Бано Драгановъ

ПО ЛКО ВН И КЪ О. 3.

£■

СОФИЯ
Печатница на Ярмейския военно-издателски фондъ
БАНО ДРА ГАНО В Ъ.
полковникъ о. з.

Доброполската трагедия.
Посвещавамъ на светата паметь на ония ви­
тязи, които останаха да ни чакатъ по светитЬ
мЬста; на ония, които съ ножъ чертаха по бран-
нптЬ поля границитЬ на родни идеали; на ония,
които съ кръвь написаха новитЬ завет и; на ония,
които ще продължатъ и довършатъ дЬлото на
нашето обединение......................................................
А вторътъ.

У в о*д ъ.
Тежка завеса забулва Доброполския бой. Българскиятъ
народъ още не знае какъ се разви борбата тамъ.
Легенди се разнасятъ години подъ редъ. Всички се пи-
татъ какъ въ няколко дни рухна това, което цЪлъ народъ
гради за три години? Армията, българскиятъ войникъ, из­
пълни ли своя дългъ, или малодушие обхвана героите отъ
Одринъ? Най-сетне нЪма ли предателство?
Въпросите стоятъ и чакатъ отговоръ, а годините от-
литатъ. Участниците намаляватъ. Историята требва да узнае
перипетиите на тази неравна борба. Да нам%римъ и уста-
новимъ историческата истина — ето цельта на настоящия
трудъ.
Летиринадесеть години ни дълятъ отъ трагичната бор­
ба, която шепа защитници водиха по ДоброполскитЬ чукари.
Няколко български полкове изнесоха достойно и съ честь
неравната борба.
Презъ труповете на храбрите борци, противникътъ
мина и зае нашата позиция. Борбата б е страшна и упорита.
Стотици български синове сложиха кости — верни на дъл­
га и на клетвата си.
Нови подвизи се записаха, великолепни примери за
продражание дадоха защитниците на Добро-поле.
1
2

А жертвите сж многобройни. Само Шейновскиятъ полкъ

по Доброполските чукари остави за осемнадесеть месеци */4
отъ състава си въ незнайни гробове!
Боятъ на Добро-поле не е срамъ за нашата армия, сжщо
така, както и боятъ при Стара-Загора не е срамъ за наше­
то опълчение.
И азъ не *ще преувелича, ако кажа, че ще дойде день,
когато безпристрастниятъ историкъ, следъ като разгледа
най-внимателно документите, които ще му оставимъ, ще про­
възгласи боятъ на Добро-поле на 14-и и 15-и септемврий за
бой, който н^ма равенъ на себе си по геройски подвизи, по
дадени жертви.
И, ако за тия подвизи досега нищо не е писано, то
виновни за това сме ние, живите борци, преживели страш­
ните дни, и още не описали тия дела. А боятъ съ своите
страхотии и героизъмъ е добре известенъ на тия. които
беха тамъ, които преживеха великата трагедия, беха сви­
детели и взеха участие въ неравната борба. За тия славни
дела, обаче, историята мълчи, защото мълчатъ ония скром­
ни борци, които беха тамъ. Но време е вече, да се каже
истината.
Кръвьта на падналите наши бойни другари вика къмъ
насъ останалите живи — да не допуснемъ гавра съ техна-
та и наша честь, защото хора непосветени, нарекоха борба­
та на Добро-поле предателство. Истината, обаче, требва да
блесне навредъ.
И днесъ бившите ни врагове се боятъ отъ насъ. На­
шата сенка ги плаши. А това сж сенките, това сж душите
на бойните ни другари, които почиватъ навеки по светите
бойни места.
Не е лесна, наистина, задачата на историка и изследо­
вателя на едно големо събитие като Доброполския бой,
следъ който се реши войната въ Македония и се погребаха
нашите мечти. А още повече, когато подробностите по раз­
витието и хода на този бой не сж известни и за него се
разнасятъ разни легенди.
За насъ българите е много важно да намеримъ соб­
ствените си слабости, грешки, недостатъци, за да не ги по­
втаряме. Но условията за работа сж най-тежки. Архивата
на частите липсва. Повечето отъ делата сж пропаднали.
Неколко оперативни дела се намериха въ ликвидационния
щабъ. А некои отъ реляциите и дневниците така сж напи­
сани и съставени следъ войната, че не представляватъ ни­
каква историческа ценность. При произведените анкети, у-
частниците въ боя — полкови, дружинни, ротни и взводни
командири не сж разпитвани. Въ трудовете на българските
автори нема описание на хода на боя и перипетиите на бор­
бата, защото не се знаятъ- При такова положение на пие-
 3

менитЯ източници, естествено е, че не може да се състави

<едно описание, едно изложение на боя, което да рисува са-
тчата действителность.
Ето защо ми се наложи да опиша действията на^ коман-
дуваната отъ менъ 1-а дружина отъ 30-и пех. Шейновски
полкъ въ този бой, като изложа лично преживяното, и като
го попълня съ даннитЯ по о с 1авенитЯ документи и съ по­
казанията на участницитЯ въ този бой. Но събирането на
такива показания е работа извънредно трудна. Направихъ
въпросници, писахъ писма, пжтувахъ да се срещна съ нЯ-
кои отъ участницитЯ, разпитвахъ, сравнявахъ разнитЯ дан­
ни — изобщо извършихъ една обширна анкета, като изпол-
зувахъ всичко това, което е писано досега, и всичко онова
хоето можеше да се намЯри и събере.

Г л а в а I
1-а бригада отъ 8-а Тунджанска дивизия на
Добро-поле.
Зимата на Добро-поле.

Слецъ бойоветЯ при Завоя на р. Черна презъ 1916 г ,

1./8. бригада 6Я отдЯлена отъ своята дивизия и изпратена
за попълване и обучение на БЯломорския брЯгъ, гдето ос­
тана петь месеци. Презъ м. май 1917 год. тя 6Я придадена
къмъ 3-а Балканска дивизия и зае участъкъ отъ Димова-по-
ляна до Добро-поле и Змеица.
На нови неукрепени позиции, тя отблъсна майската
■офансива на съглашенскитЯ войски, а презъ м. августъ с.г.
— атакитЯ на две сръбски дивизии.
ОтдЯлени отъ своята дивизия, изоставени сами на себе
си, безъ транспортъ и интендантство, безъ началнически
грижи, ние бЯхме истински сираци. Отъ насъ само искаха,
а нищо не ни даваха. Подчинени строево на командира на
8-а дивизия, а оперативно на други началници, ние не знаех­
ме къмъ кого да се обърнемъ за помощь. Всички ни отрит-
ваха, а искаха да се биемъ и да мремъ. Захвърлени въ Мъг-
ленско цЯли 18 месеци, ние трЯбваше и да се боримъ съ
врага, съ земята, съ неуредицитЯ въ продоволствието, съ
тия въ тила и вжтрешностьта, да обучаваме нови войници.
Презъ м. септемврий на 1./8. п. бригада се заповЯда да
заеме участъка отъ Змеица до р. Доброполска вкл., като се
придаде къмъ 2 а Тракийска дивизия. Това не бЯше правил­
но разрешение на въпроса. Нашата бригада трЯбваше да си
отиде при своя 1а 8-а Тунджанска дивизия. Тогава не щЯха
да се разкжсватъ организационни единици, каквито бЯха на-
4

шитЪ дивизии. Дотогава бЪхме иа десния флаигъ на 3-а ди­

визия и си построихме пжтища отъ Добро-поле къмъ базата
— 0. Трнборъ. Като отидохме на левия флангъ на 2-а диви­
зия, базата ни б е къмъ с. Дуня. А по тази посока нямаше-
никакви пжтища. МЪстностьта — лабиринтъ. Зимата идеше
и намъ предстоеше да строимъ нови пжтища, да укрепява­
ме гола нова позиция, да се боримъ съ неуредиците по про­
доволствието, съ природните стихии на най-високото м еста
и да почувствуваме добре новите несгоди, лишения, труд­
ности и неудобства отъ това придаване къмъ новата часть.
10-и Родопски полкъ се настани по-добре, понеже уча-
стъкътъ Зменца, Руйчетата, Сръбския постъ е по-низъкъ и
звпазенъ. 30-и Шейновски полкъ зае най-лошия и опасенъ
участъкъ — Доброполската рЬка, КанаритЬ, Котата, Ска­
листата и Сипкавата височини. Позицията б е разрушена,,
гола, камениста и изложена на кръстосания огънь на про­
тивника.
Есеньта беш е кжса, зимата дойде много рано, а Добро-
полскнятъ масивъ беш е високъ, голъ и изложенъ на ветро­
вете и снеговете. Ние требваше отново да го укрепяваме^
И започна нова работа.
На 19-и X 1917 г. се раздели съ насъ командирътъ на-
30-и Шейновски полкъ, полковникъ Жизковъ Констачтинъ,.
за да получи по-горна длъжность, следъ като б е водилъ
полка цела година отъ победа къмъ слава. На 18-и XII сж-
щата година се раздели съ насъ и уважаваниятъ отъ всички,
енергиченъ командиръ на 1./8. бригада, полковникъ Азма-
новъ Стефанъ, понеже получи по-горна длъжность. Това б е -
ха двама висши началници, които беха обичани и уважава­
ни отъ всички. Т е достойно и здраво командуваха полка и
бригадата на Добро-поле, беха винаги начело на своите час­
ти и пожънаха бойна слава.
30-и Шейновски полкъ заемаше най-изложените на не­
приятелския огънь пунктове отъ позицията, и даваше непре-
кжснато жертви. Отъ идването зи на позиция презъ м. май
до края на годината, т. е. за осемь месеци, полкътъ даде
285 убити и 1092 ранени. Това подсказваше, че на този
полкъ се следваше да се даде малко почивка, за да си от­
дъхне, да се потегне за неколко месеци, да обучи новодош­
лите хора за попълване, и се приготви за нова борба. Но,
на въпроса за сменяването на частите отъ позицията, у
насъ тогава гледаха несериозно. Сметаше се, че една часть,
за да се снеме отъ позицията, требва да бжде негодна вече
за действие и началникътъ на такава часть падаше въ не-
милость.
Разгледани загубитЬ на 30-и полкъ по месечно, се
вижда, че убити и ранени следватъ всеки месецъ, било че
има бойове или не, т. е. жертви се даваха непрекжснато.
 5

Това ставаше, защото на Добро-поле врагътъ имаше над­

мощие съ своя огънь и Шейновци, Родопци, Загорци и
■Ямболци се тоггЬха постоянно. Ние бЪхме слаби, пестихме
нашите снаряди и мини, за да ги оставимъ следъ една го­
дина съ стотици хиляди негръмнати по разните депа и гари
— на противника.
Нашето командуване требваше да направи следното:
На Добро-поле да се поставятъ германски минохвъргачки
съ много мини. Да се поставятъ нъколко батареи за борба
съ батареите на противника и далечния му тилъ. Да се по­
ставятъ н-Ьколко батареи съ надвесна стрелба за поражение
-окопите на противника. Да се устрои сигуренъ подвозъ на
бойни припаси съ камиони, а не съ волски кола. Следъ
това да се почне една системна борба, като се устроятъ
огневи нападения и се добие надмощие надъ противника.
Да се започне разрушение на важните пунктове, наблюда­
телници, минохвъргачки, картечни гнезда, депа за бойни
припаси, батареи, нови окопи и препятствия на противника,
та по този начинъ да се почувствува нашата мощь. Тамъ,
кждето това б е направено, противникътъ се боеше и не ни
закачаше. Дко бЪше сторено и на Добро-поле, нито офанси-
вата щЪше да успее, нито духътъ у войниците щ еш е да
отпадне.
При такава тежка обстановка, дойде зимата, представа
за която може да има само този, който е прекаралъ въ
окопи на 1800 метра височина, вср%дъ ужасите на природ­
ните стихии. Снежна покривка обви масивите на Добро-
поле и нови изпитания се наложиха на защитниците. Про­
доволствието на 1./8. бригада б е отделно и обозите на пол­
ковете требваше да ходятъ далеко назадъ, за да получа-
ватъ оскждни припаси. Кола, коне и хора се движеха по­
стоянно. Ротите пращаха цели взводове да носятъ отъ 4—5
клм. назадъ, хлебъ, продукти, патрони, бомби, гранати, мини,
инструменти, и разни материали по укрепяването на пози­
цията. И нашите хора, безропотно, мълчаливо носеха вой­
нишкото бреме, което е и славно и тежко.
Дажбата отдавна беш е намалена и храната недоста­
тъчна. За тия високи планини и усилена работа и борба съ
студа, 600 грама хлебъ беш е далеко недостатъчно. Войни­
ците биваха постоянно недояли и скоро огладневаха. При
трудната работа организъмътъ се изтощаваше, войниците
отслабнаха и заболяванията се увеличиха. Така, презъ есень-
та 1917 г., Шейновскиятъ полкъ има 465 души заболели и
изпратени назадъ на лечение въ разни болници и лазарети.
Презъ зимата тия заболявания се увеличиха. Облеклото
беш е винаги недостатъчно и, поради усилената работа по
позицията, се кжсаше бързо. Често войниците по позицията
зсодЬха съ скжсани ботуши или цървули, краката имъ беха
6

мокри и изтиваха. При такива условия, и дума не може да*

става за запазване на хората, ft студовете и снеговете дой­
доха, забушуваха съ стихийна сила и взеха много жерти.
Месецъ декемврий 1917 г. 6% едва поносимъ. Въ око­
пите положението б е най-тежко. Тамъ не можеше да се
пали огънь Това ни застави да горимъ дървени вжглища
назадъ въ гората, откждето се разнасяха на гръбъ по око­
пите. На малко мангалче, няколко вжгленчета, служеха да
затоплятъ рлщетЪ на часовите, които беха най-много изло­
жени на ударите на противника, всекидневните жертви беха
предимно отъ техъ. ft Добро поле не мина безъ жертви
нито единъ день, презъ всичкото време отъ 18 месеци, презъ
които ЗС-и полкъ беше на позиция тамъ. Особено на някол­
ко пункта отъ позицията — Сипкавата, Скалистата, Ка-
наритЪ и пр. войниците постжпваха на постъ съ боязънъ,
че не ще се върнатъ живи, понеже беха силно изложени.
И затова бойците уважаваха, обичаха и почитаха сърдечно-
всички свои началници, които ги посещаваха въ окопите —
свещеното место за защита на родината, местото за в%рно-
и честно изпълнение на клетвата и дълга.
При това, почнаха да валятъ нови силни снегове, да
духатъ студени ветрове и бури и положението на бойците
се влоши твърде много. Окопите, ходовете и всички изкопи
и низини, се напълниха съ снЪгъ. На места ротите съкра­
тиха некои наблюдателни постове. Сипкавата и Скалис­
тата височини беха изложени и изолирани денемъ. Само
нощемъ се ходеше тамъ съ рискъ на живота. Денемъ ра­
бота по окопите б е невъзможна. Щомъ бурята престане,
групи излизаха и почваха да изравятъ затрупаните си дру­
гари, заритите подслони, окопи и ходове. На следната ве-
черь новъ ветъръ отново затрупваше това, което бе изро­
вено и пакъ почваше нова работа. И това продължи цели
месеци. И, при всички грижи, трудъ и енергия отъ страна
на всички, загубите си следваха съ едно упорито постоян­
ство, най-вече на Добро-поле при 30-и Шейновски полкъ.
Тамъ, кждето беше низко, отъ виелиците се беха на­
трупали големи преспи снегъ, които на места достигнаха
5—8 метра дълбочина. Презъ такива преспи на некои
места войниците пробиха тунели и се движеха по техъ.
Сжщото беха направили и при входовете на подслоните..
Тунелите имаха големи преимущества. По техъ се минаваше
скрито, въ техъ не духаше ветъръ, не се засипваха лесно
и се поддържаха по-добре. Некои големи преспи, пресе­
чени. приличаха на снежни планини. При това, снегътъ, при
всеки новъвалежъ, се трупаше и задаваше страхъ на всички.
Една нощь, стихията дойде ненадейно и грабна 150
жертви отъ храбрите Шейновци. На б-и и 7-и януарий 1918 г^
забушува нечуванъ дотогава ураганъ, придруженъ съ вие-
 7

лица и при студъ 30 и повече градуса. Споредъ разказа на

мнозина, които сж били на Котата, студътъ дошълъ бързо
и почти внезапно. ВЪтъръ безподобенъ виелъ въ гората
като истинска хала. Дърветата свирели зловещо. СнЪгътъ
билъ изобиленъ. За няколко минути всички окопи, ходове
и подслони оили затрупани. Часовите, изненадани отъ страш-
натабуря, били сжщо затрупани. НЪкои отъ т-юсъ се прию­
тили въ малкит-Ь подслончета, гдето намерили бела смърт ь.
Други беха изровени отъ другарите си следъ няколко дни.
Първата нощь бурята прекжсна всички съоощения съ
окопите. Некои войници се опитали да отидатъ на помощь
на часовите, но по пжтя били грабнати отъ бурята и такъ
намерили смъртьта си. Други, само докато отидатъ на 3 0 -* и
крачки до съседенъ подслонъ за важна работа, пристигатъ
тамъ съ измръзнали краища. Хора, които сж излизали презъ
тази ужасна нощь вънъ отъ подслоните, описватъ студа и
виелицата като такава хала, че просто чов-Ькъ не можалъ
да направи нито крачка напредъ. Силниятъ вЪтъръ пова-
лялъ, снЪгътъ билъ сухъ И плъзгавъ, студътъ задушвалъ,
вкочанясвалъ и крака и ржце и кожата, а по лицето шибалъ
като камшикъ и устатата се сковавали.
Следъ затрупването на подслоните и техните входове
и, следъ безуспешните опити да се даде помощь на часо­
вите въ окопите, къмъ полунощь всеко движение по по­
зицията спира, хората се затварятъ въ своите дупки подъ
земята и се оставятъ на милостьта на сждбата. П тази сждба
за мнозина се оказа твърде безмилостна.
На сутриньта всички хора на Добро-поле беха покрити
и затрупани съ дебели преспи и оковани като въ крепость.
Въ затрупаните подслони, дето живееха много хора, нема
случаи на задушване, понеже навреме се даде помощь. ис-
венъ това снегътъ служилъ и за почистване на въздуха.
Само единъ взводъ е билъ почти задушенъ, но навреме се
притекли на помощь съседните хора и воиниците беха из­
вадени полумъртви и спасени.
Батареите, картечниците, минохвъргачките и други
постройки по позицията беха сжщо затрупани. Бурята бу­
шува силно два дни. На третия день започна спасителна
работа по изравяне на затрупаните. Спасителните команди
работеха при твърде лоши и тежки условия. Студътъ беш е
непоносимъ. Ветърътъ още духаше. Термометърътъ показ­
ваше 18—20° подъ нулата. При тия плачевни обстоятелства,
се извършиха много подвизи. Близки и сродници на затру­
паните войници, бързаха да се притекатъ на помощь, ра­
ботеха непрекжснато да ги спасятъ, като сами се излагаха
на опасность. Много трогателни сцени тогава се разиграха
на това Добро-поле,което съвсемъ не беш е добро, а напро-
тивъ — место, кждето храбрите Шейновци се топеха не­
прекжснато.
8

Характеренъ е случаятъ съ единъ грамотенъ и буденъ

войникъ отъ 9./30. рота, който билъ затрупанъ съ снЪгъ,
дебелъ, четири метра, на Сипкавата височина, южния й
склонъ, и останалъ въ малката си дупка съ единъ хлЪбъ,
150 патрони и 1 кгр. вжглища, съ часовникъ съ светещъ
цифреникъ. Разбралъ, че скоро не ще бжде спасенъ, той
си разпредЪлилъ хлЪба и вжглищата да му стигнатъ за се-
демь дни, докогато предполагалъ да бжде изровенъ. Де-
немъ сп-Ьлъ, а нощемъ бодърствувалъ. За яа си отвори
дупка за въздухъ, гръмналъ 100 патрона, безъ да успее.
Другарите му не чули неговите гърмежи. Сн-Ьгътъ се ука-
залъ хигроскопиченъ и поглъщапъ газовете. Този войникъ
въ продължение на три дни и толкова нощи не бил^ь за-
душенъ въ малката си дупка. На четвъртата нощь той биде
изровенъ и спасенъ. Отъ хлЪбътъ половината стоялъ, а отъ
вжглищата ималъ запасъ още 7/г КГР*
Този случай ясно рисува значението на спокойствието
и съобразителностьта за усп-Ьшенъ изходъ отъ каквото и
да било положение. Спокойниятъ и разуменъ боецъ, никога
не изгубва присжтствието на духа, при каквито трудни и
безизходни положания да се намира. Той винаги ще намери
честния и достоенъ начинъ, за да изпълни своя дългъ най-
разумно, най-добре, съ пълна в!зра въ своя успехъ.
Една часть отъ затрупаните хора въ окопите б-fexa из­
рити слецъ два—три дни. Други — на четвъртия^ и петия
день. Некои отъ т%хъ б-fexa задушени. Много войници по­
страдаха отъ измръзване. За тия три дни на неизмерими
изпитания и страдания, 30-и Шейновски полкъ даде 13 души
умрели отъ студъ и съ измръзнали краища 137 души. Тия
последнитъ се изпратиха по болниците и лазаретите. Въ
сжщото това време 10-и Родопски полкъ имаше само 11
души леко измръзнали, понеже участъкътъ имъ б е по-ни-
зъкъ и по-запазенъ.
За всички тия тежки събития се донесе въ дивизията,
а германскиятъ офицеръ за свръзка при Щаба на бригадата,
направи обстоенъ докладъ въ Щаба на 61-и германски кор-
пусъ. Оттамъ се изпрати единъ германски майоръ да про­
вери и докладва. На 10-и януарий 1918 г. азъ, като начал-
никъ на Щаба на 1./8. бригада, придружихъ този пратеникъ
и съ двама офицери отъ ИДаба на бригадата ооиколихме
целата позиция. Видехме покъртителни сцени: окжсани
хора, обути съ тънки цървули, носеха на гръбъ разни то­
вари. Прегледахме и облекло, и обуща, и храна, и всичко.
Имаше хора безъ фланели, безъ кужухчета, безъ вълнени
чорапи или навуща, съ извехтели и изтънели шинели, съ
куртки, станали на парцали, съ панталони^въ сжщото поло­
жение, даже безъ ботуши. На единъ войникъ половината
му кракъ се подаваше отъ ботуша навънъ. И това беше на
 9

Добро-поле. на 1,800 м височина, срЪдъ най-силната и люта

зима. Хората беха брадясали, немити, непочистени отъ дълго
време. Отслабнали отъ непосилната борба и слаба храна, тъ
приличаха на привидения. Войниците носеха дърва отъ два
клм. Други носеха съ торби дървени вжглища, изцапани
_ сжщински вжглищари. Въ подслоните беш е мизерно. Хо­
рата лежаха на влажната студена земя, почти безъ легла.
ОкопигЬ беха затрупани. Движението ставаше върху снега
и то предимно нощемъ.
Посетихме и лазарета на полка. Тамъ измръзналите
войници разказваха преживените тегла и изпитания. Мнозина
страдаха неизмеримо. На некои беха окапали месата. Всички
понасяха, обаче, стоически мжките си. Това очуди герман­
ския майоръ. „Чудесенъ елементъ за война имате ми каз­
ваше той, не съмъ виждалъ никжде другаде ^така търпе­
ливо да се понасятъ толкова големи изпитания“. Следъ не-
колко дни се разреши да се увеличи хлебътъ на хората
отъ позицията съ 100 грама на день, да се дава при голЪмъ
студъ чай и денемъ и се изпратиха 150 одеала за болните
въ лазарета.
Студовете и снежните бури нанесоха тежки рани.
Обаче, и офицери и войници — всички се беха примирили
съ тежката си участь. Те знаеха много добре, че така бива
на война, че така е било на Шипка, при Одринъ, Булаиръ,
Чаталджа и търпеливо понасяха големите лишения, стра­
дания и тегла. Когато питахме войниците отъ какво иматъ
нужда — те молеха само да имъ се увеличи хлЬба, ако
може, да имъ се даде по-здраво облекло и ботуши или
цървули. . .
Колко скромни беха тия герои и колко велики души
се криеха подъ тия окжсани дрехи! . .

