ето че дойде времето да поставим още един
въпрос: дали Нагарджуна се е занимавал с
литературна дейност? Тибетският канон Танджур
дава положителен отговор на този въпрос, защото
от осемте нитишастри (т.е. ръководства за
подобаващо поведение, или нити) три се приписват
на Нагарджуна. Като имаме предвид вече казаното,
би трябвало да се усъмним в автентичността на
подобна теза. Най-вероятно преводачите от
санскритски на тибетски, а и трите нитишастри са
преведени през VIII-IX в., биват привлечени тъкмо
от "символичното" авторство на нитишастрите,
които сигурно нямат никакво отношение към
основателя на Мадхямика.
Обаче едно не може да се отрече: самият
Нагарджуна проявява интерес към социалната и
политическата проблематика, споделя със
сънародниците си житейската мъдрост, обича да ги
наставлява. Това доказва безспорното му авторство
върху известната дхармашастра "Ратна авали
раджа-парикатха" или само "Ратна-авали"
("Скъпоценните строфи"). Написана във вид на свод
от наставления за царе, тази дхармашастра, т.е.
шастра за Учението, се интерпретира преди всичко
в социалния контекст. В нея Нагарджуна не само
представя основните принципи на будисткото
учение, но и подчертава необходимостта царете да
се ръководят от тях, за да получат титлата на
вселенския монарх – чакравартин. Като се опира
върху традиционните представи за карма и сансара,
Нагарджуна убеждава царете, че тяхното
положение е резултат от деянията им в предходните
прераждания. Ако евентуалният цар се окаже
неблагодарен и алчен, ако престане да жертва
своето богатство за благото на будисткото учение,
тогава в следващите прераждания той не ще ги има.
Обаче ако се ръководи от нормите на будисткото
учение в своя живот и в управлението на
поданиците си, като съчетава мирската дейност с
духовната, той ще постигне щастие и в следващите
прераждания ще бъде почитан от хората и боговете.
Генетичната връзка между дхармашастрите и
нитишастрите е повече от очебийна. Мисля, че сега
е ясно защо и трите от осемте нитишастри,
включени в тибетския будистки канон, се приписват
на Нагарджуна: от гледна точка на тяхното
съдържание сходството им е просто поразително.
Предполага се, че нитишастрата "Дървото на
мъдростта" е преведена на тибетски от индийския
пандит Шилендрабодхи и тибетския лодзава
(преводач) Йеше през IX в. Това поетично етико-
гномично произведение се състои от 260 строфи и
няма разгърнат колофон. Всяка от строфите
съдържа четири стиха, като количеството срички
винаги е нечетно и варира от 7 до 13 в отделните
строфи.
Тибетското стихосложение не познава нито
начална, нито крайна рима, а се основава върху
изосилабизма като главен поетологичен похват. По
отношение на «.държанието тази нитишастра
третира етико-моралните норми в поведението
както на благородните и високопоставените (т.е.
царете), така и на обикновените люде. Често
авторът повтаря една и съща тема, като използва
различни примери и аналози, което свидетелства за
неговото дълбоко проникване в същността на
въпроса, както и за важността на съответния етичен
проблем.
Преводът, изпълнен с голяма вещина и
майсторство, а в противен случай той не би бил
включен в будисткия канон, съхранява цялата
неповторима образност на оригиналния текст.
Неговият ярък и изразителен език, самият
литературен стил на изложението нрави
нитишастрата много близка с т.нар. субхашити –
друг жанр, заимстван от санскритската словесност,
който получава необикновено широко
разпространение не само в Тибет, но и в цяла
Централна Азия. Афористичното начало, характерно
и за двата жанра, спомага произведенията,
създадени в тази форма, да бъдат едни от най-
обичаните от индийците, тибетците, монголите и
други народи. Те се четат и се препрочитат вече
стотици години, защото скритата в тях истина има
вечен, непреходен характер. Защо да не се опитаме
да я открием и ние!
Настоящият превод на български е направен

от текста на нитишастрата "Дървото на мъдростта",
включен в 144 том на Пекинското издание на
Тибетската трипитака (Тибетския канон), което се
съхранява в библиотеката на университета Отани в
град Киото – Япония.
Всички означения със звездичка (*) са

пояснени в края на книгата в коментарните
бележки.
На санскритски : NITISASTRAPRAJNADANDANAMO
На тибетски език: LUGS-KYI BSTAN-BCOS SHES-RAB
SDONG-BU ZHES-BYA-BA
Нагарджуна
ДЪРВОТО НА МЪДРОСТТА
Прекланям се пред Трите скъпоценности!*
~~~
Злите хора (навред) да бъдат възпирани!

Мъдрите хора (навсякъде)
да бъдат почитани!
Попълвай хазната си с честни деяния!
Защитавай онези, които те следват!
~~~
Ако пазиш своите и чуждите тайни

като собствените си деца,
всички земни неща ще бъдат
(за теб) еднакви,
а любовта към кората – основната ти грижа.
~~~
Ако твоята съпруга и приятелят ти

са лъжци;
ако кралят и твоите роднини
също те мамят;
ако твоите съседи и страната ти
не са на прав път –
напускай ги веднага и отивай надалеч!
~~~
Избягвай онзи приятел,

който милее за богатство.
Избягвай онзи партньор,
който обича да блудства.
Избягвай лекаря, който няма опит
в лекуването на болните.
~~~
Въпреки, че не можеш да отличиш

доброто от лошото,
действай само след като се посъветваш
(с някого).
Ако си успял поне наполовина –
заслужаваш да бъдеш похвален.
~~~
Онези, що се държат благоразумно,

се уважават от всички хора.
Така и слънцето – излиза (от облаците)
и сгрява с лъчите си (всичко наоколо).
~~~
Можеш да изпиташ страдания

като следваш Дхарма*,
ала съзнанието ти не бива да се омрачава.
И луната може да се засенчи,
ала не ще мине много време
и тя отново ще изгрее.
~~~
За гирлянди, що на олтар се слагат,

се избират най-хубави
разцъфнали цветя.
Затова градинарите никога
не изкореняват цветята преждевременно.
~~~
Награди и царска благословия;

проститутка и ученическа възхвала;
наем на лодка и временно жилище –
тези шест (неща) се добиват лесно.
~~~
Погрешно разбраното
Вълшебно заклинание е отровно.
Безразличието към болестта е отровно.
връзката между старец и девойка
е отровна.
Сънят на бедния през деня е отровен.
~~~
Ако достойният човек,

който не дава празни обещания,
гарантира нещо под чуждия натиск,
това наподобява изрязване върху камък;
дори и да умре – той не ще се промени.
~~~
Може да ти се случи
да общуваш с врага си.
Може да ти се случи
да се скараш с приятеля си.
Умният човек винаги "се среща"
с благоприятни случаи,
защото знае какво е потребно
да направи.
~~~
Ако в речите си не внимаваш –

ще бъдеш заловен
като папагал, песнопойна птичка
или пъдпъдък.
Патицата речна,
която ловецът не може да хване,
се спасява с това, че пази мълчание.
~~~
Ако пазиш оръжието си в идеален ред –

Врагът ти ще бъде покорен.
Ако носиш сиромашки дрехи –
женската суета ще бъде заличена.
Ако лекуваш болестта (упорито) –
тя ще бъде победена.
Ако полагаш достатъчни усилия –
невежеството ще бъде забравено.
~~~
Пази мислите вътре в себе си

подобно на това,
как е скрит в калта скъпоценният камък.
Ако не бяха забелязани
лотосовите издънки,
кой би могъл да открие корените му?*
~~~
Въпреки, че несъществуващата
реалност* се приема,
кой може да повярва
В нейното съществуване?
Може ли нарисуваният паун
да гълта скъпоценни камъни?
~~~
Щом някой е намислил зло,

той винаги използва приятни думи.
Когато ловецът забелязва плячка,
той пее сладка песен, за да я примами.
~~~
Каквото намерение да имаш,

Внушавай го на хората ясно.
Така те ще бъдат завладени от теб,
сякаш (с помощта) на вълшебен камък.
~~~
Лесно е да живееш като пренасяш

товара на другите.
Лесно е да се обличаш в дървесна кора в
гората.
По-лесно е за човека да умре,
отколкото да прекарва дните си
В кавги и спорове.
~~~
Същността на човека
е да създава хармония.
Има ли стойност богатството,
придобито чрез свада?
Има ли полза от богатството и живота,
получени чрез презрение и жестокост?
~~~
Владетелят на смъртта
седи до врата на онзи,
който се захваща с работа,
дето не може да свърши,
който споделя вижданията си
с множеството и спори с управниците,
който дрънка за желанията си навсякъде.
~~~
Не разчитай на греховния управник!

