нектарните забавления

на

Бог Рама

РАМАЯ НА

разказана

от

Негова Милост Атма-таттва дас

 Въведение

Рамаяна е световно известен исторически епос, записан преди около 1750000

години от Валмики Муни, съвременик на събитията. Този бестселър на
духовната класика е завладяващо повествование за малки и големи, учени и
обикновени хора от всички раси и религии. За някои може да звучи като
митология или приказка, но истината е, че Рамаяна е историческа хроника,
представяща живота и дейностите на велики личности. Кое друго произведение
е слушано отново и отново от милиони години?!...
В необятното духовно небе има безброй планети Вайкунтха и във всяка от тях
- прекрасни форми на Върховния Бог Вишну, вечно обожавани от техните любящи
предани и слуги. Тези духовни планети Вайкунтха винаги кипят от най-
разнообразни дейности. Вайкунтха означава място без тревоги – освободените
живи същества не са подвластни на страданията на времето и повтаряшите се
раждания, старост, болести и смърт. Отвъд Вайкунтха, преди да достигнете
Голока, най-висшата духовна планета, се намира Айодя. Там пребивава Бог
Рамачандра, друга удивителна форма на Върховния Бог, а също и Лакшмана,
Бхарата, Шатругна, Сумантра, Дашаратха, Каушаля... Всички тези личности ще
открием в Рамаяна. Те вечно живеят в Айодя. От тази планета в духовния свят,
Рамачандра експандира и се появява като Рама-аватара, въплъщение в материалния
свят. Той идва във всяка Трета-юга (една от повтарящите се четири епохи (юги) във
Вселената, а имено: Сатя, Трета, Двапара и Кали, с обща продължителност от
4320000 години. Тези четири епохи съставляват една дивя-юга. Хиляда дивя-юги са
един ден на Брахма - 4320000000 години). Така,че в един ден на Брахма (инженерът
на материалната вселена) се разиграват хиляда Рамаяни!
Някой може да си помисли: “О, това сигурно е много скучно. Всеки път едно и
също”. Но всъщност тези разкази никога не доскучават. И това е очевидно... Всеки
път, когато започнем да четем Рамаяна, всички идват да слушат. Предавана от
поколения на поколения, Рамаяна се разказва от незапомнени времена чак до наши
дни... във всички страни по целия свят в най- различни варианти. В Малазия имат
своя Рамаяна, Тайланд и дори Ямайка и Африка. В Индонезия демона Равана е
представен като голям крокодил, набучен на кол. В Бангок, Тайланд, всички
пътища са наречени Рама 1, Рама 2, Рама 5 и т.н.
Никой не би могъл да разкрие истинският смисъл на Рамаяна, ако не разбере целта
на появявнето на аватара, въплъщението на Върховния Бог. Той е обяснен в
Брахма-самхита:
...лилаятена бхуванани джаяти аджасрам
говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами
“...ние, живите същества сме забравили отношенията си с Върховния Бог Кришна,
обладани от мая - неговата илюзорна енергия.Обожавам изначалната личност -
Говинда, Богът пастирче”...
...Кришна бахир мукха хая, бхога ванча кари
никата стха мая таре, джапатия дхаре
“...Богът идва, за да освободи от плена на илюзията нас, обусловените души, които
сме отвърнали лицата си от него, напразно и отчаяно борейки се за щастие в този
свят”.

Това е мисията на всяка аватара... на всяко появяване нa Бога.

Дашаратха пожелал син

Бог Рамачандра се появил в династията на Икшваку, един от родоначалниците на
човечеството. Затова той е известен и като Икшваку Куладхана. Кула означава
династия, а дхана – собственост или скъпоценност. Рамачандра станал безценното
съкровище на тази царска династия...
Баща му Дашаратха бил наречен така, защото можел да се сражава едновременно
в десетте посоки на света. Когато излизал на бойното поле враговете му виждали
десет царе и десет колесници. Това е и значението на името му Дашаратха ... даша-
десет, ратха-колесница. Понякога дори самият цар на рая, Индра го молел да се
сражава на негова страна във войните с могъщите демони. Те били толкова силни и
неуловими, владеели черни магии, мистични сили и такa променяли облика си, че
никое обикновено същество, човек или полубог не можел да се справи с тях.... А
цар Дашаратха носел винаги победа. С това бил прочут навсякъде из трите свята.
Негова съпруга била благородната и красива Каушалия. Тя му родила едно
момиченце.Нарекли го Шанти, което значи мир. Но за царя нямало нито мир, нито
спокоиствие, защото той искал да има син.
От незапомнени времена дъщерята не се счита за истински член и наследник на
семейството, в което се ражда. Тя става част от рода на своя съпруг. Такъв е закона,
оставен в свещените Веди и до ден днешен хората го следват...
Голямо било безпокойството на Цар Дашаратха за бъдещето на династията си и
затова приел втора съпруга. Казвала се принцеса Сумитра. Но това му донесло
само още по-голямо разочарование. Каушалия все пак била родила едно детенце,
макар и момиче, а пък Сумитра дълги години нямала никакви деца... С течение на
времето царят се отказал от идеята си да продължи династията. Той вече
остарявал...
Но и епохата се променила... Появили се множество слаби, но хитри царе, които
само чакали смъртта на Дашаратха, за да се нахвърлят върху вкусната плячка –
царството Кошала, което било най-голямо и богато на земята. Разпростирало се от
Тибет, чак до река Годавари в провинция Андра Прадеш, обхвашало практически
цяла ведическа Индия. Тогава се появил великият мъдрец Васищха. Той посъветвал
Дашаратха да се срещне с могъщия властелин на долината Синд, до границата с
Афганистан - Кайкея. При него отишъл Дашаратха и веднага поискал ръката на
единствената му дъщеря Кайкей. Отговорът на Кайкея бил следният: “ Ти вече
имаш две царици, а сега искаш да се ожениш и за моята дъщеря. А какво ще стане,
ако все пак някоя от първите ти съпруги роди момче“? Дашаратха казал: “Не
мисля, че те ще имат деца. Вече толкова време се надявахме... Аз вече остарях ...
Сигурен съм че само от Кайкей мога да имам момче”. “Добре - отвърнал Кайкея –
но искам ти да ми дадеш честната си дума, че единствено моят внук ще наследи
царството ти! Искам също така и каня-шулка лично от теб... Тогава съм съгласен”!
Цар Дашаратха дал дума и собственоръчно написал каня-шулка. Това било
завещанието на младата принцеса каня означава девойка, а пък шукла – воля...
Там се казвало ясно, че “Този, който бъде роден от Кайкей ще управлява царството
Кошала, дори и другите царици да имат деца”!... За тази каня-шулка знаели само
трима – мъдрецът Васищха, Дашаратха и Кайкея и била пазена в най-дълбока
тайна... Защо?... Защото хората щели да упрекват царя, че дава цялото си
наследство на най младата си съпруга. Но в деня на тяхната сватба, както често
става поради привързаност към своята единствена дъщеря, Кайкея я извикал и
прошепнал в ухото й тази тайна, а Кайкей я скрила дълбоко в сърцето си...
Минало време, те живяли охолно, но царят все още нямал син...
Един ден мъдрецът Васищха му казал: “Направи ашвамедха-ягя... Принеси в
жертва кон и тогава полубговете лично ще дойдат, за да вземат своя дял“.
Има два вида приношения. При единия Агни - полубогът на огъня ги носи на
полубоговете, а при другия те лично идват, застават в небето с растворени длани и
когато жреците произнасят имената им, предлаганите неща сами политат и остават
в ръцете им. Полубоговете дори понякога се хранели пред жертвения огън и хората
можели да ги виждат със собствените си очи. Това жертвоприношение се счита за
първокласно, защото девите идват лично.
Сега това трябвало да направи и Дашаратха... И когато девите застанат пред него,
той трябвало да поиска веднага благословии за син, като изтъкне също и огромната
подкрепа, която им е оказвал в миналото. Такъв бил планът на Васищха.
И така... започнали пищни приготовления...
Ашвамеда-ягя означава, първо - да се намери кон с подходящи качества
(лакшана).Неговите уши, нос и много други части на тялото му трябва да имат
точно определен цвят и форма. Например-черно петно на опашката, копита извити
на 35 градуса към земята и още много други белези, които са описани много
подробно в раздела карма-кханда на Ведите. Такъв кон бил намерен. На главата му
сложили златно листо, на което пишело: “Този кон принадлежи на цар Дашаратха,
който ще извършва ашвамедха-ягя! Всеки доброволно трябва да отдаде своята
почит и дан! Който се опита да спре коня ще трябва да се сражава с армията на цар
Дашаратха”!
Конят обикалял по цялата земя. На около стотина метра след него се придвижвала
царската гвардия, съставена от най-опитните бойци и генерали. Останалата по-
голяма част от армията била в пълна готовност и само очаквала да влезе в битка.
Така че, ако някой искал да докаже, че не Дашаратха, а той е император на земята,
трябвало да се сражава открито. Но където и да отидел този кон, никой не го
спирал
и извършването на ашвамедха-ягя започнало... Тя била вече в разгара си, когато се
появил Сумантра, министър на царя и му казал: “Спомних си... веднъж, когато
мъдрецът Санат-кумара влезе в двореца за да навести баща ти Аджа. Това беше
много, много отдавна... Ти беше още неженен млад принц. Тогава великият светец
предсказа:
„Махараджа Дашаратха ще се прочуе в трите свята. Той ще направи
жертвоприношението путра-камещи ягя, за да се сдобие със син. В края на това
жертвоприношение лично ягя-пуруша, олицетворението на огъня ще се появи, за да
му даде сладък ориз. Чрез този ориз Дашаратха ще има Върховният Бог като син“!
Сумантра вече бил стар
и отдавна забравил за този случай, но сега внезпно си спомнил. “Ти извършваш
ашвамедха жертвоприношение за да имаш син, но Санат-кумара каза, че е
необходимо жертвоприношението путра-камещи”! - заключил той...
Настанала голяма суматоха – коя ягя трябва да бъде извършена?
В епохата Трета-юга (преди 1750000 години) всичко се постигало с ягя-
жертвоприношение, било то за материални придобивки, или пък за духовен
напредък”....третаям яджато макхаи ...макха означава ягя - жертвоприношение...
Във всяка епоха има предписан метод за себепознание – в Сатя-юга е медитацията,
като метод за осъзнаване на Бога. За Трета-юга научихме, че това ставало чрез
изпълнението на скъпи жертвоприношения, сравнявани днес с космическите
програми на богатите страни – не всеки можел да си позволи... В Двапара-юга
пищното храмово обожание дарявало себепознание и в Кали-юга, настоящата най-
деградирала епоха на раздори и лицемерие, където хората нямат нито качества,
нито достатъчно средства, педписаният метод за духовен напредък е много прост и
лесен - санкиртана ягя – съвместното възпяване на светите имена на Бога: Харе
Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама
Рама, Харе Харе.
Сега Дашаратха бил объркан. Той отишъл в ашрама на великия мъдрец Васищха и
се хвърлил в нозете му: “Гуру Махараджа, изразходвах вече две трети от царската
хазна, а сега чувам, че не извършвам необходимата ягя... Какво да правя“? Тогава
мъдрецът Васища казал: “О, да... сега си спомням. Санат-кумара наистина каза
това. Не се притеснявай, това не е скъпо жертвоприношение. Но пурохит, главният
жрец, който го извършва трябва да е много специална личност. В това е
трудността... Той не трябва да е виждал жена до момента на женитбата си. Дори не
трябва да знае какво е това жена.
Само такава велика личност може да извърши това жертвоприношение и тогава
путра-камещи ще завърши успешно и ти ще получиш желаният син“. Цар
Дашаратха възкликнал: “Коя е тази личност? Как е възможно да не е виждал жена
до брака си? Той със сигурност трябва да познава поне майка си! Що за човек ще е
това – въобще да не е чувал за жена от самото си раждане? Моля те, кажи
...Съществува
ли такава личност и къде бих могъл да я намеря“?
Мъдрецът Васищха бил подвижна енциклопедия. Дори след последните си три
живота, всеки един от тях с продължителност като деня на Брахма (4320000000
години), той оставал с неугасваща и свежа памет така че в цялата Вселена нямало
друг, който да знае тези неща по-добре от него... Той казал: “Да... има такава
личност“.
И тогава великият мъдрец Васищха започнал да разказва историята за
Ришаяшринга...
 Това се случило много, много отдавна...

Историята започва от дълбока древност,… от самата зора на творението...

Мъдрецът Кашяпа Муни бил праджапати, прародител на човечеството, той можел да сътворява
личности докато медитира… Това, за което си помислел, започвало да съществува. Веднъж
Кашяпа Муни създал син, докато медитирал върху слънчевата светлина. Това бил Вибондака.
Веднага щом се появил от ума на Кашяпа, той отишъл в най-гъстата джунгла на Мадхя
Прадеш, Индия, известна днес като долината Чандал - свърталище на всички разбойнци. Там
той се подложил на угра-тапаса, изключително сурови отречения с цел духовно себепознание,
но Индра, небесния цар, сериозно се разтревожил. Той вече бил назначил секретар, отговорящ
за един специален департамент в тайните му служби, който редовно му предоставял списък с
хората, които извършват азкеза, отречения, и са потенциални съперници и претенденти за
високопоставеното му положение.
Когато чул името Вибондака, Индра попитал : “Какви отречения извършва”? Секретарят
отговорил: “Подлага се на такива отречения, че ако се разгневи ще изпепели цялата Вселена.
Ако само си помисли за нещо, каквото и да е, то само идва при него без да е било необходимо
да извършва каквито и да било жертвоприношения. Такова е могъществото на неговата тапо-
валам, силата, идваща от отреченията”.
“Тогава той е кандидат за мястото ми,… ще трябва да поработя върху него” - казал Индра и се
замислил - “ Жените на моята планета не са достатъчнио красиви ще трябва да намеря по-
добри”. И се отправил към Брахмалока, най-висшата планета във Вселената, където има
изключителн красиви девойки. Те са себепознали се души и танцуват само за удоволствие на
Божеството, което Брахма обожава. Въпреки, че Брахма е първото живо същество във
Вселената и създава всички планети и телата на живите същества, той не е Върховния Бог. Бог
Кришна е този, който дава на Брахма знанието и енергията да твори. Заради политическите си
амбиции Индра имал намерения да замърси съзнанието на някоя от тях. Той отишъл при
Брахма и тъй като знаел, че ако стои там малко повече, завръшането му се обезмисля, казал: “
Моля те, дай ми най-добрата от танцьорките, но по-бързо… Трябва да тръгвам “! Времето на
Брахмалока тече по различен начин – един миг се равнява на една земна година”. Добре, вземи
тази”- съгласил се Брахма… Момичето се наричало Харша, защото винаги се усмихвало. Тя
тръгнала с Индра и докато летяли в пространството той се убедил напълно, че в нея нямало
нито похот, нито алчност, която той усещал в сърцето си, а чиста святост и умиротворен ум, с
който тя винаги медитирала върху Абсолютната Истина”. Какво ли ще стане, ако и двамата се
себепознаят“? Той искал нещо нередно да се случи, но как би могло да стане? Индра паднал в
нозете на Харша и извикал: “Моля те, защити моя трон”! Момичето му отговорило: “Аз не
мисля, че Вибондака желае да се наслаждава на каквото и да било. Няма смисъл да ме
изпращаш там, той би могъл да ме изгори в гнева си. Само защото Брахма ми повели, аз дойдох
с теб. Вибондака няма материални желания. Той дори няма да ме погледне. Нямам представа
как бих могла да го привлека и да го накарам да падне от позицията си”. Индра казал: “Аз също
не знам какво би могла да направиш, но поне искам потвърждение от него, че няма желание да
става Индра. Тогава ще се чувствам сигурен и спокоен”. Индра е позиция, цар на райските
планети става личност, изключително благочестива и извършила сурови отречения, в
продължение на много дълго време.
И Харша се спуснала в долината. Докато Вибондака бил на брега на Ганг, тя влязла и седнала в
ашрама му. Започнала да пее ведически химни, знаейки много добре, че като всеки човек
Вибондака има слабости. Слабото място на Вибондака били мантрите и медитацията.
Връщайки се по своя път той чул вибрацията на ведическите мантри толкова чисто, с такова
ясно произношение, което никога преди това не бил чувал в трите свята. В момента, в който
той погледнал към Харша, тя се хвърлила в нозете му: “Аз повтарях тези мантри само за да те
помоля да имам син от теб. Ведическите манри никога не са изговаряни напразно… Някой
трябва да ми даде благословия, а аз не я изкам от никой друг, дори от Брахма, а единствено от
теб. Ако не приемеш молбата ми, ще се подложа на отречения, така че да напусна тялото си.
Тогава брахма-хатя, грехът от убийството на брахмана, ще надвисне над теб”! - омагьосвала го
тя”. Какво е това”? - казал той - “Аз просто се опитвам кротко да мисля за Бога. Какво означава
тази заплаха?… Аз съм Вибондака и нямам интереси в този свят. Дори не знам защо съм
изпратен точно тук, мъдрецът Кашяпа ме създаде. Опитвам се да се махна от тук… Какво
искаш ти? Да ти дам син? Не можеш ли да го получиш от другаде? Кажи някой и аз ще го
накарам да ти даде син. Дори ако искаш син от Брахма, аз ще го помоля за това. Ако искаш син
от моя баща, Кашяпа - и него ще помоля. Защо точно мен избра в цялото творение”?
“ Не, само ти… ти си този, който трябва да ме дари със син “! - продължавала тя. Тогава
Вибондака казал : “ Не това е невъзможно. Аз няма да направя това с теб. Дори само да мислиш
за мен по този начин е много лошо… ето енергия от тялото ми. Ако искаш сама направи така,
че да имаш син”. – Той оставил семенна течност и веднага напуснал това място. Харша
разбрала, че Индра нямало от какво да се страхува. Мисията й била успешно приключила. Но
това семе - шукла, което било от тялото на Вибондака, като че ли заплашвало да изгори света.
Сега тя била отговорна за това и трябвало да го сложи някъде. Харша нямала никакво желание
да има деца, това било просто трик. Огледала се наоколо и забелязала една прекрасна сърна. С
мистичната си сила тя незабавно пренесла семето на Вибондака в отробата на сърната и тьй
като то принадлежало на великмъдрец, зачеването било мигновено, а детето се родило още на
следващата сутрин.
Това бил Ришаяшринга. Той бил човешко същество с еленови рога”. Риша” означава означава
елен, а “шринга” – рога. Сърната отишла в ашрама на Вибондака и започнала да плаче.
Великият риши се замислил: “Защо започнаха да се случват такива неща? Вчера някаква жена
искаше син, а сега пък сърна идва и плаче в ашрама ми”? и тогава попитал: “Какво е станало?
Кой ти причинява страдание”? Сърната завела Вибондака там, където бил Ришаяшринга,
сияещо бебе с еленови рога. “О, това трябва да е моят син! Щом никой не го иска, тогава аз ще
се погрижа за него – мислел си Вибондака - “ Не случайно съм изпратен тук. Кашяпа не ме е
създал просто така. Това има своята дълбока причина. И аз започвам да разбирам… Трябвало е
да зачена този син, а Бог знае защо и какво ще стане по нататък“. И така той завел своя син в
ашрама си, нахранил го с мляко и започнал да го просвещава във философията на Ведите и
Упанишадите. Освен това той се погрижил да няма нито едно животно от женски пол наоколо,
на десетки километри в тази гора. Нямало даже тигрици, само тигри, така че Ришаяшринга
да няма представа какво представляват жените. А той растял като изключително послушен син,
зависещ изцяло от баща си. Винаги преди да посегне към някоя книга, питал: “Татко мога ли да
взема и да чета тази книга”? и ако баща му отговарял - “Да“- тогава започвал да чете. Питал:
“Татко мога ли да си измия зъбите”? и ако баща му кажел “ Да “-тогава ги миел. Навсякъде,
където ходели, винаги се държал за ръката на баща си. По този начин Ришаяшринга израствал
като най-невинната личност във Вселената. Самият Върховен Бог Рамачандра скоро трябвало
да се появи и Ягя-пуруша - мистичното въплъщение на огнената жертва, , щял да даде
магичния сладък ориз, но за да стане всичко това, жертвоприношението трябвало да бъде
извършено от някой, който никога не е виждал жена.
 Появяването на Бог Рамачандра е нещо много специално. Цялата история е записана във
Вишну Пурана. Ришаяшринга бил личноста, който дори не бил чувал за жена. А цар
Дашаратха се чудел какво да прави с дъщеря си Шанти от Каушаля. Един ден той се срещнал
със своя приятел Ромапада, царя на Ангадеша. Той имал няколко сина, но пък нямал дъщеря…
Това е материалния свят. Тези, които имат дъщери - мечтаят за синове, а тези които имат
синове - мечтаят за дъщери. Тези, които нямат деца се надяват да имат, а тези които имат се
чудят как да се отърват от тях и обикновено ги изпращат в Гурукула, училището на духовния
учител.
Ромапада искал да има Шанти като своя дъщеря и Дашаратха се съгласил. Дали заради
неговата или нейната зла съдба, два дена след като тя дошла в столицата на Ангадеша,
трябвало да настъпи дългоочакваният дъждовен сезон, но нито една капка дъжд не капнала
през цялата година… и не само в тази, а и през следващата. Настъпил голям глад. Царят
попитал астролозите: “Защо е това бедствие в царството? Дали е заради доведената ми дъщеря?
Така говорят хората“... И те му разкрили нещо неочаквано… По време на едно от
жертвоприношенията, извършвани от Ромапада, той бил излъгал един брахмана. Бил му
обещал: “Ще те възнаградя с толкова и толкова диаманти” , но когато трябвало наистина да
даде обещаното дарение, преглеждайки ги, открил един особено голям, добре обработен
диамант и си помислил : “Хм, за какво му е на този брахмана чак толкова скъп диамант” и го
заменил с един от ефтините. Но когато ги подарявал, брахмана докоснал торбата, в която били
сложени и рекъл: “Ти ме лъжеш! Сменил си най-скъпия диамант с друг”! Царят само си
помислил: “Как би могъл да знае това”?, а брахманът високо казал: “Знам това защото съм
брахмана. Ти не си честен, затова всички брахмани ще напуснат тази страна”!… Другите
брахмани го последвали… От тогава в царството нямало брахмани и не се изваршвали яги -
жертвоприношения, а в епохата трета-юга това означава - няма храна. Наложило се да канят
брахмани от други земи, и известно време те идвали, правели яги и си отивали и все пак нещата
в царството вървели. Но сега вече никой не идвал и проклятието се стоварило върху хората на
Ангадаша с пълната си сила. Астрологът казал: “За да се справиш с този проблем има само
един начин - направи, така че всички брахмани да се върнат в царството ти”!”... Но те няма да
искат”! - възразил царят”. Ще дойдат” - обяснил му астрологът “ Ако тук се появи една
изключителна личност. Един велик риши. Той никога не е виждал жена. Нито пък знае какво е
това. Той трябва да дойде и да се ожени за твоята дъщеря. Ако остане в царството ти,
брахманите няма да искат никаде другаде да отидат. Всички ще се съберат тук, за да го видят и
да слушат от него, защото той е велик мъдрец и името му е Ришаяшринга”!
Царят веднага събрал министрите си, за да изготвят план за действие. “Трудно ще е да го
привлечем, а и негов баща е Вибондака, който би могъл да изпепели света с яроста си. Ако се
опитаме да вземем сина му, със сигурност ще се разгневи и тогава няма да има нужда нито от
ягя, жертвоприношение, нито пък от дъжд, тъй като и ти и ние… и цялата Вселена ще бъдем
само пепел”… ”Тогава какво да направим”? - попитал Ромапада. Министрите го посъветвали: “
Можем да опитаме с леки момичета. Да изпратим най-добрите и известните от тях”. И царят
издал заповед: “Да се съберат всички проститутки от страната”! Те всички дошли мислейки че
ги викат за забава в двореца - танци, музика… но когато разбрали, че целта била да доведат
Ришаяшринга, те всички избягали, знаейки за кого става въпрос. Останала само една, тя казала:
“За благото на моята родина, аз съм готова да се жертвам. Ще направя каквото мога, според
силите си. Ако Ришаяшринга дойде, това ще е чудесно и ще бъдем щастливи. Ако не дойде -
една жена за развлечение по-малко. Каква е загубата?… Никаква. Не ме е страх ще го
направя”! Ромапада попитал: “Какво искаш в замяна”? “Хората да са щастливи… и нищо за
себе си “ - бил отговорът й”. Имаш ли нужда от някаква помощ”? - отново попитал той”. Нека
да имам неограничен достъп до държавните средства. Винаги и навсякъде да ми се дава
каквото поискам, защото аз ще рискувам живота си за всеобщото благо”. Царят й се доверил и
издал една специална „зелена карта‟ за нея. Където и да отидела, каквото и да поискала в тази
страна- всичко й се доставяло. И тя направила един огромен плаващ остров. Това бил кораб -
дълъг шест километра и широк три километра, напълно покрит с дървета, храсти и цветни
градини. Имало езера, водопади и малки хълмчета, различни видове животни, а на върха на
всичко това и ашрами – духовни обители. Хиляди красиви жени се разхождали по улиците и
градините… И никакви мъже… Те имали рудракши - огърлици, туласи- мали броеници,
жасмин в косите и постоянно произнасяли мантри, отдавали молитви и медитирали. Островът
се носел спокойно по реката и постепенностигнали пределите на Мадя – Прадеш, близо до
ашрама на Вибондака.
Точно по това време той бил отишъл да помага на един друг мъдрец, нападнат от див слон,
опитващ се да го изяде. Мъдрецът викал за помощ: ''Спасете ме, спасете ме''! Само
Вибондака го чул, но преди да тръгне дал наставления на Ришаяшринга: “ Трябва да
извършваш ягя жертвоприношение три пъти дневно. Не се опитвай да чистиш целия ашрам,
защото е твърде голям за теб. Само извършвай ягя дакато се върна! ” Полубоговете се
погрижили да създадат и други ангажименти за Вибондака, така че синът му да остане по дълго
време сам. Веднъж когато Ришаяшринга отишъл до реката, за да си вземе вода, необходима за
жертвоприношенията, той видял огромният подвижен ашрам. Нито бил виждал, нито бил чувал
от шастра - свещенните писания за нещо подобно. Освен това, където имало описания на жени
в книгите, Вибондака умело ги заобикалял и никога не ги обяснявал. Самият Ришаяшринга
никога не четял тези части от писанията и така запазил съзнанието си чисто и бил съвършения
брахмачари. ”Колко красив е този ашрам! Това сигурно са някакъв друг вид риши - мъдреци…
Щом са дошли тук, непременно трябва да посетят ашрама на моя баща” – мислел си той.
Жените приближили кораба до брега. Те първо се убедили, че Вибондака не е наблизо и три от
най смелите „святи личности‟ скочили бързо, затичали се към него и викали: “Ришаяшринга!
Ришаяшринга”! Обикновено когато ришите посещавали техния ашрам, назовавали името на
Вибондака, а не неговото...
“От къде идвате? От коя планета? Какви мантри повтаряте и защо като ме докосвате космите
по тялото ми настръхват”? - питал слисаният Ришаяшринга”. Ние сме риши от друго място, на
сто километра от тук ” – смеели се жените - “Не далеч от тук. Това е остров, на който не може
да стъпи обикновено човешко същество. Само ние сме родени с всички мистични
съвършенства. Дойдохме да видим баща ти. Но знаем, че и ти си много учен, така че ние
всички те каним да останеш в нашия ашрам поне за няколко дена”! “С най- голямо
удоволствие, но баща ми не е тук. Аз не правя нищо без негово разрешение. Дори зъбите не си
мия без негово разрешение. Ако дойда с вас няма кой да извършва жертвоприношенията три
пъти дневно” – обяснил Ришаяшринга… Но една от дамите отсекла: “Аз ще ги правя! Експерт
съм в тези неща”… И той се съгласил, знаейки че е много хубаво да поканиш свята личност да
извършва ягя в ашрама. Те изглеждали толкова различни и привлекателни за него. Не можел да
си обясни каква е тази магична сила, която се излъчвала от телата им. Той не знаел че това е
похот, защото никога не му били обяснявани такива неща. В Бхагавад Гита се казва, че
единствено похотта, родена от контакта с материалното качество на страстта, е
всепоглъщащият греховен враг. Без силна духовна практика и свято общуване, никой не може
да устои на поривите й.
И той оставил тази жена да извършва ягя - жертвоприношението, качил се по стълбата от цветя
и влязъл в „ашрама‟ на плаващия остров. А там било претъпкано със „святи личности‟- някой
свирели на музикални инстроменти, други пеели, трети танцували… По един или друг начин те
научили и него на тези неща. Плавайки така те неусетно приближили до Анга-деша. Там било
организирано невероятно посрещане за Ришаяшринга- въплъщението на брахмачари – аскет,
олицетворението на живота в отречение. Всички брахмани, които чули за идването му чакали
търпеливо на брега. Имало непрекъснато извършване на жертвоприношения, пеене на
ведически химни, мантри и тн…
Когато корабът приближил и забелязали Ришаяшринга, започнало пищното му и тържествено
обожание. И щом нозете му докоснали земята завалял обилен дъжд. Хората не били на себе си
от щастие. Те хвъляли цветя и падали в нозете му. От всякъде се носели възгласи: “Остани
завинаги с нас!… Да живее Ришаяшринга - младият принц! Това е той - зетът на нашия цар”!
Още когато видял огромната очакваща го тълпа Ришаяшринга се досетил, че неговото
разбиране за „святите личности‟ не е съвсем в ред, но сега вече бил напълно убеден, че то е
напълно погрешно. Затова той застанал пред царя и направо го попитал: “ За какво ме
доведохте тук?! И какъв е смисъла на тази дума зет”?! Не се и опитали да скрият истината -
надълго и на широко му разказали историята на царството, поискали прошка и неговите
благословии, като не забравили много внимателно да му обяснят и смисъла на думата зет.
Ришаяшринга разбрал всичко. И понеже бил с милостиво сърце благословил царя и се съгласил
да се ожени за дъщеря му Шанти…
В същото това време обаче, Вибондака се върнал в ашрама си и какво да види - някаква жена
изливала гхи – пречистено масло в жертвения огън… Той я зграбчил за косата и изкрещял: “
Коя си ти и какво правиш с огиня ми? Защо си до огъня? Аз съм тук от шест хиляди години и
не съм позволявал такова нещо! Ти дойде и замърси всичко тук”! Тя спокойно отговорила: “Аз
не съм това тяло, аз съм духовно същество”… Вибондака казал: “Да това е така… и е много
хубаво, че не си това тяло. Но не се предполага ти да вършиш такива неща”! А тя добавила:
“Ришаяшринга ми каза да правя ягя”. Тогава той подскочил: “Какво?! Къде е той? Какво сте му
направили? Имаше едно единствено чисто същество в тази Вселена но вече и него успяхте да
замърсите”! Проститутката се опитала да се оправдае: “Какво можехме да направим ние? Беше
ни заповядано и ние вършим тези неща за благото на родината. Аз съм убедена, че когато
служа всеотдайно на своята нация, след смърта ще отида на райските планети”. “Аз ще
прокълна този цар, Анга-деша раджа. Сега той получи дъжд, но аз ще се погрижа да не
получава нищо повече” - извикал Вибондака… Той бил толкова гневен, но пък Ромапада бил
толкова хитър. Той знаел, че Вибондака много скоро ще се появи, за да вземе своя син и се
разпоредил навсякъде да се произнасят ведически мантри, да се възхваляват Вибондака и баща
му Кшяпа Муни.
Когато Вибондака дошъл веднага заповядал: “Къде е царя?! Доведете го веднага тук при мен”!
Ромапада се хвърлил в нозете му и жално го умолявал: “Моля те не ме проклинай! И без това
толкова много проклятия тежат над главата ми! Твоят син е вече новият цар на тази земя и се
грижи за народа й”. Когато чул това Вибондака се замислил: “Моят син е станал цар?! Ако
прокълна царството му той няма да може да защитава никого, а това е негов дълг и аз ще го
проваля”... - и казал - “ Ришаяшринга, доведете го”! И когато той дошъл Вибондака му дал
следното наставление: “В мига, когато ти се роди син, ти се връщаш в ашрама. Разбра ли ме”?
И напуснал Анга - деша.
До тук мъдрецът Васища разказал историята за Ришаяшринга и посъветвал Дашаратха: “Ако
ти сега лично отидеш при него и го помолиш да извърши жертвоприношението, той би се
съгласил”… И цар Дашаратха не се бавил нито миг. Начело на огромна армия от седем
акшаухини-шайня той нахлул в Анга - деша. Една акшаухини съдържа 21870 колесници, 21870
слона, 109650 пехотинци, 65600 конници, Грубо пресметнато, това прави около милион и
половина войници и 160000 слона, без да броим конете... Ромапада бил в шок: “Какво е това?
Нима иска да се сражаваме”?! И ги посрещнал с бял флаг на колесницата си”. “Какво искаш от
мен? Моята държава е толкова малка че едва ще побере войски те ти”? “Не - казал Дашаратха -
аз идвам само за да помоля Ришаяшринга да извърши едно жертвоприношение за мен”.
“Незнам дали ще се съласи - рекъл Ромапада - Трябва да е ясно колко дълго ще трае то.
Вибондака вече предуприди, че след като се роди момче, синът му трябва веднага да се върне в
ашрама. Нямам желание да правя трикове и да играя дребни игри”... Дашаратха отговорил:
“Той защитава твоето царство - защо не и моето? Готов съм да падна в нозете му”! Така и
направил. Със сълзи на очи той отдавал своите почитания и молел Ришаяшринга да дойде с
него”. Ако ти не дойдеш в царството ми аз ще влеза в жертвения огън на ашвамедха - ягя
вместо коня” - заключил той. Ришаяшринга веднага точно преценил ситуацията и казал: “
Остават двайсет и осем дена до раждането на сина ми. За двайсет и четири дни ще успея да
извърша това за което ме молиш - путра – камещи – жертвоприношението за син, така че съм
съгласен ”! И той дошъл; запалил нов огън до този за ашвамедха - ягя и започнал веднага
путра- камещи. Когато вече завършвал жертвоприношението, една тъмна фигура - висока пет
километра, се появила от огъня. Това бил Ягя- пуруша - персонификацията на
жертвоприношението. Той държал в ръцете си огромен съд, в който бил самият Върховен Бог
Нараяна и казал на Дашаратха: “ Дай този сладък ориз на цариците си”! Дашаратха си
помислил: “Ако го дам … това значи да нямам повече царици”! Съдът бил наистина огромен
и царя попитал Васища: “ Как е възможно да стане това? Биха ли могли да изядат такова
огромно количество ориз”? “Попитай Ришаяшринга. Той знае и ще ти каже”. – отговорил
Васища. Тогава Ришаяшринга попитал Ягя-пуруша: “ Защо даваш този гигантски съд на
човешки същества, които дори не могат да го задържат”? “БожественатаЛичност, която идва е
толкова велик, че аз не мога да го накарам да стане по- малък” – бил отговорът. Ришаяшринга
затворил очите си в медитация - ”О, по-голям от най- голямото и по-малък от най- малкото е в
този съд. Дай го на мен”! - възкликнал Ришаяшринга и го взел в своите ръце. Изведнъж той
станал достатъчно малък. Заради молбата му, Богът се съгласил да се смали. Ришаяшринга дал
този съд на Дашаратха и му казал: “Имаш това, което искаше. Аз имам само два дена, за да
стигна до ашрама си а междувременно ще трябва да се погрижа и за новородения си син”. След
което си тръгнал.
Дашаратха държал сладкия ориз в ръцете си. Половината дал на Каушаля. Другата половина
разделил на две - за Кайкеи и за Сумитра. Кайкеи не могла да изяде цялата си част и остатъка
бил допълнително даден на Сумитра…
Бог Кришна е изначалната Върховна Божествена Личност, чиято първа експанзия или
разширение е Баларама. От него излиза четворна експанзия – Васудева, Санкаршана,
Прадюмна и Анирудха. От Санкаршана произлизат всички форми на Нараяна, управляващи
безкрайните Вайкунтха планети. Всяка от тези форми на Нараяна притежава четири ръце, в
които държи диск, раковина, лотосов цвят и боздуган. Всеки от тези атрибути е личност и тук
ще видим как диска и раковината се появяват в материалния свят.
По този удивителен начин Върховният Бог се появил като Рамачандра, който е самият
Васудева от утробата на Каушаля, като Лакшмана, който е Санкаршана и Шатругна -
раковината Панчаджаня от утробата на Сумитра. Бхарата се появил като диска Сударшан от
утробата на Кайкеи…

Детството на Бог Рамачандра

...било още по-необикновено от неговото появяване. Когато трябвало да започне уроците

