ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В.

СПОРЕД ЕДИН
ОСМАНСКИ ДЕФТЕР

Гергана ГЕОРГИЕВА

Целта на статията е да внесе някои уточнения и да уплътни картината на

социално-икономическата история на Варна през ХІХ в. въз основа на нови
данни, предоставени от неизползвани до момента източници. В центъра
на изследването е един новоиздирен османски дефтер на варненското
население в средата на ХІХ в., който е съхраняван в Османския архив в
Истанбул.
Варна в средата на ХІХ в., благодарение на усилията на редица български
историци, не е толкова непозната.1 Новооткритият дефтер, обаче ни дава
плътност на картината, тъй като се свързва пряко с данните от други два
(джизие) дефтера, обнародвани от Николай Тодоров и Мария Тодорова.2
Въпросният османски регистър е от серията теметтуат дефтери, 17 747
броя от които са запазени в Османския архив в Истанбул.3 Варненският
1
Тодоров, Н. Върху демографското състояние на Варна в средата на ХІХ в. – Известия на
Народния музей – Варна, II (XVII), 1966, с. 83 – 108; Тодорова, М. Населението на Варна
в средата на ХІХ в. – Известия на Държавните архиви, 43, 1982, с. 165 – 201; Грозданова,
Е., Ст. Андреев. Поименен регистър на населението във Варна и Варненска каза през 1685
г. – ИНМВ, X (XXV), 1974, с. 211 – 230; Иванова, С. Град Варна от Късното средновековие
до националната епоха – регионалната срещу националната история. – Историческо
бъдеще, 2003, с. 105 – 129; Ковачев, Р. Регистри на Истанбулския османски архив за
Варна и региона през втората половина на ХVІ в. – Годишник на Военноморския музей –
Варна, 3, 2003, с. 7 – 59; Тонев, В. Българското Черноморие през Възраждането. София,
1995; Плетньов, В., И. Русев. История на Варна. Т. 2. Средновековие и Възраждане (VІІ
в. – 1878 г.). Варна, 2012.
2
Тодоров, Н. Върху демографското състояние…; Тодорова, М. Цит. съч.
3
През 1845 – 1846 г., във връзка с протичащите модернизационни реформи в империята,
османската власт решава да предприеме едно пълно описване на данъкоплатното население
в балканските и анадолските провинции. Задачата не е завършена – част от местната
администрация не успява да се справи със съставянето на дефтерите, но в резултат на
това начинание в Османския архив в Истанбул са запазени 17 747 броя регистри на цели
региони, селища (градове и села) и отделни махали.

57
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

дефтер4 се състои от 551 страници и е датиран от 12615/1845 г., като данните,

които се съдържат в него се отнасят към 1260 и 1261 г. (1844 и 1845 г.).
Дефтерът включва данни за домакинствата, населяващи 16 махали в града,
като начело на всяко е поставен главата на семейството с неговата професия,
годишен доход за 1844 и 1845 г., платени данъци (вергия6, джизие7, юшур8),
животни и приходоносно недвижимо имущество9 на домакинството.
От регистрираните 16 махали 11 са мюсюлмански, 4 християнски и 1
арменска. В дефтера са описани и 4 семейства приходящи евреи. Липсват
други етнически групи.
На първо място е нужно да се изясни, доколкото е възможно, дали
дефтерът включва всички варненски данъкоплатци или покрива само част
от града. Това може да се установи като се проследи кварталната структура
на града.
Махалите, представени в дефтера от 1845 г. са следните10:
1 Абдуррахман ефенди11
2. Алаеддин
3. Хаджи Хасан12
4. Хърийе (Хайрийе)/ Хърба
5. Туниясъ/Донбай (Тонбай)
6. Календер Ходжа13
7. Акбаир14
8. Чауш заде15

4
Başbakanlık Osmanlı Arşivi – Istanbul, TMT d. 17544.
5
По Хиджра.
6
Данък върху приходите.
7
Поголовен данък върху немюсюлманските поданици на мюсюлманска държава за
правото да живеят в нея.
8
Десятък върху производството.
9
Недвижимото имущество включва само приходоносни обекти като дюкяни, ниви и лозя.
От него са изключени къщите, а също и възможните имоти, които са в землищата на
други селища (например, ако някой има чифлик в съседно село имотът ще бъде включен в
теметтуат дефтера на съответното село).
10
Списъкът е представен по реда на тяхното описване в дефтера.
11
По-ранна нейна регистрация се открива в дефтер от 1706 – 1708 г. В: Плетньов, В., И.
Русев. Цит. съч., с. 345.
12
Присъства също в дефтер от 1641 – 1642 г. Пак там, с. 341.
13
Също в 1641 – 1642 г. Пак там, с. 341.
14
Също в 1641 – 1642 г. Пак там, с. 341.
15
Също в 1641 – 1642 г. Пак там, с. 341.

58
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

9. Баба заде16 (Папас заде)

10. Шабан Ефенди17
11. Махала Кала (Кале)
Махали във Вароша18
12. Митрополит
13. Калчооглу
14. Матьо
15. Вароглу
16. Арменска махала