Не разчитай на лъжливите роднини!
Не разчитай на сладострастния
съдружник!
Не разчитай на онзи, който върши зло!
~~~
Защо онзи, който може да иде

където пожелае,
трябва да страда от любовта
към родината си?
Глупакът казва: "Това искам!"
и изпива солената вода.
~~~
Високообразованият човек има

два източника за щастие –
като се откаже от всички земни наслади,
или като се сдобие с много от онова,
от което може да се откаже.
~~~
Светецът, когото славата

е изоставила,
чиито усилия вече нямат (никакъв)
смисъл,
и който по този начин
е обречен на мизерия,
се превръща в нерадостен самотник
в гората.
~~~
Славата на светеца
може да има две измерения:
той или се почита от всички люде
В този свят
подобно цветето с
необикновена красота,
или пък се усамотява в далечна гора.
~~~
Същността на всеки живот,

който все свършва някой миг,
е изнемощеност и жажда
за продължение.
Затова не искай прекалено много
насред житейския океан.
~~~
Мравунякът нараства чрез трупане.

Лекарствата се консумират
чрез раздаване.
Страхът на уплашените намалява
чрез събиране.
Тези неща трябва да се проумеят!
~~~
Мравунякът и постигането
на Учението*,
новата луна (в небето),
царската хазна и просяците –
те се увеличават постепенно.
~~~
Не бъди извънредно алчен,

защото (рано или късно)
алчността се обръща в болка.
Онзи, който се ръководи от алчност,
прилича на лисицата,
убита с отровна стрела в момента,
когато се опитвала да глътне лъка.
~~~
Онзи, който "гони" хората

за това, което могат да дадат,
и не поглежда към онези,
които вече са дали немалко,
наподобява човека, що мисли за това как мас-
лото да му падне (направо) в ръцете,
без да обръща внимание на онова,
което вече има в маслобойката.
~~~
Не разчитай на чуждото мнение

и не търси излишна слава!
По-добре бъди по-предпазлив и
самокритичен.
Не се уподобявай на дивите животни,
що се разпръскват навред,
щом някое от тях извика,
уплашено от падането на зрелия плод.
~~~
Не наранявай чувствата на другите;

не се дръж по оскърбителен начин.
Благонравният човек и силният
противник
са известни (абсолютно) на всички.
~~~
Даже ако вражеският син е сладкодумен,

мъдрият човек винаги остава (с него)
нащрек.
Отровният лист съхранява
смъртоносните си качества
и може да (те) порази по всяко време.
~~~
Всеки, който оказва помощ

на своя противник
с честни и откровени деяния,
в най-скоро време ще накара враговете му
да го почитат с благоговение.
~~~
Щом искаш да нараниш врага си,

възхваляй присъщите му достойнства.
(Помисли): кого (повече) нараняват
черните мисли за възмездие –
теб самия или твоя враг?
~~~
По-добре бъди твърд,

отколкото мекушав.
Укротявай буйните със съответната
сила.
Когато децата не са усърдни,
и благодетелният баща прибягва
до наказание.
~~~
Докато виждаш пътя,

докато стъпките ти са твърди,
докато умът ти е чист –
ти ще жънеш успехи.
~~~
Ако винаги гледаш само своята изгода,

каква е ползата да бъдеш измежду другите?
Себелюбецът проваля всякаква възможност
да се възрадват всички живи същества.
~~~
Да молиш за подаяние
и да претендираш за вкусна храна;
да ходиш винаги с протегната ръка и да
се възгордяваш;
да бъдеш профан в науките и да
участваш във (философски) диспути –
тези три качества те правят за смях
пред другите.
~~~
Огънят, унищожил гората,

(трябва да) е бил съюзник на вятъра.
Ала подобно на вятъра,
който угасил огъня,
слабият човек губи своите приятели.
~~~
Да не правиш зло на другите;

да не се прекланяш пред недостойните;
да не се противиш на добродетелите.
Тези малки неща имат важно значение.
~~~
Да не се страхуваш от болестите;
да копнееш за приятелство с мъдри хора;
да не използваш вулгарния език.
Един ден, прекаран така,
е по-важен от сто години!
~~~
Когато скъперниците се сдобият

с малко богатство,
те започват да презират другите
и се преизпълват с високомерие.
Друго е с добродетелните:
и да забогатеят,
те все гледат надолу,
като високата трева.
~~~
Когато низките стават богати

или образовани,
те мислят само за това
как да се скарат с останалите.
(Те се държат) като лисицата,
която паднала в съд с индиго,
и се провъзгласила за тигър.
~~~
Ако се сдобият с богатство или знания,

низките люде стават много надменни.
Колкото и да хвалиш мъдреца,
той става все по-скромен.
~~~
Да бъдеш беден и да отказваш

да просиш;
да бъдеш обзет от
сладостни въжделения;
да търгуваш без изгода;
да се караш с висшите;
да бъдеш груб с млади госпожи –
това са петте признака
за недостойно поведение на мъжете.
~~~
Дори да умре от жажда в лятна жега,

паунът пак ще стои горделиво
и ще моли за дъжд,
Вместо да извие врата си и да (отпие)
от калната вода в (малка) локвичка.
~~~
Гордият пъдпъдък поддържа живота си

като се задоволява само с няколко
капки (вода).
Подложен на това изпитание
заради страха,
той никога не ще помоли за помощ
даже Индра*.
~~~
Щом разбираш истината,

защо ти е учител?
Щом болестта е излекувана,
защо викаш лекар?
Щом реката е преодоляна,
защо търсиш превозвач?
Щом нямаш чувства,
защо ти е вълшебник?
~~~
Докато лошият човек е безсилен,

той се държи (с другите) добре.
Така и реката наесен –
всеки лесно може да я прегази.
~~~
Трябва ли наистина да възлагаш

на мишката да пази хамбар,
а на котката да бди над масло?
Може ли готвачът да не опитва
от яденето?
~~~
Ако нещо се подлага на дълго обсъждане –

всички се хвалят с таланта си.
И тъй като всеки иска да бъде прав –
(в крайна сметка) от това
нищо не става.
~~~
Съешаването или сънят през деня;

неузрялата бира, невтасалата извара
и употребата на алкохол
на млада възраст;
нощите, прекарани с немощни старци
и старици –
тези шест неща погубват
телесната сила.
~~~
(Има хора), чийто гняв

не предизвиква страх у никой.
(Такива люде) не се възползват
от своите (законни) права,
дори не могат нито да рушат,
нито да подчиняват.
Та има ли смисъл такъв гняв?
~~~
Да се сблъскаш с лоша орисия или болест;

да изпиташ глад и ужасен страх
от своя враг;
да бъдеш на кралска врата или
В двореца на Яма* .
всичко това въздейства еднакво.
~~~
Обзети от страст,
хората копнеят за мирски неща,
които нито са подходящи,
нито правилни.
Телето, когато млякото на кравата
свършва,
я напуска и отива другаде.
~~~
Да бъдеш далеч от обекта

