Пътят

Кришнамурти
Елена Блаватска
Мейбъл Колинс
Библиотека „Духовни водачи”
Под редакцията на д.ф.н. П. И. Градинаров

ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
Предлаганите три четива са показателни за равнището на теософско-индологическата
рефлексия от края на миналия и началото на този век.
Това, което ги сродява, обаче, е не толкова тяхното теософско звучене, колкото
общочовешката им значимост. Първоизточникът им води към Учителите на Изтока. И тримата
автори се ангажират с това да посочат на търсещите Пътя. Това е едно понятие, което в източните
философски системи има особена стойност. Обособяването на основните етапи в човешкото търсене
на Висшия Смисъл -отначало като пред-пътие (предученичество), след това като същинско
ученичество и накрая като превръщане на „ученика" в „Учител" - представлява само опит да се
очертае изключително сложната за рационализиране многопластова архитектоника на Пътя.
При възприемането на текстовете трябва да се има предвид и нееднозначната лингвистична
пър-воопределеност на трите послания. Не бива да оставаме с впечатлението, че те принадлежат към
езиковата онтология на английския. Този език служи само като медиум за транслиране на категории
и понятия от друга мирогледна систематика, демонстриращи друга, понякога противоположна на
нашата онтолингвистична структурираност на израза. Самата Блаватска споделя, че изразеното на
английски е само малка част от това, което носи в себе си санскритският оригинал, а Кришнамурти -в
характерния за източната философска нагласа дух на предано себеразтваряне в мъдростта на Учителя
— коленопреклонно поднася своето творение в Нозете на Учителя с надеждата, че той ще оправдае
неговия опит да изложи мъдростта на древните на един неадекватен език. Дали, от друга страна, зад
божествения санскрит се крие друга езикова реалност с много по-висок онтологически статус (както
това предполага Блаватска с упоменаването на хипотетичния език 8еп2аг) е въпрос, който тук не
може да бъде решен.
Новото издание на В нозете на Учителя, Гласът на Безмълвието и Светлина върху Пътя
запазва и труда на няколкото самоотвержени членове на теософската ложа „Орфей", които още в
началото на този век осъществяват превода на книгите и не жалят сили, за да популяризират една
литература, изпълнена със светлина и мъдрост, със стремеж към истинската брахма-видя
(божествено познание, или божествена мъдрост).
Дейността на тези хора е толкова по-достойна за уважение, когато се оцени поетичността на
преводите. Съзнателно сме се придържали към стила им, лъхащ старинност, защото дори и по
класическите канони на европейската култура древността е синоним на авторитет и неподправеност.
Ръководеше ни и мисълта, че нашият език не трябва да се лишава от изразителни и красиви думи, от
речеви обрати, които безгрижно сме захвърлили в миналото.
Направени са, разбира се, и редица промени, наложени или от сверката с оригинала, или от
стиловата обагреност на някои думи, които битуват и сега в нашия език, но са придобили вече друг
нюанс, а понякога дори и противоположно значение. Тези промени и оправдана редакция се дължат
отчасти и на сложните синтактични конструкции, които днес биха затруднили възприемането на
текста.
Като едно от достойнствата на това издание е новата българска транскрипция на санкритските
имена. Трябва да отбележим, че в първите български издания санскритските думи, отразяващи въз-
лови понятия на древната индийска философия, са транскрибирани на латиница. Поради някои до-
пуснати неточности в изписването им, както и поради обективно съществуващата необходимост от
адекватно тълкуване на използуваните „технически термини" (както съвременните санскритолози на-
ричат специфичните термини на индийската философия и култура), наложително бе да се въведат
собствено кирилски диакритични знаци. Не по-малка бе необходимостта и от допълнителни ра-
зяснения на основни термини и концепции с оглед представянето им в нужната пълнота и определе-
ност на философския и собствено индийски теософски (чети брахма-видя) контекст. По такъв начин

1
българският читател държи в ръцете си първата издадена у нас книга с ясна и еднозначна транс-
крипция на санскритските имена, книга в която теософията и антропософията престават да бъдат си-
ноним на объркана историкофилософска рефлексия, а застават върху здравия фундамент на живот-
ворните контакти с действителните богатства на индийската философия и култура.
Бъдни вечер 1991
София

В НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Кришнамурти

ПРЕДГОВОР
От нереалното води ме към Реалното,
от тъмнината ме води към Светлината
и от смъртта води ме към безсмъртие.
Това не са мои думи, това са думи на Учителя, който ме учи. Без него аз нищо не бих могъл да
сторя: с негова помощ аз встъпих в Пътя. Ти също желаеш да тръгнеш по този път и думите, които
Той каза на мен, ще помогнат и на тебе, стига да ги следваш. Не е достатъчно само да се каже, че те
са истинни и прекрасни: който иска да сполучи, трябва да постъпва точно както е казано тук. Ако
гладният види храна и си каже: „Добра е", с това няма да се насити: той трябва да протегне ръка, да
вземе храната и да яде. Също тъй не е достатъчно само да чуеш словата на Учителя: трябва да вър-
шиш, каквото Той казва - внимателен към всяка негова дума, възприемчив за всяко загатване. Ако
някое загатване не се схване, ако някоя дума се пропусне, те са изгубени завинаги, защото Той не
говори два пъти...
* * *
Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да встъпи в Пътя:
Различаване.
Отсъствие на желания.
Добро поведение. Любов.
Ще се опитам да изложа тук онова, което Учителят ми каза за всяко от тях.
I
Първото качество е различаване - онова различаване на реалното от нереалното, което
въвежда човека в Пътя. За това различаване става дума, но то е и нещо много повече, и чак трябва да
се практикува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, до края. Ти
встъпваш в Пътя, защото си узнал, че само по него може да се намерят онези неща, които заслужават
да бъдат придобити. Несведущите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са
ценни само за един живот, следователно са недействителни. Има по-велики неща от тях - неща
реални и трайни: видиш ли ги веднъж, вече не ще можеш да възжелаеш други.
В света има само два вида хора: едни, които знаят, и други, които не знаят; единствено знание-
то е важно. Каква религия човек изповядва, към коя раса принадлежи - това не са съществени неща:
истински съществено е знанието - знанието за Божията промисъл относно човека. Защото Бог има
план и този план е еволюцията. Веднъж само човек да го види и истински да го познае, вече не може
да не работи за него и да не се слее с него, защото той е тъй славен, тъй прекрасен! Така - защото
знае! - той застава на Божията страна: като защитник на доброто и противник на злото, като работник
за мировата еволюция, а не за лична изгода.
Ако е на Божия страна, той е един от нас и какво значение има дали нарича себе си индуист
или будист, християнин или мохамеданин, дали е от Индия или от Англия, от Китай или от Русия.
Които са на Негова страна, знаят защо са родени в света: те знаят какво трябва да правят и се стараят
да го изпълнят. Всички други все още не знаят какво трябва да вършат: често постъпват неразумно и
се мъчат да намерят някакви въображаеми пътища, които да ги изведат към добър край. Не искат да
разберат, че всички хора са Едно и следователно само онова, което То - Едното - иска, може да бъде
наистина благо за всички. Те следват нереалното вместо реалното. Докато не са се научили да
различават тези две неща, те още не са на страната на Бога. Ето защо това различаване е първата
стъпка.
Но дори когато изборът вече е направен, трябва да се помни, че разновидностите на реалното
и на нереалното са много и че все още трябва да се различават правилното и неправилното, важното

2
и неважното, полезното и безполезното, истинското и фалшивото, егоистичното и безкористното.
Между правилното и неправилното не е трудно да се избере, защото онези, които са пожелали
да следват Учителя, вече са решили да се придържат към правилното на всука цена. Но тялото и
човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанието на тялото. Когато
тялото ти възжелае нещо, спри се и помисли дали наистина ти го желаеш. Защото ти си Бог и искаш
само онова, което Бог иска, но ти трябва да се оттегли дълбоко в себе си, за да намериш там Бога и да
се вслушаш в Неговия глас, който е твой глас. Не изпадай в заблуждението да мислиш, че ти си
тялото: ти не си нито физическото, нито астрално-то, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира
да е Аз-ът - за да придобие онова, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се са-
моосъзнаеш като техен господар.
Когато предстои да се извърши някаква работа, физическото тяло веднага застава пред нас със
своите искания - то има нужда от почивка, от разходка, от ядене и пиене. Човекът, който не знае, си
казва: „Аз искам да сторя тези неща и трябва да ги сторя." Но който знае, казва: „Онова, което желае,
не съм Аз, а тялото ми - нека почака малко." Когато пък трябва да се помогне някому, тялото
предчувствува: „Колко безпокойства ще ми донесе това! Нека друг го стори вместо мене." Обаче чо-
векът му отговаря: „Ти няма да ми попречиш да сторя едно добро."
Тялото е твое добиче - конят, който яздиш. Затова трябва добре да го гледаш, добре да се
грижиш за него, не бива да го пресилваш с работа, храни го както трябва, само с чиста храна и с
чиста вода, и винаги го поддържай изрядно чисто, като го пазиш и от най-малката скверност. Защото,
ако тялото ти не е съвършено чисто и здраво, ти няма да си в състояние да извършиш тежката работа
на подготовката, няма да понесеш постоянните напрежения. Защото именно ти си този, който трябва
винаги да е господар на тялото, а не то да контролира тебе.
Астралното тяло също има своите желания - и те са цял куп. То иска да се гневиш, да казваш
остри думи, да чувствуваш ревност, да си алчен за пари, да завиждаш на другите за богатствата им,
да изпадаш в униние. То иска тези неща и още много други... не защото желае да ти вреди, но защото
жадува за силни емоции и обича да ги сменя непрестанно. Но ти нямаш нужда от всичко това и за-
това трябва да различаваш своите нужди от тези на твоето астрално тяло.
Умственото ти тяло — в самонадеяна гордост — се смята за нещо отделно, то си съставя
високо мнение за себе си, а другите омаловажава. Дори когато си сполучил да го отвърнеш от
световните неща, то все още се опитва да сведе всичко към себе си, като те кара да мислиш повече за
твоя личен напредък, вместо да се грижиш за делото на Учителя и да помагаш на другите. Когато
медитираш, то се старае да отвлече мисълта ти от онова, което ти е нужно, за да те накара да мислиш
за всички неща, които са нужни на самото него. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което трябва
да си служиш: затова и тук се иска различаване.
Трябва да бдиш безспирно, иначе ще пропаднеш.
Окултизмът не допуска никакви компромиси, когато става дума за добро и зло. Ти трябва да
вършиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това, какво ще каже
или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди
живота си според тях, като се ръководиш винаги от разума и от здравия смисъл.
Трябва да различаваш важното от неважното Бъди, твърд като скала когато трябва да отделни
доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите. Защото ти трябва да бъдеш
винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна
свобода, каквато желаеш за себе си.
Опитвай се да разбереш кое заслужава да бъда направено и помни, че не бива да съдиш за
нещата по тяхната привидна стойност. Нещо малко наглед, но непосредствено полезно за делото на
Учи теля, много повече заслужава да бъде извършено отколкото нещо, голямо - което светът би
сметна; за добро.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и по-полезното от по-малко
полезното. Да нахраниш бедните е добро, благородно и полезно дело, но много по-благородно и по
полезно е да нахраниш техните души. Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, кой
то има знание, може да нахрани душата. Ако ти притежаваш знание, твой дълг е да помогнеш и на
другите да го придобият.
Колкото и мъдър да си, по този Път ти имай още много да учиш, толкова много, че и тук
трябва да има различаване и ти трябва грижливо да отсъждаш кое заслужава да се научи. Всяко
познание е полезно и един ден ти ще притежаваш цялото знание, но докато притежаваш само част от
знанието, гледай поне то да бъде най-полезното. Бог е и Мъдрост, и Любов и колкото повече мъдрост

3
имаш, толкова по-добре ще може Той да се проявява чрез тебе. И така, изучавай, но първо изучи
онова, което най-много ще ти послужи, за да помагаш на другите. Изучавай търпеливо и събирай
знания, но не за да те мислят хората за мъдър, нито пък заради рядкото щастие да бъдеш мъдър, а
защото само мъдрият човек може мъдро да помага. Колкото и да е силно желанието ти да помагаш,
ти ще направиш повече зло, отколкото добро, ако си невежа.
Трябва да различаваш истината от лъжата, да се научиш да бъдеш всякога истинен в мислите,
думите и делата си.
Бъди истинен първо в мислите си - а това не е лесно, защото светът е пълен с изопачени
понятия, с безсмислени суеверия и никой човек, обладан от тях, не може да напредне. Ето защо ти не
трябва да поддържаш един възглед само защото мнозина го споделят, нито защото е бил поддържан
от векове, нито защото е записан в някоя от книгите, които хората смятат за свещени. Ти трябва да се
обърнеш към своя собствен разум и сам да прецениш дали той е разумен. Помни, че макар и хиляди
хора да са на едно мнение по някой въпрос, ако те сами не познават предмета, тяхното мнение няма
никакво значение. Който иска да върви по Пътя, трябва да се научи да мисли сам, защото суеверието
е една от най-големите злини в света, една от веригите, от които трябва напълно да се освободим.
Твоето мнение за другите трябва да бъде вярно, не трябва да им приписваш неверни неща. Не
си въобразявай, че хората все за тебе мислят. Ако някой върши нещо и ти решиш, че то ще ти
навреди, или казва нещо и ти решиш, че то се отнася за те бе, не бързай да си кажеш: „Той иска да ми
напакости." По всяка вероятност той изобщо не е има; тебе, защото всяка душа си има свои тревоги и
повечето време е обзета от мисъл за себе си. Ако някой ти заговори гневно, не мисли: „Той ме мрази
иска да ми навреди." Навярно някой друг или не що друго го е разгневило и понеже ти случайно си
се изпречил на пътя му, той е обърнал гнева си срещу теб. Той постъпва безумно, защото всеки гняв е
безумие, но затова пък ти не трябва да го преценяваш погрешно.
Когато станеш ученик на Учителя, ти ще можеш винаги да проверяваш дали мисълта ти е
вярна като я съпоставяш с Неговата мисъл. Защото ученикът е едно със своя Учител и е достатъчно
само да потопи своята мисъл в мисълта на Учителя, за да види веднага дали те са в съгласие. Ако
мисъл та на ученика не трепти в хармония с мисълта ш Учителя, тя е погрешна и той я променя
веднага защото мисълта на Учителя е съвършена, защото Той знае всичко. Онези, които още не са
приети си Него, не могат да направят това, но те могат много да си помогнат, като се запитват често:
„Какво би помислил Учителят за това? Какво би казал или сторил Учителят при тези обстоятелства?"
За щото никога не трябва да правиш, да казваш ИЛУ да мислиш нещо, което - според тебе - Учителя!
не може да направи, да каже или да помисли.
И в думите си ти също така трябва да бъдеш истинен, точен и пестелив. Никога не се залавяй
да приписваш някому мотиви, защото само неговия! Учител може да знае мислите му. Може би той
действува под влиянието на такива мотиви, каквито никога не са ти идвали на ум. Чуеш ли нещо да
се говори против другиго, не го повтаряй: може би то не е вярно, а и дори да е вярно, по-благородно е
да премълчиш. Мисли добре, преди да говориш, за да не допуснеш неточност.
Бъди себе си, в делата си, недей се представя за такъв, какъвто не си, защото всяка преструвка
е преграда за чистата светлина на истината, която би трябвало да свети през тебе, както слънчевата
светлина свети през чисто стъкло.
Трябва да правиш разлика между егоистичното и неегоистичното, защото егоизмът има много
форми и щом помислиш, че си го задушил в една от тях, той ще се яви в друга, все тъй силен, както и
преди. Но лека-полека мисълта да помагаш на другите ще те обземе дотолкова, че няма да ти остане
време да мислиш за себе си.
Трябва да се научиш да различаваш и по друг начин. Научи се да виждаш Бога във всички съ-
щества и неща, колкото и да са лоши те или пък да ти се струват такива. Ти можеш да помогнеш на
своя брат чрез общото за двама ви, а то е Божественият Живот. Научи се да събуждаш в него този
живот, научи се да призоваваш този живот в него - така ще го спасиш от зло.

II
Много са хората, които мъчно могат да придобият качеството отсъствие на желания, защото
си мислят, че те самите са желания и че ако им се отнемат тези желания, симпатии и антипатии, от
тяхната личност няма да остане нищо. Но те още не са видели Учителя: в светлината на Неговото
Присъствие всички желания изчезват - освен желанието да се уподобиш на Него. И при все това,
преди да имаш щастието да го срещнеш лице в лице, ти можеш, ако искаш, да угасиш в себе си
желанията. Различаването ти е показало вече, че многожелани-те от повечето хора неща като

4
богатство и власт не са достойни за притежание. Когато това се почувствува истински, а не само се
изрича с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Дотук всичко е просто нужно е само да разбереш. Но има някои, които се отказват от стремле-
нието си към земни цели, за да спечелят небето или пък за да се спасят от веригата на преражда-
нията. Не бива да изпадаш в това заблуждение. Ако си в своето самоотричане, стигнал дотам че
напълно си забравил своето Аз, ти не можеш вече да мислиш кога това Аз ще бъде освободено или
какъв рай го чака. Помни, че всяко егоистично желание - колкото и възвишен да е неговият предмет -
връзва ръцете ти и докато не се избавиш от него, ти не си напълно свободен, за да се посветиш на
работата на Учителя.
Когато са изчезнали всички желания на твоето Аз, все още е възможно да изпитваш желание
да видиш резултата от своето дело. Помагаш ли някому, искаш да видиш колко си му помогнал, на-
вярно би желал дори и той да види това и да ти се отблагодари. Но това е все още желание... а също и
отсъствие на вяра. Всяко твое усилие, когато помагаш, неизбежно се увенчава с успех - независимо
дали ти можеш да видиш това или не: ти познаваш Закона и знаеш, че това е така. Трябва да правиш
добро от любов към самото добро, а не с надежда за награда. Трябва да работиш от любов към самата
работа, а не с надежда да видиш нейните плодове. Трябва да се отдадеш на света, защото го обичаш и
не можеш да не му се отдадеш.
Не пожелавай да имаш психични сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителят види, че е
ударил часът ти. Развиеш ли ги насила и преждевременно, с това ще си навлечеш големи беди. Често
притежателите на такива способности (сиддхи) се превръщат в играчка на природните духове или
пък стават високомерни и се мислят за непогрешими. А времето и енергията, изхабени напразно за
придобиването на тези сиддхи, могат да се употребят в работа за обща полза. Тези сили сами ще
дойдат през времето на нашето развитие — те трябва да дойдат. И ако Учителят види, че за тебе ще
бъде полезно ще бъде полезно вече да ги овладееш. Той ще ти каже как можеш да ги развиеш
безопасно. Дотогава за тебе е по-добре да не ги притежаваш.
Пази се също и от някои малки желания, обичайни за всекидневния живот. Никога не искай да
блестиш или да се показваш остроумен; не бъди словоохотлив. Добре е малко да приказваш, още по-
добре е изобщо да не говориш, щом не си съвсем уверен, че онова, което искаш да кажеш, е истинно,
добро и полезно. Преди да проговориш, попитай се дали това, което ще изречеш, притежава тези три
качества, ако не, мълчи.
Добре е още отсега да привикваш да мислиш внимателно, преди да говориш, защото, когато
постигнеш посвещение, ще трябва да държиш сметка за всяка своя дума, да не би да кажеш нещо,
което не трябва да се казва. Избягвай всяко сквернословие, всеки безполезен разговор, който
принизява човека: когато се превърне в клюкарство, той е грях. Привикни повече да слушаш, откол-
кото да говориш; не изразявай мнение, ако не го искат от тебе. Някои определят четирите качества
така: да знаеш, да смееш, да искаш, да мълчиш, последното е най-трудно от всички.
Друго желание, което строго трябва да потискаш, е желанието да се бъркаш в чужди работи.
Това, което някой прави или казва, или вярва, не е твоя работа и ти трябва да се научиш да оставяш
човека на мира: той има пълна свобода в мислите, думите и делата си, докато не пречи другиму. Ти
сам искаш за себе си пълна свобода, за да постъпваш тъй, както мислиш за добре, Тогава трябва да
предоставяш същата свобода и нему и когато той упражнява това свое право, нямаш право да го
одумваш.
Ако мислиш, че той постъпва зле, ти можеш да намериш удобен случай да му кажеш лично и
много учтиво защо мислиш така и е възможно да го убедиш, но в повечето случаи това би било една
неуместна намеса. Никога не трябва да коментираш този въпрос пред трето лице, защото това е
крайно погрешно.
Видиш ли някого да се отнася жестоко към дете или към животно, твое задължение е да се
намесиш.
Видиш ли някого да нарушава законите на страната, трябва да уведомиш властите.
Натоварен ли си да поучаваш някого, твой дълг е кротко да посочваш грешките му. Вън от
тези случаи трябва да се занимаваш само със своята работа и да усвоиш добродетелта на мълчанието.