Що се отнася до християнските махали – техният брой и състав, той

абсолютно съвпада с двата джизие дефтера от 1849 – 1850 г., публикувани
от Н. Тодоров и М. Тодорова. Следователно, може да се приеме, че това е
пълната бройка на немюсюлманските махали във Варна през ХІХ в.
При мюсюлманските махали, които са и значително по-многобройни,
е по-трудно да се установи броят и точните им имена. За целта могат да
помогнат два съдебни регистъра (сиджили) на кадийския съд във Варна,
които се съхраняват в Главното мюфтийство в Истанбул.19 В документите,
записани в регистрите, и по-специално в наследствените описи на варненски
жители, се посочват няколко махали, които липсват в теметтуат дефтера от
1845 г. В кадийския регистър от 1830 – 1838 г. се появяват махалите Аббас
и Табакхане20. А в сиджила от 1845 – 1860 г. присъстват неспоменаваните
Чал и Аттар Ходжа (мюсюлмански), както и Рум махалеси (християнска).
Напълно вероятно е изброените имена (Чал, Табакхане, Аттар Ходжа и
Аббас махале) да са алтернативи на представените в теметтуат дефтера от
1845 г. Както вече беше посочено, Табакхане се среща в по-ранни документи
под името Табаклар. Освен това в османските регистри е разпространена
16
Също в 1641 – 1642 г. като Папас заде. Пак там, с. 341.
17
Също в 1641 – 1642 г. Пак там, с. 341.
18
Варошът е старата християнска част на османските градове. По-подробно изследване
върху Вароша вж. Ivanova, S. Varoş: the Elites of the Reaya in the Towns of Rumeli, 17th – 18th
C. – In: Provincial Elites in the Ottoman Empire. Ed. A. Anastasopoulos. Rethymno, 2005, pp.
201 – 246.
19
Сиджилите са преведени и изследвани в дипломни работи на турски дипломанти:
Bayram, S. 1260 – 1275 H. Tarihli Varna Kazası Kadı Sicili. Istanbul Üniversitesi, 1995;
Alpaslan, E. 1247 – 1254 H. Tarihli 2 Nolu Varna Şeriye Sicil Defterinin Transkripsiyon ve
Değerlendirmesi. Kahramanmaraş Üniversitesi, 1996.
20
Записана като Табаклар в по-ранен регистър от 1642 г. Вж. Плетньов, В., И. Русев. Цит.
съч., с. 341.

59
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

практиката една махала да се регистрира в различни документи с различни

имена.21 Християнската Рум махалеси се споменава само в един документ в
сиджила от 1845 – 1860 г. Буквалният й превод е „Православната махала”.
Затова тя може да е обобщено представяне на християнската общност в
града.22
В допълнение можем да посочим, че наследствата, записани във
варненски съдебен регистър от 1845 – 1860 г., се срещат 11 мюсюлмански
махали, една православна и арменската общност. Този брой на кварталите
съвпада с бройката, посочена в теметтуат дефтера от 1845 г.

Мюсюлмански махали през ХІХ в.23

Теметтуат дефтер, 1845 г. Сиджил, 1845 – 1860 г.
Абдуррахман ефенди Абдуррахман
Алаеддин Алаеддин
Хаджи Хасан Елхадж Хасан с Акбаир
Акбаир Виж Хаджи Хасан
Туниясъ/Донбай (Тонбай) Донбай (Тонбай)
Календер Ходжа Календер Ходжа
Чауш заде Чавушзаде
Баба заде (Папас заде) Бабазаде
Шабан Ефенди Шабан ефенди
Махала Кала (Кале) Дерун кале
Хърийе (Хайрийе)/ Хърба -
- Табакхане

Въз основа на тези сравнения с различни извори може да се твърди, че

разглежданият тук теметтуат дефтер представя сравнително пълна картина
на варненското население в средата на ХІХ в. и съответно цифрите, посочени
в него, са много близки до реалното етнодемографско, професионално,
данъчно и финансово състояние на град Варна. По това той се отличава и
от другите два дефтера от средата на ХІХ в., тъй като те съдържат данни
21
Обикновено джамиите се използват като основни индикатори на мюсюлманските
квартали, но в някои документи те са подменени от други отличителни белези (обществени
сгради, имена на основатели на кваратала, на видни духовници и пр.) на квартала. Вж.
Георгиева, Г. Теметтуат дефтерите като извор за историята на град Шумен. – В: Сб.
„Оттука започва България”. Материали от Втората национална конференция по история,
археология и културен туризъм „Пътуване към България”, Шумен, 14 – 16.05.2010 г.”.
Шумен, 2011, с. 534.
22
Вж. Иванова, С. Град Варна от Късното средновековие…, с. 213.
23
Изписването е запазено в оригиналния вид, предадено в документите.

60
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

само за една част (християнското население) на града. Предоставянето на

подробни данни за цялото население на града – както християни, така и
мюсюлмани, арменци и евреи, прави документа много ценен, тъй като дава
възможност да се проследи цялостната картина в социално-икономическото
развитие на града.
Разпределението на населението в кварталите през ХІХ в. до голяма
степен напомня други градове.24

Махала Брой домакинства

Абдуррахман ефенди25 98
Алаеддин 87
Хаджи Хасан26 151
Хърийе (Хайрийе)/ Хърба 108
Туниясъ/Донбай (Тонбай) 50
Календер Ходжа27 60
Акбаир28 59
Чауш заде29 78
Баба заде30 61
Шабан Ефенди31 56
Кала (Кале) 42
Махали във Вароша
Митрополит 114
Калчооглу 174
Матьо 266
Вароглу 193
Арменска 137
Евреи (приходящи) 4
25 26 27 28 29 30 31

Има много на брой мюсюлмански махали със сравнително по-малки

размери (шест от тях са съставени от 40 – 60 домакинства, три между 70 и
100 домакинства и две надвишават 100 домакинства), докато християнските
са по-малко на брой, но значително по-големи – жителите на всяка от тях
24
Георгиева, Г. Теметтуат дефтерите като извор за…, с. 535.
25
1706 – 1708 г. В: Плетньов, В., И. Русев. Цит. съч.,с. 345.
26
1641 – 1642 г. Пак там, с. 341.
27
1641 – 1642 г. Пак там.
28
1641 – 1642 г. Пак там.
29
1641 – 1642 г. Пак там.
30
1641 – 1642 г. Пак там.
31
1641 – 1642 г. Пак там.