си по стрелба с лък в ашрама на Васищха, учителят му отишъл при цар Дашаратха и му
казал: “Не искам да стоиш тук и да гледаш как Рaмачандра се обучава”! “Зашо?! Това е
стара традиция…Царя наблюдава как синът му държи лъка”. – възразил Дашаратха. Но
Васищха отсякъл: “Да! Но също така не беше и в традицията да се възпроизвеждат деца
като се хапва сладък ориз, нали”? Цар Дашаратха нямал какво да каже и се оттеглил в
покоите си.
И обучението започнало… но на закрити врати. В момента, в който Васищха останал на
сам е с Рамачандра, Лакшмана, Шатругхна и Бхарата той станал от мястото си, обожавал
ги като ги обиколил и отправил към тях следната молитва: “Вие винаги правите така…
Когато се появите в този свят си избирате някой мъдрец за ваш гуру. И той трябва да ви
учи на знание, на което вие сте източника! Моля ви, простете ми ако извърша оскърбления
към вас”! Ето защо мъдрецът казал на царя да си тръгне – да не се обърка от видяното.
Веднъж Рама и Лакшмана видяли едно момиче с огромна обица на носа. И до ден днешен
жените в Индия носят такива обици, толкова големи, че докато пътуват в автобуса, децата
им се държат с ръце за тях. Тя вървяла с голям съд за вода на главата. Лакшмана високо се
засмял и казал: “Страхотно голяма обица”! “Васища не ни гледа в момента, така че да се
позабавляваме”! - предложил Рамачандра. До тях имало няколко стрели. Макар, че все още
не били обучавани в изкуството на стрелба с лък, Лакшмана взел една и казал: “Сега ще й я
направя по-малка”! и пуснал стрелата… Приближавайки се до лицето на момичето,
стрелата започнала да облива обицата с някаква мистична субстанция от която тя станала
толкова малка, че се впила в носа й така, че не можела въобще да диша през тази ноздра.
“Помощ! Помощ”! - изкрещяло изплашено то и изпуснало пълния съд с вода”. Сега вече
Васищха ще чуе и ще имаме проблем”! – казал Лакшмана. “Не се притеснявай” – отвърнал
Рамачандра и изстрелял друга стрела, която направила обицата толкова голяма, че
момичето да може свободно да диша. То обаче Ги видяло и извикало: “Какво правите с
мен”?! “О, ние само направихме обицата ти по-мъничка, но видяхме, че това много те
притесни и малко я уголемихме”. – отговорил Лакшмана”. Не мога да повярвам в такова
нещо”. - казало момичето”. Не можеш да повярваш ли”? – засмял се Лакшмана - “Тогава
ще ти я вземем”? и изстрелял трета стрела, която извадила обицата от носа й дори без да го
докосне. Обицата полетяла в небето. “О, обицата ми! Обицата ми! Вьрнете ми я”! -
извикало изумено момичето… Тогава Рама много бързо освободил четвърта стрела, която
върнала обицата на носа й… И всичко това станало преди те да вземат първите си уроци
по стрелба с лък.
Това е само една сладка случка от детството на Рамачандра. А то било пълно с такива
невероятни приключения...
Така щастливо минавали годините и Рамачандра растял и се забавлявал с децата на
неговата възраст...
Но един ден... най-неочаквано в двореца се появила една страшна и могъща личност.
Застанал в предверието и гласът му проехтял, така че всички го чули: “Къде е този цар
Дашаратха? Кажете му, че Каушика го вика”! Кой била тази личност? Нека си спомним от
Шримад Бхагаватам, че той бил потомък на двама велики царе - Куша и Кушанабха. Затова
бил наречен Каушика и бил известен във Вселената със силата на своята ярост. Когато се
разгневявал той проклинал и понякога дори използвал цялата си сила, придобита от
отреченията таповалам, за да отмъсти или да причини затруднения.
Веднъж докато медитирал, една птица се изходила върху главата му. Естествено е птица
да върши такива неща, а за мъдреца да си медитира под дървото. Но изпражнение върху
главата му според него не било естествено и той просто я погледнал. Птицата изгоряла
мигновено. За да направи това той използвал мистичната сила придобита в резултат на
петдесет години сурови отречения. Съкращавайки живота й, той изгубил силата на
отреченията си. Станал от мястото си и казал: “Ще помня тази случка винаги, ако остана
тук” и потърсил друго дърво… След това извършил още отречения в продължение на
хиляда години.
Така общо взето минавал животът му, а след време станал известен под името
Вишвамитра…
Сега той стоял заплашително пред двореца и чакал. Дашаратха погледнал обезпокоен към
мъдреца Васищха и казал: “Каушика е тук! Защо е дошъл и какво иска? Не знам какво да
правя… Чудя се в какво ли сгреших, че той се появи тук. Знам че той идва само за да
прокълне някой човек, или да убие демон”! Васищха казал: “Първо трябва веднага да
изпратиш някой царедворец, който да предаде думите ти: “Цялото царство е твое. Изчакай
ме само две минути за да стигна до предверието. Моля те, не губи търпение” и да му
предложи с голяма почит асана, място за сядане. Каушика чул посланието на царския
слуга, но за ужас на всички извикал: “Не ми трябва никакво място за сядане! Къде е този
цар?! Незабавно го доведете тук”! Дашаратха веднага се появил и се хвърлил в нозете му :
“Само кажи какво искаш? Дори да поискаш цялото царство Кошала - вземи го, твое е”!
“Какво”? - видимо раздразнен казал Вишвамитра “За какво са ми царства. Аз също имах
такива. Не ми трябват”...
В миналото той наистина бил могъщ цар, кшатрия - войн, но по волята на Бога по- късно
станал брахмана.
“ Дошъл съм да ти поискам нещо и ти трябва да ми обещаеш, че ще го дадеш”- заявил той.
Дашаратха си помислил: “Какво ли ще иска? Но каквото и да е, дори да е главата ми - ще
му я дам… Само да не поиска Рама”! Вишвамитра попитал: “Какво се замисли… Опитваш
се да скриеш нещо от мен”? “Не, не… Каквото поискаш ще ти го дам”! – побързал да каже
царят. Тогава Вишвамитра казал твърдо: “Искам Рама и Лакшмана”! Дашаратха мигновено
изгубил съзнание. Когато го свестили Вишвамитра казал: “Виждаш ли! Ти припадна…
Това означава, че нямаш желание да дадеш... И ме лъжеш! Аз съм мъдрец, а ти ме мамиш,
че си готов да отдадеш всичко, но всъщност нямаш такива намерения. Както и да е… Аз
няма да ги взема с мен завинаги. Просто ми трябват за момента. Докато извършвам
жертвоприношения, някой хвърля изпражнения и урина върху жертвения огън. Сигурен
съм, че ако твоите деца играят наблизо всичките демони ще избягат на далеч”.
“ Какво?! Демони”! – промълвил Дашаратха и изгубил съзнание за втори път. Когато
дошъл на себе си той предложил: “Нека аз да дойда с теб! Ще се справя добре! Ще ги
победя”! “Що за глупост”?! – извикал още по-разгневен Каушика - “Аз сам мога да се
справя с тях много лесно… Но искам Рамачандра и нищо друго. Разбра ли ме сега?! Какво
ще кажеш”? “Добре”... – глухо промълвил Дашаратха - “ Но се грижи добре за тях, моля
те. Ти знаеш толкова много - научи и тях”! “Не ме поучавай какво да правя с Рама”! –
отсякъл Вишвамитра - “Сега той трябва да тръгва с мен. Веднага”! “И все пак ти идваш от
толкова далеч, почини си за малко в двореца ми”. Дашаратха за последен път се опитал да
отклони непреклонната съдба. Тогава Вишвамитра истински се разгневил: “ Ако искаш да
знаеш аз не си почивам в дворци… Къде са Рама и Лакшмана?! Доведете ми ги веднага”!
Така той успял да вземе Рама и Лакшмана и никой не разбрал в коя посока изчезнали...
Те се скитали из красиви гори и хълмове, пресичали китни полянки и бистри
поточета…плували заедно с Вишвамитра в реките и езерата. Рама и Лакшмана били
толкова щастливи. Това било за тях като голяма ваканция и се забавлявали прекрасно…
Нямало класове, учене и Вишвамитра им разказвал фантастични истории за призраци и
демони. Бил такъв чудесен учител, че винаги бил с тях дори в игрите.
Една вечер по залез слънце Вишвамитра им казал: “ Слушайте ме внимателно, защото ще
ви предам много поверително знание. Ще произнеса най- могъщите мантри. Едната е
позната като Бала - сила, а другата като Ади Бала - изначалната свръхсила! Ще са ви
необходими за да се защитите от демоните”. Рама и Лакшмана послушно седнали и просто
слушайки, овладяли Бала и Ади Бала. После масажирали своя учител докато заспи. На
сутринта той ги завел в своя ашрам и там започнали да извършват жертвоприношение…
Усещайки ягята, натам се насочил един опасен и известен демон на име Марича. Той бил
много могъщ магьосник. Когато се придвижвал дърветата рухвали, реките политали, а
звездите падали. Всички животни наоколо полудявали, птиците пищели… За закуска този
демон се хранел само със святи личности, а за обяд – кшатрии, управници, войни и царе. С
други думи той бил човекоядец, канибал. Този голям демон сега приближавал заедно с
един друг - Душана. Душана означава всичко най-лошо в едно. Неговия характер , както и
този на баща му който го нарекъл така, бил сьщо като името му. С други думи те били едно
забележително “добро” семейство.
Докато Марича и Душана се носели в пространството Вишвамитра изливал гхи –
пречистено масло в огъня като главен жрец, а Рама и Лакшмана седели до него. Той дал
знак на Рама, че демоните приближават. Рама погледнал Лакшмана и казал: “Е, а сега
какво”? А той му отговорил: “Все нещо ще направим”. Взел няколко стрели и ги изстрелял
в небето. Те достигнали няколко километра височина и от всяка от тях се появили мильони
други стрели, които оформили гигантско колело, което се въртяло с голяма скорост точно
над жертвения огън. Марича и Душана приближили, но не могли да видят огъня заради
огромния движещ се диск от стрели. Душана започнал да недоволства: “Къде е този огън?
Казах ти още преди три часа, че искам да ходя по нужда, но ти ми каза да изчакам… И сега
какво? Не мога повече да се сдържам”... “Не, не”- казал Марича - “ Ще намерим огъня на
Вишвамитра. Това е трик на брахманите. Сега ще премина през това препятствие”. Но
когато се опитал да направи това, бил изхвърлен от там с огромна сила, а докато летял във
въздуха, Рамачандра взел едно стръкче трева и го хвърлил. То се забило в гърба на Марича
и го отнесло чак в океана. Демонът паднал във водата и никога повече не стъпил на брега
на Индия, не се върнал дори да види семейството си, а отворил ашрам някъде в Шри Ланка
и станал бабаджи - отшелник. Такава била съдбата на Марича, а пък Душана бил убит на
място… също със сръкче трева.
Жертвоприношението завършило напълно успешно. “Какви удивителни велики неща
правите вие”! - възкликнал Вишвамитра - “Имам само един мальк въпрос към вас”. “Какъв
въпрос”? - попитал Рамачандра“. Защо не използвахте мантрите, които ви дадох”?
Рамачандра отговорил: “Те са за специални случаи. Тогава ще ги използваме. Но за тези
нищожни демони тревичката е достатъчна”.
Бог Рамачандра е толкова могъщ. Той е източника на силата. Защо да използва Бала и
Ади Бала? Той е този, който преценява как да убива демоните…
Тогава Вишвамитра произнесъл един известен стих, в който се казва, че дори стръкчето
трева е оръжие в ръцете на великата личност.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Историята за Вишвамитра

Той не е просто обикновен йоги-мистик или учител от Гурукула, училището на духовния

учител. Той е изключително могъщ… Много, много отдавна той бил кшатрия, цар…
Един ден Каушика тръгнал на голям лов. Според традицията, когато царят минел покрай
някой ашрам – духовна обител, той бил длъжен да спре, да отдаде почитта си на святите
личности и да остави дарение. От своя страна мъдреците хранели госта си до насита с
прасадам, осветена храна и го благославяли. По такъв чудесен начин били уредени нещата във
ведическата култура… Докато се придвижвал заедно с огромна армия и стоте си сина, Каушика
забелязал малък ашрам, състоящ се от няколко колибки до едно поточе в долината. Той казал:
“Моите синове и армията да останат тук, нека не ги безпокоим, тъй като те не могат да ни
нагостят всичките. Ще отида да им отдам почитания и се връщам”! Когато се приближил видял
двама брахмачари - ученици да перат дрехи и ги попитал: “Чий е този ашрам”? А те
отговорили: “На мъдреца Васищха Муни” “Васищха е в моята държава и аз не съм знаел за
това”?! - възкликнал цар Каушика... “Той се появи тук скоро… преди три месеца” - пояснили
му те. И наистина Васищха постъпвал така. Заселвал се на едно място за не повече от триста
години. Когато се съберяли твъде много ученици, той изчезвал заедно с един или двама от тях
и установявал ашрами и школи някъде другаде. “Бих искал да го видя”! - Казал царят и
брахмачарите го завели. Васищха си стоял спокойно, облечен само с две парчета плат - около
кръста и на раменете и предял някакъв памучен конец. Царят бил облечен в броня и дрехи със
златни орнаменти. Той свалил златната си корона, пристъпил и докоснал нозете на великия
мъдрец. “Аз съм Каушика, цар на тези земи. Моите синове и войската ме чакат недалеч от тук,
за да продължим, но аз дойдох за да се видя с теб. Моля те благослови царството ми”! – казал
той. “Как е възможно да дойдете в моя ашрам и да си тръгнете без да сте се нахранили до
насита”? – отвърнал Васищха…Каушика погледнал колибата със сламен покрив и под от
кравешка тор и попитал учудено: “Ти искаш да нахраниш мен и синовете ми ”? “Не само
синовете ти, а цялата армия и животните. Всички. Доведете ги тук”! - засмял се Васища. “Но
къде ще седнат, ти имаш само четири колиби”? – удивил се царя. “Доведи армията тук”! -
много решително казал Васища. Каушика си помислил: ''Ако не ги доведа, ще ме прокълне''.
Каушика се върнал в лагера и казал на синовете си да тръгват заедно с военните части към
ашрама, но те не го приели на сериозно: “Ти сигурно се шегуваш”! - казали те - “Та ние не
бихме могли да се поберем в този малък ашрам. Дори не би трябвало да го доближаваме,
защото от грохота на минаващите колесници ще им изпопадат покривите”...
И наистина колесниците не били малки - във всяка от тях били впрегнати по осемнайсет коня.
Но Каушика заповядал: “Тръгвайте! Щом великият риши казва - трябва да отидем. Не искам да
бъда прокълнат. Така че идвайте с мен”! И цялата му армия замарширувала към долината, но
там… какво да видят!!!… Издигал се прекрасен град с дворци, градини, пътища, пълни с хора.
Каушика бил изумен: “Та той е по-голям от столицата ми Махишмати! И то само докато
трепна с клепачите си”! Всички до един стояли вцепенени и гледали… Изведнъж се появил
Васищха и казал: “Защо стоите тук? Изкъпете се, защото обядът ви чака. Не е хубаво ястията да
изстиват”... Изкъпали се те и насядали в редици на огромни площи в града, но нямало никакви
съдове нито прибори пред тях… Каушика попитал: “Откъде ще намериш всичко необходимо и
въобще как смяташ да сервираш на толкова много хора”? А Васищха просто казал: “Нека
всеки си помисли за най-вкусната храна, каквато и колкото си пожелае, в съдове и прибори
каквито му харесват… и ще ги получите”! “Купа от чист диамант”… Била първата мисъл на
Каушика и в миг тя се появила пред него и от нея той почнал да яде купища от любимото си
ястие… Същото се случило и с хилядите войни… Всички се надпреварвали да си угодят с
неща, които никога не били вкусвали, но били чували за тях. Един дори се изхитрил да поиска
това, което Индра яде на рождения си ден и в миг го получил. Нямало нито един, който да
остане неудовлетворен…
“Бихте ли искали да видите някакъв танц”? - попитал Васищха. “Да”! - извикал Каушика -
“Искам да видя танца на който самия Бог Нараяна се наслаждава в Шветадвипа, духовната си
планета ”. “Така да бъде”! – казал Васищха… И в миг обстановката се променила напълно и
всички, които били там могли да видят със собствените си очи едно зашеметяващо
представление - изиграно от жителите на Вайкунтха, духовния свят, за удоволствието на Бог
Нараяна… Но сърцето на Каушика изгаряло от завист: “Какво е това тук”?... - мислел си той-
“Някакъв си мъдрец, а има такова богатство… Аз съм цар, но изглеждам като просяк пред
него”… Приближил се към Васищха и го попитал: “Кажи ми моля те каква е тайната,
източника на това несравнимо богатство? Предполагам, че не се крие в брадата ти ”. “Не, не се
крие в брадата ми, а в моята кравичка” – отвърнал Васищха и пляснал с ръце - “Кама дхену, ела
тук”!
Кама дхену се появила... Тя имала женски гърди, дълга плитка вместо опашка и пауново
перо на гърба си.Била родена от млечния океан, разбиван от демоните и полубоговете, за да
получат нектара на безсмъртието и била лично подарена на Васищха от Върховния Бог. В
нейното тяло била събрана енергията на всички полубогове. Това давало възможност на
великия мъдрец винаги да може да извършва големи жертвоприношения, независимо дали
царете му дарявали богатства или не. Кама дхену му доставяла всичко необходимо…
Тогава Каушика казал: “Давам ти един мильон крави за тази крава”. Васищха отговорил: “Ти
трябва да си много глупав. За какво са ми един мильон обикновени крави? Ако ми предложиш
един мильон крави Кама дхену…тогава може би ще се замисля дали да ти дам тази ”. “Но ти не
си ли чувал от шастра, свещенните писания” – не се отказвал Каушика - “Че всичко, което е на
тази земя принадлежи на царя, а царят в случая - това съм аз”! “Погледни тази Кама дхену
внимателно” – казал Васища. Каушика погледнал отново към кравата и забелязал, че тя била на
метър и половина във въздуха”. “Тя не ти принадлежи, защото не докосва тази земя” - пояснил
мъдрецът. Царят бил сразен, разгневил се и започнал да заплашва”. “Виж, ти можеш да имаш
много тапо-валам, духовна сила, но аз съм кшатрия, цар и имам не по-малко сила… Няма да те
моля повече. Просто я взимам”! И даже започнал да побутва кравата да тръгва с него. Кама
дхену се обърнала към Васищха: “Какво правиш! Ти си моят закрилник! Няма ли да нправиш
нещо, за да ме защитиш? Така ли ще ме оставиш в ръцете на този млечха, недокосваем
абориген”? “Млечха ли ме нарече”?! – подскочил Каушика”.“ Да” - продължила Кама дхену -
“Щом крадеш собственост на брахмана, си млечха. Дори сега външно да не изглеждаш такъв,
това ще стане в следващия ти живот. Това, което се опитваш да направиш е ужасно.
Върховният Бог няма да търпи това и с цялата ти династия ще бъде свършено. Проклинам те”!
Но Каушика бил твърдо решен: “ Ти си само една крава! Защо трябва да говориш толкова
много…Просто тръгвай с мен. Хайде”! Тогава Васищха се обадил: “Недей да правиш това! На
нея не й харесва. Ако тя го желаеше, нямам нищо против, но тя не желае” – сдържайки гнева си
казал Васищха. “Ти мълчи! Вземам тази крава и толкоз”! - извикал предизвикателно Каушика.
Тогава Васищха попитал: “Къде са синовете ти? Оставям те жив, за да можеш в бъдеще да си
възпроизведеш други сто сина ако искаш”. “Моите синове ме следват”. Обърнал се Каушика но
какво да види… от тях останало само купчина пепел... “Нима искаш и ти да се превърнеш в
купчина пепел? Ако не - дръж се на разтояние от мен”! - проехтял гласът на Васищха.
Изплашен и угнетен Каушика избягал надалеч от този ашрам и отишъл чак в Хималаите, за
да се подложи на сурови отречения. В продължение на триста години се молел и се опитвал да
удовлетвори полубога Махадева, Шива. И Шива наистина се появил пред него, желаейки да му
даде благословия. Има една важна подробност в тази връзка... От Шива човек трябва да иска
само любов към Бога. Каквото и друго да пожелае, то ще причини неговото собствено
разрушение. За нещастие обожателите на Шива искат точно такива неща. Така че, когато Шива
попитал: “Каква благословия искаш”?, това в случая означава: “По какъв начин искаш да се
самоунищожиш”?… Каушика казал: “Аз трябва да притежавам божествените оръжия. Всички,
използвани от полубоговете Индра, Агни, Варуна… Нека се появят в съзнанието ми, така че да
мога да ги контролирам… Аз искам да стана раджа - риши, цар - мъдрец”! “Добре ти си вече
раджа - риши. И престани с тези отречения, защото изгарят тялото ми”!
Незабавно Вишвамитра полетял към ашрама на Васищха. Той пък в момента си мажел тялото
с благовонни масла. Когато някой прави това не е уместно да го безпокоите и дори да го
заговаряте. А какво направил Каушика... Без никакво предупреждение изстрелял срещу него
мощна брахмастра, ядрено оръжие. Васищха спокойно продължил да се масажира: “Защо това
синапено масло се нагорещява, не би трябвало”... - замислил се той. Вдигнал поглед и видял
летящата брахмастра: “О, Господи! Какво прави този? Кой му е дал тези оръжия? Та той не
знае как да ги използва!… Въобще не е редно да ги използва докато се масажирам. Спри,
Каушика”! Но вместо това последвали Агни и Ваю- астра, огнени и въздушни оръжия”. “Това е
вече твърде много”! – казал Васищха, огледал се наоколо и видял бастуна си… Понеже бил
вече в “напреднала” възраст понякога ходел с него… Хвърлил го във въздуха и продължил да
се масажира. Когато брахмастрата докоснала бастуна му тя изгубила цялата си сила,станала
като лед и рухнала на земята… Същото се станало и с останалите изстреляни от Вишвамитра
оръжия, дадени му от Шива. Сега бастунът се насочил бързо към него и го подгонил надалеч,
след което се върнал при Васищха… След известно време Вишвамитра спрял да бяга, успокоил
се и се замислил: “И това е само тази “обикновена” пръчка, с която се подпира. Какво ли ще
стане ако вземе в ръцете си лък? Какво ли ще стане?! Значи да съм раджа - риши – цар-мъдрец,
не е толкова добре. Трябва да стана брахма – риши – брахмана-мъдрец … Отново се изкачил в
Хималаите и се подложил на такива сурови отречения толкова дълго време, че лично Брахма се
появил и го попитал: “Какво искаш ”? “Да стана брахма - риши” - отговорил Вишвамитра“.
Добре. Ето аз съм Брахма и се обръщам към теб с името риши, което значи че вече си брахма -
риши”. “Не”! – възразил Вишвамитра - “Искам Васищха лично да го признае”! Брахма довел
Васищха и казал: “Кажи му, моля те, че е брахма - риши”. Тогава Васищха произнесъл
следните думи: “Ти си се подложил на такава велика тапася, отрчения! А беше просто кшатрия-
цар от когото се очакваше да се наслаждава на сетивата си. И само заради моето
предизвикателство се превърна в такъв велик риши. Ти не си обикновен брахма - риши. Ти си
нещо много повече. Ти си гяна - риши! Велик риши- мъдрец между светците. Аз би трябвало да
те обожавам… Не е необходимо да продължаваш с отреченията си”. Така Вишвамитра станал
известен като велик брахма - риши в цялата Вселена.
Живял много отдавна един цар на име Тришанку.Той също бил от родословието на Икшваку
и на всички тях Васищха бил духовен учител. Един ден той отишъл при своя Гуру и те провели
следния интересен разговор:
-Моля те, скъпи Гурудева, изпрати ме на райските планети!
- Да, ще те изпратя. Сега върши благочестиви дейности и в следващия си живот със
сигурност ще живееш в рая. – Отвърнал Васищха.
- Не искам в следващия си живот… Искам в този!- Само след като напуснеш тялото си в този
живот, можеш да живееш след това на райските планети.
- Не искам да чакам. Не искам и да напускам тялото си. Искам да отида със сегашното си тяло!
- Откъде ти идват такива налудничави идеи?
- Нали съм достатъчно благочестива личност. Извършил съм толкова достойни за възхвала
неща. Никой не се оплаква от мен… Защо не ме изпратиш сега?
- Това е много хубаво, че си благочестив цар, но райските планети не могат да бъдат
достигнати с тези тела, в които живеем на Земята.
- Ти би могъл да измислиш, да нагласиш нещо... нали си такъв могъщ риши!
- Не, аз не мога да променям нещата… Аз мога просто да следвам законите на Бога.- Ако не
можеш да направиш това за мен, то какъв Гуру си ти?
- Щом не искаш да си мой ученик - тръгвам си! Май няма смисъл да наставлявам царете от тази
династия! – Заключил Васищха, взел бастуна си и напуснал това място.
Тришанку си спомнил за стоте сина на своя учител, които се подлагали на отречения в Южна
Индия. Той ги открил и ги помолил: “Изпратете ме в рая сега, с това тяло”! “Що за глупост?
Ние не можем да направим това”! – Отговорили те”. Баща ви даде същия отговор” - казал
Тришанку - “Очаквах, че бихте искали да направите нещо, което би го впечатлило, и от което
дори самият той се страхува”. “Ти допускаш, че ние сме по-могъщи от нашия баща и сме
способни да направим нещо, което за него не е възможно”?! - Разгневили се синовете - “Да! Ще
извършим нещо неочаквано… Стани чандала, кучеядец”!
В момента, в който те го проклели, тялото му станало напълно черно. Златните му
украшения се превърнали в железни, а лицето му добило мрачен и злобен вид. Когато се
върнал в Айодя, хората му се присмели и не му позволили да живее в страната. Дълго време се
скитал из горите докато веднъж … забелязал един риши, който медитирал стоейки на един
крак. Това бил нашият Каушика, наречен по-късно Вишвамитра, който пак се подлагал на
отречения. Приближил се до него и го възхвалил: “Сияеш като самия бог на слънцето”!
Вишвамитра промълвил: “Изглеждаш като чандала, но говориш като благородник. Кажи какво
искаш”? Царят казал: “Аз съм Тришанку от династията на Икшваку. Синовете на Васищха ме
проклеха”. В мига, в който чул името Васищха, Каушика се разпалил: “Защо те проклеха?! Кои
са те, за да те проклинат”?! “ Поисках нешо съвсем дребно от тях”. - започнал да обяснява
царят - “Само да ме изпратят до райските планети с това тяло ”. “Какво?! Да отидеш в рая с
това тяло? Как се сети за такова нещо”? – сепнал се Вишвамитра”. Просто се събудих една
сутрин, дълбоко размислих по този въпрос и си казах - Защо не”? - обяснил Тришанку. “Виж
какво е станало с теб като се поддаваш на такива глупави идеи“! – заключил великият риши и
замълчал. Царят усетил, че това не е в негова полза и нещата не се подреждат така, както той
очаквал. Вишвамитра отново се успокоил, а точно това не му се харесвало. Трябвало да
направи така, че да предизвика вниманието му. И той казал: “Васищха заяви, че това е
абсолютно невъзможно”. Вишвамитра настръхнал: “Какво каза?! Повтори го пак”! “Васищха го
заяви…каза, че е абсолютно невъзможно”. - повторил Тришанку”. “Кой е той, че да казва кое е
невъзможно?! Аз мога да го направя”! – пламнал Вишвамитра и веднага уведомил всички
риши, че започва жертвоприношение, ягя, чрез която да изпрати един цар в рая и ги кани да
присъстват. Те разбира се дошли, защото се страхували да не предизвикат гнева му и да не си
навлекат проклятия. Всичко било точно както трябва и лично царя на райските планети Индра
се появил и попитал: “От какво имате нужда и каква е целта на тази ягя”? Тогава Вишвамитра
казал: “Ние искаме този човек да отиде на райските планети ”. “Нямам възражения” - казал
Индра - “Толкова много хора в днешно време идват в рая”. “Не, ти не разбра”! - пояснил
Каушика - “Сега, в този си вид”. Индра бил изненадан: “Какво?! В такъв вид! Не е възможно!
Не мога да го допусна въобще! Не мога да правя такива неща”! “Но това е специален случай”! -
настоявал Вишвамитра”. Никакви специални случаи. Не правя никога такива неща”! – твърдо
казал царя на рая и изчезнал…
“Добре тогава”! – казал великият мъдрец – “Щом не може чрез ягя, ще го постигна чрез
силата на моите отречения - тапо-валам”! Той взел лъжицата, с която изливал пречистено
масло гхи в жертвения огън, докоснал с нея Тришанку и произнесъл високо: “Лети към
райските планети чрез моята сила”! В същия миг Тришанку изчезнал от земната повърхност и
вече летял с огромна скорост в пространството. Това веднага се забелязало от придружителите
на Индра и те го уведомили: “Тришанку”?! – Индра не можел да повярва на очите си… Индра
незабавно му нанесъл толкова силен удар с мълнията си, че той сменил курса в обратна посока.
Докато седял спокойно Вишвамитра го видял как пада към земята като метеор, крещейки:
“Вишвамитра! Помогни ми”! Мъдрецът казал: “Ти не идваш! Ти излиташ към райските
планети''! - и използвал още от мистичните си сили, пращайки го със същата скорост към
планетата Индралока. Индра обаче отново го поразил с мълнията си и го върнал обратно. И
това станало няколко пъти. При третото си приземяване Тришанку проплакал: “Не искам вече
да ходя в рая! По-добре да бях поискал ада! Щеше да е по-добре. Изпрати ме някъде другаде,
но моля те спри това”! “Не”! - отсякъл Вишвамитра - “Аз съм обещал! Това трябва да стане
независимо дали ти искаш или не. Ти отлиташ към райските планети”! И Трищанку отново
излетял като ракета. “Не те искам тук”! – изритал го отново Индра и го върнал обратно. Този
път Тришанку се молел от цялото си сърце: “Моля те, не искам повече това! Разбрах напълно,
че това е лошо, че е глупост… Нека бъда цар където и да е… Нека да бъда обикновен просяк
някъде… Но моля те спри това”! Вишвамитра казал: “Аз няма да се откажа!… Щом не искат да
те приемат, ще създам отделен нов рай за теб”!
И го направил! Създал нови райски планети, други полубогове, друг Индра, Айравата и
всичко необходимо с последната част от своята тапо-валам, силата на неговите отречения.
Оставало само да се пуснат в орбита, но силата му била изчерпана до край. Новозъздаденият
рай нямало как да се задържи в пространството и с ужасяваща скорост се спускал към земята -
там откъдето бил създаден. “О, мой Господи”! – извикал Вишвамитра - “С всичко ще бъде
свършено. Сега какво да правя''?! Той вдигнал ръцете си безпомощно и извикал: ''Хари!
Хари”!…
И тогава самият Бог се появил пред него: “Вишвамитра, какво те притеснява? Обикновено
се обръщаш към Брахма, а не към Мен. Какво става с теб ”? “Виж, виж… Моето творение
връхлита към земята. Моля те направи нещо”! молел се мъдрецът. “О,… твоето творение”! –
казал Бог Вишну - “Тогава просто го потдържай. За какво ти трябвам ”? “Не, не, не! Не си
отивай Господи, моля те … Направи нещо! Аз го създадох, но не мога да го поддържам! Това е
невъзможно за мен”! - признал Вишвамитра. “Добре”.- съгласил се Богът - “ Ще вложа Моята
енергия в това “твое” творение и ще го потдържам”. Така и станало… От този момент тези
райски планети са известни като Тришанку сварга и съществуват и до ден днешен. Богът
лично влязъл в този рай, за да достави удоволствие на Вишвамитра, спасявайки го от
изключително тежката ситуация всичко това да се згромоляса върху Земята. Преди да изчезне
от погледа му, Бог Нараяна казал: “И друг път не навлизай в тази сфера - създаване,
поддържане, унищожение...това са трудни неща за теб. Аз вече съм поел отговорност за това…
А ти просто се подлагай на отречения, тапася и давай благословии. Не се опитвай да ставаш
Бог Хари, защото ще имаш неприятности”! Вишвамитра смирено казал: “ Веднъж завинаги
реализирах тази истина. Никога повече няма да постъпвам по този начин”! Богът, виждайки
неговото мигновено и безрезервно отдаване, бил много удовлетворен и го дарил със
специалната си милост: “Аз ще стана твой ученик в епохата Трета-юга”!
И така, когато в Ттрета-юга определеното време дошло, Богът се явил като Рамачандра и
приел Вишвамитра за свой духовен учител, наслаждавайки се на историите, които той му
расказвал...
Една от тях била за...

Божественият лък на Шива

...В много древни времена се случило едно необикновено и удивително събитие.
Битката между Вишну и Шива. Те нямали вражда един към друг, разбира се, но го
направили просто за да доставят удоволствие на мъдреца Нарада Муни. Той е
трансцендентален ‚„„космонафт„„ – може да пътува свободно както в материалните,
така и в духовните светове без употребата на странните скафандри, използвани от
съвремените астронафти. Нарада пътува навсякъде, възпявайки на своята вина
светите имена на Върховния Бог: „Нараяна! Вишну! Кришна“!... Той е един от
дванадесетте махаджани във Вселената – всепризнати авторитети в преданото
служене и има ученици във всички планетарни системи.
 ...Веднъж великият светец влязъл в двореца на небесния цар Индра и го чул как
възхвалява Шива – “Никой не може да се сравнява с него... Шива има трето око, от
което бълва огън... Той е несравнимо могъщ”! Нарада го прекъснал : “Съществуват
толкова много Шива. Във всяка Вселена има единайсет от тях... А моят Гоподар е
много по-различен. На него не му е необходимо трето око.Той знае всичко”! ”Не,
ти не разбираш, Вишну е аватара, проявление на Бога, но Шива е най-силния”! -
започнал да спори царят на рая. „Ако това е така – казал Нарада Муни – защо не
отидеш и не помолиш Шива да се сражава с Бог Вишну? Тогава ше видим кой от
двамата е по-могъщ”!.. ”Това би било прекрасно”! - помислил си Индра и веднага
се отправил към свещенната планина Кайлаш в Хималаите...
В подножието на свещената планина го спрял пазителят й – бикът Нанди : “Какво
правиш тук? Това е подходящо място за тези, които медитират. А ти си личност,
която търси само наслаждение за сетивата си, така че... махай се от Кайлаш! Нямаш
място тук”! Индра обяснил : “Не! Дошъл съм единствено за даршан, общуване със
Шива и нямам никакви други желания”. Но Нанди е велик йоги-мистик, а също
така астролог-физиогном и истината не можела да бъде скрита от погледа му :
“Много ясно виждам, че си тук, за да предизвикаш неприятности. Не искам да
нарушаваш спокойствието на моя господар”! – казал той. След дълги молби и
уговорки, обаче Индра успял да влезе... Шива бил в дълбока медитация. Отново
дълго се молил царят на рая, докато Шива не отворил очите си :
- О, Индра! Зашо си тук? В момента не си в опасност. Надявам се, че не си
дошъл от толкова далеч, за да ме караш да воювам с когото и да било, защото няма
никаква основателна причина за това.
- Трябва да си призная, че идвам да те помоля точно за това – да се сражаваш!
Но този път не е демон...
- За кого става въпрос?
- Имахме разгорещен спор с Нарада. Аз твърдя, че ти си най-силния в света, а
той казва, че е Бог Вишну!
- Индра, виждаш ли тази джапа-мала, броеница? Знаеш ли за какво я
използвам?
- Да, знам.
- Чии имена възпявам?
- Името на Бог Рама.
- Точно така. Името на Бог Рама... И ти питаш кой е по-силния?! Ако бях аз,
той щеше да прославя моите имена. Но това никога не е ставало и няма да стане...
Аз съм този, който възпява неговите имена.
- На теория това е така. Това е записано и в Пураните. Но аз искам да се убедя.
Бих искал да го видя със собствените си очи.
- Няма какво да гледаш! Щом аз го казвам би трябвало да ти е достатъчно...Той
е най-могъщ и всяка сила води началото си от него! Моите възможности се
ограничават с това да разруша този свят и нищо повече.
- Дори и да ми ги говориш тези неща, аз не ги вярвам...
- Защо не ми вярваш?
- Веднъж видях как с лекота взриви неуязвимия град на демоните във въздуха.
- Разбирам защо си дошъл тук, Индра... Ти просто искаш да се забавляваш.
Добре! Тогава иди при архитекта на райските планети Вишвакарма и го помоли
 да ми изработи подходящ лък. Въпреки, че съм бабаджи, отшелник, ти
продължаваш да настояваш да се сражавам. Но поне ми приготви оръжие...
И така, с мистичната си сила Вишвакарма направил един необикновен, гигантски
лък, който можел да бъде пренасян само от триста изключително здрави мъже в
специална колесница... с бутане и то на почивки! Шива го вдигнал с лекота, сложил
му тетива и го опънал, а от вибрацията полубоговете изгубили съзнание... ”Готов
съм”! – казал той. Индра бил извън себе си от щастие : “Видяхте ли! Казах ли ви!
Само изглежда като бабаджи и че го бива единствено да медитира... В него има
мощ, която никой от вас не подозира”! Заедно отишли при Брахма и го помолили :
“Накарай Бог Вишну да се сражава”. Брахма се съгласил, застанал на брега на
млечния океан и започнал да медитира...
В това време на Светещия остров /Света двипа/ Вишну разменял с Лакшми
следните закачливи думи:
- Чудя се защо ли Брахма ме вика?
- Може би някакъв демон се е появил!
- Как е възможно това да стане, без Аз да знам? Не е демон...Има нещо друго.
- Ти със сигурност трябва да знаеш каква е причината Брахма да се моли.
- Разбира се...знам... Той иска да се сражавам с Бог Шива!
- О...бих искала да видя това!
- Тогава наистина ще трябва да го направя...
казал Вишну и се появил на брега : “Добре Брахма, готов съм”! - проехтял гласът
му. Но Индра поставил условие – да не взема оръжията си от духовния свят,
защото в такъв случай борбата щяла да бъде неравностойна... Богът се съгласил.
Тогава Вишвакарма направил втори лък, който бил абсолютно точно копие на
първия. Лъкът на Шива се наричал Шива-чапа, а този на Бог Вишну, Вишну-чапа.
Когато обаче Вишну докоснал своя лък, Шаринга-дхану, неговият вечен лък-
придружител от духовния свят, влязъл и проникнал в целия Вишну-чапа. Това
станало незабелязано за всички останали...
В момента, в който Махеш Шива видял Бог Вишну, той му отдал почитания, а
в следващия миг вече се търкалял по земята, пеел и пляскал с ръце от екстаз. Индра
помолил Нарада : “Какво става пък сега? Моля те, кажи на Шива да сдържа
емоциите на предаността си и да се държи както подобава”! Нарада се приближил
до Шива и му напомнил : “Забравяш, че трябва да има битка. Ти си обещал нещо”...
Тогава Махеш се обърнал към Бог Вишну и казал : “Моля те, дай ми благословията
да мога да се сражавам с теб”!... ”Добре. Ти ще можеш да се биеш с мен”. -
благословил го Бог Вишну.
Тази битка продължила много, много години... Но в един момент Шива
хвърлил своя лък и почнал да бяга от бойното поле викайки : “Казвах ли ви?! Сега
съм вече в тежко положение”! докато най-различни божествени астри, оръжия
връхлитали от лъка Шарнга-дхану... Вишну въобще не бил гневен, а се усмихвал.
Но всички полубогове много се изплашили и отправили молитви към него :
“Молим те, спри! Не унищожавай Шива”!... Чак тогава войната приключила.

Вишну дал своя лък на един велик мъдрец на име Ричика. Ричика го поверил
на Джамадагни, бащата на Парашурама. А Парашурама, този който унищожил
двадесет и един пъти демоничните царе кшатрии на Земята със своята брадва, не
му било нужно да го използва. Той просто го пазел... А пък лъкът на Шива бил
предаден на династия от велики царе, които го обожавали поколение след
поколение... В момента той се намирал в двореца на прочутия и благочестив Цар
Джанака. Дори полубоговете се обръщали към него с името Девадата – толкова
много били удовлетворени от дейностите му. Очаквало се естествено, този велик
цар да възпита синове, които да могат да управляват царството, да се грижат за
поданниците си също така добре и да продължат обожанието на свещения лък.
...Но той нямал деца. Наложило се извършването на едно специално
жертвоприношение, наречено хола-ягя. Трябвало да се изоре широка бразда около
целия палат. При всяко засядане на плуга в земята царят давал щедра милостиня на
брахманите. Удовлетворени, те му давали благословии и той продължавал напред...
Но на едно място ралото спряло и не можело да помръдне”. Сигурно има някакъв
голям камък” - съгласили се всички, разровили пръстта и какво да видят?! ...
Изкусно изработена кутия, инкрустирана със скъпоценни камъни. Отворили я и
изненадата им била неописуема... Вътре спокойно си лежало едно несравнимо
красиво момиченце и в тялото му се виждали отличителните знаци на Богинята на
щастието... Сита, или Джанаки, както я наричали, била обичана от всички и растяла
щастливо и безгрижно. Най-често си играела със свите братовчедки...
Един ден, когато тя била едва на шест годинки, решили да се забаваляват
като събират цветчета с пръчки, на върха на които има малки мрежички. Джанаки
се приближила към едно дърво и се протегнала, но клоните му се повдигнали. Това
се повторило няколко пъти... Или това било някакво мистично дърво, или някой се
криел в короната му. “Знам какво да използвам”! - казала тя и се затичала към
двореца и по-специално към залата за обожание... Там в един гигантски калъф
лежал необикновеният лък на Шива. Сита го грабнала в ръчичките си и изтичала на
двора. Дървото нямало друг избор, освен да сведе ниско клоните си... всички
гардове, които били в парка припаднали. Неколцина, които не били изгубили
напълно разсъдъка си влетяли в двореца крещейки : “Знаете ли какво стана?!
Малката принцеса държи лъка на Шива в ръцете си”!... Джанака махнал с ръка :
“Пратете ги на лекар. Не ми трябват побъркани”! След малко обаче при него дошла
една от дворцовите дами и му казала същото : “Да! Това е истина... и ако искаш да
я видиш сам – побързай”!...”Какво им става на тези хора”?! - зачудил се Джанака.
Той извикал веднага дворцовия лекар и му наредил : “Ако трябва, вземи хиляда
лимона, нарежи ги и ги сложи на главите им, но нека всички се успокоят”!... Точно
в този момент влязъл първият му министър и докладвал : “Ваше величество,
разрешете да Ви съобщя че това не е шега... Видях с очите си”! Царят бил в шок.
“Дали е истина?! Дали е истина”?! кънтял умът му и след миг самият той тичал
през глава по коридорите към храмовата зала. Единственото, което зърнал е как
дъшеря му бързо поставя лъка на Шива на мястото му и затваря калъфа. Но това
било достатъчно...Малката Сита усетила, че баща й я наблюдава, веднага се
обърнала към него и го погледнала с такова невинно изражение на личицето, като
че ли абсолютно нищо не се е случило. И когато той я попитал : “Какво правиш
тук”?, тя
скромно отговорила : “Нищо, татко”...
Незабавно царят събрал всичките си съветници и споделил съмненията си:
“Аз мисля, че моята дъщеря е обладана от някакъв ракшаса-дух, дух-човекоядец,
който е могъщ поне колкото Шива. Иначе как би могла да повдигне лъка му”? А те
му отговорили: “Нашето мнение е, че дъщеря ти е самата Маха-лакшми, богинята
на щастието. Изучавайки характера и божествените знаци по тялото й, ние
единодушно стигнахме до заключението, че тя не е никоя друга освен самата
Богиня на щастието. А единственият Господар на Лакшми е Бог Нараяна. Твоят
сериозен проблем по-скоро е как да накараш Бог Нараяна да се появи и да се ожени
за нея”. Джанака дълбоко се замислил и получил прозрение: “Този, който вдигне и
опъне тетивата на лъка Шива-чапа ще бъде нейният съпруг”!..”Рискуваш момичето
ти да остане неомъжено! Никой на тази земя няма силата да направи подобно
нещо”! - запротестирали те”. Не ме разбрахте”! - станал от престола си цар
Джанака и високо казал : “Нараяна със сигурност знае,че Лакшми е тук. Той няма
да я остави неомъжена! Тя няма да живее сама, или да приема саняса – отречение
от света - нищо подобно! Лично Нараяна трябва да се появи тук”!!!
Така започнало извършването на голямо жертвоприношение и великите
kшатрии царе от цялата земя можели да участват. Те имали възможността да видят
божествения лък на Шива, а някои от тях с по-голямо самочувствие се опитвали да
го повдигнат. Опитите им, разбира се, били жалки. Никой не бил способен дори да
го помръдне...
До тук разказал историята Вшвамитра и добавил : “Сега това
жертвоприношение продължава и ако искате да видите лъка на Шива, ще ви заведа.
”О, разбира се. Искаме”! - възкликнали Рамачандра и Лакшмана и тръгнали заедно
със своя любим учител към град Митхила. Там те били посрещнати с голяма почит
и удобно настанени лично от самия Цар Джанака. Той поканил Вишвамитра :
“Може би тази надпревара ще е интересна за твоите млади ученици. Заповядайте да
наблюдавате. ”Атмосферата била празнична и хората наистина се забавлявали.
Толкова силни войни опитвали късмета си, но... напразно. И изведнъж... земята се
разтресла и небето притъмняло Затрещяли гръмотевици и се разнесъл такъв зловещ
смях, че кръвта на всички замръзнала... Джанака се хванал за ръката на
Вишвамитра : “Какво става”?!, а той му прошепнал : “Това е демон. Скоро ще се
появи”... Изсвистяла кълбовидна мълния и два огромни ракшаса се изпъчили и
обявили : “Трилокешвара, Господарят на трите свята, Равана идва”! След миг от
гъстия мрак се показал и самият той : “Какво е това състезание? Вие всички сте
безгръбначни... Нищожества! Не можете да повдигнете един нищо и никакъв лък.
Не разбрахте ли кой съм аз? Аз съм Равана, който вдигна целия Кайлаш заедно със
Шива, семейството му и всички призраци... Такава е силата ми! Запомнете това! Аз
го вдигнах - а тук е само лъкът му”... Хората били изплашени до смърт : “Той
наистина може да го направи... О, защо дойде този демон?!... Изгубени сме”!...
Равана приближил, пъхнал ръцете си под лъка и го вдигнал. “О!...Успя”! - в ужас и
удивление настръхнала тълпата...В този момент Шива си мислел : “Какво е това?!
Аз не съм оставил лъка си не за него, а за Бог Рама”! и мигновено, от върха на
Кайлаш, с цялата си мощ той проникнал в лъка и го притиснал към земята... Равана
изревал... Ръцете му били размазани. Той плачел и виел от болка... Не след дълго по
милостта на Шива, лъкът станал по-лек и го освободил. Демонът, засрамен и
озлобен веднага иизчезнал от арената. И цялата мрачна мъгла, създадена от
магиите му се изпарила заедно с него...
 Тогава Вишвамитра се обърнал към Рамачандра и му предложил : “Защо не
опиташ”? Лакшмана също подхвърлил : “Опитай, Рама”!... Той поискал разрешение
и благословия от своя учител и излязъл на арената. Очите на Сита се впили в
красивото му лице. Рамчандра дори не използвал двете си ръце. Вдигнал лъка,
настъпил го с крака си и с една ръка го навел, за да му сложи тетивата. Лъкът не
издържал на напъна и се счупил на две с оглушителен трясък, от който почти
всички изпопадали на земята... Дъжд от цветя се посипал от небето... Много дни
наред пищни тържества ознаменували сватбата на Сита с нейния вечен съпруг
Рама, а трите й братовчедки Урмила, Мандави и Шрутакирти били омъжени за
Лакшмана, Бхарата и Шатругна, братята на Бог Рама...
Скоро след това четиримата братя и техните принцеси, заедно с бащите и
духовните си учители се завръщали към Айодя. По пътя обаче ги чакала изненада.
Слънцето изплашено се скрило и птиците замлъкнали... Земята се разтърсвала от
нечий титанични стъпки: “Ооом!Ооом”! и от тази вибрация нито един от бойците
на придружаващата елитна армия не могъл да остане на крака...Слоновете ревели
неистово. Дащаратха попитал Вишвамитра : “Равана ли идва пак”?!... “Не! Това е
Парашурама”! - бил отговорът - “В момента е на няколко стотин километра от
нас... И е много гневен”!... “Какво можем да направим? Ще ни защитите ли”? -
обърнал се смирено бащата на Рамачандра към Васищха и Вишвамитра. А те
двамата отговорили : “Досега винаги сме били на различни мнения, но този път сме
на едно мнение... Нищо друго не ни остава, освен да легнем по лице на земята и да
затворим очите си. Парашурама идва”! Така и направили... Единствените, които
останали прави били Рама и Лакшмана. Поради силната си привързаност към Рама,
Дашаратха също не изгубил съзнание. Всички други... дори Бхарата и Шатругхна
били паднали по очи на земята. “Ооом!Ооом”! Парашурама бил съвсем наблизо.
Рамачандра погледнал Лакшмана : “Имаш ли някаква идея какво да правим”? ... Но
Парашурама вече бил застанал пред него и тогава се започнал един забележителен
разговор:
- Кой е този Рама?
- Това си ти! Ти си единственият Рамa! Ти си Парашурама!Кой друг освен
теб би могъл да бъде Рама!
- Някакво дете от династията на Икшваку дръзнало да счупи лъка на Шива!
Как е посмяло да направи такова нещо! Наказвал съм кшатриите толкова много
пъти... Избивал съм ги до крак! Разбирам, че отново започват да се възгордяват....
Но те трябва да знаят, че аз все още съм тук!
- Не, не се гневи. Аз не съм искал да го счупя, но той беше толква крехък, че
още докато го вдигах той се пръсна на парчета. Не успях дори да му опъна
тетивата.
- Ти искаш да кажеш, че лъкът на Шива е слаб за теб?! О, наистина
кшатриите царе отново са се самозабравили! Аз няма да оставя това така!... Ако си
наистина си толкова могъщ, защо оскърбяваш Бог Шива?! Не мислиш ли, че си
извършил голяма апарадха, оскърбление?! Той е Великият Махеш Шива, а ти да
счупиш лъка му!... И защо въобще този Джанака прави такива жертвоприношения
и сватбени церемонии и хората да се опитват да опъват тетивата на лъка на Шива?!
Този Джанака е един позьор, който само претенидра, че има качества на
цар...Обявявам война, за да приключа с вас! С Дашаратха, с Джанака и с всички вас
вече е свършено..
- Да, много войни ще бъдат избити... Но това ще бъде направено от
Мен!
- Ти дръзваш да се сравняваш с мен?! Виж това! – извикал предизвикателно
Парашурама и вдигнал брадвата си. Рама и Лакшмана мигновено отдали
почитания.
- Защо отдавате почит на брадвата ми?!
- Защото е оръжие на Вишну. С него са избивани недостойните кшатрии
царе. Това е божествено оръжие и е толкова прославено. Ние принадлежим към
слънчевата династия и винаги му отдаваме почит.
“Тук има нещо, което не мога да разбера”... - объркал се Прашурама –
“Отначало ме предизвикват и ми дават наставления, а после отдават почитания”!...
– замислил се той : “Ще ги изпитам и после ще реша съдбата им”!:
- Щом сте толкова смели и силни, сега ще ви дам лъка на Вишну! Искам да
видя как ще опънете неговите тетива!
- Всичко, което ми дадеш – Аз ще приема! И всичко, което искаш от Мен –
Аз ще направя!... по твоята милост! – отвърнал Бог Рамачандра.
Парашурама затворил очи, вдигнал високо ръце и започнал да призовава
Шаринга-дхану, изначалния лък на Вишну. Той отправял и отправял молитви, но
лъка не се появявал...Когато отворил очи видял Бог Рамачандра да го държи съвсем
спокойно, а на опънатите му тетива чакала готова да излети страховита стрела...
Парашурама възкликнал от изумление:
- О!!!...Сега виждам, че ти си извора на цялата сила! На цялото
могъщество! Разбирам, че това си ти, а не аз! Ти си Рама, а не аз! От този момент
нататък вече нищо не би могло да ме притесни и с удоволствие ще се усамотя, за да
медитирам... Всъщност мъдрецът Нарада Муни беше този, който дойде при мен и
ми каза : “Какво правиш още тук?! Не знаеш ли, че кшатриите царе отново се
надигат? Синът на един земен цар дори счупи лъка на Шива”!... Но той не ми
разкри, че това си бил ти!...
Така казал Парашурама и отдал почитания на Бог Рамачандра... Девите от рая
посипали дъжд от цветя, а Рама оставил лъка при полубогът на водата Варуна и
продължил по своя път...
Посрещането им в Айодя било нечувано тържествено и пищно... Всички
жители на тази благословена земя считали Бог Рамачндра за по-скъп и от
собствения си живот! Никой дори и не предполагал, че предстои да се случи една
трагична дворцова...

