Atanasov, Hr. Development of agricultural credit in the Danube Vilayet: The agricultural cooperative funds in the 60s and 70s of the 19th century (based on unpublished information sources). ISBN 978-619-00-0560-5, Sofia, 2017, p. 252. (in Bulgarian)

РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО
КРЕДИТИРАНЕ В ДУНАВСКИЯ ВИЛАЕТ:

„ОБЩОПОЛЕЗНИТЕ“ КАСИ ПРЕЗ
60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
Християн Атанасов
© Християн Атанасов – автор, 2017
© Издателство „Фабер“, 2017
ISBN 978-619-00-0560-5
Научен редактор: доц. д.и.н. Пенчо Пенчев

РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО
КРЕДИТИРАНЕ В ДУНАВСКИЯ ВИЛАЕТ:
„ОБЩОПОЛЕЗНИТЕ“ КАСИ ПРЕЗ
60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
(На базата на непубликувани информационни източници)
София • 2017
5
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ.............................................................................................................7
За Танзимата и икономиката............................................................................7
БЛАГОДАРНОСТИ..............................................................................................15
Първа глава
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, ЗЕМЕДЕЛИЕТО
И ДУНАВСКИЯТ ВИЛАЕТ................................................................................17
Танзиматът и земеделието –
правителството, теорията и статистиката..................................................17
Теорията..............................................................................................................18
Правителствената политика...........................................................................25
Лихва, лихварство и кредитни институции...............................................34
Мидхат паша и неговата роля за образуването на касите......................41
Дунавският вилает, местоположение, административна структура,
демография, данъци и пътища .....................................................................46
Географско местоположение..........................................................................47
Административно устройство.......................................................................48
Демографски и социално-икономически профил
на областта..........................................................................................................51
Данъци.................................................................................................................60
Инфраструктура...............................................................................................63
„Образцов чифлик“..........................................................................................64
Историографията и касите.............................................................................66
Изворите.............................................................................................................70
Втора глава
КАСИТЕ В „ГОЛЯМАТА“ ИСТОРИЯ. СЪЗДАВАНЕ,
УСТАВ, КАПИТАЛИ И АДМИНИСТРИРАНЕ НА
„ОБЩОПОЛЕЗНИТЕ“ КАСИ............................................................................77
Кога се създават касите?..................................................................................77
Устройството на касите...................................................................................82
Капитали и лихви.............................................................................................87
Общите тенденции с капиталите................................................................101
6
Дейности и злоупотреби...............................................................................110
Началото...........................................................................................................110
В полза на „общополезните дела“...............................................................112
Злоупотребите.................................................................................................116
Закъснели вземания.......................................................................................119
Част от „държавната машина“.....................................................................121
Длъжността „мюфетиш“ (müfettiş).............................................................125
Векилите (vekiller)............................................................................................126
Писарите (kâtibler)..........................................................................................135
Тахсилдарите (tahsildarlar)............................................................................138
Трета глава
КАСИТЕ НА МИКРОНИВО........................................................................... 141
Каза Добрич и нейната „общополезна“ каса............................................141
Малката история.............................................................................................154
Село Пири Факъх............................................................................................155
Село Ели бей....................................................................................................163
Отново към по-голямата история..............................................................170
Пари, цени и доходи.......................................................................................170
Още данни за резултатите от дейността на касите.................................176
ЗАКЛЮЧЕНИЕ................................................................................................... 179
ПРИЛОЖЕНИЯ.................................................................................................. 182
БИБЛИОГРАФИЯ............................................................................................... 236
ВЪВЕДЕНИЕ
Сама по себе си темата за „общополезните“ каси не следва да е обект на

прекомерни емоции. В полето на икономическата история тя дава малко
възможности за привличане на извънреден ненаучен интерес, което озна-
чава и че трябва да е имунизирана за обществените нагласи. Проблемът
в случая е и един от големите проблеми на историята – в крайна сметка,
както сполучливо логически доказва Арнолд Тойнби, нищо не може да се
разглежда само по себе си1.
Няма как статистиките, лихвите, данните да се откъснат от вече емо-
ционалните теми. Тук теренът става хлъзгав не от гледна точка на профе-
сионалния историк, който се опитва да си свърши безпристрастно работа-
та, а от гледна точка на „очакванията и нагласите“. В книгата ще става дума
за Османската империя, Танзимата, Мидхат паша – огромни теми, пред
които въпросът за касите изглеждат нищожно малък. Особено като се има
предвид, че тяхното изричане предизвиква, къде оправдано, но по правило
по-скоро излишно внимание извън тесния академичен кръг2.
В този смисъл предварително заявявам, че оценки за големите теми
няма да правя, още по-малко ще влизам в ролята на исторически съдник и
ще определям кое е „добро“ и кое е „лошо“. Ще ги разглеждам само в кон-
текста на влиянието, което оказват на обекта на настоящата монография.
„Положително“ или „отрицателно“ ще са само техни прилагателни по от-
ношение въздействието им за формирането и дейността на касите. Ще го
напиша отново – „нищо не е само по себе си“.
За Танзимата и икономиката
Танзиматът3, или периодът на преустройството, е всъщност цял „бу-
кет“ от най-разнообразни процеси, протичащи в недрата на османските
1 Тойби, А. Изследване на историята. Т. 1. Възникване и развитие на цивилизациите.
С., 1995, 25 – 29.

2 Докато пиша тези редове се развихри поредният обществен дебат по отношение на
научността и правомерността на различни термини: „турско робство“, „османско влади-

чество“, „османско присъствие“, „съжителство“. Инициираха се подписки на учени в под-
крепа на научния подход при изследването на миналото, водеха се дискусии – публич-
ни или частни. Виж напр. http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/karlovo-sopot-i-kalofer-
sreshtu-syzhitelstvoto – 6049087 / 25.02.2016 г.
3 Танзимат (tanzimat) (араб.) – реформи, преобразувания.
7
8 Християн Атанасов • Развитие на земеделското кредитиране в Дунавския вилает
общества (тук се имат предвид и подвластните балкански народности) и

съответно админинистративните мерки, които също оказват влияние вър-
ху промените. Големи преобразувания в няколко области.
На първо време, военната сфера, която се счита за основен приоритет
на османската държава. Да напомним, че това е държава, родена и форми-
рана в хода на завоевания, с ясно изразен милитаристичен облик. Осман-
ските амбиции към териториална експанзия, особено през XV – XVI век,
са подчертани и водят до поставянето на икономиката на военни начала
и формирането на модерна и боеспособна армия, която няма еквивалент
в Европа. В периода на Танзимата се извършва реформата на османските
въоръжени сили и замяната на спахиите и еничарите с армия, обучена и
въоръжена по западен образец4.
Започва и цялостно административно и политическо преустройство
на империята. Ражда се Дунавският вилает. Една, замислена да бъде об-
разцова, провинция, върху която впоследствие ще фокусираме своето
изложение, поради факта че „общополезните“ каси се развиват там. По-
литическите промени ще доведат и до първата Османска конституция и
Парламент5, инициаторът на които – Мидхат паша, също ще бъде обект на
настоящата монография. Промени се извършват и в областта на културата
и образованието6.
Не по-малки са трансформациите в социалната сфера и в икономика-
та. Започват да се създават стимули за развитието на индустрията и тър-
говията. Зараждат се идеи за закони, които да подкрепят родното произ-
водство7, а след отварянето на османските пазари за западни търговци се
4 През 1826 г. османците доста безцеремонно се разправят с еничарския корпус. Виж:
Димитров, Стр. Султан Махмуд II и краят на еничарите. С., 1993 (изследването е пре-
издадено през 2015 г.). За опитите им да модернизират армията и преди това, виж: Shaw,
St. Between Old and New: The Ottoman Empire under Sultan Selim III, 1879 – 1807. Harvard
University Press. 1971.
5 Devereux, R. The First Ottoman Constitutional Period: A Study of the Midhat
Constitution and Parliament. The Johns Hopkins University Press. 1963.

6 Виж обобщението на Орлин Събев: Събев, Ор. Робърт колеж и българите. София:
Изток-Запад, 2015, 35 – 90.

7 Например публикация на вестник „Дунав“, V, 430, 26 ноем. 1869 г., където вестникът
призовава да се купуват стоки, местно производство, а не внос от западните фабрики.

Виж и други материали в същия вестник: Дунав, IV, 308, 312, 314, 4, 18 и 25 септ. 1868 г.;
Дунав, X, 869, 28 апр. 1874 г., в подкрепа на местната индустрия. Видинският валия Мид-
хат паша, за който ще стане въпрос по-сетне, също е призовавал местните чиновници
да носят само дрехи, произведени в империята; виж: Плетньов, Г. Мидхат паша и упра-
влението на Дунавския вилает. В. Търново, 1994, 135 – 136. След Освобождението на Бъл-
гария индустрията става основен приоритет на българските правителства и са приети
няколко нарочни закона за нейното покровителстване от държавата. Виж обобщението
в: Даскалов, Р. Българското общество 1878 – 1939. Том 1. Държава. Политика. Икономи-
Въведение 9
обнародва и нарочен търговски закон в средата на XIX век8, който по-сетне

е допълнен9. Появяват се железопътните линии, които ще се окажат важен
икономически катализатор, и се изгражда по-добра инфраструктура.
С оглед на темата фокусът на всички тези преобразувания, независи-
мо дали се случват реално, или остават само на хартия10, ще падне върху
селското стопанство. Тук нещата не са еднозначни. От една страна, имаме
непоследователна данъчна реформа, свързана с начина на събиране на на-
лозите – прекупвачеството, или т. нар. система „илтизам“. Правителство-
то я премахва за кратко, но впоследствие отново я връща, което се оказва
неособено ползотворно. Добре известна е икономичеката закономерност –
прекомерното облагане с данъци обикновено води до по-малка производи-
телност и по-голям брой опити те да не бъдат платени.
Промяната на военната система на османците, за която споменахме
по-горе, има и икономическа проекция, доколкото класическите османски
практики в земеделието, базирани на тимара и тимариота спахия, по съще-
ство се прекратяват11.
Осъществява се и регулация на статута на земята. Това става със закон
от 1858 г., който според някои автори павира пътя към частната собственост
върху земята в Османската империя12, което ще се окаже положително за
ка. Гутенберг, С., 2005, 311 – 316; също: Беров, Л. Протекционизъм в балканските страни
преди Втората световна война. – В: Беров, Л. (ред.) Протекционизъм и конкуренция на
Балканите през XX век. С., 1989, 27 – 114; Цанков, Ал. Нашата индустриална политика.
– Списание на Българското икономическо дружество, 1909, 13, № 1, 1 – 26; Тодоров, Д.
Насърчаваната индустрия и индустриалната политика в България. Исторически поглед.
Днешно състояние. Бъдещи посоки. С., 1933 (Отпечатък от сп. Стопанска мисъл, 1933,
№ 4).
8 Арнаудов, Хр. Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и висо-
ки заповеди на Османската империя. Т. 1. Цариград, 1871, 127 – 224.

9 Пак там, 225 – 351; виж и: Русев, И. Зараждане и еволюция на модерното търгов-
ско право – Франция, Европа, Османската империя и българите. – Счетоводна полити-

ка, 2008, 9 – 10, 29 – 47.
10 Това е теза на немалко български изследователи, че танзиматските реформи оста-
ват само на хартия и трудно се прилагат. Виж например: История на България XV – XIX
век. Том II. С., 1999, с. 314, но Николай Генчев, който е автор на частта за Българското
възраждане, в крайна сметка признава, че дори и само опитите за промени са един вид
стимул за заинтересованите лица да настояват за реални такива, и се явяват възможност,
стъпка по стъпка, реформите да добиват очертания, полезни за българското население.
11 За тимара виж: Мутафчиева, В. Аграрните отношения в Османската империя през
XV – XVI в. – В: Османска социално-икономическа история (изследвания). С., 1993, 7 – 62.

12 Cin, H. Miri Arazi ve Bu Arazinin Özel Mülkiyete Dönüşümü. Ankara, 2005, 347 – 351;
цитат по: Çelik, M. Tanzimat in the Balkans: Midhat Pasha’s Governorship in the Danube
Province (Tuna Vilayeti), 1864 – 1868. Master Thesis. Ankara, 2007, p. 58; виж и написаното
в: Драганова, Сл. Берковското село в навечерието на Освобождението. С., 1985, 14 – 15.
развитието на капитализма в османското село. Налице са и други обек-

тивни обстоятелства и законови мерки, които също ще се окажат важен
стимул за развитие на селското стопанство и неговата интензификация.
Включването на империята в световната икономика и особено премахва-
нето на забраните за износ на някои селскостопански суровини увеличават
търсенето и цените на този тип продукция. Оттук следва и самият произ-
водител да е заинтересуван да произвежда повече, вече има по-голям пазар
и цените са му по-изгодни.
Започват и големи промени в областта на парите и кредита. Османска-
та държава скъсва с практиката да обезценява своите монети, и по този
начин да посреща хроничните си дефицити в периода до средата на XIX
век13. През 1844 г. се въвежда нова монетна система, която е стабилна, и
правителството не може да ѝ влияе толкова много, нещо, което ще окаже
стимулиращ ефект върху търговията. Друг е въпросът, че дефицитите в
османската хазна си остават, а държавата не може да сече вече непълно-
ценни монети. Това води до взимане на поредица външни заеми, които ще
повлекат правителство в „дългова спирала“, която има за логичен завър-
шек фалита на Османската империя14. Невъзможността на империята да
извършва девалвации, и наличният бюджетен дефицит ще я принудят да
се опита да повиши приходите си и чрез увеличаване на данъците. Естест-
вено ще предизвика дефлационен натиск, който е и статистически уловен –
поне за Истанбул15. Т. е. налице са противоположни ефекти по отношение
на цените, от една страна, ръст на населението и повече търсене с оглед
и на засилването на международните търговски връзки, което да води до
тяхното трайно повишение, от друга страна, имаме бюджетен дефицит и
13 Pamuk, Ş. From Debasement to External Borrowing: Changing Forms of Deficit Fi-
nance in the Ottoman Empire, 1750 – 1914. – In: Monetary and Fiscal Policies in South-East
Europe. Historical and Comparative Perspective. Ed. by Roumen Avramov and Şevket Pamuk,
Sofia, 2006, 7 – 22.
14 Ozekicioglu, S., H. Ozekicioglu. First Borrowing Period at Ottoman Empire
(1854 – 1876): Budget Policies аnd Consequences. Business and Economic Horizons, Octo-
ber 2010, Vol. 3, 3, 28 – 46; Kiyotaki, K. Ottoman State Finance: A Study of Fiscal Deficits
and Internal Debt in 1859 – 63. Working Paper No. 90/05. Department of Economic History,
London School of Economics, April 2005; Bernholz, P. Government bankruptcy of Balkans
nations and their consequences for money and inflation before 1914: a comparative analysis.
Working paper. Bank of Greece. SEEMHN, June 2008, 74; Saygili, A. Impacts of wrong fi-
nancial decisions on collapse of an empire: The Ottoman case. – African Journal of Business
Management, April, 2009, Vol. 3, 4, 151 – 159; Виж и интересната публицистична статия
на икономиста Димитър Събев в списание „Тема“: http://www.temanews.com/index.
php?p=tema&iid=802&aid=18116 (23.03.2016 г.)
15 Pamuk, Ş. Prices in The Ottoman Empire, 1469 – 1914. – International Journal of Mid-
dle East Stududies. 2004, 36, p. 455, 459.

увеличена данъчна тежест, което следва да има за резултат оскъпяване на

монетите и спад на цените.
В този период се раждат и първите прототипи на банки в модерния
западен смисъл. Първоначално нестабилни, постепенно те укрепват доста-
тъчно и стават важна част от османската финансова система16.
Така че в такова време на стопански крайности – от лек икономически
ръст17 и парична стабилност до последвал фалит, се раждат и кредитни ин-
ституции, каквито липсват и в Европа. Те следва да осигурят нисколихве-
ни заеми, приоритетно на селскостопанските производители. Става дума
за т. нар. „общополезни“ каси18, които в текста ще наричаме и „земеделски“
каси, доколкото тяхната основна „target group“ са земеделците. За това, как
и защо се стига до тяхното създаване, ще се спрем подробно по-долу.
Обикновено методът на изследването се представя след историограф-
ския и извороведческия обзор. Тук обаче ще го изнеса по-напред. Причи-
ната е, че прегледът на използваната литература и източници конкретно по
темата за касите е оставен в края на Първа глава, която представлява по-
обширно въведение. Дали е удачно, или не – оставям читателят да прецени,
но ми се струва най-логично източниците да се разгледат непосредствено
преди да започне работата с тях, а това става от Втора глава насетне. Нак
ратко как ще работя? Казано в едно изречение, подхождам от общото към
частното. От макро- към микроисторията. Така на първо време разглеж-
дам от „птичи поглед“ икономиката на Османската империя, после на Ду-
навския вилает, Добричката каза и най-накрая стигам до две от селата във
въпросната административна единица – Пири Факъх19 и Ели бей20. Мисля,
че малката история не следва да се подценява и ще направи изследването
по-пълнокръвно и жизнено. Ще ни доближи до реалността, която в крайна
сметка всяко научно изследване цели да представи. Пак с оглед да преце-
ним истинското значение на разглежданите институции и техните креди-
ти – доколко са реални, в края на изследването ще се върнем за кратко към
по-голямата история и ще разгледаме цените на селскостопанския инвен-
тар въз основа на данни от Русе и Добрич, както и доходите на населението
на Дунавския вилает, ангажирано със земеделие.
16 Issawi, Ch. Economic History of Turkey 1800 – 1910 (Centre for Middle Eastern Studies).
University of Chicago, 1980, 340 – 341.

17 Иванов, М. Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945 г. С., 2012,
512 – 547. Където може да се види нивото на растежа в периода между 1870 – 1880 г.
18 Османците ги изписват като умуми менафи сандъкларъ (umumi menafi sandıkları).
От umumi, араб. – общ, всеобщ, универсален; manafi, араб. мн. ч.– интереси, полза, пе-
чалби; и sandık, араб. – сандък, каса, ковчежничество.
19 Дн. с. Равнец, Генерал Тошево.
20 Дн. с. Пчеларово, Генерал Тошево.
Понеже изследването ще се базира на публикувани и непубликувани

извори от периода, а през 60-те и 70-те години на XIX век са използвани
три „календара“ – християнския (Грегориански, Miladi), ислямския (по
Хиджра, Hicri) и финансовия османски календар (Rumi), в текста ще бъде
възприет следният принцип на датиране. При работа с български истори-
чески извори и публикувани османски източници се изписва само година-
та по Грегорианския календар. При предаване на данни от непубликувани
османски източници се изписва датата/годината, така както е в оригинала,
а в скоби тя се предава и според Грегорианския календар21.
Тук ще формулирам накратко и основните тези на изследването. Те
се подкрепят обилно от открития изворов материал и в този смисъл не са
преднамерени, а са формирани след критичен прочит на наличната инфор-
мация.
На първо място, идеята ми е да покажа, че тези кредитни институции
са създадени от османската държава и са в крайна сметка държавни инсти-
туции. Да, те не се раждат на празно място и не възникват случайно във
времето, а в контекста на необходимост от съществуването им и като брън-
ка от по-големи процеси на промени в Османската империя. Те обаче са за-
мислени, подготвени и реализирани посредством инструментариум, който
може е прерогатив само на държавата. „Нареждането“ за първоначалния
данък или такса, което се използва за събирането на капиталите им, идва
от местната администрация, т. е. държавата. „Законникът“, по който функ-
ционират, е изготвен вероятно от османски чиновници и е одобрен от Ви-
соката порта. Капиталите на касите се използват за държавни инициативи.
Касите се администрират, макар първоначално нетолкова ясно изразено,
от държавна институция, част от местната администрация, и се ревизират
пак от държавата. Те в крайна сметка се превръщат в общоимперска кре-
дитна държавна институция. Документите го потвърждават категорично
и аз нямам никакви колебания. Впрочем тази теза, която се подкрепя от
изворовия материал, е напълно в синхрон с теоретичните разработки на
големия икономически историк Александър Гершенкрон, който твърди, че
държавата е тази, която има нужния инструментариум да участва в нат-
рупване на капитали в страните, които се явяват периферни за индустри-
алните държави22. Така че тук виждаме едно припокриване между емпи-
рика и теоретичен модел.
21 За преизчислението на дни, месеци и години се използва сайтът на Турското ис-
торическо дружество, където онлайн е достъпна и съответната програма за конверти-

ране на годините. Виж: Türk Tarih Kurumu, Tarih Çevirme Kılavuzu: http://www.ttk.gov.
tr/index.php?Page=Sayfa&No=385 (22.04.2016 г.)
22 Виж следното изследване: Gerschenkron, Al. Economic Backwardness in Historical
Perspective, A Book оf Essays. Cambridge, Massachusetts: Belknap Press of Harvard University
Press, 1962.
На второ място, набива се на очи, че като цяло османските власти не

проявяват някакви дискриминационни практики и дават възможност на
немюсюлмани да участват в администрирането на касите поне на ниско
ниво. Това е следствие на танзиматските реформи, които отварят вратите
на християни и евреи за по-активно включване в османската администра-
цията. Това не следва да се абсолютизира, доколкото участието е само в
нисшия мениджмънт на „общополезните“ каси, но не следва и да се отрича
и/или крие. Прочее, нямаме индикации за някакво толериране на опреде-
лени конфесии при получаването на заемите. Кредити са получавали всич-
ки – християни, мюсюлмани и други, съобразно имотните си възможнос-
ти. Условието е да са селскостопански производители.
В същото време земеделските работници, които „по закон“ са собстве-
ници на капиталите, се явяват и един вид дребни акционери и кооперато-
ри. Т. е., те са задължени от османската администрация да участват в тези
кооперативи, създадени и развити под шапката на османската държава. В
този смисъл касите оправдано могат да бъдат сочени за начало на държав-
ното коопериране и кредитиране на дребно в селското стопанство.
Отново ще се повторя, че тезите не са предварително формулирани,
а напротив. Първо, статистическият масив бе обработен, разгледан, ана-
лизиран, съпоставен и едва впоследствие се оформиха основните идеи на
това проучване. Това впрочем ще проличи ясно в текста.
Основните твърдения ще бъдат доказани в самото изследване, което
има съвсем „стандартна“ структура, която включва: въведение, три глави и
заключение. Първата глава се явява по-скоро разгърнат увод в темата. Пред-
ставени са накратко основните черти на османската икономика и по-спе-
циално на селското стопанство. Осветлени са и идеите, които са изказани в
българската и османската преса, по отношение на този отрасъл и съответ-
но политиките на правителството в посока неговото по-интензивно разви-
тие. По-специално внимание е обърнато на кредита и кредитните инсти-
туции в Османската империя. В тази глава съм се опитал да направя и по-
обща характеристика – административна, демографска и икономическа на
Дунавския вилает. Тук, както споменах, съм поместил и историографската,
и извороведческата част на изследването. Причината е, че в огромната си
част изворите и конкретните изследвания по въпроса за „общополезните“
каси имат отношение към следващите две глави. Този подход ми се стори
логически по-удачен. Представям източниците и впоследствие изграждам
изложението си въз основа на тях.
Втора глава е посветена вече конкретно на земеделските каси – тях-
ното създаване, функциониране и капитали. По-отношение на годината
на откриването им настоящето изследване не предлага нови данни, общо
взето, тук отразявам вече постигнатото от други изследователи. В случая

нямах изследователския шанс да открия нови документи в тази посока. Ча-
стите на проучването, посветени на функционирането на касите, техните
капитали и особено тяхното пряко управление и администриране, обаче
са написани въз основа на нови източници, които ни представят доста по-
плътна картина от досега познатата.
Третата част на изследването е посветена на касата в Добрич и заемите
на жителите от две от селищата, подведомствени на Добричката каза. Тук
данните са извлечени или от непубликувани досега, или от статистически
обработени публикувани извори. Доста нова информация е използвана и
в приложения към тази глава обзор за цените, кредитите и доходите. Той е
важен с оглед на оценката, която ще се опитаме да поставим на тези инсти-
туции в края на изследването и в самото заключение.
Ще добавя, че проучването се фокусира единствено върху откритите
„общополезни“ каси в Дунавския вилает. Известно е, че подобни кредитни
институции се създават и в Одринския вилает, и по други места на осман-
ската държава. Те обаче няма да бъдат разглеждани тук. Идеята ми още в
самото начало бе да се направи максимално пълнокръвна и детайлна раз-
работка за по-малък ареал. Поради това няма да напускаме границите на
дунавската провинция. Касите в другите области могат да бъдат обект на
последващи изследвания. Но това е отворен въпрос на бъдещето.
Ще уточня и нещо, което неминуемо ще направи впечатление. Твърде
дългите цитати от пресата, които са предадени в текста в italic. Прецених,
че те в най-добра степен ще покажат мнението, позициите и схващанията
на съвременниците по разглежданите въпроси. Не виждам смисъл да ги
преразказвам. Те са достатъчно ясни и категорични. Освен това показват
определено ниво на аналитичност и разбиране на икономическите пробле-
ми, което е важно да бъде представено. Не мисля, че исторически текст
би могъл да страда от даването на думата на лицата от периода, който из-
следва. Особено, ако съвременниците има какво да ни кажат. Предадените
текстове са осъвременени в степен, че да са разбираеми за днешния чита-
тел. Думите, които могат да се окажат пречка за по-доброто разбиране на
текстовете, са обяснени с бележки.
В монографията се срещат имена на селища и доста османотурски тер-
мини, които са локализирани и обяснени благодарение на изследванията
на моите учители по османски език Аспарух Велков23 и Стефан Андреев24.
23 Велков, А. Видове османотурски документи. Принос към османотурската дипло-
матика. С., 1986.
24 Андреев, Ст. Речник на селищни имена и названия на административно-терито-
риални единици в българските земи през XV – началото на XX век. Второ преработено
и допълнено издание. С., 2013.
БЛАГОДАРНОСТИ
Най-трудно е да благодариш на всички, без неволно да пренебрегнеш

някого. Тук ще се опитам да направя точно това. На първо място, благода-
ря на моите приятели и колеги, които първи изчетоха текста и ме засипаха
с бележки и препоръки. С повечето съм се съобразил и считам, че благо-
дарение на тях, работата ми стана по-добра. Така че голяма благодарност
за Пенчо Пенчев от УНСС и Орлин Събев от Института по балканистика
с Център по тракология към БАН. Също и на Николай Неновски (Универ-
ситета в Амиен, УНСС). Благодарности и към Ваня Добрева, Кръстьо Гер-
гинов, Стефка Петкова и Евгений Сачев от УниБИТ. Не бих пропуснал и
Стоянка Кендерова (НБКМ), която също изчете критично текста.
Много съм признателен и на Славка Драганова за съветите и за това, че
ми позволи да ползвам нейния каталог с османска документация – спесте-
ното време се оказа безценно.
Благодаря и на Румен Андреев (УНСС), Цветелина Маринова (НБУ),
Калина Димитрова (КФН) и Ралица и Калоян Ганеви (СУ). Водените с тях
разговори на икономически теми винаги ме вдъхновяваха да работя пове-
че. Благодаря и на Борислава Вригазова, която изчисли някои статистиче-
ски показатели.
Благодарности и към Драгана Гнятович (Университета в Крагуевац)
и Йокеш Наринч (Университета в Мармарис, Турция), които откликваха
на моите молби за справки за научна литература. Много голямо благодаря
отново за Стоянка Кендерова, също за Севдийе Али и Милена Звънчарова,
които ми помогнаха при работата с документите.
15
Първа глава
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ,
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ДУНАВСКИЯТ ВИЛАЕТ
Танзиматът и земеделието – правителството,

теорията и статистиката
На теория за османците няма нищо по-важно от земеделието. То е при-
оритет за всички. За правителство, за пресата от периода (която отразява
и гледната точка на правителството, ако приемем, че част от медиите са и
официоз, и на лицата, интересуващи се от икономика, доколкото ги има) и
естествено за самите производители. Това несъмнено е основният осман-
ски икономически отрасъл, както ще видим, статистиката го потвърждава
категорично. Земеделието се явява и големият приоритет на правителстве-
ните мерки за съживяването на икономическия живот в империята. Това
е и един от почтените начини човек да изкарва препитанието си, но освен
това е и една от нишите, чрез които може да се извърши така любимото
за икономистите теоретици първоначално натрупване на капитала. Макар
видният османист Халил Иналджък в нарочната си студия за „натрупва-
нето на капитала“ в Османската империя в известна степен да го подценя-
ва, като определя търговеца за прототип на османския капиталист1, друга
студия на българския историк Христо Гандев недвусмислено сочи земе-
делието като ниша на капиталистите да правят повече пари чрез пазар-
ноориентирано селскостопанско производство. Естествено става дума за
прословутите чифлици, които са считани за типични или поне за подобни
на капиталистическия тип стопанство2.
1 Inalcik, H. Capital Formation in the Ottoman Empire. The Journal of Economic History.
1969, Vol. 29, 1, 97 – 140.
2 Гандев, Хр. Зараждане на капиталистическите отношения в чифлишкото стопан-
ство на Северозападна България през XVIII в. – В: Проблеми на Българското възраждане.

С., 1976, 271 – 394; виж и: Радушев, Ев. Аграрните институции в Османската империя
през XVII – XVIII век. С., 1995, 135 – 168.
17
Теорията
„Земеделието стои преди
всички други (средства за препитание)...“
Ибн Халдун3
Доста категорично твърдение, което обаче лесно може да бъде потвър-

дено и дори препотвърдено с материали, извлечени от възрожденската и
османската преса от 60-те и 70-те години на XIX век4. Това е времето, през
което в Османската империя си пробиват път модерни западни схващания
за икономиката и темата започва да занимава все повече интелектуалците5.
Тук трудно може да говорим за икономическа теория в чистия смисъл на
понятието – доколкото тези икономически възгледи са донякъде аноним-
ни. Но в крайна сметка те може да са показателни за обществените нагласи.
Пресата, в която са изказани мненията по отношение на османското земе-
делие, вероятно е контролирана от правителството и критиката е премере-
на, но все пак тя може да е критерий за нивото на разбиране на проблема.
Така например официозът на Дунавския вилает – вестник „Дунав“,
препечатва статия от багдадския вестник „Зевра“ в свой брой от 21 декем-
ври 1869 г. и в нея дословно четем: показахме пътищата, чрез които че-
ловек може да се снабди с нуждите за препитанието си, бихме казали, че
първият от тях е земледелието. Превъсходството на първия този път не
ся е породило от това, че человеците са въсприели земледелието само за
прехранванието си, но защото и търговията, и индустрията са се роди-
ли от него (...) земледелието е първата цица на естеството, от която се
храни человеческият род (...) останалите назад в земледелието народи са
длъжни да го развият6.
3 Цитат по: Ermiş, F. A History of Ottoman Economic Thought. Developments Before the
Nineteenth Century. Routledge, 2014, p. 94.
4 „Османски“ и „възрожденски“ вестник не са синонимни понятия. За разграни-
чител тук използвам езика. „Дунав“ e възрожденски и османски вестник, доколкото се

издава на български и османски език. Това е вестникът, който е и един вид официоз на
властите на Дунавския вилает. Въпреки това някои от публикуваните материали, които
са поне умерено критични към управлението на областта, като тези, посветени на данъч-
ната политика и данъците, показват, че печатният орган може да защитава и позиция,
която да не пасва напълно с управленската конюнктура. Други от използваните източ-
ници не са издавани на османски език и в този смисъл могат да бъдат разглеждани като
възрожденски периодични издания.
5 Виж: Nenovsky, N., P. Penchev. Reconstructing Eclecticism: Bulgarian Economic
Thought in the Оttoman Empire in the Nineteenth Century. History of Political Economy,
2015, 47, 4, p. 637.
6 Дунав, V, 437, 21 дек. 1869 г.
Първа глава • Османската империя, земеделието и Дунавският вилает 19
Пак в „Дунав“ четем: Благосъстоянието на человеческия род зависи от

старанието му, за да се възползва от плодородието на земята, в която
той живее. Пространната земя на Дунавската област, по изобилното си
плодородие, с което я е надарило естеството, достойна е да се нарече нео-
ценимо, или по-добре да се каже, неисчерпаемо съкровище (...) Думата ни е
тази: ний трябва да познаваме цената на нашето отечество, да не оста-
вяме нивите си праздни, да усъвършествуваме земледелческите си оръдия
съгласно с новите изобретения на епохата и по тоз начин, като развием
земледелието си, нашите каси всякогаш ще бъдат пълни с богатства7.
Отново „Дунав“ препредава материал на сирийски вестник за ценност-
та на земята и нейното значение: Земните произведения са най-скъпи на
този свят (...) Земята не забравя никого, нито пък отказва някому добри-
ните си; тя забравя само ония человеци, на които очите са затворени (...)
Ако земята се работи и сее добре, тя ще може да прехрани сто пъти повече
человеци, отколкото храни сега8.
Вестник „Право“ също посочва земеделието, наред с „ръкоделието“ и
търговията, като един от изворите на икономическия живот9, а „Източно
време“ публикува интересен материал по политическа икономия, произ-
водството и свързаните с него разходи, където дословно четем: земледелие-
то и скотовъдството съставляват душата на обществения и домашния
ни живот10. В списание „Ступан“ също можем да прочетем: Може ли каза
някой, че земледелието не е темелът, на който са зида народното обога-
тявание, особено за нас, които сме народ като речи чисто земледелчески и
скотовъдски?11.
Да мислим, че нещо е важно, естествено е само първата крачка за раз-
бирането на проблема. Втората е вече да можем да се сравним с другите, а
третата е да набележим мерки за това, как да ги достигнем. Това впрочем е
крайно релевантно по отношение на сегашната действителност. Понастоя-
щем в България отново се сравняваме с други и набелязваме мерки как да
ги настигнем, като обектът и тогава, и сега е един и същ – Западна Евро-
па. Така анонимните дописници и издателите на пресата с икономическо
мислене и през 60-те и 70-те години на XIX век отбелязват добрите клима-
тични предпоставки за развитието на отрасъла, неговата изостаналост при
съпоставяне с Европа и набелязват мерките за съживяването му. Изостава-
7 Дунав, VI, 555, 3 март 1871 г.

8 Дунав, X, 903, 9 септ. 1874 г.
9 Право, IV, 3, 16 март 1869 г.
10 Източно време, II, 19, 21 юни 1875 г.
11 Ступан, II, 1, 1 февр. 1875 г.
нето спрямо Европа е видяно и осмислено. Започват да се търсят и начини

за неговото преодоляване12.
Така например „Дунав“ „критикува“13 подражаването на Европа по
отношение на нравите, обичаите и изгледите и предлага да ограничим
подражанието си само върху старанията и грижите, които полагат ев-
ропейците за просвещението, искуствата, търговията, земледелието и
художествата14. „Право“ пък препечатва материал на вестник „Басърет“
за състоянието на земеделието, където също се предлага следването на
европейския модел: Но понеже земледелческата у европейците система е
несравнено по-горна от нашата, по-целесъобразно и по-ползователно е да
разширочиме търговията и печалбата на народа, първо, като даваме въз-
можните улеснения на земледелческата класа, а после съразмерно с нужди-
те, които ще се появяват, да са предадат в уподобяванието на нашата
земледелческа система с европейската15.
„Дунав“ посочва един от основните недостатъци на земеделието през
периода – голямата техническа изостаналост: жителите не щат да пре-
върнат и съобразят земеделческите си оръдия със самите нуждости на
времето; защото тия оръдия, според както е познато, са изобретения от
епохата на Дядо Адама и отправя призив към селските стопани: Съотече-
ственици! (...) Слава Богу, нашата земя е извънредно плодоносна и удосто-
ява да носи името: Златна рудница. Когато Провидението ни е надарило
с такваз една земя, ние трябва да се възползваме от тази Божествена ми-
лост, щото чяс напред да се оставим от вехтите обичаи за земледелието
и да се снабдим с нови оръдия, изнамерени в сегашните епохи16.
„Левант таймс“ също публикува обширни образователни и аналитич-
ни материали, посветени на земеделието, където се посочва нуждата от мо-
дернизация. Във вестника четем: Главната цел на всяко умно работение на
земята е умножението на произведенията и смалението на цената им, и
12 Реалните статистически данни също говорят за голямо „закъснение“. Това впрочем
не е слабост само на османското, а е характеристика на балканското селско стопанство

като цяло. При сравнение със Западна Европа неговото състояние не изглежда цветущо.
Даскалов, Р. Българското общество 1878 – 1939. Том 1. Държава. Политика. Икономика.
Гутенберг, С., 2005, с. 246 и сл. Виж и статията на Пенчо Пенчев, според който големият
относителен дял на селското стопанство си е типична балканска черта на балканските
икономики: Пенчев, П. Полемично за икономическите последици от Руско-турската ос-
вободителна война (1877 – 1878 г.). – ИПр, 2008, кн. 3 – 4, 49 – 74.
13 Става дума за препечатка от вестник „Голос“, озаглавена „Препятствията на обо-
гатяването ни“.
14 Дунав, V, 401, 10 авг. 1869 г.
15 Право, VI, 42, 43, 28 дек. 1871, 3 ян. 1872 г.
16 Дунав, VII, 601, 15 авг. 1871 г.
за това трябува по-напред да търсим средствата, които могат да решат

тоя важен въпрос на евтиното произведение. Употреблението на машини-
те за това е най-силното средство...“17.
И развитието на инфраструктурата също се сочи като един от факто-
рите, благоприятстващ напредъка на отрасъла. „Дунав“ публикува обши-
рен анализ за „Назадването и напредванието на земеделието в Турция“,
където измежду другото четем: Н.П.В. Султанът заповяда да се предприеме
направянието на железни пътища по всеко място на държавата, които
са главната основа на развитието на земеделието, обратно на това, лих-
вените нива и злоупотребите при събирането на данъците са представени
за основни спирачки: Из главните причини, които лишават земледелците
от земледелието и ги правят да стават лениви и небрежливи, са (…) за-
имодавците, които дават на земледелците пари с тежка лихва; защото
жителите всякогаш имат нужда от един търговец за да исплащат годиш-
ните си данъци, и до истичанието на годишната лихва им се удвоява и ут-
роява (…) Втората причина са злоупотребленията, които правят хората
на мюлтезимите18.
Тази втора причина, за данъчния натиск, който се оказва върху произ-
водителността на село, е разгърната и описана по-подробно в други публи-
кации. По повод данъците вестник „Левант таймс“ пише: От няколко вре-
ме насам налозите на десятъците тежат твърде тежко на земледелците
в европейските области на Турция. Тези налози дотолкоз са се умножили в
тези последни години, щото заплашват земледелците с едно пълно разоре-
ние (...) Те са испродали сичките си имоти, за да заплатят на мюлтезим-
джииите. Със същата цел те са направили дълговете, които не ще можат
никога да наплатят. Впрочем това неправилно състояние на нещата ще
упропасти съвсем нашите добри земледелчески населения, ако би прави-
телството да не побърза да въведе един начин за събиране на десятъците
съществено праведен и съразмерен с произведенията. Налозите на десятъ-
ците, не са вече таквиз, каквито бяха едно време. Днес те са едно силно
средство за обогатяване на мюлтезамджиите. Тези последните не зимат
вече както някога си едно на десет или едно на осем. Сега земледелческите
класове са насилват да заплащат един налог от едно на пет, от едно на
четири и даже от едно на три. Според нашите сведения, черпани от до-
бър извор, имало даже селяни, които заплащвали десятъците по-високи от
стойността на произведенията им. Този неправеден начин за събирание
на десятъците е обезсърдчил до последна крайност земледелците в Евро-
17 Левант таймс, VI, 3, 26 ян. 1874 г.
18 Т. е.откупвачите на данъци, от мюлтезим (mültezim) – откупвач на данъци. Виж:
в. „Дунав“, VIII, 675, 14 май 1872 г.
пейска Турция, и особено в големия Софийски санджак, който е съществено

земледелчески (…) В продаванието на десятъците тези чиновници нямат
освен едно нещо пред очи: да извадят колкото е възможно повече пари, без
да му мислят за сетне. Тъй те продават десятъците, колкото е възможно
по-скъпо; тъй щото мюлтезимаджиите стават истинните стопани на
жътвите на селяните. Когато отиват на нивата, за да събират правата
си, те угнетяват секак тези последните. Те са располагат както си щат с
жетвите на земледелците. Те разсвърляват налозите на десятъците спо-
ред техните си сметки; нещо, което не е липсвало да съсипе селяните. Би
повярвал човек, че тези чиновници продават в десятъците заедно и сами-
те населения. Тези чиновници приличат на този притежател на посло-
вицата, който, за да обере сичкия плод на дръвесата си, събираше сами-
те дръвета (…) Ние подканяме царското правителство да земе нуждните
мерки, за да улучши сегашния начин за събиране на десятъците, защото
земледелието не може да напредува в тези условия19.
Вестник „Право“ публикува сходен материал за прекомерната величи-
на на събираните данъци и отражението на това върху селските стопан-
ства: Той, данъкът, от неколко години толкова много е натегнал на ока-
яните селяни, що приближил вече совсем да ги смачка и съсипе (…) Они дос-
тигнаха до крайна бедност и неисплатувани дългове; они все испродадоха и
испродават за ничтожна цена, за да могат да платят на десеторач, и пак
са потънати в дългове до уши. По тая причина много села се растуриха и
разсипаха; много фамилии побегнаха и се преселиха в Сърбия, щото не мо-
жеха да се прехранат в своето отечество (…) За това, що тога он, може би
да е бил действителний десятък, а сега он само име носи десятък, и совсем
се изменил, и за това може да носи он много различни имена: защото тия,
що плащат на десет едно, или както беше за последните години – на осем
едно, много редки са, така що на сто и даже на двеста един може да се най-
де. А множеството дава или на пет едно, или на четири, или на три, или
даже на две едно (…) се надееме, що сегашното министерство ще обърне
сериозно внимание върху това състояние на работите20.
„Век“ също препечатва много обширен и подробен материал от „Басъ-
рет“, посветен на десятъка и начина за неговото събиране. Вестникът опис-
ва нашироко злоупотребите, на които са изложени селските производите-
ли, и предлага нов начин за събирането на налога21.
Изглежда, проблемът е осъзнат от интелектуалците. Те предлагат и ре-
шение чрез промяната на данъчната система и съответно намаляване на
19 Левант таймс, VI, 7, 23 февр. 1874 г.
20 Право, VII, 13, 5 юни 1872 г.
21 Век, I, 5, 9 февр. 1874 г.
тежестта върху селските стопанства22. Това е един от проблемите, които

обаче османското правителство няма да може да реши – поне не по катего-
ричен начин. Ще се направят само опити за реформи в тази сфера, които
няма да донесат очакваната промяна.
„Левант тайм“ публикува интересен анализ за състоянието на земеде-
лието в Османската империя, който обобщава донякъде горенаписаното:
(...) Тези успехи [в земеделието – б. а.] могат да станат чрез умножаване
на пътищата ни за съобщение, чрез основаванието на големи земледелчес
ки дружества, които да помагат на земледелието, като му доставят ма-
шини, говеда, пари (…) чрез основанието на чифлици примери и на особени
земледелчески училища, чрез распространяваниято на полезни методи и
способи, чрез удързостяванието и възнаграждението, които да са дават на
най-опитните земледелци от секо място чрез смаляванието на данъците,
за да не тежат твърде тежко върху земледелческото народонаселение (...)
смаляване на разноските за работение чрез увежданието на машини, от
ден на ден повече, употребяването на големи торища и на дълбокото ора-
ние, завъжданието на добри естествени и искуствени лъгове (ливади), за-
въждане на говедата с постоянни хлевове, посадяванието на лошите земи с
гора, притурянието на разни занаяти, сичките тези са средства за успеха,
извори за печалба23.
Очевидно е набелязана цялата гама от причини за недоброто състоя-
ние на отрасъла – като се започне от техническата изостаналост и се стигне
до прекомерната данъчна тежест, инфраструктура и равнището на лихва-
та. Това набелязване, както ще видим, няма да остане без резултат, осман-
ското правителство ще се опита да води икономическа политика, която да
подобри условията за развитие на сектора. Дали то е държало сметка за
публикациите в пресата (т. е. дали те са влияели на политиката му) – по-
малко вероятно, дали то е използвало медиите за свои пропагандни цели
(т. е. дали политиката е влияела за тези публикации) – доста вероятно. Кой
на кого влияе, в случая не е от първостепенна важност. Посоката може би
е двупосочна, макар и не еднаква по сила. Най-важен е резултатът, а той е,
че наблюдаваме в голяма степен припокриване на идеи и водене на реална
политика. Последната ще я коментираме по-долу.
22 Тази теза, за неудачността на османската данъчна система да способства за раз-

витието на селското стопанство и за генериране на по-голям икономически растеж
като цяло, се споделя и от лидерите на българското националноосвободително дви-
жение. Любен Каравелов например има любопитни публикации в тази посока. Виж:
Penchev, P. Defining Economic Nationalism On the Basis of 19th Century Bulgarian Economic
Nationalism. History of economic ideas (forthcoming), 2016, 1, p. 15. Благодаря на автора, че
ми предостави възможност да се запозная с непубликувания все още текст.
23 Левант таймс, VI, 2, 19 ян. 1874 г.
Освен теорията реалните данни също потвърждават, че земеделието

е крайъгълният камък на османската икономика през цялата история на
империята. То формира по-голямата част от данъчните приходи на дър-
жавата и въпреки липсата на точна статистика можем да твърдим, че огро-
мната част от населението на империята, около 80 – 90 %, е ангажирано със
земеделие24.
Таблица № 1. Общият обем постъпления в османската хазна и сумата

от десятъците (1857/58 – 1877/78 г.), в грошове25
Година Приходи Десятък Процент от прихода

1857/58 г. 1 042 945 000 356 456 500 34,18
1858/59 г. 1 133 301 500 361 374 500 31,89
1859/60 г. 1 161 376 000 352 625 500 30,36
1860/61 г. 1 200 067 485 358 140 849 29,84
1861/62 г. 1 221 184 160 361 355 093 29,59
1862/63 г. 1 661 021 246 434 290 903 26,15
1863/64 г. 1 505 269 835 412 571 071 27,41
1864/65 г. 1 621 110 059 438 307 918 27,04
1865/66 г. 1 525 582 781 427 775 425 28,04
1866/67 г. 1 558 566 500 401 449 463 25,76
1867/68 г. 1 597 993 883 440 145 158 27,54
1868/69 г. 1 825 868 500 566 930 000 31,05
1869/70 г. 1 775 144 500 534 430 000 30,10
1870/71 г. 1 839 481 000 557 367 500 30,30
1871/72 г. 1 920 081 500 654 363 000 34,08
1872/73 г. 2 063 721 000 749 567 500 36,32
1873/74 г. 2 109 927 500 700 000 000 33,18
1874/75 г. 2 480 742 000 700 000 000 28,22
1875/76 г. 2 388 294 000 696 000 000 29,14
1876/77 г. 2 202 747 000 742 886 500 33,72
1877/78 г. 2 007 096 500 650 000 000 32,38
24 Quataert, D. The Ottoman Empire, 1700 – 1922. Second Edition. Cambridge. 2005,

p. 130. Само ще напомня, че дори след Освобождението, след вече окончателното утвър-
ждаване на капитализма в България, отново огромната част от населението живее по
селата и се занимава със земеделие. Така около 80 % от жителите на страната са ангажи-
рани в този сектор. Виж: Попов, К. Стопанска България през 1911 год. Статистически
изследвания. С., 1916, с. 113.
25 Данните са взети от: Ottoman Financial Statistics, Budgets, 1841 – 1918. Ankara: State
Institute of Statistics, 2003.

Очевидно земеделието генерира голяма част от приходите в османския

бюджет. Горната таблица е категорична в това отношение. Между 25 – 36 %
от всичките приходи в държавната хазна на османците се формират имен-
но от земеделието и десятъка, с който е обложена тази дейност. Като доба-
вим към този процент и другите данъци, които се генерират пак от селско-
то стопанство – например налогът върху овцете, то дялът става още по-ви-
сок. Така че османските правителства имат възможно най-рационалната
причина, за да се опитват да направят всичко възможно, за да увеличат
произвежданата по селата продукция. Няма държава, която да не иска да
получава повече приходи от данъци. Вестник „Дунав“ посочва най-чисто-
сърдечно причината за това османските правителства да целят интензи-
фикация на земеделието. По отношение на десятъка вестникът пише: Този
десятък понеже е най-главният доход на правителството, то всякогаш
желае напредъка на земледелието26. Няма как да оспорим това твърдение.
Правителствената политика
Преди да разгледаме в резюме правителствените мерки, които се пред-
приемат за развитието на отрасъла, ще направя и кратко разяснение, в кое-
то ще се представи една основна тенденция – движението на общия брой
на населението в балканските провинции на Османската империя. База,
без която не можем. Почти винаги началото на изследвания в икономиката
и обществената сфера, в това число на историята27, започва с изясняване на
демографската ситуация28. Това е фундаментът, върху който се надграж-
26 Дунав, XI, 971, 14 май 1875 г.

27 Ще посоча следните изследвания на Николай Тодоров и Паларе: Тодоров, Н. Бал-
канският град XV – XIX век. Социално-икономическо и демографско развитие. С., 1972;
Паларе, М. Балканските икономики 1800 – 1914: еволюция без развитие. Издателство
„Апострофи“, 2005; и много други.
28 Още в известния труд на Томас Малтус „Есе върху принципа на населението“ се
посочва взаимната обусловеност между броя на населението и икономиката, макар и ня-

кои от твърденията на автора да са спорни; виж: Malthus, Th. An Essay on the Principle
of Population. Printed for J. Johnson, in St. Paul’s Church-Yard, London, 1798. За него виж и:
Ганев, К. Бизнес цикли. Теории и модели. – Софийски университет „Св. Климент Ох-
ридски“, Стопански факултет. С., 2015, 62 – 64. Демографската проблематика привлича
вниманието и на един от най-фундаменталните икономисти на XX век Джон Мейнард
Кейнс, който в края на 30-те години публикува кратка статия, в която сравнява иконо-
мически и демографски показатели, виж: Keynes, M. J. Some Economic Consequences of a
Declining Population, Eugenics Review, 1937, Vol. 29, 1, 13 – 17. По-съвременни икономис
ти също използват за свои анализи и демографски данни, само за пример: Meadows, D.,
D. Meadows, J. Randers, W. III. Behrens. The Limits to Growth. New York: University Books,
дат по-следващите данни и анализи. Не мисля тук да правя изключение.

В крайна сметка демографската информация не може да бъде подценена
и игнорирана. Така че предстоящите редове трябва да ни създадат обща
представа29.
Демографските данни за Османската империя обаче са един от голе-
мите проблеми на османистиката. Османските правителства не провеж-
дат преброявания на населението в точния смисъл на думата. Извършват
се по-скоро регистрирания с фискална цел. Така от 30-те години на XIX
век регистрите на населението се обновяват периодично и актуализира-
ните версии могат да се приемат за преброявания, но с много условия.
Такива пререгистрации са правени през 1831, 1835, 1838, 1844, 1857 и ве-
роятно през 1864 г. Обикновено отнемат години и не са прецизни. Те мо-
гат да служат само за ориентир. Според изследователите по време на ре-
гистрациите често са правени двойни преброявания, грешни изчисления
и пропуски30. По-долу в текста ще разискваме тези негативни черти на
османската статистика с оглед и на целите на монографията, те са очевид-
ни и признати от всички. Данните от тези преброявания, въпреки слабо-
стите, обаче се използват от всички изследователи, които се занимават с
демографски, социални или икономически теми, свързани с османската
история през XVIII – XIX век. В крайна сметка да не забравяме, че те са и
единствената официална информация по-въпроса, а грешките, колкото и
да ги има, не са умишлени. Османците са имали интерес да имат реална
представа за податните възможности на населението, и поради това може
да имаме доверие на общите тенденции, без да се вкопчваме в конкретна-
та цифра за определената година. Информацията показва следното:
1972; Meadows, D., W. III. Behrens, D. Meadows, R. Naill, J. Randers, E. Zahn. Dynamics of
Growth in a Finite World. Cambridge: Wright-Allen Press, 1974.
29 В последните години изследванията по историческа демография на българските
земи дадоха страхотни резултати. Виж обзорната статия на Щелиян Щерионов по въпро-
са: Щерионов, Щ. Изследването на историческата демография на България – състояние
и перспективи. Население. – Научнопопулярно списание на Института по демография,
2013, бр. 1 – 2, 218 – 266; където авторът прави обобщение за проучванията, посветени на
темата, и добавя внушителна библиография.
30 Паларе, М. Балканските икономики 1800 – 1914 [...], 2005, с. 14.
Таблица № 2. Населението на европейската част на Османската империя

в периода 1700 – 1815 г.31
Година Брой на населението (хил.)

1700 3 755
1718 4 035
1740 4 470
1788 5 130
1815 5 506
Очевидно през целия XVIII век има тенденция за увеличение на насе-

лението на балканските провинции на империята32. Империята губи вой-
ните, които води в този период, губи и територии33. Но пък населението на-
раства. Този демографски ръст ще продължи и през следващото столетие.
Според данните, обобщени от Паларе за различни области от европейската
част на империята (Босна, Дунавски и Одрински вилаети и Северозападни
Балкани), е налице тенденция към увеличаване на населението. В периода
от 1864 до 1875 г. за Дунавския вилает ръстът е 2,1 % средногодишно34.35
Добре известно е, че демографското увеличение води и до по-голям обем
на произведена селскостопанска продукция. Най-малкото има повече гър-
ла за хранене. Увеличението на населението повишава и търсенето, което
31 Виж: Паларе, М. Пос. съч., 16 – 17. Таблица 1.1. Авторът подробно описва и метода
си на работа за достигането до тези цифри.

32 Това впрочем е характерно за световното население като цяло, виж: Maddison, A.
The World Economy. A Millennial Perspective. 2001, 32 – 35; Kenwood, A. G., A. L. Lougheed.
The growth of the international economy, 1820 – 2000. Fourth edition. 1999, 17 – 18; Данните,
които обработва и анализира Щелиян Щерионов за периода от 1758 до 1875 г. по отноше-
ние на общия брой на населението, обитаващо конкретно българските земи, също показ-
ват ръст. Виж: Щерионов, Щ. Демографско развитие на българските земи през Възраж-
дането. В. Търново, с. 306.
33 За войните, водени от османците през този период, и някои икономически после-
дици от това виж: Атанасов, Хр. Към подреждането на пъзела: нормираните цени във
Видин, Русе и София от средата на XVII до началото на XIX век. – Историческо бъдеще,
2014, 1 – 2, 3 – 52; Виж и Иван Първев за териториалните загуби на османците по време на
войните през XVIII век: Първев, И. Балканите между две империи. Хабсбургската импе-
рия и Османската държава (1693 – 1739). С., 1997; Също и: Başlangıçtan Zamanımıza Kadar
Türkiye Tarihi. Cilt 11. İstanbul, 1967.
34 Виж: Паларе, М. Пос. съч., с. 23. Таблица 1.3.
35 Данни за постепенен ръст на населението в балканските провинции на империята
през XIX век, макар и нетолкова категорични и еднозначни, има и в обзорното изследва-
не на Джем Бехар: Behar, C. The Population of the Ottoman Empire and Turkey, 1500 – 1927.
State Institute of Statistics, Ankara, 1996.
също оказва натиск за повишаването на цените на тази продукция. Това от

своя страна е стимул за стопаните да произвеждат повече.
Освен това османската икономика се интегрира в по-голяма степен в
световната търговия и империята започва да изнася все по-голям обем су-
ровини за западните европейски държави и същевременно се превръща в
пазар за тяхната индустрия36. Все обективни обстоятелства, които ще тлас-
кат селото да започне да произвежда повече. Това увеличаване на продук-
тивността, както се спомена, е желано и насърчавано от османските прави-
телства. Горе споменахме също така, че земеделието е приоритетен отрасъл
за Високата порта. Тук имаме напълно покриване между думи и дела (без
да държим сметка за получените крайни резултати), т. е. османските уп-
равляващи писмено изказват стремеж за подобряване на икономическото
състояние на държавата, в частност на земеделието, и правят това, което е
необходимо, съобразно силите си и обстоятелствата.
Във вестник „Дунав“ четем любопитно известие на Главното вилаетско
управление на Дунавката област, което е напълно в духа на горенаписано-
то: царското правителство никога не престава да дири пътя за напредъка
на земледелието и за обогатяване на жителите (...) Правителството вся-
когаш показва на жителите лесните пътища, като същевременно прави
всякакви пожертвования37. За да бъдем по-конкретни, ще кажем, че най-
общо начините, чрез които се търси напредък в отрасъла, са: подобряване
на инфраструктурата, модернизация чрез закупуване на машини и орга-
низаране на модерно земеделско образование, опити за данъчни реформи
и намаляване на лихвените нива.
За добрите намерения на османското правителство може да съдим от
думите на самия султан. Така същият вестник препечатва реч на султана,
произнесена пред Държавния съвет през 1870 г.: да се изнамери способът
36 Виж: Wallerstein, I. The Ottoman Empire and the Capitalist World-Economy: Some
Questions for Research. – In: Social and Economic History of Turkey (1071 – 1920). Ed. Osman
Okyar, Halil Inalcık, Ankara, 1980, 117 – 122; също: Пенчев, П. Стопанско развитие на бъл-
гарските земи през епохата на Възраждането. – В: Костов, Ев., М. Димитров, Л. Велева,
П. Пенчев, П. Стоянов. Материали за самоподготовка по стопанска история, С., 2012,
223 – 248; Митев, Пл. Франция и износът на вълна от българските зами през XVIII в. – В:
ГСУ-ИФ, 1986, кн. 79, 60 – 80; Митев, Пл. Търговията на Холандия с Османската импе-
рия през XVII и XVIII век и българските земи. – Векове, 1988, кн. 4, 50 – 55. Виж също и
много приносните изследвания на Снежка Панова, Стоян Маслев и Вирджиния Паска-
лева: Панова, Сн. Българските търговци през XVII век. С., 1980; Панова, Сн. Монетите
в търговията между Виена и Константинопол през XVIII в. – ИПр, 1991, 47, кн. 10, 3 – 20;
Маслев, Ст. Търговията между българските земи и Трансилвания през XVI – XVII в. С.,
1991; Паскалева, В. Средна Европа и земите по Долния Дунав през XVIII – XIX в. Соц.-
икон. аспекти. С., 1986.
37 Дунав, XI, 971, 14 май 1875 г.
за въсползуванието от земята и да се улесни развитието на земледелието

и промишлеността, сир. да се въведе и изучи употреблението на нови оръ-
дия, нарочни за това изкуство. Заради това потребно е да се направят в
някои сгодни места земледелчески училища, фабрики за земледелчески оръ-
дия, чифлици за образци, а ако стане нужда, да се отворят и земледелчески
банки. За всички тия не трябва да се губи време38.
През 1872 г. са публикувани и наставленията за провинциалните ръ-
ководства в империята, в Член осми четем: данъците, които ся зимат от
жителите за императорското съкровище, да ся расхвърлят и събират
по един начин, каквото да ся недовреждат жителите (…); за по-лесното
приготовление на нуждния капитал за земледелието и търговията да ся
основат във всяко окръжие общеполезни градски каси и да ся умножават
капиталите на съществуващите39.
Очевидно, както споменахме по-горе, османското правителство има
повече от добри намерения. Вече резултатите от действията по въпроса са
спорни. Така в някои свои инициативи властите имат успехи, в други не
съвсем, но нека бъдем и малко по-конкретни.
На първо място, от изключително значение е въпросът за цените, по
които следва да се продават селскостопанските артикули. Известно е, че
производството на зърнени храни е основният отрасъл на селското сто-
панство през периода XVIII и XIX век40, като ключово в случая е, че тър-
говията със зърнени храни е и монопол на самата османска държава. По-
следното влияе изключително върху цената, в посока на нейното пониже-
ние. Държавата пазарува евтини зърнени храни, за да може да изхранва
по-големите градове и особено Истанбул. Това няма как да е изгодно за
земеделския производител, доколкото цените на неговите произведения се
задържат изкуствено ниски. По този начин обикновеният селянин не е мо-
тивиран да акумулира излишък, който да се продаде на пазара, след като
цената му ще бъде ниска. Така че, ако следва да се търси стимулиране на
производството на земеделски произведения, трябва да се предизвика ръст
на цените, който да окуражи земеделците да произвеждат повече. В края на
30-те години на XIX век чрез законови механизми се прави именно това.
През 1838 г. се премахват задължителните държавни доставки за зърнени
храни, а през 1840 г. се отменя и забраната им за износ от империята. Това
отваря пазарите на империята за западни търговци и повишава търсенето,
38 Дунав, V, 470, 26 апр. 1870 г.

39 Дунав, VIII, 722, 25 окт. 1872 г.
40 Както впрочем и преди това, а и дълго време след Освобождението на България.
Виж: Попов, К. Стопанска България през 1911 год. Статистически изследвания. С., 1916,
145 – 146.
което пък води след себе си и покачване на изкупните цени на зърното. Т. е.
създава се стимул за непосредствения производител да се опитва да произ-
вежда повече излишъци41.
Вторият въпрос, който ми се струва най-важен и по отношение на кой-
то има твърде много неясноти, противоречия и двусмислици, е въпросът
за собствеността върху земята. Той е повече от фундаментален. Добре из-
вестно е, че един от основните стълбове, върху които се крепи капитализ
мът, е частната собственост. През т. нар. „класически период“ османските
селяни обработват предимно държавни земи и те не могат да се считат за
техни собственици в пълния смисъл на думата42. Вероятно това е причина
селянинът от периода, пък и от по-следващите години, да няма стремеж да
се опитва да облагородява и интензифицира своето стопанство, доколкото
той не е негов собственик43. Във времето на Танзимата статутът на собстве-
ността върху обработваемите земи претърпява известни промени. През
1858 г. влиза в сила Закон за земите, който постановява, че земите, като
ниви, ливади, кории, къшлаци, айлаци, сиреч земите, наречени мирийски
или вакъфски, не са мюлк (пълна частна собственост) на стопаните (при-
тежателите) им; истинският им стопанин (собственик) е държавното
съкровище (бейтюлмалът). Всеки, който държи във владение земи, е нещо
41 Quataert, D. The Ottoman Empire, 1700 – 1922. ..., p. 131; Виж и: Пенчев, П. Стопан-
ско развитие на българските земи през епохата на Възраждането. [...], 223 – 248.
42 Тук ще посоча изследването на Гълъб Гълъбов, който твърди, че селянинът бил
един вид „пълен собственик“ на обработваните от него земи: Гълъбов, Г. За основните

начала на поземлената собственост в Османската империя и специално в България под
турско владичество. – В: ГСУ ИФФ, 1946 – 1947, Т. 43, с. 74; но според по-аргументираното
мнение на Вера Мутафчиева селяните нямат собственически права над обработваните
от тях земи, които са собственост на държавата: Мутафчиева, В. Аграрните отношения
в Османската империя през XV – XVI в. – В: Османска социално-икономическа история
(изследвания). С., 1993, 144 – 145.
43 Така поставен, въпросът за собствеността върху земята и личния интерес на зе-
меделците от нейното обработване ми се струва подценен от българската османистика.

Иначе дори само българските изследователи многостранно изследват проблема със ста-
тута на земята в Османската империя. Мненията се колебаят при характеризирането на
земеделците като „ползватели“, „пожизнени наематели“, „фактически собственици“ и
т. н., но повечето изследователи всъщност признават, че земеделците не са собственици
на земите, които обработват. Виж: Мутафчиева, В. Пос. съч., 144 – 145; и посочената там
литература, също: Barkan, Ö. L. Mülk Topraklar Ve Sultanların Temlik Hakkı. Türkiye’de
Toprak Meselesi Toplu Eserler I, İstanbul, 1980, 231 – 247; Гълъбов, Г. За основните начала на
поземлената собственост в Османската империя [...], 1 – 92; Първева, Ст. Земята и хората
през XVII – първите десетилетия на XVIII век. Овладяване и организация на аграрното
и социалното пространство в Централните и Южните Балкани под османска власт. С.,
2011, с. 106.
като наемател (кираджи) на тези земи44. Тези постулати обаче постепенно

ще се променят и през 1867 г. е издадена заповед във връзка с разширяване
на правата за унаследяване на мирийски и вакъфски земи, която постано-
вява, че От днес той [султанът – б. а., Х. А.] издаде една висока своя Царска
заповед, щото един человек, колкото места има, да му бъдат като съща
негова стока и притежание (...) Сега обаче братята и внуците на оногова
человека, заедно и записаните в новия закон роднини, които всичките са
работили на нивите му, като знаят, че когато и да е, те ще бъдат нас
ледници на мюлка му, ще се стараят да го обработват, и това, доколко
е добро и една голяма милост за вас, стига само да помислите, и ще разу-
меете45. Впоследствие се допълва, че във връзка с тези нови права: срещу
ползите, които ще придобият земните притежатели, и за интереса, кой-
то губи царската хазна в тоя случай, е решено да се вземе допълнително
един и половина десятък, един вид свръхданък, разпределен на вноски за
следващите пет години46.
Т. е. очевидно постепенно османските селяни започват да получават
пълни собственически права и поради това според някои специалисти, за-
конът от 1858 г. и последвалите заповеди са един вид начало на частната
собственост в Османската империя47.
Третият голям въпрос е свързан с данъчната тежест. Вече го споме-
нахме по-горе чрез публикации в тогавашната преса относно османската
данъчна система и неблагоприятното ѝ отражение върху селското стопан-
ство. Тук също ще бъдем обстоятелствени. В Османската империя, особено
в периода XVIII и началото на XIX век, данъците се събират чрез т. нар.
система „илтизам“48. Какво представлява тaзи система? Най-общо, понеже
самата процедура по събирането на данъка от земеделското производство
е твърде сложна и изисква огромен административен капацитет, т. е. хора
44 Драганова, Сл. Берковското село в навечерието на Освобождението. С., 1985, с. 14;
Виж и: ТИБИ. Т. 1. С., 1959, с. 111; Милкова, Ф. Поземлената собственост в българските

земи през XIX в. С., 1970, 38 – 39.
45 Дунав, II, 175, 17 май 1867 г.
46 Дунав, II, 175, 17 май 1867 г.; Дунав, II, 179, 31 май 1867 г.; Драганова, Сл. Пос. съч.,
14 – 15.
47 Cin, H. Miri Arazi ve Bu Arazinin Özel Mülkiyete Dönüşümü. Ankara, 2005, 347 – 351;
цитат по: Çelik. M. Tanzimat in the Balkans: Midhat Pasha’s Governorship in the Danube
Province (Tuna Vilayeti), 1864 – 1868. Master Thesis, Ankara, 2007, p. 58.
48 За системата виж: Цветкова, Б. Откупната система (илтизам) в Османската импе-
рия през XV – XVIII в. – В: Известия на Института по правни науки при БАН, Т. 11, 2. С.,
1960, 195 – 223; и особено: Радушев, Евг. Аграрните институции в Османската империя
през XVII – XVIII в. С., 1995. За откупната система през XVIII век, където са обяснени
разликите между приходоносните участъци, давани на откуп временно – мукатаите, и
пожизнените такива – маликянетата.
със знания и опит, които да извършат самото събиране на данъци, и по-

ради това е изключително скъпа, за правителството е много по-удобно и
евтино да се „откаже“ от тези си функции. Поради това то просто предос-
тавя данъците от дадена област на търг, на който всеки с достатъчно пари
и подходящи контакти може да се яви и да предложи да заплати сумата,
която се иска, и в замяна да получи правото да събира данъците от тази
област. По този начин правителството си получава сумата, която предвиж-
да да събере като данъци от областта, при това без да прави фактически
разходи за нейното събиране49. Това, което следва обаче, се оказва неиз-
годно за земеделския производител. Спечелилият търга, ако не препродаде
по-скъпо правото на събирането на данъка на друго лице, започва да съби-
ра на практика данъците и стремежът му е да акумулира сума, която да е
по-голяма от тази, която е заплатил на самия търг. Това естествено увели-
чава данъчната тежест върху непосредствения земеделски производител.
Поради това, както видяхме, има случаи, в които, вместо да се събира 1/10
част от земеделското производство, се събира 1/9 или 1/8 част50. Няма как
този начин на събиране на данъци да се окаже стимул за земеделеца да се
опитва да произвежда повече, просто данъчната система ще изсмуче всеки
акумулиран излишък. Още една причина земеделският производител да
не се опитва да увеличи обема на производството – повече производство
означава и повече данъци.
Османското правителство се опитва да реши проблема, но без особен
успех. Така още от 1840 г. започват и първите опити да се премахне откуп-
ната система, но те се оказват неуспешни и правителството се принуждава
пак да я въведе поради рязкото спадане на приходите в държавната хазна51.
В крайна сметка тази система се запазва до Освобождението и е една от
основните пречки за интензификацията на селското стопанство.
Тези промени по отношение на монопола върху търговията и износа,
собствеността върху земята и данъчната система, били те успешни или не,
доведени до край или половинчати, са поне показателни за стремежа на
част от османския политически елит да се създадат предпоставки за интен-
зификация на земеделското производство. Т. е. османското правителство
има интерес селото да започне да произвежда повече. Това означава и че ще
се търси решение на друг голям проблем – липсата на достъпни и най-вече
евтини капитали в селското стопанство.
49 Всъщност системата на отпукуване на данъци изобщо не е османски патент. По-
добни практики са изключително популярни. По-подробно виж: Янева, Св. Българи –
откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на
българския делови и социален елит през XIX в. С., 2011, с. 26.
50 Право, VII, 13, 5 юни 1872 г.; Век, II, 2, 11 ян. 1875 г. и др.
51 Тодорова, М. „Общополезните каси“ на Мидхат паша. – ИПр, 1972, XXVIII, 5, с. 56.
Освен чрез косвени мерки, които да посъбудят земеделското произ-

водство, османските правителства предприемат и по-директни действия
за стимулиране на земеделието. На първо място се създават нарочни коми-
сии, към различните министерства. Тези институционални механизми са
добре известни в историографията и няма нужда да ги представям по-под-
робно тук. Само за пример ще посоча, че още от 1838 г. се прави нарочна
институция, която да е отговорна за развитието на земеделието, занаятите
и търговията. Става дума за „Съвета за земеделие и занаяти“ към осман-
ското Външно министерство (Hariciye Nezareti)52. През 1843 г. се създава и
Съвет за земеделието към Финансовото министерство (Maliye Nezareti)53,
който да разисква въпроси, свързани с напредъка на отрасъла. Членовете
на съвета, първоначално пет, заедно с един председател, непрекъснато се
увеличават. Изпращат се запитвания за осветляване на икономическите
проблеми в различните области на империята и съобразно отговорите се
изготвят програми за подобряване на възможностите за развитие на земе-
делието – за направа на пътища и мостове, отглеждане на нови земеделски
култури, за по-евтин кредит и т. н. В следващите години практиката да се
назначават подобни съвети, не е прекъсната и се нарояват още няколко.
Разработват се финансови програми и се отпускат кредити за земеделски
производители. Така например през 1843 – 1846 г. са раздадени такива в
размер на повече от 12,5 милиона гроша за различни райони в Румелия и
Анадола. В следващите години се отпускат и още по-големи суми54.
Тези мерки обаче едва ли могат да решат проблема с липсата на евтини
капитали в османското село. При равнището на корумпираност на осман-
ската администрация е много спорно каква част от сумите стигат до пред-
виденото си предназначение, поради което и резултатите могат да бъдат
обект на скептицизъм. Така основният проблем, който следва да бъде ре-
шен, се заплита около възможността за получаване на евтин кредит. Проб
лем, с който османците също ще се опитат да се справят.
52 Güran, T. Tanzimat Döneminde Tarım Politikası. – In: Halil Inalcık, Mehmet Seyitdan-
lıoğlu (Edidörler). Tanzimat Değişim Sürecinde Osmanlı Imparatorluğu. Türkiye Iş Bankası.
Kültür Yayınları. 2012, 775 – 784. Güran, T. Zirai Politika ve Ziraatte Gelişmeler, 1839 – 1876. –
In: 150. Yılında Tanzimat. (Red. Hakkı Dursun Yıldız), Ankara, 1992, 219 – 233.
53 Güran, T. Op. cit., s. 775; Güran, T. Op. cit., 219 – 233.
54 Güran, T. Op. cit., s. 776; Güran, T. Op.cit., 219 – 233.
Лихва, лихварство и кредитни институции

Лихвата и лихвеният процент са едни от най-разискваните проблеми
в обществените и икономическите науки изобщо и почти няма известен
икономист, който да не е разсъждавал по тези въпроси55. В исторически
план, пък и в съвремеността лихвата, лихварството и лихварите са големи-
ят грешник56. Какво имам предвид? Османската империя в крайна сметка
е една нетолкова типична, но все пак ислямска държава. Добре известно е,
че лихвата е категорично забранена в Корана, който се възприема от мю-
сюлманите като истинско божие слово и в този смисъл е неотменим закон.
Така например в сура „Кравата“ (Aл-Бакара) четем: А Аллах позволи тър-
говията и забрани лихварството... (от аят 275); Аллах лишава лихвата
от благодат, а надбавя за милостинята (от аят 276); О, вярващи, бойте
се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наисти-
на вярвате! (аят 278)57. В юдаизма и християнството нещата не са много
по-различни58. Единствено източното православие може да се посочи като
някакво изключение от правилото. Известно е например, че византийс
ките императори не забраняват даването на пари под лихва, а се опитват
да я нормират59. Нещо подобно ще направят и османските султани, дали
под влияние на византийската традиция или не, в крайна сметка въпреки
религиозната забрана лихва, лихвари и лихварство е имало през цялото
време на османското владичество. Оказва се, че никой и нищо не е в със-
тояние да забрани лихвата – нито Старият завет, нито Коранът или някой
виден християнски теолог60. Обяснението е твърде лесно – достатъчно е да
55 Виж посочената научна литература в: Неновски, Н. Свободните пари. Въпроси на
икономическата теория. С., 2001, 34 – 37.