Г л а в а 11
Въ надвечерието на борбата.
П ролетьта 1918 год.
Месецъ януарий 1918 г. премина въ борба съ стихиите,
съ студа, съ снега съ ветъра. Презъ м. февруарий сжщата
борба продължи. Виелици следваха отвреме навреме и отег­
чаваха твърде много положението на Добро-поле- Месецъ
мартъ настжпи, безъ да промени положението. Студовете
продължаваха, както и презъ февруарий. Сн^ гъ вал^ на
неколко пжти и бури и виелици бушуваха съ голема сила.
Противникътъ започна да се проявява и стрелбата почна да
се усилва. Въпреки неблагоприятното време — снегъ и вие-
лици, на Добро-поле бойната деиность се оживи и отъ дветт»
10

страни и най-вече презъ дните, когато времето позволя­

ваше това.
Суровата зима съ своите страхотии, най-после отмина,
като остави дълбоки следи, както върху позицията, тъй и
върху хората, добитъка и върху цялата служба. Много
хора и добитъкъ пострадаха. Лазаретите и болниците се
напълниха съ болни, ранени и измръзнали. Землените ра­
боти се разрушиха. Изкопите станаха безформени трапо­
ве. При това снегътъ стоеше още по позицията. Почнаха
дъждове. Снегътъ започна да се топи. Вода почна да за­
лива всички низки и изкопани места. Водата влизаше въ
всички постройки, просмукваше се презъ стените на закри-
тията и ги рушеше. Въ много подслони бе невъзможно да
се живее. Много хора спеха на студена и влажна земя и
лесно заболяваха. Немаше дъски за нарове и за обшивка.
Пжтищата беха ужасно кални. Слаби галерии се беха сру-
тули. Имаше подслони пълни съ вода. А хората беха съ
скжсани обуща. Всички началници при обиколките си виж­
даха навсекжде само мизерия.
Липсата на дъски ни накара да построимъ презъ зи­
мата дъскорезница въ долината на р. Градешннца. Презъ
м- априлъ тя бе готова и почна да произвежда дъски. Оба­
че, голема часть отъ техъ послужиха за направа на щабо­
ве, канцеларии, за мобилировка на сжщите, а другата се
употреби за направа на грамаденъ театъръ на 30-и полкъ-
въ подножието на в. Конусъ. Той погълна маса ср!дства и
трудъ, които биха били по-полезни, ако беха употребени
на позицията. А окопътъ, подслонътъ, галерията на бойците
—позицията, изобщо, б е най-важното. Тамъ стояха скромни
борци, които знаеха само задължения. За тия борци и за­
щитници на родината, за тия изоставени български чеда,
малко грижи се полагаха тогава. А тамъ беш е ахилесовата
пета въ отбраната на позицията. На Добро-поле, кждето
условията беха най-тежки, мизерни и непоносими, требваше
да се насочатъ всички усилия и средства, да се създадатъ
добри условия на бойците за борба съ врага. Само тогава
можеше да се запази и духъ, и дисциплина, и воля за бор­
ба у хората.
Началникътъ въ случая играе важна роля. Той е пъл-
новластенъ разпоредитель на всички средства. Отъ него
зависи, чрезъ правилно разпределение на тия средства, да
създаде условия за възторженъ духъ у своите хора, или
да унищожи и убие, и духъ и желание за борба у техъ.
Краятъ на зимата и началото на пролетьта се изпол­
зуваха, за да се устроятъ разни курсове и школи за обу­
чение. При полковете се формира и по една позиционна
картечна рота съ специаленъ щатъ и волски обозъ. Фор­
мира се и по единъ гранатохвъргаченъ взводъ. Презъ
 11

м. априлъ бойната дейность се засили. Тя бе еднообразна.

Стреляше противникътъ, стреляхме и ние.
Презъ м. май настжпи пролЪтьта. Тя възроди всичко
живо по низките места за новъ животъ, а на Добро-поле
— за нова работа, нови усилия и борби. Отъ 31 дни — 14
беха добри и 17 променливи. Дейностьта б^ше най-разно­
образна. Нощемъ редка стрелба, а денемъ обстрелване на
разни пунктове отъ позицията. На 5-и май съ № 1460
отъ 61 корпусъ се заповеда повишена бойна готовность по
2-а дивизия. Очакваше се въ скоро време нападение по
нашата позиция.То, обаче, не стана. Сега вече се знаеше, че
сърбите сж готвили офансива, но не станала по липса на
достатъчно средства. Тя б е отложена за къмъ края на
месеца. Ние следЬхме приготовленията.

Майската офансива 1918 г.

На 28-и май противникътъ откри системна силна раз­
рушителна стрелба по издадените пунктове — Сипкавата
и Скалистата. До вечерьта телената ни мрежа б е унищо­
жена. Окопите разрушени. Къмъ 20 ч., следъ артилерийска
подготовка, атакуващи вълни настжпихз, но беха повърнати
съ огънь отъ всички машини. Безпокоителенъ огънь про­
дължи презъ целата нощь, а ние държахме подъ огънь
окопите на сърбите — изходните имъ места за атака.
Затова и презъ нощьта и на сутриньта атака не можа да
се произведе. Нашата артилерия и машините ни действува­
ха решително.
На 29-и май започна силенъ огънь. Къмъ 10 ч. той се
превърна на барабаненъ. Подъ прикритието на огневи валякъ,
врагътъ настжпи по целия участъкъ на 30-и полкъ. Сип­
кавата и Скалистата височина паднаха. На другите места
врагътъ б е отбитъ- Заповеда се и се организира кънтър-
атака. Съ масиранъ огънь отъ всички машини ние подгот­
вихме и произведохме съ 11./30. и 12./30. рота контърата-
ка и си взехме обратно падналите височини. Врагътъ по­
несе тежки загуби. Нашата позиция пострада много. Тя б е
почти разрушена. Започна веднага нова работа. Врагътъ
продължаваше да стреля силно.
На 30-и май боятъ продължи. Неколко опити за на-
стжпление къмъ Сипкавата и Скалистата беха осуетени
въ самото имъ начало. На 31-и май се повтори сжщото. Боятъ
затихна постепенно. За четири дни, противникътъ бе хвър-
лилъ повече отъ 20,000 снаряди и около 1000 мини, маши­
ните му действуваха много добре, но пехотата му немаше
голема нападателна сила. Нашиятъ полкъ издържа победа
надъ врага и запази позициите си. Врагътъ б е разстроенъ.
12

Частите му действували разединено и духътъ имъ отпадна.

Това предизвика сменяването на генералъ Гюйома.
При съседните полкове имаше по-слаби действия. И
този пжть, както и презъ 1917 г. противникътъ б е насочилъ
главните си усилия къмъ Доброполския масивъ — такти-
ческиятъ ключъ на позицията. 30-и Шейновски полкъ от­
браняваше този масивъ и понесе 117 души излезли отъ
строя, отъ които 29 убити. Нашата артилерия действуваше
решително. За тия смели действия 30-и Шейновски полкъ
получи много благодарности отъ всичките си началници,
включително и отъ главнокомандуващия и Н. Ц- В. Престо­
лонаследника

л етн и те месеци на Добро-поле.

На 27-и май азъ приехъ командуването на 1./30. дружина.
На 1-и юний дружината зае десния участъкъ на полка —
Сипкавата, Скалистата и Йотата. Започна веднага работа
по позицията. Требваше отново да се копае, да се рови
земята, да се къртятъ и разбиватъ скалите, да се сече и
пренася гората по върховете, да се плетятъ претятствия,
да се строятъ нови постройки, щабове, наблюдателници,
картечни гнезда, галерии, пжтища, въжена линия, лазарети,
превързочни пунктове, складове, фурни, театри, мостове,
чешми, бичкиджийници, бани и пр. Бойни действия почти
немаше, но стрелбата си продължаваше.
На 10-и юний се произведе щурмово нападение отъ
наша страна, готвено отъ 30-и полкъ отъ дълго време.
Участвуваха охотници. преминали курса на щурмовата школа.
Командирътъ на полка, подполковникъ Дюдюковъ Алекси, го
ржководеше лично. Котата 1889.9 б е командно место. Въ
2 ч. 45. м. пр. пл. нашата артилерия, минохвъргачки и гра-
натохвъргачки откриха огънь по Власиевата позиция, южно
отъ Котата. Нашиятъ огънь за пръвъ пжть бе събранъ по
единъ пунктъ и резултата бе чудесенъ. Щурмовите групи,
следъ такава подготовка, сами се хвърлиха и влезоха въ
окопите на противника, които се оказаха праздни. Врагътъ
б е избегалъ — немислимо б е да се стои въ окопите подъ
такъвъ силенъ и точенъ огънь. Противникътъ сжщо откри
огънь. Въ това време отъ Котата се подаде червенъ ра-
кетъ, който бе сигналъ, че атаката е неуспешна и против­
никътъ е влезълъ обратно въ окопите си. Обаче, тамъ
беха нашите войници, несвършили още работата си и не-
заловили нищо. Нашите снаряди започнаха да биятъ нашите
хора. Паднаха и неколко мини. Това предизвика паника.
Щурмовите групи се върнаха, но дадоха убити 1 подофи-
церъ, 4 войници и ранени: 3 офицери, 2 додофицери и 3
войници. Ние дадохме за неколко минути 13 жертви. Това
 15

гол-Ьмо нещастие се предизвика отъ този сигналъ. Коман-

дирътъ на полка казва, че червения ракетъ билъ даденъ
отъ противника, а други твърдятъ, че самъ командирътъ на
полка подалъ този сигналъ отъ Котата, като мислилъ, че
нашитЪ не еж успЪли да влЪзатъ още въ окопит-fe на про­
тивника.
Този боенъ опитъ ни показва, че ние неможемъ даже
при достатъчно време да си устроимъ добра връзка и сиг­
нали, че сме слаби организатори на съвместни действия, че
не можемъ да използуваме готовнотостьта на нашигЬ смЪли
хора, за да изпълнимъ даже едно щурмово нападение,
нежели да предприемемъ нЪщо по-сериозно 1 Много жертви,
които дадохме, безъ да постигнемъ н^що, понижи и духа у
нашитЪ хора и уби охотата у тЪхъ за подобни действия.
На 14-и юний врагътъ произведе щурмово нападение на
нашата позиция предъ Сръбския постъ при самостоятелния
взводъ, което 6Ъ отбито съ загуби за противника. На 18-и
стана корекция въ заемането на позицията. Самостоятел-
ниятъ взводъ се придаде и азъ го придадохъ на 4./10. рота.
Съ това ц-Ьлиятъ масивъ на Сръбския постъ остана въ уча­
стъка на Ю-и Родопски полкъ. ДружиннитЪ участъци отъ
10-и полкъ се наименуваха „И“, „К“, а тия въ 30-и полкъ —
„Л“, „М“.
Месецъ юлий мина сравнително спокойно. Времето
позволи да се работи по позицията. Врагътъ 6Ъ по-активенъ.
Той произведе нЪколко огневи нападения. На 4-и юлий една
наша лека минохвъргачка се пръсна и уби двама войници.
Сжщия день бЪха намерени позиви при нашигЬ окопи,
хвърлени отъ противника. На 5-и юлий, следъ десеть днев­
на почивка, 1./30. дружина зае л^вия участъкъ на 30-и
полкъ — „М“—при КанаритЬ. На 7-и юлий б-feотбито едно
щурмово нападение на противника при КанаритЬ и Добро-
полската рЬка. На слепния день гжетата мъгла позволи намъ
и на противника да си поправимъ теленитЬ мрежи. На 1б-и
юлий 3./30. дружина зае участъка „Л“.

Месецъ августъ 1918 г.

Месецъ августъ премина сравнително по-оживЪно и
най-вече въ приготовления и отъ двегЬ страни за предстоя­
щия бой Този месецъ може да се характеризира като такъвъ
предъ буря, съ данни за приготовленията на противника за
решителната борба и съ слаби мЪрки отъ наша страна за
предстоящия голЪмъ бой. Огневи нападения следваха день
следъ день и бойни припаси се харчеха и отъ двет-fe страни.
На 1-и августъ въ полунощь врагътъ произведе голЪмо
щурмово нападение въ участъка на 1./30. дружина отъ Ка-
14

наритЬ до Несторовата скала, безъ артилерийска подго­

товка. Щурмовите вълни дойдоха до нашите телени мрежи
и почнаха да хвърлятъ бомби. Нашите картечници откриха
веднага огънь. Постовете се нахвърлиха съ бомби и пушеченъ
огънь. ГЬзицията пламна. Почна силна борба на близки
разстояния. Хората отъ бойната часть влязоха въ окопите
и съ дружни усилия, подпомогнати отъ огъня на нашите
картечници, минохвъргачки, гранатохвъргачки, успеха да от-
биятъ и разпръснатъ противника. Боятъ продължи единъ
яасъ и се свърши съ пълна победа за насъ. Врагътъ освет­
ляваше позицията и презъ цялата нощь тя имаше феери-
ченъ видъ отъ многото ракети. Интересно е, че отъ наша
страна, въ участъка на 1./30. дружина, нЪмаше никакви жерт­
ви — единъ много рЪдъкъ случай.
На 1-и августъ вечерьта предадохъ левия участъкъ
„М“ на 2./30 дружина. 1./30. дружина остана въ полкова
тюддържка две седмици при в. Пнонеръ. На 2-и августъ
Щ абътъ на 1./8. бригада съобщи, че Щабьтъ на 2-а диви­
зия ималъ сведения, какво срещу лЬвия флангъ на 4 а диви­
зия отъ нЪколко дни движението на камиони и обози е нео­
бикновено. На 5-и августъ отъ бригадата се съобщи, че на­
блюдателите отъ 4-а дивизия единодушно донасятъ, какво
южно отъ ЕроветЬ, особено около Грунище, се забелязва не­
бивало досега движение на товарни и пътнически автомобили,
коли, 4 и б впрегатни коли за бойни припаси, ракли и то­
варни коне. На 12-и августъ Щ абътъ на 1./8. бригада съобщи,
че същия день между 5 и 6 ч. е забелязана отъ Драгоманци
за Костурианъ пехотна колона съ дължина около 800 метра
и близо до Костурианъ се изгубила.
На 15-и августъ вечерьта 1.130. дружина зае участъка
„Ли, като смени 3./30. пружина, която остана въ полкова
поддържка. Същия день една средна наша минохвъргачка
на Томовата височина се пръсна при стрелбата. Следъ не-
колко дни тя б£ заменена съ друга машина.
На 21-и августъ нашъ български взйникъ отъ 2-и Ис­
кърски полкъ, избегалъ огъ пленъ, разказвалъ.че като плен-
никъ работилъ по разширение пътя Острово - Каймакчаланъ.
По същия пъть минали камиони и носили бойни припаси
къмъ Каймакчаланъ. Същиятъ чулъ да се говори, че сж
дошли две дивизии', едча гръцка и една французска, които
отивали къмъ Добро-поле.
На 23-и августъ нашъ аеропланъ въ въздушенъ бой
б е сваленъ и падна при 12/16. батарея задъ Стояновата
височина. Пилотътъ остана здравъ, а апарата се повреди.
На 26-и августъ отъ 1./8. бригада се съобщи, че по по­
казанията на бЪглеци, въ края на м. августъ се очаква на­
падение на Добро-поле. Същия този день временниятъ ко-
мандиръ на 2./30. дружина, капитанъ Митовъ донесе: „Ми­
 15

налата нощь отъ неприятелската позиция, непосрЬдствечо

източно отъ Симеоновия пунктъ, се чуваше шумъ отъ же-
лЪза, приличенъ на шума, конто се слуша при стоварване
на релси. Командирътъ на съседната Ямболска дружина ми
извести, че сжщо миналата нощь, тЪ пакъ слушали отъ
най-близкия неприятелски тилъ, по дефилето на Добро пол­
ската рЬка, цвнлене и тропотъ на коне и много кола. На
27-и августъ 1918 г. по заповЪць отъ 2-а дивизия отъ 18 ч.
сжщия день бригадата се постави въ повишена бойна готов-
ность. На 29-и августъ отъ 1./8. бригада се съобщи, че по
донесение отъ източната артилерийска група, въ последно
време, предъ лЬвня участъкъ на 2-а дивизия и дЬсния на
3-а дивизия, се забелязва оживление къмъ страната на врага,
отъ което би могло да се заключи, че се приготовлява атака
срещу Добро-поле и източно отъ него. Командирътъ на 30-и
тюлкъ е сложилъ върху това последно важно съобщение
следната резолюция : „Опер. За пжтя и батарептЬ зная.
Предъ позицията на полка нищо ново не се забелязва.“ При
това тия сведения не се пращаха на дружините и сега ги
•намирамъ въ оперативните дела.
На 29-и августъ Щ абътъ на 1./8. бригада съобщи, че
безжичната станция на сръбския Щабъ на действуващата
армия е премЪстена отъ Ьоденъ въ Трезина въ свръзка съ
предстоящи действия. Поради повишената бойна готовность
прибра се разхода, засили се подвоза на бойни припаси. На­
шите картечници отъ Гръцкия постъ се прибраха на Стоя-
новата височна, а на Гръцкия постъ се поставиха три.
германски картечници отъ 220-о герм. картечно отделение.
На 30-и августъ войници отъ 3./30. дружина хвърлиха
презъ куминя на подслона на Щаба на дружината бомба,
която експлодира и рани по-тежко командира на дружината,
майоръ Станчевъ Боянъ и по-леко — адютанта подпоручикъ
Апостолзвъ■Първиятъ излезе отъ строя и не се върна, а
адюгантътъ дойде следъ няколко дни. Предполагаха, че
тази бомба 6fe насочена срещу капитанъ Абаджневъ, който
дотогава заместваше командира на дружината и отъ когото
войниците се оплакваха. Този печаленъ случай показваше,
че въ тази часть имаше нещо гнило, което не се отстрани.
Така протекоха въ постоянна борба последнитЬ месеци
отъ лЬтото презъ 1918 г. Врагътъ се готвЪше трескаво за
гоаЬмия бой. Ние ровЪхме земята. А позицията не бЬше
още укрепена и не бЬ работена въ дълбочина. Ние бЪхме въ
неизгодно положение, а само две седмици ни дЬлЬха отъ
деньтъ на последното изпитание . . .
16

Глава III
Обстановката на боя.
Изходно положение.
Гол-Ьмиятъ бой на Добро-поле на 14-и и 15-и септември»
1918 г. се разви въ участъка отъ Димова-поляна до в. Соколь-
на Змещ а — на единъ фронтъ около 20 клм. Той се зае­
маше въ източната си половина до р. Доброполска изкл.
отъ 2./3 п. бригада (32-и и 29-и полкове), а въ западната си
половина — отъ 1./8. бригада ( 10-и и 30-и полкове). 2 /3.
бригада влизаше въ състава на 3-а Балканска дивизия, а-
1./8. бригада — въ състава на 2-а Тракийска-дивизия.
Пехотните полкове имаха по три дружини съ по 4
роти и по 4 картечни роти въ полкъ. Участъкътъ на 1./8.
бригада се разделяше на два полкови, а тия последните по
на два дружинни участъци, които се наричаха за по-кратко
отъ зипадъ къмъ изтокъ — „И“, -К“, „Л“, „М“.
Въ 2.13. бригада дружиннигк участъци носеха названия
Я* К“ Г“ Л*
Щ абовете на дружините се намираха въ първата ли­
ния. Щ абътъ на 10-и полкъ на в. Родопецъ, тоя на 30-и
полкъ на в. Пионеръ, на 29-и полкъ на Кравица. Щ абътъ
на 1./8. бригада при Моминъ-гробъ.на 2./3. п. бригада на бри­
гадната височина. Щ абътъ на 2-а дивизия въ мънастиря при
с. Мелница, а тоя на 3-а дивизия — при С. Алчаръ.
Съ № 12973 отъ 26-и V 1918 г. командирътъ на 1./8-
бригада представя на командира на 2-а дивизия сведение за
окопния съставъ. Споредъ него въ 10-и полкъ има всичко%
62 офицери, 7 канд. офицери, 375 подофицери и 2,247 бойци.
Въ тия числа влизатъ и отпускарите — 6 офицери и 160
бойци. Въ 30-и полкъ има всичко 64 офицери, 8 канд. офи­
цери, 296 подофицери и 2,166 бойци. Въ т4хъ влизатъ от-
пускари и 6 офицери и 155 бойци.
Съ № 14418 отъ 4-и VH1 1918 г. командирътъ на бри­
гадата донася, че въ бригадата има инородци: Въ 10-и п. п.
— 434 турци, 54 албанци, гърци, 20 евреи, 24 сърбомани,
— всичко инородци 591. Въ 30-и полкъ — 525 турци, 38 ал­
банци, 64 гърци, 14 евреи и 4 сърбомани — всичко 645 ино­
родци. Горните данни не се измениха почти до началото на
офансивата. При това недостига отъ офицери и подофицери
нямаше откжде да се попълни.
Единъ важенъ фактъ стана въ 10-и Родопски полкъ.
Въ надвечерието на боновете на Добро-поле, беха изви­
кани въ гр. Кюстендилъ командирътъ на полка, адютанта,
единъ дружиненъ командиръ и 10 души ротни и взводни
командири съ една сборна рота отъ 200 подофицери и вой-
 17