III
Ето шестте особено важни черти на поведението, които Учителят препоръчва:
1. Самоконтрол в мисленето.
2. Самоконтрол в делата.

5
 3. Толерантност.
4. Жизнерадост.
5. Еднонасоченост.
6. Доверчивост.

1. САМОКОНТРОЛ В МИСЛЕНЕТО
Качеството отсъствие на желания показва, че астралното тяло трябва да се контролира,
същото се отнася и за менталното (умственото) тяло. Това означава: контрол над чувствата, така че
да не те обземат гняв и нетърпение; контрол над ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и
ясна; и -чрез ума — контрол над нервите, така че те да бъдат възможно най-малко раздразнени.
Последното е трудно, защото, когато се опитваш да се приготвиш за Пътя, ти не можеш да не
направиш тялото си но-чувствително, така че твоите нерви ще станат лесно раздразними от всеки
шум и тласък и твърде остро ще започнеш да чувствуваш дори най-леките влияния. Обаче ти трябва
да сториш всичко възможно, за да запазиш равновесието си.
Спокойният ум означава още и мъжество — необходимо качество, за да можеш да посрещаш
без страх изпитанията и трудностите по Пътя; това означава също и постоянство — да понасяш по-
лесно всекидневните безпокойства, както и да избягваш постоянните главоболия за дреболии, с
които мнозина губят по-голямата част от времето си.
Учителят учи, че за човека не трябва да има никакво значение това, което му се случва отвън:
скърби, трудности, болести, загуби - всичко това не трябва да го засяга и не трябва да нарушава
спокойствието на неговия ум. Това са плодове на минали дела и когато дойдат, трябва да ги понесеш
радостно, като помниш, че всяко зло е преходно и че твой дълг е да бъдеш винаги радостен и
спокоен. Те принадлежат на твоите минали раждания, не на сегашния ти живот: ти не можеш да ги
измениш, така че е безполезно да се занимаваш с тях. Мисли по-скоро за сегашните си дела, които
подготвят събитията в твоя бъдещ живот, защото тях можеш да измениш.
Не се отдавай никога на скръб и не падай духом. Унинието е зло, понеже то се отразява зле
върху другите и прави живота им по-тежък, а ти нямаш право да вършиш това. Ето защо, ако някога
те обземе такова настроение, веднага се отърси от него.
Ти трябва да контролираш мисълта си и в друга насока: не я оставяй да блуждае. Каквото и да
нравиш, прикови своята мисъл върху него, за да го извършиш както трябва. Не оставяй ума си пра-
зен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпълнят ума ти, щом той
остане свободен.
Употребявай всекидневно умствената си енергия за добри цели: бъди направляваща сила в
посоката на еволюцията. Мисли всеки ден за човек, който живее в скръб или страда, или се нуждае от
по мощ. И преливай в него любовната си мисъл.
Предпазвай ума си от гордост, защото гордостта произтича само от невежество. Невежият се
мисли за велик извършител на едно или друго голямо дело, мъдрият обаче знае, че само Бог е велик,
че всяко добро дело е дело само на Бога.
2. САМОКОНТРОЛ В ДЕЛАТА
Ако мисълта ти е правилна, тя ще се осъществи безпрепятствено. Все пак помни, че истинска
полза на човечеството се принася само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Не трябва да има
леност, а постоянна дейност в добри дела. Изпълнявай само задълженията си и не се бъркай в
работата на друг човек, освен ако това не става с негово позволение, за да му помогнеш. Остави
всеки да върши своята работа така, както сам я разбира; бъди готов винаги да помогнеш там, където
е нужно, но никога не се натрапвай. За мнозина най-трудното нещо в света е да се научат да вършат
работата, която им е отредена, а към това ти трябва да привикнеш. Заради това, че се опитваш да се
заемеш с някаква по-висша дейност, не трябва да занемаряваш обикновените си задължения, понеже,
докато те не бъдат изпълнени, ти не си свободен да служиш на друго дело. Не поемай нови
задължения към света, а изпълни докрай онези, които вече си поел - всички задължения, които ти сам
признаваш за действителни и разумни, а не някакви въображаеми, които друг се опитва да ти
наложи. Ако искаш да бъдеш ученик на Учителя, ти трябва да вършиш обикновените си дела по-
добре от другите, а не по-зле, защото и това ти трябва да правиш в Негово име.
3. ТОЛЕРАНТНОСТ
Бъди напълно толерантен към всички и се отнасяй с разбиране към вярванията на хората от
други религии - така, както се отнасяш и към своите единоверци. Защото тяхната религия, както и
твоята, е път, който води към Всевишния. А за да помагаш на всички, трябва да разбираш всички.

6
 Но за да постигнеш тази пълна толерантност, трябва първо да се освободиш от всякакъв
фанатизъм и от предразсъдъците си. Трябва да знаеш, че обредите не са необходими: иначе ти би се
мислил за по-добър от онези, които не ги изпълняват. Но пък не трябва да осъждаш другите, които
все още извършват обредите. Остави ги да се молят както искат, само че и те не трябва да пречат на
тебе, който знаеш истината:не трябва да ти натрапват онова, което си надраснал. Бъди снизходителен
и благосклонен във всичко.
Сега, когато твоите очи са отворени, някои от старите ти вярвания и обреди може да ти се
видят безсмислени; може и наистина да са такива. Но макар и вече да не вземаш участие в тях, все
пак ги зачитай от любов към онези добри души, които още им отдават значение. Те имат своето
място и своята полза; приличат на онези двойни редове, които като дете са ти помагали да пишеш
право и равно, докато привикнеш да пишеш много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ти си
имал нужда от тях, но сега вече нямаш.
Един велик Учител някога е писал: „Когато бях дете, говорех като дете, чувствувах като дете,
мислех като дете, но като станах мъж, аз изоставих своите детски навици." И въпреки това човекът,
който е забравил своето детство и е изгубил всякаква обич към децата, не може да обучава деца и да
помага на деца. Проявявай търпимост и толерантност към всички хора, отнасяй се еднакво към
всички, каквито и да са те - будисти или индуисти, джайнисти или юдеи, християни или мохамедани.
4. ЖИЗНЕРАДОСТ
Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я понасяш с радост и да приемаш всяко страдание
като щастие, защото това показва, че Господарите на Карма те мислят достоен за помощ. Колкото и
тежка да е тя, бъди благодарен, че не е по-тежка. Помни, че Учителят ще има малка полза от тебе,
докато лошата ти карма не е изразходена и ти не станеш свободен. Като му предлагаш себе си и
своята помощ, ти искаш да се ускори осъществяването на твоята карма и в един или в два живота ти
реализираш това, което иначе би продължило в много съществувания. Но за да я унищожиш най-
бързо, трябва да я понасяш бодро и жизнерадостно.
И друго е важно тук. Трябва да заличиш всяко чувство за собственост. Карма може да ти
отнеме и онези неща, които са ти най-скъпи - дори хората, които са най-близки на сърцето ти. Но и
тогава ти трябва да бъдеш радостен - готов да се разделиш с всички и с всичко. Често Учителят има
нужда да прелее Своята сила в други чрез Своя ученик: Той не може да стори това, ако ученикът
унива. Тъй че жизнерадостта ти трябва да бъде постоянна.
5. ЕДНОНАСОЧЕНОСТ
и трябва да имаш една-единствена цел: да вършиш делото на Учителя. Каквато и друга задача
да се появи в живота ти, никога не трябва да забравяш това. Всъщност не може и да се появи работа,
която да не е Негова, защото всяко полезно и безкористно дело е Негово дело и ти трябва да го
вършиш за Учителя. Ти трябва да изработваш с най-голямо внимание всяка отделна част, тъй че да
можеш да извършиш своето дело с най-голямо съвършенство. Същият Учител бе писал: „Каквото и
да вършиш, върши го от сърце - като за Бога, а не като за хората." Мисли как би изпълнил своята
работа, ако знаеше, че Учителят веднага ще дойде да я види; върши всичко, воден от тази мисъл.
Най-мъдрите биха проумели най-добре какво означава тази фраза. Има и друга подобна, много но-
стара: „С каквато и работа да се захванеш, вложи в нея всичко."
Еднонасочеността означава също, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по
който си тръгнал. От него не бива да те отклоняват никакви изкушения, никакви светски удоволст-
вия, нито пък светските привързаности. Защото ти самият трябва да станеш едно с Пътя. Той трябва
да се превърне в твоя собствена природа, така че да го следваш, без да има нужда да мислиш за него,
и да не можеш да се отделиш от Пътя. Ти, Монадата, си решил това. Да се откъснеш от Пътя би
значело'да се откъснеш от себе си.
6. ДОВЕРЧИВОСТ
Трябва да имаш доверие в своя Учител, трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя,
ти ще Му се довериш докрай, през много животи смърти. Ако още не си Го видял, ти все пак ще
трябва да се опиташ да почувствуваш Неговото същество и да Му се довериш, защото, ако не сториш
това, знай: дори самият Той не е в състояние да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да
има и пълно преливане на любов и сила.
Трябва да имаш вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре? Ако така смяташ,
ти не се познаваш, ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но
ти, истинският ти, си искра от Божествения Пламък и Бог, който е всемогъщ, пребивава в теб и
поради това няма нищо, което да не можеш д постигнеш, стига само да го пожелаеш. Кажи си: „Това,

7
което е направил един човек, всеки човек може да го направи. Аз съм човек, но аз съм също и Бог в
човека: аз искам и мога да направя това, ще го направя." Защото твоята воля трябва да бъде като
закалена стомана, ако искаш да встъпиш Пътя.
IV
Любовта е най-важното от всички качества, защото, ако тя е достатъчно силна в човека, той
ще придобие всички други качества, а те без нея не биха били достатъчни. Тя често се тълкува като
силно желание на човека да се освободи от кръга на раждането и смъртта и да се съедини с Бог; Но
това тълкуване звучи егоистично и предава само част от съдържанието. Любовта не е толкова
желание, колкото воля, решение, съсредоточаване. За да постигне своята цел, това решение трябва да
изпълни цялото ти същество, така че в тебе да не остане място за никакво друго чувство. Наистина
любовта е волята да бъдеш едно с Бога, и то не за да можеш да се избавиш от труд и от страдание, а
за да работиш заедно с Него и както тъй благодарение на дълбоката си любов към Него. Защото Той
е любов и ако искаш да станеш едно с Него, ти също трябва да се изпълниш със съвършено безко-
ристие и любов.
Във всекидневния живот значението на това качество е двойно: първо, да внимаваш добре, за
да не причиниш вреда и страдание на никое живо същество; второ, да използуваш всеки
благоприятен случай, за да помогнеш с нещо, когато можеш.
Преди всичко не причинявай страдания. Има три гряха, които причиняват повече зло от
всичко друго в света: интригантството, жестокостта и суеверието, защото те са престъпления против
любовта. Човек, който желае да изпълни сърцето си с любов към Бога, трябва да бъде постоянно
нащрек, за да не изпадне в тези три гряха. Виж какво представлява интригантството: то започва с
лоша мисъл, а това само по себе си вече е престъпление. Защото във всеки човек и във всяко нещо
има добро, във всеки човек и във всяко нещо има зло. Ние можем да усилваме което и да е от тях,
като мислим за него, и по този начин можем подпомагаме или да спъваме еволюцията, можем да
изпълняваме волята на Логоса или да му противим. Когато мислиш за злото в другия, ти вършиш
едновременно три лоши неща:
1. Изпълваш пространството около себе си със зли мисли вместо с добри и по този начин
увеличаваш страданията в света.
2. Ако мислиш за злото в другия, ти храниш това зло и го засилваш и така правиш своя брат
по-лош вместо по-добър. Но обикновено злото не е в него, а ти просто сам си го измисляш. И тогава
твоята лоша мисъл изкушава твоя брат и го въвежда в грях, защото, ако той още не е съвършен, ти
можеш да го направиш такъв, какъвто си го мислиш.
3. Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли вместо с добри: така спъваш своя собствен
растеж и вместо да облагородиш душата си, ти я превръщаш в грозно и отвратително зрелище за
тези, които могат да виждат.
Интригантът, незадоволен от злото, което е сторил на себе си и на своята жертва, с всички
сили се опитва да направи и други хора съучастници в своето престъпление. Ревностно им съобщава
своята злоумишлена клевета, като се надява, че те ще й повярват, и тогава всички се съюзяват с него,
за да разпространяват лошите думи за бедния страдалец. И това продължава ден след ден и се прави
не само от един човек, а от хиляди. Започваш ли да виждаш колко низък и ужасен е този грях?
Трябва съвсем да го избягваш. Никога не говори лошо за когото и да било, откажи се да слушаш
когато някой говори лошо за другиго, кротко го прекъсни: „Това може би не е вярно, а дори и да е
вярно, по-добре е да не се говори за него."
Има два вида жестокост: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено
причинява болка на друго живо същество, и това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на
дявола, отколкото на човека. Ти може би ще кажеш, че никой човек не би сторил подобно нещо;
обаче хората често са вършили това, всекидневно го правят и днес. Правили са го инквизиторите и
много религиозни хора в името на своята религия. Това вършат и вивисекторите, също така
постъпват и много училищни възпитатели, за които това е нещо обикновено. Всички тези хора се
опитват да извинят своята грубост, като казват, че било обичай, но едно престъпление не престава да
бъде такова само заради това, че го вършат мнозина. Карма не държи сметка за обичая, и карма на
жестокостта е най-ужасната от всички. В Индия поне няма извинение за такива обичаи, понеже на
всички е добре известен Законът - никому да не причиняваш страдания. Съдбата, която ще постигне
жестокия, трябва да падне също и върху всички онези, които излизат нарочно да убиват Божиите
създания и наричат това „лов", „спорт"...
Такива неща ти няма да вършиш, аз зная, и от любов към Бога, когато ти се представи случай,

8
ти открито ще въстанеш против тях. Но има жестокост както в дела така и в думи. Който каже една
дума с намерение да обиди някого, вече е извършил това престъпление. Ти и това няма да правиш, но
понякога само една необмислена дума обижда толкова, колкото и една злобна приказка, тъй че ти
трябва да се пазиш и от неволна жестокост.
Тя обикновено е плод на безразсъдство. Някой е така завладян от лакомия и скъперничество,
че дори и не помисля за страданията, които причинява на другите, като им плаща много малко или
като оставя жена си и децата си почти да умират от глад. Друг мисли за своята собствена похот и
малко се интересува колко души и тела съсипва, за да я задоволи. Трети, само за да не се обезпокои
за няколко минути, не плаща на своя работник, когато трябва, като изобщо не мисли за трудностите,
които му причинява по този начин. Толкова много страдания се дължат просто на нехайство, когато
човек, улисан в грижи по себе си, съвсем не помисля как се отразява неговото поведение върху дру-
гите. Но карма никога не забравя и не държи сметка за факта, че хората забравят. Искаш ли да встъ-
пиш в Пътя, трябва да мислиш за последствията от това, което правиш, иначе ще извършиш необ-
мислена жестокост.
Суеверието е другото голямо зло, което е причинило ужасяващи жестокости. Онзи, който е
роб на суеверието, презира по-мъдрите и се опитва да ги принуди да вършат същото, което и той.
Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени заради суеверието, че трябва да се
принасят в жертва животни, и заради едно още по-жестоко суеверие - че човекът бил имал нужда да
се храни с месо. Помисли за безчовечното отношение към потиснатите касти и виж до каква
безсърдечна жестокост могат да стигнат дори онези, които знаят закона за братството.
Подтикнати от тоя призрак на суеверието, хората са извършвали хиляди престъпления - в
името на Бога на Любовта. Бди прочее най-зорко, за да не остане в тебе и най-малката следа от него.
Тези три престъпления трябва да се избягват: те възпират съдбоносно всеки напредък, понеже
са грехове против Любовта. Обаче ти трябва не само да се въздържаш от зло, но и действено да рабо-
тиш за доброто. Ти трябва дотам да си изпълнен от силното желание да служиш, че винаги да си
нащрек, за да помагаш на всички около себе си - не само на хората, но и на животните и растенията.
Услужвай в малките неща всеки ден, за да ти стане навик, та да не пропуснеш редкия случай да
принесеш по-голяма полза, когато ти предстои да извършиш някое велико дело. Защото, ако ти жа-
дуваш за единение с Бога, то не е заради самия тебе, а за да станеш проводник, по който да се излее
Неговата Любов и да стигне тя до твоите братя.
Който е в Пътя, той не живее вече за себе си, а за другите, той се е самозабравил, за да може да
им служи. Той е перо в ръката на Бога, чрез което Божията Милост се излива тук долу и намира такъв
израз, какъвто тя не би могла да има без този посредник. И при това той е в същото време едно живо
огнено перо, от което струи пламъкът на Божията Любов, горяща в сърцето му и озаряваща света.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш; волята, която насочва мъдростта; любовта,
която вдъхновява волята - ето качествата, които трябва да придобиеш. Воля, Мъдрост и Любов са
трите лица на Логоса и ти, който искаш да се запишеш в армията на неговите служители, трябва да
направиш зрими тези лица в света.

Чуй на Учителя словата:

Ревниво бди над светлината скрита!
В повелята Му ти се вслушвай свята
дори сред битка страховита.

Най-слабия Му знак лови

поглъщай тихия Му шепот вдън душата,
взрян в Него над човешките глави -
през гръмовитите напеви на земята.