61
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

надхвърлят 100 домакинства.32 Турските махали могат да се приемат за

стари, отдавна установени квартали, които се развиват в рамките на стария
град и поради това се отличават с по-малките си размери. Всъщност,
техните имена се откриват в дефтери още от ХVІІ в.
Твърдението на Мария Тодорова, че има равномерно разпределение
на населението в християнските махали, не е съвсем вярно. Разликата
е значителна, тъй като има квартали със 114 домакинства и други с 226
домакинства. Такива големи християнски махали се срещат и в другите
градове в българските земи.33 Причината за неравномерното разпределение
на населението и концентрацията, особено на немюсюлманите, в такива
големи махали, биха могли да бъдат особеностите на енорийската мрежа в
българските земи през периода на османско владичество. Изследователите
представят като идеален модел на енорийската мрежа съчетанието и
равномерното разпределение на храмове, свещеници и вярващи34, което
обаче не може да се получи на практика в условията на чуждо управление
и доминация на мюсюлманската религия. Това довежда до дисбаланс в
териториалното разпределение на храмове и духовници спрямо наличното
християнско население. В градска среда моделът изисква всяка махала да
действа като отделна религиозна общност със свой храм и свещеник. Можем
да предположим, че малкият брой православни храмове (или малкия брой
свещеници) налагат формирането на такива големи общности (махали),
32
Николай Тодоров ги определя като големи части от града, които условно са наречени
махали (Тодоров, Н. Върху демографското състояние…, с. 83). По този начин той
поддържа тезата, представена и от Светлана Иванова, че фискалните единици, отразени
в дефтерите не е задължително да съвпадат с реалните териториални единици (махали).
Иванова, С. Град Варна от Късното средновековие…, с. 213.
33
За териториалното разпределение на християни и мюсюлмани в Шумен според
теметтуат дефтерите например вж. Георгиева, Г. Теметтуат дефтерите като извор…, с.
534 – 535, както и кварталната структура на Самоков, в: Yaneva, S. Samokov: An Ottoman
Balkan City in the Age of Reforms. – In: The Ottoman State and Societies in Change. A Study
of the Nineteenth Century Temettuat Registers. Eds. H. Kayoko, M. Aydin. London – NY, 2004,
pp. 52 – 55.
34
Да припомним, че по дефиниция всяка градска махала действа като отделна религиозна
общност, обособена около свой храм и свещеник. Вж. Тодорова, О. Особености
на енорийската организация на българските земи през периода ХV – ХVІІ в. – В: Сб.
„Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и
литературни паметници от ХІV – ХVІІІ в.”. В. Търново, 1992, с. 213 – 218; Иванова, С.
Градските териториални общности и организацията на култа на мюсюлмани и християни.
– В: Сб. „Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и
литературни паметници от ХІV – ХVІІІ в.”. В. Търново, 1992, с. 128 – 133.

62
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

които се оформят около наличните черкви. Другото възможно обяснение

за възникването и развитието на тези големи квартали е тяхната по-късна
поява в периферията на градовете, което им дава свобода в териториално
отношение – те се развиват без ограниченията на вече установената и
интензивно застроена структура на градското ядро или, в някои случаи, на
крепостните стени на калето.
В етнодемографско отношение населението на Варна се разделя по
следния начин:
850 мюсюлмански домакинства (или 49% от всички варненски
домакинства)35;
747 християнски домакинства (43%);
137 арменски домакинства (8%)
ОБЩО: 1 734 домакинства или около 8 670 души36
Посочената приблизителна цифра е доста по-различна от данните,
които предоставят пътешественици и чуждестранни дипломати – те
изчисляват броя на варненското население между 15 000 и 26 000 души
в периода 1706 – 1829 г. Мария Тодорова пък твърди, че населението на
Варна през 40-те години на ХІХ в. възлиза на около 10 000 души.37 От 50-те
години датират първите точни сведения за населението на Варна. Според
А. П. Вретос през 1853 – 1854 г. Варна има 16 000 жители, от които 8 300
турци, 6 100 православни християни, 1 000 арменци, 30 евреи и 150 елини-
йонийци.38 Това би могло да се тълкува като постепенно възвръщане към
по-ранните размери на града и възстановяване на част от населението.
Случаят с варненското население обаче е доста сложен и проследяването
на зависимости и тенденции в демографското развитие на града би било
много трудно. Велко Тонев регистрира интензивни миграционни движения,
които са породени от кърджалийските размирици и руско-турските войни в
региона.39 Особено силно се отразява Руско-турската война от 1828 – 1829
г., която предизвиква не само военни действия в региона, но и превземането
и разрушаването на града. Войната е последвана от системна миграция
35
Османският термин, използван в данъчните регистри е „хане”.
36
Специалистите по историческа демография приемат като индекс 5 при изчисляване на
средното по големина предмодерно нуклеарно семейство, т.е. броят на домакинствата се
умножава по пет, за да се получи приблизителния брой на жителите на дадено селище. Вж.
Тодоров, Н. Балканският град ХV – ХІХ в. София, 1972.
37
Тодорова, М. Цит. съч., с. 167.
38
Тонев, В. Българското Черноморие…, с. 38.
39
Пак там.