ници — най-храбрите и добрите отъ полка, за да посрещ-

натъ Баварския краль, който ще става шефъ на сжщия
полкъ. Всички тия 18 офицери и 200 войници,^15% отъ съ­
става на полка, отсжтствуваха въ време на действията и не
взеха участие въ бойовете на 14-и и 15-и септемврий.
При това, два дни преди атаката, ние пуснахме по б
офицери и по 160 войници отъ двата полка въ домашенъ
отпускъ. Или въ ценя на атаката липсваха по наша вина —
въ Ю-и полкъ 19 офицери и 360 войници, а въ 30-и полкъ
б офицери и 160 войници. Въ ротата останаха по 70—80 души
да бранятъ окопи по 800—1000 метра.
Разходътъ бЪше много гслемъ. Частите и безъ това
бЪха много отслабнали. Пълните роти и дружини бЪха из­
чезнали, а работата увеличена, задачите пс-трудни. Както
казва и ген- Руссевъ, отъ частите е вземалъ хора всЬкой,
който е искалъ. Имаше стотици забравени хора. И наистина,
командирътъ на дивизията съкрати една часть отъ разхода.
Но, много такъвъ остана докрая на войната, защото 6Ъ
необходимъ за продоволствена и интендантска служба.
Полковете имаха косачи, преносвачи на сено, овчари,
пазачи на слабия добитъкъ, мандраджии, за изземване храни,
пазачи на ливади, райони, охрана по гарите, придружаващи
вагоните хзра, за да не се краде изпращаното и колко
други! Яко полкозете не взеха грижи сами да се хранятъ,
катастрофата щеше по-раьо да дойде. Имаше и разходъ по
подготовката на частите. Изпратените въ далечни курсове
и школи не можаха да се върнатъ. Голема часть отъ раз­
хода беш е заповеданъ и бе необходимъ. Командирътъ на
61-и корпусъ, генералъ Суренъ, не можеше да се ^зачуди —
какъ рота отъ 250 човека да. има само 70 —80 боици и какъ
е възможно съ толкова малко хора да се охранява и отбра­
нява участъкъ отъ 800—1000 м.
Нуждата отъ специалисти въ тила погълна по-интели-
гентните сили отъ състава на полковете. При една инспекция
отъ страна на бригадния команциръ, войниците го запитаха:
.Господинъ полковникъ, кжде сж .другите, тукъ сме оста­
нали само овчарите и колибарите^“
С5
Нашата задача.
Съгласно последната оперативна заповедь по 2-а ди­
визия отъ 8-и IX 1918 г., задачата на 1./8- бригада б е : бри­
гадата съ придадените къмъ нея части — да укрепява и
отбранява участъка отъ Родопската скала (нзкл.) до ко­
ритото на Доброполска рЬка включено Оперативни заповеди
по 1./8. бригада и по 10-и и 30 и полкъ нема издадени възъ
2
основа п. 14-и отъ опер. зап. по 2-а дивизия № 67 и забе­
лежката поставена върху опер. заповедь по 2-а дивизия № 68.
Тази задача на бригадата не б е дадена специално за
последния бой на Добро-поле. При това, тя не е ясна и
определена. Въ заповедьта по дивизията се казва, че диви­
зията ще продължи укрепяването и отбраната на досегаш­
ните си позиции. Значи, най-важната идея б е — да продъл­
жаваме да се укрепяваме и, въ случай на бой, да отбраня­
ваме позицията. Какъ, обаче, ще се отбранява, кжде ще
бждатъ насочени нашите главни усилия, где ще бждатъ на­
сочени и употребени резервите, какъ ще се отбранява дъл­
бочината на позицията, где ще бжде охранителната позиция,
где ще бжде линията на главната съпротива, кои ще бж­
датъ резервни и тилни позиции, кои райони ще заемемъ
въ случай на големи усилия отстрана на противника и,
изобщо, какъ ще се маневрира, не се казва. Наистина, въ
опер. заповедь по 2-а дивизия № бб отъ 11-и августъ се
излагатъ принципите на дълбоко укрепяване, като се опре-
делятъ и бойни пояси, но не се говори за отбраната на са­
мата позиция, а за укрепяването й. Впрочемъ, тази заповедь
б е издадена възъ оснсва на окржжното на Главнокоманду­
ващия № 10307 отъ 24. VI 1918 г.
На участъците на бригадите въ оперативната заповедь
не се даваха зони за отбрана, а чисто и просто линия отъ
първата линия окопи. Значи — основната мисъль е била:
Да се запази дадената първа линия отъ нашата позиция,
като се употрЪбятъ средствата, които се даватъ на съот­
ветната частъ. Никакъвъ районъ въ дълбочина, никакво
обозначение на преградни, тилни, междинни и на втори и
трети позиции. Охранителна позиция сжщо немаше. И
произлизаше това, че ние трЪбваше да съберемъ всичкитЬ
си срЬдства и усилия, на първата и единствена позиция,
тамъ да посрещнемъ неприятелската артилерийска и мш на
бомбардировка, тамъ да дочакаме неговитЬ атакуващи
вълни, на сжщото мЪсто да употрЪбимъ нашите резерви и
изобщо на това место да започнемъ и решимъ боя. Така
и стана
По отношение на характера, който требваше да носи
нашата отбрана, това бЬ ясно и категорично — упорна от­
брана докрай. Това се повтаряше отъ всички началници и
и се знаеше отъ всички.
Въ заключение — основната ни грешка още въ даване
на задачата бЬ тази, че всичко требваше да се реши само
и изключително на първата линия окопи, безъ да се разчита
на усилия вьнъ отъ тази линия. Частите, както ще видимъ,
изпълниха тази воля на началника, като се пожертвуваха,
обаче, това не можа да наложи нашата воля на против­
ника и ние не можахме да го победимъ.
 19

БойнитЪ участъци.
Добро-поле се сочеше отъ дълго време като мФсто,
кждето се очаква неприятелско нападение въ голЪмъ масщабъ.
Тукъ отъ една и половина година бЪ най-оживеното и опасно
мЪсто отъ ц-кпия ни Юженъ фронтъ. Този участъкъ 6Ъ
добилъ отъ дълго време една голяма важность, едно зна­
чение, което се оценяваше отъ всички щабове.
Като сравнимъ, обаче, участъка на нашата позиция
при Добро-поле, съ тия на нашитЪ съседи, ще видимъ, че
той 6Ъ заетъ сжщо така слабо, както и другитЪ маловажни
участъци, гцето не се очакваше нападение и гдето бойната
дейность бЪше слаба. Въ 2-а дивизия 3./2. бригада имаше
участъкъ 7 клм., средната 1./2. бригада — 8 клм., и лавата
1./8. бригада — най-важната — 9 клм. Общиятъ боенъ уча­
стъкъ на 1./8 и 2./3. бригади, гдето стана и пробива, б4ше
22 клм. Отъ гЬхъ 9 клм. бЪха на 1./8. бригада, а 13 клм.
на 2/3. бригада. Въ сжщото това време, въ долината на
Варцара, при Дойранъ, 1./9. бригада отбраняваше само 3'/2
клм. На кота 1248, гдето отъ една година нямаше големи
действия, 1./1. бригада отбраняваше 4 клм.
Въ полковит-Ь участъци сжщата аномалия. Най-мало-
важниятъ участъкъ на 10 и полкъ — Змейца и Руйчетата
е дълъгъ 4300 м., а този на 30-и полкъ — 4700 метра. ВлЪво
29-и и 32-и полкове имаха по б и 7 клм. участъци. По какви
съображения се оставиха тия храбри български полкове да
отбраняватъ толкова големи участъци на решителния лунктъ
отъ нешата позиция? Кои принципи тогава ржководЪха на­
шето и германското командуване? Требваше ли да се
остави тая аномалия и защо не се поправи? Какъ може
на решителния пунктъ да се отбранява единъ полкови уча­
стъкъ отъ 5—7 клм. съ три дружини съ намаленъ съставъ?
Ако сравнимъ дружиннитЪ участъци, ще се натъкнемъ
на още по-печални факти. Така, участъкътъ Соколъ .И" 6Ъ
най-западния, най безопасния, а бЪше най-кжсъ — 1700 м.
Участъкътъ „К“ имаше 2600 м. и 6Ъ правилно заетъ. Сжщо
участъкътъ „Л“ — Котата 6Ъ правилно зеетъ и имаше
2000 метра. Но участъкътъ „М“ — КанаритЪ 6Ъ 2700 метр а
— неестествено голЪмъ и невъзможенъ за отбрана при
нашитЪ условия тогава. Тамъ дружината имаше три роти и
половина въ бойна часть.
И тъй на Добро-поле нне заемахме нашктЪ бойни уча­
стъци съвършено произвояно, безъ никаква тактическа оценка,
безъ никакви съображения за предстоящъ бой, безъ да пра-
вимъ разлика между важенъ и маловаженъ участъкъ. И тъй
нашитЬ бойни участъци на Добро-поле бЪха една недомис­
лица, една аномалия, която не се отстрани, ннто се по­
20
прави, и която създаде въ нашата отбрана условия благо
приятни за нашитЪ противници.
Собствени сили.
2-а дивизия имаше три пехотни бригади въ бойна часть,
на позиция, които заемаха отъ западъ к ъ ^ и з т о к ъ ^ . ^
бригада дЪсенъ участъкъ, следъ нея 1./2. бригад
най-после 1 /8. бригада лЪвъ участъкъ. И трите бригади
^ х а по двк по£ка пехота съ по три дружини .ъ полк-ь,
като и двата полка отъ вс*ка бритада б*ха « ‘ " Г и Т п и о -
бойна часть. Всичко въ дивизията имаше 18 дружини, о п о
« р н и роти 204 картечници, 151 гранатохвъргачки « «ичо-
хвърггнки, 74 оръдия - на единъ участъкъ отъ 2Т-2Р клм-
Съседната 2/3. бригада имаше фронтъ 13 клм.
Нашите сили бЪха недостатъчни за го^ мия бо^е ^
глежда че нашите и германски щабове не вярваха, че ш
има сериозенъ бой на Добро-поле, чеда е нуждно ново р
групирване на силите.

Местность.
Местностьта е планинска и силно пресечена, ” «ого
препятствия за настжпващъ противникъ и даваш *е « « ^ стн”
удобства на отбраната. Лабиринтъ отъ върхове, сед."
урви, скали, гребени, хребети, поляни, дол° в ’ Р ’ да се
тресавище, безъ пжтища, тя помага на отбрвгаващия д
спира на малккгЬ закрития, да открива огънь и задържа
противника, като отстжпва крачка по крачка.
Доброполскиятъ масивъ господствува над^ ° ко^ р.
височини. Той обхваща височините Сръбски постъ, Том
вата Котата, КанаритЬ, Стояновата и Шеиновецъ. Като
Обра™ височини с ж Сипкавата и Скалистата. Ср * « * ,“ ^
е Добропплското блато - тресавище, непроходимо презъ
цялата година. Високата часть на масива е гола, обрасла
съ трева и служи за пасище, поради което е наречено .До
бро-поле“- Склоновете сж обрасли съ го^ ‘ и
бенъ минава презъ Соколъ, Добро-поле, Кравица, Козякъ
е часть отъ Нидме-планина.
~ Най-високъ връхъ е Котата 1889.9 или както обикно­
вено я наричахме „Котата". Сипкавата височина е отъ вул-
каническиР произходъ съ мека бела почва. Сърбите я нари-
чат-^БДла-земя. Скалистата е цдлъ камениста, блокъ сь
стоъменъ хълбокъ отъ изтокъ. Томовата е между Котата
и Сръбския постъ. Този последния е единъ големъ
форсъ на Котета. Почвата му е удобна за копане. И голема
грешка б е гдето не го укрепихме добре.
 21

КанаритЪ сж източенъ контъръ-форсъ на Котата. Стоя-

новата височина е на 1800 метра северно^ отъ Котата и е
удобна за втора или главна позиция. Шейновецъ се намира
на сжщата линия, а предъ него е Iръцкия постъ. Почвата
имъ е удобна за укрепяване. Да споменемъ и нЪкои пунк­
тове, които ще се среща гъ: Несторова скала — източно
отъ Канарите. Узунова-канара — на 500 м. северно отъ Ко­
тата. Симеоновия-пунктъ — южната часть отъ Канарите.
Шепновски-ридъ — хребета, който свързва Котата съ Стоя-
новата. РаклитЪ — место западно отъ Стояновата въ го­
рата. Сърбите наричатъ: Сипкавата—БЬла-земя, Скалис­
тата—Трапецъ; Котата—в. Добро-поле; Несторовата-скала
— Тещерански-камъкъ; Източната седловина на Котата—
Куртина; С тояновата —111арнпера\ Шеиновския-ридъ—По-
граниченъ гребенъ; КанаритЪ—Северна-котка; Симеоновия
пункть—Южна-котка.
Доброполското блато — едно сериозно препятствие, се
намираше задъ гърба на първата позиция. Неговото присжт-
ствие подсказваше, че линията Кравица—Шейновецъ—Стоя-
новата требваше да бжде укрепена като линия на главната
съпр тива, за да се падне блатото предъ нея, като препят­
ствие за противника, а не за насъ. Тогава първата ни линия
щЪше да бжде само охранителна и позицията ни щ еше да
има дълбочина.
Изобщо мЪстчостьта бЬше удобна отчасти за отбрана,
а трудна за движението на резерви и за маневриране.

Избраната позиция.
Позицията на 1./8. бригада не съответствуваше на съ­
става на частите, които требваше да я отбраняватъ. Роти
съ 70—80 бойци требваше да отбраняватъ участъци отъ
800—1000 метра.
Наблюдателни пунктове имахме много добри. Върхо­
вете Соколъ и Котата се издигаха като кули и оттамъ
виждахме тилътъ на противника и цЪлата му позиция Ог­
нево действие можахме да развиемъ предимно съ оржжия
за близъкъ бой — пушки, картечници, бомби, минохвъргачки,
гранатохвъргачки. Артилерийскиятъ огънь беше слабъ.
Здрава свръзка съ съседите н-Ьмаше. Пресечената мЪст-
ность пречеше на обзора. Между дружините и полковете
връзките беха слаби.
Места за упорни пунктове имаше доста, но не беха
използувани и организирани добре. Такива беха Сръбския-
постъ, Стояновата, Канарите, Шейновецъ, Гръцкия-постъ,
Котата и др. Никакъ не беха укрепени Стояновата и Шей­
новецъ, които се указаха отъ решително значение за отбра­
ната на целата позиция. Котата и Томовата, ако и не на­
22

пълно укрепени, изиграха ролята на упорни пунктове и за­

държаха дълго време противника. Фланговете на позицията
не беха запазени отъ изненади. Презъ време на боя и двата
фланга беха обходени. Позицията даваше възможность да
се маневрира, но движението беш е трудно. Сипкавата и Ска­
листата беха откжснати и изолирани съвсемъ.
Участъкътъ „М“ 6% откжснатъ отъ другите участъци
и тила, безъ да може да бжде подкрепенъ въ случай на
нужда, поради Доброполското блато задъ него.
Изобщо нашата позиция на Добро попе представяше
една тънка линия, безъ дълбочина и съ голЬми недоста­
тъци, които не се отстраниха и които станаха причина
тя да падне въ кжсо време.

Време.
Време за рзбота по позицията имаше само презъ летото.
Средно полковете разполагаха съ по три—четири месеци.
Но, требва да си признаемъ, че това ценно време не се из­
ползува добре. Много трудъ отиде за второстепенни и не-
нуждни цели, а малко за позицията. Много време остана
неизползувано. За сжщото време можеше да се построи и
втора и трета позиция, но немаше кой да нареди т~ва. Вре­
мето си течеше, противникътъ се готвеше за големия бой,
а ние се занимавахме съ много лишни и ненуждни работи.
Като сезонъ, септемврийските дни беха добри, топли
и ясни. Не беше скоро валело и земята беш е суха. На
14-и IX, когато въ 8 ч. почна бомбардировката, деньтъ беше
чудесенъ. Атмосферата беше тиха и спокойна, като никога.
Никаква облачность. Време отлично за наблюдение. И при­
родата помагаше на нашите противници. По-после позицията
се задими и покри съ пушекъ, димъ и прахъ, които пречеха
на нашите батареи да наблюдвватъ. Горенето на тревата, на
храстите и гората, придаваше нещо зловещо на картината
на боя. Следниятъ день, 15-и септемврий, беше като предния
— задименъ, запушенъ.

Противникъ.
Споредъ французския полковникъ Дюфуръ, на 11-и юлий
1918 г. билъ смененъ генералъ Гюйома съ генералъ Франше
д’Епре. Първиятъ съставилъ планъ заофансива, но генералъ
д’Епре съставилъ другъ. На сръбската група армии на ге­
нералъ Мишичъ се възложили операциите, като му се дали
и две французски дивизии — 122-а и 17-а колониална, които
да извършатъ самия пробивъ въ участъка Цобро-поле—Пе-
терникъ, а следъ това, сръбските дивизии да продължатъ
разширението на успеха и преследването. Атаката треб-
вало да стане по правилата, както се атакува укрепена по­
зиция: кратка и силна артилерийска подготовка, щурмъ на
пехотата подъ защитата на много гжста артилерийска пре­
града, очистване на заетия теренъ. Следъ това съ много-
ороини леки колони, снабдени съ планинска артилерия да
се преминатъ гребените, като унищожаватъ евентуалния
отпоръ. Колоните да действуватъ паралелно една на друга
здраво свързани помежду си, за да могатъ взаимно да си
помагатъ, като при това се поддържатъ отъ тила съ голЪма
маневрена часть въ главното направление и действие.
Този планъ билъ представенъ и следъ колебания удоб-
ренъ. Английското правителство не искало да се пред­
приеме офансива, надавайки се при новия кабинетъ на г. Ма*
лнновъ въ България, да отдали последната отъ Четворния
съюзъ. На 3-и VIII военниятъ съветъ решилъ да се произведе
офансивата. На 10-и IX Клемансо съобщилъ на генералъ
д спре, че въ споразумение съ Британското правителство,
получилъ съгласието и на Италиянското правителство и, по­
ради това го упълномощава да започне операцията, когато
ар ката на U ^ Ì X ^ ' ГенералЪ А’Егтре Решилъ Да започне
Нашите противници сж разполагали съ 28 дивизии
всичко - около 620,000 души. За решителните действия на
Добро-поле сж били определени шестте сръбски дивизии,
1^ - а и 17-а кол. французска дивизии и една кош а дивизия
т. е. осемь пехотни и една конна дивизии. Сръбската I армия
се състоеше отъ Дринската, Дунавската и Моравската ди­
визии. Сръбската II армия отъ Шукадийската, Тимошката,
Югославянската и една конна дивизия. Къмъ нея 6ix a при­
дадени 122-а и 17-а колониална дивизии. Сръбската I армия
б е насочена на фронта Летница, в. Соколъ вкл. срещу 1./2
" liZ бригали ~ Дунавската и Дринската дивизии въ
първа линия, а Моравската дивизия отзадъ въ резервъ
срещу участъка на 1./2. бълг. бригада, гдето е било насо­
чено главното усилие.
Сръбската II армия съ две французски дивизии и кон­
ната дивизия сж били насочени въ участъка отъ в. Соколъ
изкл. до в. Петерникъ вкл. срещу масива Добро-поле и
съседните му височини, т. е. срещу българските 1./8. и
2./3. бригади, на единъ фрзнтъ около 18 клм. Въ бойна часть
отъ западъ къмъ изтокъ 122-а дивизия отъ в. Соколъ изкл
до КанаритЬ (Сеаерна-котка) вкл. съ центъръ на усилията
си по посока на в. Добро-поле (Котата 1889.9). 17-а колони­
ална дивизия — отъ КанаритЬ изкл. до в. Петерннкъ вкл.
източно отъ нея — Шумадийската дивизия. Задъ 1г2-а ди­
визия - Югославянската дивизия, а задъ 17-а кол. дивизия
— 1имошката. Участъкъ за атака: на 122-а дивизия - 4’5
£4

клм. на 17-а кол. дивизия — 6*5 к л м , на Шумадийската

дивизия 6 5 клм. по въздушна линия.
Главнит-fe усилия на противника беха насочени по ма­
сива Добро-поле. Срещу него б е и армепскиятъ резерзъ и
масата тежка артилерия на армията, както и минните раз­
рушителни средства. Артилерията на противника 6%събрана
отъ целия юженъ фронтъ. Тамъ бЪха събрани всички о р ъ ­
дия отъ дивизиите въ бойна часть и въ резервъ, армей­
ските артилерийски групи, както и тия на главното коман-
дуване. Тукъ сж били събрани и отъ други участъци сво­
бодни батареи, както и тия, които заеха гръцките дивизии.
Всичко |нашите противници беха съсредоточили срещу
Добро-поле 642 орждия, 7s отъ които тежки. Всички rb
събираха огъня си по Добро-поле- Това можеше да стане,
понеже масивътъ б е издаденъ напрепъ и образуваше джга,
която се бие отъ три посоки — изтокъ. югъ и западъ. За
да се маскиратъ неговите батареи, много отъ техъ сж били
поставени до старите батареи, за да не бждатъ бързо
открити.
По този начинъ генералъ д’Епре, успЬ да съсрЪдоточн н
организира срещу Добро-поле една маса, която бЪше доста­
тъчна да извърши пробива, и следъ това да продължи дви­
жението си напредъ за достигане постове ттЬ и задачи.

