ИЗВЕСТИЯ

на Центъра за стопанско-исторически изследвания

Том V

ПАЗАРИ, ОБЩЕСТВО, ВЛАСТ

PROCEEDINGS
of the Centre for Economic History Research

Volume V

MARKETS, SOCIETY, POWER

Варна Varna
2020
Главен редактор / Editor-in-Chief
Проф. д.и.н. Иван РУСЕВ – Икономически университет – Варна
Prof. Ivan ROUSSEV, D.Sc. – University of Economics – Varna
Редакционна колегия / Editorial Board
Проф. д.и.н. Пенчо ПЕНЧЕВ –
Университет за национално и световно стопанство – София
Prof. Pencho PENCHEV, D.Sc. – University of National and World Economy – Sofia
Проф. д.и.н. Милко ПАЛАНГУРСКИ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново
Prof. Milko PALANGURSKI, D.Sc. – „St Cyril and St Methodius“ University of Veliko
Tаrnovo
Доц. д-р Маргарита МАРИНОВА – Международно висше бизнес училище – Ботев-
град
Assoc. Prof. Margarita MARINOVA, PhD – International Business School – Botevgrad
Доц. д-р Марко ДИМИТРОВ –
Университет за национално и световно стопанство – София
Assoc. Prof. Marco DIMITROV, PhD – University of National and World Economy –
Sofia
Доц. д-р Гергана ГЕОРГИЕВА – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново
Assoc. Prof. Gergana GEORGIEVA, PhD – „St Cyril and St Methodius“ University of
Veliko Tаrnovo
Prof. Nikolay NENOVSKY, D.Sc. – University of National and World Economy – Sofia;
CRIISEA, University of Picardie Jules Verne, Amiens, FRANCE
Prof. Dr. Ayşe KAYAPINAR – Turkish National Defense University, Ankara, TURKEY
Prof. Dr. Levent KAYAPINAR – University of Ankara, TURKEY
Dr. Andreas LYBERATOS – Panteion University of Social & Political Sciences –
Athens;
Institute for Mediterranean Studies – Rethymno, GREECE

Изданието е реферирано и индексирано в следните бази данни: ERIH Plus, RePec,

CEEOL, Google Scholar

Томът е съвместно издание на Центъра за стопанско-исторически изследвания и

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

ISSN 2534-9244 (print)

ISSN 2603-3526 (online)
 СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ ..................................................................................................... 7