56 По този повод Мизес пише: „Общественото мнение винаги е било предубедено
срещу кредиторите. За него кредиторите са богати безделници, а заемополучателите –

работливи бедняци. То се отвращава от първите, като ги нарича безмилостни експлоата-
тори, и се умилява към вторите, уж невинни жертви на потисничество“. Виж. Мизес, Ф.
Човешкото действие. Трактат по икономика. С., 2011, с. 544.
57 Свещеният Коран. Превод на български език на Цветан Теофанов. Сура „Кравата“
(Ал Барака, виж и аят 279); виж също: Сура „Родът на Имран“ (Ал Имран): аят: 130; „Сура
Жените“ (Ан-Ниса): аяти 160, 161; Сура „Ромеите“ (Ар-Рум): аят 39.
58 Homer, S., R. Sylla. A History of Interest Rates. Fourth Edition. Wiley. 2005, 67 – 69.
Авторите предават цитати от Стария завет и представят доктрината на християнската

църква в Западна Европа по въпроса.
59 Виж следващото изследване и цитираната там литература: Nenovsky, N., P. Pen-
chev. Reconstructing Eclecticism: Bulgarian Economic Thought in the Ettoman Empire in the
Nineteenth Century. – In: History of Political Economy. 47:4, 2015, 631 – 664.
60 „Дори Пророкът не е надвил лихвата“, пише в свой публицистичен материал за
вестник „Сега“ финансистът Емил Хърсев, където прави и кратко представяне на хилядо-
летната „битка с лихвата“. Виж: http://www.segabg.com/article.php?id=473869 (24.03.2016 г.)
напомним думите на видния икономист Лудвиг фон Мизес, който свързва

лихвата с човешките предпочитания към настоящите блага, за сметка на
бъдещите такива61. Т. е. османските управляващи и поданици, българските
граждани и селяни, независимо дали морално осъждат лихвата, са при-
нудени да съжителстват с нея. Османската държава се оказва достатъчно
прагматична и не забранява лихварството и кредитните институции, не че
и би могла да го стори реално.
Понеже споменаваме кредитни институции в Oсманската империя, ще
отворя една по-голяма ремарка. „Общополезните“ каси, които са обект на
настоящето изследване, определено не стъпват на празно място, напротив,
въпреки ислямските забрани по отношение на лихварството притежатели-
те на капитали намират начин да ги заобиколят и съвсем законно да пре-
доставят пари под лихва. Става дума за прословутите парични вакъфи (cash
vakf), които са многократно изследвани в чуждата и българската литерату-
ра и върху които няма да се спирам тук подробно62. Само ще маркирам, че
това реално са кредитни институции, които работят с големи капитали и
отпускат заеми при точно фиксирана лихва, обикновено до 10 %, най-често
61 Мизес добавя, че забрани по отношение лихвата са напълно неефективни: „Онзи,

който реши да „отмени“ лихвата, ще трябва да накара хората след сто години да ценят
една ябълка не по-малко, отколкото ценят една ябълка днес“. Мизес, Ф. Пос. съч., С., 2011,
с. 538.
62 Налична е огромна литература по този въпрос. Тук само ще посоча: Мутафчие-
ва, В. За ролята на вакъфа в градската икономика на Балканите под турска власт (XV –
XVII в.). – В: Османска социално-икономическа история (изследвания). С., 1993, 378 – 398;
Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като част от социално-ико-
номическата структура на Балканите под османска власт – В: Османска социално-ико-
номическа история (изследвания). С., 1993, 399 – 434; Първева, С. За вакъфите в Северо-
източна Тракия през първата половина на XVIII век. – ИПр, 1992, 5, 44 – 54. Jennings, R.
Loans and Credit in Early 17th Century Ottoman Judicial Records: The Sharia Court of Anatolian
Kayseri. – Journal of the Economic and Social History of the Orient, Dec., 1973, Vol. 16, No. 2/3,
168 – 216; Çağatay, N. Ribā and Interest Concept and Banking in the Ottoman Empire. – Studia
Islamica, 1970, No. 32, 53 – 68; Mandaville, E. Usurious Piety: The Cash Waqf Controversy in
the Ottoman Empire. – International Journal of Middle East Studies. Aug., 1979, Vol. 10, No. 3,
289 – 308; Çızakça, M. Cash Waqfs of Bursa, 1555 – 1823. – Journal of the Economic and Social
History of the Orient, 1995, Vol. 38, 313 – 354; Çızakça, M. A History of Philantropic Founda-
tions: The Islamic Worlds From The Seventh Century to the Present. Eight Draft; Gilbar, G. The
Qadi, the Big Merchant and Forbidden Interst (ribā). – British Journal of Middle Eastern Studies,
2012, Vol. 39, No. 1, 115 – 136; Marcus, A. Men, Women and Property: Dealers in Real Estate in
18th Century Aleppo. – Journal of the Economic and Social History of the Orient, 1983, Vol. 26,
2, 137 – 163; Haslindar, I. Cash Waqf: An Innovative Instrument for Economic Development. –
International Review of Social Sciences and Humanities, 2013, Vol. 6, No. 1, 1 – 7; Toraman, C.,
B. Tuncsiper. Cash Awqaf in the Ottomans as Philanthropic Foundations And Their Accounting
Practices. Working paper, 1 – 19; и много други.
с изричното условие част от печалбата от получената лихва да се използва

за някакво общополезно дело – строеж на мост, чешма, кухня за бедни,
консумативи за джамия и т. н. Впрочем последното условие ще срещнем и
в уставите на „общополезните“ каси. Османските власти очевидно много
държат на него, за да придадат по този начин „по-богоугоден“ профил на
тези иначе от религиозна гледна точка осъдителни институции63.
Освен за тези чисто османски кредитни институции разполагаме с из-
обилни данни и за множество други. Известно е, че еснафските организа-
ции също са разполагали с каси, които са давали пари под лихва на чле-
нове на самия еснаф или други граждани64. Техните лихви според някои
податки са необичайно ниски за периода и региона (50-те години на XIX
век, Габрово) – варират от порядъка на 5 – 6 % годишно, до около 10 %65. Към
1870 г. еснафска каса, която да дава пари в заем срещу „умерена лихва“, се
открива и в Ловеч66.
Православните институции също играят значителна роля и в иконо-
мическия живот по места67, съществуват данни, че заеми под лихва са раз-
давали и църквите, и манастирите. Според някои автори повечето църкви
са били и кредитни институции68. Кредити са предоставяли и български-
те общини, училищните и читалищните настоятелства и други организа-
ции69.
63 В последните години много популярни станаха т. нар. ислямски банки, които поне
претендират, че предлагат на своите клиенти кредитни услуги, съобразени с нормите на

исляма. За тях виж: Tripp, Ch. Islam and the Moral Economy – The Challenge of Capitalism.
Cambridge University Press, UK, 2006; Visser, H. Islamic Finance Principles and Practice.
Edward Elgar Publishing Limited, UK, 2009; Interest in Islamic Economy-Understanding
Riba. Ed. by A. Thomas, Taylor & Francis e-Library, 2006; Kuran, T. Islam and Mammon. Тhe
Еconomic Predicaments of Islamism. Princeton New Jersey: Princeton University Press, 2004;
Khan, A. M. Islamic economics and finance: a glossary, Taylor & Francis e-Library, 2005; Islamic
Banking and Finance in the European Union. A Challenge. Ed. by F. M. Khan and M. Porzio.
Edward Elgar Publishing Limited, UK, 2010; Nomani F., A. Rahnema. Islamic Economic
Systems. London, 1994; Rahman, A. Y. The Art оf Islamic Finance and Banking: Tools and
Techniques for Community-Based Banking, John Wiley&Sons, Inc., Hoboken, New Jersey, 2010;
Siddiqi, N. M. Issues in Islamic Banking-Selected Papers. The Islamic Foundation, UK, 1983.
64 Пандов, Д. М. Занаятчийският кредитъ въ България. История и законодател-
ство – днешна организация – теория и практика. С., 1939, с. 37.

65 Пак там, 37 – 38, 46.
66 Дунав, V, 449, 8 февр. 1870 г.
67 Известно е например, че някои църковни настоятелства секат собствени моне-
ти. По-подробно виж: Nenovsky, N., P. Penchev. Money without a State: Currencies of the
Orthodox Christians in the Balkan Provinces of the Ottoman Empire (17th – 19th centuries). –
The Review of Austrian Economics, Vol. 27, № 2, 2014, 33 – 51.
68 Пандов, Д. М. Пос. съч., с. 37.
69 Пак там, 35 – 37.
Целите на последните институции, като изключим паричните вакъфи,

обаче не са приоритетно кредитни. Заемането на парични средства им се
явява странична дейност, а не основна цел. Освен тях са съществували бан-
ки и акционерни дружества, които са отпускали пари срещу лихва. Ако
погледнем на общоимперско ниво, банково дело в модерния смисъл на ду-
мата започва да се развива от 30-те години на XIX век. Първоначално то е в
ръцете на банкерите от истанбулския квартал „Галата“ – в повечето случаи
арменци и гърци, а също и чуждестранни търговци, разполагащи със зна-
чителни капитали70. През 1842 г. е открита Смирненската банка (Banque
de Smyrne). Инициативата е на няколко британски търговци, като със свои
дялове участват и хора от Англия, Франция, Австрия, Русия (много от тях
гърци), САЩ, Гърция и други. През следващата година обаче банката е за-
крита71. През 1847 г. двама видни банкери от „Галата“ J. Alleon и Th. Balt-
azzi, създават Цариградската банка (Banque de Constantinople; Dersaadet
Bankası)72. Тук помощ оказва и правителството, което има дялово участие.
Избухналата в 1848 г. революция във Франция обаче се отразява пагубно
за начинанието. През 1852 г. банката е затворена.
По-късно, през 1856 г., следвайки прокламирания Хатихумаюн, който
изтъква и нуждата от „банки и други подобни институции“, в Лондон се
създава Ottoman Bank (Bank-i Osmani). Тази банка, чийто център е в столи-
цата на Британската империя и е с капитал от 500 000 английски лири, има
свои клонове в Истанбул, Измир, Бейрут и Солун73. Следва създаването на
няколко други банки – Société Générale de l‘Empire Ottoman в 1863 г., Banque
Austro-Ottoman през 1871 г., Banque Austro-Turque в 1872 г., Russian Bank,
Italian-Oriental Bank и други74. Това са обаче институции, които кредитират
преди всичко международни търговски операции.
Освен на общоимперско ниво кредитни институции, които силно
наподобяват банки, се раждат и в османската провинция, и конкретно в
българските земи. Едно изследване на Иван Русев за Сливенско, базирано
на надежден документален материал, сочи, че през 1849 г. в гр. Сливен се
създава голямо сдружение на местни търговци, което има за нарочна цел
заемане на пари под лихва. Дружеството дава свои капитали срещу годиш-
на лихва в размер на около 21 %. Според автора това е първият, не само
в града, но и в българските земи през Възраждането, ранен прототип на
70 Paruk, Ş. Osmanlı-Turkiye Iktisadi Tarihi – 1500 – 1914 (yıl), Istanbul, 1988, 210 – 213.

71 Issawi, Ch. Economic History ot Turkey 1800 – 1910. University of Chicago, 1980, p. 340.
72 Pamuk, Ş. A Monetary History of the Ottoman Empire. Cambridge University Press,
2000, p. 214.
73 Osmanlı Devleti Tarihi. 2 Cilt, Istanbul, 1999, 560 – 562.
74 Issawi, Ch. Op. cit., 340 – 341.
банково учреждение75. Години по-сетне се създава, отново в същия град, и

друго голямо лихварско дружество – „Компания лихвена“. Целта на дру-
жеството е да работими в тойзи град и по други – ако земни нужда, като
даваме парите си с лихва, също и да земами76. „Компания лихвена“ раздава
кредити при годишна лихва от 19,8 % до 24 %77, а през 1864 г. дружеството
разполага с активи (пари в наличност и несъбрани дългове), възлизащи на
414 389 гроша и 30 пари78. В началото на 1868 г. „Компания лихвена“ прек
ратява дейността си според автора на изследването поради създаването на
„общополезна“ каса в града, която дава кредити срещу 12 % годишна лихва,
което означава, че дружеството няма как да поддържа нивото на лихвата и
на печалбата си високи79.
Вестник „Дунав“ публикува в няколко броя информация за отваряне-
то на клон на Отоманската банка в Русе: Министерството на финансите
извести, че по основание на важността в търговските дела Османската
банка решила да отвори един клон в Русе (...) понеже са познати ползите
на банките, ний ся надяваме, че отварянието в града ни на един клон от
споменатата банка ще стане причина за развитието на богатството и
търговията на мястото ни80. Филиалът на банката е отворен и е ръково-
ден от „двама чужденци – Хайнц и Кур“81.
Като цяло в пресата от 70-те години на XIX век има немалко предложе-
ния и данни за откриване на други кредитни институции, един вид „соци-
ални банки“, които да бъдат по-достъпни за обикновените османски пода-
ници било в османската столица или в градове от османската провинция.
Вестник „Източно време“ например предлага създаването на „народна
банка“ в Истанбул: В града ни съществуват много банки, но твърде малко
от тези банки принасят олеснения от народонаселенията ни: техните
каси не са отварят освен за големите търговци или за правителствата (...)
Лихвите, които тези банки земат за парите си, са големи и даже прекале-
ни. Те заемат пари с 12, 15 и често 20 на стоте (...) Според нас основанието
на една „народна банка“ за кредит, на която посланието да бъде да дава
на заем пари, с лихва 5 % в годината, на жителите под кефили или зало-
75 Русев, Ив. Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възражда-
нето. В. Търново: Фабер, 1996, с. 213.

76 Пак там, с. 214.
77 Пак там, с. 214.
78 Пак там, 215 – 216.
79 Пак там, с. 217.
80 Дунав, XI, 1001, 27 авг. 1875 г. Кратки информации за предстоящото събитие има и
в следващи броеве: Дунав, XI, 1018, 2 ноем. 1875 г.; Дунав, XI, 1020, 9 ноем. 1875 г.
81 Бакърджиева, Т., Ст. Йорданов. Русе. Пространство и история (края на XIV в. –
70-те години на XIX в.). Градоустройство. Инфраструктура. Обекти. Русе, 2001, с. 114.

зи, ще улучши силно икономическите условия на народите ни. Тази банка

трябва да са тури под надзора на правителството, но да са наслаждава с
едно вътрешно управление независимо от вмешателството на правител-
ството. Тя трябва да има и свои клонове в главните градове на областите
(...) Касите на тази народна банка трябва да бъдат отворени за сичките
класове на народа: търговеца както и занаятчията, скотовъдеца както
и земеделеца, с една реч гражданинът и селянинът трябва да намират в
тази банка сичките олеснения и насърдчения82.
С оглед на публикуването на дописка в „Дунав“ от октомври 1876 г.
може да твърдим, че в Дунавския вилает е имало идея за основаване и на
други финансови институции. Несъмнено липсата на подходящи финан-
сови инструменти е въпрос, на който се търси решение, така в „Дунав“ че-
тем: Според времето трябва да ся състави по една спестителна или обеспе-
чителна каса в средоточията на велаета и на присъединените санджаци,
на които капиталите да ся дадат от ония, които искат да спестят нещо
от печалбата си. Тия обаче каси трябва да ся основат по начин, щото на-
вярно да обеспечат ония, които ще вложат капитала. Защото едни чело-
веци, които са достойни за всякакви търговия, не ся залавят на работа и
остаят сиромаси и в бедност, по причина че нямат пари или не можат да
земат пари с евтина лихва. Рядко ся срещат търговци, които да вършат
търговските си работи със собствените си капитали, и повечето търгов
ци са принудени да прибягват до едни немилостиви сарафи и лихвоимци.
Прочее, ако ся отворят банки, няма съмнение, че ще ся постигне доброто
поминувание на нашите жители и ще ся умножят парите на капиталис
тите. Н. В. Мидхад беше предприел да основе и такваз една банка, но по
онова време той ся определи за председател на Държавния съвет, а велики-
те му наследници, като не обърнаха внимание върху такива общеполезни
дела, и до днес не ся виде основанието на тия банки83.
В крайна сметка липсата на по-силни финансови и кредитни инсти-
туции в империята като цяло очевидно се осъзнава като проблем и „Ду-
нав“ пише по повод отварянето на клон на „Банка Отомана“ в град Кърк
агач84, в Мала Азия: Несъществуването на банките в Азия причинява на
жителите, а особено на земеделците, големи повреди, гдето тия зимът на
заем пари с тешки и претоварени лихви, и повечето от тях, като падат в
ямата на користолюбците, и предлага решение... За махнованието прочее
на такова едно нещо, разумява се, че трябва да се съставят или общополез-
82 Източно време, II, 11, 26 апр. 1875 г.

83 Дунав, XII, 1115, 24 окт. 1876 г.
84 Дн. гр. Кърк агач (Kırk ağaç), Р. Турция.
ните градски каси (както в Дунавския вилает), или да се отворят кантори

от банките85.
Гореизброените институции не могат да обхванат целия пазар на тър-
сен кредит. Въпреки голямото разрояване на кредитни дружества – било
„османски“ или „български“, в крайна сметка те не са ориентирани към
отпускане на заеми на земеделски производители, които представляват ог-
ромната част от населението на империята. Тяхна основна пазарна ниша
са градското население и/или по-големи търговски операции. За обикнове-
ния земеделец е почти невъзможно да получи в заем пари от тях. Той след-
ва да отиде при частни лица, или, казано по друг начин, при натоварените с
доста негативен образ лихвари. Тези частни лица – търговци, еснафлии, ад-
министратори и др., са хората, които дават пряко пари под лихва на огром
ната част от османските поданици. Те изискват да получат и добра печал-
ба чрез висока лихва. Това е и големият проблем – високите лихви, пред
които са изправени селските стопани, в случай че достигнат до решение за
взимане на заем.
Всъщност и този проблем е добре осъзнат от всички – както от по-об-
разованите хора, така и от османския политически елит. И за двете страни
е видна необходимостта от обезпечаване на капитали с по-ниска цена. В
този смисъл разполагаме с данни за издаване на нарочни наредби за огра-
ничаване на нивото на лихвата. Така през 1851 г. Сами паша, правителствен
комисар за надзираване на действията на администрацията по провежда-
не на реформите в европейските владения, издава „кануннаме“ (заповед),
според което заемателите трябвало да плащат лихва 8 % „или най-много по
12 % на година“. През следващата година е било заповядано да се ревизират
всички записи, сключени до тази година, и да се уредят по установената 8 %
лихва86.
Ясно е, че законът остава без особен резултат, най-малкото, както
видяхме, създадената на 1 септември 1858 г., т. е. няколко години след за-
коновите укази, в Сливен „Компания лихвена“ предоставя заеми срещу
19,8 до 24 %. Следователно въпросните законови инициативи не постигат
необходимия ефект87. Това впрочем се знае от османските управляващи и
през 1864 г. е издаден и „Нов устав за законната лихва“. Списание „Съвет-
85 Дунав, II, 119, 23 окт. 1866 г.

86 Виж: Цариградски вестник, А, 36, 26 май 1851 г.; Милетич, Н. Един документ от
първото време на Танзимата. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина,
XV, С., 1898, 357 – 389; текстът на кануннамето от 1851 г. е на страници 382 – 389. Виж и:
Икономика на България до Социалистическата революция. Под ред. на проф. д-р Любен
Беров. С., 1989, 207 – 208.
87 Русев, Ив. Пос. съч., с. 214.
ник“ предава шестте члена на „Устава“ от 26 шеввал 1280 г. (4 април 1864 г.),

който, общо взето, е в духа на по-старите законови мерки. Член първи по-
становява: По следствие на одобрения през 1268 [1851 г.] Устав месечната
лихва върху парите, които са заемат и дават на заем между частни лица,
са определи по един на стоте и са запрети от Правителството да се зема
по-голяма лихва. Последващите членове гарантират, че заеми, дадени с по-
големи лихви, няма да се признават в османските съдилища, а също и се
регламентира как ще се процедира със заемите, дадени преди 1851 г.88
Тези опити на османското правителство не носят успех. Трудно – при
липсата на капитали, големите рискове и търсенето на пари, заемодавци-
те биха се съгласили да редуцират печалбите си. Инициативите впрочем
може да се използват като пример за това, доколко би била ползотворна и
водеща до реални резултати всяка правителствена политика в това отно-
шение, която се опира само на законови механизми, без да се съобразява с
пазарната конюнктура. Тук политиката на османците търпи провал.
Мидхат паша и неговата роля за образуването на касите

Няма как да пропуснем личността на известния османски реформа-
тор. В негово лице голяма част от изследователите, следващите поколения,
а както ще видим, и съвременните, виждат създателя на земеделските каси.
По-горе споменахме, че османското правителство ще погледне благосклон-
но на създаването на институция, която да дава кредити приоритетно на
селското население, но инициаторът за нейното учредяване е именно Мид-
хат паша. Дали щеше да има каси без него? Категорично да, те рано или
късно щяха да се появят и в тази ислямска държава, и в тази балканска
провинция просто защото очевидно е имало нужда от тях, но това щеше
да стане на друг етап. Така или иначе обективната реалност и субективната
нагласа на Мидхат паша водят до тяхното раждане. Всъщност земеделски-
те каси са донякъде незначителна тема, като се има предвид, че той е сочен
и за вдъхновител за изработването на Първата османска конституция и
свикването на Първия османски парламент89, и не само90. Това е реформа-
88 Съветник, II, 3, 6 апр. 1864 г.; Арнаудов, Хр. Пълното събрание на Държавните
закони, Устави, Наставления и Високи заповеди на Османската империя. Цариград, 1871,
354 – 356.
89 Неговият син, в биографията, посветена на баща му, отделя твърде малко внима-
ние на „общополезните“ каси. The Life of Midhat Pasha. A Record of His Services, Political Re-
forms, Banishment, and Judicial Murder. Derived From Private Documents and Reminiscences.
By His Son Ali Haydar Midhat Bey. London, John Murray, Albemarle Street, W. 1903.
90 Това е родоначалникът на модерната статистика в Османската империя, и в част-
ност в Дунавския вилает, и дори на архивното дело. Виж: Бакърджиева, Т. На крачка

торът, който в най-добра степен олицeтворява целия период на Танзимата.

Та нали не може да има реформи без реформатори – политиките по отно-
шение на промените в Османската империя са правени от хора. Впрочем
какво знаем за него?
Един от първите, ако не и първият, биографи на видния османски ре-
форматор е синът му, който публикува през 1903 г. историята на живота на
Мидхат паша91. Фактите са накратко следните: Мидхат паша е роден през
1822 г. в Истанбул, а неговият баща хаджи Али ефенди е родом от Русе,
представител на улемата, който дава на Мидхат традиционното религиоз-
но образование. Като кадия (османски съдия) той е назначаван на служба в
различните градове на обширната империя, а синът му го следва в повере-
ните му кадилъци – първоначално във Видин, а после в Ловеч и Истанбул
(през 1836 г.)92.
По-сетне младият Мидхат започва чиновническа кариера, а дейността
му привлича вниманието на великия везир Решид паша, който го назнача-
ва на доверен пост във Върховния съвет на държавата, където той остава
по време на везирството на Решид паша и после на Али паша и Рифат паша.
Това е началото на политическата му кариера93.
През 1858 г. Мидхат паша получава възможност да направи пътуване
за шест месеца в Европа, за да се запознае с начина на работа на европейс
ката администрация. За кратко време са посетени Париж, Лондон, Виена,
Берлин и Брюксел и е добита най-разнообразна информация за работата
на европейските правителства. Според някои изследователи по време на
това пътуване той се запозвава с опита на Фридрих Вилхелм Райфайзен
и дружествата за „подпомагане и подкрепа на малозаможни земеделци“,
които се основават след 1849 г. в Германия94. Следва назначението му за ва-
пред времето. Държавникът реформатор Мидхат паша (1822 – 1884). Русе: Авангард при-
ма, 2009, 73 – 75.
91 The Life of Midhat Pasha. A Record of His Services, Political Reforms, Banishment, and
Judicial Murder. Derived From Private Documents and Reminiscences. By His Son Ali Haydar
Midhat Bey. London, John Murray, Albemarle Street, W. 1903.
92 Ibidem, p. 32.
93 Ibidem, p. 33.
94 Виж: Тодорова, М. „Общополезните каси“ на Мидхат паша. – ИПр, XXVIII, кн.
5, 1972, с. 58; Бакърджиева, Т. На крачка пред времето..., с. 47 – 48. За тези кредитни ин-
ституции виж: Prinz, М. German Rural Cooperatives, Friedrich-Wilhelm Raiffeisen and the
Organization of Trust 1850 – 1914. Paper delivered to the XIII IEHA Congress Buenos Aires,
July 2002, 1 – 28; Guinnane, Т. Delegated Monitors, Large And Small: The Development Of
Germany’s Banking System, 1800 – 1914. – Economic Growth Center – Yale University. Center
Discussion Paper Nо. 835, 2001, 1 – 87. Статията е онлайн достъпна: http://papers.ssrn.com/
abstract=284150. (25.03.2016 г.)
лия на Ниш (1861 г.)95, където измежду многото инициативи той основава

и „общополезните“ каси96, а по-сетне през 1864 г. е призован в Истанбул,
за да обсъди един общ закон за управление на провинциите на империята.
Тук е решено Силистра, Видин и Ниш да се обединят в една провинция,
която да се нарече Дунавски вилает и тя да бъде поверена на Мидхат97. В
тази провинция според сина му той извършва големи преобразувания в
областта на администрацията, подобрява инфраструктурата (построени са
около 1400 моста и 3000 километра пътища), ликвидира разбойничеството
и продължава да основава „общополезни“ каси98. През 1868 г. Мидхат паша
отново е извикан в Истанбул, където е назначен за глава на Държавния
съвет. В столицата поставя основите на Училището за изкуства и науки,
основава банка за заеми със специфичната задача да дава заеми на малки
кредитополучатели99. Последват нови назначения в османската провинция
и активно участие в събитията, довели до раждането на Първата османска
конституция – 23 декември 1876 г., и Първия османски парламент100. По-
късно е арестуван по заповед на султан Абдул Хамид II и изпратен на за-
точение в гр. Таиф, разположен близо до Мека, където е убит през 1884 г.101
Това са само щрихи от живота на тази безкрайно интересна и проти-
воречива личност. Впрочем оценките за дейността му по правило залитат
между двете крайности. Към този момент, струва ми се, най-доброто обоб-
щение по отношение на различните мнения за личността на пашата прави
Милен Петров в своята непубликувана дисертация, посветена на Танзи-
мата и Дунавския вилает. Според него фигурата на Мидхат паша е твърде
голяма и трудно може да бъде обект на реалистичен анализ102. Епитетите,
с които го описват неговите съвременници, са прелюбопитни: от „Бяла-
95 The Life of Midhat Pasha..., p. 35.

96 За споровете кога се основават тези кредитни институции и коя е първа измежду
тях, виж по-долу.
97 The Life of Midhat Pasha..., 37 – 38.
98 Ibidem, p. 39.
99 Ibidem, p. 47.
100 За дейността му около конституцията виж: Бакърджиева, Т. На крачка пред вре-
мето..., 186 – 214.
101 Бакърджиева, Т. Пос. съч., с. 263; Витошанска, М. Мидхат паша и българите –
митове и реалност. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2012.

102 Petrov, M. Tanzimat for the countryside: Midhat paşa and the Vilayet of Danube,
1864 – 1868. 2006. Princeton University. Unpublished dissertation, 1 – 29.

та врана“103, през „Гяур паша“104 и „Мидхат паша, блага душа“105 до „Пан-

тер див и стар, той бе победител106. Нормално е да имаме крайни мнения.
Фигури от подобен ранг будят едновременно възхищение, но и завист, и
неприязън. Последващите вече професионални оценки на историци за па-
шата също са доста противоречиви. Вероятно вследствие на факта, че част
от българската историография трудно преглъща факта, че в крайна сметка
Мидхат паша си остава османец, който защитава интересите на импери-
ята. Това, че реформаторската му дейност е ползотворна за българското
население, е вън от съмнение, но неговата голяма цел е заздравяването на
Османската империя107.
Прочее подобни противоречиви оценки за дейността на Мидхат паша
имаме и по-отношение на ролята му за създаването на земеделските каси.
От една страна, той е сочен като техен родоначалник и представителите на
наследилите ги банкови организации – Българска земеделска банка, Бъл-
гария и Земеделска банка (Ziraat Bankası), Турция, виждат в негово лице
прародителя на своите институции108. Един от изследователите му – Сто-
ян Чилингиров, е на противното мнение. Според него Мидхат паша само
103 Както го нарича Феликс Каниц, цитат по: Petrov, M. Tanzimat for the countryside...,
p. 4.
104 „Неверникътпаша“, поради симпатиите, които пашата демонстрирал към бъл-
гарското население. Ташев, Т. Животът на летописеца. Част 1. Джендо. Пловдив, 1984,
с. 96.
105 Виж пак биографичната книга за Захарий Стоянов: Ташев, Т. Животът на ле-
тописеца…, с. 95; Според Петър Карапетров българите пеели подобна песен в чест на
пашата. Виж: Карапетров, П. Мидхат паша и опитванието му да потурчи българските
училища. – Българска сбирка, 1898, V, кн. 1, с. 56.
106 Така го описва Иван Вазов в поемата „Караджата“. Вазов, Ив. Караджата. http://
www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=917&Level=2; Виж за тези епитети и:

Petrov, M. Tanzimat for the countryside..., 4 – 7.
107 Виж отново изследването на Петров: Petrov, M. Tanzimat for the countryside [...];
Виж също: Фадеева, Ир. Мидхат-паша: жизнь и деятельность. М., 1977; както и по-но-
вите: Бакърджиева, Т. На крачка пред времето. [...]; Витошанска, М. Мидхат паша и
българите [...].
108 Мидхат паша е посочен като „родоначалник“ на Българската земеделска банка
и негов портрет е поставен в началото на юбилейното издание, посветено на банката.

Уводни думи и сл. в: Юбилейна книга на Българската земеделска банка. 1864 – 1879 –
1904 – 1928. Принос към Българското народно съкровище. София: Държавна Печатни-
ца, 1931. Турската земеделска банка (Ziraat bankası) по случай 150-годишния си юбилей
също поставя в началото на годишния си доклад за 2013 г. портрет на Мидхат паша
и снимка на един от металните сандъци на „общополезните“ каси. Докладът е достъ-
пен в мрежата: http://www.ziraat.com.tr/web/tr/index.html (24.03.2016 г.); виж и встъпи-
телното словo на Февзи Акхан за Мидхат паша и Земеделската банка (Ziraat Bankası):
Akhan, F. Midhad paşa ve Ziraat bankası. – In: Uluslararasi Midhat Paşa Semineri. Bildiriler
ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10 Mayıs 1984, Ankara, 1886, 9 – 11.
използва капиталите на българите, защото те имат дълбоки традиции на

взаимопомощ, и с тях създава „общополезните“ каси, от които основно се
възползва турското население109. Впоследствие тази теза на Чилингиров е
отхвърлена категорично от Мария Тодорова в нейна публикация, посвете-
на на земеделските каси. Изследователката пише: Действително описани-
те от Ст. Чилингиров форми на сдружение дават представа за една про-
дължителна спестовно-спомагателна традиция сред българското обще-
ство. Да се смятат обаче тези сдружения за начало на редовни кредитни
учреждения, каквито са земеделските каси, само поради факта че понякога
са извършвали и кредитна дейност, е необосновано. Те създават само бла-
гоприятна почва за въвеждане на общополезните каси110.
Проследявайки в общи линии основните начинания на османския
реформатор и представяйки накратко историята на земеделския кредит
в Европа, изследователката заключава: Създаването на земеделските каси
заема особено място в цялата дейност на Мидхат паша (...) Повлиян в една
или друга степен от кредитни традиции в други страни, Мидхат паша въ-
вежда общополезните каси като един от първите опити за организиране
на земеделски кредит в Европа111.
В крайна сметка, ако трябва категорично да отговорим на въпроса –
Мидхат паша ли е създател на земеделските каси, еднозначният отговор
следва да е – да. Независимо дали те са негова идея, или е бил посъветван,
дали е заимствал модела от българските или османските традиции, или пък
от Западна Европа. Най-важното в случая е, че той е считан за създател на
касите и от своите съвременници. Така, по повод назначението му на пос-
та велик везир вестник „Дунав“ публикува обширен материал през август
1872 г., където измежду хвалебствията и стихотворенията, посветени на
него, четем също: Кой ли си не напомнюва неговите услуги, които направи
в Дунавския велает, и то в началото на приспособлението на велаетска-
та система, с която Н.В. направи първия действителен опис за управле-
нието и остави толкова незабравими общополезни белези? (...) Всичкият
Дунавски велает – собствена България – ся хвали и радва днес най-много с
улесненията, които населението вижда в пътуванието и пренасянията по
сухо. Най-много шосета са в този велает; най-многото общополезни град-
ски каси, които нашите селяни наричат банки, са в този велает и земледел-
ците – единствено занятие на селския българин – ся радват превъсходно, че
са избавени от тежките лихви на заимодавците, които одираха и кожата
109 Чилингиров, Ст. Мидхат паша и земеделските каси. С предговор от Ст. Фетвад-
жиев. С., 1942, 39 – 41

110 Тодорова, М. „Общополезните“ каси на Мидхат паша. [...], с. 58.
111 Пак там, 58 – 59.
им. Основанието на вапорното управление на Дунава и отворянието на си-

ротопиталища в Ниш, Русе и София, от които ся въспитават толкова
сирачета и бедни детца, са дела на Н.В. днешния велик везир112.
По-късно, същата година, вестникът отново напомня, че една от пър-
вите добрини, които при другите наредби и преобразувания е направил
Великият везир в нашия велает, са основаните общеполезни каси (…) Ос-
новната цел на тия каси е да ся избавят жителите от плащанието на
големи лихви, от злоупотреблението на заимодавците, а с това заедно да
ся усъвършенствова богатството и благосъстоянието на велаета113.
В края на 1876 г. „Дунав“ публикува и дописка, в която Мидхат паша
отново е посочен за създател на земеделските каси. Във вестника четем:
Европейците, които в днешните времена са достигнали до най-висока сте-
пен в богатството и индустрията, за да разширочат пътищата на по-
минока си, каквото що са земледелието, индустрията и търговията, чрез
които са постигнали днешното си благоденствие, съставили са дружества
и са основали спестителни каси и банки (…) Н.В. Мидхат паша, който с
общеполезните учреждения удостои нашата област да земе първенство-
то по между другите области, основа общеполезните каси, с цел да изба-
ви земледелците от тиранските ръце на лихварите. Капиталът на тия
каси, макар и да не е достигнал до една степен, щото да може да посрещне
всичките нужди, но той намалява нуждите на земледелците и улеснява
работите им114.
Мисля, че по-сетнешни спорове за приноса на Мидхат паша към осно-
ваването на земеделските каси стават излишни. Думата на съвременниците
в случая тежи най-много.
Дунавският вилает, местоположение, административна

структура, демография, данъци и пътища
Понеже обект на настоящето изследване са „общополезните“ каси в Ду-
навския вилает, тук ще представим накратко и тази османска провинция.
Прочее, тя е и една от най-изследваните области на Османската империя за
периода 60-те и 70-те години на XIX век115. По-горе споменахме, че докато
112 Дунав, VIII, 698, 2 авг. 1872 г.

113 Дунав, VIII, 715, 1 окт. 1872 г.
114 Дунав, XII, 1115, 24 окт. 1876 г.
115 Тук само ще спомена изследванията на Славка Драганова, които са изключително
приносни и съдържащи първокласни статистически данни, приоритетно за тази област.

Виж: Драганова, Сл. Материали за Дунавския вилает (Русенска, Силистренска, Шуменска
и Тутраканска каза) през 50-те – 70-те години на XIX в. С., 1980; Драганова, Сл. Берковско-
то село в навечерието на Освобождението. С., 1985; Драганова, Сл. Кюстендилски регион
е управител на Нишкия еялет, Мидхат паша е призован през 1864 г. в Ис-

танбул, за да обсъди с османските управляващи провинциалното устройс
тво на държавата. Стига се до решението да се обособи нарочна провинция,
която да бъде един вид пробен модел, който, ако проработи, да послужи за
образец за преустройството на цялата империя. Тази провинция е нарече-
на Дунавски вилает и за нейн валия116 е назначен Мидхат паша.
Географско местоположение
Новосформираният Дунавски вилает включва предишните Видински,
Нишки и Силистренски еялети и е разположен върху територия от при-
близително 92,000 кв. км. Северна граница на вилаета е река Дунав, ако
преминем от изток на запад по южната му граница, ще се движим по било-
то на Стара планина и ще достигнем до Софийски и Нишки санджак, кои-
то обхващат вече територии на юг от Балкана. В първия попада планината
Рила, а вторият санджак включва други по-ниски планини и хълмисти те-
рени и долините на реките Нишава и Морава. Ако наложим вилаета върху
съвременната политическа карта на Балканите, той ще обхване значителна
част от съвременна Югоизточна Сърбия, малка част от съвременна Репуб
лика Македония, Софийско, цяла Северна България и цяла Добруджа –
българският и румънският ѝ дял117.
Основната част от вилаета обхваща ниската Дунавска равнина – с
малка средна надморска височина, характеризираща се с предимно рав-
нинно-хълмист и платовидно-хълмист релеф. Разпространени са главно
черноземни и сиви горски почви118. На юг е Предбалканът, област с хъл-
мист и нископланински релеф, разрязан от дълбоки проломи на реки и с
предимно сиви горски почви. Поради това регионът е значително по-гъс
то населен от Дунавската равнина и някои от по-населените администра-
тивни единици на вилаета са разположени именно в Предбалкана. Проти-
воположна е ситуацията в Добруджа, която е част от Дунавската равнина
и е доста слабо населена – вследствие на войните през XVIII и началото на
XIX век и на степния релеф, който предлага по-малко защита на обитате-
лите му119.
1864 – 1919. Етнодемографско и социалноикономическо изследване. С., 1996; Драганова,

Сл. Селското население на Дунавския вилает. София: Авангард прима. 2005; и други.
116 Валия (vali) – губернатор, управител.
117 Petrov, M. Tanzimat for the countryside..., p. 52.
118 Георгиев, М. Физическа география на България, С., 1979, 303 – 335. Виж и по-ново-
то издание: Георгиев, М. Физическа география на България. Трето основно преработено

издание. С., 1991, 214 – 238.
На запад, освен хълмистия и нископланински релеф, вкл. високата

Рила, са разположени и котловините около София120, Самоков121 и Кюс-
тендил122. В последните две котловини преобладават алувиални и алувиал-
но-ливадни почви. В Нишкия санджак са разположени, както споменахме,
плодородните долини на реките Нишава и Морава.
Като цяло регионът е изключително подходящ за земеделие и особено
за отлеждане на зърнени култури: най-разпространена е пшеницата (черве-
ната есенна пшеница, но също твърдата пшеница – в Добруджа и районите
по крайбрежието на Черно море), също и ечемик, просо, ръж, овес, боб,
различни плодове и зеленчуци, но и технически култури – като тютюна
например. Гледани са и лозя, предимно за вино, но и за храна123. Пшеница-
та е култивирана за местна консумация и износ и представлява основният
артикул, който се произвежда и изнася от Добруджа – преди124 и след Ос-
вобождението (1878 г.)125. Най-развитите икономически отрасли в района
са земеделието и скотовъдството126, макар че има и добре развити занаяти,
особено в сферата на текстила – в градовете Габрово, Котел, Трявна, Троян
и други127.
Административно устройство
Съгласно утвърдения според Милен Петров на 12 октомври 1864 г.
правилник (nizamname)128, вилаетът включва седем на брой по-малки ад-
120 Мичев, Н., Ц. Михайлов, И. Вапцаров, Св. Кираджиев. Географски речник на

България. С., 1980, с. 456; виж и Кираджиев, Св. Енциклопедичен географски речник на
България. С., 2013, с. 508.
121 Мичев, Н., Ц. Михайлов, И. Вапцаров, Св. Кираджиев. Пос. съч., 424 – 25. Виж
и: Кираджиев, Св. Пос. съч., 472 – 473.

122 Кираджиев, Св. Пос. съч., 310 – 311. За климата в Кюстендилската котловина и
въобще за по-общ физикогеографски поглед виж: Захариев, Йор. Кюстендилската кот-

ловина. София: изд. БАН, 1963, 7 – 37.
123 Petrov, M. Tanzimat for the countryside..., 52 – 54.
124 Паларе, М. Балканските икономики 1800 – 1914..., с. 73, Таблица 3.1. с данни за екс-
порта на зърно от Варна.

125 Виж: Попов, К. Стопанска България през 1911 год. Статистически изследвания.
С., 1916, 145 – 146.

126 Конкретно за овцевъдството виж: Драганова, Сл. Количествен анализ на овце-
въдството в българските земи под османска власт от средата на XIX в. до Освобождение-

то. С., 1993, 11 – 18.
127 Паларе, М. Пос. съч., 81 – 82. Виж и Таблица 3.3. за производството на вълна в
България около 1870 г.

128 Низамнаме (nizamname) – правилник, устав. Според Теодора Бакърджиева зако-
нът за образуването на Дунавския вилает е обявен на 8 октомври 1864 г., а на 26 октомври

министративни единица – санджаци (sancak), които пък се делят на още

по-малките кази (kaza) – между пет и девет на брой. Към тях може да до-
бавим по-малките териториални единици – нахиите (nahiye), които включ-
ват няколко селища, съответно отделните градове (kasabat) и самите села
(karye)129.
Таблица № 3. Административните звена на вилаета

според салнамето от 1285 г. (1868/69 г.)130:
Санджак Кази Нахии

Русе 1. Русе 1. Н
ови пазар (Йени
2. Силистра пазар), към Шумен
3. Разград
4. Търговище
(Джума-и атик)
5. Шумен
6. Свищов
7. Никопол
8. Плевен
9. Тутракан
Видин 1. Видин
2. Кула (Адлие)
3. Лом
4. Белоградчик
5. Оряхово (Рахова)
6. Берковица (Беркофча)
7. Враца
София 1. София 1. Б
лагоевград (Джума),
2. Кюстендил към Дупница
3. Самоков 2. Брезник,
към Радомир
4. Дупница 3. Етрополе (Етрепол),
5. Радомир към Ботевград
6. Ботевград (Орхание)
7. Ихтиман
8. Златица (Излати)
1864 г. е разпространен правилникът, т. е. низамнамето, което урежда административно-

то устройство на областта. Бакърджиева, Т. На крачка пред времето..., с. 54.
130 Tuna Vilayeti Salnamesi, 1285, 1 defa, s., 100.
Ниш 1. Ниш 1. К
уршумлия (Куршун-
2. Пирот (Шехиркьой) ли)3*, към Прокупле
3. Прокупле (Ергюп)1*
4. Лесковац (Лескофче)2*
5. Враня
6. Трън (Изнепол)
Търново 1. Търново 1. Елена, към Търново

2. Габрово 2. Дряново, към Търново
3. Ловеч (Лофча) 3. Беброво (Беброва)4*,
4. Севлиево (Селви) към Търново
5. Омуртаг (Осман пазар) 4. Г орна Оряховица
(Раховиче)
5. Трявна, към Габрово
6. Троян, към Ловеч
7. Котел (Казган), към
Омуртаг
Тулча 1. Тулча 1. К илия Веке (Кили)7*,
2. Констанца към Тулча
(Кюстенджа)5* 2. Махмудие, към Тулча
3. Бабадаг 3. Исакча, към Тулча
4. Сулина (Сине)6* 4. Ч ерна вода (Боаз
5. Мачин кьой)8*, към Меджидие
6. Хърсово
7. Меджидие
Варна 1. Варна 1. С
уворово (Козлуджа),
2. Добрич (Пазарджик) към Варна
3. Балчик
4. Провадия (Правади)
5. Мангалия9*
Общо: 7 санджака Общо: 47 кази Общо: 17 нахии
1* Дн. гр. Сърбия.
4* Дн. с. България.
5* Дн. гр. Румъния.
Салнамето отразява действителността до края на 1867 г., когато Ниш-

кият санджак е отделен от Дунавския вилает131. През 1868 г. е основан
Призренският вилает и Нишкият санджак е присъединен към него заед-
но с други три санджака: Призрен, Дебър и Скопие132. Данни за Нишкия
санджак се появяват в салнаметата на Дунавския вилает за годините 1292
(1875/76 г.) и 1293 (1876/77 г.), което означава, че вероятно за кратко Ниш
отново е включен в Дунавския вилает. В последното салнаме от 1294 г.
(1877/78 г.) Нишкият и Софийският санджаци липсват и по всяка вероят-
ност тези два санджака са обособени в Софийски вилает133.
Демографски и социално-икономически профил

на областта
През 1866 г. администрацията на Дунавския вилает започва мащабно
преброяване на населението, което според Кемал Карпат е проведено в пе-
риода от 1866 до 1873 г. под надзора на Мидхат паша и е едно от най-под-
робните преброявания, извършвани от османците изобщо. В него наред
с другите данни са записвани и професията, и имотът на респондентите.
Една от целите на регистрацията е османските поданици да получат пас-
порти (tezkere-i osmaniye)134. Данни от това преброяване са публикувани
в салнаметата от 1285 (1868/69 г.), 1286 (1869/70 г.), 1290 (1873/74 г.), 1291
(1874/75 г.) и 1292 г. (1875/76 г.). Трябва да се признае, че са налице разми-
навания в данните, при това немалки. Въпреки противоречивите цифри
и грешки в крайна сметка салнаметата са безценен източник на информа-
ция135. Естествено, не трябва да имаме доверие на всяка цифра, но след-
131 Виж структурата на вилаета към началото на 1868 г. в: Драганова, Сл. Материали
за Дунавския вилает [...], с. 21.

132 Conflicting Loyalties in the Balkans: The Great Powers, the Ottoman Empire and
Nation-building. Ed. By. Hannes Grandits, Robert Pichler, Nathalie Clayer. 2011, p. 309.

133 Ако се доверим и на данните, които предава Кемал Карпат в своето изследване,
където София и Ниш са част от по-голям район и са разграничени от Дунавския вилает.

Виж: Karpat, K. Ottoman population 1830 – 1914. Demographic and Social Characteristics. The
University of Wisconsin Press. 1985, p. 118.
134 Karpat, K. Ottoman Population..., p. 25; Виж и: Мучинов, В. Миграционна полити-
ка на Османската империя в българските земи през XIX век (до 1878 г.). С., 2013, 36 – 38.
Според него преброяването се извършва в периода 1865 – 1874 г.
135 Тук ще направя ремарка, че съм представил данните от салнаметата така, както
съм ги видял в документите. Не съм коригирал грешките, а само съм ги посочвал под
линия и съм избягвал да правя сборове, ако не е наложително. В случай че се налагат пре-
изчисляния, са използвани коригираните цифри и това е оказвано с бележка. За метода
на работа с османските източници виж частта за изворите на изследването по-долу.
ва да се доверим, пак с известна критичност, на очерталите се пропорции.

Те ми се струват най-близко до реалността. Първите обобщени данни от
преброяването са обнародвани в салнамето на Дунавския вилает от 1285 г.
(1868/69 г.) и показват следното:
Таблица № 4. Населението на Дунавския вилает

според данни от салнаме за 1285 г. (1868/69 г.)136
Санджак Население Мюсюлмани Немюсюлмани Селища

Русе 234526 100 % 138692 59,1 % 95834 40,9 % 833
Варна 79458 100 % 58689 73,9 % 20769 26,1 % 391
Видин 149905 100 % 25338 16,9 % 124567 83,1 % 434
София 171505 100 % 24410 14,2 % 147095 85,8 % 711
Търново 175918 100 % 71645 40,7 % 104273 59,3 % 453
Тулча 57062 100 % 39133 68,6 % 17929 31,4 % 252
Ниш 154935 100 % 54510 35,1 % 100625 64,9 % 549
Всичко 1023309 100 % 412417 40,3 % 610892 59,7 % 3623
В горната таблица е предаден само броят на мъжете. Принципно се

приема съотношението между мъже и жени да бъде „956 жени на 1000
мъже“, т. е. в Дунавския вилает имаме превес на мъжете над жените137. В
случая преизчисление не е необходимо, доколкото то няма да промени така
очерталите се съотношения. Като цяло се наблюдава превес на немюсюла-
манското население (общо 59,7 %) пред мюсюлманите (40,3 %). Данните со-
чат, че мюсюлманите са, макар и с малко, мнозинство в Русенския санджак
и доста повече във Варненския и Тулчанския. Поради равнинния релеф
обаче последните санджаци са най-рядко населени. Обратно на това, не-
мюсюлманите са с предимство в другите санджаци, които са и с по-хъл-
мист и/или планински релеф и по-гъсто населени – Софийски, Търновски,
Нишки и Видински.
През 1291 г. (1874/75 г.) данните от преброяването са по кази и са пуб-
ликувани в салнамето за съответната година. Те са без Нишкия санджак,
който тогава не попада в границите на вилаета. Ето информацията от сал-
намето:
136 Salname-iTuna, def. 1, 1285; Следващата година в салнаметата отново имаме пуб-
ликувани данни, те са с немалки разлики – Salname-i Tuna, def. 2, 1286. Данните и от двете
салнамета са публикувани в: Karpat, K. Ottoman Population..., p. 116; освен това информа-
ция от преброяването е публикувана в Salname-i Tuna, def. 6, 1290, използвана от Нико-
лай Тодоров, като тук, както ще видим, отново имаме разлики.
137 Тодоров, Н. Балканският град…, с. 343.
Таблица № 5. Население на Дунавския вилает според салнаме от 1291 г.

(1874/75 г.)138
Санджак/ Сели- Хане- Мюсюлмани Немюсюлма- Общо1*

каза ща та ни
Русенски 850 98338 137889 119609 257498
санджак
Русе 92 13548 24293 21054 45347
Шумен 156 23270 34624 12859 47483
Разград 135 15628 43433 15685 59118
Търговище 46 5894 13039 2965 16004
Силистра 235 10913 21616 12133 33749
Тутракан 40 3182 7756 2036 9739
Свищов 39 8018 8088 14854 22942
Никопол 61 7238 11276 20097 31373
Плевен 46 10649 9764 17924 27688
Видински 467 39300 17761 138411 156172
санджак
Видин 64 7850 10839 15818 26657
Лом 74 6573 6174 32881 39055
Кула 43 5172 2737 19773 22510
Белоград- 40
чик
Берковица 104 7260 4862 35394 40256
Враца 82 8086 1293 27022 28315
Оряхово 60 4359 1856 7523 9379
Софийски 750 46515 147954 31736 179690
санджак
София 198 14851 42796 6263 49059
Дупница 70 4237 11192 1834 13026
Ботевград 29 8221 19706 2312 22018
Ихтиман 40 4359 1856 7523 9379
Кюстендил 173 8049 27293 4096 31389
Самоков 58 7013 21334 2701 24035
Златица 18 2504 4490 2891 7381
Радомир 127 4600 16532 1520 18052
Благоевград 37 2680 2755 2596 5351
Търновски 403 55517 62091 138128 200219
санджак
138 Tuna Vilayeti Salnamesi, 1291, 7 defa (1874/75 г.).

Търново 122 17592 22561 42555 65116

Горна 6 2626 336 9735 10071
Оряховица
нахия
Беброво 45 5176 5930 11901 17831
нахия
Дряново 10 1788 164 4269 4433
нахия
Трявна 3 1883 7087 7087
нахия
Ловеч 77 10525 21548 15397 46945
Омуртаг 85 3840 1154 16446 17600
Котел нахия 1 1033 2540 2540 5080
Севлиево 33 7631 7813 13332 21145
Габрово 18 3724 45 14866 14911
Тулча 266 29004 56734 44147 100881
санджак
Тулча 16 4350 1419 7711 9130
Сулина 11 595 34 2653 2653
Бабадаг 57 5721 4756 15016 19772
Мачин 25 3231 6084 8924 15008
Констанца 34 4507 16233 301 16534
Хърсово 38 3589 12426 3672 16098
Меджидие 55 4773 12022 909 12931
Махмудие 11 928 2192 1513 3705
нахия
Килия Веке 19 1310 1558 3448 5006
и Исакча
нахия
Варненски 408 25958 44878 16701 61579
санджак
Варна 67 5959 7978 5170 13148
Провадия 91 4744 9311 4029 13340
Балчик 71 2641 6954 3618 10572
Добрич 108 5163 13960 3385 17345
Мангалия 70 7451 6675 499 7174
Дунавски 3143 294633 467292 48,9 % 488732 51,1 % 956024 100 %
вилает
1*Сборът е извършен от мен хоризонтално. В източника има доста грешки, ня-
кои – значителни, други – не толкова. Те не са коригирани, а само посочвани.
Като цяло цифрите показват по-висок процент на християнското на-

селение във вилаета, но вече чувствително занижен. Това е следствие как-
то на невключването на данните за Нишкия санджак, така и на грешка в
информацията, поне за Софийския санджак. Ако погледнем цифрите за
тази област в салнаметата от 1285 (1868/69 г.) и 1286 г. (1869/70 г.)139, ще ви-
дим, че тогава християните са мнозинство, а според салнамето от 1291 г.
(1874/75 г.) е обратното. Вероятно при обобщаването на информацията
писарят е объркал графите на регистъра140 и според мен тук имаме тех-
ническа грешка, и по-точни са първоначално публикуваните данни. Така
или иначе, като се абстрахираме от тези неточности, според салнамето от
1291 г. мюсюлманите са 467 292 мъже (48,9 %), християните 488 732 (51,1 %),
а мъжете общо възлизат на 956 024 души (100 %)141.
Както казахме, всичко е относително. Османската статистика не е пре-
цизна и следва да сме особено внимателни с нея, пък и с всяка друга. Но
в случая целта ни е да получим обща представа за ситуацията. Само за
сравнение ще добавя, че освен с официална статистика разполагаме и с
други данни, кои надеждни, кои не, които преднамерено завишават и/или
понижават определени показатели. Те се разминават с изнесената по-горе
информация повече или по-малко. Така например според френския консул
в Русе Луи Обаре населението на Дунавския вилает има следния профил:
Таблица № 6. Население на Дунавския вилает по данни на Луи Обаре142
Мюсюлмани Християни
Турци – 774 000 Българи – 1 130 000
Татари – 110 000 Гърци – 12 000
Цигани – 35 000 Арменци – 2 500
Черкези – 200 000 Власи – 65 000
Всичко – 1 119 000 (47,6 %) Евреи – 12 000
Цигани – 12 000
Всичко население – 2 352 500 (100 %) Общо – 1 233 500 (52,4 %)
139 Salname-i Tuna, def. 2, 1286; както споменахме данните и от двете салнамета са
публикувани в: Karpat, K. Ottoman Population..., p. 116.
140 Това е забелязано и от Славка Драганова, която пише, че данните за мюсюлмани-
те и немюсюлманите в казите Кюстендил, Омуртаг и София са грешни. Драганова, Сл.

Селското население на Дунавския вилает..., с. 64.
141 Данните от това салнаме също са публикувани от Славка Драганова, виж: Драга-
нова, Сл. Селското население на Дунавския вилает..., с. 63 – 64; и от Кемал Карпат, виж:
Виж: Karpat, K. Ottoman Population..., p. 117. Понеже авторите се опитват да поправят не-
точностите в сбора на османските писари, обобщените цифри са различни. Така според
изчислените данни от документа в Дунавския вилает е имало 504 297 (50,6 %) мюсюлмани
и 491 742 (49,4 %) немюсюлмани. Проблемът в случая е, че те коригират едни грешки, но
не поправят други.
142 По Плетньов, Г. Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает. В. Търново,
1994, 57 – 58.
Данните, които предава руският изследовател В. Теплов за населението

на вилаета, пък имат следните стойностти:
Таблица № 7. Население на Дунавския вилает по данни на В. Теплов143
Санджаци Немюсюлмани Мюсюлмани Общо

Русе 290 626 268 824 559 450
Видински 333 317 39 723 373 040
Нишки 360 559 72 188 432 747
Софийски 428 949 57 789 486 738
Търновски 328 390 68 199 396 589
Тулчански 116 203 103 328 219 531
Варненски 45 875 64621 110 496
Всичко 1 903 919 (73,8 %) 674 672 (26,2 %) 2 578 591 (100 %)
Според Плетньов в единия случай мюсюлманският елемент е завишен,

а в другия е обратното – завишен е християнският144. Едва ли е случайно.
От една страна, имаме френската позиция по Източния въпрос, която е за
запазване на целостта на Османската империя, а от друга, руската, която
в случая съвпада и с позицията на българското националноосвободител-
но движение. Когато става дума за интереси, ми се струва, че обективната
преценка отстъпва пред субективната. Прочее същото може да кажем и за
османската статистика, която вероятно не е съвсем безпристрастна. Малко
повече тежест ѝ дава фактът, че поне е официална. Османците нямат реа-
лен интерес да лъжат себе си. В този смисъл, пак повтарям, тя ми се струва
най-близко до действителността.
Очевидно няма една демографска истина, а многo източници и раз-
нообразни данни. Да не забравяме все пак, че целта на изследването не е
демографска, данните за населението ни служат за ориентир, но да опреде-
ляме кои са най-точни, не е наша основна задача. Все пак, понеже по-сетне
в текста ще се налага да споменаваме общия демографски профил на насе-
лението, ще използваме основно информация от салнаметата.
Да обърнем внимание и на нещо друго – съотношението между град-
ското и селското население. Това е важно за изследването, доколкото „об-
щополезните“ каси, върху които ще се концентрираме по-долу, се органи-
зират, за да бъдат полезни на селското население. Ако използвам съвре-
143 Виж: Теплов, В. Материалы для статистики Болгарiи, Тракiи и Македонiи. С.-Пе-
тербургъ, 1877, 6 – 31. Данните са използвани и обобщени от Плетньов, виж: Плетньов, Г.
Пос. съч., с. 58.
144 Плетньов, Г. Пос. съч., с. 58.
менната маркетингова терминология, селяните са тяхната target group. Те,

както се оказва от данните, са и преобладаващото население във вилаета.
Пак според османското преброяване и публикуваната информация от него
в салнамето от 1290 г. (1873/74 г.) Николай Тодоров прави разрез на про-
центното съотношение на градските и селските жители на вилаета. Според
него то изглежда така:
Таблица № 8. Населението на Дунавския вилает според данни

от салнамето за 1290 (1873/74 г.), обобщени от Николай Тодоров145
Санджак Градове Села Общо

Брой Население % Брой Население % Население %
Русенски 10 54 032 18,8 840 233 987 81,2 288 019 100,0
Видински 7 36 767 19,0 456 156 969 81,0 193 736 100,0
Търновски 10 26 993 14,2 396 162 680 85,8 189 673 100,0
Тулчански 10 20 844 18,7 262 90 652 81,3 111 496 100,0
Варненски 5 13 697 23,2 400 45 287 76,8 58 984 100,0
Софийски 11 28 676 16,1 706 149 781 83,9 178 457 100,0
Общо 53 181 009 17,8 3060 839 356 82,2 1 020 365 100,0
Данните са очаквани и напълно в синхрон с резултатите от първите

преброявания на населението след Освобождението. Според Кирил Попов
през 1880 г. населението на Княжество България се състои от 80,7 % жи-
тели на селата и 19,3 % градски жители. Тези пропорции са изключително
устойчиви. През 1910 г. градското население на България е 19,1 %, а селско-
то 80,9 %146. Очевидно и в периода преди Освобождението основно насе-
лението на Дунавския вилает живее и изкарва прехраната си на село. Така
че „общополезните“ каси са организирани, за да предоставят евтин кредит
на огромната част от жителите на вилаета, които са заети със земеделие.
Ясно е, че по презумпция селските жители са ангажирани в този сектор,
както и немалка част от жителите на градовете, които също се препитават
с обработката на земя.
Това е видно отново от изследването на Николай Тодоров, който прави
и друг разрез, показващ ни и професионалния профил на градското насе-
145 Тодоров използва за източник салнамето от 1290 г. (1873/74 г.), където данните от

преброяването са дадени по санджаци, градове и села. Виж: Тодоров, Н. Балканският
град…, с. 311.
146 Попов, К. Стопанска България през 1911 год. Статистически изследвания. С., 1916,
с. 113. Като контраст ще посоча едно ново изследване за населението по черноморското

крайбрежие, което се оказва в преобладаваща степен градско: Ангелова, Д. Демографско
развитие на Българското черноморско крайбрежие през XIX век (до 1878 г.). С., 2013, с. 60.
ление. Според него в Дунавския вилает занятията на градските жители се

разпределят по следния начин: занаятчийство – 48,8 %, търговия – 16,9 %,
земеделие – 19,9 %, служещи – 1,5 %, общи работници – 12,9 %147. Т. е. оче-
видно освен големия брой земеделски работници, живеещи по селата, със
земеделие се занимават и около 20 % от градските жители. Така нишата за
отпускане на кредити за селските стопани се очертава да бъде изключител-
но широка148.
По отношение на етническия състав на населението ценна информа-
ция ни дава салнамето от 1292 г. (1875/76 г.). То описва в детайли народнос
тния профил на населението на санджаците, които тогава спадат към Ду-
навския вилает149. Понеже това не е важно за нас с оглед на темата, няма да
ги представяме тук. Само ще предадем обобщените данни, които са публи-
кувани в „Дунав“. Вестникът пише, че от общо 1 141 051 жители (100 %) ста-
рите турци са 392 369 (34,4 %), преселниците – 64 398 души (5,6 %), 25 031 –
цигани мюсюлмани (2,2 %), или всичко 481 791 мюсюлмани (42,2 %); 592 573
българи (51,9 %), 7 655 гърци (0,7 %), 2 125 арменци (0,2 %), 5 375 евреи (0,5 %),
7 663 цигани немюсюлмани (0,7 %), 3 556 католици (0,3 %) и от „разни на-
родности – 40 303 души (3,5 %)150. Милен Петров обрисува по следния на-
чин етническата структура на вилаета: основните етнически групи са пра-
вославните християни – българи и мюсюлманите – сунити (турци), малки
групи, включващи сунити – татари и черкези (имигранти от земите, завла-
дени от Руската империя в Крим и Кавказ)151, освен това сефаради евреи,
армено-григорианци и гърци. Налични са и по-малки групи като помаци
(българи мюсюлмани), гагаузи (тюркоезични християни), българи католи-
ци, шиити (бекташии и алевити), руси староверци, украински казаци, ев-
реи ешкенази, арменци протестанти и т. н.152

148 Участието на градското население в селскостопанското производство е катего-
рично доказано и от Стефка Първева за периода XV – XVIII век. Виж нейното изследване
за някои балкански градове: Първева, Ст. Земята и хората през XVII – първите десетиле-
тия на XVIII век. Овладяване и организация на аграрното и социалното пространство в
Централните и Южните Балкани под османска власт. С., 2011, 393 – 428.
149 Salname-i Tuna, def. 8, 1292; виж и горната таблица с данните от френския консул
Луи Обаре.
150 Дунав, X, 914, 6 окт. 1874 г.; виж и Плетньов, Г. Пос. съч., с. 57.
151 За тези преселници виж новите изследвания на Маргарита Добрева: Dobreva,
M. Circassian Colonization in the Danube Vilayet and Social Integration (Preliminary Notes).
OTAM, 2013, 33, 1 – 30; Dobreva, M. The Circassians in the kaza of Lom and of Belogradçik.
Unpublished paper, 1 – 24. Благодаря на авторката, че ми предостави непубликуваната си
все още статия.
Относно демографските тенденции в хронологичен план, може да го-

ворим за определено нарастване на населението. Според Милен Петров,
който се опира на данни на споменатия британски стопански историк
Майкъл Паларе, имаме почти непрекъснат ръст на населението на вилаета.
Таблица № 9. Движение на общия брой на населението на Дунавския вилает

1851 – 1875 г.153
Година Население % увеличение

(включително Тулча и (годишно)
Ниш санджаци; милиони)
1851 1.81 –
1864 2.08 1.2 %
1866 2.14 1.3 %
1869 2.17 0.5 %
1872 2.42 3.9 %
1874 2.41 – 0.2 %
1875 2.62 8.6 %
1851 – 1875 относително нарас 1.9 %
тване на населението (за годи-
на)
И още нещо важно – населението, изглежда, е било изключително мла-

до. За съжаление нямаме пълни данни за целия вилает, но информацията,
обобщена от Славка Драганова за казите Шумен и Силистра, е повече от
показателна. Разрезът на изследователката по отношение на възрастовата
структура показва следното:
Таблица № 10. Групи население по възраст в казите Шумен и Силистра

за 1872 г.154
Възрастова група каза Шумен каза Силистра

Турци Българи Турци Българи
0 – 14 години 41 % 46 % 42 % 45 %
15 – 49 години 44 % 43 % 44 % 44 %
50+ години 15 % 11 % 14 % 11 %
Общо 100 % 100 % 100 % 100 %
153 Petrov, M. Op. cit., p. 62. Петров добавя данни за населението на Нишко и Тулчан-
ско. Иначе виж и таблицата в: Паларе, М. Балканските икономики 1800 – 1914…, с. 23; Таб-
лица 1.3., с данните за населението на Дунавския вилает за периода между 1851 до 1875 г.
154 Драганова, Сл. Селското население на Дунавския вилает...., с. 53; 67 – 74.
В демографската статистика е прието населението да се класифицира

на прогресивно, стационарно и регресивно, ако се доверим на квалифика-
циите на Лазар и Шварц, при следните пропорции:
Таблица № 11. Групи население според Лазар и Шварц155
Възрастови групи Прогресивна Стационарна Регресивна

0 – 14 40 % 25 % 20 %
15 – 49 50 % 50 % 50 %
50+ 10 % 25 % 30 %
Това е показателно, особено по отношение на българското население, и

очевидно оформящо профила на млада нация със силен демографски по-
тенциал156. Данните са индикаторни за наличието на излишна или поне
евтина работна ръка в селата на Дунавския вилает157, което е благоприятно
за увеличаване на производството и намаляване на производствените раз-
ходи.
Данъци
Целта на споменатото по-горе преброяване на населението и на по-се-
тнешните регистрации е добиването на по-добра представа от страна на
155 По Драганова, Сл. Селското население на Дунавския вилает…, с. 53.

156 Мария Тодорова също твърди, че профилът на населението е прогресивен, виж
и статистическия материал, обработен и анализиран от изследователката, който кате-
горично доказва това становище: Тодорова, М. Балканското семейство. Историческа
демография на българското общество през османския период. С., 2002, 22 – 26; Също и
изследването на Щелиян Щерионов, което е изключително подробно: Щерионов, Щ. Де-
мографско развитие на българските земи през Възраждането. В. Търново, 2012, 187 – 212;
Виж и данните, публикувани от Теодора Бакърджиева, за Русе, които са показателни за
младостта на българското население през 60-те години на XIX век. – В: Бакърждиева, Т.
Русе. Градът и хората (От края на XIV до 70-те години на XIX век). Русе: Авангард прима,
2012, Приложение 6, с. 317. Разрез на възрастовата структура на населението в казите Ва-
рна и Балчик прави и Даниела Ангелова, който също показва числов превес на население-
то до 19 години. Виж: Ангелова, Д. Демографско развитие на Българското черноморско
крайбрежие през XIX век (до 1878 г.). С., 2013, 154 – 160.
157 В противовес на тезата на британския историк Паларе, който твърди, че в българ-
ското село има „изобилие на земи и недостиг на работна ръка“ – В: Паларе, М. Балкан-
ските икономики 1800 – 1914…, с. 69; Трябва да се направят допълнителни проучвания,
но е възможно тук да виждаме началото или някакъв по-ранен етап на тенденцията за
увеличаване на селското население, която ще доведе до пренаселеността, наблюдавана
през 30-те години на XIX век в българските села. Виж: Даскалов, Р. Българското обще-
ство 1878 – 1939. Том 1. Държава. Политика. Икономика. Гутенберг, С., 2005, 283 – 284.
османските управляващи за броя и особено за податните възможностти

на населението в областта. Както четем във вече цитираното съобщение
на вестник „Дунав“ от 6 октомври 1874 г., понеже не беше ся направило едно
точно исписвание на жителите, тий са броеха предположително158. От
тази гледна точка е важно за османците да разполагат с възможно най-мно-
го акуратни данни за населението и особено да имат възможност да полу-
чат максимум обем приходи чрез данъци. По отношение на последните е
ясно, с оглед „дълговата спирала“, в която попада Османската империя след
Кримската война, че размерът им ще се увеличава, за да може да бъде по-
крит растящият бюджетен дефицит на централно ниво в османската хазна.
Дунавският вилает не е бил някакъв „данъчен оазис“ и не е изключение.
Тук данъците също растат прогресивно.
На първо време управлението на областта в лицето на Мидхат паша
се опитва да въведе ред и по-строги правила при даването на данъците на
откуп. Изработва се Законът за десятъка159, с който се уточнява от кои сел-
скостопански култури ще се събира данъкът и с какви мерки. Въведени
са и открити търгове за откупуване на правото да се събират данъци във
вилаета160, което като цяло е положително. Неблагоприятното в случая е,
че, както споменахме, конюнктурата, която ще доведе до османския фалит
през 1875 г., ще изисква непрекъснатото нарастване на данъчната тежест и
непрекъснат ръст на данъчните постъпления. Налични са данни, че през
1867 г. десятъкът е увеличен и от 10 започват да се събират 12,5 % за срок от
пет години (това е направено с оглед получените права за онаследяване, но
все пак е едно чувствително нарастване)161, а има податки, че достига дори
15 %. Според Плетньов всъщност модернизирането на данъчната система
при управлението на Мидхат паша се изразява в постоянно увеличаване на
основните данъци162.
Увеличаването на данъците е видно и от постъпленията от десятъка
в каза Кюстендил за периода от 1867 – 1873 г. Данни, които имаме благода-
рение на проучването на Славка Драганова. Така според изследователката
данъкът има следното цифрово изражение:
158 Вестник Дунав, X, 914, 6 окт. 1874 г.

