ЮЗУ„Неофит Рилски”

Филологически факултет

Реферат ПО
УВОД ВЪВ ФОЛКЛОРНАТА КУЛТУРА
НА ТЕМА : АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Съставил: Проверил:
Гергана Христова Ст.Н.С В.Райчева
Ф.№ 0870003
11.05.2009г
Арменски заселници по днешните български земи има още от V в., когато
византийските войски, в които участват арменци, идват в тези райони. По-
късно, края на VІ и началото на VІІ в., император Маврикий заселва
семействата на служещите в арменската конница, която е била погранична
охрана. В периода от VІІ до Х в. се заселват многократно военнослужещи.
В същото време се разраства павликянското религиозно еретическо
движение, създадено основно от арменци и сирийци. Павликянски селища
у нас възникват по поречието на р.Осъм и между Пловдив и Карлово, а
след ХІІ в. по поречието на р.Дунав и в Северна България; сливат се с
местното население и най-вече с богомилите (това става в ХІ–ХІІ в., като
повечето приемат постепенно католицизма; въпросът павликянство-
богомилство е обемен и е обект на самостоятелно проучване). През
ХІІ в. се установяват и арменски григориански колонии, които излъчват в
Пловдив армено-григорианско църковно ръководство. Процесът на
заселване продължава и по време на многократните нападения на араби,
перси и турци и особено след турско-персийската война от началото на
ХVІІ в., когато в Армения настъпва стопанска и политическа криза.
Прииждането на арменците е улеснено от факта, че и двата народа, като
поробени, принадлежат към една и съща империя – Османската. След
Освобождението по данни от официалното преброяване през 1884 г. в
Княжество България живеят 4000 арменци, а в Източна Румелия 1300.
В края XIX век /1894 – 1896 г./ османското правителство инспирира и
ръководи съпроводено с нечувани жестокости “етническо прочистване” на
Западна Армения и Европейска Турция, при което са избити над 300 000
арменци. Това предизвиква вълна от възмущение сред българската
общественост. Българи и арменци провеждат съвместни митинги в защита
на християнското население. Поетът Яворов написва известното
стихотворение “Арменци”. В България пристигат почти 20 000 бежанци.
Макар че българските власти създават специални комисии за посрещането
и настаняването им, а местното арменско население приютява много свои
сънародници по домовете си, мизерията и болестите са спътник на
бежанската вълна. България посреща още веднъж арменски бежанци в
първите десетилетия на новия век. В резултат на голямата бежанска вълна
от края на предишния век арменците вече са създали свои ефективно
работещи структури – Арменски червен кръст, женски благотворителни
дружества и др. През 1935 и и 1946 г. групи арменци се изселват от
България в Армения, тогава република в състава на СССР. Политиката на
комунистическия режим към арменците е непоследователна и
противоречива, както и политиката спрямо всички малцинства.
Първоначално арменските училища преминават на държавна издръжка, но
в тях започва да се изучава не западноарменският език на арменците на
Балканите, а източноарменски – езикът на Съветска Армения. През 1961 г.
те са закрити, както и всички училища на малцинствата. Поради

2
антирелигиозната политика се унищожават арменски църкви,
представляващи културни паметници. Разпускат се всички арменски
организации, закрити са вестниците и списанията, създава се /1944 г./
казионната изцяло контролирана от властта Културно-просветна
организация на арменците в България “Ереван” с едноименен вестник.
Ролята на този вестник не може да се оценява еднопланово. Както всички
печатни издания на територията на България през този период, и той е
инструмент на пропагандата на властта. Същевременно обаче е
единственото възможно поле за изява за хората, работещи за арменско
самосъзнание. Макар че през този период не е лесно да се напусне
България, около 5 хиляди арменци успяват да емигрират в САЩ.
След политическите промени през 1990 г. се възобновяват доста арменски
организации – Общоарменският благотворителен съюз “Парекордзаган”,
Арменският помощен съюз ХОМ, скаутската организация “Хоманътмън”,
съюзът “Хамазкаин”, хорове, театрални състави и др. Продължава да
съществува и изцяло променената “Ереван”. В някои училища /София,
Пловдив, Варна/ започва да се изучава арменски, в градове, където
арменците са по-малко, общността създава съботни училища. Отбелязват
се традиционните арменски празници, както религиозните, така и
историческите. Обикновено отбелязването на Деня на геноцида от 1915 г.
намира отзвук и в централните български медии.