EDITORIAL ............................................................................................................... 9
Част I. РЕГИОНАЛНИ И НАЦИОНАЛНИ АСПЕКТИ
Section 1. REGIONAL AND NATIONAL ASPECTS
Andreas LYBERATOS. Brokers and Market Microstructures
in Black Sea Grain Trade. Preliminary Observations
from Varna (Mid-19th – Early 20th Century)
Андреас ЛИБЕРАТОС. Посредници и пазарни микроструктури
в търговията с черноморско зърно. Предварителни наблюдения
от Варна (средата на XIX – началото на XX в.) ..................................................... 13
Ивелин ИВАНОВ. Търговия и интеграционни процеси
в средновековна Ливония през XIII в. Основни тенденции
и исторически паралели
Ivelin IVANOV. Trade and Integration Processes
in Medieval Livonia in the 13th Century. General Trends
and Historical Parallels ............................................................................................... 27
Гергана ГЕОРГИЕВА, Николай ТОДОРОВ. Бератлиите –
търговците на султана
Gergana GEORGIEVA, Nikolay TODOROV. Beratlis –
the Traders of the Sultan ............................................................................................. 39
Петко Ст. ПЕТКОВ. Власти, пазари и общество
в документалното наследство на Васил Левски
Petko St. PETKOV. Authorities, Markets and Society
in the Documentary Heritage of Vasil Levski ............................................................ 55
Иван РУСЕВ. Национален пазар преди националната
държава. Има ли български национален пазар
преди Освобождението от 1878 г.?
Ivan ROUSSEV. National Market before the National State:
Was There a Bulgarian National Market before the Liberation of 1878? .................. 68
Светла АТАНАСОВА. Метричната система в османското
законодателство. Пазарни регулации и контрол
Svetla ATANASOVA. On the Metric System in the Ottoman
Laws. Market Regulations and Control ...................................................................... 92
Ивайло НАЙДЕНОВ. Между икономическата теория
и стопанската история: бележки за властта, пазарите
и предприемачите през епохата на Възраждането
Ivaylo NAYDENOV. Between Economic Theory
and Economic History: Notes on the Power, Markets and Entrepreneurs
during the Bulgarian National Revival Period .......................................................... 104
Румен АНДРЕЕВ. Стопанският етос на българите
през Възраждането през погледа на Владимир Свинтила
Rumen ANDREEV. The Economic Ethos of the Bulgarians during
Revival Period through the Eyes of Vladimir Svintila ............................................. 123
Християн АТАНАСОВ. Околийските градски съветници
като кредитори: по повод на една публикация
на вестник „Дунав“ от 1872 г.
Hristiyan ATANASOV. Regional Municipality Councilors as Creditors:
Concerning a Publication in the Dunav Newspaper of 1872 .................................... 135
Мартин ИВАНОВ. Социологически профил на българските
текстилни фабриканти, 1834–1912 г.
Martin IVANOV. Bulgarian Textile Manufacturers:
A Social Profile, 1834–1912 .................................................................................... 150
Пенчо Д. ПЕНЧЕВ. Поземлената собственост и аграрното развитие
на България 1879–1912 г.
Pencho D. PENCHEV. Land Property and Bulgarian
Agrarian Development 1879–1912 .......................................................................... 165
Маргарита МАРИНОВА. Личността, обществото и държавата
като движещи елементи за следосвобожденския
икономически напредък на България, отразени
в списание „Промишленост“ 1887–1890 г.
Margarita MARINOVA. The Person, Society and the State
as Driving Elements for the Post-Liberation
Economic Progress of Bulgaria, Reflected
n the Magazine “Industry” 1887–1890 ..................................................................... 182
Милко ПАЛАНГУРСКИ. Икономическите възгледи на Либералната
(Радославистка) партия (края на XIX – началото на XX в.)
Milko PALANGURSKI. The Economic Principles of the Liberal
(Radoslavist) Party (Late 19th – Early 20th Century) ................................................ 195
Евгени КОСТОВ. Вторият държавен съд (1910 – 1914 г.)
и обвиненията срещу бившия военен
министър Михаил Савов (1903 – 1907 г.)
Evgeny KOSTOV. The Second State Court (1910 – 1914)
and the Charges against the Former Minister
of War Mikhail Savov (1903 – 1907) ....................................................................... 205
Николай АТАНАСОВ. Политиката на Светия синод
за организирането на манастирските земи в стопанства
в периода 1913–1923 г.
Nikolay ATANASOV. The Policy of the Holy Synod
on the Organization of Monastic Lands into Farms
in the Period 1913–1923 ........................................................................................... 216
Марко ДИМИТРОВ. Приемственост и промени
в стопанската политика на българската държава по време
на световната стопанска криза 1929–1934 г.
Marco DIMITROV. Continuity and Changes in the Economic
Policy of the Bulgarian State during the Great Depression 1929–1934 ................... 228
Петър СТОЯНОВ. Българският „капитализъм“
и митническата политика през 20-те и 30-те години на XX в.
Peter STOYANOV. The Bulgarian „capitalism“
and the Customs Policy in the 1920s and 1930s ....................................................... 246
Част II. СЕЛИЩНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И СТОПАНСКИ ДЕЙЦИ
Section 2. SETTLEMENT STUDIES AND INDIVIDUAL
ECONOMIC ACTORS
Dilek AKYALÇIN KAYA. Entrepreneurial Networks
in the Ottoman Empire: The Case of Osman Inayet
Дилек АКЯЛЧЪН КАЯ. Предприемачески мрежи
в Османската империя: случаят с Осман Инайет ................................................ 265
Красимира МУТАФОВА. Стопанска характеристика и развитие
на пазарните отношения в Севлиево (Серви/Селви)
и в каза Хоталич през XVI–XVII в. (по данни
на османски регистри от периода)
Krasimira MUTAFOVA. Economic Characteristics and Development
of Market Relations in Sevlievo (Selvi/ Servi) and the Kazа
of Hotalich in the 16th – 17th Centuries (According to Data
from Ottoman Registers of the Period) ..................................................................... 280
Станимир ДИМИТРОВ. Между двата центъра на властта – Търново
и Цариград. Историята на една делегация от 50-те години на XIX в.
Stanimir DIMITROV. Between Two Centers of Power – Tarnovo
and Constantinople. The Story of a Delegation from the 1850s ............................... 305
Александър ЗЛАТАНОВ. Социално-икономическо развитие
на Карловска околия след Освобождението
Aleksandar ZLATANOV. Socio-economic Development
of Karlovo Region after 1878 ................................................................................... 319
Емилия ВАЧЕВА. Икономическа политика
на Свищовска община по време на управлението
на кмета Христо Теодоров (1887–1893 г.)
Emilia VACHEVA. The Economic Policy
of Svishtov Municipality during the Rule
of Mayor Hristo Teodorov (1887–1893) .................................................................. 333
Мирослав ТОШЕВ. Принципи на разплащане използвани
в образователните дейности, обучението на занаят
и училищните дела из българските земи през Възраждането
и до началните десетилетия на ХХ в. Бележки и материали
Miroslav TOSHEV. Payments in Kind in the Educational Activities,
Craft Training and School Actions in Bulgarian Lands during
the Revival Period and in the First Decades of the 20th
Century. Notes and Materials ................................................................................... 348
АВТОРИТЕ В ТОМА / LIST OF CONTRIBUTORS ....................................... 363
Указания за публикуване в Известия на ЦСИИ ............................................ 365
Submissions guidelines for the Proceedings of CEHR ........................................ 370
 Известия на ЦСИИ / Proceedings of CEHR, Vol. V, 2020