Интрига
Рама е самият Бог Кришна или Вишну, появил се в човешкото общество,
за да спаси света от демоничния Равана. Ведическите писания ни дават интересно
разбиране за позицията на Рама, Вишну и Кришна, макар, че са една и съща
Върховна Божествена Личност: хиляда имена на Бог Вишну се равняват на едно
име на Бог Рама, а три имена на Рама са единтични на произнасянето на едно име
на Кришна. Това сравнение се дава за да можем донякъде да възприемем духовната
реалност с нашия материалистичен ум. Тъй като е Върховната Божествена
Личност, Бог Рама е извор на всички добри качества и красотата на неговото
прекрасно тяло дарявали безмерно щастие за очите и сърцето на всеки, който го
погледнел... Въпреки, че играел ролята на героичен кшатрия цар, той винаги си
оставал умиротворен, удовлетворен в себе си, свободен от злоба и благороден във
всяка своя дума и действие... Рама не се чувствал оскърбен, когато другите го
критикували и бил доволен дори и от най-малката проява на благост. Той винаги
прощавал и оставал смирен, независимо от позицията си. Рама приемал
общуването само на личности, които са благочестиви и изпълнени с мъдрост, като
стриктно се придържал към истината и почитал брахманите. Рама познавал
съвършено свещените писания и винаги постъпвал според религиозните
принципи... много внимателен и винаги на разположение на своите гости. Рама
олицетворил върха на юношеската смелост и безпогрешна справедливост. Той бил
необикновено умел в това да наказва злодеите и да възнаграждава добродетелните.
Нито един дори от най-могъшите демони и полубогове не можел да го покори.
Бойното майсторство на Рама е ненадминато в историята на света във всяко едно
отношение... Всъщност Рама е Господарят на трите свята и вечното време! Той
обичал всички и всички го обичали...
Неговата вечна съпруга Сита е съвършенството на красотата, самата
богиня на щастието Лакшми. Тя можела да разбере най-дълбоко скритите тайни в
ума на Рамачандра. Винаги решителна да удовлетвори своя съпруг, действайки
като олицетворение на женското благородство и благочестие, тя напълно покорила
сърцето на Бог Рама... Естественото привличане между Сита и Рама растяло със
всеки изминат ден. Те били напълно посветени един на друг, пленени от красотата
и божествените си качества...
И така, всички живеели напълно щастливи... Скоро в Айодя пристигнал
цар Юдаджит, син на Кекая, вуйчо по майчина линия на Бхарата и Шатругхна и
поканил племениците си в своя дворец. След като двамата братя заминали за
царство Кекая, Рама започнал усърдно да се грижи не само за баща си, но и за
трите си майки. Рама поел също отговорността за държавната администрация с
такава прецизност и честност, че възхитил всички... Махараджа Дашаратха
управлявал вече шейсет хиляди години. Забелязвайки признаците на старостта и
умората, той решил да се оттегли от царските си задължения и да се подготви за
следващото си местоназначение след напускането на тялото си. Царя свикал
подвластните царе, министрите, влиятелните личности от благородното съсловие и
обявил : “Аз съм вече на преклонна възраст и моето желание е да оставя царския
трон на моя най-голям син Рама, който навърши двадесет и седем години! Сега е
свещеният месец Чайтра, а утре сутринта ще изгрее благоприятното съзвездие
Пушя. За това, с ваше съгласие, аз ще дам заповед за извършване на необходимите
церемонии за коронясването на Рама като цар на тези земи! Още утре”!...
Залата избухнала в аплодисменти и радостни възгласи, приветстващи
думите му... Всички възхвалявали Бог Рама, сравнявайки го със самият Бог Вишну!
Дашаратха бил обзет от чувство на освобождение и удовлетвореност...
Без да губи нито миг той помолил нъдрецът Васищха да подготви
церемонията, на Сумантра възложил украсата на града, след което наредил да
извикат Рама. Когато Рама отдал почитания и застанал с молитвено допрени длани
пред баща си, Дашаратха го прегърнал силно и казал : “Ти, Рама, си моят
възлюблен син! Обичан си и от министрите и от поданиците... Затова утре ще
седнеш на царския трон”!... По бързо от светкавици се впуснали приятелите му,
всеки надявайки се пръв да донесе чудната вест до майка му Каушаля.
Въодушевени тълпи от хора придружавали Рама по пътя към двореца му. Рама
заварил майка си със затаен дъх и притворени очи да се моли тихо за него на
семейното Божество Бог Нараяна. “О, майко! Баща ми иска да ме възкачи на своя
трон”... - казал той. С насълзени очи Каушаля отговорила : “Отреченията ми не са
били напразни. Нека ти и Сита живеете дълъг и шастлив живот”!... Усмихвайки се,
Рама се обърнал към Лакшмана : “Мой скъпи братко, ти трябва да управляваш
заедно с Мен, защото си като Мен самият, мое второ Аз! Не бих си и помислил
дори, да търся щастие в този живот без теб”!... След това Сита и Рама заедно
обожавали Божеството на Бог Нараяна и после се оттеглили за почивка...
Но Дашаратха нямал спокойствие... Обещанието, дадено пред Кайкея започнало да
го измъчва.Опитвал се да заспи, но кошмари и лоши знамения не му давали покой.
Най-младата му царица Кайкеи имала една много доверена прегърбена
прислужница на име Мантхара, която баща й подарил в деня на сватбата.Тази
вечер Мантхара любопитно се взирала от най-високата тераса в двореца,
неуспешно опитвайки се да резбере защо се правят тези пищни приготовления.
Накрая не издържала, отишла при една от дойките на Рама и я разпитала : “Какво
велико тържество ни очаква? Защо Каушаля е в празнично настроение и дава
толкова щедро милостиня на брахманите”? А дойката весело и отговорила : “Не
знаеш ли?! Утре сутринта Дашаратха ще провъзгласи Рама за цар”!... Неочакваната
новина пронизала завистливото сърце на Мантхара. Побесняла от гняв тя направо
влетяла в покоите на Кайкеи : “Как можеш да стоиш тук спокойно?! Не виждаш ли
нещастието, което ще те порази?! Нима си омагьосана от лъжливите сладки думи
на съпруга си и не можеш да видиш какво става пред очите ти?! Хайде, ставай”!!!...
Кайкеи невинно отговорила, че не вижда никаква грешка в плановете на мъжа си.
Това още повече разярило Мантхара. Владеейки добре изкуството на речта, тя
заговорила на Кайкеи така, че да възбуди в ума й подозрения към съпруга си : “Не
го ли виждаш че е лицемерен към теб? Той нарочно изпрати Бхарата надалеч, за да
може в негово отсъствие тайно да короняса своя любимец Рама. Ако това стане,
твоят син ще бъде осъден на нищета, а ти ще бъдеш хвърлена в океан от отчаяние.
Аз, от своя страна също ще трябва да споделя тази съдба, тъй като съм напълно
зависима от теб! Моля те нека ти помогна, преди да е станало твърде късно! Моля
те, действай бързо, за да спасиш твоя собствен син Бхарата, а и самата себе си”!
Кайкеи била изненадана да чуе такива дръзки думи от прислужницата си и казала:
“Аз съм щастлива да чуя, че Рама ще седне на царския престол! За награда, че ми
донесе прекрасната вест ти подарявам тази скъпоценност. Ако желаеш ще ти дам и
повече”. И поставила в ръката й безценно бижу... Мантхара обаче ядосано го
хвърлила на земята и обидено заявила : “Поразена съм да те видя как се радваш в
прегръдките на нещастието! Да бъде коронясан Рама вместо Бхарата е най-тежкото
оскърбление към теб и аз не мога да го понеса. Ти само си въобразяваш, че си
фаворитката на Дашаратха. Но всъщност той е много по-привързан към Каушаля.
Ако Рама стане цар, Бхарата ще бъде негов роб, а ти - слугиня на Каушаля”! Така
със своите пълни с омраза думи, Мантхара вливала отрова в сърцето на младата
принцеса...Не след дълго завистта на Кайкеи напълно се разбудила. С лице
пламнало от гняв тя рязко станала от мястото си и казала : “Ти си права! Рама
трябва да бъде изгонен от двореца, за да може синът ми да се възкачи на трона! Дай
ми съвет как да стане това”!... Тогава хитрата прислужница започнала да я
наставлява: “Спомни си героичната битка на Дашаратха с демоните, водени от
Самбара. Той беше много тежко ранен и ти навреме го изтегли от бойното поле,
спасявайки живота му. От благодарност той ти предложи да ти изпълни две
желания, каквито и да са те. А ти му отговори, че ще поискаш нещо, когато имаш
нужда. Припомни му този ден! Защото сега е подходящ момент да си вземеш
обещаното – то ти принадлежи!... Бързо отиди и разхвърли скъпите си дрехи и
украшения. Облечи някакви мръсни, стари дрехи и легни на пода. Когато
Дашаратха дойде да те види, ти в началото бъди мълчалива. Не се притеснявай,
защото привързаността му към теб е достатъчно силна и не би могъл да издържи да
те гледа как страдаш. Той ще е съгласен да направи всичко, за да те успокои. В
този момент просто му напомни за неговото обещание. Не отстъпвай, докато не се
съгласи да изпълни първото ти желание – твоят син Бхарата да бъде царят на
Айодя! Недей да правиш никакъв компромис и не се поддавай на опитите му да те
задоволи с бижута, злато и каквото и да било друго... Той няма избор, освен да
даде думата си. Щом го направи, тогава му кажи и второто си желание – Рама да
бъде осъден на изгнание! Нека се скита четиринайсет години из горите, без да се
връща в двореца!... Това ще е достатъчно време, в което твоят син ще успее да
спечели доверието на поданиците си и да укрепи властта си”... В резултат на това
общуване слабото сърце на Кайкеи било вече напоено със злоба и алчност.
Въодушевена от плана на Мантхара в заслепението си тя дори я възхвалила,
обещавайки и несметни богатства в случай, че събитията се развият според
очакванията им...
Махараджа Дашаратха приключил с приготовленията за предстоящата
церемония и се отправил към покоите си, желаейки да види най-младата си царица.
Каква била изненадата му, когато я видял да лежи на голия под с разпуснати коси, а
нейните орнаменти и гирлянди разпръснати... Като че ли апсара от рая е паднала
току що върху земята. Тази картина потресла царя и му причинила остра болка. Та
нали той считал младата и красива Кайкеи за по-скъпа от собствения си живот!
Падайки на колене до нея, той докоснал лицето й: “Какво ти е Кайкеи?...Каква е
причината за това страдание?... Нима не се грижа достатъчно за теб?... Да не би
някоя от другите ми съпруги да те е наскърбила?... Моля те кажи ми, скъпа!... Аз
съм твой и съм готов да направя всичко, за да бъдеш щастлива!... Позволи ми да
изгоня надалеч тъгата ти, тъй както изгряващото слънце разпръсва сутрешната
мъгла”!
Пронизан от стрелите на Купидон, Дашаратха станал роб на подтиците на
страстта. Слушайки думите му, Кайкеи ставала все по-уверена, че ще постигне
целта си. След кратко мълчание тя промълвила: “Никой не се е отнесъл с
неуважение към мен, нито пък ме е оскърбил... Аз ще ти разкрия сърцето си,
господарю мой! Но първо ми обещай без колебание, че ще изпълниш моето
желание”!... Галейки нежно косите й, царят повторил няколко пъти: “Кълна се, че
ще го изпълня”!... Сега вече Кайкеи била сигурна, че съпругът й е под пълния й
контрол и произнесла следните зловещи, непредвещаващи нищо добро думи: “Нека
дванайсетте Адитя и единайсетте Рудри, осемте Васу и двамата Ашвини, слънцето
и луната, денят и нощта, четирите посоки, както и Гандхарвите, Ракшасите,
Питите, Бхутите, Пишачите и всички други живи същества бъдат мои свидетели в
този миг! Прославеният ми господар, който е верен на религията и истинноста даде
честната си дума да изпълни моите желания!... Сега си спомни, съпруже, битката в
която беше смъртно ранен и как аз те върнах към живот. Тогава в замяна ти ми
обеща да удовлетвориш две мои желания... О, благородни царю, днес ти трябва
без колебание да дадеш това, което си обещал!... Първото ми желание е Бхарата да
бъде провъзгласен за цар на Айодя!... А второто е: Рама да отиде в изгнание в
гората Дандакараня и да живее там четиринайсет години, като се облича само с
дрехи от дървесина и еленови кожи”!...
Непоносима болка прорязала сърцето на царя... Той изгубил съзнание и рухнал
на пода. Минало доста време докато някои мисли започнали да изплуват в
съзнанието му: “Какво става с мен?... Сънувам кошмар от предишен живот, или
напълно съм полудял”?! Опомняйки се малко, той веднага се нахвърлил върху
Кайкеи: “Ти, порочна жена! Искаш да унищожиш цялата ми династия! С какво съм
го заслужил?! Какво е виновен Рама?! Всички обичат Рама повече от живота си! А
той те обича като собствена майка! Ако е необходимо ще се разделя с другите си
две съпруги, но никога няма да се откажа от Рама”! Тези пламенни думи обаче
нямали никакво въздействие върху Кайкеи... Не след дълго Дашаратха преминал в
молби и плачейки докосвал нозете й, възхвалявайки я, предлагайки й какво ли не в
замяна. С всеки изминат момент, виждайки слабостта на царя, нейната
решителност нараствала: “Говориш за религия, а не можеш да удържиш на думата
си! – смело заявила тя – Аз знам замисъла ти! Когато коронясаш Рама ще ме
отхвърлиш, за да можеш необезпокоявано да се наслаждаваш с Каушаля! Ако не
изпълниш обещанието си ще погълна отрова и ще напусна тялото си още тази
нощ”! “О, заблудена жена! От кого чу тези срамни измислици?! – опитвал се да
обясни той – Как мога да направя такова нещо! Хората ще ме сочат с пръст и ще ми
се смеят! Никой няма да бъде щастлив, ако стане това, което ти искаш...Моля те,
върни думите си назад! Не искай това от мен”!... часове наред, със задавен от сълзи
глас, Дашаратха я умолявал отново и отново... Но Кайкеи била сякаш изваяна от
камък... Тя била непреклонна! И рано сутринта, когато всичко необходимо за
церемонията било приготвено от Васищха, а съзвездието Пушя
изгрявало,Дашаратха агонизирал на пода едвашепнейки: “Рама...Рама“...
Рама и Лакшмана се носели с колесницата си към двореца, а по улиците
били излезли всички хора, за да ги приветстват. Те хвърляли цветя по пътя,
пожелаваки им щастие с възсторжени възгласи. Някои ги благославяли, а други
пеели и танцували за тяхно удоволствие под акомпанимента на най-различни
видове инструменти и музика.... Никой не можел да откъсне очи от Рама!
Всъщност той пристигнал придружаван от целия град... Но когато видял баща си,
чието лице вече изглеждало като изсъхнала маска от страдание, сърцето му се
изпълнило с тъга: “Какво ти е, татко?! Не се ли радваш да ме видиш”?... Дашаратха
не можел да погледне сина си в лицето. Облян в сълзите си той само едва, едва
промълвял : “Рама...Рама”... Не получавайки отговор от него Рама се обърнал към
Кайкеи: “Защо баща ми е в това болезнено състояние? С какво съм го наскърбил”?
а тя му отговорила: “Той не е нито гневен, нито наскърбен. Просто трябва да ти
съобщи нещо и се страхува, че ще те нарани. По-добре аз да ти обясня... Преди
време аз спасих живота му и той даде царската си дума да изпълни две мои
желания. Тази нощ аз му споделих какви са те, а той се колебае да направи каквото
и да било... Рама, помогни на добродетелния си баща си да не изпада в греха на
лъжата. От теб зависи дали да бъде запазено чисто достойното му име. Ако ти
обещаеш, че ще изпълниш заповедта, тогава би имало смисъл да ти разкрия двете
изисквания”! Дълбоко наранен Рама отвърнал: “О, моя скъпа майко, изненадан
съм, че имаш съмнения към Мен! Аз винаги съм готов да изпълня волята на баща
си, дори ако трябва да вляза в огъня! Моля те кажи какво желае той от Мен....Не се
съмнявай, че ще го направя! Имаш думата Ми”!... Тогава Кайкеи казала: “Бхарата
трябва да стане цар! А Ти да живееш четиринайсет години в горите като аскет!
Това е всичко... Твой дълг е да се погрижиш баща ти да удържи на думата си и да
изостави решително пътя на безнравствеността”! Чувайки думите й, Рама не бил ни
най-малко обезспокоен: “Моя скъпа майко, още днес ще напусна двореца. Нека
незабавно да се прати вест на Бхарата за неговата коронация... Аз няма за какво да
съжалявам. Моето единствено желание е ти и моят баща винаги да гледате
благосклонно към Мен! О, скъпа майко, моля те недей да таиш лоши чувства към
Мен! Мъчно Ми е само, че той не желае лично да говори с Мен! Аз ще направя
това, което ти искаш”! При тези думи Дашаратха не могъл да издържи повече и се
свлякъл в безсъзнание на пода. Рама нежно повдигнал своя баща и казал на Кайкеи:
“Аз не съм дошъл в този свят за да ставам роб на злобата и страстите. Също както
ришите, мъдреците, Аз съм отдаден на праведността и няма да отстъпя от пътя на
добродетелта за някакво си царство. Скъпа майко, нямаше нужда да безпокоиш моя
баща... Ако ме бе попитала направо, щях веднага и без колебание да ти дам
царството си и да отида в гората”!... Рама отдал смирено почитания на цар
Дашаратха и Кайкеи и си тръгнал. Последван бил от Лакшмана, който с огромни
усилия едва прикривал своя гняв... Рама влязъл при майка си и й съобщил за
случилото се... Каушаля рухнала на земята като дърво, повалено от буря: “О, по-
добре да бях останала без деца! Каква мъка!... – плачела тя, но не заради власт, а в
страха си от раздялата със най-скъпия й Рама - О, защо смъртта на ме вземе още
сега?! Рама, моля те, не изоставяй бедната си майка! Ако ти направиш това, ме
осъждаш на смърт! Смили се над мен, нещастната! Аз няма да понеса живота без
теб”!... Лакшмана не можел да сдържа повче гнева си и избухнал: “О, Рама! Защо
пасивно стоим и търпим всичко това?! Баща, цар, дори и духовен учител трябва да
бъдат отхвърляни, ако не могат да различат кое е правилно и кое – не! А сега
нашият баща, обладан от похот е станал играчка в ръцете на проклетата Кайкеи!
Нека веднага вземем властта в наши ръце! Не ме интересува мнението на другите!
Дори всички да са против... Ще изпепеля Айодя, ако е необходимо ще убия и
Дашаратха, но ще те поставя на царския трон”!!!...
Рама се опитал да успокои Каушаля със следните думи: “Скъпа моя майко!
Моля те, не се измъчвай с тези размисли за близка смърт... След четиринайсет
години Аз ще се върна при теб! Моля те, дай ми твоята благословия, за да напусна
този палат без угризения”... Но единственото, което можела да направи Каушаля е
да плаче безутешно в отчаянието си, а воплите й разкъсвали сърцето на
Рамачандра. Когато останали насаме Рама казал строго на Лакшмана: “И двамата
само Ми причинявате още по-голяма болка, като се противопоставяте на
жвланието Ми да изпълня заповедта на моя баща, но Аз не мога да бъда отклонен
от Моя дълг”!
И за да го успокои добавил: “Мой скъпи братко, когато Бхарата започне
да царува, постепенно всичко ще бъде забравено. Няма за какво да се притесняваш.
Не обвинявай Кайкеи, защото тя е само инструмент в ръцете на провидението”...
След като малко се посъвзела, светъл лъч на надежда пробляснал в съзнанието на
Каушаля. Тя помолила жално: “О, мой сине! Виждам, че си решен да изпълниш
волята на баща си... Тогава, моля те, вземи ме със себе си”! Но Рама отговорил:
“Мила майко, измамен от Кайкеи и отхвърлен от теб, баща ми със сигурност ще
погуби живота си. Най-важният дълг за добродетелната и честна жена е никога,
при никакви обстоятелства да не напуска съпруга си... Той е нейният господар
докато е жива. Независимо колко благочестива и религиозна да е тя, извършва
грях, ако не му служи. Жената трябва да удовлетворява и да следва не някой друг, а
своя съпруг. Това е заключението на всички свещени писания! Затова, моля те,
остани с Моя баща и Ме чакай...Обещавам ти да се върна”!... Каушаля разбрала,че
не може да спре Рама, дала своята благословия, със свито от мъка сърце му
разрешилада напусне и помолила брахманите да извършват жертвоприношения за
благополучието на нейния безценен син...
Сита все още не знаела какво става. Вече часове наред тя чакала Рама...
Той се появил напрегнат, бледен и директно само с няколко думи й казал
истината”. Дошъл съм само за да се видя с теб... преди да отида в изгнание”! -
заключил той. Гняв, породен от чистата й любов, се надигнал в нея: “О, Рама! Ти,
който си най-прекрасния! За какво говориш?! Дълг на жената е да споделя съдбата
на съпруга си. Аз трябва да те последвам! Аз нямам съшествуване отделно от теб!
Ти си моето единствено убежише! Затова ще бъда там, където си и ти,... ще се
храня само, ако ти се храниш и няма да върша нищо, което не те удовлетворява.
Няма да се изморявам и дори ще ми е забавно да разглеждам хълмовете, езерата,
реките и ще съм щастлива, докато ти си до мен. И в рая не бих живяла, ако ти не си
там с мен! О, Рама, ти си единственият, когото обичам! Животът без теб означава
смърт”!... Рама се страхувал за Сита. Искайки да й спести несгодите на живота в
отречение той се опитал да я разколебае : “О, нежно момиче, ти не можеш да
живееш по този начин! В гората няма меки легла и каквито и да било удобства. Ще
бъдеш изложена на атаките на студа, жегата, вятъра и поройните дъждове, като
единствената ти храна ще бъдат корените и плодовете... А кръвожадни зверове
дебнат за плячка! Не мога да ти позволя да дойдеш с Мен”!... Сита обаче твърдо
заявила: “Нещастието няма сила докато съм с Теб! О, Рама, не бих могла да живея
без теб нито миг! Ти трябва да ме вземеш с теб! Ако не го направиш, ще трябва да
сложа край на живота си”!… Рама видял нейната диамантена решителност,
прегърнал я и казал: “Разбира се, че няма да те изоставя! Как бих могъл да живея,
ако ти си нещастна?! Отиди и раздай всичките си скъпоцанности на брахманите”!...
Пред вратата го чакал Лакшмана. Той направо се хвърлил в лотосовите
нозе на Рама, хванал ги с две ръце, притиснал лицето си в тях и със сълзи в очите
проплакал: “О, Рама! Моля те, вземи ме...Позволи ми да те придружавам”!... Рама
нямал друг избор освен да се съгласи...
В цялата страна плъзнала съкрушителната вест, че...
Рамачандра напуска Айодя
заедно с Лакшмана и Сита... С босите си лотосови нозе те вървели към
двореца на цар Дашаратха, за да се сбогуват с него... Улиците, залети от море от
съкрушени хора, проклинащи себе си за своето безсилие... разюздан, бушуващ
ураган от плач и отчаяни викове: “Да бягаме от тук заедно със семействата си...
Нека Айодя се превърне в пустиня! Ще издигнем нов град в гората, но ще живеем
с Рама”!... Виждайки майка Сита да се движи сред тълпата, стъпвайки с
нежнорозовите си лотосови стъпала по земята, хората коленичали с наведени
глави, не можейки да сдържат парещите лицата им сълзи...
Дашаратха се спуснал да прегърне своя син... Но болката от предстоящата
раздяла била толкова силна, че той се строполил в несвяст преди да успее да го
достигне. Рама внимателно вдигнал баща си, занесъл го на ръце в покоите му и го
разположил в удобно легло. Изчакал да си възвърне съзнанието и му казал: “Мой
скъпи татко, дошъл съм да се сбогуваме... Моля те, дай Ми разрешение да отида в
гората, заедно със Сита и Лакшмана”!, а той му прошепнал: “Рама, послушай
съвета ми... Вземи властта със сила. Никой не може да те спре”! “Скъпи татко, Аз
нямам желание за земна власт и царско великолепие” – отговорил Рама”. Тогава
поне остани още един ден при мен”!... – помолил се Дашаратха. Но Рама твърдо
заявил: “Трябва да тръгвам незабавно! Мой дълг е да изпълня обещанието, което
си дал на Кайкеи така, както тя иска”! Дашаратха прегърнал Рама и отново
изгубил съзнание... Всички неудържимо се разплакали от мъка, с изключение на
Кайкеи. Тя лично донесла дрехите направени от дървесна кора. Без колебание
Рама и Лакшмана свалили всички царски украшения и дрехи и облекли
предложените им. Дрехата на Сита обаче не стояла въобще на нежното й тяло и
непрекъснато се изхлузвала. Тогава Рама лично я загърнал с нея върху сарито й...
Тази драма вече била нетърпима дори за Васищха муни и напълно го извадила от
обичайната му уравновесеност. Той се обърнал към Кайкеи със строги думи: “О,
нещастнице! Не виждаш ли, че всеки е готов да последва Рама! Ще бъдеш
изненадана да разбереш, че Бхарата и Шатругхна също ще тръгнат след него и ще
те оставят сама... да управляваш празно царство! Поне позволи на Сита да облече
удобни дрехи и да вземе в гората някои най-необходими неща”! Сита обаче била
твърдо решена да следва примера на своя съпруг и с усилие притискала
неудобното облекло към себе си... Виждайки всичко това, близките от двореца
открито започнали да сипят упреци и проклятия върху царя. Чувайки ги,
Дашаратха изгубил всякакво желание да продължава живота си... едва събрал
сили да нареди за колесница, която да ги отведе до далечната гора и отново
потънал в бездна от страдание, оставайки глух и сляп за външния свят... Каушаля
ридаела, прегръщайки Сита: “Моля те, не упреквай сина ми, че се съгласи да
изтърпи това изгнание! Нека той да остане за теб твоя обожаван
Господар”!...Сита смирено приела думите й и отвърнала: “Моята привързаност
към Рама е като тази на лунната светлина към самата луна. Както няма вина без
струни и колесница без колела, така няма бъдеще за жената без съпруг, дори тя да
притежава хиляди синове! Рама е моят единствен Господар и той ще остане такъв
завинаги”!...
Рама, Сита и Лакшмана отдали почитания на своите родители и без да се
бавят се качили в колесницата. Дашаратха бил застинал като статуя и гледал с
втренчен, неподвижен поглед облака прах, постепенно изчезващ зад хоризонта.
Улиците били напълно пусти, магазините и складовете - заключени, а в къщите
не се забелязвала светлина... Само тягостна, напрегната тишина обгръщала града.
Той бил почти пуст... Останали единствено майките с невръстните, малки деца.
Всички вкупом били тръгнали след скъпия Рамачандра... Хиляди и хиляди хора!
Рама разбрал, че сред тълпата са дори възрастните и брахманите и слязъл от
колесницата като им позволил да го настигнат. Така привечер всички заедно
стигнали до брега на реката Тамаса. Лакшмана и Сумантра приготвили легло от
листа, върху което Рама и Сита да пренощуват, а те самите останали будни и
дискутирали славата им... Рано преди изгрев слънце Рама се събудил и казал:
“Виж каква любов имат към Нас тези хора, Лакшмана! Те са толкова решителни в
намеренията си да Ме последват и напълно забравиха за домовете си. Защо
трябва да страдат заради проклятието на Кайкеи?... Нека да напуснем това място
докато спят, а Сумантра да подкара колесницата по такъв начин, че да изгубят
следите й”. Така и направили... На сутринта всички били обхвнати от тревога.
Опитали се да проследят следите от колелата, но се объркали и изпаднали в
пълно отчачяние: “Как ще се завърнем сега в Айодя и как ще погледнем в очите
децата и съпругите си?! Какъв е смисълът на семейството, удоволствията и
въобще на живота без дъщерята на цар Джанака и лотосоокият Рама”?!... Но
какъв друг избор имали? Когато се прибирали мълчаливи и подтиснати по
домовете си, засрамени и провалени в опитите си да върнат Рамачандра, жените
им се нахвърляли върху тях с груби, жестоки думи. Мъжете само стоели
неподвижно и плачели от отчаяние... От преживяния шок, много от тях згубили
способността си да говорят и чуват.
Всички жители на Айодя проклинали Кайкеи, заклевайки се, че няма да
живеят под нейното управление. Брахманите изоставили задълженията си, а
търговците спряли сделките. Семейните не си правели труд да приготвят ястия, а
домашните животни не докосвали храната си. Кравите престанали да дават
мляко, а майките не чувствали никакъв трепет, когато виждали синовете си...
Айодя била истинска пустиня... Звездите в небето блещукали мрачни и зловещи.
Всички изглеждали безжизнени. Измъчвани от изгарящата мъка никой не можел
да се храни, нито да се радва на каквото и да било, потопени в дълбоките си
чувства на раздялата с Рама...
Когато достигнали реката Ганг, Рама се обърнал към Сумантра: “Ние сме ти
благодарни за помощта, но е време да се връщаш в столицата. Грижи се за баща
Ми”. Сумантра плачел, молейки се да остане с тях., но Рама бил непреклонен.
След два дена път първият министър на царя бил отново в Айодя... Препускащата
празна колесница предизвикала нова вълна от чувства към Рама. Дашаратха се
държал като напълно луд и не оставял Сумантра да си поеме дъх, а го заставял
отново и отново да разказва за Рама. С настъпването на нощта той все по-често
губел съзнание... Така, пропит от любов в раздяла, в полунощ цар Дашаратха
напуснал тленното си тяло... И тъй като толкова силно обичал своя син Рама,
Върховната Божествена Личност, цар Дашаратха се издигнал до обителта на Бога
в духовното небе, постигайки вечното общуване с Бог Рама! В Бхагавад Гита се
казва, че каквото състояние на съществуване помни човек в момента на смъртта –
такова състояние ще постигне. Ако помним Бога в момента на напускане на
тялото – със сигурност ще го достигнем! Най-лесният начин да го помним е като
възпяваме неговите свети имена: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна
Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе! “Бхарата незабавно
трябва да вземе царския жезъл”! – посъветвал мъдрецът Васищха. Веднага
вестоносци препуснали към царството Кекая, където бил той с брат си
Шатругхна... След седем дена двамата братя били в опустошената и мрачна
Айодя. Не откривайки баща си, Бхарата влязъл в покоите на своята майка.
Докоснал нозете й, а тя го прегърнала щастлива и сложила главата му в скута си.
“Щом Васищха ни призовава, значи е нещо важно. Как е баща ми? Защо го няма в
стаята му”? - попитал той, а Кайкеи спокойно отговорила: “Царят, Махараджа
Дашаратха, напусна този свят, скъпи сине”. Бхарата рухнал на земята от мъка и
започнал да плаче, а майка му с настроението, че съобщава много добра новина
продължила: “Докато те нямаше, най-неочаквано царят реши да постави на трона
Рама. За да предотвратя господството на Каушаля и нейния син, аз се възползвах
от двете обещания, дадени ми от баща ти, когато спасих живота му на бойното
поле. Първо поисках ти да бъдеш провъзгласен за цар, а после Рама да отиде в
изгнание за четиринайсет години... Ти знаеш, Рама беше любимецът му. И след
като той си замина от тук, сърцето на баща ти просто не издържа... Сега изостави
мъката си и се приготви за коронация, веднага след като извършиш погребалната
церемония за напусналия си баща”... Бхарата пламнал от гняв: “Значи ти си убила
баща ми и си изгонила Рама, който е по-скъп от собствения ми живот!!! Ти не си
била моя майка, а най-жестокия ми враг! Аз ще се моля да отидеш в ада за
това”!... Едва успявайки да спре Шатругхна, който извадил меча си с намерение
да убие на място Мантхара и Кайкеи, той свикал веднага всички министри и
заявил: “Считайки себе си за слуга на своя брат Рама, аз нямам желание да ставам
император на света. Повярвайте ми, нямам нищо общо с коварните планове на
майка ми! Нейните желания не се споделят от мен”!... Кайкеи не била подготвена
за такъв обрат. Виждайки как мечтата и рухва, илюзията, в която се намирала
започнала да се разпръсква... Тя като че ли се пробуждала от тежък кошмар!
Какво спечелила тя от всичко това – самотата на една вдовица и неистовата
омраза на единствения си син. Неутешима болка пронизвала сърцето й и потоци
от сълзи обливали красивото й лице... Въпреки увещанията на Васищха, Бхарата
твърдо отказал да седне на царския трон. Той желаел единствено да върне Рама,
за което изискал разрешение и част от армията. Всички се зарадвали на неговата
рештелност - това им дало надежда. Те били толкове ентусиазирани, че
прокарали широк, първокласен път от Айодя до брега на Ганг. Това било
гигантско съоръжение с много мостове, тунели, лагери с паркове за почивка и
какво ли не още, което накрая дори напоили със сандалов парфюм. Докато
вършели това хората били в блажен екстаз... И наистина няма разлика между това
да служиш на Бога и да го виждаш. Със сигурност правилният начин да се
обърнем към него е като му служим. Вместо да се опитваме да видим Бога
директно, по-скоро трябва да му служим толкова искрено, че той да пожелае да
ни види!...
По този достоен за полубогове път минала армията на Бхарата. А тя
въобще не била малка – сто хиляди кавалерия, шейсет хиляди бойни колесници,
девет хиляди слона, огромна пехота и лична гвардия от най-добрите бойци –
всички до един напълно отдадени на Рама, готови да изпълнят всяка негова
заповед... Каушаля, Сумитра и Кайкеи, возейки се в специални карети, също
дошли, надявайки се да върнат Рама...
Чувайки, че Рама е бил в ашрама на Бхарадваджа Муни, всички се
пренесли с лодки на другия бряг. Бхарата също облякъл дрехи от дървесна кора и
придружаван само от Васищха и Шатругхна, влязъл в ашрама. Виждайки
Васищха, Бхарадваджа веднага станал, поздравил го и попитал за
благоденствието на Айодя. Разбирайки искрените намерения на принцовете,
великият мъдрец им разкрил къде се намира Рама и ги приютил за през нощта,
както подобава... Всичко необходимо за настаняването и отмората на огромната
армия той аранжирал съвършенно чрез мистичните си сили... Бхарата му
представил и трите царици: “Това е Каушаля – майката на Рама,... това е Сумитра
– майката на Лакшмана и Шатругхна... А тази вулгарна, жестока и лицемерна
грешница е Кайкеи! Тя прогони Рама в изгнание и е виновна за нашето
страдание”!... Тогава Бхарадваджа Муни му казал нещо много важно: “Ти не
трябва да считаш майка си за виновна. Изгонването на Рама в гората има скрит
смисъл и по-висша цел... Това е за благото и щастието на всички живи
същества”!…
Рано сутринта Бхарата, заедно със всички свои придружители, министри
цариците, техния антураж и цялата войска потеглили към гъстите гори на
планината Читракута, както ги бил напътил мъдрецът... Но Лакшмана, който бил
винаги на пост още отдалеч чул тътена и забелязал облаците прах: “Рама!
Веднага загаси огъня! Към Нас идва голяма армия... Скрий Сита в пещерата и
вземи оръжията. Трябва да ги посрещнем”!, а Рама отвърнал: “Виж флага им”…
“Аха! Това е Бхарата! – изревал разгневен Лакшмана - идва да Ни унищожи
окончателно... Считам, че е щастлива съдба да се сражаваме с този, който Ни
причини толкова много страдания! Не трябва да се колебаем да убием Бхарата!
Аз лично ще изпитам глямо удоволствие да убия Кайкеи и всичките й роднини,
просто за да очистя земята от техния грях”!... но Рама го прекъснал: “Бхарата има
силно желание да Ме види. Мисля, че дори ще Ми предложи царството си... Но
ако ти искаш да го премахнеш, за да се наслаждаваш на царска власт... кажи Ми.
Аз ще кажа на Бхарата да ти я подари”! Лакшмана навел засрамено глава...
Виждайки Рама, Бхарата се хвърлил в нозете му, плачейки: “О, Рама!
Колко болезнено е да те видя с тези груби дрехи, а нежните ти лотосови нозе -
разранени от тръни и камъни... Моя е вината, че вместо да живееш комфортно в
двореца, сега търпиш тежки несгоди в тази джунгла”... - и изгубил съзнание. Рама
го взел в скута си, изчакал го да се свести и го попитал загрижено за живота в
Айодя. Сърцето на Бхарата се късало, докато разкрие истината за страданието на
хората и най-вече за кончината на баща им. Рама е винаги напълно
трансцандентален, но играел ролята на човешко същество и затова показал
признаците на скръбта, както Кришна, когато чул, че демона Шалва е убил баща
му. Неговите майки обливали тялото му със сълзите си, а Бхарата казал: “Рама, аз
искам да върна царството Кошала на теб”!... Но в следващия момент Рама дал
наставления, които са за всички хора: “Мой скъпи Бхарата, в този материален
свят, никой не може да действа независимо. Под контрола на вечното Време
всеки среща своя крах. Затова никой мъдър човек не трябва да страда за
превратностите на живота... След срещата винаги идва раздяла... Семейството и
обществото се разпадат, тъй както сламките биват скупчвани и после
разхвърляни от силния поток вода. Както основата на една къща, колкото и да е
здрава тя - се руши и къщата се срутва, така и човека се клатушка към старостта и
накрая посреща смъртта... Реката не може да се върне към извора си и хората
нямат друг избор освен да следват пътя на поколенията... Защо човекът да тъгува
за умиращите, след като е един от тях? Кожата се набръчква, косата посивява...
Какво може да направи? Радва се на изгреви и залези, не знаейки че умира със
всеки изминат миг!... Интелигентната личност трябва да вложи цялата си енергия
в следване на религиозните принципи, за да постигне най-висшата обител след
смъртта си. Няма смисъл да скърбим за баща Ни. Той изостави старото си тяло и
постигна райско щастие... Бхарата, върни се веднага в Айодя, а Аз оставам тук, за
да изпълним волята на Нашия баща”!... Сърцераздирателните увещания на
Бхарата, на майките му и дори на самия мъдрец Васищха, нямали власт над
него... Приемайки в крайна сметка неизбежността на съдбата, Бхарата лично
изработил от дърво чифт сандали, инкрустирал ги със злато и помолил Рама да
постави лотосовите си нозе върху тях... Рама се съгласил и ги докоснал, а Бхарата
ги притиснал до гърдите си, отдал му почитания и казал: “О, Рама, след като
сложа тези сандали на трона и прехвърля товара на управлението върху тях, ще
остана да живея като отшелник, хранейки се само с плодове и корени... О, Рама аз
ще те чакам! И ако не се върнеш след четиринайсетата година в Айодя, аз ще
сложа край на живота си като вляза в огъня”!... Рама прегърнал Бхарата и го
помолил да не мрази Кайкеи, а да се грижи за нея. Успокоил и майките си с
нежни думи, на които те не били способни да отвърнат, след което помолил
всички да се приберат в Айодя. Обещавайки да се завърне, Рама се обърнал и
изчезнал в гората... а Сита и Лакшмана го последвали.
По време на тяхните скитания те посетили ашрамите на велики риши,
мъдреци, като Атри, Сарабханга и Сутикшна. Рама дал освобождение на много
демони, а други наказвал... Една от тях била Шурпанака - ракшаси, човекоядка,
която се “влюбила” в Рама, виждайки го като Бога на любовта. Тя се появила
пред него и използвайки
цялото си очарование заговорила: “О, лотосооки герою... Аз съм сестрата на
Равана, Кумбхакарна, Вибхишана, Кхара и Душана. Въпреки, че те са толкова
могъщи, аз ги превъзхождам. Всички същества в тази гора се страхуват от мен.
Не знам кой си ти, красавецо, но имам силно желание да съм с теб. Остави на мен
брат си и съпругата си – те не стават за нищо друго, освен за храна. Нека само
двамата с теб се наслаждаваме в красивата гора Дандакараня”!... Това странно
предложение разсмяло Рама и той й отвърнал шеговито: “Аз вече съм оженен, а
красавица като теб не би могла да търпи другата съпруга. Но затова пък Моят
брат, който е много по-велик герой от Мен още не е женен. Предлагам ти да се
омъжиш за него”!... Обладана от похот, Шурпанака приела думите му съвсем
сериозно и се обърнала към Лакшмана: “О, скъпи... Ти наистина си по-
привлекателен от брат си. Затова считам, че ще сме хубава двойка”!... Той и
отговорил с усмивка: “О, нежно момиче, аз съм само слуга на Рама. Да вземаш
мен за съпруг означава да се поставиш в позицията на слугиня.
Виждайки твоето прекрасно тяло той без съмнение ще забрави за всички
останали жени. Предложи му и той няма да може да устои”... Демоницата била
достатъчно глупава, за да не се досети, че те просто се шегували. В нетърпението
си тя изсъскала: “Рама, ти си прекалено привързан към тази Сита. Сега ще се
нахраня с нея и ще те взема за мой съпруг”! и се нахвърлила върху Сита. Рама я
спрял и извикал към Лакшмана: “Не е хубаво да се шегуваш с тази ракшаси така,
че да намрази Сита. Направи нещо, така че да си вземе поука”!... Тогава
Лакшмана извадил меча си и светкавично отрязал ушите и носа й. Шурпанака
изпищяла от болка и веднага се завтекла при своя брат Кхара в Джанастхан и му
се оплакала. Разсвирепял като настъпана змия, Кхара тръгнал заедно с Душана
начело на армия от четиринайсет хиляди кръвожадни ракшаси за да убие Рама и
Лакшмана. Те безстрашно ги атакували от всички страни, но Рама стрелял
безпогрешно със скоростта на ума и пронизвал техните крайници, глави и гърди.
Всички ракшаси били избити до един, а Дандакараня била потопена в море от
кръв. Полубоговете празнували блестящата победа, а велики риши, начело с
Агастя Муни, лично се появили на земята да го поздравят...
Един хитър ракшаса обаче се скрил от сражението. Той бързо заминал
към Ланка за да информира Равана: “ Двамата ти братя, заедно с чтиринайсет
хиляди ракшаса бяха убити от човешко същество на име Рама, син на цар
Дашаратха”. Равана почервенял от гняв: “Рама беше ли придружаван от
полубогове”? “Не, господарю мой! Рама изби всички собственоръчно, дори без да
потърси помощ от по-малкия си брат Лакшмана! И то за около два часа”. “Сега
вече никой не може да го спаси – нито Индра, Ямарадж, нито Вишну! Веднага
пригответе бойната ми колесница! Заминавам за Джанастхан”! - извикал Равана.
Но коварният ракшаса подхвърлил: “Не избързвай да го нападаш открито. Той е
наистина много могъщ и ако се разпали може да унищожи и Вселената! Има по-
разумен начин да предизвикаш смъртта му... Неговата жена, Сита е несравнимо
красива, притежаваща всички най-ценни качества. Тя е олицетворение на
женското очарование и благочестие. Убеден съм, че без нея Рама не би могъл да
живее нито миг. Отвлечи я”!... Разбира се, на Равана веднага му допаднала тази
идея. Още повече нарастнала неговата решителност, след като чул и разказа на
обезобразената си сестра Шурпанака, която направо му казала, че няма друга
красива като Сита. Изпълнена със злоба и желание за мъст. тя го подтикнала към
същото – да я отвлече...
Равана бил много безстрашна и силна личност... Много, много отдавна
той се подложил на изключително тежки отречения в продължение на десет
хиляди години и накрая принесъл в жертва десетте си глави на полубога Брахма.
Удовлетворен от него, Брахма му дал благословия никакви живи същества да не
могат да причинят смъртта му, с изключение на човешките. За Равана това било
като разрешение за вечен живот тъй като той считал хората за своя естествена
храна. Самият той имал достатъчно много знание, единственият му проблем бил
демоничният му манталитет. Възгордян от могъществото си, Равана започнал да
убива дори и брахмани и прекратявал жертвоприношенията. По такъв начин той
много притеснил полубоговете и те горещо се молели на Бог Вишну да го
унищожи... Сега той имал план как да притежава прелестната Сита. Отишъл при
Марича и изискал съдействие. Марича обаче вече живеел като риши - мъдрец и
бил много променен. Той бил ужасен от думите му, разказал своята история как
неуспешно се опитал да оскверни жертвоприношението на Вишвамитра и с
лекота бил изхвърлен на остров Ланка, възхвалявайки Рама като равен на Бог
Вишну. Но Равана настоявал и от своя страна го убеждавал, че замисъла му е
безпогрешен... Спорът между тях бил много дълъг. Накрая Марича събрал
молитвено длани и казал: “От момента, в който видях Рама аз не мога да го
забравя... Неусетно злобата ми към другите се стопи и вече нямам никаква
склонност към насилие. Всъщност аз много се боя от него. Когато отворя очи
вместо дърветата виждам Бог Рама, облечен в дървесна кора, а когато ги затворя
непрекъснато го сънувам. Трябва да ти призная... аз толкова се боя от него, че
само като чуя дума, която да започва с буквата “Р”, като ратха, или ратна,
сърцето ми се свива от страх”!... Равана обаче бил твърд в намеренията си:
“Избирай! Сигурната смърт от моите ръце, или възможната от стрелите на Рама”!
Марича смело заявил: “Така или иначе сме обречени на смърт, ако следваме твоя
план... Но аз предпочитам да умра от прославения си враг на бойното поле,
отколкото от твойте ръце! Да тръгваме”!... След известно време те се приземили с
вълшебната колесница на Равана близо до мястото, където пребивавали Рама,
Сита и Лакшмана. Марича приел образа на приказен елен – по кожата му имало
сребърни орнаменти, а върховете на прекрасно разклонените му рога били сякаш
от сапфир. Той като че ли безгрижно се заигравал, подскачайки тук и там, а
тялото му, като блестящо бижу сияело силно, за да привлече вниманието на Сита,
която събирала цветя. Когато видяла фантастичния елен тя удивена извикала:
“Рама, Лакшмана, елате бързо”!... Лакшмана поогледал елена и предупредил:
“Това е трик! Ракшаса Марича е известен с това, че приема животински форми и
подмамва ловуващите принцове да навлязат дълбоко в гората”! Но пленена от
необикновената прелест на елена, Сита го прекъснала: “Рама, моля те, улови за
Мен този чуден елен! Много ми се иска да си играя с него... Сигурна съм, че като
се върнем в двореца всички ще му се радват”! Също удивен от мистериозната му
красота, Рама се зарадвал на възможността да изпълни желанието на Сита: “О,
Лакшмана! Остани тук и пази Сита... Дори и това да се окаже Марича, когато го
убия това ще е благоприятно за всички мъдреци в тази местност”... – казал той и
тръгнал след елена. Дълго го преследвал, надявайки се да го улови жив. Но
магическият елен ту се появявал, ту изчезвал от погледа му. Накрая Рама пуснал
една неотразима огнена стрела. Марича се опитал да я избегне но тя го пронизала
право в сърцето. Издъхвайки, той започнал да възвръща формата си на ракшаса и
извикал: “О, Сита! О, Лакшмана”! съвършено имитирайки гласа на Рама, точно
както му бил заповядал Равана”. Какво ли ще си помислят сега”! - изпълнен с
лоши предчувствия, Рама се втурнал обратно към ашрама... Изплашена до смърт
за своя любим, Сита извикала: “О, Лакшмана, Рама е в опастност! Веднага тичай
да му помогнеш”!... Но той не се и помръднал. Сита плачела и му се молела да
тръгне по следите на Рама. Известно време той я слушал и после отвърнал:
“Опитай се да се успокоиш! Нито полубог, нито демон може да навреди на Рама.
Убеден съм, че гласът който чу е на Марича и иска да ни подведе. Рама ми е
заповядал да те пазя и аз няма да мръдна от това място”!... Думите му обаче
страшно разгневили Сита и тя, заслепена от мъка казала: “Ти си безсрамен и
злонамерен! Виждам, че се радваш, когато Рама е сполетян от нещастие, иначе не
би говорил по този начин... Представяш се за негов слуга, но всъщност искаш да
го убиеш и да ми се наслаждаваш. А може и да си агент на Бхарата! Който и да
си ти, няма да постигнеш целта си! Мислиш ли, че ще погледна друг мъж освен
лотосоокият Рама?! Никога! По скоро ще умра, но не бих живяла нито миг без
него”!... Тези тежки думи пронизали сърцето на Лакшмана като остри стрели.
Обвиненията й били непоносими за него. Решавайки да изпълни желанието й, той
направил един невидим, огнен кръг, за да я защити... Помолил я да не излиза от
него и се запътил към Рама... Дългоочакваната възможност за Равана дошла. Той
се появил предрешен като пътуващ санияси - отшелник, припявайки си най-
различни Ведически мантри. Виждайки прекрасната Сита да плаче, Равана се
изпълнил с желание да я притежава... От страх вятърът престанал да вее, листата
на дърветата увехнали, а водите на реката Годавари замряли. Правейки се на
немощен и гладен Равана поискал храна. Милостива и състрадателна, майка Сита
рискувала и пристъпила извън кръга, за да му даде милостиня... Тогава царят на
ракшасите проявил своята истинска, ужасяваща форма, сграбчил Сита и бързо
препуснал с нея на вълшебната си колесница, която пътувала по въздуха... Сита
изплашена извикала: “Рама! Рама!... Спаси Ме”!... Докато летели в ненебето тя
забелязала нейният приятел, царя на лешоядите да спи върху едно дърво и му
извикала: “Джатаю, помогни Ми...Кажи на Рама, че Равана Ме отвлича”!...
Гигантската птица се раздвижила и сякаш две планини се сблъскали в
пространството с огромна мощ. Започнала велика битка... Джатаю гневно
разпердушинил колесницата, конете и лъка на Равана и разкъсвал крайниците му
със своя остър клюн, но те отново се появявали. Сражението продължило дълго, а
Джатаю бил вече много стар - на около шейсет хиляди години и бързо се
изморявал... Скоро демонът успял да отсече крилата му и той паднал смъртно
ранен на земята... Равана се отдалечавал в небето, здраво притискайки, отчаяно
съпротивляващата се Сита към себе си. Скъпоценностите по нейното красиво
тяло се заронили като сълзи, а перлената й огърлица се спуснала като чистата
вода на Ганг върху земята...
Тичайки към ашрама, Рама чул вой на чакал зад гърба си, а лявата му
ръка и клепач затреперили. Виждайки Лакшмана да идва към него, Рама извикал:
“ Защо не пазиш Сита, както ти наредих?! Сега вече е сигурно, че тя е убита, или
отвлечена!... Как можа да я оставиш сама”?!... След като не я намерили, Рама,
покрусен от мъка казал: “Ако Сита е мъртва, Аз ще се самоубия. Не бих могъл да
живея без нея! О, Лакшмана, защо Ми причиняваш това страдание”?!, а той се
опитал да обясни: “Сита изпадна в паника и се нахвърли върху мен с груби думи.
Обвини ме, че съм прикрит шпьонин на Бхарата и твой заклет враг, който само
чака смъртта ти, за да й се наслаждава. Аз не можах да издържа тези
несправедливи думи и надявайки се да докажа, че това не е истина тръгнах към
теб”. Но Рама гневно отвърнал: “Няма извинение за това, че си я оставил сама! Ти
си напълно наясно, че Аз съм непобедим! Направил си голяма грешка като си се
 поддал на провокацията на женския гняв, пренебрегвайки заповедта Ми! О,
Лакшмана, такова поведение не е достойно за теб”!...
Двамата братя започнали да търсят Сита... Не след дълго открили
Джатаю в локва от кръв. С последните си сили той успял да им разкаже какво се е
случило и напуснал тялото си с името”Рама” на уста. Те извършили всички
необходими церемонии за своя приятел и продължили на югозапад... Вървейки
дълго, тe постепенно навлезли в джунглите Кишкиндя. Там пред тях се появил
един много, много стар отшелник със сплъстени дълги коси и дрипи по тялото си,
който смирено помолил за подаяние... Тази личност била
Хануман