Изненади.
Атаката на Добро-поле не беше изненада за насъ.
Приготовленията на противника беха явни. Че се готви атака,
знаехме отъ дезертьори и отъ бюлетините и съобщенията.
Само размерътъ на тази атака бе изненада за насъ. Сжщо
така изненада за насъ беха и колосалните средства на про­
тивника. Противникътъ успе да заблуди нашето и герман­
ското командуване за местото на решителната атака и ние
държахме резервите си на западъ къмъ р. Черна, вместо
задъ Добро-поле. При артилерийската подготовка, нашето
командуване се заблуди отъ демонстрациите предъ 1./2.
бригада и прехвърли малкото си резерви западно отъ До­
бро-поле. Атаката на Добро-поле беше пълна изненада за
него. За насъ, защитниците на позицията, изненада беха
новите средства за борба на противника — тежки мини 100
кгр. 240 мм. мортири, огнепръскачките и многото аерполани.
Ние изненадахме противника на първата линия съ скрити
картечници, бомби, мини, пушеченъ огънь и контъратаки, а
на втората линия и преградната позиция съ непрека стрелба
отъ картечниците и съ една легендарна защита на неколко
пункта отъ нашата позиция.
 23

Решение и планъ.
На Добро-поле нямаме правилно решение. Отъ доку­
ментите, които сж ни оставени, не може да се установи,
какъ тогава нашите началници сж анализирали обстановката
какво е било техното решение. Д щомъ немаме правилно
дадена задача — оперативна идея, щомъ нема и правилно
решение — маневрена идея, то не може да има и планъ
за действие.
Като потърсимъ плана за действие на Добро-поле, при
всичкото ни старание, не можемъ да го намеримъ, поради
това, че у насъ тогава немаше практика началникътъ самъ
да написва общия планъ за действие и затова нашите дейс­
твия не само на Добро-поле, но изобщо презъ последните
войни, иматъ откжслеченъ характеръ и понякога сж лишени
отъ идейность.

Нашата единствена позиция.

На Добро-поле ние немахме нито охранителна, нито
съпротивителна позиция. Всичко беш е окопа въ първа ли­
ния — войнишката позиция, построена, кжцето частите беха
достигнали презъ 1916 г. Тогава се мислеше, че понеже
българинътъ не е подготвенъ за отстжпателни действия, ако
падне първата линия, и да има отзадъ други такива, нашите
войници не ще се спратъ на техъ. Значи, требваше да се
работи само на първата линия и тя да стане непревзимаема(!).
Други казваха, че на противника не бива да даваме ни педя
земя, че требва да пазимъ всеки камъкъ отъ нашата по­
зиция, да умремъ на нея, но да не я отс^жпимъ. Тия схва­
щания се налагаха отъ началниците, и последиците беха,
че ние работехме само на първата позиция при най-несгодчи
условия давахме постоянно жертви, и убивахме духътъ на
защитниците. Често пжти войниците отъ дългия боенъ
опитъ, правилно схващаха положението и виждаха, че вър-
шимъ много лишни работи, а необходимото оставяме на за-
денъ планъ.
А беш е крайно нуждно да се построи нова позиция,
отзадъ на линията на Големъ-Козякъ—Любеница, кждето
можеше да се работи свободно. Първата ни единствена по­
зиция правеше много чупки и завои и съ това беш е дълга.
При нова позиция тази линия можеше да се съкрати. Пър­
вата ни позиция беш е удобна за наблюдение, разузнаване
и охрана. Тя требваше да си остане охранителна позиция.
А требваше да се намери место и се построи, поне съ
окопи и телена мрежа, втора позиция — на главната съ­
26

протива. По липса на такава позиция, частигЬ не можаха да

се спратъ и отстъплението не можа да се ограничи.

Нашата артилерия.
Нашата артилерия на Добро-поле прежив-fe нЪколко
кризи, които се отразиха главно на нейната мощность и
и командуване. Няколко батареи смениха, други вдигнаха
въ надвечерието на борбата, безъ да ги зам-Ьнятъ съ други,
а коман^ниятъ персоналъ сменяваха постоянно, за да дой-
демъ до положението, че въ деньтъ ни решителния бой, на­
шата артилерия да е по-слаба отъ всЪки другъ пъть и по-
зле организирана и командувана, отколкото 6 fe по-рачо.
Източната артилерийска група отъ 2-а дизизия имаше
30 оръдия, разделена на две подгрупи — доброполска съ
20 оръдия и шкодова съ 10 оръдия. По калибъръ имахме:
5 оръдия 7’5 см. полски, 8 ор. 7*5 см. Шкодови, 8 ор. 10 5
см. полски гаубици, 1 ор. 10'5 см. дългобойно, 4 ор. 12 см.
гаубични, и 4 ор. 15 см. гаубични.
По липса на достатъчно оръдия, ние искахме прегра-
денъ огънь и отъ 15 см. гаубици. Въ никой отъ участъцит-fe
на нашия юженъ фронтъ проблемата на артилерийската за­
щита на позицията не б-fe поставена на така невъзможна ос­
нова за разрешение, както въ участъка на Добро-поле. Въ
участъка на дветЪ наши бригади I./8. и 2/3., кждето се на­
несе удара, ние имахме всичко 47 орждия за отбрана на
единъ фронтъ отъ 22 кдм., отъ които 9 оръдия тежки и 38
за преграденъ огънь. Въ това време при 2./5 бригада, при
Гевгели, имаше 74 оръдия. Въ участъка отъ Кожухъ до
Вардара — 200 оръдия стояха въ сравнително бездействие.
При 1./9. бригада при Дойранъ имаше на 3500 м. фронтъ
59 оръдия, като се изпратиха по-после и нови такива.
На Добро-поле липсваха удобни пътища за маневри­
ране. Тукъ б-fe немислимо въ самия процесъ на боя да се
усили артилерията. НЬколко дни преди атаката, едно дъл­
гобойно оръдие, изпратено отъ 61-икорпусъ, б-fe обстре­
ляно по пътя и се обърна на единъ завой. Ако това мо­
жеше да се случи при затишие, можемъ да си представимъ
картината на движението всрЪдъ нервната тревога на
единъ бой!
Артилерийски резерви не сме имали и нямахме презъ
време на боя. Планински оръдия имахме съвсемъ малко.
Двет-fe бригади имаха всичко 9 планински оръдия. И само
тия оръдия, следъ падането на позицията, можаха да след-
ватъ пехотата и спод-Ьлятъ съ нея тежката й съдба.
Презъ м. май 1918 г. предвидъ готвената офансива,
6fexa изпратени въ участъка на 1./8- бригада 8 германски
оръдия, полски гаубици T-fe даваха основенъ преграденъ
 27

огънь предъ Скалистата, Сипкавата и КанаритЪ. Съ точ­

ния си огънь тЪ спомогнаха да се отбие нападението. Тия
две батареи и още една българска полска, беха вдигнати
къмъ края на м. августъ отъ Добро-поле и изпратени дру­
гаде, Всички началници молеха да не се вдигатъ тия 12
орждия отъ Добро-поле. Даже и командирътъ на 1./8. бри­
гада е ходилъ при генералъ Славчевь въ Щ. Д. Д. да моли
да останатъ, но нищо не помогнало. Полето на тия батареи
се разпредели между другите батареи, но съ това отслабна
нашиятъ преграденъ огънь.
Организацията на артилерийската отбрана съ тия сили,
съ които разполагахме, не издържа критика. На Добро-поле
немахме истинско управление на артилерията, която по­
отделно действуваше енергично, но не оеше обединена и
групирана, а разпръсната въ два бригадни участъци на 1./8.
и 2./3. бригади. Вместо да държимъ орждията си събрани,
ние ги пръснахме, за да ги загубимъ изъ ржцете си презъ
време на самия бой. По този начинъ организацията на арти­
лерията ни се постави на основи, които, по неизбежность
въ процеса на боя, ще се доразвиятъ въ единъ организа-
ционенъ хаосъ, при който требваше да се изостави всека
надежда за управление на огъня.
Вместо две подгрупи, поради пресечената местность,
орждията се групираха въ три подгрупи: подгрупа въ до­
лината на р. Летница съ 11 орждия, подгрупа по платото
ХлЪбарь, Малина, ВЪтерникь съ 11 орждия и шкодова под­
група на ЗжберишЬ съ 8 план. орждия. Източната група бе
подчинена на началника на артилерията въ дивизията.
Началникътъ на източната група немаше свой наблю-
дателенъ пунктъ и се настанилъ, както и началникътъ на
подгрупата, въ наблюдателницата на командира на 1./8. бри­
гада на Моминъ-гробъ, откжцето нищо почти не се виждаше.
Защо се допусна тази аномалия, не знаемъ, още повече че
сжщата група и подгрупа беха на Добро-поле отъ дълго
време. Свръзки съ батареите не можеше да има при тази
пресечена местность, и при такова разпръсвзне на самите
батареи на 20 клм. фронтъ.
Запасни позиции за нашите батареи почти немаше.
Само 1./6. и двете шкодови батареи имаха такива, а за дру­
гите още не беха готови. Началникътъ на шкодовата под­
група имаше добъръ наблюдателенъ и команденъ пунктъ
на Продановата височина. Той, обаче, беш е съвсемъ отда-
леченъ отъ своя началникъ на групата.
Бригаденъ артилерийски резервъ немаше. Въ случая
по-добре щеше да бжде, ако целата шкодова подгрупа беше
въ рлсцете на началника на групата, близо до в. Пионеръ и
съ нея да може да маневрира по разните пунктове на по­
зицията. Нашата слабость въ артилерия ставаше по-опасна,
28

като се има предвидъ липсата на артилерия въ съседния

участъкъ на 2/3. бригада. Тамъ на фронтъ отъ 13 клм.
имаше само 16 леки орждия. Вместо да очакваме помощь
оттамъ, ние требваше да имъ помагаме съ нашата слаба
артилерия. Отъ участъка на 1./2 бригада вдясно сжщо не
можехме да очакваме помощь, поради конфигурацията на
мЪстностьта.
Бойни припаси батареите имаха — за полска и пла­
нинска артилерия по 1,000 на орждие и за гаубичната —
по 800 на орждие. Всичко 31,000 снаряди А само въ уча­
стъка на 1./8. бригада — 21,400 снаряди. Споредъ изчисле­
нията на полковникъ Славчевъ, противникътъ на 14-и и
15-и септемврий е хвърлилъ повече отъ 600,000 снаряди само
въ участъка на 1./8. бригада- А като вземемъ предвидъ, че
една часть отъ снарядите б4 повредена въ самия бой, друга
развалена отъ дълго пазене въ нишите, а часть неупотрЪ-
бена по разни причини, ще видимъ, че при боятъ на Добро-
поле ние не можахме да разчитаме на повече отъ 12—15,000
снаряди отъ нашите орждия. Следователно, ние бЪхме най-
малко 30 пжти по-слгби въ артилерия отъ противника. И
така, основптЬ, на конто се базираше артилерийската нн
денность въ участъка на бригадата, нищо добро не обеща­
ваше. И важниятъ изводъ отъ това бедствено положение
на нЬщата на Добро-поле бЪ — да не се очакватъ и да не
се възлагатъ голЬми надежди на артилерията въ предсто­
ящия бой.

Разузнаване.
Нашето непосредствено наблюдение позволяваше да
разузнаваме непосредствено предъ насъ. Въ щабовете се
събираха доста ценни сведения, систематизираха се и се
и издаваха бюлетини. Отъ много източници ние знаехме
какво става къмъ противника. Ще цитиремъ само некои отъ
последните сведения:
На 13-и VII Щ абътъ на 2-а дивизия съобщи, че по све­
дения отъ Щ. Д- А. трЪбза да се очаква едно настъпление
отъ противника предъ фронта на дивизията отъ Търнава
до Добро-поле.
На 1-и VIII отъ 61-и корпусъ се предупреждаваше, че
къмъ противника се забелязватъ признаци на готвящо се
нападение.
На 3-и августъ 2-а дивизия съобщи, за движение на
много камиони по шосето Будимирци—Скочивиръ.
На 17-и августъ сжщиятъ съобщи, че Щ. Д. А. по све­
дения отъ Швейцария — Съглашението готви скорошно на­
падение на Македонския фронтъ.
 29

На 20-и августъ 1./8. бригада съобщи, че нашъ вой-

никъ, избЪгапъ отъ пленъ, чулъ да се говори, че сж дош-
ли две дивизии—една гръцка и една французска, които оти­
вали къмъ Добро-поле.
На 25-и VIII дивизията съобщи, че по сведения на 6Ъ-
гълци, въ края на м. августъ се очаква нападение срещу
Добро-поле.
На 27-и VIII Щ абътъ на 2-а дивизия съобщи, че безжич­
ната станция на сръбския Щ. Д. Д. е преместена отъ Воденъ
въ Трезина, въ връзка съ нападателни действия.
На к8-и Vili дивизията съобщи, какво преди десетина
дни се говорило между срьбскитЬ войници, че ще бжде пред­
прието нападение, че се готвили нови батареи задъ фронта
на Дринската дивизия.
На 28-и VIII. дивизията съобщи, че по донесение отъ
източната артилерийска група, въ последно време прецъ лЬ-
вия участъкъ на дивизията и дЬсния на 3 а дивизия се за­
белязва оживление къмъ страната на врага, отъ което би
могло да се заключи, че се приготовлява атака срещу Добро-
поле и източно отъ него.
На 1-и септемврий Щ абътъ на действуващата армия съ
бюлетинъ № 55 излага общото положение и въ заключение
казва :
,На Македонския фронтъ се намираме въ надвечерпето
на една по-голЪма активность отъ страна на противника,
главно въ разположението на сърбптЪ. Дали тази актив-
ность ще се изрази само въ частични нападения за заемане
на билото Добро-поле—ВЬтернпкъ, или ще се изрази въ единъ
пробивъ, които ще има за обектъ Прплепъ, ще покаже бъде­
щето, а именно къде ще бхдатъ вкарани французскитЪ ре­
зерви*.
На 29-и VIII се предаде сърбинъ и Щаба на 2-а диви­
зия съобщи, че той казалъ, какво между срьбскитЬ войници
се говорило, че ще има нападение. Такова щЬли да предприе-
матъ Югославянската, Тимошката и Шумадийската д и в и ­
зии (срещу Добро-поле). Дунавската д и ви зи я (срещу J./2.
бригада) щЪла да предприеме само демонстративни действия.
ЩЬла да пристигне тежка артилерия.
Завърнали се отъ пленъ наши подофицери казваха, че
сърбитЬ имъ казвали, че готвЬли офансива, и, ако тоя пжтъ
не успЬятъ, щЬли вече да се предадатъ съ артилерията си.
Въ Солунъ имало голЪмо движение и пр.
На б-и септемврий 2-а дивизия съобщи, че споредъ до-
бититЬ сведения, врагьтъ готви голЬмо нападение предъ
фронта на дивизията.
На 7-и септемврий се съобщи, че предали се сърби петъ
души на Димова-поляна, разправятъ, че предъ фронта на
L/З. бригада сърбитЬ били смЬнени съ чернокожи, е сжща-
30

та вечерь щЪли да бждатъ смЪнени предъ 2/3. бригада. На

8-и септемврип новъ стилъ, щЬли да предприематъ атака
на Петерникъ и Димова-поляна.
На 9-и септемврий Щ абътъ на 2-а дивизия съобщи, че
признацитЬ на силно неприятелско нападение предъ нашия
фронтъ се увеличаватъ. Предстоятъ ни силни бонове.
При всичките тия сведения, ние останахме безпечни.
Щ абътъ на действуващата армия съ бюлетина си № 55 отъ
1-и IX не прави правилна и ясна преценка на положението.
Той е много дълъгъ. Заключението не дава опредЪленъ и
установенъ изводъ за предстоящия решителенъ бой на Бал­
каните. Всичко е догатки. На два пункта се предполагатъ
решителни сражения — Хума и Добро-поле. При Хума ние
се заблудихме и струпахме резервите си северно отъ 5-а
дивизия. За Добро-поле бюлетина чертае две предположения:
или че противникътъ ще заеме билото Добро-поле—Ветер-
никъ, за да поправи несгодното си положение, или че ще
пробие фронта, за да заеме гр. Прилепъ. И въ двете си пред­
положения Щ. Д. Д. се излъга и заблуди. Нашите против­
ници изораха за обектъ гара Градско, за да прасекатъ съ­
общенията на групата армии фонъ Шолцъ, и съ това ни при-
нудятг да капитулираме. Д отъ Добро-поле за Градско се
минава по хребета Козякъ—Триборъ. Тия именно намерения
на противника не можаха да бждатъ открити.
Оттукь заключението, че нашето разузнаване действу­
ваше доста правилно и добититЬ данни за противника бЪха
задоволителни и достатъчни, но у насъ липсваше такти­
чески и стратегически анализъ на тия важни сведения, за
да направимъ правилно и логично заключение, отъ което да
се вижда где противникътъ ще насочи главнитЪ си усилия и
съ каква цель, отъ което заключение да пзвадимъ правилно
решение за необходимитЪ контра-мЪрки отъ наша страна
за осуетяване намЬренията му, ако действуваме пасивно;
или, за вземане инициативата въ свои ржце, ако действува­
ме активно, и подготвимъ решителенъ контьръ-ударъ въ у-
частъкъ, който най-бързо ще ни заведе въ Солунъ, или ще
принуди врагътъ да капитулира.

Резерви.
Трите бригади отъ дивизията беха на позиция. Немаше .
друга бригада въ резервъ. Немаше такива и въ корпусенъ
резервъ. И затова се прибегна къмъ формиране на дивизи-
онни резерви, като се взеха по една дружина, отъ полко­
вете, които беха на позиция — една аномалия, която сега
не може и да се помисли. Сжщото направиха и бригадите.
Те взеха отъ сжщите полкове, които беха на позиция, по
 31

1—2 роти за бригадни поддържки. По този начинъ полко­

вете останаха съ по-малко роти за полкова подцържка.
При такова оскждно състояние на нашите резерви, те
требваше поне да бждатъ правилно разположени, за да за-
доволятъ нуждите на боя, поне на първо време. Но, понеже
щабовете не беха определили посоката на големия пред-
стоящъ бой, и резервите беха неправилно разположени.
Както видехме Щ абътъ на действуващата армия немаше опре­
делено становище по този въпросъ. Сжщото виждаме и въ
по-долните щабове. Никой не се спираше на посоката
Добро-поле — Кавадарци. — долината на Вардара. Щ абътъ
на 11-а армия и на 61-и корпусъ сметаха долината на Източна
Черна — Дреново за най-важна. Щ абътъ на 2-а дивизия
считаше всичките си бригадни участъци за еднакво важни
и очакваше ударъ срещу 1./2. бригада — центърътъ на
дивизията, или 1./8. бригада.
Евентуалния ударъ срещу 1./8- бригада сжщо различно
се оценяваше отъ разните началници Корпусътъ и бригадата
държаха на в. Соколъ като най-важенъ. Дивизията — левия
флангъ. 30 и полкъ — Котата 1889.9.
Въ участъка на съседната 2./3. бригада положението
беше сжщо. И тамъ липсваха резерзи, а най-вече по най-
важната посока Кравща—Козякь— Трнборъ. Въ 3-а дивизия
немаше резерви.
Основната идея въ случая беше много проста и ясна:
Всички сили отъ двете страни на Доброполския масивъ
требва да се групиратъ къмъ този сжщия масивъ и източно
отъ него. Или по-конкретно — 3-а дивизия да събере ре­
зервите си задъ 2./3. бригада, а 2-а дивизия да групира
резервите си задъ 1./8. бригада на Добро-поле.
При това, самата планинска и пресечена местность
пречеше на движението на резервите Следователно, и това
налагаше те да бждатъ събрани на най-важното и опасно
место — Доброполския масивъ. Войските беха изморени и
духътъ отпадналъ и, като ги разкарваме презъ време на
боя на десятки километри, съвършено ще се изтощатъ и
ще станатъ негодни за бой, и рискувахме още по пжтя да
ги загубимъ, или ако ги доведемъ на бойното поле, те да
бждатъ полугодни за бой. Въ оперативната заповедь по
дивизията не се казва где се намиратъ дивизионните ре­
зерви, какво назначение иматъ, какви частни задачи имъ се
възлагатъ, по кои посоки ще действуватъ, кои райони ще
требва да проучатъ и пр.
Въ бригадите се повтаря сжщото нещо. 1/8. бригада
имаше три пехотни роти въ бригадна поддържка, взети отъ
двата полка. Те не беха на едно место, а пръснати на в.
Пионеръ, р. Градешница, при дъскорезницата, а една средна
и една лека минохвъргачки стояха на в. Стоянова, безъ
32

мини. Както ще видимъ, презъ време на самиятъ бой, съ

изключение на германските картечници, бригадните под­
дръжки не взеха участие въ боя.
Полковите поддържки и на 10-и и 30-и полкове беха
сжщо така разпръснати и не можеха да се употребятъ като
организационна бойна единица, която да изпълни дадена
бойна задача. Некои роти заеха позиция, а контъратака
никжде не се произведе съ техъ.
И тъ й : НашнтЪ резерви бЬха малко и неправилно раз­
положени, безъ огледъ на предстоящитЪ чужди на голЪмия
бой. Щабътъ на армията и корчусьть държаха малкото си
резерчи много назадь къмь р. Черна, далечь отъ мЬстото,
кжцето ще се разиграе решителния бои. ЩабоветЪ на 2-а
и 3-а дивизии правЪха сжщитЪ грЪшки и по този начинъ
задъ дветЪ наши 1./8. и 2./3. бригади, кждето стана проби-
вътъ, пространството задъ участъцитЪ имъ бЪше праздно
и нЪмаше никакви части, които да могатъ да ограничатъ
неприятелския успЪхъ на 15-и септемврий, следъ заемането
на първата позиция. ЩабоветЪ на бригадитЪ направиха
сжщото, както и дивизиитЪ и корпуса — неправилно раз­
положиха своитЪ слаби резерви отъ по нЪколко роти
разпръснато и, по-голЪмата частъ отъ тЪхъ не можа да взе­
ме участие въ боя. По този начинъ въ решителния день, на
решителния пунктъ, ние се намЪрихме съ недостатъчни
сили, резервитЪ ни разпръснати, неорганизирани, и това
стана причина щото противникътъ да разбие нашитЪ сили
по части, да завладЪе чашата позиция, да разшири успЪха
си, и да предприеме преследване, безъ да можемъ да го
спремъ или ограничимъ.