БЕРАТЛИИТЕ – ТЪРГОВЦИТЕ НА СУЛТАНА

Гергана ГЕОРГИЕВА, Николай ТОДОРОВ

Abstract: In the late 18th century the Ottoman Empire almost completely lost
control of its import and export trade, which were run mainly by foreign merchants.
Therefore, a large part of Ottoman traders accepted the status of protégés of those
mustemins and became foreign citizens. In early 19th century the Ottoman authorities
took some steps in order to restore the balance. They created two special categories
of Ottoman merchants – avrupa tuccars (non-Muslims) and hayriye tuccars
(Muslims), also known as beratlis, because of the special certificate (berat) they
received from the authorities. The beratlis had the right to trade on the international
market and to organize the international trade of the Empire. Beratlis were
distinguished by a number of privileges they received from the Ottoman authorities,
by the considerable capital they possessed, and by the networks of contacts and
connections in the Ottoman Empire and abroad that they built.
The article presents the category of non-Muslim beratlis, based on data from
two Ottoman defters stored in the Ottoman archive in Istanbul. Some analyses were
made based on the names of the beratlis, their place of residence, the year of the
beginning of their activity, and the names of their assistants. We were able to
reconstruct the ethnic and religious structure of the group; geographical distribution
of the beratlis and their assistants; their networks and connections. Special emphasis
in the presented examples is put on Bulgarian lands and some figures of the
Bulgarian Revival registered also as beratlis.
Key words: beratlis, Avrupa tuccars, Ottoman merchants, non-Muslim
merchants, Ottoman Empire, international trade, 19th century
JEL: N13, N15, N73, N75

Търговците на Османската империя се радват на подобаващ интерес, както

в българската, така и в западната и турската историография (Panzac, 1992;
Boogert, 2005; Ivanova, 2006; Anastasopoulos, 2006; Boogert, 2006; Frangakis-
Syrett, 2006; Harlaftis & Laiou, 2008; Bağış, 1983; Keleş, 2015; ). Различните кате-
гории търговци в Османската империя, техните функции и прерогативи, обаче
са проучвани най-вече за периода XV-XVIII в. За XIX в. липсва самостоятелно

39
изследване, което да обърне специално внимание на характеристиките и особе-
ностите на обособената група на търговците бератлии. Групата притежава свои
специфики предвид привилегированото си положение в империята. Тяхното
ситуиране в икономическата система на късната империя е твърде важно с ог-
лед на цялостното разбиране на имперската икономика.
Появата на търговците бератлии е свързана с установените капитулацион-
ни режими в Османската империя (Boogert, 2005). В резултат от поредицата
сключени договори с европейските държави, външната търговия на империята
се оказва в ръцете на чужди търговци. Именно в противовес на тази твърде не-
изгодна за империята ситуация, султан Селим III създава категорията на тър-
говците бератлии, чието официално название е „търговци в Европа, Персия и
Индия“ („Аvrupa ve Acem ve Hindustan tüccarı“). Първото им споменаване е през
1802 г., но до този момент не са открити берати, издадени преди 1806 г. Според
Брус Мастърс, вероятно в първите години практиката за издаване на берати,
които дават право на търговия при 3% мито, не е прилагана. Обособяват се две
групи – на търговците немюсюлмани, накратко наричани „аврупа туджарларъ“,
и на търговците мюсюлмани, известни като „хайрийе туджарларъ“. Системата
на султански берати, или както ги нарича Бр. Мастърс „имперски патенти“,
стартира в няколко града – Истанбул, Измир, Солун, Алепо. Според данни от
1815 г. най-много са търговците бератлии в столицата Истанбул и Галата (107
души или 70% от всички бератлии в момента), 25 души в Измир (17%) и 10 ду-
ши (6%) в Алепо. Към 1835 г. тези ограничения отпадат и общият брой на тър-
говците бератлии достига 521 души (Masters, 1992, p. 581).
Процедура на регистрация на бератлия
Съществува сложна процедура по верифициране и регистриране на търго-
веца бератлия, а начинът на водене на търговия е строго регламентиран и под-
лежи на подробно описание в издадените берати1 (Shanov, 1937; Gorgiev, 2009,
pp. 13-17). За издаването на берат се изисква поръчителството на лице, което да
свидетелства за морала и личността на кандидата. Това потвърждава значението
на доверието в търговското съсловие, което ще гарантира сигурността в стопан-
ските начинания, както ясно е описано от Ивайло Найденов в изследването му
на търговските мрежи на братя Пулиеви и други възрожденски търговци
(Naydenov, 2017, p. 347; Naydenov, 2019, pp. 153-164). След проверка на редов-
ността на постъпилите документи от специален чиновник (назър) към имперс-
кия диван и заплащане на таксата от 1500 гроша, властта издава документ за

1
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български исторически архив,
Ф. 36, а.е. II A 7910.