на своите чувства;
да потънеш в дългове;
да презираш собствения си народ
и да се сприятелиш с дявола;
да бъдеш отхвърлян от приятелите,
които виждат твоята мизерия –
тези пет неща не са огън,
ала все пак парят.
~~~
Онзи, който не се опитва

да сложи мир,
когато се раждат малки противоречия,
наподобява пчелен кошер,
от който капе мед.
Не мине много време –
и целият кошер загива.
~~~
Онзи, който притежава познания,

е твърд.
Светецът, колкото и да е беден,
не престъпва моралните норми.
Колкото и да се подлага
на слънчеви лъчи –
снегът по планинските върхове
не се топи.
~~~
Онези, що са заслепени от страсти,

не осъзнават своята грубост.
Слепият не вижда и най-обикновените
форми.
Горделивият не разбира своите грешки.
Егоистичният не проумява истината.
~~~
Завоевателят, речният отвод

и пълзящото растение;
онзи, който е свикнал да обмисля всичко,
и слепецът –
тези пет се ръководят от интуиция,
когато попадат под чужда власт.
~~~
Мизерията, когато е резултат

от удоволствия,
това е удоволствие,
което (винаги) следва мизерията.
Щастието и мизерията на хората
се въртят като колело.
~~~
Невидимият се явява
(изневиделица) пред очите ви
и (след миг един) отново изчезва.
Какво ли можеш да хванеш у него?
И може ли невидимият да причини болка?
~~~
Дървените трупи, що плуват в морето,

вълните разнасят в най-различни посоки.
Та може ли такова неизбежно разделяне
да стане причина за нещастие?
~~~
Мъдрите печелят с величието си,

а не с гняв,
докато злокобните изгарят
В собствената ярост.
Та могат ли последните да бъдат
в една компания със мъдреците?
~~~
И най-големият камък с повече усилия

можеш да качиш на върха.
Ала с нищожни –
можеш да го търкулнеш надолу.
Досущ са такива нашите грешки и заслуги.
~~~
Човека, който се намесва

В онези работи,
които са извън неговата компетенция,
със сигурност ще сполети нещастие,
като маймуната,
що предизвиква само кавги.
~~~
Онзи, който "гони" собствения интерес

и не се намесва в чужди работи,
сигурно ще пострада премного,
подобно на краля,
който напуска своето кралство.
~~~
Астрологът прави изчисления

и предсказания
като се основава на движенията
на луната и звездите,
ала и той не може да предскаже,
че в собствения му дом
неговата съпруга, с която бил се скарал,
е легнала с друг.
~~~
Като взимаш погрешно

отражението на луната в езерото
за лотос, искаш да извадиш неговия корен.*
О, лебед, ти, дето знаеш
как да отделиш млякото от водата,
сега не можеш да проявиш познанията си!
~~~
Всеки, който използва

Всичките си усилия,
за да свърши своята работа –
малка или голяма,
в своята всеотдайност е
равностоен на лъв.
Така казват мъдрите хора.
~~~
Управителят не бива да разчита

на поданиците си,
когато иска да защити своето царство, как-
то и когато иска да надвие съперниците си,
а трябва лично да се погрижи за това.
~~~
Онзи, който се съветва със себе си;

който е обичан и обича другите;
който действа чистосърдечно
и великодушно;
който е широко образован –
контролира целия земен свят.
~~~
Като говори винаги приятни и красиви думи

управителят лично
се справя със своите поданици.
Онези, които подбират такива слова,
дето действат като лек,
се срещат (в света)
много по-рядко от слушателите.
~~~
Ако разбираш предназначението

на учителите,
тогава нека твоето собствено
убеждение ти стане наставник.
Това е все едно, че оста на кантара
е развалена и не претегля правилно,
въпреки че уредът е направен
от известен майстор.
~~~
Последователят, чието богатство

равно на възможностите,
който търси смисъла на всяка ситуация
действа решително,
може със сигурност така да ви нарани,
както никой от враговете ви.
~~~
Ако сложиш водата на огъня,

как можеш да го загасиш?
Когато страхът идва от самия защитник,
кой ще те предпази от страх?
~~~
Нетонираният барабан
издава неприятни звуци,
а и да бъде тониран,
звуците му пак могат да се окажат груби.
Нашият свят е като един барабан –
той трябва да се тонира,
а да издава мелодични звуци.
~~~
Местният дух*, обхванат

от огнена страст,
не различава полза и вреда,
а действа така както пожелае,
досущ като побеснял слон.
Измъчван от съжаление, той надвисва
над пропастта от отчаяние
и като заклеймява другите,
не вижда своите грехове.
~~~
Царят по време на (философски) диспут

трябва да запази живота си
дори и с цената на своето богатство.
Така е и когато стригачът на овцете
стиска руното,
а овцата мисли, че оскъдният й живот
е голям късмет.
~~~
Когато в корените на дървото има змия

а в небето кръжи орел,
маймуните се катерят
по клоните и цветята,
които привличат много пчели,
а когато дивите животни си
почиват кротко под клоните
на сандаловото дърво,
те се боят от омайното му ухание.
~~~
Методът е по-важен от силата,

щом искаш да надмогнеш враговете си.
Като изпускала златни топчета
редом със змията,
враната веднъж съумяла
да подтикне човека да убие влечугото.
~~~
Онзи, който притежава знание, е могъщ.

Каква полза има силата без знание?
Заекът убил лъва с помощта на своя ум,
като го накарал
да погледне отражението си в кладенеца.
~~~
Ако се стремиш да изучиш

същинските методи за твоята работа,
питай (за това) онези, що ги разбират.
С помощта на добрите методи
работата ти ще бъде свършена.
Но какво (ще стане),
ако някои се възползват от същите методи,
за да вършат зло на другите?
~~~
Поведението на добронравните
не се нуждае от чужди доказателства.
Ала как може то да излекува онези,
що вършат злини?
Само слузта, която се образува
от употребата на лютиви
подправки,
се увеличава все повече и повече от тях.
~~~
Човек,
срещу когото имаш в сърцето си омраза,
не бива да бъде придумван с обикновени думи.
Първо, подчини го чрез сила,
а после използвай своето оръжие – словата!
~~~
Когато наоколо няма никаква опасност,

не бива да се страхуваш от нищо.
Ала когато нещо те грози,
трябва да преодолееш сраха!
~~~
Щом се придържаш към истината,

защо ти е да се учиш да лъжеш?
Нима спокойният сън,
Възможен благодарение
на (добрите) вестоносци, е смела постъпка?
~~~
Когато си млад,
учи се на спокойствие от възрастните.
Колкото и известен да станеш,
бъди винаги предпазлив.
Не се възгордявай от това, което знаеш,
ори ако си много образован.
Колкото високо положение и да заемаш –
откажи се от самохвалство.
~~~
Онези, що се радват,
когато правят добро на другите,
са ненадминати.
Те наподобяват светилник
от онази скъпоценност,
която сама излъчва светлина.
Той не иска нито масло, нито съд,
нито фитил,
въпреки това светлината му е много ярка.
~~~
Лекарят,
който предписва храната без да я опита.
Царят, който говори врели-некипели.
Благородникът, който се държи неприлично.
Тези трима са пример
за недостойно поведение.
~~~
Кого ли няма да извиси

приятелството с достоен човек?
Та нишката, с която завързват цветята,
става венец за глава.
~~~
Онзи, що чете молитви за съответния сезон

и говори само тогава,
когато има подходящ случай,
ще се ползва с много добра репутация
и ще постигне световна слава.
~~~
От онзи, що притежава усърдие, смелост,

могъщество, мъдрост, упорство
и сила над другите,
се страхуват дори боговете.
~~~
Не се доверявай на сразения враг,