63
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

на българско население в Дунавските княжества и Южна Русия, която е

причинена от целенасочено развивана политика на руското правителство.
Миграцията на българи на север от Дунава продължава и през 30-те години
на ХІХ в.40 Тя е толкова силна, че когато през 1836 г. Хелмут фон Молтке
посещава региона, той намира само 1/3 от предишното население.
Наред с това през 40-те години на ХІХ в. в района текат и засилени
вътрешномиграционни процеси. Отварянето на Западното Черноморие за
европейската търговия, премахването на държавния монопол и въвеждането
на свободните търговски взаимоотношения издигат авторитета на
черноморските пристанища. Към тях се насочват както търговци, така и
занаятчии от вътрешността на българските земи.41
Благодарение на миграционните процеси, които продължават и
през следващите десетилетия на ХІХ в.42, настъпват сериозни промени
в демографската структура на Черноморския региона и на град Варна в
частност. Велко Тонев твърди, че на практика се извършва обновяване на
населението по Черноморието през 60-те и 70-те години като фактически
региона е заселен с ново население43.
Данните за немюсюлманите във Варна могат да бъдат допълнени
от няколко документа за джизие листите във Варна, съдържащи се в
кадийските сиджили и джизие дефтера от 40-те години на ХІХ в. За
1833 г. общият брой на данъкоплатците немюсюлмани е 983 броя44, през
1834 г. вече са посочени 1 305 данъкоплатци45, а през 1848 – 1849 г. те
са 1 510 души46. Нарастването на немюсюлманското население на Варна
40
Дойнов, Ст. Преселнически движения от българските земи по време на руско-турските
войни през първата половина на ХІХ в. – В: Сб. „Българското възраждане и Русия”. София,
1981, 310 – 311.
41
Свидетелство за това са ябанджийските тезкерета (разрешителни за упражняване на
занаят от външни хора – преселници) в черноморските градове, които са запазени в
архивите. Вж. Тодоров, Н. Балканският град…, с. 347 – 349.
42
Тук трябва да се включат и заселванията на кримски татари и черкези в района.
43
Тонев, В. Българското Черноморие …, с. 50.
44
Документ за джизието на зиммите във Варненска каза за 1249/1833 г. Разпределени в
категории: висока 393 бр.; средна 293 бр. и 69 перакендета (общо 462 бр;); ниска 80 бр; и
48 перакендета (общо 128 бр.). В: Alpaslan, E. 1247…, s. 232, No 112.
45
Документ за джизието на зиммите във Варненска каза за 1250/1834 г., разпределени в
категории: висока 16 бр.; средна 844 бр.; ниска 445 бр. Alpaslan, E. 1247…, s. 389, No 239.
46
Документ за джизието във Варна през 1848 – 1849 г., разпределени в категории: висока
40 бр.; средна 1050 бр.; ниска 346 бр.; без отбелязана облагаемост 74 бр. Тодорова, М.
Цит. съч.

64
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

е значително. Трябва да се отбележи обаче, че е трудно горепосочените

данни да бъдат сравнени с тези в теметтуат дефтера от 1845 г., тъй като там
са регистрирани само главите на немюсюлмански домакинства – 884 броя
и (по неясни причини) липсват допълнителните данъкоплатци – братя и
синове, в домакинството. Както става ясно обаче, Варна не само губи част
от населението си в резултат на миграционните движения, но и се обновява
и възстановява размерите си благодарение на новопридошли жители –
както се вижда, броят на християните през 30-те и 40-те години значително
се увеличава.
Като вземем предвид данните от другите два по-късни джизие
дефтера, можем да проследим промените и развитието на населението в
християнските махали.

Д І 1848 – 1849 г.
Махали 1845 г. Д ІІ 1848 – 1849 г.
(1850)47
Митрополит 114 148 139
Калчооглу 174 184 195
Матьо 266 224
Вароглу 193 241
Арменска 137 133
47

Разглеждайки етно-религиозния състав на града, можем да кажем, че

мюсюлманите и християните (православни и армено-грегорианци) са почти
поравно представени в средата на ХІХ в.: 850 мюсюлмански домакинства
срещу 884 християнски домакинства. Тези данни също показват, че
въпреки регистрираните сериозни миграции отвъд Дунава, християнското
население в града се възстановява.
В групата на немюсюлманите, наред с православните християни,
значително място заемат и арменците. Те започват усилена миграция на
Балканите през ХVІІ в., а през третата четвърт на ХІХ в. във Варна наброяват
140 къщи с 200 семейства, или около 1 000 души.48
Регистрирани са само четири еврейски домакинства, като при това те
47
Николай Тодоров, който публикува превода на дефтера, посочва датата 1850 г. Мария
Тодорова обаче има по-късна статия, в която сравнява двата дефтера (Д І и Д ІІ) като ги
определя като синхронни, т.е. съставени по едно и също време, и посочва годината 1848
– 1849 г.
48
По-подробно вж. Овнанян, С. В. Армено-български исторически връзки и арменските
колонии в България през втората половина на ХІХ в. София, 1972, с. 6 и сл.

65
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

са обозначени като приходящи. Велко Тонев сочи, че еврейската общност

в града е късна. Според него до 1853 г. тук живеят само братята Адолф и
Мариус Тедески, а броят на евреите нараства в годините на Кримската война,
тъй като към 1853 г. Вретос посочва в книгата си 30 души. През 70-те години
вече има 25 къщи. По-ранните отбелязвания на евреи в изворите от ХVІІ в.
вероятно регистрират присъствието на такива приходящи (перакендета).49
Възможно е неблагоприятната военно-политическа обстановка от XVII –
XIX век да е пропъдила евреите от Варна, а стопанският живот на града да
е бил монополизиран от гърци и арменци.50
Групата на православните християни не би могла категорично да се
раздели на етнически принцип. Антропонимичната система на варненските
християни и през деветнадесетото столетие, както и през по-ранните
векове51, показва, че преобладават православните християнски имена като
обаче има силно гръцко влияние. Сред личните най-разпространени са
имената Димитър (среща се като Димитри, Димитраки и Димо), Йорги
(8), Янаки/Яни (8), Васил (5), Никола (5), Танас (5), Тодор (4). Славянски
имена като Драган, Стано се срещат само по веднъж. Присъстват също
приеманите за гръцки имена Парашкева, Киряк и др. Според Светлана
Иванова, различните извори подкрепят тезата за запазването на една стара
съществуваща гръцка диаспора, доминираща в православната християнска
общност във Варна, която се поддържа от немного голям, но постоянен
поток от гърци от родината, от Истанбул и гагаузи от околните села.52

Социално-икономически профил на две махали

Поради обема на регистъра тук ще се ограничим с представянето на
социално-икономическия профил на две само немюсюлмански махали.
Митрополитска махала се смята за една от най-старите християнски
махали.53 През 1845 г. тя е съставена от 114 домакинства, което прави
население от около 570 души.
Според регистъра нейното производително население, упражнява 23
49
Е. Челеби говори за еврейска махала във Варна. Евреи се споменават и в регистъра от
1695 – 1696 г.
50
Иванова, С. Град Варна от Късното средновековие…, с. 224.
51
Пак там, с. 211.
52
Пак там, с. 211.
53
Названието на махалата се среща в регистър от 1685 г. Вж. Грозданова, Е., Ст. Андреев.
Цит. съч., с. 233.

66
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

различни професии. Най-разпространената е тази на ренчберите (42 души).