9
 ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
Елена Блаватска

Посвещава се на малцина
ПРЕДГОВОР
Следващите страници са извлечени от Книгата па Златните Правила, едно от съчиненията,
които на Изток се дават в ръцете на учениците от мистичните школи. Тяхното изучаване е
задължително и за онази окултна школа, ученията на която са възприети от мнозина теософи. Много
от тези изречения аз помнех наизуст, така че ми бе лесно да ги преведа на английски.
Известно е, че в Индия методите за психическо развитие са различни при всеки Гуру и не само
защото учителите принадлежат към някоя от шестте [ортодоксални — астика] индийски
философски школи, но още и поради това, че всеки Гуру има свой собствен метод, който той пази в
дълбока тайна. Отвъд Хималаите обаче тези различия изчезват и методът в езотеричните школи е
един, освен ако Гуру не е някой прост лама, който малко се отличава от своите ученици.
Съчинението, от което превеждам, представлява част от поредицата, откъдето са взети и
шлоките на Книгата на съзерцанието, които послужиха като основа за Тайното Учение1.
Книгата на Златните Правила има еднакъв произход с мистичното съчинение Парамартха,
което според легендата за Нагарджуна било дадено на великия архат2 от нага, или „Змиите", както са
се наричали древните Посветени. Но колкото и да са оригинални и благородни мислите и основните
постановки в тази книга, те често се срещат под различна форма в много санскритски писания като
например в Дхянешвари, великолепна мистична книга, където в огнени краски Кришна описва на
Арджуна състоянието на един напълно просветлен йогин. Същите идеи намираме и в някои
Упанишади. И това е напълно естествено, защото повечето - не всички - велики Архати, първи
последователи на Гаутама Буда, са били арийци, а не монголи, особено тези от тях, които са се
преселили в Тибет. Произведенията дори само на един Арясангха са твърде многобройни.
Оригиналите на тези Правила са изрязани върху продълговати плаки, а копия от тях са
правени често върху дискове. Тези плаки или дискове се пазят обикновено върху олтарите на
храмовете, близо до които се е развивала дейността на езотерични школи на Йогачара3. Оригиналите
са написани по различен начин, понякога на тибетски, но най-често с идеографични знаци.
Свещеният език Senzar, въпреки че има своя собствена азбука, може да се предава чрез различни
видове криптограми. Друг способ, наречен на тибетски lug, се състои в употребата на цифри и
цветове, при което всяка от тях отговаря на определена буква от тибетската азбука (тридесет прости
и седемдесет и четири съставни букви). Така се съставя пълна криптографична азбука. Когато се
употребяват идеографични знаци, има определени способи за разчитане на текста: един от тези
способи се състой в това, че дванадесетте знака на зодиака и седемте основни цвята на дъгата, всеки
от последните в три отсенки: светла, основна и тъмна - заменят тридесетте и три букви на
обикновената азбука и от тях се съставят думи и изречения. При този способ дванадесетте знака на
зодиака, повторени пет пъти и съединени с петте елемента и седемте цвята на дъгата, образуват
пълна азбука, състояща се от шестдесет букви и дванадесет знака. Знакът, поставен в началото на
текста, служи като указание дали четецът да го разчита на санскрит или по китайския идеографичен
способ. Но най-лесен начин за изписване е този, който позволява на читателя да не си служи с
никакъв определен език, а само със знаци и символи, които - също като арабските цифри - са били
общо достояние на всички посветени мистици и на техните последователи в различни страни. С тази
особеност се отличава китайското писмо, което може да бъде разчетено от всички, които владеят
неговия ключ: японецът може да разчита това писмо толкова добре, колкото и китаецът.
Книгата на Златните Правила - някои от които са дадени още в предбудистката епоха, а
някои по-късно - съдържа около деветдесет отделни кратки афоризма. Много години преди това аз
знаех тридесет от тях наизуст. За да възстановя и останалите, би трябвало да се ровя в моите записки,
които съм правила в един период от двадесет години. Освен това някои от тях не могат да бъдат
оповестени на света, твърде себелюбив и твърде привързан към чувствените удоволствия и
съвършено неподготвен да възприеме такава възвишена етика: защото само човек, който упорито и
сериозно се домогва до самопознание, може да изслушва напътствия от този род.
Въпреки това именно с подобни възвишени идеи са изпълнени многобройни томове от
източната литература, особено Упанишадите. „Изкорени всяко желание за живот" - казва Кршна на
Арджуна. Защото това желание се таи само в тялото, в обвивката на въплътеното Аз, а не в самия Аз,
който е „вечен, нерушим, който не убива и не може да бъде убит" (Катхопанишада). „Изкорени

10
усещанията - учи Сутта-нипата, - еднакво приемай и радост и скръб, и печалба и загуба, и победа и
поражение" и „търси убежище само във Вечното". „Изкорени чувството на обособеност" - повтаря
Кршна толкова пъти. Умът (манас — вътрешното сетиво), увлечен от блуждаенето на страстите, пра-
ви душата4, безпомощна като кораб, люшкан от вълните (Бхагавад-гита 11.70).
Ето защо бе необходимо да се направи грижлив подбор на онези правила, които най-добре
биха подхождали на малцината истински мистици от Теософското общество и които отговарят на
техните духовни нужди. Само тези малцина могат да оценят словата на Кришна - Висшия Аз
(парамат-ма): „Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. Никога нито аз, нито ти сме
преставали да съществуваме, нито пък тези владици на людете; така и в бъдеще никой от нас не ще
престане да съществува" (Бхагавад-гита II. 12).
В този мой превод аз се опитах да запазя поетичната красота на езика и на образите, с каквато
се отличава оригиналът. Доколко това мое старание се е увенчало с успех, нека читателят отсъди сам.
1889
Елена Блаватска

Отломък I
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
Тези поучения са за ония,
които не познават опасностите иддхи5 .
Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, „Беззвучния Звук"6, и да го проумее, той трябва
да достигне пълно съсредоточаване7.
Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери Повелителя8 на своите
чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ученикът трябва да надвие убиеца.
Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са
недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша
множеството, тогава ще различи Единия, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само — не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното9 и ще встъпи в царството
на истинното10.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се
закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за
шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната све-
тулка. Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието,
тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух
Гласът на Безмълвието
и ще рече:
Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в
своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята
душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е
прах.
Ако разцъфващата твоя душа12 се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на
гърмящия глас на Великата Илюзия13; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена
от воплите на скръбта, тя отстъпи - подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност,
узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега,
който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение
върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в
паяжината на измамата14.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени
примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"15. Тази земя, о, ученико
несве-дущ, е само печално преддверие, което води в сум-рак, зад който се разстила долината на
светлината - Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей.

11
 Великият Закон казва: „За да познаеш мировия Все-Аз16, ти трябва да познаеш своето
собствено Аз, ти трябва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава
ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица17. Наистина сладък е покоят под крилете на
Това (тат), което не подлежи на раждане и смърт, което е АУМ18 в продължение на безконечните
векове19.
Възнеси се върху Птицата на Живота, ако искаш да го познаеш20.
Пожертвувай живота си, ако искаш да живееш21.
Предстои ти, о, морни страннико, да преминеш три чертога до края на много трудния Път. Три
чертога, о, победителю на Мара22, водещи през трите състояния23 в четвъртото24, а оттам в седемте
свята25, в Световете на Вечния Покой.
Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.
Името на първия чертог е Неведение26.
Това е чертогът, в който ти най-напред си видял светлината, в който живееш и в който ще
умреш27.
Името на втория е Чертог на Познанието.
В него твоята душа ще намери разцъфтяването на живота, но под всеки цвят се е свила змия28.
Името на третия чертог е Мъдрост', зад него се простират безграничните води на акшара29,
непресекващият извор на Всезнанието30.
Ако искаш да преминеш безопасно първия чертог, недей позволява на своята душа да взема
огньовете на въжделението за слънчева светлина, които пламтят в него. Ако искаш безопасно да пре-
минеш през втория, недей забавя стъпките си, за да вдъхваш благоуханието на опияняващите цвето-
ве. Ако искаш да се освободиш от веригите на Карма31 в тази призрачна страна.
Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия.
Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.
Търси Онзи32' който ще ти даде живот, в Чертога на Мъдростта - той се намира отвъд
пределите, зад които изчезват сенките и където светлината на Истината сияе в неугасима слава.
Несътвореното живее в тебе, ученико, както живее то и в Чертога на Мъдростта. Ако
пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си
тъмните покрови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да
застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защото иначе те не ще могат да се слеят в
една светлина. Когато видиш своето собствено незнание33, бягай от Чертога на Познанието. Опасна е
неговата коварна красота и ти трябва да преминеш През него само за изпитание. Пази се - да не би
душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да забави своя ход и да попадне във властта на-
неговата призрачна светлина.
Тази светлина блика от драгоценния камък в короната на великия съблазнител Мара.
Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение.
Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните
пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борба с демона на илюзията, издевателствуващ над
нея, се връща на земята като робиня на Мара.
Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат над бурното море на живота,
как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, падат една след друга в надигащите се вълни.
Тласкани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, те потъват във водовъртежите и
изчезват в първата разкрила се бездна.
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и пожелаеш да достигнеш Долината на Блаженството,
здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще
те откъсне от цялото.
Не позволявай на „Родения в Небесата"34, потопен във вълните на Мая35' да се отделя от
единия Отец36, но домогвай се така, че огнената сила37 да се отдръпне в най-съкровените покои на
твоето сърце38, в своята истинска обител.
И тогава тази сила ще се вьздигне от твоето сърце в шестата област, средната - в средата на
твоето междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълнява
всичко.
Само тогава можеш ти да станеш „Небесен Странник"39, който побеждава ветровете, що се но-
сят над водите, и който със своите стъпки не докосва вълните.
Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш
гласа на Бога, който е в тебе, но седем различни начина.

12
 Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима.
Вторият — звучащ като сребърния кимвал на неземния Дух40, който пробужда блещукането на
звездите.
Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина.
Подир него следва мелодия от струните на саз41.
Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бамбукова флейта.
И ще премине в тръбен зов.
Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовити облаци.
Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече.
Когато цялата твоя личност42 е победена и повалена в нозете на Учителя, тогава ученикът се
слива с Единия и пребивава в Него43.
Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищожиш своето „тяло на желанията"44, да очистиш
своето „мисловно тяло и да направиш сърцето си непорочно.
Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци,
блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искрящи в първите утринни зари на слънцето
върху свещения лотос, щом капнат на земята, се смесват с прахта... Виж - чистият бисер се превръща
в кално петно.
Бори се с нечистите си мисли отрано, преди да те овладеят. Не ги щади, така както те не те
щадят. Защото ако им отстъпиш и те пуснат корен и започнат да растат, тогава знай: твоите мисли
наистина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи.
Защото тази сянка ще започне да расте, да се увеличава по обем и сила и пораждащият се мрак ще
погълне твоето същество, преди да успееш да забележиш присъствието на тъмната сила.
Преди твоята съкровена сила46 да те направи божествен, волята ти трябва да излезе победител
от битката с тялото на желанията (кама-рупа).
Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат47. Един от тях трябва да изчезне, защото
те не могат да пребивават заедно.
Преди да прозре разумът на твоята душа, зародишът на личността трябва да бъде разрушен,
червеят на чувствеността - унищожен, без възможност за възвръщане към живот.
Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не станеш този Път48.
Нека твоята душа се вслушва във всеки страдалчески вик така, както свещеният лотос открива
сърцето си, за да се опие от лъчите на утринното слънце.
Не допускай палещото слънце да изсуши макар и едничка сълза, преди ти сам да я изтриеш от
очите на скърбящия.
Дори всяка гореща сълза човешка да се отрони в дълбините на твоето сърце и да пребивава
там; недей я изтрива, докато не отстраниш породилата я скръб.
О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи
полето на нескончаемите състрадание. Само върху оросена почва разцъфва полунощният цвят на
Буда49, най-редкият измежду всички цветове. Това е зърно на освобождението от раждане и смърт.
Го отделя Архата и от духа на разприте, и от въжделенията и го води през долината на битието
към мир и блаженство, 'което е достъпно само Е долината на Безмълвието и на Небитието50.
Убий желанието, но като го убиваш, пази се те да не възкръсне отново.
Убий любовта към живота, но ако убиваш любовта към живота51, прави това не от жажда за
вечен живот, а от желание да замениш временното с вечното.
Не желай нищо. Не разпалвай сърцето си против Карма52 и не роптай срещу неизменните
закони на природата.
Бори се само с личното, преходното, непостоянното, което е обречено на унищожение.
Помагай на природата и работи заедно с нея и тогава природата ще признае в тебе един от
своите творци и ще ти се покори. И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра,
и ще простре пред твоя поглед съкровищата, заключена в дълбините на нейната непорочна, девствена
гръд Неопетнена от плътски допир, тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които
никога не се скланят и за които няма покрови във всички природни царства.
Тогава тя ще ти покаже средства и насока, първия вход53 и втория, та чак до седмия. И отвъд
тях целта, зад пределите на която, къпеща се в лъчите на духовна светлина, се намира неизказана
Слава която не може да види никой освен зрящата душа.
Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Без
мълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъпалата на страданието и

13
скръбта; само гласът на светостта може да ги утеши. Горко ти, ученико, ако донесеш макар един
порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдещ низвергнат.
Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждения и грехове и преди да дръзнеш
да преминеш през широката пропаст на телесността, ти трябва да си умиеш нозете във Водите на
Отречението. Горко на този, който се осмели с нечисти нозе да оскверни макар и едно стъпало.
Черната леплива кал ще се втвърди, ще обхване стъпалата и ще прикове дръзкия на място. И също
като птица, уловена в коварните примки на птицеловеца, той не ще може да се придвижи вече нап-
ред. Неговите пороци ще се облекат в образи и ще го повлекат надолу. Неговите грехове ще издигнат
глас, подобен на хохот и виене на чакали при залез-слънце. Неговите мисли ще станат неприятелска
войска, която ще го хване и отведе като пленен роб.
Убий своите желания, ученико, обезсили своите пороци, преди да тръгнеш по върховния Път.
Унищожи своите грехове, направи ги навеки безгласни, преди да започнеш своя възход.
Смири своите мисли и устреми цялото си внимание върху своя Учител, Който ти още не
виждаш, но Когото вече предчувствуваш.
Съедини всичките си чувства в едно чувство, ако искаш да бъдеш в безопасност от врага.
Иначе няма да се открие за твоите очи стръмната пътека, която води към Учителя.
Дълъг и измерителен е пътят, който се разстила пред тебе.
Единствено съжалението за миналото, което си оставил зад гърба си, може да те повлече
надолу и ти отново ще трябва да започнеш своето тежко въздигане нагоре.
Не се оглеждай назад, или си погубен. Не вярвай, че въжделението може да се унищожи, като
го кърмиш и удовлетворяваш: това е лъжа, внушена от Мара. Чрез такова кърмене порокът се
разраства и става все по-силен, така както червеят в сърцето на цветеца става по-голям и тлъст.
Розата трябва отново да стане пъпка, изникнала от родното стебло преди този червей да
подяде сърцето на цвета и изпие жизнения му сок.
Златното дърво54 ражда драгоценни пъпки, преди неговият ствол да повехне от бурите.
Ученикът трябва да стане като дете преди още първият звук да стигне до слуха му.
Светлината от Единия Учител - неугасимата златна Светлина на Духа - хвърля върху ученика
своите светозарни лъчи още от самото начало на Пътя: те пронизват гъстите, тъмни облаци на те-
лесността. Ту тук, ту там тези лъчи я озаряват подобно слънчевата светлина, която пронизва гъстия
листак на вековните лесове и пада на земята като светли петна. Но помни, ученико: докато плътта не
престане да желае, главата не охладнее и душата не стане твърда и чиста като блестящ елмаз, Сия-
нието няма да проникне в съкровения покой на твоята душа; То не ще съгрее сърцето и мистичните
звуци55 от духовните висоти56 няма да достигнат до твоя слух, колкото и ревностно да слушаш на
първото стъпало.
Докато не чуеш, ти не можеш да видиш.
Докато не започнеш да виждаш, ти не можеш да чуеш.
Да виждаш и да чуваш — ето второто стъпало.
Когато ученикът, като си закрие очите и ушите и спре дишането си, недостъпен за външния
мир, вижда и чува, възприема с обонянието и вкуса си, когато неговите четири чувства се слеят и са
готови да преминат в петото — вътрешното осезание57, тогава ученикът стъпва на четвъртото
стъпало.
А на петото, о, победителю на своите мисли, ти трябва отново да убиеш всичките си чувства
без възможност за възвръщането им към живот58.
Ограничи ума си от всички външни предмети, от всички привидности. Въздържай се от
вътрешни образи, да не би да хвърлят тъмни сенки върху Светлината на твоята душа.
Отсега нататък ти си достигнал пълно Съсредоточаване — шестото стъпало. А когато
преминеш на седмото, о, ти, който си познал щастието, тогава няма да виждаш вече свещеното Три59,
защото сам ще станеш Триединен. Ти и твоят ум — пребиваващи редом като близнаци, а над тях ще
се разгори звезда60 - целта на твоите стремежи. „Три", които пребивават в слава и в неизказано
блаженство, отсега в света на мая нямат вече име. Те са се слели в една Звезда, в огън пламтящ, но
неизгарящ, в този огън, който облича61 Пламъка.
Ти си достигнал, о, победоносни ученико, това, което людете наричат дхяна 62 -
предпоследното стъпало, след което следва последното стъпало — сам ад х и63.
Отсега нататък твоят „Аз" се е потопил в Единия Аз, слял се е с този Аз, от който се е
излъчило твоето битие.
Къде е прочее твоята индивидуалност, ученико, къде е самият ученик? - Искра, изчезнала в

14
Пламъка, капка в недрата на океана,, непреходен лъч, станал „Всичко" - и вечно сияние.
Отсега нататък ти си и работник, и свидетел, и светъл център, и излияние на лъчи, Светлина в
Звука и Звук в Светлината.
Всичките пет прегради са ти познати, о, благословени. Ти си ги преодолял, ти - хранител на
четирите Истини64.
Светлината, която пада върху тях, произлиза от самия теб, о, ти, който си бил досега ученик, а
отсега ставаш Учител.
Из четирите вида Истини:
Не си ли минал ти през познанието на страданието? - истина първа.
Не си ли победил ти властителя Мара65 в преддверието, което води в царството на съблазните?
-истина втора.
Не си ли завладял ти третата истина, като си надвил греха пред третата врата?
Не си ли стъпил ти на Пътя66, що води към познание? — истина четвърта.
Пребивавай прочее отсега нататък под дървото бодхи, което е съвършенство на всяко
познание, защото знай: ти си завладял самайхи - твоето зрение е безпогрешно и съвършено.
Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и
Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не
подлежи на промяна, недостъпен за греха, Седем Звука в един
Глас на Безмълието.
ОМ ТАТ САТ

Отломък II
ДВА ПЪТЯ
А сега, о, Учителю на Състраданието, показвай пътя на другите. Наглеждай тези, които хлопат
и очакват в тъма и незнание да се разтворят пред тях вратите, водещи към Благия Закон! Гласът на
търсещите:
- Милостиви, няма ли да ни откриеш Учението на Сърцето68? Ще отхвърлиш ли молбата на
твоите слуги - да ги въведеш в Пътя на Освобождението?
Отговаря Учителят:
- Пътищата са два; великите съвършенства - три; добродетелите — шест; те преобразяват
смъртния в „Дърво на Познанието"69.
Кой ще се приближи към тях?
Кой пръв ще се удостои да ги следва?
Кой пръв ще чуе учението за двата Пътя, които се сливат в един Път - разбудената истина за
Съкровеното Сърце70?
Законът, който наред с учението внушава Мъдрост, който разказва повестта за скърби и
печали.
О, горко на мене, който знам, че източникът на Живота е достъпен за всички, че всички могат
да бъдат в единение с Великата-Душа и въпреки това, притежавайки такъв дар, хората не се ползуват
от него!
Погледни: подобно на луната, сияеща в тихите води, Мировата Душа (алая) се отразява и във
великото, и в малкото, и в най-дребния атом и все пак не достига до сърцата на всички. Ах, защо
толкова малко хора се ползуват от безценния дар да познават истината, вярно да разбират същест-
вуващото и да проникват в Небитието!
Ученикът казва:
- О, Учителю, какво да сторя, за да постигна мъдростта? О, Мъдри, какво да нравя, за да се
приближа до съвършенството?
- Търси Пътя. Но бъди чист в сърцето си, преди да се впуснеш в пътя. Преди да направиш
първата стъпка, научи се да различаваш истинното от неистинното, преходното от вечно
пребиваващото. И най-много от всичко се стреми да различаваш знанието на ума от душевната
Мъдрост - „Учението на Окото" от „Учението на Сърцето".
Наистина незнанието прилича на затворен сьсьд, лишен от въздух, а душата - на птица,
заключена в този съд. Не издава звук и не трепва с криле сладкогласната певица, мълчи вцепенена,
докато, изтощена, не изпусне дух.
Но дори самото незнание е по-добро, отколкото познанието на ума без душевна Мъдрост,
която едничка може да го осветли и насочи.