дори ако иска да ти стане приятел.
Гарванът веднъж запалил огън в пещерата,
за да изгори насъбралите се там кукумявки.
~~~
В храненето, съня, страха и съешаването

хората и животните се държат еднакво.
Хората превъзхождат животните в това,
че участват в духовна практика.
И тъй, без религията
дали хората не биха били равни на животните?
~~~
Онези, що говорят
Във вреда на духовния живот,
въпреки че идват и си отиват всеки ден,
наподобяват ковашките духала:
уж дишат, ала не са живи.
~~~
Онзи, що напуска своя патрон – Буда*

и се покланя на други божества,
е подобен на онзи глупак,
който, изпитвайки жажда,
търси кладенец,
Въпреки че се намира на брега на езеро.
~~~
Можеш да останеш дълго в една страна,

ала ясно е, че ще трябва
(рано или късно) да я напуснеш.
Как ли може да изглежда такова напускане,
след като същинското движение
(така или иначе) не можеш да избегнеш.
~~~
Принудителната раздяла
поражда голяма душевна болка.
След като се сбогуваш с нещо доброволно,
безкраен мир и щастие
при теб се настаняват.
~~~
Желанието на хората
да бъдат привлекателни и щастливи,
да се радват на благата,
които им носи богатството,
прилича на глупостта на пияния,
когото трябва да носиш на гърба си,
въпреки че е здрав.
~~~
Няма по-голямо морално падение

от блудството.
Нищо не наранява така хората,
както завистта.
Никой не е толкова подобострастен,
както просякът.
Няма по-добър приятел от великодушието.
~~~
Няма (по-добро) око от това на мъдростта.

Няма (по-черна) нощ от духовната тъмница.
Няма (по-лош) враг от болестта.
Няма (по-голям) страх
от страха от смъртта.
~~~
Най-лошата от всички човешки болести

е смъртта, която спохожда всекиго.
Затова освободи мислите си от страстите
и се приобщи към чистата Дхарма*.
~~~
Великодушието е най-добрият приятел,

а Дхарма е най-скъпоценното украшение.
Надценяването на обикновения топаз
води до разрушение на света.
~~~
Каквото и да има на земната повърхност:

имот, злато, добитък, добро здраве –
нищо от това
не може истински да задоволи хората.
Разберете ли това,
ще постигнете успокоение.
~~~
Богатството,
което е придобито чрез много нещастия,
(богатството), което се показва
и се гледа много рядко,
наподобява гладната мишка,
дето къта (трескаво) своите запаси.
Такова богатство
е източник за (немалко) страдания.
~~~
Земният живот не е вечен.

Всички богатства и удоволствия
си имат край.
Съпругата и децата ти също не са вечни,
затуй вярвай в Дхарма* и нейната слава.
~~~
На царя все не му стигат богатства;

на океана – вода;
на огъня – дърва; на умния благозвучни речи;
светът никога не се препълва с красота
както и детето не знае границите на своите
желания!
~~~
Добронравното държание,
самоограничаването,
контролът за решенията.
Какво друго е потребно на човека?
А кой (все пак) държи на това?
~~~
Ако останеш верен на (истинската) същност,

можеш лесно да избегнеш покваряването.
Удоволствията, обвързани със страстите,
крият опасност на всяка крачка.
~~~
Това тяло, изпълнено с грехове,

все още има едно (важно) качество:
с каквото и да се сблъсква
в този временен живот*,
всичко ще зависи
от постъпките на неговия притежател.
~~~
Слонът е могъщ, въпреки че се храни с трева.

Змията, дето уж се препитава с въздух,
(също) не е безпомощна.
Аскетът,
приемащ само шепа ориз и малко плодове,
с това се задоволява напълно.
Затова се придържай към умереност.
~~~
Има ли някъде
такова потайно място за медитация,
където отсъства всичко друго,
освен чистата изворна вода?
Но нали луната е светилник за всички?
Та има ли смисъл да обявяваш нещо за "свое"?
~~~
Най-сигурното притежание е умереност.

Не е трудно да си подсигуриш прехраната
там,където има плодове и изворна вода.
Няма такова място,
където те да отсъстват.
~~~
Тигърът е царят в гората,

а слонът е господарят.
Нека тревата ти стане постеля,
дървесната кора – дрехи,
плодовете пък ще бъдат твоята храна.
Кому ли това обедняло общество
осигурява достоен живот?
~~~
Какво значение има богатството за онзи,

който поддържа тялото си в чистота,
и се нагажда към това, което
има по различно време – добро ли, лошо ли?
~~~
С голямата цена на духовните заслуги*

си получил кораба на (живота) – твоето тяло.
Докато този кораб не е потънал,
постарай се да преплуваш
океана на нещастията.
~~~
Докато луната на благоденствието

нараства,
докато смъртта не е почукала
на твоята врата,
продължавай да живееш целомъдрено,
и нека твоите постъпки
на всички полза принесат!
~~~
Когато погледът ти преминава

В "стъклено" безсъзнание,
а от гърлото ти излиза последната
немощна кашлица,
когато вече политаш надолу
В бездънната тъмна пропаст,
каква помощ могат да ти окажат
своята съпруга и децата?
~~~
Даже онзи, чиито желания са под контрол

и който се радва на чуждото щастие,
който живее просто сред дърветата
се покланя на Буда*,
с все някога ще бъде принуден
а напусне човешкото си тяло.
Не можеш да намериш спасение чрез шастри*
или като се абстрахираш
от телесните страдания.
~~~
Ако контролираш мислите си с разум –

освобождението* е много близо.
Трябва ли да си бръснеш главата,
за да разрушиш пагубното зло?
~~~
Богатството не е истинско,
когато е придобито чрез нещастие
(на другите),
или пък с действия,
които противоречат на религията,
или пък чрез унижение пред врага.
~~~
Освобождението* и знанието –
към това се стреми
(възрастният) аскет със сплъстена коса.
Младите (пък) мечтаят за спокойствие.
и виждат в това главната цел.
~~~
Страхът да бъдеш порицан от хората

предизвиква нещастие у светия човек,
който желае да се държи достолепно.
Безсрамникът пък,
който се държи арогантно
и хич не мисли
за истинското и неистинското,
често е много по-щастлив!
~~~
Най-големият източник на добродетелите,

видими и невидими, е правилното познание.
Следователно,
щом се стремиш да бъдеш добродетелен,
въоръжавай се със знания изцяло!
~~~
Има ли (някаква) разлика

между (обикновено) животно и онзи,
който не отличава
истинското от неистинското,
отказва се от всякакви норми,
не следва Учението*,
а мисли само как да напълни стомаха си?
~~~
Знанията са най-големият извор

на (всички) видими и невидими добродетели.
Затова е потребно чрез пречисти молитви
да се стремиш
към овладяването на мъдростта.
~~~
Героят е един на сто човека.

Мъдрецът е един на хиляда души.
Ала съвършеният може трудно да се открие
дори измежду сто хиляди души.
~~~
Знанието е потребно на умния,

даже когато е в преклонна възраст,
Въпреки че в този живот
може и да не постигне резултат,
в бъдещите (прераждания)
кармата* ще му благоволи.
~~~
Даже ако си немощен и си с побеляла коса,

продължавай да се обогатяваш със знания.
Където и да попадне ученият човек –
никъде не ще бъде победен.
~~~
Царят и съвършеният човек

не си ли приличат?
(Е да, но) царят е почитан в своята страна,
докато съвършеният е ценен навсякъде.
~~~
Ако съвършеният допуска грешки –

философите не се натъжават.
Така и луната
може да бъде за малко замъглена,
но умните пак я гледат с наслада.
~~~
Няма по-красива украса от добродетел.

Няма по-голямо нещастие от страдание.
Няма по-сигурна защита от търпение.
Няма по-верен приятел от усърдие.
~~~
Макар че светецът може да живее далеч,

неговите добродетели
са и неговите посланици (навсякъде).
Ароматът на планината Кетака*
винаги привлича (рояци) пчели.
~~~
Ако наистина се стремиш към добродетели,

не се дръж високомерно!
Щом кравата ти няма мляко, не ще я купят,
даже ако окачиш на врата й
звънлива камбанка.
~~~
Животът ни е кратък, а знанията са безчет.