159 „Дунав“ го публикува в няколко броя: Дунав, IX, 776 – 784, 20 май – 17 юни 1873 г.
160 Плетньов, Г. Мидхат паша…, 64 – 65.
161 Подобно увеличение има и през 1874 г., виж: Димитров, Стр. Турските либерални
кръгове в навечерието на Априлското въстание – В: Априлско въстание 1876 – 1966. С.,

1966, с. 47. Виж и по-горе, Бел. № 46.
162 Плетньов, Г. Пос. съч., с. 67.
Таблица № 12. Десятъкът, събиран в каза Кюстендил,

по системата илтизам за периода 1867 – 1873 г.163
Година Сума (в грошове)

1867 1 870 622
1868 2 112 890
1869 2 166 275
1872 2 838 676
1873 3 171 062
Според Драганова това увеличение е следствие на по-големия обем на

селскостопанската продукция. Вероятно е права, но не трябва да се забра-
вя, възможността това да е резултат и на засилен административен натиск
за събиране на по-голям обем данъчен приход. Като цяло дали в резултат
на по-голямо производство, или на нарастване на данъчната тежест, въз-
можно и на двете, Мидхат паша успява да внесе големи суми в централната
хазна за покриване на бюджетните дефицити и същевременно да увеличи
приходите на провинциалната администрация, като намали разходите ѝ.
Тази политика, целяща непрекъснато нарастване на приходите в хазната
няма как да окаже положителен ефект върху местното стопанство, което
трудно реализира излишъци и не може да натрупа необходимите капита-
ли за развитие. Плетньов, който използва данни на руската дипломация,
представя следната таблица за приходите и разходите на Дунавския ви-
лает, която, мисля, е повече от показателна за финансовата дисциплина,
наложена от Мидхат паша.
Таблица № 13. Проходи/разходи на Дунавския вилает за периода 1864 – 1867 г.164
Година Приходи (франкове) Разходи (франкове)

1864 22 552 928 6 189 071
1865 23 466 604 6 989 699
1866 26 317 871 6 161 671
1867 27 152 715 5 760 641
Всичко 99 490 118 25 101 282
163 Драганова, Сл. Селското население на Дунавския вилает ..., с. 145; Драганова, Сл.
Кюстендилски регион 1864 – 1919. [...], с. 79.

164 По Плетньов, Г. Пос. съч., с. 75.
Очевидна е стриктната консолидация на вилаетския бюджет, което е

положително, но въпросът е на каква цена? Вероятно увеличението на при-
ходите и свиването на разходите е резултат от стремежа на Мидхат паша да
бъдат осигурени и по-големи постъпления за османската хазна в Истанбул,
което ще доведе до значителен отлив на капитали от вилаета и изтичането
им към столицата165.
Инфраструктура
Ясно е, че за да функционира нормално икономиката, е необходимо да
има изградена добра инфраструктура. Това се осъзнава добре, както видях
ме на централно ниво, и особено на провинцилно. Една от най-важните
задачи на Мидхат паша като валия на Дунавския вилает е изграждането
на модерна инфраструктура, което би оживило чувствително вътрешната
и външната търговия. Според Г. Плетньов още на първата си среща с упра-
вителите на подчинените му санджаци и българските първенци валията е
получил оплакване във връзка с липсата на модерни пътища в областта и
наличието на разбойнически банди, които препятстват безопасното дви-
жение166. Провинциалният управител се заема да направи необходимото в
това отношение.
На първо място се справя с разбойничеството и съдейства за реали-
зирането на проекта за строеж на жп линията Русе – Варна, започната
през пролетта на 1864 г. и завършена и тържествено открита на 7 ноември
1866 г., и въпреки временното спиране, затрудненията, слабостите и нека-
чествената работа в крайна сметка линията е в експлоатция и е полезна за
икономиката на региона. Започват да се дискутират идеи за строеж на дру-
ги отсечки: Никопол – Плевен, Русе – Видин, която да свърже през Сърбия
Османската империя с Австро-Унгария и т. н.167
Мидхат паша прави всичко необходимо и за изграждането на добра
шосейна мрежа. През 1865 г. започва да се изгражда шосето Русе – Плевен –
165 Във връзка с финансовата криза, в която попада Османската държава в този пе-
риод, се налага практиката да се изискват допълнителни вноски за бюджета от провин-
циите. Така през лятото на 1866 г. е събран от провинциалната администрация в Дунав-
ския вилает допълнителен „волен“ данък в размер на 24 000 кесии, за да може Високата
порта да консолидира бюджета си. През следващите години тази практика продължава
и допълнителни суми са изисквани от населението на вилаета по различни поводи. Виж:
Плетньов, Г. Пос. съч., с. 70 и сл.
166 Пак там, 89 – 90.
167 Пак там, 90 – 102; виж и следната статия: Кендерова, Ст., Д. Белев. Към историята
на първата железопътна линия в България Русе – Варна (по новоиздирени източници). –

В: Жп транспорт, 1987, бр. 2, 41 – 43.
София – Ниш, а от с. Бяла – отклонение към Търново и проходите в Стара

планина. Шосе, което следвало да съкрати чувствително времето на пъту-
ването от Русе до София. Довършва се строежът на шосето Русе – Разград –
Шумен – Варна и много други отсечки. През 1866 г. на общо заседание на
Вилаетския съвет се взема решение да се извърши строителство на пътища
във всеки санджак по приоритети, като за целта се мобилизира селското
население чрез ангариен труд и се изпращат в помощ инженери. По този
начин се спестяват средства от местния бюджет и за две-три години са пос
троени около 3 000 км шосета и 1 420 моста168.
Освен за сухоземния са взети и необходимите мерки за подобряването
на водния транспорт. Очевидно във връзка с подпомагането на развитието
на търговията със Средна Европа чрез река Дунав. Закупуват се параходи и
се основава държавна „параходна компания“, с идеята тя да конкурира ав-
стрийските дружества и да им отнеме част от пътникопотока и превоза на
стоки и суровини. Започва и усилено строителство, с подкрепа на осман-
ското централно правителство и бюджета, на телеграфо-пощенски стан-
ции. И тук обаче строежът не протича без безплатния труд на местното
население, което освен това е доставяло строителен материал и е спомагало
за изграждането на телеграфните линии169. В крайна сметка, независимо
от някои неособено положителни оценки, Мидхат паша положил основите
на една добра транспортна и съобщителна мрежа в Дунавския вилает170.
„Образцов чифлик“
Освен за развитието на инфраструктурата в областта големи усилия са
положени за облагородяването на селското стопанство. Вече няколко пъти
споменахме, че османската държава и Дунавският вилает в частност са
предимно аграрни. В общата част обяснихме, че и пресата от периода, пък
и османското правителство гледат на земеделието като на основен приори-
тет. Дунавските управници не са изключение. Всъщност „общополезните“
каси, върху които ще се концентрираме по-сетне, са рожба на стремежа за
подобряване на условията за развитието на земеделието.
Един от големите проблеми, върху който акцентирахме, е техничес
кото изоставане. Мидхат паша, в качеството си на валия, се опитва да
подобри ситуацията. Така се стига до решението да се изгради държавно
земеделско стопанство, в което да се приложат новите технологии – чрез
внос на машини и нови култури, за които има благоприятни условия. В
168 Пак там, 102 – 111.
169 Пак там, 113 – 118.
170 Пак там, 118 – 119.
началото на 1865 г. се създава „образцовият чифлик“, който да бъде пример

за селските стопани в областта. На 16 юни 1865 г. „Дунав“ публикува доклад
(рапорт) от Вилаетския съвет на Дунавската провинция, представен пред
Високата порта в присъствието на султана. В него дословно четем: Направи
са едно място под име Чифтлик за опит на земеделието, което ще бъде юр-
нек171 на местното земеделие172. Доставени са необходимите селскостопан-
ски машини и чифликът започва своята дейност, която въпреки спорните
резултати е начало на опитите за модернизацията на селското стопанство
в региона. Ясно е, че дребните селски производители, разполагащи с раз-
покъсани и дребни стопанства, не могат да си позволят, първо, да закупят
машини, и второ, да ги използват пълноценно173. Машинният начин на об-
работка на земята, който се е прилагал в това стопанство, е подходящ за
внедряване в по-големи стопанства. Но това е началото и като всяко начало
нещата стават по-трудно174.
Пак по времето на Мидхат паша се поставят основите на модерното
земеделско образование175. Въобще образованието е една от посоките, в
която валията е бил особено активен176. Темата е достатъчно изследвана от
българската историография и няма да се спирам на нея177. Ще маркирам,
че в нея се съдържа и една от основните критики на българските историци
към действията на дунавския управител, който опитал да се възползва от
добре изградената от българите мрежа от училища и да я направи достъп-
на и за мюсюлманското население, и по този начин един вид да „потурчи“
българското образование178.
171 Т. е.
за пример; örnek (тур.) – образец, модел; образцов.
172 Дунав, I, 16, 16 юни 1865 г.
173 Плетньов, Г. Пос. съч., 124 – 126; Документи за чифлика публикува и известната
ориенталистка Стоянка Кендевова, виж: Кендерова, Ст. Османо-турски документи за

„Нюмуне чифлик“ (днес „Образцов чифлик“) край Русе. – В: Известие на държавните ар-
хиви, кн. 40, 1980, 159 – 170.
174 Виж по-долу, в дейността на касите, как се закупуват машините за стопанството и
каква е тяхната по-сетнешна съдба.

175 Топузов, П. Ив. Към въпроса за началото на земеделското образование в Бълга-
рия. – Селскостопанска наука, 1968, кн. 3, 57 – 67.

176 Той създава и т. нар. исляхханета. За тях виж: Дунав, II, 135, 18 дек. 1866 г., където
е публикуван „Законник за исляхханетата“.

177 Виж: Плетньов, Г. Пос. съч., 152 – 183; Димитров, А. Училището, прогресът и на-
ционалната революция. Българското училище през Възраждането. С., 1987, 203 – 218.

178 Виж: Димитров, А. Опити за денационализация на българското учебно дело през
50-те и 70-те години на XIX век и съпротивата срещу тях. – В: Българската нация през
Възраждането. С., 1980, 375 – 382; Карапетров, П. Мидхат паша и опитванието му да по-
турчи българските училища. – Българска сбирка, 1898, V, кн. 1, 56 – 63; Антонов, Н. По
въпроса за отоманизирането на българските училища. – В: Архив на Министерството
на народната просвета. Год. III, кн. IV, 1911, 22 – 64; Чакъров, Н. Борбата на нашия народ
Освен това се правят и опити за модернизация на занаятите. В Русе,

София, Търново, Тулча и Варна са основани шивашки работилници, всич-
ки чиновници са задължени да носят дрехи местно производство и др. ини-
циативи, които целят да осигурят по-добър пазар за местните занаятчий-
ски произведения. Не е забравена и търговията. Вилаетското управление
се опитва да създаде необходимите предпоставки за нейното съживяване.
На първо място, и както вече се спомена, Мидхат паша се справя с разбой-
ничеството, въвежда се единна метрична система, чрез „Дунав“ редовно се
информира за откриването на панаири и въобще се публикува информа-
ция, свързана с цени и търговия179.
Особено място в реформените мероприятия на дунавския валия зае-
мат и т. нар. „общополезни“ каси. Несъмнено те са част от общите усилия
за модернизация. Всъщност откриването на земеделски каси и тяхното
развитие са поставени сред най-добрите административни и икономи-
чески практики, както разбираме от „общите наставления за вилаетите“,
публикувани в „Дунав“ на 22 октомври 1872 г. Вестникът предава Член 8,
който гласи: Истинните средства за благосъстоянието на един велает са:
първо, жителите във велаета да са наслаждават с пълно доверие; второ,
да са пазят правата на населението; трето, данъците, които ся зимат
от жителите за императорското съкровище, да ся расхвърлят и събират
по един начин, каквото да ся недовреждат жителите (…); за по-лесното
приготовление на нуждния капитал за земледелието и търговията да ся
основат във всяко окръжие общеполезни градски каси и да ся умножават
капиталите на съществуващите; да ся отворят и умножат училищата
от всяки вид180. Какви са тези каси, как се създават и как функционират,
тези въпроси са обект на следващите страници на настоящата монография.
Историографията и касите
Преди това обаче ще представим проучванията, посветени на „общо-
полезните“ каси. Те са и много, и малко. Много, доколкото тези инстру-
менти се зараждат в крайно изследвано от историците време – периода на
османския Танзимат181, Българското възраждане182, а техният основател –
срещу опитите за превръщане на българските предосвобожденски училища в оръдия на

султанската власт. – В: Известия на Института по педагогика, 1954, кн. IV, 33 – 63.
179 Плетньов, Г. Пос. съч., 134 – 147.
180 Дунав, VIII, 722, 25 окт. 1872 г.
181 Davison, R. H. Reform in the Ottoman Empire, 1856 – 1876. Princeton, N.J., 1963;
Petrov, M. Tanzimat for the countryside: [...]; Gelvin, J. L. The Modern Middle East: A History.
Second Edition, Oxford University Press, 2008; Тафрова, М. Танзиматът, вилаетската ре-
форма и българите. Администрацията на Дунавския вилает (1864 – 1876). С., 2010.
182 Те „задължително“ се споменават в изследванията, посветени на икономиката на
българските земи по време на Възраждането. Пенчев, П. Стопанско развитие на българ-

Мидхат паша, също често е обект на научен интерес183. Или казано по друг
начин, касите почти винаги се споменават в изследванията, но без да са
нарочен обект на проучване.
Реално научната литература, посветена на тези кредитни институции
и/или на земеделския кредит, е изключително оскъдна. Да започнем от са-
мото начало. През 1899 г. излиза статия на Захари Стоянов за и земледелче-
ския кредит и земледелческите каси184. По-късно в 1910 г. „Периодическо
списание“ на Българското книжовно дружество публикува изследване на
Д. Калинов за земеделския кредит185. С тези проучвания започват науч-
ните разработки, посветени на тази институция. Две години по-сетне от
печат излиза и най-обемното съчинение, посветено на земеделския кредит
и негов автор е Ангел Даскалов. Изследването е с внушителен обем – общо
около 480 страници, от които на „общополезните“ каси са посветени при-
близително 150. Частта за тях е добре структурирана, авторът използва
значителен изворов материал и осветлява редица моменти от дейността на
институциите, начина на формиране на капитала, извършвани операции,
контрол, отчетност и т. н.186 Това ще се окаже и най-детайлното и аргумен-
тирано с източници изследване за период от около 60 години.
ските земи през епохата на Възраждането. [...], 223 – 248; Икономиката на България до

социалистическата революция. Ред. Любен Беров. С., 1989, с. 208; Косев, Д. Лекции по
нова българска история. С., 1951, с. 140; и много други.
183 В този смисъл почти всяко от цитираните вече изследвания, посветени на Мидхат
паша, съдържа и поне по няколко страници за „общополезните“ каси: Плетньов, Г. Мид-

хат паша..., 127 – 134; Бакърджиева, Т. На крачка през времето..., 47 – 49; и други.
184 Той обаче не се спира върху „общополезните“ каси, а разглежда институцията
след Освобождението. Стоянов, З. Земледелческият ни кредит и земледелческите каси. –

В: Списание на Българското икономическо дружество, 3, 1899, No 7, 295 – 303; No 10,
432 – 440; 4, 1900, No 8 – 9, 580 – 597.
185 Калинов, Д. Земеделското производство и земледелскиятъ кредитъ въ България
преди и след Освобождението. – В: Периодическо списание на Българското книжовно

дружество, 1910, 71, 756 – 852.
186 Даскалов, А. Земеделският кредит в България. Ч. I. С., 1912. Всъщност авторът
публикува част от монографията си още преди тази година на страниците на Списание

на Българското икономическо дружество, виж: Даскалов, А. Какви операции са извър-
швали земеделските каси до освободителната война (1864 – 1877 г.). – Списание на Бъл-
гарското икономическо дружество, 1910, 14, кн. 9 – 10, 666 – 681.
В следващите години излизат съчиненията на Н. Икономов187, Ц. Кара-

кунев188, Б. Янчулев189, И. Палазов190, Ст. Чилингиров191 и др.192, които не
надминават постигнатото от Ангел Даскалов и като цяло се концентират
върху дейността на касите след Освобождението. Впечатление правят ня-
кои тези на Чилингиров, който остро критикува предходните автори, за
позициите им по отношение на ролята на Мидхат паша за основаването на
институциите. Според него чрез касите той просто се е опитал да присвои
капиталите на българското население и да ги направи достъпни и за тур-
ците193. След Втората световна война единственото съчинение, посветено
специално на „общополезните“ каси, е на Мария Тодорова, излязло през
1972 г. и публикувано на страниците на „Исторически преглед“194. Това е и
една от първите научни публикации на Тодорова, но пък напълно профе-
сионална и приносна. Тази статия, въпреки скромния си обем от 20 стра-
ници, осветлява някои любопитни страни от начина на функциониране
на касите. Редица спорни въпроси, като например коя е първата открита
каса, кога започва да се събира първоначалният капитал и т. н., са разясне-
ни точно в това изследване. Заслуга на Мария Тодорова е и това, че тя обор-
ва твърдението на Чилингиров и посочва, че касите са „рожба“ на своето
време и на Мидхат паша195.
С това изследване като че ли нарочните проучвания, правени в българ-
ската историография, се изчерпват196. Струва ми се, че изворовият матери-
187 Икономов, Н. История на поземления (ипотеченъ) кредитъ. С., 1927.

188 Каракунев, Ц. Общополезните каси на Мидхат паша. – Кооперативно дело, 1937,
XI, 4, 283 – 291.
189 Янчулев, Б. Върху организацията на земеделския кредит в България. – В: Списа-
ние на Българското икономическо дружество, 1937, год. XXXVI, кн. 5 – 6, 265 – 293.
190 Палазов, Ил. Общополезните каси на Мидхат паша. – В: Списание на Съюза на
популярните банки, 1941, год. XX, кн. 8, 345 – 350. Виж и: Палазов, Ил. Земеделските каси
след Освобождението на България. – В: Списание на Съюза на популярните банки, 1941,
XX, кн. 10, 450 – 454.
191 Чилингиров, Ст. Мидхат паша и земеделските каси. С предговор от Ст. Фетвад-
жиев. С., 1942.

192 Юбилейна книга на Българската земеделска банка. 1864 – 1879 – 1904 – 1928. При-
нос към Българското народно съкровище. София. Държавна печатница, 1931.

193 Теза, която представихме по-горе. Чилингиров, Ст. Мидхат паша и земеделските
каси. С предговор от Ст. Фетваджиев. С., 1942, 39 – 41.

194 Тодорова, М. „Общополезните“ каси на Мидхат паша. – ИПр, 1972, кн. 5, 56 – 76.
195 Пак там, 58 – 59.
196 С риск да наподобя „глуповатия“ лекар, който според философа и икономист Насим
Талеп на база на незнанието прави диагноза, виж: Талеб, Н. Черният лебед: Въздействието
на слабовероятното в живота и на пазара. С., 2011, с. 102, ще напиша, че не ми е известно
научно изследване на сръбски изследовател по въпроса за земеделските каси, които се от-
криват от Мидхат паша. Иначе сръбските учени изследват темата за земеделския кредит
ал, достъпен на българските изследователи към това време, е бил разрабо-

тен в немалка степен и за реализирането на нови изследвания просто не
са били налични допълнителни извори. Вече след промените през 1989 г.,
след като българските учени имат свободен достъп до османския архив в
Истанбул, и особено след дигитализацията на част от материалите, съхра-
нявани в някои от библиотеките в Република Турция – дигитализирани са
голям брой салнамета, които не са били достъпни на българските изследо-
ватели, ситуацията около изворовата информация е различна. Разполага-
ме с нови данни, които ни дават възможност за конструиране на по-плътна
картина и особено за проследяване на по-дълги във времето тенденции.
Това оправдава изготвянето на ново изследване, посветено на тази кредит-
на институция, още една стъпка в посока на по-доброто ѝ познаване.
Преди да представя използваните тук извори, ще маркирам и проучва-
нията, извършвани по темата в Република Турция. Известно е, че турската
Земеделска банка (Ziraat Bankası) съществува и към момента, което е повод
за допълнителен интерес към ранната история на кредитната институция.
Така са публикувани някои съчинения, като това на Намък Зеки Арал,
които са посветени на 100-годишнината на банката197.
През 1984 г. в Одрин се провежда международен семинар, посветен
на Мидхат паша. Тук се изчита и впоследствие отпечатва изследването на
Сечил Акгюн198, който публикува по-пълния „Правилник“ за „общополез-
ните“ каси199. В същия сборник е публикувана и статия на Тевфик Гюран
по отношение на земеделския кредит в Османската империя, в която ав-
торът използва предимно непубликуван архивен материал и предава ни-
в миналото и в последните години доста публикации по темата направи икономистката

Драгана Гнятович. Виж: Gnjatović, D. Farming Crediting Cooperatives: The Earliest Institutions
for Financing Agricultural Development in Serbia. – Bankarstvo, 2010, 3 – 4, 14 – 35; Gnjatović, D.
Agricultural Loans Under The Jurisdiction of Serbian Laws at the Time of Creation of the Kingdom
of Serbs, Croats and Slovenes. – Bankarstvo, 2010, 5 – 6, 10 – 24; Gnjatović, D. The Second Task of
the Privileged Agrarian Bank: Crediting of Agrarian Cooperative Farming. – Bankarstvo, 2011,
5 – 6, 10 – 29; Обобщени в книгата: Gnjatović, D. Privileged Agrarian Bank – А Contribution to
the History of Agricultural Credit in Serbia 1836 – 1947. 2014.
197 Aral, N. Z. 1863 Yılı ve Etrafında Devletin Kredi ve Bankacılık Siyaseti. 100 Yıllik Teş-
kilatlı Zirai Kredi, T.C. Zirаat Bankası Yay. Ankara 1963; също и: Teşkilatlı Zirai Kredi Tarihi-
mize Toplu Bir Bakış. 100 Yıllık Teşkilatlı Zirai Kredi. T. C. Ziraat Bankası Yayınları. Ankara.
1963. Тези изследвания останаха недостъпни за мен.
198 Akgün, S. Midhat Paşa‘nın Kurduğu Memleket Sandıkları: Ziraat Bankası’nın Köke-
ni. – In: Uluslararası Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10 Mayıs 1984,
Ankara, 1886, 185 – 211.
199 Виж по-долу в текста. Правилникът е издаден на български език още през 1931 г.
в: Юбилейна книга на Българската земеделска банка. 1864 – 1879 – 1904 – 1928. Принос към

Българското народно съкровище. София. Държавна печатница, 1931, 283 – 289.
вата на лихвата, при които селските стопани могат да получат кредит200.

През следващите години излизат още две изследвания, които пряко засягат
темата – на Нуреттин Хазар, където акцентът пада върху по-сетнешната
история на банката201, и Хилми Баюр202. Могат да се споменат и други из-
следвания, които в някаква степен засягат историята на „общополезните“
каси203, както и общи библиографски публикации на историята на кредит-
ните институции и банковото дело в Османската империя204. Като цяло
проучвания не липсват, но реално малка част от тях са посветени конкрет-
но на „общополезните“ каси в началния период на тяхното съществуване.
Изворите
Стигаме до любимата за почти всички историци част на изследване-
то, посветена на използвания изворов материал. Ще подходим традицион-
но и ще разделим документалния масив на две части – домашен и чужд.
Домашни са използваните източници от български произход. Предимно
възрожденската българска преса (в това число някои материали от осман-
ски вестници, преведени и отпечатани на български език), но и спомени
на възрожденски дейци. Чуждите са болшинството – османотурски из-
точници, които са и гръбнакът на изследването. Почти всички таблици и
графики в текста са базирани на тази документация – публикувана или
непубликувана.
Да започнем с домашните източници. През 2006 г. Националната биб-
лиотека „Св. св. Кирил и Методий“ започна да дигитализира своето богат-
ство и достъпът до възрожденски и османски вестници, голям брой регис-
три и единични документи е напълно свободен през сайта на библиотека-
та205. Така посредством тези електронни ресурси, с оглед на по-доброто ос-
200 Güran, T. Osmanlı Imparatorluğu′nda Zirai Kredi Politikasının Gelişmesi, 1840 – 1910.
– In: Uluslararası Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10 Mayis 1984,
Ankara, 1886, 95 – 126.
201 Hazar, N. T.C. Ziraat Bankası (1863 – 1983). Ziraat Bankası Yayını. Ankara, 1986. Това
изследване остана недостъпно за мен.

202 Bayur, K. B. Ziraat Bankasının Kuruluşu Üzerine. Belgelerle Türk Tarihi Dergisi, 22,
1986.
203 Atasagun, S. Y. Türkiye Cumhuriyeti Ziraat Bankası (1888 – 1939). İstanbul, 1939; İlter,
Ş. Ziraat Bankası Dün-Bugün. Başnur Matbaası. Ankara, 1952; тези изследвания останаха
недостъпни за мен. Също и статията на Yüzgün, A. „Ziraat Bankası“. – In: Tanzimat’tan
Cumhuriyet’e Türkiye Ansiklopedisi, Cilt 3, İletişim Yayınları, İstanbul, 1985.
204 Статията на Хюсеин Ал: Al, H. Osmanlı Bankacılığı Üzerine Bir Kaynak Taraması. –
Türkiye Araştırmaları Literatür Dergisi, Cilt 1, Sayı 1, 2003, 171 – 188.

205 http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0038&n=&vis=. 04.03.
2016 г.
ветляване на темата, бяха проучени изцяло оцелелите към момента броеве

на вестник „Дунав“ (1865 – 1877, год. І – ХІІІ). Освен това бяха прегледани
и броеве на следните възрожденски вестници: „Век“ (1874 – 1876, г. І – ІІІ),
„Время“ (1865 – 1866, год. І), „Източно време“ („Левант таймс“) (1874 – 1877,
год. І – ІV), „Напредък“ (1874 – 1877, год. ІХ – ХІ), „Право“ (1869 – 1873,
год. ІІІ – ІV), „Съветник“ (1863 – 1870, год. І – ІІІ), „Цариградски вестник“
(1848 – 1862) и списание „Ступан“ (1874 – 1876, год. І – ІІІ). Те представят
гледната точка на интелектуалците в Османската империя по отношение
на икономическите проблеми, която може и да съвпада, но може и да е по-
различна от тази на османските власти.
Пак с цел да бъде дадена думата на съвременниците бяха прегледани и
спомените на някои възрожденски дейци: Тодор Икономов206, Никола Об-
ретенов207 и Захарий Стоянов208. Не може да се каже, че този тип източни-
ци са безспорни, но тази констатация впрочем важи за всички извори. Те
отразяват една доста субективна гледна точка. Въпреки това те бяха полез-
ни за осмислянето на проблема. В мемоарите на тези дейци касите или са
само споменати, или въобще отсъстват – но присъства техният създател –
Мидхат паша. Това беше полезно за мен, доколкото ме държеше по-здра-
во стъпил в историческата действителност. Мисля, че в изследването съм
успял да избягам от слабостта на повечето историци – да преекспонирам
проблема, който изследвам. Мемоаристите не са икономисти – и тях касите
не ги вълнуват, колкото големите проблеми като църковния въпрос или
Освобождението на България.
Другата голяма част документи са османотурските. Използвам публи-
кувани и непубликувани такива.
Огромната част от данните за капиталите на касите, чиновниците, ра-
ботили в тях – векили (представители на населението), кятиби (писари),
тахсилдари (събирачи на задължения) и други са извлечени от официал-
ните османски годишници, т. нар. салнамета (salname). Общо девет на брой
годишни книги: Tuna Vilayeti Salnamesi, 1285 senesi, 1 defa (1868/69 г.); Tuna
Vilayeti Salnamesi, 1286 senesi, 2 defa (1869/70 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1288
senesi, 4 defa (1871/72 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1289 senesi, 5 defa (1872/73 г.);
Tuna Vilayeti Salnamesi, 1290 senesi, 6 defa (1873/74 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi,
1291 senesi, 7 defa (1874/75 г.); Tuna Vilayeti Salname, 1292 senesi, 8 defa
(1875/76 г.); Salname Vilayet-i Tuna, 1293 senesi, 9 defa (1876/77 г.)209 и Salname
206 Тодор Икономов. Мемоари. Подбор и редакция Тончо Жечев. С., 1973.
207 Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С., 1983.
208 Стоянов, З. Записки по българските въстания. Разказ на очевидци 1870 – 1876.
Т. 1 – 3. „Български писател“, С., 1977.

209 Тези салнамета ми бяха предоставени от Маргарита Добрева от Института по
балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, за което ѝ

благодаря най-сърдечно, те са напълно достъпни и в интернет.
Vilayet-i Tuna, 1294 senesi, 10 defa (1877/78 г.)210. Тези източници са еднотипни

и лесни за работа. В началото започват с общи данни за административно-
то деление на Дунавския вилает, впоследствие каза по каза са представени
данни за административното ръководство, тук е поместена и информация
за „общополезната“ каса в съответната каза: чиновниците и капиталът на
касата. Понякога, след като се приключи изброяването на казите, се преда-
ва и обща таблица с капиталите на всички каси по кази, общо по санджа-
ци и обобщено за вилаета211. Поради факта, че често са допускани грешки,
съм избягвал да извършвам собствени калкулации – освен когато не са
извършвани преизчисления в проценти. Струва ми се излишно да правя
сложни изчисления, които може и да са коректни, но пък да са направени
с грешни цифри. Това ме подтикна да следвам следния принцип на работа.
Когато разглеждам на микрониво капиталите каза по каза, използвам да-
нните от салнаметата, които са за конкретната област. Когато пък разглеж-
дам обобщените данни по санджаци или за целия Дунавски вилает (т. е.
на макрониво) – използвам само обобщената информация от салнаметата.
Правя това, защото има малки или големи разлики в данните. Не е ясно
дали те са следствие на технически грешки при печатането на самите го-
дишници, или на умишлено или несъзнателно изопачаване. Разликите са
заобиколени по този начин, а това, че ги има, не е чак толкова плашещо. В
крайна сметка османците тепърва ще прохождат в точната статистика и в
случая данните са от „обучителния им период“. Така или иначе, ако няма-
ме доверие на конкретната информация за определена година, то в по-дъ-
лъг период от време данните са надеждни – те ни показват в необходимата
степен различните тенденции, свързани с размера на касовите капитали.
Използвани са и източници от Ориенталския отдел на Националната
библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На първо място, някои по-общи дан-
ни за състоянието на касите в Дунавския вилает, които да бъдат коректив на
информацията от салнаметата. Например общият баланс на „общополез-
ните“ каси по санджаци: Русе, София, Видин, Търново, Варна, Тулча за пе-
риода от 1 март 1289 до 28 февруари 1289 г. (13 март 1873 – 12 март 1874 г.)212.
Но също и баланси за различен период от време на каси в определени градо-
ве: например четиримесечни баланси на касата в Русе за 1289 г. (1873/74 г.)213;
210 Това салнаме е достъпно в електронната библиотека на IRCICA (Research Centre

for Islamic History, Art and Culture): http://e-library.ircica.org/media/2971. 04.03.2016 г.
211 Такива случаи имаме в салнаметата от: 1288 г. (1871/72 г.); 1289 г. (1872/73 г.), 1291 г.
(1874/75 г.), 1292 г. (1875/76 г.) и 1294 г. (1877/78 г.).

212 НБКМ, Ориенталски отдел, РС 58/5.
213 Става дума за три копия на идентични документи: НБКМ, Ориенталски отдел,
Ф. 112, а. е. 1357, РС 10/78 и РС 13/148.

баланс на „общополезната“ каса във Варна за периода от 20 март 1288 г.

(1 април 1872 г.) до 28 шубат 1288 г. (12 март 1873 г.)214; четиримесечни ба-
ланси на касата в Мангалия от 30 хазиран 1290 г. (12 юли 1874 г.)215, 28 шубат
1290 г. (12 март 1875 г.)216 и от 30 хазиран 1291 г. (12 юли 1875 г.)217, също и
един по-общ баланс за капиталите на касата в Мангалия от 23 нисан 1287 г.
(5 май 1871 г.)218; четиримесечен баланс на касата в Омуртаг от 28 февруари
1292 г. (12 март 1877 г.)219, друг баланс на капиталите на касата в Омуртаг
от 29 май 1292 г. (10 юни 1876 г.)220, също и шестмесечни баланси на касата
в Добрич от 26 тешрин-и еввел 1286 г. (7 ноември 1870 г.) и от 26 тешрин-и
еввел 1287 г. (7 ноември 1871 г.)221. Тези документи са полезни при сравне-
ние с другите източници на макро- и микрониво.
Прегледан е и непубликуван и недатиран регистър за заемателите на
касата в Добрич222, но данните от него се повтарят с публикуваните вече,
така че няма да бъдат използвани тук. Използван е обаче регистър с капи-
талите на селища от Добричката каза в земеделската каса, който е впис-
ван за периода от 6 август 1281 г. (18 август 1865 г.) до около 29 кануни-
и сани 1282 г. (10 февруари 1867 г.)223. Също и: регистър за капиталите на
селата от „общополезната“ каса на Омуртаг за периода 1281 (1865/66 г.) до
1292 г. (1876/77 г.)224; регистър на получените от селища в каза Ловеч капи-
тали (храни) в „общополезната“ каса от 7 хазиран 1285 г. (19 юни 1869 г.)225;
два регистъра за предадени зърнени храни на касата в Омуртаг от 1286 г.
(1870/71 г.)226 и от 6 рамазан 1290 г. (28 октомври 1873 г.)227. В монографията
се използва и дефтер за получени зърнени храни за касата в Мангалия за
периода от 1285 до 1286 г. (1869/70 – 1870/71 г.)228. Прегледан е и регистър
на длъжниците на касата в Омуртаг, който обаче е много разбъркан, с пов-
торения и информацията от него трудно може да се използва за научно
214 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 20, а. е. 597а.

215 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 24, а. е. 79.
217 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф 24, а. е. 21.
221 НБКМ, Ориенталски отдел, Тл 15/1.
223 На тези дати е отбелязвано, че са предавани капитали за „общополезната“ каса за
предходните години. Виж: НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 22, а. е. 548.

изследване229, проучен е и друг регистър за същия град, който е без дата и

в който са записани имената на служителите на „общополезната“ каса230.
Проучени са три главни книги (ana defteri) – две на касата в Търговище
и една на касата в Мангалия. Първият източник по погрешка е каталогизи-
ран за Шумен, но всъщност селищата, записани в него, са подведомствени
на каза Търговище. Регистърът е за 1286 г. (1870/71 г.) и включва имената на
лица, взели сума назаем от „общополезната“ каса в Търговище231. Други-
ят регистър от същия тип, отново за Търговище, включва заеми за 1291 г.
(1875/76 г.)232. Последният е за касата в Мангалия и обхваща записи от 24
март 1289 г. (5 април 1873 г.) до 17 май 1289 г. (29 май 1873 г.)233.
Използвани са и два „приходно-разходни“ регистъра, отново за Търго-
вище. Единият е за периода от 15 канун-и сани 1280 (27 януари 1865 г.) до
14 тешрин-и еввел 1282 (26 октомври 1866 г.)234, а другият – за периода от
30 тешрин-и еввел 1286 г. (11 ноември 1870 г.) до 30 теммуз 1287 г. (11 август
1871 г.)235. В тях се описват активите и пасивите на касата. В случая, понеже
информацията ще бъде статистически обработвана, са извлечени данните
само от графа „пасиви“ – тук се включват дадените заеми и други разходи.
Не са използвани данните от графа „активи“, в която са добавени очаква-
ните лихви, и т. н.
Статистически е обработен и друг регистър за Търговище, който пред-
ставлява един вид извлечение за по-продължителен период – от 22 август
1285 г. (3 септември 1869 г.) до 21 канун-и сани 1290 г. (2 февруари 1875 г.)236.
В изследването са въвлечени и други единични документи – нарежда-
ния, разписки и пусули и т. н., на общо вилаетско или локално равнище237.

231 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 121, а. е. 1542. Така например селища като Гиран
(или Герен, дн. кв. на гр. Търговище), Дербенд (дн. с. Пролаз), Вардун, Чауш (дн. с. Мето-
диево) и др. със сигурност попадат в каза Търговище. Виж: Tuna Vilayeti Salnamesi, 1290
senesi, 6 defa, 161 – 164. Регистърът включва заеми, дадени в периода от 7 август 1286 г. (19
август 1870 г.) до 25 канун-и еввел 1286 г. (6 януари 1871 г.).
232 НБКМ, Ориенталски отдел, Тл 12/11. Включващ заеми, дадени от „общополезната“
каса за периода от 1 юли 1291 г. (13 юли 1875 г.) до 24 февруари 1291 г. (7 март 1876 г.).
234 НБКМ, Ориенталски отдел, ТР 6/3, Инв. № 3755. Той е използван от Мария Тодо-
рова. Виж: Тодорова, М. „Общополезните каси“ [...], с. 63.

235 НБКМ, Ориенталски отдел, ТР 5/9.
236 НБКМ, Ориенталски отдел, КГ 44/4. Регистърът е използван от М. Тодорова. Виж:
Тодорова, М. Пос. съч., с. 70. Според изследователката това е „отчет за просрочени за-
еми“.
237 НБКМ, Ориенталски отдел, РС 60/13; Разписки от земеделската каса в Омуртаг
(1875 – 1877 г.) – Ф. 182, а. е. 1038, 1042, 1043; Квитанции за дългове към „общополезната“
Всички тези източници са прегледани и/или използвани, първо, за про-

верка на информацията от салнаметата, където е възможно да се правят
засечки, и второ, за поддръжка на общия гръбнак на данни – било за целия
Дунавския вилает или на ниско ниво.
За представяне на цените на селскостопанския инвентар се използват
данни от кадийските книги (наричани още сиджили (sicil))238 и вписваните
в тях наследствени описи239. Така статистиката с цените на воловете, кра-
вите, биволите, ралата, колите и т. н. се базира на информация от следните
сиджили: Добрички сиджили: R 44 (22 август 1872 – 1 юли 1877 г.) и R 45 (28
март 1864 – 23 юни 1871 г.); Русенски сиджили: R 28 (14 октомври 1863 – 6
ноември 1864 г.); R 32 (3 март 1873 – 11 януари 1874 г.); R 30 (24 февруари
1871 – 17 декември 1873 г.); R 33 (3 април 1874 – 26 август 1875 г.); R 34 (17
август 1875 – 23 юни 1877 г.) и R 31 (19 декември 1871 – 25 февруари 1873 г.),
и Видински сиджил: S 343 (15 декември 1865 – 01 юли 1870 г.)240.
каса в Мангалия (1874 – 1878 г.) – Ф. 24, а. е. 82 – 103; Разписки за получени суми от „общо-
полезната“ каса в Добрич (1866 – 1877 г.) – Ф. 22, а. е. 753 – 828.
238 За този тип регистри виж: Атанасов, Хр. В османската периферия: общество и
икономика във Видин и околността през XVIII век. С., 2008, 44 – 49 и цит. лит. Също след-
ните изследвания, направени въз основа на тези извори: Иванова, Св. Опис на осма-
нотурски сиджил R1 от град Русе от средата на XVII век, запазен в Ориенталския отдел
на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. С., 2000, Под печат; Иванова, Св.
Данъчното облагане на населението в българските градове и формирането на негови-
те институции (XVII – XVIII в.). – ИДА, 1993, 65, 67 – 98; Иванова, Св. Християнска и
мюсюлманска благотворителност по българските земи, XVI – XVIII в. (документи, участ-
ници, институции). – В: Дарителство и взаимопомощ в българското общество (XVI – на-
чалото на XX в.). Под ред. На Пл. Митев, С., 2003, 7 – 110; Иванова, Св. Мюсюлманки и
християнки пред кадийския съд в Румелия през XVIII в.: брачни проблеми. – ИПр, 1992,
кн. 10, 76 – 87; Градева, Р. Кадийският съд в българските земи, XV – XVIII век. – В: Бъл-
гарското общество, XV – XVIII век. Ред. М. Радева. София, 1999, 162 – 204; Градева, Р. За
правните компетенции на кадийския съд през XVII век. – ИПр, 1993, кн. 2, 98 – 120; Гра-
дева, Р. Война и мир по Долния Дунав. Видин в края на XVII и началото на XVIII век. – В:
Балканите между мира и войната XIV – XX век. – В: Сборник научни изследвания. С.,
2002, 84 – 114; и други.
239 За наследствения опис в османския му вариант на извор виж: Atanasov, H. Property
trends among the urban population of Rumelia in the 18th century as indicated by inheritance
inventories from Russe, Sofia and Vidin – a first glance. – Bulgarian Historical Review, Vol. 41,
Issue 3/4, 2013, 35 – 44. Тодоров, Н. Предговор. – В: Турски извори за българската история.
С., 1977, Т. VI, 13 – 14; Събев, Ор. Първото османско пътешествие в света на печатната
книга (1726 – 1746). – Нов поглед. С., 2004, 66 – 71; Тодорова, О. Жените в София през 70-
те години на XVII век (по данни от един регистър с наследствени описи). – ИПр, 1996, 52,
кн. 3, 5 – 6.
240 Сиджилите са достъпни на сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“: http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0038&n=&vis=/
04.03.2016 г.
Освен непубликувани османотурски източници използвам и голям

брой публикувани такива. Това са източниците, обнародвани от Стра-
шимир Димитров за Северозападна България241, както и публикуваните
от Христо Гандев и Гълъб Гълъбов – Извори за българската история, Т. V;
Турски извори за българската история, T. II. С., 1960. Използвани са след-
ните регистри за селата Пири Факъх и Ели бей: „Регистри за населението в
села от Добричката каза (1874 г.)“; „Регистри за мирийските земи на села от
Добричката каза (1874 г.)“; „Регистри за имотите в пълна собственост (мюлк)
на села от Добричката каза (1874 г.)“ и други242. Освен това за целите на из-
следването статистически са обработени и данните от следните дефтери на
„общополезната каса“ в Добрич: „Дневник, който показва дадените в заем
пари и пр. на земеделското население от „общополезната“ [земеделска] каса
на Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Варненски санджак“, „Регистър за за-
дълженията на населението от селата в Пазарджишката каза по отпусна-
тите му заеми от [земеделската] общополезна каса“ и „Регистър на Пазар-
джишката общополезна [земеделска] каса (1875 г.)“243.
Въобще използван е разнообразен изворов материал, който ни позво-
лява да очертаем както макрокартината на касите в Дунавския вилает, така
и да слезем на съвсем ниско микрониво и да видим в детайли как протича
дейността на тази институция и кой се възползва от нейните услуги. Дали
съм успял, ще оставя непредубеденият читател да реши244.
241 Димитров, Стр. Османски извори за историята на Добруджа и Северозападна

България. С., 1986. Данните за селата Пири Факъх и Ели бей.
242 Турски извори за българската история (ТИБИ), Т. II. С., 1960, 41 – 43; 93 – 98;
196 – 198; 245 – 249; 298 – 299; 307 – 309; 372 – 373; 407; 530 – 531; 546 – 547.

243 ТИБИ, Т. II. С., 1960, 563 – 7732; 732 – 764; 765 – 843.
244 Тук ще разясня, че всъщност доста претенциозното подзаглавие на моногорафи-
ята – „На базата на непубликувани информационни източници“ е добавено с цел да се

покаже, че изследването е базирано предимно на „новоиздирени архивни материали“.
Втора глава
КАСИТЕ В „ГОЛЯМАТА“ ИСТОРИЯ
СЪЗДАВАНЕ, УСТАВ, КАПИТАЛИ И

АДМИНИСТРИРАНЕ НА „ОБЩОПОЛЕЗНИТЕ“ КАСИ
Кога се създават касите?

Няма единно мнение сред изследователите за това, кога стартират
своята дейност земеделските каси и коя е първата от тях. Според Ангел
Даскалов институциите започават дейността си през 1863 г. със събира-
нето на капитали, а първа е касата в Пирот1. И по мнение на Н. Иконо-
мов касите се основават през 1863 г., като авторът също сочи за „пилотна“
касата в Пирот2. Ц. Каракунев пък пише, че касите са основани към 1862
година от валията на Дунавския вилает – Мидхат паша, който по едно
щастливо изключение за онова време е бил твърде напредничав човек3. Б.
Янчулев излага мнението, че институциите са основани през 1864 г., но
не се аргументира4, а според Ил. Палазов още в 1869 г. е било турнато
началото на земеделските каси (менафи сандъкъ)5. Единственото съчине-
ние сред българските публикации, в което се прилага в по-голяма степен
научен подход, за да се търси отговорът на въпросите кога се откриват
кредитните институции и коя е първата от тях, е изследването на Мария
Тодорова. Според авторката касите стартират дейността си през 1864 г., а
първа е касата в Лесковац6.
Далеч по-голямо единодушие се наблюдава след турските историци,
които посочават 1863 г. като годината, в която се откриват „общополез-
1 Даскалов, А. Земеделският кредит в България. Ч. I. С., 1912, с. 32.

2 Икономов, Н. История на поземления (ипотеченъ) кредитъ. С., 1927, 30 – 31.
3 Каракунев, Ц. Общополезните каси на Мидхат паша. – Кооперативно дело, 1937,
XI, 4, с. 285.
4 Янчулев, Б. Върху организацията на земеделския кредит в България. Списание
на Българското икономическо дружество, 1937, год. XXXVI, кн. 5 – 6, 265 – 267.

5 Палазов, Ил. Общополезните каси на Мидхат паша. – В: Списание на Съюза на
популярните банки, 1941, год. XX, кн. 8, с. 347.

6 Тодорова, М. „Общополезните“ каси на Мидхат паша. – ИПр, 1972, кн. 5, с. 60. Спо-
ред Тодорова касата в Лесковац е отворена на 25 юни 1280 г. (7 юли 1864 г.).

77
ните“ каси, а като град, в който те стартират дейността си, определят

Пирот7.
Ще уточня, че тук целта ми не е да оборвам твърдения или да руша ут-
върдени вече представи. Нямах историографската възможност да попадна
на документи, които да осветлят въпроса. Затова просто реших да подредя
хронологически вече известните податки и да видя какво ще се получи. Те
в случая очаквано подкрепиха тезата на Мария Тодорова.
Ясно е, че откриването на касите трябва да следва назначенията на
Мидхат паша, който, както споменахме, през 1861 г. е определен за упра-
вител на Нишкия еялет, а през октомври 1864 г. вече е валия на Дунавския
вилает. Податки за това, от кога започват да функционират касите, имаме
от вестник „Дунав“. Проблемът е, че те са непоследователни и изпълнени
с грешки. Тук ще ги посочим и ще се опитаме да наредим хронологически
фактологията, с която разполагаме.
На 3 март 1865 г., т. е. в първия си брой, „Дунав“ публикува сведение,
че вече са започнали дейност земеделските каси в някои градове: За да се
улесни и умножи капиталът на земеделците и на занаятчиите в сичката
провинция, реши се да се основат каси за заем. Капиталът на тия каси е
съставен само от един половин данък, турен на страна от селяните нав
сякъде, където жетвата е спорна. На тоя час тия каси вече фанаха да ра-
ботят в Русчук (канцеларията е на „Шапчи хан“), в Ески Джумая (Търго-
вище), в Ниш, в Шар-Кую (Пирот) и в Лесковец. Лихвата на това заведение
за кредит ще бъде един на стоте; сиреч законната лихва 12 на стоте за
година. Очевидно е, че това е противно на интересите на файдаджиите,
които с лихва 3 – 4 – 5 и даже по-много на стоте за месец, сиреч 36, 48, 60 и
даже по-много на стоте за година, съсипват сиромашките селяни8.
На 19 май 1865 г. „Дунав“, съобщава, че „и в Силистра и Търново каси-
те са отворили и земледелците зафанали да земат назаем пари от тях.
Капиталът на Силистренската каса състои по-много от двеста хиляди
грошове. Капиталът на търновската каса досега достигнал около шейсет-
седемдесет хиляди грошове9.
7 Akgün, S. Midhat Paşa’nın Kurduğu Memleket Sandıkları: Ziraat Bankası’nın Kökeni. –
In: Uluslararası Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10 Mayıs 1984, An-
kara, 1886, 190 – 191; Güran, T. Osmanlı Imparatorluğu′nda Zirai Kredi Politikasının Gelişme-
si, 1840 – 1910. – In: Uluslararasi Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10
Mayis 1984, Ankara, 1886, s., 116; Bayur, K. B. Ziraat Bankasının Kuruluşu Üzerine. Belge-
lerle Türk Tarihi Dergisi, 22, 1986, s., 52. В годишния доклад на Ziraat bankası от 2013 г. се
посочва 20 ноем. 1863 г. като дата на отваряне на първата каса в Пирот, виж: http://www.
ziraat.com.tr/web/tr/index.html (24.03.2016 г.).
8 Дунав, I, 1, 3 март 1865 г.
9 Дунав, I, 12, 19 май 1865 г.; според Таблица № 14 касата в Търново е отворена на 21
април 1864 г. (очевидно грешка), а тази в Силистра – на 13 май 1865 г., което е вероятно.
Втора глава • Касите в „голямата“ история 79
По-късно, на 7 юли 1865 г., отново „Дунав“ информира, че и във Видин-

ския санджак са отворени „общополезни“ каси: Парите, които се нами-
рат в касата на Врачанската каза, са два юка и осемдесет и осем хиляди и
толкос грошове: на Ломската каза, един юк и деветнайсет хиляди и толкос
гроша, а на Адлийската каза, два юка и петдесет и шест хиляди и толкос
грошове. Известяват от местата, че тия каси зафанали да дават назаем
пари и че с продажбата на останалото жито капиталът на тия каси ес-
тествено ще се умножи10.
Седмица по-сетне, на 14 юли 1865 г., вестникът информира и за отва-
ряне на каса в Плевен: Плевенската каса, и тя се отворила сега и фанала
да заема пари на жителите11, а впоследствие отново „Дунав“ известява, в
брой от 19 януари 1866 г., че е създадена земеделска каса в Златица: Сега се
известяваме от Златица, че и в тая каза за обща полза се съставя градска
каса с капитал от 156, 242 гроша12.
Пак от „Дунав“ (26 януари 1866 г.) узнаваме, че е отворена каса в Кюс-
тендил: Едно писмо от София ни известява, че се е отворила общополезна
каса в Кюстендилската каза13.
Междувременно вестникът започва да публикува списъци на касите
по санджаци и техните капитали. На 16 февруари 1866 г. са публикувани
капиталите на касите в Русенския (Русе, Разград, Силистра, Плевен, Шу-
мен, Никопол, Търговище, Свищов) и Видинския (Видин и Кула, Лом, Оря-
хово, Враца, Берковица) санджаци14. Месец по-късно (на 16 март 1866 г.)
са обнародвани и сметките на Търновския санджак за касите в Търново,
Ловеч, Севлиево, Габрово и Омуртаг и на Софийския санджак – за каси-
те в София, Кюстендил, Самоков, Дупница, Радомир, Златица, Ихтиман15.
Още месец по-сетне (17 април 1866 г.) следват и сметките на Нишки (Пирот,
Враня, Лесковац, Ниш, Прокупле, Трън) и Варненски (Варна, Мангалия,
Провадия, Добрич и Балчик)16.
В броя от 28 септември 1866 г. „Дунав“ отново информира за отваря-
нето на касите в Софийски санджак и ги изброява: С парите, които про-
10 Дунав, I, 19, 7 юли 1865 г.; Според Таблица № 14 касите отварят както следва: Вра-
чанската – 27 май 1865 г.; Ломската – 13 юни 1864 г. (очевидно грешка); Видинската – 2 авг.
1865 г., отново грешка.
11 Дунав, I, 20, 14 юли 1865 г.; според Таблица № 14 касата е отворена на 6 април 1865 г.
12 Дунав, I, 47, 19 ян. 1866 г.; според Таблица № 14 касата е отворена на 13 декември
1865 г.
13 Дунав, I, 48, 26 ян. 1866 г.; според Таблица № 14 касата е отворена на 27 ноември
1865 г.
14 Дунав, I, 51, 16 февр. 1866 г.
15 Дунав, II, 57, 16 март 1866 г.
16 Дунав, II, 65, 17 апр. 1866 г.
излязоха от разните посеяни сеидби на жителите от Софийската каза,

отвори се градска общополезна каса (...) също и в Кюстендилската каза се
отвори общополезна каса (...) В Радомир се отвори общополезната градска
каса (...) В Златица се отвори общополезната градска каса17.
В началото на октомври 1866 г. „Дунав“ „известява“, пак с голямо закъс-
нение, и то след като е публикувал капиталите в предишен брой, за учредя-
ване на каси в Самоков18 и Дупница19.
От 24 май 1867 г. „Дунав“ започва да публикува отново списъци с каси-
те и техните капитали към началото на финансовата 1283 г. (1867/68 г.). Така
в продължение на няколко броя вестникът изброява касите, като предава
и датата на учредяването на отделните институции във всеки казалийски
център20. Това всъщност е основният източник, който се използва от из-
следователите, когато те се опитват да наредят пъзела около точното нача-
ло на „общополезните“ каси21. Тук предаваме таблица с данните за датите
на отварянето на касите така, както се срещат в „Дунав“, без да коригираме
грешките, а само ги посочваме в бележки.
Таблица № 14. Датите на отваряне на земеделските каси

според вестник „Дунав“22
Дата по християн- Дата по финансо- Административна

ския календар вата година единица
21 април 1864 г. 9 април 1280 г. Търновска каза1*
13 юни 1864 г. 1 юни 1280 г. Ломска каза2*
10 януари 1865 г. 29 декември 1280 г. Нишка каза
13 януари 1865 1 януари 1280 Русенска каза
13 февруари 1865 г. 1 февруари 1280 г. Пиротска каза
13 март 1865 г. 1 март 1281 г. Трънска каза
17 Дунав, II, 112, 28 септ. 1866 г. – очевидно доста закъсняла информация, като се има
предвид, че вестникът публикува капиталите на тези каси преди това, а според Таблица
№ 14 касите са създадени, както следва: Кюстендилската – 27 ноември 1865 г.; Софийска-
та – 6 декември 1865 г.; Златишката – 13 декември 1865 г.; Радомирската – 12 януари 1866 г.
18 Според Таблица № 14 отворена на 5 март 1866 г.
19 Дунав, II, 113, 2 окт. 1866 г.; според Таблица № 14 касата в Дупница е създадена на
13 февр. 1866 г.
20 Датите с основаването на касите са дадени в следните броеве: Дунав, II, 177, 24 май
1867 г. (12 май 1283 г.); Дунав, II, 178, 28 май 1867 г.; Дунав, II, 179, 31 май 1867 г.; Дунав, II,
180, 4 юни 1867 г.; Дунав, II, 181, 7 юни 1867 г.; Дунав, II, 182, 11 юни 1867 г. (30 май 1283 г.).
21 Виж: Тодорова, М. Пос. съч., с. 60.
22 Виж: Дунав, II, 177, 24 май 1867 г. (12 май 1283 г.); Дунав, II, 178, 28 май 1867 г.; Ду-
нав, II, 179, 31 май 1867 г.; Дунав, II, 180, 4 юни 1867 г.; Дунав, II, 181, 7 юни 1867 г.; Дунав, II,
182, 11 юни 1867 г. (30 май 1283 г.).
6 април 1865 г. 25 март 1281 г. Плевенската каза

27 април 1865 г. 15 април 1281 г. Ловчанска каза
2 май 1865 г. 20 април 1281 г. Варненска каза с Козлуджа нахия
13 май 1865 г. 1 май 1281 г. Силистренска каза
27 май 1865 г. 15 май 1281 г. Врачанската каза
29 май 1865 г. 17 май 1281 г. Шуменска каза
29 май 1865 г. 17 май 1281 г. Провадийска каза
30 май 1865 г. 18 май 1281 г. Разградска каза
30 май 1865 г. 18 май 1281 г. Габровска каза
7 юни 1865 г. 26 май 1281 г. Балчишка каза
27 юни 1865 г. 15 юни 1281 г. Севлиевска каза
7 юли 1865 г. 25 юни 1281 г. каза Лесковац3*
19 юли 1865 г. 24 сефер 1285 г.4* Никополската каза
2 август 1865 г. 21 юли 1281 г. Видинска и адлийска каза (Кула)
13 август 1865 г. 1 август 1281 г. Добричка каза
13 август 1865 г. 1 август 1281 г. Враненска каза
21 август 1865 г. 9 август 1281 г. Прокупле каза
13 септември 1865 г. 1 септември 1281 г. каза Омуртаг
25 септември 1865 г. 13 септември 1281 г. Оряхово каза
1 октомври 1865 г. 19 септември 1281 г. Берковска каза
27 ноември 1865 г. 15 ноември 1281 г. Кюстендилска каза
6 декември 1865 г. 24 ноември 1281 г. Софийска каза
13 декември 1865 г. 1 декември 1281 г. Златишка каза
12 януари 1866 г. 31 декември 1281 г. Радомирска каза
13 февруари 1866 г. 1 февруари 1281 г. Дупничанска каза
13 февруари 1866 г. 1 февруари 1281 г. Търговище каза5*
5 март 1866 г. 21 февруари 1281 г. Самоковска каза
27 март 1866 г. 15 март 1282 г. каза Ботевград
13 април 1866 г. 1 април 1282 г. Свищовска каза
13 май 1866 г. 1 май 1282 г. каза Белоградчик
10 декември 1866 г. 28 ноември 1282 г. каза Тутракан
22 декември 1866 10 декември 1282 г. Мангалия каза
27 декември 1866 г. 15 декември 1282 г. Ихтиманска каза6*
1* Според Мария Тодорова трябва да се приеме 1281 г. (1865/66 г.) за касите в Тър-
новския и Ломския санджак. Освен това, както забелязва авторката, с това се избягва
невероятният факт, че касите в двата града са започнали дейност преди идването на
Мидхат паша в Дунавския вилает през октомври 1864 г. Тодорова, М. Пос. съч., с. 60.
2* Виж предходната бележка.
3* Според Мария Тодорова касата е отворена на 25 юни 1280 г. (7 юли 1864 г.). Тодо-
рова, М. Пос. съч., с. 60.

4* Това е година, дадена по Хиджра.
5* Според Мария Тодорова касата е основана на 1 февруари 1280 г. (13 февр. 1865 г.); а
във вестника е допусната грешка. Виж Тодорова, М. Пос. съч., с. 60. Виж и: НБКМ, Ори-
енталски отдел, Тр 6/3. Първата дата в регистъра на „общополезната“ каса от града е 15
канун-и сани 1280 г. (27 януари 1865 г.). Т. е. вероятно това е датата, в която отваря касата.
6* Според Тодорова тук има печатна грешка и годината е 1281 г., т. е. 27 дек. 1865 г., за
която са публикувани приходните сметки за касата в Ихтиман и във в. Дунав, II, 57, 16
март 1866 г. Виж Тодорова, М. Пос. съч., с. 60.
Да обобщим данните. Очевидно касите в Нишки санджак стартират

първи. Тук ще се съглася с мнението на М. Тодорова, че първа е отворена
касата в Лесковац, впоследствие касите в Ниш, Русе и Пирот. Капиталите
за касите в Нишкия санджак са събирани още от 1863 г., за да могат те да
започнат своята дейност през лятото на 1864 г. и началото на 1865 г. Според
устни сведения, които използва Ангел Даскалов, като управител на Ниш-
кия еялет (1861 – 1864 г.), Мидхат паша е имал намерение да отвори каси, но
понеже е нямал наличен капитал, той е започнал да събира по „10 % върху
десятъка в района“ и е трябвало известно време, за да се натрупа първона-
чалният паричен актив. Изглежда, тази практика е прилагана по-сетне в
Дунавския вилает и е сработила по-бързо.
Така след назначението на Мидхат паша за валия на Дунавския вилает
през октомври 1864 г. много експедитивно (месеците ноември и декември)
се събира извънреден налог върху реколтата и през януари 1865 г. касата в
Русенската каза започва своята дейност. Прочее това е напълно възможно
да се случи чрез системата на илтизама. Допълнителното облагане, в раз-
мер на определен процент върху десятъка, вероятно се е предложило на
търг и впоследствие получената сума е използвана за първоначален капи-
тал, а пък спечелилият търга си е събирал допълнително сумите от селски-
те производители. Така че заключенията на Мария Тодорова ми се струват
резонни и ще останат такива поне докато не се появят нови факти и доку-
менти да ги оборят или пък потвърдят.
Устройството на касите
На 14 април 1865 г. излиза брой седми на вестник „Дунав“. С него печат-
ният орган започва в няколко последващи издания да обнародва „Закон-
ник за начина на нарежданието на градските каси“ – съдържащ 20 члена.
Това вероятно е окончателната му версия, публикувана във вестника след
одобрението от Високата порта. Самият законник е подготвен във вилает-
ския център Русе и впоследствие е изпратен за утвърждаване. Разполагаме
с една версия, изготвена преди 21 януари 1865 г., вероятно в края на 1864 г.23
23
BBOA, I DH 533/36970, 1 – 4. Благодаря сърдечно на Орлин Събев, който ми пре-
достави електронно копие на документа.
По принцип тя не се различава съществено от обнародвания във вестник

„Дунав“ „Законник“ по смисъл и съдържание, поради което не считам за
нужно да я публикувам тук. Освен това е наличен и „Правилник за уреж-
дането на околийските каси, управлението на капитала им и разнасянето
му с цел полезна“ от 23 ребиюлеввел 1284 г. (25 юли 1867 г.)24, който като
цяло е също много подобен на публикувания във вестник „Дунав“ „Закон-
ник“. Там, където има по-съществени различия, те са посочени по-долу в
текста. Всъщност най-съществената разлика е след Член 20, защото по-къс-
ният „Правилник“ съдържа общо 29 члена. Последните девет члена са един
вид регламентиране на счетоводството на касите и по всяка вероятност са
изготвени допълнително, с оглед желанието да се води по-стриктно касо-
вата документация.
Какво определя „Законникът“?25 За начало Член 1 регулира начина, по
който се събира капиталът за отварянето на всяка една каса в казалийския
център – от парите, натрупани от продажбата на селскостопански произве-
дения. Добавя се, че средствата, събрани по този начин, са собственост на
самите земеделски производители и техен капитал26.
Във връзка с продажбата на тези селскостопански излишъци се опре-
деля, че храните ще се продават от по предните хора и чрез ония, които
разбират от дума, за да може да се подсигури продажбата на земеделските
произведения на по-високи цени, за което се предвижда и помощ от пра-
вителството (Член 2-ри)27.
24 Текстът на Правилника е публикуван в: Юбилейна книга на Българската земедел-

ска банка. 1864 – 1879 – 1904 – 1928. Принос към Българското народно съкровище. София,
Държавна печатница, 1931, 283 – 289; Текстът на същия Правилник е обнародван и от:
Akgün, S. Midhat Paşa’nın Kurduğu Memleket Sandıkları: Ziraat Bankası’nın Kökeni. – In:
Uluslararası Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10 Mayıs 1984, Ankara,
1986, 202 – 211. Според Акгюн документът носи дата 17 ребиюлеввел 1284 (19 юли 1867 г.)
или има шест дена разлика от публикувания в „Юбилейната книга“, вер. става въпрос за
техническа грешка.
25 Описанието и коментарът по-долу ще следват публикувания във вестник „Дунав“
„Законник“, първо, защото той е по-ранен, и второ, защото няма съществена разлика с
по-сетне изготвения „Правилник“. Където има такава, тя ще бъде посочена. Членовете
от 21-и до 29-и ще се разгледат на база на публикацията им в „Юбилейната книга на Бъл-
гарската земеделска банка...“, 285 – 286. Текстът от „Дунав“, може да се прочете и в: Бакър-
джиева, Т. Подбрани извори за историята на град Русе и русенския край (II – XIX в.). Т. 1,
Русе, 1999, 144 – 148; където е публикуван като: „Проектоустав за образуването и управле-
нието на обществените спомагателни каси и за употребата на техните печалби“.
26 Дунав, I, 7, 14 апр. 1865 г.; Юбилейна книга на Българската земеделска банка...,
с. 283.
27 Дунав, I, 7, 14 апр. 1865 г.; Юбилейна книга..., с. 283.
Член 3 и 4 регламентират предаването на парите след продажбата на

продукцията на съхранение в правителствените каси по казалийските
центрове, срещу което се издава разписка за предоставената сума28.
Член 5 регламентира отварянето на самите каси да става, след като су-
мата на първоначалния капитал достигне 20 000 гроша29.
Член 6 определя и избора на четирима души – векили (двама мюсюл-
мани и двама християни, ако в казалийския център няма християни, то
само четирима мюсюлмани), които да надзирават дейността на касите. Оп-
ределят се условията, на които да отговарят помещенията, в които следва
да се съхраняват капиталите, и се разпорежда да бъде закупена желязна
каса, в която да се съхраняват самите средства30.
Член 7 регламентира „работния ден“ на кредитните институции. Оп-
ределено е, че касите ще отварят в пазарния ден на всеки един от казалийс
ките градове. При изключителни случаи се дава възможност за отваряне
на касата при разрешение на правителството (местния представител на
властта), при присъствието на векилите и другите служители на институ-
цията31.
Член 8 посочва и отговорностите на писаря на касата32. Тук има разли-
ка между публикуваното в „Законника“ и по-късния „Правилник“. Първо-
начално се предвижда да има по един писар за турски и за български (според
„Законника), но впоследствие това условие, за писар на български, отпада
(не го намираме в „Правилника“). Освен това „Правилникът“ от 1867 г. е
по-детайлен и определя възнаграждението на писарите: За възнагражде-
нието на тези лица, освен принадлежащата на касата лихва от заемите,
които ще дава тя, ще се взимат за вписване (кайдие) пет % (5), еднаж само,
върху заеми от 100 до 1,000 гроша, пет на хиляда върху заеми от 1,000 до

30 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.; Юбилейна книга..., с. 283. Препоръчва се касата да се
помещава в някое каменно здание или правителствено учреждение, под надзора на служ-
бите за сигурност. Известно е например, че касата в Русе се е помещавала в Шапчиоглу
хан, намиращ се на днешната русенска улица „Цар Самуил“. Виж: Бакърджиева, Т., Ст.
Йорданов. Русе. Пространство и история (края на XIV в. – 70-те години на XIX в.). Градо-
устройство. Инфраструктура. Обекти. Русе, 2001, с. 114. За касата във Варна е построено
специално здание: Известяват ни от Варна, че в тоя град захванало да ся прави едно гев-
гирено и здраво място, в което да ся държи общополезната градска каса, и да пребивават
нейните чиновници. Виж: Дунав, III, 174, 14 май 1867 г. Касата в Добрич пък се е намирала
извън града: на открито място близо до градина и до казино. Виж: Дунав, V, 399, 3 авг.
1869 г.
32 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
10,000 гроша и две и половина на хиляда върху заеми от 10,000 до 100,000

гроша, когато се заема, и тези количества ще се дават на лицето, което
ще служи като секретар33.
Регламентирани са и действията на векилите в пазарните дни – проце-
дурата по отварянето на касата, нейната дейност в съответния ден и затва-
рянето ѝ в края на деня (Чл. 9)34.
Член 10 определя размера на лихвата – 1 % на месец35; условията на зае-
ма – поръчител, залог, или и двете; и съответно срока – не по-кратък от три
месеца и не по-дълъг от една година36.
Членове 11, 12 и 13 определят критериите, на които трябва да отгова-
рят поръчителите и залога, както и действията, които се извършват от тях
или по отношение на тях (прибиране на документи за собственост, печат
и подпис за поръчителите и т. н.) – касата се застрахова срещу евентуално
невръщане на парите37.
Член 14 описва много точно процедурата по регистрирането на заема.
Предвидено е, за да се избегнат всякакви възможности за грешки, на за-
емателя да се дава квитанция (pusula), съдържащa точни данни за самия
заем – място, време, размер на кредита и т. н.38
Изрично е посочено, че монетите, в които ще бъдат давани и вземани
суми от касите, ще се изчисляват съобразно официалния курс (Чл. 15). По
отношение на метала, от който са направени монетите, се допуска те да
бъдат само златни или сребърни39.
Шестнадесети член забранява изрично предсрочното погасяване на за-
ема. Такова се допуска само ако бъде изплатена цялата сума плюс изчисле-
ната лихва до датата на падежа. Освен това се регламентира подновяване
на срока на заема само ако бъде изплатена лихвата40.
Член 17 описва подробно и действията, които следва да се предпри-
емат, в случай че длъжникът закъснее с връщането на заетата сума след
датата на падежа. Детайлно се описва процедурата по даване на отсрочка
и следващо евентуално продаване на залога или временно използване на
заложените имоти, в случай че заемът не е погасен41.
33 Юбилейна книга..., с. 283.