Терминът има две значения – може да бъде преведен като „общ работник,
наемен работник” или като „земеделец”. Всъщност, и двете възможности
са допустими в случая, като се има предвид, че в градовете през ХІХ в.
живеят много хора, които са свързани със селското стопанство. Ренчберите
в Митрополитска махала обаче не притежават повече добитък от останалите
си съседи, нито пък повече обработваеми земи. Всъщност, обработваемите
земи на жителите на Митрополитска махала са съставени само от лозя,
като тези на ренчберите са в средните размери за махалата. Като пример
можем да посочим, че има терзии и шербетчии, които притежават по 10
дьонюма лозе, а в същото време някои от ренчберите имат по 9 дьонюма,
а други по 2 – 3 дьонюма. Следователно, те биха могли да бъдат по-скоро
наемни работници – група, която по принцип съставлява съществена част
от работната ръка в градовете.54
Другата голяма професионална група в Митрополитска махала са
бакалите – продавачите на различни хранителни продукти. Те са общо 16
на брой като 5 от тях са слуги и чираци. Всеки от тях има стабилен доход
(при чираците той е между 200 и 500 гроша годишно, а при останалите,
включително т.нар. хизметкяри, т.е. слуги, той варира между 300 и 2 790
гроша). Бакалите притежават 5 дюкяна, в които вероятно работят самите те,
а в други три случая притежават дюкяни, които отдават под наем. Според
данните от 1844 г. петима бакали са сред най-богатите хора в махалата
(общо 17 души) с годишен доход над 1 000 гроша. За 1845 г. бакалите са
шестима, от общо 21 души с доход над 1 000 гроша.
Останалите професии, които имат повече от трима души представители
в махалата са фурнаджии (7 души, от тях 2 слуги), шербетчии (6 души) и
терзии (4 души). Първите две професии спадат към обслужващата сфера
и занаятите, свързани с производството на храни. Терзиите пък бележат
част от характерната за българите група на занаятчиите, занимаващи се
производството на платове и дрехи.
За да се определи професионалния профил на махалата, професиите
могат да се обединят в отделни групи, бележещи основните отрасли.55 Като
доминираща група се очертава тази на наемните работници/земеделците,
която включва 42 ренчбери и 2 градинари. Тенденция, която не е
изненадваща за балканските градове в предмодерната епоха – С. Първева,
54
Вж. Тодоров, Н. Балканският град…
55
За пълен списък на професиите в Митрополитска махала виж приложенията.

67
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

Н. Тодоров и други изследователи отбелязват, че значителна част от

населението в градовете е ангажирано със земеделие, обработка на земи и
на практика градовете са много по-силно свързани с обработваемите площи
и хинтерланда си, отколкото в днешния модел на развитие. Обслужващата
сфера е представена с разнообразни занятия като кафеджии, духанджии,
ханджии. Заедно с производството (шербетчии и фурнаджии) и продажбата
на храна (бакалите) те съставят група от общо 35 души, която диктува
ритъма на градското всекидневие – снабдяването с различни хранителни
продукти, както основни, така и „луксозни” стоки (като сладкиши, кафе,
тютюн и пр.). Трябва да се отбележи, че Варна се отличава от останалите
изследвани до момента градове, където занаяти като кафеджийство и
духанджийство са запазени за мюсюлманите. Във Варна те се практикуват и
от християни. Тази особеност може да е свързана с картината, която чертае
Светлана Иванова за Варна – на един смесен в етническо и религиозно
отношение град, в който различните етнически и религиозни групи имат
силно значение и съответно се стига до смесване на традициите.56
Хората, занимаващи се с морски професии не са много, но съставят
една група от общо 11 души. От тях 3 гемиджии, 3 капитани, 2 моряци,
3 работници на пристанището. Много вероятно е към тази група да се
прибавят и 3 балтаджии (дървари), които биха могли да бъдат свързани със
строежа и ремонта на кораби и лодки на варненското пристанище. Велко
Тонев отбелязва, че по българските пристанища, включително Варна, не се
строят големи кораби, а по-скоро лодки и малки кораби.57
Традиционното за българите производство на платове, дрехи и обувки,
е слабо представено в махалата. В нея са регистрирани 4 терзии, абаджия и
папукчия. Другите занаяти, които са застъпени в махалата са златарството
(2 души) и свещарство (1 човек), транспортът – само един талигаджия.
Търговското съсловие не е многобройно. То има само четирима
представители – 3 кърджии и само един туджар.
В допълнение, в Митрополитска махала е регистриран един скотовъдец
със сравнително голямо стопанство: 6 коня, 2 вола, 150 овце, 42 кози, 1
терзийски дюкян, доход около 1 800 гроша годишно.
Наличието на обработваеми земи, и по-специално лозя, във всяко
домакинство бележи силната връзка със земята при жителите на
Митрополитска махала. Лозарството вероятно е едно задължително
56
Иванова, С. Град Варна от Късното средновековие до…, с. 223.
57
Тонев, В. Българското Черноморие…, с. 82.