Можем ли да предположим колко ще живеем,
след като не знаем точния срок
на нашия живот?
Така както лебедът отделя
млякото от водата –
посветете се и вие на онова,
което вършите добре.
~~~
Макар че безброй звезди светят в нощта,

а ярката луна украсява небето,
само слънцето осигурява дневна светлина
и обуславя понятията "изток" и "запад".
~~~
Слънчевата светлина прогонва мрака,

а слънчевите лъчи проникват навсякъде,
като засенчват всички други звезди
и даряват земята с най-благодатна топлина.
~~~
Онзи, който е съвършен в една област,

се откроява сред останалите
чувстващи същества*.
Пълната луна осветява земята,
докато мигащите звезди
не могат да го сторят.
~~~
Ръстът на моралните добродетели

зависи от всеки човек.
Сдобиване с тях
зависи от предишните ви постъпки.
Хората могат да бъдат лоши или бедни,
но трябва ли да ги порицаваме за това?
~~~
Добродетелите се придобиват със старание,

което зависи изцяло от теб.
И тъй, възхвала на другите
за техните добродетели
може да ти послужи като стимул.
~~~
Множеството,
което разбира смисъла на шастрите*,
най-добре да търсиш измежду пострадалите.
Това сигурно е причината
те да посягат упорито към острата сабя,
с която да поразят врага си.
~~~
Сред варварите има и богати

Сред животните има и много герои.
Ала светците,
които могат да обяснят истината,
са измежду най-малобройните.
~~~
Сандаловите дървета
не виреят на всеки хълм,
както и перлите не се получават от слонове.
Учените, които могат да обяснят
смисъла на истината,
не се намират навсякъде.
~~~
Истинското знание
е добродетелта на надарения,
ала злото не подбира, и спохожда даже него.
Планинската река е чиста,
но като се влива в океана, се замърсява и тя.
~~~
Добродетелният се радва на добродетелите,

докато грешникът въобще не ги забелязва.
Пчелите са привлечени от многото лотоси,
ала жабите във водоема
дори не ги поглеждат.
~~~
Славата на проницателните,
ценностите на умните,
героите в жестоки битки –
всички те изпъкват измежду подобните им.
~~~
Лебедът не е от враните.
Конят не е от магаретата.
Лъвът не е от лисиците.
Мъдреците не са от глупавите.
~~~
Нещо,
което трябва да се почита с благоговение,
невежите третират
като незаслужаващо никакво внимание.
Така и ступата*, тъй почитана от мъдреците,
се използва от враните за място за кацане.
~~~
Въпреки че притежават големи заслуги,

светците възхваляват
съвършенствата на другите
и никога не подчертават собствените.
Колко е прекрасно подобно поведение!
~~~
Добродетелите на всеведущия
се постигат само от онези, що знаят всичко.
Точното тегло на земята
е известно само на Тха-йе*, който я държи.
~~~
Ако хората взаимно се радват

на добродетелите,
дори онзи, що не ги притежава,
ще постигне няколко (от тях).
Ала онзи,
който се хвали само със своите заслуги,
не е достоен за уважение,
даже ако е самият Индра*.
~~~
Защо ли мъдрият човек да странства

из онези страни,
където учеността не се почита?
Каква работа може да намери перачът
в онзи град, където живеят само голи йоги?
~~~
Уви, в този объркан свят

индивидуалните прояви не се поощряват,
ала като имитираш другите,
се губиш подобно на капчица метал
в разгорещена пещ.
~~~
Глупавите предпочитат шута

пред учения човек,
защото обичат да се смеят.
И тъй: шутът си трупа богатство,
докато ученият си отива с празни ръце.
~~~
Съвършеният прекарва времето си

като се занимава с благодатна медитация.
Отричаш ли тази прекрасна възможност,
та дори и насън –
можеш да предизвикаш ужасни последствия.
~~~
Защо ли е бил роден в този вид

онзи, който не се старае
да се сдобие с добродетелите на светците
и се страхува
от вида на майчиното страдание?
~~~
Пътят на учения се състои от знанията.

Пътят на кукувицата – от мелодичния глас.
Пътят на аскета – от търпението.
Пътят на невежите – от извращенията. .
~~~
Истинският смисъл на Дхарма* и науките,

както и същинското знание
на свещените мантри
трябва да бъдат упражнявани
непосредствено.
Не бива анализът на същността
да бъде повърхностен.
~~~
Когато идва определено време,

знанията, получени чрез книги,
и богатството,
Взето (назаем) от други хора,
стават нито знания, нито богатство.
~~~
Съвършенствата на учителя на мравките

не са нищо друго
освен умението да се осигури прехрана.
Защо обаче
изследването на освобождението
от земни инкарнации
не може да се превърне в съвършенство?
~~~
Сакралните истини не бива да се споделят

с никой без надлежна проверка!
веднъж един мъж останал без своя дом,
само защото
направил малко местенце на една маймуна.
~~~
Някои обучават като разчитат на езика си.

Други обучават, без дори да говорят.
Цветето тръстика няма плодове,
а орехът има хем плодове, хем цветя.
~~~
Плодовете на дървото Катака*

пречистват водата от калта.
Обаче калта не ще изчезне,
ако само произнесете името на това дърво.
~~~
Въпреки, че някой
може да бъде образован човек,
ако не използва знанията си,
ще наподобява слепеца, който
дори с лампа в ръце не вижда пътя.
~~~
Подобно на луната, която ту нараства,

ту намалява,
заради пренебрегването на светото (учение)
или заради безчестие,
малката добродетел може да стане голяма,
а безценните съвършенства да се намалят.
~~~
Като сравняваш отровата

на змията и подлеца,
ще видиш, че подлецът
е по-опасен от влечугото.
Змийската отрова може да се неутрализира
с лекарство,
ала какво ще възпре отровата на подлеца?
~~~
По-добре е да имаш умен противник,

отколкото да имаш глупав приятел.
Спомни си за брамина*,
намерил защита от крадеца,
или краля, ослепял заради своята маймуна.
~~~
Дори да се ароматизираш
със сандал, мускус или камфора,
не ще заличиш вонята на чесъна.
Можеш да прочетеш безброй шастри,
обаче трудно можеш да оправиш
грешките в характера си.
~~~
Отначало злият човек

е толкова непостоянен,
колкото и везните:
от малко нещо се качват горе,
или слизат надолу.
~~~
За умните, посветените,
образованите и правдивите
е по-добре да умрат,
отколкото да живеят
в едно царство с подлия.
~~~
По-добре да умреш учен,

образован, посветен и правдив,
отколкото да живееш в царството,
което се управлява от безчестния.
~~~
Въпреки че подлеците могат да притежават

определени дарби,
те винаги говорят груб език,
дори когато са щастливи.
Образованият е постоянен и надежден:
даже когато изпада в немотия,
той не се отказва от добродетели.
~~~
По лицето на сина на благородния

не растат лотоси.
(Впрочем)
на главата на сина на проститутката
(също) няма рога.
Ала има ли извращения
по време на съешаването,
непременно ще се роди низко същество.
~~~
Словата, които се произнасят,

могат да се отличават
от мислите, които се раждат в нечий ум.
Уви, дали някой може да промени
вроденото желание на лъжеца да лъже?
~~~
Като се придържат към пороците