40
одобрение (такрир) и самия берат. След създаването на Министерство на търго-
вията през 1839 г., бератът се одобрява и от него (Kütükoğlu, 1991, pp. 159-160).
Съдържанието на берата се записва в специален регистър, воден от избрани
търговци бератлии и поради тази причина често те се наричат „регистрирани
търговци“ (defterleri tüccar) (Kütükoğlu, 1991, p. 159). В процедурно отношение
издаденият берат следва да бъде вписан в сиджила на местния кадия. Така нап-
ример регистрираният търговец от Алепо – Халебли Елияс син на Антон2, след
получаването на берата си, в последната десетдневка на месец реби-юл ахър на
1223/1808 г. е вписан в сиджила на истанбулския кадия3. Това до известна сте-
пен обяснява и градовете, в които са регистрирани бератлиите – това са основно
казалийските центрове, където са установени съдиите, отговарящи за региона, и
са водени съдийските регистри (сиджилите).
Всеки търговец бератлия има на разположение по двама помощници (хиз-
меткяри), чиито имена и място на практикуване на дейността също са вписани в
берата. Единият задължително трябва да пребивава в населеното място на тър-
говеца бератлия, а вторият може да е в друго населено място, в зависимост от
търговските интереси на бератлията. Тяхната дейност се легитимира с издава-
нето на ферман, като таксата за него възлиза на 500 гроша4.
Търговията, като всяка държавно регламентирана социална или икономи-
ческа дейност в Османската империя, бива официално делегирана или по-точно
преотстъпена на търговеца бератлия посредством издадения берат. Трябва да се
отбележи, че осъществяването на търговската им дейност въз основа на берат
до известна степен ги превръща в част от административната система на импе-
рията.
Двата бератлийски дефтера
Настоящото изследване се основава на два бератлийски дефтера на търгов-
ците немюсюлмани в Османската империя, които са запазени в Османския ар-
хив към Министерския съвет в Истанбул. Те си съвпадат до голяма степен по
време на създаване и структура. В съдържателно отношение обаче двата дефте-
ра се различават – в тях са включени имената на различни търговци бератлии.
След задълбоченото изследване на дефтерите стана ясно, че единият от тях от-
разява пререгистрацията на търговците бератлии от предходния период (1815-

2
Devlet Arşivleri Başkanlığı Osmanlı Arşivi (BOA) – Đstanbul, MAD.d 21 197, s. 20.
3
Đstanbul Mahkemesi 97 Numaralı Sicil (H.1217-1225 / M. 1802-1810), cilt: 83, sayfa: 396,
Hüküm no: 275.
4
НБКМ – БИА, Ф. 6, I А 16.

41
1839 г.)5, а другият съдържа имената на новите вписани търговци през периода
1839-1862 г.6. Дефтерите съдържат кратко, но наситено с важна информация
съдържание. Посочени са: градът на пребиваване, името на бератлията, година-
та на (пре)регистрация, имената на неговите двама помощници (наречени „хиз-
меткяри“ – букв. „слуги“), местопребиваване на единия от тях, година на регис-
трация, отбелязани са смените на един помощник с друг.
Предприетото повсеместно описване на търговците, практикуващи между-
народна търговия, смятаме, че не се свързва с очевидното на пръв поглед нача-
ло на модернизационния период в Османската империя (Танзимата), а по-скоро
с възкачването на трона на нов владетел – в случая султан Абдул Меджид I,
което изисква пререгистрация на вече получените берати.
Общи данни за търговците бератлии
Дефтерите включват 950 търговци бератлии, разпределени в повече от 100
града в Румелия и Анадола. Ако към тях прибавим средно по двама помощни-
ци, оказва се, че изследваната група е съставена от около 2 800 търговеца. Ако
се вземат предвид годините на регистрация, ясно се оформят пикове, които
предшестват или следват важни икономически и политически процеси в импе-
рията. Такъв пик е например периодът между 1833 и 1835 г. Ясно се вижда, че в
началото броят на регистрираните е незначителен. Това може да се дължи на
първоначално недоверие към новата структура, но същевременно и на същест-
вуващата към този момент правна регламентация от страна на властта. Със си-
гурност броят на годишно регистрираните се увеличава след 1839 г.

5
BOA-Đstanbul, MAD.d 21 197.
6
BOA-Đstanbul, MAD.d 21 192.

42
 Фигура 1. Регистрации на бератлии в периода 1808-1839 г.

Ясно се оформят пиковете и в началото на Кримската война (1853-1856 г.)

и в първите години след нейното приключване, което потвърждава мнението, че
динамиката на включване на търговците в тази категория се влияе от съпътст-
ващите икономически и политически промени. Напълно естествено е когато се
касае за новост в имперската структура, недоверчивостта на поданиците да е
водеща или, както самите съвременници обобщават, „в турските работи не се
спират на едно решение“ (Lyberatos, 2019, p. 345).

43
 Фигура 2. Регистрации на бератлии в периода 1839-1860 г.

Групата на бератлиите, резидиращи в столицата Истанбул, рязко се отли-

чава по брой от всички останали търговци, разположени в балканските и ана-
долските провинции на империята. Според старите регистрации в периода 1815-
1839 г. в Истанбул са регистрирани 131 души (27% от всички бератлии в дефте-
ра), а новите бератлии са 152 души (32% ). В това число се включват търговци в
града Истанбул, в квартала Галата, описан отделно и на остров Халки. От тях
124 души са православни, 122 арменци и 15 евреи7.

7
Има още 22 неразчетени имена, които не са установени съответно към коя етно-
религиозна група спадат.

