Professional Documents
Culture Documents
Dverite Na Ada
Dverite Na Ada
| Пол Дохърти
| Дверите на ада
D>
Посвещавам тази книга на Сара и Лора Мъри, любимите ми ученички от
Католическа гимназия Тринити, Уудфорд Грийн, Есекс
D$
# МАКЕДОНСКИЯТ ДВОР
# ПЕРСИЙСКИ ДВОР
# ДВОРЪТ НА ХАЛИКАРНАС
> ПРЕДГОВОР
През 336 г. пр. Хр. Филип Македонски загива в зенита на славата си, убит
от бивш любовник, точно когато трябва да получи признанието на завладените от
него държави. В Гърция и Персия цари радост — нарастващото превъзходство на
македонското царство ще бъде обуздано. Подозрението за убийството на Филип пада
веднага върху жена му, известната с интригите си Олимпиада, царицата-вещица, и
върху единствения им син, младият Александър. Враговете на македонците тайно
предвкусват една възможна гражданска война, която ще унищожи Александър и майка
му и ще сложи край на заплахата за гръцките държави, както и за разрастващата се
персийска империя на Дарий III, Скоро Александър им доказва, че грешат. Съвършен
актьор, хитър политик, безмилостен боец и блестящ военачалник, за две години той
смазва всяка съпротива в държавата, побеждава дивите племена от север и е обявен
за върховен военачалник на Гърция. Той става предводител на новия поход срещу
Персия, за да отмъсти за нападенията на Кир Велики и неговите наследници срещу
Гърция столетие по-рано.
С пълното унищожение на великия град Тива, родния град на Едип, Александър
показва, че няма да търпи съпротива. После се отправя на изток. Обявява, че е
готов да отмъсти за нещастията на гърците. Дълбоко в себе си той иска да
задоволи жаждата си за завоевания, да стигне края на света, да докаже, че е по-
велик воин от Филип, да спечели благословията на боговете, както и да потвърди
разпространяваните от майка му слухове, че е заченат от бог.
През пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър събира войските си в Сестос,
докато зад проливите Дарий III, неговият „пазител на тайните“ Митра и
военачалниците му планират пълното унищожение на самозабравилия се македонски
цар. Но Александър е готов да се сражава срещу всички. Той прекосява морето,
стъпва в Азия и разбива персийската армия при Граник. После поема на юг,
завземайки важни градове като Ефес, но най-важната му цел е Халикарнас
(съвременен Бодрум), голям град с просторно пристанище на Егейско море.
Александър иска да завземе Халикарнас не само заради стратегическото му
значение или за да демонстрира уменията си на „Велик обсадител на градове“.
Халикарнас има връзка с мрачното му минало, със сложните му взаимоотношения с
баща му Филип. Враговете на Александър знаят, че Халикарнас ще привлече
македонеца и се надяват, че армията му ще бъде разбита пред непревземаемите
стени. Тримата пълководци — старият враг на Александър Мемнон Родоски, персиецът
Оронтобат и гръцкият отстъпник Ефиалт смятат, че този път ще успеят да хванат в
капан „Македонския вълк“ и да унищожат мечтите на завоевателя. Халикарнас е
укрепен, капанът подготвен и Александър повежда войските си към една от най-
драматичните битки в историята на античността…
Забележка: Тайният код, използван тук, е този на Полибий, описан в глава X
от неговите „Истории“ (виж бележките на автора в края на книгата)
> ПРОЛОГ
E>
„Мемнон вече бил назначен от Дарий за наместник на Долна Азия и командир
на цялата флота“.
@ Ариан, „Походите на Александър“, Книга 1, глава 20
E$
> ЕПИЛОГ
E>
„Мемнон… събрал командирите си… обсъдили положението и решили да се
изтеглят от града.“
@ Диодор Сикул, „Историческа библиотека“, Книга 17, Глава 27
E$
Клането във Вилата на Кибела започна малко след зазоряване. Първи загинаха
готвачите и прислужниците. Едно момиче, което вадеше вода от кладенеца, чу
странен звук и се огледа ужасено: маскирана фигура с мантия и качулка стоеше на
портика със зареден лък. То пусна въжето и побягна, но стрелата го прониза в
гърлото. Тялото му падна върху калдъръма, ръцете му леко потрепнаха, после
замряха, докато кръвта му попиваше в прахта. Готвачите и прислужниците, общо
четирима на брой, бяха още сънени, прозяваха се и се протягаха, докато палеха
огъня и се подготвяха за ежедневните си задължения. Радваха се, че сега във
вилата има по-малко хора, които да обслужват. Убиецът беше бърз като ястреб. За
миг вратата се отвори и през нея нахлу сивата предизгревна светлина, в следващия
миг на фона й застана стрелецът, който изстреля две стрели, преди останалите
живи да разберат какво ги очаква. Пекарят умря, докато посягаше към сатъра. Един
млад прислужник понечи да избяга през задната врата, но една стрела го прикова
към нея. Убиецът се огледа, зад маската очите му просветнаха доволно. Преди да
преброи оставащите стрели в добре натъпкания си колчан, той провери дали всички
са мъртви. После прекоси стаята, отпи вино от една кана и изля остатъка върху
тлеещата жарава.