Великият герой на Рамаяна... Той е експакзия на Шива, но не е раждан от

Парвати, а още като зародиш бил пренесен от Ваю, полубога на вятъра и поверен
на грижите на седемте велики мъдреци. Така в продължение на хиляди години той
не се проявявал, а бил съхраняван във фолио от специален метал в извора на
свещенната река Мандакини до появяването на Бог Рамачандра... Тогава настъпил
момента Хануман, както и всички полубогове, да вземат участие в неговите
забавления ... Имало една райска красавица, ученичка на Брихаспати, която
събирала цветя за всекидневното му обожание. Дълго време момичето смирено
служило на своя духовен учител. Но един ден тя изпитала непреодолимо желание
за по-интимни отношения с него. Докато той се приготвял за обожанието, тя
седнала в скута му, обвила с ръце врата му и понечила да го целуне. Брихаспати я
отблъснал и казал: “Държиш се като маймуна!... Не се връщай на райските планети
докато не родиш велик вайшнава, предан на Вишну или Кришна”! Съдбата й вече
била предопределена... Родила се на земята Кимпуруша като момиче с името
Анджана, а Хануман бил пренесен като зачатък в тялото й. В момента, в който той
излязъл от утробата й, тя отново се издигнала към небето. Хануман изглеждал като
шестнайсет годишен юноша с неподозирана мощ. Той задържал Анджана: “Чакай,
майко! Къде отиваш?! Току що ме роди и вече ме напускаш... А какво ще ям”?! Тя
погледнала към залеза на слънцето и казала първото, което й дошло на ума:
“Можеш да се храниш с всички червени и кръгли като слънцето плодове”... Тогава
той я пуснал... А се чувствал толкова гладен... Къде да търси това, което ще го
засити? Замислил се и изведнъж чудесна идея преминала през съзнанието му:
“Защо кръгли и червени като слънцето? Защо не самото слънце”?!... Хануман
скочил светкавично върху колесницата на Суря дева, слънцето, издължил
неимоверно ръцете си, направил от цялата слънчева планета една малка топка и я
набутал в устата си... Невидимата планета Раху както обикновено преследвал
слънцето и за миг то просто изчезнало от погледа му: “Къде е слънцето?! Аз изках
да го погълна”! “Така ли? – зарадвал се Хануман - Вече те изпреварих! А сега ще
изям и теб”! и напъхал и Раху в устата си... Цялата Вселена потънала в мрак.
Небесният цар Индра попитал Агни, полубога на огъня: “Какво става?! Защо няма
светлина”?..., а той му отвърнал: “Някой отвлече слънцето”... “Какво”?!... - не
повярвал на ушите си Индра. “Не се чуди, а използвай твоята шабдха-видхи”! –
посъветвал го Агни. Шабдха-видхи се нарича способността да се вижда и насочва
оръжие чрез звук. Царят на рая бързо полетял на гърба на белия слон Айравата и
изстрелял своето прославено оръжие - мълнията ваджра. Хануман й позволил да
отчупи едно малко парченце от зъба му, след което я сграбчил в ръка. Виждайки
това, Индра си помислил удивен: “Той трябва да е Вишну-аватара, проявление на
Бог Вишну или Кришна, защото от всички живи същества в тази Вселена само аз
мога да държа това оръжие! По-добре ще е да съм сдържан”... и препуснал обратно
към двореца си. Всички полубогове един през друг се оплаквали на Брахма,
твореца на Вселената, от липсата на светлина. Тогава Брахма казал: “Успокойте
се... Тази личност е част от енергията на Шива и е велик предан на Бог Рама! Името
му е Хануман. Ние трябва да отидем при него и да докоснем лотосовите му нозе.
Ако му се помолим, ще има слънце. Няма друг начин”... Всичките тридесет и три
милиона полубогове застанали пред Хануман с молитвено допрени длани: “Молим
те, Анджанея, отвори си устата”! По това време той още не бил погълнал оръжието
на Индра, а тъкмо се чудел как точно да го изяде - дали да го отхапва, или да го
смуче”. Да, и като я отворя да ми дочупите челюстта... Няма да стане”! – отговорил
им той”. Мое скъпо момче – казал Брахма – ще ти дам каквото си поискаш...
Благославям те да живееш в този свят толкова дълго, колкото ти желаеш”! Но
Хануман не изглеждал удовлетворен от това. Веднага всички деви се заизреждали
да сипят хиляди благословии с надеждата да го умилостивят. Агни казал : “Огънят
няма да може да те изгори”! Индра казал: “Ще станеш световно известен”! и т.н.,
но Хануман не бил ни най-малко впечатлен... Само когато Ваю се произнесъл:
“Бъди толкова бърз, колкото съм и аз”!, едва забележима усмивка се прокраднала
по лицето му... и нищо повече. Тогава Брахма помедитирал върху ума на Хануман -
“Къде има още плодове за ядене в този свят”? той хванал мисълта му. Разбирайки
това, Брихаспати казал: “Анджанея, ще ти дам всички плодове на този свят! Ще
получиш от мен и знанието на Аюр Веда, също и способността безпогрешно да
различаваш всички плодове, растения и дървета, както и тяхното приложение! Това
е моята благословия”!, а Дханвантари добавил: “Винаги ще съм на твое
разположение. Давам ти и силата да съживяваш мъртви”! Чак тогава Хануман
отворил уста и слънцето изгряло отново. Девите ликували... Така в един единствен
ден, Хануман получил общо тридесет и три милиона благословии и станал известен
не само като този, който посрещнал оръжието на Индра, което само отчупило зъба
му – Хануман, държащият мълния – Ваджранга, синът на Ваю – Марут-сута, или
детето на Анджана – Анджанея, а също и като Махавира – великия герой, великия
цар... Накрая Брахма му подарил една безценна, невидима за другите, диамантена
огърлица. Поставил му я и казал: “А сега ще ти дам най-висшата благословия...
Стани вечен слуга на Всемогъщия Бог! Тази огърлица ще ти помогне да го
откриеш, защото тя може да бъде видяна единствено от него. Този, който я
разпознае е твоят Вечен Господар”!...
В детството си Хануман се проявил като изключително палаво дете...
Веднъж, докато държал в едната си ръка за бивника огромен слон, а в другата -
тигър и ги въртял на въртележка... той се досетил, че наблизо се намира ашрама на
един мъдрец. Този йоги бил известен със уравновесения си ум и никога не се
разгневявал”. Сега ще изпитам неговия себеконтрол”! – помислил си Хануман и
завързал слона и тигъра пред входа на колибата му. Рано сутринта, когато
настъпило времето брахма-мухурта, час и половина преди изгрева на слънцето,
както обикновено мъдрецът трябвало да се изкъпе в Ганг. Той взел лотата си,
метален съд за вода и спокойно отворил вратата, но бързо я затворил. Как да стигне
до реката?! Погледнал през прозореца и забелязал как Хануман наблюдава от едно
голямо дърво: “А, значи ти си ми скроил тази „шега‟! Слез веднага”! ”О,той вече се
разгневи. Ще трябва да отида”... - помислил си Хануман, станал мъничък и влязъл
в колибата”. От този момент, нека силата ти да бъде ограничена”! – казал
мъдрецът. “Но защо ме проклинаш по такъв начин”?! “Това е за твое добро. Ти
трябва да използваш силата си само в служене на Бога. Когато настъпи това време,
той лично ще аранжира нещата така, че някой да ти припомни как да я притежаваш
отново”!... Хануман навел смирено глава и се прибрал в къщи... цяла седмица не
излизал да си играе. Баща му Кетари учуден го попитал: “Хануман, няма
оплаквания от теб вече седем дена! Да не би да си станал добро момче”?!, а той
отговорил: “Не искам повече да причинявам притеснения на никого”! Точно в този
момент в небето се разнесъл прекрасен звук “О, какво е това?! Нарада Муни идва
насам”! – възкликнал Кетари”. Кой е той”? - попитал Хануман, а баща му обяснил:
“Той е много велика душа... И няма никаква нужда от представяне. Ако имаш
щастието да го видиш, сам ще осъзнаеш величието на тази необикновена
личност”!...
Нарада спокойно си пътувал по пътя, минаващ близо до двореца на Кетари и
водещ към ашрама на единмъдрец, когато Хануман се изпречил пред него и му
отдал почитания. След което между тях се завързал необикновен разговор:
- О, велики мъдрецо Нарада, чух, че си могъща личност и затова ще
трябва да ме благословиш! Иначе няма да те пропусна по този път!

- Каква точно благословия искаш?

- Полубоговете вече ми дадоха мильони такива... Не мога да се сетя за

нещо друго... По скоро ти реши каква да бъде.

- Стани експертен в музиката! Ето тази не ти е давана... Сега я имаш, а аз

трябва да тръгвам.

- Почакай само минутка...

- Какво има?

- Как да разбера, че съм най-добрия в музиката? Баща ми каза, че ти си

най-големия експерт в това изкуство. Значи ли, че съм по-добър и от
теб?! Моля те, дай ми тази благословия!

- Имаш я!

- А как мога да се убедя в това?

- Добре, нека да те чуя как пееш, за да се убедиш и ти самия.

- Мога ли да започвам?
 - Да. – казал Нарада Муни, поставил вината си върху една скала и седнал
на земята, очаквайки изпълнението на своя ученик...
Хануман хитро избрал такава честота на тона, която топи камъка и започнал да
пее... Той пеел и пеел, Нарада притварял очи от удоволствие, а вината му плувала в
течния камък... В един момент той казал: “Достатъчно, Хануман... Без съмнение ти
си най-добрия изпълнител на киртан в света!... Вече можеш да спреш”. “Наистина
ли”? “Да”. “Сигурен ли си”? – попитал го отново Хануман, “Какво имаш предвид?
Можеш да спреш, разбира се”... - казал Нарада Муни, изправил се и посегнал към
вината с намерение да продължи по пътя си... Но в този момент Хануман спрял да
пее, камъка се втвърдил и вината останала в него”. Какво направи с инструмента
ми“?! – извикал Нарада, неуспешно опитвайки се да си го вземе”. Направих само
това, което ме помоли... Ти ми каза да пея и аз пях и ти ми даде способността за
това, а сега се оплакваш от мен... Цяла седмица вече бях добро момче”! – невинно
казал Хануман”. Означава ли това, че преди си вършил много пакости”? – попитал
го Нарада. Тогава Хануман му разказал за своите приключения и лудории и това
много забавлявало Нарада. Накрая той му казал: “Каквото било...било, това е вече
минало. Сега запей отново, за да освободиш вината ми”. “Ами, не знам дали да го
направя”? - поклатил глава Хануман”. Моля те, направи го”! “Всъщност, не искам”.
- казал Хануман и побягнал към двореца на баща си. Нарада Муни се спуснал след
него, викайки: “Спри и ми върни вината, Хануман! Аз трябва да продължа пътя
си”!, а той тичал и се криел от стая в стая, от зала в зала... Те се гонели докато не се
появил Кетари, който веднага се хвърлил в лотосовите нозе на Нарада: “Какво е
направил моя син”?! “О, нищо особено... Само вкамени вината ми”. “О, не! Той
започва своите лоши пакости отново!... Хануман! Веднага извади вината на Нарада
от скалата”!... Тогава Хануман се приближил и казал: “Скъпи татко, единственото
ми желание беше да накарам Нарада Муни да влезе в нашия дворец. Праха от
лотосовите му нозе е такава рядка ценност... Защо да я имаме само в един ъгъл на
царството си? Би трябвало да е навсякъде! Сега той премина през всяко кътче на
двореца ни и аз с удоволствие ще му дам вината”. Чувайки тези думи великият
светец се усмихнал: “Ти вече си благословен!...Защото си вечен слуга на Бог
Рамачандра”!... Отишли заедно при скалата, Хануман запял, а Нарада Муни взел
бързо вечната си вина и продължил по своя път...
Забавленията на Хануман били много... Едно от тях е как той получил
посвещение. Един ден той казал на баща си: “Татко... искам да се образовам! Имам
много силно желание да получа видя, трансцендентално знание”! “Кой ще ти даде
видя, сине?! – отговорил Кетари – Та ти си толкова невъзпитан и поведението ти е
извън всякакви норми, въпреки всичките благословии, които имаш... Как да ти
намеря Гуру, след като си толкова непослушен”?! “Значи ти няма да изпълниш
дълга си на баща! Няма да ме образоваш”?! - разочаровал се Ваджранга. Накрая
баща му се съгласил: “Добре! Според мен най-подходящия учител за теб ще е
полубогът на Слънцето Суря. Отиди при него... Той ще ти даде знание”. Хануман
бързо пресрещнал слънчевият полубог, а пък той си помислил: “Пак е той...
Анджанея! За какво ли идва при мен? Вече е пораснал и би трябвало да е
приключил с пакостите”... Хануман отдал своите почитания, а Суря попитал: “Сега
за какво си дошъл? Кого още искаш да погълнеш”?! “Никого! Всичко това беше
проява на моето невежество – отговорил Хануман – и все още съм му подвластен,
но искам да придобия знание. Чух, че ти си велик посветен и реших да се
присъединя към твоята Гурукула - училище. Моля те, дай ми знание”!... полубогът
на Слънцето погледнал към гигантската си колесница със шест милиона места на
които седяли велики мъдреци, непрекъснато пеещи химните на Риг, Сама, Яджур и
Атхарва Веда... Нямало нито едно свободно място”! Съжалявам, но не мога да те
приема”. “Щом няма места, аз ще стоя прав до колесницата и ще се обучавам” -
настоявал Хануман”. Но аз пък трябва да се движа – обяснил му Суря – ако стоя на
едно място, няма да има сезони, а само проблеми”! “Тогава ще слушам докато се
движиш”! – предложил Хануман”.Добре! – съгласил сеСуря – Но ще трябва да се
придвижваш с гърба напред, за да си винаги с лицето си към мен. Ще слушаш
много внимателно всичко, което казвам и ще го заучаваш веднага, защото никога
няма да ти го повторя”!... И така Хануман летял в пространството пред колесницата
на Суря-дева в продължение на шейсет пълни орбити на слънцето. Показвайки
съвършен контрол над сетивата си той реализирал изцяло знанието от Риг, Сама,
Яджур и Атхарва Веда. И не забравил нито звук от това, което е чул”. Прекрасно! -
възкликнал Богът на Слънцето – А сега какъв подарък дакшина ще дадеш на
духовния си учител”?! “Каквото поискаш от мен – ще ти го донеса! Искаш ли
короната на Индра? Само кажи и до една секунда я имаш”! “Не, не искам въобще
такива неща! Аз ще ти кажа каъв гуру-дакшин ми е необходим... Имам един
приятел маймуна. От теб искам да станещ негов покровител до края на живота си”!
“О, ще си имам приятел! – възхитил се Хануман – Това е чест за мен! Обещавам да
се грижа за него като за собствения си живот”. Този „приятел‟ на Суря-дева
всъщност бил неговия син - Сугрива и има отделна история за него, която ще бъде
разказана по-нататък... Оттогава Хануман живеел в джунглата Кишкиндя,
закриляйки своя приятел...
“Какъв странен отшелник?! – казал Рамачандра – Не мога да разбера защо
моли за подаяния, след като е толкова богат... Проси от нас, а пък носи толкова
скъпа диамантена огърлица”!... Хануман скочил от радост: “Ти виждаш моята
огърлица”! “Разбира се, че я виждам”! - усмихнал се Рама”. Тогава ти си моят вечен
Господар”!!! – извикал Хануман и се хвърлил в лотосовите му нозе... След това
завел Рама и Лакшмана дълбоко в джунглата и ги запознал с великите генерали на
тази раса. Така започнало събирането на...

Армията на Рамачандра
Хануман, Сугрива, Бали, Джамбаван, Ангада, Нила и всички останали велики
герои са вечни придружители и полубогове в неговите трансцендентални
забавления. Този разказ е само за някои от тях, чието появяване е почти толкова
необикновено, колкото и това на Върховният Бог...
...Живяла много, много отдавна една жена на име Нараяни. Тя била толкова
смирена и благочестива, че винаги удовлетворявала своя съпруг. А това въобще не
било лесно... Мъжът й бил известен като угра-тапас, което означава ужасяващи
отречения. Това разбира се било метафора – никога през своя живот той не се
подлагал на каквито и да било въздържания. Единствениет му интерес бил
наслаждението на сетивата. Често ходел при проститутки и Нараяни знаела това,
но никога не възразявала... С течение на времето от многото сексуални връзки с
различни жени той започнал да страда от най-различни болести и в крайна сметка
бил почти напълно парализиран. Нараяни, въпреки всичко, оставала вярна на своя
съпруг. За да удовлетвори желанията му тя го поствяла в един специален кош и го
носела на собствения си гръб при жената, която той желаел... Така един ден тя го
пренасяла към мястото където живеела някаква проститутка. Но наблизо, пронизан
в гърдите с тризъбец поради някакво неразбиране, стоял един велик мъдрец –
Бишманда Риши. Въпреки, че понасял неимоверната болка, неговото съзнание било
незасегнато. Той бил три-кала-гя, знаел миналото, настоящето и бъдещето...
Виждайки тази превита на две жена, той веднага разбрал защо носи на гърба си
своя покварен съпруг. Бишманда не можал да издържи тази гледка и забравяйки
напълно за собственото си страдание извикал: “Хей, Угра-тапас! На къде отиваш и
какво правиш?! Колко нещастен е животът ти! Караш съпругата си да те води при
проститутки, въпреки че си разяден от болести! Що за човек си?! Ти не заслужаваш
да живееш повече, а просто трябва да бъдеш убит!... Утре, когато слънцето изгрява,
ти ще умреш”!... Когато Нараяни чула това тя казала:“Искаш моят съпруг да умре в
края на нощта?! Тогава аз проклинам слънцето да не изгрява повече”! И това
наистина станало!...В същия момент, в който Нараяни произнесла тези изпълнени с
непреодолима решителност думи, слънцето спряло своя ход. Колесницата на Суря-
дева увиснала неподвижно в пространството... Колесничарят Аруна, се обърнал
към мъдреците, които седели в нея: “Как е възможно да сме блокирани”?! “Това е
проклятието на една честна жена”- отговорили му те. “А колко време ще продължи
въздействието му”? - попитал той. “Един наш ден” – вещо заключили те...
“Всъщност това е чудесно - помислил си Аруна – никога не съм имал почивка. Сега
ми се дава шанс да се позабавлявам добре!... Но как точно да се насладя на този
единствен ден? Досега в историята на света не се е случвало подобно нещо, а и
сигурно за в бъдеще няма да се отвори такава възможност! Затова удоволствието
трябва да е първа класа”... С това настроение той взел в ръка туристически
пътеводител за райските планети и там видял обява за един супер-коктейл с вечеря,
организиран от царя на райските планети Индра, в чест на някаква известна
личност, на който красивата Менака щяла да танцува”.О, това е върха! Трябва да
съм там”! зарадвал се Аруна. Но когато отишъл, разбрал че този прием е само за
най близки приятели на Индра, със специални покани и на всичко отгоре имало
изисквания към модната линия на облеклата”. Какво да направя за да вляза?... -
замислил се той – Аха! Сетих се... и аз ще се направя на танцьорка”! Речено –
сторено... Аруна приел формата на райска красавица, която естествено била
страшно привлекателна... бидейки колесничар на Слънчевия Бог тялото му
излъчвало силно сияние. Когато гардовете пред двореца я спряли тъй като нямала
покана „тя‟- Аруни ги излъгала: “Аз съм най-приближената гримьорка на Менака...
Пропуснати са няколко линии в грима й и аз съм единствената, която е
квалифицирана да ги изрисува. Трябва да ме пуснете веднага”! “Добре, влизай”! –
казали те и се отдръпнали. Аруна добре се забавлявал, а когато Менака
затанцувала, той се скрил в тълпата и я наблюдавал. Но Индра го го забелязал: “Та
тази дама е по-красива от Менака”! - помислил си той, побързал да закрие партито
и да изпрати гостите. Когато Аруна се опитал да си тръгне Индра го хванал за
ръката и го попитал :
 - Чакай малко...Коя си ти?

- Аз съм гримьорка на Менака. Остави ме! Трябва да се прибирам...

- Никъде няма да ходиш! Оставаш тук...

- Къде?!

- Тук, заедно с мен...

- Нямам никакво желание. Познавам много добре характера ти.

- Не, аз ще те направя моя втора съпруга и ти ще стоиш до Индрани!

- Дори и да ме поставиш по-високо от кралицата си, аз няма да остана...

- Защо? Какво те смущава?...

- Защото съм мъж!

- Не ми играй тези ефтини игри. Нали виждам, че си жена...

- Грешиш! Аз съм мъж, но нарочно сега промених формата си...

- Дори това да е истина...Ти си най-красивата жена, която съм виждал!

- Аз съм колесничарят на Бога на Слънцето! И ако се роди дете, няма да

има кой да се погрижи за него.

- Каквото и да си и който и да си... Каквото ще да става... Аз ще се

наслаждавам с теб!

казал твърдо Индра и Аруни нямала друг избор, освен да се съгласи... От тази
връзка се появил могъщият Бали... Аруна бързо напуснал двореца, защото времето
напредвало. Няколко минути преди колесницата да тръгне той скочил на мястото
си и хванал поводите. Слънчевият Бог го попитал:
- Откъде връхлетя?...Къде беше?

- Никъде...

- Кажи ми!

- Бях на планетата на Индра.

- И какво прави там?

- Вече имам дете от него...

- Какво?! Как си могъл да забременееш от Индра?!

 - Ще закъснеем! Имаме само няколко мига до тръгване в орбита...

- Времето е достатъчно,за да ми покажеш красивата си форма на жена.

- Не , не! Това само ще доведе до нови проблеми!

- Не! Аз искам да видя тази форма... В крайна сметка ти си мой слуга!...