34 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.; Юбилейна книга..., 283 – 284.
35 Има се предвид „проста“ лихва – 1 % на месец, или 12 % годишно; така при заем
от 100 гроша за месец лихвата е равна на 1 грош, а за година – 12 гроша. По-сетне, когато
лихвата се намаля на 9 % годишно, при заем от 100 гроша месечната лихва се изчислява
на 30 пари. Един грош е равен на 40 пари.
Предвижда се и ежегодна ревизия на балансите на касовите сметки,

която следва да се извършва всеки Димитровден в присъствието на прави-
телствени администратори, представители на съда, служители на касите и
други първенци от населението (Чл. 18)42.
Изключително интересен е член 19, който регламентира за какво ще се
използва печалбата от лихвата на касите. Според „Законника“, публикуван
във вестник „Дунав“: Печалбата, която остава от лихвата на капита-
ла от градските каси, ще се харчи, за да посреща масрафите на училища-
та, на калдаръмите, чешмите и на мостовете. Освен за тия четири вида
благотворителни работи, не е позволено печалбата да се харчи за друго43.
Този член по същество морално легитимира касите, доколкото, както спо-
менахме, печалбата от лихвата, която попада под религиозна забрана като
противоречаща на нормите на исляма, следва да се използва поне за някак-
во „богоугодно дело“. В крайна сметка, както спомена на една своя лекция
в София известният турски историк Шевкет Памук, подхожда се с оглед
на логиката, че ако нещо е „полезно за хората, то е добро и за Господ“44. В
случая се търси и морално обезпечаване на дейността на касите с оглед на
ислямската религия. Изрично се добавя, че следва да се избягва всякакъв
опит за измама, и че правителството ще съблюдава за спазването на това
правило – печалбата от лихвата на самите каси да се използва само по ре-
гламентираното предназначение45.
Член 20 определя и начина на заплащане на някои възнаграждения,
свързани с работата по касите, както и за посрещане на консумативи, пак
с оглед на нормалното протичане на дейността на тези кредитни институ-
ции. Посочва се, че те ще бъдат обезпечавани от печалбата на касите46.
Вече се спомена, че в „Правилникът“ от 1867 г. има добавени допълни-
телни девет члена, които очевидно са дописани впоследствие с цел изгот-
вяне на стрикна регистрация на всички приходи и разходи. Така се офор-
мя „нов раздел“, който не фигурира в публикувания от вестник „Дунав“
„Законник“, и е озаглавен: Някои наставления относително държанието
регистрите, в които според изработения образец ще се записват капита-
лът, лихвите и разноските на околийските каси47.
Тук се описва подробно начинът на водене на финансовите регистри на
всяка една каса. Графа по графа са определени различните вписвания, като

43 Дунав, I, 10, 5 май 1865 г.
44 Лекцията се проведе през 2002 г., а цититатът е „по памет“.
45 Дунав, I, 10, 5 май 1865 г.; Юбилейна книга..., с. 285.
46 Дунав, I, 10, 5 май 1865 г.; Юбилейна книга..., с. 285.
целта е максимално точна, прецизна и ясна финансова документация48 и

да се пресекат възможности за злоупотреби: в случай на внезапна проверка
трябва лицето, на което е възложено управлението на касата, да знае, че
извиненията: „това не съм още записал“, „другото щях да запиша“ и прочее,
не ще бъдат приети и че трябва да изпълнява точно длъжностите си49, а
Член 29 завършва по следния начин: При това напомнюва се на надлежни-
те лица, че остъргвания и заличавания в тефтерите и другите книжа не
се позволяват50.
Интересно е и подробното описание на процедурата при взимане на
средства от печалбата на касите за посрещане на „общополезни“ нужди,
което, както се спомена, ако не законово, то поне от гледна точка на ре-
лигиозната етика оправдава функционирането на кредитната институ-
ция: Като премине една година и към капитала на всяко село се прибави и
частта му от ползата на лихвите, ако некое село би пожелало да разнесе
от частта на печалбата си за общополезна и благотворителна цел пари –
като за мост, училище и други, и според статия 19 заявлението му в тоя
смисъл бъде прието, то когато ще му се предадат парите, които се намери
за удобно да му се отпуснат, ще се взима от него особена разписка с подроб-
но съдържание, която ще се присъединява към заявлението му.51 Т. е. пак се
предвижда добро документиране на всяко действие, свързано с капитали-
те. Целта е ясна – да няма възможности за злоупотреби. Те обаче така или
иначе са били извършвани, но за това по-нататък.
Капитали и лихви
За да започнат да функционират кредитните институции, както видя-
хме, е необходим първоначален капитал от 20 000 гроша. Как се натрупва
този капитал? Началото е поставено чрез един вид данък, с който са обло-
жени селяните. Още първият брой на „Дунав“ известява: Капиталът на
тия каси е съставен само от един половин данък турен настрана от се-
ляните навсякъде, където жетвата е спорна52. Според Мария Тодорова
става въпрос за налог в размер на 5 % от годишната реколта, който е събран
още през есента на 1864 г., за да могат някои от касите да стартират своята
дейност53. Впоследствие тази практика се променя и според „Законника“,
48 Пак там, 285 – 286.

49 Пак там, с. 286.
50 Пак там, с. 286.
51 Пак там, с. 286.
52 Дунав, I, 1, 3 март, 1865 г.
53 Тодорова, М. „Общополезните каси“..., с. 62; Според Г. Плетньов, допълнителният
налог е бил в размер от 4 %. Виж: Плетньов, Г. Мидхат паша и управлението на Дунав-
публикуван в следващите броеве на „Дунав“, селяните са задължени да

засеят върху свободни земи определени култури, като добитата по-късно
реколта се продава54. Получените средства се вливат в капитала на каси-
те, ако вече има наличен такъв. Впрочем и двете форми на събирането на
капитал присъстват едновременно – разработване на нарочни земи и/или
данъчна добавка – в зависимост от това, дали дадено селище има свободни
парцели за обработване, или поземленият фонд е овладян напълно и няма
празна земя. Две години след публикуването на „Законника“, през октом-
ври 1867 г., „Дунав“ съобщава, че капиталът на касите ще продължава да се
натрупва не както до този момент от част от дохода на селските стопани,
а да не би ся видяла една тежест за селяните от това нещо преминалата
година, се решава върху запустели земи да бъде засято семе – жито и царе-
вица, което е било раздадено на селяните, и от реколтата на тези парцели
да продължи попълването на капиталите на касите: защото тоя капитал
не е доволен, за да отговаря напълне на селските нуждности, решено е това
правило да следва още няколко години, докогато капиталът им достигне
до една задоволителна степен55. Същата информация „Дунав“ публикува
няколко дена по-късно, когато се съобщава, че за сметка на общеполезни-
те каси, които се основаха в началото на съставлението на велаета, пре-
миналата година жителите във всяка каза посяха някакви си произведе-
ния, чрез които капиталът на речените каси се въскачи до 28, 000 кесии56.
Че едновременно се засяват парцели или се събира нарочен налог, личи
от друга публикация в „Дунав“, от 3 октомври 1871 г., където четем: според
системата, която се следваше досега, във всяко село, макар и да ся отделя-
ше по едно място, което ся посяваше за сметка на общополезните градски
каси, но в повечето села, като няма праздно място, занапред да ся зима по
едно кило Цариградско от всеки чифт57.
ския вилает. В. Търново, 1994, с. 127. Виж и: Положението на българския народ под турско
робство. Документи и материали. Съставител и редактор Н. Тодоров. С., 1953, с. 273.
54 Отново от „Дунав“ разбираме, че продажбата се извършва на търг: Житата, кои-
то принадлежат на общополезните каси в окръжията на Русенския санджак, са извадени

на мезад (т. е. търг, бр. Х.А.) и ще ся продадат със следующите условия. Виж: Дунав, IX,
834, 12 дек. 1873 г. Това предполага възможност за продажби на потенциално най-високи
цени при появяване на платежоспособен купувач, с интерес към определени произведе-
ния: ся е явил един купувач в Балчик, който е поднесъл за варненския овес по 9 гроша и 30
пари, а за манкалийския – 9 гроша и 10 пари, известява ся, че които искат да го купят с
по-голема цена, трябва да ся отнесат за споразумение до управлението на сметките във
велаета или до местните власти. Същата е процедурата и при продажбата на селскосто-
пански произведения, събрани при облагането на населението с десятък. Виж: Дунав, IX,
835, 16 дек. 1873 г.
55 Дунав, II, 215, 4 окт. 1867 г.
56 Дунав, II, 216, 8 окт. 1867 г.
57 Дунав, VII, 615, 3 окт. 1871 г.
През март 1872 г. според обширен материал на „Дунав“ се прекратява

практиката да се събира част от реколтата или да се сеят нарочни парцели
за допълване на капиталите на касите. Инициативата идва след прошение
на преселници от Крим до вилаетското управление, в което те искат, поне-
же повреждали частните си работи, да бъдат освободени от задължението
да засяват парцели за сметките на кредитните институции. Вестникът до-
бавя: Това прошение, като ся разгледа във вилаетския административен
съвет, видя са, че въистина е жежко както на местните жители, тъй и на
преселниците да сеят всяка година за сметка на градските каси или да да-
ват по една част от земните си произведения, и от друга страна, в работ-
но време понеже се занимават особно за тия каси, прегледа ся капиталът
на всичките градски каси във велаета и ся намери една сума 32 милиона и
няколко стотин хиляди гроша, от които 30 милиона и 170 хиляди са даде-
ни в заем на селяните, а останалите 950 хиляди гроша са готови в касите.
Тази сума, понеже е доволна да посрещне нуждата на селските жители и за-
щото ще може да ся умножи постепенно с лихвата, която работи, удобри
са, щото селяните занапред да не сеят жито за сметка на тия каси. Това
нещо ся съобщи до местните власти във велаета58.
Отмяната обаче остава в сила едва няколко месеца, защото през есента
на 1872 г. практиката отново е възобновена. Така в „Дунав“ четем: Кoгато
беше нуждно да ся положи едно особно старание за по-голямото развитие
на тия каси тази година, по каквато и да е причина, ся помисли, че сегаш-
ният капитал е доволен да отговори на нуждите на жителите, по след-
ствието на което ся беше изоставило във велаета сиянието на храните
за помощ на тия каси. Но защото, колкото повече ся умножава капиталът
на касите сравнително с числото на жителите във велаета, толкова по-
големи ще бъдат ползите и добрините, които ся очакват от тях, и защо-
то е познато, че всеки един няма да са откаже от да помогне на таквоз
едно общеполезно отделение, съставено с единствена цел за интересите на
народа, който действително ги е разумел, главното велаетско управление
ся отнесе до Н.В. Великия Везир [Мидхат паша] и поиска дозволение, за да
сеят жителите както и напред храни за сметка на споменатите каси.
Н.В. Великият Везир, понеже това е предложение на Н.В. Главния велает-
ски управител, заповеда му да извърши потребното59. През март 1873 г.
обаче, след бурни разисквания на Вилаетския съвет, се решава да не ся сеят
особни ниви, но всеки един земледелец да дава по едно цариградско [киле60]
58 Дунав,VII, 656, 5 март 1872 г.

59 Дунав,VIII, 715, 1 окт. 1872 г.
60 Едно истанбулско киле е равно на 37 литра. Виж: Закон за новите мерки, кила и
теглилки. Цариград, 1870, с. 11.

жито за всеки един чифт волове. Това решение ся известява, за да го знае

всеки един61.
Османската документация също ни предлага ценна информация за
това, по какъв начин селското население е участвало в натрупването на
капитали за „общополезните“ каси. Ясно е, че селата са предавали опреде-
лени провизии за касите в казалийските средища, независимо дали това
е ставало чрез нарочен данък върху всеки чифт волове или чрез засяване
на свободни площи. Водени са особени регистри по въпроса. Да напомня,
че според „Законника“ паричните средства или провизии, които се внасят
от селищата в касите, се явяват капитал на самите населени места. Така
например в един регистър от 7 хазиран [12]85 г. (19 юни 1869 г.) за касата в
Ловеч е записано, че за [12]84 г. (1868/69 г.) от 68 селища в казата са получе-
ни определени количества пшеница, ечемик, царевица и други селскосто-
пански произведения. Самият регистър е предаден на касовия инспектор
Тевфик ефенди62.
Много интересен и подробен документ имаме за Търговище. В него
са описани прецизно количествата зърнени храни, предадени от селата в
казата на „общополезната“ каса. Описани са броят на „чифтовете“63 в село-
то, парцелите, които са засети за земеделските каси, произведеното коли-
чество и съответно цената му. Например в документ от 1 тешрин-и еввел
[12]84 г. (13 октомври 1868 г.) е записано, че в селото „Гиран (Герен)64 [има]
67 чифта волове; [за касите се обработват] 16 дюнюма65, [и са произведе-
ни] 16 килета, 12 шиника66 и 3 евлека67 [зърнени храни на стойност] 2512
гроша и 20 пари“ и т. н.68. Данните също са свидетелство за това, че част
от домакинствата в определеното населено място може да е обработвала
нарочно разчистени за касите парцели, а ако е нямало свободни земи за
всички, другата част от населението да е плащала определен размер налог
върху всеки чифт волове.
61 Дунав, IX, 760, 21 март 1873 г.

63 Т. е. броят на „чифта волове“.
64 Дн. кв. на гр. Търговище.
65 Един дюнюм е равен на 919,30 кв. м. Виж Веков, М. Метричната система в Бълга-
рия. Метрични реформи и метрологична дейност XVIII – XX век. Дигитална библиотека

по архивистика и документалистика. http://electronic-library.org/books/Book %200057.html
66 Един шиник е равен на 1/4 килета. Виж: Закон за новите мерки, кила и теглилки.
Цариград, 1870, с. 11.

67 Мярка за площ, аналогична на бразда и леха; един евлек е равен на 1/4 от стария
дюнюм или 1/10 от нов дюнюм. Виж Веков, М. [Пос. съч.]

Понякога при предаването на провизиите се отбелязва етническият и

конфесионален характер на групата жители, които са ги произвели. На-
пример в регистър за получени зърнени храни от селищата в каза Манга-
лия е записано, че на 18 август [12]86 г. (24 август 1870 г.) от касаба (т. е. град)
Мангалия са предадени: „от старото население (ехл-и кадим, т. е. старите
мюсюлмани) за [12]85 г. (1869/70 г.) – 6 килета и 2 шиника жито; от мухад-
жирите (ехл-и мухаджир, т. е. от преселниците) за същата година: 3 килета
и 4 шиника, или общо 9 килета и 6 шиника; за [12]86 г. от мухаджирите – 6
килета и 3 шиника; от християните (ехл-и християн) за същата година – 6
килета и 3 шиника, и от старото население – 6 килета и 1 шиник, или общо
18 килета и 7 шиника“. Записан е и размерът на парцелите, от които се до-
биват храните за касата: „йер дюнюм – 31“. Добавя се, че „килетата и шини-
ците се предават в анбара“. Документът е подписан и подпечатан с печатите
на представители от християните (ехл-и християн), преселниците (ехл-и
мухаджир) и старото мюсюлманско население (ехл-и кадим). След това по
същия начин са изброени и други селища от казата69. За 1286 г. по Хиджра
(1870/71 г.) зърнени продукти за касата в Омуртаг предават и отделни лица,
които събират провизии от няколко селища от казата и впослествие ги пре-
доставят на институцията70. В друг регистър от 6 рамазан 1290 г. (28 октом-
ври 1873 г.) е записано, че за „общополезната“ каса в Омуртаг са събрани от
околните селища (общо са записани 86 населени места) 2 464 истанбулски
килета пшеница за [12]89 г. (1872/73 г.)71.
В началото на март на 1874 г. „Дунав“ известява, че понеже заедно с де-
сятъка ще се таксува и допълнителен данък, в предстоящата година няма
да се събират храните, които са зимаха в името на общеполезните каси72.
Вероятно това не е временна отстъпка и оттук насетне капиталите на каси-
те се увеличават само посредством простъпленията от лихвите. Потвърж-
дение за това намираме в един много подробен регистър за селищата около
Омуртаг и нахия Котел, който описва активите на отделните населени мес-
та в „общополезната“ каса по години. Така за периода от [12]81 г. до [12]89 г.
(1865/66 г. – 1873/74 г.)73 са записани както ежегодните вноски от капитали
(тахсил олан сермайе), така и дялът, получен от лихвите (хиссе-и фаиз). За
периода от [12]90 до [12]93 г. (1874/75 – 1877/78 г.) обаче са записани само
69 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 24, а. е. 74

70 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 182, а. е. 996
72 Дунав, X, 854, 3 март 1874 г.
73 Приемам, че е записана финансовата година, защото касата в Омуртаг се основава
на 1 септември 1281 г. по османската финансова година (13 септ. 1865 г.).

капитали от лихва (хиссе-и фаиз)74. Тук ще представим за пример само

данните от две селища. Първо за село Бостан75, записано в регистъра под
номер 55 в две части от документа, на л. 14 – за периода [12]81 – [12]89 г.
(1865/66 г. – 1873/74 г.), а на л. 38а – за периода [12]90 – [12]92 г. (1874/75 –
1877/78 г.). В самия източник цифрите на лихвите са записани с червено
мастило, а предадените капитали (вероятно паричната равностойност на
зърнени храни) – с черно мастило.
Таблица № 15. Капитали на с. Бостан в „общополезната“ каса на Омуртаг

(1865/66 – 1876/77 г.)76
Година Лихва Главна сума

[12]81 г. (1865/66 г.) предаден 160 гроша
капитал
капитал
[12]82 г. (1866/67 г.) част от 16 гроша и 1 пара
лихва
капитал
[12]83 г. (1867/68 г.) част от 52 гроша и 20 пари
лихва
капитал
лихва
[12]85 г. (1869/70 г.) част от 193 гроша
лихва
[12]86 г. (1870/71 г.) предаден 548 гроша и 10 пари
капитал
лихва
капитал
лихва
капитал

75 От2001 г. селото е присъединено към с. Горна Хубавка, Омуртаг.

лихва
[12]89 г. (1873/74 г.) част от 115 гроша
лихва
940 гроша и 31 пари 2 225 гроша и 10 пари
[1289 г. (1873/74 г.) предаден 340 гроша и 9 пари
капитал]
2 565 гроша и 19 пари
940 гроша и 31 пари 2 565 гроша и 19 пари
лихва
лихва
1 448 гроша
[12]92 г. (1875/76 г.) част от 102 гроша
лихва
1 550 гроша
По същия начин са предадени и данни за с. Конак77, записано под

номер 63, в две части на регистъра (на л. 16а – за периода [12]81 – [12]89 г.
(1865/66 г. – 1873/74 г.) и на л. 39б – за периода [12]90 – [12]92 г. (1874/75 –
1877/78 г.)).
Таблица № 16. Капитали на с. Конак в „общополезната“ каса на Омуртаг

(1865/66 – 1876/77 г.)78
Година Лихва Главна сума

[12]81 г. (1865/66 г.) предаден ка- 1 927 гроша
питал
[12]82 г. (1866/67 г.) 3 187 гроша и 20 пари
[12]82 г. (1866/67 г.) част от лихва 188 гроша и 20 пари
[12]83 г. (1867/68 г.) предаден ка- 760 гроша
питал
питал
77 Вер. дн. с. Конак, Търговищко.

[12]85 г. (1869/70 г.) част от лихва 1 281 гроша

[12]86 г. (1870/71 г.) предаден ка- 2 512 гроша и 20 пари
питал
[12]86 г. (1870/71 г.) част от лихва 332 и 10 пари
питал
[12]87 г. (1871/72 г.) част от лихва 1 147 гроша и 20 пари
питал
[12]88 г. (1872/73 г.) част от лихва 1 647 гроша и 30
пари
[12]89 г. (1873/74 г.) част от лихва 683 гроша
6 051 гроша и 10 пари [12]89 г. 1 592 гроша и
39 пари
6 051 гроша и 10 пари 14 707 гроша и 39 пари
[12]90 г. (1874/75 г.) част от лихва 1 896 гроша и 30
пари
7 948 гроша
[12]91 г. (1875/76 г.) част от лихва 1 066 гроша
9 014 гроша
От таблиците е видно, че през 1874 г. се скъсва с практиката капиталите

на земеделските каси да се допълват с ежегодни вноски на храни от селата.
Това обаче не означава, че селяните ще бъдат освободени от подобни обла-
гания или нарочни засявания по повод други правителствени инициативи.
Всъщност начинът за събиране на активи – чрез култивиране на сво-
бодни площи за нуждите на касите и/или данъчни добавки, ще се окаже
дотолкова удачен според османските власти, че при обсъжданията за стро-
ежа на пристанището във Варна има предложение моделът за събирането
на капитали за „общоползените“ каси да бъде използван и за акумулиране
на средства за изграждането на въпросния пристан. Нещо изключително
важно както за подобряването на инфраструктурата на вилаета, така и за
икономическия живот като цяло. „Дунав“ пише: [като]ся направи Варнен-
ското пристанище по един начин, който да вдъхва доверие, ще ся направи
голяма заслуга на человеците79. По отношение на събирането на капитали
във вестника четем: Съгласно с изложението, което беше ся испратило от
79 Дунав, XI, 1041, 28 ян. 1876 г.

Варна, вместо да ся прави товар на императорското съкровище за при-

готвянието на капитала, който ся изисква за направата на пристани-
щето, за което е думата, и вместо да ся прибягва до някои капиталисти,
предпочете ся да ся дадат пак на земледелците за семе разни храни, кои-
то земледелците жители сеят и изваждат сяка година за общеполезните
каси, и колкото храни ся произведат, да ся върнат двойно семената на ка-
сите, а останалите храни да ся продадат в името на земледелците и да
ся издивят за пристанището80. Идеята е била изложена в писмо от Варна
и е била разисквана във вилаетския център в Русе през 1286 г. по Хиджра
(1869/70 г.). Впоследствие съгласно това изложение се изготвя писмена маз-
бата (протокол), която се изпраща до Високата порта, като същевремен-
но към Истанбул потеглят някой си Исмаил бей и двама от членовете на
общия съвет на вилаета, за да разяснят на правителството идеята устно.
В крайна сметка, както предава вестникът: Държавният съвет обаче не
удобри да ся приготви капиталът по тоя начин, според османското пра-
вителство не е прилично да ся отвори един источник и за разноските на
Варненското пристанище от онзи источник, от когото ся приготвят ка-
питалите на общеполезните каси, които никак не са подобни в основите
си с тази работа81.
Въпреки че в конкретния случай идеята за използването на модела не
сработва, предвижда се той да бъде наложен за реализирането на друга ини-
циатива. Така повече от сериозни изглеждат намеренията на вилаетските
власти да използват „схемата“ за набирането на капитал за касите и дори
административния капацитет на кредитните институции за акумулиране
на средства за строеж на модерни училища. „Дунав“ обнародва сведение от
септември 1876 г., в което дословно четем: доказа [са] общо нуждата за прос
вещението, чрез което можем да ся избавим от познатото си състояние и
да спечелим благоденствието си за в бъдеще (...), за да ся приготви потреб-
ният капитал за разноските на просвещението, за велаета ся удобри една
мярка, според която земледелците във всеки град и село, съгласно с наредба-
та, която ся следваше по-преди за общеполезните каси, отсега ще посеят
зимнини по едно цариградско кило жито за всеки плуг. От храните, които
ще произлезат от тия сеидби, жителите ще отделят и земат най-напред
едната половина за семето и за храна, а другата половина ще събират на
едно място за посрещание на разноските за просвещението (...) За тази цел
отсега ще ся испратят по селата от членовете на административните
съвети и други някои влиятелни и почтенни человеци, които да направят
потребните съобщения на земледелците. Събирачите на общеполезните
80 Дунав, XI, 1041, 28 ян. 1876 г.
81 Дунав, XI, 1041, 28 ян. 1876 г.
каси и полицейските началници ще ся натоварят да следват тия работи.

Ний сме на пълно уверени, че с такава една наредба, с която ся основаха об-
щеполезните каси, ще ся приготви достатъчен капитал за урежданието и
подобрението на нашите училища82.
По-късно „Дунав“ публикува допълнителни разяснения и превод на
конкретното нареждане да се започне подготовка за посяването на храни,
които вследствие да се превърнат в капитал за откриване на модерни учи-
лища. Във вестника четем превод на нарочната заповед: както направихме
ний в Русенското окръжие, повикайте пред вас ония от членовете на съве-
та и от полицайските началници, които познават имената на селата,
и по-първите и уважаемите селяни, и най-напред като запишете в един
тефтер имената на най-първите, почитаемите и влиятелните бейове,
аги, чорбаджии и коджабашии, ще повикате всичките. Като пристигнат и
им расправите ползите и добрините от това богоугодно дело, ще им раска-
жете каквото трябва, а отпосле ще ги накарате да посеят за училищата.
Тази мисия ще възложите на повиканите человеци от същите села, а ако
не ся намерят особни человеци за всяко село, ще съберете по две-три ближ-
ни села и ще наредите същите человеци да накарат да ся посее и там за
училищата и да ся приготвят потребните ниви за идущата година. Име-
ната на селата и на человеците, които ще ся натоварят с тази работа,
ще ся запишат в праздните места на тескеретата, които ще ся предадат
на ръцете им, за да ги занесат в назначените села. Понеже ще ся продъл-
жи работата, ако ся чака да пристигнат всичките призовани селяни от
едно окръжие, то колко души пристигнат всеки ден, ще им расправите за
работата и без да ги бавите, ще ги испращате назад в същия ден, каквото
да ся свърши работата, преди да мине времето за сеидба. Трябва да распра-
вите още, че като накарат да ся посеят сеидбите, трябва да дойдат пред
властта и да известят какво са направили и колко ниви са ся приготвили
за идущата година. Тия сеидби ще ся пожънат кога дойде време за жътва,
ще ся овършат и храните ще ся насипят в селските анбари. Забележете
и това, че трябва да дойдат и да известят за количеството на храните.
Градските земледелци ся длъжни такодже да посеят по двадесет оки жито
за всеки чифт волове. По-после ще ся обяви и правилото, което ще ся въ-
сприеме за градските богаташи и занаятчиите83.
В същия брой „Дунав“ публикува и превод на „тескерето“ (tezkere)84,
което е изпратено до селското население в областта: Тази есен, като посее-
те и свършите вашите сеидби, ще посеете по двадесет оки жито на всяки
82 Дунав,
XII, 1105, 15 сеп. 1876 г.
83 Дунав,
XII, 1108, 26 сеп. 1876 г.
84 В случая става дума за заповед, изложение. Иначе тескере (tezkere) – записка, бе-
лежка.
ярем за училищата. Като дойде време за жътва, колкото жито излезе от

посеяните двадесет оки, ще земете двадесет оки, които сте дали за семе,
едната половина от остатъка ще ся даде на вас, а другата половина ще
ся продаде и с парите ѝ ще приготвим доходи за училищата ви, и ще ви
избавим от да давате пари за учители и да правите училищни разноски.
Това нещо е добро за вас. После ще видите ползите му и ще благославяте
(...) Един человек, ако има един ярем, да посее двадесет оки жито, ако ли има
две ярема, да посее четиредесет оки. С една реч, колкото яреми има, трябва
да посее по двадесет оки жито за всеки ярем. Тази година не остана време
да ся отворят и посеят нови ниви; заради това по нужда трябва да посее-
те на вашите ниви. Ако отпреди имате отворени места за общеполезни-
те каси, изорете ги и ги пригответе за идущата година, а ако ли нямате
такива места, отсега отворете празните челълъци и расталъци, каквото
да бъдат готови за идущата година85. Както заключва вестникът: ще ся
следват работите според правилото и системата, които ся въсприети за
общополезните каси86.
Трудно е да се каже дали въпросните парцели са били засети и впос
ледствие ожънати, защото следващата година започва Руско-турската ос-
вободителна война и върху територията на вилаета по-сетне се оформя
васалното Княжество България. Въпреки това този пример отново идва
да потвърди, че за османските власти моделът за събиране на капитали за
земеделските каси се оказва изключително успешен и удачен. Друг е въпро-
сът, че в крайна сметка местното производително население е принудено
по този начин да участва в подобен род кооперации, за което жертва своето
време, усилия и част от произведената продукция.
Последните примери за начина на администриране на действията по
засяването на парцели за изграждането на училища копират напълно и
процедурата по събирането на капиталите за „общополезните“ каси. Така
разбираме точните действия и на османската администрация, и на хората
по места около организирането на засяването на парцелите в големи детай-
ли. Въобще може да се каже, че до 1874 г. огромната част от капиталите на
земеделските каси са следствие от ежегодните продажби на селскостопан-
ски произведения, отгледани от селяните нарочно за целта, или от данъчна
добавка.
Това е видно и от публикуваните в „Дунав“ балансови сметки на ка-
сите за финансовите 1281 (1865/66 г.) и 1282 г. (1866/67 г.). Вестникът за-
почва да публикува на 16 февруари 1866 г. сметките за течението на
85 Дунав, XII, 1108, 26 сеп. 1876 г.

86 Дунав, XII, 1108, 26 сеп. 1876 г.
сандъчните работи, т. е. балансите на земеделските каси, за финансовата

1281 г. (1865/66 г.), която следва да приключи в края на февруари. Първо-
начално са публикувани данните за Русенския и Видинския санджаци,
каза по каза, при което са предадени различни цифри, без да се уточнява
за какво точно се отнасят, като накрая е събран и общият капитал на
касите в двата санджака87. Месец по-сетне, на 16 март 1866 г., вестникът
публикува и сметките на Търновския санджак и на Софийския санджак.
Таблицата за капиталите на Търновския санджак ни дава ключа за разга-
даването на точните пера на сумите, публикувани по-рано88. Става ясно,
че в различните графи вестникът предава: стока от 80-та година, т. е.
постъпленията от данъчния налог, разпределен върху земеделците след
идването на Мидхат паша във вилаета – октомври 1864 г. до края на фев-
руари 1865 г., (период, който е в османската финансова 1280 г.)89; стока от
81-ва година, т. е. получените „вноски“ от селските стопани по села и кази,
и лихва от тая година, т. е. лихвата, получена за даването на заеми през
финансовата 1281 г. (1865/66 г.). Това ни позволява да сравним пропорци-
ите в двете основни приходни пера на касите: „приход от данък“ и/или
„приход от произведена допълнителна продукция“ – „приход от лихви“
от Русенския, Видинския и Търновския санджак, доколкото вестникът
не публикува подобни данни за Софийския, а само обобщените суми по
кази90.
Данните за финансовата 1281 г. (1865/66 г.) категорично показват, че го-
лямата част от капитала на касите се формира чрез данъчните постъпле-
ния от селата в трите санджака. Общо 95,3 % от всички постъпления на
касите са от това перо, съответно едва 4,7 % от касовите приходи са от лих-
вите от отпуснати заеми. Данните са съвсем очаквани, като се има предвид,
че институциите едва започват своята дейност и е нормално все още да не
са се усъвършенствали в дейността си91.
Имаме подобни данни и за следващата финансова 1282 г. (1866/67 г.),
които вече са по-плътни. „Дунав“ започва да публикува балансите за въп
росната година в брой от 24 май 1867 г.92 Както пише самият вестник, била
е направена голяма ревизия на касовите капитали за предходните годи-
87 Дунав,I, 51, 16 февр. 1866 г.

88 Дунав,II, 57, 16 март 1866 г.
89 Приход, получен чрез данък или продажба на храни, специално отгледани от сел-
ските стопани за образуване на капитал за „общополезните“ каси, което може да се е слу-

чило в Нишко.
90 Дунав, II, 57, 16 март 1866 г.
91 Виж Таблица № 1а в Приложението.
92 Което е 12 май 1283 г. по османската финансова година.
Втора глава • Касите в „Голямата история“ 99
ни, за да може новата финансова 1283 г. (1867/68 г.) да започне на чисто:

Преждебившият началник на тефтишите Тевфик ефенди и първият теф
тиш на русчушкия каймакам Ахмед бей по-преди се изпратиха по вилает-
ските кази и санджаци, за да прегледат сметките за 83-тата год.93 В този
и следващи броеве вестникът публикува сметките на касите от всички сан-
джаци без Тулча94. Тук са предадени данни за доход за 82-ра год. – т. е. суми-
те получени от селата; лихва с изключение на разноските, т. е. получената
печалба от лихвата за дадени заеми след приспадането на някои разходи,
капиталът, т. е. капиталът от предходната година, и съответно сума – т. е.
сборът на всички пера, което следва да ни даде обобщените активи на каси-
те за финансовата 1282 г. (1866/67 г.). Публикува се и още една графа, която
вече разглеждахме, за датата, през която са открити касите по кази.
На базата на тези данни може да посочим, че за финансовата 1282 г.
(1866/67 г.) общо 87,7 % от всички проходи на касата са от вноските на сел-
ските стопани, а 12,3 % са от доходи от лихва. В сравнение с предходната
година капитали на касите в по-голям обем и степен са раздадени в заем на
селските стопани и съответно делът на приходите от лихва е по-голям95.
По-внимателното вглеждане в данните каза по каза може да ни доведе
до заключението, че по-старите каси като цяло формират по-голям обем
от приходите си от лихвите, но това трудно може да се каже със сигурност.
Така или иначе фактите са категорични – голямата част от касовите пос
тъпления е от „данъчните вноски“. Как биха се развили нещата по-сетне,
може само да гадаем, но поне още няколко години тези институции про-
дължават да разчитат за попълване на капиталите си на практиката на
„вноски“ от селата след продажба на селскостопанска продукция или чрез
нарочен данък.
Ако разгледаме в сравнителен план данните за трите санджака – Русен-
ски, Видински и Търновски, ще видим, че каза по каза данните са разнопо-
сочни96. Правят впечатление намалелите приходи от вноски от продажбата
на селскостопанска продукция в Русенския санджак. От 835 054 гроша за
1281 г. (1865/66 г.) до 734 851 гроша за 1282 г. (1866/67 г.). Въпреки че ситуа-
цията е различна във всяка една каза, например имаме увеличение в Русе
(от 247 175 до 270 000 гроша) и Силистра (от 90 000 до 249 667 гроша и 30
93 Дунав, II, 177, 24 май 1867 г.

94 Дунав, II, 177, 24 май 1867 г. – Русенски санджак; Дунав, II, 178, 28 май 1867 г. –
Видински санджак; Дунав, II, 179, 31 май 1867 г. – Нишки санджак; Дунав, II, 180, 4 юни
1867 г. – Софийски санджак; Дунав, II, 181, 7 юни 1867 г. – Търновски санджак; Дунав, II,
182, 11 юни 1867 г. – Варненски санджак.
95 Виж Таблица № 2а в Приложението.
96 Виж Таблици № 1а, 2а в Приложението.
пари), но спадане на този приход в Плевен (от 211 500 до 65 760 гроша), Раз-
град (от 89 352 до 40 000 гроша), Шумен (от 67 763 до 45 000 гроша) и т. н.,
като цяло намалението е видимо. То обаче не е чак толкова внушително,
ако го сравним с Видинско.
Така доста по-мащабен спад наблюдаваме във Видинския санджак.
Особено е видим той за Видинската каса, където от 135 750 гроша, полу-
чени през 1281 г. (1865/66 г.), сумата стига до 8 943 за 1282 г. (1866/67 г.). Без
да изключвам възможността от печатна грешка, допусната от вестник „Ду-
нав“, все пак ще отбележа, че подобна тенденция в никакъв случай не е из-
олирана, напротив, потвърждава се и при другите каси. Спадат приходите
и на касите в Лом, Оряхово и Враца. Единствено изключение е касата в Бер-
ковица, която увеличава доходите си от 59 793 гроша до 75 000 гроша. Това
обаче е изключение от общото правило. Противоположна е ситуацията по
отношение на капитала, получен от лихвата. Ако през 1281 г. са получени
от лихвите 28 128 гроша, през следващата година сумата набъбва на 59 597
гроша.
В Търновския санджак също виждаме лек спад в приходите на каси-
те от селскостопански произведения. По-скоро сходен по мащаби на този
в Русенския санджак и доста по-малък в сравнение на наблюдавания във
Видинско. Спад наблюдаваме в казите Търново и Габрово, паритет има в
Севлиево, където и през 1281, и през 1282 г. (1865/66 г. – 1866/67 г.) са полу-
чени по 84 380 гроша, и леко покачване в Ловеч и Омуртаг. Общо като кал-
кулираме сумите, които касите получават от селските стопани като данък,
то за 1281 г. (1865/66 г.) сумата е 564 320 гроша, а през 1282 г. (1866/67 г.) вече
е по-малка – 512 345 гроша. Обратната тенденция е видима по отношение
на приходите от лихви, които се увеличават от 18 813 гроша през 1281 г.
(1865/65 г.) до 26 436 гроша и 7 пари година по-сетне.
Въпреки това като цяло приходите от „данъчните постъпления“ са
тези, които формират в най-голяма степен касовите капитали, поне в нача-
лото на функционирането на тези институции. За съжаление този тип дан-
ни, които да осветляват натрупването на капиталите на касите на макро-
ниво, не са ми известни за периода след финансовата 1282 г. (1866/67 г.) и
не можем да преценим дали впоследствие се извършва промяна и доколко.
Очевидно в началото на приходите от лихвата се пада по-малката част
от годишните постъпления в касовите активи. Напомням, че според „За-
конника“ лихвата се определя на 1 % месечно, или 12 % годишно. С нарас
тването на касовите капитали и укрепването на институциите лихвата се
намалява. През март 1873 г. „Дунав“ публикува известие, от което се разби-
ра, че годишната лихва се редуцира от 12 на 9 %: защото ся умножи капи-
талът, вий спечелихте една голяма милост от Н.В. Вел. милостивия наш
цар, а от началото на тоя месец ще плащате лихва по девет на сто на

годината за парите, които ще зимате назаем от тия каси97.
Няма данни лихвата да е увеличена впоследствие до Освобождението.
Не мисля и че това е необходимо – данните от първите години за форми-
рането на касовите капитали категорично сочат, че няма нужда от подобно
действие. Така или иначе активите продълждават да растат прогресивно
и това натрупване идва от ежегодните капиталови вноски, внасяни всяка
година от селските представители – дали парите са получени чрез данъчна
добавка или чрез продажба на произведения, засети върху свободни земи,
мисля, е само въпрос на технология. Османските власти могат да си позво-
лят намаляването на лихвата през 1873 г., а както видяхме, от следващата
година решават, че касите са дотолкова укрепнали, че няма нужда от еже-
годните вноски от селското население. Така от 1874 г. до Освобождението
капиталите на касите ще зависят от печалбата от лихвата.
Общите тенденции с капиталите

Имаме достатъчно количество информация, която да ни позволи да
проследим в детайли тенденциите с касовите капитали. Данните са срав-
ними за няколко години, което ни позволява да сме по-категорични в свои-
те твърдения. Така имаме възможност за наблюдение на тенденции за по-
продължителен период и информацията се оказва полезна за някои основ-
ни изводи и предположения. Кои са най-големите каси? Следва ли натруп-
ването на капиталите демографския потенциал? Каква в крайна сметка е
основната тенденция по отношение на капиталите на институциите? Това
са важните въпроси, на които ще потърсим отговор.
На първо място, има непрекъсната тенденция на увеличаване на ка-
совите активи. Така през 1281 г. (1865/66 г.), откогато са ни първите данни,
капиталите на касите достигат 8 579 319 гроша, като впоследствие имаме
постоянно нарастване – и през 1294 г. (1877/78 г.), откогато е налична пос
ледната информация, сумата вече е внушителна – 59 432 857 гроша и 28
пари. Т. е. за повече от десет години имаме около седем пъти увеличение на
касовите активи. Нямаме възможност да проследим какво генерира това
нарастване – дали е от ежегодните вноски на селските стопани или от лих-
ва, но фактът е налице – касовите капитали се увеличават. Поради това не
е случайно, че те ще бъдат използвани от османците като образец при аку-
мулирането на парични средства за други инициативи – за образованието,
за подобряването на инфраструктурата и т. н.
97 Дунав, IX, 760, 21 март 1873 г.

Най-голям дял от капиталите се падат на касите в Русенския санджак –

между 33,74 % от общия капитал през 1282 г. (1866/67 г.) и 24,69 % (за 1292
(1875/76 г.) – 24,86 % (1294 г. (1877/78 г.), нещо, което е напълно нормално, до-
колкото Русе все пак е център на вилаета, освен това тук касите започват да
функционират най-рано, само след тези в Нишкия санджак, и е нормално
да акумулират повече средства.
Другите два по-големи санджака – Софийски и Търновски, имат съот-
ветно между 7,54 – 14,35 % и 10,07 – 13,29 % от касовите активи. Като цяло
по-стабилни като относителен дял се запазват капиталите на Търновския
санджак. Софийският санджак стартира процеса на отваряне на каси
сравнително късно и поради това към 1281 г. (1865/66 г.) концентрира едва
1,54 % от касовите активи, постепенно делът на капиталите от тази адми-
нистративна област се увеличава и достига споменатия пик от 14,35 % през
1289 г. (1872/73 г.), след което последва тренд до около 12 %.
Началото на „общополезните“ каси, както видяхме, е поставено в Ниш-
кия санджак и поради тази причина през 1281 г. (1865/66 г.) той акумулира
общо 24,65 % от касовите капитали – отстъпвайки само на Русенския сан-
джак. Последва спад и през следващите години, за които имаме данни98,
санджакът обхваща около 11 – 12 % (за 1292 г. (1875/76 г.) – 1294 г. (1877/78 г.)
от общия касов капитал на Дунавския виалет.
Най-голям е ръстът на капиталите във Варненския санджак, който
стартира със скромните 5,74 % от общите касови капитали през 1281 г.
(1865/66 г.) и достига до около 22,46 % през 1289 г. (1872/73 г.). Впоследствие
касовите активи на санджака продължават да са внушителни и отстъпват
само на тези на Русенския санджак.
С най-малък процент събрани капитали остава санджак Тулча, в кой-
то най-късно стартират и „общополезните“ каси. Това е санджакът, кой-
то бележи спад от гледна точка на дял на капиталите – така през 1288 г.
(1871/72 г.) капиталът на касите е около 12,36 % от общия, а през последната
година, за която разполагаме с данни – 1294 г. (1877/78 г.), вече едва 9,37 % от
общите капитали на касите във вилаета се падат на този санджак.
Като цяло получените данни са логични. Двата санджака, които об-
хващат добруджанските региони с добри климатични условия и със силно
развито земеделие – Русенския и Варненския, акумулират най-голям дял от
касовите капитали. Другите санджаци – Търновски, Софийски и Нишки,
получават по-големите си дялове вероятно благодарение на демографския
си потенциал. Обратно, най-слабо населеният санджак – Тулча, очаквано
формира и най-малката порция от касовите капитали на вилаета.
98 Заопределен период Нишкият санджак е присъединен към Призренския вилает
и поради това няма информация за него в използваните тук салнамета.
Таблица № 17. Годишните активи на „общополезните“ каси и постъпленията

в османския бюджет от десятък, сумите са в грошове 99
Година/Сума Касите Десятък Процент

1281 г. 8 579 319 427 775 425 2,005566
(1865/66 г.)
1282 г. 10 862 2681* 401 449 463 2,705762
(1866/67 г.)
1288 г. 29 284 718 749 567 500 3,906882
(1871/72 г.)
1289 г. 49 729 3542* 700 000 000 4,690193
(1872/73 г.)
1292 г. 49 909 4973* 742 886 500 6,718306
(1875/76 г.)
1294 г. 59 432 8574*
(1877/78 г.)
1* И 36 пари.
2* Тук има груба грешка при калкулацията сумата следва да е 32 831 354 гроша.
Изчисленията на процентите са правени върху тази цифра. Грешката се потвърждава
и от данни от вестник „Дунав“, който в брой от март 1872 г. пише, че капиталите на
касите във вилаета възлизат на 32 милиона и няколкостотин хиляди гроша, от които
30 милиона и 170 хиляди са дадени в заем на селяните, а останалите 950 хиляди гроша
са готови в касите. Виж: Дунав, VII, 656, 5 март 1872 г.
3* И 32 пари. Тук има малка грешка – сумата следва да е 49 909 827 и 32 пари. Из-
численията на процентите са направени върху тази сума.

4* И 28 пари.
Впечатляващият размер на капитала, който успяват да акумулират зе-

меделските каси, е виден и ако го сравним с общия размер на приходите
от десятъка в османската хазна. Така, ако през 1281 г. (1865/66 г.) капита-
лът представлява едва 2 % от сумата, която прибира държавното съкро-
99 Данните за годините 1281 г. и 1282 г. са според османския финансов календар (за

касовите капитали (взети от „Дунав“) и за десятъка), а данните за 1288, 1289, 1292, 1294 г.
по отношение на касите са по Хиджра (взети от салнаметата), а по отношение на десятъка
са по финансовата година. Има разлика, която не ми се струва съществена. Данните за
капиталите на касите са взети от: Дунав, II, 65, 17 апр. 1866; Дунав, II, 177, 24 май 1867 г.;
Дунав, II, 178, 28 май 1867 г.; Дунав, II, 179, 31 май 1867 г.; Дунав, II, 180, 4 юни 1867 г.; Дунав,
II, 181, 7 юни 1867 г.; Дунав, II, 182, 11 юни 1867 г. и Tuna Vilayeti Salnamesi, 1288 senesi, 4
defa (1871/72 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1289 senesi, 5 defa (1872/73 г.); Tuna Vilayeti Salname,
1292 senesi, 8 defa (1875/76 г.); Salname Vilayet-i Tuna, 1294 senesi, 10 defa (1877/78 г.). Инфор-
мацията за десятъка е от: Ottoman Financial Statistics, Budgets, 1841 – 1918. Ankara: State
Institute of Statistics, 2003.
вище, то през следващите години наблюдаваме непрекъснато увеличение.

Всъщност земеделските каси изпреварват при натрупването на капитали
ръста на приходите от земеделие в държавния бюджет. Така през 1292 г.
(1875/76 г.) общите капитали на касите представляват вече около 7 % от де-
сятъка, постъпващ в хазната. Нещо, което още веднъж идва да потвърди,
че за краткото време, в което функционират, касите успяват да натрупат
внушителен капитал.
В Ориенталския архив на НБКМ се съхранява много интересна „ба-
лансова таблица“ с капиталите – „активи“ и „пасиви“ на всички каси от Ду-
навския вилает за периода от 1 март 1289 г. (13 март 1873 г.) до 28 февруари
1289 г. (12 март 1874 г.). Данните са представени по санджаци, кази и общо.
Нетната сума на касовите активи на Дунавския вилает, формирана от на-
личната сума в сандъците и дадените под лихва заеми, за периода възлиза
на 44 084 898 гроша и 28 пари100. Както се вижда, тя се вписва в тенденция-
та за увеличаване на касовия капитал и не поставя данните от салнаметата
под твърде голяма въпросителна. Тенденцията за постепенно увеличение
на капиталите се запазва.
Имаме и друго изолирано сведение по отношение на общия капитал
на касите от 21 декември 1875 г. Тогава вестник „Дунав“ пише, че касовият
капитал възлиза на 55 562 561 гроша и 23 пари (от тях раздадени в заеми:
52 671 500 и 8 пари срещу 84081 записа; 2 891 061 и 15 пари са готови в
касите)101. Сумата е близка на тези в таблиците, но все пак от гледна точка
на търсенето на по-голяма еднородност на източниците, използвани при
оформянето на по-дълги трендове, не сме я добавили, както и горната сума
от османската балансова таблица на 1289 г. (1873/74 г.). Те като цяло няма да
променят посоката на общия тренд.
Нека да разгледаме движението на капиталите на касите санджак по
санджак и каза по каза102. Това ще ни даде някои важни детайли. На първо
място ще направя уточнението, че данните от 1280 г. (1864/65 г.) представ
ляват постъпленията от първоначалния налог, с който е обложено селското
население в Русенския и Търновския санджаци. Вероятно подобни нало-
зи са правени и в Нишкия санджак още от 1863 – 1864 г. Споменахме, че
почти веднага след назначението на Мидхат паша за валия върху селяните
се разпределя допълнителен данък, за да могат касите да започнат своята
дейност. Така капиталите на касите за 1280 г. са всъщност постъпленията
по кази за периода от октомври 1864 г. до края на февруари 1865 г., когато
приключва финансовата година.
101 Дунав,
XI, 1032, 21 дек. 1875 г.
102 Виж Приложение, Таблици № 3а до 9а.
Очевидно първоначално в Русенския санджак касата с най-големи ка-

питали е тази в центъра на санджака и вилаета – град Русе. Това впрочем
първоначално е и най-голямата като активи каса в целия вилает и един-
ствената, която достига още през 1282 г. (1866/67 г.) капитал над един мили-
он гроша. Според данните на вестник „Дунав“ през въпросната година Ру-
сенската каса разполага с капитал, възлизащ на 1 000 847 гроша и 12 пари.
Така в тази каса е кумулиран около 27,3 % от капитала на касите в санджака
и около 9,2 % от целия капитал на земеделските каси в Дунавския вилает103.
Постепенно Русенската каса е изпреварена по размер на активите от
касата в град Силистра, която към 1288 г. (1871/72 г.) вече има капитал, въз-
лизащ на 1 650 420 гроша, срещу 1 500 000 на русенската. Това е началото
на устойчив тренд, който ще продължи във времето, и през следващите го-
дини касата в Силистра ще се утвърди като най-мощната финансово. Това
е единствената каса в санджака, чиито активи ще надминат три милиона.
През 1294 г. (1877/78 г.) според данните от съответното салнаме, капиталите
на касата възлизат на 3 042 552 гроша.
С оглед на данните от 1294 г. (1877/78 г.) като много стабилни се очерта-
ват и касите в Шумен, Разград, Никопол и Плевен, които натрупват капита-
ли от близо два милиона гроша. Конкретно капиталът на касата в Разград
през тази година достига сумата от 2 099 154 гроша и така се превръща във
втората каса, която успява да натрупа активи, по-големи от русенската –
възлизащи, пак за тази година, на „едва“ 2 014 500 гроша и 15 пари.
Като най-малка в санджака се очертава касата в Търговище, която раз-
полага само с 24 500 гроша капитал през 1281 г. (1865/66 г.), а в края на пери-
ода, за който имаме данни, го увеличава до 590 140 гроша, но продължава
да бъде институцията с най-скромни активи в санджака, това е и една от
„най-хилавите“ каси във вилаета изобщо.
Като цяло капиталите на касите нарастват стабилно, без особени ко-
лебания, с изключение на данните за Шумен за 1286 г. (1869/70 г.), което
може да е и следствие на печатна грешка – както споменахме, това е голяма
слабост на османската статистика. Общият капитал на касите в санджака
нараства от 3 665 093 гроша и 37 пари през 1282 г. (1868/69 г.) до 14 776 812
гроша и една пара през 1294 г. (1877/78 г.), тоест налице е неколкократно
увеличение.
103 Разполагаме и с две четиримесечни балансови таблици за Русенската каса, съхра-

нявани в Ориенталски отдел на НБКМ, едната с дата: 30 хазиран 1289 г. (12 юли 1873 г.), а
другата от 31 тешрин-и еввел 1289 г. (12 ноември 1873 г.). Виж: НБКМ, Ориенталски отдел,
Ф. 112, а. е. 1357; РС 10/78 и РС 10/78. В тях обаче не са калкулирани чистите активи на
касите, така както следва да са представени в салнаметата, и поради това няма да ги из-
ползваме за сравнения.
Най-силната от гледна точка на натрупани активи във Видинския сан-

джак се оказва касата в Оряхово. Това е първата каса в санджака, чиито ка-
питали започват да надвишават един милион гроша. През 1288 г. (1871/72 г.)
касата вече е близо до тази сума, на следващата година е много вероятно да
я достига, но поради печатна грешка тогава е записано, че капиталът ѝ въз-
лиза на 191 000 гроша. Така или иначе през 1290 г. (1873/74 г.) е документи-
рано, че активите на касата в Оряхово възлизат на 1 245 000 гроша. Прочее
същата година повече от милион гроша активи има и касата в Берковица,
но като цяло тя остава втората по големина и си „съперничи“ по активи с
касата във Враца.
В края на разглеждания период врачанската каса се очертава като вто-
рата по големина и през 1294 г. (1877/78 г.) има активи на стойност 1 378 759
гроша, което е повече от капиталите на касата в Берковица (1 260 000 гроша)
и касата в Лом (1 178 793 гроша). Единствената „по-богата“ каса в санджака е
тази в Оряхово, която разполага с активи на стойност 1 600 000 гроша.
Въпреки че е център на санджак, Видин и неговата каса не са водещи
по отношение на капитали. Всъщност до 1286 г. (1869/70 г.) тази финансова
институция се явява „обща каса“ – в салнаметата тя се изписва като „Ви-
дин с Адлие (гр. Кула)“. Т. е. до този момент капиталите на видинската каса
включват и тези от Кула. Впоследствие капиталите на Кула се отделят в са-
мостоятелна „общополезна“ каса. Така или иначе дори да обединим изкуст-
вено техните активи, те пак отстъпват на капиталите на касата в Оряхово.
Най-слаба откъм активи е касата в Белоградчик. През целия период, за
който разполагаме с данни, това е касата с най-малки капитали в санджа-
ка. От 68 674 гроша и 20 пари за 1282 г. (1866/67 г.) активите на касата през
1294 г. (1877/78 г.) продължават да са доста „крехки“ – едва 354 368 гроша,
почти два пъти по-малко от капиталите на касата в Кула.
Най-голямата каса в Търновския санджак се намира в Търново. Всъщ-
ност тя много бързо увеличава активите си и още през 1282 г. (1866/67 г.)
нейният капитал възлиза на 576 021 гроша и 27 пари. Активите на касата
продължават да се увеличават и през 1285 г. (1868/69 г.) вече надвишават
милион гроша. Тази тенденция ще продължи и в следващите години, като
непосредствено преди Освобождението капиталите на касата ще се добли-
жат до три милиона гроша – през 1294 г. (1877/78 г.) те са 2 882 500 гроша104.
Следващата по-размер на капитала е касата в Ловеч, която също срав-
нително бързо достига до сумата над един милион гроша, а през 1293 г.
(1876/77 г.) касовият капитал надминава два милиона и възлиза на 2 142 700
гроша. Като най-бедна се очертава касата в Габрово, която има доста
104 Сумата в общия регистър на салнамето за тази година е 3 019 118 и 20 пари.
по-малко капитали дори от касата в Омуртаг105 и значително отстъпва на

касата на гр. Севлиево.
Очаквано в Софийския санджак най-голямата каса е тази в центъра на
областта – град София. Това е следствие на развитото земеделие в региона
и съответно големия демографски потенциал на казата. Нейният капитал
се увеличава бързо и през 1282 г. (1866/67 г.) вече възлиза на 436 409 гроша
и 24 пари. Касата продължава прогресивно да увеличава активите си и към
края на разглеждания период разполага с капитали на стойност 2 778 845
гроша и 18 пари.
Като втора по големина на активите се очертава касата в Радомир, ней-
ните капитали през 1294 г. (1877/78 г.) надхвърлят един милион. Трета по
големина е касата в Кюстендил, която в края на разглеждания период също
достига сумата от милион гроша. Въобще сходен тренд на непрекъснато
увеличение на касовите активи се наблюдава при всички каси от областта.
Това е видно и от общите капитали на санджака, които се увеличават от
1 295 159 гроша и 3 пари през 1282 г. (1866/67 г.) до 7 448 274 гроша и 23 пари
през 1294 г. (1877/78 г.).
В Софийския санджак се намира и една от най-бедните каси в целия
вилает. Това е „общополезната“ каса в Ихтиман, която според данните от
вестник „Дунав“ през 1281 г. (1865/66 г.) има 12 376 гроша капитал, а година
по-сетне той се увеличава повече от 100 % и достига до сумата от 35 001
гроша и 37 пари. През 1285 г. (1868/69 г.) капиталът на институцията про-
дължава да се увеличава и достига до 51 500 гроша, но впоследствие касата
изчезва от източниците. Дали е закрита, или е слята с друга, не може да се
каже, но от 1288 г. (1871/72 г.) имаме данни за каса в Благоевград, но не и за
такава в Ихтиман.
Капиталите на касите в Нишкия санджак изглеждат внушителни, осо-
бено в началото на разглеждания период. Нещо напълно очаквано, като
се има предвид, че в този санджак те стартират дейността си. През 1281 г.
(1865/66 г.) в санджака има капитал в размер на 2 115 294 гроша, който обаче
година по-сетне спада до 1 902 819 гроша и 7 пари. Подобен срив е необяс-
ним и вероятно се дължи на печатна грешка, защото подобно нещо не наб
людаваме в нито един от останалите санджаци. Напротив, навсякъде има
увеличение на капиталите.
105 Закасата в Омуртаг разполагаме с „балансови таблици“: една – от 29 май 1292 г.

(10 юни 1876 г.) (НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 182, а. е. 105); друга – от 28 февруари 1292 г.
(12 март 1877 г.) (НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 182, а. е. 122), в които обаче не са отбеля-
зани чистите активи и поради това не може да ги сравняваме с данните от салнамето за
капиталите на градската каса.
Иначе „общополезната“ каса в Пирот, да напомня, според някои изсле-

дователи, това е касата, която се открива първа, изглежда, е с най-значими
капитали за продължителен период от време. Едва през 1294 г. (1877/78 г.)
земеделската каса във Враня я изпреварва и успява да достигне капиталови
активи от повече от два милиона гроша, по-конкретно 2 068 274 гроша и 5
пари. Към същия момент касата в Пирот е разполагала с 1 793 577 гроша
и 3 пари. Освен тези две каси други кредитни институции, които успяват
да надминат милион гроша, са тези в Ниш и Лясковац. Други от касите
в района, тези в Прокупле и Трън, също са като цяло стабилни. Касата в
Куршинлий, която се отваря между 1286 г. (1868/69 г.) – 1292 г. (1875/76 г.),
също успява за кратко време да увеличи капиталите си, макар и нетолкова
осезателно.
Тулчанският санджак е най-слаб от гледна точна на капитали на „об-
щополезните“ каси. Това е и очаквано, като се има предвид, че тук те стар-
тират дейността си най-късно. Разполагаме с данни за Тулча и Хърсово
едва от 1285 г. (1868/69 г.), а от следващата година вече и за другите казалий-
ски центрове в санджака. Най-солидна изглежда касата в Бабадаг, която
към 1289 г. (1872/73 г.) достига сумата от 1 026 500 гроша106 и впоследствие
непрекъснато увеличава своите капиталови активи. Стабилни изглеждат и
касите в Меджидие и Констанца, които също успяват към даден момент да
надминат сумата от един милион гроша. Касите в центъра на санджака – в
Тулча и в гр. Мачин, се оказват с доста по-слаби финансови активи. Дори
касата в Тулча, с оглед данните за 1294 г. (1877/78 г.), притежава най-малки-
те активи от всички други подобни институции в Тулчанския санджак. В
салнамето за въпросната година е записано, че капиталът на градската каса
възлиза на 443 991 гроша и 35 пари107.
Противоположно на това един от най-впечатляващите санджаци
с оглед увеличението на капиталите на касите се оказва Варненският. И
тук центърът на санджака не концентрира най-много капитали. Варнен-
ската каса така и не успява да достигне капитали на стойност над един
милион гроша108. Касата, която прави най-голямо впечатление, е тази в
Добрич, която въпреки доста скромното начало – стартира с едва 54 766
гроша през 1281 г. (1865/66 г.), много бързо увеличава капитала си и през
106 В общия регистър сумата е 1 015 235 гроша.
107 В общия регистър сумата е 441 691 гроша и 35 пари.
108 В НБКМ (Ориенталския отдел, Ф. 20, а. е. 597а) се съхранява балансова таблица за
касовите капитали на „сандъка във Варна“ за периода от 20 март 1288 г. (1 април 1872 г.)
до 28 февруари 1288 г. (12 март 1873 г.), според нея чистите активи на касата за този период
възлизат на 741 520 гроша и 31 пари. В таблицата в Приложението капиталите на Варнен-
ската каса според данните от салнамето възлизат за същата година на 643 070 гроша, т. е.
наблюдаваме една чувствителна разлика (виж Таблица № 9а в Приложението).
1294 г. (1877/78 г.) вече разполага с активи, възлизащи на 3 340 357 гроша

и 38 пари109, т. е. за 11 години капиталите на касата се увеличават около
60 пъти110. Това е най-мощната каса във вилаета. Много силни са касите в
Провадия, Балчик и Мангалия111, които още през 1288 г. (1871/72 г.) успяват
да надминат сумата от един милион гроша. В крайна сметка активите на
последните две каси съумяват да надвишат и два милиона гроша. Въобще
увеличението на целия касов капитал в санджака изглежда внушително
и ако през 1282 г. (1866/67 г.) капиталът на петте каси възлиза на 938 825
гроша и 34 пари, то през 1294 г. (1877/78 г.) вече е 10 082 356 гроша и 21 пари.
Това, което се налага като извод, е, че натрупването на капиталите в
касите определено следва икономическата и демографската логика. Най-
богати се оказват касите на предимно аграрните райони на Русенския и
Варненския санджак, чието население благодарение на добре развитото зе-
меделие много бързо успява да натрупа значителни капитали. Изключение
тук е Тулчанският санджак, който обаче е доста по-слабо населен и поради
това не може да съперничи на по-южните си съседи. Този санджак заедно
с Видинския и Нишкия могат да се посочат за емблематични примери за
това, че административният център невинаги означава и по-големи ико-
номически изгоди. Касите на „периферните“ градове в тези санджаци се
оказват с по-добре развит земеделски хинтерланд и съответно по-големи
финансови активи. Така от гледна точка на финансовите възможности ка-
сите в Тулча, Видин и Ниш са в сянката на „общополезните“ каси от Баба-
даг, Констанца, Меджидие, Пирот, Враня, Берковица, Лом, Оряхово, Вра-
ца. Същото се отнася и за Варненския санджак. Касата в центъра на тази
109 В общия регистър сумата е 3 303 902 и 18 пари.
110 За капиталите на касата в Добрич разполагаме и с три шестмесечни балансови
таблици (НБКМ, Ориенталски отдел, Тл 15/1): от 26 тешрин-и еввел 1286 г. (7 ноември
1870 г.), от 23 нисан 1287 г. (5 май 1871 г.) и от 26 тешрин-и еввел 1287 г. (7 ноември 1871 г.),
които обаче не предават чистите активи на касата и поради това няма да бъдат сравнява-
ни с данните от салнаметата.
111 Всъщност за касата в Мангалия са налични данни, че още през 1287 (1870/71 г.)
капиталите ѝ надхвърлят милион гроша. В балансова таблица от 23 нисан 1287 г. (5 май

1871 г.), НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 24, а. е. 75, за активите и пасивите на касата за
доста дълъг период – от 13 канун-и еввел 1282 г. (25 декември 1866 г.) до 23 шабан 1287 г.
(18 ноември 1870 г.), в края са пресметнати нетните активи на касата и те са определени
на 1 586 111 гроша и 33 пари, което е доста чувствителна разлика от данните в сална-
мето за 1288 г. (1871/72 г.), когато касовите капитали (чистите активи) са предадени да
бъдат – 1 280 508 гроша. Разполагаме и с други четиримесечни балансови таблици: една
за 30 хазиран 1290 г. (12 юли 1874 г.), НБКМ, Ориенталски отдел, Ф 24, а. е. 79; друга от 28
февруари 1290 г. (12 март 1875 г.) (НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 24, а. е. 52) и трета от 30
хазиран 1291 г. (12 юли 1875 г.) (НБКМ, Ориенталски отдел, Ф 24, а. е. 21); те обаче не пре-
дават нетните касови активи за периода и поради това няма да се сравняват с данните от
салнаметата за града.
административна единица значително отстъпва по капитали на касите в

Балчик, Провадия, Мангалия и особено на тази в Добрич.
Така че с голяма доза сигурност можем да твърдим, че капиталовото
превъзходство на касите в София и Търново спрямо кредитните институ-
ции от другите кази е следствие на развитото земеделие в техния хинтер-
ланд и големия им демографски потенциал. В този случай това, че те са и
административни центрове на санджаци, е само един бонус, който обаче
не е гаранция за привличането на големи капитали в „общополезните“ им
каси. Касата във вилаетския център Русе е показателна в това отношение.
Тя е надмината в един момент от време като капиталови активи от касата в
Силистра вероятно поради по-развитото земеделие в Силистренско.
Дейности и злоупотреби
Началото
Всяко начало е трудно, гласи неписаното правило, което важи в пъл-
на степен за дейността на земеделските каси. Известно време след тяхно-
то откриване „Дунав“ продължава да публикува разяснителни материали,
адресирани към селяните, които са групата, която следва да ги използва за
получаването на по-евтин кредит. В дописка до вестника от Кюстендил от
17 април 1866 г. се обяснява, че селяните в Скопския санджак получават
заеми с лихва от 5 % месечно, поради това... Жителите на околните кайма-
камлъци, като виждат тия работи, завиждат на жителите на Дунавска-
та област и явно казват, че желаят да влезат във велаетското окръжие,
понеже както обяснява вестникът по-горе: най-добрата от тия добрини
[които са направени във вилаета] са казалийските общеполезни каси. Не
може расказа доколко се благодарят земеделците във всяка каза, които кога
имат нужда, зимат пари с евтини лихви от общополезните каси112.
На 16 октомври 1866 г. вестникът публикува интересно окръжно, из-
пратено от вилаетското управление в предходния ден до околните селища,
в което се съобщава, че някои селяни предпочитат вместо касите да из-
ползват услугите на лихвари. Освен това се разяснява вредата от негатив-
ната за селскостопанските производители практика за предварителна про-
дажба на част от реколтата „на зелено“. Отново се обясняват предимствата
на по-евтиния кредит на касите и се призовават селяните да взимат заем от
тях, а не от търговци и лихвари и да не си продават евтино реколтата. Така
във вестника четем: Селяните прочее, дето си продават тъй стоката без
пари, ако е за пари, то за колкото пари има всеки нужда, може да ги земе
112 Дунав, II, 82, 16 апр. 1866 г.
от банката, и ако би да няма кефилин113 или друго някое нещо за здравина,

той може да си заложи тапията на нивата и да земе пари, колкото му
трябват. Тия думи са един искрен съвет, за да се опазят ползите и интере-
сите въобще на всички селяни; затова нека всеки да си събере ума в главата
и добре да държи тия съвети, и да се не лъже на тогова и на оногова114.
В началото на 1867 г. Дунав отново обяснява, че касите са създадени, за
да могат селскостопанските производители да получават евтини заеми: Съ-
ществената цел, с която са се отворили тия каси, е да се набавляват и да
не прибягват до користолюбците и до другите търговци ония селяни, кои-
то имат нужда за заем. Разяснява се повторно механизмът за даване на за-
еми и се уточнява, че селяните, които искат кредити, но нямат поръчители,
могат съгласно правилника на касите да заложат тапиите на имотите си.
Вестникът добавя, че отпада изискването мухтарят (т. е. кметът) на селото,
от което идват заематели да присъства при получаването на кредита. В за-
мяна на това се иска бележка от него, а не личното му присъствие: От друга
страна, във всяко село и махала, понеже има по един старейшенски съвет,
което е едно от добрите и полезните вилаетски устройства, затова от-
сега нататък, който поиска да земе заем от тия общеполезни каси, най-
напред трябва да обяви на селския мухтарин и на ихтияр меджлиси115 и да
си земе от тях едно свидетелство, в което да е забелязано количеството
на парите, които ще земе, и че представляемите му поръчители са хора
почтенни и честни. Това свидетелство ще се прилепи на записа, когато
ще дават срещу заемите си, и тогава ще им се дават в заем парите, които
искат. Освен това се добавя, че няма да бъдат отказвани по-дългосрочни
заеми, каквато практика е започнала да се налага при заемането на парите.
Вестникът добавя, че законово регламентираният срок на заема – макси-
мум една година, трябва да се спазва и не следва да се създават проблеми за
селяните в тази посока. Вестникът завършва: Тия нововъсприети правила
за градските каси се съобщиха на главните чиновници по присъединени-
те каймакамлъци на вилаета и за знание на всекиго обнародва ги и чрез
вестника“116.
По-долу, когато разглеждаме конкретно заемите, раздадени от касата в
Добрич, ще видим, че въпреки трудното начало и вероятно липсата на до-
верие от страна на селяните към кредитната институция, постепенно тази
несигурност е преодоляна. Данните от микропроучването, извършено в
113 Т. е. „поръчител“ от кяфил (kâfıl), (араб.) – който поръчителства, гарантира.

114 Дунав, II, 117, 16 окт. 1866 г.
115 Ихтияр меджлиси (ihtiyar meclisi) – съвет на старейшините, възрастните хора.
116 Дунав, II, 141, 8 ян. 1867 г.
следващата глава на монографията категорично ще докажат, че голяма част

от селското население знае за касите и ползва услугите им.
В полза на „общополезните дела“

Разглеждайки „Законника“ на касите, споменахме, че печалбата им из-
рично се регламентира да бъде разходвана за някакви „общополезни цели“.
Член 19-ти постановява: Печалбата, която остава от лихвата на капи-
тала от градските каси, ще се харчи, за да посреща масрафите на учи-
лищата, на калдаръмите, чешмите и на мостовете. Освен за тия чети-
ри вида благотворителни работи не е позволено печалбата да се харчи за
друго117. Всъщност печалбата на касите се е разходвала за най-разнообраз-
ни неща. „Дунав“ публикува повече от интересни сведения по-въпроса118.
Януари 1869 г. вестникът съобщава, че със средства от „общополезните“
каси са закупени земеделски машини. Нещо, което, както се видя, е един от
приоритетите на османските власти в стремежа им за модернизация на зе-
меделието в Дунавския вилает. Излишно е да разказваме напространно, че
напредването на земеделието във вилаета непременно зависи от употре-
бата на земеделски машини както в Европа. Върху този предмет станаха
разсъждания и размишления в свикания по-преди Вилаетски съвет, който
според както известихме още тогава в нашия вестник, направи едно изло-
жение за всичките си решения и размишления и го поднесе на одобрението
на В. Порта, пише вестникът. Рапортът е подготвен след общо събрание на
вилаета, проведено на 5 октомври, и е изпратен до Истанбул на 10 октом-
ври 1868 г. В него дословно четем: жителите казват, че от употребените
в Европа земеделчески машини за косенето на ливадите и нивите най-до-
бри и лесно употребителни са управляемите с два коня машини, които се
продават по 3 500 гроша, според което изразяват желанията си, за да се
купи по една от тях и да се изплатят от градските каси. И наистина за
тукашния нумуне чифлики по-преди, като се донесе една от тия машини,
които се управляват с два коня, направи се опит с нея и като се видяха пол-
зите и добрините ѝ, тъй също се разуме, че начинът за употреблението ѝ
може да се научи само с едно-две виждания, според което, като се доказа
сгодността за употреблението на тия машини по тия страни, и понеже
цената им, както споменахме по-горе, е по 3 500 гроша, реши се щото от
42-те кази на вилаета да се купят машини за жънене само в ония места,
117 Дунав,I, 10, 5 май 1865 г.

118Османските власти прилагат въпросния член с доста „творчески“ подход – до-
колкото не ограничават „общополезните“ инициативи само до посочените в „Законника“
четири области.
в които повечето земя е равна и сгодна за движението и работенето на

подобни машини, каквото е в казите: Ниш, Лясковца, Пирот, София, Кюс-
тендил, Дупница, Видин, Ряхово, Лом, Кула, Берковица, Търново, Севлиево,
Ловеч, Русчук, Разград, Силистра, Свищов, Никопол, Плевен, Търговище,
Шумен, Тутракан, Варна, Пазарджик [Добрич, бр. Х.А.], Балчик, Мангалия,
Провадия, Тулча, Хърсово, Кюстенджа, Бабадаг, и Меджидие (...) Тия маши-
ни, докогато бъдат стока на градските каси, и приходите им, които би
произлязли от платата за жънението, ще принадлежат на тях, а отпосле
някои от селяните или от ония, които имат чифлици, като се научат
начина на употреблението и ползите на тия машини, понеже ще искат да
ги купят, в какъв случай ще им се дават със същата цена, с която ги имат
градските каси, като се прибавят и разноските за донасянето и испраща-
нето им.
Разходът от лихвата на касите е одобрен от правителството и във ви-
лаетския център – Русе, се получава положителен отговор, подготвен от
османското Министерство на вътрешните работи: Тоя рапор се разгледа в
Държавния съвет и понеже се видя, че изложените в него средства и ще пос-
лужат за увеличението на богатството, затова се написа настоящето, за
да се положи старание да се турнат в действие горепоказаните119.
По-сетне, вероятно през март 1869 г., се взима решение, с оглед на огра-
ничения капитал в касите, временно да се забрани използването на печал-
бата за „общополезни цели“, както е предвидено в устава на кредитната
институция. Така е ограничено да се разходват средства: в един град или
в едно село, когато се види за нужно да се направи, или подправи училище,
калдъръм или мост, или пък да се одържи някой учител в училището, или
да се купят някакви книжки. Тази забрана отпада до достигането на опре-
делен капитал в касите: Капиталът на едно кое да е място, вложен в общо-
полезната градска каса, догдето не влезе до триста хиляди гроша, да ся не
дава нито една пара от печалбата на този капитал, за да се иждивява за
такава работа, а когато се усети такава една нужда в ония места, на кои-
то капиталът е достигнал до една доволна степен, тогаз, като се исключи
прибавената на капитала двегодишна лихва, ще се отдели печалбата, коя-
то е произлязла в предпоследната година, на оназ, в която ще става под-
правянето, и ще се дават разноските от третата част на нея печалба120.
Впрочем и съдбата на закупените с касови средства машини не е повод
за особен оптимизъм. През май 1870 г., или повече от година след тяхно-
то набавяне, нещата продължават да изглеждат добре и „Дунав“ инфор-
119 Дунав, IV, 343, 12 ян. 1869 г.