Херол беше в стаята си, коленичил върху една възглавница с разперени ръце,
впил поглед в своята богиня-змия. Трудно му беше да се моли. От все сърце му се
искаше да беше останал в двора на царица Ада. Какво общо имаше той с някакъв
загадъчен ръкопис, който не можеше да бъде разгадан? Или с тези поганни писари,
чиито тихи разговори бяха толкова трудни за подслушване? Задачата му беше да ги
шпионира, но със съжаление трябваше да признае, че не се беше справил. Беше
действал нескопосно. Онзи наблюдателен лекар, следван непрестанно от
червенокосата кучка; бързо беше разбрал, че е влизал в стаята на Памен и е взел
дисагите му. Добре де, въздъхна Херол, но той беше отишъл с войската. Може би
никога нямаше да се върне. Може би всички македонци щяха да бъдат избити и Херол
щеше да се върне към скучния си, но спокоен живот в мрачните зали и коридори на
Алинде.
Дочу шум в коридора и се зачуди кой ли е станал толкова рано. Един от
прислужниците беше изпратен рано сутринта до македонския лагер. Носеха се
слухове, че македонците са победили, че защитниците на Халикарнас се опитали да
пробият обсадата, но били отблъснати. Писарите бяха много натъжени от тази вест.
Те не бяха успели да разгадаят ръкописа на Питий, а сега вече никой нямаше да
има нужда от усилията им. Солан направо беше бесен: подозираше, че лекарят е
научил тайните на Памен и вече ги е изпреварил с разчитането на ръкописа на
Питий. Бес също изглеждаше разочарован и натъжен. Сарпедон само се беше изсмял.
Наемникът бързаше да напусне вилата и да се включи в плячкосването, когато
македонците влязат в града.
В коридора отново се чу проскърцване. Раздразнен, Херол се изправи и
отвори вратата. Стрелата го улучи в гърдите и го отпрати назад. Убиецът бързо
влезе в стаята, затвори вратата след себе си с ритник и се наведе над жертвата
си. Херол вдигна очи, докато се опитваше да си поеме дъх и да разбере защо така
ужасно го болят гърдите и вратът, какво е това внезапно нападение и кръвта,
която го давеше. Очите, които го наблюдаваха, сякаш искаха да уловят последната
искрица живот. Той потръпна и замря.
Убиецът се промъкна надолу по стълбите и влезе в залата за пиршества,
където двамата македонски войници се бяха справили добре с каните вино, дадени
им предишната вечер и още спяха пиянски, сън. Той извади камата си и бързо
преряза гърлата им. Движенията му бяха точни, като на селянин, който коли агне —
ножът бързо премина през кожата, трахеята и артерията, от която бликна кръв.
Мъжете потръпнаха в смъртна агония. Убиецът изчака, докато телата им застинаха.
— Има ли някой вътре?
Той се усмихна зад маската при звука на разтревожения глас на Солан.
— Има ли някой вътре? Стража! Защо е толкова тихо тук?
Убиецът излезе от залата. Солан стоеше в края на коридора с гръб към него.
Той зареди лъка си и замря. Писарят го чу и се обърна, но беше твърде късно.
Стрелата го улучи в гърдите и го блъсна в стената, преди да се свлече на земята.
Убиецът приближи и погледна замръзналото от изненада лице на стареца. Подритна
трупа и се обърна към вратата. Слънцето се издигаше. Беше направил всичко по
силите си.
@ Пол К. Дохърти
КРАЙ
I>
© 2003 Пол Дохърти
© Мариана Димитрова, превод от английски
Paul C. Doherty
The Gates of Hell, 2003