индоевропейската езикова и етническа общност.Прародината на славяните обхваща обширната област заключена между Карпатите. Балтийско море и реките Одер. Днестър и Днепър. т.е. Централна и Северна Европа. Сведения за обитателите на посочените земи се срещат в съчиненията: „История„ на Херодот. „Естествена история„ на Плиний Стари. „Германия„ на Тицит и др. За начало на славянската миграция дава сведения готският историк Йорданес през 6-ти век. В „История на готите„ той пише. че в средата на 4-ти век славянската общност вече е разделена на три големи клона: западни-венети. източни-анти и южни- славини. В своите миграции западните достигат р. Елба. чието славянско наименование е Лаба. а източните-горното течение на р. Волга и р. Ока. Славяните водят уседнал начин на живот. Основният поминък е земеделието. но е развито и скотовъдството.Отглеждат редица земеделски култури-просолен. пшеница и др. Намерените земеделски сечива. грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти като ковачеството. грънчарството. дърводелството. тъкачеството и др. Първоначално керамиката се изработва на ръка. но впоследствие славяните възприемат грънчарското колело и усъвършенстват технологията за приготвяне и изпичане на глината. Основна структура у славяните е родовата община.. Славяните воюват пешком и имат само леки нападателни оръжия- копия. лъкове и стрели. Основна тактика в сражението е изненадата. Религиозните вярвания на славяните са тясно свързани с начина им на живот. Те обожествяват природните сили. от които зависи благополучието им. Разпространен е фетишизмът. както и ритуалите тризна и страва. Съществува култ към мъртвите. Основен погребален ритуал е трупоизгарянето. В началото на 6 век славяните. обитаващи земите северно от р.Дунав. започват периодични нападения върху балканските територии на Византийската империя. Те се придружават с разрушения и отвличане на много пленници. Славянските нашествия се засилват по времето на император Юстиниан Първи (527-565). Той предприема мащабна строителна дейност по границите на империята. Важна последица е появата и утвърждаването на частната собственост. Родовата община. в която собствеността върху земята е обща. започва да се разпада. Тя постепенно е заместена от т.нар. съседска община. в която членовете са свързани не с кръвно родство. а чрез общите граници на поземлените си владения. Славяните започват да се обединяват във военно-племенни съюзи. чиято основна цел е запазване и разширяване на завоюваните територии. В заключение трябва да се отбележи. че славянската миграция през 6-7 век не само отвоюва географското пространство на бъдещата българска държава но и издига новите заселници до еволюционния праг на държавността и до прехода от варварство към цивилизация. А И 2зад. витохол ; рник - легенда И Гостун; Курт; сперих; Аспарух ; Тервел; Севар; Кормисош; Винех; Телец; Умор. 3зад.
2.1зад. Значението е голямо. Чрез тях държавата укрепва.