Тогава Аруна се превърнал в красивата Аруни... В следващия момент вече

имало още едно дете. Това бил великият Сугрива, който по-късно бил закрилян от
Хануман по молба на Слънчевият Бог като дарение от ученика за учителя...
Такъв е живота на полубоговете... Малцина от тях мислят за Бог Вишну.
Повечето се обръщат към него само, когато са притеснявани от демоните. И след
това отново се потапят в сетивното си наслаждение... Все пак разликата между
полубоговете и демоните е, че когато имат проблем, се обръщат към Бога, докато
демоните се опитват със собствени сили и средства да го разрешат. В едно от най-
старите писания Вишну Пурана се казва, че всеки, който слуша тази история губи
желание да живее на райските планети!
И така... две бебета вече плачели! Това сериозно обезпокоило девите. Случаят бил
необичаен. Всички се отправили при Брахма за съвет, а той се обърнал към Индра и
казал: “Ти си причината за този проблем! Ти трябва да го разрешиш”! “Не мога да
гледам тези деца в рая”... – заобяснявал Индра”. Тогава ги дай на някой”!
посъветвал го Брахма. Веднага Индра се сетил за царя на Варанаси, Рикшараджа,
който от дълго време се подлагал на отречения, за да получи син. Появявайки се
пред него му казал: “Няма нужда да продължаваш с тези въздържания... Ето, вече
имаш две чудесни момчета”! Това е още един случай, показващ че подаръците на
полубоговете са това, което не е желано и е отхвърлено от райските планети.
Джамбаван бил много щастлив и ги отгледал с голяма любов... И след като той се
оттеглил от престола, Бали станал цар, а Сугрива негов първи министър...
Самият Рикшараджа е също изключително необикновена личност. Той е
най-старото същество във Вселената след Брахма... Това се случило преди много
бильони години, още в зората на сътворението. Брахма дълго се подлагал на
отречения и накрая получил виждане за Бога и вечната му духовна обител... Богът
лично го поздравил, стиснал му приятелски ръката и му дал Шримад Бхагаватам
под формата на четири стиха, които започват с ”ахам евасам евагре”. - “Аз
съществувам преди и след всичко”! И така Брахма получил достатъчно
интелигентност, с която започнал да планира процеса на творението. В този
момент обаче от прекрасните уши на Гарбходакашаий Вишну се стекли две
кристални капчици пот. Изведнъж те се превърнали в два гигантски демона –
Мадху и Каитава. Те си стиснали ръцете, поогледали се и казали: “Време е да се
приключи с всичко това”! Това е типичния ракшаса, демоничен манталитет –
приемаш подслон при някого и след като ти втръсне, решаваш да го унищожиш.
Тези двамата унищожили и малкото, което било направено до този момент.
Атмосферата във Вселената напълно се променила... Брахма бил притеснен, дори
изплашен и пот се стичала от четирите му лица. Тогава Вишну се изправил от
ложето си, погледнал двата демона и казал: “О, велики герои! Моля ви, дайте Ми
вашите благословии”. “О, това е много лесно – ухилили се те – Просто ни се отдай!
А знаеш ли кои сме ние”? “Разбира се, вие сте прочутите Мадху и Каитава, най-
могъщите в този свят”. “Казвай каква благословия искаш, Вишну”! - рекли те...
“Дайте ми благословията си да се сражавам с вас” – казал Богът. “О, ти искаш бой!
– спогледали се доволно те – С удоволствие! Това само ще увеличи славата ни, тъй
като ще се случи по нашата милост. Сражавай се, Вишну! Знаеш ли, че не можеш
да ни убиеш нито на земята, нито във водата, нито във въздуха, нито във огъня,
нито във етера, нито в ума, нито в интелигентността. Не можеш да ни досегнеш на
място, където има дори и най-малката следа от его. Така че, опитай се”!... Демоните
се мислили за неуязвими, тъй като нито знаели нещо, нито пък вярвали в
съществуването на светове отвъд този. Разразила се велика битка... Брахма се
поклащал на своя лотос и с ужас и удивление следял развоя й. Този път заедно с
потта, от лицето му се появило и едно малко същество... То се хлъзнало по бузата
му и започнло да се движи насам-натам. “Какво е това”?! - изненадал се Брахма,
взел го в ръце, поставил го пред себе си и внимателно го заразглежал... нали до
този момент още нямало никакви животински видове! Това странно за Брахма
създание имало дълга, черна козина и приличало на мечка. То израснало за броени
мигове и по всичко личало, че притежава титанична сила. Причудливото същество,
което вече било великан се обърнало към своя баща на чист санскритски език:
“Родих се от теб, затова сега ти ми кажи къде да отида”? Брахма му отговорил
“Създадох нещо, без да съзнавам какво е то... Отиди да живееш на Джамбунада-
двипа”! Това е един остров в океана.
Джамбаван веднага изпълнил повелята му и се установил на тази земя. От там той
видял как Мадху и Кайтава се изправят срещу Вишну готови за бой и
заръкопляскал от възхищение: “Хайде! Не се страхувайте... Започвайте”!... Тази
битка продължила хиляди години... През цялото време той следял с неотслабващ
интерес, крещял от екстаз, подсвирквал и вещо насърчавал “Удари го!...Давай! По-
силно! По-силно! Точно там... Браво! Смачкай го”!... Вишну разбивал оръжията на
демоните, нанасял им мълниеносни удари, подкрепян от единствения си почитател
за сега в този свят... но и те не отстъпвали – нали били проявени от самото му тяло.
Гарбходакашаий Вишну твърде дълго лежал върху Ананта Шеша ( гигантската
форма на Бога като змия с хиляди качулки, на които се крепят планетите във
Вселената) и сега решил да се забавлява по един малко по-динамичен начин.
Битката била толкова зрелищна, че Брахма едва не се катурнал от лотоса си, а
Джамбаван бил извън себе си от екстаз... В един момент Вишну решил да
приключи тази лила, това забавление, сграбчил двата демона в скута си, който е
изцяло отвъд фалшивото его и ги убил със собствените си трансцендентални ръце“.
Прекрасно!... Прекрасно! Невероятна битка... Искам да гледам още”! - викал от
възторг Джамбаван. Тогава Вишну му казал: “Изчакай да се прояви творението и
ще видиш толкова много сражения”!...
Така от самото начало на съществуването на Вселената Джамбаван
прекрасно се забавлява, като вижда всички аватари, въплъщения на Бога,
проявяващи се в този свят - Матся, Курма, Вараха, Парашурама, Нрисимха, Вамана
и т.н...и така до безкрай. Джамбаван е чиран-джива . Това означава, че той
никога не напуска тялото си. Казано с други думи той никога не умира. Само
понякога играе ролята си на стар и изтощен... Има около десетина чиран-дживи във
Вселената. Те живеят колкото продължава живота на Брахма и на цялата Вселена –
31180000000000 земни години.
Много отдавна, когато съзерцавал въплъщението на Бога като Вамана-дева, той
изпаднал в такъв екстаз от прекрасната му форма на дете, че се разплакал и почти
изпаднал в безсъзнание... А когато видял Тривикрама да приема гигантски размери
и с върха на палеца на лявото си лотосово краче да пробива обвивките на
Вселената, той просто не издържал... Скочил и започнал да го обожава като го
обикалял с такава свръх скорост, че за един миг минавал шестнайсет пъти през
планината Меру. Тази гигантска планина от чисто злато е разположена в центъра
на Вселената и около нея се намират орбитите на планетите. Но докато пребягвал
върху нея, Джамбаван я докосвал с ноктите на нозете си. Главното божество на
планината Меру застанало пред него: “Хей... мръсен мечок! Какво искаш да
правиш?! Не искам да ме драскаш повече с нечистите си нокти! Дори великите
седем мъдреци ме почитат и не поставят нозете си върху мен! Понеже си толкова
нагъл и безочлив, считайки че причината за това е твоята сила и младост... аз те
проклинам да станеш стар и немощен”! и след това добавил: “Когато започнат
забавленията на Бог Рамачандра ти ще имаш много поверително служене към
него”!...
От тогава до появяването на Бог Рама минали много милиони години и
сега това предсказание-благословия започвало да се сбъдва... Хануман представил
Сугрива на своя вечен Господар и от своя страна той също му се заклел във
вярност. Същото направили Бали и неговият син Ангада. Всички ентусиазирано се
приготвили за поход, за да намерят майка Сита. Те събрали огромна армия, която
разделили на четири, за да търсят едновременно във всички посоки на света. Тогава
Сугрива се сетил за Джамбаван. Намерил го и му казал: “Ти си най-старият... Няма
личност, която да не познаваш... Няма аватара, която не си видял! Ти познаваш
цялото творение – всяко късче земя и всеки океан... Затова, моля те, помогни на
Ангада и Хануман да намерят майка Сита”! Джамбаван веднага се съгласил... Към
тях се присъединил и още една изключителна личност – Нила. Той също бил
ментален син на Брахма и бил прочут като велик учен-алхимик. Нила можел да
комбинира по такъв начин веществата, че да предизвиква най-различни чувства и
мисли в подсъзнанието, да размеква камъка и да го лепи като тесто, издигайки
огромни постройки без да използва никакъв цимент и какво ли не още... Той бил
архитекта на всички дворцови комплекси, крепости и съоръжения в Кишкиндя и
това я правело непревземаема за демоните.
Така те четиримата – Ангада, Хануман, Джамбаван и Нила повели армия
от тридесет хиляди ванари на Юг... Дълго вървели те през гори и поля, през
планини и буйни реки, но никъде не открили и следа от майка Сита... След тежкия,
изпълнен с лишения поход те достиганали до края на континента. Тогава армията
съвсем се обезкуражила. Някои започнали да търсят храна, други искали да се
връщат... Ангада бил толкова отчаян, че решил да извърши праьопавеша...Когато
един велик герой не можел да изпълни обещанието си, той сядал на едно място
върху трева куша и постел докато не напусне тялото си. Точно това искал да
направи и Ангада: “Вече месец търсим майка Сита... Стигнахме до края на земята и
не открихме нищо... какъв смисъл има моят живот”?! – говорил си той сам на себе
си докато Хануман се опитвал да събере разпиляната войска, а Джамбаван сладко
си почивал. Бдителният Хануман обаче го видял как сяда върху куша трева и го чул
да произнася мантрите праьопавеша.
“Ангада! Ти си принц! – прогърмял гласът му – Трябва да се биеш за Рамачандра, а
не да чакаш да умреш от глад!... Недей да гледаш на север и да се отдаваш на
бездействие. Това поведение не подхожда на силните личности! И като умреш
какво си мислиш, че ще постигнеш?!... Само позор! Всички ще кажат - „синът на
Бали е една нещастна и безполезна маймуна, която умря от страх, без да изпълни
мисията си‟... А Ангада отвърнал: “Хубави думи... Но какво ще ми предложиш в
замяна? Ако се върна, Сугрива ще ме убие със собствените си ръце. Предпочитам
да умра достойно тук... Моля те, остави ме”! Тогава Хануман съобразил, че е
уместно да използва един политически ход, за да го извади от това състояние... Има
четири начина за убеждаване – сама, дхана, бхеда и данда...С успокояващи и
обещаващи думи, с предлагане на подаръци и постове, с всяване на разкол в
опозицията и накрая, ако и това не свърши работа – с насилие. Хануман избрал
политиката бхеда и казал: “Спомни си твоята бедна майка... Ако ти сега напуснеш
тя ще иска да умре от мъка. А заради теб Сугрива няма да и отдава повече нито
почит, нито храна, нито дрехи и ще я изхвърли на улицата... Тя, собствената ти
майка, ще бъде принудена да живее като просякиня”! “Не!!! – изкрещял Ангада –
Няма да постя! Но какво да правя като съм толкова слаб и объркан”? и започнал
нервно да рахвърля куша тревата насам-натам. Хануман го просветлил: “Седни
спокойно... и чуй за забавленията на Бог Рамачандра. Просто ме слушай
внимателно и ще придобиеш необходимата сила”!... и започнал да разказва...
Потръпвайки от екстаз той описвал надълго и нашироко как Рамачандра счупил
лъка на Шива, как победил Парашурама, как със собствените си ръце носел и
погребал Джатаю и т.н. и т.н., а Ангада го слушал в пълен захлас...
Изведнъж... земята потреперала и скалите започнали да се свличат. Два
гигантски крака се появили на хоризонта. Ангада изтръпнал: “Това е краят... Сега
всички ше бъдем погълнати от този ужасен демон”! Когато странното същество
приближило те забелязали, че това е птица, която се движи съвсем бавно, влачейки
с усилие големите си, всяко едно дълго около четиридесет километра, обгорени
крила... Някъде в облаците се виждал огромният и клюн, който внезапно се
отворил: “Кой тук говори за моя брат Джатаю”? и само от топлата, силна струя на
дъха му хиляди маймунки излетяли във въздуха”. Ти се погрижи за войниците, а аз
ще се заема с този. Може да ни се окаже от полза”- прошепнал Хануман на
Джамбаван и излязъл напред заедно с Ангада: “Аз говорех за Джатаю!..Аз съм
Хануман, син на Ваю и посланик на Рама! А ти кой си”! “...Рама?! - бавно отворил
очите си гигантът – Синът на Дашаратха? Нима неговото изгнание завърши”?!
“Каква чудновата птица... - помислил си Ангада – седи си в тези планини и уж не
вижда нищо, а пък знае цялата история”! и извикал: “Да! Не само че е в изгнание,
ами и Равана отвлече съпругата му Сита”! ”Ах! Равана... Ще го погълна с
удоволствие”! - изстенала тя. “Да! Направи го”! - зарадвал се Хануман. Тогава
великанът се представил: “Аз съм Сампати, по-големият брат на Джатаю. Бих убил
веднага Равана, но съм дал честната си дума, че няма да се сражавам с него. А и
съм толкова стар, с толкова наранени криле, че вече не мога да летя. Чух, че
Джатаю е бил убит от Равана... Истина ли е”? “Да! Той напусна геройски тялото си,
служейки на Бог Рамачандра! - отговорили му те - А защо си с обгорени криле”?
“Веднъж, когато бяхме съвсем млади решихме да се състезаваме кой ще се издигне
по-високо в небето. Той знаеше, че аз съм по-силният, но настояваше. Летяхме все
по-високо и по-високо и в един момент Джатаю се приближи твърде близо до
слънцето. Тялото му пламна и аз го защитих, като го покрих с крилете си. Джатаю
успя да се отдалечи, но моите криле напълно изгоряха и аз паднах върху земята. От
тогава живея сам в тези планини и не съм го виждал повече... Веднъж един
великмъдрец предрече, че когато ви помогна да откриете Сита, тогава ще си
възвърна силата”. “Какво?! Я повтори”! - подскочил Хануман. “Когато ви кажа
къде е Сита”. “Значи знаеш къде е майка Сита”! - прекъснал го Хануман.
Маймунките заскачали и се запрегръщали от радост: “Открихме я! Открихме я”!...
Сампати казал: “Можете ли да ме пренесете на върха на планината Виндхия, за да
погледна”? “Да погледнеш какво”? - запитал Ангада. “Ланка”. . “Ланка?! Та тя е на
хиляди километри от континента”!... Хануман се приближил и тихо му казал:
“Какво се учудваш? Виж колко е огромен. И е птица... Представи си колко силен е
погледа му. Сигурен съм, че той може да вижда Ланка от тук”! Той дал знак и
всичките тридесет хиляди маймунки с големи усилия започнали да избутват
гигантската птица нагоре по планината. Когато след много трудности успяли да го
закрепят на върха, Сампати вперил могъщия си поглед на юг... Не след дълго той
казал ”Виждам Шри Ланка и десететажния дворец на Равана... В момента се
разхожда а около него има толкова много демони. Но не виждам Сита... Наблизо
има някаква горичка от дървета ашока, където има жени-демоници. Забелязвам
златисто сари да проблясва през клоните”. “Да! С такава дреха е облечена Сита”!...
- извикал Хануман. Той прекрасно знаел това, защото лично намерил на земята
бижутата, увити в златист плат, който Сита откъснала от сарито си докато Равана я
отвличал и ги предоставил на Рама... Ванарите ликували, чувайки думите на
Сампати. Пред очите на всички крилата му се изправили и се покрили с нови пера.
Внезапно Сампати произнесъл могъщо: “Рама”!!! и на “Ра” бил високо над
облаците, а на”ма” изчезнал от погледа им. Той дошъл само за да им помогне...
Тогава Джамбаван се обърнал към Хануман и му казал: “Ти трябва да
прескочиш този океан и да влезнеш в Ланка”! “Какво?! Та той е толкова голям”!
сепнал се Хануман. Но Джамбаван му припомнил за неговите забавления и
благословии. Колкото повече разказвал, толкова повече Хануман растял и растял.
Накрая станал такъв великан, че останалите маймунки изглеждали като комари
пред него. Той казал високо: “Аз съм слуга на Рама и син на Ваю! Няма нужда
Рамачандра дори да идва до тук... Аз ще убия Равана и ще донеса Сита на раменете
си. Никой не може да ме спре”!... И произнасяйки святото име “Рама”!!! той
полетял... Има много пътища в етера. И различните същества използват
определените за тях канали за преминаване. Най близко до земята пътуват
Гандхарвите, небесните певци, над тях летят Кинарите, над тях Вараните, Сидхите,
Чараните, над тях великите полубогове като Ганеш и най-високо е зоната на Шива.
Никой освен Шива не се движи по неговия мистичен път, но Хануман бидейки
негова част и надарен с изключителна мощ, летял точно по тази магистрала с най-
голямата възможна скорост! Когато завибрирал звука “м”...той вече се приземявал
на остров Ланка...

Предистория
 Шри Ланка се намирала много далеч, на върха на планината Три-кута. Този
особен остров бил откъснат и паднал в океана от свещената планина Меру. ...В
много древни времена живяли двама Гандхарви, които се запрепирали. Единият
казвал : “Ваю, Варуна и Агни са най-силните полубогове в този свят”... а другият
възразявал: “Тогава защо, когато Богът се появи като златната риба Матся, той
използва Васуки, за да привърже към себе си кораба на цар Сатяврата, в който бяха
и седемте велики мъдреци. Благодарение на това те минаха непокътнати през
океана на унищожението, а всички останали умряха. Ако тези, които споменаваш
бяха по-силни от него, тогава Богт щеше да избере тях. Така, че Васуки е много по-
могъщ”!... Дълго време се сипели аргументи от двете страни, докато накрая Богът
на въздуха не изтърпял това и се появил пред тях: “Що за глупава дискусия
водите?! Не знаете ли, че съм навсякъде и слушам всичките тези неща? Разбира се,
че съм по-силен от Васуки! Прекратете този безполезен спор”!... Но първия от
Гандхарвите продължавал да защитава горещо авторитета и качествата на Васуки.
Наложило се да извикат и него... Когато Васуки дошъл, той направо предизвикал
Ваю: “Богът винаги ми отрежда специална роля в забавленията си, защото съм най-
силния и ти би трябвало да знаеш това”! Ваю казал: “Нека тогава премерим силите
си и то по начин, който ти избереш”! Васуки предложил: “Ще се увия три пъти
около планината Меру, а ти се опитай да разтвориш пръстените ми. Така и
направили. Когато Васуки се приближил до Меру, планината въобще не се
обезпокоила. Планетите си обикаляли около нея и било пълно с какви ли не
същества, включително и змии, така че когато една по-голяма змия се заувивала
около нея, тя не й обърнала никакво внимание. Но не знаела какво състезание
предстои... Изведнъж Васуки стегнал пръстените си, а Ваю предизвикал толкова
мощен вятър, че Меру едва се задържала на мястото си! Мощни урагани я
заблъскали в различни посоки, но пък и Васуки въобще не се давал и не отпускал
хватката си... Имало само един малък проблем – че никой не питал Меру дали е
съгласна да участва. Тя била толкова изплашена, че крещяла неистово: “Оставете
ме! Не искам да ме въвличате! Причинявате ми болка! Ако рухна ще се разпаднат
всички планетарни системи”!
И тъй като те не се трогнали от виковете й, наложило се лично Брахма да се появи.
Той казал мъдро: “Вие имате различни видове сила. Това, което прави единия не
може да бъде направено от другия. Безмислено е да продължавате”!... Тези думи на
Брахма ги убедили и тогава Ваю спрял урагана, а Васуки се отпуснал. Но едно
парче от планината Меру се откъртило и паднало в соления океан. Тази част от нея,
която се подавала над водата имала три върха и затова я нарекли Три-кута. След
известно време Вишвакарма решил да построи нов курорт за развлечения на
полубоговете и така издигнал Ланка на този остров. По късно Кувера ,
ковчежникът им, станал собственик на това прелестно място. Но как се получило
така, че сега Равана станал господар на това царство? Това е също една много
интересна история...
Равана имал четирима братя и една сестра. Всеки един от тях бил роден с
един час и четиресет и пет минути след другия. След Равана се родил Кумбхакарна,
след него Вибхишана, после Шурпанака и накрая Кара и Душана. Всички те заедно
отишли в Хималаите, за да се подложат на сурови отречения. Когато Брахма,
удовлетворен от тяхната аскеза се появил, Равана поискал от него куп материални
благословии и гаранции, с които се надявал да постигне вечно могъщество и
безсмъртие. Разбира се той пропуснал да спомене нещо за човешките същества, тъй
като ги считал за прекалено незначителни. И дори нещо повече – за своя храна…
Kумбхакарна от своя страна също поискал вечен живот. На санскрит това се
изговаря нитя-твам. Но богинята на речта не му позволила да го произнесе
правилно. Той си оплел езика и от устата му се чуло нидра-твам , което значи
вечен сън.Брахма веднага се съгласил: “Така да бъде”!
“Не! Аз исках вечен живот, а не вечен сън! Спри тази благословия”! - скочил
демонът, но Брахма казал: “Не мога да върна назад това което вече съм изрекъл ”.
“Но това не е честно! – запротестирал Кумбхакарна – Всеки може да види, че е
трик на полубоговете... Аз се подлагах на толкове сурови отречения и сега като
награда трябва да спя докато умра. Какъв е смисълът?! Това не е по правилата”!
Тогава Брахма изпитал състрадание и направил компромис: “Добре, всяка година
ще спиш по шест месеца, а в останалото време ще се храниш”!... С овесен нос
Кумбхакарна отишъл да спи... Но въобще не било лесно да бъде събуден след тези
шест месеца сън. С това била ангажирана една цяла армия, която трябвало да дълго
да марширува и да използва различни оръжия, само и само да го поразмърда. А
когато се изправял той често унищожавал по-голямата част от войската. Толкова
огромно било тялото му. Единствените думи след събуждане били: “Къде е
храната”?... след което ядял в продължение на половин година докато не заспял. Но
въпреки това Кумбхакарна си оставал голям йоги-мистик. Докато се хранел, учени
пандити му преподавали знание и той запомнял всичко. Нещо повече... докато
грубото му тяло лежало спейки, в своето финно тяло шукшма шарира той се
обучавал и получавал най-различни благословии. Дори успял да отиде до свещения
Кайлаш, където се подложил на отречения и удовлетворявайки Шива получил от
него божествени оръжия...
Когато обаче дошъл ред на Вибхишана да поиска благословия, той казал:
“Моля те! Дари ме с неотклонна преданост към Върховният Бог”! и Брахма
зарадван го благословил... Равана избухнал: “Какво?! Как е възможно да си толкова
глупав?! Пред теб е самият Брахма! Поискай нещо, което си заслужава! Какво ще
правиш с такава безсмислена благословия?...‟преданост към Бога‟... Та ти си се
превърнал в демон”!...Винаги е било така откакто съществува света. Истинските
демони винаги са заклеймявали преданите като такива. Но решителността на
Вибхишана не можела да бъде разколебана. “О, не! Оше един умник в династията!
Първо беше Прахлад... сега пък той”! - вайкал се Равана...
Шурпанака пък получила благословията да променя формата си както
пожелае. Точно това изкуство използвала тя, за да съблазни Рама... Но напразно.
Обезобразена от Лакшмана и изпълнена с желание за мъст тя веднага потърсила
подслон при Равана и му разказала за красотата на Сита...

Равана бил естественият лидер на всички тях. Той бил също така велик
учен-пандит, известен като Шастра-гя. Познавал детайлно свещените писания и
бил експерт във всички раздели на Ведите. Никой по онова време не можел да се
сравнява с него по прецизното произнасяне на санскритските стихове. Дори
полубоговете често го канели на жертвоприношенията си да изговаря мантрите.
Това означава, че не всеки, който чете на санскрит от Ведите е предан.
Демоните също могат да цитират шлоки - стихове... Равана четял често
ведическите наставления, но не можел да приеме, че жените които принадлежат на
другите мъже не бива да се похищават. Похотта му била изключителна...
Веднъж, по време на едно жертвоприношение самият Агни бил удивен:
“Какво перфектно възпяване! Какво прекрасно инсталиране на огъня! Аз трябва да
отида лично”!... Брахма го предупредил: “Не отивай със съпругата си”, но Агни
учуден се аргументирал: “Но според Ведите тя също трябва да учства! Съпругата
се счита за част от тялото на мъжа. Не мога да не я взема”! “Щом мислиш по този
начин и си толкова упорит – какво мога да ти кажа. Отивай”... В момента, в който
Агни се появил заедно с прекрасната си съпруга Сваха, Равана прекъснал
жертвоприношението и вперил очи в нея. А тя била по-красива от пламъците на
огъня... В следващия миг той връхлетял и я отнесъл високо в небето. Виждайки как
демона отвлича собствената му съпруга Агни завикал: “Равана! Върни я! Ще ти
дам каквото поискаш”... но отговор нямало. Възмутените жреци го заплашили и
искали той да си довърши жертвоприношението. Тогава Равана им отвърнал: “Кой
се интересува от вашите жертвоприношения?! Жените са много по-важни”!… Така
че Равана знаел всички мантри, но си оставал демон!
Какво определя една личност като демонична?... Това, че не приема
Върховният Бог като наслаждаващият се, господарят и най-добрият приятел на
всички, както това е казано в Бхагават Гита 5.29 “.Защо пък точно той?! Аз съм
господарят”! – мислел си Равана. И въпреки, че получил раждане на брахмана в
семейството на великият Вишравас, въпреки че полубогът Брахма му бил дядо...
той си оставал ракшас, демон. Кувера му бил брат, но не бил роден от Каикаши,
майката на Равана, а от другата съпруга на Вишравас. Естествена злоба и
конкуренция имало между двете жени. Кайкаши насърчавала сина си да извършва
все по-големи отречения, но не с идеята за духовен напредък, а с цел той да
придобие могъщество по-голямо от това на Кувера и да го изгони от райската Шри
Ланка. След като и това станало,
Равана се обявил за Три-локешвара – Господаря на трите свята. Големи били
неговите амбиции, въпреки че нямал нужните качества.
Равана получавал междувременно и достатъчно количество проклятия...
Той чувал, че една маймунка ще изгори столицата му, друга ще се изплюе в лицето
му и малко след това ще трябва да посрешне смъртта. Чул, че ще бъде убит от
човешко същество заобиколено от маймунки и т.н. Всичко това вече му било
предсказано, но глупавият Равана не приемал това с нито един от десетте си
мозъка, тъй като винаги бил обладан от похот... Той се мислел за непобедим, тъй
като нито една от десетте му глави не можела да бъде унищожена. Дори и да бъдат
отсечени всичките наведнъж те пак израствали. Всяка една от тях била веща в най-
необходимите раздели на знанието. Първата била експерт политик, втората
мислела за ведическата дхарма - религия третата се занимавала с администрация и
т.н.и често те му давали добри съвети, но той много не се вслушвал в тях. Когато
размишлявал дали да отвлече Сита деветте дали един отговор: “Не”!, но десетата,
демоничната, която вземала решенията, казала: “Да” ...
Веднъж Равана се опитал да предизвика дори Нарада Муни. Виждайки го
как блаженно си лети в пространството, той му извикал: “Хей, ти! Слез долу”!
Нарада въобще не се чувствал задължен, но си помислил: “Защо да му причинявам
безпокойство? Нека да го изслушам” и така започнал разговорът:
- Искам да ме посветиш в смисъла на Ом! Сега!...

- Не! Тайната на Ом не може да бъде разяснявана на личности като

теб. Няма да те посветя.

- Защо? Ти си Гуру, а аз съм твой ученик... Трябва да го направиш!

- Това не е достойно поведение за тази епоха, Равана. Ученикът да

казва на своя учител какво да прави. Трябва да почакаш...

- Какво?! Ти може би не знаеш кой съм аз! Аз съм Трилокешвара

Равана! А това е моят меч!
И тогава извадил Чандракхаса от ножницата си. Този меч бил вълшебен.
Той сам преследвал и поразявал целта си. Никакви прегради и видове магии не
можели дори да го забавят. Той убивал бързо и се връщал веднага при Равана.
Много битки бил спечелил той благодарение на това неотразимо оръжие...
- И сега какво? – усмихнал се Нарада – показваш ми някакъв меч,
за да се изплаша и да ти разкрия тайната на Ведите... Така не се
приема знание, Равана. Ти не можеш да го прилагаш. Затова аз
няма да те обуча в това, което си си наумил.

- Добре! Тогава се приготви!

- Аз съм винаги на разположение.

- Не се шегувам! Приготви се да умреш!

И с огромна сила изпратил своя ужасяващ Чандракхаса. Мечът минал

свободно през Нарада Муни без да остави дори малка следа върху тялото му...
Разярен Равана започнал да използва всички други свои оръжия, опитвайки се да
убие Нарада, но нямало абсолютно никакъв ефект... Нарада си стоял усмихнат и си
пеел: “Хари!... Хари”!... След известно време Равана се отказал и попитал великиия
светец:
- Каква е тайната на твоето безсмъртие?

- Това е благословията на Върховният Бог. Моето тяло е

трансцендентално... Но ти не можеш да разбереш това. Няма
смисъл да се опитваш да ме убиеш, защото аз просто никога не
умирам. Ти също имаше духовно тяло, но допусна грешка и го
изгуби...
 - Това е, което и аз търся! Научи ме на този трик!

- Много е просто... Приеми, че Вишну е Върховният Бог и му се

отдай напълно!

- Ааааа! Пак за този Вишну! Не искам да те слушам! Махай се

заедно с трансценденталното си тяло...

- Равана, мислиш се за велик и ненужно използваш своя гняв!

Това няма да остане без отговор. Когато маймунка се изплюе в
лицето ти знай, че ти остават десет дни живот на тази земя.

Това казал пророчески Нарада и отлетял нависоко, възпявайки славата на Бога...

Типично за демоните е да се държат винаги предизвикателно с Ваишнавите. Но
дори и такова общуване е благоприятно за тях, защото и “проклятието” на великите
души е благословия. Ако нямат тази милост, тогава материалната енергия изцяло
поема отговорността да ги възнагради за техните оскърбления.
Всички тези истории и мисли минали през съзнанието на Хануман със
светкавична скорост докато летял към острова. Той изпитал истинско състрадание
към Равана: “Когато се видя с него ще му дам най-добрия съвет. Първо ще му кажа,
че е много интелигентен, а после, че трябва да вземе най-правилното решение. А то
е само едно – да върне Сита! Тогава всичко ще бъде наред”... - мислел си той
докато се приземявал. Пътя към града пазела една огромна демоница с тризъбец.
Хануман станал много, много малък и се опитал да премине, но тя го спряла:
“Стой! Къде отиваш”?! “Хитра е. Успя да ме забележи”. - помислил си той и казал:
“Аз съм малка, гладна маймунка. Пусни ме да вляза, за да си взема малко плодове
за храна”! “Какви плодове търсиш”? - го разпитала тя. “Чух, че Равана отглежда
манго, което било много вкусно и бих искал да опитам”. “Манго?! Та тук го има
навсякъде, така че не е необходимо да влизаш”! - отсякла тя. “Не ми губи времето!
Пускай ме веднага”! - променил тона Хануман. “Какво?! Ти знаеш ли, че аз съм
пазителка на Ланка”! - подскочила тя. “Каквато и да си, ще те поваля с един удар”!
- настръхнал той. “Ти си толкова дребен, че не можеш да достигнеш бузата ми, за
да ми удариш дори един шамар. “Добре – предложил Хануман – доближи ме до
бузата си”... Тя на шега го доближила, а той и залепил такъв шамар, че кръв
бликнала от устата й. Демоницата мигновено напуснала тялото си... Независимо
какъв размер имал Хануман, силата му си оставала все същата...
Погледнал той към красивия град и сърцето му се свило: “Защо този демон
живее на толкова хубаво място? Преди да си тръгна от тук ще унищожа столицата
му”!... и влязъл през главния вход на крепостта. Така Хануман започнал своите
невероятни...

Приключения в Шри Ланка

Когато минал зад крепостните стени било полунощ. Меката светлина на
луната подчертавала великолепието на този град... Но навсякъде воняло на вино.
На практика 99,9 % от населението били пияни и се отдавали на развлечения.
Пълно било със жени, които демоните довеждали от най-различни краища на
света. Самият Равана имал повече от дванайсет хиляди съпруги. И те всички го
харесвали и се отнасяли с уважение към него, въпреки че бил демон. Между тях
имало принцеси от Сатялока, Сидхалока, Чараналока, Гандхарви и въобще най-
красивите от съществуващите раси ставали негови кралици. Тялото му сияело в
златистокафяви тонове, гърдите му били широки, а лицето привлекателно. Стилът
на прическите му също бил забележителен. С превъзходното дар слово, което
притежавал, Равана можел да накара нощта да изглежда като ден. Освен това той
ръководел държавните работи много умело. Имало храна, скъпи дрехи и злато в
изобилие и дори пътят на дхарма, религията се следвал, но в материалния й
аспект... И никой в Ланка не се страхувал. Нито от полубоговете Индра, Чандра,
или пък Агни тъй като Равана бил толкова могъща и уважавана личност. Много
хора го описват като ужасяващо уродлив и той наистина проявявал такава форма,
когато се разгневявал, но Вишну Пурана, както и Валмики Муни го описват като
личност от изключително голяма величина с необикновено великолепие...
Тепърва предстояло Хануман да се изненада от вида на Равана. Той вече
бил открил двореца му и преминавал от стая в стая, от зала в зала търсейки Сита.
Навсякъде където поглеждал имало полуголи, пияни жени... “О, Господи, какво
съм принуден да правя”! - помислил си Хануман, който е бил винаги наищхика-
брахмачари, монах, дал обет за безбрачие до края на живота си. А за един
брахмачари да гледа жена докато спи, да не говорим ако тя е красива и гола, е по-
фатално от сигурната смърт... И в един момент Хануман се разколебал : “Наистина
ли съм длъжен да продължавам”?... Но веднага с брилянтната си интелигентност
отсякъл: “Разбира се! Аз съм слуга на Рама! Моята мисия е да открия Сита, а тя със
сигурност е някъде тук! Трябва да продължа и няма да си простя, ако не я намеря”!
“Но как да остана неповлиян от красотата на тези жени? - замислил се той - Има
само един начин – винаги да помня името на Рама”!... И така Хануман продължил
да се взира внимателно в телата им повтаряйки: “Рама! Рама! Рама”!... и така не бил
омагьосан от прелестите им, въпреки че пред него лежали най-красивите жени във
Вселената. Върху лицата на някои от тях имало вълшебен грим с преливащи
дванайсет тона само между миглите и веждите. Но Хануман се досетил: “Ако са
наистина толкова красиви, защо тогава си слагат грим”?... Виждайки скъпите
облекла, бижута, постели и легла го обхванало радостно, закачливо настроение:
“Какъвто и да е Равана... поне е добър в сетивното наслаждение”!... Най накрая той
влязъл в една голяма и изключително богата спалня, в средата на която се
намирало изящно легло направено от диаманти и корал. Там върху копринените
прозрачно-бели завивки спял един мъж с удивително силно и хубаво тяло. “Добре
сложен е и чертите му излъчват благородно потекло... но спи с отворена уста и
хърка, което със сигурност означава, че е в невежество”. – отбелязал мислено
Хануман. Изведнъж забелязал и белият сенник над леглото, който е атрибут
единствено на кралете. Тогава започнал да се взира много внимателно в тялото му
и да го изучава от различни ъгли: “О, този е голям герой... Има белези от
бивниците на слона Айравата. Значи се е сражавал с Индра. Това ми напомня
нещо... А това са дупки от ноктите на Сампати, които се опитва да скрие под
дрехите си. Сега вече съм сигурен”! Хануман така се разпалил, че с големи усилия
едва успял да задържи желанието си да се сражава: “Ах, с какво удоволствие бих го
повалил! Но само да го събудя и ще проваля цялата мисия... Първо трябва да
намеря Сита”! и се заогледал наоколо. Наблизо лежала една жена, много по-
красива от всичките в двореца. Хануман никога не бил виждал Сита и затова
предположил че това може би е тя. Но когато се приближил до нея усетил
миризмата на вино лъхаща от устата й: “О...не е Сита.
А и тези предизвикателни дрехи и бижута. Всъщност защо въобще я търся тук?
Сита е съпругата на Рама, олицетвореното благочестие. Тя никога няма да търси
общуването на който и да е мъж в този свят и никога не би се украсявала за
удоволствието на Равана. По вероятно е тя да се е подложила на глад до идването
на Рама и ракшасите да я пазят някъде”... С тези мисли Хануман излязъл от
двореца и почнал да обикаля из града. Но напразно... От нея нямало и следа.
Хануман се отчаял : “Какво да правя сега?! Аз проповядвах на Ангада - „...не бъди
сантиментален!... не напускай тялото си‟!, а сега ми се ще да направя същото което
той искаше. Иде ми да скоча в океана и да се удавя! Как ще застана пред тях и ще
кажа „...да, прекосих океана и видях Равана, но Сита я нямаше там‟. Сигурно е, че
ако не Ангада, то Сугрива ще ме убие веднага собственоръчно. Достатъчно е да
видя лотосовото лице на Рамачандра неудовлетворено и аз сам ще сложа край на
живота си! Моят живот вече няма никакъв смисъл... Наистина е по-добре да
умра”!... и се запътил към океанския бряг. Но докато прекосявал последните
градини той забелязал в далечината една горичка, която привлекла вниманието му.
“Ще проверя за последен път”. казал си той и сменил посоката. Приближавайки се,
видял че това са ашока дървета... Светъл лъч пробляснал в сърцето му: “Ашока... В
Панчавати, мястото където живеели Сита, Рама и Лакшмана и откъдето Равана
отвлякъл Сита, имало такива дървета и Рамачандра ми е разказвал, че плачел и им
се молел да му кажат къде е тя... Възможно е тя да обича да се разхожда в такава
гора, напомняща й за Рама. И нали Сампати успя да види сиянието на златиста
дреха зад клоните на ашока”... Изпълнен с надежда, Хануман бързо се изкачил на
едно много високо дърво, за да огледа цялата гора. За негова най-голяма изненада...
съвсем наблизо стояла прекрасната Сита. Този път той бил абсолютно сигурен. Тя
била олицетворение на красотата, нежността и смирението... Хануман така се
развълнувал, че едва не паднал от върха. Искало му се веднага да се появи пред
Сита и да й се представи, но виждайки че до нея има някой друг, решил да изчака...
Това била Триджата – дъшерята на Вибхишана. Тя като че ли нещо обяснявала на
Сита. Хануман незабелязано се прехвърлил на дървото под което те седели и
започнал да подслушва разговора”. Повярвай ми, в съня си видях Равана да пие и
масажира тялото си с мазнина, носейки се на юг с колесница теглена от маймунки...
Това означава, че със сигурност скоро той ще умре. Видях още една голяма
маймуна да лети над горящата в пламъци Ланка... Така че, моля те! Не загубвай
вяра! Рамачандра скоро ще дойде, за да те отведе със себе си... Аз те видях да
стоиш до Рама на неговото коронясване за цар на целия свят”... Тези думи
доставяли истинско блаженство на Хануман и той жадно ги попивал. Но скоро се
появил самият Равана. Той за пореден път се опитал да спечели сърцето на Сита.
Говорейки с подбрани, напудрени фрази той я убеждавал, че няма по подходящ
пертньор от него и че най-доброто, което може да направи е доброволно да му се
отдаде. Предлагал й да стане негова първа кралица и обещавал, че всичките му
съкровища ще бъдат на нейно разположение, а останалите му съпруги – нейни
слугини и т.н. Равана не пестял енергия и време надълго и нашироко да описва
въображаемото им съвместно “светло бъдеще”... Той бил “влюбен” в Сита!... Това
бил денят, в който след като получил твърдия отказ на Сита, Равана много се
разгневил. Той заплашил, че ще я убие, давайки й два месеца да размисли и
разрешил на жените ракшаси - демоници, да упражнят натиск върху нея. Равана
имал един проблем с жените – бил прокълнат, че ако се опита да насили жена, ще
умре. След като той си тръгнал, демониците направили всичко по силите си за да
пречупят решителността й, но съвсем скоро разбрали, че Сита въобще не се
поддава на влиянието им... В сърцето й не проникнал нито страх, нито съмнения,
нито дори и най-малкото колебание. “Да я убием”!– решили те. Точно в този
момент скочил Хануман. Като го видяли пред тях ракшасите толкова били
изненадани и изплашени, че се разбягали във всички посоки. Сита го погледнала и
казала: “Каквито и форми да приемаш, Равана, няма да ме измамиш. Защо си
въобразяваш, че като се преврнеш в маймуна ще се привлека от теб”? “Чакай, чакай
малко... Аз не съм Равана, а слуга на Рама! И съм тук, за да ти служа”! -
заобяснявал Хануман. “Не ми се вярва - продължила Сита – Ако си бил с Рама,
тогава как си прекосил океана”?! “А, това е интересен въпрос – усмихнал се той –
Просто мога да ставам много голям”. “Маймуна да става толкова огромна, че да
прескочи океана?! Не ти вярвам”! - твърдо заявила Сита. “Тогава ще ти покажа
как”... – отвърнал Хануман и започнал да расте. След секунди вече докосвал
облаците. Тогава Сита се изплашила : “О! Този демон е толкова могъщ...! – но в
следващия момент се досетила – Докато експандира той непрекъснато повтаря
„Рама! Рама! Рама!‟... Равана никога не би направил това, да възпява святите имена
на Рама. Значи това наистина не е той”!... Хануман намалил формата си до
нормални размери и казал: “Ще ти дам нещо, което доказва, че ме е пратил
Рамачандра. Ето... това е неговият пръстен”!... Дълго време след това те двамата
разговаряли за Рамачандра... Сита накарала Хануман отново и отново да й разказва
за Рама и как самият той се срещнал и живял с него, а от своя страна тя му
разказала своята история. Накрая Хануман казал: “Време е да се махаме от тук!
Просто седни на раменете ми и аз ще те пренеса отвъд океана”. “О, сигурна съм че
можеш да го направиш. Но нима това няма да хвърли сянка върху чистото име на
Рама. Нима той не е достатъчно силен и смел, за да Ме освободи? Нима вече Ме е
забравил и няма желание да се сражава за Мен?... Благодаря за жертвоготовността
ти, Хануман, но ще трябва да ти откажа”. “Добре – преглътнал думите й той – но
тогава какво да му предам”? “Кажи на Рама, че го чакам с цялото си сърце! Нека
не се бави... Не знам още колко дълго ще остана жива тук, в царството на демоните.
Равана ми остави още само няколко седмици, за да склоня, но Аз никога няма да се
съглася да стана негова съпруга. Моля те, предай на Рама, че ако не ме освободи,
Аз нямам друг избор освен да отнема живота си”! – заръчала му Сита. Хануман й
отдал почитания и се отдалечил стискайки в ръка едно безценно украшение
чудомани от косите на Сита, което тя му дала да предаде на Рама в знак на нейната
любов”... Сега вече е време да свърша някоя истинска пакост” - помислил си със
задоволство той, сложил на сигурно място бижуто и започнал да се забавлява. Той
повалял и изкоренявал дърветата, подскачал, тупал се по гърдите и викал: “Аз съм
слуга на Рама! Кой ще се опита да ме спре?! Аз ще унищожа Ланка! Ще погълна
Равана! Ако има някой достатъчно силен и смел, нека се бие с мен! Предизвиквам
ви! Предизвиквам ви”!... Така Хануман всъщност унищожил почти цялата гора,
заедно с изкуствените водоскоци и шадравани – всичко било сравнено със земята.
А когато хващал някои от криещите се ракшаси той ги пъхал в устата си, хапел ги и
ги плюел... Когато Равана чул за това се изненадал: “Какво?! Една единствена
маймуна успяла да опустоши моята ашока гора! Веднага доведете Джамбумали,
сина на Прахаста”! ...Този демон живеел в едно езеро от вино. Когато се събуждал
не си правел труда да използва чаши, а пиел на големи глътки направо от езерото, в
което лежал и пак заспивал. Джамбумали бил много силен и Равана го пазел за по-
специални случаи. Изправяйки се пред царя на ракшасите, той попитал: “Ще ме
преместите в ново езеро ли”? “Не, ще има война”. “Срещу кого ще се бия – Агни,
Индра”. “Не, с една маймуна”! “Връщам се”. “Няма да ходиш никъде – заповядал
Равана – Това не е обикновена маймуна! Вземаш осемдесет хиляди ракшаса и
отиваш да се сражаваш”! “Ашока, маймуна...Това ми звучи познато” - замислил се
Вибхишана, прибрал се в двореца си и потънал в медитация. Не след дълго той
получил просветление, разбирайки смисъла на това, което става. И така
Джамбумали, следван от осемдесет хилядна войска, застанал пред Хануман: “Хей,
маймуно! Ти вдигаш много врява... Знаеш ли, че синът на Равана победи Индра, а
божествата на деветте най-главни планети ни служат в кухнята. Май нямаш
никаква представа от мощта на Равана, нито от тази на баща ми Прахаста – той
поглъщаше и смилаше цели планини”! “Ха-ха – махнал с ръка Хануман – всичко
това е минало! Това се било случило, онова се било случило... Вчера имаше гора, а
днеска няма! А и други интересни неща ще се случат... Така че, не си губи
времето”! “Какво?! Предизвикваш ли ме”?! – настръхнал Джамбумали. “Много
говориш” – отвърнал му Хануман, хвърляйки няколко скали с огромна сила към
него. Демонът не можел да се справи с тях и предпочел да избяга встрани. След
това се качил на колесницата си и от достатъчно голямо разстояние започнал да
изстрелва най-различни астри - оръжия, но Хануман ги хващал една по една и едни
връщал, а други унищожавал. Нито едно оръжие не може да порази великия
Хануман. “О, тук ще ртябва да се използва малко мистика” - помислил си
Джамбумали и увеличил многократно размерите си. Но Хануман също
експандирал и бил доста по-голям от него. Така многократно те се надпреварвали и
телата им станали толкова гигантски, че се изгубили над облаците. Идвайки до
края на своите възможности Джамбумали не можел да види вече Хануман: “Сега
вече ще го смачкам! Само да го хвана”! ,но забелязал два кръгли обекта на нивото
на главата си: “Това пък какво е”?! помислил си той. Тогава далеч от висините
прогърмял глас: “Това са коленете ми”. “О, не”! - изтръпнал Джамбумали и
погледнал надолу да види какво става с армията му и да я окуражи. Но армия
нямало!... Докато те растяли с помощта на мистичните си сили Хануман между
другото, с лекота унищожил цялата му осемдесет хилядна войска!... Сега
Джамбумали бил сам, дори без оръжия и колесница. Той извикал: “Не! Това са
магии! Искам да приемеш естествената си форма и да застанеш пред мен”! “Добре,
тогава и ти направи същото”! – отговорил Хануман. Двамата едновременно се
върнали към нормалните си размери и Хануман му предложил: “Давам ти три
минути. Научи само една прекрасна мантра. Тя е много простичка и се състои от
две срички ‟Ра‟-„ма‟. Ако я повтаряш в мига на смъртта си ще се върнеш при
Върховния Бог! Това е всичко. Възпявай”! “Не съм дошъл тук да ме учиш на
мантри, а да се сражавам”! – скочил Джамбумали. Хануман търпеливо отново се
опитал да му помогне: “Ти не можеш да ме унищожиш... Просто повтори святото
име на Рама и се върни завинаги у дома, в царството на Бога”! Но демонът надал
боен вик и връхлетял с всичката си сила върху него. Тогава Хануман пъхнал
показалеца си в пъпа му, вдигнал го над главата си и го завъртял с такава скорост,
че Джамбумали изпуснал жизнения си дъх...
Веднага след като чул какво е станало, Индраджит – синът на Равана, се
появил на бойното поле. Завързала се страховита битка... В един момент Хануман
се замислил: “Направих вече достатъчно пакост. Време е да се срещна с Равана.
Ако Индраджит използва въжетата на Брахма, ще се оставя да ме плени. Все пак
оръжието на Брахма трябва да се уважава”... Така и станало. Индраджит решил да
ги използва, Хануман се оставил да бъде вързан и бил завлечен като пленник пред
самия Равана, който още отдалече извикал: “Ей, ти дива маймуно! Кой си
всъщност”?... А Хануман достойно отговорил: “Аз съм слуга на Рама и негов
посланник! Моля да ми предоставите подобаващо място, за да разговаряме”! “В
изисканото ми общество не давам почетни места за животни”. – язвително
подхвърлил царят на ракшасите“... О, нима! Това означава, че за да стана почетен
член на висшето ви общество трябва да съм по-низш и от животно”?! - надхитрил
го Хануман. “Много говориш”! – започнал истински да се ядосва Равана. В
следващия момент Хануман направил с мистичната си опашка едно чудесно място
за сядане, високо над главата на демона, разположил се удобно и казал: “Сега
мисля, че така можем да поговорим сериозно”... Разговорът им бил много дълъг.
Накрая Хануман му дал най-искрения си съвет: “Равана, аз видях двореца ти. Ти
живееш толкова охолно. Мандодари, първата ти кралица е много красива и е
толкова добра танцьорка. Би трябвало да си удовлетворен! Защо ти е Сита? Остави
я! Можеш да имаш толкова други жени. Ако трябва, аз лично ще ти довеждам
съпруги, които си пожелаеш... Само не докосвай Сита”! “Не искам да слушам
повече! – отсякъл Равана – Вече съм решил! И не само това, но и ще те убия”!
“Това не можеш да направиш, Равана”! – казал Хануман и се развързал. Всички,
които били там не повярвали на очите си: “Той се освободи от въжетата на
Брахма?! Но как е възможно”?! “Само ако аз пожелая мога да бъда вързан! –
извикал Хануман – Хайде! Защо се стряскате? Какво наказание още ще ми
измислите? Чакам”! Демоните се нахвърлили върху него и го мушкали с
тризъбците си, но той не им обръщал никакво внимание. Тогава Равана изкрещял:
“Запалете опашката му”! “Чудесно! – помислил си Хануман. Те ми дават добра
идея! Тъкмо се чудех какво да направя. Това ми развързва ръцете. Ако пакостя на
своя глава, Рамачандра няма да е удовлетворен и ще ме пита: “Защо го направи?!
Посланникът няма право да напада”!... Но сега нямам никакъв проблем. Те
подпалиха опашката ми, а аз съм маймуна, за която е естествено да скача и
опашката й да я следва. Не съм имал желание да подпалвам Ланка - кой може да
докаже обратното? Но какво да направя?! Те просто не ми оставят избор”... Така,
изпитвайки невъобразимо задоволство той започнал да скача от покрив на покрив и
запалвал пожар навсякъде, викайки силно: ”Чудесно! Страхотно”! Скоро целият
град Ланка била в пламъци...
А Хануман вече се приземявал от другата страна на океана!
 Настъпил моментът да започне...
Войната
“Открихме Сита! Открихме Сита”!... Тържествуващата южна армия се
завръщала, за да донесе радостната вест на Рамачандра. Когато наближили
Кишкиндя те минали край Мадхувана – красивите частни градини на Сугрива. Там
имало безброй вкусни плодове и кошери пълни с ухаен мед... толкова много, че се
стичали на потоци от гъст нектар по земята. Но в тази местност право да влиза
имал само Сугрива и тя била зорко пазена от една огромна горила на име
Дандхимукха. Опиянени от щастие, маймунките отишли при Хануман и го
помолили: “Ние изпълнихме толкова трудна задача! Нека да се понаслаждаваме
малко. Позволи ни да влезем в Мадхувана и да пием мед”! “Какво?! – казал той –
Да влезете в Мадхувана?! Сугрива страшно ще се ядоса! Да, мисията до тук е
успешна и той ще го разбере, но това е нещо друго. На нас не ни се разрешава да
влизаме там”! “Ех, Хануман – обадил се Джамбаван – не разсъждаваш правилно.
Тези гори са прекрасни и имат толкова много мед. Всички ние се трудихме тежко и
търпеливо. Нека войните бъдат възнаградени. Ако ти не искаш, аз отивам”... Имало
различни мнения и съображения, но когато видяли Джамбаван да навлиза в
райските градини всички маймунки без изключение нахлули в Мадхувана...Те
ядяли плодове и пиели мед до пръсване. Дандхимука отишъл веднага при Сугрива
и докладвал: “Не мога да повярвам! Твоя министър на отбраната Хануман е
напълно безполезен! А Джамбаван просто не е на себе си! Всички са в царската
градина и я опустошават напълно”! Тогава Сугрива погледнал към Бог Рамачандра
и казал: “О, Господи, мисията е завършила успешно”! “Как разбра”? - попитал
Рама”. Те никога не биха си позволили да влязат в Мадхувана, ако не са извършили
нешо много велико! Може би Сита е с тях, за да се осмелят да направят такова
нещо... – отговорил Сугрива и заповядал – Дайте им още мед! Дайте им още
плодове! Отворете за тях широко вратите на Мадхувана”!
Оставяйки опиянената армия зад гърба си, движейки се с согромна скорост,
Хануман много скоро се приземил пред Рамачандра и щастливо извикал:
“Намерихме Сита”!... След кратко съвещание със своите генерали, Рамачандра
решил: “Атака”!!!... И многохилядната армия скоро се изсипала на южния бряг на
континента.
Но трудността си оставала същата... С изключение на Хануман и още
неколцина велики герои, никой не можел и да си представи как ще прескочи
океана. Тогава Бог Рамачандра направил нещо необикновено... Той застанал
безмълвно на брега в продължение на два дена. На третия той опънал тетивата на
лъка си и насочил стрела към океана. От дълбините му веднага излязъл с дарове и
молитви самият полубог на водите. Тогава Рама поискал от него да поддържа
скалите и земята на повърхността на водата, за да построи мост до остров Ланка.
Варуна покорно се съгласил и чудото станало... С голям ентусиазъм хилядите
войни на Рамачандра хвърляли в океана каквото могат – камъни, дървета, а по-
силните дори големи скали. Самият Хануман се движел по-въздуха и изсипвал
цели хълмове и планински върхове! Нещо повече – всички животни излезли от
своите леговища и дошли да помагат на Бог Рама за построяването на този мост,
който вече се губел в далечината с неподозирана скорост... Когато Хануман видял
как група малки паячета мъкнели на гърбовете си по няколко песъчинки и едва
пъплели към брега, той се изсмял: “Какъв е смисъла от това? По-добре не се
мъчете”... но Рамачандра го прекъснал: “Аз приемам и оценявам тяхното служене
също както и твоето, защото те дават последните си сили, само за да Ме
удовлетворят”!...
Когато дебаркирали на брега на Ланка, там ги чакал Вибхишана. Той се
отдал в лотосовите нозе на Бог Рамачандра и засвидетелствал своята преданост към
него с готовността си да направи всичко, което желае Рама. Това било посрещнато
с радостни възгласи! Сега имайки и такъв могъщ съюзник, всички се
ентусиазирали още повече. Вибхишана знаел почти всичко за Равана. Докато той
им разяснявал за местоположението на войските, щабовете и дворците в столицата,
Сугрива изведнъж изчезнал. Рама попитал: “Къде отиде Сугрива”?, но никой не
можал да го открие. Тогава Вибхишана предположил: “Възможно е да са го
отвлекли. Демоните са експерти в черната магия и мистиката. Всички трябва да сме
нащрек”! Обявена била пълна бойна готовност...
Но истината била доста по-различна. Сугрива просто не можал да понесе
мисълта, че тук съвсем наблизо Равана живее и продължава да държи в плен Сита!
Той не можел да издържа повече да слуша това и дал воля на гнева си. Без да чака
ничия заповед, Сугрива приел една много миниатюрна форма и излетял във
въздуха. За секунди той стигнал до палата на Равана и го видял как го гримират в
една зала на десетия етаж. Десетина слуги едновременно му правели масаж,
прическа и грим, а той с голямо задоволство съзерцавал лицето си в едно голямо
огледало от скъпоценни камъни. Сугрива влязал незабелязан през прозореца и се
изплюл в лицето му. Равана усетил мокрото и заповядал на слугите си да спрат, но
неприятната влага продължавала да се стича по лицето му. “Каква е тази муха”?! –
помислил той и светкавично хванал Сугрива в шепата си. След това я разтворил и
казал: “Как се осмеляваш да плюеш в лицето ми?! – но като го разгледал по
отблизо забелязал, че това не е нито муха, нито пчела, нито комар... а малка
маймунка! – А! Още една маймуна”! – изумил се той. На всичкото отгоре тя
направила едно доста обидно изявление: “Равана! Аз се изплюх в лицето ти! Това
ме кара да се чувствам щастлив”!... и изчезнал преди Равана да успее да си затвори
ръката.
След като се приземил точно пред Рамачандра имало кратък разговор:
- Сугрива!Къде беше?