се отказват от добродетелите,
злите хора наподобяват цедка:
те съзнателно задържат пороците,
като (без жал) изпускат моралните норми.
~~~
Онзи, който е набеден от злия човек,

губи вяра в съвършените люде.
Детето,
веднъж изгорило устните с топло мляко,
сетне духа дори и върху каймака.
~~~
Като вижда нощем

отраженията на звездите в езерото,
лебедът ги взима за кълнове лотос, но уви...
Когато пак вижда през деня
истинските лотосови кълнове, не ги яде.
Тъй е то: излъжат ли те веднъж,
после не вярваш даже на честния.
~~~
Апетитът на онзи, що се води от емоции,

е дваж по-голям от този на мъдрия,
а неговата лъжливост – четири пъти,
срамът му – шест пъти,
а желанията му – осем пъти са по-големи.
~~~
Ни с дар, ни с внимание,
ни с вяра, ни с почит,
ни с постоянно приятелство, ни с ухажване –
никой не може
да се контролира толкова добре,
както с желание.
~~~
Донесен от царя на пернатите,

Нага на белия лотос рекъл:
"Онзи, който споделя тайните с други,
не след дълго губи живота си".
~~~
Подобно на онези,
що крадат чужди мъже и жени,
идват причините за всеобщо нещастие.
Онези,
що съсипват нечии стремежи и вярата,
създават пречки
по пътя към освобождението.
~~~
Дори ако само едно правдиво стихотворение

бъде изречено от ламата*
на неговия послушник,
това ще бъде извънредно важно,
защото няма друг дар като този
в целия свят.
~~~
Трябва да се откажеш
от всички мирски удоволствия.
Ако не си способен да го сториш,
тогава се обърни към светеца
и той ще ти посочи (нужното) средство.
~~~
Потребно е да се откажеш
от всякакви желания,
но ако не можеш да го направиш,
възжелай да намериш спасението
и тъй ще се излекуваш (от всичко).
~~~
Безпомощният роднина е като чужденец,

обаче онзи, който ти помага,
даже ако не ти е близък,
е сякаш член на твоето семейство.
Така е с тялото,
обхванато от (тежка) болест,
която се лекува с целително лекарство.
~~~
Ако внимаваш много като носиш кана,

напълнена до половината с вода,
(евентуалното) разсипване на водата
ще наподобява гнева
на злия човек, който все пак държи
на уважението от другите.
~~~
Всичко, което отговаря на твоите виждания,

ти е близко, въпреки че се намира далеч.
Онова,
което няма постоянно място в душата ти,
ти е чуждо, въпреки че се намира до теб.
~~~
Макар че ние можем да живеем заедно

(с други хора),
както между водата и лотоса –
(между нас) няма близост.*
въпреки че светците могат да живеят
разделено,
подобно на луната и водната лилия*,
те се стремят един към друг.
~~~
Обзалагане, търговия и сарафлък,

откровени разговори с жени:
тези три неща да избягват онези,
които копнеят за истинското приятелство.
~~~
Когато млякото дойде от рог,

когато тръстиката даде мед,
когато лотосът порасте на сухо място,
тогава и лъжецът ще каже истина.
~~~
Човек с малко добродетели

не знае как да използва своето богатство,
както и жадното куче, което ближе лед
без да може да го разтопи.
~~~
Търговци и продавачи не ще носят храна

за из път без надлежно заплащане.
Обаче беднякът, без да бъде дори забелязан,
събира в хилядите гънки (в дрехите си) безброй
трохички.
~~~
Ние даваме подаяние, защото умираме

и оставяме подир себе си цялото богатство.
Мъдрецът пък дава подаяние, защото знае,
че когато дойде неговият смъртен час,
деянията му, както и целият му имот не ще се
загубят.
~~~
Като се страхува от мизерията,

скъперникът никога не дава милостиня.
Обаче разумният човек,
разбиращ колко е опасно богатството,
раздава имота си на всички.
~~~
Защо не дадеш половината от храната си

на онзи, що от нея се нуждае.
желанията и въздаянията,
които носи милосърдието,
ще бъдат обилно възнаградени в бъдеще.
~~~
Не се натъжавай,
дори да не виждаш резултат
от своите деяния,
щом все още можеш да правиш подаяние
онова, което притежаваш.
Цветя, плодове, листа, вода и лекарства
могат да станат неизброими
помощта на менталното посвещение.
~~~
Погрешно е да притежаваш богатство,

което нито го раздаваш, нито му се радваш.
вярно е, че то принадлежи на теб,
но имаш ли от него полза?
~~~
Тук е мястото за действия.

Там е мястото за резултати.
Каквото и да направиш тук,
със сигурност ще ти се отрази там.
~~~
Защо да съжаляваш, когато виждаш

чуждото богатство,
чинове, красота и здраве?
Ако желаеш всичко това,
по-добре е да погледнеш добрите им деяния!
~~~
Ако притежаваш богатство,

но не го делиш с другите,
каква е ползата да го задържиш?
Ако плодовете на растението Кимпака*
са лютиви,
могат ли те да се понравят на гладния?
~~~
Подаянията, които не накърняват

(достойнството) на другите;
удоволствията, които не могат
да бъдат отнесени от наводнение,
изгорени в огъня, или откраднати от крадци –
такова богатство никога не ще пострада.
~~~
Онзи, що не използва никакви средства

за лекуване на болестта,
която отвежда в ада –
какво ли ще предприеме, когато се озове там,
където няма никакъв лек?
~~~
Светците се нараняват от такива думи,

що приличат на змии,
които изпълзяват от ямата на злокобното.
За да се излекуват от тази отрова,
те трябва да използват вместо лек
търпение и мъдрост.
~~~
Дори да прекарваш живота си

като убиваш (враговете си),
ти (никога) не ще свършиш с всички тях.
Обаче, ако се пребориш със своя гняв,
истинският ти враг ще бъде сразен.
~~~
Могъщите не копнеят за промени,

така че защо ли да бъдем с тях търпеливи?
А има ли нужда да бъдем търпеливи
с онези, които са образовани и скромни?
~~~
Щом се гневиш –
Вредиш на себе си.
Помни: после идва онзи гняв,
който пречи да постигнеш освобождението*.
~~~
Онзи, който се измъчва,

когато вижда величието на другите,
и не разбира и най-малката истина –
руши собствените си добродетели.
~~~
Нека всеки чуе тази максима,

а после – я следва:
недей да правиш на другите онова,
което на теб самия е неприятно.
~~~
Кой ли не изглежда мъдър,

когато говори за напускането
на този живот?
Обаче онзи, който може да практикува
такава непривързаност,
го смятат за най-мъдър измежду мъдрите.
~~~
Богатството е несигурно (нещо),

и младостта си отива мигновено.
животът е хванат
от острите зъби на Смъртта.
И все пак хората закъсняват
да се освободят от земния свят.
Уви, поведението на хората
крие немалко изненади.
~~~
Онзи, който има широки познания,

но е мързелив,
никога не ще се извиси.
Той е като млад съчинител,
който записва мислите си върху пясък.
~~~
Ако всички чувстващи същества

биха могли да предусетят своята смърт,
даже храната не би имала (за тях) аромат,
а да не говорим за останалото!
~~~
Владетелят на смъртта*
не чака да го уведомите,
дали земните ви дела са завършени или не.
Следователно,
правете утрешната работа днес,
а вечерната – сутрин.
~~~
Щом си в добро здраве

и можеш да се прехранваш,
щом не си съсипан
от някаква страшна болест,
щом умът ти е остър и жив –
разумно използвай този шанс,
за да практикуваш Дхарма*.
~~~
Защо ли за магаретата и добитъка