Охрана и маскировка.
Охраната беш е бойна. Ротите беха въ наи-близъкъ
контактъ съ противника. На места 30—40 крачки ни делеха.
Денемъ часови наблюдаваха отъ определени пунктове, презъ
дупки на стоманени щитове. Нощемъ наблюдателните по­
стове се увеличаваха, охраната се усилваше и се поставяха
секрети предъ линията на окопите на определени места.
При картечниците стоеше постоянно часовой, наблюдаваше
непрекжснато презъ щита, готовъ всеки моментъ да открие
огънь. Сжщо така се охраняваха и другите машини. За по­
викване се употребяваха разни сигнали. Опъваха обикновено
тель и връзваха хлопка, тенекия, звънецъ, гилза или чаша
отъ шрапнелъ и пр. и съ дръпване на тельта се даваше
условния сигналъ.
За въздушна охрана частите отъ първата линия наблю­
даваха съ часови и при появяване на аероплани, донасяше
се по телефона въ Щаба на дружината и полка. Тамъ спе*
 33

циално поставени картечници посрещаха, ако е низко, хвър­

чилото. По-назадъ имаше противоаеропланни батареи _
главно около щабовете, болниците и складовете.
За газова охрана имаше газово наблюдение въ всека
рота; при дружината имаше газовъ подофицеръ, а при Щаба
на полка — газовъ офицеръ. Войниците беха обучени за
действие съ поставени маски и беха прекарали по неколко
упражнения за запазване о^ъ газово нападение. При почив­
ките газовите офицери проверяваха маските.
Маскировка на позицията немаше. Нашите окопи и
тия на противника се виждаха много добре. Ходовете се
виждаха също, особено тия на предните склонове. Отъ въз­
душно наблюдение не можеше да се прикриятъ. Противни-
кътъ имаше подробни аеропланни снимки на нашата позиция
на които се виждаха всички подробности. Такава карта ви-
дехъ следъ боя. На нея имаше много кржгчета — наши
полски трапези, които врагътъ б е взелъ за картечни бето­
нирани гнезда и се б е заблудилъ. Т е беха въ случая единъ
видъ лъжливи фортификационни постройки. Входовете въ
галериите и подслоните покривахме и много отъ техъ не
беха открити отъ врага.
Частите въ гората се прикриваха и маскираха добре.
Дърветата край пътищата се пазеха за същата цель. На
много места покривахме жилищата и складовете съ дър­
вени улеи, наредени като керемиди. Те беха много прак­
тични и запазваха отъ дъждъ и добре маскираха построй­
ките, особено тия по-назадъ. ^

Огневи планъ.
Огневи планъ въ сегашния смисълъ немахме на Добро-
поле. Преди всичко липсваше основна идея, която, като р ъ ­
ководно начало, да обедини всички огневи средства.
Въ оперативната заповедь по 2-а дивизия № 63 се
уреждаха въпросите по готовностьта на разните машини,
наблюдението, бдителностьта, връзките да бъдатъ сигурни
началниците да се опознаятъ, артилерията да изпълнява и
заповедите на бригадните и полкови командири и пр. Въ
опер. заповедь № 65 отъ 8-и VIII се даваха указания за го­
товностьта на преградния огънь. Съ предписания № 52619
отъ 2-и IX и № 52864 отъ 6-и IX началникътъ на 2-а ди­
визия даваше дълги указания какъ да се действува преди
атаката, при подготовката на атаката, щомъ почне атаката
да има свръзка, по свой починъ да се открива преграденъ
огънь при нужда, при поискване на преграденъ огънь всич­
ката артилерия безъ изключение да открива такъвъ и пр.

3
34

Всички тия наставления беха отъ общъ характеръ и

се намираха въ уставите.
Нашата артилерия остана разпръсната на голъмъ
йюонтъ, безъ никаква свръзка между подгрупите и бата­
реите, отделени едни отъ други съ големи планински ма­
сиви и дълбоки долове; половината продължаваше да стои
въ чуждъ бригаденъ и дивизионенъ участъкъ; командува-
нето на артилерията и пехотата безъ наблюдение, безъ връз­
ки, безъ строго определено место и функции; подвозътъи
нуждата за маневриране безъ коне и пж тищ а.. . Самият
Щ абъ на дивизията и на артилерията немаха наблюдателенъ
пунктъ. Артилерийските началници беха нови и незапоз­
нати съ положението. Боятъ ги свари въ периода на проуч­
ванията. По този начинъ не можа да се промени създа­
лото се отъ дълго време положение на огневия планъ и,
когато започна боятъ, ние бехме неготови за сериозни
действия^ идейна грешка въ нашия огневи планъ
беш е обстоятелството, че ние теоретически и на конкретна
почва, поставяхме проблемата на преградния огънь въ осно­
вата на организацията на артилерийската ни деиность.
Споредъ теорията едно скорострелно орждие, за да дей­
ствува съ преграденъ огънь до степень на решителна от­
брана, требва да извади отъ строя 50% отъ движущата се
цель предъ битата зона. За това требва на всеко оржд
да се даде преградна зона отъ 22 метра широчина по фронта.
Фронтътъ на 1./8. бригада само б е на 9000 мегра. За пре­
граденъ огънь беха нуждни, прочее, 430 орждия. Ние имахме
само 30 орждия, отъ които само 21 за преграденъ огънь,
които, ако взематъ участие- въ боя. ще дадатъ наи-много
2% загуби за противника. При общъ преграденъ огънь,
обаче, въ участъка на 1./8. бригада ще действуватъ само
13 орждия. стреляше се съ граната, а не съ шрапнелъ, а и
противникътъ на места беше толкова близко до насъ, че
той ще се движи въ мъртва зона. По този н^ и н ъ деистви-
телниятъ процентъ ще бжде по-малъкъ отъ 0 5%.
За преграденъ огънь беш е нуждно грамадно коли­
чество снаряди, съ каквито ние не разполагахме. Така, при
15 изстрела въ минута, за 25 минути преграденъ огънь за
нашите орждия беха нуждни 9000 снаряди, на обща тежесть
90 000 кгр. Видехме съ колко снаряди и съ какви превозни
средства разполагахме. Липсата на пжтища допълня карти­
ната. При това тази прескжпа система имаше и единъ тех­
нически недостатъкъ - кратковременность на целитЪ. най-
малкото невнимание, най-невинното опущение отъ страна на
бойците, и целата система, всичките надежди, пропадаха
безвъзвратно, преградниятъ огънь ставаше безпредметенъ.
Ако, споредъ теорията, можемъ да се надеваме на 1 с-т*
 35

резултатъ, конкретнитк условия на мксто, време и съседи

^ Добро-поле, решително недопускаха и най-малката на­
глежда и аргументи въ полза на преградния огънь. Ние
€ъхме всркдъ гори. планински чуки, стръмни долища и на
мъста отвесни спусъци — най-трудната по разнообразието
с и мкстность за действие съ артилерията. Горението на за­
палката искаше дълги и трудни за вскки отдкленъ случай
изчисления и смктки. Доброполската позиция исключаваше
шаблонното автоматическо действие на артилерията. На нея
не тркбваше да се поставятъ невъзможни задачи. Въ стрем-
.лението си да ги изпълни, тя ще остане по-долу и отъ
»малкия резултатъ, който би могла да даде при разумно
действие съ нея. 3
Преградниятъ огънь намалява силно възможностьта за
маневриране съ батареитк и орждията, приковава батареитк
«ъмъ мкстата имъ и убива вскка възможность за гъвкаво
м пъргаво движение и управление на групитк. Огромна и
сложна машина, преградния огънь иска държането въ течна
и пълна изправность голкмата организация — автоматъ,
съгласно изработенитк планове, схеми и пр. Най-малкото’
мръдване на орждието или батареята, цклиятъ планъ-орга-
'низация требва да се мкни, изправя.
Двтоматичностьта на нашия артилерийски огънь бкше
неговото и добро и лошо качество. Всркдъ лабиринта на
планинитк, безъ зрително поле, безъ възможность за бързи
и леки връзки, при силно намалена възможность за мане­
вриране, държането на орждията въ ржце бк една първо­
степенна необхоцимость. Едничкото това, дори широко съ­
ображение, при малкото орждия, които имахме, не требваше
.да допусне и за мигъ автоматичность по отбраната на
.Добро-поле.
Д маневрирането съ огъня и съ батареитк се налагаше
п о една желкзна необходимость. Обаче, при малкото орждия
това у насъ бк невъзможно. Работата по преградната
стрелба ги ангажираше. Да очакваме помощенъ огънь отлкво,
•б-к невъзможно, понеже и 2./3. бригада б-кше въ сжщото и
даж е по-тежко положение. Колкото да е солиденъ преград­
ниятъ огънь на 1./8. бригада, противникътъ ще го обходи
отл-кво презъ участъка на 2./3. бригада. Д частит-к отъ тази
бригада разчитаха най-вече на дветк шкодови батареи, които
бкха придадени къмъ 1./8. бригада, а бкха въ участъка на
-2 13. бригада. При това положение или нашиятъ огънь става
недеиствителенъ, или Ямоолци не биваше да разчитатъ на
тия планински орждия.
Отъ 12./16. батарея на Петерникъ, бкха отдклени две
орждия и поставени на Стояновата, да даватъ разни видове
•огънь отъ Продановата височина до Петерникъ — на 4 клм.
36

фронтъ. Само този фактъ показва, че и нашите съседи*

вл-Ьво не бЪха по-добре отъ насъ.
Унищ^жителенъ огънь по изходната позиция на против­
ника бЪше най-ефикасното средство за осуетяване намере­
нията му. Той е едно отъ най-мощните средства за здрава
и сигурна защита на една позиция. Такъвъ огънь ние по-
рано употребявахме, но напоследъкъ се обзехме отъ ми­
съл ьта за преграденъ огънь и чакахме непременно против-
никътъ да излезе отъ окопите си, да тръгне срещу насъ
въ атака, и да го стреляме като мишени. Ние бехме загу­
били ржководните начала за водене на боя и нашите дей­
ствия имаха пасивенъ характеръ- Унищожителенъ и разру-
шителенъ огънь по неприятелските батареи, картечни гнез­
да, минохвъргачки, наблюдателници и депа, беше предви-
денъ, обаче, се употребяваше много редко, поради липса-
на снаряди.
За пехотните машини немаше установенъ огневи планъ.
Ние, защитниците на Добро-поле, ржководени отъ основната:
идея на нашата отбрана — да се запази на всека цена пър­
вата отбранителна линия, сметахме, че въпроса за огневия:

Крони № 1
Разположение на машинитЪ на. Добро-поле на 14. IX 1918 го д -.
 37

птланъ се свежда къмъ следното: да се организиратъ всички

стрелци, картечници, гранатохвъргачки минохвъргачки и, съ
помощьта на орждията, които ще могатъ да стрелятъ, да
можеяъ въ случаи на нападение отъ страна на противника
да развиемъ максималенъ огънь, съ който да можемъ да
разстроимъ и даже да унищожимъ противника. Затова
предъ окопите бе обърнато най-големо внимание. Тамъ б е
насоченъ и съсредоточенъ почти всичкия огънь отъ разните
машини. Пушечниятъ, гранатниятъ бомбовъ огънь беха
право предъ окопите. Картечниятъ огънь б е насоченъ
главно въ флангъ по въроятните посоки на настжпление на
врага. Минохвъргачките даваха преграденъ огънь предъ
своите участъци.
Пунктове за съсредоточено обстрелване имаше ня­
колко : Сипкавата, Скалистата, Котата, Канарите и пр. Некои
места отъ нашата позиция беха слабо защитени съ огънь
и тамъ врагътъ успе да се промъкне (Доброполската река,
=пункта Камъкъ и пр.).
Въ заключение: На Добро-поле нЬмахме основна нцея
за предстоящия бой, а оттукъ и липсата на правилно ор­
ганизирам огневи п ла м . Малкото огневи срЬдства бЬха
разпръснати, команпуването имъ необединено, безъ свръзка
н наблюдение. Организирано маневриране и снабдяване сжщо
липсваха, по недостигъ отъ добитъкъ, липса на пжтища и,
поради нехайство отъ наша страна. По този начинъ голЬ-
миятъ бой ни свари съвършено неподготвени, за важнитЬ
задачи, които трЬбваше да разрешатъ нашитЬ орждия и
машини. Артилерията нЬмаше правилно дадена бойна за­
дача, а само технически указания. Всичко се свеждаше къмъ
механизиране на преградния огънь, отъ който всички очак­
ваха решението на боя. А за такъвъ огънь липсваха и орж­
дия и снаряди. Малкото орждия, неорганизираното имъ дей­
ствие, и силниятъ противникъ, измЬниха картината на боя,
и унищожиха всички наши блЪнове. Грубата сила и действи-
телность се наложиха съ неу чолимость, и ние на 15-и
септечврий за нЪколко часа, трЬбваше да капитулираме и
изоставимъ на противника малкото орждия, които не
знаехме да командуваме и управляваме.

Укрепяване.
На Добро-поле презъ 1918 г. имахме около четири ме­
сеци време за работа, което б е достатъчно. Но материалите
"бехь винаги оскжцни, пжтищата лоши, средствата за под-
возъ малки, работните ржце недостатъчни, липсваше планъ
и работата не се ржководеше добре.
Участъците на 1.8. и 2./3. бригади беха безъ ж.-п.
-линия, далечъ отъ главните съобщения на десятки кило­
33

метри, бедни отъ пжтища, почти безъ шосета. Участъкътъ.

на 1./8. бригада нямаше отд%ленъ пжть за съобщение,-
назадъ. Две бригади 1./2. и 1-/8. обслужваше единъ пжть..
отъ депото при Пантелеймонъ. Полковите депа на 10-и и-
30- и полкова беха въ долините на р. Лешница и р. Градеш-
ница. Оттукъ до позицията се носеха най-вече на гръбъ ма­
териали до позицията. При големите стръмнини и отдале-
ченость, хората можаха само веднажъ въ денонощието да
отидатъ и се върнатъ. Гората ни застави да строимъ най-
вече съ дьрвенъ матер^алъ всичко по позицията, но сече­
нето, дялането, биченето и пренасянето на материали сжщо
отне много работни ржце.
По много причини на Добро-поле не се струпаха ни­
кога резерви, и затова дълбочината на позицията остана:
неукрепена Даже и презъ последните месеци, когато стана
явно за всички, че въ този участъкъ ще се развиятъ го­
леми бойове, пакъ не се изпратиха никакви части за ре-
зервъ и нямаше съ какво да се построятъ преградни, втори,,
трети и тилни позиции. На една друкина отъ 28-и полкъ».
която стоя единъ месецъ на Добро-поле, съ № 50.588 отъ.
31- и VII отъ Щаба на 2-а дивизия не се разреши да работи,
понеже хората били уморени. Затова командирътъ на 30-и>
полкъ поиска да се махне тази дружина.
И поради това, нашите слаби части, които заемаха за»
охрана и отбрана участъка, требваше и да го укреияватъ.
А съставътъ на хората намаляваше постоянно. Свирепата^
зима изтощи много бойците. Ц елъ подвигъ б е изживяването
на последната зима. Много жертви се дадоха. И .следъедна
кална и мокра пролеть, едва презъ м. юний можеше да се
работи редовно по позицията. Измжчените и отрудени хор&
требваше да напрегатъ сили и да пробиватъ върхове и.
планини
Бехме принудени да прибегнемъ къмъ даване изра­
ботването на галериите на групи охотници, на които давахме,-
следъ свършването на работата дзадесеть дневенъ отпускъ
като награда. Хората се изтощаваха, но това ни се наложи-
и успехме да построимъ доста галерии.
Състоянието на позицията б е известно на всички по-
горни щабове. За всичко б е донасяно. Едни отъ тия доне­
сения станали причина да се смени командирътъ на диви­
зията генералъ Петровъ. Материали били искани отъ всички
инстанции включително Щ. Д- А., но, не били отпускани-
Частите не получавали даже V» часть отъ това, което сж.
искали. Много части си купвали материали съ свои средства.
Ние на Добро-поле, по липса на взривни материали,,
бехме принудени да вадимъ такива отъ непукнатите не­
приятелски мини, което беше опасно, и забранено, обаче, низ
се наложи по необходимость.
 39

Генералъ Руссевъ въ показанията си предъ анкетната

комисия казва, че у бригадните и полкови командири нямало
установена идея за укрепяването на позицията и, че той съ
зап. № 66 уредилъ този въпросъ. Истината е, че зап. № 66
по 2-а дивизия отъ 11-и VIII бе издадена възъ основа на
окржжното на Щ. Д. R. № 10,307 отъ 24-и VII 1918. г., кое­
то напечатано се раздаде до рота включително л което
предписваше : - tììt
Да се устрОятъ поне две позиции, отстоящи една огъ
друга, на 3—5 клм. Всека позиция да бжде организирана за
упорна и продължителна съпротива, т. е. въ дълбочина.
Всека позиция да има три непрекжснати линии окопи на
разстояние единъ отъ другъ 80—200 крачки. Предъ всека
линия окопи да има телени заграждения съ широчина най-
малко петь метра на различно разстояние 40—50 м. непредъ,
които да се фланкиратъ съ картеченъ и пушеченъ огънь.
Всички линии окопи се съединяватъ съ множество ходове,
приспособени за стрелба. Наоколо 300—500 крачки задъ за­
страшените пунктове отъ главната позиция да се построятъ
преградни позиции. Съ техъ ще се ограничава успеха на
поотивника и отъ техъ ще настжпватъ атакуващите части.
Всички местни предмети да се приведатъ въ отбранително
положение. Подслони и галерии да се строятъ главно въ
втората и третата линии окопи, а въ първата — само малки
такива за постовете. Картечните гнезда да се ешалониратъ
въ дълбочина и да даватъ фланговъ огънь. Шахматното имъ
разположение е най-добро. Да бждатъ маскирани и огра­
дени съ телена мрежа и пр.
Обаче, ние почти нищо не направихме. Заповедьта не
се изпълни.
При това нашите полкови поддържки не се употребиха
за изработване втори и преградни позиции, а работеха под­
слони за резервите, щабове, театри, вили и разни постройки
въ тила, не толкова нуждни, колкото самата позиция, която
немаше дълбочина и немаше даже втора и трета линия
окопи. Стояновата височина остана и до последния день
■безъ нито единъ окопъ, а тя бе най-важния пунктъ задъ
участъка на 30-и полкъ. Маса материали се употребиха за
маловажни постройки и за удобства въ тила, а на позицията
немаше най-необходимото.
Смената на началниците се отрази зле на укрепяването
на позицията. Презъ 1917 г. работихме по единъ планъ.
Дойдоха нови началници, не удобриха този планъ — нещо
присжщо на българина и много време се губеше и напразд-
но се харчеха и трудъ, и средства. Следъ дълги спорове,
едва къмъ средата на летото, се нареди да се изработи
планъ, който се прегледа и утвърди. Тези планове се със­
тавиха за първата позиция отъ дружинните командири, а за
40

преградните — отъ командирите на полковете. Дружините

требваше да работятъ първите линии окопи и ги подцър-
жатъ, а полковите поддържки — преградни и втори пози­
ции. Обаче, тези последните работеха други работи и едва
къмъ началото на м. септемврий, по изричната заповедь на
командира на дивизията, започнаха единъ окопъ за преградна
позиция на Шейновския гребенъ.
Съ големъ трудъ и много жертви ние успехме да
доведемъ до известно положение първата линия окопи, още
повече, че позицията се рушеше постоянно отъ огъня на
противника, а хората беха малко и едва стигаха за охрана.
Обикновено се работеше половинъ день.
На Добро-поле имаше едно увлечение въ постройка на
дървени подслони, поради близость на гората. Нуждни беха,
обаче, галерии. Презъ 1918 г. тази грешка се съзна и се
започнаха нови галерии. Тия последните сж по-издръжливи
и подхождатъ повече при твърда почва.
Съ зап. по 2-а дивизия № бб се заповеда работата по
първата линия да спре и труда и времето да се употре-
батъ за изграждане на позицията въ дълбочина.
Инструментъ за работа имаше недостатъчно въ нача­
лото на 1918 г. Но, по-после той се допълни споредъ
сведението на стр. 41-а.
Успехътъ на рапотата не беш е еднакъвъ за всички
участъци. На места началниците полагаха големи грижи и
настояваха. Тамъ имаше по-добъръ резултатъ. На друго
место по-малкото грижи дадоха по-слаби резултати.

Огъ сведението на стр. 42. съставено много грижливо и

точно съ съдействието на пионерките офицери и подофи­
цери, които работеха тогава на Добро-поле, се вижда, че
ние сме работили само на първата позиция, респ. на пър­
вата линия. На втората линия окопи липсва телена мрежа-
Трета линия окопи съвсемъ нема. На преградните линии
имаше само слаби окопи и изобщо незначителни укрепи­
телни работи. А на междинната позиция — нищо не б е
построено. Всички избрани междинни и тилни позиции оста­
наха само въ проектъ. А можеше на техъ да се построятъ
поне по неколко реда окопи съ телена мрежа, дето на­
шите войници да се задържатъ при отстжплението.
Резултатите отъ всичкия този трудъ и вложена енер­
гия и средства беха такива, че ние разходвахме всичко,
което имахме, дадохме жертви, работихме при тежки усло­
вия и не можахме да построимъ това, което б е най-важно
и най-необходимо. Не изпълнихме заповедите, които се да­
ваха и атаката ни завари съ единствена тънка, слаба пози­
ция. Много трудъ и време се загубиха за тая първа и по-
 С В Е Д Е Н И Е
за инженерния инструментъ въ 30-и п. полкъ презъ 1918 г.
Имаше на лице презъ месецитЪ :

Инструментъ На На На На На На На На На
1.1 1.11 1.11! 1.1У 1.У 1Л/1 1ЛЛ1 1.УШ 1.1Х
1 1
Щатенъ носимъ
ок. инструмент !
Лопати 682 682 682 632 1007 1007 1107 1107 1107
Киркомотики 34 34 34 34 94 94 119 119 119
Киркобрадвички 56 56 56 56 96 96 96 96 95
Брадвички 19 19 19 19 51 51 51 51 51
Ножици за телъ 11 11 11 11 11 11 11 11 11
Щатенъ вознмъ
инструментъ
Киркомотики леки 480 480 480 480 480 505 505 530 530
Лопати леки 240 240 240 240 240 290 290 315 315
Ржчни триони 15 15 15 15 15 15 15 15 15
Брадви 15 12 12 12 12 12 12 12 12
Тесли 19 19 19 19 19 19 19 19 19
Ножици за телъ 27 27 27 27 97 101 133 138 138
; Работенъ
инструментъ
|Киркомот. голЪми 81 81 81 81 81 141 341 341 341
срЪдни 28 27 27 27 2 7 27 227 227 227
Лопати обикнов. 454 449 449 449 449 509 509 509 509
Топори 48 48 48 48 54 54 54 83 83
Бичкии 29 29 29 29 37 59 68 68 68
НапрЪчни триони 18 17 17 17 23 36 58 60 60
Каменар, чукове 44 44 44 44 79 87 91 91 91
Ломове разни 15 ; 15 15 15 34 31 34 34 34
Минни лъжици 29 29 29 29 29 69 74 79 79
Минни длета 60 60 60 60 150 166 166 166 166
Свредли за дърво 10 1 10 10 10 10 23 34 34 34
 42

Къмъ 14-и септемврий 1918 год. въ района на 1./81 бригадгг

имаше следнигЬ фортификационни постройки:

ка на 1./8. п, бри»!
Всичко въ участъ-!
гада. 9000 м. |
Въ уч. на 10-и п.