44
 80
72
70 64
60
60
50
50

40

30

20 15
10
10 7
5

0
православни арменци евреи неустановени
според 21 197
според 21 192

Фигура 3. Разпределение на търговците бератлии

в Истанбул по етно-религиозен принцип

Търговците пребивават в различни ханове на града – Буюк Йени хан, Ва-

лиде хан, Дегирмен хан, Зинджирли хан, Балкапанхан и др. Териториалното
разпределение на хановете показва, че те са ситуирани в пространството, мар-
кирано от два от най-важните търговски топоса на Истанбул – Капалъ чаршъ и
Мъсър чаршъсъ (Египетския пазар).
В периода до 1839 г. Истанбул е следван по брой бератлии от Пловдив (36
души), о. Кипър (20 д.), Одрин (също 20 д.), Бурса (19 д.) и т.н. По-голям е бро-
ят на бератлиите в Румелия – 204 д. в 47 града, а в Анадола са регистрирани 111
д. в 29 града. В новата регистрация, направени след 1839 г., най-много бератлии
пребивават в Истанбул (152 д.), следван от Битоля (22 д.), Янина (15 д.), Одрин
(14 д.), Търново (12 д.), Пловдив (11 д.), Митилини (10 д.), и т.н. Бератлиите са
разпределени в 102 града в Румелия и Анадола като в Анадола те са разпръсна-
ти в повече на брой градове (60 бр.), докато в Румелия са разположени в 39 гра-
да. Но пък балканската част на империята води по брой на бератлии – 154 души,
срещу 144 в азиатската.
Прави впечатление, че в големите пристанища като Измир, Солун, Алепо и
други бройката на търговците бератлии не е голяма. Същевременно на преден

45
план излизат „вътрешни“ градове като Битоля и Янина. Вероятно е в гореспо-
менатите традиционно силни центрове на международната търговия – приста-
нищата, местните търговци да предпочитат статута на протежета на чуждест-
ранните мюстемини, отколкото нововъведенията статут на бератлии. Друга
вероятност е системата мюстемини – протежета, т.е. старата традиционна уста-
новена система на капитулациите, да се е утвърдила и да действа добре, което
означава, че нововъведенията на османските султани не могат да я изместят. В
този контекст са важни наблюденията на Брус Мастърс, който изследва процеса
на регистрация на бератлиите и развитието на групата. Той твърди, че инициа-
тивата на имперската власт има смесени резултати – в някои градове (той по-
сочва Алепо) много от големите търговски семейства приемат бератлийски ста-
тут, докато в Дамаск местните търговци предпочитат да се регистрират като
“протежета” на чуждите търговци (мюстемини) (Masters, 1992, p. 580).
Разпределението по етнорелигиозен принцип потвърждава ясната домина-
ция на православните търговци в групата на бератлиите: православни – 592 д.;
арменци – 265 д.; евреи – 49 д.8.

22
неустановени
22

21
евреи
28

141
арменци
124

285
православни
307

0 50 100 150 200 250 300 350

брой търговци според 21192 брой търговци според 21197

Фигура 4. Етно-религиозна структура на търговците бератлии

8
Неустановените (неразчетени) са 44 имена.

46
 Тя може да се приеме за логична като се има предвид факта, че групата на
православните християни включва представители на различните етноси, насе-
ляващи империята. Арменците традиционно са добре представени в междуна-
родната търговия. Слабото представяне на евреите в групата е свидетелство, че
те нямат интерес към бератлийския статут. Най-вероятно те използват други
мрежи на взаимодействие в международната търговия, които им дават известни
предимства.
Присъствието на хизметкяри от етно-конфесионална група различна от та-
зи на бератлията е по-скоро изключение. Например бератлията Костанди, син
на Панайот от Одрин с един хизметкяр арменец – Бедрос, син на Магърдич и
един православен – Димитър, син на Демир9. При регистрирания във Валиде
хан в Истанбул търговец-бератлия Йорги Алексиоглу ситуацията е аналогична
– първи хизметкяр евреин (Мойсей, син на Исак) и втори православен (Йован,
син на Абрахам (?))10.
Бератлиите в българските градове
Търговците берталии в българските градове преди 1839 г. са общо 72 ду-
ши, разпределени в 19 града. От тях православни са 58 души или 81,6%; евреи –
7 д. (9,8%); арменци – 6 д. (8,4%). Най-многобройни са търговците бератлии в
Пловдив – 36 д. (27 православни, 5 арменци, 3 евреи, 1 неустановен), следвани
от Търново – 8 д. (всички православни), Шумен – 5 д. (4 православни и един
арменец) и т.н. В новата регистрация след 1839 г. се срещат имената на 15
днешни български града с общо 52 души бератлии. От тях правослани са 41 д.
(79%), евреи – 6 д. (11%) и арменци 5 д. (10%). Водещо място заемат Търново –
12 д. (православни), Пловдив – 11 д. (10 православни, 1 арменец) и малко по-
далече от тях е Стара Загора – 7 д. (3 евреи, 4 православни).

