Рицарите през Средновековието

Поява на рицарството
Рицарството за първи път се
появява преди около 1000
година в Западна Европа. За
да добие характерната си
същност и облик то
преминава през много фази,
които еволюират и се
променят с течение на
годините. Рицарството
просъществува около два
века, като дейността му ясно
се очертава и изявява в
походите на рицарите,
наречени “кръстоносни”.
Техен организатор е
католическата църква, която
придава на тези походи
характер на религиозни
войни.
 Обучение на рицарите
За рицарите единствените достойни занимания били
войната, ловът и турнирите. Обучението на
момчетата за рицари започвало на седемгодишна
възраст, когато те ставали пажове в замъка на някой
рицар. На четиринадесет години вече били
оръженосци, помагали на своя господар да облече
доспехите си и го придружавали в битката. Ако се
справяли добре с тези задължения, след време
оръженосците били посвещавани в рицарско звание.
Рицарите демонстрирали своите бойни умения по
време на тържествени борби с копия, наречени
турнири, като повечето от тях носели шал или
ръкавица от дамата на сърцето си, за да докажат, че
се бият в нейна чест.
Ритуал за посвещение на рицарите

Още във времената на Тацит връчването на оръжие на младия

германец, в присъствието на народното събрание, означавало
признание на неговото пълнолетие. Оръжието връчвал или
някой от вождовете, или бащата, или роднина на юношата.
Дълго време всеки можел да стане рицар. Посвещаването най-
често се извършвало през големите църковни празници . Всеки
рицар е можел да се посвещава в рицарство, но най- често това
са правели роднините на кандидат рицаря. Между IX и XII век
германският обичай на връчване на оръжие съдържал само
обредите за поставяне на златни шпори, поставяне на броня и
каска, изкъпване преди обличането. Към края на обреда
рицарят скача на коня, без да се докосва до стремето, язди в
галоп и с копие прорязва манекени, поставени на стълбове.
 Доспехите на рицарите
Основен принцип на рицарите е обличането им в железни
доспехи. С течение на времето дори облеклото им се променя и
подобрява. Пример за това е, че шлемовете стават
цилиндрични и включват цялата глава, като се оставят отвори
само за очите. Под шлема се поставя ризница изработена от
желязо, която покрива цялото тяло. Следват железни ръкави,
както и железни наколенници и приспособления за лактите. За
защита се ползва щитът, върху който благородниците нанасят и
родовия си знак. Оръжията, използвани от кавалерията, са
предимно мушкащи и режещи. Основно бойно средство остава
копието, допълнено от меч и понякога кинжал. Впоследствие и
конят се покрива с желязо и скъпи платове, а на плата също се
изобразява гербът на рицаря.
 Рицарски романи
Романите се появяват през XIIв. И
придобиват огромна популярност
в следващите два века.Те са
дело на дворцови писатели,
клирици на самите аристократи и
служат за развлечение и
възпитание на
благородническото
съсловие.Често авторите остават
анонимни или пък един и същ
роман е продължаван от няколко
души.Рицарската етика включва
на първо място храброст, сила,
чувство за чест и достойнство,
воинска доблест. Но също така и
изящно и почитателно поведение
спрямо дамите. Цялото това
съчетание от груба мъжка сила с
невероятна нежност и
загриженост за любимата жена
прави рицарските романи
неустоими за всяка романтична
натура.
Романите на Артуровия цикъл
Крал Артур, за чийто реален живот нищо не знаем, има
многовековен литературен живот, поддържан и
допълван с нови и нови преживявания от десетки
именни и безименни автори. Разказите за него са
разпространявани из цяла Европа и всяка среда
изразява чрез тях своите надежди, страхове, идеали.
Сюжетът на Артуровия цикъл се разделя на два етапа.
Първия е до XII в.- същинският рицарски роман,
ранните легенди за Артур. Вторият етап може да се
характеризира като време на куртоазния рицарски
роман. Освен самия крал сред тях се нареждат
кралица Гуиневер, магьосникът Мерлин, рицарите на