Традиции на арменците в България

Многократните преселвания на арменците към Балканите предполагат
пренасяне на своя, родна за тях култура от различни периоди. Масовите
преселвания, както това е посочено в историческия преглед, започват от
началото на XVII в. до 20-те години на ХХ в. Дошли от изпаднали в
стопанска и политическа криза райони с арменско население в Османската
империя, арменците се установяват трайно в българските земи, а
потомците им днес се самоназовават “кореняци” - шуменци, варненци,
пловдивчани и т.н. Те, както и по- късните преселници, съхраняват езика
си и някои традиции в празниците и празничната храна. Естествено
ранното покръстване (301 г. от н. е.) има съществена роля за арменците не
само в политически и религиозен план. От този момент един от най-
важните фактори за тяхното самосъхранение, особено в обкръжението на
другоетнична среда, е строгото придържане към църквата и църковните
празници като гаранция за запазване на арменското. Това води до
уеднаквяване в голяма степен на фолклорно-традиционните норми с
църковните, до почти пълна симбиоза между тях още в исторически ранен
период. За единство на пренесената тук от арменците фолклорна култура
не може да се говори поради няколко причини: това са големите разлики
по отношение на времето на отделните преселения, спецификите на
регионите, от които идват, а също и новата околна среда у нас, която

3
постепенно и непрекъснато, до днес, дава своето отражение. Бежанци от
по-късните преселения (в периода 1896 – 1922 г.) пренасят своята
съхранена и практикувана традиция и това за завареното арменско
население е опреснителна вълна по отношение на фолклорната им култура
– припомняне на забравени практики и действия.
Днес арменците в България празнуват следните календарни празници:
Нова година (Гахант), Бъдни вечер (Хътман кишер) Коледа или Рождество
Христово (Дзънунт), Заговезни (Парегентан), Вартананц, Великден
(Задиг), 24 април, 28 май, Ден на розата (Вартавар – 14 юли), Богородица
(Сурп Аствадзадзин – 18 август), Кръстовден (Сурп Хач – 15 септември) и
21 септември. Веднага трябва да се отбележи, че 4 от датите са предимно с
исторически характер, но 2 от тях се вписват в църковния календар, защото
са възприети и от църквата – Вартананц (сражението с персите през 451 г.)
и 24 април – изтреблението на арменците през 1915 г., или геноцида, който
все още официално не е признат от повечето държави. Съобразно
календара празниците на арменците започват от НОВА ГОДИНА.
Особеното в празнуването на нова година и Коледа е, че Коледа се
празнува по “собствен” календар, на 6 януари, а Бъдни вечер е на 5 януари.
По този начин, следвайки 40-дневния Коледен пост, Нова година остава в
този период. ЗАГОВЕЗНИ (Пун Парегентан) е както и при българите
седем седмици преди Великден, с тази разлика, че арменците празнуват
Великден по католическия календар и съответно и датата на Заговезни не
съвпада с българската. Не са познати Месни заговезни, а само Сирни, от
които започва постът. Подготовката за празниците е по-продължителна,
запазени са спомени и за основно почистване на съдовете преди пости.
ВРЪБНИЦА (Дзахгазарт) е празник, който се отбелязва само с църковна
служба и освещаване на върбови клонки (Лазаровден при арменците няма).
Известно е, че когато околната среда предоставя възможност за
поддържане на дадена традиция - в случая при наличие на река или друг
водоизточник, тя се съхранява по-добре. ВЕЛИКДЕНСКИТЕ празници
(Харутюн – Задиг) по църковна традиция започват стържествени църковни
служби седмица преди самото Възкресение.

Специфичното в техния ритуал, който не се отличава от известната у нас

последователност, е, че съботната литургия е следобедна и приключва
докъм 18 ч. Ранният час е наложен от дългото съжителство в Османската
(по-късно Турската) държава, където нетолерантното отношение към
друговерците е застрашавало сигурността и празниците на християните,
особено в късни часове. Арменците знаят, за тази промяна, както и
причините за нея, но са запазили и до днес този начин на празнуване. По
отношение приготвянето на специални великденски храни традицията при
арменците познава само боядисването на яйца и месенето на козунаци.

4
Историческите празници от календара, два от които по своята същност са и
поменални, са възприети и от църквата. Първият от тях, Вартананц, е в
третия четвъртък от февруари и е посветен на падналите в последното
сражение срещу персите в защита на приетата от арменците Христова
вяра.