9
BOA-Đstanbul, МAD. d 21 197, s. 68.
10
BOA-Đstanbul , МAD. d 21 197, s. 93.

47
 Фигура 5. Разпределение на търговците бератлии в българските земи

Отново изпъква много слабото представяне на пристанищата като Свищов

(3), Поморие (2), Варна (1), Силистра (1). Това би могло да се дължи на факта,
че в този период търговците в тези пристанища все още играят ролята на пос-
редници между чуждите търговци и местните производители и съответно се
възползват от техния статут на мюстемини и наложените капитулационни ре-
жими. Както се вижда от данните за бератлиите по години едва с отпадането на
монополите те показват инициатива за по-сериозно включване в голямата тър-
говия. Същевременно получаването на статут на бератлия е и сериозна инвес-
тиция от страна на търговците. Сред бератлиите в българските градове значи-
телна част от регистрираните са познати и известни представители на възрож-
денския ни елит. В Търново се отличават Хаджи Димитър Хаджи Ничов; Хаджи
Ангел Хаджи Христов; Хаджи Минчо Хаджи Цачев; Хаджи Николи Димо Мин-
чооглу; Кирил Димитров Русович; Георги Попсимеонов; Ради Тодори Маждра-
ков и др. В Пловдив са регистрирани Степан Хиндилян, Салчо Чомаков, Миха-
ил Атанасов Гюмюшгердан и др.
Регистрирането на местоположението на техните хизметкяри помага за ре-
конструирането на търговската мрежа и територията на влияние и дейност на

48
търговците бератлии. На база на установените връзки между бератлиите и тех-
ните помощници се очертават следните тенденции. От една страна бератлиите
търсят подкрепата на доверени лица в столицата Истанбул. Например, хаджи
Ангел хаджи Христов от Търново има свой помощник, позициониран в Галата –
Костаки син на Кириако11. От друга страна те определено действат регионално.
Пловдивските бератлии предпочитат да държат контакти с пазарите в Одрин и
да си сътрудничат с търговци от близкия Пазарджик. Единствените по-далечни
дестинации при тях са Свищов и Невшехир. Очертава се ясна регионализация,
като пловдивските бератлии разполагат връзките и контактите си в Тракия.
Търновските търговци постъпват по същия начин – те поддържат помощници в
Габрово и Свищов. Габровски хизметкяри имат четирима търновски бератлии,
като един от тях е хаджи Николи Минчооглу12. В други случаи разпределят
ключовите си позиции в някои дунавски пристанища – Свищов, Силистра и
Тулча. Така например търновският търговец Ради Тодоров Маждраков има за
хизметкяр Димитър Тодоров от Тулча13. Значителна част от търговците в маке-
донските градове поддържат хизметкяри в Сяр, а някои от тях в Драч. Тези
примери също подкрепят тезата за известно регионализириране на изследваната
търговска дейност – предпочитание към по-близки райони за опериране. Това
би могло да се дължи не само на по-тесните контакти на търговците бератлии с
представители на съсловието от близките до тях селища, но и на чисто иконо-
мически причини. Възможностите за пласиране на по-близките пазари на своята
стока изисква по-малки транспортни разходи, което води и до по-големи печал-
би за търговеца. Същевременно по-далечните разстояния предполагат наличие-
то на сигурни контакти и гарантирани продажби. Във всеки случай обаче, би
следвало да се подхожда индивидуално с оглед на конкретната специфика в
дейността на търговците бератлии. Част от тях осъществяват и допълнителни
стопански активности, с цел да гарантират печалбите си.
Според дефтерите сътрудничеството между представители на различни ет-
но-религиозни групи в българските земи се наблюдава рядко. Вероятно то е
стратегически ход, продиктуван от нуждата бератлиите да си осигурят бизнес
партньори в ключови търговски центрове на империята, най-вече в столицата.
Живеещите в Истанбул и Галата търговци имат добри контакти и връзки както с
елита на търговската общност, така и с османските власти.

11
BOA-Đstanbul , МAD. d 21 192, s. 31.
12
BOA-Đstanbul , МAD. d 21 192, s. 85.
13
BOA-Đstanbul, МAD. d 21 192, s. 154.

49
 Родствени връзки и социални мрежи
Родствените връзки са често срещани сред тази група търговци. Бизнес
партньорствата в рамките на семейството в изследваната епоха е разпростране-
на практика. Тя е продиктувана от факта, че доверието се дава най-вече на един
много тесен кръг от хора – на първо място роднини, на второ място (което е
най-лесно проследимо в дефтера) на единоверци. Данните от разглежданите
дефтери потвърждават наличието на бизнес стратегията за ангажиране на от-
делни членове на семейството в търговската дейност, осъществявана под про-
текцията на берата. Могат да се посочат примери, в които бератлията и двамата
хизметкяри са членове на една фамилия, много често не случайна, разбира се.
Светла Янева наблюдава този процес в една друга стопанска активност на въз-
рожденския икономически елит – откупвачите на данъци, като подчертава, че
често става въпрос за временни партньорства за конкретна сделка (Yaneva,
2011, p. 153). В нашия случай обаче, може да се допусне, че търговецът-
бератлия, чийто хизметкяр е негов близък роднина – брат, баща, зет и т.н., съз-
дават по-трайно партньорство, насочено към общи търговски сделки, нещо,
което е регламентирано и в самия берат. Предпочитанието към тази бизнес
стратегия е продиктувано отново от една от най-важните търговски добродете-
ли в разглежданата епоха – доверието. Близкородствените отношения между
участниците в този вид съдружие до известна степен гарантират лоялност, си-
гурност, запазване на печалбата в рамките на семейството. Както отбелязва Св.
Янева, водещо е търсенето на максимална сигурност (Yaneva, 2011, p. 153).
Така например в MAD. d 21 197 като бератлия е регистриран Ангел Робев
(Ангел, син на Стефан Робе). Неговият брат – Анастас Робев (Анасташ, син на
Стефан Робе) е вписан като първи хизметкяр, а като втори – собственият му син
– Стефан Робев (Стефан, син на Ангел Робе). Важно е да се подчертае, че сино-
вете на Анастас Робев – Димитър и Никола са изключително активни в откупу-
ването на данъци, т.е. би могло да се допусне известно профилиране на стопан-
ската активност на отделните членове на голямата фамилия, с цел обхващане на
по-голям брой финансови операции, което обаче безспорно гарантира печалба-
та, дори и при неуспех на някое от начинанията.
Подобни опити за гарантиране на търговската дейност, отново в рамките
на семейството се наблюдават при съчетаването на бератлийски статут и при-
добиването на чуждо поданство. Типичен пример са известните търговци от
Габрово – Станчо Арнаудов, който е търговец-бератлия, и синът му Христо
Арнаудов, който е чужд поданик – в случая гръцки (Toska-Shkodreva, 2018).
Привилегиите, които биха имали не се ограничават само в рамките на по-
ниските мита и останалите чисто икономически ползи от дадения статут, но и