Кръглата маса и най-великият от тях – Ланселот,
трагично влюбен в кралицата. Много от приключенията
са съсредоточени около търсенето на светия Граал.
 Крал Артур
Артур е герой от келтската митично-епична традиция, впоследствие
персонаж на европейските средновековни повествования за
рицарите на Кръглата маса, Граала и други. Неговия образ
принадлежи на келтската традиция в две отношения – Наличието
на реален исторически прототип и участието му в създаването на
легендите за крал Артур. В следващите векове образът на Артур
битува предимно в уелската традиция, придобивайки съществено
нов облик – от келтски военен предводител той се превръща в
мъдър крал, окончателно се установява неговия произход от крал
Утер Пендрагон и Игрейна. Според легендата Артур утвърждава
своето владичество над Британия, като успява да измъкне изпод
лежащия на олтара камък, вълшебния меч Екскалибур или взема с
помощта на мага Мерлин, уелският Мирдин, меча на владетелката
на езерото, който е държан над водите от тайнствената ръка.
 Мерлин
Мерлин е може би най-
прочутият легендарен
магьосник в западната
митология, станал известен
първоначално като митична
загадъчна личност от
легендите за крал Артур. В
литературата и филмите той
е представен като мъдър
съветник на крал Артур, жрец
и вдъхновител на братството
на рицарите от Кръглата
маса. Крал Артур винаги се
вслушва в неговите
съвети ,защото Мерлин
притежава прорицателска
дарба.
 Кралица Гуиневир
Кралица Гуиневир е жената на
крал Артур. Нейната афера с
един от най-храбрите рицари
на Кръглата маса, сър
Ланселот, води до трагична
развръзка на събитията,
падането на Камелот и
смъртта на Артур. Когато
аферата е разкрита, Ланселот
успява да избяга в последния
момент, а кралицата е
осъдена на смърт, но
Ланселот я спасява като
убива 40 рицари. След
смъртта на Артур, Гуиневир
става монахиня, а Ланселот
се отдава на отшелничество.
 Мордред
Мордред е един от главните
отрицателни герои от легендата за
крал Артур, рицар на Кръглата маса,
едновременно син и племенник на
крал Артур. В една от версиите
Мордред е син на по-голямата
сестра на крал Артур, злата фея
Моргана, която го измамва като
приема образа на Гуиневир, за да
зачене от него. В друга версия
Мордред е син на по-малката сестра
на крал Артур, Моргауз. Мордред е
посветен в рицарство и става рицар
на Кръглата маса, но не се проявява
с особени подвизи. Не се ползва с
уважението на другите рицари, които
го считат за коварен страхливец.
Артур не признава Мордред за син,
само за незаконнороден племенник.
Убит е в битката за Камлан.
 Кръглата маса
Кръглата маса според легендата за
крал Артур е голяма, кръгла маса,
около която кралят и неговите
рицари са се събирали да
обсъждат важни дела, свързани
със сигурността на областта
Камелот.
Има много различни версии за
броя на рицарите и за обяснението
на формата на масата. Една от тях
е, че Кръглата маса няма
определено място за водещ, никой
не е поставен в превилегирована
позиция и поради тази причина
всички на нея са равнопоставени.
Друга версия е, че я е направил
Мерлин по аналогия с масата от
последната вечеря на Исус
Христос и символизира
заоблеността на Земята.
 Екскалибур
Екскалибур е легендарният
меч на крал Артур, на който
се приписва магическа сила.
Има две различни легенди.
Едната е за меча в скалата,
от който се виждат дръжката
и част от острието. Другата
версия е, че Екскалибур крал
Артур получава от ръка,
издигаща се от езеро,
поради това, че другият му
меч е бил счупен в битка.
 Авалон
Авалон в келтските легенди е
остров с ябълкови дървета,
който се намира далеч на
Запад. Авалон е също и
мястото, на което раненият
крал Артур е отведен, за да
бъде излекуван и където
умира. Според легендите той
е пренесен там с лодка от
своята полусестра кралица
Моргана. Има предания, в
които се казва, че Артур само
спи на Авалон, но ще дойде
ден, когато ще се събуди.
Презентацията е представена от:

Хюлия Ремзи
9в клас
ПМГ “Иван Вазов”