Вторият поменален празник е в памет на жертвите от геноцида, продължил

години наред с най-тежки кланета през 1896, 1915 и 1922 г. За най-жестоко
и многобройно, като се има предвид и принудителното прогонване на
населението към Арабската пустиня, се приема това от 1915 г. Датата 24
април е годишнина от него и на тази дата се почита паметта на загиналите
и през останалите години.

Институциите
Църквата
Църквата като институция, е важно звено в живота на арменците, особено
на тези, живеещи в емиграция. За тях тя е етнообединителен център. Още
от най-ранния си период на съществуване тя е основна тяхна опора, защото
е не само религиозният им храм; много скоро след своето създаване
църквата е и просветен център – тя подпомага Месроб Мащоц и учениците
му при съставянето на азбуката, както и по-късно делото им за преводите и
писането на литература. Не случайно и при преселенията училищата се
създават към църквата (училище и църква и до днес делят един двор, а
понякога и детската градина се помещава в тази “святая светих”). Църквата
е тази, която през бежанските периоди привлича и приютява бегълците,
дава им помощ и подкрепа. Църковните въпроси на арменците в България
първоначално се ръководят от Цариградската арменска патриаршия; през
1912 г. със съгласие на българското правителство у нас се създава
Арменска епархия и архиерейство, подчинени на Цариградската
патриаршия със седалище в София. Поради реорганизации на епархиите от
1927 г. Българската арменска епархия е пряко подчинена на Ечмиадзин, а
от 1960 г. от Ечмиадзин е назначен архиепископ за Българската и
Румънската арменска енория със седалище в Букурещ. В църквите
службите се изпълняват от свещениците, подчинени на цялата йерархия
(при липса на свещеници в много от градовете у нас всекидневните
обслужвания в църквата се изпълняват от дякони). Църквата е
автокефална. Върховен орган е църковният събор (на него присъстват
духовници и делегати от градовете с арменски общности); който избира
епархийски съвет и председател на съвета с мандат от 3 години. Съветът е
координационният център за страната. Като автокефална, арменската
църква в съответните градове се управлява от църковно настоятелство,
избирано от енорияшите с двугодишен срок за дейност. То има грижата не
само да отчита редовността на църковните ритуали, а и да се грижи за

5
църковното имущество, да разпределя средствата от дарения и други
доходи. Църковните настоятелствапо места са и инициатори на
благотворителната дейност. В различните периоди – до 1944 и до 1990 г.,
църковните дела са съобразени със съответните политически режими. От
1990г. арменската църква е лишена от държавната субсидия на
българското правителство и от политическия контрол, упражняван чрез
официално признатата организация “Ереван”. През 1991 г. се провежда
Църковен събор, избира се нов епархийски съвет, председатели на
настоятелствата и архиерей; църквата сравнително бързо заема
подобаващото ú се място в общностния животПрез 1922 г., след третата
масирана геноцидна акция, основната тежест при посрещането на
бежанците от Турция поема църквата – тя приема (в съответните градове)
новодошлите арменци и ги подпомага, докато намерят работа, жилища и
заживеят 73 самостоятелно. Арменецът от най-ранни години е възпитан
във вяра и в “духовна връзка с църквата”; приучен е да отстоява своята
християнска апостолическа религия и да се бори за нея – това са завети
към поколенията още от времето на религиозните борби на арменците
срещу персите през 450–451 г. Арменците отчитат ранното покръстване
като тласък и насока в културното си развитие; пътят, който следват, ги
отграничава от останалите народи, започващи със закъснение
християнското си развитие. Този факт е в съзнанието на потомците и не
случайно при разговори почти всеки арменец отбелязва, че неговите
родители или деди по време на бягството при геноцида не са тръгнали с
много багаж, но Библията или Евангелието, семейния кръст са успели да
вземат и съхранят.
Арменецът не си представя по-дълготрайна арменска база без храма и
неговите функции, насочени към запазване и поддържане не само на
вярата и религиозността, а и на етническото самосъзнание на всички
енорияши, както и на етнокултурната приемственост при поколенията.
Затова във всеки град с по-голяма численост на арменско население се
открива и църква. Към задълженията на Арменската църква е и
приобщаването на младите. Това не е задача само на семейната среда, а и
на младежката организация “Хоменътмен” – отряда скаути. При всеки по-
голям празник скаутите внасят своето знаме в църквата и вземат участие в
църковния ритуал.