120 Дунав, IV, 365, 2 апр. 1869 г.
мира: Преминалата година се испрати в Правадия една машина, която се

управляваше от един человек, който предварително беше се научил в Нуму-
не-чифлика. Тамните хора, като видели бързината на жъненето и лесното
ѝ управление, решили щото занапред да се снабдят с такива машини, а...
един от правадийските първенци, на име Осман бей, покази ся, че желае
да купи машината и да я употреблява в чифлика си. Освен горната ма-
шина в Плевен се беше испратила и друга една (...) се разумела ползата от
машината, Осман ага от членовете в административният съвет я зел
с кирия121 (...) според както се научяваме сега, главното велаетско управ-
ление писало до мютесарифите във велаета да раскажат повторително
ползите от тия машини и да дадат потребните наставления на земледел-
ците122. Следващата година обаче ентусиазмът около машините изглежда
е попреминал, отново в Дунав четем: Преди три години ся донесоха от Ев-
ропа един чивгъ(?) машини за орание, три за вършене и две за жънене, които
ся употребиха в Нумуне-чифтлик, за да послужат за распостранение на
земледелието. Тия машини, като свършат всичките работи на чифтлика,
твърде много време остаят праздни и без работа. Добавя се, че всеки, кой-
то желае, може да ги наеме, и се определят таксите за използването им123.
Очевидно покупката се оказва недобре преценена, доколкото използването
на машините остава далеч от пълноценното. Закупени са машини, от които
може и да е имало нужда, но без възможност да се обезпечи въвличането
им в работата в пълна степен.
Освен за закупуване на машини от Европа разполагаме с данни, че
средства от касите са използвани, или поне е предвидено да се използват,
за посрещане на някои разноски при строеж на жп линии. Не става въпрос
за големи строежи, а за покриване на разходи за подравняване на терени
от местните жители, извършено при строежа на отсечките от Каспичан до
Шумен и от Никопол до Плевен. Дунав съобщава: местата на двата же-
лезни пътища, за които се е размишлявало и предначертавало да се нап
равят, първите от Каспичан до Шумен и вторите от Никопол до Плевен,
да се изравнят от жителите и разноските да се исплатят от градски-
те каси на ония окръжия, които са близо до тях и които ще се ползоват
занапред от отварянието им124.
Въобще, както е според „Законника“, инфраструктурата е една от облас
тите, където се предвижда да се използват средства от печалбите на касите.
„Дунав“ публикува през януари 1875 г. „наставление“, което задължава във
121 Т. е.
наем.
122 Дунав, VI, 478, 27 май 1870 г.
123 Дунав, VII, 578, 26 май 1871 г.
124 Дунав, V, 424, 5 ноем. 1869 г.
всички села на вилаета, да се подготвят специални стаи за гости (ханове), в

които да се настаняват правителствените чиновници и други лица, пъту-
ващи из областта. Определено е плащането за материалите за постройките
да се извърши от лихвите на земеделските каси. Така във вестника четем:
ще ся платят от едната третя на лихвите на капитала на него село в
общеполезната каса, за които е дозволено да ся употребяват за общепо-
лезни построения. Направата на тия ханища и стаи ще става чрез една
комисия, съставена от старейшенските съвети и от другите надлъжни
лица125. Член 6-ти на „наставлението“ предвижда също така: Дневната зап
лата и пътните разноски, които съгласно с новото решение ще ся опреде-
лят в казалийския съвет за членовете и за дюлгерския калфа, които ще ся
испратят по селата да претеглят ханищата, ще ся плащат такодже от
третята част на лихвите на местните общеполезни каси126.
От материал за състоянието на пътищата, публикуван в „Дунав“ на
12 септември 1876 г., разбираме също така, че пазачите на пътищата във
Дунавския вилает127 получават заплатата си от „общополезните“ каси128.
Т. е. подобряването на инфраструктурата, както споменахме по-горе, е
един от приоритетите на вилаетското управление и земеделските каси се
използват в немалка степен за покриване на някои по-големи или дребни
разходи.
Отново от „Дунав“ разбираме, че през ноември 1875 г. от лихвата на
капиталa на „благодетелната каса“ в Русе, вер. „общополезната“ каса, са за-
купени дърва за огрев, които се раздават на „сиромасите“ в града129. Оче-
видно отново във връзка с „общолезните дейности“, които следва да се
обезпечават.
През май 1875 г. „Дунав“ публикува една интересна информация, която
променя начина, по който осмисляме дейността на касите. Известява се, че
затворниците, които се използват срещу заплата да вършат някаква „пра-
вителствена работа“, няма да получават парите си, а те ще бъдат давани
под лихва чрез общополезните каси и когато ся пуснат престъпниците от
затвора, ще им ся предават заедно с лихвите130. Много интересна податка,
125 Дунав, XI, 1036, 11 ян. 1875 г.

126 Дунав, XI, 1036, 11 ян. 1875 г.
127 Които освен за охраната отговарят и за подръжката на поверените им участъци
от пътната мрежа.
128 Дунав, XII, 1104, 12 септ. 1876 г. Всъщност имаме подобна информация още от
1870 г. В един регистър на длъжниците на касата в Търговище четем, че от нея са зап

лащани месечни възнаграджения за пазачите на пътищата. Виж: НБКМ, Ориенталски
отдел, Ф. 121, а. е. 1542.
129 Дунав, XI, 1024, 23 ноем. 1875 г.
130 Дунав, XI, 969, 7 май 1875 г.
която разширява инструментариума на събиране на капитали за касите, а

освен това ги показва като институция, използвана от османските власти
далеч извън предвидените от закона възможности. Без да абсолютизирам
информацията, защото това вероятно не е чест случай и средствата, събра-
ни по този начин, сигурно са незначителен дял от касовия капитал, пра-
ви впечатление, че касите започват лека-полека да се отклоняват от пър-
воначалния си замисъл и да се използват от османската администрация в
по-различни сфери. В хода на натрупването на значителен капитал каси-
те стават все по-ценни за османското правителство и то ги използва, или
поне замисля да ги използва, за цели, различни от кредитиране в селското
стопанство. Т. е. наблюдаваме една постепенна еволюция и можем само да
гадаем докъде биха стигнали нещата. Постепенно финансовата тежест на
касите става примамлив обект и като се има предвид, че финансовата дис-
циплина на османската администрация е доста съмнителна, а като при-
бавим към този факт и това, че почти няма други кредитни институции,
то въпросната поливалентност на използването на касовите капитали не
следва да е неочаквана. Все пак става дума за действия, които, макар и в
разрез със законите, се правят със съгласието на властта. Те обаче са пока-
зателни, че законът ще започне да се нарушава и без нейната благословия,
но за това по-долу.
Злоупотребите
Трудно е да се посочи изследване, посветено на Османската империя,
което да не отбелязва склонността на нейната администрация към дейс
твия извън закона. Корумпираността е нейна характерна черта131. Всъщ-
ност непосредствено след откриването на касите изрично се забранява да
се използва капиталът им извън регламентираните в правилника цели.
„Дунав“ напомня в брой от 7 юли 1865 г.: строго е запретено да се харчи и
да се дава назаем от капитала на тия каси за малки или големи работи;
с една реч вън от поставените правила и наредби на тия каси съвсем е
запретено да се недокача нито една пара132. Напомнянето е по повод на
неправомерни действия, които вестникът осветлява по-долу: Научаваме,
че данъкът, който се изпратил преди няколко време от Разградската каза
до тукашния каймакам, не бил напълно и за да се допълни сумата му, раз-
градският мюдирин зел от капитала на тамошната общеполезна каса със
131 Това впрочем не е само нейна слабост. Правителствата на Следосвобожденска

България също страдат от подобен порок, виж следното изследване: Пенчев, П. Как се
наливаха основите: към ранната история на българската корупция (1879 – 1912 г.). С., 2011.
132 Дунав, I, 19, 7 юли 1865 г.
запис шейсет и седем хиляди и сто и петдесет и три и половина грошове,

с мисъл да събере данъка и да го остави пак на местото му. Тия пари, ма-
кар и да са се взели за една важна работа, но защото това е противно на
поставените правила, тутакси се изпрати от средоточието на Вилаета
нарочен чиновник, който, след като направи потребните испити, намес-
ти тия пари на местото от събрания царски данък. А мюдиринът плати
потребната лихва един на сто за времето, откогато тия пари са зети от
касата, докогато се оставиха пак на мястото си133.
Очевидно правилата не се спазват дори от правителствени чиновници,
които са отговорни за стриктното им прилагане. Въпреки че случаят едва
ли е изолиран, не можем да го абсолютизираме, в крайна сметка са взети
необходимите мерки и парите са върнати.
На 13 юли 1866 г. „Дунав“ публикува и обширен материал във връзка с
обнародваното по-рано във вестник „Рузнаме-и Джериде-и Хавадис“ пис-
мо за повредите на общополезните градски каси134, а редакторът на вест-
ника възлага на вестник Дунав да даде потребните изяснения за съдържа-
нието на това писмо. „Дунав“ естествено се впуска да брани кредитната
институция и в заключение пише: С една реч от началото на отварянето
на общополезните градски каси действието им, състоянието им и поста-
вянето, колкото пред нас и пред публиката, са едно нещо свято135.
Впрочем дописката с критиките по отношение на събирането на капи-
тала и злопупотребите в земеделските каси не остават незабелязани и от
други печатни издания. Така „Тасвир-и Евкяр“ също публикува матери-
ал по въпроса, препечатан в „Дунав“. В него вестникът обяснява накратко
какво представляват касите, описва механизма на даването на заем и пред-
ставя институцията в положенителна светлина, и приключва с пожелание-
то и в други области да се отворят подобни кредитни институции: общопо-
лезните каси, които станаха пример и подбудиха ревнос, за да се основат
такива полезни установления и в другите еялети, то искренно желаем да
бъдат уредени по един сгоден начин136.
В „дискусията“ се намества и „Таквим-и Тиджарет“, който също защи-
тава касите. Отново „Дунав“ публикува материал от този вестник, който
оборва дописката: Ако иска да отказва основната полза на тия каси, то
тя е дотолкова явна, щото слънцето, което украсява света, може да се
133 Дунав, I, 19, 7 юли 1865 г.

134 Текстът на самото писмо остана недостъпен за мен. Част от неговото съдържание,
което е информирало за злоупотреби с капиталите на „общополезните“ каси, разбираме

и от „оборващия“ материал на „Дунав“.
135 Дунав, II, 90, 13 юли 1866 г.
136 Дунав, II, 94, 27 юли 1866 г.
усили да докаже добрината им (...) във всяко място на царското правител-

ство се основаха такива общополезни каси, чрез които бедните жители се
успокоиха от ямата на користолюбците, и всеки с жаркост желае да види
добрия напредък на земледелието и орачеството137.
Въпреки че повечето печатни издания в крайна сметка публикуват ма-
териали в подкрепа на касите, все пак доста бързо в пресата започват да
се появяват податки и за извършване на злоупотреби със средствата. За
съжаление по правило тези данни не са конкретни и трудно могат да бъ-
дат доказани. Подобен е случаят и с дописка от октомври 1873 г., и която
отново „Дунав“ публикува, подписана с инициали Т. И. (Тодор Икономов),
която прави нещо като равносметка за дейността на касите до този момент
и между другото доста неустановено добавя: Сами по себе по назначението
и по правилника си касите са полезни учреждения и ще останат такива,
колкото и да извращават тяхната цел някои чиновници. В заключение
вестникът потвърждава написаното от дописника и добавя, че ако [се] даде
разяснения кои чиновници и где са направили злоупотребления (...) ще [се]
испрати незабавно един особен чиновник и ще извърши потребното138.
Интересна и доста по-конкретна податка научаваме пак от „Дунав“,
който в материал от 21 ноември 1871 г. информира, че: В. Порта, като ся
известява, че захванало да се дава в заем пари на някои първенци и търгов
ци от капитала на общополезните градски каси, които са съставени и
отворени във велаетите, с една благонамерена цел, за да ся улесняват зе-
меделците, които се нуждаят от купилото на жито за семе, от волове, от
земледелчески оръдия и пр., и че по тази причина орачите не могли да ся
улесняват в нуждите си, Н. В. великият везир с една телеграфиче. депеша,
като напомнюва, че това положение на капитала произвожда едно строга
отговорност, заповядва, щото да се дават в заем пари на земеделците от
речените каси, и то в кръга на съществените им постановления, съвре-
менно всичките им сметки и дела да ся съобщат незабавно на В. Порта139.
Тази практика, изглежда, продължавала и след това, защото през сеп-
тември 1872 г. отново „Дунав“ известява, че разни търговци и първенци по-
лучават пари в заем от касите. Във вестника четем: Капиталът на общепо-
лезните градски каси, които са основани в средоточията на санждаците и
окръжията, са дела, за да ся избавят земледелците от ръцете на користо-
любивите заимодавци, е събран от храните, посеяни в името на тая каса
от страна на земеделците. Следователно според особния устав на касите
даванието пари в заем от капитала им е ограничено само за земледелците
137 Дунав, II, 100, 17 авг. 1866 г.

138 Дунав, IX, 820, 21 окт. 1873 г.
139 Дунав, VII, 629, 21 ноем. 1871 г.
и по никакъв начин не е простено да ся дава на друго в заем какво и да е

количеството (...) съвременно ся напомнюва, че отсега нататък, който би
заповядал да ся дадат пари на някого, който не е земледелец, освен че ще
попада под тежката отговорност, но ще ся накарва да плати и парите, за
които е заповядал да са дадат.140. Вестникът добавя, че тези, които вече са
получили суми в заем от касите, а са търговци или други „человеци“, следва
да върнат парите на падежа без право на никакво отлагане141.
Изглежда, някои, заинтересовани да получат евтин кредит, лица също
се възползват от предложението на касите, без да имат право. Това косвено
потвърждава и известни вече факти, че всъщност е имало случаи, при кои-
то лихвари вземат евтин кредит от касите и впоследствие дават получените
суми срещу по-висока лихва. В своето изследване Мария Тодорова предава
информация за чорбаджии от Свищов, които чрез селяни заемали касови
пари, като подписвали записите в качеството на поръчители, а след това
заетите суми били давани в заем на селяните с лихва над 20 %142.
Закъснели вземания
Освен злоупотребите, които вероятно са се извършвали с касовите
средства, друг проблем за администраторите на „общополезните“ каси са
закъсненията с връщането на раздадените заеми. В тази посока имаме по-
надеждни сведения. През март месец 1871 г., изглежда, поради често за-
бавяне с изплащането на взетите суми, вестник „Дунав“ напомня, че има
крайни срокове за погасяване на заемите и че изключения няма да бъдат
правени. В тези случаи се предвижда съдействието на старейшинските съ-
вети по места и правителството, като се определя и глоба за неявилите се
да си погасят заемите. Вестникът завършва: За знание прочее на всякиго,
повторително се няпомнюва, че всеки един трябва да земе в добра забележ-
ка тия работи и за да не подпада на наказание с глоба, щом се повика, за да
промени записа и поръчителите си, незабавно да отива на градската каса
в окръжието, гдето се намира; защото, ако някои с извинение прекарват
време и не отидат, никак няма да се приемат извиненията им143.
През есента на 1872 г. започва кампания и за събиране на просрочени
стари заеми. Известява се, че ще бъдат назначени на заплата по един-двама
чиновници събирачи за всяка „общополезна“ каса144.
140 Дунав, VIII, 707, 3 септ. 1872 г.

141 Дунав, VIII, 707, 3 септ. 1872 г.
142 Тодорова, М. „Общополезните каси“..., с. 69; виж и: Бакърджиева, Т. На крачка
пред времето..., с. 108.

143 Дунав, VII, 556, 7 март 1871 г.
144 Дунав, VIII, 718, 11 окт. 1872 г.
В началото на декември 1874 г. „Дунав“ отново обнародва известие на

вилаетското управление за предстоящо затягане на режима на събирането
на невърнати заеми: От началото на идущия месец януари деваир-мухасе-
беси145, понеже ще захване да разглежда подробно делата на общеполезните
каси, ний обнародваме по-долу известието, което ся направи от спомена-
тото писалище относително до ония длъжници, които да зели пари в заем,
и което по решението на административния съвет я прати напечатано
по всичките села146. На селяните им се напомня, че при повикване тряб-
ва незабавно да се явяват в околийските каси, за да обяснят причините на
просрочването на заема, и след това да се действа съгласно предписанията
на правилника на институцията: защото, ако някой с прости извинения
прекарат време и не отидат, отпосле няма да ся зимат във внимание из-
виненията им147.
Че събирането на просрочените заеми става бавно и трудно, разбира-
ме отново от „Дунав“, който на 6 август 1875 г. публикува сходно извес
тие: Според сведенията (...) още не били събрани парите, които били зели в
заем от тия каси земеделците жители, когато на повечето от тях бил ис-
текъл срокът, четем във вестника, който допълва, че тази важна работа,
без да ся оставя само на чиновниците и събирачите на касите, трябва да
ся земе под надзора и постоянното подпомагание на местните власти148.
Очевидно закъсненията след падежа на заемите стават все по-осезателен
проблем за ръководителите на касите и се налага местните власти да из-
ползват административния и полицейския си капацитет, за да може суми-
те да бъдат върнати.
Отново Мария Тодорова, използвайки данни от отчет на касата в Тър-
говище за периода от март 1869 до декември 1874 г., показва как в течение на
времето има процес на непрекъснато увеличение на броя на просрочените
заеми към касата. Според нея като цяло заемите се връщат навреме, а едва
от 1873 и 1874 г. рязко нараства броят на длъжниците, пресрочили срока
на падежа си. Според авторката това е следствие на неурожайните години,
които започват около 1875 г. и заключва: много е вероятно взетите и невър-
нати после суми да са били използвани за консумативни цели вследствие на
лошите години149.
Като цяло изследователката счита, че касите, макар и да имат някои не-
добри белези, присъщи за османската администрация, са полезна институ-
145 Деваир мухасебе (devair muhasebe) – финансови служби. За институцията виж и

по-долу.
146 Дунав, X, 928, 1 дек. 1874 г.
147 Дунав, X, 928, 1 дек. 1874 г.
148 Дунав, XI, 995, 6 авг. 1875 г.
149 Тодорова, М. Пос. съч., с. 70.
ция и данните, които се появяват за корупция и закъснения в покриването

на заемите, не дават основание да се заключи, че общополезните каси се
превърнали в корумпиран институт, престанал да служи на благородната
цел, за която бил създаден150. Прочее, напълно съм съгласен.
Част от „държавната машина“

Как да характеризираме касите? Базов въпрос, който ще ни помогне да
имаме по-точно възприятие по отношение на институцията. Обикновено
те са определяни като кооперативи, особено в турската историография, до-
колкото капиталите са събрани с колективните усилия на селското населе-
ние, и както е записано в „Законника“: Тия пари, като се турят в градските
каси, наредени в главните казалийски градове, стават имание на селяните,
които са стопани на тия пари, и техен капитал в касата151. Тези капи-
тали обаче не са дадени доброволно, а чрез законовия инструментариум на
държавата. Т. е. селяните са задължени да платят данък или да отглеждат
култури върху определено количество земи, като след продажбата на про-
изводството получените средства ще бъдат дадени за попълване на капи-
талите на касите. Т. е. това са един вид „държавни кооперативи“ – инспи-
рирани от османската държава в лицето на валията на Дунавския вилает.
Струва ми се, че има известна „етапност“ на държавността по отно-
шение на касите. Какво по-точно имам предвид? Първоначално, изглежда,
държавата вдъхновява създаването на институциите и ги регламентира
законово. На първо време тя, изглежда, се ангажира по-скоро с ревизорни
функции, доколкото се създава длъжността мюфетиш (müfettiş)152. Длъж-
ност, която предполага надзор, не толкова пряко администриране на каси-
те153. Тя дори не се споменава в „Законника“.
150 Пак там, с. 70.

151 Дунав, I, 7, 14 апр. 1865 г.
152 Mюфетиш (mufettiş) (араб.) – проверител, инспектор, ревизор.
153 Когато описва административните позиции в Дунавския вилает, Милен Петров,
цитирайки турския историк Шентюрк – Şentürk, H. Osmanlı devleti’nde Bulgar meselesi,

(1850 – 1875). Türk Tarih Kurumu Basımevi, Ankara, 1992, 172 – 173; погрешно интерпретира
вписването на Тевфик ефенди като „мюфетиш на общополезните каси“, като директор на
„общополезните“ каси (“the director of the agricultural credit cooperatives (menafi-i umumiye
sandıkları)“. Виж: Petrov, M. Tanzimat for the countryside: Midhat paşa and the Vilayet of
Danube, 1864 – 1868. 2006. Unpublished dissertation, p. 87. Това в никакъв случай не е кой
знае каква грешка, но в салнамето е записано изрично, че въпросното лице е инспек-
тор (müfettiş), а не директор, управител (müdür). Т. е. има по-скоро контролно-ревизорни
функции, а не пряко административно-управленски. Виж: Tuna Vilayeti Salnamesi, 1285,
1 defa, s. 21.
В него са регламентирани длъжността на векила (vekil)154 и писаря

(kâtip)155. Първите са „избрани по висшегласие“ измежду населението и
вероятно предложени от него самото, след което одобрени от османски-
те власти по места. Това са лицата, които реално администрират касовите
дела. Те не са османски чиновници в пълен смисъл – по закон първоначал-
но векилите не получават заплата за дейността си, писарите имат опреде-
лено възнаграждение, но това е заплата, плащана от касата. Като цяло не е
много ясна точната субординация между тях и османските администрато-
ри по места, но такава определено има. Да напомня, че Законникът регла-
ментира: Сека година на Димитровден е отредено да се гледа сметката на
сяка градска каса. На това ще присъстват: градският мюдирин156, по един
от членовете на идаре-меджлиси157 и на темизи-хукук-меджлиси158, веки-
лите на касата, а ако потребува, и няколко от почтените градски лица159.
Освен това и в салнаметата, когато се изброяват чиновническите служби
във всеки санджак и каза, са вписвани и имената на векилите и писарите.
Сам по себе си този факт не е основателен да ги представим за част от ос-
манската административна структура, но означава, че те не са оставени без
контрол, макар и непряк. В този смисъл няма как да гледаме на касите като
един вид независими или автономни институции, ръководени от предста-
вители на населението.
Впрочем друга податка осветлява въпроса. През март 1871 г. „Дунав“
известява, че са изпратени известия до всички мютесарифи (mutasarrıf)160
във вилаета да подготвят балансовите сметки на институциите по места, и
съответно те да бъдат изпратени до вилаетския център161. Повече подроб-
ности не са ни известни по този повод, а сметките на касите така или иначе
не са публикувани на страниците на вестника. Очевидно обаче касите са
под някаква форма асоциирани към провинциалното управление, макар и
непряко, доколкото информацията само показва, че мютесарифите на съ-
ответните санджаци са ангажирани по-скоро с контролни и отчетни фук-
ции, но не и че имат отношение към ръководенето на касите.
Според някои данни през 1873 г. към администрацията на Дунавския
вилает е създадена особена канцелария, която вече има за задача да упра-
влява касите в целия вилает, да проверява сметките им, да се грижи за
154 Векил (vekil) (араб.) – пълномощник, доверено лице.
155 Писар (kâtip) (араб.) – писар, секретар.
156 Беледийе мюдюрю (belediye müdürü) – т. е. градски управител.
157 Идаре меджлис (idare meclis) – административен съвет.
158 Темиз-и хукук-и меджлис (temiz-i hukuk-i meclisi) – апелативен съд.
159 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
160 Mютесариф (mutasarrıf) – управител на санджак.
161 Дунав, VII, 560, 21 март 1871 г.
подобрението на тези учреждения, да издава всички нуждни заповеди и

разпореждания, да надзирава всичките им действия. Тази нарочна канце-
лария се нарича Служба на счетоводните управления (Деваир-и мухасебе
калеми), има повече от 30 служители и „била един вид управа на общопо-
лезните каси в Дунавския вилает“. Нейното издържане било за сметка на
касите162.
Както споменахме, институцията е натоварена със задачата да следи за
точното водене на касовата документация. Още с нейното утвърждаване
вероятно е поискано от околийските каси да изготвят списъци на своите
служители, които да бъдат изпратени там за сведение. В един недатиран
документ на касата в Омуртаг четем имената на част от векилите и писа-
рите, които са изпратени до счетоводното управление. Изглежда самото
регистриране е извършено вследствие „на формирането (тешекил) на де-
ваир-и мухасебе“. Така като служители на „общополезната“ каса са записа-
ни: „векил Читаклъ Хисси Ахмед ефенди“, „векил Стоян, син на Съботин“,
„векил Герги, син на Пейчо“ и „векил хафъз Хасан, син на Халил Хивач“163,
също и писарите: „кятиб Осман ефенди“, „кятиб Гини, син на Славчо“164,
„Съби, син на хаджи Драчи(?)“165. След това са изброени и други служители
на градското управление на Омуртаг „Осман пазар дайре-и беледийе“ и на
градското управление на нахия Котел „Казган нахие дайре-и беледийе“166.
Един от споменатите балансови отчети на касата във Варна, който ос-
ветлява касовите активи и пасиви за периода от 20 март 1288 г. (1 април
1872 г.) до 28 февруари 1288 г. (12 март 1873 г.), е подготвен като образец по
нареждане на Деваир мухасебеси и впоследствие е изпратен на „общопо-
лезната“ каса в Добрич167.
На 29 джемазиюлеввел 1293 г. (9 хазиран 1292 г., 21 юни 1876 г.) от Сче-
товодните управления на Дунавския вилает (мухасебе-и деваир вилает-и
Туна) е изпратено писмо до ръководната комисия (хейет идареси, т. е. до
векилите) на „общополезната“ каса в Хърсово, в което се разяснява под-
робно как да се попълват балансовите отчети на касата и се посочват някои
грешки при попълването на графите168.
Тази институция обаче е отговорна за касите в Дунавския вилает.
По-късно османското централно правителство в Истанбул засилва инте-
163 Имената се срещат в салнаметата, виж приложението на монографията.
164 Има отбелязан писар Герги ефенди в салнаметата от 1285 (1868/69 г.) и 1286 г.
(1869/70 г.).
165 В салнамето има отбелязан писар на име Съби за 1292 г. (1875/76 г.).
реса си към тези институции. Това става и след като „общополезни“ каси се
създават вече и в други вилаети, и особено след голямото увеличаване на
касовите капитали. Изглежда, пропорционално с финансовите активи на
институциите расте и вниманието, което им оказват османските управля-
ващи в имперската столица. Така с оглед на голямото нарояване на земе-
делските каси и в други вилаети, като Одринския например, и натрупване-
то на доста големи капитали, когато през 1876 г. в Истанбул се създава Съ-
вет на търговията и земеделието, „общополезните“ каси попадат в неговата
компетенция. Вестник „Дунав“ и списание „Ступан“ публикуват устава на
самия съвет, където четем, че той следва: 1). Да управлява общополезните
и обезпечителните каси във вилаетите; 2). Да донася на определените вре-
мена сметките на общополезните каси, каквото да испита дали капита-
лите им са употребяват според особните им правилници или не169. Т. е. на
въпросния съвет са възложени управленчески и контролни функции по
отношение на касите.
Ако следва да характеризираме „общополезните“ каси, то очевидно те
се оказват държавна институция. Виждаме един много характерен модел на
банковата ни и кредитна система, който е присъщ и за вече Следосвобож
денска България170: наличието на „много държава“ и на институционално
ниво, и като капиталова структура. Тук няма българска национална дър-
жава, но имаме османска, а логиката е същата. Очевидно не се наблюдава
доверие в частния капитал, а само на този, събран по инициатива на дър-
жавата. Де юре на селяните, доколкото „Законникът“ определя това, но де
факто на държавата, която намира механизми, за да му сложи админис
тративна шапка. Интересното е, че в края на 1873 г. е подхвърлена идеята
да се основе частна банка, която също да отпуска кредити на земеделци.
Вестник „Дунав“ публикува материал, в който се обявява против подобни
предложения: банката, за която става дума, понеже ще ся състави и ос-
нове с капитала на някои акционери, няма съмнение, че основателите на
банката ще гледат повече своите интереси, нежели ония на земледелци-
те. Следователно по-прядпочтително да ся увеличи до една задоволителна
степен капиталът на общеполезните каси, които са основани исключи-
телно за интереса на земледелците171. Т. е. държавата може да брани ин-
тересите на земеделците, но една частна институция не би могла. Спорно е
доколко има икономическата логика в подобно твърдение. Ясно е, че една
169 Ступан, III, 3, март 1876 г., с. 44; виж също: Дунав, XII, 1053, 10 март 1876 г.
170 Виж написаното от Румен Аврамов: Аврамов, Р. Неосъщественият консервати-
вен манифест в България. – В: Бочев, Ст. Капитализмът в България. Икономически тек-
стове (1911 – 1935) и лични спомени. Съставителство и встъпителна студия Румен Авра-
мов. С., 1998,, 33 – 35.
171 Дунав, IX, 835, 16 дек. 1873 г.
частна кредитна институция, конкурентна на държавните „общополезни“

каси, несъмнено би била положително явление. Най-малко би се създала
конкурентна кредитна среда и това би било предпоставка за по-голямо на-
маляване на лихвата, което е в интерес на същите селяни. Така или иначе
спирам с разсъжденията дотук, тази идея така и не се реализира, поне до
Освободжението. Ще напомня, че „Дунав“ е все пак и официоз на Дунав-
ския вилает и е нормално да защитава интересите на вилаетското управле-
ние, в частност и на османската държава като цяло. Дали е искрено или не,
не бихме могли да знаем.
Длъжността „мюфетиш“ (müfettiş)172

Длъжността не е обект на устава на касите, но че подобен чиновник
е назначен да изпълнява контролни функции по отношение на институ-
циите и че е част от централната администрация на Дунавския вилает,
разбираме от салнаметата за 1286 (1869/70 г.) и 1288 г. (1871/72 г.) по Хи-
джра – където като мюфетиш на „общополезните“ каси е записан някой си
Тевфик ефенди173. Очевидно грамотен османец, съдейки по обръщението
„ефенди“, с което по-принцип са записвани образованите хора. Това е ре-
визорът на касите и той пряко е докладвал за състоянието на кредитните
институции на провинциалните управители на различно ниво: било на
валията – като управител на вилаета, или на мютесерифа – като админи-
стративен управител на санджака. Впоследствие длъжността „мюфетиш“
изчезва от салнаметата. От вестник „Дунав“ разбираме защо се случва
това. През декември 1873 г. вестникът публикува известие, че се счита за
уместно да се възстанови длъжността „мюфетиш“ на касите, която е била
унищожена по-рано. Във вестника дословно четем: В 1284-та година през
месец априлия174 са определи един чиновник под име муфетишин, който
по един-два пъти през годината да испитва и преглежда състоянието,
управлението и делата на общеполезните каси по окръжията (...) Този чи-
новник по едно време обикаляше по окръжията да прегледва касите, и от
службата му ся видеха ползи, но по някои причини в 1287-ма година през
месец януария175 службата му са унищожи, а разглежданието на делата
и управлението на споменатите каси ся възложи на казалийските адми-
нистративни съвети. Понеже е явно, че тия съвети по между многобро-
172 Мюфетиш (müfettiş) (араб.) – проверител, инспектор, ревизор.

173 Неговото име срещаме и в други източници, виж цитирания по-горе документ
със сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 181, а. е. 784.
174 По османската финансова година: април/май 1868 г.
175 По османската финансова година: януари/февруари 1872 г.
йните си занимания не ще могат да прегледват както трябва делата и

сметките на касите (...) Велаетският административен съвет реши да
ся определят и извадят двама муфетиши (...) По следствие на това ре-
шение Исмаил ефенди, бившият председател на Велаетската комисия за
преселниците, са определи муфетишът на касите в Софийския, Видин-
ския и Търновския санджаци, а Ибрахим ефенди, бившият мюдирин на
гюмрука176 в Никопол, са определи за муфетишин на касите в Русенския,
Тулчанския и Варненския санджаци. Тия чиновници, съгласно с наставле-
нията и с особния устав, ще захванат да испитват състоянието, делата
и управлението на сметките на касите в ония окръжия, гдето са опреде-
лени за чиновници, и то от времето, в което са е унищожила службата на
муфетишлика. Тия чиновници нямат заплата, но според особния устав
ще им ся дават пътни разноски и дневна заплата177.
Този текст, мисля, ясно осветлява, че на касите се гледа като на про-
дължение на местната администрация. След като длъжността е премах-
ната в началото на 1872 г., институциите преминават под прекия надзор и
управление на казалийските административни съвети, а по-сетне, с оглед
на невъзможността тези структури да отделят достатъчно внимание на ка-
совите дела, са назначени двама мюфетиши, на които се делегират най-вече
контролни права върху касите от три санджака.
Възстановяването на длъжността и последвалите назначения са след-
ствие на увеличения размер на финансовите активи на касите, които,
изглежда, се превръщат в изкушителна хапка за всички, които имат въз-
можност да работят по някакъв начин с тях. Това води и до стремеж на
вилаетската администрация да се опитва да гарантира възможно най-про-
зрачно разходване на капиталите на касите със затягане на контрола върху
дейността им и назначаване на нови чиновници, които да имат надзорни
функции.
Векилите (vekiller)
Дейността на тези служители се определя още в „Законника“ на „общо-
полезните“ каси. Така Член 6-и регламентира: Във всеки град се избират по
висшегласие четирима души, двама мюсюлмани и двама християни, а ако
няма християни, и четирима мюсюлмани, под име представници (векили)
на градската каса. Тия лица се земат от гражданите или от селяните и
трябва да са хора най-здрави, най-верни и най-честни (...) Ключът на каса-
176 Мюдюр (müdür) (араб.) – директор, управител. Гюмрюк (gümrük) – митница, мито.
Т. е. директор на митницата в Никопол.

177 Дунав, IX, 831, 2 дек. 1873 г.
та стои в единого от векилите, а върху куфарите по-многото от векили-

те си удрят печатите178.
Този член придава и известна демократичност на ръководството на
касите, доколкото оперативната работа по места следва да се извършва в
крайна сметка от лица, избрани от самото население. По какъв начин се
е извършвал самият избор на векилите и дали местната власт е оказвала
влияние, е отворен въпрос, на който може да отговорим „уклончиво утвър-
дително“. Да, това не са били демократични, всеобщи избори в съвремен-
ния смисъл, но все пак на местното градско население е даден шанс, макар
и вероятно след предложение на османската администрация, да изберат
хора, на които те и/или тя имат доверие. Едно от достиженията на Танзи-
матската епоха179.
Що се отнася до принципа двете основни конфесии (християни и мю-
сюлмани) да са пропорционално представени, може да кажем, че реалност
та, която ни разкриват имената на векилите от достъпните салнамета, се
припокрива почти напълно със законовите предписания.
Таблица № 18. Брой на лицата, избрани за векили в Дунавския вилает

за периода 1285 г. – 1294 г. (1868/69 г. – 1877/78 г.)180
Година/Векили Всичко Мюсюлмани Немюсюлмани

1285 г. (1868/69 г.) 164 100 % 88 53,7 % 76 46,3 %
1286 г. (1869/70 г.) 158 100 % 84 53,2 % 74 46,8 %
1288 г. (1871/72 г.) 103 100 % 52 50,5 % 51 49,5 %
1289 г. (1872/73 г.) 104 100 % 54 51,9 % 50 48,1 %
1290 г. (1873/74 г.) 101 100 % 53 52,5 % 48 47,5 %
1291 г. (1874/75 г.) 98 100 % 52 53,1 % 46 46,9 %
1292 г. (1875/76 г.) 106 100 % 55 51,9 % 51 48,1 %
1293 г. (1876/77 г.) 108 100 % 56 51,9 % 52 48,1 %
1294 г. (1877/78 г.) 73 100 % 39 53,4 % 34 46,6 %
Общо 1015 100 % 533 52,5 % 482 47,5 %
178 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.

179 Виж написаното от Милена Тафрова за изборите на българи в административни-
те съвети на Дунавския вилает. Тафрова, М. Танзиматът, вилаетската реформа и бълга-
рите. Администрацията на Дунавския вилает (1864 – 1876). С., 2010, 136 – 160.
180 Tuna Vilayeti Salnamesi, 1285 senesi, 1 defa (1868/69 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1286
senesi, 2 defa (1869/70 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1288 senesi, 4 defa (1871/72 г.); Tuna Vi-
layeti Salnamesi, 1289 senesi, 5 defa (1872/73 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1290 senesi, 6 defa
(1873/74 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1291 senesi, 7 defa (1874/75 г.); Tuna Vilayeti Salname,
1292 senesi, 8 defa (1875/76 г.); Salname Vilayet-i Tuna, 1293 senesi, 9 defa (1876/77 г.) и Salname
Vilayet-i Tuna, 1294 senesi, 10 defa (1877/78 г.).
Като цяло през разглеждания период се наблюдава относително ра-

венство в броя на представителите на двете водещи конфесии. През 1285 г.
(1868/69 г.) от всичките записани в годишните салнамета лица общо 53,7 %
са мюсюлмани и 46,3 % са немюсюлмани (християни). Разликата е твърде
незначителна, за да ѝ предаваме прекомерно значение. Пак според данни-
те през 1288 г. (1871/72 г.) имаме почти пълно равенство, тогава 50,5 % от
векилите са мюсюлмани и 49,5 % християни. С риск да се повторя, мисля,
че в това отношение „Законникът“ на касите е спазван в особено голяма
степен.
Конкретната информация по санджаци и кази показва същото. Нап
ример данните за вилаетския център Русе за периода 1285 (1868/69 г.) –
1289 (1872/73 г.) показват равно разпределение на векилите християни и
мюсюлмани181. Данните от Плевен за периода от 1285 (1868/69 г.) до 1291 г.
(1874/75 г.) пък показват, че в този казалийски център християните са има-
ли двама векили, а мюсюлманите само един. Има и други такива случаи,
например за определени периоди в Търговище, Кюстендил, Самоков, Дуп-
ница, Търново и т. н. В Габрово, с едно изключение, векилите са били само
българи християни. Налице са и примери за обратното – каси, в които ве-
килите са били само или предимно мюсюлмани за определени периоди:
например Златица, Констанца, Меджидие, т. е. дори от „птичи поглед“
е видно, че като цяло принципът за паритет между векилите, т. е. да се
търси равен брой пълномощници от двете водещи конфесии, е спазван и
християните, от гледна точка на представители в оперативното звено на
казалийските каси, не са ощетени. Напротив, те участват пълнокръвно в
тяхното управление.
Прави впечатление тенденцията за намаляване на абсюлютния брой на
тези пълномощници през годините. От 164 души, както са записани през
1285 г. (1868/69 г.), те достигат минимум – 73 души през 1294 г. (1877/78 г.).
Защо се получава така?
На първо място, да не забравяме, че нямаме пълните данни за всички
санджаци. За определен период от време отсъства информация за Ниш-
ки санджак, а в края на разглеждания период не са налични и данни за
Софийския санджак. Това неминуемо обяснява донякъде спада в броя на
векилите. Но само донякъде. Както ще видим, въпреки непълните данни
при писарите имаме противоположната тенденция, което означава, че това
не може да е единственото обяснение.
181 Виж Таблици № 10а – 16а в Приложението на настоящата монография и Таблици

17а – 63а за имената на векилите по кази.
На второ място, по всяка вероятност наблюдаваме естествена оптими-

зация на състава на лицата, ангажирани с дейността в „общополезните“
каси. Четирима души може би се оказват повече от необходимото.
На трето място, да не забравяме, че първоначално длъжността не е
била платена. Член 20-и определя, че векилите няма да получават никакво
възнаграждение за извършваната от тях дейност: а векилите ще вършат
тая длъжност без заплата за почет и любов към града си и народа“182. Т. е.
всеки следва да жертва времето си в името на „общото благо“. Без да подце-
нявам стремежа на гражданите или селяните от периода да се опитват да са
в полза на своите съседи от селата, все пак ми се струва, че за длъжността
не следва да е имало особено много кандидати. Няма финансова изгода за
определеното лице, особено ако не е податливо на корупционни практики,
да участва в прякото администриране на касите. За сметка на това отго-
ворности, вменени от закона, не са липсвали. Поради това не е спазвано и
изискването в „Законника“ векилите да са четирима на брой. Има случаи, в
които са отбелязвани само един или двама, трима, четирима, петима, дори
шестима векили (напр. Добрич), но като цяло може да се каже, че са изби-
рани между двама и трима представители на населението.
Това обяснение е валидно за първите години от функционирането на
касите или поне до август/септември 1870 г., когато дейността на векилите
документирано става платена. Такава я намираме в един регистър за длъж-
ниците на касата в Търговище, където четем, че за месеците август (август/
септември), септември (септември/октомври), тешрин-и еввел (октомври/
ноември) и тешрин-и сани (ноември/декември) на 1286 г. (1870 г.) са дадени
на писарите и векилите за месечни възнаграждения 600 гроша183. Това сви-
детелство се потвърждава и от един баланс на Варненската „общополезна“
каса за периода от 20 март 1288 г. (1 април 1872 г.) до 28 шубат 1288 г. (12
март 1873 г.). В него измежду другите разходи са вписани и данни за ме-
сечни възнаграждения на векилите, писарите и тахсилдарите: „за заплата
на векила на касата Мехмед ага за март 1288 г. (март/април 1872 г.) – 150
гроша (на година 1 800 гроша); за същия месец на векила Димитри – 150
гроша184; за същия месец на писаря (кятиб) Мехмед Садък ефенди – 250
гроша; за същия месец на писаря (кятиб) Иванчо ефенди – 250 гроша; за
векилите и писарите за периода от месец нисан 1288 г. (април/май 1872 г.)
до месец канун-и сани (януари/февруари 1873 г.) или за 10 месеца за за-
182 Дунав,I, 10, 5 май 1865 г.

184 Имената на векилите и писарите съвпадат напълно с данните от салнаметата за
периода. В салнаметата липсва обаче вписването на Дервиш ефенди като тахсилдар от

Варненската „общополезна“ каса.
плати – 9 000 гроша; за векила Мехмед ага за месец февруари 1288 година
(февруари/март 1873 г.) – 200 гроша; за споменатия месец за заплата на пи-
саря Мехмед Садък ефенди 300 гроша; за споменатия месец за заплата на
векила Димитри ефенди – 200 гроша; за споменатия месец за заплата на
писаря Иванчо ефенди – 200 гроша; за месечни възнаграждения на тахсил-
даря Дервиш ефенди за периода от началото на тешрин-и сани (ноември/
декември 1872 г.) до края на февруари (февруари/март 1873 г.) – 1 200 гроша,
и т. н.“185.
Така намираме във фиксирано положение (най-рано, с оглед на налич-
ните към момента източници, около 1870 г.) данни за заплати на векилите.
Дали те получават от по-рано възнаграждения, не може да се каже. При
всички положения към даден момент длъжността става платена, което ми
се струва напълно нормално с оглед на многото изкушения при работа с
касовите капитали.
Това впрочем не са изолирани случаи. В друг регистър за предадените
капитали (зърнени храни) на „общополезната“ каса в Търговище от окол-
ните села са отбелязани и имената на векилите, писарите и тахсилдаря на
касата. Регистърът може да се датира около 6 септември [12]90 г. (18 септем-
ври 1874 г.) и в него четем, че Сюлейман ефенди, който е „сандък векил“, по-
лучава месечна заплата (шехр маашъ) от общо 175 гроша, толкова получава
и другият векил хаджи Васил, месечната заплата на писаря Мехмед Нури е
250 гроша, а на другия писар Тено (Нено) ефенди е 200 гроша. Според впис-
ването тахсилдарят Исмаил ефенди получава 250 гроша186.
„Законникът“ на „общополезните“ каси ни дава възможност да напра-
вим и „длъжностна характеристика“ на векилите. Според Член 7-и, това са
лицата, пред които се отваря и затваря касата: касата не може да се отвори,
ако не се съгласи правителството и ако не се намерят векилите и чинов-
ниците на градската каса187. Освен това векилите следва да изпълняват и
функциите на писарите, ако няма нарочни такива188.
Член 9-и определя и точно действията на векилите при отварянето на
касите: Във всеки град, в дните до които се продължава пазарът, векилите
на градския сандък отиват наедно с едного от членовете на идаре-меджли-
си189 или ич давае-меджлиси190 на казата, отварят сандъка и съобразно с
условията, които ще са по-долу, заемат пари на ония, които искат на заем
185 НБКМ, Ориенталки отдел, Ф. 20, а. е. 597а.

186 НБКМ, Ориенталки отдел, Ф. 113, а. е. 562.
187 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
188 Виж: Чл. 8-ми в Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
190 Ич давае-меджлиси (iç dava meclisi) – съдебен съвет.
(…) Пазарът, като се развали, сандъкът се затваря, запечатва се от стра-

ната на сичките и са остава на местото си191. Векилите са отговорни за
отпускането на заемите, приемат залога и поръчителите, които са предло-
жени, като гаранция за исканата сума. Заедно с писарите носят и отговор-
ност за вярното и стриктно водене на касовото счетоводство192.
Член 14-и определя издаването на записка на длъжника, в която мно-
го точно е отбелязана взетата сума и съответно вписването ѝ в регистъра.
Тези действия се извършват от или в присъствието на векилите, които са
гарант за честното сключване на сделката по даването на заема и нейното
документиране. Дунав пише: За да не може никак да се случи някоя погреш-
ка в количеството на парите, ще се напише за парите, които се дават в
заем на едного човек, върху едно парче книга като пусула193 следующото
съдържание: на еди-кой човек от еди-коя каса, на еди-коя дата, за толкос
време, толкос грошове се дадоха назаем. Върху тая пусула ще се удари пе-
чатът на касата, който се варди в същата каса, и ще се даде в ръцете на
длъжника, комуто ще се зарече да я донесе и нея, когато теслими194 парите,
защото може да потребува, ако се случи някое съмнение и закачка 195.
Векилите организират обезпечаването на евентуалните загуби на ка-
сата от некоректен длъжник. Те са тези, които следва да започнат търг за
продан на дадените в залог движимости или недвижимости, те са и лица-
та, които организират използването на земята на некоректния длъжник до
покриването на заема. Така Член 17-и регламентира: Ако пък не може да
даде дългът си, тогази чрез правителството ще се продаде на мезат196, ако
има в касата залог, който може да носи. От стойността на тоя залог ще
се плати капиталът и лихвата му наедно с лихвата за вадето197, което
му се е продължило напред; остатъкът, ако остане, ще се предаде на сто-
панина. Ако залогът е например: лози или градина, мюлк или царска мирия,
тогази според записите, които се вардят в касата, ще се направи изложе-
ние (мюзакере) и ще се даде на правителството, като потвърди правител-
ството, доде са исплати сумата на заетия капитал и на лихвата, тоя
мюлк или царска земя ще се дадат с кирия чрез векили на касата198.
Те са и лицата, които присъстват по време на ежегодната ревизия на
касите, извършвана на Димитровден. Така в Член 18-и четем: Сека година
191 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
192 Виж и Чл. 8 и Чл. 11: Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
193 Пусула (pusula) – бележка, разписка.
194 Т. е. когато предава парите. Теслим (teslim) (араб.) – предаване, връчване.
195 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
196 Мезат (mezat) (араб.) – продажба с наддаване, търг.
197 Ваде (vade) (араб.) – срок, отсрочка.
198 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
на Димитровден е отредено да се гледа сметката на сяка градска каса. На

това ще присъстват: градският мюдирин199, по един от членовете на ида-
ре-меджлиси200 и на темизи-хукук-меджлиси201, векилите на касата, а ако
потребува, и няколко от почтените градски лица202.
Векилите са тясно ангажирани и в процедурите по разходването на пе-
чалбата на касите за общополезни цели. Те са тези, които водят кореспон-
денцията с правителството за получаване на разрешение за даване на част
от печалбата на касата за посрещане на общите нужди. Член 19-и регла-
ментира: Правителството тогава най-първо ще пита за количеството на
капитала на тоя град или село, който се намира в касата, и за количество-
то на печалбата от лихвата на капитала, колкото грошове се намират
готови. Векилите, след като направят върху хараухала203 едно изложение
(илям) за реченото количество, ще сметнат пая на капитала на онзи град
или село, който се намира в касата, и ще видят колко се намира готов
капитал и печалба. Без да заминува двети трети от печалбата, която
са намира в санджака, ще отделят колкото трябва за масрафа, който се
иска. Когато теслимат тия пари, колкото грошове и да са, векилите ще ги
забележат под илямлията хараухал и накарат ония които ги земат, да са
подпишат отдолу, а хараухала ще скрият в сандъка204. Вероятно и веки-
лите са тези, които носят пряка отговорност за разходването на средствата
по предназначение, същият член впрочем завършва: За да се употребят
зетите с тоя начин пари там, дето трябва и за каквото са взети, прави-
телството ще внимава да се туря съвършено в действие. Ако се разумее
някоя измама или лукавство, ония, които са дръзнали на това, ще са от-
съдят и накажат205.
Член 20-и напомня също, че се изисква строга отчетност на финансите
на всяка каса, което е отговорност на векилите: Биланците от сметките
на сяка каса, които ще стават на свършението на годината, ще са про-
вежда от казите до каймакамията, която ще направи един общ билянц за
сичките кази. След като са прегледа от идаре-меджлиса206, тоя билянц ще
са испрати в средоточието на вилаета207.
199 Беледийе мюдюрю (belediye müdürü) – т. е. градски управител.

201 Темиз-и хукук-и меджлис (temyiz-i hukuk-i meclisi) – апелативен съд.
202 Дунав, I, 9, 28 апр. 1865 г.
203 Т. е. арзухал (arzuhal) – заявление, молба, просба.
204 Дунав, I, 10, 5 май 1865 г.
205 Дунав, I, 10, 5 май 1865 г.
207 Дунав, I, 10, 5 май 1865 г.
Очевидно хората, които следва да извършват всички тези дейности,

трябва да имат добра грамотност. Нямаме възможност да направим пъл-
нокръвна характеристика на векилите мюсюлмани, поради трудността да
се доберем до допълнителна информация за тях. Векилите християни оба-
че категорично са представители на българската интелигенция и елит през
периода на Възраждането208. „Икономи ефенди“, който е избран за векил
на тулчанската каса за периода от 1291 (1874/75 г.) до 1294 г. (1877/78 г.), оче-
видно е известният български общественик Тодор Икономов, деен участ-
ник в църковно-националните борби и представител на т. нар. „консерва-
тивно“ течение на възрожденската ни интелигенция. Икономов сам пише
в своите „Мемоари“, че е бил „секретар“ на земеделската каса в Тулча209, а
и е автор на интересната дописка в „Дунав“, в която като цяло защитава
идеята за „общополезните“ институции, макар че и съобщава за злоупо-
треби, но без да дава конкретни примери210. Така Икономов пише: С една
благонамерена цел, за да се приготви за земледелците едно прибежище за
помощ, каквото да могат да зимат с умерени лихви пари и да се избавят
от дълговете, с които бяха станали роби на заемодавците, преди някол-
ко години се отвориха в четиридесет окръжия във вилаета банки, които
срещу толкова си препятствое, които посрещнаха в началото на отва-
рянето си, с благодарение се вижда, че досега са направили големи услуги и
общи ползи, които не могат се описа (...) Сами по себе по назначението и
по правилника си касите са полезни учреждения и ще останат такива,
колкото и да извращават тяхната цел някои чиновници. В заключение
вестникът потвърждава написаното от дописника и добавя, че ако [се]
даде разяснения кои чиновници и где са направили злоупотребления (...) ще
[се] испрати незабавно един особен чиновник и ще извърши потребното211.
Без да абсолютизираме въпросната дописка, може да се каже, че тя е един
от малкото източници, в които български интелектуалец от епохата (по-
дписал се с инициалите си) дава оценка на институцията и пише, че макар
и с известни недостатъци, тя като цяло е полезна и необходима за българ-
ските селски стопани.
Несъмнено част от българските векили са имали и добри материални
възможности. Отново от „Дунав“ разбираме, че Тодор ефенди, от векили-
208 За възрожденската интелигенция виж: Генчев, Н. Българска възрожденска ин-
телигенция. С., 1991; Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ –
първата половина на ХІХ в. С., 1986; Добрева, В. Прочити и наследства: из възрожденска-
та книжнина. С., 2015;
209 Тодор Икономов. Мемоари. Подбор и редакция Тончо Жечев. С., 1973, 160 – 164.
210 Известно е, че Тодор Икономов често е ставал дописник в различни вестници.
Това той го пише изрично и в своите мемоари: Тодор Икономов. Мемоари..., с. 129.
211 Дунав, IX, 820, 21 окт. 1873 г.
те на общеполезните каси на Дупничанското окръжие, за една особна зас

луга подарил на императорското съкровище едно количество от триста
и четиридесет гроша в каймета, които имал на ръцете си212. Вероятно
става дума за векила на софийската каса, Дупница спада към Софийския
санджак, „Тодорчо ага“, който е бил представител на населението в пери-
ода от 1288 (1871/72 г.) до 1293 г. (1876/77 г.)213. Векили на касата в Мачин
са спомогнали и за строежа на казарма в града. Така хаджи Ахмед ага и
Друми ефенди са дарили през 1869 г. за изграждането на постройката по
250 гроша214.
През февруари 1874 г. се извесятва, че се е била възприела практиката
половината от векилите на касите да се сменят всяка година215 подобно на
членовете на административните съвети във вилаета. Освен това се поста-
новява, че те не ще могат в следващите две години да заемат отново тази
длъжност: Велаетският административен съвет реши, щото ония веки-
ли, които би испълнили две години в служба, като им ся прегледат смет-
ките, догде не ся изминат други две години, да не ся избират и определят
отново, както става и с касиерите на правителствените каси. Това про-
дължение и променение на службите няма да ся следва за писарите на ка-
сите и когато някои от тях или от векилите направят злоупотребления
и лоши постъпки, понеже не е простено да ся подтвърдят и оставят и
занапред, тия ще ся заменяват незабавно, и като им ся прегледат сметки-
те, ще ся извършват върху тях законните предписания216. Тази промяна е
във връзка със стремежа да бъдат прекъснати възможностите за незаконно
обогатяване на векилите при работата им с капиталите на касата. С оглед
на информацията, която намираме в салнаметата, може да заключим, че
правилото не е съблюдавано строго.
Имаме данни, че например някой си Агачък(?) Заим(?) е бил избиран
за векил на Враца за периода от 1285 до 1294 г. (1868/69 – 1877/78 г.) без пре-
късване217. Почти същото нещо наблюдаваме и при данните за София. Там
212 Дунав, IX, 770, 29 апр. 1873 г.

213 В случая за каза Дупница нямаме записано име Тодор сред векилите за периода,
по отношение на който имаме данни.
214 Дунав, V, 369, 16 апр. 1869 г.
215 Понеже са испита и доказа, че някои от векилите на общеполезните каси, които
са определят на та[зи] служба с избиранието на жителите, правили злоупотребления и

си служили с капитала на касите за личните си интереси. Виж: Дунав, IX, 848, 10 фев.
1874 г.
216 Дунав, IX, 848, 10 фев. 1874 г.
217 Въпреки че нямаме данни за 1287 г. (1870/71 г.), ми се струва малко вероятно въп
росното лице да не е било векил. Има и промени в другите имена на векилите, особено
след 1290 г. (1873/74 г.), което означава, че салнамето е вписвано коректно и не са препис-
вани механично данните от предходните години.
като „вечния векил“ се очертава споменатият по-горе Тодорчо ага (от 1288 г.
(1871/72 г.) до 1293 г. (1876/77 г.)), като за последните четири години заедно с
неговото име е вписвано и името на някой си Мустафа бей. Т. е. след 1291 г.
(1874/75 г.) имаме едни и същи векили за поне три години подред, което
отново е в противовес на споменатото правило218. Може да се преведат и
други примери, но ми се струва безпредметно да бъдем още по-фактоло-
гични. Наличието на данни в противоположната посока също не бива да се
подценява, макар че смяната на векилите може да е продиктувана от други
причини, които да нямат отношение с чисто ротационния принцип. Така
че като цяло това правило може и да се е спазвало, но неособено стриктно.
Писарите (kâtibler)
Член 8-и на „Законника“ регламентира задълженията на чиновника,
отговорен за вписването на касовите дневници и изобщо за воденето на
коректна документация: За да се държи тефтер и да се записуват приходи-
те и разходите на градските каси, трябва да има по един писар за турски и
за български. Ако помежду избраните за градски каси векили има хора, дето
да можат да пишат, тая работа ще се извършва от тяхна страна. Ако
няма, ще се намери някой отвън, на когото могат да имат уверение за един
ден в недяля, сиреч четири дни в месеците, да дохожда да извършва какво-
то има да се пише и да брои пари219. За него се предвижда и определено въз-
награждение: За възнаграждението на тези лица, освен принадлежащата
на касата лихва от заемите, които ще дава тя, ще се взимат за вписване
(кайдие) пет % (5), еднаж само върху заеми от 100 до 1,000 гроша, пет на хи-
ляда върху заеми от 1,000 до 10,000 гроша и две и половина на хиляда върху
заеми от 10,000 до 100,000 гроша, когато се заема, и тези количества ще се
дават на лицето, което ще служи като секретар220.
Вече се спомена, че в „Правилника“ от 1867 г. са „долепени“ още девет
точки, които, изглежда, са добавени на по-късен етап, с цел воденето на
по-точна и стриктна регистрация на всяка операция, извършвана във връ-
зка с дейността на институциите221. Тези членове по същество се отнасят
към дейността на касовите векили и писари. Те са посочени като лицата,
които носят отговорност за коректното водене на касовата документация,
както четем в Член 28-и: в случай на внезапна проверка трябва лицето, на
което е възложено управлението на касата, да знае, че извиненията: „това
218 Виж Приложението на монографията, Таблици № 30а, 32а.

219 Дунав,I, 9, 28 апр. 1865 г.
221 Пак там, 286 – 287.
не съм още записал“, „другото щях да запиша“ и прочее, не ще бъдат приети

и че трябва да изпълнява точно длъжностите си222.
Като цяло, като се вгледаме в данните от салнаметата, в сравнение с аб-
солютния брой на векилите тук не се набюдава паритет между християни
и мюсюлмани. Принципно направихме уточнението, че длъжностите на
векилите и писарите не могат да бъдат разграничени напълно. „Законни-
кът“ като цяло посочва, че те са едностранно заменяеми223. В този смисъл,
ако в салнаметата само едно лице – примерно мюсюлманин, е посочен за
писар, то законово нищо не пречи векилът християнин между другото да
изпълнява и функциите на писар, без това да е упоменатото изрично в до-
кумента. Това означава, че данните долу не са абсюлютно сигурни. Все пак
ми се струват логични – чиновническа служба на ниско ниво, която може
да се разглежда като трамплин за по-сетнешна кариера в администрация-
та. Работа, подходяща в по-голяма степен за мюсюлманин и вероятно тър-
сена повече от представителите на тази конфесия. Така или иначе данните
показват следното:
Таблица № 19. Брой на лицата, назначени за писари в Дунавския вилает

за периода 1285 г. – 1294 г. (1868/69 г. – 1877/78 г.)224
Година/Писари Всичко Мюсюлмани Немюсюлмани

1285 г. (1868/69 г.) 35 100 % 29 82,9 % 6 17,1 %
1286 г. (1869/70 г.) 35 100 % 30 85,7 % 5 14,3 %
1288 г. (1871/72 г.) 54 100 % 31 57,4 % 23 42,6 %
1289 г. (1872/73 г.) 50 100 % 32 64 % 18 36 %
1290 г. (1873/74 г.) 50 100 % 32 64 % 18 36 %
1291 г. (1874/75 г.) 54 100 % 33 61,1 % 21 38,9 %
1292 г. (1875/76 г.) 68 100 % 39 57,4 % 29 42,6 %
1293 г. (1876/77 г.) 62 100 % 38 61,3 % 24 38,7 %
1294 г. (1877/78 г.) 53 100 % 33 62,3 % 20 37,7 %
Общо 461 100 % 297 64,4 % 164 35,6 %
222 Пак там, с. 286.

223 Т. е. векил може да бъде и писар, но писар не може да бъде и векил.
От всичките 461 изрично записани в салнаметата като писари лица,

през годините общо 297 (или 64,4 %) са с мюсюлмански имена и 164 (или
35,6 %) са с немюсюлмански. Очевидно, както споменахме, позицията е
по-атрактивна са мюсюлманите, които вероятно са имали и в по-голяма
степен благосклонното отношение на османските власти и по-лесно са по-
лучавали назначение. А и сигурно по-добре са познавали османския език
и поради това е било по-удачно те да получават назначения като писари225.
Тук наблюдаваме противоположен тренд с оглед на данните, които
разгледахме по-отношение на векилите. Абсолютният брой на писарите
през годините като цяло нараства. От само 35 души на тази позиция през
1285 г. (1868/69 г.), през максимума 68 писаря – през 1292 (1875/76 г.), като за
последната година като писари са записани 53-ма души (1294 г. (1877/78 г.)).
Защо се получава така?
На първо място, с течение на времето чисто техническата работа по
воденето на документацията като цяло нараства. С увеличаването на капи-
талите се увеличава и броят на отпусканите заеми. Това води до нуждата
от нови хора, извън векилите, които да се занимават само с това. Ако се
вгледаме в данните за двете конфесии, ще забележим, че като цяло броят на
писарите мюсюлмани се запазва (29 – 39 – 33 души). Особено чувствително
нараства броят на писарите християни (6 – 5 – 29 – 20 души), което е значи-
телно, като темпове, по-голямо увеличение, отколкото при мюсюлманите.
Изглежда, с времето все повече християни от селата на Дунавския вилает
започват да ползват услугите на касите и това налага назначаването на пи-
сари от съответната конфесия.
Конкретизирайки данните по санджаци и кази и особено отделните
имена, ще забележим, че в повечето случаи е назначаван един писар мю-
сюлманин, а вероятно работата на писаря християнин е вършена от ня-
кой векил. Има случаи на назначен само християнин – като например в
Златишката каса, където е записан само някой си Йорги ефенди. Ако са
назначани двама писари, то по правило те са мюсюлманин и християнин,
като в някои случаи е записвано изрично, че става дума за „писар на бъл-
гарски език“ (Bulgarca katibi) и „писар на турски език“ (Tukçe katibi). Има
случаи, в които са записвани по трима писари мюсюлмани, както е било
в Констанца за 1293/1294 г. (1876/77 – 1877/78 г.), или пак по трима кятиби –
225 Тук ще напомня, че изричното изискване касовата документация да се води на

„турски“ и „български“ език, както е записано в „Законника“, по-сетне отпада и това не
е поставено като условие в малко по-късния „Правилник“. Поради това документацията
се е водела предимно на османски (т. е. „турски“) език. Поне на мен ми е неизвестно да е
намиран касов дневник, воден на български език.
двама мюсюлмани и един християнин, например в Белоградчик за 1290 г.

(1873/74 г.) и т. н.226
Тахсилдарите (tahsildarlar)
През есента на 1872 г. започва кампания за събиране на просрочените
стари заеми. Известява се, че ще бъдат назначени на заплата по един-двама
чиновници събирачи за всяка „общополезна“ каса. По този повод в „Дунав“
четем: Съгласно с основните узаконения в особния устав за градските каси,
когато земледелците не могат да платят на определеното време парите,
които са зели в заем от общополезните каси, непременно трябва да проме-
нят записите си. В направените прегледвания, които станаха сега върху
делата на тия каси, повечето от съществуващите записи ся намериха
непроменени, а има и някои вехти от четири-пет години. Причината на
това е, че тия каси нямат някои чиновници, които да ходят по селата с
тефтерите на ония длъжници, на които времето на записите е истекло.
Това нещо, ако ся остави тъй, понеже някои пари от заемите не ще мо-
гат да ся съберат, то за да не ся остави място за появението на подобни
неща, реши ся да ся предпочете жертуванието на една малка разноска от
касите и да ся определят по един-двама чиновници събирачи (тахсилдари)
с месечни плати от двеста, най-много до триста гроша за общеполезната
каса по всяко окръжие227. Пак според вестника тези чиновници ще ходят
от село на село, да ги докарват [длъжниците] до споменатото управление
[до казалийския център]228.
Ясно е, че се появява необходимост да се отвори нова платена чиновни-
ческа позиция към самите „общополезни“ каси. Това са служители, които
следва да се ангажират със събирането на старите задължения. След тази
година новата длъжност се появява и в салнаметата, където започват да
се записват и имената на лица, към които е „долепена“ длъжността „тах-
силдар“. Първите вписвания в тези източници са от 1290 г. (1873/74 г.), ко-
гато като тахсилдари са записани две лица: във Враца – Молла Мустафа,
а в Тулча – Салих ефенди. Като цяло, изглежда, подобни чиновници не
се назначават във всички кази. Впрочем данните от салнаметата показват
следното:
226 Виж Приложението на монографията, Таблици № 64а – 77а, за писарите, обобщено
и поименно по кази.
227 Дунав, VIII, 718, 11 окт. 1872 г.
228 Пак там.
Таблица № 20. Тахсилдари в Дунавския вилает за периода от 1290 – 1294 г.

(1873/74 – 1877/78 г.)229
Белоградчик
Мангалия
Провадия
Оряхово
Хърсово
Всичко
Враца
Тулча
Русе
Каза/година
1290 г. (1873/74 1 1 2
1291 г. (1874/75 г.) 1 1
1292 г. (1875/76 г.) 1 1 2
1293 г. (1876/77 г.) 1 2 1 1 5
1294 г. (1877/78 г.) 2 1 2 1 1 1 2 2 12
Общо 2 2 7 3 2 1 2 3 22
Както споменахме, прави впечатление, че не всички санджаци имат

каси, към които са назначени тахсилдари. Нямаме вписвания на тахсил-
дари за Софийски, Търновски и Нишки санджак. Това обаче се дължи на
слабостта на източника. Имаме регистрирани тахсилдари, които не се сре-
щат в салнаметата, обратно на векилите и писарите, които са вписвани ко-
ректно. Така например около 1290 г. (1874/75 г.) в Търговище тахсилдар е
бил Исмаил ефенди, който е получавал месечно 250 гроша230, а във Варна
като тахсилдар за 1288 г. (1872/73 г.) е записан Дервиш ефенди231. Поради
някаква причина тези имена не са записани в салнаметата за съответните
„общополезни“ каси и не може да сме категорични в заключенията си по
отношение на общия брой на тахсилдарите във вилаета.
Иначе прави впечатление ръстът им с течение на времето: от двама
през 1290 г. (1873/74 г.) до вече 12 през 1294 г. (1877/78 г.). Вероятно все пове-
че хора следва да се ангажират, за да може да се обезпечи връщането на за-
емите. От източниците е видно и че длъжността е изцяло монополизирана
от мюсюлмани. Нямаме нито едно немюсюлманско име, което е и очаква-
но, като се има предвид, че позицията може да се възприеме и като силова.
Освен въпросните тахсилдари, имаме податки, че за събиране на прос-

рочените заеми и за прекратяване на злоупотребите с касовите капитали,
през 1872 г. се взима решение към всяка каса да се привлекат по две запти-
ета232. Това става по-повод сигналите, че суми от касовите активи се дават
в заем на лица, които не са селски стопани. За да се обезпечи връщането на
получените средства от тези лица, които според публикацията във вестник
„Дунав“ са търговци или други „человеци“, се взима решение да се потърси
съдействието на заптиетата: За извършванието на тия работи при упра-
влението на всяка една каса ще има по две заптиета, завършва „Дунав“233.
В заключение ще акцентирам върху най-очевидното. „Общополезните“
каси в Дунавския вилает са част от османската провинциална администра-
ция. Тяхното администриране на по-високо ниво се извършва под надзора
на провинциалните управители, а непосредствената им дейност се ръко-
води от представители на местното население – християни и мюсюлмани.
Българите в частност участват доста широко в техния мениджмънт на нис
ко ниво. Това е, с риск да се повторя, достижение на епохата на Танзимата,
която отваря за подвластните християнски народности възможността да
се включват по-активно в провинциалните органи на османската държава.
232 Заптие (zaptiye) (араб.) – полицай, жандармерист.

233 Дунав, VIII, 707, 3 септ. 1872 г.
Трета глава
КАСИТЕ НА МИКРОНИВО
Каза Добрич и нейната „общополезна“ каса

Каза Добрич е една от административните „ядки“ на Варненския сан-
джак, включващ още четири кази – Варна, Балчик, Провадия и Мангалия,
и една нахия – Суворово (Козлуджа)1. Начело на казалийската админис
трация стоят трима души: каймакамът (kaymakam, който средоточва „из-
пълнителната власт“), наибът (naib, който има съдебни компетенции) и
мюфтията (müftü, с религиозни компетенции). Освен това в казата има
два съвета (meclis): административен съвет (meclis-i idare) и съдебен съ-
вет (meclis-i dava), които се председателстват съответно от каймакама
и от наиба2. Може да посочим и редица други чиновници: финансовия
директор (mal müdürü), отговорника на административната каса на ка-
зата (sandik emini), писаря на тапиите (tapu katibi) и други3. Чиновничес
ките позиции са идентични и в другите казалийски администрации от
периода4.
Тук няма да правим пълна социално-икономическа характеристика
на региона – той е добре осветлен в българската и турската историогра-
фия. Всъщност каза Добрич е част от Добруджа – край, който привлича
в голяма степен вниманието на българските историци. Може да се каже,
че многотомното издание „История на Добруджа“ в немалка степен обоб-
щава постигнатото в тази посока. Том трети на поредицата е посветен на
периода, който изследваме тук5, и в него автори са едни от най-изявените
1 Salname-i Tuna, def. 1, 1285.