68
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

занимание за варненските жители. Всички пътешественици споменават

виното, което се изнася от пристанищата на Черно море58, като особено
големи са количествата, изнасяни през варненското пристанище. Дефтерът
потвърждава разпространението на лозарството сред варненските жители
– средно на домакинство се падат по 3,8 дьонюма.59 За предмодерното
стопанство, дори и през ХІХ в., е характерно, че жителите на градовете
съчетават професиите си с други занятия, които им носят допълнителни
доходи.60 Също така земеделието и скотовъдството не са непознати
занимания за градските жители.61 По-голямата част от семействата
притежават дойна крава и градина към къщата, които им осигуряват част
от свежите хранителните продукти.
Сравнението със запазения джизие дефтер показва, че около 40 от
имената на данъкоплатците в двата дефтера се повтарят. В някои от
случаите обаче те са променили статута си в рамките на няколко години.
Например двамата чираци бакали, регистрирани през 1845 г., вече се
появяват като равностойни представители на тази професионална група
през 1848 г. Най-съществените промени, които се забелязват, са нарастване
групата на бакалите – от 16 на 27 души, и поява на някои занаяти, които не
са регистрирани в предходния дефтер: бояджия, бъчвар, кожухар, кръчмар,
марангоз. Ренчберите запазват бройката си през годините.
По отношение на финансовото състояние на жителите на Митрополитска
махала може да се каже, че доходите им са стабилни – рядко се срещат хора
с доходи от 200 – 300 гроша, което е правило в други селища, и липсват хора
с доходи под 100 гроша годишно. Обработката на лозя и производството
на вино действа като допълнително приходно перо и повишава годишните
58
Многобройни са споменаванията на виното, произвеждано по българското черноморско
крайбрежие. Например вж. Френски пътеписи за Балканите, ХІХ в. София, 1981, с. 101,
189, 209.
59
Дьонюм – мярка за повърхнина, равна на 919 кв. м.
60
Арбанаси например – едно доста по-малко селище, което обаче има свое специфично
развитие, съчетава занаяти с търговия и едро скотовъдство, лозя и черничеви дървета. Така
жителите му затварят цикъла на годишното производство с няколко различни поминъка,
които развиват през различни периоди от годината – копринарството, лозарство, занаяти,
свързани със скотовъдството (правене на суджици и сушено месо, на сапун, продажба на
червиш) и дребна търговия по селата. За социално-икономическия профил на Арбанаси,
вж. Георгиева, Г. Арбанаси през ХV – ХІХ в. Социално-икономически профил. Варна,
2014.
61
По-подробно вж. Първева, С. Земята и хората през ХVІІ – първите десетилетия на
ХVІІІ в. София, 2011, 411 – 428.

69
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

доходи. За 1845 г. само 3 души имат доходи под 200 гроша годишно, като
двама от тях са ренчбери.
Доходите в махалата се делят по следния начин: 6 души (5%) притежават
годишни доходи между 200 – 300 гроша; 17 души (15%) между 300 – 400
гр.; 15 души (13%) между 400 – 500 гр.; 19 души (17%) между 500 – 600 гр.;
16 души (14%) между 500 – 600 гр.; 12 души (11%) между 600 – 700 гр.; 12
души (11%) между 700 – 800 гр.; 6 души (5%) между 800 – 900 гр.; 3 души
(3%) между 900 – 1 000 гр. Седемнадесет души (15%) притежават годишни
доходи над 1 000 гроша. Сред най-богатите хора са един скотовъдец
със значително по размери стопанство62, един бакалин и един ханджия.
Бакалинът (2 736 гроша годишен доход) вероятно се издържа основно от
своята професия, към което се прибавят едни по-дребни доходи: наем от
кюркчийски дюкян и малко лозе от 3,5 дьонюма. Най-богатият човек в
махалата е ханджията Христо Пащия с годишен доход от 6 262 гроша. Освен
голямото лозе от 12 дьонюма, той получава приходите си от наеми от едни
от важните сгради в града – хан, табакхане, бакалски дюкян, шербетхане
и кахвехане. Вероятно той е един от богатите жители на Варна като цяло,
който притежава някои от ключовите проходоносни обекти в града.
Трябва да се отбележи, че дори и хората без регистрирана професия не
са лишени от доходи. И в двата случая годишните им приходи надвишават
1 000 гроша, които идват от отдаването на дюкяни под наем и обработката
на лозя (съответно 3 и 6 дьонюма).
При бакалите, които не само са значителна по големина група, но при тях
присъства ясно представена йерархия, можем да наблюдаваме различията в
доходите и социалната диверсификация. Доходите вътре в групата варират
от 200 до 2 790 гроша, тоест има съществени различия вътре в самата
професионална група. Въпреки че чираците имат сравнително по-ниски
доходи от останалите представители на еснафа, все пак те не са особено
бедни в сравнение с много други градски жители: единият от чираците има
годишен доход от 200 гроша, единият слуга е с доход 400 гр., а останалите
чираци и слуги имат доходи от 500, 600, 750 до 1 050 гроша. Високите им
доходи идват най-вероятно от производството на грозде и вино, и наличието
на дюкян, който вероятно се отдава под наем, в единия от случаите. При
останалата част от бакалите доходите започват от 430 гроша годишно и
бързо нарастват. Повечето имат стабилни доходи от 500, 600, 800, 900
62
150 овце, 42 кози, 6 коня, 2 вола, крава и магаре, 7 дьонюма лозе и един терзийски
дюкян, който отдава под наем.

70
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

гроша. Пет души разполагат с над 1 000 гроша годишно, което ги поставя в
групата на най-богатите в квартала.

Арменска махала
Данните за арменската общност във Варна като цяло потвърждават
тенденциите, известни ни и в други градове63, както и професионалния
профил, изграден на базата на много различни изследвания64 – арменците
са специализирани в определени професии, които излизат на преден план и
в професионалния профил на варненската общност.
Отличават се групите на шивачите (37), дребните търговци (кърджии)
(32) и ренчберите (28). Разгледани по отрасли обаче, търговците определено
надвишават производителите на платове и дрехи, тъй като търговското
съсловие включва 32 кърджии, 14 търговци на платове (беззаз), 5 туджари
и 1 търговец на тютюн (духанджи кърджъсъ), което прави общо 52 души
или 38% от цялото производителното население в общността. Арменците
убедително доминират в търговията в града. Те създават значително
търговско съсловие, в което при това се наблюдава висока степен на
специализация – едри и дребни търговци (туджари и кърджии), търговци
на тютюн и на платове.
Специализацията в производството на платове и дрехи също е
традиционна за арменската общност и е добре позната и от други примери.
Арменците в Шумен например съставят 65% от всички терзии в града.65
Другата голяма група сред варненските арменци са ренчберите (28
души), които вероятно са наемна работна ръка. Разпространената теза за
богатите като цяло арменски, както и еврейски, общности е стереотип,
който не отговаря на действителността. Вярно е, че една част от общността
се занимава с изключително доходоносна търговия на високо равнище
и постига високи доходи. Но това далеч не се отнася за цялата общност.
Годишните доходи на арменците ренчбери варират от 190 до 714 гроша, а
средният доход на групата е 322/330 съответно за 1844/1845 г. Не е особено
висок и средния годишен доход на другата голяма група сред арменците
63
Георгиева, Г. Теметтуат дефтерите като извор…, с. 537 – 538.
64
Иванова, С. Малките етноконфесионални групи в българските градове през ХVІ – ХVІІ
в. – В: Сб. „Българският шестнадесети век”. София, 1997, с. 50 – 91; Иванова, С. Арменци
и аджем туджари (За статуса на търговеца в Румелия през ХVІІ – ХVІІІ в.). – В: BHR.
Studia in Honorem Professoris Virginiae Paskaleva. 2006, pp. 1 – 2, 274 – 303.
65
Георгиева, Г. Теметтуат дефтерите като извор…, с. 537.