50
по отношение на юридическата обезпеченост на този статут. Има се предвид
съдебните органи, към които биха се обърнали съответните търговци в случай
на фалит, финансови злоупотреби и други юридически казуси, които биха въз-
никнали в търговската им дейност (Masheva, I, p. 14-15). Въпреки, че на практи-
ка не съществува пълна сигурност, юридическата защита, която предвиждат
двата статута – консулска при чуждите поданици или юридическите органи
предвидени в бератите, безспорно правят търговското начинание по-сигурно.
Интересен е случаят на хаджи Николи от Търново. Женейки се за дъщерята
на хаджи Минчо хаджи Цачев той влиза в търговията на богатия си и влиятелен
тъст. Първо приема името му. Тук виждаме, че приема и всичките му роднини
като свои партньори и изгражда собствената си търговска мрежа въз основа на
семейството на жена си. Двамата регистрирани хизметкяри в дефтера са братята
на хаджи Минчо – хаджи Янчо хаджи Цачев и хаджи Цони хаджи Цачев14.
Подобни мрежи изграждат и големите пловдивски фамилии Чомакови и
Чалъкови. Други известни търговски фамилии, присъстващи в двата бератлийс-
ки дефтера, с повече от един представител, са Карагьозови от Търново и Ха-
джигюрови от Самоков.
***
Макар в литературата да се твърди, че настъпилите промени в правната
регламентация на разглежданата категория търговци през 60-те години на XIX
в. до известна степен елиминират основанията за нейното съществуване
(Masheva, 2015, p. 16), разглежданите османски документи дават друга перспек-
тива пред нейното изследване. Натрупаният опит, делови контакти и мрежи на
влияние им позволяват да продължат не само своята търговска дейност, но им
позволяват да я съчетаят с други стопански активности – откупуване на данъци,
инвестиции в недвижимо имущество (основно в земя и търговски обекти – дю-
кяни, мази и др.), участието им в държавни поръчки и др. Функция на нарасна-
лия им авторитет в локалната общност е включването им в структурите на мес-
тната власт – меджлисите, а някои от тях и в новосъздадените танзиматски
държавни органи.
Наблюдаваната първоначална предпазливост на балканските търговци, из-
брали бератлийския статут, бързо е заместена от засилен интерес към категори-
ята, което отново показва бързата им адаптивност към създалата се нова иконо-
мическата конюнктура, от която те активно се възползват.

14
BOA-Đstanbul , МAD. d 21 192, s. 85.

51
 REFERENCES:
Anastasopoulos, A 2006, Building Alliances: A Christian Merchant in Eighteenth-
Century Karaferye, Oriente Moderno, Nuova serie, Anno 25 (86), Nr. 1 (The
Ottomans and Trade), pp. 65-75.
Bağış, A 1983, Non-Muslims in Ottoman trade: Capitulations, European merchants,
Berat merchants, Hayriye merchants (1750-1839), Istanbul: Turhan kitabevi. [Bağış,
A 1983, Osmanlı ticaretinde gayrî müslimler: kapitülasyonlar, Avrupa tüccarları,
beratlı tüccarlar, hayriye tüccarları (1750-1839), Istanbul: Turhan kitabevi].
Boogert, M 2005, The Capitulations and the Ottoman Legal System. Qadis, Consuls
and Beratlis in the 18th Century. Leiden-Boston: Brill.
Boogert, M 2006, Ottoman Greeks in the Dutch Levant Trade: Collective Strategy
and Individual Practice (C. 1750-1821), Oriente Moderno, Nuova serie, Anno 25
(86), Nr. 1 (The Ottomans and Trade), pp. 129-147.
Frangakis-Syrett, E 2006, Market Networks and Ottoman-European Commerce, C.
1700-1825, Oriente Moderno, Nuova serie, Anno 25 (86), Nr. 1 (The Ottomans and
Trade), pp. 109-128.
Gorgiev, D 2009, Ohrid end the Region of Ohrid in Ottoman documents (19th-20th
Century), Ohrid [Горгиев, Д 2009, Охрид и Охридско низ османлиската
документациjа (XIX-XX век), Охрид].
Harlaftis, G & Laiou, S 2008, ‘Ottoman State Policy in Mediterranean Trade and
Shipping, c.1780-c.1820: The Rise of the Greek-Owned Ottoman Merchant Fleet’,
in Mark Mazower (ed.), Networks of Power in Modern Greece, London: Hurst
Publishers, pp. 1-44.
Ivanova, S 2006, ‘Armenians and Acem Tucars (On the Status of the Merchant in
Rumelia in the Seventeenth – Eighteenth Centuries)’, Bulgarian Historical Review,
vol. 34, issue 1-2, pp. 274-303. [Иванова, С 2006, „Арменци и аджем туджари (За
статуса на търговеца в Румелия през XVII-XVIII век)“, Bulgarian Historical
Review, бр. 34, кн. 1-2, с. 274-303].
Keleş, E 2015, Some Findings Regarding the Legal and Commercial Situation of
European Merchants (1835-1868), Belleten, cilt LXXIX, sayı 284, pp. 199-292.
[Keleş, E 2015, Avrupa Tüccarlarının Hukukî ve Ticarî Durumlarına Dair Bazı
Tespitler (1835-1868), Belleten, cilt LXXIX, sayı 284, s. 199-292].
Kütükoğlu, M 1991, ‘European Merchants’, in Islam Ansiklopedisi, vol. 4, pp. 159-
160. [Kütükoğlu, M 1991, ‘Avrupa Tuccari’, in Islam Ansiklopedisi, vol. 4, pp. 159-
160].
Lyberatos, A 2019, The Revival Plovdiv: Transformation, Hegemony, Nationalism.
Sofiya: Gutenberg. [Либератос, А 2019, Възрожденският Пловдив: трансформа-
ция, хегемония, национализъм, София: Гутенберг].