15
 Семената на Мъдростта не могат да покълнат и да се развият в пространство, лишено от
въздух. За да живее и да жъне опит, душата се нуждае от простор и дълбина, от упътвания, които да я
възвисят нагоре — към Диамантената Душа71. Не търси такива упътвания в царството на Мая, а се
издигни над илюзиите, търси Вечното и Неизменното72, като не се доверяваш на моментните
влечения на своя ум.
Понеже умът прилича на огледало: отразявайки, той се покрива с прах 73. И само душевната
Мъдрост — със своя нежен полъх - може да смете от него праха на нашите илюзии. Стреми се, о,
начеващи, да съчетаеш своя ум и своята душа в едно.
Избягвай незнанието, но избягвай също и илюзиите. Отвърни лицето си от измамите на този
свят; не се доверявай на своите чувства, защото те са лъжливи. Но вътре в себе си - вътре в ковчега
на своите усещания - търси в Безличното своя истински Аз74 и като го намериш, взирай се в своята
собствена дълбина; и ще станеш „Просветлен"75.
Избягвай похвалите, о, благоговейни: похвалите водят към самоласкаене. Твоето тяло не си ти
самият, твоето истинско Аз е безтелесно и не ще го затрогнат нито похвали, нито осъждания.
Самодоволството прилича на висока кула, на чийто връх се е покачил надменен глупец. Там се
е затворил той в гордо уединение, ненаблюдаван от никого освен от самия себе си.
Лъжовното учение се отхвърля от Мъдрия и се разсейва по вятъра от Благия Закон. Неговото
колело се върти еднакво и за смирените, и за горделивите. „Учението на Окото" е за тълпата; „Учени-
ето на Сърцето" - за избраници. Първите в гордостта си гръмогласно заявяват: „Вижте, аз зная";
последните, които смирено са събирали зърното в житницата си, се изповядват в тишина: „Тъй съм
слушал аз"76.
„Великият Пресейвач" - името му е „Учение на Сърцето". Колелото на Благия Закон е в
непрекъснато бързо движение; то мели ден и нощ. То отделя непотребните остатъци от златното
зърно, триците - от чистото брашно. Ръката на Карма върти колелото; неговите обороти отбелязват
биенето на сърцето й.
Истинското знание е брашно, лъжезнанието — трици. Ако искаш да се храниш с хляба на
Мъдростта, замеси го в чистите води на безсмъртието (амрта). Ако замесиш триците в росата на
илюзиите (мая), ти ще приготвиш храна само за черните птици на смъртта, за птиците на раждането,
разрухата и скръбта.
Ако ти кажат, че можеш да станеш Архат само като престанеш да обичаш всичко
съществуващо, отвърни им, че това е лъжа.
Ако ти кажат, че можеш да достигнеш освобождение само като вьзненавидиш майка си, като
пренебрегнеш сина си и се отречеш от баща си; като се откажеш от всяко състрадание към хората и
зверовете - отвърни им, че е лъжлив техният език.
Така твърдят неправоверните77.
Ако вземат да те учат, че грехът произлиза от дейността, а блаженството — от бездействието,
отвърни им, че се заблуждават. Съзнанието за мимолетността на всяка човешка дейност,
освобождението на душата от оковите на робството но пътя на прекратяването на греховете и
грешките - не е за превъплъщаващите се души78. Така казва „Учението на Сърцето".
Дхарма79 на „Окото" е въплъщение на външното и преходното.
Дххарма на „Сърцето" е въплъщение на Божествената Мъдрост80, на Постоянното и
Пребиваващото.
Светилникът гори ярко, когато елеят и фитилът са чисти. За да ги запазим такива, необходимо
е очистване. Но пламъкът не чувствува това. „Клоните на дървото се поклащат от вятъра, стволът си
остава неподвижен."
Двете начала - и дейното, и бездейното - могат да се съвместяват в тебе: твоето тяло нека бъде
в движение, умът ти в покой, а душата - прозрачна и светла като планинско езеро.
Ще вьзжелаеш ли да станеш йогин в кръговрата на времената? В случай, че възжелаеш:
Не вярвай, че пребиваването в тъмните лесове, в гордо уединение и далеч от хората; не
вярвай, че храненето с листа и корени и утоляването на жаждата със сняг от планински върхове - не
вярвай, о, благоговейни, че това ще те доведе до Окончателното Освобождение.
Не мисли, че като трошиш своите кости и терзаеш плътта си, ще достигнеш до сливане със
своето „безмълвно Аз"81. Не мисли, о, жертво на своята собствена сянка82, че твоят дълг към
природата и човека ще бъде изпълнен, ако бъдат победени греховете на твоята груба обвивка.
Благословените не са придавали стойност на тази придобивка. Когато Владетелят на
Милосърдието, Лъвът на Закона83, прозрял истинската причина за човешкото страдание, веднага

16
напуснал сладостния, но себелюбив покой на тихите пустини и от отшелник 84 станал Учител на
човечеството. Достигнал нирвана, Благословеният започнал да проповядва по планини и долини и да
поучава из градовете хората и боговете85. Сей добри дела и ще пожънеш техните плодове.
Бездействието в делото на милосърдието се превръща в действие на смъртоносен грях.
Така говори Мъдрият.
Ще започнеш ли да се въздържаш от дейност? Не, по този начин твоята душа няма да достигне
Освобождение. За да достигнеш нирвана86 е необходимо да добиеш самопознание, което е рожба на
дейна любов.
Уподоби се на търпеливия, който не се бои от несполуки и не се домогва до успех. Устреми
взора на своята душа към Звездата, от която се излъчва твоят духовен Аз87, към пламенеещата Звезда,
сияеща всред невзрачните дълбини на Вечното Битие, в безпределните полета на Неведомото.
Облечи се в постоянство, подобно на този, който търпи докрай. Твоите сенки живеят и
изчезват, но „познаващият в тебе"88 пребивава навеки: той е този, който е бил, е и ще бъде, за когото
часът не ще удари никога.
Ако искаш да пожънеш сладък мир и покой, засявай полето на бъдещия живот с достойни се-
мена. Приеми скръбта на рождението.
Отстъпи от слънчевата светлина в сянка, за да сториш място на другите. От сълзите, които
оросяват знойната почва на скърбите и страданията, израстват цветя и плодове: това е справедливото
вьздаяние на Карма. От нажеженото'горнило на човешкия живот, откъдето бълват облаци дим, се
въздигат крилати пламъци... те се възнасят към небето и под зоркото око на Карма се сплитат в чудна
тъкан - в трите светли телесни Одеяния на върховния път.
Тези одеяния се наричат: нирманакая, самбхога-кая и дхармакая89 - покрови на Праведността.
Одеждите на „Посвещението"90 наистина дават на човека вечна светлина. Те му носят
Мъдрост, която унищожава жилото на личността; те спират за него колелото на преражданията, но -
ученико -те убиват и състраданието. Защото съвършените буди, облечени в славата на дхармакая, не
могат вече да съдействуват за спасението на човека. Уви! Ще бъдат ли пожертвувани всички за един,
цялото човечество за благото на едного?
Знай, о, начеващи, че това е Откритият път, пътят към себелюбивото блаженство, от който
се отвръщат бодхисаттвите на тайното Сърце, будите на Състраданието.
Да живееш за благото на човечеството е първата стъпка. Да осъществиш шестте светли
добродетели91 - втората.
Този, който се облича в смирените одежди на нирманакая, той се отрича от своето вечно
лично блаженство, за да съдействува за спасението на човека. Да достигнеш блаженството на
нирвана и да се отречеш от него - това е последната стъпка, най-възвишената по Пътя на
Себеотричането.
Знай, о, ученико, това е „Съкровената Пътека", избрана от будите на Съвършенството - тези,
които се жертвуват от състрадание към по-слабите души.
Но ако „Учението на Сърцето" е за тебе шеметен полет; ако ти сам се нуждаеш от помощ и се
боиш да се пожертвуваш за другите - нека навреме бъде предупредено твоето боязливо сърце:
задоволи се с „Учението на Окото"92. И все пак - надявай се. Защото ако „Съкровената Пътека" е
недостижима за тебе „днес", тя може да стане достъпна „утре"93 Знай, че нито едно усилие, дори и
най-малкото насочено към добро или зло, не може да изчезне от света на причините. Дори и леко
издигналият се дим не остава без следа. „Жестоката дума, казана някога в миналите съществувания,
не се губи, а се връща отново и отново"94. На пиперено дърво не цъфтят рози и сребристият цвят на
благоуханния жасмин не може да стане трън. „Днес" ти можеш да създаваш условията за твоя „бъден
ден". По време на „Великото Странствуване"45 всички причини, посявани всекичасно, дават урожай -
последици, защото строга справедливост управлява света. С мощен замах непогрешимо
действуващата правда донася на смъртните радостни дни или нещастен живот — неизбежна карма за
техните предишни мисли и дела.
Приеми това, което твоите заслуги са допринесли за тебе във вечната съкровищница, с
търпеливо сърце. Имай смел дух и бъди доволен от съдбата. Такава е твоята Карма, кармата в
кръговрата на твоите прераждания, ориста на тези, които - в своята мъка и скръб - са родени заедно с
тебе и се радват и плачат от живот в живот, свързани с твоите минали дела.
* * *
Работи за тях „днес" и те ще работят за тебе „утре".
Само от цвета на Себеотричането израства сладкият плод на окончателното Освобождение.
17
 Осъден на гибел е този, който от страх пред Сьблазнителя (Мара) се отказва да помага на хо-
рата - да не би да извърши своекористно дело. Пътникът, който би желал да освежи морното си тяло
във вълните на потока, а не смее да се хвърли в бързея, изнемогва от жега. Бездействието - поради
себелюбив страх - донася само лоши плодове.
Благочестие, което е себелюбиво, е безцелно. Човек, който не е изпълнил своята определена
мисия в живота, напразно е живял.
Върви подир колелото на живота; следвай колелото на дълга в расата и рода, по отношение на
приятеля и врага и закрий душата си както за радост, така и за скръб. Изчерпи закона за кармичното
възмездие и придобий душевни сили (сиддхи за своето бъдещо превъплъщение.
И ако не можеш да бъдеш слънце, бъди смирен, планета. Наистина, ако не ти е дадено да
блестиш като дневно светило високо над белоснежните върхове на вечната чистота, избери си, о,
начеващи по-скромна участ.
Показвай - макар и със слабо блещукане - „Пътя", загубен сред звездните купове, както
Вечерницата осветява пътя на онези, които бродят из мрака.
Погледни как през румени покрови „Окото" на Марс гали заспалата земя. Виж пламенното
изльчване от „Десницата" на Меркурий, която той с любов простира над своите аскети. Сега те и
двамата служат на Слънцето46 - в негово отсъствие безмълвни стражи в нощта. Но в миналите
периоди'" те са били блестящи слънца и в бъдните „Дни" те от ново могат да станат пак две слънца.
Такива са в природата подемите и спадовете на Кармичния Закон.
Уподоби се на тях. Давай светлина и утеха на отрудения пътник и търси онзи, който знае по-
малко от тебе; онзи, който се намира в безизходна скръб без Учител, без надежда и утеха, жадуващ за
хляба на Мъдростта и за хляба, от който се храни сянката; кажи му да чуе Благия Закон.
Кажи му, о, устремени, че този, който е победи; гордостта и самолюбието и ги е подчинил на
свое то благоговейно чувство; който, все още привьрзан към живота, се е решил да положи своето
тьрпение и покорство пред Закона като благоуханен венец в нозете на Буда, той още в този живот
става сротанатти98 Духовните сили (сидхии) на съвършенството могат да блещукат още далеч, твърде
далеч за него; но направи ли първата стъпка, той влиза вече в потока и може да придобие зрение ш
планински орел, усет на плаха сърна.
Кажи му, о, жадуващи, че истинското благочестие може да му възвърне знанието - това
знание, което е притежавал в предишните въплъщения. Зрението и слухът на ангелите не се
придобиват само за един кратък живот.
Бъди смирен, ако искаш да постигнеш Мъдрост.
Бъди още по-смирен, когато си придобил Мъдрост.
Бъди като океана, който приема в недрата си всички потоци и реки. Могъщият покой на
Океана си остава неизменен: той не ги чувствува.
Укротявай чрез Божественото своето низше Аз.
Сдържай Божественото чрез Вечното.
Наистина, велик е този, който е убил в себе си желанието.
Още по-велик е онзи, в когото Божественото Аз е умъртвило дори самото знание за
желанието.
Пази Низшето да не оскверни Висшето.
Пътят към окончателното освобождение е в Тебе.
И все пак този път започва и свършва вън от твоето Аз".
Невъзвеличена от хората и незначителна в очите на гордите тиртхика е майката на всички
реки; пуст е човешкият облик в очите на безумците, макар и изпълнен със сладките води на
безсмъртието (амрта). При все това мястото, където извират свещените реки, е страна свещена и този,
който притежава мъдрост, е почитан от всички хора.
Архати и мъдреци, надарени с безгранично прозрение101, са толкова редки, колкото и цветът
на дървото удамбара. Архатите се раждат в потайна доба, когато покълва свещеното растение с девет
и седем стъбла102, свещеното цвете, което разпуква и цъфти в мрака, окъпано от чиста роса върху
леденото ложе на заснежените върхове, където кракът на грешник не е стъпвал.
Никой Архат, о, ученико, не е станал такъв през този живот, когато душата за пръв път е
започнала да копнее за окончателно освобождение. И въпреки това, о, загрижени, нито на един воин,
който доброволно се хвърля в свирепата битка между живия и мъртвия103, нито на един новобранец
не ще бъде отказано някога правото да тръгне по Пътя, който води към бойното поле.
Защото той трябва или да победи, или да падне. Наистина, ако победи, той ще достигне

18
нирвана. Но преди да отхвърли своята сянка, своята тленна обвивка, преизпълнена със страдания и
безпределна скръб, хората ще почетат в него един велик и свят Буда.
Ако и тогава дори падне, той не ще загине напразно; враговете, които той би убил в
последната битка, не ще се върнат вече към живот в собственото му бъдещо превъплъщение. Но ако
ти желаеш да постигнеш нирвана или да отхвърляй наградата104, нека плодът от дейността или от без
действието не ти служи за стимул, о, ти, който имаш безбоязнено сърце.
Знай, че бодхисаттвата, който се отрича от освобождение, за да се облече в страданието на
„Съкровения живот"105, е наречен „трижди Почитан", о, ти, който прегръщаш скръбта през Векове
те106.
Пътят е един, о, ученико, но в края той се раздвоява. Неговите изходи са отбелязани с четири
и седем Порти. В края на единия е незабавното блаженство; в края на другия - блаженство, отсрочено
за след дълги времена. И двата са награда за определени заслуги: изборът е твой.
Единият Път се разпада на два — „явен" и „съкровен"107. Първият води към целта, вторият -
към самозакаляване.
Когато пожертвуваш преходното заради Вечното, наградата е твоя: капката се връща там,
откъдето е дошла. Явният Път води към нирвана, към пресветлото състояние на Сврьхбитието, към
блаженство, което е над всяко човешко разбиране.
Това е първият път - Пътят на Освобождението.
Но вторият път води към Себеотричане, затова той се нарича още „Път на Скръбта".
Този съкровен Път води Архата към неизказана душевна мъка - „мъка по живия мъртвец"108 и
безсилна жалост към страдащото човечество, изложено на всички кармични бедствия, плод на Карма,
която Мъдрите не смеят да облекчат.
Защото е писано: „Научи се да не пораждаш нови причини; не ще възпреш набега на вълната-
последица, подобна на мощните талази на прилива."
Щом достигнеш целта, „явният Път" ще те принуди да напуснеш тялото на бодхисаттва и да
встъпиш в трижди блаженото състояние на дхармакая109, което е забрава на света и на хората зави-
наги.
„Съкровеният Път" води също към блаженството на паранирвапа, но в края на безчислените
еони (калпа)110, след много спечелени и изгубени нирвани - от безгранична жалост към света на
заблудените смъртни.
Но казано е: „Последният да бъде най-велик." Самяк-самбуддха, Учителят на
Съвършенството, е отдал Себе Си за спасението на света, застанал пред прага на нирвана - в
състояние на лишеност от порок.
* * *
Ти притежаваш сега знание и за двата Пътя. Часът на твоя избор ще удари, о, ревностна душа,
когато ти стигнеш края и минеш през седемте Порти. Твоят ум е чист. Измамни мисли не ще те
смутят, защото ти всичко си опознал. Разбулена пред тебе е застанала Истината и сурово те гледа в
лицето. Тя казва: „Сладки са плодовете на Почивката и на Освобождението - от любов към Аз-а; но
още по-сладки са плодовете на непрекъснатия горчив дълг, плодовете на себеотричането — от любов
към другите, от любов към страдащите наши братя." Този, който става пратйека-буддха111, той се
прекланя пред Себе Си. Бодхисаттва, който е победил в битката и който държи в ръцете си
наградата, но в своето божествено състрадание казва: „От любов към другите аз се отказвам от тази
голяма награда" - този бодхисаттва демонстрира най-голямо Себеотричане.
СПАСИТЕЛ НА СВЕТА
ще се нарече той.
* * *
Виж! Постигане на блаженство или дълъг път Страдание в далечни краища...
Можеш да избереш едно от двете, о, ти, жадуваш за скръб през грядущите цикли!
ОМ, ВАДЖРАПАНИ ХУМ!

Отломък III
СЕДЕМ ПОРТИ
Учителю"112. Твоят служител е готов да те последва
- Това е добре, шравак113. Приготви се, защото ти сам трябва да пътешествуваш. Учителят ще
ти покаже само пътя. А Пътят е един за всички, но средствата за постигане на целта са различни за
всеки поклонник.
19
 Какво ще избереш ти, о, сърце неустрашимо? Дали „Съвършеното Съзерцание" (Samtan)114
„Учението на Окото", четворната дхяна, или ще насочиш своя път през шестте светли Добродетели
(парамита)115, през благородните порти, водещи към Просветление (бодхи) и към Съвършено Знание
(праджна), седмото стъпало към Мъдростта?
Трудната пътека на четворната дхяна стръмно се извива нагоре към Бога. Трижди велик е
този, който се въздигне до шеметностръмния връх.
Към висините на светлите Добродетели пътят е още по-стръмен. Ти трябва в бран да
преминеш през седем врати, седем твърдини, пазени от жестоки и коварни Сили - въплъщения на
страстите.
Бъди бодър, ученико, и помни златното правило. Щом преминеш вратите сротапатти116, т.е. на
„встъпил в потока", щом кракът ти нагази във водите на нирвана, на теб ти предстоят само седем
превъплъщения в бъдеще, о, ти, с елмазенотвьрда воля.
Погледни! Какво виждаш пред очите си, о, търсачо на богоподобната Мъдрост?
- Покровът на мрака се разстила над дьлбините на материята, в неговите дипли се боря аз.
Пред моя взор по-дълбок става мракът, Господи; само един мах на твоята десница той се разпръсва.
Една сянка се движи, извива се като гърчеща се змия. Тя расте, издува се — тъне в мрачината.
- Това е твоята сянка извън Пътя, откроена върху тъмнината на твоите грехове.
- Наистина, Господи, аз виждам Пътя: неговото подножие е в тиня, а неговият връх се губи в
лъчезарното сияние на нирвана. И сега аз съзирам все повече и повече стесняващите се Порти по
стрьмната и трънлива пътека на Богопознанието117.
— Ти добре виждаш, ученико. През тези порти търсещият преминава и достига през водите до
„другия бряг118. Всяка порта си има златен ключ, който отваря нейните ключалки; и тези ключове са:
1. Дана, ключ на милосърдието и на безсмъртната любов;
2. Шила, ключ на Хармонията в слово и дело ключ, който уравновесява причината и
следствието и премахва всеки повод за действието на Карма;
3. Кшанти, покой, кротко търпение, непоколебано от нищо.
4. Вирага, равнодушие към всяко удоволствие и страдание, надмогната илюзия - зрима е само
едната истина;
5. Виря, непобедима енергия, която от тинята на земната лъжа си пробива път към върховната
Истина;
6. Дхяна, чиито златни порти, веднъж отворени водят Безгрешния (Narjol) към царството на
вечното съществуване (сат) и към неговото непрекъснато съзерцание;
7. Праджна, чийто ключ превръща човека в Бог, създава от него бодхисаттва, син на
Светозарните (дхянй).
Това са златните ключове на Портите;
Преди да се приближиш до последната Порта, о, тъкачо на своето освобождение, ти -
следвайки суровия път - трябва да овладееш тези парамити на съвършенството - висшите
Добродетели, които са шест и десет на брой.
Понеже, о, ученико, преди да се удостоиш с честта да видиш своя Наставник лице в лице, своя
Учител - светлина срещу светлина, какво ти е било казано?
Преди да можеш да се приближиш до първата Порта, ти трябва да се приучиш да отделяш
тялото от духа, да разпръскваш сянката и да живееш във Вечното. Затова ти трябва да живееш и да
дишаш във всичко така, както всичко, което виждаш, диша в тебе; да чувствуваш, че пребиваваш във
всички неща, а всички неща - в Единия Аз.
Ти не бива да оставяш своите чувства да превърнат ума ти в игрище.
Ти не бива да отделяш своето битие от ВСЕ-БИ-ТИЕТО, слей Океана с капката и капката с
Океана.
Така ти ще достигнеш до пълно съзвучие с всичко, що живее и диша, и така ще вьзлюбиш
хората, като че ли са твои братя, ученици на един Учител, синове на една нежна майка.
Наставници има много - Учителят е само Един: алая119. МИРОВАТА ДУША. Живей в този
учител, както неговият лъч живее в теб. Живей в своите ближни, както те живеят в Него.
Преди да застанеш пред прага на Пътя, ти трябва да слееш двете в Едно и да пожертвуваш
личното на безличния Аз, като разбиеш звеното, което ги свързва - антхкарана'20.
Ти трябва да се приготвиш да отговаряш пред дълга (дхарма), суровия Закон, чийто глас ще те
запита още в началото, още при първата стъпка:
„Изпълнил ли си всички правила, о, ти, който храниш възвишени надежди?