2 Zeren, B. 19 Yüzyılda Varna Sancağı’na Bağlı Hacıoğlu-Pazarcık Kazası’nın Sosyo-
Ekonomik Yapısı (1866 – 1874). Доколкото ми е известно, тезата не е публикувана, но е дос-
тъпна в мрежата: http://cerkesarastirmalari.org/pdf/turkcekitap/Tezler/TEZ_19_yuzyilda_
varna_sancagina_bagli_hacioglu_pazarcik_kazasinin_sosyo_ekonomik_yapisi_(1866_1874).
pdf/ (10.02.2016 г.)
3 Salname-i Tuna, def. 1, 1285; Salname-i Tuna, def. 4, 1292; Виж и: Zeren, B. 19 Yüzyıl-
da…, 96 – 97.
4 Виж и изследването на Халиме Доуру: Doğru, H. XIII. ve XIX. Yüzyıllar Arasında
Rumeli’de Sağ Kolun Siyasi, Sosyal, Ekonomik Görüntüsü ve Kozluca Kazası, Eskişehir, 2000.
5 Димитров, Стр., Н. Жечев, В. Тонев. История на Добруджа. Т. 3. С., 1988.
141
изследователи на региона – Стр. Димитров6, Н. Жечев7 и В. Тонев8, а това

изследване е и един вид обобщение на техни дългогодишни проучвания.
Единственият град в казата е Добрич. Според салнаме от 1285 г.
(1868/69 г.) в него има 2 011 къщи, 584 дюкяна, 11 магазина, 24 хана, една
баня, 4 воденици, 17 фурни за хляб и хлебни произведения, 13 работилни-
ци за щавене на кожи, две фабрики и други обичайни административни
постройки и сгради на ислямския и християнския култ9.
Според други данни към 1866 г. в Добрич живеят около 5 648 жители
от мъжки пол, от които българи – 653, мюсюлмани – 1 838, преселници мю-
сюлмани – 2 738, цигани (мюсюлмани) – 210, цигани (немюсюлмани) – 15,
арменци – 192, и двама евреи10. Николай Тодоров прави характеристика на
облагаемото население и очертава следната картина с оглед на данните за
2 555 души от мъжете в града: в занаяти са ангажирани – 1 057 души, или
41,5 %; и съответно в търговия – 387 души, или 15,2 %; със земеделие – 620
души, или 24,3 %; наемни работници са 428 души, или 16,8 %; служители –
10, или 0,1 %, неозначени – 53, или 2,1 % – общо 2 555 (100 %)11. Според съ-
щия автор Добрич, в сравнение с другите градове, се очертава като град
„с подчертано аграрен характер“12. Селището е и център на панаир, който,
макар и да няма общоимперско значение, е първостепенно средище на ре-
гионалната търговия13.
6 Тук ще маркирам само някои от изследванията на автора, който се фокусира вър-

ху демографски и социални проблеми, виж: Димитров, Стр. За класовото разслоение
сред селяните в Североизточна България през 70-те години на XIX век. – В: Известия на
Института за история, 1960, 8, 226 – 271; Димитров, Стр. Към демографската история на
Добруджа през XV – XVII в. – В: Известия на Българското историческо дружество, 1983,
XXXV, 27 – 61; Димитров, Стр. Нови данни за демографските отношения в Добруджа
през първата половина на XVI в. Добруджа, 1997 – 99, 14 – 16, 278 – 305;
7 Авторът е известен изследовател на националноосвободителните борби, виж нап
ример: Жечев, Н. Велчовата завера 1835: Ист. очерк. С., 1985; Жечев, Н., В. Трайков.
Българската емиграция в Румъния XIV век – 1878 година и участието ѝ в стопанския,
обществено-политическия и културния живот на румънския народ. С., 1986; и други.
8 Акцентът на изследователя са културните, църковните и революционните въпро-
си, виж: Тонев, В. Добруджа през Възраждането (културен живот, църковно-национал-

ни борби, революционни движения). Варна: Държавно издателство, 1973.
9 Съд, джамии, църкви, училища и т. н. Salname-i Tuna, def. 1, 1285.
11 Пак там, 364 – 365.
12 Пак там, 364 – 365.
13 Пак там, 390 – 405, където е направен анализ на дейността на панаира. Виж и опи-
санието на институцията в: Тонев, В. Добруджа през Възраждането. С., 1973, с. 39.

Трета глава • Касите на микрониво 143
Важно за нас с оглед на темата е да добием представа за профила на на-

селението на административната единица и особено на селската му част. В
салнаме от 1290 г. (1873/74 г.) се изброяват общо 109 селища в казата, вклю-
чително самият град Добрич. Демографската ситуация, която ни предоста-
вя информацията от същото салнаме, е следната:
Таблица № 21. Население на каза Добрич, вкл. града, през 1290 г. (1873/74 г.)14
Град/села Мюсюлмани Немюсюлмани Всичко

Добрич 4 383 81,7 % 981 18,3 % 5 364 100 %
Села 8 752 78,5 % 2 400 21,5 % 11 152 100 %
Всичко 13 9601* 3 3852* 17 3453* 100 %
1* Тук сборът следва да е 13 135, но писарят е допуснал грешка.
2* Тук сборът следва да е 3 381.
3* Тук сборът следва да е 16 516 души.
Освен данните от османските годишници внушителна документация

по отношение на самия град Добрич, подведомствените села и „общополез-
ната“ каса на казата е публикувана от Христо Гандев и Гълъб Гълъбов през
1960 г.15 Парадоксално този огромен изворов материал според мен остава
недостатъчно използван от българската историография16, а едно изследва-
не на турски студент може да се изтъкне като разработката, която в най-
голяма степен въвлича източниците в историческо изследване. Става дума
за вече цитираната дипломна работа на Баръш Зерен, защитена през 2006 г.
в Истанбулския университет17. Данните, които авторът обработва и обоб-
щава, са напълно сходни с информацията от салнамето – така в казата мю-
сюлманите са мнозинство (турци, черкези, араби и т. н.), а немюсюлманите
(в огромната си част българи) – по-малко на брой. Извличайки данни от
„Балансова данъчна таблица за селата на Добричката каза“18, Зерен предава
следните обобщени стойности според „регистрацията от 1866 г.“: българи –
1 752 души, преселници (от Кавказ) – 2 410 души, и други мюсюлмани –
5 306 души, общо 10 496 души19. Авторът обобщава и данни, отнасящи се
за период от няколко години по-сетне, пак за същия регион:
14 Salname-i Tuna, def. 6, 1290 (1873/74 г.).

15 ТИБИ, Т. II. С., 1960.
16 Имам предвид, че не ми е известно нарочно изследване, конкретно за самата каза,
при все количеството обнародван изворов материал. Иначе данни от тома са използвани
многократно от българската историческа наука по един или друг повод.
17 Zeren, B. 19 Yüzyılda Varna Sancağı’na Bağlı Hacıoğlu-Pazarcık Kazası’nın Sosyo-Eko-
nomik Yapısı (1866 – 1874).

18 ТИБИ, Т. II. С., 1960, 473 – 558.
19 Zeren, B. 19 Yüzyılda Varna..., 136 – 138. Очевидно има грешка при сбора, мъжете
следва да са 9 468.
Таблица № 22. Населението на Добричката каза

според регистрацията от 1874 г., обобщени20
Българи
Мюсюл-
Черкези
Цигани
Цигани
Всичко
Гърци
Къщи
мани
(хр.)
(м)
5185 2859 3604 7920 553 58 124 15118
(18,9 %) (23,8 %) (52,4 %) (3,7 %) (0,4 %) (0,8 %) (100 %)
Тук ще направя ремарка. Не е ясно защо населението е регистирано на

два пъти в толкова кратък времеви диапазон. Вероятно данните от 1866 г.
са от първото преброяване, започнато от Мидхат паша през тази година и
продължило до 1873 г., но дали данните от 1874 г. са във връзка със стар-
тирало ново преброяване на населението, или се извършва частична пов-
торна регистрация, не може да сме сигурни21. Така или иначе разполагаме
с данни, които показват нещата в развитие. Това, което прави впечатление,
е, че информацията от 1866 г., се покрива донякъде с данните от салнамето
за 1290 г. (1873/74 г.), където имаме около 78,5 % мъже мюсюлмани по селата
и 21,5 % християни. По-големият числов превес на мюсюлманите е видим
и в данните от 1874 г. където българите християни са около 19 %, а остана-
лите жители са мюсюлмани – стари, преселници и цигани, с изключение
на малко гърци и цигани християни. Така че приемаме тези пропорции по
отношение на жителите в казата за достоверни. Сега остана да ги наложим
върху заемателите от добричката „общополезна“ каса. Така ще отговорим
на един от базовите въпроси на изследването: кой в крайна сметка използ-
ва касите.
Да разгледаме в конкретика данните за касата в Добрич. Нашите ста-
тистически разрези са направени въз основа на информацията от три ре-
гистъра за заемите на Добричката каса. Първият обхваща кредити за пери-
ода от 1868 до 1871 г. Заглавието му, както е публикуван, е: „Дневник, който
показва дадените в заем пари и пр. на земеделското население от Общопо-
лезната [земеделска] каса на Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Варненски
санджак“. Тук ще го наричаме накратко Регистър 122. В него са отбелязвани
размерът на заема, датата, на която е получен, името и адресът на длъжни-
20 Zeren, B. 19 Yüzyılda Varna..., 140 – 142.
21 Както споменахме в Първа глава, според Венцислав Мучинов преброяването е
започнало през 1865 г. и продължава чак до края на 1874 г., последващото запланувано
общоимперско преброяване не се реализира поради Източната криза 1875 – 1878 г. Виж:
Мучинов, В. Миграционна политика на Османската империя в българските земи през
XIX век (до 1878 г.). С., 2013, с. 38.
22 ТИБИ, Т. II. 563 – 732.
ка и съответно имената на поръчителя и/или залога. Въобще информаци-

ята, която може да се извлече от регистъра, е изключително разнообразна
и плътна и отговаря на изискванията на „Правилника“ на касите, който
разгледахме. Този регистър ще използваме, за да направим годишни ста-
тистически разрези за периодите – 1868/69 г.,23 1870 г. и 1871 г.
Публикуван е и регистър за задълженията на жители от селата в Доб
ричката каза по отпуснатите им заеми от „общополезната“ каса, който об-
хваща записи за времето от 1870 до 1875 г., тук ще го наричаме „умалител-
но“ – Регистър 224. Документът съдържа дългови партиди, групирани по
села. Записани са датата на заема, размерът на сумата, името на длъжника
и това на поръчителя и залога. Тук ще използваме данните за 1872, 1873,
1874 и 1875 г. Данните за 1870 и 1871 г. от този регистър няма да се вземат
под внимание, понеже се повтарят с информацията от Регистър 1.
Съответно имаме и друг „регистър на Пазарджишката общополезна
каса“, който съдържа записи на заеми за периода от 1869 – 1875 г. и, изглеж-
да, е подготвен за отчитане пред по-горна инстанция за всички раздадени
заеми, чийто срок е изтекъл. В изложението ще го наричаме Регистър 3.
Той съдържа информация за размера на заема, датата на която е получен,
и съответно периода, за който са взети в заем парите – за колко месеца е
кредитът25. Това позволява и да направим статистическа извадка за най-
предпочитания от заемополучателите заемен период. За да не обединяваме
изкуствено горните два източника, ще използваме информацията от този
регистър, за да направим обобщена картина. Той така или иначе в някаква
степен обхваща информацията от другите два. Прочее ето какво показват
данните:
Таблица № 23. Брой записи на заеми от касата в Добрич

по години и според източника26
Година/Източник Регистър 1 Регистър 2 Регистър 3

1868/69 г. 21 2 (само за 1869 г.)
1870 г. 102 2 7
1871 г. 2821 171 709
1872 г. 146 367
1873 г. 82 292
1874 г. 435 1345
1875 г. 29
Общо 2944 865 2722
23 Данните от 1868 г. са включени в следващата, защото обхващат само два записа.

24 ТИБИ, Т. II, 732 – 763.
25 Пак там, 764 – 843.
26 Пак там, 564 – 843.
Очевидно регистрите не са логически последователни, а имаме днев-

ници, водени със специфични цели, които съдържат различно количество
записи за отделните години. За да избегнем повторения, изкуствени съ-
бирания на данни и прочее, ще прибегнем до споменатите по-горе дейст-
вия. Стойностите за първите три години ще се предадат с оглед на данните
от Регистър 1, следващият период между 1872 и 1875 г. се предава според
данните в Регистър 2. А като предаваме общи стойности, използваме ин-
формацита от Регистър 3. Каква е логиката ми? Според мен първите два
регистъра са по-надежният източник. При Регистър 1 се предават имена-
та на платците, залогът, поръчителите и прочее, което означава, че това
е източник, който е най-близо до първичния регистър на касата. Вторият
регистър е подреден по селища, което подсказва, че това също е вторичен
извор, обобщаващ в някаква степен данни, взети от главния касов днев-
ник. Регистър 3 се явява последваща стъпка. Там данните са обработвани
от писарите, за да бъдат предадени на по-горна инстанция. Поради това и
не са вписвани имената на заемателите, селищата им и поръчителите. Въз-
можно е това да е само общ списък на просрочени записи, макар че не мога
да го твърдя категорично.
Това, което ме притеснява, е голямата диспропорция в броя на запи-
сите, воден по години. Вероятно в нито един от регистрите не се съдържат
всичките кредити, дадени от касата в града за определена година. Напом-
ням, че според вестник „Дунав“ касата е стартирала дейността си на 13 ав-
густ 1865 г. Струва ми се повече от невероятно до 1870 г. включително да
са дадени общо 123 заема, а следващата година да са раздадени 2 819 заема,
както предава Регистър 1. Според Регистри 2 и 3, до 1871 г. вкл., заемите са
съответно 173 и 709 на брой. Очевидно най-пълен е Регистър 1, който, как-
то споменах, е и по-информативен източник. За следващите години вече
най-обемни са данните за заеми от някои селища (Регистър 2) и данните
от Регистър 3. Например за 1872 г. имаме информация за 146 заема, спо-
ред Регистър 2, а в Регистър 3 те са 376 и съответно големите различния
се запазват и за следващите години. Защо тогава не предавам годишните
стойности по Регистър 3, а използвам по-малкото информация? Просто в
случая залагам на качеството, а не на количеството. Макар и непълни, спо-
ред мен данните от Регистър 2 са по-ранни и по-близки до оригиналния
първоизточник. Освен това те съдържат и имената на длъжниците, което
ми позволява да направя разрез на база конфесия, който не бих могъл да
извърша, ако използвам данни от Регистър 3.
Тук читателят може да се обърка и да гледа на следващите цифри с
недоверие. Това е негово право, но в случая съм се опитал да избера най-
малкото зло и да работя възможно най-пълноценно с данните, и в същото
време да не ги обобщавам изкуствено и излишно. Казано отново по-ясно.
За първите три години работя с данни от Регистър 1, за следващите с Регис-

тър 2 – без да обединявам информация от двата регистъра, за да избегна
повторения. Общите цифри са предадени въз основа на Регистър 3. Те не
позволяват да се направи разрез на база конфесия, доколкото източникът
не съдържа подобни сведения.
Данните от Регистър 3 показват следната картина: общо имаме данни
за 2713 заема за периода 1869 – 1874 г., най-голям кредит – 13 500 гроша,
най-малък – 100 гроша; средноаритметичната стойност на заема е 914 гро-
ша; модата27 е на стойност 200 гроша, а медианата28 – 550 гроша.
Разпределени по години и конфесии, данните от Регистър 1 и Регистър
2 очертават долните резултати:
Таблица № 24. Заеми на касата в Добрич за периода от 1868 – 1875 г.,

общо и по конфесии, сумите са в грошове29
Показател/ 1868/69 1870 1871 1872 1873 1874 1875

година
Заеми/Общо 21 102 2819 146 82 435 29
(100 %) (100 %) (100 %) (100 %) (100 %) (100 %) (100 %)
Средно/Общо 1315 1548 800 1582 1281 1085 814
Мода/Общо 1150 1000 200 750 300 200 300
Медиана/Общо 1100 1038 500 1063 800 650 375
Заеми/ 2 22 574 28 5 79 8
немюсюлмани (9,5 %) (21,6 %) (20,4 %) (19,2 %) (6,1 %) (18,2 %) (27,6 %)
Средно/ 1200 852 630 938 930 984 393
немюсюлмани
Мода/ 500 200 1800 600 350
Медиана/ 1200 575 500 825 900 800 350
Заеми/ 19 80 2245 118 76 356 21
мюсюлмани (90,5 %) (78,4 %) (79,6 %) (80,8 %) (92,7 %) (81,8 %) (72,4 %)
Средно/ 1271 1739 844 1735 1304 1107 970
мюсюлмани
Мода/ 1150 600 200 800 300 200 300
мюсюлмани
Медиана/ 1000 1288 500 1100 750 600 450
мюсюлмани
27 Най-често срещаната цифра в съвкупността.

28 Геометрична средна величина.
29 ТИБИ, Т. II, 564 – 843.
Ако се вгледаме в пропорциите на кредитите, виждаме, че те са раз-

дадени съобразно конфесионалното разпределение на жителите в селата
от казата. В годините, за които разполагаме с най-много данни – 1871 г. и
1874 г., общо взелите заеми са разпределени: 20,4 % – християни и 79,6 % –
мюсюлмани, и съответно: 18,2 % – християни и 81,8 % – мюсюлмани. Тези
резултати съвпадат с данните от салнамето за 1290 г. (1873/74 г.), където
очерталото се съотношение бе 78,5 % мюсюлмани и 21,5 % немюсюлмани.
Т. е. нямаме някакви индикации за привилегирована конфесия поне в това
отношение.
Данните показват съвсем леко преимущество на мюсюлманите, ако ги
сравним по размер на получаваните заеми. Тук няма да ги разглеждаме го-
дина по година, а отново ще посочим очерталите се цифри за годините, за
които имаме най-плътни данни. Така за 1871 г. геометричната средна, т. е.
медианата за двете конфесии е равна – те средно взимат по 500 гроша. За
1874 г. медианата за немюсюлманите е 800 гроша, а за мюсюлманите – 600
гроша. За 1873 г. данните показват отново по-високата медиана за немю-
сюлманите.
За годините 1870 и 1872 обаче медианата на мюсюлманите е значител-
но по-висока. Същото важи и за средноаритметичните. Това е следствие
от натрупването на няколко по-големи заема на мюсюлмани през тези го-
дини, които „теглят“ в тяхна полза и показателите. Изглежда, част от мю-
сюлманите си позволяват да вземат доста високи кредити, което като цяло
немюсюлманите не правят. Оттук идва и разликата.
Таблица № 25. Разпределение на заемите от Добричката „общополезна“ каса

според срока им (данните са от Регистър 3), сумите са в грошове30
Период Брой Средно Мода Медиана Минимално Максимално

заеми
3 месеца 48 1263 1000 1000 100 5000
4 месеца 67 884 400 500 100 5400
5 месеца 390 788 200 500 100 8400
6 месеца 417 683 200 400 100 5600
7 месеца 639 967 200 550 100 9900
8 месеца 706 907 450 600 100 10400
9 месеца 283 1161 500 800 100 8850
10 месеца 72 1305 400 700 100 13500
11 месеца 66 968 1000 700 150 5500
12 месеца 25 844 1000 900 100 2000
Общо 2713 914 200 550 100 13500
30 ТИБИ, Т. II, 764 – 843.

Ще напомня, че „Законникът“ определя срокът на заема да варира

между 3 и 12 месеца. Като най-предпочитани се очертават 6, 7 и 8-месечни-
те заеми, които са ползвани от най-голям брой заематели. В края са съвсем
краткосрочните кредити с падеж на третия месец, които са получени от
общо 48 заематели, и условно наречените „дългосрочни“ заемания с падеж
от една година, които са ползвани само от 25 души.
От съвременна гледна точка всички заеми до една година са „краткос
рочни“, поради това не следва и да очакваме да има някаква по-ясно изра-
зена зависимост между взетата сума и срока за нейното връщане. Въпреки
това данните като цяло сочат, ако се абстрахираме от медианата за заемите
с падеж 3 месеца, че геометричната средна се покачва, заедно със срока на
заема. Зависимостта не е толкова ясно изразена, но все пак видима. Т. е.
имаме леко повишаване на размера на кредита в зависимост от срока на
падежа. Това, пак повтарям, не може да се твърди категорично, доколкото
данните са неравномерни и небалансирани.
Данните, получени от публикуваните регистри, могат да бъдат сравне-
ни с информация от непубликувани такива за касите, които са оперирали
в казите Търговище и Мангалия (спадащи съответно към Русенски и Вар-
ненски санджак). Тук също имаме известно припокриване на данни в раз-
личните източници. За да избегнем излишни повторения, сме групирали
информацията според извора, който използваме. На първо време извли-
чаме данните от два главни регистъра (ana defter) на касата в Търговище.
Първият обхваща периода от 7 август 1286 г. (19 август 1870 г.) до 25 канун-и
еввел 1286 г. (6 януари 1871 г.) и включва общо 168 заема31, а вторият е от 1
юли 1291 г. (13 юли 1875 г.) до 24 февруари 1291 г. (5 август 1875 г.) и включва
всичко 215 записа на взети заеми32.
31 НБКМ, Ориенталски отдел, Тл 12/11.

Таблица № 26. Заеми на касата в Търговище за 1286 (1870/71 г.) и

1291 (1875/76 г.) г., общо и по конфесии, на база на главните книги на
институцията за съответните години, сумите са в грошове33
Показател/година 1286 (1870/71) 1291 (1875/76)

Заеми/Общо 168 (100 %) 215 (100 %)
Средно/Общо 478 518
Мода/Общо 300 300
Медиана/Общо 400 400
Заеми/немюсюлмани 15 (8,9 %) 28 (13 %)
Средно/немюсюлмани 560 655
Мода/немюсюлмани 200 300
Медиана/немюсюлмани 350 500
Заеми/мюсюлмани 153 (91,1 %) 187 (87 %)
Средно/мюсюлмани 469 497
Мода/мюсюлмани 300 300
Медиана/мюсюлмани 400 350
Други от данните за взети от т. нар. приходно-разходни книги, водени

от земеделските каси, в случая на касата в Търговище. Общо са извлече-
ни данните от два такива регистъра. Използвана е обаче информацията
само от лявата страна на източниците, която включва т. нар. пасиви. Тук
са записвани, наред с другите разходи, и всички отпускани от касата за
определен период заеми. Двата регистъра покриват определени години.
В първия регистър са включени заеми на касата, дадени за периода от
1 февруари 1280 г. (13 февруари 1865 г.) до 14 тешрин-и еввел 1282 г. (26
декември 1866 г.)34. Т. е. тук са вписани първите заеми, дадени от касата
в Търговище, напомням, че според данните, които разгледахме по-горе,
институцията започва своята дейност на 13 февруари 1865 г. Вторият ре-
гистър от този тип включва заеми (в графа пасиви) за периода от 30 теш-
рин-и еввел 1286 г. (11 ноември 1870 г.) до 23 юли 1287 г. (4 август 1871 г.)35.
Като разпределим информацията от тези източници по години, се полу-
чава следната картина:
33 Данните са взети от регистри със следните сигнатури: НБКМ, Ориенталски отдел,

Ф. 121, а. е. 1542; Тл 12/11;
34 НБКМ, Ориенталски отдел, ТР 6/3, Инв. № 3755.
35 НБКМ, Ориенталски отдел, ТР 5/9.
Таблица № 27. Заеми на касата в Търговище за периода от 1280 (1864/65) – 1291

(1870/71г.) г., общо и по конфесии, на база на приходно-разходните регистри
на институцията, сумите са в грошове36
Показател/година 1280 1281 1282 1286 1287

(1864/65) (1865/66) (1866/67) (1870/71) (1871/72)
Заеми/Общо 44 196 177 286 208
(100 %) (100 %) (100 %) (100 %) (100 %)
Средно/Общо 513,5 524,5 441,5 719 583,5
Мода/Общо 1000 500 300 300 200
Медиана/Общо 400 400 300 500 400
Заеми/немюсюлмани 3 8 5 29 17
(6,8 %) (4,1 %) (2,8 %) (10,1 %) (8,2 %)
Средно/немюсюлмани 100 712,5 1060 769 662
Мода/немюсюлмани 100 500 2000 200 200
Медиана/немюсюлмани 100 575 800 500 500
Заеми/мюсюлмани 41 188 172 257 191
(93,2 %) (95,9 %) (97,2 %) (89,9 %) (91,8 %)
Средно/мюсюлмани 544 516,5 423,5 713 576,5
Мода/мюсюлмани 1000 500 300 500 400
Медиана/мюсюлмани 400 400 300 500 400
Третият тип регистър, който използваме в изследването, отново е за

Търговище и представлява извлечение, в който е вписвана само обобщена
информация за датата, годината, размера и срока на получения заем. Той
е много сходен с „Регистър 3“, публикуван от Хр. Гандев и Г. Гълъбов, раз-
гледан по-горе в текста. Данните в него са за периода от 22 август 1285 г.
(3 септември 1869 г.) до 21 канун-и сани 1290 г. (2 февруари 1875 г.), или има-
ме информация за 6 години37.
36 Данните са от два регистъра със следните сигнатурни номера: НБКМ, Ориентал-

ски отдел, ТР 6/3, Инв. № 3755 и ТР 5/9.
37 НБКМ, Ориенталски отдел, КГ 44/4.
Таблица № 28. Заеми на касата в Търговище за периода от 1285 (1869/70) – 1290

(1874/75 г.) г., общо, на база на регистър извлечение, сумите са в грошове38
Показател/ 1285 1286 1287 1288 1289 1290 Общо

година (1869/70) (1870/71) (1871/72) (1872/73) (1873/74) (1874/75)
Заеми/ 5 33 83 45 358 597 1121
Общо (0,45 %) (2,94 %) (7,41 %) (4,01 %) (31,93 %) (53,26 %) (100 %)
Средно 440 592,5 599 440 580 521 544
Мода 200 300 500 350 200 500 300
Медиана 200 500 500 350 400 400 400
Освен това е извлечена информация и от още един главен регистър

(ana defteri) на касата в Мангалия. В него са вписвани кредити за периода
от 24 март 1289 г. (5 април 1873 г.) до 17 май 1289 г. (29 май 1873 г.), като са
записани общо 235 заема39.
Таблица № 29. Заеми на касата в Мангалия за периода от 24 март 1289 г.

(5 април 1873 г.) до 17 май 1289 г. (29 май 1873 г.), въз основа на главната книга
на институцията, сумите са в грошове40
Показател/година 1289 г. (1873 г.)

Заеми/Общо 235 (100 %)
Средно/Общо 1433
Мода/Общо 300
Медиана/Общо 900
Заеми/немюсюлмани 6 (2,6 %)
Средно/немюсюлмани 746
Мода/немюсюлмани --- 1*
Медиана/немюсюлмани 702,5
Заеми/мюсюлмани 229 (97,4 %)
Средно/мюсюлмани 1451
Мода/мюсюлмани 300
Медиана/мюсюлмани 920
1* Данните са разнородни и мода не може да се генерира.
38 Данните са от: НБКМ, Ориенталски отдел, КГ 44/4.

40 Данните са взети от регистър със следната сигнатура: НБКМ, Ориенталски от-
дел, Ф. 24, а. е. 41.

Данните за Търговище като цяло показват по-ниски стойности на

заемите, давани от местната каса в сравнение със стойностите, които се
очертаха за кредитите на касата в Добрич. Данните за касата в Мангалия
показват доста висока стойност на медианата – 920 гроша, чувствително
по-висока от медианата на заемите в Добрич и Търговище. Това вероятно е
следствие на неравномерността на количеството използвана информация.
Доста по-малък е броят на заемите, за които имаме данни от касата в Ман-
галия, и това донякъде изкривява резултата.
Иначе и тук не се наблюдават някакви дискриминационни явления от
гледна точка на броя на получените заеми от мюсюлмани и немюсюлмани.
Те, макар и не толкова точно, се вписват в общия профил на населението
на казите Търговище и Мангалия. Данните за населението на Търговище в
салнамето от 1290 г. (1873/74 г.) показват, че мюсюлманите са 13 427 души
(81,9 %), а немюсюлманите са 2 965 (18,1 %), ако включваме населението на
самия град. Ако погледнем само селското население на казата, то са запи-
сани общо 1 199 мъже немюсюлмани (10,3 %) и 10 395 мъже мюсюлмани
(89,7 %)41. Съответно информацията в същото салнаме за каза Мангалия
показва, че като немюсюлмани са записани общо 499 души (7 %), а като мю-
сюлмани – 6 675 дущи (93 %), ако се вгледаме само в регистрираното селско
население, съотношението е почти същото – 6,2 % мъже немюсюлмани сре-
щу 93,8 % мюсюлмани42.
По отношение на размера на отпускания заем също наблюдаваме про-
порционалност. За определени години медианата на заемите на немюсюл-
маните е по-висока, за други медианата на заемите, дадени на мюсюлмани,
е с по-високи стойности. Дори като цяло медианата на заемите, давани на
немюсюлмани в Търговище, е с по-голяма стойност от медианата на кре-
дитите на мюсюлманите, но пък броят на заемите, отпуснати на немюсюл-
маните за отделни години, ми се струва твърде незначителен и поставя под
въпрос точността на получените резултати. Данните от Мангалия са по-
еднозначни и показват, че медианата при мюсюлманите за 1289 г. (1873 г.)
възлиза на 920 гроша, а на немюсюлманите е в размер на 702 гроша и поло-
вина, но и тук записите, както споменахме, са относително малко на брой.
41 Tuna Vilayeti Salnamesi, 1290 senesi, 6 defa, 161 – 164.

42 Tuna Vilayeti Salnamesi, 1290 senesi, 6 defa, 305 – 309.
Малката история
Да напуснем нивото каза и да слезем още по-ниско. Да видим какво ще
ни покажат микроданните. Прочее тук по отношение на османската доку-
ментация, колкото и да я критикувахме за точността ѝ, следва да изтък-
нем и нейните силни страни. Тя е неповторим източник за микроизслед-
вания43.
Така че сега ще приложим това, за което говорихме в началото. Подхо-
дът на изследването предполага да следваме пътя от общото към частно-
то и в следващите страници ще дадем думата на микроисторията и мик-
роикономиката. Това ще ни даде нужните детайли, с които да направим
картината по-плътна и цветна. Няма как да стигнем до обикновените за-
емополучатели само с взиране в общите таблици с капиталите на касите и
дори с балансовите сметки само за една институция. Тук ще се опитаме да
опишем по-пълнокръвно заемополучателите, извън обичайните статисти-
чески клишета. Какви хора са взимали заеми от касите? На каква възраст
са били, какви доходи са получавали, колко земи са обработвали, какви
имоти са имали, какви данъци са плащали? Може дори да напуснем рам-
ките на обикновеното историко-икономическо изследване и да се запитаме
как са изглеждали селяните, които са получавали кредити. Отговорът на
тези въпроси няма да дойде лесно, но е достъпен, при това още от 1960 г.,
когато историкът Христо Гандев и филологът Гълъб Гълъбов публикуват
известните и многократно използвани в това изследване „Турски извори
за българската история“44. Горе обяснихме, че двамата изследователи об-
народват общо три регистъра с дадените заеми от „общополезната“ каса в
Добрич. Първите два от тях съдържат имената на длъжниците, размера на
заема, датата на получаване, името на поръчителя, залога и т. н.45 Инфор-
мация, която вече разгледахме обобщено.
Освен това в изданието са публикувани и данните от регистрацията на
селата в каза Добрич от 1874 г., когато османските чиновници описват насе-
лението и нанасят данните за него в три регистъра: регистъри на жителите
в селата на каза Добрич46, регистри на мирийските земи на селищата от
същата каза47 и регистри на имотите, които са пълна собственост48. Публи-
кувани са и други данъчни книги за периода 1870 – 1878 г.
43 За да не изглежда написаното като излишна възхвала, само ще добавя, че дълго
време след Освобождението почти нямаме подобни данни на микрониво.
44 ТИБИ, Т. II. С., 1960.
45 Пак там, 563 – 843.
46 Пак там, 13 – 98.
47 Пак там, 109 – 271.
48 Пак там, 281 – 309.
Данните от регистрацията от 1874 г. са изключително плътни. От нея

разполагаме с информация за външния вид на дадено лице, неговата въз-
раст, земите, които обработва и къщата, която притежава – въобще можем
да направим почти пълен имуществен профил на населението. Проблемът
е, че не всички регистри са запазени. Така само за три селища от казата
разполагаме с пълните данни и от трите регистъра – това са селата Пири
Факъх49, Ели бей50 и Кадъ51. Другите селища се срещат или само в един
от регистрите, или в два от тях.
Съответно разполагаме, както се спомена, с два регистъра с имената на
заематели от касата в Добрич и в случаите, когато имаме две имена и/или
име и професия, лесно можем да намерим въпросните заемополучатели в
регистрите от 1874 г. За съжаление се получава известно хронологическо
несъответствие, повечето заеми са раздадени в началото на 1871 г., а регис-
трацията е извършена през пролетта/лятото на 1874 г., но като цяло разми-
наването не е голямо и позволява да се опитаме да направим имуществена
характеристика на част от заемополучателите на две от трите споменати
селища52. Но да започнем с кратко представяне на разглежданите селища –
Пири Факъх и Ели бей.
Село Пири Факъх

Данни за горните селища се срещат в османотурската документация
още за осемнадесетото столетие. Така например средства от селата са из-
ползвани за издръжка на пътната станция в Добрич през август 1732 г.53,
както и за посрещане на разходи на местната администрация в казата през
есента на 1739 г.54 Произведените в селата храни са използвани и за раз-
лични нужди на османската централна и местна администрация, за осман-
ската армия, за руските пратеничества и т. н.55 Въобще и двете селища са
плътно интегрирани в османската административна и данъчна система и
податки за тях не липсват.
49 Дн. с. Равнец, Добричко.
50 Дн. с. Пчеларово, Добричко.
51 Дн. с. Ведрина, Добричко; или с. Капитан Димитров, Добричко.
52 Заемополучателите от село Кадъ са записвани само с едното си име, което не поз-
волява сигурното им идентифициране в регистрите от 1874 г. Единственият случай на

две имена не беше разпознат в регистрите, както и случаите на изписване на име с „тит-
лата“ – молла и ага.
53 Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България. Съста-
вил, превел и редактирал Стр. Димитров. С., 1981, док. 23, с. 29.
54 Пак там, док. 57, с. 47.
55 Пак там, док. 67, с. 52; док. 103, 73 – 74; док. 125, с. 86; док. 127, с. 87; док. 197, с. 119;
док. 213, с. 131; док. 366, с. 186; док. 375, с. 193; док. 445, с. 233; док. 543, с. 291; док. 620,
с. 329; и други.
Това, което може да се открои като по-специфично при Пири Факъх, е,

че, изглежда, поне част от данъците на селището – „законен десятък и дру-
ги налози“, са били тимар на спахията Ахмед, който на 6 август 1739 г. той
предоставя под аренда на „пазарджиклията Мухарер ага“56.
Според данните, които вече конкретно касаят разглеждания тук пери-
од, към 1865/66 г., в селото има само 9 къщи, а мъжете са 37 души – мюсюл-
мани. Общите платени данъци са в размер на 1 257 гроша57. Само няколко
години по-късно виждаме, че селото се е разраснало. Така според [наръ-
чен] регистър на населението на с. Пири Факъх, подведомствено на казата
Добрич58, на 26 май 1874 г. в селото вече живеят 53 души от мъжки пол.
Повечето от тях са земеделци, но има и записани със занятия: двама кирад
жии, двама чападжии, един овчар и един копач. Доходите на последните
възлизат на 2 350 гроша, за което те заплащат данък в размер на 70 гроша
и 20 пари59. Трудно е да се прецени дали този значителен ръст е следствие
на естествен прираст или на миграция, заселване на пришълци – татари и
черкези, но фактът е очевиден, за кратко селото се уголемява значително.
Разполагаме с детайлни и обобщени данни за земите, които селските
домакинства обработват към 1874 г., както и за къщите и стопанските пос
тройки в населеното място. Както е видно от поземлен регистър, съста-
вен на 26 май 1874 г.,60 общите обработваеми земи възлизат на 161 парцела,
според декларациите на селяните са с общ размер 5 976 дюнюма, а според
измерванията на чиновниците възлизат на 6 399 дюнюма; общата стойност
на земите според регистъра възлиза на 254 500 гроша61. В селото има 17
къщи, две от които с пристройки, една плевня и сая, и една вятърна мел-
ница. Общата стойност на имотите възлиза на 82 500 гроша. Приходът от
вятърната мелница е 250 гроша, за който се плаща данък в размер на 10
гроша, а общият данък възлиза на 330 гроша62.
От данъчните регистри може да добием ясна представа какво произ-
вежда селското землище. През 1870 г. плащаните десятъци на държавата са
56 Т. е. Мухарер ага от Добрич. – В: Османски извори..., док. 60, с. 49. Че тимарът от
Пири Факъх се дава под аренда и вторично арендуване, виж и: док. 157 и 160, с. 100.
57 Salname-i Tuna, def. 6, 1290. Виж и: „Балансова таблица на казата Хаджиоглу Па-
зарджик за 1874 г.“ в ТИБИ, Т. II, 530 – 531, където отново имаме записани „по старата
регистрация“: 9 къщи; 35 души мюсюлмани и 2 души „скитници“.
58 ТИБИ, Т. II, 41 – 42.
59 Пак там, с. 42.
60 Пак там, 196 – 198.
61 Пак там, с. 197; Виж също и: „Балансова таблица на казата Хаджиоглу Пазарджик
за 1874 г.“ в ТИБИ, Т. II, 530 – 531.

62 Според „Наръчен регистър за имотите в пълна собственост (мюлк) на с. Пири Фа-
къх, подведомствено на казата Пазарджик“, съставен на 26 май 1874 г., ТИБИ, Т. II..., с. 298.
върху следните култури: „пчелни кошери – 67 броя; сено – 65 коли; десятък

от просо – 3 килета и 7 ½ шиника; десятък от овес – 5 килета и 4 шиника
и 16 кръстци; десятък от ечемик – 49 килета и 4 шиника; 121 кръстци и 3
снопа; десятък от пшеница червенка – 84 варненски килета и 7 шиника, 236
кръстци и 10 снопа; десятък от пшеница колос – 177 варненски килета и 7
шиника, 447 кръстци и 11 ½ снопа“63. Т. е. предимно зърнени храни, като
най-разпространената култура са двата вида пшеница. Година по-късно
отново е платен десятък върху тези артикули, но е добавен и бостан, който
поради някаква причина не попада в предходния регистър: „бостан за на-
селението – 29 дюнюма и 2 лехи, по 5 гроша всеки дюнюм“64.
Казано в едно изречение, селото е очевидно малко – само 17 къщи, а
жителите му култивират предимно зърнени храни – основно пшеница.
Таблица № 30. Разпределение на къщите в село Пири Факъх

според оценката им през 1874 г., оценката е в грошове65
До 10 000
До 1 000
До 2 000
До 3 000
До 4 000
До 5 000
До 6 000
До 8 000
Всичко
Над 10
000
2 3 3 2 3 2 1 1 17
Най-високо оценените къщи в селото са две „къщи с пристройки“, една-

та на хаджи Халил, син на хаджи Али, оценена на 16 000 гроша, а другата на
юзбашията Исмаил ага, оценена на 10 000 гроша. Две са къщите, които са
оценени най-ниско – на по 1000 гроша. Това са домовете на Омер Чауш, син
на Муса, и Джанин, син на Емруллах66. Общо погледнато, повечето къщи
са с оценка до 4 000 гроша, всичко 10 на брой (58,8 %).
Таблица № 31. Мирийските земи на жителите на село Пири Факъх през 1874 г.,
в брой дюнюми67
Над 500
Всичко
До 400
До 200
До 500
До 300
До 100
До 150
До 50
2 4 1 5 1 1 3 17
63 Пак там, с. 328.

64 Пак там, с. 372.
65 Пак там, с. 298.
66 Пак там, с. 298.
67 Пак там, 196 – 197.
Според регистъра за мирийските земи Джанин, син на Емруллах, не

владее обработваеми парцели в рамките на селското землище. Едва 15 дю-
нюма обработваема земя „притежава“ и Али, син на хаджи Халил. На об-
ратния полюс са хаджи Халил, син на хаджи Али, който може да е баща на
споменатия Али68 и обработва с тапии мирийски земи от 1 472 дюнюма.
Втори по размер на земите е „юзбашията Исмаил ага от Пазарджик“, който
има 1 097 дюнюма земи в селището и който ще споменаваме често в следва-
щото изложение69. Като цяло повечето от жителите на селото обработват
земи, които им позволяват да натрупат излишък (над 100 дюнюма). Т. е. в
селото има предпоставки за развитие на стоково производство. Въпросът е
дали добричката „общополезна“ каса отпуска заеми, които да са достатъч-
ни за обезпечаване на такова.
Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос, ще уточним, че жи-
тели на селото предават капитали на касата в Добрич и в този смисъл по
закон са собственик на част от активите. В регистър за капиталите на сели-
щата от Добричката каза в касата са изброени около 116 населени места и
самият град Добрич. От него разбираме, че село Пири Факъх, записано под
номер 5, е собственик в касата към 6 август [12]81 г. (18 август 1865 г.) на ак-
тиви в размер на 240 гроша (това е част от пъроначалния капитал, с който
касата в Добрич стартира дейността си); за 26 март [12]82 г. (7 април 1866 г.)
за записани още 240 гроша, или всичко 480 гроша, от което се получава и
като лихва 24 гроша и 29 пари; към 15 канун-и еввел [12]82 г. (27 декември
1866 г.) сумата достига 1 064 гроша и т. н.70 Т. е. селяните са нещо като ак-
ционери в добричката каса и имат пълното законово право да вземат заеми
от нейните капитали и при необходимост да получават определени суми за
благоустрояване на населеното место. Впрочем жители на селото получа-
ват кредити, които многократно надвишават вложените суми.
Според първия регистър заем от добричката каса получават около 17
души от селото, т. е. на теория 100 % от регистираните мъже данъкоплат
ци през 1874 г. Единият заем е регистриран за 1870 г. на името на някой
си Слав, вероятно грешка в записването или разчитането, понеже според
другите данни в селото е нямало християни. И съответно другите 17 заема
са от 1871 г. Има случаи на взимане на два заема от едно и също лице – юз-
баши Исмаил, който е взел на 2 март 1871 г. заем в размер на 2000 гроша, а
на 31 декември същата година е получил втори заем отново от 2000 гроша.
68 Може и да е съвпадение, понеже, когато се предават децата на въпросния хаджи

Халил, син на хаджи Али, сред синовете му няма записан Али. Виж по-долу.
69 ТИБИ, Т. II, 196 – 197.
70 НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 22, a.e. 548.
Общо жители71 на село Пири Факъх са получили 18 заема, на обща стой-

ност 30 650 гроша, средно по около 1 703 гроша. Най-голямата сума е заета
от някой си Хюсеин и възлиза на 6 850 гроша, а най-малкият запис е запи-
сан на името на Ахмед [син на Ибрахим] в размер на 200 гроша.
Два от заемите в този регистър са вписани и във втория публикуван
такъв. Този на Кара Ахмед от 1 май 1871 г. и споменатият заем на Ахмед,
син на Ибрахим, който е получен на 21 или 22 май 1871 г.72, и както се спо-
мена, е в размер на 200 гроша. Тук освен това има 12 записа за получени
заеми на лица от това село за 1872 г. и три записа за получени заеми през
1874 г. През 1872 г. жителите на селото получават общо заеми в размер на 25
150 гроша, или средно 2 096 гроша, а през 1874 г. регистрираните три записа
са на обща стойност 9 100 гроша, или средно 3 033 гроша. Най-големият
заем през 1872 г. е получил Хюсеин, син на Ахмед ходжа – 7 850 гроша, а
като гарант е записан юзбашията Исмаил от Добрич, а най-малките заеми
от по 350 гроша са получени от Ахмед ходжа и Салих Хафъзоглу, като и
в двата случая за поръчител е записан някой си бербер Али. През 1874 г.
най-големият заем е взел Исмаил юзбаши, който получава 6 500 гроша от
касата. Това е и третият регистриран заем за лицето – да напомня, че той е
получил два заема от по 2000 гроша през 1871 г. и сега един по-голям. Най-
малък заем за 1874 г. са получили двама души, записани като един длъж-
ник – Исмаил Хюсеин и Али Хаджиоглу, които са взели на 18 декември
1874 г. 200 гроша, като техен поръчител е записан арменецът „Артин от Па-
зарджик“ (т. е. от Добрич).
Таблица № 32. Заеми на жители на селото за периода 1870/71 – 1874 г.,

сумите са в грошове73
Показатели/година 1870/71 г. 1872 г. 1874 г.

Брой заеми 18 12 3
Средно 1703 2096 3033
Мода 1500 1700
Медиана 1500 1613 2400
71 Тук включваме споменатия юзбаши Исмаил, който е записан в регистъра като

жител на селото, въпреки че при първия заем даден на „Слав“, той е бил поръчител на
лицето и е записан като жител на Добрич, а по време на регистрацията от 1874 г. отново
юзбашията е записан като жител на гр. Добрич.
72 В първия регистър заемът е получен на 22 май, а във втория – на 21 май, очевидно
става дума за грешка, защото съвпадат имената на заемателя, сумата, която заема, както
и на поръчителя му – и в двата случая, записан като Дервиш ага от Добрич.
73 ТИБИ, Т. II, 564 – 764.
Ахмед, син на Ибрахим, който взема на заем от касата в Добрич 200

гроша на 21/22 май 1871 г., през 1874 г. е регистриран като 40-годишен, по
професия копач, описан е като среден на ръст, със сини очи и черна брада.
Има двама сина – Осман (на 10 години) и Халис (на 4 години)74. Обработва
5 парцела земи, общо 144 дюнюма, оценени на 6 200 гроша75. Къщата му е
оценена на 2 000 гроша76. Размерът на заема показва, че той едва ли е взет с
цел закупуване на по-големи активи, свързани с производствената му дей-
ност. Вероятно кредитът е използван за покриване на консумативни нуж-
ди. Същото важи и за следващите заематели. На 18 декември 1874 г. общ
заем в размер на 200 гроша взимат Исмаил Хюсеин и Али Хаджиоглу. Пър-
вият не може да бъде идентифициран със сигурност в регистрите от 1874 г.,
но вторият вероятно е Али, син на хаджи Халил – 40-годишен, среден на
ръст, с кестеняви мустаци77. Обработвал е едва 15 дюнюма мирийски земи
върху един парцел, оценени на 750 гроша78. Къщата му е оценена на 6 000
гроша79. Първо, това, че заемът е общ – 200 гроша за двама души, което
прави по 100 гроша на човек, и второ, земите на идентифицираното лице,
в размер на едва 15 дюнюма, ни показват, че в случая едва ли става дума за
получаване на заем, който да се използва за развиване на производството.
Размерът на получените други кредити, както и имотите на заематели-
те ни дават основание да твърдим, че сумите могат да бъдат използвани за
развитие на селското стопанство. Например Хюсеин, син на Ахмед ходжа,
взема най-големия регистриран заем от това село – 7 850 гроша, на 9 май
1872 г. В регистъра на населението от 1874 г. той е записан като 42-годишен,
„височък, сини очи и черна брада“80. Според регистрацията на мирийските
земи обработва 12 парцела, с общ размер 490 дюнюма, на стойност 23 350
гроша81, а пък къщата му е оценена на 5 000 гроша82.
Салих ага Хафъзоглу взима на 9 май 1872 г. заем в размер на 5 200 гро-
ша, с поръчител Исмаил ага юзбаши от Добрич, а в регистъра е записан и
втори кредит на лицето, от същата дата, в размер на 350 гроша, с поръчител
Бербер Али от Добрич. Или има някаква грешка при вписването или раз-
читането, или Салих е взел два заема на един и същи ден, което ми се стру-
ва малко вероятно. В регистрите от 1874 г. въпросният е записан като „Са-
74 ТИБИ, Т. II, с. 41.
75 Пак там, с. 196.
76 Пак там, с. 298.
77 Пак там, с. 41.
78 Пак там, с. 197.
79 Пак там, с. 298.
80 Пак там, с. 41.
81 Пак там, с. 196.
82 Пак там, с. 298.
лих, син на Хафъз Хасан“. В дефтера на населението е описан като 40-годи-

шен кираджия, среден на ръст, със сини очи и кестенява брада. Има трима
синове: Хасан (на 13 години), Али (на 7 години) и Осман (на една година).
Земята, която обработва, е с размер 185 дюнюма, разпределена в 10 парцела,
на стойност 7 500 гроша83, а къщата му е оценена на 3 500 гроша84.
Осман, син на Ибрахим, взема заем на 25 ноември 1872 г. в размер на
1 150 гроша. В регистрите от 1874 г. е вписан като Осман, син на Кара Ибра-
хим, на 50 години, с висок ръст, светлосини очи, посивяла брада. Има два-
ма синове – Ибрахим (на 14 години) и Ахмед (на 12 години)85. Обработва
211 дюнюма земи, разпределени в 7 парцела, на стойност 8 300 гроша86. Къ-
щата му е оценена на 4 500 гроша87.
На 9 май 1872 г. заем на стойност 1 700 гроша взема и Али, син на Ибра-
хим. В регистрите от 1874 г. той е на 38 години, висок на ръст, със светло-
сини очи и кестенява брада88. „Владее“ мирийски земи с общ размер 267
дюнюма, разположени върху 10 парцела и оценени на 11 100 гроша89. Домът
му е оценен на 2 500 гроша90.
Деде91 Салих е взел от касата заем от 1 200 гроша на 18 април 1871 г.
За да получи въпросния заем, Салих е заложил „нива за сто четиридесет
и един дюнюма“. Според регистъра на населението от 1874 г. Деде Салих,
син на Абдуллах, е на 71 години и неработоспособен, със син на 13 годи-
ни92. В другите източници, в които се среща неговото име, е записано, че
въпросното лице обработва земи, разделени в 9 парцела, с общ размер 212
дюнюма93, на стойност 8 600 гроша, и съответно притежава къща за 2 500
гроша94.
Хаджи Халил е взел на 27 април 1871 г. заем в размер на 1 500 гро-
ша. Регистърът от 1874 г. го описва като Хаджи Халил, син на Хаджи Али,
„турчин“, на 80 години, неработоспособен, с трима синове – Хюсеин (на
50 г.), Исмаил (50 г.) и Ибрахим (13 години), записани са и петима внуци –
„внукът му Карани, син на Хюсеин (4 г.), другият Мехмед, син на Исмаил
(20 години), другият Ахмед (19 години), другият Осман (15 години), други-
83 Пак там, с. 196.

84 Пак там, с. 298.
85 ТИБИ, Т. II, с. 41.
86 Пак там, с. 196.
87 Пак там, с. 298.
88 Пак там, с. 41.
89 Пак там, с. 196.
90 Пак там, с. 298.
91 Деде (dede) – дядо.
92 Пак там, с. 42.
93 Пак там, с. 196.
94 Пак там, с. 298.
ят Хаккъ (8 години)“95. В регистъра за мирийските земи от 1874 г. е запи-

сано, че притежава 30 парцела земя, с размер 1 472 дюнюма, на стойност
72 050 гроша96. Това е най-големият земеползвател в селището. Притежавал
е и къща с пристройка, най-скъпата в селото, оценена на 16 000 гроша97.
От село Пири Факъх може да идентифицираме и отделни лица на база
на посочените в източниците имена и професии. Така например юзбаши
Исмаил е взел два заема през 1871 г.: един на 2 март и втори на 31 декември
(и двата заема са на стойност по 2 000 гроша). На 5 ноември 1874 г. е взел
и трети заем на стойност 6 500 гроша. Въпросният Исмаил не е вписан в
регистъра на населението от 1874 г., но е включен в регистъра за мирий-
ските земи от същата година като „перакенде“ от гр. Добрич, който има
земи в размер на 1 097 дюнюма, разпределени в 24 къса, на стойност 46 625
гроша98. Според регистъра за имотите мюлк от споменатата година юзба-
шията е собственик на къща с пристройка на стойност 10 000 гроша и раз-
рушена воденица с един камък на стойност 2 500 гроша, и записан приход
от 250 гроша99.
Омер Чауш от същото село е взел заем на 27 април 1871 г. на стойност 1
500 гроша, който, изглежда, е върнал навреме, защото впоследствие взима
и втори заем, на 9 май 1872 г., на стойност 1 700 гроша. Същият е записан
в регистъра на населението на Добричката каза като Омер Чауш, син на
Муса, на 56 години. Записано е, че има един син – Иса, че е с „височък ръст,
светлосини очи и кестенява коса“100. Синът му е „кръглолик и голобрад мо-
мък“, на 18 години, по професия чападжия, с годишен доход от 300 гроша.
Омер фигурира и в регистъра за „мирийските земи“ от 1874 г., където е за-
писано, че обработва 110 дюнюма земи, разпределени в 7 парцела, на стой-
ност 4 500 гроша101. Къщата му е оценена в регистъра за имотите, пълна
собственост от 1874 г., на 1 000 гроша102.
Тези доста многобройни примери очертават в общи линии портрета на
заемателите от това селище. Това са предимно имотни хора, които взимат
немалки суми. Като се има предвид, че за около 1 200 – 1 500 гроша може да
се закупят от Добрич чифт волове103 заедно с каруца и необходимите при-
надлежности, то е напълно възможно заемите да послужат за покупка на
95 Пак там, с. 41.
96 Пак там, с. 196.
97 Пак там, с. 298.
98 Пак там, с. 197.
99 Пак там, с. 299.
100 ТИБИ, Т. II, с. 42.
101 Пак там, с. 197.
102 Пак там с. 298.
103 Виж по-долу.
допълнителен добитък или друг актив, който да подпомогне за по-доброто

обработване на земите в селското землище.
Село Ели бей

Другото населено място, на което ще обърнем повече внимание, е зна-
чително по-голямо. Според регистър на населението на с. Ели бей, спадащо
към казата Добрич104, на 5 юни 1874 г., когато е съставен документът, в се-
лището има общо 192 души от мъжки пол. От тях като християни са запи-
сани 132 души (68,7 %), турци – 9 души (4,7 %), а като преселници – 51 души
(26,6 %)105. Общата сума на доходите на лицата, които се занимават с някак-
во занятие извън земеделието, възлиза на 6 750 гроша, за които са платени
данък в размер на 202 гроша и 20 пари. Общата стойност на военния данък,
който се заплаща от християните, възлиза на 2 750 гроша и 28 пари106.
Земите, които населението обработва, също са чувствително по-го-
леми от обработваемите парцели в землището на с. Пири Факъх. Спо-
ред поземлен регистър, съставен на 5 юни 1874 г., общите обработваеми
мирийски имоти са разположени върху 400 парцела и са 14 642 дюнюма
(декларирани от селяните 13 503 дюнюма), чиято стойност възлиза на
831 225 гроша107. Селото има и значително повече стопански постройки.
Така според „наръчен регистър за имотите в пълна собственост (мюлк) на
с. Ели бей, подведомствено на казата Добрич“108, отново съставен на 5 юни
1874 г., в селото са записани общо 61 къщи и една къща с пристройка, но
освен това още: едно дворно място, два кръчмарски дюкяна, един колар-
ски дюкян, един дюкян, една разрушена керемидарница, 4 вятърни мелни-
ци и едно място за мелница, една кошара и една разрушена кошара, друга
кошара с харман и една землянка. Общата стойност на имотите е 346 000
гроша, доходът от стопанските постройки възлиза на 5 000 гроша, като да-
нъкът се изчислява на 200 гроша. Налогът върху имотите се калкулира на
1 384 гроша109.
Има незначителна разлика в производствения асортимент на двете се-
лища. Така и тук виждаме на база на регистъра за десятъка от 1871 г., че
104 ТИБИ..., 93 – 98.

105 Или общо 31,3 % са мюсюлмани и 68,7 % християни. Според „старата регистра-
ция“ къщите са били 38; българите – 63 души; скитници – 51; мюсюлмани – 6 души, или
общо 120 души. ТИБИ..., 546 – 547. Т. е. и тук подобно на село Пири Факъх имаме рязко
увеличаване на броя на жителите.
106 ТИБИ.., с. 98.
107 Пак там, с. 249.
108 Пак там, 307 – 309.
109 Пак там, с. 309.
в селото се произвежда: „пшеница колос – 1 500 цариградски килета и 2

части от шиник; пшеница червенка – 345 цариградски килета; ечемик – 851
цариградски килета, 1 шиник и 2 части; уров [т. е. фий] – 2 цариградски
килета, 1 шиник и 2 части; царевица – 29 цариградски килета и 3 части от
шиник; просо – 97 цариградски килета и 3 части от шиник; [...] сено – 672
коли, по 5 гроша всяка кола; пчелни кошери – 240 броя, по 3 ½ гроша всеки
кошер; бостан за населението – 30 дюнюма, по 5 гроша всеки дюнюм; фа-
сул – 580 оки, по 1 грош всяка кола; уров – 16 коли, по 8 гроша всяка кола“110.
За разлика от Пири Факъх тук се култивират царевица и уров. Освен това
част от жителите на селото са отглеждали и тютюн. В регистър за десятъка
върху тютюна от 17 септември 1872 г. четем, че с данък са обложени от село
Ели бей: „Джафер ага – тютюн 30 оки; десятък: 3 оки; Абдулбари ага – тю-
тюн 30 оки; десятък: 3 оки; Тюрк Абдулах ага – тютюн 20 оки; десятък: 2
оки; [Всичко] тютюн 80 оки; десятък: 8 оки“111.
Общо седем къщи са оценени на суми над 10 000 гроша, които следва
да са и по-хубавите постройки в селото. От тях две са къщите, оценени
на 15 000 гроша – това са домовете на Исмаил, син на Мустафа, който е
собственик на единствената мюсюлманска къща, на стойност над 10 000
гроша, и къщата на Хаджи Тоньо, син на Кольо. Други по-хубави къщи,
с оглед оценката, са домовете на Иван, син на Парбан (Върбан?) (на стой-
ност 13 500 гроша), Желю, син на Драган (11 000 гроша), Хаджи Слав, син
на Георги (12 500 гроша), и Иван, син на Цани (11 000 гроша). На обра-
тния полюс са домовете, оценени на суми до 2 000 гроша (общо 21 слу-
чая). Измежду тях пет къщи са оценени на сумата 500 гроша, която е и
най-ниската стойност на къща в селото. На толкова впрочем е оценено
и едно дворно място. Факт, който говори доста красноречиво за самите
постройки112. Общо 34 къщи (54,8 %) са оценени на суми между 2 000 и
10 000 гроша. Това са и вероятно „средният клас“ домове, които са най-
разпространени в населеното място.
110 ТИБИ, Т. II, с. 373.

111 Пак там, с. 407.
112 Пак там, с. 307 – 308.
Таблица № 33. Къщи на жителите на село Ели бей,
на база на регистър за имотите, пълна собственост, от 1874 г.
(в – всичко; нм – немюсюлмани, т. е. българи; м – мюсюлмани)113
До До До До До До До До Над Всичко
1000 2000 3000 4000 5000 6000 8000 10000 10000
в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м
9 2 7 12 9 3 8 5 3 8 4 4 9 8 1 4 3 1 5 5 7 6 1 62 42 20
Таблица № 34. Обработваеми мирийски земи в село Ели бей през 1874 г.
(в – всичко; нм – немюсюлмани, т. е. българи; м – мюсюлмани) 114
До До До До До До До Над Всичко
50 100 150 200 300 400 500 500
Трета глава • Касите на микрониво
в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м в нм м
15 14 1 16 1 15 9 6 3 7 5 2 8 7 1 5 4 1 2 2 6 4 2 68 43 25
113 Пак там, 307 – 308.

165
114 Пак там, 245 – 248.

По отношение на обработваемите земи може да се каже, че в селото

е имало значителен брой по-дребни собственици (до 100 дюнюма), кои-
то трудно могат да генерират продукция за пазара. Това са общо 31 души
(45,6 %) от всички 68 стопани (100 %). Останалите селски производители,
обработващи земи между 100 и 500 дюнюма, вече са способни да произве-
дат излишък, който да реализират. Налични са и ползватели на по-големи
парцели „мирийски земи“. Общо 6 души (4 християни и 2 мюсюлмани) са
лицата, които обработват имоти, по-големи от 500 дюнюма. Като най-го-
лям „земевладелец“ в селото изпъква Исмаил, син на Мустафа, който „вла-
дее“ според мирийския регистър 1 750 дюнюма земи. Друг „владелец“ на
по-обширни имоти е Ниетшах, син на Яхйя шах, от гр. Добрич. Сред хрис-
тияните изпъкват имената на Кунчо, син на Злати, от Котел (780 дюнюма),
Хаджи Тойо, син на Коле (754 дюнюма), Койо, син на Желю (697 дюнюма) и
т. н.115 Последните примери са на лица, които реално обработват по-голя-
мата част от земите си с пазарна ориентация. Логично е и те да са потенци-
алните клиенти на „общополезната“ каса в Добрич.
Размерът на капиталите на селото в кредитната институция в града е,
както следва: към 6 август [12]81 г. (18 август 1865 г.) основна сума – 1 200
гроша; към 10 март [12]82 г. (22 март 1866 г.) основна сума – 600 гроша; към
12 февруари [12]82 г. (24 февруари 1867 г.) – 1 800 гроша, и от лихви 92 гро-
ша и 29 пари; общо капиталът на селото възлиза на 3 059 гроша, и т. н.116
Както ще видим и тук, капиталите, които получават назаем жителите на
селото, надвишават многократно сумите, които те са внесли в „общопо-
лезната“ каса в Добрич.
Записи на кредити, взети от жители на село Ели бей, има само в еди-
ния регистър на касата117. В другия не се срещат подобни данни. За пе-
риода от април 1870 г. до юни 1871 г. общо са взети 35 заема от жители на
селото (при регистрирани 192 души от мъжки пол), или за малко повече
от година 18,2 % от мъжете взимат кредит. Цялата стойност на отпусна-
тите кредити е 25 000 гроша, средно са отпуснати 714 гроша. През 1870 г.
според регистъра са взети само три заема (средно по 2 192 гроша), а през
1871 г. са дадени 32 заема на средна стойност 576 гроша.
115 ТИБИ, Т. II, 245 – 248.

117 Т. нар. „Дневник, който показва дадените в заем пари и пр. на земеделското насе-
ление от Общополезната [земеделска] каса на Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Варнен-

ски санджак“. – В: ТИБИ, T II, 563 – 732.
Таблица № 35. Записи на кредити на жители от село Ели бей за 1870/71 г.,

общо и по конфесия, сумите са в грошове118
Показател/година 1870/71 г.
Брой записи 35 (100 %)
Средно 714
Мода 600
Медиана 400
Брой записи/немюсюлмани 28 (80 %)
Средно 583
Мода 600
Медиана 350
Брой записи/мюсюлмани 7 (20 %)
Средно 1239
Мода
Медиана 500
Прави впечатление, че християните са 80 % от получилите заем, а мю-

сюлманите – 20 %, което донякъде се вписва и в пропорциите на самото
население на селото (да напомня, 68,7 % от жителите са християни българи,
а мюсюлмани са 31,3 %). Мюсюлманите са обаче тези, които вземат по-го-
лемите заеми. Медианата при тях е 500 гроша, а при немюсюлманите – 350
гроша. Средните стойности на кредитите на мюсюлманите също са значи-
телно по-високи.
Да се вгледаме в конкретните заемополучатели и техните имоти.
На 6 февруари 1871 г. Коли, син на Стойко, взима в заем от касата
скромните 250 гроша, като поръчител му става Джельо Уноглу от същото
село. Следващите данни за лицето обясняват защо той взима толкова скро-
мен заем. През 1874 г. при регистрация на населението въпросният Коли
е записан като 20-годишен българин, с „мургаво лице, наболи мустаци“,
който има син на една година – Атанас, и двама братя – Дилко (16 години)
и Димитър (12 години)119. Т. е. при взимането на заема през 1871 г. той е бил
едва на 17 или 18 години. Мирийските земи, които той обработва, са оцене-
ни на 15 250 гроша и са с размер 255 дюнюма, разпределени в 15 парцела120.
В регистъра за имотите, пълна собственост, вероятно е станала грешка и
там е записан като Косьо, син на Стойо, но номерът на къщата – 53, ясно
118 Пак там, 564 – 731.

119 ТИБИ, Т. II, с. 97.
120 Пак там, с. 247.
ни показва, че това е същото лице, вписано под този номер и в регистъра

за преброяването на населението и съотвено в регистъра за мирийските
земи121. Очевидно неговият заем не може да се използва за закупуване на
стопански активи, а има по-скоро консумативни цели.
Немалко заематели получават „средни“ кредити. Така отново на 6
февруари 1871 г. заем в размер на 600 гроша от „общополезната“ каса взи-
ма и Иван, син на Петри. Той също е вписан в регистъра от 1874 г. като
Иван, син на Петър, на 45 години, с „висок ръст, кестеняви мустаци“, със
син Христо – на 4 години122. Мирийските земи, които обработва, са 11
парцела, с общ размер 322 дюнюма, на стойност 21 100 гроша123. Къща-
та му е на стойност 5 000 гроша124. Пак на същата дата заем в размер на
600 гроша взима и Петко, син на Илия. Според регистъра от 1874 г. той
е „среден на ръст, с прошарени мустаци“, на 53 години и има четирима
сина – Христо (17 години, младеж с обло лице); Иван (12 години, пъстри
очи); Илия (8 години) и Господин (3 години)125, къщата му се оценява на
7 500 гроша126.
„Среден“ заем, 500 гроша, отново на 6 февруари 1871 г. взима и Коли,
син на Стоян. В регистъра от 1874 г. той е записан като Кьосе Кольо, син на
Стоян – на 50 години, среден на ръст. С дъщеря, омъжена за някой си Ди-
митър – среден на ръст, с черни мустаци, с които имат и син – Иванчо127.
Според регистъра на мирийските земи Кьосе Кольо обработва едва два
парцела земя от общо 40 дюнюма128. Къщата му е оценена на 5 000 гроша
според съответния регистър129.
Араб Али също взима на заем 500 гроша няколко дена по-късно (на 15
февруари 1871 г.), като в залог оставя „четири парчета тапийски сенеди“.
Според регистъра на населението от 1874 г. Араб Али, син на Ахмед, е 60-го-
дишен, неработоспособен, земеделец, по народност арабин. Имал е двама
синове: Хасан – 10 годишен, с пъстри очи, и Ибрахим – на една година130.
Обработвал е мирийски земи, оценени на 14 300 гроша, разположени на 5
121 Пак там, с. 308. Както е известно, номерът на сградата винаги съвпада с номера
на партидната книга. Този номер се запазва за домакинството и в трите регистъра. Виж:

Пак там, 13 – 14.
122 Пак там, с. 96.
123 Пак там, с. 247.
124 Пак там, с. 308.
125 Пак там, с. 98.
126 Пак там, с. 308.
127 Пак там, с. 97.
128 Пак там, с. 247.
129 Пак там, с. 308.
130 ТИБИ, Т. II, с. 93.
парцела, с общ размер 224 дюнюма131. Според регистъра на имотите мюлк

Араб Али, син на Ахмед, е притежавал и къща на стойност 2 000 гроша132.
Има и регистрации на по-големи заеми, които с известна условност мо-
гат да се използват за закупуване на селскостопански инвентар. Например
на 6 февруари 1871 г. Иван, син на Върбан, е взел заем в размер на 1 550
гроша, а като поръчител е записан чорбаджи Голчо от същото село. Според
регистъра от 1874 г. Йован, син на Върбан, е неработоспособен мъж на 65
години, който има трима синове – Тодор (на 23, мургав, с наболи мустаци),
Коста (на 18, „кръглолик момък“) и Стоян (на 9 години), и един внук Иван,
син на най-големия му син Тодор (на 1 месец). С оглед на данните от регис-
търа на мирийските земи „Иван, син на Барбан (Върбан)“ е обработвал 14
парцела с общ размер 490 дюнюма, на стойност 32 000 гроша133. Къщата на
„Иван, син на Парбан (Върбан)“ е оценена на 13 500 гроша, притежател е
и на вятърна мелница на стойност 6 000 гроша, генерираща приход от 600
гроша134.
По-значителен е и заемът на Мухаджир Абдулбари, който е взел кредит
в размер на 1 250 гроша на 7 февруари 1871 г., като поръчител е записан
мухаджир Джемаледдин. Този преселник, вероятно татарин, се е занима-
вал с гледане на тютюн. През 1872 г. той е платил десятък за произведената
от него суровина: „Абдулбари ага – тютюн 30 оки; десятък: 3 оки“135. През
1874 г. е записан в регистъра на населението: „Абдулбари, син на Адия“, на
48 години, „висок на ръст [и] кьосе, [с професия] земеделец“136. Обработвал
е мирийски земи, оценени на 3 750 гроша, разделени на 3 парцела, с общ
рамер от 60 дюнюма137. В регистъра за имотите мюлк името му е разчетено
като „Абдуляри, син на Адел“, а къщата му, изглежда, е била доста скромна,
защото е оценена на едва 1 000 гроша138. С получената сума въпросният
Абдулбари спокойно е можел да си закупи чифт волове от Добрич.
Прочее, за да добием по-ясна представа за размера на отпуснатите кре-
дити, следва да посочим и какво може да се закупи с получените суми, т. е.
да имаме някаква представа за цените на селскостопанския инвентар и съ-
ответно за доходите на населението от района. Какво показва наличната
информация?
131 Пак там, с. 245.

132 Пак там, с. 307.
133 Пак там, с. 247.
134 Пак там, с. 308.
135 Пак там, с. 407.
136 Пак там, с. 94.
137 В този регистър е записан като жител на гр. Добрич. Пак там, с. 246.
138 Пак там, с. 307.
Отново към по-голямата история

Пари, цени и доходи
Преди да започнем с представянето на някои данни за цените и дохо-
дите, ще направим кратка характеристика на османската монетарна сис-
тема през 60-те и 70-те години на XIX век. В средата на 40-те години на
столетието османските правителства скъсват с практиката да обезценяват
монетите и по този начин да запълват бюджетните си дефицити. Възпри-
ема се биметален стандарт (злато и сребро), при който основни монети са
златната османска лира и сребърният грош при фиксирано съотношение
100 гроша за една златна лира. Така през 1844 г. се установява стандарт, по
който ще се секат златни и сребърни монети до 1922 г. Определя се сре-
бърният грош да тежи 1,2027 грама, с чистота 83 %, или в една монета се
съдържа един грам чисто сребро. Златната лира тежи 7,216 грама, с чистота
91,67 %, или всяка лира следва да съдържа 6,6 грама злато139. Това съотно-
шение е валидно и за периода от основаването на „общополезните“ каси
до Освобождението, че и след това, което означава, че османските монети
са стабилни, цените би следвало да са по-трайни и да не се влияят пря-
ко от действия на централното правителство в Истанбул, като девалвации
например, които, както споменахме, са честа практика преди 1844 г.140 По
този начин след въпросната година е налице стабилна монетарна система,
което като цяло е положително за заемателите на „общополезните“ каси и
обикновените потребители.
По-горе бяхме доста уклончиви, когато говорихме, че величината на
кредитите и размерът на обработваните от селяните земи предполагат, че
заемодателите са използвали взетите суми, за да си закупят необходимия
инвентар, който да им е полезен в обработването на земите. Тук следва да
бъдем по-конкретни и категорични. „Дунав“ предава едно много интересно
сведение за какво в крайна сметка са се използвали взетите в заем средства.
Така според вестника: От хората, на които са се дали пари, има сто и пет
139 Pamuk, Ş. A Monetary History of the Ottoman Empire…, p. 191, 208.