- Отидох да се изплюя в лицето на негодника!

- О, не! Какво си направил?!...Сега вече знам, че направих голяма

грешка като заобщувах с маймунки! Аз съм син на Дашаратха и да
се влезе в територията на друг владетел и да му се плюе в лицето е
направо...

- Чуй ме, мой Господи! Съжалявам за стореното, но ти трябва да

разбереш, че аз съм просто една маймуна и не мога да контролирам
гнева си. А твоите морални правила и предписания можеш да си ги
 оставиш в джоба... И в крайна сметка кой ще те упрекне? Хората
ще знаят: “Сугрива свърши тази глупост! Да, защото си е маймуна!
За това не е виновен Рамачандра”!...

- Искам да изпратя посланник!

- Единствената личност, която наистина може да контролира сетивата

си, с изключение на Хануман, е Ангада...
Тогава Рамачандра извикал Ангада, прегърнал го и му казал: “Скъпи мой,
Ангада! Ще те изпратя при Равана. Той е много опасна личност, така че бъди
изключително внимателен! Отиди при него и му кажи, че Аз, Рамачандра всъщност
нямам желание да се сражавам. Единственото, което искам е да върне Сита! Ако
той направи това, Аз веднага ще напусна острова и ще поддържам най-добри
приятелски отношения с него. Тогава ще му бъда най-добрия приятел и ако някой
нападне Ланка, Аз лично ще го защитя! Моля те, кажи му всичко това! Не желая
нито маймунките, нито демоните да бъдат избивани. От него не искам нищо
друго... само Сита”! “Добре, ще предам това послание на Равана”! – казал Ангада,
обиколил смирено Рама и Лакшмана, докоснал лотосовите им нозе и след това
отишъл при Хануман. Докоснал и неговите нозе и помолил: “Ти си този, по чиято
благословия мога да свърша тази мисия, защото ти вече успя”!... Хануман му дал
знак да се приближи и прошепнал тихо в ухото му: “Не пропускай да унижиш този
подъл демон... А сега можеш да тръгваш! Имаш моята благословия”!
Ангада се спуснал, приземявайки се само на няколко крачки от Равана и се
представил: “Аз съм Ангада, синът на Бали! Не може да си го забравил”!...
Този Бали бил наистина много могъщ и в миналото имал удивителни
забавления с Равана... Бали получил специална благословия, по силата на която
всеки, който излезел да се сражава с него, вднага загубвал половината от силата си.
Научавайки за това Равана си помислил: “Та той ще стане по-могъщ от мен в този
свят! Трябва да го подчиня”!... А Бали бил дал много твърд обет да обожава всеки
ден Шалаграм-шила (форма Бога във формата на камък) на четири олтара в четири
различни места – Рамешварам, Бадринат, Джаганатха Пури и Дварака...
Разстоянието между тези градове се измерва в хиляди километри, но въпреки това
той години наред успявал да изпълни обета си! Как ставало това?... Бали бил
толкова силен, че с един скок се придвижвал до Дварака, извършвал обожанието и
след това с един скок до Бадринат и т.н... Имало една интересна подробност. Бали и
Сугрива имали стара вражда. Сугрива разбрал, че е по-слабия и се скрил в една
местност, в която Бали не влизал, тъй като бил прокълнат да се пръсне на десет
хиляди парчета, ако стъпи там. Прелитайки над тази гора, всеки път обаче Бали си
позволявал да ритва главата на Сугрива. След като Хануман станал закрилник на
Сугрива той издебнал Бали и го хванал във въздуха точно над тази гора и го
задърпал надолу. Ужасен Бали се опитал да се измъкне, но не успял. Хануман
дърпал към земята, а Бали към небето... Така дълго време се борели в
пространството. Накрая, разбирайки че са равни по сила те се споразумели. Бали
обещал да не закача повече Сугрива, а в замяна Хануман дал дума да не се сражава
срещу Бали...
 Съобразявайки, че не трябва да застава пред него, Равана следял Бали в гръб
и очаквал подходящ момент да го нападне. В един миг той се решил и го сграбчил
за опашката. “Ха, та той бил много лесен”... – помислил си Равана. Но в следващия
момент усетил, че не той дърпа опашката, а опашката дърпа него! И не само това,
ами тя се увила около тялото му и го овързала като въже толкова здраво, че той по
никакъв начин не можел да се освободи. Необезпокояван Бали се появявал в
Дварака, Бадринат, Джаганат Пури, Рамешварам, извършвайки ежедневните си
задължения, а Равана засрамен висял на опашката му. Гандхарвите, Чараните с
техните съпруги и деца и въобще всички му се смеели от сърце. Равана затварял
очи от срам и се молел: “Не ме унижавай така! Моля те, пусни ме, Бали! Поне ме
пренасяй в ръката си.Това ще е по-престижно... Да ме разнасяш така завързан в
маймунска опашка е толкова срамно”!... Чак след като се върнал в дома си в
Кишкиндя, Бали обърнал внимание на демона. Разгледал го отблизо и го
предупредил: “Хей, не искам да те виждам да се мяркаш в тези местности”!
“Добре, аз съм твой слуга! Но, моля те, ти също да не навлизаш в Ланка” – от своя
страна отговорил Равана. Така те сключили договор.
Заставайки пред Равана, Ангада му припомнил това минало, което той
искал да заличи от паметта си...

“.Спомняш си за Бали, нали Равана!… Със сигурност не си забравил

опашката му. Аз съм неговият син. И съм най-малкият в армията на Рамачандра!
Ззатова той ме избра да се срещна с теб. Въпреки, че съм толкова незначителен, аз
съм принц и Рамачандра ми заповяда да ти предам, че той иска Сита и нищо
повече. Ако се вслушаш в думите ми ще живееш спокойно и всичко ще е наред”!
Но Равана се разгневил: “Какви са тези маймуни, които се правят на посланици?!
По-добре пъхай опашка между краката си и бягай бързо, докайто не съм те убил”!
“О, искаш да ме убиеш?! – казал Ангада – Да го отложим за малко. Нека първо да
видим дали ще можеш да помръднеш поне единия ми крак”. И го протегнал във
въздуха точно до лицето на демона. Равана се обърнал към Индраджит: “Очисти
го”!... Индраджит се приближил и му нанесъл такъв силен удар, че залата
изкънтяла. Но Ангада не почуствал нищо особено докато синът на Равана се
превивал от болки с почти счупена, подута ръка... След като се посъвзел той се
опитал с двете си ръце да отмести крака на Ангада. Индраджит напъвал с всичките
си сили, стенел и се потял, но кракът не помръдвал и на милиметър!... Тогава
Равана изревал, проявил своята двадесеторъка форма и сграбчил Ангада. Но
напразно – той стоял непоклатим като планината Меру”. Опитай с палеца ми.
Може пък да успееш”! – предложил му той. Равана и в това не успял... Напълно
съкрушен, попитал учудено: “Откъде вземаш тази сила? и Ангада му отговорил:
“Все същият стар въпрос... Откъде идва силата? Всички получаваме сила от едно и
също място, от една Върховна Божествена Личност – Рама! Той е източникът на
всичко съществуващо и само произнасянето на святото му име поддържа жизнения
ми дъх. Ето затова не можеш да помръднеш дори пръста на крака ми. А аз съм най-
малкия в армията на Рамачандра! Брат ти Вибхишана е също на наша страна.
Лакшмана е също с нас и над всичко Върховният Бог Рамачандра! Използвай
интелигентността си... Върни Сита”! А Равана изсъскал: “Не! Няма да върна Сита!
Не вярвам на нищо от това, което казваш”! “Тогава се приготви да посрещнеш
смъртта си”! казал Ангада и отлетял...
Тогава

Равана потърсил помощ

тъй като това вече било твърде много дори и за демон като него. Той се замислил:
”Всички тези събития са много неблагоприятни. Нима моят край наближава?!... Не!
Как е възможно?! Та аз съм Трилокешвара – Господарят на трите свята! Чрез
силата си аз ще успея да покоря времето... Не занам как, но трябва да има някакъв
начин”... Така той водел вътрешния си спор, опитвайки се да се самоубеди, че
досега нещата са вървяли чудесно според личния му план и няма никаква причина
за безпокойство. След като известно време се сражавал със съмненията в
собственото си безсмъртие, в крайна сметка политическият му ум надделял:
“Въпреки, че не е толкова необходимо, за всеки случай може да потърся съюза на
някой цар. Това ще е временно разбира се, но ще ми даде възможност да имам още
една база, в която да се укрепя в краен случай... Но кого да извикам да се сражава
на моя страна? Полубоговете са напълно безполезни, всъщност те са ми слуги... Не
ми трябва тяхната помощ. Другите демони?! Добре, но кой от тях е по-силен от
мен? Какъв е смисъла от толкова слаби съюзници? Дали има въобще някой роден в
нашите династии, който да е наистина могъщ? ... Да! Разбира се! Бали Махарадж!
Той е велика личност, има голяма власт, и винаги е склонен към
благотворителност. Със сигурност изцяло ще ме подкрепи. В крайна сметка сме от
едно семейство... Ще си стиснем ръцете и заедно ще убием Рамачандра”!...
Изпълнен с тези очаквания Равана се спуснал бързо към планетата Сутала. Там
пред входа й обаче видял самият Бог Вишну, във формата на джудже - брахмачари
Ваманадева, който се разхождал с боздуган на рамо. Равана бил въоръжен с
боздуган и меч и си помислил: “Хм, какво е пък това джудже”?! и се опитал да
влезе. Но боздугана на Ваманадева напълно му затворил пътя и се чуло: “Мммм –
мммм”..., което означавало ясно – “Не”! От тази вибрация всичко в тялото на
Равана започнало да се тресе, но той направил огромни усилия това да не се
забележи отвън”. Ще пробвам с друг метод” – казал си той и станал невидим.
Демонът владеел това мистично съвършенство. Но той бил невидим за
материалните очи, не и за Вишну. И отново боздуганът го спрял. Равана станал
много малък и се опитал да се промъкне. Тогава Вамана го настъпил с лотосовото
си краче. Демонът изревал. Не след дълго, задушавайки се той бил обзет от ужас.
Но малко преди да изпусне последния си жизнен дъх Бог Ваманадева го пуснал...
Това събитие има своя скрит смисъл. До този момент Равана още не бил достоен да
бъде убит от Рамачандра. Но докосването до лотосовите нозе на Вишну пречистило
тялото му до такава степен, че той станал способен да застане пред Рамачандра и
да посрещне достойно смъртта си. Затова Ваманадева не го убил, въпреки че можел
да направи това за по-малко от миг, а само го задържал под лотосовите си нозе...
Равана възвърнал формата си и се появил пред Бали Махараджа. Правейки
се, че нищо особено не се е случило той започнал да разговаря с него:
- Дойдох да те видя, Бали!
- Как успя да влезеш?
- Нима не знаеш, че аз съм Трилокешвара! Няма място в този свят,
където да не мога да отида...

- Не се ли срещна с Ваманадева на входа? Не те ли спря?

- Ако можеше да ме спре, нима сега щях да съм тук?

- Сигурен съм, че те е спрял и после си влезнал с негово

разрешение.

- Откъде знаеш?

- Знам. Пуснал те е, просто защото е много милостив...

- Че кой е той, че да е необходимо да е милостив към мен?

- Той е Вишну! Върховният Бог!

- Не го повтаряй! Защото аз съм върховния!

- О, ти ли си върховния?! Ще ми позволиш ли да те попитам тогава,

защо си тук?

- Нуждая се от помощ...

- Ау, какъв странен върховен бог. Твърдиш, че си върховния, а

идваш да ме молиш за помощ?! Тогава аз трябва да съм
върховния.

- Виж какво, не е честно да се подиграваш с мен. Ти си по възрастен

от мен, а в Дхарма-шастра пише, че е много лошо да се надсмиваш
над по-младите, заради липсата на някое качество.

- А! Ти още помниш Дхарма-шастра!

- А защо би трябвало да я забравям?

- Ако наистина я помниш, защо си тук?

- Казах ти вече, че просто дойдох да те видя, тъй като ти си моя пра-

пра- пра- прадядо...

- Да, аз съм твоя пра- пра- пра- прадядо от хилядолетия, но нито

веднъж не си се заинтересувал от мен и не си идвал тук. Какво те
накара изведнъж да се сетиш за мен?
- Нека да забравим миналото... Виж, някакъв човек с армия от
маймунки е на острова ми.

- Човешко същество е в страната ти?! Но как е дошъл до там?!

- Не знам...Казват, че построил мост през океана.

- О! Да не би да е синът на Дашаратха? – затворил очи в медитация

Бали.

- А-а-а, да. Той е! От тази прогнила Икшваку династия. Толкова

дълго време господствах над тях, но те са толкова безсрамни, че
продължават да ми създават неприятности...

- Какво представляват тези маймунки?

- Ами... не знам... аз съм виждал само три от тях. Първата ми

опожари столицата. Втората ми се изплю в лицето, а третата не
можахме да я помръднем.

- О, чудесно! – казал Бали и отново затворил очи, усмихвайки се... -

И какво решение взе Равана? Ще върнеш ли Сита?

- Откъде знаеш?!...

- Нали съм твой пра- пра- пра- прадядо. Естествено е да знам

повече от теб...Така че – върни Сита!

- Не! Няма да го направя! Заради някакви си маймунки...

- Някакви си! Едната те е подпалила, другата ти се е изплюла в

лицето, а на третата не можеш да помръднеш дори пръста на
крака. И то при положение, че това са посланици за мир. Само си
представи какво би станало, ако дойдат с намерение да се бият.
Тогава ще стане интересно!... Освен това твоят брат Вибхишана е
с тях. Дори само този единствен факт предопределя изхода на
конфликта, защото той знае всичките ти тайни. Замисли се!
Прояви съобразителност и предотврати тази безсмислена война...

- Вибхишана ли? Не го приемай на сериозно... Той е една от онези

слабовати личноси, които не знаят нищо друго освен да плачат
„Вишну, Вишну‟!. Той е всъщност враг на семейството ни и вече
се е превърнал в демон...

- До тук, Равана! Кажи какво искаш?

 - Трябва да ми помогнеш!

- Добре, но позволи ми първо един малък жест. Ти си гост в моето

царство и аз искам да ти направя един скромен подарък.

- Ето, виждаш ли! Ти си интелигентен и ме разбираш...

- Да, напълно те разбирам. Преди да поговорим сериозно ела с мен

, за да ти покажа подаръка си – казал Бали Махарадж и завел Равана в
една голяма равнина. В средата й се издигала огромна планина... Четиридесет и
осем километра широка и сто и осем километра висока... И била от чисто злато!!! И
не само това – върху изящните й ослепителни склонове се виждали гигантски,
съвършено оформени диаманти, всеки един от тях по-голям от главата на Равана...
Долната челюст на демона увиснала и той дълго гледал като хипнотизиран с
широко отворени очи”. Откъде я имаш”! – все пак успял да попита той”. Това не е
важно – отговорил Бали Махарадж – Искам да ти я подаря”! “Да ми я... - започнал
да заеква Равана – Имаш предвид да ми дадеш някой от диамантите”! “Не! Давам
ти цялата планина! Но искам сам да си я вдигнеш и отнесеш”. “Ах, каква
възможност – помислил си Равана – вземам това несметно богатство и изчезвам
някъде надалеч, да се забавлявам. Не ме интересуват повече нито Рама, нито Сита.
Най-добре да забравя за тях”... и се опитал да я повдигне, но безуспешно...
Напрегнал всичките си сили и започнал да се напъва но от това само се изморил без
да има никакъв ефект. Накрая, изтощен, разбрал, че въпреки могъществото си няма
да може да дори помръдне тази планина. Тогава Бали Махарадж го потупал по
рамото и му казал: “Отдръпни се назад, погледни я по-отдалеч и ми кажи на какво
ти прилича”. Равана послушно се отдалечил и се вгледал внимателно: “Има
формата на гигантска златна обица, инкрустирана с диаманти”. “Позна, точно така!
Това е твоята обица от предишния ти живот. Ти беше Хиранякашипу. По време на
битката с Бог Вишну, дошъл като Нрисимхадева, тази обица падна тук. Въпреки, че
тогава ти беше хиляди пъти по-силен, той те уби. Сега си толкова жалък, че не
можеш да вдигнеш дори обицата си и пак заставаш срещу същата личност –
Върховният Бог Вишну! На какво разчиташ?... Той със сигурност ще те убие”!
Но въпреки очевидния пример и добрия съвет, Равана не искал да разбере.
Раздразнен, с наранено себелюбие, той веднага напуснал царството на Бали...

Отвличането

След като се прибрал в двореца си царят на ракшасите много сериозно се

замислил - от кого да потърси помощ?... Изведнъж в съзнанието му изплувал
образа на един от най-големите демони, които са се раждали някога в този свят –
Махи Равана! Тази интересна личност има нужда от малко представяне... Той бил
изключително труден за убиване. Дори тялото му да бъде насечено на три хиляди
парчета и да се разхвърлят на три хиляди отдалечени места, те пак ще се съберат и
ще съставят ново тяло, все едно че нищо не се е случило. Каквито и оръжия да се
използват, не можели да му навредят ни най-малко. Тайната на неговата
недосегаемост се криела в това, че жизненият му дъх се пазел на няколко места.
Затова дори неговото сърце да бъде унищожено, той пак си възвръщал мощта. Една
част от жизнената му сила се намирала в голям диамант, който бил на много
секретно място в столицата му Махипури. Дори и някой да успеел да го открие, той
трябвало да счупи кристала, което е изключително трудно. И въпреки това, само
половината от тялото на демона – пет глави и десет ръце, се губела временно. Той
можел да продължи да живее необезпокояван с останалите пет глави и десет
ръце...Другата част от жизнената му сила била скрита високо в Хималаите. Толкова
високо и недостъпно в снежната пустош, че от това място докъдето стигал
погледът се виждали само плъзгащи се ледници. Там под ледените блокове имало
пещера, в чиито дълбини горели пет мистични лампи, пазени от пет огромни змии.
Тези сврепи чудовища били създадени от черното магьосническо изкуство на Махи
Равана. Тяхната отрова убивала всяко дишащо живо същество в радиус от няколко
стотин километра. Дори и някой да можел да се справи със змиите, после трябвало
да изгаси петте магични лампи едновременно, иначе те възстановявали пламъка си.
Така този хитър демон, който бил голям учен и майстор на черната магия пазел
могъществото си. Имало само един единствен начин да бъде убит – ако някой
едновременно прониже сърцето му, строши диаманта и в същия момент успее да
изгаси светилниците в Хималаите. На практика това изглеждало напълно
невъзможно и до този момент Махи Равана бил недосегаем. В момента, в който
Равана се досетил за него, той вече бил пред лицето му... Това движение чрез
мисълта е друго негово мистично съвършенство. По принцип има четири групи
същества, които се приближават към вас, когато мислите за тях. Особено пък, ако и
говорите за тях. Това са демоните, змиите, политиците и жените. Те са естествено,
интуитивно привлечени, когато слушат за себе си. Нещо повече – тяхната близост
ви кара да говорите и мислите за тях... Доближавайки се, те бързо нахлуват в
психиката ви. Затова човек трябва да е много внимателен! Има и някои други неща,
които е хубаво да се знаят... Звукове като стърженето по под с метален съд, или с
нокът, скърцането на врати, на нокти върху стъкло и подсвиркването с уста са
много неблагоприятни. Те разкъсват етера и отварят път на стотици финни тела,
които влизат в създадените празнини. Същества като призраците например, които
са от групата на демоните, винаги се възползват от тази възможност. Със своите
астрални тела те нахлуват по тези канали, насочвайки се към източника на звука.
Така Махи Равана се появил и попитал:
- Защо мислиш за мен?

- В трудно положение съм...

- Кой ти създава неприятности?

- Две човешки същества и маймунската им армия...

- Аха... аз видях лагера им. Това да не би да е някакъв цирк за твое

развлечение.

- Не, не са пътуващи илюзионисти. Те са тук, за да се сражават...

 - Не се притеснявай... Дори недей да говориш с министрите си. Не
се опитвай да правиш каквото и да било, защото е напълно
излишно. Просто се наслаждавай на живота... Още днес в
полунощ, аз ще ги предложа в жертва на Маха-Кали! След това
ще ти донеса кръвта им, за да я смесиш с вино и да я изпиеш. Не
се съмнявай, че това ще стане... Обещавам го аз!

- Е-е-ех, ето това се нарича брат! Не като този безполезен

Вибхишана!

възклилнал Равана, прегърнал своя приятел и го обсипал с хвалебствия и

скъпи подаръци...
Махи Равана се завърнал в града си много ентусиазиран и развълнуван. Веднага
се разпоредил за извънредно събрание на всички министри. Съпругата му,
забелязвайки това го попитала:
- Какво става? Къде беше и накъде отиваш сега? Замисляш ли
нещо?

- Да, да, да! – припряно и отвърнал той – До сега успях да

предложа на Кали 999 принца от царски фамилии. Оставаше ми
да принеса в жертва още само един, за да спечеля специална
благословия от нея, а ето че ми се предоставя възможност за
двама! Имам двама, разбираш ли?!...

- Кои са те и къде се намират?

- Това са синовете на Дашаратха – Рама и Лакшмана... Решили да

нападнат моя брат и в момента са на негова територия.

- О! За какво говориш, скъпи?! Та ти не знаеш ли, че Рама е

Върховният Бог!

- Какво?! Върховният какво?!... Това тук е Махипури! Поне тук аз

съм върховният! Няма някой, който дори да е равен по сила на
мен... Всички тук дишат и се движат благодарение на мен. Нима
не е истина?! Запомни го добре!...

- Съгласна съм, скъпи съпруже, че ти си владетелят на тези земи.

Но Рама е Господарят на всичко съществуващо! Чувала съм за
него от мъдреца Нарада Муни. Той предсказа, че Богът ще се
появи и ще убие брат ти, а и също че когато маймунка се появи в
твоята столица, ти също ще умреш. Сигурна съм, че тези
пророчества са истински. Моля те, не си навличай
неприятности!... Остави Равана да ходи в ада! Какво общо имаш
 ти с него?...Ти не си враг на Бога! Моля те, не се
противопоставяй на Върховния, защото ще се случи най-лошото!

- Ето защо хората вярно са казали, че човек трябва да се жени за

себеподобните си... Защо ми трябваше да си търся съпруга не от
моята династия, а чак от рода на тези божествени змии, които
само плюят отрова и нищо повече?...

казал Махи Равана и излязъл. Министрите му вече го чакали... Той обявил:

”Имаме само няколко часа... Тази вечер трябва да отвлечем Рама и Лакшмана и да
ги принесем в жертва на Кали”! “Чудесен план! Чудесен план”! - заликували
демоните. Винаги е така в материалистичното общество... Идва някой, излага своя
гибелен, злокобен замисъл и демоните веднага го приветстват с ръкопляскания...
И така, Махи Равана избрал четирима експертни убиици от специалните
си части и с тях незабележимо дебаркирал на остров Ланка. Това били Чатур,
Садхя, Сарва-прана и Душмати. Всеки един от тях имал различни бойни умения и
мистични сили. Скоро те приближили лагера на Рамачандра. Но това вече не била
някаква обикновена крепост. Вибхишана бил посъветвал Хануман: “Не можем да
разчитаме, че демоните ще се сражават честно в открита битка. На демон не може
да се има доверие. Те са много хитри и коварни... Особено когато слънцето залезе,
тяхната мощ нараства... Знам това със сигурност, защото съм израстнал в тази
цивилизация. Моля те, Хануман, направи крепост в която да скрием Рама и
Лакшмана! Страхувам се да не ги изгубим... Аз и ти трябва денонощно да бдим, за
да ги пазим”!... Хануман се съгласил и направил дори нещо повече – не просто
крепост, а цял укрепен град! В него имало седем етажни сгради, дворове и т.н., а
армията била разделена на четири, водена съответно от Джамбаван, Ангада, Нила
и Сугрива, за да пази в четирите посоки на света. Никой не спял, тъй като всеки
миг очаквали нападение. Този град-крепост бил необикновен и нямало друг такъв
досега в света. Той бил изграден от ума на Хануман и бил изцяло жив, съзнателен!
Всички се чувствали спокойни за Рама и Лакшмана в тази свръх-защитена крепост.
Имало само един, единствен начин да се влезе в него – през ухото на Хануман!
Този, който искал да ги намери, ако проникнел в ухото, трябвало да премине през
устата му и оттам в гърлото. След това да се придвижи по един специален нерв
водещ към опашката. Ако някой успеел да стигне до там трябвало дълго да пътува
в нейните лабиринти, тъй като тя обгръщала с мистичната си защита целия град.
Там, в едно специално пространство си почивали Рама и Лакшмана. Кой можел
въобще да си помисли, че някой би могъл да проникне в тялото на Хануман без да
бъде усетен от него? Кой можел да се сравнява с Хануман? Самият той се движел
отвън около крепостта заедно с Вибхишана...
Един по един Махи Равана изпратил своите командоси, но всички те се
върнали с наведени глави. Никой от тях не успял дори да надникне зад стените на
мистичния град. Тогава дошло време самият Махи Равана да покаже на какво е
способен... Той приел форма, която била съвършено копие на Вибхишана.
Държейки се съвсем непринудено, той застанал пред Хануман и заговорил с гласа
на Вибхишана: “Трябва да проверя дали Рама и Лакшмана са добре вътре. Не
пускай никого от тази страна. Бъди нашрек. Тези демони са толкова експертни...
Самият Равана може да дойде пред теб и да те заблуди че това съм аз. Не се
поддавай на магиите им. Изчакай ме да изляза”...
“Добре! Виж дали всичко е наред”... – казал Хануман. Той чакал и чакал
Вибхишана да излезе, но за негово най-голямо учудване той се появил отвън...
“Как успя да излезеш без да те усетя”?! – изненадал се той... “За какво
говориш – стъписал се на свой ред истинският Вибхишана – Никога не съм
влизал”!...Мигновено Хануман разбрал какво се е случило и те двамата се впуснали
през входовете в тайното пространство. Най-мрачните им очаквания били реалност
– Рама и Лакшмана ги нямало!... Цялата армия била съкрушена. Всички ридаели
високо и търсели като полудяли в околностите, но от Рама и Лакшмана нямало и
следа. Махи Равана наистина бил голям йоги-магьосник, майстор във владеенето на
мистичните сили... Той успял да проникне в тялото на Хануман задържайки
напълно жизнения си дъх, да премине през целия сложен лабиринт, да открие Рама
и Лакшмана, да ги приспи и да напусне крепостта заедно с тях, без да докосне
нищо във вътрешността, оставайки изцяло неуловим от свръх-чувствителните
сетива. Опашката на Хануман всъщност служела като антена, която улавяла и най-
слабите вибрации. Нямало нещо живо, което тя да не можела да усети. Но този път
тя не засекла нищо... Абсолютно нищо! Демонът така спрял дъха си, все едно че не
съществувал... Докато маймунките плачели от отчаяние Махи Равана вече бил в
своя Махипури и се приготвял да принесе в жертва Рама и Лакшмана на богинята
Кали. Толкова експертен магьосник бил той... Всъщност Богът играел своите
учудващи, прекрасни забавления, оставяйки се да бъде приспан от триковете на
този демон...
Вибхишана поискал веднага да се самоубие, но Хануман го спрял: “Не
прави това! Ти си единственият източник на информация. Кажи къде могат да
бъдат отвлечени”! Вибхишана се замислил дълбоко... След малко той казал на
Хануман: “Знаеш ли, познавам само една личност, която би могла да направи
такова нещо. Нарича се Махи Равана, брат на Равана. Сигурен съм, че това е негово
дело! Но той живее дълбоко под дъното на океана и никой от нас не може да
проникне в царството му, което казват, че е непревземаемо и голямо колкото
континент. Никой друг освен теб, Хануман”. “Ще го смачкам между ръцете си! Не
мога да стоя тук повече нито минута! Кажи ми точно къде се намира”! - изревал
Хануман... Тогава Вибхишана му описал местоположението на Махипури и
добавил: “Но бъди внимателен! Този демон е много могъщ магьосник. Жизнената
му сила се пази на няколко места, но и аз не знам точно къде. Потърси неговите
приближени. Все някой от тях ще ти разкрие тайната му”...
Хануман се издигнал във въздуха с шеметна скорост и само след миг
изчезнал от погледа на зяпналите войни...
Време било да се изпълни пророчеството...
...Наближавал