Училищата
Обучението в арменските училища в България има различни етапи, които
за съжаление се определят не от нуждите на общността, а от политиката на
правителствата в страната. В почти всички градове с арменско присъствие
се създават арменски училища: Пловдив в града има две арменски
училища – едното, “К. Тютюнджиян”, без заплащане за обучението,
съществуващо и днес в църковния двор, и второто, просъществувало до

6
1944 г., когато властите го закриват – това е училището “Мъхаитарян”
(обучението в него е ръководено от последователи на реформатора абат
Мъхитар) със заплащане, като обучението е извършвано от духовници
австрийски арменци по специална светска програма, Шумен, Русе, Варна,
София има две училища: “Арамян” – 1896 г. и “Месробян джемаран” 1925
г., Бургас, Ямбол, Хасково, Айтос, Пазарджик, Нова Загора, Стара Загора,
Сливен, или общо 13 града10. В тях обучението е до 7 клас. Те
съществуват самостоятелно до 60-те г., след което с нареждане от
държавните просветни институции формата за обучение по майчин език на
общностите в България е на факултативни начала – към българските
училища са разрешени паралелки по съответния език. Това веднага дава
отражение не само по отношение на обучението на арменците, но дори и
във всекидневната употреба на арменския език.
У арменците е оформено категоричното мнение – училището е огнището,
което поддържа езика, езиковата култура и интереса към всичко, до което
може да се докосне човек чрез същия този език – литература, история,
география и т.н. – до проблемите, отговарящи на интересите на
съвременника. Подбудите за налагането на забраната за обучение по
майчин език са достатъчно ясни, а “културните щети” за арменската
общност, както и за всяка една общност в подобна ситуация, са големи. Те
променят чувствително езиковия стереотип и днес е факт, че в повечето
арменски семейства вече не е категорично ясно кой е по-често говоримият
език (по въпроса вж. по долу). От 90-те г., след демократичните реформи у
нас, въз основа на Конвенцията за правата на малцинствата отново се
разрешава обучение по майчин език, което активизира учебната работа в
арменските училища и детски градини. Възобновени са учебните
занимания в училището в Пловдив; в София, Варна и Бургас има
факултативни паралелки. В останалите градове се провеждат съботно-
неделни курсове. Обучението е предимно сред малките ученици от I до IV
клас. Основната цел е усвояване на писмеността и обучение в четене.

Семейството
Най-малката, но най-сигурна социална единица, която съхранява
арменското самосъзнание, език и култура, е арменското семейство и това е
естествено, след като се има предвид, че по принцип семейството е
средата, в която се извършва основното предаване на етнокултурната
информация. Самите арменци са убедени в
силата на семейството и не веднъж животът им сам доказва това. Въпреки
многото
исторически събития, които принуждават значителна част от арменците да
напускат земите си, те съхраняват родовите си отношения и връзки, както
и семейството.

7
Характеристика на арменското семейство и неговите функции
потвърждава, че то има дълги години решаваща функция за съхранението
на етноса, особено по времето на забранени и ограничени дейности.
Специфичната ситуация на островност сред “другите” задържа по-дълго
време патриархалните традиции в арменското семейство у нас, и то защото
в случая те се прилагат като известна съпротива на въздействието отвън,
като етнозащитен механизъм. В съответствие със съвремието и с по-
интензивното интегриране на членовете на общността семейството започва
да отстъпва позициите на здрава арменска крепост. Тези начални
“пропуквания” се забелязват осезателно от арменците, въпреки, че за
хората, които са извън общността, те са съвсем слаби и в начален етап.
Очертаната ситуация не обещава пълно асимилиране, постигнало някои
арменски дисперсни групи в други страни.
Арменското семейство у нас поддържа “своята” атмосфера и чрез кухнята
–
приготвя се арменска храна –делнична или празнична при отбелязването
на арменските празници (вж. календарна и семейна обредност). Спазването
на традициите, въвеждането на младите в общността чрез балове, вечери и
други общностни изяви е също задача на семейството. Така то участва още
в семейната обредност, в календарната, в клубната дейност, в
организационния живот. Тези страни от живота на най-малката социална
клетка дооформят облика ú и свидетелстват за нейната социализираща
роля по отношение на младите. Тук всичко се свежда до въпроса за
приемствеността или за диахронната етнокултурна информация между
поколенията, която играе важна роля при възпроизводството на етноса и
която върви успоредно със синхронната, за да се постигне пространствена
стабилност и културна интегрираност.
Всичко приведено като характеристика на арменското семейство и
неговите функции потвърждава, че то има дълги години решаваща
функция за съхранението на етноса, особено по времето на забранени и
ограничени дейности. Специфичната ситуация на островност сред
“другите” задържа по-дълго време патриархалните традиции в арменското
семейство у нас, и то защото в случая те се прилагат като известна
съпротива на въздействието отвън, като етнозащитен механизъм. В
съответствие със съвремието и с по-интензивното интегриране на
членовете на общността семейството започва да отстъпва позициите на
здрава арменска крепост. Тези начални “пропуквания” се забелязват
осезателно от арменците, въпреки, че за хората, които са извън общността,
те са съвсем слаби и в начален етап. Очертаната ситуация не обещава
пълно асимилиране, постигнало някои арменски дисперсни групи в други
страни.
При общност като арменската семейството се оказва пазител на
традицията; клетка, осигуряваща социално-икономическото съществуване