140 Очаквано е предвид външните заеми, които Портата взима, бюджетните дефи-
цити и невъзможността от девалвация да се появи известен дефлационен натиск и дори
имаме податки за дефлация през 60-те години на XIX век, до началото на XX век, поне в
Истанбул. Виж: Pamuk, Ş. Prices in The Ottoman Empire, 1469 – 1914. – In: Int. J. Middle East
Stud. 36, 2004, p. 455, 459. Данните, събрани и анализирани от Любен Беров, също сочат
известни дефлационни прояви за периода 1860 – 1874 г. Виж. „Непретеглен общ индекс на
цените на всички стоки“. Беров, Л. Движението на цените на Балканите през XVI – XIX в.
и еропейската революция на цените. С., 1976, с. 291.
души селяни, които, според както са испита, всичките нямали волове и не

са сеяли, и с тия пари си купили волове141.
Да приемем, че ще работим в геометричната средна, т. е. медианата,
според регистрите на касата в Добрич – тя възлиза на 550 гроша. Какво
може да се купи с тях?
За да отговорим на този въпрос, сме прегледали наличните за периода
1863/64 – 1877/78 г. кадийски регистири и сме извадили от наследствата,
вписани в тях, цените на съответния инвентар. Тук са подбрани, като най-
плътни, данните за цените на воловете (един или чифт), на волове с каруца,
биволи (чифт и един), биволи с каруца, овце, крави, товарни коне и т. н.
Въобще селскостопански добитък, който е важен за земеделския произво-
дител от периода за процеса на работата му на полето и съответно за про-
изводството. Няма да е пресилено да се каже, че „чифтът волове“ са крайъ-
гълният камък на селското стопанство, това е облагаема единица и един
вид „трактор за своето време“142.
Ще направя уточнението, че цените не са пазарни. Това са оценки на
османския съдия (кадията) на различни предмети, в случая на селскосто-
пански добитък и инвентар, на починали граждани и селяни от Русе и Доб
рич. Понеже за тази си дейност, т. е. оценката и делбата на наследството, той
получава определен процент от общата сума, по принцип той е заинтере-
сован да даде по-високи стойности на предметите (одушевени или неоду-
шевени), които описва. Това означава, че и цените са завишени и вероятно
жителите на селата около Добрич са можели да си закупят необходимия
им добитък чувствително по-евтино. Нямаме обаче други данни и поради
това се налага да работим с тези. Мисля, че изкривяването не е особено
значително и е в рамките на допустимото143.
Данните не са представени равномерно. Броят на регистрациите на раз-
личните артикули варира в наследствените описи. Освен това те обхващат
в огромната си част градски жители и не може да очакваме всеки от тях да
е притежавал чифт волове, който да е оценен. Логиката е ясна, колкото по-
често е регистриран и оценен даден артикул, толкова по-коректна следва да
е и изчислената средна цена, и обратно, колкото по-рядко е остойностяван,
толкова средната цена е калкулирана въз основа на по-малко случаи и съ-
ответно е по-ненадеждна.
141 Дунав, I, 7, 14 апр. 1865 г.
142 „Чифт волове“ е „единица за данъчно облагане“ и в по-ранните периоди, виж: Му-
тафчиева, В. Аграрните отношения в Османската империя през XV – XVI в. – В: Осман-

ска социално-икономическа история. С., 1993, 162 – 163.
143 Единствената податка от „Дунав“ (не се уточнява за кой регион точно става дума)
се отнася за началото на 1868 г. В нея вестникът предава, че в миналото чифт волове се е

продавал за около 1000 гроша, а „сега едвам може да ся купим за три хиляди“. Очевидно
доста преувеличено. Виж: Дунав, III, 251, 11 февр. 1868 г.
Таблица № 36. Брой регистрации на цени на селскостопански инвентар

от гр. Русе за периода 1280 г. (1863/64 г.) – 1294 г. (1877/78 г.)144
Артикул/
(1864/65)
(1863/64)
(1876/77)
(1872/73)
(1871/72)
(1874/75)
(1877/78)
(1875/76)
(1873/74)
година
1280
1288
1289
1290
1292
1294
1293
1281
1291
Вол 19 14 24 32 17 8 5
Чифт волове 7 5 45 18 57 35 23 17 25
Чифт биволи 1 5 4 1 1
Чифт биволи с 6 4 7 4 1
каруца и такъми
Крава 2 3 35 16 42 38 22 29 21
Биволица 7 1 16 4 19 20 6 4 11
Товарен кон 4 3 6 3 16 11 3 5
Овца 101 119 181 267 473 753 224 137 13
Хергеле1* 10 21 17 22 6 1
Свиня 8 1 5
Каруца 4 2 26 13 21 14 6 11 10
Рало 28 2 23 37 16 11 4
1* Хергеле (hergele) – стадо от необяздени коне.
Най-често регистрираните животни при наследствените описи от

Русе са воловете, чифтът волове, кравите, товарните коне, овцете и т. н.
През 1288 г. (1871/72 г.) например имаме регистирани 45 пъти чифт волове,
което означава, че средната цена за тази година е възможно най-точна и
коректна. Често са записвани и крави за 1290 г. (1873/74 г.) – 42 пъти, а за
1291 (1874/75 г.) – 38 пъти, което означава и че средната цена на кравите за
тези години е доста прецизно получена. Обратно на това, върху колкото
по-малко на брой регистрации е изчислена средната цена за даден артикул
през съответната година, толкова е по-несигурна тя. Например средната
цена на крава за 1280 г. (1863/64 г.) е изчислена върху само два записа. Го-
лемият брой регистрации на цени на овце е следствие на това, че писарят е
отбелязал цели стада от по 20 – 30 животни, и в този случай общата сума,
на която са оценени те, се разделя на бройката им, за да получим средната
цена на овцете.
144 Русенски сиджили: R 28 (14 октомври 1863 – 6 ноември 1864 г.); R 32 (3 март 1873 –
11 януари 1874 г.); R 30 (24 февуари 1871 – 17 декември 1873 г.); R 33 (3 април 1874 – 26 август
1875 г.); R 34 (17 август 1875 – 23 юни 1877 г.) и R 31 (19 декември 1871 – 25 февруари 1873 г.).
Таблица № 37. Брой регистрации на цени на селскостопански инвентар

от гр. Добрич за периода 1288 г. (1871/72г.) – 1294 г. (1877/78 г.)145
Артикул/
(1876/77)
(1872/73)
(1871/72)
(1874/75)
(1877/78)
(1875/76)
(1873/74)
година
1288
1289
1290
1292
1294
1293
1291
Вол 5 18 4 14 2 27
Чифт волове 17 5 19 5 3 4 5
Крава 9 6 34 2 5 6 18
Товарен кон 7 1 16 2 5 1 1
Овца 15 44 323 300 184 73
Хергеле 43 14 59 39 13 6 8
Кола 14 7 19 4 7 3 3
Същата е логиката за броя регистрации при информацията от Добрич.

И тук сравнително често са записвани воловете (особено през 1873/74 г.
и 1875/76 г.) и чифтът волове (1873/74 г.). Също кравите и товарните коне
(през 1873/74 г.), както и овцете и стадата с необяздени коне (хергеле), кои-
то, както споменахме, са записани с общия си брой във всяко наследство и
после са оценени от писаря вкупом.
Таблица № 38. Цени на селскостопански инвентар от гр. Русе за периода 1280 г.

(1863/64 г.) – 1294 г. (1877/78 г.), в грошове146
Артикул/
(1864/65)
(1863/64)
(1876/77)
(1872/73)
(1871/72)
(1874/75)
(1877/78)
(1875/76)
(1873/74)
година
1280
1288
1289
1290
1292
1294
1293
1281
1291
Вол 350 447 413 411 485,5 446 439

Чифт волове 558 1077 951 970 1038 902 1026,5 745 809
Чифт биволи 1050 1520 1296 1500 1800
Чифт биволи 1558 1390 1237 1289 1700
с каруца и
такъми
Крава 112,5 203 280 313 304 234 244,5 247 297
145 Добрички сиджили: R 44 (22 август 1872 – 1 юли 1877 г.) и R 45 (28 март 1864 – 23
юни 1871 г.).
146 Русенски сиджили: R 28 (14 октомври 1863 – 6 ноември 1864 г.); R 32 (3 март 1873 –
11 януари 1874 г.); R 30 (24 февуари 1871 – 17 декември 1873 г.); R 33 (3 април 1874 – 26

август 1875 г.); R 34 (17 август 1875 – 23 юни 1877 г.) и R 31 (19 декември 1871 – 25 февруари
1873 г.).
Биволица 342 400 518 545 495 394 388 388 421
Товарен кон 266 400 281 310 418 323 510 376
Овца 46 39 34 29 35 41 34 45 42
Хергеле 280,5 218 320 317,5 242 380
Свиня 62 30 56
Каруца 78 200 84 71 78 81 120,5 85 96,5
Рало 35 25,5 31 27,5 24 27 21,25
С оглед на темата от особена важност е цената на воловете, чифта во-

лове, биволите и чифта биволи, въобще животните, които могат да се из-
ползват за впрегатна сила в селското стопанство. Ясно, е че те представля-
ват основната тяга при обработването на парцелите по селата и ако целта
на касите е интензификация на производството, то определено е важно да
разберем дали кредитите, които се отпускат, са достатъчни за закупуване
на тези животни.
Таблица № 39. Цени на селскостопански инвентар от гр. Добрич за периода

1288 г. (1871/72 г.) – 1294 г. (1877/78 г.), в грошове147
Артикул/
(1876/77)
(1872/73)
(1871/72)
(1874/75)
(1877/78)
(1875/76)
(1873/74)
година
1288
1289
1290
1292
1294
1293
1291
Вол 374 436 500 367 278 467

Чифт волове 818 661 795 840 742 735 775
Крава 319 297 325 7001* 291 335 328
Товарен кон 341 1000 461 351 385 400 501
Овца 35 21 55 56 63 73
Хергеле 349 82 283 333 151 317 263
Кола 59 59 88 63 175 82 46
1* Тук цената е изчислена върху два случая и вероятно има грешка.
Изглежда, цените на чифт волове в Русе са били доста по-високи, откол-

кото в Добрич. В Русе цената им варира между 970, 1038, 1026,5 и 809 гроша
за периода 1872/73 – 1877/78 г., докато в Добрич е по-ниска за същия период
– 661, 840, 742 и 775 гроша. Тук данните са очаквани, доколкото Русе е цен-
тър на вилает и е логично стойностите да са по-високи. Да напомня, при
медиана 550 гроша за заемите от добричката каса, и вероятно по-ниските
147 Добрички сиджили: R 44 (22 август 1872 – 1 юни 1877 г.) и R 45 (28 март 1864 – 23
юни 1871 г.).
цени на село, то напълно е възможно с подобен кредит (около 500 – 600 гро-

ша) селските стопани да си закупят чифт волове след известно доплащане
със собствени средства. Това е по отношение на чифта волове, което е „иде-
алният вариант“ на покупка с цел подобряване на земеобработването. Ако
на отделния жител на село не му е необходимо да си закупи два вола (чифт),
а например един вол, крава, бивол и прочие добитък, то покупката им със
заем от касата е напълно възможна. Цената на вол варира в Русе между 350
до 485,5 гроша, а в Добрич между 374 и най-много 500 гроша. Стойността
на кравата в Русе се движи между 203 и 313 гроша за периода (1864/65 г. –
1877/78 г.), а в Добрич – между 291 и 335 гроша. Т. е. ползвателите на заем от
касата могат лесно да си закупят с получените средства един вол, товарен
кон, две крави и 10 и повече овце и т. н. Въобще селскостопански добитък,
който би бил важна и полезна част от ежедневната им работа.
Достъпна е и информация за доходите на жители на Дунавския вилает,
ангажирани със селскостопанска дейност. Според Мария Тодорова, коя-
то използва данни от изследвания на Николай Тодоров148 за 1161 души (от
които 455 са самостоятелни стопани, а 706 са наемници), занимаващи се
със земеделие, от 10 града, годишните доходи на 57,7 % от стопаните са до
500 гроша. По-малка част (34,5 %) получават годишни доходи между 500 и
1000 гроша и „единици имат доход над 1000 гроша“149. Следователно може
да се говори, че медианата на кредит на касата в Добрич е колкото годиш-
ния доход на земеделския стопанин.
Нека се замислим. Изглежда, голяма част от населението на представе-
ните по-горе селища – Пири Факъх и Ели бей, използват услугите на „об-
щополезната“ каса в Добрич. В първия случай на практика почти цялото
мъжко население на селището. Това очевидно не е случайно. Заемът е дос-
тъпен и съществен. С взетите на кредит капитали отделният земеделски
производител съвсем реално може да си закупи добитък, който да му бъде
полезен в производствената му дейност. Лихвите също са, за времето си,
сравнително ниски, което означава и, че оскъпяването на получените сред-
ства няма да бъде значително. Няма как да не дадем положителна оценка
на институцията в това отношение. Тя дава възможност за получаване на
евтини и реални капитали. Едва ли можем да изискваме повече от току-що
създадена кредитна институция в държава, която едва прохожда в банко-
вото дело.
148 Todorov, N. The Balkan Town in the Second Half of the 19-th century. Etudes Balka-
niques, 1969, 2, 31 – 50.
149 Тодорова, М. „Общополезните каси“..., с. 73.
Още данни за резултатите от дейността на касите

Есента на 1866 г. „Дунав“ обнародва и писмо, изпратено до селата в Ду-
навския вилает, в което селяните се призовават да вземат лихва от „общо-
полезните“ каси за 1 % на месец, вместо да ходят при лихвари да получават
заеми за по 3, 4 и 5 % на месец. Вестникът посочва, че въпреки наличието
на институции, които дават евтин кредит, някои от селяните продължа-
ват да взимат скъпи заеми от лихвари. Практика, която много трудно ще
се изкорени. Така във вестника дословно четем: обичай е, гдето селяните
зимно време зимат от търговците и от тогос, и оногос пари под название
предплата за произведенията си, които им продават отпосле; а вторият
е, че зимата парите са 3, 4 и 5 на стоте лихва. На царско здраве, целта,
дето се отвориха по всяка каза общополезните каси (банките), е да си да-
ват на селяните пари с ефтина лихва (файда), тъй щото не остава вече
място, за да зимат (пари) с голяма и претоварена неправедна лихва и да си
не продават евтино стоките. Повечето от селяните воистина разумяха,
че това е тъй, и ония, които имат нужда от пари, колкото имат, тряб-
ват и си вършат работата, те като си извършвоват така нуждностите,
сега на твърде много места да заемат с голяма файда се прекъсна, обаче ние
се научаваме, че в някои места зимат пак пари с по два и с повече на стоте
файда, а най-паче пари, предилата, за да продават стоката отпосле (…)
Общополезните каси, сир. банките, догдето дават на всекиму кой колкото
иска пари, с по един на стоте лихва и в зимането и даването, когато му се
намира леснотията, както и да е, то напротив, някои селяни отиват, та
зимат от друго място пари с повече файда, а гдето не зимат от банките,
произлиза от това, че не щат да ходят до града и че не виждат някоя голя-
ма разлика, като дадат 60 пари, или два на стоте на място един (…) Тия
думи са един искрен съвет, за да се опазят ползите и интересите въобще
на всички селяни; затова нека всеки да си събере ума в главата и добре да
държи тия съвети, и да се не лъже на тогова и на оногова150.
Всъщност и след тази година имаме предостатъчно сведения за даване
на заеми при чувствително високи лихви. През 70-те години на XIX век
съвременниците също забелязват крайно високите лихви, срещу които се
отпускат заеми на земеделското население, и последиците от това. В една
дописка от Варна, публикувана във вестник „Източно време“ от 1875 г., че-
тем: Познато ви е вече, познато е и на сичката публика страданието на
селяните чифчии от сичките народности в държавата от върлите лих-
воимци, за които много пъти сте публикували; известни ви са и техните
мъчителства с извънредните лихви, които докараха селяните в крайна
150 Дунав, II, 117, 16 окт. 1866 г.
бедност151. Вестник „Век“ през 1875 г.152 обнародва статия за злоупотреби

на лихвари в Добруджа, а следващата година в същия вестник четем ма-
териал за „Селяните в Балчишко и заимодавците им“, където са описани
доста обтегнатите взаимоотношения между земеделските производители
и техните кредитори153.
„Дунав“ публикува през 1875 г. статия за лихварите и техните начи-
ни за събиране на сумите от длъжниците, което става дори с помощта на
държавата: Говори ся, че някои лихвоимци, за да съберат храните, които
били раздали на селските жители, за да ги земат отпосле, и парите, които
имали да зимат от същите жители, зимали от правителството запти-
етата, и отивали по селата, а по тоя начин притеснявали и угнетявали
народа (...) Следователно отсега нататък ще ся наказва строго всеки чи-
новник, който против тези наредби испрати заптиета по селата за съби-
ранието на лични права154.
Следователно лихварство има въпреки нарочните заповеди за редуци-
ране на лихвените нива от османските правителства след 50-те години на
XIX век, нещо, което, както споменахме, не бива да ни изненадва. Лихвар-
ство и лихвари има и след основаването на „общополезните“ каси. Ясно
е, че няма как да се премахнат напълно, въпросът е дали все пак успяват
да се понижат лихвените проценти. Споменахме, че касите са вероятната
причина за спирането на дейността на „Компания лихвена“ в Сливенско.
В същото време и след тяхното основаване лихварството продължава да е
фактор по селата. Вероятно резултатите не са еднозначни. Въобще практи-
ката за взимане на пари под лихва е с изключително дълбоки корени и ста-
билни основи155. Дори съвремеността ни убеждава в това. Към настоящия
момент, въпреки наличието на добре развита и изградена банкова система
в България, с голям брой продукти, които да гарантират максимално добри
условия за потребителите, имаме данни за наличието на лихвари и лихвар-
ски фирми, особено в ромските квартали156. Без да имам категорични дан-
151 Изтoчно време, II, 19, 21 юни 1875 г.

152 Век, II, 11, 15 март 1875 г.
153 Век, III, 1, 3 ян. 1876 г.
154 Дунав, XI, 998, 17 авг. 1875 г.
155 Лихварството е разпространено и в Следосвобожденска България въпреки на-
личието на добре изградена мрежа от кредитни институции. Виж: Константинов, Н.

Лихварството. – В: Списание на Българското икономическо дружество, 1910, 14, No 3 – 4,
161 – 182; Сведения по задълженията на земеделците към лихварите. Издание на централ-
ното управление на земледелските каси, С., 1901; Христов, Ст. Лихварството в Берковска
околия. – В: Списание на Българското икономическо дружество, 4, 1900, No 1, 47 – 56; и др.
156 Виж например репортаж по БНТ. http://bnt.bg/part-of-show/kak-lihvarite-da-rzhat-
v-zavisimost-dla-zhnitsite-si. (03.03.2016 г.)
ни, все пак ще изкажа хипотезата, че касите оказват повече от положителна

роля и донякъде понижават лихвените нива преди Освобождението, как
и с колко – нямам представа. Случаят с „Компания лихвена“ обаче ми се
струва повече от показателен.
Какво става с касите след Освобождението на България, не е обект на
настоящето изследване. Казано накратко, те продължат да съществуват,
въпреки че военните действия по време на Руско-турската война оказват
удар и върху тях. Както пише Мария Тодорова: По време на Освободител-
ната война от редица каси са били заети суми като безлихвен аванс на сък
ровището. От Бургас били изпратени 220 000 гроша, от Шумен – 112 136, а
от Лом – 111 850. Наред с тези за обществени цели изразходвани средства
някои каси отпуснали заеми без записи на черкези и татари. В същото
време се извършвали кражби, унищожаване на касовата документация,
а с бягството на компактни групи мюсюлмани безвъзвратно пропаднал
раздаден капитал157. Ударът обаче не се оказва фатален. „Общополезните“
каси са запазени от Временното руско управление и от следващите бъл-
гарски правителства. Това е красноречиво доказателство за тяхната жиз-
неност, навременна поява и дълбоки корени, които успяват да пуснат за
периода от 1863/64 г. до 1878 г. За около четиринадесет години те се утвърж-
дават като надежна и полезна институция, която защитава интересите на
селското население и му гарантира достъпен и евтин кредит в едно доста
динамично време на икономическа трансформация и радикални полити-
чески промени.
157 Тодорова, М. „Общополезните каси“..., с. 70.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Как да обобщим написаното? На първо място, касите очевидно са рож

ба на Танзимата. Една брънка от веригата на голямото османско преустрой-
ство. Османската държава се променя цялостно – политически и икономи-
чески, става част от световната капиталистическа система. Тя се обвързва
с Европа и започват да се появяват наченки на интензификация на селско-
стопанското производство. Именно стремежът на османците за по-добро
развитие на аграрния сектор води и до появата на „общополезните“ каси.
Те са държавно творение, спуснати по административен път държавни за-
дължителни кооперативи. Да, те не се появяват на празно място и осман-
ците и подвластните им народи, в частност българите, имат традиции във
взаимопомощта и кредитното дело, но касите са резултат в крайна сметка
на османския административен апарат. Мидхат паша е техният създател,
това е несъмнено и признато от неговите съвременици и по-сетнешните
изследователи, но в по-голяма степен „общополезните“ каси са „дете“ на
времето, в което се раждат. Следствие са на обективни обстоятелства, на-
мерили реализация в субекта – реформатора Мидхат. Ако не бе ги създал
той, те пак щяха да се появят и вероятно отново щяха да са вдъхновени от
държавата – дали османска, или българска, това няма особено значение.
„Многото“ държава е присъща за българската икономика и след Освобож-
дението и ми се струва, че корените на този тип „държавен капитализъм“
виждаме още тук.
Нямахме изследователския шанс да попаднем на оригинални докумен-
ти, които да ни отговорят на въпросите кога точно се основават „общопо-
лезните“ каси? Коя каса е първа – тази в Лесковац, Пирот или Ниш? Мисля,
че от гледна точка на икономическата история това не е толкова важно.
Месец или година по-рано или късно, в един или друг балкански град, не
е от значение. Истински важното е, че се поставя началото на една много
жизнена и дълготрайна институция. Още едно доказателство, че касите са
следствие на обективната необходимост. Ако те бяха изкуствено „внедре-
ни“, ненужни и чужди институции, трудно щеше да продължи тяхното
съществуване в следващите години. Колкото и гениален, и прозорлив да
е бил Мидхат паша, касите нямаше да продължат пътя си и след него, ако
не бяха полезни. Да не забравяме, че Българската земеделска банка същест-
вува дълго време след 1878 г., а турската Земеделска банка (Ziraat bankası)
съществува и до днес. Нека само да се замислим. Касите се създават във
179
времето, когато османската държава страда от хронични бюджетни дефи-

цити, запълвани с външни заеми, и които ще доведат в крайна сметка до
фалита през 1875 г. В период, в който се увеличава данъчната тежест под
един или друг предлог и се изискват парични „помощи“ за централната
хазна от всички провинции. Тогава, когато лихвените нива са били повече
от 20 % и се усеща остра нужда от ликвидност. В такива времена се ражда
кредитна институция, която предлага евтин и достъпен кредит. Мисля, че
по-сетнешният коментар е излишен.
Касите се раждат и укрепват в една населена предимно с християни
провинция на ислямска държава. Законът гарантира равно представител-
ство на двете конфесии в „ниския“ мениджмънт на институциите. Веки-
лите (пълномощниците на населението) са тези, които са непосредствени-
ят двигател на касите, и както споменахме, следва да са в еднаква степен
представени. Да, това категорично е така на макрониво. Общо погледнато,
броят на векилите мюсюлмани е равен на векилите християни. Ако се вгле-
даме на микроравнище, ще видим, че конкретните обстоятелства във всяка
административна единица могат и да водят до предимство за едната или
другата конфесия, но като цяло принципът на равенство се спазва.
Това не важи в пълна степен по отношение на другите чиновници от
институцията – писари, тахсилдари и особено на по-висшето ръководно
ниво – например мюфетишите. Но можем ли да искаме толкова много от
една държава, която тепърва ще прохожда, при това много неубедително,
в парламентаризма и конституционализма. Държава, в която всяко ново-
въведение среща огромна съпротива – явна и скрита, активна и пасивна.
Мисля, че няма да е изследователски коректно да гледаме през погледа на
съвременността и да изискваме повече от османските управници от 60-те и
70-те години на XIX век. Отделни единици, като Мидхат паша, може и да са
надскочили времето си, но повечето едва ли. В този смисъл следва да пос
тавим положителна оценка на властите на Дунавския вилает за стремежа
им да дадат възможност на местното християнско население да участва в
по-ниското ниво на ръководство на касите. Това ще се окаже ценен опит
за функционирането на институцията във вече свободна България и едно
изследване в тази посока би било повече от интересно.
Реален ли е бил заемът? Очевидно да. Равен на годишния доход на сел-
ски стопанин и напълно достатъчен за закупуването на поне един вол. При
липсата на други алтернативи за получаване на евтин кредит това ми се
струва, ако не достатъчно, то поне задоволително. За това говори и фактът,
че заемите от касите са били изключително масови и че тези институции
са използвани за получаване на евтин кредит от немалък дял от селското
население. Тук отново не наблюдаваме някакви дискриминационни явле-
Заключение 181
ния. Общо взето, съобразно броя на жителите от отделните конфесии в

определените административни единици са и раздадените заеми. Имаме
леко преимущество при мюсюлманите от гледна точка на размера на полу-
чените заеми. То е видно от данните за Добрич и Мангалия. Информаци-
ята от Търговище обаче посочва немюсюлманите като получатели на по-
големи кредити. Така че и тук нещата изглеждат балансирани, и нямаме
някакви дискриминационни прояви, ако гледаме и от този ъгъл. Изглежда,
размерът на заема не се влияе от конфесията на заемополучателя. И да има
някакви разлики в тази посока, те не ми се струват особено смущаващи.
Касите се създават, за да се борят с лихварството, но не го унищожават
напълно. Днес също имаме данни за лихвари, в лошия смисъл на думата,
въпреки че банкови и кредитни институции има достъпни навсякъде. В
този смисъл те не успяват, пък и надали могат да изкоренят лихварството
и по-високите лихви окончателно. Според мен обаче те определено успяват
да намалят лихвените проценти, при които обикновеният селскостопански
производител може да получи кредит. Да напомня, че имаме данни, според
които частни кредитни институции прекратяват дейността си вследствие
на появата на земеделските каси. Просто те са принудени или да намалят
лихвите и по този начин очакванията за печалба, или да слязат от сцената –
някои избират втория вариант, като случая с „Компания лихвена“; нямаме
конкретна информация, но ми се струва логично други да са предпочели
първия вариант.
Така че с едно изречение, „общополезните“ каси, въпреки че, изглежда,
проявяват слабостите, характерни за османската администрация – корум-
пираност и стремеж за злоупотреби с касовите активи и т. н., се оказват из-
ключително полезна институция. Институция, която надживява своя съз-
дадел, надживява и османската държава. Институция, която впоследствие
ще се окаже „харесана“ от Временното руско управление, което ще я нарече
„земеделски каси“, и от българските правителства, които ще централизи-
рат касите в споменатата Българска земеделска банка. Земеделските каси
ще се харесват и на управляващите Република Турция и, както споменах-
ме, ще продължат да съществуват под друга форма и до днес. Очевидно
„общополезните“ каси се оказват от полза на всички. И за „османци“, и за
турци, за възрожденски българи, арменци, гърци, руснаци и по-сетне за
жителите на Следосвобожденска България.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Таблица № 1а. Приходи на касите от вноски и лихва по кази за 1281 г.

(1865/66 г.), сумите са в грошове158
Каза Приход Лихва Сбор

Русе 247 175 91,8 % 22 206 8,2 % 269381 100 %
Разград 89 352 91,2 % 8575 8,8 % 97927 100 %
Силистра 90 000 98 % 1825 2 % 91825 100 %
Плевен 211 500 96,3 % 8026 3,7 % 219526 100 %
Шумен 67 763 92,9 % 5181 7,1 % 72944 100 %
Никопол 71 264 94,6 % 4077 5,4 % 75341 100 %
Търговище 25 000 94,7 % 1395 5,3 % 26395 100 %
Свищов 33 000 --- 100 %
Общо 767 291 93,73 % 51285 6,27 % 818576 100 %
Видин 135750 96,8 % 4447 3,2 % 140197 100 %
Лом 139500 95,1 % 7161 4,9 % 146661 100 %
Оряхово 278450 98,2 % 5084 1,8 % 283534 100 %
Враца 45129 84,9 % 8036 15,1 % 53165 100 %
Берковица 59793 94,6 % 3400 5,4 % 63193 100 %
Общо 658622 95,90 % 28128 4,10 % 686750 100 %
Търново 260580 96,6 % 9206 3,4 % 269786 100 %
Ловеч 159600 95,2 % 8048 4,8 % 167648 100 %
Севлиево 84380 99,1 % 757 0,9 % 85137 100 %
Габрово 32680 99,2 % 265 0,8 % 32945 100 %
Омуртаг 27080 98,1 % 537 1,9 % 27617 100 %
Общо 564320 96,77 % 18813 3,23 % 583133 100 %
Всичко 1990233 95,30 % 98226 4,70 % 2088459 100 %
158 Данните са от: Дунав, I, 51, 16 февр. 1866 г.; Дунав, II, 57, 16 март 1866 г.; Дунав, II,
65, 17 апр. 1866 г.
182
Приложения 183
Таблица № 2а. Приходи на касите от вноски и лихва по кази за 1282 г.

(1866/67 г.), сумите са в грошове и пари (в скоби)159
Каза Приход Лихва Сбор

Русе 270000 79,2 % 70894 20,8 % 340894 100 %
Разград 40000 61,6 % 24983 38,4 % 64983 100 %
Силистра 249667 (30) 84,6 % 45445 (3) 15,4 % 295112 (33) 100 %
Плевен 65760 72,8 % 24553 27,2 % 90313 100 %
Шумен 45000 90,4 % 4758 9,6 % 49758 100 %
Никопол 27296 (20) 72,9 % 10125 (23) 27,1 % 37422 (3) 100 %
Търговище 10128 69,9 % 4368 30,1 % 14496 100 %
Свищов 27000 99,3 % 195 0,7 % 27195 100 %
Общо 734852 (10) 79,86 % 185321 (26) 20,14 % 920173 100 %
(36)
Видин 8943 47,2 % 9994 (33) 52,8 % 18937(33) 100 %
Лом 14500 41,3 % 20611 (15) 58,7 % 35111(15) 100 %
Оряхово 35000 78,5 % 9608 21,5 % 44608 100 %
Враца 40000 79,5 % 10301 (15) 20,5 % 50301 (15) 100 %
Берковица 75000 89,5 % 8807 10,5 % 83807 100 %
Белоградчик 37000 99,3 % 274 (20) 0,7 % 37274 (20) 100 %
Общо 210443 77,93 % 59597 22,07 % 270040 100 %
(3) (3)
Търново 203170 92,6 % 16321 (27) 7,4 % 219491 (27) 100 %
Ловеч 164975 96,5 % 6034 (10) 3,5 % 171009 (10) 100 %
Севлиево 84380 97,4 % 2289 (9) 2,6 % 86669(9) 100 %
Габрово 24510 97,8 % 542 (10) 2,2 % 25052 (10) 100 %
Омуртаг 35000 96,6 % 1248 (21) 3,4 % 36248(21) 100 %
Общо 512035 95,09 % 26435 (37) 4,91 % 538470 100 %
(37)
София 200000 97,9 % 4264 (36) 2,1 % 204264(36) 100 %
Кюстендил 115000 98,9 % 1269 (20) 1,1 % 116269(20) 100 %
Самоков 66812 (35) 99,3 % 461 (14) 0,7 % 67274 (9) 100 %
Дупница 76500 94,4 % 4505 5,6 % 81005 100 %
Радомир 69000 98,1 % 1306 (20) 1,9 % 70306(20) 100 %
Златица 30125 97,3 % 837 2,7 % 30962 100 %
Ихтиман 17117 (20)
Ботевград 46470 99,4 % 294 0,6 % 46764 100 %
Общо 621025 (15) 97,96 % 12938 (10) 2,04 % 633963 (25) 100 %
159 От:Дунав, II, 177, 24 май 1867 г.; Дунав, II, 178, 28 май 1867 г.; Дунав, II, 179, 31 май
1867 г.; Дунав, II, 180, 4 юни 1867 г.; Дунав, II, 181, 7 юни 1867 г.; Дунав, II, 182, 11 юни 1867 г.
Пирот 30000 56,9 % 22687 (5) 43,1 % 52687 (5) 100 %

Враня 10000 59,7 % 6755 (35) 40,3 % 16755 (35) 100 %
Лесковац 5143 (20) 41,7 % 7194 (8) 58,3 % 12337 (28) 100 %
Ниш 10000 33,5 % 19836 (38) 66,5 % 29836 (38) 100 %
Прокупле 20000 92,9 % 1521 (2) 7,1 % 21521 (2) 100 %
Трън 30000 90,5 % 3165 (32) 9,5 % 33165 (32) 100 %
Общо 105143 (20) 63,22 % 61161 36,78 % 166304 100 %
Мангалия 15000
Варна 83408 88,1 % 11245 (33) 11,9 % 94653 (33) 100 %
Провадия 120000 94,6 % 6820 5,4 % 126820 100 %
Добрич 157776 98,3 % 2783 1,7 % 160559 100 %
Балчик 49022 (20) 98,8 % 587 (17) 1,2 % 49609 (37) 100 %
Общо 425206 (20) 95,2 % 21436 (10) 4,80 % 446642 100 %
Всичко 2608705 (25) 87,7 % 366890 (6) 12,3 % 2975595 (31) 100 %
Таблица № 3а. Таблица на касовите капитали в Русенския санджак за периода

1281 г. – 1294 г. (1864/65 – 1877/78 г.), сумите са в грошове и пари (в скоби)160
Каза/ Русе Силистра Шумен Разград1* Свищов Никопол Плевен Търго- Тутра- Всичко
година вище кан
1280 г. 396855 234193 89923 447880 28450 298500 362829 24500
(1864/65)
1281 г. 666236 326018 1628972* 545807 61450 373841 5813553* 50895
(1865/66)
1282 г. 1000847 941751 161665 320351 90085 363533 498696 63999 224164 3665093
(1866/67) (12) (12) (23) (12) (33) (20) (4) (37)
1285 г. 1065706 468128 725000 264166 410690 711201 102888 293453
(1868/69 г.)
1286 г. 1103515 1025706 264166 780000 264166 410690 820368 111576 323785
(1869/70 г.)
1288 г. 1500000 1650420 711000 932000 362999 863260 1069370 245637 489886 7824572
(1871/72 г.) (3) (30)4*
1289 г. 1500000 5* 2006058 650000 6* 932000 432940 1130378 1177208 7* 371612 5611198* 9168600
(1872/73 г.) (38)
1290 г. 2280617 1322907 55380809* 1472379 1355247 417148 671185
(1873/74 г.) (2) (25) (20)
1291 г. 1900000 2413161 1378280 1518482 64630611* 1583964 1428913 51183312* 701000 11886194
(1874/75 г.) (31) (6)10*
1292 г. 1900000 2645491 13* 1772878 1518482 6156593 1706571 142891318* 53043319* 70100020* 12323577
(1875/76 г.) (31) (28)14* (6)15* (30)16* (23)17* (12)
1293 г. 2894135 1518482 1811659 1735954 582500 967917
(1876/77 г.) (6)21*
1294 г. 2014500 3042552 22* 1949195 209915424* 74647425* 187525026* 1792932 59014028* 85176729* 14776812
(1877/78 г.) (15) (13)23* (20)27* (1)
160 Данните са взети от: Дунав, I, 51, 16 февр. 1866 г.; Дунав, II, 57, 16 март 1866 г.; Ду-
нав, II, 65, 17 апр. 1866 г.; Дунав, II, 177, 24 май 1867 г.; Дунав, II, 178, 28 май 1867 г.; Дунав,
II, 179, 31 май 1867 г.; Дунав, II, 180, 4 юни 1867 г.; Дунав, II, 181, 7 юни 1867 г.; Дунав, II, 182,
11 юни 1867 г.; Tuna Vilayeti Salnamesi, 1285 senesi, 1 defa (1868/69 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi,
1286 senesi, 2 defa (1869/70 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1288 senesi, 4 defa (1871/72 г.); Tuna
Vilayeti Salnamesi, 1289 senesi, 5 defa (1872/73 г.); Tuna Vilayeti Salnamesi, 1290 senesi, 6 defa
Vilayet-i Tuna, 1294 senesi, 10 defa (1877/78 г.). По-долу изписвани само „Дунав“ и „сална-
мета“. Тук ще направя и разяснение. В салнаметата активите на касите са вписани при
описването на администрацията на всяка каза. Понякога обаче след изброяването на ад-
министративните позиции е добавяна обща таблица с капиталите на касите, отново по
кази, по санджаци и съвкупно за целия вилает. Има немалки разлики в цифрите. Така
една сума може да е вписана за капитал на касата при разглеждането на конкретната каза,
но после в обобщената таблица сумата да е различна. Тук сумите се предават така, както
са записвани първоначално при описването на казата. Ако има разлика със сумата от
общата таблица в съответното салнаме, я посочваме в бележка.
1* Според М. Тодорова тук „има груба грешка още в 1280 г., за която година е посочен ка-
питал 447 880 гроша, а общият капитал на касата за трите години възлиза на 320 3451 гроша
и 12 пари. Виж: Тодорова, М. „Общополезните каси“ на Мидхат паша. – ИПр, XXVIII, 1972,
кн. 5, с. 65.
2* Тук сумата е сгрешена, сборът възлиза на 162 867 гроша.
3* Тук има грешка, сумата следва да е 582 355 гроша.
4* Взето от общата балансова таблица за капиталите на всички каси за тази година.
5* Капиталът за Русе е взет от общата таблица в салнамето за тази година.
6* За Шумен в общата таблица на салнамето е вписана сумата: 1 128 519 гроша.
7* За Плевен е вписана сумата: 1 177 207 гроша.
8* За Тутракан е вписана сумата: 489 886 гроша.
9* Вероятно грешка и сумата е 553 808 гроша.
10* Записани са и 1300 килета пшеница, налични в хамбара.
11* Сумата в общия регистър на салнамето за съответната година е 450 560 гроша.
12* Сумата в общия регистър е 511 832 гроша.
13* Сумата в общия регистър е 2 415 569 и 39 пари.
16* Тук има грешка. Сумата в общия регистър е 615 659 и 30 пари.
19* Сумата в общия регистър е 497 048 и 14 пари.
21* Допълнително вписване: 1300 истанбулски килета „в анбара“.
Таблица № 4а. Таблица на касовите капитали във Видинския санджак за

периода 1281 г. – 1294 г. (1864/65 – 1877/78 г.), по данни от „Дунав“
и салнамета, сумите са в грошове и пари (в скоби)
Каза/ Видин Беркови- Лом Оряхово Кула Враца Белоград- Всичко

година ца чик
1280 г. 183986 306000 108706 119058 288138
(1864/65)
1281 г. 324183 369193 255367 402592 3313031*
(1865/66)
1282 г. 365990 318034 284533 471468 324799 68674 (20) 1833500
(1866/67) (37) (26) (23) (7) (33)
1285 г. 4611502* 520000 533395 560000 487130 122938
(1868/69 г.)
1286 г. 4845333* 580000 598337 656500 516690 122938
(1869/70 г.)
1288 г. 316638 620000 759051 996916 300674 782105 1450414* 4061542
(1871/72 г.) (20) (24) (24)
1289 г. 3948335* 620000 818797 191000 327906 881179 242333 3321650
(1872/73 г.) (30) (28) (17)6*
1290 г. 455797* 1009073 882359 1245000 413790 992543 281329
(1873/74 г.) (25) (16)
1291 г. 630108 1091200 958603 1420000 519298 1072662 312160 5994031
(1874/75 г.) (16)
1292 г. 6636318* 13333329* 107807510* 150000011* 519298 1223365 342868 6220824
(1875/76 г.) (16)12* (6)13* (13)14* (10)
1293 г. 686706 1226080 1141956 1521000 600000 1298980 354268
(1876/77 г.) (3) (24)
1294 г. 73123915* 126000016* 117879317* 160000018* 60000019* 137875920* 35436821* 7254671
(1877/78 г.) (5)
1* Тукима грешка, сборът е 341 303 гроша и 27 пари.
2* Капиталът е заедно с този на каза Кула.
3* Записано е, че капиталът е „заедно с каза Адлие“, т. е. Кула.
4* Допълнително вписване: „добавка“ – 31 089 гроша. В общия списък с капиталите
на касите за тази година сумата е 176 130 гроша.

7* Вероятно има грешка.
8* Допълнително вписване: „под лихва“ – 652 800 гроша; налични – 10 831 гроша; 640
700 и 13 пари.
9* Сумата в общия регистър е 1 119 073 гроша.
10* Сумата в общия регистър е 1 079 384 гроша и 7 пари.

15* Сумата в общия регистър е 747 988 гроша и 23 пари.
Таблица № 5а. Таблица на касовите капитали в Търновския санджак за периода

1281 г. – 1294 г. (1864/65 – 1877/78 г.), по данни от „Дунав“ и салнамета,
сумите са в грошове и пари (в скоби)
Каза/ Търново Ловеч Омуртаг Севлиево Габрово Всичко

година
1280 г. 130290 79820 13540 41916 14605
(1864/65)
1281 г. 400076 247468 41157 127053 47550
(1865/66)
1282 г. 5760211* 296968 74868 206939 72072 1226870
(1866/67) (27) (5) (21) (9) (20)2* (2)
1285 г. 1020000 635000 125998
(1868/69 г.)
1286 г. 1090950 642514 234880 414914 130989
(1869/70 г.)
1288 г. 1540000 1016447 360000 592117 233699 3742262
(1871/72 г.)
1289 г. 19001123* 1138422 403200 661512 262071 4363517
(1872/73 г.)
1290 г. 2055336 1474382 450451 742072 361768
(1873/74 г.)
1291 г. 226787 17111655* 476207 783751 2443806* 3442290
(1874/75 г.) (20)4*
1292 г. 27004487* 19355248* 532826 90651910* 28623311* 5807227
(1875/76 г.) (8)9*
1293 г. 2882500 214270012* 600000 996037 30997913*
(1876/77 г.)
1294 г. 288250014* 228924015* 60000016* 6980317* 32813018* 7194041
(1877/78 г.) (17)
1* Тукима грешка, сборът е 576 011 гроша и 27 пари.
2* Тукима грешка, парите са 10.
4* Вероятно
грешка, също и в общия регистър на касите.
5* Допълнително
вписване: „под лихва: 1 705 842 гроша“.
6* Допълнително вписване: „под лихва: 241 600 гроша“.
8* „Под лихва: 1 916 350 гроша“; сумата в общия регистър е 1 707 227 гроша.
11* Записани като „цяла, точна сума“, под лихва са записани 28 200 гроша (тук има
грешка). Сумата в общия регистър е 321 592 гроша и 15 пари.

12* „Под лихва: 2 121 525 гроша“.
13* Записани като „цяла, точна сума“, под лихва са записани 28 200 гроша (и тук има
грешка).
15* „Под лихва: 2 267 630 гроша“. Сумата в общия регистър е 2 233 825 и 22 пари.
17* Това вероятно е грешка. Сумата в общия регистър е 1 018 297 и 15 пари.
Таблица № 6а. Таблица на касовите капитали в Софийския санджак за периода

Каза / София Кюстен- Самоков Дупница Радо- Златица Ботевг- Ихти- Благо- Всичко
година дил мир рад ман евград
1281 г. 207653 70047 68854 94960 76687 1162421* 12376
(1865/66)
1282 г. 436409 185001 135561 180996 147181 73704 101303 35001 1295159
(1866/67) (24) (18) (10) (27)2* (10) (37) (3)
1285 г. 614751 244075 176000 226018 92684 108000 51500
(1868/69 г.)
1286 г. 880000 310000 2089423* 275000 292747 115025 266391
(1869/70 г.)
1288 г. 1503987 562444 384377 292053 543681 150417 375095 218186 4055301
(1871/72 г.) (20)4* (5) (33)
1289 г. 1700000 663328 5200005* 3000006* 5926667* 176224 436511 267488 4710217
(1872/73 г.)
1290 г. 1995496 709184 5297388* 370000 741414 212037 502831 311177
(1873/74 г.)
1291 г. 2223473 846180 570870 433058 822148 229876 528376 352737 5996718
(1874/75 г.) (6)
1292 г. 3496011 919241 66098611* 50422112* 95916913* 24438014* 60680115* 37845716* 6072724
(1875/76 г.) (16)9* (24)10* (33)
1293 г. 2659275 975242 701810 519787 1035000 361217* 628976 378457
(1876/77 г.) (25)
1294 г. 2778845 1001888 704472 549036 1072228 260276 657132 414394 7448274
(1877/78 г.)18* (18) (31) (24) (20) (10) (31) (9) (23)
1* Според М. Тодорова тук е сгрешено в отчета за 1281 г. (1865/66); Виж: – Тодорова,
М. Пос., съч., с. 65.
2* Тук парите са 28.
3* Допълнително вписване: „Ихтиман – 60 000 гроша“.
4* Сумата в общия регистър е 359 439 гроша; вписване „Ихтиман“.
5* Вписване „Ихтиман“.
8* Вписване „Ихтиман“.
16* Сумата в общия регистър е 334 231 и 32 гроша.
17* Тук има грешка.
18* Данните за тази година са вписани само в общата таблица на салнамето.
Таблица № 7а. Таблица на касовите капитали в Нишкия санджак за периода

Каза/ Ниш Пирот Лесковац Враня Прокупле Трън Куршум- Всичко

година лия
1281 г. 368284 599517 380850 468175 192759 105300
(1865/66)
1282 г. 369157 5640791* 372695 293902 164835 138137 1902819
(1866/67) (36) (22) (38) (27) (38) (6) (7)
1285 г. 395096 743000 407667 544229 220000 191132

(1868/69 г.)
1286 г. 425139 815000 489421 615626 257000 207494
(1869/70 г.) (10)
1292 г. 834354 1556096 927591 1304579 338340 396058 74874 5431895
(1875/76 г.)2* (4) (16) (25) (23) (11) (6) (39) (4)
1293 г. 248936 1120168 1504687 474054 479112 104127
(1876/77 г.) (31) (10) (24) (25) (15) (27)
1294 г. 1023024 1793577 1136363 2068274 497624 482830 108703 7110397
(1877/78 г.)3* (17) (3) (20) (5) (12) (8) (17) (2)
1* Суматае сгрешена, сборът е 564 089 и 22 пари.
2* Данните за тази година са само от общия регистър.
3* Данните за тази година са само от общия регистър.
Таблица № 8а. Таблица на касовите капитали в Тулчанския санджак за периода

1285 г. – 1294 г. (1868/69 – 1877/78 г.), по данни от салнамета,
Каза/ Тулча Констанца Меджидие Мачин Бабадаг Хърсово Всичко

година
1285 г. 188315 340450
(1868/69 г.)
1286 г. 228127 491740 422808 159285 842174 340450
(1869/70 г.) (20)
1288 г. 5142621* 598500 8725582* 215400 901508 433244 3619522
(1871/72 г.)
1289 г. 348882 796793 884272 278816 10265005* 560579 3892079
(1872/73 г.) (20)3* (3)4* (17)
1290 г. 371737 1967936* 884372 312975 1121639 631621
(1873/74 г.) (27) (20) (30)
1291 г. 417490 1108885 1073224 337316 1315807 631621 4884343
(1874/75 г.) (30) (20) (30)
1292 г. 431411 11343408* 1230715 337316 136619111* 631621 5183551
(1875/76 г.) (15)7* (30)9* (20)10* (30)12* (15)
1293 г. 1260840 455726 1503104 699716
(1876/77 г.) (30) (25) (15) (17)
1294 г. 443991 119581114* 129383115* 46680216* 154727317* 70000018* 5566305
(1877/78 г.) (35)13* (9)
1* В общия регистър сумата е 598 500 гроша, но вероятно става дума за грешка,
поради сходството на тази сума с капиталите на касата в Констанца.

2* В общия регистър сумата е 862 558 гроша.
5* В общия регистър сумата е 1 015 235 гроша.
6* Тук има печатна грешка.
7* В общия регистър сумата е 417 817 и 3 пари.
8* В общия регистър сумата е 1 138 734 и 30 пари.
13* В общия регистър сумата е 441 691 гроша и 35 пари.
16* В общия регистър сумата е 464 772.
17* В общия регистър сумата е 1 508 383.
Таблица № 9а. Таблица на касовите капитали във Варненския санджак

за периода 1281 г. – 1294 г. (1864/65 – 1877/78 г.), по данни от „Дунав“
и салнамета, сумите са в грошове и пари (в скоби)
Каза/ Варна Провадия Балчик Добрич Мангалия Всичко

година
1281 г. 136166 118501 33985 54766 148803
(1865/66)
1282 г. 200737 241102 116766 214564 165656 938825
(1866/67) (28) (4) (2) (34)
1285 г. 275966 621911 668972 1380000 739726
(1868/69 г.)
1286 г. 305816 660639 861973 1655000 889726
(1869/70 г.)
1288 г. 630719 1125427 1004000 1940863 1280508 5981517
(1871/72 г.)
1289 г. 643070 989136 13553541* 2621331 1766410 7375291
(1872/73 г.) (10) (5) (34)
1290 г. 712000 1120520 15337212* 2710554 1869213
(1873/74 г.) (17)
1291 г. 787309 1184939 1551301 2929564 2063749 8516862
(1874/75 г.) (20)3* (18) (6)
1292 г. 855246 12570345* 17557256* 3243383 22588658* 8870027
(1875/76 г.) (29)4* (28)7* (38)
1293 г. 903948 1359502 1877619 3292977 2403702
(1876/77 г.) (29)
1294 г. 940094 1367801 202830811* 3340357 253672313* 10082356
(1877/78 г.) (34)9* (33)10* (38)12* (21)
1* Има допълнителен надпис: „3 292 истанбулски килета пшеница“.
2* Има допълнителен надпис: „3 292 истанбулски килета пшеница“.
3* Има допълнителен надпис: „1 904 килета пшеница истанбулски“.
10* В общия регистър сумата е 1 374 953.
Таблица № 10а. Векилите в Русенския санджак за периода 1285 г. – 1294 г. (1864/65 – 1877/78 г.),
по данни от салнамета, по брой на лицата161
Каза/ Русе Силистра Шумен Разград Никопол Плевен Търговище Тутракан Всичко
година
в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм
1285 г. 4 2 2 4 2 2 4 3 1 4 2 2 3 2 1 3 1 2 3 1 2 3 2 1 28 15 13
(1868/69 г.)
1286 г. 4 2 2 4 2 2 4 3 1 1 1 3 2 1 3 1 2 3 1 2 3 2 1 25 13 12
(1869/70 г.)
1288 г. 4 2 2 2 1 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 3 1 2 3 1 2 2 1 1 22 10 12
(1871/72 г.)
1289 г. 4 2 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 3 1 2 3 1 2 2 2 21 11 10
(1872/73 г.)
1290 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 3 1 2 4 2 2 2 2 20 11 9
(1873/74 г.)
Приложения
1291 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 3 1 2 4 2 2 1 1 20 10 10
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 2 1 1 3 1 2 2 1 1 18 9 9
(1875/76 г.)
1293 г. 3 2 1 2 1 1 3 1 2 4 2 21* 2 1 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 22 11 11
(1876/77 г.)
1294 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 3 1 22* 2 1 1 2 1 1 4 2 2 2 2 19 10 9
(1877/78 г.)
Общо 26 14 12 22 11 11 23 13 10 30 15 15 20 11 9 24 9 15 31 13 18 19 14 5 195 100 95
1* Тук има несигурно разчитане.
2* Тук има несигурно разчитане.
193
161 Отбелязан е общият брой, т. е. всичко (в), немюсюлманите (нм, вероятно българи християни) и мюсюлмани (м).
Таблица № 11а. Векили във Видинския санджак за периода 1285 г. – 1294 г. (1868/69 – 1877/78 г.),
по данни от салнамета, по брой на лицата
Каза/ Видин Берковица Лом Оряхово Кула Враца Белоградчик Всичко

година
в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм
1285 г. 3 2 1 2 1 1 4 3 1 3 1 2 4 2 2 4 2 2 20 11 9
(1868/69 г.)
1286 г. 3 2 1 2 1 1 4 3 1 4 2 2 4 2 2 4 2 2 21 12 9
(1869/70 г.)
1288 г. 4 2 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 19 10 9
(1871/72 г.)
1289 г. 4 2 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 19 10 9
(1872/73 г.)
1290 г. 4 2 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 4 2 2 2 1 1 19 10 9
(1873/74 г.)
1291 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 3 2 1 2 1 1 16 9 7
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 3 1 2 2 1 1 2 2 2 1 1 15 8 7
(1875/76 г.)
1293 г. 1 1 2 1 1 4 1 3 4 2 2 1 1 4 2 2 2 1 1 18 7 11
(1876/77 г.)
1294 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 4 2 2 2 2 5 3 2 2 1 1 19 9 10
(1877/78 г.)
Общо 25 13 12 18 9 9 24 13 11 30 16 14 13 5 8 34 19 15 22 11 11 166 86 80
Таблица № 12а. Векилите в Софийския санджак за периода 1285 г. – 1294 г. (1868/69 – 1877/78 г.)162,
Каза / София Кюстендил Самоков Дупница Радомир Златица Ботевград Благоевград Всичко
година
1285 г. 4 2 2 4 2 2 3 1 2 4 2 2 3 1 2 2 1 1 3 1 2 23 10 13
(1868/69 г.)
1286 г. 4 2 2 4 2 2 3 1 2 4 2 2 3 1 2 2 1 1 3 1 2 23 10 13
(1869/70 г.)
1288 г. 2 1 1 3 2 1 3 1 2 3 1 2 4 2 2 2 1 1 2 1 1 4 2 2 23 11 12
(1871/72 г.)
1289 г. 1 1 4 2 2 3 1 2 3 1 2 4 2 2 2 1 1 2 1 1 4 2 2 23 10 13
(1872/73 г.)
1290 г. 2 1 1 3 1 2 3 1 2 3 1 2 4 2 2 2 1 1 2 1 1 2 2 21 10 11
(1873/74 г.)
1291 г. 2 1 1 3 1 2 3 1 2 3 1 2 4 2 2 2 1 1 2 1 1 4 2 2 23 10 13
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 3 1 2 3 1 2 3 1 2 4 2 2 2 1 1 2 1 1 4 2 2 23 10 13
(1875/76 г.)
1293 г. 2 1 1 2 1 1 3 1 2 2 1 1 4 2 2 4 2 2 2 1 1 3 1 2 22 10 12
(1876/77 г.)
Общо 19 9 10 26 12 14 24 8 16 25 10 15 30 14 16 18 9 9 18 8 10 21 11 10 181 81 100
195
162 Има данни за Ихтиман за 1285 г. (1868/69 г.) – двама души, един християнин и един мюсюлманин.
Таблица № 13а. Векилите в Търновския санджак за периода 1285 г. – 1294 г. (1864/65 – 1877/78 г.),
Каза/ година Търново Ловеч Омуртаг Севлиево Габрово Всичко

в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм
1285 г. 5 3 2 4 2 2 4 2 2 5 2 3 2 2 20 9 11
(1868/69 г.)
1286 г. 5 3 2 4 2 2 3 1 2 4 2 2 2 2 18 8 10
(1869/70 г.)
1288 г. 3 1 2 4 2 2 2 1 1 3 1 2 2 2 14 5 9
(1871/72 г.)
1289 г. 3 1 2 4 2 2 2 1 1 3 1 2 2 2 14 5 9
(1872/73 г.)
1290 г. 3 1 2 4 2 2 2 1 1 3 1 2 2 2 14 5 9
(1873/74 г.)
1291 г. 3 1 2 4 2 2 2 1 1 3 1 2 2 2 14 5 9
(1874/75 г.)
1292 г. 3 1 2 2 1 1 2 1 1 3 1 2 2 1 1 12 5 7
(1875/76 г.)
1293 г. 2 1 1 2 1 1 3 1 2 2 1 1 2 2 11 4 7
(1876/77 г.)
1294 г. 3 1 2 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 2 11 4 7
(1877/78 г.)
Общо 30 13 17 30 15 15 22 10 12 28 11 17 18 1 17 128 50 78
Таблица № 14а. Векилите в Тулчанския санджак за периода 1285 г. – 1294 г. (1868/69 – 1877/78 г.),
Каза/ Тулча Констанца Меджидие Мачин Бабадаг Хърсово Всичко

година
в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм
1285 г. 2 1 1 4 4 6 5 1 4 3 1 3 1 2 5 3 2 24 17 7
(1868/69 г.)
1286 г. 2 1 1 4 4 6 5 1 4 3 1 3 1 2 5 3 2 24 17 7
(1869/70 г.)
1288 г. 2 1 1 2 2 3 2 1 3 2 1 3 1 2 2 1 1 15 9 6
(1871/72 г.)
1289 г. 2 1 1 2 2 2 1 1 2 2 3 1 2 2 1 1 13 8 5
(1872/73 г.)
1290 г. 3 1 2 2 2 3 2 1 2 2 3 1 2 3 2 1 16 10 6
(1873/74 г.)
1291 г. 2 1 1 2 2 2 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 13 9 4
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 1 1 2 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 12 8 4
(1875/76 г.)
1293 г. 2 1 1 1 1 2 2 2 1 1 2 1 1 2 1 1 11 7 4
(1876/77 г.)
1294 г. 2 1 1 1 1 4 4 2 1 1 2 1 1 3 2 1 14 10 4
(1877/78 г.)
Общо 19 9 10 19 19 0 30 25 5 23 16 7 23 9 14 28 17 11 142 95 47
197
Таблица № 15а. Векилите в Нишкия санджак за периода 1285 г. – 1293 г. (1868/69 – 1876/77 г.),
Каза/ Ниш Пирот Лесковац Враня Прокупле Трън Куршумлия Всичко

година
1285 г. 4 2 2 5 2 3 4 2 2 4 3 1 4 2 2 3 3 24 11 13
(1868/69 г.)
1286 г. 4 2 2 5 2 3 4 2 2 4 2 2 4 2 2 4 4 25 10 15
(1869/70 г.)
1292 г. 2 2 2 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 4 1 3 3 3 16 8 8
(1875/76 г.)
1293 г. 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 3 2 1 1 1 3 3 14 10 4
(1876/77 г.)
Общо 12 5 7 14 6 8 10 6 4 12 7 5 13 7 6 12 2 10 6 6 79 39 40
Таблица № 16а. Векилите във Варненския санджак за периода 1285 г. – 1294 г. (1868/69 – 1877/78 г.),
Каза/ Варна Провадия Балчик Добрич Мангалия Всичко