Въ уч, на 30-и
Шейнов. полкъ
3 £

Род. полкъ
.0

Въ уч. „Л*
Ч 31£ £* ас!* £.

2000 м.
4300 м.

4700 м.
V Фортификационни
а ТО т о
о постройки > .§
Е А А " гО™
ш ю со
2

1
А. Първа позиция.
1. Окопи върва линия метра 960 2250 3210 1150 2200 3350 6560
2. Окопи втора линия метра — 350 350 420 900 1320 1670
3. Окопи трета линия метра — — — — — — —
4. Ходове метра 400 1800 2200 2100 2000 4100 6300
5.
см

Телена мрежа 1-а линия шир 2 м. 2—4м. 2 м. 2—Зм 2—Зм.2—4м.

£
1

6. Телена мрежа втора линия — — — — —

7 Картечни галерии 2 6 8 5 2 7 15
8 Картечни гнЪзда съ подслони 6 13 19 7 8 15 34
9. Минохв. гнезда укрепени 1 2 3 1 1 2 5
10. Минохв. гнезда неукрепени 1 3 4 1 1 2 6
11. Галерии пехотни 3 8 11 3 1 4 15
12. Подслони солидни 10 10 20 12 18 30 50
13 Подслони несолидни 30 4 34 6 8 14 48
14. Наблюдателници пехотни — — — 1 • 1
15 Наблюдателници артилер. 1 2 3 2 — 2 5
16. Подслонъ за резерв. 10 6 16 8 10 18 34
17. Галерии за резерв. — 2 2 2 — 4
2
Б. Преградни позиции
1. Окопи метра всичко 220 300 520 350 600 950 1470
2. Ходове метра — 500 509 250 400 650 1150
3. Телена мрежа широка — — — 2 м. ‘ 1 М. 1—2м 1—2м.
4. Картечни гнезда укрепени — — — — — — ---
5 „ „ неукрепени — 1 1 1 2 3
4
6. Наблюдателници — — — — — —
7. Подслони — 4 4 10 4 14 18
8. Галерии . 2 3 — 3 5
2
9. Минохвъргачни гнезда 1 1 1
1 1 1
 43

В. Междинна позиция. !

1. Окопи метра - — — — — — —
2. Ходове метра — — — — —•
3. Телена мрежа широка _ ! _ — — — —
Картечни гнЪзда укрепени — ( — — — —1 •
4-
5. , , неукрепени — . — —“ — — —
6 Наблюдателници 1 — —- 1 2
' —
7. Подслони — — — —
8. Галерии
9 Минохвъргачни гнЪзда
1 1“

следна позиция, когато тамъ требваше да остане само охра-

телнаша линия на позицията, а да работимъ спокойни и
сигурни малко по-назадъ нови окопи и линии съ солидни
препятствия и закрития, безъ да се излагаме на снарядите
и мините на врага. Окржжното на Щ. Д. Я. не б е изпъл­
нено, а можахме да го изпълнимъ. Както бЪхме почнали
презъ 1917 г. да работимъ, ако не бе станало разместване
на частите, и ако най-вече не беха се сменили начални­
ците, нашата позиция щеше да се укрепи задоволително..
Яко участъка на 1./8. бригада се оценяваше като най-
важенъ участъкъ, както твърди к-рътъ на 2-а дивизия въ по­
казанията си. то се налагаше да се взематъ следните,
м ерки:
1) Да се обиколи участъка на 1./8 бригада и се види,
доколко се изпълнява окр. № 10307 на Щ. Д. Я. 2) Да се
провери, доколко резервите на дружините, полковете и
бригадите се използувать рационално за укрепяването..
3) Да се спратъ веднага всички постройки, като театри, вили,,
луксозни щабове и пр. като второстепенни, а всички хора
се лратятъ на позицията да работятъ. 4) Да се изпратятъ.
на Добро-поле всички инженерни материали отъ депата.
5) Да се достави бодливъ телъ. 6) Да се изпратятъ въ
участъка на 1./8. бригада всички свободни резерви на ди­
визията. 7) Да се поискатъ хора за работа и за отбрана на
застрашеното место. 9) Да се засили подвоза на материали
и бойни припаси, като се употребятъ камиони. 9) Да се
стегнатъ всички началници да следятъ лично работата, като
на всека часть се дава определена работа за всеки день.
Да се почне обиколка по позицията и денонощно всички да
бждатъ тамъ и на самото место, началниците да казватъ
кога, какво и какъ да се работи. Само така можеше
да се добие добъръ резултатъ и позицията да се укрепи.
Това не стана и позицията остана въ старото си положение^
-44

Кроки № 2
Фортификационните постройки въ участъка на 30-и Шей-
новски полкъ.

Снабдяване.
Превозните средства презъ1918 г. беха много оскъдни.
ТолЪма часть отъ конете и добитъка измре отъ преумора,
нехранене и недобро гледане. Участъците на 1/8- и 2./3.
бригади беха най-отдалечени и труднодостъпни. Средствата
за превозъ не отговаряха на тия разстояния. Презъ 1917 г.
имахме ешалонъ отъ сто кола волски, но презъ пролетьта
1918 год. и той капна и б е изпратенъ на почивка около
гр. Велесъ. Полагаха се на полкъ 952 коня, а имахме по
около 300 коне и магарета. Отъ техъ полоаината беха год­
ни, а другата половина — на почивка край гр. Прилепъ.
Много пъти искахме усилване на превозните средства, но
немаше отгде да се взематъ.
Понеже ешалонътъ на бригадата не беш е достатъченъ
да извършва кръгообората, пакъ часть отъ колите и конете
-на полковете пренасяха разните припаси. Това положение
б е известно и на Щаба на дивизията, и на корпуса, и на
Л11. Д. Д. За да се облекчи положението, въжената линия
 45 -

отъ Расимбен б е продължена до Пантелеймонъ. Въ уча­

стъка на 1./8. бригада се реши да се построи вжжена ли­
ния отъ долината на р. Градешчпца до в. Пионера, даже се
започна, но не можа да се довърши и офансизата започна.
Всичко това създаде най големи грижи на всички началници,
отвличаше вниманието имъ, а трудностите, лишенията и не­
достигите изморяваха войниците и духътъ отпадаше.
Презъ пролетьта 1918 г. измреха конете на парковите
взводове, та требваше полковете съ оскждните си средства
да пренасятъ и бойни припаси. Минохвъргачките се уве­
личиха отъ 9 на 21, обаче, за техъ не се дадоха превозни
средства. Отъ бригадното депо до позицията мините, бом­
бите и ракетите се пренасяха на ржце. Една средна мина
се носеше отъ четири войници, а требваше да имаме на
средна минохвъргачка 150, а на лека 4С0 мини. Може да
се сжди колко много работни ржце беха нуждни за пре­
насяне на тия мини. Я като се вземе предвидъ разстоянието
и големите стръмнини, ще се разбере колко сж били ко­
лосални усилията, вложени на Добро-поле.
Бойните припаси беха попълнени за двудневенъ бой.
Мините, обаче, беха по-малко Батареите превозваха сами
бойните си припаси, но и техните коне се разсипаха. Това
наложи економия при стрелбата. На 15-и IX сутриньта, на­
шите батареи откриха общъ преграденъ огънь. Следъ 15
минути началникътъ на групата, полковникъ Славчевъ, за-
питалъ командира на бригадата — да прекрати ли, защото
нема да имъ останатъ снаряди за борба презъ деня.
Храната и облеклото беха винаги недобри. Големите
студове искаха силна храна и топли дрехи. Ние немахмо
нито едното нито другото. Презъ м. май 1918 г. хлебътъ
б е 600 грама и прибавяха по малко сухарь. Съ голема
молба се увеличи на 700 грама. Но презъ летото пакъ се
намали. Къмъ м. септемврий, когато храната требваше да
бжде най-силна, тя се влоши- Х лебътъ се намали при най-
силната работа по позицията. Интендантството не можеше да
дава, което се полагаше, а частите немаха запаси. Това съз­
даде, големи грижи на всички. Напоследъкъ Интендантството
не даваше и ’/« отъ това, което се искаше и полагаше. И
много оплаквания се подаваха. Въ сжщото положение беха и
нашите съседи влево и вдесно.
Храната на войниците беше такава, каквато можаха да
приготвятъ полковете съ свои средства. Презъ летото да­
ваха най-вече зеленчуци. Но и т е се носеха отъ десятки
километри и беха малко. На 10-и и 30-и полкове градините
беха чакъ край гр. Прилепъ. Варива, обаче,немаше откжде
да се взематъ. Месо се даваше твърде малко. Имаше ме­
сеци съвсемъ безъ месо. Я трудната работа искаше сила и-
обилна храна. При слабата храна, хората отслабваха и за-
боляванията се увеличиха. Отъ строя излизаха постоянно
хора и пълнеха лазаретите.
Ние съвършено незадоволително разрешихме този
важенъ въпросъ. Вместо съ добра храна и правилно про­
доволствие да поддържаме духътъ въ войската, требваше
съ безкрайната и корава издържливость на духа на бойците
и народа, да разрешаваме всички сложни проблеми по
продоволствието, разпределението, износа и снабдяването
съ хранителни припаси, както и неуредиците на тила.
Добитъкътъ сжщо пострада много. Голема часть измре,
главно, поради липса на храна. Помня, че презъ летото
правихме сметка, че, ако се наложи бригадата да тръгне въ
походъ, частите не ще могатъ да натоварятъ даже бойните
си обози, а за домакинските и дума не можеше да става.
Още тогава всички коне на полковете се употребяваха за
общите нужди на подвоза и отвоза. Трудна беше, обаче,
прехраната на добитъка. Всичко требваше да се носи отъ
Градско. Главното тилово управление съобщи, че вместо
16 милиона кгр. зърненъ фуражъ, колкото било нуждно за
м. февруарий, постжпило въ складовете само 3,775,000 кгр.
и, че като се има предвидъ, какво може да даде нашата
земледелческа страна, требвало да се помиряваме съ поло­
жението си и да хранимъ, както армията, така и народа съ
това, което може да даде страната ни. (!)..
Когато дойде пролетьта, частите изпратиха голема
часть отъ добитъка на паша, за да се храни самъ. Некои
части пратиха добитъкъ много назадъ. Батареи пратиха
коне чакъ въ старите предели на Царството и станаха
съвсемъ неподвижни и позиционни. По тези причини бата­
реите не можаха да сменятъ позициите си, нито да се из-
теглятъ назадъ на 15-и септемврий.
Облеклото и обущата на хората беха винаги въ пла­
чевно състояние. Командирътъ на 2-а дивизия на 18-и VIII до
Щ. Д. А. донася между другото и следното: ,2) Обуща.
Маса войници ходятъ положително боси, безъ нищо на
краката си. Часовой — босъ! Нито обуща се даватъ до-
статъчно, нито коженъ материалъ за поправка. Оправда­
телните причини, че нЬма, не сж убедителни. 3) Облекло.
Горното — парцали и мнозина нематъ. Долното — парцали
и грамадна часть войници нематъ . . . Х лебътъ и обущата
сж една отъ причините за бегствата . . . "

Санитарна служба.
Въ полковете имаше по трима лекари—единиятъ пол­
кови. Фелдшери имаше въ всека рота. Ветеринарни подо­
фицери обслужваха добитъка. Полковите лазарети беха въ
- долината на р. Градешница. Те беха и полкови превързо-
 47

•чни пунктове. Дружинни такива имаше за 10-и полкъ задъ

’Соколъ и при дъскорезницата р. Лешница. а за 30-и полкъ
задъ Котата и при в. Пионеръ. Въ полковите лазарети
имаше место за 50 души. По-тежко болните се пращаха въ
-болниците. Къмъ бригадата б е придадена и 5.18. полска
-болница — задъ Щаба на дивизията. Отъ сжщата болница
имаше санитаренъ пунктъ въ долината на р. Задука при
Пантелеймонъ. При нестроевата рота на 10-и полкъ б е раз-
иоложенъ 3./8. лазаретно отделение. Евакуацията на тежко
ранените ставаше на носилки до полковите лазарети, а
•оттамъ съ коли. На 14-и и 15-и IX имахме много ранени, а
малко кола, и затова повечето отъ ранените останаха въ
пленъ у противника. Много отъ техъ починаха, а малко
беха спасени.
Заразни болести почти немаше. П резълетото се появи
•въ слаба форма грипъ и за неколко дни я прекараха по­
вечето отъ хората. Отъ тази болесть хората отслабнаха
доста. Оощо взето, въ здравно отношение полковете беха
.добре. Всеки месецъ войниците се изпарваха и обезвъшка-
<вяха. Всички, които отиваха назадъ. се изкжпваха въ Град­
ско и изпарваха. Хората се инжектираха редовно съ серумъ
противъ малария, тифъ и холера. По този начинъ хората
с е запазиха отъ епидемии.

Свръзки.
Комвндни места за частите отъ 1./8. и 2./3. бригади,
■немаше. Имаше щабове на полковете, бригадите и диви­
зи и те доста назадъ, за да се съзцадатъ удобства за работа
и да бждатъ запазени отъ снарядите на противника. Презъ
1917 год. командното место на командира на 1./8. бригада
•бе на Добро-поле, задъ Котата — при Узуновата канара.
Командирите на полковете беха тогава напредъ, близко
до своите части, наблюдаваха непосредствено боя, даваха
заповеди и нареждания. Дружинните командири беха при
ротите си и ги командуваха. И имахме тогава успехи и
победи.
Въ последствие, следъ бойовете, щабовете се преме­
стиха да работятъ на удобни места по-назадъ. Тогава по­
степенно у техъ се създаде убеждението, че, и да сж на­
задъ щабовете, стига да има добра свръзка, като имаме
готови машини за действие, единъ сигналъ за преграценъ
огънь, и врагътъ ще бжде посрещнатъ достойно. И щабо­
вете продължаваха да работятъ въ своите удобни вили.
.Далечностьта на щабовете, недоброто имъ разюложение и
прекжсване на връзките, показа, че безъ преко наблюде­
ние отъ страна на всички началници, не може да се командува
.добре и правилно, защото при големия бой обстановката
48

ce мени бързо и требва навреме всичко да се види и да;

се взематъ съответни мерки.
Щ абътъ на 2-а дивизия б е въ монастиря при с. Мел­
ница, на 15 клм. средно далечъ отъ центъра на дивизията,
а на 25 клм. отъ 1./8. бригада — местото на големия бой.
Щ абътъ на 3-а дивизия б е въ сжщото положение при
с. Маденъ на 51 клм. отъ фронта. И двата щаба нищо не
виждаха нито чуваха отъ това, що ставаше на позицията..
Д въ това време, щабовете (командните места,) на 122 а и
17-а французски дивизии, които атакуваха Добро-поле, беха
на Пожарения ридъ и на в. Голашъ, на нЪколко стотинъ
метра задъ първите окопи и ржковод-fexa лично и непо­
средствено частите и артилерията си.
Щ абътъ на 2./3. бригада б е на бригадната височина
отъ две години, но оттамъ нищо не се виждаше. Този щ абъ
требваше да има бойнт или командно место на в. Кравица.
Щ абътъ на 1./8. бригада б е на в Моминъ-гробъ И оттамъ.
нищо не се виждаше. За тази бригада требваше да има
бойно или командно место на Стояновата височина.
Щ абътъ на 10-и полкъ беш е на в. Родопецъ, отдето
нищо не се виждаше напредъ Местото на този щабъ или
на командното му место б е на в. Сръбски~постъ, д ета
требваше да бждатъ и полковите поддръжки, като най-
важенъ пунктъ отъ участъка на полка. Щ абътъ на 30-и
полкъ б е на в. Пионеръ, отдето абсолютно нищо не се
виждаше (гл. кроки № 3). За 30-и полкъ б е избрано пър­
воначално наблюдателница съ огледъ за бойно место .—
в. Котата. Но тамъ не можеше денемъ никой да се качва.
Съ големъ трудъ се построи наблюдателницата тамъ, за
да остане праздна и не се заеме отъ никого. Презъ м. сеп-
темврий, преди атаката, се започна ново бойно и командна
место на западния склонъ на Стояновата височина, отдето
сжщо не се виждаше. Това место б е готово два дни преди
атаката и не б е известно още на хората. Даже и азъ не
го знаехъ кжде е. На 30-и полкъ бойното место беш е задъ
Котата, дето имаше и подслони за хората и наблизко га­
лерии за полковите поддръжки, и телефонна централа. Отъ
сжщото това место при Узуновата на tapa, можеше лесно
да се организиратъ и произведатъ контъратаки влево и десно.
Командните пунктове или бойните места требваше да
се определятъ отъ по-горния начелникъ съ оперативната
заповедь.
Командните места на дружините беха добре избран»
и свързани съ телефони и хелиографи. Имаше и летяща
поща, устроена грижливо и поддържана редовно. Телефони»
линии имаше по всички посоки, до рота включително. Цен­
трали имаше неколко. Въ първата линия кабелътъ б е про-
каранъ по дъното на окопите и ходовете, обаче, при арти-
лерийската канонада, всичко се изпокжса и бе невъзможно
да се поднови. Даже се скжсаха и телефонните линии между
полковете, бригадата и дивизията.

Кроки № 3
ВръзкитЪ на Добро-поле на 14. IX. 1918 г.

Хелиографите се оказаха по-пригодни, само че, поради

пушека, димътъ и прахътъ по позищ-ята, не можаха да
работятъ правилно. Н1зкои отъ техъ се повредиха. Летян'ата
поща беш е нашето последно средство за свръзка. За хо­
рата имаше и направени подслончета, въ които влизаха да
си починатъ и пакъ продължаааха следъ това. Но, при го-
лемата и силна стрелба и това средство се оказа несигурно.
Много отъ ординарците паднаха убити и ранени и много
донесения не можаха да отидатъ до местоназначението си.
Съ сигналите не можехме да си служимъ много сигурно,
защото липсваше организирано и сигурно наблюдение от-
задъ напредъ. При това, отъ силния артилерийски и ми-
4
50

ненъ огънь горите се беха запалили, пушеци, димъ и прахъ

отъ взривовете покриваха позицията като облакъ и пре­
чеха да се вижда.
Последната връзка оставаше — наемната. Д тя лип­
сваше съвсемъ. Да се направи тактически анализъ на по­
ложението, на задачата, която се дава, да се вземе реше­
ние и да се издаде оперативна заповЪдь, въ която да се
каже на всЬкиго какво му предстои да върши, каква за­
дача се гони, какви цели се преследватъ, съ какви средства
ще се разполага, какъ ще се води боя, де ще се рззвиятъ
разните фази на боя — тази основна идея на началника
липсваше у насъ.
Свръзка съ съсеците влЪво и вдясно, презъ време на
боя, нямахме. Такива имаше само между дивизиите. Другъ
важенъ фактъ е този, че на 15-и IX въ продължение на
ц-Ьли деветь часа, отъ 2 до 11 ч. пр. пл. азъ, като коман-
диръ на 1./30. дружина и началникъ на участъка „Л“, не
получихъ нито една заповЪдь, нито едно съобщение отъ
командира на 30-и полкъ, който е билъ къмъ РаклитЪ и
Стояновата — на 1—2 клм. задъ менъ.

Отношенията съ германците.
При първите ни срещи съ германците, българските
войници беха очудени отъ големзта смелость, дисциплина
и рецъ на нашите съюзници. Правеше впечатление, обаче,
че т е ходятъ чисто облечени, винаги въ редъ, когато у
насъ се мислеше, че, за да бжде човекъ боеви, требва
непременно да бжде брадясалъ, неомитъ и съ разпусната
външность. Дисциплината у германците беше съзнателна,
доброволна и дълбоко заседнала въ техната народна душа.
Тя беш е характерна национална чърта. У техъ имаше нещо
трайно, което ние възжелахме и се заехме да го по-
стигнемъ.
Освенъ това, възторгътъ отъ подвизите и победите на
Германия по бойните полета беше всеобщъ. Ние, като войн­
ствено племе, се възхищавахме отъ нашите съюзници и
имахме силно желание да имъ подражаваме.
Не мога никога да забравя нашите съвместни дейст­
вия съ германците презъ 1917 г. презъ време на майската
офансива, както и тия на Добро-поле презъ 1918 г. при
последния бой. На Струпннската пжтека при 2./30. дружи­
на бе картечното отделение на германския подпоручикъ
фонъ Лемски. Презъ майската офансива врагътъ на некол-
ко пжти атакува нашата позиция. Единъ день азъ, ведно
съ майоръ Мерджановъ, взехме участие въ отбраната на
окопа, а подпоручикъ Лемски самъ постави своите картеч­
ници и, въпреки тримата убити мерачи едно следъ друго,
 51

успЪ да поддържа силенъ картеченъ огънь и съ общи уси­

лия врагътъ б-к отблъснатъ.
На Струпинската пжтека, както и на Добро-поле и на
много други свети места, се смеси кръвьта на много и
доблестни синове на велика Германия, съ тази на скромния
и беззаветно храбъръ български ^войникъ и съ това се
циментира онова приятелство и бойно другарство, което се
добива само на война, когато се носятъ съвместно тежеститъ
на боя. когато се изпълнява съвместно общия дългъ. На
Добро-поле, нашите и германски картечници, както е казалъ
самъ генералъ д’Епре, на няколко пжти на 15-и септемврии,
сж карали да потреператъ всички съглашенски щабове.
И азъ твърдя като участникъ, че между насъ и гер­
манците, които бЪха на позиция, които водеха съвместно
съ насъ бой, които леха кръвьта си по нашите позиции,
имаше приятелство, имаше бойно другарство, взаимно ува­
жение и почитание. Никакви спрове не сме имали, нищо не
сме делили, защото тамъ на позицията, немаше за какво да
споримъ, немаше какво да делимъ.
Въ тилътъ на армията, тамъ, гдето изпълнението на
дълга всекога е било на заденъ планъ, тамъ е имало не-
кжде малки недоразумения между нашите и германски вой­
ници или части—споръ за ливада, за дърва, за храна, за не-
коя квартира. И, понеже Дойчо не знае български, а Геню
не разбира нкмски, не сж могли да се разбиратъ.
Отношенията, обаче, между нашите и германски ща­
бове заслужаватъ специално проучване. И тукъ личните
качества и характеръ слагатъ своя отпечатъкъ върху тия
отношения. Когато бехъ началникъ на Щаба на 1 /8. бри­
гада презъ зимата 1917/1918 г., съ германските щебове се
разбирахме много добре и нямахме никакви спорове. Презъ
летото 1918 г. тия отношения, обаче, се измениха. Генералъ
Русевъ въ книгата си разказва на дълго за тия спорове съ
германските щабове, — една жалка действителность. К. Ян-
ковъ въ книгата си критикува много остро тия отношения.
Отъ тия двама автори и участници се вижда, че щабовете
сж били въ най неприязнени отношения едни къмъ други.
За разправия съ германците билъ смененъ единъ коман-
диръ на дивизия. Последниятъ командиръ на 2-а дивизия
почналъ нескончаемо раздори и спорове съ германците.
Много време, трудъ и енергия се губи за наистина дребни
разправии, делата се пълнятъ съ преписки, създава се тежка
атмосфера между подчинени и началници, изгубва се дове­
рието и се идва до положение, че български и германски
началници не могатъ де се търпятъ.
Въ средата на м. августъ всички германски офицери
за свръзка при бригадите и артилерийските групи, по запо-
„едь отъ Щаба на 2-а дивизия беха изпждени брутално,
52

въпреки несъгласието на Щаба на корпуса и тоя на армията

и заставени да се върнатъ тамъ, откждето беха дошли.
НЪколко дни преди атаката отъ Щаба на корпуса и ар­
мията изпратили генералщабни, артилерийски и картечни
офицери по обиколка изъ позицията, за ориентиран е въ
подробности корпуса и армията върху условията, при които
требваше да действуватъ нашите части въ предстоящия бой.
Командирътъ на 2 а дивизия съзрЪлъ въ това узурпира не на
своите права, една германска провокация, и по телефона далъ
заповЪдь германските офицери да бждатъ третирани почти
враждебно. Самъ командирътъ на дивизията устроилъ една
брутална сцена на май^ора-германецъ, изпратенъ отъ корпуса
или армията въ Щаба на дивизията за осветление по не-
кои въпроси. Той не билъ приетъ отъ командира на диви­
зията и оста ;алъ вънъ на дъжда, да се чуди съ какво лично
той е заслужилъ подобно третиране.
Следствието отъ тия отношения бЪше, че въ деня на
голЪмата борба, командуването не можеше по никои на-
чинъ дй разчита на ецна искрена помощь и подкрепа отъ
по-горнитЪ инстанции, съ които не можеше да се разбира,
по липса на довЪрие.