8
на арменеца в изселничество; първо просветно звено за подрастващите;
звено, спомагащо за социализирането на младите; трансмисия на
етнокултурната памет; активен участник в проявите на общностния живот.

Клубът и клубната дейност

Арменският клуб (или клубовете на отделните арменски партии,
Арменският дом) обикновено не е много отдалечен от комплекса
църква/училище; ако не е в същия двор, то той най-често е разположен в
съседство, така че трите топоса оформят своеобразен център на арменската
махала.
Арменците развиват в клуба партийна дейност; клубът е мястото, където се
създават и различните самодейни състави, в които се изявяват артистично
надарените хора, обучават се младите, децата; в клуба се помещават
библиотеките; клубът още е и мястото, където се уреждат срещите и
веселията на селищната арменска общност, тържествата и вечеринките.

Обществени съюзи и дружества

Съюз “Ереван”. Създава се през октомври 1944 г., веднага след
установяването на народната власт. Това е първият централизиран
арменски съюз, който заменя всички останали организации и партии,
забранени от новата власт. Той има задачата да координира работата във
филиалите в отделните градове с арменски общности. Първоначално се
възприема като ОФ (отечественофронтовска) организация на арменците,
подразделение на българската ОФ, но така просъществува само около една
година, когато се взема решение арменците да се влеят в Оф
организациите по кварталите си. “Ереван” остава като обединен
прогресивен арменски съюз и така просъществува около 10 г., след което
към него остават само културните и просветните звена. Развива се активна
самодейност; дава се възможност на членовете да се изявяват. Постепенно
чрез съюза се налагат правителствени решения; арменците губят своята
свобода на изява на мнение, комунистическите тенденции проникват чрез
ръководните членове на съюза в София и по места. От първоначално
прогресивен, съюзът започва да губи привърженици. След 1989 г. с
промените в страната съюзът и неговият едноименен печатен орган
претърпяват също промени и сега “Ереван” е отново действащ, но не е сам,
единствен.
Най-популярните благотворителни съюза са два - ХОМ (Съюз за
подпомагане на Армения) и Парекордзаган (Общоарменски
благотворителен съюз - ОАБС). 91
ХОМ е женски благотворителен съюз, създаден през 1910 г. в Бостън,
САЩ; има
клонове в 22 страни в света; в Армения се създава клон през 1919-1920 г.
ХОМ съществува в България от 1919 г., основан най-напред в Пловдив от

9
д-р Бедрос Орманян, и действа до 1944 г. През годините на геноцида
съюзът взема активно участие в посрещането и настаняването на
бежанците, подпомага ги, докато получат възможност да се издържат сами.
ХОМ се възстановява след 1990 г. (първо в Пловдив, а след това в Бургас,
София, Варна и Русе) с основната цел да подпомага социално слабите и
болните хора.
Парекордзаган (в превод благотворителност, добродетелност от парú
кордзутюн –правя добро) е благотворителен съюз. Основан е в 1906 г. през
Кайро14 от Бохос Нубар паша, а след Втората световна война седалището
е в Ню Йорк, където е и до днес. Разклоненията му създават мрежа в 25
държави, в които има арменско население. Основната идея е запазване на
арменската нация чрез просвета и образование, заради което активно
подпомагат и насърчават образователното дело. Парекордзаган има свои
клонове и в България, но скоро след 9.ХІ. бива забранен. От 1992 г.
започва възстановителен процес.