20
 Привел ли си своята душа в хармония с великата Душа на човечеството? Защото както в
гръмоподобния шум на свещената река отекват звуците на цялата природа 121, така и сърцето на този,
който „иска да влезе в Потока", трябва да трепти в съзвучие с всяка въздишка и мисъл на всичко,
което живее и диша."
Учениците могат да се уподобят на екливите струни на вина; човечеството - на нейния резона-
тор; ръката, която свири на нея - на хармоничното дихание на ВЕЛИКАТА МИРОВА ДУША.
Струната, която не може да звучи под пръстите на Учителя в хармония с другите струни, се откъсва и
хвърля. Така трябва да бъде и с душите на учениците. Те трябва съзвучно да трептят с мисълта на
Учителя (упадхяя) - ведно с Върховната Душа или да бъдат отхвърлени.
Така постъпват с „Братята на Сянката" - с убийците на собствените си души, с опасното
обиталище на Dag-Dugra122.
Съгласувал ли си ти своето битие с великото бедствие на човечеството, о, ти, търсещ
светлина?
...Тогава ти можеш да влезеш. Но преди да стъпиш върху Пътя, добре е да узнаеш всички
опасности.
* * *
Въоръжен с ключа на Милосърдието, на любовта и на нежното състрадание, ти можеш да
бъден спокоен пред портата на дана, портата, която се издига на входа на Пътя.
Погледни, о, щастливи пътнико! Портата, която се извисява високо-високо пред тебе, е
просторна и изглежда леснодостъпна. Пътят, който води през нея, е прав, равен и осеян със зеленина.
Сякаш е озарена от слънце морава в тъмните дълбини на гората, сякаш е земен кът, където се е
отразил раят на Амитабха. Там славеите на надеждата и птици прорицатели с блестящи пера пеят из
зеления листак и вещаят успех на безстрашния поклонник. Те възпяват петте добродетели на
бодхисаттвите, петорния извор на силата (бодхи)123 и седемте стъпки на Познанието.
Минавай! — Понеже притежаваш ключа, ти си в безопасност.
И към втората Порта Пътят също зеленее. Но той е стръмен и се извива подобно змия нагоре
към скалистия връх на планината. Сиви мъгли пълзят над суровите чукари и хребети, а отвъд е
мрак... Колкото по-нататък отива пътникът, толкова повече заглъхва в сърцето му гласът на на-
деждата. Трепет от съмнение го обзема сега, стъпките му стават неуверени.
Внимавай, о, търсещи! Пази се от страха, който - като черни беззвучни криле на среднощен
вампир - ще се изпречи между лунното сияние на твоята душа и твоята велика цел, която блести
надалеч.
Страхът, о, ученико, убива волята и спъва всяко действие. Ако поклонникът не притежава
добродетелта шила, втория ключ, той ще падне и остри кремъци ще изранят краката му по скалистия
път124.
Укрепи стъпките си, о, търсещи! Измий своята душа във водите на „Кроткото търпение",
защото сега ти се приближаваш към Портата Кшанти, към вратите на благородната твърдост и
търпение.
Не закривай очи и не отклонявай поглед от талисмана дордже125; стрелите на Мара винаги
улучват онзи, който не е достигнал вирага.
Не трепери! От диханието на страха ключът Кшанти ръждясва, а ръждясал ключ не отключва.
Колкото по-нататък отиваш, толкова повече примки те чакат. Пътеката, водеща нагоре,
е озарена само от една светлина - от огъня на дръзновението, който гори в сърцето ти. Колкото
повече дерзаеш, толкова повече ще получиш. И колкото повече се боиш, толкова повече ще
помръква светлината — а само тя може да ти свети по Пътя. Защото както сетният лъч, бавно
догарящ по върховете на високата планина, бива последван от тъмна нощ, така и щом угасне
светлината на сърцето, тъмна, зловеща сянка ще падне от него върху Пътя и ужас ще те прикове на
място.
Бой се, ученико, от тази смъртоносна сянка. Светлината, която се излъчва от Духа, няма да
прогони мрака на низшата душа, докато не изчезнат от нея всички користни помисли и поклонникът
не каже: „Аз се отричам от тази преходна форма; аз разруших причината, и сенките, хвърляни от
нейните последствия, не ще възникнат вече"126. Защото вече е настанала последната велика битка,
краят на борбата между Висшето и Низшето Аз. Виж, дори самото поле на битката е погълнато от
великата борба и го няма вече.
Но веднъж минал през портите на „Великото Търпение" (кшанти), знай, че е направена
третата стъпка. Твоето тяло е твой роб. Сега приготви се да минеш през четвъртата Порта, портата на

21
съблазните, които изкушават вътрешния човек.
Но преди да се доближиш до тази цел и преди да сложиш ръка върху ключалката на
четвъртата Порта, ти трябва да овладееш изменчивата игра на своя ум, да убиеш пълчищата мисли и
своите чувства, които - неканени - коварно и незабелязано се промъкват в светилището на твоята
душа.
Ако не искаш да бъдеш убит от тях, ти трябва да обезвредиш своите собствени творения,
плодовете на своите мисли, невидими, неосезаеми, чиито вихри се роят около човешкия род -
изчадия и наследници на човека и на неговите земни деяния. Научи се да разпознаваш пустотата на
привидната пълнота и пълнотата на привидната пустота. О, безстрашни, взри се дълбоко в извора на
своето сърце и отговори: познаваш ли ти силите на своя Аз, о, ти, който съзираш външните сенки?
Ако не ги познаваш - ти си изгубен.
Защото по четвъртата пътека и най-лекият полъх на страстта или на желанието ще замъгли
тихата светлина върху чистите бели стени на душата. Най-малката вълна на копнеж или на
съжаление по измамните дарове на илюзията (мая), смущаваща твоя земен ум (антахкарана) -
съединяващия мост между Духа и самоличността, проводника на грубите въжделения,
възпламеняващи егоизма (ахмкара)127, - всяка мисъл, мимолетна като блясък на мълния, ще те лиши
и от трите награди, които вече си спечелил.
Защото знай: Вечното не познава промяна.
„Напусни завинаги осемте жестоки бедствия".
Сурова и непреклонна е добродетелта на четвъртата степен (вирага). Ако искаш да овладееш
нейната пътека, ти трябва да запазиш своя ум и своите възприятия чисти от всяко убиващо действие.
Ти целият трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата Душа (алая), да станеш
едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея, ти ще станеш
играчка в ръцете на относителната истина (самвртти)т, източника на всички заблуди в този свят.
Всичко в човека е преходно освен чистата същност на Мировата Душа (алая). Човекът е нейният
кристален лъч; лъч на непорочна светлина - отвътре, тленна обвивка - отвън. Този лъч е твой пъте-
водител в живота и твое истинско Аз. Стражът и безмълвният Мислител е жертва на твоето низше
Аз. Твоята душа може да бъде уязвена само чрез твоето заблудено тяло, управлявай и владей и двете
- и невредим ще се приближиш към „Портите на Равновесието".
Дерзай, о, смели пътнико, мини на „отвъдния бряг"! Не слушай нашепванията на пьлчищата
на Мара; отпъди изкусителите, злите духове, ревнивите демони (Lhamayin)129, витаещи в
безпределното пространство.
Бъди твърд! Ти сега приближаваш средната Порта, Портата на Скръбта, с нейните десет
хиляди примки.
Бъди господар на своите мисли, о, търсачо на съвършенство, ако искаш да преминеш прага.
Бъди господар на своята душа, о, търсещи нетленната истина, ако искаш да достигнеш целта.
Прикови своя душевен взор върху Едната Чиста Светлина, в която няма пристрастие, и -
възползувай се от своя златен ключ.
* * *
Тежката задача е изпълнена, твоето дело е почти завършено. Широката бездна, зейнала да те
погълне, е почти затворена...
* * *
Ти вече премина рова, който опасва вратите на човешките страсти. Ти победи вече властелина
Мара и неговите яростни пълчища.
Ти изми сърцето си от всяка скверност, ти източи от него кръвта на всяко нечисто желание.
Но, о, славни воине, твоето дело още не е увенчано с успех.
Високо дигни, ученико, стената, която да огради „Светия Остров"130, укрепи оградата, която
да запази твоя ум от гордост и самодоволство при мисълта за извършения подвиг.
Чувството на гордост ще опорочи твоето дело. Да, съгради непробиваема стена - да не би
бушуващите талази, надигнали се от великия Океан на Мировата Мая, блъскащи в яростен напор
брега, да погълнат поклонника и „Острова", когато победата е вече удържана.
Твоят „Остров" е елен, а твоите мисли са кучета, които го преследват и го изнуряват в неговия
бяг към потока на живота. Горко на елена, догонен от виещите бесове, преди да е стигнал Долината
на Спасението, наречена дхяна-марга - „пътека на чистото съзерцание".
Преди да спреш в дхяна-марга и да я наречеш своя, душата ти трябва да стане като зрелия
плод на манго: така мека и нежна към чуждите страдания, както неговото прозрачно златисто месо, и

22
така твърда към твоите собствени мъки и скърби, както неговата костелива сърцевина.
Закали своята душа срещу коварната измама на твоята самоличност, заслужи за нея името
„Душа-Диамант"131.
Защото както диамантът, дълбоко погребан в туптящото сърце на земята, не може никога да
отрази земните огньове, така и твоят ум и душата ти - потопени в дхяпа-марга - няма да отразят приз-
рачното царство на Мая.
Когато достигнеш това състояние, пред тебе широко ще се отворят портите, за да те
пропуснат, и най-мощните сили на природата не ще могат да те спрат. И ти ще станеш господар на
седморния път; но не по-рано, о, домогващи се до неизказани изпитания.
А дотогава ти предстои още по-тежка задача: ти трябва да се почувствуваш като Все-Мисъл и
въпреки това да изгониш всички мисли от душата си.
Ти трябва да достигнеш такава съсредоточеност на ума, че никакъв вихър, дори и най-
силният, да не може да му навее земна помисъл. В очистеното светилище не трябва да има нито
действие, нито звук, нито земна светлина: както пеперудата, застигната от лют мраз, пада бездиханна
на прага, така и всички земни мисли трябва да паднат мъртви в преддверието на Храма.
Понеже е писано: „За да може златният пламък да гори с равна светлина, светилникът трябва
да стои на защитено място, запазен от вихри"132. Изложен на променливите подухвания на ветровете,
огненият му език ще затрепти и разлюленият пламък ще хвърли измамни сенки - тъмни и
вечнопроменливи - върху бялото светилище на Душата.
И тогава, о, търсачо на истината, твоята Мисъл-Душа ще заприлича на обезумял слон в
джунглите. Мислейки дърветата в гората за живи врагове, той загива в напразни усилия да унищожи
блуждаещите сенки, които играят върху осветените от слънцето скали.
Пази се да не би - от грижа за себе си - твоята душа да изгуби своите здрави основи върху
почвата на Божественото Знание.
Пази се да не би - забравила себе си - твоята Душа да загуби власт над своя трепетен ум и така
да се лиши от заслужения плод на своите победи.
Пази се от промяна! — Промяната е твоят най-голям враг: тя може да те срази, да те отхвърли
от Пътя и да те потопи в лепкавата тиня на съмненията.
Приготви се, бъди винаги нащрек. Ако си опитал и не си надвил, о, смели воине, не губи
мъжество: продължавай борбата и отново нападай и нападай!
Безстрашният воин не се предава и макар че заедно с кръвта от неговите зейнали рани изтича
и животът му, той пак се хвърля върху врага, прогонва го от крепостта му и го сразява, преди да
издъхне. Всички вие, които падате и страдате, действувайте като него, гонете от крепостта на своята
душа всички свои врагове - честолюбието, гнева, омразата и последната сянка на желанието -дори
когато сте сразени...
Помни, ти, който се бориш за освобождението на човека133, всяка несполука е успех и всеки
искрен опит ще донесе плодове в бъдеще. Свещените зародиши набъбват и неусетно пускат кълнове
в душата на ученика; стъблата им крепнат при всяко ново изпитание; те се прегъват като тръстика, но
никога не ще се сломят или погинат! Когато дойде часът обаче, те ще разцъфнат134...

* * *
Но ако си дошъл готов, тогава отхвърли всеки страх...
* * *
Сега твоят път през вратата на Духовната Сила (виря), петата от Седемте Порти, е открит. Ти
си вече в пътя, който води към пристанището на Непрекъснатото Съзерцание (дхяна), към Портата на
Духовното Прозрение (бодхи).
Портата дхяна прилича на алабастрова ваза, бяла и прозрачна, в нея пламти тих златен огън,
пламъкът на нраджна135, който се излъчва от Атма.
Ти си тази ваза.
Ти си се отрекъл от сетивния свят, ти си шествувал по „пътеката на зрението" и по „пътя на
слуха" - и си застанал в светлината на Познанието. Сега си достигнал състоянието титикша136.
О, Безгрешни, ти си спасен...
* * *
Знай, Победителю на греха: щом един „встъпил в потока"137 премине седмата пътека, цялата
природа трепва в радостна болка и се смирява покорена. Сребристата звезда с блясъка си възвестява
това на нощните цветя; ручеят с ромон повтаря благата вест на белите камъни, по които струи;

23
тъмните талази на океана с грохот я възвестяват на крайбрежните скали; благоуханните зефири я
възпяват в долините, а величествените борове тайнствено шепнат: „Един владетел се въздига, един
Владетел на Деня"138.
Отсега нататък той се извисява като белоснежната планина Удая, изгряващото Слънце на
предвечната Мисъл излива върху неговия лик първите си светозарни вълни, неговият Разум се
разстила като могъщ усмирен океан в безбрежния простор. Той държи живота и смъртта в своята
мощна десница.
Да, той е всемогъщ. Живата сила, освободена в него, тази сила, която е самият Той, може да
издигне скинията на илюзиите високо над Боговете, над великите Брахма и Индра. Сега той навярно
ще получи великото въздаяние.
Но... ще поиска ли той да се възползува от даровете на това въздаяние, от заслужените
съкровища и от славата за свой собствен покой и блаженство - той, Победителят на великата
Илюзия?
Дано не стане това - о, ти, който се стремиш да проникнеш в тайните на природата! Ако искаш
да вървиш по стъпките на светия Татхагата, знай, че тези дарове и сили не са за личното Аз.
Ще пожелаеш ли да задържиш устрема на водите, родени в свещената планина Меру139? Ще
поискаш ли да насочиш тяхното течение за своя лична облага, или ще ги върнеш към техния
Пьрвоизвор за еони напред?
Ако искаш потокът на придобитото знание, на родената в небесата Мъдрост да се запази като
целебна и жива вода, не допускай той да се затлачи и превърне в застояла вода.
И ако желаеш да станеш сътрудник на Безначалния (Амитабха), тогава трябва да излъчваш
своята светлина така, както двамата бодхисаттви - върху трите свята140.
Знай, че потокът на свръхчовешкото познание и на Мъдростта на Девите141, които си овладял,
трябва чрез тебе, о, проводник на Мировата Душа (алая), да се излее в друго корито.
Знай, о, Праведнико на тайната пътека, че с неговите чисти и освежителни струи трябва да се
подсладят горчивите вълни на океана - това могъщо море от страдания, изпълнено с човешки сълзи.
Уви! Ти ще станеш като неподвижна звезда на превисоки небеса: от дълбините на
пространствата това небесно светило трябва да свети на всички освен на себе си; да дава светлина на
всички и от никого да не приема.
Уви! Ти ще станеш като чистия сняг в планинските долини, студен и безчувствено корав на
допир, но предпазващ и сгряващ семената, които спят дълбоко под негова закрила; този сняг трябва
сега да поеме върху себе си и лютите мразове, и бесния напор на северните ветрове, като защитава от
техния остроскрежен и жесток зъб земята, която е бременна с обещаната жътва, същата тази жътва,
която ще нахрани гладните.
Обречен доброволно да живееш през бъдещите калпи, невьзнаграден и незабелязан от хората;
непоколебим - като камък сред безброй други камъни, които образуват „Оградителната стена"142, -
такава е твоята бъдеща участ, ако преминеш седмата Порта. Съградена от ръцете на много Учители
на Състраданието, въздигната чрез тяхната мъка, споена чрез тяхната кръв, тази стена пази човешкия
род откакто човекът е станал човек, като го огражда от по-нататъшни и още по-тежки бедствия и
скърби.
И все пак човекът не я вижда, той няма да признае това, нито пък ще чуе словото на
Мъдростта... защото той не знае.
Но ти си чул това, ти знаеш всичко, о, ти, с гореща и искрена душа... и ти трябва да избереш.
Тогава чуй още веднъж.
На Пътя на „Съзерцанието" (Sowan), о, сротапатти, ти си в безопасност. Наистина, но тази
пътека (марга), където морният поклонник не среща друго освен мрак; където от ръцете -
изподраска-ни от тръни - изтича кръв и краката се израняват от остри кремъци; където съблазнителят
Мара насочва най-острите си стрели, там великото вьздаяние се получава веднага.
Спокойно и безстрастно ще премине поклонникът през потока, който води към нирвана. Той
знае, че колкото повече кръв изтече от неговите крака, толкова повече той сам ще бъде умит. Той
добре знае, че след седем кратки и бьрзотечни превъплъщения нирвана ще стане негова участ...
Такъв е пътят дхяна, пристанището на Йогина, благословената цел, която учениците
сротапатти възжелават.
Но не е така, когато той овладее пътя аряхата (на Архата).
Там влечението към света (клеша) се разрушава завинаги и жаждата за живот (тршна)
пресъхва изоснови143. Но чакай, ученико... нека ти кажа още една дума. Можеш ли да изтръгнеш от

24
сърцето си божественото Състрадание? Състраданието не е качество. То е закон на Законите -
вечната Хармония, Самата Мирова Душа (алая); безпределна вселенска Същност, Светлина на
вечнопребиваващата Правда, естество на всички неща, закон на вечната Любов.
Колкото повече се отъждествяваш с Мировата Душа, сливайки своето битие с нейното Битие
колкото повече твоята душа се съединява с онова което Е, толкова по-пълно ти ще се превръщаш в
Съвършено състрадание144.
Такъв е пътят аряхата, по който вървят Будите на Съвършенството.
Прочее, знаеш ли ти тайния смисъл на свещените свитъци, по които произнасяш:
„Ом! Вярвам, че не всички Архати получават сладостното вьздаяние на нирвана.
Ом! Вярвам, че не всички буди влизат в нирвана-дхарма"145.
Да, на пътя аряхата ти не си вече сротапатти ти си бодхисаттва146 Потокът е преминат.
Наистина, ти имаш право на одеянието дхармакая; но самбхогакая е по-велик от онзи, който е
достигнал нирвана, и още по-велик е нирманакая - Буда на Състраданието147.
Преклони глава и внимавай добре, о, Бодхисаттва. Състраданието говори и казва: „Може ли да
има блаженство, когато всичко, което живее, е обречено на страдание? Ще се съгласиш ли ти сам да
се спасиш и да слушаш как стене целият свят?"
Сега ти чу това, което е казано.
Ти ще достигнеш седмото стъпало, ще преминеш през вратите на преходното познание само
за да се съчетаеш със скръбта, ако искаш да бъдеш татха гата — „да вървиш по стъпките на своите
предшественици", да останеш безкористен докрай.
Ти си просветлен - избери своя път.
* * *
Виж нежното сияние, което на изток облива небето. Земя и небе се сливат в един хвалебствен
химн. От четворно проявените стихии се възнасят песнопенията на любовта: и от пламтящия Огън, и
от струящата Вода, и от благовонната Земя, и от стремителния Вятър.
Чуй!... От неизповедните дълбочини на вихъра от златна светлина, в който Победителят се
къпе, гласът на Цялата Природа в безбройни звуци се надига, за да възвести:
Възрадвайте се, синове на скръбната земя148
Върна се пътник от „другия бряг".
Роди се нов Архат149.

МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!