Краят на Махи Равана

Хануман се носел над океана и търсел мястото, указано от Вибхишана.
Накрая видял множество лотоси и между тях един особено огромен”. Аха, точно
според описанието... Това трябва да е входа” - казал си той и кацнал на самия цвят.
Но не успял да проникне във вътрешността му. “Разбира се, има защитна система,
която се задейства със звук. Пропуснах да попитам Вибхишана за това. Както и да
е... Нямам време за губене”! – помислил си Хануман и се помолил на Ваю.
Полубогът на въздуха веднага се появил пред него: “Какъв е проблема ти”?
”Трябва да вляза през стеблото на това цвете, но има някакъв звук, който трябва да
се произнесе, а аз не го знам”! - обяснил той”. Не се притеснявай – казал Ваю –
това е най-обикновен всмукателен механизъм. Както всяка всмукателна, така и
всяка звукова система използва за среда въздуха, а ти знаеш кой съм аз... Влизай”!
Лотосът се отворил и Хануман светкавично се спуснал във вътрешността му. Само
след миг той вече бил на долната земя...
Първото нещо което видял, било едно много голямо, красиво езеро с
вълшебна вода, изпълняваща желания. Множество хора идвали от града, за да
вземат в специални съдове вода за обожанието на Кали. “Всичко е много добре
направено. Колко ли красиво изглежда самата столица”?! – помислил си Хануман и
отправил поглед към първата крепост на подстъпите към града. В него имало два
милиона демони ракшаси, въоръжени до зъби. “Чудесно! Така всички са ми на куп
и няма да губя време да ги гоня. Но с какво да ги убия”?...Тогава се чул глас:
“Хануман! Аз съм тук! Изполвзай ме”!... Хануман се огледал и разбрал откъде идва
звука. Зад него имало едно много високо и широко гигантско дърво. “Кой си ти”? –
попитал Хануман, а то отговорило: “Аз съм полубог. Но Нарада Муни ме прокле да
стана дърво. След като изразих огорчението си от това, че ще стана някакво
безполезно дърво и го попитах защо ме проклина, Нарада Муни ми обясни
смисъла. Той каза, че ще раста в Махипури и че когато ти се появиш, ще ме
използваш в тази война... Моля те, използвай ме! Аз стоя тук от толкова отдавна и
те чакам”!
Тогава Хануман изкоренил това гигантско дърво, вдигнал го високо над
главата си и го стоварил с такава сила върху войската, че нито един не останал жив.
Свободно преминал през преградните съоръжения и навлязъл в една гъста гора.
Там се издигала втора, много по-голяма крепост. Първата била тухлена, а тази - от
месинг. Освен това броят на войниците бил многократно по-голям. Хануман ги
предизвикал на бой и всички излезли, подредени в боен ред. Тогава той започнал
да издължава неимоверно ръцете си, докато не обхванал цялата огромна армия.
Хануман просто ги смачкал, захвърлил ги настрани и продължил нататък. Насреща
му се появила трета, направена от мед, крепост с три пъти повече войници от
предишния. Тогава Хануман приел гигантската си Вишварупа форма и просто ги
лъхнал с дъха си.... И с тях било свършено! Но в следващото отбранително
съоръжение, на което се натъкнал имало изненада. Водачът на намиращите се там
войскови части владеел мистични сили. Той изпратил срещу Хануман ураганни
ветрове заедно с ужасни дъждове от кости, изпражнения и какво ли не още... Но
Хануман само погледнал всички тези стихии, казвайки: “Това е много лошо”! и те
изчезнали. Цялата тази илюзия се разпръснала, не издържайки на погледа му.
Тогава той сграбчил главатаря на ракшасите: “Ти си толкова отвратителен, че дори
трупа ти не трябва да се докосва до земята”! и го погълнал... Виждайки това,
войниците се изплашили и се опитали да избягат, но Хануман не им позволил да го
направят. Той ги хващал на групи и едни разкъсвал, други убивал просто като ги
хвърлял настрани, но повечето изяждал. Толкова дълго време той не бил хапвал
нищо... Трябва все пак да се отбележи, че Хануман не е вегетарианец.
Следващата крепост, която се изпречила пред него била от бронз и
оборудвана с най-различни оръжия. Армията, скрита зад стените му също била
многомилионна. Всичко това вече започвало да му омръзва. Времето си минавало,
а Рама бил в опасност... Хануман вече бил много ядосан!.. Поглеждайки към
крепостта, от очите му изригнали пламъци, които я разтопили. Всички ракшаси
намерили смъртта си изгаряйки в течния метал...
Най-накрая той стигнал до златната, последна преградна стена. Пред
изящната арка на главния вход имало охрана и една много специална машина,
която можела да улавя настроенията на посетителите. Тя отчитала дори и най-
незабележимото враждебно отношение към Махи Равана”. Тук ще имам малко
забавления”! - помислил си Хануман и се скрил. Малко след това на входа излязла
под охрана една жена. Коя е тя и каква е нейната история?...
Тази жена била сестрата на Махи Равана. Казвала се Дуратанди и имала
момченце, което кръстили Ниламега. Когато детето се раждало, имало знамения и
глас от небето предсказал: “Твоят син ще стане цар на тези земи след смъртта на
Махи Равана”! Разбира се, Махи Равана нямал желание да умира, нито пък имал
някакви намерения да отстъпва престола и веднага оковал цялото им семейство. Но
Дуратанди притежавала особена сила. Само като донасяла вода, независимо за
какво жертвоприношение, обожание, или къпане на Божествата, това гарантирало
пълния му успех. Знаейки много добре за благоприятните качества на сестра си,
демонът я оставил жива и когато трябвало, я карал да извършва това служене.
Охраняващите я ракшаси махали оковите на ръцете й само докато напълни
съдовете с вълшебната вода и веднага пак я оковавали...
И днес бил точно такъв ден. Махи Равана се приготвял да принесе в
жертва Рама и Лакшмана на богинята Кали и изпратил Дуратанди с охрана до
езерото. Хануман я чул какво си говори и това привлекло вниманието му. Между
мрачните, изпълнени със страдание словоизлияния, тя открито кълняла и Махи
Равана. Неочаквано тя казала: “Какъв отвратителен брат имам?! Дори иска да убие
Рама и Лакшмана”!... В момента, в който чул тези думи Хануман вече бил пред
очите й: “Какво каза?! Значи знаеш къде се те! Аз ги търся”!... Дуратанди се
изплашила в първия миг, мислейки че това е трик на Махи Равана, но Хануман я
успокоил: “Не се страхувай. Аз съм слуга на Бог Рамачандра. Моля те кажи ми
къде е той”?! “О! Помогни ми”! - възкликнала тя и му споделила мъката си.
“Разбира се, че ще ти помогна, но ще направиш нещо за мен” - казал Хануман. “С
какво бих могла да ти помогна”? - попитала с готовност Дуратанди. “Ще стана
много малък и ще седна на едно листо. Ти само пусни листото в съда с вода и влез
спокойно в града. Останалото е моя работа”. “Но на входа те имат тази ужасна
машина, която със сигурност ще те разкрие... И тогава какво ще правиш? Много е
опасно”! изплашила се тя. “Не се притеснявай. Ще се направя, че харесвам Махи
Равана ”. “Това е невъзможно!... Как ще обичаш едновременно Рамачандра и Махи
Равана? Не можеш да направиш такова нещо! Какво си намислил”? - чудела се
Дуратанди. “Както и да е... Направи това, което те моля. Ще видим какво ще стане.
Аз обичам такива игри и просто искам да ги надхитря”... - залкючил Хануман и
влязъл с едно мангово листо в съда с вода...
 Бавно, опитвайки се да прикрие страха си, Дуратанди се приближавала
към златната стена. Но на самия вход тя не можела повече да се сдържа и тялото й
силно затреперило. Стражите я наобиколили: “Какво става?! Има нещо нередно!
Какво носиш”?! “Както винаги, вода за свещенодействието... Просто днес не се
чувствам много добре – успяла да се овладее Дуратанди – Нима не знаете? Днес
Рама ще бъде принесен в жертва на богинята Кали”!... Пропуснали я напред, но в
момента в който минала покрай детектора на машината станало непоправимото.
Стрелката на индикатора забила с трясък в горния край на скалата! И като че ли се
опитвала да излезе от нея и да отчете цифри много по големи от записаните...
Всички наскачали: “Стой!!! Това никога не се е случвало!... Ние знаем, че не
обичаш много Махи Равана и уреда винаги е показвал някакви средни стойности.
Но сега е направо извън максимума! Явно вече си го намразила много повече. Не
можеш да влезеш”! “Какво говорите?! – държала се тя – Та нима моят брат не може
да разбере това? Ако това беше истина, щеше ли да разчита на мен за толкова
важно служене”?! “Добре, нека да надникнем в съдовете. Може пък някой да се е
скрил вътре”! – казали ракшасите и започнали да проверяват, но не видяли нищо
подозрително”.Я се върни и мини пак! Може нещо машината да се е развалила –
заповядали й те. Запазвайки самообладание с последни сили, Дуратанди отново се
приближила към детектора... И тогава “Бааамм”!!! - цялата машинария се взривила
като бомба и се пръснала наоколо на малки парченца! “А-а-а! Кой може да мрази
толкова много Махи Равана! – развикали се ракшасите и се нахвърлили върху
изплашената Дуратанди. “Аз”!!! - извикал Хануман и изскочил от съда с вода…
Неговото търпение вече се изчерпвало! Толкова дълго бил разделен от Рама!
Приемайки гигантска форма той извършил невероятно масово убийство... Едни
отхапвал, други пречупвал. Някои стъпквал, а други изхвърлял. От време на време
събирал в шепите си по много от тях и ги смачквал с ръцете си. Така, не оставяйки
нито един жив ракшас зад себе си, той се промъкнал заедно с Дуратанди в града...
Тя му показала десетте големи сгради, разположени около двореца на
Махи Равана и му казала: “Това са резиденциите на най-доверените му министри
и генерали. Трябва да убиеш първо тях”. Тогава Хануман се приближил тихо и
пуснал опашката си да влезе вътре. Било спокойна, лунна вечер и повечето от тях
седяли на широки веранди заедно с жените си, говорейки обичайните глупости от
рода на „...колко си красив!!!... ти си като слънцето!!!... а ти си по-прекрасна от
луната‟!!! и т.н....С опашката си Хануман ги хващал един по един и ги убивал
мигновено, удряйки ги в земята...
Но Махи Равана разбрал какво става. Той мигновенно се появил на
колесницата си и извикал: “Сега ще умреш”!...Хануман се издигнал във въздуха и
скочил с цялата си тежест върху нея... Както колесницата, така и демона били
размазани”.Джая Рамачандра Бхагаван ки Джая”! - победоносно извикал той. И
изведнъж Махи Равана се изправил... Тогава Хануман му нанесъл смъртоносен
удар в гърдите, от който демона напълно изгубил съзнание. “Джая Рамачандра
Бхагаван ки Джая”! - извикал той. И отново Махи Равана се надигнал”. Всеки път,
когато казвам „Джая‟, се съживява. Този път ще си мълча”! - помислил си Хануман,
сграбчил го светкавично и започнал да го разкъсва на малки парченца и да ги
разхвърля надалеч. Но всяка една частичка от тялото му се върнала отново на
мястото си и ето че Махи Равана стоял с неотслабваща мощ пред него... Тогава
Хануман му приложил една специална хватка, с която спрял жизнения му дъх, но
демонът в миг станал невидим и изчезнал някъде. “Никой не може да се изплъзне
от този ключ”!- замислил се Хануман. Дуратанди му посочила един сребърен камък
и му подсказала: “Махи Равана може да приеме всяка форма, която пожелае. Това
не е камък, въпреки че изглежда така. Това е самият той”. Хануман скочил във
въздуха и се стоварил отгоре му, разпръсквайки го на малки парчета, а демонът
изскочил и започнал да бяга. Той бягал толкова бързо, че Хануман не можел да го
стигне... Хануман се върнал при Дуратанди и я попитал ”А сега какво? Накъде
отиде”? “Сигурно извършва жертвоприношение за да те премахне”. - бил отговорът
й... И наистина Махи Равана точно това правел – от жертвения огън излязъл един
огромен и зъл брахма-ракшаса, особенно зъл дух, който предложил услугите си:
“Кой? Кой? Кой трябва да умре? Кого трябва да изям”? “Хануман”! - наредил му
Махи Равана... Тъкмо Хануман се приготвил за схватка с този могъщ бхута, когато
Дуратанди го посъветвала: “Не се сражавай с него! Това е трик... Само ще изгубиш
време! Отиди и развали жертвоприношението и този призрак веднага ще умре”.
Така и направил... замърсил ягята с урина и брахма-ракшаса веднага се изпарил. Но
с него изчезнал и Махи Равана...
Малко озадачен Хануман казал: “Май се обърках?! Сега не знам какво да
направя”?!... Тогава Дуратанди му разкрила тайната на живота на Махи Равана.
Малко след това Хануман вече се промъквал в храма на богинята Кали. Там той
видял своя вечен Господар Рамачандра! Хвърляйки се в лотосовите му нозе той се
помолил: “О, скъпи Господи, помогни ми! Направих всичко, което е по силите ми,
но този демон е неуязвим”!... Бог Рамачандра, който е най-интелигентната личност
му казал: “Не се безспокой, Хануман. Отиди и изгаси мистичните лампи. Трябва да
го направиш точно в полунощ! Тогава Махи Равана ще поиска да ме убие и
принесе в жертва. Аз ще го изиграя по някакъв начин... В този момент Лакшмана
ще трябва да унищожи диаманта”!...
Хануман с голяма радост приел в сърцето си заповедта на Рамачандра и
излетял с най-голямата възможна скорост на север. Той летял все по-високо и
високо и малко преди да настъпи полунощ се приземил върху ледените глетчери.
Бързо открил пещерата с петте входа, които се съединявали дълбоко в сърцето на
земята. Чудовищните змии се увивали около тялото му, хапели го, плюели
смъртоносна отрова и бълвали огън. Но Хануман не им обърнал никакво внимание.
Без да се бави нито миг, духнал и изгасил първата лампа, после втората и т.н., но
като се обърнал, видял че първата отново издига своя пламък и след нея всички
останали последователно започнали отново да горят! Хануман изгубил известно
време да ги гаси в различен ред, но накрая се досетил: “Ще трябва просто да ги
изгася едновременно”!... Така и направил, но от това резултатът бил същия, с тази
разлика, че този път и те се появили едновременно. Тогава Хануман се замислил
какво би могъл да направи и си спомнил за баща си. Полубогът Ваю веднага се
появил: “Какво се затрудняваш,Хануман?! Остават само три минути до полунощ”!
“Какво да направя?! Както и да гася тези лампи, пламъкът им винаги се
възстановява! Напълно съм объркан”! - признал Хануман. “А-а-ах, забравяш кой
съм аз, сине”! - поклатил глава Ваю. “Не съм забравил! Ти си моят баща”!...
”Но забравяш, че тези лампи горят по моята милост”! - казал полубогът на въздуха
и се отдръпнал от пещерата. Тогава в нея се получил пълен вакуум и петте магични
лампи изгаснали завинаги... Това станало в полунощ.
Точно в същия миг Лакшмана, който бил заведен на тайното място от
Дуратанди, счупил със собствените си ръце големия диамант, a Рамачандра
пронизал сърцето на Махи Равана със стрела...
Как Рамачандра успял да надхитри Махи Равана?... Когато демонът
дошъл и гордо заявил: “ Идва часът, в който ще те принеса в жертва на моята
богиня Кали! Всичко е подготвено... От теб се иска само едно единствено нещо –
да й отдадеш почитания”!, тогава Бог Рамачандра казал: “Не знам кой съм и къде
съм... Нищо не помня... Сигурно съм преживял някакъв шок... Какво е това
почитания”? “Сега ще ти покажа”. – захилил се самодоволно демонът и се навел, за
да покаже как трябва да отдаде почит... В този миг Рамачандра светкавично взел
една от собствените му стрели и я изстрелял право в сърцето му!
Махи Равана напускал този свят със смразяващ кръвта рев, който
разтърсил земята... Пътищата потъвали, а сградите се срутвали... Огромните
скъпоценни камъни, осветяващи подземния свят помръкнали... Цялата тази
цивилизация, създадена от Махи Равана започнала да колапсира... всичко родено от
силите на мрака пропадало с ужасен вой към ада...
В този момент като мълния се появил Хануман и извикал високо: “Рама
!!! Лакшмана!!! Сядайте на раменете ми”!...И ги понесъл далеч отвъд омагьосания
континент.
Сега вече дошло времето за най-страшната битка...
Битка, в която се решавала окончателната

Победа
Великото сражение не било като това на Курукшетра преди пет хиляди
години, когато изначалния Бог Кришна изговаря Бхагавад Гита. Тогава битката се
водела от изгрев, до залез слънце, след което противниците си ходели на гости,
като добри приятели. Без да се спазват каквито и да било правила, то продължавало
ден и нощ без никакво прекъсване. Особено тежко ставало през нощта, когато
демоните придобивали особена сила и използвали най-различни коварни трикове.
А когато на бойното поле излязъл и Кумбакарна, той унищожил голяма част от
армията на Рама. След като Кумбакарна бил повален, ванарите, маймунки
ликували. Знаело се, че това е един от най-могъщите ракшаси. Но радостта им била
кратка... Появил се синът на Равана, Индраджит, който сеел смърт
безпрепятствено, използвайки магични илюзорни техники. Неговата колесница се
носела по въздуха, а когато си пожелаел той ставал невидим. Ужас обземал
войните и те безпомощни били убивани от него. Накрая Индраджит изстрелял едно
от най-опасните змийски оръжия и повалил в безсъзнание Рама и Лакшмана!
Напълно отчаяни, маймунките изгубили всякаква надежда...
Посъветван от Вибхишана и един от лекарите, Хануман веднага се
устремил обратно към Хималаите. Трябвало да намери вълшебната билка джива-
самдживани – цветето на живота! Само то можело да върне Рама и Лакшмана...
Дори само едно листенце от това магическо растение можело да даде такава сила,
че човек нямало необходимост да се храни в продължение на години! Именно за
това много медитиращи мъдреци живеели от хилядолетия в планината, където
растяло джива-самдживани. Те забелязали прелитащия над тях Хануман и разбрали
какво търси, знаейки много добре че ако някой идва тук, то е заради вълшебната
билка. С мистичните си сили мъдреците направили така, че всички растения в
планината засияли като джива-самдживани, за да не може той да открие
истинското цвете. И когато Хануман се спуснал на земята той наистина се объркал
– всички билки му изглеждали според описанието, което му било дадено... Тогава
той си помислил: “Цялата планина сияе като джива-самдживани! Тогава ще я взема
цялата”!... Речено - сторено. Хануман приел гигантска форма, пъхнал ръката си под
планината и въпреки протестите и заплахите намъдреците, я пренесъл по въздуха
над океана!... Още докато приближавал Ланка с магичната планина в ръка, Рама,
Лакшмана и всички останали се изправили с напълно възстановени сили. Такава
била силата на джива-самдживани!
Джамбаван мъдро бил преценил обстановката и още преди Хануман да се
появи наредил на ванарите да изхвърлят в океана всички трупове на убитите
ракшаси и да ги затрупат с големи камъни така че, когато Хануман се появил с
Джива-самдживани те не се съживили, тьй като били затиснати на дъното на
океана, дълбоко под водата. Сега вече армията на Рама била по-многобройна. Но
Индраджит трябвало да бъде убит, защото иначе демоните съвсем скоро отново
щели да вземат надмощие. Как можело да стане това, след като той изглеждал
напълно неуязвим?...
Тогава Вибхишана предложил план – Хануман и Ангада трябвало да го
открият и да му попречат да извърши всекидневното си жертвоприношение като
замърсят мястото, а Лакшмана да го предизвика в открита битка. Според него
нямало друг начин. Тримата направили точно както ги посъветвал Вибхишана и
Лакшмана в геройска схватка успял да убие този могъщ войн.
От небето се посипал дъжд от цветя... Смъртта на Индраджит – този, който
е победил Индра, бил ключов момент във войната. Сега оставал единствено Равана.
За да помогне в решаващата битка с този най-могъщ демон самият Индра дал на
Рамачандра божествената си колесница, заедно с личния си колесничар – Матали...
Самата схватка е трудна за описване тъй като бойното майсторство на Рамачандра
е уникално и далеч превъзхожда всичко познато на хората. Той ловко отбил
стрелите на Равана, убил колесничаря и конете, разбил колесницата и му счупил
лъка, боздугана и флага. Но вместо безмилостно да свърши с Равана на момента,
Рамачандра казал: “Ще ти дам време за размисъл, Равана. Сега си отиди в двореца,
но утре трябва да дойдеш тук с взето решение - да върнеш Сита. Ако ти наистина
направиш това, Аз ти обещавам че всички убити на бойното поле ще се върнат към
живот все едно, че нищо не се е случвало. Ти ще си върнеш всички достояния и
хората ще те почитат като благороден цар. А Аз ще живея в Аьодя и ние стеб ще
останем приятели завинаги”...
Равана се почувствал унизен от това че бил помилван по такъв начин и се
завърнал с наведена глава в двореца си. Тогава си спомнил как веднъж Бог Шива
му обещал: “Когато животът ти е в опасност– извикай ме и ще те помогна”! и му
подарил една специална Рудра-вина... Сега Равана взел в ръцете си този музикален
инструмент и започнал да пее песни във възхвала на Бог Шива. Бог Шива бил
удовлетворен от това и се появил пред него:
- За какво ме викаш?

- Животът ми е в голяма опасност!

- Защо и по-какъв начин е в опасност? Обясни ми...

- Откраднах съпругата на сина на Дашаратха и сега той е

тук заедно с огромна армия и иска да ме убие! Всички
вече са мъртви, дори Кумбакарна и Индраджит... останах
само аз! Напълно сам! А на всичкото отгоре той така
дълбоко ме наскърби като ми каза ”Сега се прибирай, ела
утре”!...Моля те, спаси живота и престижа ми!

- Да, аз ще изпълня обещанието си. Ето сега съм тук и ти

казвам - Върни Сита!

- О, не! Същите думи... Защо ме мамиш?! Ти обеща, че ще

спасиш живота ми, а какъв съвет ми даваш?!

- Напротив! Това е единствения начин да ти помогна... Ти

не можеш да определяш как да те спася. И не съм давал
дума, че ще се сражавам с някого заради теб. Аз мога по-
добре от теб да преценя как де ти помогна... Затова
повярвай ми – няма друг начин - Върни Сита! И тогава
всичко ще бъде наред, всичко ще бъде прекрасно!

- Не! Аз очаквах, че ще се сражаваш на моя страна и ще

убиеш този Рама!

- Знам. Разбира се, аз мога да направя това, но е напълно

безсмислено. А и с мен самия тогава ще бъде свършено...

- Няма да върна Сита!

- Тогава ще умреш. Кой ще тезащити?...

Казал Бог Шива и изчезнал от погледа на царя на ракшасите...

На следващия ден Равана излязъл от двореца си и се запътил към Рама. Бог
Рамачандра го чакал с лъка си в ръка. Този лък бил толкова огромен и тежък, но
Рама го държал все едно, че е стръкче трева!... Равана се приближавал и водел в
сърцето си истинска борба със собствените си мисли. Лакшмана възкликнал:
“Джая! Най-накрая той ще се отдаде”!, но в следващия миг демонът изревал:
“Какво правя аз?! За къде съм тръгнал?!.. О, аз съм тук, за да се сражавам с теб и да
те победя! Приготви се да посрещнеш смъртта”! и се нахвърлил върху Рама...
Рамачандра мълниеносно изстрелял своята неотразима стрела и тя пробола Равана
право в сърцето. Демонът се строполил безжизнен с оглушителен грохот който
разтърсил земята. Това бил краят на Равана!
Полубоговете от рая посипали дъжд от цветя, пеейки във възхвала на Бог
Рамачандра и небесните танцьорки, апсарите, затанцували от възторг. А цариците
на Равана излезли на бойното поле и неутешимо заплакали над безжизненото му
тяло. Тогава Хануман и Вибхишана се приближили до Рама и казали: “Войната
свърши. Сега предстои да се извърши шрадха церемония за загиналите и
кремацията на Равана. Позволи ни да доведем Сита”! “Добре – съгласил се той –
отидете заедно и я доведете”... Сита знаела за смъртта на Равана от дъщерята на
Вибхишана и вече чакала, облечена със същата дреха, с която била до Рама преди
да се разделят. Хануман застанал пред нея и казал: “Майко, Рамачандра те вика.
Ела с нас”... Двамата придружили Сита до мястото, където бил Рамачандра и с
радост заявили: “Рама!Ето я съпругата ти, Сита”!.. Но Бог Рама ги погледнал и
отвърнал: ”Кажете й, че сега, след като Равана е убит, тя е свободна жена! И няма
от какво да се страхува... Тя може да отиде където пожелаее и да прави каквото си
поиска”! Хануман не можал да се сдържи и се разплакал... Обърнал се към
Вибхишана и с пресекващ от мъка глас казал: “Това истина ли е?!... построихме
мост... преминахме океана... избивахме демоните... донесох цяла планина... И
всичко това за какво?!... За да чуя – „Сега прави каквото си искаш!‟... Той наистина
ли каза това”?! “Да... каза го – едва му отвърнал Вибхишана – Аз съм също напълно
объркан”!... Тогава двамата заедно отишли при Лакшмана”. Не по-малко съм
учуден от вас! Да отидем при него”! –предложил той. Тримата застанали пред
Рама. Вибхишана заговорил от името на всички: “О, Господи Рамачандра, моля те
повтори това което каза”! “Не Ме ли чухте?! – казал Рамачандра – Ние завършихме
мисията си успешно! Демоните са убити, така че се връщаме обратно! А на тази
жена кажете да се чувства свободна! Нека да прави каквото тя пожелае”...
Хануман се приближил към Сита с наведена глава и поглед забит в
земята”... Той каза, че вече си свободна”... Тогава Сита отговорила: “Кажете на
този цар, моят съпруг, че ако исках да бъда такава жена, да правя каквото си искам,
нямаше да чакам до сега! Аз наистина можех да отида където си пожелая, но не го
направих! Чаках единствено него... Защо сега ме отхвърля”?!... Сита не казала
повече, а започнала мълчаливо да се моли на полубоговете. В отговор на нейната
молитва всички деви се появили и даже довели баща й - Джанака и Дашаратха,
бащата на Рама. Но Рама не можел да бъде накаран да промени решението си с
никакви молби. Дори когато те двамата горещо го помолили: “Рама, за нея това ще
е непоносимо. Молим те, приеми я! Тя е твоя съпруга”. Рамачандра отвърнал: “Как
да я приема? Тя не е моя съпруга”!... Объркването станало пълно. Никой не знаел
какво да прави...
Тогава лично самият Брахма се появил пред Рамачандра и му казал: “О,
Господи, разбирам че това е твое забавление! Ти идваш като аватара, въплъщение
на Бога, за да унищожиш демоните и да защитиш преданите, но когато разшириш
забавлението си, то е извън нашите възможности да го разберем. Забавлението ти е
прекрасно , но когато е твърде много, ние напълно се объркваме! Затова, моля те,
ето това е съпругата ти... просто я приеми”! “Но тя не е моя съпруга”! - твърдо
повторил Рама същите думи. “Защо”?! - учудил се Брахма”. Как би могла да бъде
моя съпруга – обяснил Рама – след като е стояла няколко месеца под властта на
Равана? Какво ще кажа на хората в Аьодя когато Ме попитат какво се е случило...
Че всичко си е наред, с изключение на факта, че е била в компанията на някакъв
демон толкова дълго време! И как тя ще седне до Мен на трона на Икшваку
династията. Никой няма да погледне с добро око на това и ще има недоволство”!...
Тогава Хануман го попитал: “Добре, но какво да направим, за да излезем от това
положение”? “Попитайте нея”! – бил отговорът. Хануман отишъл при Сита и й се
помолил: “Кажи как да разрешим този проблем”? “Попитай него! Той трябва да
знае... Аз съм готова на всичко! Дори ако за да докажа чистотата си пред него ми
каже да вляза в огъня, ще го направя”!... Хануман нямал сили да повтори думите на
Сита, затова Вибхишана ги предал на Рама... А Рамачандра казал: “Да, това е добра
идея... Нека Лакшмана да подготви и запали кладата”!
След като огънят силно се разгорял, Сита тръгнала решително към него.
След всичките изпитания, които изтърпяла, сега трябвало да премине и през това.
Нито Лакшмана, нито Хануман, нито Вибхишана, както и много други не можели
да останат на това място. Неспособни да понесат такава гледка, с разкъсани от
болка сърца те се отдалечили на голямо разстояние... Пламъците се издигнали
високо и обвили красивото й тяло!... Сита стояла безмълвно в средата на
бушуващия огън... Но всички, които били там видяли пред изплашените си мокри
от сълзи лица... чудото!... Пламъците не можели ни най-малко да я досегнат!
Пред очите на всички се появил самият Бог на огъня Агни, водейки за
ръка истинската Сита... Какво всъщност станало?!
Това е една тайна, която е разкрита единствено в едно от най-древните
писания Матся Пурана...
Когато Равана неуспешно се опитал да премине през огнения кръг оставен
от Лакшмана, за да защитава Сита, той решил с хитрост да я накара да излезе от
него. Милостива по природа и решена на всяка цена да запази чисто името на своя
съпруг Рама, тя прекрачила защитната линия, за да нахрани този „възрастен
саняси‟. Но докато преминавала през магичния невидим щит, Агни незабелязано я
прибрал при себе си и направил нейно копие, което Равана сграбчил и отвлякъл...
Сега Агни излязъл от огъня с истинската, изначалната Сита... вечната съпруга на
Бог Рамачандра!
И това е естествено – Сита, Богинята на щастието, принадлежи
единствено и само на Върховният Бог и на никой друг! Тя не може да бъде
докосната от ничия друга ръка и не може да бъде под властта на никакъв демон.
Това са техни интимни любовни забавления, които не могат да бъдат лесно
разбрани... За това и тази част от тяхната любовна игра, не е спомената в Рамаяна.
Шри Чайтаня Махапрабху е Личността, която разкри за света тези истини... Той е
самият Кришна, появил се през 15 век, за да изпита любовта, която носят преданите
в сърцата си и разпространи предписаното жертвоприношение за тази епоха –
съвместното възпяване на светите имена: Харе Кришна Харе Кришна Кришна
Кришна Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Подробна
информация за живота и мисията на Шри Чейтаня Махапрабху можем да намерим
в седемнайсет томната “Чейтаня Чаритамрита“, или в книгата “Учението на Бог
Чейтаня“, плод на преданите усилия на основателя-ачаря на Международното
Общество за Кришна Съзнание Негова Божествена Милост Бхактиведанта Свами
Шрила Прабхупада.
Завръщане в Аьодя
В небето се появил прекрасен самолет от цветя пушпа-бхиман. Рама, Сита и
неколцина от техните придружители се качили в него. Но останалите запитали:
“Нима сега ще трябва да извървим целия път обратно до Кишкиндя?!... Не е ли
възможно да летим с вас”? Тогава Рамачандра заповядал на пушпа-бхимана:: “Ти
трябва да се разшириш”!... и той станал толкова голям, че побрал на борда си
цялата армия. Така всички заедно се издигнали и понесли в пространството,
връщайки се победоносно в Аьодя. Тези въздушни кораби наистина нямали нужда
от някакви груби технически съоръжения. Те били създавани от финна ментална
енергия и директно изпълнявали желанията на водача, съвършено прецизно
следвайки мисълта му...
Докато летяли, Рамачандра се забавлявал като показвал на Сита местата на
големите битки, както и горите в които са се скитали и ашрамите, които заедно са
посещавали ...Панчавати, Дажанастан, Дандакараня... Когато стигнали Кишкиндя,
взели със себе си Сугрива заедно с цялото му семейство и продължили към Айодя.
Хануман се обърнал към Рамачандра и казал: “Трябва да сме по-бързи! Утре
сутринта, преди изгрев слънце стават точно четиринайсет години откакто ти
напусна двореца и Бхарата ще влезе в огъня”!.. Рамачандра решил: “Добре,
изпревари Ни”!... Хануман се изстрелял с огромна скорост и много скоро бил пред
Бхарата, който вече обикалял огъня и се готвел да влезе в него. Но чул глас ”Рама
се завръща! Рама се завръща”!.. Бхарата погледнал нагоре и какво да види... едно
странно подскачащо същество, с дълга опашка, на всичкото отгоре с боздуган на
рамо, корона и много царски орнаменти. “Кой си ти”?! – попитал той. “Хануман!
Слуга на Рама”! – бил отговорът”. От дългия пост явно започвам да получавам
халюцинации... Вие виждате ли тази маймуна”?! – обърнал се Бхарата към
придружаващите го. “Да, виждаме го много ясно” - отвърнали те... Хануман слязъл
на земята и започнал да пее Рамаяна с медния си глас... цялата история в една
чудна песен! Всички били в пълен захлас и забравили къде се намират. Извън себе
си от щастие Бхарата прегърнал Хануман и заедно се завтекли да посрещнат
пушпа-бхимана ...
Цялата земя, хората и животните в Аьодя се събудили за живот! Жителите
на столицата тичали и се прегръщали по улиците с ликуващи възгласи и бликащи
от радост сърца! В крайна сметка целият град се струпал пред двореца за да
посрещне своя цар Бог Рамачандра!... Всичко било подготвено както подобава за
най-скъпият на сърцата им Рама. Лично Бхарата поканил Рамачандра да седне на
симхасана, царския трон и казал: “Ето, предавам управлението на тази страна в
твои ръце. Ти си истинският цар на Аьодя”!... и започнала пищната церемония на
коронацията. Всеки един човек, от благородниците до метача на улицата, влизал в
двореца и получавал подарък лично от Рама и после от Сита...
Хануман бил в екстаз... танцувал, скачал, пеел... Сита милостиво го
повикала: “Хануман, на теб никой не ти подари нищо. Ето, вземи...това е моят
подарък за теб”! и с изящната си нежна ръка свалила перлената си огърлица!... Това
приковало вниманието на всички в залата, а Хануман ... започнал да си играе с
перлите – да ги къса и да ги яде...
Тогава се надигнал страшен ропот: “Какво си позволи да направи тази маймуна с
безценната огърлица на Сита?! Как е възможно да се допуска такова нещо”?! и се
чули най-различни фрази като: “Рама напусна двореца и отиде в гората, но защо
трябваше да вкарва гората в двореца”?! “Това е оскърбително за всички”!...
Рамачандра се навел към Хануман и спокойно споделил:
- Хануман, хората са объркани по отношение на теб...

- Какво ги обърква?

- Те казват, че ти всъщност въобще не мислиш за Мен, не Ме

уважаваш и за това си позволяваш такива неща...

- Какво мога да направя?

- Покажи им, че Ме цениш....

- Щом ти искаш това от мен, добре...

казал Хануман, забил пръсти дълбоко в гърдите и разтворил тялото си!...

Пред изумените, втрещени погледи на всички той показал своето сърце!...
И какво имало там... Една голяма тронна зала и на престола – Сита и Рама! А
пред тях коленичил, Хануман който разкъсва гърдите си... И в неговото сърце се
виждали отново Сита и Рама...и пред тях Хануман, разкъсващ гърдите си. И в
сърцето му отново нямало никой друг освен Сита и Рама!... И така до безкрай!..
Всички присъстващи разбрали, че любовта на Хануман към Сита и Рама няма
предел. Разтърсени от тази гледка те напълно се убедили, че в него има безкрайна
Рама-бхакти, преданост към Бог Рама!...
Церемониите и пиршествата отминали... Всеки започнал да отдава блаженно
служене на Бог Рамачандра. Хиляди и хиляди хора чакали на опашки, за да им бъде
позволено да свършат нещо за своя любим Бог! Но Хануман нямал задължения...
Той се разхождал безгрижно насам натам и разказвал най-различни истории за
Рамачандра. Това продължавало дълго време... Един ден той отишъл при майка
Сита и направо казал: “Какво да правя повече в тази Аьодя! По-добре да отидем
отново в гората... Нямам никакво лично служене към Рамачандра! Вече почвам да
се отегчавам”!... Сита извикала веднага дворцовия мениджър и го попитала: “Какви
свободни места в антуража на Рама имаме”? “Никакви! Има много дълъг списък от
хора, които чакат за някакво служене”!... Хануман се намесил: “За какво въобще ме
довлякохте тук?! Ако не мога да служа на Рама, какъв смисъл има за мен всичко
това?! Аз съм напълно зависим от вас? Намерете ми служене”!... Най-накрая му
било издействано едно много специално служене – всяка сутрин да буди Рама от
леглото и Хануман бил отново безмерно щастлив!...
Веднъж той се промъкнал в покоите на Сита и се оплакал: “Много съм
гладен! Моля те, дай ми нещо да заситя глада си”! “Сега, Хануман. Само да сложа
синдху на косата си”... - отвърнала му тя. “Ох – изпъшкал той – не мога да чакам!
Страшно съм гладен”! “Не е възможно да си чак толкова гладен, че да не можеш да
Ме изчакаш мъничко, Хануман”! “Матаджи, мога да умра всеки момент! Нуждая се
от плодове”! - замолил Хануман”. Трябва да ме изчакаш! Не мога да ти дам нищо
преди да сложа синдху в косите си”!... Тогава той се загледал в това, което тя
правила в момента и учуден попитал: “Защо трябва да посипваш главата си с този
червеникав прах?! Нима е нужно”?! “Наистина ли не знаеш? - отвърнала Сита –
Ако правя това, Рама ще бъде щастлив, ще живее дълго и в голямо богатство...
Всичко това става, ако слагам синдху върху косите си”! “О-о”! - възкликнал
Хануман и си излязъл. Сита бързо приключила със задължителния си тоалет, взела
много плодове и извикала: “Хануман! Хануман! Къде си”?!... Но Хануман го
нямало... Сита извикала цялата прислуга и им наредила да го намерят, но Хануман
не можел да бъде открит!...
След известно време една много странна фигура се появила в стаята на
Сита... Приличала на ванара – имала маймунски очертания, освен това била с
дхоти, чадар и всичко необходимо, но...била в ярко червено! “Кой си ти”? попитала
Сита. “Аз съм Хануман” - чула отговор. “Какво си направил със себе си?” -
недоумявала тя. “Видях колко синдху слагаш върху главата си и ти ми каза, че от
това Рама ставал щастлив. Значи ако се покрие цялото тяло, колко повече той ще
получи”!... Толкова много привързаност, толкова много любов имал Хануман към
Рамачандра, че чувайки думите на Сита той веднага отишъл, намерил големи
количества синдху и се овъргалял целия в праха. Затова Божествата на Хануман са
червени... той слага синдху по цялото си тяло!
Дълги години всички живеели щастливо, докато Сита не почувствала
признаците не бременността... Тя отново пожелала да се разхожда с Рама из
зелените поляни в разцъфналата гора. Отишла при него и му разкрила желанието
си, а той попитал: “Защо точно в гората? Толкова ли ти е скучно тук в двореца”?
“Обичам я! Птичките, пчелите и дивите цветя... сърните и пауните... Всичко там е
прекрасно и толкова Ми харесва”! “Добре, ще те заведа” - обещал Рама.
Една вечер Рамачандра и Лакшмана предрешени се разхождали по улиците
на града. Това било обичайно тяхно забавление като управници на страната. По
този начин те непосредствено усещали пулса на хората и виждали отблизо
неподправените им настроения, нужди и дали са удовлетворени от самите тях. Тази
нощ те били привлечени от някакъв скандал в крайните квартали – нещо което
изобщо не се случвало в Аьодя. Това била бедна, малка колония от преселници,
които гражданите наричали дхоби. Те изкарвали прехраната си главно като общи
работници – хамали, метачи, перачи и т.н. Някакъв мъж на висок глас упреквал и
гонел съпругата си от дома. Била се събрала голяма тълпа и се разразявала гореща
препирня. Рама и Лакшмана се приближили. “Махай се! Не искам повече да те
виждам в къщата си! Ти не си ми съпруга”! - викал мъжът. “Аз съм ти вярна!
Можеш да правиш с мен каквото си поискаш.... но моля те, не ме изхвърляй на
улицата”! - плачела жената. “Казах... Махай се”! - изкрещял мъжът. “Моля ви,
помогнете ми! - търсела помощ от събралите се нещастната жена – не съм
направила нищо лошо, за да ме гони от дома ни! Моля ви, хора защитете ме”!
Неколцина от по-големите мъже го наобиколили: “Това което правиш е много
лошо! Жената е добра, харесва те и иска да ти служи. А ти какво! Защо я гониш”?
“Говорите така, защото не знаете какво е направила! Ако вашите съпруги извършат
такова нещо, вие няма дори да си губите времето да говорите... бихте ги убили на
място”! “И какво толкова е направила”? “Какво ли?!... Каза ми, че отива да изпере
дрехите, а се върна чак след три дена! Цели три дена!... Когато я попитах къде се
изгуби толкова дълго време, тя ми отговори, че била в къщата на баща си. Някакъв
човек бил дошъл и й бил казал,че баща й не се чувства добре и тя отишла уж да го
види! Разбирате ли”? “Добре де, какъв е проблема?! Тя просто е отишла при баща
си. Нима има нещо нередно в това”? “Толкова глупав ли ви изглеждам?! Кой може
да докаже къде е била през това време? Откъде да съм сигурен че не се е скитала с
някой друг мъж някъде? Не мога да я приема отново”! “Не, трябва да я приемеш!
Тя наистина те обича и много държи на теб! Хайде, не я карай да плаче повече” -
застъпили се хората. Тогава мъжът казал: “Вие май ме бъркате с Бог Рамачандра...
Аз никога няма да приема съпруга, която е била с друг мъж! Аз не мога да бъда
толкова лесно убеждаван като него”!... Рама погледнал към Лакшмана, но той се
направил, че нищо не е чул. После без да проронят нито дума двамата мълчаливо
се върнали през целия път в двореца... Тази нощ Рама не спал и не ял нищо. След
дълъг размисъл, той извикал Лакшмана и му наредил: “Утре преди изгрев слънце,
вземи Сита с колесницата си и я остави далеч в гората, така че никога да не може
да се върне! Разбра ли Ме”! Сърцето на Лакшмана за сетен път било напълно
разбито... Рано на другата сутрин той почукал на спалнята на Сита”. Кой е”? -
попитала тя, мислейки че е Рама”. Аз съм, Лакшмана”. “Каква новина носиш,
Лакшмана”? “Рамачандра ми каза да те заведа в гората”. “Джая”!- зарадвала се
Сита – Идвам... идвам вднага”!... Тя набързо се облякла и щастлива се качила в
колесницата...

Сита-деви
...дори не си взела най-необходимите за една жена принадлежности.
Тръпнеща от очакване да се срещне с Рама в гората, тя не попитала точно къде
отиват нито обърнала внимание на мълчанието на Лакшмана. А той едва сдържал
сълзите си. Но бил дал дума да не казва нищо докато не стигнат на определеното
място... Пътували дълго, преминавайки отвъд реката Тамаса. Когато стигнали брега
на Ганг, Лакшмана казал: “Слез тук”. Сита стъпила на земята, а той хванал отново
поводите в ръце. “Хей, къде отиваш”? – извикала тя”. Връщам се в Аьодя, а ти
оставаш в гората”. “Как ще Ме оставиш тук сама?! В тази джунгла! Та тук няма
никой”! “Да, Сита, такава е заповедта на твоя съпруг, който е и мой брат... Той те е
осъдил на изгнание”! били последните думи на Лакшмана, чието сърце се късало от
мъка. Криейки лицето си от нея, той пришпорил конете и бързо изчезнал в
далечината...
Сита се разридала неудържимо. Болката била толкова силна и неочаквана
че тя се свлякла на земята и изгубила съзнание...
След известно време през тази местност минали двама брахмачари. Те били
ученици на мъдреца Валмики Муни, чийто ашрам се намирал недалеч и той им бил
възложил служенето да събират сухи дърва за горене. Влизайки навътре в гората те
стигнали до това място. Когато видяли падналата на земята Сита, двамата бързо се
затичали обратно в ашрама и докладвали на Валмики: “Там лежи една царица!
Бременна е и в безсъзнание”! Валмики много добре знаел коя е тя и веднага
отишъл при нея, свестил я и й казал: “Остани в ашрама ми. Тук можеш спокойно да
родиш и отгледаш децата си. Обещавам ти да направя всичко по силите си, за да ви
сдобря с Рамачандра”... Сита се съгласила.
Няколко дена по-късно обаче брахмачарите започнали да говорят по
между си:
- Знаеш ли всъщност какво е станало? Защо тази царица стои
в ашрама ни?

- Естествено е царрете и цариците да посещават ашрамите.

Те често го правят...

- Твърде си наивен! Та тя е изгонена от съпруга си!

- Тогава ние сме длъжни да й дадем подслон...

- Как така сме длъжни?! Ашрама не е приют за

отхвърленижени...

- Но...

- Това е много лошо за доброто име на ашрама ни! Самият

цар сигурно ще ни се разгневи, а и полубоговете не са
удовлетворени от това!

Много бързо в дискусията се включили всички ученици и тя ставала все по

разгорещена... Един ден Валмики седял и извършвал жертвоприношение, когато
чул шушукане. “Шшт!Тишина”! - дал им знак той. Приключил
жертвоприношението, но пак дочул шушукане. Тогава Валмики казал:
- Всички да дойдат тук!... Какъв е
проблема ви?

- Няма никакъв проблем, Гурудев.

Всичко си е наред...

- Не се опитвайте да лъжете. Знам, че

имате проблем...

- Не, не. Това, че някаква кралица е

дошла не ни безпокои. Ние сме брахмачари и въобще даже
не се интересуваме от такива неща. Никой нищо не е
казал...

- Подигравате ли се с мен?! Нали ви

чух!... Не ми казвайте името на този, който го изрече.
Интересува ме същността Хайде, чакам да си признаете...
- ...Някои от нас казват, че тази царица
може да не е честна съпруга... и тогава може би хората ще
заговорят лоши неща... и може би това ще урони името на
ашрама... но това го говорят само някои, не всички...

- Веднага ще разрешим проблема! Ето,

аз ви казвам – тя е напълно чиста...

- Махраджа, ти казваш, че е чиста?

- Да, повтарям ви го пак – тя е напълно

чиста!

- Откъде знаеш това?

- О! Нямате вяра в това което ви казвам!

Добре тогава... Ще се аргументираме. Първо кажете, как
вие стигнахте до заключение, че тя е нечестна съпруга?

- Защо тогава мъжът й ще я изоставя

сама в гората?...

- А вие знаете ли кой е нейният съпруг?

- Да, знаем... Царят на Аьодя,

Рамачандра!

- А знаете ли кой е той?

- Да, знаем...Той е Върховният Бог!

- Тогава, не знаете ли че ако

Върховният Бог се отнася с някого по този начин, то това
означава че тази личност има изключителни
качества?...Толкова ли е трудно да го приемете?

- Но въпреки всичко това, другите ще

критикуват!

- Добре тогава, ще направим един тест,

за да проверим чистотата на Сита. И не аз, а вие кажете
какъв да бъде той, за да изчезнат съмненията ви...