71
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

– терзиите – те достигат средно до 393/396 гроша годишно. Като цяло

става въпрос за наемна работна ръка и занаятчии, които се издържат от
основното си занятие и не притежават големи приходоносни имоти в
допълнение. Земята, която притежават ренчберите например, не е много –
лозята са между 1 и 3 дьонюма. По този показател те имат доста по-ниски
стойности от жителите на Митрополитска махала. Докато православните
християни в Митрополитска махала притежават средно по 3,8 дьонюма
лозя, то арменците достигат едва до 1,9 дьонюма средно. На базата на
редица примери като Варна, Шумен и други градове, документите показват,
че арменските и еврейските общности не се радват задължително на висок
финансов статус и една значителна част от тях са дребни занаятчии или
дори бедни наемни работници.
Другите сфери на дейност са слабо застъпени сред арменците. Що се
отнася до обслужващата сфера и продажбата на храна, тя е представена от 2
кафеджии, 1 бербер, 1 бакал. В допълнение има само по един представител
от морското дело (един моряк) и транспорта (един талигаджия). Останалите
занаяти са представени от 1 стъклар и 1 дограмаджия. Сред арменците е
регистриран и един мухбир – букв. „който уведомява, съобщава”, вероятно
глашатай.
В същото време трябва да отбележим, че общността, макар да не
е изключително богата, има стабилен финансов статус – в нея не се
наблюдават хора без доходи, което е рядък случай в големите градове,
където социалната диференциация е значителна и има сравнително голяма
група от хора, съществуващи на ръба на бедността с изключително ниски
или без някакви регистрирани доходи.
Доходите в арменската общност варират от 90 до 2 809 гроша годишно,
като средният доход на махалата е 592/587 гроша годишно (за сравнение
средният годишен доход на шуменските арменци е 1 370 гроша годишно66).
Под 200 гроша получават терзийски чираци и ренчбери. Двадесет души
печелят годишно над 1 000 гроша. Най-богатият човек в махалата е търговец
(„… кърджъ башъ”). По-голямата част от останалите също принадлежат
към търговското съсловие: 6 беззази, 4 кърджи, 4 туджари, 1 терзи и няколко
неразчетени професии.
Йерархията в заплащането на различните категории труд може да се
проследи посредством група на терзиите, в която се наблюдава йерархично
66
Пак там, с. 536.

72
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

разпределение между чираци (7 души), калфи (14 души) и майстори (6

души). Чираците имат годишни доходи от 150 до 250 гроша; калфите варират
между 200 и 500 гроша, а майсторите от 400 до 914 гроша. Средните доходи
са: чираци 190/207 гр.; калфи 305/333 гр.; майстори 633/605 гр. съответно
за 1844/1845 г. За сравнение – в Митрополитска махала терзиите са само
четирима и техните доходи варират от 445 до 1 150 гр. (средно 800/778
гроша). Терзиите арменци в Шумен получават средно 800 гроша годишно67,
а терзиите в Самоков – 60 гроша годишно68, което поставя доходите на този
тип занаятчии в една много широка граница.
Доходите на търговците във Варна не са особено високи – средният
доход е 863/842 гроша годишно. Има дребни търговци (кърджии) с около
200 гр. годишно, а най-богатият достига до 2 000 гроша годишно. Имайки
предвид, че арменските търговци в Шумен достигат най-висок доход от
9 000 гроша годишно69, това показва, че варненските арменски търговци
не са особено заможни. Този факт е странен, предвид добре известното
значение на варненското пристанище за международната търговия и мястото
на арменските търговци в нея. Единственото възможно обяснение е, че в
махалата са регистрирани търговци, които извършват дребната локална
търговия, а едрите търговци са вероятно перакендета, регистрирани отделно.
Както споменахме вече, лозята са значително по-малко, отколкото
в Митрополитска махала. Общо арменците притежават 267 дьонюма
срещу 445 дьонюма в Митрополитска махала, а средно на тях се падат 1,9
дьонюма срещу 3,8 дьонюма в Митрополитска махала. Тоест арменците,
за разлика от православните християни, са концентрирани по-скоро върху
своите основни занимания, от които получават основния си приход. Затова
пък съотношението при наличните животни е в полза на арменците. Цели
52 арменски домакинства (38%) притежават дойни крави; 64 домакинства
(47%) притежават коне, а много малко от тях притежават магарета (7 бр.).
докато в Митрополитска махала 19% от домакинствата имат дойни крави
и 15% имат коне (магаретата са доста повече – 26 бр.). Конете са пряко
свързани с развитието на търговията – за сравнение може да се посочи с.
Арбанаси, Търновско, където голяма част от населението се занимава с
търговия на дребно и почти всяко семейство притежава по един кон.70
67
Пак там, с. 538.
68
Yaneva, S. Samokov: An Ottoman Balkan City…, p. 57.
69
Ibid.
70
Георгиева, Г. Арбанаси през ХV – ХІХ в…, с. 55.