Бележки:
1. Blavatsky. Тhe Secret Doctrine Тhe Syntess of Scince, Religion and Philosophy, London: The Theosophical
Publishing House, 1893.
2. Букв. достоен, първоосновател, висша степен в йерархията на будистките философско-религиозни общини.
3. Второто основно направление на Махаяна, известно още и като Шуня-вада, нихилизъм,
4. Буддхи - има се предвид материализираната в интелекта душа.
5. Иддхи - низшите психически сили.
6. Нада - силен вик, крясък, рев, звук въобще.
7. Дхарана - дълбоко и пълно съсредоточаване върху вътрешен обект, съпроводено с отдръпване от външния
свят и от света на усещанията.
8. Раджах — цар, раджа.
9. Асат - букв. несъществуващо, небитие.
10. Сат - букв. съществуващо, битие.
11. Висшият Аз съответствува на Адибуддха (първия Буда) мистиката на будистите, атма (и по-точно
параматмт висшия Атман) при последователите на брахманистката теософия и Сristos при древните гностици.
12. Развиващата се човешка душа, манас (схващан като вътрешно сетиво, подлежащо на космологическа
еволюция и търсещ своята идентичност в света на постоянно изплъзващата му се илюзорна материя, мая).
13. Махамая, или обективният свят.
14. Саткаядиттхи - илюзорността на личното съществуване.
15. Атмавада — лъжлива вяра в отделността на всяка човешка душа от единната Мирова Душа (букв. учение за
душата и по-точно за субстанциалната независимост на душата; будистите се противопоставят на идеята за независимата
субстанциалност на душата в учението си, съзнанието като поток от постоянно изменящи се дхарми, мигновени
онтологични минимуми. Очевидно Блаватска визира именно това учение, известно още като пудгала-пратишеддха,
отхвърляне на личната субстанция, тъй като терминът атмавада е даден в палийския си вариант -аттавада,
характерен именно за будистите).
16. Universal Аll_Self - Мировият Все-Аз.
17. Кала-хамса, „Лебедът в Пространството и Времето", символ на Брахма, птица, която снася златно яйце в

25
хаоса, от което възниква вселената. (Традиционно се смята, че именно Брахма е роден от хиранягарбха, златното яйце).
18. Свещена сричка, която има няколко значения и се произнася благоговейно от йогите по време на молитва и
при медитация; „звукът А е дясното крило на лебеда на времето, У - неговото ляво крило, М - опашката му, а ардхаматра
(половината сричка в съкратен вид, има се предвид резултативният дифтонг О) наричат неговата глава". Така се казва
Нада-биндупанишада (вж. Ргведа).
19. На Изток вечността има съвсем друго значение. Тя означава обикновено 100 години, или един век от живота
на Брахма, с други думи, една махакалпа, чиято продължителност ( равна на 311 040 000 000 000 години.
20. В Нада-биндупанишада се казва следното: „Йогинът, който се е издигнал с птицата хамса (който
размишлява върху АУМ), вече не е под влияние на Карма, нито под влиянието на греховете."
21. Отречи се от живота на своята личност, на своето лично Аз, ако искаш да живееш в Духа.
22. В езотеричен смисъл Мара, князът на смъртта, олицетворява изкушението, което действува посредством
човешките пороци. В буквален превод мара означава „умъртвител [на дутата]". Той се изобразява като цар, увенчан с
корона, на която блести скъпоценен камък с такъв нетърпим блясък, че всеки, който го погледне, ослепява.
23. Трите състояния са бодърствуване (джаграт), сън със съновидения (свапна) и дълбок сън без съновидения
(сушухти). Тези три състояния водят до четвъртото, турйя.
24. Турйя - състояние на извисено духовно съзнание.
25. Някои източни мистици признават седем духовни сфери в тялото на кала-хамса. Интересно е да се отбележи,
че пространствено-времевият Лебед е проявление на Лебеда извън пространството и времето, когато нспроявеният
Брахман се превръща в проявен.
26. Авидя — незнание, неведение.
27. Обективният, веществен свят, който познаваме чрез сетивата и който е достъпен за нашето земно съзнание.
28. Чертогьт на Изпитателното Обучение е астралната област (Огненото езеро при древните египтяни,
Чистилището при католиците), психическият свят на свръхсетивните възприятия и на измамните явления, светът на
медиумите, астралната змия на Елифас Леви. Нито един цвят, откъснат от тази област на великата Илюзия, не е бил
пренесен на земята без змията, стаена в шубрака.
29. Нерушим, постоянен, епитет на Шива и Вишну, сричка, с която се обозначава великият Брахма, небесни
води.
30. Областта на пълното духовно съзнание - човекът, издигнал се до нея, пребивава в пълна безопасност от
всички илюзии.
31. Веригата от причини и следствия, която привързва човека към земното съществуване и предизвиква неговите
последователни превъплъщения на земята. Карма може да се нарече цялата съвкупност от постъпките и действията на
човека по отношение на себеподобните и на целия свят: неговият сегашен живот е плод на миналите му съществувания и
в същото време зародиш — семе (биджа), за бъдещите му превъплъщения. За да се освободи човек от оковите на Карма,
привързан към колелото на преражданията, той трябва да унищожи своя егоизъм (асмита — букв. съмност,
думата е отглаголно съществително от първо лице ед.ч. на глагола ас, съществувам, Аз съм = Ахам асми\ във
философията на Самкхя-Иога се разглежда като една от главните причини за онтологическата неразличимост на личното
и свръхличното духовно начало), своята отделеност и да стане свръхличен -да преодолее личното начало в себе си., не
търси своя Гуру
32. „Посветеният", който води ученика чрез познанието към духовно, или второ, раждане - Учител или Гуру.
33. Аджнапа.
34. Параматма - свръх-Азът. Традиционната индийска метафизика приема съществуването на две основни
модификации на субстанциалната категория атман. Първата, емпирична форма на съществуване на атман се
нарича джиаа (дута) и притежава качества (гуни), ограничени от пространството, времето и материалните субстанции:
акаша (етер), въздух, огън, вода и земя, плюс манас (ум, вътрешно сетиво), който има формата на атом и подрежда
усещанията на Аз-а, като изпълнява ролята на вътрешен аперцептивен регулатор. Главното, по което джива се
различава от параматмаи, е ограниченото познание в първия случай и неограниченото познание във втория. Задачата
на джива е да се слее отново с параматмаи с помощта на различителното познание (виве-какхяти) на Аз-а и не-Аза.
35. Илюзията, привидността, светът на видимите форми, преходни и разрушими, в противоположност на
Вечното и Неизменното.
36. Световната Душа, параматмаи.
37. Кундалини - проводник на върховния Дух (параматма, пуруша) като пасивен принцип. Когато действува, тя
е наелектризирана духовна сила, способна еднакво да твори и да разрушава. Кундалинй е една от мистичните сили на
йогина (човека, достигнал единение с Мировата Душа).
38. Брахма-пура — букв. град на Брахма.
39. Кшара (излъчващ, стопяващ се, изчезващ) - „ходещ по небесата". В мистичната свещена книга Дхянешвари
се казва, че тялото на йогина става като „облак, от който се подават крайниците му като лъчи", след което йогинът
„вижда отвъд звездите; той слуша езика на боговете и го разбира, и чете мислите на мравката".
40. Дхянй - има се предвид този, който с потънал в дълбока космотворческа медитация (дхнна).
41. Вина - индийски струнен инструмент, подобен на лютнята.
42. В оригиналния текст - „всичките шест", т.е. шестте принципа на човека. Това става, когато четирите низши
принципа, които съставляват преходната личност на човека, са унищожени, а вътрешната индивидуалност (двата висши
принципа) се слее с върховния седми принцип — Духа. (Очевидно тук става дума отново за еволюционната
космология па Самкхя-Иога, според която принципите, таттви, върху които се гради битието на човешката личност, са
общо двадесет и пет. Това са пракрти (праматсрията), махат (великото начало, или буддхи, интелектът), ахамкара (букв.
егофициен-ти), от които еволюират манас, петте сетивни органа (джианендрия), петте моторни органа (кармендрия),
петте рудиментарни елемента (танматри) и петте груби елементни субстанции (махабхута). За да установи
истинската си идентичност като духовна същност, човек трябва да се абстрахира от четирите последни групи принципи,

26
т.е. да осъзнае напълно, че собственото му Аз е различно от материалните субстанции, тънките материални елементи,
моторните и сетивните органи, и да насочи манас и съвкупността от сгофи-цисититс — междувременно също потиснати
до равнището на чистия буддхи - към сливане с траисиендснтния пуруша като принцип на чистата и пасивна субектност.
43. Ученикът става едно с Божествения Дух, Атма. Езотеричното учение на брахманизма твърди, че виещият
принцип и последна основа на проявената Троица в човека (атма-буд-дхи-манас - душа-интелект-ум) е неделим. Той е
общ, единосъщ и неразделен за пялото човечество. (Тук трябва да отбележим, че ранната Самкхя, която отговаря до
голяма степен на представите ни за „брахманичен езотеризъм", се придържа по-скоро към противоположното мнение, а
именно че съществува безкрайно множество от трансцендентални пуру-ши, които са в състояние на транскосмичсска
координация. 6т този възглед може лесно да се стигне до идеята за множествената структура на еволюиращата вселена и
за необходимия в тази връзка космоплурализъм на антропния принцип, наречен Пуруша. Този космоеволюционен
плурализъм се преодолява по един радикален начин в класическата Сам-кхя-Йога, представена от Вяса, ВиджПана
Бхикшу и Вачаспати Митра.
44. Тази част на астралното тяло (кама-рупа, букв. „любовна форма", г.е. материя на страстните влечения),
която служи за проводник на всички страсти, на всички лични желания.
45. Кама-рупа се отнася към астралното или лично Аз, а мана-са-рупа е проводник на индивидуалността или на
прсвъплъщаващото се Е^о; „да се очисти" то, означава да се парализира неговата низша дейност, работата на разсъдъка
(низшия манас), за да може да се прояви свръхсъзнанието, или висшият манас. Източната окултна психология рязко
разграничава дейността на земното ограничено съзнание от свръхсъзнанието, което прониква в незнайните
трансфизически светове. (В дадения случай трябва да се има предвид, че нито астралното, нито менталното тяло са
истинският субект па съзнателността (чайтаня). Те са еволюционни продукти от развитието на пракрти и в качеството
си на такива представляват само илюзорни отражения на същинското трансцендснтално Аз, на Пуруша. Затова
типовете съзнание, за които става дума по-горе, не са метафизически изчистени образци на съзнателността. Те
подлежат па допълнително редуктивно идентифициране с последния принцип на съзнателността и едва когато загубят
всякаква връзка с еволюционните феномени на праматерията, те засияват в блясъка на асампраджната-иога, т.с. на
висшата свръхпознавателна Йога. Огъждествяването на манас единствено с функциите на ума (т1па) и определянето му
като център на трансценденталната субективност - което следва от логиката на европейския рационализъм, но по
никакъв начин не и от логиката на източния тип философствуваме - е типична грешка както на теософската, така и на
историко-философската литература от края на XIX - началото на XX век. За съжаление този предразсъдък е все още жив
у нас в края на XX век.
46. Кундалини - тя се нарича змиевидна или пръстеноподобна сила заради спираловидното си движение в тялото
на йогина, когато в него се развива вътрешната сила. Тя е окултна сила (Ропа(), прасила, която лежи в основата на всяка
органична или неорганична материя.
47. В оригинала: „Твоето тленно Аз и твоят духовен Аз никога не могат да се срещнат."
48. „Пътят" се споменава във всички мистични книги. Кришна казва в Дхянешвари: „На този Път, където и да
стъпиш, това място става твое собствено Аз." „Ти си Пътят" - се казва на Адепта, а след посвещаването той казва същото
на ученика. „Аз съм Пътят" - говори друг Учител.
49. Адепт, който живее не за себе си, а от любов и състрадание към хората.
50. Нирвана е небитие от гледна точка на нашето ограничено съзнание. Всъщност нирвана е равносилна на
абсолютното битие, тъй като от гледна точка на ограниченото съзнание абсолютното мирово съзнание е равносилно на
всебитието, то обединява в себе си познаващия, познаваемото и познанието.
51. Тршна — жаждата за живот и страхът от смъртта са тези сили или енергии, които влекат човека към ново
въплъщение.
52. Тук Карма се употребява в смисъл на създадената от самия човек собствена съдба.
53. Двара - вход, водещ към Посвещение. Само онзи, който е убил своя егоизъм и е стъпкал личността,
може да мине през него.
54. Дървото на живота.
55. Анахата-шабда - мистични звуци или мелодия, които йогинът чува в началото на своето потапяне във
вътрешно съзерцание.
56. От висините на акаша — където са мировите записи. (Според тайното учение на Йога съществуват два
типа акаша: каранакаша, която играе ролята на първичен космически конгинуум и в този смисъл е последна
причина, карана, на всички проявени и непроявени обекти; и карякаша, акаша, която има формата на следствие, на
продукт — каря, и представлява първият етап от космическата еволюция на грубата материя. Изразът „хрониките
на акаша" или „мирови записи" следователно визира първия тип акаша, която съхранява в себе си следите от делата на
всички същества и от всички събития, случили се в историята на разгърнатия свят. Подобни функции изпълняват и две
будистки категории -дхармата и алая. Първата се отнася за изначалния континуум от дхарми и се използува преди
всичко в рамките на ранния будизъм от традицията на Тхсравада, а също и от реалистичните школи на Хйнаяна. Втората
категория има за конотат абсолютния континуум на трансцендснталното съзнание в пределите на философските школи
от махаянистката традиция. Така че идеята за „мировите скрижали" е просто популярно, т.е. теософско, изложение на
философските категории каранакаша, дхармата и алая.
57. Езотеричното учение учи, че в човека има зачатъци на нови сетивни органи, непознати за пас, които по
естествен път ще се развият в едно далечно бъдеще у всички хора. Йогите са в състояние да ускорят своята еволюция и да
развият в себе си тези органи, като прилагат известните вече методи на строга вътрешна дисциплина.
58. Това означава, че на шестото стъпало, дхарана, всички личностни свойства трябва да бъдат парализирани
като такива и да преминат в седмото чувство, израз на най-духовното съзерцание.
59. Всяка степен на развитието в Раджа-Йога (една от двете основни школи в окултното развитие на Изтока;
втората школа - Хатха-Йога - развива скритите сили предимно по механичен път, докато Раджа-Йога ги усъвършенствува
чрез духовна дисциплина) има за свой символ определена геометрична фигура. Символът на първите степени е

27
равностранен триъгълник, той е знак на високия чела (окултен ученик, минал през посвещение). При висшите степени
този знак се заменя с друг.
60. Звездата на „Посвещението", която започва да пламти над Посветения.
61. Упадхи - основа на непостижимия Пламък; той е непостижим, докато стремящият се живее още на земята.
62. Дхяна - последната степен на земята преди достигането всички качества на висш Адепт. На тази
степен йогинът (който работи по духовния метод на Раджа-Йога) запазва духовно самосъзнание в дейността на
висшите принципи, но още една стъпка напред - и неговото съзнание преминава във висшето поле на духовното битие.
Трите състояния на Йога: дхарана (пълното овладяване на проявите на низшия земен разум), дхяна (съзерцание и
потапяне във висши духовни обекти, достъпни за човешката душа след споменатото овладяване) и самадхи (висшата
медитация) — носят общото име самяма.
63. Самадхи — състояние на душата, когато йогинът губи съзнанието за всяка индивидуалност, в това число и за
собствената. Той се слива с Мировото Битие, той става Всичко (сар-ватман).
64. Четирите вида истини в северния будизъм: Ку — страдание, Ту - съвкупност на изкушенията, Му -
разрушение на греха, и Дао - Път. „Петте препятствия" са изпитване на страданието, осъзнаване на човешката тленност,
принудителната тегоба па човешката съдба и крайната необходимост човек да се освободи от оковите на страстта и
желанията.
65. При входа в царството на изкушенията властелинът Мара се опитва с блясъка на драгоценната си корона да
заслепи търсещия.
66. Дао.
67. Свещената сричка Ом, изразяваща метафизическата непосредственост (тат) на висшето същество (сат).
68. Двете школи на учението на Буда: езотерична (тайна) и екзотерична (явна), наречени „Доктрина на сърцето"
и „Доктрина на окото". Първото учение носи това название, тъй като е произлязло от сърцето на Буда, а Доктрината на
Окото е била плод на неговия ум. „Доктрината на Сърцето" се нарича още „Печат на Истината", или „Истински Печат" -
символ, който се среща в заглавията на почти всички езотерични будистки съчинения.
69. „Дървото на Познанието" - име, което се дава на всички, които са достигнали висотите на мистичното
Познание, на адептите. Нагарджуна, основателят на школата Мадхямика, се е наричал „Драконово Дърво", тъй като
драконъг е символ на Мъдростта и Познанието. Дървото се почита поради това, че Буда е достигнал второто си
рождение и духовно просветление под дървото Бодхи (Мъдрост), под него с започнал своята проповед и под него е
умрял.
70. „Съкровеното Сърце" обозначава тайното учение.
71. Диамантена Душа, ваджра-саттва - название, което се дава на върховния Буда, „Царя на всички мистерии",
наричан също така и Адибуддха.
72. Сат - Единната Вечна Абсолютна Реалност, всичко друго е само илюзия. Мая е свят на феномените и
привидностите, свят на преходните форми.
73. Shin-Sien, шестият Патриарх на Северен Китай, който е изучавал тайното учение на бодхидхарма
(Религията на Мъдростта), твърдял, че умът на човека прилича на огледало, което привлича и отразява всяка частица
прах, и" че той трябва да се пази - както и огледалото, като всекидневно се почиства.
74. Северните будисти наричат безсмъртната душа „Истински Човек", това е Божественото Аз. Когато
човешката душа се съедини с Божественото (висшето) Аз, човек става Буда.
75. „Просветлен" (озарен), т.с. Буда.
76. Обичайна формула в началото на будистките свещени писания.
77. Тйртхика - брахманска секта „отвъд" Хималаите, странствуващи по светите храмове и преди всичко по
местата, където се извършват свещени обмивания.
78. Деватма - човешката душа, която се стреми към въплъщение дотогава, докато в нея е силно желанието, а това
желание оплита безсмъртния Дух на човека чрез заблуждението и греха и го държи в подчинение на неговата низша,
смъртна природа.
79. Дхарма - една от основните идеи на индийския религиозен мироглед; превежда се като „дълг" и „закон";
понякога дхарма означава „праведност", а понякога „религия" - нещо, което обвързва човека и което е неотменен закон
на неговия живот, строга необходимост и върховна справедливост. Като философска категория дхарма означава
преди всичко свойство. С нейна помощ бихме могли да изразим основния за четирите главни типа философствуваме
въпрос, а именно въпроса за отношението между свойство и субстанция -дхарма-дхарми-бхеда. 1) Философите,
които смятат, че както свойството, така и субстанцията са реално съществуващи метафизически същности, се наричат
реалисти (бахяртхава-дини) - това са представителите на Няя и Вайшешика. 2) Философите, за които реално е
единствено свойството, а субстанцията, или субектът на свойствата (дхармин), е само преходно единство от свойства, се
наричат нихилисти (шунява-дини). Към тях се отнасят повечето от будистките мислители. 3) Философите,
които разглеждат свойството като реална еволюционна модификация (виварта, или паринама) на първичната
субстанция, се наричат еволюционисти (паринамавадини). 4) Тези, които признават за реална само субстанцията под
формата на единен Брахман и отхвърлят реалното съществуване на свойствата, обявявайки ги за илюзия, се наричат
фундаменталисти, или илюзиописти (маява-дипи). Оттук и различните тълкувания, които се дават ма понятието дхарма.
Безусловно това е най-сложното и смисло-натоварено понятие в индийската философия, религия и култура.
80. Бодхи - истинската Божествена Мъдрост.
81. Седмият, върховният принцип в човека. Очевидно става дума за пурушоттама - Висшия Дух.
82. Физическото тяло в мистичните школи се нарича „сянка".
83. Буда.
84. Араняка - букв. горски жител, отшелник, който се усамо-тява в горите, за да се самоусъвършенствува.
85. И северната, и южната традиция разказват, че Буда, когато разрешил загадката на живота и достигнал
вътрешно просветление, веднага напуснал уединението си и започнал да проповядва в света.