Настроението на войниците.
Когато презъ м. май 1918 г. приехъ командуването на
1./30. дружина, азъ направихъ инспекторско изпитване и пи-
тахъ всички хора отъ доужината за оплакване, следъ като
ги уверихъ, че те требва да бждатъ искрени и ми кажатъ
всичко това, което ги боли, тревожи, отъ което сж недоволни,
и, че, въ кржга на дадената ми отъ законите власть, ще
направя потребното — всеки да бжде задоволенъ въ за­
конните си претенции и искания. Получи се резултатъ
неочакванъ. Никой не се оплака, че храната му е недоста­
тъчна, че облеклото му е скжсано, или че не получилъ на
време заплатата си ; никой не се оплака отъ обноските на
началниците си, никой не заяви недоволство отъ продъл­
жението на войната, отъ лишенията и несгодите. Тия вой­
ници ме познаваха добре и знаеха, че всичко това може да
се оправи щомъ се взематъ мерки, понеже по рано две го­
дини ги бехъ командувалъ. Т е имаха вера въ своите начал­
ници, верваха въ техъ и ги обичаха.
Когато, обаче, ги запитахъ какъ прекарватъ техните
близки на село, въ града, какъ живеятъ, иматъ ли прехрана,
добре ли се отнасятъ къмъ техните жени майки и сестри
останалите тамъ административни власти, картината се из­
мени веднага. Заредиха се маса оплаквания за изнудвания,
за кражби, за прелъстявания, своеволия и какви ли не пре-
стжпления на тия тилови герои, останали по села и градове
 53

гь Царството, използувайки служебното Си положение, за

да безобразничатъ съ семействата на ония герои, които се
биеха на позицията за свободата на своите братя. И тия
гаври съ честьта на тЪхнитЬ близки—това беш е най-чувстви­
телната обида, най-голЪмото оскръбление. Българинътъ е
скроменъ и безъ претенции за храна, облекло и изобщо за
материалната часть на службата. Но. отъ морално гледище,
той уважава и почита семейната честь на всЬкиго и иска и
неговата никой да не закача. Ето защо, своеволията на разни
кметове и секр. бирници, които беха извършили въ онова
мжтно време, разни насилия, не можаха да бждатъ гледани
съ хладнокръвие. Това беха единствените оплаквания, които
ми се направиха, защото това тежеше на бойците на Добро-
поле, па и по целия фронтъ.
Записахъ оплакванията, систематизирахъ ги и ги пред-
ставихъ въ полка, отгдето били изпратени по-нагоре. Следъ
двадесеть дни се получиха писма отъ селата на войниците,
които беха заявили оплаквания, въ кои о се изброяваха
имена на кметове и секр- бирници, които били арестувани
и дадени подъ сжцъ за разни злоупотребления и насилия,
установени отъ следствените власти, благодарение на заяви­
лите оплаквания войници отъ дружината. Естествено е, че
при такива условия, настроението на войниците се измени
твърде много. Те видеха, че надъ властьта на кмета и секр.
бирника има законъ, който е неумолимъ и не прощава ни­
кому за неговите престжпни дела, че и въ България има
сждилища и правовъ редъ за раздаване правосждие. Те се
увериха въ грижите на своите началници, добиха окриленъ
духъ и беха готови да извършатъ и най-големи подвизи.
При обиколките ми, войниците откровено ми заявяваха,
че ако навсекжде взематъ такива мерки, недоволство въ
армията нема да има. Ясно изпъкваше величието на българ­
ската проста душа■ На въпроса — не се ли умориха вече
отъ войната, те ми казваха открито и чистосърдечно, че
толкова време сме карали, ще потърпимъ още малко.
Новините, които идваха отъ агенцията „редникъ“, съоб-
щавахъ проверени на войниците, нищо не криехъ отъ техъ.
Бехъ убеденъ отъ дълъгъ опитъ, че при трудно положение,
най-доброто средство е да се каже на войника самата истина
и, като му се обрисува опасностьта, на която сме изложени,
той съ своята проста, но прозирна душа, ще схване положе­
нието, ще вложи максимумъ усилия и отъ такова положе­
ние ще се излезе съ честь.
Презъ м. юний 1918 г. 1./30. дружина бе на позиция
въ левия участъкъ на полка — Канарите. Единъ день двама
войници отъ левата рота, която заемаше позиция до Добро-
полската река, ми доведоха единъ войникъ подъ стража
при Щаба на дружината на Канарите. Войника не познавахъ,
54

Двамата часови ми доложиха, че той билъ младъ албанецъ,

дошълъ за попълване преди няколко дни, и уьещавалъ дру­
гарите си да избЪгатъ къмъ противника. Разпитахъ него и
свидетелите. Отначало той отказваше, но после призна.
Войниците го арестували сами, щомъ почналъ да имъ го­
вори за предаване, и ми го доведоха. Нзъ му се скарахъ и
заповедахъ да бжде вързанъ долу въ гората, на десеть
крачки задъ нашите окопи, за единъ големъ букъ, въ които
букъ всека вечерь една сръбска картечница стреляше. Той
започна да плаче. Обаче, на война нема место за плачъ и
войниците изпълниха моята заповедь. На това дърво апба-
нецътъ стоя до 12 ч. въ полунощъ. За негово щастие, кар­
течницата не стреля тази вечерь и той остана живъ. ц ел и
петь часа той е очаквалъ смъртьта всеки моментъ. плакалъ
непрекжснато и давалъ обещания, че нема да бега. Следъ
толкова изпитания, къмъ полунощь, разрешихъ и той биде
отвързанъ. Този войникъ стана отличенъ боецъ. Той имаше
страхъ отъ боя, защото не беш е стоялъ още подъ непри­
ятелския огънь. Той не беше чувалъ гранати да се пукатъ,
мини да трЬскатъ край него и, естествено, че имаше мало­
душие и страхъ. Обаче, когато той стоя петь часа предъ
устата на неприятелската картечница, готова всеки моментъ
да му отнеме живота, който той искаше съ бегство да за­
пази, той бе станалъ вече безстрашенъ. Какво представяше
за него следъ това изпитание да стои въ окопа и да на­
блюдава презъ щита както правеха неговите другари ? Той
се кали въ една нощь и стана отличенъ боецъ и взе живо
участие и въ последния бой. „ _
Такова беше настроението на м ите воиници. 1ака
беха учени да работятъ, да търпятъ и понасятъ несгодите
на войната, да се държатъ смело въ боя, защото отъ боенъ
опитъ знаеха, че този, който смело посреща смъртьта, по-
трудно бива достигнатъ отъ неприятелски куршумъ и те
спокойно се хвърляха и въ най лютата борба, влизали вече
десятки пжти въ бой. Я въ погледната борба, тЬ се биха
юнашки, както се изразява и командирътъ на 30-и полкъ въ
своите реляции.
Дисциплина.
Имаше ли дисциплина въ частите отъ 1./8. бригада?
Казваме да, защото така беше. Тия, които беха близо до
бойците, познаватъ душата на българина. Той не обича па­
радната страна на службата и често минава безъ да отдава
честь. Яко тогава го спрете и го запитате защо не отдава
честь, ще ви даде разни отговори. Но, ако бждемъ добри
психолози и се взремъ въ неговата душа, ще видимъ, че за
да не отдаде честь, той има на сърдцето си голема мжка.
 55

И тогава предъ васъ ще изпъкне една страдална и велика

душа, която търпи безмълвно, носи въ сърдцето си своите
грижи и не ги казва, а въ резултатъ — тази разсЬяность,
която н-Ькои таксуватъ упадъкъ на дисциплината.
Въ българския войникъ има съзнателна дисциплина и
подчиненость. Не в-Ьрвамъ да се намери нЪкой да се оплаче,
че хората му не го слушатъ. Ако е имало такъвъ случай,
то е било сигурно, когато командуването е било съвсемъ не
на местото си. Българинътъ по природа е послушенъ и
довЪрчивъ. Той знае, че този, който го командува, е пред-
ставитель на Върховната воля и, следователно, всЬко не­
гово нареждане, всека негова заповедь требва да се из-
пълняватъ. Въ това отношение ние имаме чудесенъ елементъ.
И, ако е имало нЪкжде отслабване на дисциплината, то при­
чината винаги е била въ началника на тази часть. Подчине­
ните копиратъ своя началникъ. И, ако той е образецъ въ
всЬко отношение, такива ще бждатъ и подчинените.
Вко анализираме елементите на военната дисциплина,
ще видимъ, че на Добро-поле съвсемъ малко анормално
имаше, въ това отношение. Всички изпълняваха безъ противо­
речие заповедите на началниците си въ продължение на
цели три години при най-тежки условия. Чинопочитанието
се спазваше навсекжде. Моите войници радостно ме по­
срещаха, часовите ми рапортуваха, съ охота ми докладваха
всичко що сж видели и драго имъ б е да разговарятъ. Служ­
бата въ окопа се носеше много правилно и споредъ иска*
нията на Упжтването-
Хората имаха пълно доверие въ началниците. Устано-
вениятъ редъ се спазваше строго- Началниците се отнасяха
строго, но справедливо къмъ подчинените и младшите.
Единични случаи на грубостите създаваха недоволство.
Пренасяха ли нашите войници търпеливо и безропотно
лишенията и несгодите на военния животъ? Че какви по-
големи изпитания и лишения отъ тия — да водимъ три го­
дини война съ малко сили и средства срещу противника
неколко пжти по-силенъ ? А борбата съ природните стихии,
не е ли за адмирация ? Кой другъ народъ би могълъ да
издържи на тая мжка ? И какъ нашите войници се по­
миряваха съ всичките трудности на войната! А търпението
е велика цобродетель. Тя е основната мерка за силата и
здравината на военната дисциплина.
Войниците и изобщо подчинените оценяваха много
правилно своите началници, защото по самото естество на
нашата служба, те изпитваха върху себе си нарежданията,
които даваха и грижите които проявяваха самите начал­
ници. Т е се възхищаваха отъ тия началници, които понасяха
несгодите и лишенията на войната, които беха при своите
хора, които непосредствено ги командуваха и вземаха уча-
56

стие въ бойоветФ. Я имаше и отрицателни характери, понеже

тогава воюваше целия български народъ, а народната мж-
дрость казва, че нема стадо безъ мърша. Още презъ 1917
г. командирътъ на 30-и полкъ отстрани двама ротни коман­
дири, които не б+ха на местото си въ боя и които се гри­
жеха повече за себе си, отколкото за своите хора. Презъ
1918 г. сжщо б-Ь отстраненъ и даденъ подъ сждъ коман­
дирътъ на 8 /30. рота. ^
Характеренъ случай е хвърлянето на бомба, безъ нъ-
какъвъ резултатъ, въ землянката на старши полкови лЪ-
карь, сант. майоръ д-ръ Драгановъ, който бЪше грубъ и се
отнасяше оскърбително спрямо ранените и болните. За да
реши раненъ войникъ да извърши такова покушение, требва
особено много да е билъ оскърбенъ и обиденъ, или пъкъ
изоставянъ на произвола на сждбата. Другояче не може да
се обясни това, защото имаше и други лекари въ полка,
които войниците обичаха, понеже грижливо превързваха ра­
нените и добросъвестно и бащински изпълняваха своя дългъ.
Тукъ требва да споменемъ, че тогава имаше и такива
началници, които беха много опасни, както за дисциплината,
тъй и за духътъ и службата въ частьта и за изхода на боя,
Това сж отрицателенъ типъ на хора надменни, крайно строги,
груби, и нахални, обиждатъ и ругаятъ подчинените, за да се
представятъ, че сж взискателни. Но това става зацъ пози­
цията, когато нема бой, нема куршумъ. Щомъ гръмне, обаче,
пушка, отъ тия герои не остава следа — т е изчезватъ.
Не може нито свръзка, нито началникъ да ги намери. Те
се криятъ, обзети отъ големъ страхъ — психологическо
явление, присжщо на слабите характери и дребни душички.
Те сж храбри отзадъ, а въ боя се губятъ, оставятъ хората
си, криятъ се и изпущатъ частите отъ ржцете си. Следъ
бой, те правятъ донесения и си приписватъ подвизи, герой­
ства и пр. — лъжи. Такива началници сж много опасни и
вредни. Те рушатъ и дисциплина, и моралъ, и духъ.
Повтаря нъ — на Добро-поле, като се изключатъ из­
вестни послабпения, и иахме задоволителна дисциплина. Тър­
пението бЪше безгранично и заслужава адмирация. Въ
тилнитЪ части, обаче, имаше едно отпадане на дисципли­
ната и търпението. ПрпчинитЪ за това можемъ да търсимъ
само въ неумЬлото командуване на тия части.

Морални сили.
За поддържане моралните сили необходимо бе да се
поддържа даденото облекло и обущата. При малкото сред­
ства, които имахме, некои роти беха си формирали малки
работилници отъ по неколко чифта калъпи и презъ свобод­
ното време и при почивките изкърпваха ботушите и дре-
хитЪ. И у гЬхъ хората никога не бФха окжсани. Кждетб
това не се направи, се получиха плачевни резултати. Войни­
ците сж като деца и иматъ нужда отъ постояненъ контролъ
и упжтване.
Въпросътъ съ храната беш е първостепененъ. Гдето
немаше контролъ, много продукти се губеха. Много готвачи
не знаеха да готвятъ, а не ги научиха. Продуктите се по­
хабяваха и войниците оставаха съ впечатлението, че начал­
ниците имъ не се грижатъ за техъ, не се интересуватъ за
своите хора. А такова положение е опасно — то руши и
дисциплина и духъ. Сжщото беш е и съ хлеба. Той изобщо
беш е недоброкачественъ, брашното примесено съ много
трици, непресето, даже съ люспи, клечки и парцали. Чесго
хлебътъ беш е така лошъ, че не можеше да се яде. А не
струваше много да се пресее брашното, поне съ едро сито.
То не се направи и хората си извадиха тежки заключения
за тия, отъ които това зависеше.
Заплатата, колкото и малка, требва да се дава редовно.
Не бива да се оставя на фелдфебеля да я требва, когато
иска, нито пъкъ той да я раздава. Пущането въ отпускъ
при продължителното воюване 6Ь станало необходимость.
Въ това отношение беха взети добри мерки и всеки се пу­
щаше, когато му дойде редъ, съ малки изключения.
Безделието е източникъ на всички злини. Когато нема
работа войникътъ мисли за потребни и непотребни неща.
Тогава се явява комарътъ и други вредни пороци. Трудътъ
е благословенъ отъ Бога. Той е източникъ на много добро­
детели, но требва да бжде правилно организиранъ. Требва
да имаме и резултати и хората не требва да се преуморя-
ватъ, като има и справедливость въ разпределение на ра­
ботата Язъ давахъ определена работа за всеки взводъ и
за всека рота за всеки день и разпущахъ хората, щомъ я
свършатъ. Така имахъ големъ успехъ. Други не правеха
така, хората имъ работеха по целъ день, а нищо не изкар­
ваха; войниците беха винаги недоволни, че не имъ остава
време за почивка. Даването определена работа при ржко-
водство на пионери дава най-добри резултати. Хората до-
биватъ вера въ своя началникъ.
Добрите обноски къмъ подчинените сж изворъ на го­
леми добродетели. Обиди, подигравки и оскърбления ^не сж
пристойни за възпитания човекъ. Я въ време на война те
сж гибелни.
Не всички началници беха на местата си. И тамъ, кж-
дето некоя часть не изпълни докрай дълга си, това се
дължеше изключително на влиянието на съответния начал­
никъ. Когато въ едни части немаше почти бегства, въ други
имаше даже избегвания къмъ противника, макаръ и единични.
58

НашигЬ политически водачи сжщо указаха влияние

върху духътъ на войската. Много политически грешки ста­
наха причина тЪ да изгубятъ доверието на народа. Войната
се водеше неправилно, продължи твърде много, и това бе
пробния камъкъ за даване преценка на способностите на
тия, които ржководеха делото на войната.
У насъ всичката мждрость на дипломацията и полити­
ката се сведе къмъ безкрайно измжчения духъ на бойците.
Той требваше да изчерпи единственъ докрай, безкрайно
тежката и сложна проблема. Духътъ на бойците, изморенъ
и отпадналъ отъ тригодишно воюване, требваше да се справи
самъ съ всички трудности, да потърси последния четвъртъ
часъ да поправи всички грешки на своите водачи, да ус­
тои на всички изпитания, да изтърпи докрай всички удари
на противника, да разреши всички тактически и бойни за­
дачи, да разреши най после изхода на войната. Обаче, сж-
щите тия водачи на нашия народъ, не се погрижиха да се
поддържа и крепи този духъ, защото и той се руши и
отпада . . .
Войната б е изгубила своята популярность. Много части
едва понасяха тежестите на бойната обстановка. Нашата
армия б е вече уморена да воюва. Мислите на българския
войникъ беха отправени не къмъ врага, а къмъ вжтреш-
ностьта. И съ идването на власть на г. Малиновъ, бегствата
намалеха, благодарение надеждите за миръ, които новиятъ
кабинетъ събуждаше.
Генералъ Руссевъ въ показанията си, рисува съ черни
краски духътъ въ 2-а дивизия. Най-добъръ билъ духътъ въ
3./2. бригада, среденъ—въ 1./2. бригада, а лошъ — въ 1./8.
бригада. Борбата срещу злото била мжчна, поради слабия,
некадъренъ по подготовка и умъ за длъжностите си пе­
хотно-офицерски кадъръ отъ ротни и взводни командири.
Тази преценка за духавъ разните бригади не е точ­
на. Въ 1./8. бригада немаше агитатори, а такива сж ид­
вали все отъ 28-и полкъ. Нашата бригада запази и дисцип­
лина, и сили за борба, до последния день на войната, ко-
гато другите бригади се разкапаха, при всичко, че не бЬха
понесли ,/м часть отъ ужасите на боя при Добро-поле. По­
следните думи на генерала потвърдяватъ значението на на­
чалника въ време на война. Ще прибавимъ само, че не всички
взводни и ротни командири беха слаби и некадърни по под­
готовка и умъ за длъжностите си. Защото три години сж-
щите тия млади началници водиха частите си отъ победа
къмъ слава, и те записаха въ нашата военна история най-
блескави сраннци. Дко некой е билъ слабъ и некадъренъ,
дългъ е било на съответниятъ началникъда поправи злото.
Въ части, кждето това не се направи се стигна до тамъ, че
избегаха къмъ противника войници, подофицери и даже
 Ь9

