РАБОТЕН ЛИСТ 8 (ПРАИСТОРИЯ)

1. С какви данни разполагаме по отношение на детската смъртност през

неолита по българските земи?
През Неолита е имало огромна смъртност на децата, почти около 50%, от
който 25% са били кърмачета, 15% - децата между 1 и 7 годишна възраст и
20% от юношите между 7 и 13 годишна възраст. Това също се отнася и до
населението преди 19 век.

2. Каква е социалната структура на неолитното население в България?

От направените проучвания в Голямо Делчево, Поляница и Овчарово за социалната
структура на неолитното общество, стигаме до следната информацията: Селищата са
били основавани от малобройни групи около от 3 до 5 семейства, както вече знаем
заселването в Северна България се е случвало в землянки. Средната големина на
семействата е била около от 3 до 5 души, тоест основателите на тези поселения не са
били повече от 25 души. По-късно в последната си фаза поселението Овчарово е било с
около 25 малки къщи, в които е могло да се съберат максимум 3-ма човека, тоест
максималното население на това поселение е било около 75 души.

3.Накратко опишете историческата съдба на неолитното население по

българските земи
Към края на VI хил. пр. н. е. Балканският полуостров изпреварва решително
останалите части на Европа и Западна Анатолия.
— Неолитизация на Балканския полуостров до изчерпване на възможностите за
екстензивно развитие чрез колонизация на нови територии. Системно разширяване на
обработваемите площи.
— Натрупване на знания за новозавладените земи, за техния биотоп, природни
ресурси и суровинна база.
— Създаване на поселищни агломерации и комуникационна мрежа. Бързо
нарастване на броя на неолитното население
— Разгръщане до максимални параметри на неолитната икономическа структура,
приспособена към локалните природогеографски условия.
— Добро усвояване на основните, неантропогенни енергийни източници — огъня и
животинската тяга.
Климатичният максимум приключва c особено високи средногодишни температури,
носещи дълготрайни суши. След 2500 години интензивно земеделие почвите са
изтощени, а горите са или изсечени, или са станали жертва на огромните горски
пожари, очевидно бушували през най-горещите етапи на Климатичния максимум.

4. Посочете поне 4 отличителни белези на неолитната социокултурна сис-

тема
1. Основно звено на родовообщинната социална структура е селището.
2. Подобрените жизнени условия създават предпоставки за бърз
прираст на броя на населението, което води до колосални демографски
взривове.
 3. Погребалните обичаи, характерни за този период, са документирани c
многобройни археологически находки.
4. Производящата икономика измества на втори план редица постари
форми на производствена дейност, като лов, събирателство и риболов, без
човек напълно да се отказва от тях.

5. Опишете проблема за езика на неолитното население в Близкия Изток и

на Балканите
Проблемът за езика, на който е говорело неолитното население на
Плодородния полумесец и който то е донесло със себе си на Балканския
полуостров, дълго бе считан за табу в сериозната праисторическа
литература, и то по понятни причини — от тази отдалечена епоха в
достигналите до нас езици не се е запазила нито думичка.
Палеолингвистиката обаче разполага c методи за реконструкция на по-
древния езиков фонд и в това направление доста си прилича c
праисторията.

6. Какво представлява теорията на Миланкович?

Теорията на Миланкович е познато още като “Цикли на Миланкович“. Те
описват как относително леки промени в движението на Земята влияят на
климата на планетата. Циклите са наречени на името на Милутин
Миланович, сръбски астрофизик, който започна да изследва причината за
древните ледникови епохи на Земята в началото на 20-ти век.

7. Дайте кратка биография на поне трима известни български специалисти

по праистория
Михаил Чохаджиев е роден през 1947 година в град Горна
Оряховица. Започва работа в Окръжен Исторически музей в
град Кърджали. През 1975 година Чохаджиев е преразпределен в Окръжен
Исторически музей Перник и веднага започва изключително тежките
спасителни разкопки на раннонеолитното селище в намиращо се под
хокейната площадка край пернишкия квартал Изток. През 1982 година
става куратор на националната изложба „Неолит и Енеолит в България“,
която е представена в Германия, след което и по целия свят.
Стефан Доброславов Чохаджиев е роден на 20 ноември през 1953
година в град Горна Оряховица. Стефан Чохаджиев е брат на българския
археолог Михаил Чохаджиев. Завършил е Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий“, специалност история. От 1997 година е
преподавател по Праистория към Катедра Археология на
Великотърновския университет. Чохаджиев е отличен с грамота и „Златен
грифон“ за проучване на селищната могила край село Сушина, община
Върбовка на тържествена церемония през месец май 2016 година. През
есента на 2017 година Комисията по досиетата обнародва нов списък с
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, където фигурира
името на Стефан Чохаджиев като „секретен сътрудник агент с Псевдоним
Попов“
Васил Николов е роден в Бяла Слатина на 31 декември 1951 г. През
1976 г. завършва „История“ с профил „Археология“ в Софийския
университет „Св. Климент Охридски“. След това над 7 години е
безработен заради „политически некоректен“ произход. Сферата на
научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната
бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна
Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и
колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди
научни издания. Научните му приноси са в областта на късната
праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните
Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани
производства през халколита, комплексно общество през халколита,
религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически
ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н.