28
 86. Нирвана е блажено състояние, което настъпва тогава, когато ограничеността и несъвършенството на
индивидуалното битие бъдат унищожени, когато съзнанието се слее с Мировото Съзнание, а личните чувства - със
свръхчувството на Мировата Душа. Достигнал нирвана, човек, без да губи индивидуалността си, започва да живее във
всичко, да чувствува в себе си всичко. В противоположност на разпространеното мнение, че нирвана е отрицание на
всеки живот, както мислят хората на Запад, нирвана по-точно може да се определи като пълнота на сврьхличния живот,
който се слива с Живота на Вселената. Това съвършено състояние на всезна-нис и всебитие е изразено от християнския
мистик Ангелус Силезиус по следния начин: „Аз съм толкова велик, колкото е Бог; Той е толкова малък, колкото и аз...
Аз сам съм Вечността: освободен от действието на времето, аз се сливам с Бога и Бог се слива с мене."
87. Според езотеричното учение всяко духовно Еgо е лъч от Мировия Дух.
88. „Сенки" - временните личности, т.е. отделните физически въплъщения, които възникват и изчезват.
„Знаещият" е безсмъртната душа, която трупа опит, - една и съща във всички превъплъщения.
89. Езотеричното учение за тези висши степени на духовното развитие с следното: когато Адептът измине
целия Път и пред него се открие блаженството на нирвана, от състрадание към хората той може да се откаже от това
блаженство и да остане в света, невидим за обикновените хора, да съдействува за духовното развитие и спасение на
човечеството. Адептът, или Архатът, който се жертвува от състрадание към страдащите в света, се нарича
бодхисаттва (букв. просветлена същност, мъдра просветленост). След телесната си смърт, като се отказва от
блаженството на нирвана, бодхисаттва продължава да живее в етерното тяло, наречено нирманакая (букв. сътворено
тяло), невидим за непосветените, за да пази хората и да им помага. Самбхогакая е същото тяло, към което се прибавя и
славата на „трите съвършенства", едно от които е пълно потушаваме на всички земни грижи. В дхармакая се облича
съвършеният Буда и това всъщност не е тяло, а идеално дихание - съзнание, слято с Мировото Съзнание. Състоянието
дхармакая унищожава всяка връзка на Буда със земята. Но Адептът, който си е извоювал правото да влезе в нирвана, се
отказва, казано на мистичен език, от одеянието дхармакая, за да може да помага на човечеството. От самбхогакая той
запазва само съвършеното знание и остава в състоянието нирманакая. Езотсричната школа учи, че Гаутама Буда и
някои от неговите Архати са останали в света като притежаващи нирманакая, принасяйки по този начин най-голямата
жертва за благото на човечеството.
90. Одеянието шангна е получило наименованието си от Шанг-навешу от Раджагрха, третия велик Архат, или
патриарх, в йерархията от тридесет и трима Архати, които са разпространявали будизма. „Одеянието шангна"
символично означава „притежаване на мъдрост", което довежда до унищожение на личностното начало. Буквално шангна
означава Одеяние на Посветения, встъпил в Пътя. Едкинс твърди, че това е растителна тъкан, пренесена в Китай още в
епохата на династията Таи. Китайската легенда, както и тибетската, гласи: „Когато се ражда Архат, същевременно
пониква и това растение на чисто място."
91. Парамита: Милосърдие, Чистота, Търпение, Енергия, Съзерцание и Мъдрост. Освен тези шест
добродетели свещенослужителите трябва да съблюдават още: служене с праведни средства, наука, благочестиви обети,
сила на приетото решение (Е1(е1, СЬшехе ВийсКшт).
92. Външното учение на Закона.
93. „Утре" значи следващото въплъщение.
94. Из поученията на школата на Прасанга.
95. „Великото Странствуване" — всички съществувания на човека в рамките на едно завъртане на планетата.
96. В тибетската астрология Слънцето се нарича Nуima, Марс - Мigmar, Меркурий - Lhagpa. Символът на Марс е
Око, на Меркурий - ръка. Излъчването - aura.
97. Калпи — периоди, с които в езотеричните учения се измерва Мировото битие. Маха-калпа, Великата Кална,
равна на сто години от живота на Брахма, или на 311 040 000 000 000 години.
98. Сротапатти, или „навлезлият в потока" на нирвана — така се именува всеки чела, който преминава първо
Посвещение. Само в изключителни случаи чела може да достигне нирвана само за един живот, твърди се, че той
може да достигне целта едва в седмото въплъщение, след като с „навлязъл в потока".
99. Тук става дума за личното (низше) Аз.
100. Вж. бел. 25.
101. Безгранично прозрение — свръхчовешко зрение, за което нищо не е скрито. Архатите всичко виждат и
знаят.
102. Вж. бел. 90.
103. „Живият" - безсмъртната същност на човека, Висшето Аз; „мъртвият" - низшето лично Аз.
104. Вж. бел. 89.
105. Животът в нирманакая. '
106. Векове - цикли, еони, големи световни периоди.
107. „Явният път" е за миряните, а „Съкровеният Път" - за учениците, които влизат в тайни школи и се готвят за
посвещение. При посвещението се обяснява смисълът на „Съкровения път". За да бъде приет някой за ученик в тайна
школа, от него се изисква строга нравствена дисциплина, отричане от всички лични интереси и земни облаги, вътрешно
очистване и обет да служи чисто и безкористно на страдащото човечество.
108. Човек, още непробуден за духовен живот, който не познава духовните истини и истинската Мъдрост.
109. Вж. бел. 89.
110. Вж. бел. 97.
111. Будите пратйека се домогват до дхармическото тяло (дхармакая) и го добиват след много
прераждания. Без да се грижат за окаяния човешки род, стремящ се към лично блаженство, те влизат в нирвана и изчезват
от погледа и сърцата на хората. В северния будизъм пратиека-буддха е синоним на духовен егоизъм.
112. Упадхяя -духовен наставник, учител, Гуру. Северните будисти избират такъв наставник измежду светите
мъже, вещи в готрабхуджнана и джнана-даршана-шуддхи (ритуалните церемонии и чистото познание), учители на
тайната мъдрост., изборът е направен. Аз жадувам за Мъдрост. Ти раздра завесата, която скрива „тайния път", ти ми

29
даде великото Учение (яна)
113. Шравака (букв. послушник) — първа степен от ученичеството в езотеричната школа. В тази степен ученикът
слуша духовните учения (от корена шру). На втората степен, когато учението преминава от теория към практика,
ученикът става шрамана - труженик (от шрама - дело, тежък труд). Тези две степени отговарят на първите два класа в
Питагорейската школа.
114. Дхяна — на санскрит, или Samtan на тибетски. Особено състояние по време на медитация, когато душата
се потапя в духовния мир и вижда и чува неща, каквито човешко око не е виждало и човешко ухо не е чувало, както казва
ап. Павел.
115. Вж. бел. 91.
116. Сротапатти - или „встъпилият в потока", който води към океана на нирвана - първата степен по Пътя..
Втората степен се нарича сакрдагамин — „този, който ще се роди само още веднъж". Третата степен — анагамин,
„който не се превъплъщава повече", освен ако сам не пожелае това, за да помага на хората. Четвъртият етап от Пътя, най-
висшият, е състоянието на архатство. Архатът пребивава още тук на земята в нирвана. За него това не е едно следващо
смъртта състояние, а непрекъсната самадхи (духовен екстаз, медитация), по време па която той изпитва цялото
блаженство на нирвана. .
117. Джпана.
118. За северните будисти „да стигнеш на другия бряг" означава да достигнеш брега на спасителната нирвана
чрез практикуване на шестте и десетте добродетели (парамита).
119. Алая — Мировата Душа, или Атма. У всеки човек живее един лъч от Атма, чрез който той може да се
отъждестви с Мировата Душа и да се слее с нея.
120. Антахкарана (букв. вътрешното сетиво, този термин се отнася не само за манас, но и за ахамкара и
буддхи, които заедно изпълняват ролята на трамплин към абсолюта) е низшият ум, който е мост между земния човек, или
личността, и висшия Пуруша - същинската душа на човека. При смъртта тази връзка между низшия и висшия Аз се
разрушава. В астралния свят остава така наречената камарупа, черупка на въжделенията, която продължава да се носи
там до пълното си разрушаване. По време на спиритични сеанси тези кама-рупи овладяват безволните, податливи
медиуми като по такъв начин влизат в контакт със земния свят. Трябва да се отбележи, че опасността от такъв контакт е
огромна.
121. Северните будисти и китайците различават в дълбокия шум на големите реки основния тон на
природата. Както във физиката, така и в окултната наука се признава фактът, че в общото звучене на природата, което се
долавя в шума на големите реки, на дърветата, разлюлявани от ураганен вятър, както и в далечния шум на големите
градове, може да се различи определен основен тон. Това се твърди и от физици, и от музиканти. Така професор К!се в
съчинението си Сhinese Music съобщава, че на китайците този факт е бил известен хиляди години преди новата ера.
Според тях „водите на реката Хуан Хъ звучат в тона Кung”, наричан „велик тон" в китайската музика. Професорът
твърди, че този тон отговаря на фа - според съвременните физици основният тон на природата. Професор В.Silliman в
своята книга Рrinciples of Physics също споменава за това и казва, че „този тон отговаря на средното фа на пианото и
може да се смята за основен тон в природата".
122. Бонзите, или Оицра, сектата на „червенокапците", които се славят със своята изкусност в черната магия. Те
обитават Западен и Централен Тибет, а също и Бутан. Владеят до съвършенство тантра.
123. Духовна Мъдрост - дървото Бодхи.
124. „Остри кремъци по скалистия път" - това са действията на Карма, които с десетократна сила се проявяват в
„Пътя", тъй като „Пътят" не е нищо друго освен силно ускорената еволюция на човека и следователно много по-бързото
изживяване на натрупаната в миналите съществувания карма, която при нормалните условия на душевното развитие би
се изразходила в течение на много и много бъдещи прераждания. Дълбока искреност и съблюдаване на съвършена прав-
дивост в мисли, чувства и постъпки са необходими, за да може човек да вИрви по „Тесния Път", тъй като всяко нару-
шение на този основен закон на Духа веднага се отразява върху живота на ученика поклонник.
125. Дордже (пали) или ваджра (санскрит) - оръдие в ръцете на божествените същества (тибетските Dragshed,
Деви, или ангели хранители на хората), на което приписват такава окултна сила при отразяването на злите
влияния, каквато притежава озонът за пречистването на въздуха. Това са също жест и поза, прилагани при медитация.
Ваджра е символ на власт над невидимите лоши влияния, изразен с външен жест или по друг начин. Бонзите и Dugpa,
както и другите секти на „червенокапците", са си присвоили този символ и си служат с него при практикуването на черна
магия. У „жълто-капците", или Gelugpa, този знак е символ на могъщество, както кръстът при християните (и в това няма
нищо суеверно), докато при Dugpa той е знак на чародейство, както и обърнатият двоен триъгълник.
126. „Причината" - желание, което обуславя кармата на човека; „сенките, хвърлени от нейните последствия" -
действието на Карма.
127. Ахамкара - това, което обособява Аз-а, или себичното чувство на отделната личност, егоизмът.
128. Самвртти - една от двете истини, която демонстрира измамния характер на всички неща. Тя е относителна
истина в този случай. Традицията на Махаяна прокарва идеята за различието между тези две истини - парамартха-сатя и
самв-ртти-сатя (сатя - истина). Това е ябълката на раздора между представителите на двете философски школи
на Мадхямика и Йогачара: първите отричат, а вторите утвърждават, че всеки предмет съществува благодарение на
една предшествуваща причина. Последователи на Мадхямика са нихилистите на Изтока, за тях всичко е паракалпита,
измама, заблуждение - както в света на субективната мисъл, така и в обективната вселена, докато йогачарите са
представители на чистата духовност. Самвртти като относителна истина е извор на всяка илюзия.
129. Лхамайин - елементалии, зли, враждебни на човека духове.
130. Безсмъртният Дух, Висшият Аз на човека.
131. Ваджрасаттва - вж. бел. 71.
132. Бхагавад-гйта.
133. С тези думи се загатва за разпространеното на Изток вярване, че всеки нов Буда, или светец, е нов воин в

30
свещената войска, която се бори за освобождението и спасението на човечеството. Северният будизъм учи, че всеки
нов бодхисаттва се отказва от нирвана и от одеянието дхармакая, т.е. от висшето духовно състояние, което завинаги
откъсва Посветения от този свят, за да може невидимо да помага на страдащото човечество и да го води към пълно
освобождение. Твърдението на Schlaginweit в книгата му Buddhism in Thibet, че нирманакая означава „тялото, в което
будите и бодхисаттвите се явяват на земята, за да учат хората", съвсем не е вярно и не обяснява нищо.
134. Тези думи сочат, че когато посредством йогическа практика човешките страсти и грехове са умъртвени, те
представляват благодатна почва, в която могат да се развият „свещените зародиши" на най-високи добродетели.
Вродените добри качества и дарби са придобити в предишните прераждания. Геният е плод на предишно съществуване.
135. Праджна - съвършеното знание.
136. Титикша е петата степен на Раджа-Йога, състояние на пълно равнодушие към всичко преходно; неосъждане
на всичко, което хората наричат „радост и скръб"; с една дума, състояние, в което човек е физически, умствено и
нравствено уравновесен, надмогнал всяко чувство на радост и страдание.
137. Сротапатти, или още Зоюапее - който практикува 5оичгл, първата пътека на дхяна.
138. „Ден" тук означава пълна манвантара (период, обхващащ живота на Ману. Според Манусмрти 1.79 този
период е равен на 4 320 000 човешки години и съставлява 1/14 от деня на Брахма, следователно 14 манвантари се
равняват на един цял ден от живота на Брахма. Всеки един от тези четиринадесет периода се направлява от свой собствен
Ману. Смята се, че шест манвантари са вече изминали и ние живеем в седмата).
139. Свещената планина, където обитават боговете (космическата ос на вселената).
140. Безначалният - Амитабха, или „Безграничното пространство" - Парабрахма. В Неговата небесна обител
двама бодхи-саттви, Кwanshi-yin и Таshishi, непрестанно изливат светлина върху трите свята: духовния, астралния и
физическия, за да помогнат чрез тази светлина (знание) за просветлението на йогите, които на свой ред ще служат на
спасението на хората. Своето високо положение в царството на Амитабха Те дължат на делата, които са извършили от
милосърдие, когато са били йоги на земята.
141. Деви - Devas, в буквален превод - сияещи.
142. „Стената на Пазителите". Учението казва, че обединените усилия на много поколения йоги, светци и
Адепти са създали нещо като оградителна стена около човечеството, която невидимо го предпазва от бедствия и от
домогванията на злите сили, които искат да погубят човешкия род.
143. Клеша — влечение, привързаност към света, към неговите радости и удоволствия; тршна - жажда за живот,
която е една от причините за прераждането.
144. Това „състрадание" не трябва да се смесва с „Бога на любовта" при теистите. Състраданието тук е
духовен закон, чиято същност е абсолютната хармония и който може да се наруши от раздори, страдание и грях.
145. При северните будисти всички Архати, Адепти и Свегц се наричат Буди. Приведените две строфи са
взети от Thegpa Chenpoido, Mahlaylama-slatra 1.6.
146. Отреклият се - бодхисаттва според духовната йерархия стои по-долу от съвършения Буда, но тези две
названия чес то се смесват. Народната представа, която често проявява добра интуиция, поставя бодхисаттяата —
предвид неговата жертва — по-високо от Буда.
147. „Буди на Състраданието" се наричат тези бодхисаттш които, достигнали състоянието на Архат, т. е.
преминал целия таен път на отричането, се отказват от блаженството на нирвана, с други думи — „отказват се от
одеянието дхщ макая и от преминаването на отвъдния бряг", за да не се лишат от възможността да помагат на
човечеството, доколкото това позволява Карма. Те предпочитат невидимо (духовно) да останат в света и да помагат на
хората, като им насочват по пътя на праведността. Екзотеричният северен будизъм ги признава за светци, на които
вярващите се молят - както правят и християните.
148. Муаlbа — земята, наречена в езотеричните учения понякога „ад" или място за наказание. Авичхи е
състояние, а не местност. Става дума за състояние на безпросветност и незнание, доколкото коренът на термина
авиччхи е виччх – сияя, движа се, просветявам. В дадения случай апиччхи трябва да се разбира като синоним на
самсарического ни съществувание.
149. Родил се е нов Спасител, който ще поведе човечеството към окончателно освобождение.
.

СВЕТЛИНА ВЪРХУ ПЪТЯ

Мейбъл Колинс

I
Тези правила са писани за всички ученици: вникни в тях.
Преди очите да видят, те трябва да отвикнат от сълзи.
Преди ухото да чуе, то трябва да изгуби чувствителността си.
Преди гласът да може да говори в присъствието на Учителите, той трябва да изгуби силата да
наранява.
Преди душата да застане пред Учителите, нейните нозе трябва да са умити в кръвта на
сърцето.
1. Убий тщеславието1.
2. Убий желанието за живот.
3. Убий желанието за удобство.
4. Работи - както работят тези, които са тщеславни. Цени живота - както го ценят тези, които

31
го желаят. Бъди щастлив - както са щастливи тези, които живеят за щастие.
Търси в сърцето си корена на злото и го изтръгни. То вирее плодоносно в сърцето на предания
ученик, така както и в сърцето на изпълнения с желания. Само силният може да го изскубне. Слабият
трябва да го чака — да израсте, да даде плод и да изсъхне. А то е бурен, който вирее и се разраства
през вековете. То разцъфтява, когато човекът е минал през безброй съществувания. Който иска да
тръгне по пътя на могъществото и силата, той трябва да го изтръгне от сърцето си. И тогава сърцето
на човека ще се облее в кръв и целият живот ще му се стори изгубен безвъзвратно. Това изпитание
трябва да се изтърпи: то може да ни завари на първото стъпало на опасната стълба, която води към
Пътя на Живота; то може да ни чака на последното. Но помни, о, ученико, че то трябва да се изтърпи,
и затова удвои силата на душата си за този подвиг. Не живей нито в сегашното, нито в бъдещето,
живей само във Вечното. Там този великански бурен не може да цъфти: това петно върху битието
изчезва от самата атмосфера на Вечната Мисъл.
5. Убий всяко чувство за отделност2.
6. Убий желанието за чувствени възприятия.
7. Убий жаждата за растеж.
8. Но все пак стой сам и уединен, понеже нищо въплътено, нищо, което се съзнава като
отделно, нищо, което е вън от Вечното, не може да ти помогне. Наблюдавай своите усещания и се
учи от тях, понеже само така започва самопознанието; и твърдо застани на първото стъпало на
стълбата. Расти, както расте цветето - несъзнателно, но с горещ копнеж да разтвори душата си за
въздуха. Така трябва и ти да се стремиш, за да разкриеш душата си за Вечното. Обаче копнежът по
Вечното трябва да роди твоята красота и силата ти, а не желанието ти за растене. Защото в единия
случай ти ще разцъфтиш в недосегаемата красота на чистотата, а в другия ти ще закоравееш в
страстното си домогване към лична мощ.
9. Желай само това, което е вътре в тебе.
10. Желай само това, което е отвъд тебе.
11. Желай само това, което е недостижимо.
12. Защото вътре в тебе е мировата светлина -единствената светлина, която може да свети
върху Пътя. Ако ти си неспособен да я видиш вътре в себе си, безполезно е да я дириш другаде. Тя е
отвъд тебе, защото, когато я достигнеш, ти ще изгубиш себе си. Тя е недостижима, защото вечно
отстъпва. Ти ще влезеш в светлината, но ти никога няма да достигнеш Пламъка.
13. Желай властта горещо.
14. Желай мира трескаво.
15. Желай притежания преди всичко.
16. Но тези притежания трябва да принадлежат само на чистата душа и следователно - на
всички чисти души еднакво, и така да бъдат особено притежание на цялото, когато то се обедини.
Жадувай за такива притежания, каквито може да. има чистата душа, за да си способен да събереш
съкровища за онзи обединен дух на живота, който е твоят истински Аз. Мирът, който ти трябва да
желаеш, е онзи свещен мир, несмутим от нищо, посред който душата расте както свещеното цвете в
спокойно езеро. Тази е и властта, до която ученикът трябва да се домогва и която ще го направи
нищожен в очите на тълпата.
17. Търси Пътя3.
18. Търси Пътя чрез отдръпване в себе си.
19. Търси Пътя чрез смело устремяване навън.
20. Търси го не само в една посока. И наистина, за всеки човек има една посока, която
изглежда най-подходяща. Обаче Пътят не се намира само чрез благоговейна преданост, нито само
чрез религиозно съзерцаване, нито чрез усилено стремление напред, нито чрез самоотвержен труд,
нито чрез научно изследване на живота. Всяко от тях поотделно може да те издигне само върху едно
стъпало, но за да се изкачиш по стълбата, са необходими всички стъпала. Човешките пороци,
превъзмогнати един след друг, стават преминати стъпала от тази стълба. И човешките добродетели
са също така необходими стъпала в нашия духовен подем и съвсем не са за пренебрегване. Въпреки
това, макар и да създават една светла атмосфера и щастливо бъдеще, тези добродетели са
безполезни, щом са отделени една от друга: цялата човешка природа трябва да се използува мъдро
от онзи, който иска да встъпи в Пътя. Всеки човек е сам за себе си - и безусловно - Пътят, Истината и
Животът. Но това е така само когато той здраво овладее цялото свое същество и чрез силата на
пробудената воля на духа познае, че това същество е не самият три, а негово собствено творение,
което сам с голяма мъка си е създал като свое потребно оръдие, и с негова помощ някога, при