73
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

Заключение
Въведената в обръщение информация сочи, че въпреки интензивните
миграции по българското Черноморие през първата половина на ХІХ в. и
сериозните загуби на население, нанесени от Руско-турската война през
1828 – 1829 г., Варна успява да се възстанови в демографско отношение и
дори се наблюдава увеличаване броя на немюсюлманското население през
годините. Това показва, че по Черноморието и в Североизточна България
всъщност се извършва постоянен обмен на население. В средата на ХІХ
в. балансът между мюсюлмани и немюсюлмани във Варна е установен –
двете големи религиозни общности са разпределени почти поравно, което
подсказва, че се засилват и миграциите на християни от околните села през
периода.
По отношение на професионалния профил на варненското население
можем да кажем, че в повечето случаи той следва установени традиции.
Като пример могат да се посочат занятията, характерни за арменската
общност. Ясно се отличават групите на търговците, както и на шивачите
(терзиите), които са традиционни занимания за арменците. Голямата група
на ренчберите както при православните християни в Митрополитска
махала, така и при арменската общност, бележи връзката на града с
аграрната икономика, която е характерна за предмодерното общество през
ХІХ в. Лозята, широко разпространени за региона на Варна, осигуряват
допълнителни приходи и увеличават годишния доход на варненското
население, особено на православните християни от Митрополитска махала.
Така жителите на двете разгледани махали успяват да постигнат едни
стабилни средни доходи, които не са изключително високи, но в същото
време избягват рязката социална диференциация и наличието на хора на
ръба на бедността.

ПРИЛОЖЕНИЯ
Митрополит махала

74
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

Професии
1. Ренчбер – 42;
2. Бакал – 16 (от тях 3 слуги, 2 чираци);
3. Фурнаджии – 7 (от тях 2 слуги);
4. Шербетчии – 6;
5. Терзии – 4;
6. Балтаджии – 3;
7. Гемиджии – 3;
8. Кърджии – 3;
9. Капитани – 3;
10. Багчии/градинари – 2;
11. Духанджии – 2;
12. Куюмджии – 2;
13. Моряци – 2;
14. Абаджия – 1;
15. Дюлгер – 1;
16. Туджар – 1;
17. Кахведжия – 1;
18. Мумджи – 1;
19. Папуджи – 1;
20 Талигаджия – 1;
21. Ханджия – 1;
22. Хизметкяр – 1;
23. Без професия – 2;
24. Искеле71 – 3;
25. Неразчетени – 5.

Доходи
Доходи за 1844 г.
Среден доход – 703 гроша
Варират от 145 гроша до 6 262 гроша
Най-богати: 17 души над 1 000 гроша
1 ренчбер (с 21 дьонюма лозя)
Бакали – 5
Терзии – 2
Балтаджии – 2
71
Искеле означава пристанище, т.е. това са някакъв вид работници на пристанището.

75
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

Без професия
Шербетчи – 1
Капитан – 1
Най-богатият е ханджия

Доходи за 1845 г.
Среден доход – 714 гроша
Варират от 120 до 6 317 гроша
Най-богати 21 души над 1 000 гроша
Почти същите, има 2 ренчбери и 1 туджар

Лозя
Общо 445,5 дьонюма
17 души – 4 дьонюма
13 души – 3 дьонюма
12 души – 5 дьонюма
12 души – 6 дьонюма
10 души – 2 дьонюма
7 души – 2,5 дьонюма
5 души – 1,5 дьонюма
3 души – 1 дьонюм
3 души – 3,5 дьонюма
3 души – 5,5 дьонюма
3 души – 9 дьонюма
3 души – 10 дьонюма
2 души – 7 дьонюма
2 души – 12 дьонюма
1 човек – 8 дьонюма
1 човек – 11 дьонюма
1 човек – 21 дьонюма

Животни
26 магарета
22 крави
22 коня
Има един скотовъдец с 6 коня, 2 вола, 150 овце, 42 кози, 1 терзийски
дюкян, доход около 1 800 гроша годишно.

76
 ACTA MUSEI VARNAENSIS XII

Арменска махала
Професии
Терзи – 37 (от тях 7 чираци, 14 калфи, 6 уста)
Кърджи – 32 (от тях 3 души са кърджи терзиси)
Ренчбер – 28
Беззаз – 14 (от тях 1 безаз кърджиси, 1 безаз терзиси) беззаз – търговец
на платове, дрехи
Туджар – 5, четирима от тях са с доходи над 1 000 гроша годишно
Кахведжи – 2 (1 кахведжи, 1 хизметкяръ)
Бакал – 1 чирак
Бербер – 1
Джамджи - 1
Дограмаджи – 1
Духанджи кърджъсъ – 1
Мухбир (букв. „информиращ“, репортер, кореспондент на вестник) на
споменатата махала – 1
Сефине тайфеси (моряк ) – 1
Талигаджи – 1
11 неразчетени

Доходи
Доход за 1260 – 81 123 гроша, средно на човек – 592 гроша.
Доход за 1261 – 80 382 гроша (по-нисък от предходната година), средно
на човек – 587 гроша.
Най-високи доходи – туджарите са с над 1 000 гроша годишно, безазите
– над 500 гроша.

Лозя
– 267 дьонюма (с приход), има допълнителни като нови или хараб лозя,
102 човека притежават лозя,
42 души по 2 дьонюма,
37 души по 3 дьонюма
9 души по 4 дьонюма
8 души по 1 дьонюм,
6 души по 1,5 дьонюма,
4 души по 3,5 дьонюма

77
 Гергана ГЕОРГИЕВА ● ВАРНА В СРЕДАТА НА XIX В....

3 души по 5 дьонюма
2 души по 6 дьонюма
1 човек – 8 дьонюма

Varna in the Mid-19th Century According

to an Ottoman Defter

Gergana GEORGIEVA

This article deals with the socio-economic profile of the Varna population
in the mid-19th century on the basis of published and unpublished Ottoman
documents. It introduces new unpublished data on the population of the city
and its social and economic status. In the first part the ethno-demographic
composition and neighborhood structure are discussed. Meanwhile, the second
part provides analysis of the professional profile and financial status of two
non-Muslim neighborhoods in Varna – Metropolitan mahalle and the Armenian
mahalle.

78