- Съгласни сме!

- Добре, доведете Сита...

Когато Сита застанала пред Валмики, той й казал: “Учениците ми се съмняват, че
си нечестна съпруга. Аз знам, разбира се че ти си честна, но се налага да го
докажеш по някакъв начин... А Сита отговорила: “Каквото ми кажеш, това ще
направя! Искаш ли отново да вляза в огъня”? “Не, не! – възразили брахмачарите –
Ако нещо стане с теб, проклятието на брахма-хатям, убийството на жена, ще
надвисне над нас”! Валмики ги прекъснал “Не виждате ли, че тя е готова на всичко.
Вие трябва да измислите теста”!... След като се посъвещавали известно време
учениците му се обединили около едно разрешение и го обявили: “Нека Сита да
премине през езерото Сиби-шала. Само тогава ще сме убедени, че е честна”!...
А това езеро било огромно като море... Защо те избрали точно това
изпитание?...Защото знаели една древна история...
В много отдавнашни времена, когато хората и животните на тази земя
разговаряли по между си, на брега на това езеро живеели в мир великимъдреци. А
близо до тях били свили гнездо две малки птичета сиби. Една вечер женското
птиче не се прибрало по залез слънце, както обикновено. То кацнало в гнездото чак
късно през нощта. Мъжкото го попитало: “Къде беше”? “Отидох много надалеч и
изгубих пътя на връщане. Едвам успях да долетя обратно”. “Не ти вярвам! –
отсякло мъжкото птиче – Ти трябва да направиш нещо, за да изкупиш вината си. Да
приемеш процес на пречистване, праяшчита”!... Зверовете и птиците в онези
далечни времена общували толкова отблизо с великите мъдреци, че понякога също
обсъждали религиозни въпроси. “Не съм съгласна! Ние птиците нямаме такива
правила”! – протестирало женското птиче. “Но обитаваме ашрама на велики
мъдреци, така че да не следваме дхарма, религията е осъдително. Ако не се
съгласиш с мен, можеш да отидеш където поискаш, но не можеш да останеш да
живееш тук!... Женското птиче се разридало горчиво и отлетяло. По пътя го
срещнали Дик-палите, полубоговете, които пазят десетте посоки на света. Те
идвали за да се изкъпят, но като видяли това разплакано сиби, го попитали: “Какво
е станало? Защо плачеш”? “Съпругът ми ме изгони от гнездото, защото счита че не
съм му вярна” – оплакало се птичето... Дружния смях на Девите огласил
околността: “Какво?! Но ти си птица! Какво иска той от теб”?! “Иска да премина
през процес на пречистване, праяшчита”. “Няма праяшчита за зверовете и
птиците... Дори не всички хора го правят, а какво да говорим за теб” – обяснили
полубоговете. “Моля ви, върнете ме при семейството ми” – разплакало се отново
то. Тогава Дик-палите се съжалили над малкото птиченце и отишли с него при
гнездото му. Там било мъжкото. “Хей, ти! – казали му Девите – какво се опитваш
да направиш? Вие птиците не сте длъжни да следвате правилата записани в
свещените книги. Истината е, че тя изгуби пътя за връщане и затова се забави. Така
че, веднага я приеми обратно като своя съпруга. Хайде”! “Не! Това е местност, в
която се следват религиозни принципи! - заспорило мъжкото – Всеки тук следва
дхарма, религия. Защо само аз да съм нерелигиозен? Не, това е неприемливо за
мен. А вие сте полубогове и познавате свещените писания до съвършенство, така
че би трябвало вие самите да предпишете някакъв процес на пречистване. Моля ви,
направете го”!... Виждайки неговата убеденост, Девите казали: “Добре, тогава тя
ще трябва да прелети над езерото”! “Как?! – ужасило се мъжкото птиче – Та то е
толкова огромно! Не е възможно малки птици като нас да го прекосят! Това е
сигурна смърт, а не праяшчита”! “Нали искаше доказателство за вярността й. Ето
сега, ние казваме, че ако тя успее да прелети над езерото и да се върне, тогава е
чиста”. – произнесли тежката си дума Девите”. Съгласна съм с вас. Ще се опитам
да го прекося”... - смело казало малкото птиче и хвръкнало. Но не след дълго
силите му свършили и то почти безжизнено паднало във водата. Но Дик –палите го
вдигнали във въздуха и го понесли с лекота до другия бряг и след това обратно”.
Видя ли – казали те на мъжкото птиче – твоята съпруга ти е вярна. Тя е напълно
чиста пред теб. Твоите съмнения бяха неуместни. Нито една друга птица не може
да направи това, което тя направи. Приеми я”!... И двете птичета заживяли отново
щастливо както преди. От този момент нататък дори святото езеро било известно
със името Сиби-шала - там където живеят малките птиченца сиби...
Спомняйки си за тази древна история, учениците на Валмики сега решили
да подложат на същото изпитание Сита-деви. Те се съгласили помежду си, че ако
това чудо стане отново, то тогава не може да има никакви съмнения, че тя е
напълно чиста и вярна на своя съпруг...
Сита се съгласила... Тя застанала до езерото и казала : “Дори ако само
веднъж в живота си съм помислила за друг мъж, освен моят Рама, нека се удавя”! и
се хвърлила във водата. И какво станало... вълните на езерото я обгърнали нежно и
я понесли на гребените си! Сита дори не се опитвала да плува. Тя се носела над
водите спокойно и красиво и така стъпила на отсрешния бряг!... Виждайки как след
известно време божествата на езерото носят Сита върху главите си и приближават
обратно към ашрама му, Валмики Муни решил да се обърне към учениците си и да
им каже „Е, сега убедихте ли се‟?, но от тях вече нямало и следа... Те вече били
убедени. Виждайки със собствените си очи това чудо, всичките им съмнения се
изпарили. Още докато Сита била на половината път до отсрешния бряг те се
спогледали и вкупом се втурнали към ашрама. Там те веднага се захванали да
строят специална къща за нея със всички възможни удобства...
Така Сита останала да живее в ашрама на великия мъдрец Валмики. Всеки
ден тя обожавала Бог Рамачандра, въпреки факта, че той я бил изпратил в изгнание.
Като негова вечна и съвършенна съпруга, освен всичко това, тя се подлагала и на
тежки отречения единствено за неговото благополучие...
Не след дълго Сита-деви родила две прекрасни момченца – Лава и Куша. С
тяхното обучение се заел лично Валмики Муни. Той ги направил съвършени
рецитатори на Рамаяна. Достатъчно било да им каже, че това е най-великия епос и
трябва да го знаят и те с голямо желание го научили. Лава и Куша пеели Рамаяна
толкова красиво и с такава чистота, че разтапяли сърцата на всички, които ги
чували. Когато децата изпълнявали произведението пред Сита, тя се разплаквала.
Питайки я защо плаче, Сита понякога тихичко прошепвала: “Толкова много
страдание”... Лава и Куша не можели да разберат това. Валмики бил написал
Рамаяна до момента на коронацията на Рамачандра и те не знаели каво е станало по
нататък. А и никой не им казвал кои са самите те...
Един ден до тях достигнала вестта за...
Грандиозният фестивал
който Бог Рамачандра организирал като една великолепна увертюра към
извършването на ашвамедха ягя - жертвоприношението, чрез което той щял да бъде
признат за император на целия свят. Шатругхна бил изпратен с елитна част от
армията да обиколи земята следвайки белия кон. А в столицата лично Рамачандра
заедно с много велики мъдреци, събрали се от цяла Индия, извършвал поредица от
огнени жертвоприношения. Тъй като според правилата той не можел да извършва
жертвоприношения без съпругата си, направили Божество на Сита от чисто злато и
го поставили до него. Освен това непрекъснато течали забавления за гостите –
драми, танци, музика, пиршества и т.н. На огромна площ били разположени
множество сцени на които се играели най-различни представления. За цялото това
шоу отговарял Лакшмана. Вибхишана пък се грижел за финансите и всеки да бъде
настанен удобно. Обикновено той лично посрещал гостите на рецепцията...
В един момент на входа се появил Валмики Муни, защото бил специално поканен
като един от великитемъдреци. Той оставил Лава и Куша пред вратата, която била
пазена от Ангада и им казал: “За сега оставате тук. Трябва да влезете по някакъв
друг начин”... Когато двамата се опитали да се промъкнат незабелязано, Ангада
изпънал опашката си пред тях:
- Хей, накъде?
- Там се прави жертвоприношение. Трябва да участваме!

- Кои сте вие? Имате ли покани?

- Ние сме ученици на Валмики!

- О... на Валмики. Но така или иначе, ако нямате покани няма да

ви пусна.

- Как можеш да кажеш че нямаме покани? Откъде си сигурен?

- Имам списък с имената на хората, които са поканени. Вашите

не са между тях...

- Прочети го както трябва! Имената ни са там.

Докато Ангада се вглеждал внимателно в дългия списък, децата вече били

вътре. Ангада съвсем скоро разбрал че са го излъгали и съобщил на вътрешната
полиция. Гардовете веднага открили Лава и Куша и се приближили към тях:
“Спрете на място! Влезли сте без разрешение”!... Чувайки гласовете им, децата
бързо извадили вините си и започнали да пеят. Те пеели историята на династията
Икшваку толкова прекрасно че всички настръхнали и замръзнали по местата си.
Полицаите изпаднали в транс и не можели да се помръднат! Бързо се събрала
огромна тълпа... Всеки който минавал наблизо застивал и оставал да ги слуша. Така
скоро почти всички гости се скупчили и насядали за да вкусят прекрасния разказ за
забавленията на Бог Рамачандра, считайки че това е част от предвидената
програма. Никой не предполгал че тези деца пеят спонтанно...
Това продължило часове... В един момент Бхарата се заинтересувал какво
става. Той се опитал да разбута хората: “Каква е тази тълпа?! Размърдайте се.
Направете път”! “Тихо! Сега Рамачандра се ражда” - казал му един от гостите.
“Сега се ражда”?!... - недоумявал Бхарата. Шшшт! Седни и слушай”!...и Бхарата
седнал, заслушал се и забравил напълно къде е и за къде е тръгнал...
Хануман бил началник на цялата охрана. Но когато чул този киртан той
забравил за всичко останало, зарязал задълженията си и седнал да слуша. Всички
предвидени програми и всички жертвоприночения спряли, докато Лава и Куша
пеели за нектарните забавления на Рамачандра... Накрая дошъл самият директор на
фестивала – Лакшмана... “Какво става тук”?! “Две деца от Гурукула училището
пеят Рамаяна”. “Чудесно! – зарадвал се Лакшмана – Нека да се включи в
програмата! Хайде момчета, качвайте се на голямата сцена”. “С удоволствие, но
ние дори не сме поканени” - отговорили те. “Аз лично ви каня като специални
гости! Кой ще се осмели да ви спре”? - казал Лакшмана и обявил на всички – От
този момент Лава и Куша могат да се разхождат където пожелаят, да правят
каквото поискат, да си вземат и да ядат каквото им харесва, да свирят в стил
какъвто те си изберат и никой няма право да ги спира! Единственото което се
очаква от тях е да пеят Рамаяна и нищо друго. Може би малко преподаване на
астрология сутринта, но само ако те пожелаят. Това е всичко”!...
Така децата се качили на главната сцена и продължили да изпълняват
Рамаяна през целия ден. Никой даже не се мръднал от мястото си. Всеки слушал в
дълбок захлас, забравяйки напълно за заобикаляшата го реалност. Най-накрая
някой се досетил че ще е уместно Рама също да чуе това и Хануман отишъл при
него: “В момента има прекрасна Рамаяна програма в централната сцена”! “Каква
Рамаяна? Какво означава това? - попитал Рама”. Твоите забавления”! “О, бих искал
да чуя това”! - съгласил се той и също дошъл да слуша...
Децата описвали по завладяващ начин скитането в горите, събирането на
армията от ванари, маймунки, избиването на демоните и т.н. Всичко това било в
изящен музикален стил и с шокиращи подробности. Рамачандра бил толкова
възхитен, че през всеки десетина минути ги затрупвал със скъпи бижута и други
най-различни подаръци, а също и често скачал от мястото си, прегръщал ги и ги
опсипвал с целувки... Лава и Куша ентусиазирано продължавали да пеят с часове,
но когато дошъл момента на коронясването на Рамачандра те внезапно млъкнали...
Дотам стига Рамаяна която била написана от великия Валмики Муни.
”Хайде продължавайте, продължавайте, деца” - подканил ги Хануман.
”Да продължаваме? Но това е всичко което знаем! Ние за това дойдохме тук - за да
разберем какво се е случило по нататък” – отговорили те. Тогава Лакшмана се
изправил и казал: “Сега ще ви покажа... Имам приятна изненада за вас! Спомняте
си героя Хануман, нали? Ето го пред вас”!... Децата радостни се спуснали към него,
докоснали нозете му и в отговор получили неговите благословии”. А пък аз съм
Лакшмана” - продължил той... Лава и Куша го обожавали като го обиколили и му
отдали смирената си почит... Толкова голям респект имали те към героите от
Рамаяна. След това Лакшмана им представил един след друг Бхарата, Васиштха,
Вишвамитра, Гаутама и така почти всички личности от великия епос. Най-накрая
Хануман ги завел при Рамачандра и им казал: “А това е самият Бог Рамачандра”!...
и те му отдали почит и го обожавали. Децата били извън себе си от щастие...
И тогава попитали: “А къде е Сита? Защо я няма Сита”?...
Но нямало отговор. “Къде е Сита”? - питали отново те...
Хануман навел глава и забил поглед в земята...
 “Къде е Сита”?!... питали Васищха...
Васищха мълчал...
Тогава Лава и Куша застанали от двете страни на Рамачандра и го
задърпали”. Къде е Сита?! Къде е Сита?! Ти трябва да знаеш! Кажи къде е Сита”?!
Бог Рамачандра плачел и мълчал...
Виждайки че той няма да им каже нищо, Лава и Куша се впуснали да питат
всеки срещнат: “Къде е Сита?! Къде е Сита”?!, но никой не смеел да им проговори.
Накрая един мъж им разкрил истината: “Сита е била критикувана от някакъв перач
и затова тя бе осъдена на изгнание в гората”.
Тогава Лава и Куша отишли при Рамачандра. Те двамата застанали
пред него, извадили музикалните си инструменти и ги натрошили пред очите му.
След което гневно заявили: “Ние направихме грешка! Ти въобще не си достоен за
възхвала! Никога повече няма да пеем за теб! Що за демонична личност си ти?! Ти
си по демоничен от Равана! Той е роден в династия на демони и затова краде жени,
но ти си известен цар от Икшваку династията и прогонваш вярната си съпруга само
защото някакъв си перач казал нещо... Срам! Срам! Срам! Никой повече не трябва
да чете тази Рамаяна! Ние няма да я предадем на никого! Трябва по скоро да се
махнем от тук”!... Рамачандра отчаяно се опитал да ги задържи: “Моля ви,
изслушайте Ме! Дайте Ми малко време за да ви обясня нещата... Вие сте синове на
свята личност, велик мъдрец и не трябва да губите контрола над сетивата си”...
Тогава децата пак избухнали: “Ти ли си този, който ще ни говориш за сетивен
контрол?! Ти, който си осъдил на изгнание добрата си съпруга заради критиките на
някакъв перач! Ти ще ни обясняваш как да владеем сетивата си?! В теб няма вече
дхарма, религия! Ти си със самочувствието, че си олицетворение на
религиозността. Не! Това въобще не е вярно! Напротив, ти си най-големият
измамник! Защо въобще трябва да хабим своята вак-шакти, енергия на словото, за
да говорим за личност която не знае що е чест в този свят?! Ние си тръгваме
завинаги от тук”!...
Лава и Куша обърнали гръб на Рамачандра и си тръгнали. Никой не можел
да ги спре, нито да каже нещо. Те минали покрай смълчаните, съкрушени хора и
излезнали извън двореца. Там ги чакал Валмики, който веднага ги попитал: “Какво
стана”? “Изгонили са Сита в гората”! - отговорили му те”. Говорихте ли с Бог
Рамачандра”? - продължил да ги разпитва той”. Рамачандра ли?...Не искаме да
виждаме лицето му повече”! и с всички сили се затичали по пътя към ашрама си.
Валмики влязъл при Рамачандра и му казал: “Моите ученици са обезпокоени само
защото Сита не е до теб. Каква е причината да не я приемаш? Върни я“!... Но
Рамачандра не казал нито дума и се прибрал в покоите си...
Когато Валмики пристигнал по-късно в ашрама той казал на Лава и Куша:
“Каквото и да става, вие не трябва да оскърбявате по-възрастните и великите
личности. Трябва да сте много внимателни да не допускате никакви оскърбления”.
“Какви оскърбления? Ние дори не искаме да мислим за него! Как е възможно да
допуснем оскърбление? Та той няма достатъчно качества за да трябва някой да
мисли за него”! - отсекли децата... Те напълно отхвърлили Рамачандра!
Влизайки в стаята на майка си, те я видели да обожава Рама...
 “Ние го срещнахме лице в лице! Знаеш ли какво е направил?! Изгонил
съпругата си в гората”!... Но Сита деви смирено казала: “Вие сте добри момчета.
Не ви подобава да говорите такива неща”...
Лава и Куша
си замълчали и продължили да си играят с другите деца и да се обучават в
ашрама на Валмики като че ли нищо не се било случило. Те никога повече не пеели
Рамаяна. Дори не искали да слушат за нея. Нещо повече, те избягвали да чуват
дори самото име на Рамачандра...
Един хубав ден те си играели заедно със своте другарчета на брега на
реката Тамаса. Изведнъж в далечината видели да се приближава красив бял кон,
следван от голяма армия. Лава и Куша спряли играта и се вгледали в бойните
знамена... На тях бил извезан герба на слънчевата династия! Тогава Лава казал: “Да
не би армията да е на този..., съзнателно не произнасяйки името на Рама. “Нека да
проверим” – предложил Куша и те заедно незабелязано се приближили до белия
кон. Върху златното фолио на главата му пишело „Този кон принадлежи на цар
Рамачандра, Господарят на Аьодя! Той извършва ашвамедха ягя,
жертвоприношение! Който спре коня трябва да се сражава с армията на Аьодя, а
всички които го оставят да мине през земите им трябва да поднесат дарове за
императора на света”!... “Сега ще му дадем един подарък”! - казали си Лава и
Куша и се обърнали към момчетата - “Хванете и вържете този кон”! Така и
направили...
Войската доближавала реката. Там на брега конят спокойно си пасял, а
наблизо си играели деца. Нямало нищо обезспокояващо... Но Бхарата забелязал, че
момчетата носят истински лъкове и стрели: “Хей – извикал той– какво правите тук?
На войници ли си играете”?, а те го погледнали с насмешка и му отвърнали: “Защо
говориш празни приказки? Ние спряхме коня ти, а и никакъв подарък даже няма да
ти дадем. Трябва да се сражаваш с нас”! “Да се сражавам с вас?! – изненадал се
Шатругхна – Та вие сте малки деца! Знаете ли въобще кой съм аз”? Лава казал:
“Като те гледам така, мисля че не може да си никой друг освен Шатругхна”. “О!
Откъде ме познаваш?”. - още повече се учудил той. “Това ни най-малко не е важно
– отсякъл Лава - Ако имаш гръбнак, приготви се за бой! Не ни губи времето”!...
Виждайки че е сериозно предизвикан, Шатругхна скочил в колесницата си: “Добре,
момчета! Пригответе се”! “Готови сме” - отговорили те. като започнали следващата
игра на топчета. “Сега сигурно ще пусне срещу нас въжетата от змии нага-парша”
- прошепнал Лава на Куша. Тъй като били изучили съвършено Рамаяна те
познавали характерите на героите, оръжията които използват и всичко останало.
Затова с точност можели да предвидят начина по който някой от тях ще се
сражава...
Шатругхна започнал да се колебае: ‟Какво ми се налага да върша... Та те са
само малки деца! Дали е необходимо да го направя”? Но бързо се съвзел и си
казал: “Каквото и да става, трябва да изпълня своя дълг”!, след което докоснал
вода, произнесъл специални мантри и изстрелял оръжието нага-парша... Когато
видял змииското оръжие да приближава, Куша откъснал стръкче трева и го
хвърлил. Виждайки това, Шатругхна казал: “Чувал съм за това... Някой да се
сражава със стръкче тр...”!, но нямал време да довърши мисълта си. Тревичката
светкавично погълнала нага-парша и го поразила в главата! Шатругхна паднал
безжизнен...
От цялата армия успяли да се спасят едва около една десета част. Бягайки
панически те се прибрали в Аьодя и докладвали на Лакшмана: “Голяма опасност!
Шатругхна е мъртъв! На пътя ни се изпречиха две момчета, които по всичко личи
че са синове на мъдрец, защото до съвършенство владеят астра-шастра, бойната
наука... Повярвай ни! Само с едно малко стръкче трева те обезвредиха оръжието
нага-парша”!... Лакшмана се замислил. “Виждал съм някъде това”, спомняйки си за
жертвоприношението на Вишвамитра... - Бхарата! Отиди веднага да видиш какви
са тези деца”! - заповядал той.
Бхарата взел половината армия на Аьодя със себе си и само след няколко
часа бил на брега на реката Тамаса. Той видял децата и отишъл направо при тях...
Почерпил ги с най-различни лакомства и завързал разговор:
- Харесват ли ви?

- Мммм, да.

- А сега ще ми върнете ли белия кон?

- Не.

- Но аз ви донесох толкова сладкиши!

- Да, и ние ги изядохме. Бяха много хубави...

- И сега какво?

- Сега нищо...

- А конят?

- Конят не го даваме...Приготви се за бой!

- Да се бия с вас?! Знаете ли кой съм аз?!

- Да, ти си този който обожава сандали.

- Не сте ли вие същите момчета, които пяха Рамаяна?

- Да, това бяхме ние. И много добре знаем какво си

правил...Как си предлагал чамара на някакви сандали, как
искаше да влезеш в огъня и как в последния момент се
довлече една маймуна която ти наговори куп глупости и ти
взе че и повярва...
 - Млъкнете! Това са оскърбления! Не искам да слушам... Ако
продължите да говорите по този начин ще съм принуден да ви
унищожа! Само една стрела и с ашрама ви е свършено.

- О...нима? Та ти не си способен да помръднеш дори един

квадратен метър трева от тук, а и ни заплашваш!

започнали да му се присмиват децата, а едно от тях дори начертало с пръчка съвсем

малък квадрат на земята и казало: “Хайде, опитай се да вземеш дори една тревичка
от тук и ще те признаем за силен...
Бхарата се разгневил. “Сега сигурно ще изстреля оръжието Агни-астра” -
прошепнал Лава на Куша. И той точно така истанало. Виждайки Агни астра да
приближава, Куша отскубнал един косъм от косата си и го вдигнал пред лицето си.
Щом се докоснало до косъмчето, могъщото оръжие изгубико цялата си сила! Агни-
астра застинала и не можела да се помръдне на милиметър... Бхарата бил изумен:
“Възможно ли е това”?! и мигновенно се приготвил да изстреля Брахма-астра, едно
много по-могъщо, атомно оръжие. Но Лава и Куша били много по-бързи... Докато
изстреля своята, две други Брахма-астри летяли към него! Той бил в шок: “О!
Какво е това”?!..., но нямал време да реагира. Тялото му било изгорено...
Този път Лава и Куша запазили жив само един човек, който да може да
занесе новината до Аьодя. От цялата армия останали само въглени... Чувайки
трагичната вест, Лакшмана казал: “Това е много лошо! Трябва да отида лично” и
заповядал да приготвят бойната му колесница...
Виждайки го отдалеч Куша казал на Лава: “Следващият е Лакшмана. С
него не можем да си играем като с другите. Трябва да сме внимателни”... Така
стоели децата със своите лъкове и стрели и го чакали, за да се срещнат с него лице
в лице. Когато ги доближил той казал:
- Чуйте моя съвет! Вие използвате някои оръжия и си
позволявате да правите най-различни трикове само защото
вашият Гуру ви защитава. Но разберете, аз съм самият
Лакшмана!

- Да-а-а, да-а-а. Много добре знаем кой си... Лакшмана, който

бе отхвърлен от майка Сита! Ти много искаше де й се
наслаждаваш, нали? Нима си забравил?

- О, не! Какво чуват ушите ми?! Как можете да произнесете

тези думи и да ми напомняте за този разговор?!

- Освен всичко останало ти си този негодник, който лично е

отвел Сита в изгнание! Това го научихме в Аьодя... Ако ти е
останала поне малко доблест поне кажи къде я изостави!

Лакшмана едва успял да запази самообладание при тези думи... Но бил

се заклел пред Рамачандра, че няма никога да разкрива това на никого. Той стиснал
здраво поводите на конете и изревал: “Стига с тези слухове и политики! Нека се
сражаваме”!... И така започнала битка, която е трудно да бъде описана...
Изстрелвали се най-различни оръжия и всички били съвършени в бойното си
майсторство. Часове наред победата не заставала на ничия страна... Неочаквано
Лава и Куша използвали една непозната специална техника в сражението и успяли
да поразят Лакшмана. Неговото лице било почти изцяло обгорено...
Най-накрая, след достойна и ожесточена битка, Лакшмана, братът на Рама
паднал тежко ранен на бойното поле...
До този момент Рамачандра не знаел нищо за това което се случвало. За да не
го безпокои, Лакшмана само информирал, че за момент белия кон е бил спрян, но
нямало нищо сериозно и съвсем скоро конфликта щял да бъде разрешен. Така той
поел нещата в свои ръце, максимално дискретно... Но сега, след поражението на
Шатругхна, на Бхарата, а и след като той самият не можел да се прибере от
бойното поле, било невъзможно всичко това да се пази в тайна. Научавайки
истината за тези тежки загуби, Рамачандра дълбоко се натъжил... Станал от трона
си и казал: “Аз трябва да тръгвам”! “Не, Господарю! Това е работа за мен. А ти
остани спокойно да извършваш жертвоприношението” - предложил Хануман. Рама
се съгласил...
В това време Лава, Куша и техните малки приятели обсъждали ситуацията”.
Кой ли ще е следващият, който ще дойде”? “Сигурно ще е онази маймуна”! “Няма
никакъв проблем, ще и дадем плодове да яде”. “Няма да свърши работа. Хануман
ще е сърдит затова че сме ранили Лакшмана. А ако ни вземе на прицел, играта
става сериозна”! “Какво да правим тогава? Може би трябва все пак да питаме
Валмики”? “Не, положението не е безизходно. Ще успеем да се справим и сами, без
да безпокоим нашия Гуру”. “Но как”?...Тогава Лава казал: “Сетих се! Правете Рама
киртан”!.... Момчетата започнали да пеят с цяло гърло: “Рагхупати рагхава раджа
Рама, патита павана Сита-Рама – цар Рама, спасител на падналите”... и да танцуват.
Хануман се носел в пространството, бързо приближавайки реката Тамаса.
Чувайки мелодичните звуци на песента той си казал: “О! Киртан – хубаво
песнопение”!...и вече бил забравил защо и накъде е тръгнал. Той се приземил до
децата и веднага се включил: “Рагхупати рагхава раджа Рама, патита павана Сита-
Рама”!... Не след дълго той взел мридангата - барабана и започнал да води киртана!
Хануман скачал нависоко от екстаз и пеел с омайния си глас, а децата го следвали.
Така в пълно блаженство те започнали да обикалят цялата гора... Лава и Куша
седяли и се забавлявали страхотно: “Давай, давай, продължавай! И въобще не се
връщай”!... смеели се те ”Що за армия е това!... И що за цар е той”?! “Каква смешна
маймуна”! “ Цяло царство от странна сбирщина”!...
Вече много дълго време от Хануман нямало никаква вест. Рамачандра взел
решение: “Тръгваме”! И така, той потеглил към брега на реката Тамаса, заедно с
Васищтха, Вишвамитра, Гаутама, други святи личности и по-изтъкнатите граждани
на Аьодя... А там Лава и Куша си играели близо до белия кон и въобще не им
обърнали никакво внимание. Те напълно игнорирали Рама и неговата свита сякаш
не ги виждали. Всички били вперили очи в красивите деца и никой не промълвял
нито дума. Най-накрая Рамачандра разкъсал тягостното мълчание и ги извикал:
- Лава, Куша.. елате при Мен!
- Кой си ти? И с какво право ни заповядваш? Ако искаш да
разговаряш, ти си този който трябва да дойде при нас!
 - Аз съм господарят на Аьодя!

- Дори и да е така, ние сме принцове, които живеят в ашрама на

великия Валмики Муни. Това означава че сме синове на
мъдрец. А да заповядваш на мъдрец нито е правилно, нито е
възможно. Не си ли чувал поучителни истории свързани с
това? Нима си забравил какво се случи с Вишвамитра, когато
посети ашрама на Васищха и се държеше по подобен начин?
Никога ли не си ходил на училище?...

Тогава Рамачандра слязъл от колесницата си, дошъл при тях и ги погалил по

главите, като казал:
- Успокойте се, моля ви! Бъдете по-
търпеливи... Само за да запазя престижа на Икшваку
династията направих всичко това.

- Ние не искаме обяснения! Къде са

стрелите ти? Страх ли те е да се сражаваш с нас?!

- Не, няма да се бия. Само една стрела и

всичко е свършено...

- Ха, какво самочувствие! Когато 14 000

пияници нахлуха в Джанастан те се лутаха насам натам,
незнаейки как да се сражават и накъде да отидат. И ти успя да
унищожиш тази тълпа с една стрела... Браво! Голяма слава!
Ние знаем Рамаяна много добре. И сега си въобразяваш, че
можеш да направиш същото. Да не мислиш, че ще ни
изплашиш?!

- Така е, признавам... Те бяха слаби, а вие

сте силни. Но щом сте силни трябва да сте и интелигентни!
Ако сега вашият Гуру види какво сте направили няма да е
удовлетворен и ще ви спре... Всъщност имате ли неговите
благословии! Питахте ли го въобще преди да започнете тази
война?

- А ти поиска ли благословии от своя Гуру

за да изгониш майка Сита в гората?! Попита ли Васищха?

... Рамачандра замълчал, тъй като това била самата истина... Той не бил поискал
разрешение от Васищха преди да осъди на изгнание майка Сита...
- О, нима не си питал своя Гуру за такова
важно нещо?! Значи за теб наставленията на духовния учител
 нямат никаква стойност! Ти можеш и без тях! За теб
правилата не важат, а ни задължаваш ние да ги следваме!
Защо? Само защото си голям, а ние сме малки, така ли?... А
къде са ти стрелите?! Хайде, не го увъртай, а се приготви за
бой!...

Рамачандра се обърнал с наведена глава и се запътил към колесницата си. Качил

се в нея, погледнал Лава и Куша и казал: “Може би това трябва да стане”!
Докоснал вода и се пресегнал към стрелата си...
Докато траел този разговор Хануман пеел и танцувал с другите деца. Но в един
момент те решили да отидат при Лава и Куша, за да видят какво става с тях.
Вързали Хануман за едно дебело дърво, докато той продължавал в пълен екстаз:
”Рагхупати рагхава раджа Рама, патита павана Сита-Рама”! “Хей къде отивате! –
извикал той като забелязал че никой не повтаря след него – нека да пеем заедно”!
Имаме си важно служене в ашрама.... – отвърнали му те – А ти остани тук и брой
колко са листата на това дърво. Нямаш друга работа”!... Хануман се опомнил. С
лекота разкъсал въжетата и след миг бил на брега на реката. И какво да види...
Двете малки момчета стояли изправени пред Рама, а той се приготвял да докосне
стрелата си. Всеки следващ момент можело да стане непоправимото! “Тук нещо не
е наред! – помислил си той – трябва да извикам Валмики”!... Хануман направо
влетял в ашрама и извикал: “Валмики! Учениците ти всеки миг ще бъдат убити, а
ашрама ти ще стане на пепел! Рама е много гневен... Побързай”!... В този миг,
навън заедно с Валмики, тичайки с всичките си сили изскочила Сита!...
“Сита”!!! - възкликнал Хануман – ти си тук”?!
“Да! И това са децата ми”...
Тримата се спуснали като мълнии към брега...
Децата стояли, очаквайки удара... Безгрешната стрела на Рамачандра вече
вибрирала на тетивата на огромния му лък!

Било твърде късно...

Тези последни, трагични и непознати редове от Рамаяна ни разказват как по един

разтърсващ и трудно разбираем начин... пред разплаканите очи на толкова много
хора...
Рамачандра приключва своите забавления на
земята
И в този миг един се разнесъл божествен глас: “Спри! Какво правиш”?! “Нима
искаш да унищожиш собствената си династия”?!... Рамачандра бил като вкаменен. -
“Сита”!!! – промълвил той... Валмики и Сита застанали между него, Лава и Куша”.
Валмики”?!... извикал Рамачандра и отдал почит на великия светец. От своя страна
Валмики му казал: “Рама, това са твоите собствени деца! Защо не ги приемаш?!
Единственото, което ги притеснява е, че си осъдил Сита на изгнание”... Чувайки
думите на своя Гуру, Лава и Куша разбрали! - ”О, това значи е нашият баща”!!!...
затичали се към Рама и паднали в неговите лотосови нозе...
“Сега съм толкова щастлив! – заявил Рамачандра – Единствените, които се
осмелиха да спрат моя бял кон, необходим за извършването на ашвамедха
жертвоприношението, са всъщност децата ми! Вместо срам, това предизвиква в
сърцето ми само радост! Лава... Куша! Изправете се, елате!... Аз наистина много
съжалявам, че изпратих Сита в гората! Никога не бих направил такова нещо
повторно”!...
Лава и Куша прегръщали Рама... Всички хора ги възхавалявали, пеели и
танцували от радост... Никой не очаквал такъв щастлив обрат!...
Но Рамачандра забелязал че Сита се вгълбява в себе си и тихичко произнася
някакви молитви. “Сита, защо стоиш настрана? Хайде, ела с нас! Нека заедно
отпразнуваме Нашата среща и да заживеем както преди”!...
Сита го погледнала право в очите и казала: “Не. Не мога да се върна с теб”!
“Няма да дойдеш с Мен в двореца”?! – стъписал се Рамачандра...
“Не, няма да дойда” – отвърнала твърдо Сита.
“Но какво ще правиш сама?... Къде ще отидеш”?! – попитал я той...
“Ще отида там, където трябва да бъда! И никой не би могъл да Ме спре!
Просто сърцето ми не издържа повече тези отношения”. – казала тя и се помолила
на майката Земя....
“НЕ!!! Не си тръгвай, Сита!!! – извикал Рамачандра и се затичал към нея...
“Отивам си”... - промълвила Сита и в този миг земята се разтворила!...
Най-неочаквано богинята на Земята, Бхуми деви се появила...
Пред очите на Рамачандра и вцепенените хора, тя нежно прегърнала Сита,
взела я в обятията си и потънала заедно с нея в недрата на земята!...
Бог Рамачандра управлявал съвършено царството си 11000 години. И до
ден днешен хората, слушащи този велик епос Рамаяна, копнеят да бъдат
управлявани от такъв съвършен цар – Върховната Божествена Личност.
...Дошло време Рамачандра наистина да закрие своята лила (забавление) на
Земята...
Брахма се появил пред Ямараджа, полубогът на смъртта и му дал
необходимите инструкции. Яма приел образа на обикновен брахмана и се появил
пред царския палат в Аьодя...
“Искам да получа милостиня лично от цар Рамачандра”! – казал той... Когато го
въвели в тронната зала, Рама попитал ”Какъв дар искаш от Мен, скъпи брахмане”?
а той отвърнал: “Желая да разговарям с теб насаме, на четири очи! Нищо друго”...
“Добре! Нека всички да напуснат залата! – заповядал Рамачандра - Моля ви,
Хануман... Лакшмана, излезте и вие”... А брахмана добавил: “И никой не трябва да
прекъсва разговора ни! Ако някой влезе и ни прекъсне, нека бъде изгонен от Аьодя
до края на земния си живот”! “Добре, брахмане... Не се притеснявай. Никой няма
да влезе докато си тук. Сега можеш да ми кажеш за какво става въпрос”... - уверил
го Рама и те започнали своето тайно обсъждане...
Лакшмана се разхождал в парка на двореца... Изведнъж той видял
четиримата Кумари, великите мъдреци, да се приближават към него. “О! Вие тук!...
Каква щастлива съдба за всички нас!... Заповядайте, ще се разпоредя за най-
пищния прием, който е по възможностите ни”! - поканил ги развълнуван той...
“Благодарим, но не сме дошли тук за това, а да се видим с Рама”! - казали те. “Да,
разбира се че ще се видите, но първо си починете и хапнете” - предложил
Лакшмана”. Нека първо да видим Рама, после всичко останало” - настояли
великите мъдреци... Така Лакшмана отново бил поставен в изключително тежка
ситуация. “Не, точно сега не мога да ви пусна при него. Много съжалявам”!...
Тогава четиримата Кумари казали: “Какво?! Отново ли се повтаря същата
история?! Двама преди теб се опитаха да направят нещо подобно и ти много добре
знаеш какво се случи с тях”! “Моля ви, не се разгневявайте! – замолил се
Лакшмана – Аз знам, че вие сте съвършени личности, но Рамачандра обеща на един
брахмана, че докато двамата разговарят, никой няма да влиза при тях и да ги
прекъсва”! “Тогава?!... Ако ние влезем какво ще стане”? “Аз ще бъда изгонен от
двореца и ще трябва да живея в гората” - обяснил той. “И ти не си готов да
направиш тази жертва, за да отдадеш служене на святи личности”?! - попитали го
великите мъдреци. “Разбира се че съм готов! Всъщност веднага трябваше да го
направя”! – казал Лакшмана и влетял в тронната зала...
Ямараджа спрял да говори и се обърнал: “О, той чу тайната ми... А сега как
да продължа”? “Лакшмана!!! Ти си изгонен! - прокънтял гласът на Рамачандра.
“Да, знам! Ти си голям експерт в това да осъждаш хората на изгнание”! – казал
Лакшмана – Така че и аз си тръгвам! Влязох само да ти кажа, че Кумарите те чакат
отвън”. “Четиримата Кумари са тук”?! - извикал Рамачандра и се втурнал навън...
Но там нямало никой! Когато се върнал в тронната зала, Лакшмана си бил отишъл,
а и от брахмана нямало и следа! Рамачандра останал сам...
Рама наредил веднага да открият Лакшмана. Но той не можел да бъде
намерен никъде в града. Лакшмана вече бил нвлязъл дълбоко в труднодостъпната
джунгла. Там седнал под едно дърво и започнал да медитира. След дълго време
отворил очи. Тогава от устата му излязла Ананта-Шеша – гигантската
трансцендентална змия, негово проявление, поддържаща всички планети върху
качулките си, и се гмурнала в океана!...
Така Лакшмана привършил своите забавления на тази земя и изчезнал от
зрението на обикновените хора...
Рамачандра повикал синовете си и казал: “Лава, Куша, Аз ви напускам”.
Мълвата за това се спуснала светкавично в Аьодя. Всички хора излезли на улицата,
твърдо решени да направят всичко което Рама поиска, но да не допуснат той да ги
изостави. Виждайки обаче че неговата решителност е непоколебима, те вкупом
завикали: “Където и да отидеш, ние идваме с теб”! “Но тогава какви царе ще бъдат
Лава и Куша? Моето желание е те да наследят трона Ми. И кого ще управляват?...
Това не е разумно”- обяснил Рама. След дълга и разгорещена дискусия в крайна
сметка Рамачандра разрешил на две трети от населението да дойдат с него... Той
излязъл извън града и тръгнал към реката Сараю. До него вървяли майките му и
приближени слуги като Сумантра, а всички останали десетки хиляди хора ги
следвали... Рамачандра не спрял на брега на реката, а направо навлязъл в дълбоките
й води без да се обръща... Хората го последвали...
Нито едно мъртво тяло не било намерено! Всички заедно се върнали в
духовната вечна Аьодя!...
....................................................................
 Разказват, че Лава и Куша управлявали съвършено тази земя...
Тяхната династия продължила да съществува четиринайсет поколения след
началото на Кали-юга (епохата Кали-юга е започнала преди 5000 години и ще
продължи още 427000 години). Последният цар, техен потомък, нямал деца. Така
се сложил край на Суря-вамша, династията от велики кшатрии – царе, идваща от
слънцето...

....................................................................

нара-деватвам апанна сура-каря-чикиршая

самудра-ниграхадини чакре вирянй атха парам

В осемнадесеттото си проявление Богът се появи като цар Рама...

За да достави с дейностите си удоволствие на полубоговете, той прояви
свръхчовешко могъщество – обузда индийския океан и уби безбожния цар Равана,
който се намираше на другия бряг.
Шримад Бхагаватам – Първа песен

.....................................................................

Първият, който разказва за забавлвнията на Бог Рамачандра в този свят е

Брахма. Тази изначална Рамаяна, която се състои от един милиард стиха, бе по-
късно обобщена от Нарада и така предадена на мъдреца Валмики. Валмики Муни
от своя страна я представил на човешкото общество по такъв начин, че хората да
постигнат крайната цел на религията – постигането на екстатична любов към Бога
и завръщането им обратно при него, в духовния свят...
Шрила Джива Госвами цитира Матся Пурана

......................................................................

Рамачандра играе винаги по различен начин своите забавления всяка

Трета-юга. Понякога Сита е отвличана от гората, понякога от двореца на Джанака,
а друг път от Аьодя. Но в основата си, забавлението е същото. Равана е
похитителят, а Рама унищожава демоните и утвърждава справедливостта и
истината.
Самият Бог ни е оставил тази прекрасна литература чрез мъдрецът
Валмики, за да можем да чуем и разберем неговото появяване и дейности... И след
като напуснем сегашните си тела, да не се връщаме повече в този тленен
материален свят на повтарящи се раждания, старости, болести и смърти, а да
достигнем духовния свят, изпълнен с вечност, знание и блаженсво ...

Съдържание
Въведение

Дашаратха пожелал син

Ришаяшринга

Детството на Рамачандра

Вишвамитра

Божествения лък на Шива

Интригата

Рамачандра напуска Аьодя

Хануман

Армията на Рамачандра

Предистория

Приключения в Ланка

Войната

Равана моли за помощ

Отвличането

Краят на Махи Равана

Победата

Завръщането в Аьодя

Сита деви
Грандиозния фестивал

Лава и Куша

Рамачандра приключва своята лила на земята...