52
Masheva, I 2015, ‚Bulgarian merchants and the legal regulation of trade and financial
relations in the Ottoman Empire (1840s – 1870s)’, PhD Thesis, Sofiya: Sofia
University. [Машева, И 2015, „Българските търговци и правната регулация на
търговско-финансовите отношения в Османската империя (40-те – 70-те години
на XIX в.)“ (Автореферат). Дисертация за присъждане на ОНС „доктор“, София:
Софийски университет].
Masters, B 1992, ‘The Sultan's Entrepreneurs: The Avrupa tuccaris and the Hayriye
tuccaris in Syria’, International Journal of Middle East Studies, vol. 24, No. 4, pp.
579-597.
Naydenov, I. 2017, ‘Commercial Entrepreneurship during the Bulgarian National
Revival Period: the Case of Pulievi Brothers (1839–1868)’, Izvestiya na Tsentara za
stopansko-istoricheski izsledvaniya, vol. 2, pp. 343-355. [Найденов, И 2017, „Тър-
говското предприемачество през епохата на Възраждането: Примерът на братя
Пулиеви (1839–1868)“, Известия на Центъра за стопанско-исторически изс-
ледвания, том 2, с. 343-355].
Naydenov, I 2019, ‘The Bourgeois Mentality from the Mid-19th Century, Reflected in
the Epistolary heritage of the Krestich Brothers, Entrepreneurs from the Town of
Svishtov’, in The Bulgarians 19th Century: New Sources and Readings, Sofiya: Za
bukvite. [Найденов, И 2019, „Буржоазният манталитет от средата на XIX век,
отразен в епистоларното наследство на свищовските предприемачи братя Крес-
тич“, Българският XIX в.: Нови архиви и прочити. София: За буквите].
Panzac, D 1992, ‘International and Domestic Maritime Trade in the Ottoman Empire
during the 18th Century’, International Journal of Middle East Studies, vol. 24, No.
2, pp. 189-206.
Shanov, V 1937, ‘The Sultan’s Berat given 100 years ago to the Bulgarian Merchant
abroad hadzhi Dobri Genev from Haskovo’, Balgarski targovski vestnik, 1937. [Ша-
нов, В 1937, „Султански берат даден преди 100 години на българина търговец в
странство хаджи Добри Генев от Хасково“, Български търговски вестник,
1937].
Toska-Shkodreva, M 2018, Documents and studies for Gabrovo Revival: Historical
Heritage, Sofiya: Pilgrim BG. [Тоска-Шкодрева, М 2018, Документи и студии за
възрожденско Габрово: Историческо наследство, София: Пилгрим БГ].
Yaneva, S 2011, Bulgarians – tax-farmers in the fiscal system of the Ottoman
Empire in the 19th century. To the history of the Bulgarian economic and social elites
in the 19th century, Sofiya: New Bulgarian University. [Янева, С 2011, Българи –
откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към
историята на българския делови и социален елит през XIX в., София: Нов бъл-
гарски университет].

53
Correspondence address:
Gergana Georgieva – Associate Professor, PhD
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo
2, Teodosiyi Tarnovski Str.,
5000 Veliko Tarnovo
E-mail: g.georgieva@ts.uni-vt.bg
Web of Science Researcher ID AAN-5291-2020
https://publons.com/researcher/3372417/gergana-georgieva/
https://orcid.org/0000-0002-2526-9722

Correspondence address:
Nikolay Todorov – PhD
Regional Museum of History – Silistra,
24 G. S. Rakovstki St.
7500 Silistra
E-mail: todorovnikolay@abv.bg
ORCID ID: https://orcid.org/0000-0002-1306-1289

54