венци от цветя?
Защо ли за животни и свине
деликатесна храна?
Защо ли светлина за слепия и песни за глухия?
Защо ли религиозното учение за глупавия?
~~~
Щом някой не се е възгордял,

неговите качества ще бъдат велики.
Ако храниш прекалено (големи) амбиции,
можеш ли да постигнеш добродетели?
~~~
Щом някой не моли за подаяние,

даже когато се налага,
другите го смята за всеславен аскет.
Смел, умен, извисен, мъжествен...
Това са думите за онези,
що молят за подаяние.
~~~
Синът на мъдреца може скоро да умре,

а царският син може да живее
неочаквано дълго.
За сина на ловджия (дългият) живот
и (скорошната) смърт са еднакво възможни,
а за сина на светеца – са еднакво невъзможни.
~~~
Висока стойност имат онези неща,

които съществуват,
за да разширят човешкото познание.
Нека благозвучните шастри*
разясняват онези,
които разбират Учението*.
~~~
Преподаване на благозвучни речи

трябва да се прави само от можещи хора
За великолепния подарък
от мъдри наставления
можеш да заплатиш всякаква цена.
~~~
Постигащият знание, героят

и всяка хубава жена
се сдобиват с голяма слава,
където и да отидат.
~~~
Човек на науката и цар

по никакъв начин не са сравними.
Царят се уважава (само)
в собствената си страна
а мъдрецът – навсякъде, където и да отиде.
~~~
Каквото добро и да сторят на злия човек,

той никога не ще бъде благодарен.
Ала направи дребна услуга на светеца
и ще можеш да го командваш цял живот.
~~~
Постъпките на глупавите
са като вълнението върху водата,
което по всякакво време е различно.
Деянията на съвършените люде,
даже най-малките,
са постоянни като изрязването върху камък.
~~~
Злокобният човек може да бъде сладкодумен,

но въпреки това не му се доверявай!
Паунът има мелодичен глас,
ала храната му е много отровна*.
~~~
Уви, злите хора и мекотелите (охлюви)

са наистина еднакви.
Те се възбуждат
от (проявената към тях) доброта
и се успокояват (само) чрез сила.
~~~
Зъл човек, злато, барабан,

див кон, невежа и дрехи –
Всички те се оправят само с биене
и не се поддават на деликатни действия.
~~~
Приятелство с недостойния човек

е нежелателно,
независимо от това дали е приятен
или (просто) непоносим.
Както е нежелателно и да бъдеш
(през цялото време) с кучето,
независимо от това, играеш ли с него
или го караш да те ближе.
~~~
Дивотиите са по-опасни и от змията.

Чрез лекарство и магия
змийската отрова може да бъде премахната,
ала не ще можеш да заличиш дивотията.
~~~
Неправилните постъпки на необразования

оставят следа в тяхното съзнание.
всеки, който има контакт с непослушния,
става по-непослушен дори и от него.
~~~
И без специално желание

синът имитира държанието на баща си.
От вълшебното дърво
не можеш да откъснеш кисел плод.
~~~
Ако моите баща, майка, брат или съпруга

имитират моите постъпки,
какъвто грях и да сторя –
ще бъде така, сякаш те са го сторили.
~~~
Земята, безбрежният океан

и високите планини не са никакво бреме.
Обаче за онзи, който е неблагодарен,
те са наистина тежък товар.
~~~
Онзи, който пребивава

сред добронравни хора,
с удоволствие прави добро
даже на недостойните.
въпреки че Яма* е разрушител,
мъдрите хора го възхваляват (безгранично).
~~~
В обществото на мъдрите, просветените,

образованите и правдивите
лишаване от свобода
е изключително явление.
Не е така обаче,
когато управляват сприхавите.
~~~
Онзи, който е красив, млад,

изпълнен със съвършенства
и е от високо потекло,
като цветето на люляк –
не ще изглежда добре,
щом го откъснеш от неговия род.
~~~
От каква полза може да бъде онзи,

който има тяло,
но е лишен от Учението?
в този свят почитанието идва от ученето.
Когато го няма – започва рушенето.
~~~
Можеш да копнееш за спокойствието,

а да се отдадеш на ученето.
Можеш да копнееш за ученето,
а да се отдадеш на спокойствието.
Но можеш ли в спокойствие
да постигнеш знание?
А може ли сериозен студент
да се наслаждава на спокойствие?
~~~
Онзи, който не е приятел на знанията,

винаги ще изпитва нужда.
Онзи, който е приятел на знанията,
винаги ще се радва на удоволствия.
~~~
Коя ли страна ще е чужда за мъдреца?

Кой ли е враг на сладкодумния?
Какъв товар е тежък за човека
В собствения му дом?
Какво разстояние е много голямо
за издръжливия?
~~~
Онзи, който е чел книги самостоятелно

и не е учил (нещата)
от различни гледни точки,
наподобява бременна жена с нисък морал.
Той не изглежда добре
сред своите връстници.
~~~
Онези, които презират ламите*,

дето са дали поне един-единствен урок,
ще минат през стотици прераждания
(във вид) на куче,
а сетне ще се възродят в низша област.
~~~
Не съществува такова богатство,

с което да въздадеш на ламата*,
даже за един единствен урок,
даден на неговия послушник.
~~~
Онзи, който обучава на изящната словесност,

който преподава науки, който възпитава,
който храни някого и който не внушава страх,
тези пет за теб са като роден баща.
~~~
Съпругата на твоя цар или министър,

както и съпругата на твоя приятел,
а и съпругата на брат ти и
собствената ти майка –
тези пет за теб са като родна майка.
~~~
Съвет, даден на глупеца,

учудва, но не успокоява.
Онзи, който дава мляко на змията,
само увеличава нейната отрова.
~~~
Глупавият, който се държи

като двукрако животно,
трябва непременно да се избягва
подобно на невидимия трън,
защото болката,
причинена от неговите думи,
може да бъде силна.
~~~
Когато глупавият вижда подобен на себе си,

той "се освежава" повече,
отколкото с аромата на сандал.
Когато глупавият вижда мъдър човек,
той злобно го обвинява
в чудовищни престъпления.
~~~
Близост в компанията на светеца.

Беседа в компанията на образования.
Приятелство с неегоистичния –
това никога не поражда съмнения.
~~~
Въпреки че в продължение на много време

можеш и да е изпаднеш в мизерия
в това прераждане
и в следващите прераждания,
все пак Учението*
трябва да доминира в съзнанието ти!
~~~
Въпреки че нещо може да ти дари наслада,

след като резултатът ще бъде вреден,
дали това е правилно?
Ако нещо вреди на твоето здраве,
може ли изобилието на храната
да бъде правилно?
~~~
Онова, което наранява, но е полезно,

се поема от мъдрия като лекарство.
Резултатът, който се постига после,
става просто неоценим.
~~~
Ако образованият цар

