Анализ на текстовете от „История“ от Никита Хониат

(страница 66, документи 2 и 4)

Истинското име на Никита Хониат е Никита Акоминат. Роден е в град Хон
във Фригия около средата на ХІІ век. Прави успешна кариера при Исак II
Ангел, в чиито походи срещу Петър и Асен участва. Заема постовете велик
логотет и началник на царските спални. През 1189 година е управител на
област Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на
Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса. Умира около
1215 – 1217 година.
В първият документ авторът разказва как император Исак II Ангел не
забелязва, че гневът на българите към него нараства. Поредното въстание
е след като императорът вдига данъците по повод сватбата му с унгарска
принцеса. Основните виновници за това са братята Асен и Петър. За да
убедят уплашените българи да се присъединят към въстанието, те издигат
църквата „Свети Димитър“ в Търново и внушават на народа, че свети
Димитър Солунски е свалил покровителството си от ромеите и ще помогне
на българите срещу Византия. За да затвърди своето владетелство, Петър
поставя на главата си златна корона и обува червени сандали – символи
на царската власт.
Вторият документ отразява как Исак Ангел е тръгнал от Филипополис
(Пловдив) и пристига в Триадица (София). Той разбира, че в Стара Планина
условията са благоприятни, за да разположи войските си, но с идването на
зимата, студеното време и натрупалия сняг, императорът отлага похода и
се връща в столицата, където се наслаждава на конни състезания и
театрални постановки. В началото на пролетта той възстановява похода
срещу българите. След тримесечната безуспешна обсада на крепостта в
Ловеч, той е принуден да сключи мир с цар Асен и се завърнал в
столицата. Според думите на Никита Хониат Исак Ангел се изкушава от
красотата на Мраморно море и неговите дворци, от ходенето на лов и
езда, затова той не влиза в битки толкова често. И въпреки че владетелят е
имал жената на Асен и малкия му брат Калоян, той е бил принуден да
сключи така нареченото Ловешко примирие пред 1188 година и да
признае възобновената Българска държава.