година
1285 г. 5 3 2 4 2 2 6 3 3 6 4 2 4 3 1 25 15 10
(1868/69 г.)
1286 г. 5 3 2 4 2 2 3 2 1 6 4 2 4 3 1 22 14 8
(1869/70 г.)
1288 г. 2 1 1 2 1 1 2 2 2 1 1 2 2 10 7 3
(1871/72 г.)
(1871/72 г.)
1289 г. 3 2 1 5 3 2 2 2 2 1 1 2 2 14 10 4
(1872/73 г.)
1290 г. 3 2 1 2 1 1 2 2 2 1 1 2 1 1 11 7 4
(1873/74 г.)
1291 г. 3 2 1 2 1 1 2 2 2 1 1 3 3 12 9 3
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 2 1 1 2 2 2 1 1 2 2 10 7 3
(1875/76 г.)
1293 г. 2 1 1 2 2 1 1 2 1 1 3 2 1 10 7 3
(1876/77 г.)
1294 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1* 2 1 1 2 2 10 6 4
(1877/78 г.)
Общо 27 16 11 25 14 11 22 17 5 26 15 11 24 20 4 124 82 42
1* Не е сигурно разчитането на името.
199
Векили на касите по кази според данни от салнамета
Таблица № 17а. Каза Русе
Година/векили
1285 г. (1868/69 г.) Мустафа ефенди; Хафъз Мехмед ефенди; Панайот ефенди; Ангел ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Хафъз Мехмед ефенди; Георги ефенди; Юсуф ефенди; Мито ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Хафъз Мехмед ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Хафъз Ибрахим ефенди; хаджи Папасоглу Георги ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Хафъз Ибрахим ефенди; Георги ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Ибрахим ефенди; Изет(?) ага; даскал Парашкева1*
1294 г. (1877/78 г.) Хафъз Ибрахим ефенди; Димитри Пенчо ага
1* Записани като „Русчук менафи сандъъ меджлиси“ (Rusçuk menafi sandığı meclisi),
т. е. „съвет на русенската общополезна каса“.
Таблица № 18а. Каза Силистра
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед ага; Емин ага; хаджи Петри ага; Кости ага
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед ага; Емин ага; хаджи Петри ага; Кости ага
1288 г. (1871/72 г.) Хафъз Мустафа ефенди; Кости ага
1292 г. (1875/76 г.) Хафъз Мухтар ефенди; Иванчо ага
1293 г. (1876/77 г.) Хафъз Мухтар ефенди; Иванчо ага
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди; Иванчо ага
Таблица № 19а. Шумен каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Хафъз Мехмед ефенди; хаджи Исмаил ефенди; хаджи Алиш(?) ага; Ди-
митри ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Хафъз Мехмед ефенди; хаджи Исмаил ефенди; хаджи Алиш(?) ага; Ди-
митраки ага
1288 г. (1871/72 г.) хаджи Хафъз Мехмед ефенди; Величко ага
1291 г. (1874/75 г.) Атиф ефенди; Вълчо ага
1292 г. (1875/76 г.) Атиф ефенди; Вълчо ага
1293 г. (1876/77 г.) Атиф ефенди; Величко ефенди; Тодор ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Атиф ефенди; Величко ефенди
Таблица № 20а. Разград каза
1285 г. (1868/69 г.) Исмаил бей; Хасан ефенди; Тодораки ефенди; Кинчо ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Тодораки ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Ахмед ефенди; Мехмед ефенди; Тодораки ефенди; Димитраки ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Ахмед ефенди; Мехмед ефенди; Тодораки ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Мехмед ефенди; Хасан ефенди; Нено ага; Кънчо ага
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед ефенди; Хасан ефенди; Нено ага; Кънчо ага
1292 г. (1875/76 г.) Мехмед ефенди; Хасан ефенди; Нено ага
1293 г. (1876/77 г.) Мехмед ефенди; Хасан ефенди; Нено ага; Бирни(?) ага
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди; Цанко ага; Бирни(?) ага
Таблица № 21а. Никопол каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Хюсеин ага; Джафер ага; Янчо ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Хюсеин ага; Джафер ага; Янчо ага
1288 г. (1871/72 г.) хаджи Хюсеин ага; Янчо ага
1289 г. (1872/73 г.) хаджи Хюсеин ага; Шериф ага
1290 г. (1873/74 г.) хаджи Хюсеин ага; Шериф ага
1291 г. (1874/75 г.) хаджи Хюсеин ага; Андрея ага
1292 г. (1875/76 г.) хаджи Ибрахим ага; Андрея ага
1293 г. (1876/77 г.) хаджи Ибрахим ага; Върбан ага
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ага; Върбан ага
Таблица № 22а. Плевен каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Саид ага; хаджи Костантин ефенди; Костаки ефенди
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Саид ага; хаджи Костантин ага; Костаки ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Мехмед ага; хаджи Костантин ага; Йорги ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Мехмед ага; хаджи Костантин ага; Йорги ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Мехмед ага; хаджи Костантин ефенди; Костаки ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед ага; Тодор ефенди; Костаки ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Али молла; Тодор ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Али молла; Тодор ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Ахмед ага; Петко ага
Таблица № 23а. Каза Търговище
1285 г. (1868/69 г.) Мехмед ага; Вичо ага; Ради ага
1286 г. (1869/70 г.) Али ефенди; Васил ага; Консари(?) ага
1290 г. (1873/74 г.) Сюлейман ага; Мехмед ефенди; хаджи Васил ага; Нено ага
1291 г. (1874/75 г.) Сюлейман ага; Мехмед ефенди; хаджи Васил ага; Нено ага
1292 г. (1875/76 г.) Мехмед ефенди; хаджи Васил ага; Нено ага
1293 г. (1876/77 г.) Мехмед ефенди; Мехмед ага; Нено ага; хаджи Илия
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди; Мехмед ага; Нено ага; хаджи Илия
Таблица № 24а. Тутракан каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Хюсеин ага; Ахмед ефенди; Кисо(?) ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Хюсеин ага; Ахмед ефенди; Кисо(?) ага
1288 г. (1871/72 г.) хаджи Хюсеин ага; Ведке ага
1289 г. (1872/73 г.) хаджи Хюсеин ага; Махмуд Чауш ага
1290 г. (1873/74 г.) хаджи Хюсеин ага; Махмуд Чауш ага
1291 г. (1874/75 г.) хаджи Хюсеин ага
1292 г. (1875/76 г.) хафъз Мустафа ефенди; хаджи Радуши
1293 г. (1876/77 г.) хаджи Али ага; хаджи Радуши ага
1294 г. (1877/78 г.) хаджи Али ага; Шербан ага
Таблица № 25а. Видинска каза
1285 г. (1868/69 г.) Яхи ефенди; Мехмед ага; Янаки ага
1286 г. (1869/70 г.) Яхи ефенди; Мехмед ага; Янаки ага
1288 г. (1871/72 г.) Салих ага; Хафъз Осман ефенди; Хършело(?) ага; Саво ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Салих ага; Хафъз Осман ефенди; Христо(?) ага; Саво ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Салих ага; Мехмед ефенди; Хършо ага; Саво ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Салих ага; Хършо ага
1292 г. (1875/76 г.) Салих ага; Хършо ага
1293 г. (1876/77 г.) Ристо ага
1294 г. (1877/78 г.) Салих ага; Ристо ага
Таблица № 26а. Берковица каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Йонес ага; Иванчо ефенди
1291 г. (1874/75 г.) хаджи Йонес ага; Янчо ага
1292 г. (1875/76 г.) Хамза ефенди; Иванчо ага
1293 г. (1876/77 г.) Хамза ефенди; Иванчо ага
1294 г. (1877/78 г.) Ахмед ага; Ангел ага
Таблица № 27а. Лом каза
1285 г. (1868/69 г.) Йомер ага; Абдулхалим ефенди; Кости ефенди; Хамид ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Йомер ага; Абдулхалим ефенди; Кости ефенди; Хамид ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Сюлейман ага; Кръстю ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед ага; Кръстю ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Мехмед ага; Кръстю ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Осман ефенди; Кръстю ефенди; Косто ефенди; другия Косто ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Осман ефенди; Кръстю ефенди
Таблица № 28а. Оряхово каза
1285 г. (1868/69 г.) Мехмед бей; Димитри ага; Сако ага
1286 г. (1869/70 г.) Мехмед бей; ханджи Ахмед ага; Гино ага; Дочо ага
1288 г. (1871/72 г.) Мехмед бей; ханджи Ахмед ага; Дочо ага
1289 г. (1872/73 г.) Мехмед бей; ханджи Ахмед ага; Дочо ага
1290 г. (1873/74 г.) Мехмед бей; ханджи Ахмед ага; бояджи Димитри ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед бей; ханджи Ахмед ага; бояджи Димитри ага
1292 г. (1875/76 г.) Абди ефенди; Чако ага; арнавуд(?) Георги ага
1293 г. (1876/77 г.) Мехмед ефенди; Чако ага; арнавуд(?) Георги ага; Мехмед ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди; Чако ага; арнавуд(?) Георги ага; Мехмед ефенди
Таблица № 29а. Кула каза
1288 г. (1871/72 г.) хаджи Миза бей1*; Йован ага
1293 г. (1876/77 г.) Ангел ага
1294 г. (1877/78 г.) Ангел ага; Закария ага
1* Бешинджи меджиди (beşinci mecidi), т. е. лицето е наградено с орден.
2* Също.
3* Също.
4* Също.
5* Също.
Таблица № 30а. Враца каза
1285 г. (1868/69 г.) Агачък(?) Заим(?); Шакир бей; Димитраки ага; Станко ага
1290 г. (1873/74 г.) Агачък(?) Заим(?); Шакир бей; Георги ефенди; Станко ага
1291 г. (1874/75 г.) Агачък(?) Заим(?); Шакир бей; Станко ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Агачък(?) Заим(?); Хафъз Юсуф ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Агачък (?) Заим(?) ага; Хафъз Юсуф ефенди; Георги ефенди; Иванчо ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Шехаб ефенди; Агачък(?) Заим(?) ага; Хафъз Мустафа ефенди; Георги ефен-
ди; Иванчо ефенди
Таблица № 31а. Белоградчик каза
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед ефенди; Йомер ага; Петре ага; Чако ага
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед ефенди; Йомер ага; Петре ага; Чако ага
1288 г. (1871/72 г.) Ахмед ефенди; Чако ага
1291 г. (1874/75 г.) Величко ага; Тапукятиб1* Ахмед ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Мустафа ефенди; Антинаки(?) ага
1293 г. (1876/77 г.) Мустафа ефенди; Антинаки(?) ага
1294 г. (1877/78 г.) Ахмед ефенди; Антинаки(?) ага
1* Тапу кятиби (tapu kȃtibi) – т. е. писар на тапиите.
Таблица № 32а. София каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Абдулбекир(?) ага; Абдулрахим ефенди; Мито ага; Янчо ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Абдулбекир(?) ага; Абдулрахим ефенди; Мито ага; Янчо ага
1288 г. (1871/72 г.) Саадулах ефенди; Тодорчо ага
1289 г. (1872/73 г.) Тодорчо ага
1290 г. (1873/74 г.) Мустафа бей; Тодорчо ага
Таблица № 33а. Кюстендил каза
1285 г. (1868/69 г.) Ибрахим ага; Мехмед ефенди; Мачуно(?) ага; Иванчо ага
1286 г. (1869/70 г.) Ибрахим ага; Фехид? ефенди; Мачуно(?) ага; Иванчо ага
1288 г. (1871/72 г.) Хасан ага; Мишо Наче(?) ефенди; Ахмед ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Неджиб ага; Мишо Наче(?) ефенди; Ахмед ефенди; Мито ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Неджиб ага; Йорги ефенди; Йован ага
1291 г. (1874/75 г.) Мустафа ефенди; Манол ефенди; Йован ага
1292 г. (1875/76 г.) Мустафа ефенди; Манол ефенди; Йован ага
1293 г. (1876/77 г.) Мехмед Неджиб ага; Чоне ефенди
Таблица № 34а. Самоков каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Ахмед ефенди; Димитри ага; Косто ага
1292 г. (1875/76 г.) Ахмед ефенди; Димитри ага; Косто ага
1293 г. (1876/77 г.) Ахмед ефенди; Димитри ага; Йоргаки ефенди
Таблица № 35а. Дупница каза
1285 г. (1868/69 г.) Ариф ага; Мухарем Рехми(?) ага; Милачо ага; Мирко ага
1286 г. (1869/70 г.) Метиш ага; Хамза ефенди; Мито ага; Куне ага
1288 г. (1871/72 г.) Метиш ага; Мито ага; Куне ага
1293 г. (1876/77 г.) Илияс ага; Христо ага
Таблица № 36а. Радомир каза
1285 г. (1868/69 г.) Емиш(?) ага; Стоян ага; Димитри ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Емиш(?) ага; Стоян ага; Димитри ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Мехмед бей; Мане ага; Али ефенди; Стойе(?) ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Мехмед бей; Мане ага; Али ефенди; Стойе(?) ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Мехмед бей; Мане ага; Али ефенди; Ристо ага
1291 г. (1874/75 г.) Осман ефенди; Куше ага; Али ефенди; Ристо ага
1292 г. (1875/76 г.) Осман ефенди; Куше ага; Али ефенди; Ристо ага
1293 г. (1876/77 г.) Осман ефенди; Тасо ага; Али ефенди; Ристо ага
Таблица № 37а. Златица каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Исмаил бей; Али ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Сюлейман бей; Али ага
1290 г. (1873/74 г.) хаджи Сюлейман ага; Али ага
1293 г. (1876/77 г.) Сюлейман ага; Васил ага; хаджи Сюлейман ефенди; Йорги ефенди
Таблица № 38а. Ботевград каза
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед ага; Нако ага; Стоян ага
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед ага; Нако ага; Стоян ага
1288 г. (1871/72 г.) Ахмед ага; Йован ага
1289 г. (1872/73 г.) Ахмед ага; Васил ага
1290 г. (1873/74 г.) Ахмед ага; Ристо ага
1293 г. (1876/77 г.) Ахмед ага; Бончо ага
Таблица № 39а. Ихтиман каза
1285 г. (1868/69 г.) Месгут(?) ефенди; Пане ага
Таблица № 40а. Благоевград каза
1288 г. (1871/72 г.) Расим ефенди; Георги ага; молла Сюлейман; Стоимен ага
1289 г. (1872/73 г.) Расим ефенди; Георги ага; молла Сюлейман; Стоимен ага
1290 г. (1873/74 г.) хаджи Ахмед ага; молла Сюлейман
1291 г. (1874/75 г.) Ахмед Фехим ага; молла Сюлейман; Маля(?) Георги; Георги ага
1292 г. (1875/76 г.) Ахмед Фехим ефенди; молла Сюлейман; Маля(?) Георги; Георги ага
1293 г. (1876/77 г.) Ахмед Фехим ефенди; Маля(?) Георги; Георги ага
Таблица № 41а. Търново каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Ахмед ага; хаджи Мехмед ага; Ради ага; Ибрахим ефенди; Стефан
ефенди
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Ахмед ага; хаджи Мехмед ага; Ради ага; Ибрахим ефенди; Стефан
ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Салим ефенди; Йорги ефенди; Стефан ефенди1*
1293 г. (1876/77 г.) хаджи Дусе(?) ага; Стефан ефенди6*
1294 г. (1877/78 г.) Исмаил ага; Раде ага; Стефан ефенди7*
1* Записан като „сандък емини“ (sandık emini), т. е. като отговорник на касата.
2* Също.
3* Също.
4* Също.
5* Също.
6* Също.
7* Също.
Таблица № 42а. Ловеч каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Дервиш бей; Ахмед ефенди; Коста ага; Първан ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Дервиш ага; Ахмед ефенди; Коста ага; Първан ага
1288 г. (1871/72 г.) Ахмед ага; Химди ефенди; Коста ага; Първан ага
1291 г. (1874/75 г.) Ариф ефенди; Химди ефенди; Коста ага; Хачо ага
1292 г. (1875/76 г.) Мустафа ефенди; Хачо ага
1293 г. (1876/77 г.) Мустафа ефенди; Йордан ага
1294 г. (1877/78 г.) Мустафа Сефут(?) ефенди; Първан ага
Таблица № 43а. Омуртаг каза
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед ефенди; другият Ахмед ефенди; Стоян(?) ага; Тодори ага
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед ефенди; Стоян ага; Тодори ага
1288 г. (1871/72 г.) хаджи Мехмед ефенди; Тодори ага
1289 г. (1872/73 г.) хаджи Мехмед ефенди; Тодори ага
1290 г. (1873/74 г.) хаджи Ахмед ефенди; Хисси(?) ефенди
1291 г. (1874/75 г.) хаджи Ахмед ефенди; Герги ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Хафъз Хасан ефенди; Герги ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Хафъз Хасан ефенди; Тодор ага; Стойо ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди; Тодор ага
Таблица № 44а. Севри каза
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед Химди ефенди; Осман Шевки ефенди; Петко ага; Никола ага; Хрис-
таки ага
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед Химди ефенди; Осман Шевки ефенди; Петко ага; Никола ага;
1288 г. (1871/72 г.) Емин ефенди; Иванчо ага; Христаки ага
1291 г. (1874/75 г.) Ахмед Химди ефенди; Иванчо ага; Никола ага
1292 г. (1875/76 г.) Ахмед Химди ефенди; Иванчо ага; Никола ага
1293 г. (1876/77 г.) Емин ефенди; Илия ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Емин ефенди; Илия ефенди
Таблица № 45а. Габрово каза
1285 г. (1868/69 г.) Кънчо ага; Рачко ага
1286 г. (1869/70 г.) Кънчо ага; Рачко ага
1288 г. (1871/72 г.) Атанас ага; Рачо ага
1291 г. (1874/75 г.) Атанас ага; Станчо ага
1292 г. (1875/76 г.) Бекчи ефенди; Станчо ага
1293 г. (1876/77 г.) Пенчо ефенди; Яки ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Пенчо ефенди; Станчо ефенди
Таблица № 46а. Тулча каза
1285 г. (1868/69 г.) Сюлейман ага; Иван Иванович
1286 г. (1869/70 г.) Сюлейман ага; Иван Иванович ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Сюлейман ага; Иван Иванович
1289 г. (1872/73 г.) Сюлейман ага; Лигор Ради ага
1290 г. (1873/74 г.) Сюлейман ага; Ликан(?) ага; Лигор Ради ага
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед ага; Икономи ефенди
Таблица № 47а. Констанца каза
1285 г. (1868/69 г.) Халил ага; Захир(?) Челеби; Меджнеби(?) ага; Мехмед ага
1286 г. (1869/70 г.) Халил ага; Захир(?) Челеби; Меджнеби(?) ага; Мехмед Али ага
1288 г. (1871/72 г.) Салих ага; Гази ага
1289 г. (1872/73 г.) Салих ага; хаджи Гази ага
1292 г. (1875/76 г.) Али ага
1293 г. (1876/77 г.) Али ага
1294 г. (1877/78 г.) Али ага
Таблица № 48а. Меджидие каза
1285 г. (1868/69 г.) Зикрия ага; Велиах ага; Абдулхалил ефенди; хаджи Мустафа ага; шейх
Ахмед Челеби ефенди; Йован Горан ага
1286 г. (1869/70 г.) Зикрия ага; Велиах ага; Абдулхалил ефенди; хаджи Мустафа ага; шейх
Ахмед Челеби ефенди; Йован Горан ага
1288 г. (1871/72 г.) Абдулхалил ефенди; чолак(?) Исмаил ефенди; Николаки ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Енис(?) ефенди; чолак(?) Исмаил ага
1290 г. (1873/74 г.) Енис(?) ефенди; чолак(?) Исмаил ефенди;
Николаки ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Ибрахим ефенди; Исмаил ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Ибрахим ефенди; Осман ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Ибрахим ефенди; Осман ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Курт Молла ефенди; Ибрахим ефенди; Осман ефенди; хаджи Мелясин(?)
ефенди
Сулина каза: няма отбелязана каса.
Таблица № 49а. Мачин каза
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед ага; Мехмед ага; Друми ага; Стефанаки ага
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед ага; Мехмед ага; Друми ага; Стефанаки ага
1288 г. (1871/72 г.) Ахмед ага; Друми ага; Стефанаки ага
1289 г. (1872/73 г.) Ахмед ага; Друми ага
1290 г. (1873/74 г.) хаджи Ахмед ага; Друми ага
1291 г. (1874/75 г.) Али ага; Стефан ага
1294 г. (1877/78 г.) Исмаил ага; Тодор ага
Таблица № 50а. Бабадаг каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Хасан ага; Христо ага; Михал ага
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Хюсеин ага; Христо ага; Михал ага
1288 г. (1871/72 г.) Мехмед ага; Христо ага; Михал ага
1289 г. (1872/73 г.) Хафъз Ибрахим ефенди; Христо ага; Стоян ага
1290 г. (1873/74 г.) Хафъз Ибрахим ефенди; Христо ага; Стоян ага
1291 г. (1874/75 г.) Хафъз Ибрахим ефенди; Стоян ага
1292 г. (1875/76 г.) Местан ага; Михал ага
Таблица № 51а. Хърсово каза
1285 г. (1868/69 г.) Ариф ефенди; Бекир ага; Алекси ага; Васил ага; Сюлейман ефенди1*
1286 г. (1869/70 г.) Ариф ефенди; Бекир ага; Алекси ага; Васил ага; Сюлейман ефенди2*
1288 г. (1871/72 г.) Ариф ефенди; Чако ага
1289 г. (1872/73 г.) Ариф ефенди; Стрив(?) ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Ариф ефенди; Стрив(?) ефенди; Муавин(?) Хасим ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Али бей; Петко ага; Муавин(?) Мехмед ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Али бей; Петко ага; Муавин(?) Мехмед ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Али бей; Стрив(?) ага
1294 г. (1877/78 г.)3* Емир Али ага; Иванчо ага; Рефик Елия ефенди
1* Вписан като „сандък емини“.
2* Също.
3*
За тази година „клетката“ за векилите на касите е озаглавена по друг начин
(„меджлис-и даавa“ (meclis-i dȃva), т. е. „съдебен съвет“) – но вероятно предвид структу-
рата на регистъра става дума за печатна грешка и тук са записани имената на векилите
на институцията.
Таблица № 52а. Ниш каза
1285 г. (1868/69 г.) Али бей; Мустафа ага; Косто ага; Киро ага
1286 г. (1869/70 г.) Али бей; Мустафа ага; Косто ага; Киро ага
1292 г. (1875/76 г.) Кочо ага; Йован ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Али бей; Косто ага
Таблица № 53а. Пирот каза
1285 г. (1868/69 г.) Хафъз Хюсеин ефенди; Ахмед ефенди; Гуне(?) ага; Йорги ага; Христо ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Хафъз Хюсеин ефенди; Ахмед ефенди; Гуне(?) ага; Йорги ага; Христо ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Хафъз Хасан ефенди; Тодораки ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Хафъз Хасан ефенди; Тодораки ефенди
Таблица № 54а. Лесковац каза
1285 г. (1868/69 г.) Молла ага; Билял ага; Йованчо ага; Минчо ага
1286 г. (1869/70 г.) Сабит ефенди; Хюсеин ага; Кочо ага; Павле ага
1292 г. (1875/76 г.) Ахмед ага
1293 г. (1876/77 г.) Ахмед ага
Таблица № 55а. Враня каза
1285 г. (1868/69 г.) Мустафа ага; Исмаил ага; Йомер ефенди; Мишо ага
1286 г. (1869/70 г.) Мустафа ага; Исмаил ага; Стаменко; Мишо ага
1292 г. (1875/76 г.) Исмаил бей; Косто ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Исмаил бей; Косто ефенди
Таблица № 56а. Прокупле каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Исмаил ага; Садък ага; Дочко ага; Петре ефенди
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Исмаил ага; Садък ага; Дочко ага; Петре ага
1292 г. (1875/76 г.) Хафъз Исмаил ефенди; Мито ага
1293 г. (1876/77 г.) Хафъз Исмаил ефенди; Мито; Ибрахим ефенди
Таблица № 57а. Трън каза
1285 г. (1868/69 г.) Гуйе Постол ага; Мито Байкуш Кефире(?) ага; Тошкин ага
1286 г. (1869/70 г.) Гуйе Постол ага; Мито Байкуш ага; Ивче Стоян ага; Гиго Димо ага
1292 г. (1875/76 г.) молла Хасан; Тончо ефенди; Йоче ага; Лигория ага
1293 г. (1876/77 г.) молла Хасан
Таблица № 58а. Куршумлия каза
1292 г. (1875/76 г.) Емин ага; Салих ага; Халил ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Емин ага; Салих ага; Халил ефенди
Таблица № 59а. Варна каза
1285 г. (1868/69 г.) Халил ефенди; Исмаил ага1*; Мехмед ага; хаджи Йован ага; Йорги ага
1286 г. (1869/70 г.) Халил ефенди; Исмаил ага2*; Мехмед ага; хаджи Йован ага; хаджи Йорги ага
1288 г. (1871/72 г.) Халил ефенди; Иванчо ефенди;
1289 г. (1872/73 г.) Халил ефенди; Мехмед ага; Димитри ага
1292 г. (1875/76 г.) Исмаил ага; Димитри ага
1* Бешинджи меджиди (beşinci mecidi), т. е. лицето е наградено с орден.
2* Също.
Таблица № 60а. Провадия каза
1285 г. (1868/69 г.) Мустафа ефенди; Хасан ефенди; Йорги ефенди; Никола ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Мустафа ефенди; Хасан ефенди; Йорги ефенди; Никола ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Мустафа ефенди; Никола ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Реис Рюстем ага; Мустафа ага; Савили ага; Стоян ага; Мустафа ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Мустафа ефенди; Иванчо ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Салим ефенди1*; Мустафа ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Мустафа ефенди; Иванчо ефенди
1* Записан като „беледие хадемеси“ (belediye hademesi), т. е. „градски служител“.
Таблица № 61а. Балчик каза
1285 г. (1868/69 г.) хаджи Саид ефенди; Хасан ага; Тодори ага; Йован ага; Ибрахим ефенди; Та-
наш ефенди
1286 г. (1869/70 г.) хаджи Ибрахим ефенди; Реджеб ага; Богдан ага
1288 г. (1871/72 г.) хаджи Халил ефенди; Хафъз Али ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Али ага; хаджи Али ага
1290 г. (1873/74 г.) Али ага; хаджи Али ага
1291 г. (1874/75 г.) Али ага; хаджи Ибрахим ага
1292 г. (1875/76 г.) Али ага; Салим ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Салим ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Назиф бей; Компано(?) ага
Таблица № 62а. Добрич каза
1285 г. (1868/69 г.) Мехмед ага; Хасан ага; Янко ага; Ертин ага; Мустафа ефенди; Лука ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Мехмед ага; Хасан ага; Янко ага; Ертин ага; Мустафа ефенди; Лука ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Мустафа ефенди; Янко ага
1291 г. (1874/75 г.) Мустафа ефенди; Тодор ага
1292 г. (1875/76 г.) Исмаил ага; Тодор ага
1293 г. (1876/77 г.) Исмаил ага; Йордан ага
1294 г. (1877/78 г.) Ариф ага; Йордан ага
Таблица № 63а. Мангалия каза
1285 г. (1868/69 г.) Исмаил ага; Мехмед ефенди; Айваз Челеби ефенди; Иванчо ага
1286 г. (1869/70 г.) Исмаил ага; Мехмед ефенди; Айваз Челеби ефенди; Иванчо ага
1288 г. (1871/72 г.) Ахмед ефенди; Велиуллах Челеби
1289 г. (1872/73 г.) Ахмед ефенди; Велиуллах Челеби
1290 г. (1873/74 г.) Ахмед ефенди; Иван ага
1291 г. (1874/75 г.) Йомер ага; Айваз ага; Айваз Пейди(?) ага
1292 г. (1875/76 г.) Йомер ага; Кямил ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Йомер ага; Сийо ефенди; Мехмед ефенди1*
1294 г. (1877/78 г.) Йомер ага; Сийо ефенди
1* Сандък емини (sandık emini) – отговорник на касата.
Писари общо и по конфесия, санджаци и кази, по данни от салнамета
Таблица № 64а. Писари от Русенския санджак163
Каза/година Русе Силистра Шумен Свищов Разград Никопол Плевен Търговище Тутракан Всичко
в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм
1285 г. 1 1 1 1 3 2 1 1 1 1 11* 1 1 1 1 8 7 1
(1868/69 г.)
1286 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 12* 1 1 6 6
(1869/70 г.)
1288 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1 2 1 1 11 7 4
(1871/72 г.)
1289 г. 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 1 1 2 1 1 10 7 3
(1872/73 г.)
1290 г. 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 9 6 3
(1873/74 г.)
1291 г. 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 11 7 4
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 11 6 5
(1875/76 г.)
1293 г. 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 8 5 3
(1876/77 г.)
1294 г. 2 1 1 1 1 3 2 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 14 8 6
(1877/78 г.)
6 3 3 9 9 16 10 6 7 5 2 4 3 1 16 9 7 12 9 3 4 4 15 8 7 89 59 29
1* Прочитът е несигурен, следователно и конфесията на писаря.
2* Също.
163 Всичко (в), мюсюлмани (м) и немюсюлмани, по всяка вероятност християни-българи (нм).
Таблица № 65а. Писари от Видинския санджак
Каза/ Видин Берковица Лом Оряхово Кула Враца Белоградчик Всичко

Година
1285 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 4 4
(1868/69 г.)
1286 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 4 4
(1869/70 г.)
1288 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 9 5 4
(1871/72 г.)
1289 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 9 5 4
(1872/73 г.)
1290 г. 1 1 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 3 2 1 10 7 3
(1873/74 г.)
1291 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 11 6 5
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 2 2 2 1 1 13 6 7
(1875/76 г.)
1293 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 9 5 4
(1876/77 г.)
1294 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 11 6 5
(1877/78 г.)
10 6 4 13 9 4 13 7 6 11 9 2 14 7 7 2 2 17 10 7 80 48 32
217
Таблица № 66а. Писари от Софийския санджак
Каза/ София Кюстендил Самоков Дупница Радомир Златица Ботевград Благоевград Всичко
Година
1285 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 4 3 1
(1868/69 г.)
1286 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1869/70 г.)
1288 г. 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 9 5 4
(1871/72 г.)
1289 г. 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 8 5 3
(1872/73 г.)
1290 г. 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 2 2 10 5 5
(1873/74 г.)
1291 г. 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 8 5 3
(1874/75 г.)
1292 г. 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 8 5 3
(1875/76 г.)
1293 г. 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 9 5 4
(1876/77 г.)
Общо 12 6 6 10 8 2 8 8 8 7 1 2 2 7 7 12 6 6 2 2 61 37 24
Таблица № 67а. Писари от Търновския санджак
Каза/ Година Търново Ловеч Омуртаг Севлиево Габрово Всичко

1285 г. 2 1 1 1 1 1 1 4 3 1
(1868/69 г.)
1286 г. 2 1 1 1 1 1 1 4 3 1
(1869/70 г.)
1288 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1871/72 г.)
1289 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1872/73 г.)
1290 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1873/74 г.)
1291 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1874/75 г.)
1292 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1 7 5 2
(1875/76 г.)
1293 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 1 1 6 5 1
(1876/77 г.)
1294 г. 1 1 3 2 1 2 1 1 1 1 1 1 8 6 2
(1877/78 г.)
7 7 7 4 3 17 9 8 9 9 9 9 49 38 11
219
Таблица № 68а. Писари от Тулчанския санджак
Каза/ Година Тулча Констанца Меджидие Мачин Бабадаг Хърсово Всичко

в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм в м нм
1285 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1868/69 г.)
1286 г. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 5 4 1
(1869/70 г.)
1288 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 10 5 5
(1871/72 г.)
1289 г. 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 2 9 6 3
(1872/73 г.)
1290 г. 1 1 2 1 1 1 1 1 1 1 1 6 5 1
(1873/74 г.)
1291 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 9 6 3
(1874/75 г.)
1292 г. 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 9 6 3
(1875/76 г.)
1293 г. 1 1 3 3 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 10 8 2
(1876/77 г.)
1294 г. 1 1 3 3 2 1 1 1 1 2 1 1 1 1 10 8 2
(1877/78 г.)
7 7 17 13 4 14 7 7 11 9 2 13 6 7 11 10 1 73 52 21
Таблица № 69а. Писари от Нишкия санджак
Каза/Година Ниш Пирот Лесковац Враня Прокупле Трън Куршумлия Всичко

1285 г. (1868/69 г.) 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 6 5 1
1286 г. (1869/70 г.) 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 5 5
1292 г. (1875/76 г.) 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 10 6 4
1293 г. (1876/77 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1 10 5 5
31 21 10
Таблица № 70а. Писари от Варненския санджак
Каза/Година Варна Провадия Балчик Добрич Мангалия Всичко

1285 г. (1868/69 г.) 1 1 1 1 2 1 1 4 3 1
1286 г. (1869/70 г.) 1 1 2 1 1 1 1 2 1 1 6 4 2
1288 г. (1871/72 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 10 5 5
1289 г. (1872/73 г.) 2 1 1 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 9 5 4
1290 г. (1873/74 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 10 5 5
1291 г. (1874/75 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 10 5 5
1292 г. (1875/76 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 10 5 5
1293 г. (1876/77 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 10 5 5
1294 г. (1877/78 г.) 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 2 1 1 10 5 5
16 9 7 13 7 6 16 8 8 16 9 7 18 9 9 79 42 37
221
Писари по имена, санджаци и кази
Таблица № 71а. Писарите от Русенски санджак по имена, по данни от салнаметата
Каза/ Русе Силистра Шумен Свищов Разград Никопол Плевен Търговище Тутракан
Година
1285 г. Мустафа Осман ефенди Ахмед ефенди; Исмаил Физе(?) Мехмед
(1868/69 г.) ефенди Димитраки ефенди ефенди ефенди
ефенди1*;
Мехмед ефенди2*
1286 г. Мустафа Осман Ахмед ефенди Исмаил Физе(?) Мехмед
(1869/70 г.) ефенди ефенди ефенди ефенди ефенди
1288 г. Мустафа Осман Ахмед Шекри Мехмед Хакъ бей Мехмед Иваника;
(1871/72 г.) ефенди ефенди; ефенди; Емин ефенди Ахмед ефенди
Тодори ефенди Танаш ефенди3* ефенди;
Костаки
ефенди
1289 г. Мустафа Осман Мустафа Ибрахим Хакъ бей Мехмед Иваника4*;
(1872/73 г.) ефенди ефенди; ефенди ефенди; ефенди Ибрахим ефенди5*
Тодори ефенди Костаки
ефенди
1290 г. Мустафа Осман Мустафа Ахмед Хакъ бей Иваника6*;
(1873/74 г.) ефенди ефенди; ефенди ефенди; Ибрахим ефенди7*
Тодори ефенди Костаки
ефенди
1291 г. Бояджиоглу дас- Сехиб(?) Осман Мустафа Исмаил Ахмед Иваника8*;
(1874/75 г.) кал Парашкева; ефенди ефенди; ефенди ефенди; ефенди Ибрахим ефенди9*
Изет (?) ефенди Тодори ефенди Костаки

ефенди
1292 г. Изет (?) ефенди; Емин Осман Шериф ага; Ахмед Иваника10;
(1875/76 г.) даскал ефенди ефенди; Костаки ага ефенди; Ибрахим ефенди11*
Парашкева Тодори ефенди Йорги
ефенди
1293 г. Емин Осман Шериф ага; Ахмед Иваника ефенди12*;
(1876/77 г.) ефенди ефенди Костаки ефенди; Хафъз Мустафа13*
ефенди Йорги
ефенди
1294 г. Изет ага; Емин Осман Хафъз Шериф ага; Ахмед Хафъз Мустафа
(1877/78 г.) даскал ефенди
ефенди; Хюсеин ефенди; Костаки ефенди; ефенди;
Парашкева Тодори ефенди; Петраки ефенди ефенди Величко Иваника ефенди
Бехчет(?) ефенди
ефенди14*
1* Булгарджа кятиби (Bulgarca kȃtibi), т. е. писар на български.
2* Мухарер сенеди (muharer senedi), т. е. който „вписва документите“ (писар).
5* Тюркче кятиби (Türkçe kȃtibi), т. е. писар на турски.

14* Сенед мухарери (sened muhareri), т. е. който „вписава документи“.
223
Таблица № 72а. Писарите от Видинския санджак, по имена по данни от салнамета
Каза/ Видин Берковица Лом Оряхово Кула Враца Белоградчик

Година
1285 г. (1868/69 г.) Али ефенди Сюлейман ефенди Абдах(?) ефенди Ахмед ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Али ефенди Сюлейман ефенди Салих ефенди Ахмед ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Сюлейман ефенди Кости ефенди; Салих ефенди; Али ефенди; Мехмед ефенди;
Хамид ефенди Петко ефенди Димитри ефенди Василаки ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Сюлейман ефенди Кости ефенди; Салих ефенди; Али ефенди; Ахмед ефенди;
Хамид ефенди Петко ефенди Димитри ефенди Василаки ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Мехмед ефенди Сюлейман ефенди Абдулхамид Салих ефенди Али ефенди; Мустафа ефенди;
ефенди; Димитри ефенди Василаки ефенди;
Кости ефенди Тапукятиби1* Ахмед
ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед ефенди; Мехмед ефенди; Абдулхамид Салих ефенди Али ефенди; Али ефенди;
Саво ефенди Илю(?) ефенди ефенди; Лило ефенди Василаки ефенди
Кости ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Мехмед ефенди; Мехмед ефенди; Абдулхамид Салих ефенди Сали(?) ефенди; Георги ефенди; Али ефенди;
Саво ефенди Илю(?) ефенди ефенди; Лило ефенди Иванчо ефенди Василаки ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Саво ефенди Мехмед ефенди; Сеид Елхамид(?) Салих ефенди Али ефенди; Еюб ефенди;
Илю(?) ефенди Добри ефенди Василаки ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди; Мехмед ефенди; Абдулхамид Салих ефенди Хюсеин ефенди; Мирсил ефенди;
Саво ефенди Илю(?) ефенди ефенди; Добри ефенди Василаки ефенди
1* Т. е. писар на тапиите.
Таблица № 73а. Писарите от Софийския санджак по имена, по данни от салнамета
Каза/ София Кюстендил Самоков Дупница Радомир Златица Ботевград Благоевград

Година
1285 г. Мехмед ефенди Ибрахим ефенди Мехмед ефенди Йорги ефенди
(1868/69 г.)
1286 г. Мехмед ефенди Ибрахим ефенди Салих ефенди Мехмед ефенди Йорги ефенди
(1869/70 г.)
1288 г. Ахмед Фехми Ахмед ефенди; Ибрахим ефенди Салих ефенди Йорги ефенди Али ефенди;
(1871/72 г.) ефенди; Мизо ефенди Марин ефенди
Димитри ефенди
1289 г. Ахмед Фехми Ахмед ефенди Ибрахим ефенди Салих ефенди Йорги ефенди Али ефенди;
(1872/73 г.) ефенди; Йован ефенди
Димитри ефенди
1290 г. Исмаил ефенди; Ахмед ефенди Ибрахим ефенди Салих ефенди Йорги ефенди Хасан ефенди; Стоимен ага;
(1873/74 г.) Димитри ефенди Йован ефенди Янко ага
1291 г. Исмаил ефенди; Ахмед ефенди Ибрахим ефенди Хасан ефенди Йорги ефенди Хасан ефенди;
(1874/75 г.) Димитри ефенди Йован ефенди
1292 г. Исмаил ефенди; Ахмед ефенди Ибрахим ефенди Хасан ефенди Йорги ефенди Хасан ефенди;
(1875/76 г.) Димитри ефенди Йован ефенди
1293 г. Али [...] ефенди; Йован ага; Ибрахим ефенди Мехмед ефенди; Хасан ефенди;
(1876/77 г.) Димитри ефенди Ахмед ефенди Тодори ефенди Ристо ефенди
225
Таблица № 74а. Писарите от Търновския санджак по имена, по данни от салнамета
Каза/ Търново Ловеч Омуртаг Силиври Габрово

Година
1285 г. (1868/69 г.) Мехмед ефенди; Садък ефенди Ахмед ефенди
Герги ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Шабан ефенди; Садък ефенди Ахмед ефенди
Герги ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Расим ефенди Билял ефенди; Садък ефенди Абдуллах ефенди
Петре ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Расим ефенди Билял ефенди; Садък ефенди Абдуллах ефенди
Петре ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Расим ефенди Осман ефенди; Садък ефенди Мустафа ефенди
Стойо ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Расим ефенди Осман ефенди; Садък ефенди Мустафа ефенди
Стойо ефенди
1292 г. (1875/76 г.) Расим ефенди Ахмед ефенди; Осман ефенди; Садък ефенди Мустафа ефенди
Косто ага Съби ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Расим ефенди Ахмед Химди Осман ефенди Садък ефенди Мустафа ефенди
ефенди;
Косто ага
1294 г. (1877/78 г.) Расим ефенди Ахмед ефенди; Осман ефенди; Садък ефенди Мустафа ефенди
Кости ефенди; Стойо ефенди
Муавини Халил
Шериф ефенди
Таблица № 75а. Писарите от Тулчански санджак по имена по данни от салнамета
Каза/ Тулча Констанца Меджидие Мачин Бабадаг Хърсово

Година
1285 г. (1868/69 г.) Ахмед ефенди Ахмед ефенди Мехмед Джулюси(?) Вълчан ефенди Осман ефенди
ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Ахмед ефенди Сюлейман ефенди Мехмед Джулюси(?) Вълчан ефенди Осман ефенди
ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Абас бей Салим; Мехмед Нури ефенди; Ибрахим Вехби(?) Вълчан ефенди Али Рагиб ефенди;
Полат(?) ефенди Християн ефенди; Стриви(?) ефенди
Велико ефенди1*
1289 г. (1872/73 г.) Салим ефенди; Мехмед Нури ефенди; Ибрахим Вехби(?) Исмаил ефенди Хасан ефенди;
Полат(?) ефенди Християн ефенди; Маави Хашим ефенди
Стефан2*
1290 г. (1873/74 г.) Салим ефенди Мехмед Нури ефенди; Ибрахим Вехби Исмаил ефенди Хасан ефенди
Християн ефенди;
1291 г. (1874/75 г.) Мехмед ефенди Салим ефенди; Осман ефенди; Абдуллах ефенди Исмаил ефенди; Хасан ефенди
Полат(?) ефенди Николаки Христо ага
1292 г. (1875/76 г.) Хюсеин ефедни Салим ефенди; Осман ефенди; Абдуллах ефенди Исмаил ефенди; Хасан ефенди
Полат(?) ефенди Николаки ефенди Христо ефенди
1293 г. (1876/77 г.) Хюсеин ефенди Исмаил ефенди; Осман ефенди; Абдуллах ефенди Ибрахим ефенди; Хасан ефенди
Халил ефенди; Николаки ефенди Христо ефенди
Еюб ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Мехмед ефенди Исмаил ефенди; Осман ефенди; Арслан ефенди Ибрахим ефенди; Мустафа ефенди3*
Халил ефенди; Йован Горан Христо ефенди
Еюб ефенди
1* Булгарджа кятиби (Bulgarca kȃtibi) – писар на български.
2* Също.
3* За тази година „клетката“ за векилите на касите е озаглавена по друг начин („меджлис даави“, т. е. съдебен съвет) – но вероятно
227
предвид структурата на регистъра става дума за печатна грешка и тук са записани имената на векилите на касата.
Таблица № 76а. Писарите от Нишкия санджак по имена, по данни от салнамета
Каза/ Ниш Пирот Лесковац Враня Прокупле Трън Куршумлия

Година
1285 г. Рашид ефенди Ахмед ефенди Хюсеин ефенди Мустафа ефенди Петре ефенди Мустафа ефенди
(1868/69 г.)
1286 г. Рашид ефенди Ахмед ефенди Мустафа ефенди Саадах(?) ефенди Шакир ефенди
(1869/70 г.)
1292 г. Ариф ефенди Ахмед ефенди; Арслан ефенди; Мустафа ефенди; Ибрахим ефенди; Хасан ефенди
(1875/76 г.) Панайот ефенди Мито ефенди Мишо ефенди Спиро ефенди
1293 г. Ариф ефенди; Ахмед ефенди; Арслан ефенди; Мустафа ефенди; Спиро ефенди Хасан ефенди
(1876/77 г.) Йован ефенди Панайот ефенди Мито ефенди Мишо ефенди
Таблица № 77а. Писарите от Варненския санджак по имена, по данни от салнамета
Каза/ Варна Провадия Балчик Добрич Мангалия

Година
1285 г. (1868/69 г.) Мехмед Садък ефенди Али ефенди Исмаил ефенди;
Петро ефенди
1286 г. (1869/70 г.) Мехмед Садък ефенди Али ефенди1*; Мехмед Решид ефенди Исмаил ефенди;
Йован ефенди2* Петро ефенди
1288 г. (1871/72 г.) Мехмед Садък ефенди; Хюсмен ефенди; хаджи Ибрахим ефенди; Хафъз Мустафа ага; Исмаил ефенди;
Никола ефенди Милчо ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Минчо ефенди
1289 г. (1872/73 г.) Мехмед Садък ефенди; Тевфик ефенди хаджи Ибрахим ефенди; Хафъз Мустафа ефенди; Исмаил ефенди;
Иванчо ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Минчо ефенди
1290 г. (1873/74 г.) Садък ефенди; Хюсмен ефенди; хаджи Ибрахим ефенди; Хафъз Мустафа ефенди; Исмаил ефенди;
Иванчо ефенди Милчо ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Минчо ефенди
1291 г. (1874/75 г.) Садък ефенди; Хюсмен ефенди; Шуки ефенди; Хафъз Мустафа ефенди; Исмаил ефенди;
Иванчо ефенди Милчо ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Дони ефенди
Иванчо ефенди Милчо ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Дони ефенди
Иванчо ага Милчо ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Дони ефенди
1294 г. (1877/78 г.) Садък ефенди; Мустафа ефенди; хаджи Ибрахим ефенди; Хафъз Мустафа ефенди; Исмаил ефенди;
Иванчо ефенди Илия ефенди Йован ефенди Лука(?) ефенди Дони ефенди
1* Тюркче катиби (Türkçe kȃtibi), т. е. писар на турски.
2* Булгарджа катиби (Bulgarca kȃtibi), т. е. писар на български.
229
Приходната част от регистър на касата в Търговище.

Сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, Тр 6/3, л. 1.
Разходната част от регистър на касата в Търговище.

Сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, Тр 6/3, л. 2.
Баланс на „общополезната“ каса във Варна. Сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 20, а.е. 597а.
Илмюхабер на заемополучател.
Сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 182, а.е. 1042, л. 34.
Сенед за получен заем от „общополезна“ каса.

Сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, Ф. 182, а.е. 1042, л. 35.
Общ баланс на „общополезните“ каси в Дунавския вилает.

Сигнатура: НБКМ, Ориенталски отдел, РС 58/5.
БИБЛИОГРАФИЯ
Извори
Преса
Дунав (1865 – 1877, год. І – ХІІІ).

Век (1874 – 1876, г. І – ІІІ).
Время (1865 – 1866, год. І).
Източно време (Левант Таймс) (1874 – 1877, год. І – ІV).
Напредък (1874 – 1877, год. ІХ – ХІ).
Право (1869 – 1873, год. ІV – ІІІ).
Съветник (1863 – 1870, год. І – ІІІ).
Цариградски вестник (1848 – 1862).
Сп. Ступан (1874 – 1876, год. І – ІІІ).
Салнамета
Tuna Vilayeti Salnamesi, 1285 senesi, 1 defa (1868/69 г.).

Tuna Vilayeti Salname, 1292 senesi, 8 defa (1875/76 г.).
Salname Vilayet-i Tuna, 1293 senesi, 9 defa (1876/77 г.).
Salname Vilayet-i Tuna, 1294 senesi, 10 defa (1877/78 г.).
236
Библиография 237
Регистри и други документи
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Ориенталски отдел на НБКМ, РС 58/5.

Ориенталски отдел на НБКМ, РС 58/21.
Ориенталски отдел на НБКМ, Русе: Ф. 112, а. е. 1357; РС 10/78; РС 13/148;
РС 60/13.
Ориенталски отдел на НБКМ, Ловеч: Ф. 181, а. е. 784.
Ориенталски отдел на НБКМ, Варна: Ф. 20, а. е. 597а.
Ориенталски отдел на НБКМ, Омуртаг: Ф. 182, а. е. 105, 122, 996, 1002,
1038, 1039, 1042, 1043, 1078; ОМ 2/1; ОМ 2/14; ОМ 2/21.
Ориенталски отдел на НБКМ, Търговище: Ф. 113, а. е. 562; Ф. 121, а. е.
1542; ТР 5/9; ТР 6/3, Инв. № 3755; Тл 12/11; КГ 44/4.
Ориенталски отдел на НБКМ, Мангалия: Ф. 24, а. е. 21, 41, 52, 74, 75, 79,
82 – 103.
Ориенталски отдел на НБКМ, Добрич: Ф. 22, а. е. 123, 135, 548, 753 – 828;
Тл 11/11; Тл 15/1; НПТА Вар. XIX 1/14.
Сиджили
Добрички сиджили
R 44 (22 август 1872 – 1 юли 1877 г.).
R 45 (28 март 1864 – 23 юни 1871 г.).
Русенски сиджили
R 28 (14 октомври 1863 – 6 ноември 1864 г.).
R 32 (3 март 1873 – 11 януари 1874 г.).
R 30 (24 февруари 1871 – 17 декември 1873 г.).
R 33 (3 април 1874 – 26 август 1875 г.).
R 34 (17 август 1875 – 23 юни 1877 г.).
R 31 (19 декември 1871 – 25 февруари 1873 г.).
Видински сиджил
S 343 (15 декември 1865 – 01 юни 1870 г.).
Османски архив в Истанбул
BBOA, I DH 533/36970, 1 – 4.
Спомени и документални сборници
Арнаудов, Хр. Пълно събрание на държавните закони, устави, настав-

ления и високи заповеди на Османската империя. Т. 1. Цариград, 1871.
Бакърджиева, Т. Подбрани извори за историята на град Русе и русен-
ския край (II – XIX в.). Т. 1. Русе, 1999.
Тодор Икономов. Мемоари. Подбор и редакция Тончо Жечев. С., 1973.
Обретенов, Н. Спомени за българските въстания, С., 1983.
Стоянов, З. Записки по българските въстания. Разказ на очевидци
1870 – 1876. Т. 1 – 3. „Български писател“, С., 1977.
Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна Бълга-
рия. Съставил, превел и редактирал Стр. Димитров. С., 1981.
Турски извори за българската история (ТИБИ), Т. I. С., 1959.
Турски извори за българската история (ТИБИ), Т. II. С., 1960.
Закон за новите мерки, кила и теглилки. Цариград, 1870.
Използвана научна литература
Ангелова, Д. Демографско развитие на Българското черноморско

крайбрежие през XIX век (до 1878 г.). С., 2013.
Андреев, Ст. Речник на селищни имена и названия на административ-
но-териториални единици в българските земи през XV – началото на XX
век. Второ преработено и допълнено издание. С., 2013.
Антонов, Н. По въпроса за отоманизирането на българските училища.
– В: Архив на Министерството на народната просвета. 1911, год. III, кн. IV,
22 – 64.
Атанасов, Хр. В османската периферия: общество и икономика във
Видин и околността през XVIII век. С., 2008.
Атанасов, Хр. Към подреждането на пъзела: нормираните цени във Ви-
дин, Русе и София от средата на XVII до началото на XIX век. – Историчес
ко бъдеще, 2014, 1 – 2, 3 – 52.
Бакърджиева, Т. На крачка пред времето. Държавникът реформатор
Мидхат паша (1822 – 1884). Русе: Авангард прима, 2009.
Бакърджиева, Т., Ст. Йорданов. Русе. Пространство и история (края

на XIV в. – 70-те години на XIX в.). Градоустройство. Инфраструктура.
Обекти. Русе, 2001.
Беров, Л. Движението на цените на Балканите през XVI – XIX в. и ев-
ропейската революция на цените. С., 1976.
Беров, Л. Протекционизъм в балканските страни преди Втората све-
товна война. – В: Беров, Л. (ред.) Протекционизъм и конкуренция на Бал-
каните през XX век. С., 1989, 27 – 114.
Веков, М. Метричната система в България. Метрични реформи и мет-
рологична дейност XVIII – XX век. – Дигитална библиотека по архивистика
и документалистика. http://electronic-library.org/books/Book %200057.html
Велков, А. Видове османотурски документи. Принос към османотур-
ската дипломатика. С., 1986.
Витошанска, М. Мидхат паша и българите – митове и реалност. Со-
фия: ИК „ТАНГРА ТанНакРа“, 2012.
Гандев, Хр. Зараждане на капиталистическите отношения в чифлиш-
кото стопанство на Северозападна България през XVIII в. – В: Проблеми на
Българското възраждане. С., 1976, 271 – 394.
Георгиев, М. Физическа география на България. С., 1979.
Георгиев, М. Физическа география на България. Трето основно прера-
ботено издание. С., 1991.
Градева, Р. Кадийският съд в българските земи, XV – XVIII век. – В: Бъл
гарското общество, XV – XVIII век. Ред. М. Радева. София, 1999, 162 – 204.
Градева, Р. За правните компетенции на кадийския съд през XVII
век. – ИПр, 1993, кн. 2, 98 – 120.
Градева, Р. Война и мир по Долния Дунав. Видин в края на XVII и на-
чалото на XVIII век. – В: Балканите между мира и войната XIV – XX век.
Сборник научни изследвания. С., 2002, 84 – 114.
Гълъбов, Г. За основните начала на поземлената собственост в Ос-
манската империя и специално в България под турско владичество. – ГСУ
ИФФ, 1946 – 1947, Т. 43, 1 – 92.
Даскалов, А. Какви операции са извършвали земеделските каси до
освободителната война (1864 – 1877 г.). – В: Списание на Българското
икономическо дружество, 1910, 14, кн. 9 – 10, 666 – 681.
Даскалов, А. Земеделският кредит в България. Ч. I. С., 1912.

Даскалов, Р. Българското общество 1878 – 1939. Том 1. Държава. Поли-
тика. Икономика. Гутенберг, С., 2005.
Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Бъл-
гарското училище през Възраждането. С., 1987.
Димитров, А. Опити за денационализация на българското учебно
дело през 50-те и 70-те години на XIX век и съпротивата срещу тях. – В:
Българската нация през Възраждането. С., 980, 360 – 383.
Димитров, Стр. За класовото разслоение сред селяните в Североиз-
точна България през 70-те години на XIX век. – В: Известия на Института
за история, 1960, 8, 226 – 271.
Димитров, Стр. Към демографската история на Добруджа през
XV – XVII в. – В: Известия на Българското историческо дружество, XXXV,
1983, 27 – 61.
Димитров, Стр. Султан Махмуд II и краят на еничарите. С., 1993.
Димитров, Стр. Нови данни за демографските отношения в Добруджа
през първата половина на XVI в. – Добруджа, 1997 – 99, 14 – 16, 278 – 305.
Добрева, В. Прочити и наследства: из възрожденската книжнина. С.,
2015.
Драганова, Сл. Материали за Дунавския вилает (Русенска, Силистрен-
ска, Шуменска и Тутраканска каза) през 50-те – 70-те години на XIX в. С.,
1980.
Драганова, Сл. Берковското село в навечерието на Освобождението.
С., 1985.
Драганова, Сл. Количествен анализ на овцевъдството в българските
земи под османска власт от средата на XIX в. до Освобождението. С., 1993.
Драганова, Сл. Кюстендилски регион 1864 – 1919. Етнодемографско и
социалноикономическо изследване. С., 1996.
Драганова, Сл. Селското население на Дунавския вилает. София:
Авангард прима, 2005.
Захариев, Йор. Кюстендилската котловина. София: изд. БАН, 1963.
Иванов, М. Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945 г. С.,
2012.
Иванова, Св. Данъчното облагане на населението в българските гра-
дове и формирането на неговите институции (XVII – XVIII в.). – ИДА, 1993,
65, 67 – 98.
Иванова, Св. Християнска и мюсюлманска благотворителност по

българските земи, XVI – XVIII в. (документи, участници, институции). – В:
Дарителство и взаимопомощ в българското общество (XVI – началото на
XX в.). Под ред. на Пл. Митев. С., 2003, 7 – 110.
Иванова, Св. Мюсюлманки и християнки пред кадийския съд в Руме-
лия през XVIII в.: брачни проблеми. – ИПр, 1992, кн. 10, 76 – 87.
Из историята на търговията в българските земи през XV – XIX в. Сб.
изследвания. Под ред. В. Паскалева, Сн. Панова, Л. Беров, Б. Цветкова. С.,
1978.
Икономика на България до Социалистическата революция. Под ред. на
проф. д-р Любен Беров, С., 1989.
Икономов, Н. История на поземления кредит. С., 1927.
История на България XV – XIX век. Том II. С., 1999.
История на България. Том 5: Българско възраждане XVIII – средата на
XIX. С., 1982.
История на България. Том 6: Българско възраждане 1856 – 1878. С., 1987.
История на Добруджа. Стр. Димитров, Н. Жечев, В. Тонев. Т. 3, С., 1988.
Карапетров, П. Мидхат паша и опитванието му да потурчи българ-
ските училища. – Българска сбирка, 1898, V, кн. 1, 56 – 63.
Калинов, Д. Земеделското производство и земледелскиятъ кредитъ въ
България преди и след Освобождението. – В: Периодическо списание на
Българското книжовно дружество, 1910, 71, 756 – 852.
Каракунев, Ц. Общополезните каси на Мидхат паша. – Кооперативно
дело, 1937, XI, 4, 283 – 291.
Кендерова, Ст. Османотурски документи за „Нюмуне чифлик“ (днес
„Образцов чифлик“) край Русе. – ИДА, 1980, 40, 159 – 170.
Кендерова, Ст., Д. Белчев. Към историята на първата железопътна ли-
ния в България Русе – Варна (по новоиздирени източници). – В: Жп транс-
порт, 1987, бр. 2, 41 – 43.
Кендерова, Ст. Болници за бедни и преселници в Дунавския вилает.
С., 2015.
Кираджиев, Св. Енциклопедичен географски речник на България. С.,
2013.
Константинов, Н. Лихварството. – В: Списание на Българското иконо-
мическо дружество, 1910, 14, No 3 – 4, 161 – 182.
Косев, Д. Лекции по нова българска история. С., 1951.

Маслев, Ст. Търговията между българските земи и Трансилвания през
XVI – XVII в. С., 1991.
Мизес, Ф. Човешково действие. Трактат по икономика. С., 2011.
Милетич, Н. Един документ от първото време на Танзимата. – В: Сбор-
ник за народни умотворения, наука и книжнина, XV, 1898, 357 – 389.
Митев, Пл. Франция и износът на вълна от българските земи през
XVIII в. – ГСУ-ИФ, 1986, кн. 79, 60 – 80.
Митев, Пл. Търговията на Холандия с Османската империя през XVII
и XVIII век и българските земи. – Векове, 1988, кн. 4, 50 – 55.
Мичев, Н., Ц. Михайлов, И. Вапцаров, Св. Кираджиев. Географски
речник на България. С., 1980.
Мутафчиева, В. Аграрните отношения в Османската империя през
XV – XVI в. – В: Османска социално-икономическа история (изследвания).
С., 1993, 7 – 186.
Мутафчиева, В. За ролята на вакъфа в градската икономика на Балка-
ните под турска власт (XV – XVII в.). – В: Османска социално-икономиче-
ска история (изследвания). С., 1993, 378 – 398.
Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като
част от социално-икономическата структура на Балканите под османска
власт – В: Османска социално-икономическа история (изследвания). С.,
1993, 399 – 434.
Мучинов, В. Миграционна политика на Османската империя в бъл-
гарските земи през XIX век (до 1878 г.). С., 2013.
Неновски, Н. Свободните пари. Въпроси на икономическата теория.
С., 2001.
Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С., 1983.
Палазов, Ил. Общополезните каси на Мидхат паша. – Списание на Съ-
юза на популярните банки, 1941, год. XX, кн. 8, 345 – 350.
Паларе, М. Балканските икономики 1800 – 1914: еволюция без разви-
тие. София: изд. Апострофи, 2005.
Пандов, Д. М. Занаятчийскиятъ кредитъ въ България. История и за-
конодателство – днешна организация – теория и практика. С., 1939.
Панова, Сн. Българските търговци през XVII век. С., 1980.
Панова, Сн. Монетите в търговията между Виена и Константинопол

през XVIII в. – ИПр, 1991, 47, кн. 10, 3 – 20.
Паскалева, В. Средна Европа и земите по Долния Дунав през
XVIII – XIX в.: социалноикономически аспекти. С., 1986.
Пенчев, П. Полемично за икономическите последици от Руско-турска-
та освободителна война (1877 – 1878г.). – ИПр, 2008, кн. 3 – 4, 49 – 74.
Пенчев, П. Как се наливаха основите: към ранната история на българ-
ската корупция (1879 – 1912 г.). С., 2011.
Пенчев, П. Стопанско развитие на българските земи през епохата на
Възраждането. – В: Костов, Ев., М. Димитров, Л. Велева, П. Пенчев, П.
Стоянов. Материали за самоподготовка по стопанска история. С., 2012,
223 – 248.
Плетньов, Г. Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает. В.
Търново, 1994.
Попов, К. Стопанска България през 1911 год. Статистически изследва-
ния. С., 1916.
Първев, И. Балканите между две империи. Хабсбургската империя и
Османската държава (1693 – 1739). С., 1997.
Първева, Ст. Земята и хората през XVII – първите десетилетия на XVIII
век. Овладяване и организация на аграрното и социалното пространство в
Централните и Южните Балкани под османска власт. С., 2011.
Първева, Ст. За вакъфите в Североизточна Тракия през първата поло-
вина на XVIII век. – ИПр, 1992, 5, 44 – 54.
Радушев, Евг. Аграрните институции в Османската империя през
XVII–XVIII в. С., 1995.
Русев, И. Зараждане и еволюция на модерното търговско право –
Франция, Европа, Османската империя и българите. – Счетоводна поли-
тика, 2008, 9 – 10, 29 – 47.
Русев, Ив. Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през
Възраждането. В. Търново: Фабер, 1996.
Сведения по задълженията на земеделците към лихварите. Издание на
централното управление на земледелските каси. С., 1901.
Свещеният Коран. Превод на български език на Цветан Теофанов.
Стоянов, З. Записки по българските въстания. Разказ на очевидци
1870 – 1876. Т. 1 – 3. София: Български писател, 1977.
Стоянов, З. Земледелческият ни кредит и земледелческите каси. – В:

Списание на Българското икономическо дружество, 1899, 3, No 7, 295 – 303;
No 10, 432 – 440; 1900, 4, No 8 – 9, 580 – 597.
Събев, Ор. Първото османско пътешествие в света на печатната книга
(1726 – 1746) Нов поглед. С., 2004.
Събев, Ор. Робърт колеж и българите. София: Изток-Запад, 2015.
Талеб, Н. Черният лебед. Въздействието на слабовероятното в живота
и на пазара. С., 2011.
Ташев, Т. Животът на летописеца. Част 1: Джендо. Пловдив, 1984.
Тафрова, М. Танзиматът, вилаетската реформа и българите. Админис
трацията на Дунавския вилает (1864 – 1876). С., 2010.
Теплов, В. Материалы для статистики Болгарiи, Тракiи и Македонiи.
С.-Петербург, 1877.
Тодоров, Д. Насърчаваната индустрия и индустриалната политика
в България. Исторически поглед. Днешно състояние. Бъдещи посоки. С.,
1933 (Отпечатък от Стопанска мисъл, 1933, № 4).
Тодоров, Н. Предговор. – В: Турски извори за българската история. С.,
1977, Т. VI.
Тодоров, Н. Балканският град XV – XIX век. Социално-икономическо
и демографско развитие. С., 1972.
Тодорова, М. Балканското семейство. Историческа демография на
българското общество през османския период. С., 2002.
Тодорова, М. „Общополезните каси“ на Мидхат паша. – ИПр, XXVIII,
1972, кн. 5, 56 – 76.
Тодорова, О. Жените в София през 70-те години на XVII век (по данни
от един регистър с наследствени описи). – ИПр, 1996, 52, кн. 3, 3 – 40.
Тойби, А. Изследване на историята. Т. 1. Възникване и развитие на ци-
вилизациите. С., 1995.
Тонев, В. Добруджа през Възраждането (културен живот, църковно-
национални борби, революционни движения). Варна: Държавно издател-
ство, 1973.
Топузов, Ив. Към въпроса за началото на земеделското образование в
България. – Селскостопанска наука, 1968, кн. 3, 57 – 67.
Фадеева, Ир. Мидхат-Паша: жизнь и деятельность. М., 1977.
Христов, Ст. Лихварството в Берковска околия. – В: Списание на Бъл-

гарското икономическо дружество, 4, 1900, No 1, 47 – 56.
Чакъров, Н. Борбата на нашия народ срещу опитите за превръщане на
българските предосвобожденски училища в оръдия на султанската власт.
– В: Известия на Института по педагогика, 1954, кн. IV, 33 – 63.
Чилингиров, Ст. Мидхат паша и земеделските каси. С предговор от
Ст. Фетваджиев, С., 1942.
Цанков, Ал. Нашата индустриална политика. – В: Списание на Българ-
ското икономическо дружество, 1909, 13, № 1, 1 – 26.
Цветкова, Б. Откупната система (илтизам) в Османската империя
през XV – XVIII в. – В: Известия на Института по правни науки при БАН,
1960, Т. 11, кн. 2, 195 – 223.
Щерионов, Щ. Демографско развитие на българските земи през Въз-
раждането. В. Търново: Фабер, 2012.
Щерионов, Щ. Изследването на историческата демография на Бълга-
рия – състояние и перспективи. – В: Население. Научно-популярно списа-
ние на Института по демография, бр. 1 – 2, 2013, 218 – 266.
Юбилейна книга на Българската земеделска банка. 1864 – 1879 – 1904 –
1928. Принос към Българското народно съкровище. София: Държавна пе-
чатница, 1931.
Янева, Св. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система
на Османската империя. Към историята на българския делови и социален
елит през XIX в. С., 2011.
Янчулев, Б. Върху организацията на земеделския кредит в България.
– В: Списание на Българското икономическо дружество, 1937, год. XXXVI,
кн. 5 – 6, 265 – 293.
Akgün, S. Midhat Paşa’nın Kurduğu Memleket Sandıkları: Ziraat Banka-
sı’nın Kökeni. – In: Uluslararası Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar,
Edirne, 8 – 10 Mayıs 1984, Ankara, 1986, 185 – 211.
Akhan, F. Midhad paşa ve Ziraat bankası. – In: Uluslararası Midhat Paşa Se-
mineri. Bildiriler ve Tartışmalar, Edirne, 8 – 10 Mayıs 1984, Ankara, 1986, 9 – 11.
Al, H. Osmanlı Bankacılığı Üzerine Bir Kaynak Taraması. Türkiye Araştır-
maları Literatür Dergisi, 2003, Cilt 1, Sayı 1, 171 – 188.
Aral, N. Z. 1863 Yılı ve Etrafında Devletin Kredi ve Bankacılık Siyaseti. 100
Yıllık Teşkilatlı Zirai Kredi, T.C. Ziraat Bankası Yay. Ankara 1963.
Atanasov, H. Property trends among the urban population of Rumelia in

the 18th century as indicated by inheritance inventories from Russe, Sofia and Vi-
din – a first glance. – Bulgarian Historical Review, 2013, Vol. 41, Issue 3/4, 33 – 59.
Atasagun, S. Y. Türkiye Cümhuriyeti Ziraat Bankası (1888 – 1939). İstanbul,
1939.
Barkan, Ö. L. Mülk Topraklar Ve Sultanların Temlik Hakkı. Türkiye’de
Toprak Meselesi Toplu Eserler I, İstanbul, 1980, 231 – 247.
Başlangıçtan Zamanımıza Kadar Türkiye Tarihi. Cilt 11. İstanbul, 1967.
Bayur, K. B. Ziraat Bankasının Kuruluşu Üzerine. Belgelerle Türk Tarihi
Dergisi, 1986, 22, 51 – 53.
Behar, C. The Population of the Ottoman Empire and Turkey, 1500 – 1927.
State Institute of Statistics, Ankara, 1996.
Bernholz, P. Government bantruptcy of Balkans nations and their conse-
quences for money and inflation before 1914: a comparative analysis. Working
paper, Bank of Greece, SEEMHN, June, 2008, 74.
Conflicting Loyalties in the Balkans: The Great Powers, the Ottoman Em-
pire and Nation-building. Ed. By. Hannes Grandits, Robert Pichler, Nathalie
Clayer. 2011.
Çağatay, N. Ribā and Interest Concept and Banking in the Ottoman Empire.
– Studia Islamica, 1970, No. 32, 53 – 68.
Çelik. M. Tanzimat in the Balkans: Midhat Pasha’s Governorship in the
Danube Province (Tuna Vilayeti), 1864 – 1868. Master Thesis. Ankara, 2007.
Çızakça, M. Cash Waqfs of Bursa, 1555 – 1823. – Journal of the Economic
and Social History of the Orient, 1995, Vol. 38, 313 – 354.
Çızakça, M. A History of Philantropic Foundations: The Islamic Worlds
from The Seventh Century to the Present. Eight Draft.
Davison, R. H. Reform in the Ottoman Empire, 1856 – 1876. Princeton, N.J.,
1963.
Devereux, R. The First Ottoman Constitutional Period: A Study of the Mid-
hat Constitution and Parliament. The Johns Hopkins University Press. 1963.
Dobreva, M. Circassian Colonization in the Danube Vilayet and Social
Integration (Preliminary Notes). – OTAM, 2013, 33, 1 – 30.
Dobreva, M. The Circassians in the kaza of Lom and of Belogradçik.
Unpublished paper, 1 – 24.
Doğru, H. XIII. ve XIX. Yüzyıllar Arasında Rumeli’de Sağ Kolun Siyasi,

Sosyal, Ekonomik Görüntüsü ve Kozluca Kazası, Eskişehir, 2000.
Ermiş, F. A History of Ottoman Economic Thought. Developments Before
the Nineteenth Century. Routledge, 2014.
Gelvin, J. L. The Modern Middle East: A History. Oxford University Press.
2008.
Gerschenkron, Al. Economic Backwardness in Historical Perspective, A
Book оf Essays. Cambridge, Massachusetts: Belknap Press of Harvard University
Press, 1962.
Gilbar, G. The Qadi, the Big Merchant and Forbidden Interst (ribā). – British
Journal of Middle Eastern Studies. 2012, Vol. 39, No. 1, 115 – 136.
Gnjatović, D. Farming Crediting Cooperatives: The Earliest Institutions for
Financing Agricultural Development in Serbia. – Bankarstvo, 2010, 3 – 4, 14 – 35.
Gnjatović, D. Agricultural Loans Under The Jurisdiction of Serbian Laws at
the Time of Creation of the Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes. – Bankarstvo,
2010, 5 – 6, 10 – 24.
Gnjatović, D. The Second Task of the Privileged Agrarian Bank: Crediting of
Agrarian Cooperative Farming. – Bankarstvo, 2011, 5 – 6, 10 – 29.
Gnjatović, D. Privileged Agrarian Bank – А Contribution to the History of
Agricultural Credit in Serbia 1836 – 1947. 2014.
Guinnane, Т. Delegated Monitors, Large And Small: The Development
of Germany’s Banking System, 1800 – 1914. Economic Growth Center – Yale
University. Center Discussion Paper Nо. 835, 2001, 1 – 87. Статията е онлайн
достъпна: http://papers.ssrn.com/abstract=284150.
Güran, T. Osmanlı Imparatorluğu′nda Zirai Kredi Politikasının Gelişmesi,
1840 – 1910. – In: Uluslararasi Midhat Paşa Semineri. Bildiriler ve Tartışmalar,
Edirne, 8 – 10 Mayis 1984, Ankara, 1886, 95 – 126.
Güran, T. Zirai Politika ve Ziraatte Gelişmeler, 1839 – 1876. – In: 150. Yılında
Tanzimat. (Red. Hakkı Dursun Yıldız), Ankara, 1992, 219 – 233.
Güran, T. Tanzimat Döneminde Tarım Politikası. – In: Halil Inalcık, Meh-
met Seyitdanlıoğlu (Edidörler). Tanzimat Değişim Sürecinde Osmanlı Impara-
torluğu. Türkiye Iş Bankası. Kültür Yayınları. 2012, 775 – 784.
Haslindar, I. Cash Waqf: An Innovative Instrument for Economic Devel-

opment. – International Review of Social Sciences and Humanities, 2013, Vol. 6,
No. 1, 1 – 7.
Hazar, N. T.C. Ziraat Bankası (1863 – 1983). Ziraat Bankası Yayını, Ankara
1986.
Homer, S., R. Sylla. A History of Interest Rates. Fourth Edition, Wiley, 2005.
İlter, S. Ş. Ziraat Bankası Dün-Bugün. Başnur Matbaası, Ankara, 1952.
Inalcik, H. Capital Formation in the Ottoman Empire. – The Journal of Eco-
nomic History. 1969, Vol. 29, Issue 01, 97 – 140.
Interest in Islamic Economy-Understanding Riba. Ed. by A. Thomas, Taylor
& Francis e-Library, 2006.
Islamic Banking and Finance in the European Union. A Challenge. Ed. by
F. M. Khan and M. Porzio. Edward Elgar Publishing Limited, UK, 2010.
Issawi, Ch. Economic History ot Turkey 1800 – 1910. University of Chicago,
1980.
Jennings, R. Loans and Credit in Early 17th Century Ottoman Judicial Re-
cords: The Sharia Court of Anatolian Kayseri. – Journal of the Economic and
Social History of the Orient, Dec. 1973, Vol. 16, No. 2/3, 168 – 216.
Karpat, K. Ottoman population 1830 – 1914. Demographic and Social Char-
acteristics. The University of Wisconsin Press. 1985.
Keynes, J. M. Some Economic Consequences of a Declining Population. –
Eugenics Review, 1937, Vol. 29, No 1, 13 – 17.
Kiyotaki, K. Ottoman State Finance: A Study of Fiscal Deficits and Internal
Debt in 1859 – 63. Working Paper No. 90/05. Department of Economic History,
London School of Economics, April 2005.
Khan, A. M. Islamic Economics and Finance: a Glossary, Taylor & Francis
e-Library, 2005.
Kuran, T. Islam and Mammon, the Economic Predicaments of Islamism,
Princeton New Jersey: Princeton University Press, 2004.
Malthus, Th. An Essay on the Principle of Population. Printed for J. Johnson,
in St. Paul’s Church-Yard, London, 1798.
Mandaville, E. Usurious Piety: The Cash Waqf Controversy in the Ottoman
Empire. – International Journal of Middle East Studies, Aug., 1979, Vol. 10, No.
3, 289 – 308.
Marcus, A. Men, Women and Property: Dealers in Real Estate in 18th Cen-
tury Aleppo. – Journal of the Economic and Social History of the Orient, 1983,
Vol. 26, 2, 137 – 163.
Meadows, D., D. Meadows, J. Randers, W. III. Behrens. The Limits to
Growth. New York: University Books, 1972.
Meadows, D., W. III. Behrens, D. Meadows, R. Naill, J. Randers, E. Zahn.
Dynamics of Growth in a Finite World. Cambridge: Wright-Allen Press, 1974.
Nenovsky, N., P. Penchev. Reconstructing Eclecticism: Bulgarian Economic
Thought in the Ettoman Empire in the Nineteenth Century. History of Political
Economy. 2015, 47:4, 631 – 664.
Nenovsky, N., P. Penchev. Money without a State: Currencies of the Ortho-
dox Christians in the Balkan Provinces of the Ottoman Empire (17th – 19th centu-
ries). – The Review of Austrian Economics, 2014, Vol. 27, № 2, 33 – 51.
Nomani F., A. Rahnema. Islamic Economic Systems. London, 1994.
Osmanlı Devleti Tarihi, 2 Cilt, Istanbul, 1999.
Ottoman Financial Statistics, Budgets, 1841 – 1918. Ankara: State Institute of
Statistics, 2003.
Ozekicioglu, S., H. Ozekicioglu. First Borrowing Period at Ottoman Em-
pire (1854 – 1876): Budget Policies and Consequences. – Business and Economic
Horizons, October 2010, Volume 3, Issue 3, 28 – 46.
Pamuk, Ş. A Monetary History of the Ottoman Empire. Cambridge Univer-
sity Press, 2000.
Pamuk, Ş. Prices in The Ottoman Empire, 1469 – 1914. – International Jour-
nal of Middle East Studies, 2004, 36, 451 – 468.
Pamuk, Ş. From Debasement to External Borrowing: Changing Forms of
Deficit Finance in the Ottoman Empire, 1750 – 1914. – In: Monetary and Fiscal
Policies in South-East Europe. – Historical and Comparative Perspective. Ed. by
Roumen Avramov and Şevket Pamuk, Sofia, 2006, 7 – 22.
Pamuk, Ş. Economic Growth in Southeastern Europe and Eastern Mediter-
ranean, 1820 – 1914. – Economic Alternatives, Issue 3, 2016, 249 – 264.
Pamuk, Ş. Osmanlı-Türkiye Iktisadi Tarihi – 1500 – 1914 (yil), Istanbul, 1988.
Penchev, P. Defining Economic Nationalism on the Basis of 19th Century
Bulgarian Economic Nationalism. History of Economic Ideas, 2016, 1 (Forth-
coming).
Petrov, M. Tanzimat for the countryside: Midhat paşa and the Vilayet of
Danube, 1864 – 1868. 2006. Unpublished dissertation.
Prinz, М. German Rural Cooperatives, Friedrich-Wilhelm Raiffeisen and
the Organization of Trust 1850 – 1914. Paper delivered to the XIII IEHA Con-
gress Buenos Aires, July 2002, 1 – 28.
Quataert, D. The Ottoman Empire, 1700 – 1922. Second Edition. Cambridge.
2005.
Rahman A. Y. The Art of Islamic Finance and Banking: Tools and Tech-
niques for Community-Based Banking, John Wiley&Sons, Inc., Hoboken, New
Jersey, 2010.
Saygili, A. Impacts of Wrong Financial Decisions on Collapse of an Empire:
The Ottoman Case. – African Journal of Business Management, April 2009, Vol. 3
(4), 151 – 159.
Shaw, St. Between Old and New: The Ottoman Empire under Sultan Selim
III, 1879 – 1807. Harvard University Press. 1971.
Siddiqi, N. M. Issues in Islamic Banking-Selected Papers. The Islamic Foun-
dation, UK, 1983.
Şentürk, H. Osmanlı Devleti’nde Bulgar Meselesi, (1850 – 1875). Ankara,
Türk Tarih Kurumu Basımevi, 1992.
The Life of Midhat Pasga. A Record of His Services, Political Reforms, Ban-
ishment, and Judicial Murder. Derived From Private Documents and Reminis-
cences. By His Son Ali Haydar Midhat Bey. London, John Murray, Albemarle
Street, W. 1903.
Todorov, N. The Balkan Town in the Second Half of the 19th century. –
Etudes Balkaniques, 2, 1969, 31 – 50.
Toraman, C., B. Tuncsiper. Cash Awqaf in the Ottomans as Philanthropic
Foundations and Their Accounting Practices. Working paper, 1 – 19.
Tripp, Ch. Islam and the Moral Economy – The Challenge of Capitalism,
Cambridge University Press, UK, 2006.
Visser, H. Islamic Finance Principles and Practice. Edward Elgar Publishing
Limited, UK, 2009.
Wallerstein, I. The Ottoman Empire and the Capitalist World-Economy: Some
Questions for Research. – In: Social and Economic History of Turkey (1071 – 1920).
Ed. Osman Okyar, Halil Inalcık, Ankara, 1980, 117 – 122.
Yüzgün, A. „Ziraat Bankası“. – In: Tanzimat’tan Cumhuriyet’e Türkiye An-

siklopedisi, Cilt 3, İletişim Yayınları, İstanbul 1985.
Zeren, B. 19 Yüzyılda Varna Sancağı’na Bağlı Hacıoğlu-Pazarcık Kazası’nın
Sosyo-Ekonomik Yapısı (1866 – 1874). Unpublished Master Thesis.
РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО КРЕДИТИРАНЕ В ДУНАВСКИЯ ВИЛАЕТ:
„ОБЩОПОЛЕЗНИТЕ“ КАСИ ПРЕЗ 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
(На базата на непубликувани информационни източници)
•
Научен редактор: доц. д.и.н. Пенчо Пенчев
•
Коректор: Милена Йовчева
•
Формат: 70 х 100 / 16
Печатни коли: 15,75
•
Предпечат и печат:
ФАБЕР
В. Търново, п.к. 241
(062) 600 650; www.faber-bg.com
ISBN 978-619-00-0560-5

Atanasov, Hr. Development of agricultural credit in the Danube Vilayet: The agricultural cooperative funds in the 60s and 70s of the 19th century (based on unpublished information sources). ISBN 978-619-00-0560-5, Sofia, 2017, p. 252. (in Bulgarian)

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Atanasov, Hr. Development of agricultural credit in the Danube Vilayet: The agricultural cooperative funds in the 60s and 70s of the 19th century (based on unpublished information sources). ISBN 978-619-00-0560-5, Sofia, 2017, p. 252. (in Bulgarian)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО

КРЕДИТИРАНЕ В ДУНАВСКИЯ ВИЛАЕТ:

Научен редактор: доц. д.и.н. Пенчо Пенчев

(На базата на непубликувани информационни източници)

Сама по себе си темата за „общополезните“ каси не следва да е обект на

1 Тойби, А. Изследване на историята. Т. 1. Възникване и развитие на цивилизациите.

С., 1995, 25 – 29.

научността и правомерността на различни термини: „турско робство“, „османско влади-

общества (тук се имат предвид и подвластните балкански народности) и

Constitution and Parliament. The Johns Hopkins University Press. 1963.

Изток-Запад, 2015, 35 – 90.

призовава да се купуват стоки, местно производство, а не внос от западните фаб­рики.

обнародва и нарочен търговски закон в средата на XIX век8, който по-сетне

ки заповеди на Османската империя. Т. 1. Цариград, 1871, 127 – 224.

ско право – Франция, Европа, Османската империя и българите. – Счетоводна полити-

XV – XVI в. – В: Османска социално-икономическа история (изследвания). С., 1993, 7 – 62.

развитието на капитализма в османското село. Налице са и други обек-

dle East Stududies. 2004, 36, p. 455, 459.

увеличена данъчна тежест, което следва да има за резултат оскъпяване на

University of Chicago, 1980, 340 – 341.

Понеже изследването ще се базира на публикувани и непубликувани

21 За преизчислението на дни, месеци и години се използва сайтът на Турското ис-

торическо дружество, където онлайн е достъпна и съответната програма за конверти-

На второ място, набива се на очи, че като цяло османските власти не

взето, тук отразявам вече постигнатото от други изследователи. В случая

Най-трудно е да благодариш на всички, без неволно да пренебрегнеш

Танзиматът и земеделието – правителството,

ство на Северозападна България през XVIII в. – В: Проблеми на Българското възраждане.

Доста категорично твърдение, което обаче лесно може да бъде потвър-

чител тук използвам езика. „Дунав“ e възрожденски и османски вестник, доколкото се

Пак в „Дунав“ четем: Благосъстоянието на человеческия род зависи от

7 Дунав, VI, 555, 3 март 1871 г.

нето спрямо Европа е видяно и осмислено. Започват да се търсят и начини

12 Реалните статистически данни също говорят за голямо „закъснение“. Това впрочем

не е слабост само на османското, а е характеристика на балканското селско стопанство

за това трябува по-напред да търсим средствата, които могат да решат

пейска Турция, и особено в големия Софийски санджак, който е съществено

тежестта върху селските стопанства22. Това е един от проблемите, които

22 Тази теза, за неудачността на османската данъчна система да способства за раз-

Освен теорията реалните данни също потвърждават, че земеделието

Таблица № 1. Общият обем постъпления в османската хазна и сумата

Година Приходи Десятък Процент от прихода

24 Quataert, D. The Ottoman Empire, 1700 – 1922. Second Edition. Cambridge. 2005,

Institute of Statistics, 2003.

Очевидно земеделието генерира голяма част от приходите в османския

26 Дунав, XI, 971, 14 май 1875 г.

посочва взаимната обусловеност между броя на населението и икономиката, макар и ня-

дат по-следващите данни и анализи. Не мисля тук да правя изключение.

Таблица № 2. Населението на европейската част на Османската империя

Година Брой на населението (хил.)

Очевидно през целия XVIII век има тенденция за увеличение на насе-

си на работа за достигането до тези цифри.

също оказва натиск за повишаването на цените на тази продукция. Това от

за въсползуванието от земята и да се улесни развитието на земледелието

38 Дунав, V, 470, 26 апр. 1870 г.

един вид „пълен собственик“ на обработваните от него земи: Гълъбов, Г. За основните

меделците от нейното обработване ми се струва подценен от българската османистика.

като наемател (кираджи) на тези земи44. Тези постулати обаче постепенно

Виж и: ТИБИ. Т. 1. С., 1959, с. 111; Милкова, Ф. Поземлената собственост в българските

със знания и опит, които да извършат самото събиране на данъци, и по-

Освен чрез косвени мерки, които да посъбудят земеделското произ-

Лихва, лихварство и кредитни институции

икономическата теория. С., 2001, 34 – 37.

срещу кредиторите. За него кредиторите са богати безделници, а заемополучателите –

призовава да се купуват стоки, местно производство, а не внос от западните фабрики.