би преразказал тези максими
В началото, по средата и в края –
те несъмнено биха изглеждали благозвучни.
~~~
Хората казват: когато океанът пресъхва,

можеш да го прекосиш дори по средата.
Независимо от това дали редом с нас
има светци или няма,
не бива да нарушаваме моралните норми.
Така свършва шастрата* "Дървото на мъдростта", написана от

пандит* Нагарджуна.
КОМЕНТАРНИ БЕЛЕЖКИ
Брамин – (брахман) букв. "онзи, който притежава
свещеното знание или Брахма" – член на
висшето съсловие "варна" в древноиндийското
общество, по-късно привърженик на
брахманизма.
Буда – 1. букв. "пробуденият" или онзи, който е
постигнал висшата истина и е попаднал в
нирвана. 2. Историческият Буда Гаутама.
Владетел на смъртта – владетел на ада или Яма –
владетел в царството на мъртвите.
Водата и лотоса – както е известно, лотосът расте
над повърхността на водата, т.е. сякаш се
стреми да се отдели от нея, въпреки че
корените му се под водата.
Временен живот – съгласно концепцията за
преражданията във ваджраяна – най-
разпространената форма на будизма в Тибет,
поведението на индивида в земния или
сансаричния му живот предопределя формата
(на физическото тяло) в бъдещото му
прераждане. Менталното тяло, което в случая
не се променя, се определя като нещо
постоянно, докато формата на неговото
съществуване, т.е. животът, има временен
характер. Тази основополагаща за будистите
концепция е ясна на всеки будист в страните,
където тази религия се изповядва, или казано
с други думи, хората осъзнават, че техният
живот винаги има временен характер.
Духовни заслуги – вж. Временен живот. Резултатът
от добро деяние, който осигурява добра карма.
Дхарма – качество, атрибут, същност на нещо
материално; норма, закон, доктрина; обект на
съзнание; феномен. 2. трансцедентен субстрат
на единичния елемент на съзнателния живот;
компонент от съзнателния живот; 3. учението
на Буда Гаутама, будизъм.
Индра – букв. в текста "онзи, който е направил сто
приношения". Съгласно будистката митология
има двама Индри: старшият е владетел на
боговете, а малкият охранява небесните
райони.
Карма – основно понятие в будистката концепция за
причинно-следствената връзка, съгласно която
лошото деяние винаги носи лоши резултати и
обратно. Съвкупност от добри и лоши деяния,
извършени в миналите прераждания, формира
човешката орисия в сегашното му прераждане.
Катака – название на растение, чиито семена,
сложени в мръсна вода, предизвикват утаяване
на частиците кал. Отнася са към Strychnos
potatorum.
Кетака – название на голяма планина, разположена
северно от обширно, покрит с гори плато,
което се намира на северния бряг на река
Сита. Казват, че върховете на тази планина
представляват необикновено зрелище, а самата
планина съдържа злато и сребро. Редом с
върховете се намират четири необикновени
езера, които през всички сезони са пълни с
лотоси и водни лилии. В древните времена тази
чудесна страна е управлявана от Вайшравана,
чиято армия се състояла от прекрасни и смели
амазонки.
Кимпака – названието на овощно дърво и
съответните плодове. Вероятно е Cucuritaccous
или Trichosanthes paemata – корени на лотоса,
обработени по съответния начин, те
представляват едно от най-любимите ястия в
редица източни кухни, в тома число
индийската, китайската и тибетската. Намират
се под водата и затова се търсят по лотосовите
издънки.
Лама – общоприето название, носещо почтителен
характер, за всички духовници в Тибет и
Монголия. От друга страна, погледнато съвсем
строго, правото да се наричат лами имат само
онези монаси, които са получили пълния курс
на манастирското обучение.
Луната и водната лилия – както е известно, водната
лилия се отваря само нощно време, т.е. тогава,
когато на небето изгрява луната.
Мантра – магическо заклинание или молитва, което
се състои от определено количество срички,
всяка от които също може да има собствено
значение.
Местен дух – или савдаг, название на духовете –
пазители на определени райони и места.
Изначално са представени в бонския, т.е.
предбудистки пантеон, и се ползват с
необикновено голяма популярност сред
тибетското население. След проникването в
Тибет на будизма, тези духове постепенно
навлизат в будисткия пантеон.
Нага на белия лотос – име на божество от класа
нага. В индуистката митология това са
полубожествени същества с тяло на змия и
една или няколко глави на човек. В будистката
митология нагите са обикновено змиеподобни
божества, които могат да живеят във вода и на
суша. Често се превръщат в хора. Към будизма
се отнасят благосклонно. В Тибет нагите се
отъждествяват с местните змиеподобни
божества лу.
Несъществуваща реалност – съгласно една от
основните в будизма на ваджраяна концепции,
обкръжаващият ни свят представлява една
илюзия, т.е. всички предмети, хора, животни и
т.н. са само илюзорни образи, възникващи в
нашето съзнание.
Освобождението – т.е. отиване в нирвана,
освобождение от сансаричното съществуване.
Отровната храна на пауна – според индийците и
тибетците паунът се храни с отровни семена,
които другите птици не могат да ядат.
Пандит – първоначално това е индийски учен-
брахман, по-късно се използва като учтива
надставка към имената на прославили се със
своя ум и образованост учители или гуру.
Ступа – или чортен, будистка ритуална постройка
със специална конфигурация, която се издига
обикновено върху останките на будистки
светец или будистка реликва.
Три скъпоценности – или триратна, Буда Гаутама,
учението на Буда (дхарма) и монашеската
община (сангха).
Тха-йе – име на царя на нагите; синоним на "свят".
Вероятно образът, използван от Нагарджуна,
представлява интерференция на двете
значения на Тха-йе.
Учението – тук става ума за будизма или будисткото
учение.
Чувстващи същества – живи същества, хора,
животни.
Шастра – трактат, съчинение, в което се разглеждат
философски, филологически и други научни
въпроси.
Шумеру – в древноиндийската митология това е
огромна златна планина, център на Земята и
вселената, около който се движат Слънцето,
Луната, планетите и звездите. На тази планина
живеят Брахма, Вишну, Шива, Индра и други
богове. В будизма Шумеру е свещена планина,
център на света.
Яма – вж. Владетел на смъртта.
Вярвам, че истински ценните неща се дават

даром и се приемат даром от всеки според
възможностите му.
www.spiralata.net

Нагарджуна - Дървото На Мъдростта

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Нагарджуна - Дървото На Мъдростта

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Превел от тибетски: Александър Федотов

Нитишастрата "Дървото на мъдростта",

Героят е един на сто човека.

Каквото намерение да имаш,

Всички земни неща са краткотрайни

Той е нещо прекрасно, което изчезва

Много са загадките около Нагарджуна.

Настоящият превод на български е направен

Всички означения със звездичка (*) са

Прекланям се пред Трите скъпоценности!*

Злите хора (навред) да бъдат възпирани!

Ако пазиш своите и чуждите тайни

Ако твоята съпруга и приятелят ти

Избягвай онзи приятел,

Въпреки, че не можеш да отличиш

Онези, що се държат благоразумно,

Можеш да изпиташ страдания

За гирлянди, що на олтар се слагат,

Награди и царска благословия;

Ако достойният човек,

Ако в речите си не внимаваш –

Ако пазиш оръжието си в идеален ред –

Пази мислите вътре в себе си

Щом някой е намислил зло,

Каквото намерение да имаш,

Лесно е да живееш като пренасяш

Не разчитай на греховния управник!

Защо онзи, който може да иде

Високообразованият човек има

Светецът, когото славата

Същността на всеки живот,

Мравунякът нараства чрез трупане.

Не бъди извънредно алчен,

Онзи, който "гони" хората

Не разчитай на чуждото мнение

Не наранявай чувствата на другите;

Даже ако вражеският син е сладкодумен,

Всеки, който оказва помощ

Щом искаш да нараниш врага си,

По-добре бъди твърд,

Докато виждаш пътя,

Ако винаги гледаш само своята изгода,

Огънят, унищожил гората,

Да не правиш зло на другите;

Когато скъперниците се сдобият

Когато низките стават богати

Ако се сдобият с богатство или знания,

Да бъдеш беден и да отказваш

Дори да умре от жажда в лятна жега,

Гордият пъдпъдък поддържа живота си

Щом разбираш истината,

Докато лошият човек е безсилен,

Трябва ли наистина да възлагаш

Ако нещо се подлага на дълго обсъждане –

Съешаването или сънят през деня;

(Има хора), чийто гняв

Да се сблъскаш с лоша орисия или болест;

Да бъдеш далеч от обекта

Онзи, който не се опитва

Онзи, който притежава познания,

Онези, що са заслепени от страсти,

Завоевателят, речният отвод

Мизерията, когато е резултат