Периодичен печат
Още след Освобождението у нас се отпечатват арменски вестници, органи
на
отделните партии. До Втората световна война те наброяват около 75, като
само в София са 34. Обикновено те имат краткотраен живот, но въпреки
това са източник за информация, а някои от тях допринасят за формиране
културните интереси на българския арменец.
След 1944 г., от октомври, единствен разрешен в България вестник за
арменската общност е в-к “Ереван”, седмичник, който е и субсидиран от
държавата. Въпреки своята неизбежна комунистическа ориентация
вестникът се стреми да информира за културния и обществения живот на
общността, да информира за развитието на Съветска Армения, да отразява
живота на арменците от диаспората, но много ограничено. В общността
настъпват брожения срещу провеждащите линията на списване на
вестника, както и на насочването дейността на единствената съхранена
организация “Ереван”, едноименна на вестника. От 1981 г. вестникът
започва да се списва на български и на арменски; радва се на голям тираж
и популярност в над 25 страни. Този успех споредпартийната власт в
България води до неоправдан национализъм и прекомерно отразяване на
арменския свят извън страната; налага се вестникът да се съобрази с
директивата да отразява само събитията, отнасящи се до арменската
общност у нас. Днес той е обективно издание на професионално ниво.
Демократичните промени създават възможност за основаване на още два
вестника - “Вахан” (Щит) в Пловдив от 1991 г. и “Хайер” (Арменци) в
Бургас от 1994 г. Двата вестника, както и “Ереван” не са на държавна
субсидия. Като арменски вестници и трите имат някои общи моменти –
първо се списват на два езика, второ, отразяват само това, което се отнася

10
до арменската общност и арменците по света; за да покрият изцяло своята
проблематика, трите вестника са естествено дистанцирани от
политическите и обществените събития, изобилстващи в българската
преса, и не ги преповтарят; нещо повече, изразява се мнение, че не е редно
да отразяват теми от вътрешнополитически характер за България чрез
своите трибуни. В този случай, както и в много други арменците проявяват
лоялност, деликатност и тактичност –специфични качества за
мнозинството от тях.

Непрекъснатото раздвоение у арменеца у нас (и в другите страни с

арменска диаспора) е резултат от несъвпадението на етническата и
гражданската им принадлежност. Като потомци на древен народ с богата
култура, самите арменци се стремят да дефинират това раздвоение. Според
едни за тях родина е България, защото са се родили тук, а отечеството е
Армения, там, където са родени отците (предците) им. Второто
определение е, че отечеството е България, защото бащите им са родени
тук, а родината е Армения, защото арменският род е там.
Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския
народ и подпомагат българите по време на турското владичество,
освободителната Руско-турска война, Балканската война и антифашистката
съпротива. От множеството впечатляващи примери е подвигът на
началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от
гибел българското население на този град по време на Руско-турската
освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За
гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар
Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.
Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и
промишленост. Те, след Освобождението, са часовникари, златари,
бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки
на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в
Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково,
модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната,
кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели
на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участвуват в
българското земеделие предимно като градинари и лозари. Важно значение
за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина,
благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив.
Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като
композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент
на Софийската опера, автор на операта "Иванко", балета "Хаджи Димитър"
и др. В съвременния културен живот на България активно участие вземат
диригентът Вили Казасян; певицата Надя Афеян; режисьорът Крикор
Азарян; телевизионният журналист Кеворк Кеворкян.

11
Арменецът, векове след административното разпокъсване на Армения не
забравя рода си; няма случай арменец, да е притеснен да признае
произхода си; той се гордее с предците си и с името си. Потомък на древна
цивилизация, арменецът остава носител на културата си. Арменците без
затруднение постигат максимално вграждане в макрообществото, но
въпреки това у тях се култивира постоянен стремеж да бъдат забелязани
самите те и всичко, свързано с тях. Арменците в България са от една
страна изключително устойчива общност, съхранила своята идентичност и
в години, когато това не е било лесно, от друга, те са напълно интегрирани
в българското общество и участват във всички сфери на обществения
живот.

12
Използвана литература : www.pomagalo.com

13