32
постепенното разширяване на неговото съзнание, той ще достигне живот отвъд всяка
индивидуалност. Когато схване, че неговият чудесно устроен отделен живот съществува именно
заради това, тогава и само тогава той е наистина в Пътя. Търси Пътя, като се потапяш в тайнствените
и лъчезарни дълбини на своето най-съкровено същество. Търси го, като анализираш всяко едно
преживяване, използувайки чувствата, за да разбереш растежа и значението на индивидуалността, за
да проникнеш в красотата и мрака на другите - божествени отломки, които редом с тебе се борят и
образуват расата, към която и ти принадлежиш. Търси го, като изучаваш законите на битието,
законите на природата и законите на свръхестественото; търси го, като прекланяш дълбоко душата си
пред блещукащата звезда, която пламти в нейните дълбини. И според това, как бдиш и се прекланяш,
светлината на звездата ще се разгаря все по-ярко и по-ярко. Тогава ти ще разбереш, че си намерил
началото на Пътя. А намериш ли края му, нейният блясък ще се превърне внезапно в безпределно
сияние4.
21. Гледай цветето да разцъфти всред тишината, която настъпва след бурята: не по-рано.
То ще покълне, ще порасне, ще се разклони, ще се разлисти и ще напъни още докато бурята
бушува, докато трае борбата. Обаче цветето няма да разцъфти, докато цялата личност на човека не се
разруши и разсее; докато за неговата божествена същност, която е сътворила личността, тя не стане
едно просто оръдие за тежки опити и изпитания; докато цялата човешка природа не се отдаде и
подчини на Висшия Аз. Тогава ще настане затишие, каквото има само в тропическите зони след
пороен дъжд, когато Природата работи така бързо, че нейната работа може да се види; такава тишина
ще се спусне над изтерзания дух. И сред дълбокото безмълвие ще се случи онова тайнствено събитие,
което ще докаже, че Пътят е вече намерен. Наречи го с каквото име пожелаеш - глас, който говори,
без да има кой да говори, посланик, който идва, посланик без форма и вещественост, или пък цвят на
душата, която разцъфтява. То не може да се изрази в конкретен образ. Но дори и всред яростна буря
ти можеш да го усещаш и да го дириш в сърдечен копнеж. Безмълвието ще трае само миг или
хилядолетие, то ще има край, ала ти ще носиш в себе си неговата сила. И отново и отново ти трябва
да водиш борба и да побеждаваш. Понеже Природата може да се усмири само за един промеждутък
от време.
Горните правила са първите поучения - изсечени на стените в Чертога на Познанието. Тези,
които искат, ще получат. Тези, които желаят да прочетат, ще прочетат. Тези, които желаят да научат,
ще познаят.
Мир да бъде с тебе.

II
Из безмълвието, което е мир, мощно ще прозвучи глас. И този глас ще рече: „Не е право - ти
си жънал, сега трябва и да сееш." И като знаеш, че този глас е самото Безмълвие, ти ще се покориш.
Ти, който си вече ученик - способен да стоиш, способен да слушаш, способен да виждаш и
способен да говориш; който си победил желанието и си стигнал до самопознание; който си видял и
познал разцъфването на своята душа и си чул Гласа на Безмълвието, - влез сега в Чертога на
Познанието и прочети каквото е написано там за тебе5.
1. Стой настрана, когато настане борбата, и макар ти да се бориш, не бъди ти Воинът.
2. Намери Воина и остави него да воюва в тебе.
3. Очаквай неговите заповеди за битката и им се подчини.
4. Подчини му се не като на пълководец, а така, като че ли Той си ти самият и неговите думи
са израз на твоите съкровени желания; защото Той -това си ти самият, макар и безкрайно по-мъдър и
по-силен от тебе. Следи го зорко - да не би всред разпалеността на битката да го отминеш; а Той не
ще те познае, щом ти го не познаваш. Достигне ли твоят вик до слуха му, тогава Той ще се бори в
тебе и ще изпълни глухата пустота вътре в тебе. И когато стане това, тогава ти ще можеш да минеш
х през битката спокоен и неуморим, като застанеш настрана и оставиш него да воюва за тебе; и нито
един твой удар не ще отиде напразно. Но ако не го следиш и го отминеш, ти ще останеш без закрила;
умът ти ще се помъти, сърцето ти ще се разколебае, всред прашния вихър на битката ти ще изгубиш
свяст и зрение и не ще различиш приятел от враг.
Той - това си Ти самият. Ала ти си преходен и се поддаваш на заблуждения, а Той е вечен и
непогрешим. Той е вечната истина. Щом веднъж влезе в тебе и стане твой Воин, Той никога не ще те
напусне напълно; а в Деня на Великия Мир ще се слее с тебе.
5. Вслушвай се в песента на живота6.
6. Запечатай в ума си напева, що чуваш.

33
 7. Научи от него урока на хармонията.
8. Сега ти можеш да стоиш прав, твърд като канара посред буря, послушен на Воина - ти
самият, - който е твой цар. Ти участвуваш в борбата само като изпълняваш повелението му, затова
вече недей да се грижиш за изхода на боя; понеже само едно е важно: Воинът да победи, а ти знаеш,
че Той е непобедим. Така, непоклатим, бодърствуващ и хладнокръвен, вслушвай се със слуха, който
си придобил чрез страданието и чрез разрушението на страданието. Докато си още човек, до
твоето ухо достигат само откъслечни звуци от Великата Песен. Обаче доловиш ли нещо, запомни го
грижливо, тъй че нищо от чутото да не се изгуби; и старай се по това да разкриеш смисъла на
тайната, която те окръжава. Така след време ти не ще имаш нужда от друг учител. Понеже както
отделно ю същество има глас, така има глас и Това, в което се движи всяко отделно битие. Самият
живот има език и той никога не мълчи; и неговото слово не е — както ти, глухият, би помислил —
крясък, а песен! Познай от това, че ти си част от Хармонията, и научи се от това да се подчиняваш на
законите на Хармонията.
9. Ревностно наблюдавай всеки живот, който те обкръжава.
10. Научи се да проникваш разумно в сърцата на човеците7.
11. Най-зорко обаче наблюдавай своето собствено сърце.
12. Понеже само чрез сърцето идва едничката светлина, която може да озари живота и да
го направи ясен за твоите очи.
Изучавай сърцата на човеците, за да можеш да разбереш света, в който живееш и от който
искаш да бъдеш част. Наблюдавай вечно променливия, вечно подвижен живот, който те заобикаля,
защото той е образуван от сърцата на човеците; и когато се научиш да разбираш тяхното устройство
и предназначение, ти постепенно ще можеш да четеш и по-пространното слово на живота.
13. Словото идва само със знанието. Придобий знание и ще постигнеш и словото8.
14. Ти можеш да владееш вътрешните чувства, победил си нагоните на външните сетива,
надмогнал си влеченията на собствената си душа и си придобил знание: сега, о, ученико,
приготви се действително да встъпиш в Пътя. Пътят е намерен: бъди готов да тръгнеш по него.
15. Питай земята, въздуха и водата за тайните които те пазят за тебе. Развитието на твоите
вътрешни чувства ще ти даде сила да сториш това.
16. Питай светите Мъже на земята за тайните които те пазят за тебе. Победата над нагоните
ш външните сетива ти дава правото да сториш това.
17. Питай Най-съкровеното, Едното, за крайната тайна, която То съхранява за тебе през
Вековете.
Голямата и трудна победа - надмогването на влеченията на собствената душа — е дело за
векове; затова не се надявай на награда, преди да си събрал вековен опит. Когато дойде време за
изучаване на това седемнадесето правило, човек е на прага да стане повече от човек.
18. Знанието, което сега притежаваш, е твое само поради това, че твоята душа се е сляла в
едно с всички чисти души и с Най-съкровеното. Това е едно доверие, в което те е облякъл
Всевишният. Но измениш ли на своето знание, злоупотребиш ли с него или пък го пренебрегнеш, ти
ще се провалиш - дори и тогава, когато си стигнал до най-високото стъпало. Велики мъже падат, и то
пред самия праг, неспособни да понесат тежестта на своята отговорност и недостатъчно силни да
преминат отвъд. Затова очаквай винаги със свещен ужас и трепет приближаването на тази минута
и бъди готов за борбата.
19. Писано е, че за онзи, който е пред прага на божествеността, няма ни закон, ни водач. Но за
пояснение на ученика крайната борба може да се определи така:
Дръж се твърдо за онова, което няма нито същност, нито битие.
20. Слушай само гласа, който е безмълвен.
21. Гледай само това, което е невидимо както за вътрешното, така и за външното чувство.

МИР ДА БЪДЕ С ТЕБЕ.

Разцъфтяването на цветето е славно време, когато се пробужда интуицията: с нея идва
доверието, знанието, сигурността. Мигът на учудването е бездейна почивка на душата, а следващият
миг - мигът на удовлетворението — е безмълвие.
Знай, о, ученико, че тези, които са минали през Безмълвието и са почувствували неговия мир,
и с; получили неговата сила, горещо желаят и ти д минеш през него. Затова, щом ученикът е достоен
да влезе в Чертога на Познанието, там винаги щ намери своя Учител.
Тези, които искат, ще получат. Обаче, макар и обикновеният човек да моли непрестанно, -

34
гласът му не е чут. Понеже той иска само с ума си, а гласът на ума е чут само в това поле, където то!
действува. Затова само след минаването на двадесет и първото правило аз казвам: „Тези, които искат,
ще получат."
Да четеш в окултен смисъл означава: да четеш очите на духа. Да искаш означава: да
чувствуваш вътрешен глад - силен духовен копнеж. Да можеш да четеш - това значи да си
достатъчно силен поне в малка степен да задоволяваш този глад. Когато« ученикът е подготвен да
учи, тогава той бива приет и признат. И това е така, защото той е запалил своя светилник, който не
може да се скрие Обаче не е възможно да се учи, докато не се спечели първата велика битка. Умът
може да признае истината, но духът не може да я приеме. Веднъж минал през бурята и достигнал
мир, ученикът ще може винаги да учи - дори и тогава, когато се колебае и отклонява. Гласът на
Безмълвието си остава вътре в него и дори ученикът напълно да се отбие от Пътя, един ден този глас
ще прозвучи и ще го разкъса, ще отдели неговите страсти от неговите божествени начала. Тогава в
мъка и с отчаян вопъл по напуснатата низша природа той ще се възвърне в Пътя.
Затова аз казвам: „Мир да бъде с тебе." „Моя мир ви давам" може да каже само Учител на
любими ученици, които са почти едно с него. Дори и сред тези, които са незапознати с източната
мъдрост, има такива, на които това може да се каже и да се повтаря всеки ден с все по-голяма
пълнота. Съблюдавай трите истини. Те са равностойни.

Бележки:
1. Истинският художник, който работи от любов към своето дело, често е на по-прав път от ученика, който си
въобразява, че е победил собствения си интерес, а всъщност само е разширил границите на опита и желанието, като е
пренесъл своя интерес върху неща, засягащи по-широка област на живота. Същото се отнася и за другите две прости
наглед правила. Разгледай ги по-внимателно и не допускай да бъдеш измамен от своето собствено сърце. Понеже си
още пред прага, и заблуждението може да се премахне. Но останеш ли с него, то ще израсте и ще даде плод и някога ти
ще страдаш горчиво при неговото разрушаване.
2. Не си въобразявай, че можеш да се отделиш от безбожника или безумника. Те — това си ти самият, макар и в
по-малка степен, отколкото твоят приятел или твоят Учител. Обаче храниш ли в себе си мисълта за отделност по
отношение на нещо зло или на човек, то ти си създаваш карма, която ще те свърже с това нещо или с този човек, докато
твоята душа не признае, че е едно с тях. Припомняй си, че грехът и позорът на света са твой грях и твой позор, понеже ти
си част от него, твоята карма е неразривно преплетена с великата Карма. И преди да достигнеш знание, ти трябва да
преминеш през всички места - през нечисти, както и през чисти. Затова имай предвид, че мръсната Дреха, до която не
смееш да се допреш, утре може да бъде твоя. И колкото повече се отвращаваш от нея, толкова по-здраво тя ще прилепне
към тебе, щом бъде наметната върху твоите плещи. Надменният човек си приготвя ложе от тиня. Въздържай се,
защото е правилно да се въздържаш, а не защото трябва да се запазиш чист.
3. Тези две думи вероятно изглеждат твърде незначителни, за да бъдат изтъквани отделно. Ученикът може да
си каже: „Бих ли се мъчил изобщо да проникна в тези мисли, ако не търсех Пътя?" Въпреки това не ги отминавай
набързо. Поспри се и размисли. Дали това е пътят, който ти търсиш, или в твоите бълнувания израстват неясните
очертания на висини, върху които ти желаеш да се въздигнеш, на велико бъдеще, което искаш да постигнеш? Бъди
предупреден! Пътят трябва да се търси заради него самия, а не с оглед удобството на твоите крака.
Между това правило и седемнадесетото правило от втория дял има известна връзка. Когато след дълги епохи на
борба и след множество победи крайната битка е спечелена и последната тайна — узната, тогава ти си готов за един по-
нататъшен път. Когато се изкаже последната тайна на този .велик урок, с нея ще се разкрие и мистерията на новия път -
път, който лежи извън всеки човешки опит и отвъд всяко човешко схващане и представа. Върху всяка от тези точки е
необходимо да се спреш задълго и да размислиш хубаво. При всяка от тези точки е нужно да бъдеш сигурен, че пътят е
избран заради самия него. Най-напред са Пътят и Истината, тогава следва Животът.
4. Търси Пътя, като анализираш всяко едно преживяване, и помни, че с тези думи аз не казвам: „Отдай се на
съблазънта на чувствата, за да го познаеш." Преди да си станал ученик на тайната пътека, ти можеш да сториш това, но не
и после. Когато вече си направил своя избор и си встъпил в Пътя, ти не можеш да се предаваш на тези съблазни без срам.
Въпреки това ти можеш да ги опиташ без ужас: можеш да страдаш, да наблюдаваш и да ги анализираш и да очакваш с
търпелива вяра часа, когато те вече няма да те смущават. Но недей осъжда човека, който е станал тяхна жертва, протегни
му братска ръка като на спътник, чиито крака са натежали от лепкавата кал. Премисли, о, ученико, че колкото и голяма да
е пропастта между праведника и грешника, тя е по-голяма между праведника и този, който е достигнал знание; и
неизмерима е пропастта между праведника и онзи, който е вече пред прага на божествеността. Затова пази се - да не би да
си въобразиш преждевременно, че си някакво особено същество, стоящо по-горе от тълпата. Когато намериш началото на
Пътя, звездата на твоята душа ще ти покаже своя блясък и в тази светлина ти ще видиш колко е голям мракът, посред
който тя свети. Тъмни и помрачени са и умът, и сърцето, и мозъкът, докато не бъде спечелена първата победа. Не
пребледнявай и не се плаши от видението, здраво прикови погледа си върху малката светлинка и тя ще порасне. Но нека
вътрешният мрак ти помогне да разбереш безпомощността на онези, които не са видели светлина, чиито души са
потънали в най-дълбока тъма. Не ги укорявай - не бягай от тях, но се опитай да повдигнеш поне една малка част от
тежката карма на света, дай и ти помощта си на малкото силни ръце, които възпират силите на мрака, за Да не удържат те
пълна победа. Тогава ти влизащ в едно радостно сътрудничество, което донася ужасно терзание и дълбока печал, но
заедно с това и една голяма, постоянно растяща радост.
5. Да можеш да стоиш, то е - да имаш доверие; да можеш да слушаш, то е - да бъдат отворени портите на душата

35
ти; да можеш да виждаш, то е — да стигнеш до интуитивно схващане; да можеш да говориш, то е — да придобиеш
способността да помагаш на другите; да победиш желанието, то е - да научиш как да използуваш и владееш себе си; да
достигнеш де самопознание, то е — да се оттеглиш в най-вътрешната крепост, откъдето човекът личност може да бъде
разглеждан безпристрастие; да видиш душата си в нейното разцъфтяване, то е - мигом да зърнеш в себе си
преображението, което някога ще те направи повече от човек; да познаеш, то е - да изпълниш най-тежката задача, като
погледнеш в ослепителната светлина, без да ти трепне окото ти и без да се дръпнеш от ужас като пред страхотен призрак.
Някои не успяват да направят това и току-що спечелената победа пропада. Да чуваш Гласа на Безмълвието, то е - да
разбираш, че само вътре в тебе живее истинският водител; да влезеш в Чертога на Познанието, то е - да се издигнеш до
онова състояние, в което ученето е възможно. Тогава много слова ще бъдат написани там за тебе, написани с огнени
букви — лесно да ги четеш. Понеже, когато ученикът е готов, Учителят му вече го очаква.
6. Търси и се вслушвай в Песента - най-вече в своето собствено сърце. Отначало ти може да си кажеш: „Тя не
звучи там: когато я търся, долавям само дисхармония." Опитай се да я намериш по-надълбоко. Ако отново се
разочароваш, почакай и търси още по-надълбоко. Има една естествена мелодия, един непознат извор във всяко
човешко сърце. Той може да бъде скрит, съвсем затрупан и заглушен, но той е там. В самата основа на своето естество ти
ще намериш вяра, надежда и любов. Който избира злото, се отказва да погледне вътре в себе си, запушва ушите си за
звука на своето сърце, както заслепява и очите си за светлината на своята душа. Той постъпва така, защото му е по-лесно
да живее в похот и желания. Но изпод най-дълбоките пластове на живота тече силен поток, който не пресеква. Великите
Води са всъщност тук. Намери ги и ти ще разбереш, че всяко същество, дори и най-окаяното на света, е част от тях,
колкото и да се заслепява и само да си създава външни, илюзорни образи на ужас. Именно в този смисъл аз ти
казвам: Всички тези същества, сред които ти се блъскаш и се бориш, са частици от Божеството. И тъй измамлива е
илюзията, в която живееш, че е трудно да отгатнеш къде най-напред ще откриеш милия глас в сърцата на другите. Но
знай, че той със сигурност е вътре в тебе. Търси да го доловиш и щом веднъж го чуеш, ти много по-.лесно ще можеш да
го разпознаваш и вън -около себе си.
7. Изследвай сърцата, изхождайки от едно безусловно становище, без да се влияеш от личните си възгледи.
Иначе ще гледаш през цветни очила. За това е необходимо първо да застанеш на почвата на отдръпване от личното.
Истината е безпристрастна: никой човек не ти е враг, никой човек не ти е приятел. Всички са в еднаква степен
твои учители. Твоят враг е за тебе загадъчна тайна, която трябва да разбулиш, макар и да са необходими цели векове за
това: защото човекът трябва да бъде отгатнат. Твоят приятел става част от тебе, едно разширение на самия тебе - една
гатанка, трудна за отгатване. Има само едно нещо, в което се прониква още по-мъчно - ^твоето собствено сърце.
Дълбоката тайна на твоята последна същност може да се разбули постепенно само като се разхлабят връзките на
личността. Тя никога няма да стане достижима за твоето разбиране, докато не отстъпиш от нея. Тогава — и само тогава
— можеш да я завладееш и да я управляваш. Тогава — и само тогава - можеш да използуваш всички нейни сили и да ги
посветиш на някое достойно дело.
8. Невъзможно е да помагаш на другите, преди да си достигнал " сигурност в нещо свое. Когато изучиш
първите двадесет и
едно правила и влезеш в Чертога на Познанието с развити сили и с мисъл, освободена от вериги, тогава ти ще
намериш там, в своята най-потайна съкровеност, един извор, от който ще бликне словото.
След тринадесетото правило аз не мога нищо да прибавя към онова, което е вече написано.
9. МОЯ МИР ТИ ДАВАМ.
Тези бележки написах само за тези, на които давам моя мир - за тези, които могат да прочетат написаното от
мене както с външните сетива, така и с вътрешното чувство.

36