ецинъ подпоручикъ- Така че, твърдението на бившия коман-

диръ на 2-а дивизия е пресилено. При това младите водачи
на българския народъ беха поставени да действуватъ при
нечувани тежки условия и пакъ изнесоха достойно послед­
ната борба, като мнозина отъ т1зхъ дадоха живота си въ
жертва.
Командирътъ на 1./8. бригада, полковникъ Янакиевъ, въ
показанията си казва, че духътъ, моралътъ и дисциплината
въ частите отъ бригадата не беха на голяма висота, но не
може да се каже, че беха съвсемъ отпаднали. Най-много,
което биеше въ очи, б е гол-Ьмата преумора на офицери,
подофицери и войници. Войниците откровено заявяваха:
„Виждахме, че требва да държимъ, не може позициите да
останатъ безъ защитници, но много сме уморени, храната
е недостатъчна, искаме да бждемъ сменени, макаръ за малко,
да си поотпочинемъ“. И тази беш е самата деиствителность.
Командирътъ на 2-а дивизия съ № 51672 донася, че
за да се запази духътъ у войниците ще бжде уместно, а к о :
поправителниятъ полкъ се унищожи; отъ осжденигЬ въ
всЬка дивизия да се образува поправителна рота задъ
дивизията. Да сж лошо облечени, обути, хранени, изнурителна
работа. Нощемъ — работа по позициите и пжтищата и
всЬкога изложени на опасность. Да има по-често случаи,
боятъ да се прилага като наказание. Да нЪматъ право да
пишатъ писма. Изобщо — животъ тежъкъ и унизителенъ.
Изказаха се мнения ца имъ се турятъ затворнически кан-
дали (железа) по-леки, съ които да може да се работи; на
всички бЪглеци къмъ врага да се обсебва имота за държа­
вата и пр
Тия мнения за средствата да се запази духътъ въ
бойците, далеко не отговарятъ на днешните понятия за
воденето на една съвременна война. Те не отговарятъ и на
правилата на педагогията. Преди всичко, въ съвременната вой­
на оржжие се взема отъ целия въоржженъ народъ, който иска
отъ своите водачи да познаватъ неговите душевни, умствени,
морални и нравствени качества, да знаятъ неговите въжделения
и мечти, и да го поведатъ преди всичко на борба за дости­
гане на национални идеали, а не за завоевателни или други
цели. Тия, които ржководятъ войната и политиката, требва
да осигурятъ и да подготвятъ войната политически и военно,
да стане тя популярна, да се повдигне духътъ и импулса
на народната армия, която ще отива да мре и да знае за
какви цели ще дава живота си. Следъ това иаатъ редица
условия, които искатъ отъ водачите на въоржжения народъ
да не го изоставятъ на произвола на сждбата, безъ храна
и облекло, безъ бойни припаси, безъ организирано добро и
умно командуване, безъ бащински грижи, а да вложатъ
най-предановсичката си енергия и умъ, и знания, и опитность,
и материални ср-кдствй. за да се осигури на сжщия този
въоржженъ народъ на местото, гдето ще се решава боя,
превъзходство надъ врага въ всЬко отношение.
Не се ли стори това, хората — като разумни^ сжще-
ства и надарени съ способность да преценяватъ действията
и постжпкигЬ на своитъ водачи — оставатъ съ убеждението,
че за тЪхъ н"Ьма кой да се грижи, че войната нЪма повече
смисълъ и пр. тежки заключения, които ще укажатъ голямо
и решително влияние за поведението, което сжщите ще
държатъ. А известно е, че крутите мерки и прекалената
строгость не допринасятъ за създаване на доверие между
водачи и подчинени, а напротивъ — бащинските грижи,
човешки обноски и задоволяване най-необходимите нужди,
постояненъ и близъкъ контактъ съ хората — това повече
и по-сигурно води къмъ запазване на духъ, дисциплина и
моралъ.
На Ю-и юлий 1918 г. избега къмъ противника запас-
ниятъ подпоручикъ отъ 10-и полкъ Ковачевъ Светославъ
отъ гр. Хасково, а на 21-и юлий, т. е. следъ 11 дни — ст.
подофицеръ Казаковъ Борисъ съ редниците: Перчемлиевъ
Христо Колевъ и Гавазовъ Ангелъ Атанасовъ. Командирътъ
на 10-и полкъ съ №20579 донесе, че времето било мъгливо
и затова избегали тия хора. Като, че ли нашите войници
сж арестанти на позицията, та требва да ги варцимъ да не
бегьтъ. А въпросътъ не б е тамъ. Требваше да се види де
е гнилото въ командуването на тази часть, отъ която мо-
гатъ да избегатъ и войници и подофицеръ и даже и офи-
церъ къмъ врага, при всичко че този офицеръ б е даденъ
подъ сждъ. Ние ще кажемъ, че причини за бъгства къмъ
врага винаги е имало и ще има, но те почти винаги сжбили
въ командуването на частьта, отъ която сж беглеците.
Другъ единъ въцросъ, свързанъ съ тоя за запазване
на духа, беше получаването на вестници. Едни отъ техъ
проповедваха идеи съгласно партийната си програма, а други
— крайни леви такива. Некои войници получаваха парткй-
ния си органъ.Нищо чудно въ това. Щ абътъ на Д. А. изда­
ваше .Войнишка библиотека“ съ подбрани номера, обаче,
липсваше информационенъ вестникъ за позицията. Въ София
беш е разрешено на всички вестници да излизатъ включи­
телно и тия на крайната левица. А, когато се виде, че тия
органи проповедватъ отрицателни идеи, не имъ се забрани
да излгзатъ, а се предписа на частите да ограничатъ полу­
чаването намъ издания. А книгата, вестникътъ могатъ да
бждатъ и полезна душевна храна, но могатъ да бждатъ и
отрова за сжщата душа. Такава отрови се пращаше отъ
София, а намъ предписваха да не я поднасяме на хората
въ окопа. И понеже въ такива издания се пишеше по нещо,
което въ другите вестници го немаше, то войниците сме-
 61

таха, че най-добре може да ги ориентира „Раоотнически

вестникъ“ или другъ подобенъ на него. Оттамъ и желанието
да го получаватъ и четатъ Особено търсеха нецензурира-
нит-Ь бройове.
Неуредиците въ вжтрешностьта на страната доприне­
соха да отпадне духа. Отпускари се връщаха и разказваха
за много насилия, произволи и безчестия, вършени отъ
оазни тилови герои, безъ да бждатъ преследвани отъ власть-
та. Органи по изземането вършеха произволи. Ние се
показахме непредвипливи, при всичко, че имахме Дирекция
на общ. предвидливость. Мисъльта за тежката участь на
семейството, оставено на произвола да мизерствува, гнетеше
бойците тровеше душите имъ и ги изпълваше съ тжга за
родния кжть.
Имаше и агитация отстрана на левите течения. Въ
10-и полкъ се явиха надписи по дърветата, картички на
видни места или по кръстопжтищата за агитация. Никаква
организация б е пратила агитатори, да сЪятъ отрова въ
сърдцата на бойците. Въ 30-и полкъ т е не можаха да ви-
р-Ьятъ. И да имаше хора съ крайни убеждения, не се
обаждаха, а мълчеха. Изглежда, обаче, че съседните на на­
шата бригада части беха по-зле отъ насъ, защото тамъ
имаше агитация въ по-големъ размеръ и оттамъ идваха
хора въ нашите полкове да лепятъ разни листчета и кар­
тички по дърветата.
Прословутите 14 точки за самоопределянето на наро­
дите на тогавашния председатель на С. А. Съединени Щати
— Уилсонъ, сжщо повлияха зле върху духа на войниците.
Тия точки некои агитатори използуваха. Използува ги и про-
тивникътъ, като пускаше позиви и прогласяваше, че вой­
ната е вече безполезна, че, ако тя се свърши, народите
ще се устроятъ по тези точки (!). Това б е единъ
големъ камъкъ за препъване на мнозина. Уилсонъ беш е
уважаванъ отъ ц ел ъ светъ. Нашите противници си послу­
жиха твърде умело съ неговите 14 точки, както и съ ми­
лионната американска армия за свои егоистични цели.
Съ № 11153 отъ 2б-и VIII. Щ. Д. А- съобщи, че на-
последъкъ една злокобна мълва се разнася изъ царството
и на фронта, че България била сключила договоръ с ь съюз­
ниците да воюва само три години и, че презъ идния ме-
сецъ септемврий, когато изтича този срокъ, ако Правител­
ството не вземе мерки да сключи миръ, войниците щели
да откажатъ да воюватъ повече. До преди неколко ме еци
отпускарите се връщаха въ частите съ крепъкъ духъ и
готови да изпълнятъ съ нова енергия дългътъ си. Напо-
следъкъ т е се връщаха крайно деморализирани. . .
О тъ тия цитати се вижда, че всички началници до
Главнокомандуващия беха загрижени за упадъка на духа
62

изобщо на войниците. Новото Правителство на г. Малиновъ

сжщо бЪше загрижено. То изпрати некои отъ министрите
да отидатъ на фронта и поговорятъ на войниците и ги убе-
дятъ да потърпятъ още и да дочахатъ края на войната.
При 10-и Родопски полкъ идвалъ министъръ Костурковъ.
Войниците му заявили, че не могатъ повече да понасятъ
войната и, че съ печени агнета да ги хранятъ и съ коприна
да ги облЪкатъ. пакъ не могли повече да търпятъ. Гене-
ралъ Руссевъ казалъ на сжщия министъръ, че 2-а дивизия
не е въ състояние да настжпва; тя може още да отбива
такива атаки, каквито сж ставали досега — атаки на роти,
дружини защото позицията има своята автоматична сила на
отбрана; но при една решителна атака, дивизията не ще
може да издържи, а такава атака се очаква, защото дошло
е времето, когато решение да се вземе е редъ на Прави­
телството; требва да се търси съприкосновение съ Съгла­
шението.
И тъй духътъ на доброполскигЬ защитници действи­
телно беше отпадналъ. Но, той не б е по-високъ и въ съ­
седните и по-далечни части — въ всички почти части отъ
нашата армия. Септемврийските събития доказаха това. Но
на Добро-поле имахме много по-лоши условия за водене
борбата, за работа по позицията, за охрана и за животъ на
бойците, та които и да бЬха други части, не биха били въ
по-добро състояние отъ това на1./8. бригада, въ която ду­
хътъ беш е сравнително по-добъръ отъ много други части.
Въ 30-и полкъ хвърлиха бомба на полковия лекарь
и на командира на 3./30. дружина, за да премахнатъ умразни
темъ офицери. Д интересното е, че последниятъ фактъ бе
скритъ и не се донесе за него(!). Освенъ това, въ 30-и полкъ
офицерите беха разделени и се пазеха единъ отъ другъ,
защото имаше такиза, които донасяха и клеветеха другарите
си предъ командира на пслка и наказанията се трупаха.
Това доносничество се поддържаше и насърдчаваше дори, и
беше големо зло въ полка. Отдавна б е изчезналъ оня духъ
на единство и сцепление, каквито имаше въ полка презъ
1917 г. при полковникъ Живковъ. Но, требва да признаемъ,
че презъ първите дни на м. септемврий, близката опасность
накара да се повдигне отчасти духа въ частите, да преста-
натъ дрязгите и да се заловимъ за работа. Умората, обаче,
не можеше да се премахне.
 63

Глава IV
Преди атаката.
Какви м ерки бЪха взети срешу атаката.
ц ели месеци врагътъ работеше, за да подготви всичко
необходимо и осигури успеха на атаката. Хиляди хора отъ
населението работеха по съобщенията и пжтищата. Прока­
раха се много пжтеки, пжтища и шосета. Построили гнезда
за батареите и постепенно изкачили тежките орждия по ви­
сочините. Артилерията била засилена съ много тежки ^б а­
тареи, окопни орждия, а сжщо и съ други тежки английски
орждия за газови снаряди. Докарали и поставили на пози­
ция 6 орждня 240 м. м. калибъръ, какъвто ние нЪмахме.
Осигурена била прехраната на 8 дивизии съ нови дековилни
линии. За батареит-fe билъ складиранъ запасъ за седемдне-
венъ упоритъ бой. Стоварили разни материали,храни,сред­
ства и пр. Прекарали гжста телефонна мрежа, а на опре­
делени места поставили слухови апарати. Въ надвечерието
на атаката били раздадени на всека рота и дружина пла­
нове на атакуемите участъци. Генералъ д’Епре разпоредилъ
да се произведатъ демонстрации съ огневи нападения къмъ
Битоля, Гевгели и Сересъ. Билъ приготвенъ големъ аеро-
друмъ. Изобщо, противникътъ б е взелъ всички мерки, всичко
било предвидено и организирано, за да се отстранятъ слу­
чайностите и се гарантира и осигури единъ бързъ реши-
теленъ успехъ.
Главнокомандуващиятъ още на 11-и VII 1918 г. доклад-
валъ на Върховното командуване въ Германия, че армията
нема резерви. На това му се отговаря да вземе резерви
отъ бойната часть, като участъците се заематъ по слабо.
Главнокомандуващиятъ моли повторно за резерви и казва:
„Азъ моля още «еднажъ Върховното съюзно команду­
ване сериозно да проучи положението на ВажанитЪ и да­
ми съобщи, какви мЬркп то мисли да взема за подкрепа на
българската армия, при очаква шя къмъ края на августъ
или началото на септемврип неприятелски ударъ и пр.
Ясно е, че нашето главно командуване съзираше добре
опасностите, на които се излагаше изоставената на собстве­
ните си сили българска армия, въ случай на една голема
атака отстрана на съглашенските войски, която считаше
като неизбежна къмъ края на августъ или началото на
септемврий.
На 2б-и VIII Щ. Д. А. заповеда пълна бойна готовность
въ 2-а и 3-а дивизии, а следъ малко и въ 4-а. На 3-и IX
той предупредилъ Щаба на армейската група Шолцъ, да
засили отбраната на Добро-поле. При това Щ. Д. А. запо-
64
вЪдалъ намиращите се въ негово разпореждане 14-и и1 7&и
пех. арт. полкове да се приближатъ задъ 1-а армия, а после
па се премЪстятъ още западно, та при нужда да п°ДкРе
SU,“ ИЗ-« дивизия. Той засилилъ 1-а армия съ 5 гаубични
батареи, взети отъ 2-а и 4-а армии.
РКомандирътъ на 61-и корпусъ, следъ две молби, пре-
м-Ьстилъ корпусния резервъ 53-и п. полкъ - 2 ° g
с. Мелница при Трите воденици, а следъ това задъ •/ •
бригада, а една дружина изпратилъ на. в Обла задъ 3./2.
бригада. Командирътъ на 2 а дивизия молилъ да не се взе
матъ германските батареи отъ Добро-поле, но му съ°бщили
отъ корпуса, че rfc вече отпжтували за Франция. Генералъ
Руссевъ Упоискалъ резерви, зашото нашето Раз" °л° * е,1ре
е Утънко, на което генералъ Суренъ отговорилъ, че българ
скиятъ войникъ билъ по-храбъръ отъ сръбския.
Това б-fexa на кратко мерките отъ наша страна.

Септемврийските дни.
1-н септемврин 1918 г. 1./30. дружина заемаше участъка
Л“ — Сипкавата, Скалистата, и Котата, a 2./30 ДРУ*
л-Ьвия участъкъ на 30-и полкъ „М“ — КанарнтЬ. Въ пол­
кова поддръжка - 3./30. дружина. Нощьта мина съ обикно­
вена стрелба отъ двете страни. Презъ д е н я отделни изстрели.
Вечерьта къмъ 11 ч. 3./30. дружина зае л е в и я ™ т ъ к ъ .М
и на него остана до последния бои. Загуби немахме. Времето
б е cll * Q”°àmeMBpuH 1918 г. 30-и полкъ представи подробенъ
разходъ на полка къмъ 15-и VIII. отъ които се вижда, че
полкътъ е ималъ по списъкъ 86 офицери, 9 канд: °Ф“ цеР ’
4 лекари, 4 чиновници, 4,327 подофицери и воиници. Въ
разходъ 2,177 войници и на лице 68 офицери, 7 канд. офи­
цери, 4 лекари, 4 чинов. и 2,150 подофицери и воиници. Този
день имаше редка пушечна, бомбова и картечна стрелба
отъ двете страни. Следъ полунощь единъ reP ^ Kg
отъ петь души и подпоручикъ Попъ отъ Ю6-и Бав- пион.
рота, навлезе въ окопите на Власиевата позиция въ под-
участъкъ Л2“ Следъ ржкопашенъ бои се завърна, като
даде: 1подофицеръ убитъ, офицера раненъ и 2 ранени вои-
ници. Това предизвика усилена бойна Де“н°оть 31 час: .
Ппезъ деня имаше единични изстрели. Лероплани летеха
"вРдТ п?зици»,а. 30-и полка, нямаше «губи. Работи ■=| "ре-
тад н ата позиция при Узуновата канара. Щ абътъ на 2 а ди
ВИЗ^Г издаде о к р . № 52619 за употреблението на артиле-

РИЯТ% .нРсеТ т т т й°19Р

18 г. Командирътъ на 30-и полк_ь До­
несе че духътъ и дисциплината въ полка сж удовлетвори
«Л Н И че не може да се устаноан по какви причини воини-
 65

цит-Ь б-Ьгатъ. Презъ нощьта рЪдка пушечна, картечна, бом-

бова и артил. стрелба отъ двете страни. Презъ деня кар­
течна, пушечна, минна и артил. стрелба отъ противника.
Аероплани летЪха. Загуби нЪма. Времето бъ добро.
Р 4-и септемврий 1918 г. Съ № 21804 командирътъ на
30-и полкъ представя преписи отъ шесть предписания до
дружиннитЪ командири по обиколките на позицията презъ
мГ августъ съ нарежданията по укрепяването, планъ за ра­
ботата презъ м. септемврий, таблица за свършената работа,
въ работа проектъ и пр. Презъ нощьта имаше обезпокои­
телна стрелба отъ двете страни. Презъ деня по-оживена
такава отъ противника, особено по Котата, Томовата. пред­
ните окопи и с ъ о б щ е н и я т а . Я ете ха аероплани. Урепяването
продължи. Загуби въ 30-и полкъ 1 убитъ пооф. ди 1 ра-
ненъ войникъ. Времето б е добро.
5-и септемврий 1918 г. Въ 9 ч. сл. пл. се откри силна
пушечна, картечна и бомбова стрелба въ участъка „К и
се даде сигналъ за преграденъ огънь, който се повтори отъ
Сръбския постъ и Котата. Нашата артилерия откри прегра-
пенъ огънь на време. Откриха огънь всички машини отъ
участъка на 1./8. бригада. Противникътъ отговори съ силенъ
огънь съ всичките си машини по целата позиция. Започна
нощень бой съ голема сила. Ракети светеха непрекъснато,
Светящите парашути на врага се задържаха дълго надъ
позицията. Причината на тази силна и нервна стрелба не
можа да се узнае.
Врагътъ хвърли много бомби предъ окопите си, пред­
полагайки нападение отъ наша страна. Най-оживено еха
обстреляни, както всекога: Котата, Сипкавата, Скалистата,
Томовата и Канарите. До сутриньта продължи обезпокои-
теленъ огънь. На сутриньта летеха аероплани, и вероятно,
правеха снимки. 30-и полкъ даде 2 убити и 4 ранени. Рабо­
тата по позицията б е главно да се поправи разрушеното
презъ нощьта отъ стрелбата. Времето беше добро.
6-и септемврий 1918 г. Наблюдателите донесоха за го-
лемо движение къмъ противника. Предъ пладне при аеропл.
наблюдение б е обстрелянъ в. Пионеръ. Нашите батареи
обстреляха неприятелските биваци и картечници предъ уча­
стъка на 1./2. бригада. Отъ 7 до 11 ч. надъ позицията ле­
теха неприятелски аероплани. Следъ пладне обезпокоите-
ленъ огънь по позицията. Нашите батареи стреляха по не­
приятелските окопи и тилътъ на противника. Нашите мино­
хвъргачки отъ Томовата височина при Щаба на 1./зи. дру­
жина обстреляха неприятелската позиция на Сипкавата ви­
сочина и успеха съ средни мини да възпламенятъ единъ
неприятелски складъ на бойни припаси, като причиниха и
бб

взривъ. Загуби отъ 30-и полкъ 1 убитъ и 2 ранени. Вре­

мето добро.
7-и септемврий 1918 г. Наблюдателите донесоха сжщо
за голямо движение къмъ противника. Презъ нощьта —
слаба огнева дейность отъ двете страни. Въ 9 ч. пр пл.
неприятелска тежка 15 см. батарея откъмъ Пожарения ридъ,
обстреля систематически съ разрушителенъ огънь нашите
минохвъргачки на Томовата височина при Щаба на 1./30. друж.
Това нападение бе възмездие загдето предния день нашата
средна минохвъргачка разруши неприятелското депо съ
бойни припаси на Сипкавата височина. Стрелбата продължи
до 11 ч. 30 м. Около гнездото на минохвъргачката паднаха
108 гаубични 15 см. снаряди. Отъ техъ три попаднаха върху
депото съ мини, но не го разрушиха, нито възпламениха
зарядите. Снарядите се пукаха на повърхностьта, безъ да
се забиватъ дълбоко, при всичко че запалките имъ беха
съ закъснитель, понеже депото отгоре бе покрито съ не-
колко реда каменни блокове. По този начинъ то издържа
на три попадения 15 см. Нашата минохвъргачка, следъ пре­
кратяване на стрелбата, по моя запсведь хвърли неколко
средни мини по противника, за да докаже, че не е разру­
шена и, че е на поста си. Томовата височина се изрови съ
много дълбоки ями. Аероплани корегираха стрелбата. Вра-
гътъ нито унищожи нашите минохвъргачки, нито имъ при­
чини големи повреди. Т е беха добре закрити задъ високата
скала и почти неуязвими. Така те беха запазени и на 1 !-и
септемврий и действуваха безъ прекжеване. Те беха добре
устроени.
По останалите участъци имаше сжщо огневи нападе­
ния. Въ въздушенъ бой б е повреденъ неприят. аеропланъ
и принуденъ да слезе въ гората предъ Каменица. Съ тв.
бърза шифр. телеграма отъ 2-а дивизия се съобщи, че
сжщия день на 7 и IX сж се предали петь души сърби на
Димова-поляна. ТЬ казвали, че източно отъ Кара-дере прецъ
фронта ьа 1./3. бригада, сърбитЬ били смЪнени съ черноко-
жи, а тази вечерь щЬли да бждатъ смЪнени и сърбитЬ
предъ 2.13. бригада. СжщитЬ казвали, че на следния день
щЬли да предприематъ атака на Петерникъ, Димова-поляна
и Добро-поле. Тази телеграма се предаде на всички поде­
ления за вземане мерки за предстояще нападение.
Този день 30-и полкъ даде 1 убитъ и 2 ранени. 10-и
полкъ има 1 убитъ и 1 раненъ. Отъ 2-а пион. дружина б е
убитъ подпор. Ангелушевъ Иванъ.
8-и септемврий 1918 г. Къмъ противника оживление.
Презъ нощьта обезпокоителенъ огънь и огневи нападения.
Презъ деня — сжщо такива отъ двете страни. Нашата ар­
тилерия засили своята дейность. Отъ 2 а дивизия се съоб­
щи, че се отпуска 1,000 топа бодлива тель, която не можа
 67

да се пренесе и остана неизползувана. 30-и полкъ имаше

5 ранени. Времето добро.
9-и септемврт 1918 г. Къмъ^ противника оживление и
приготовления за голЪмъ бой. Бойната дейность се засили.
Особено презъ деня се произведоха огневи нападения и отъ
двет-fe страни. Нашата артилерия действуваше по-енергично.
Щ абътъ на 53-и полкъ пристигна този день при Щаба на
2-а дивизия. Щ абътъ на 2-а дивизия съобщи: „ПрпзнацитЪ за
силно неприятелско нападение предъ нашия фронтъ се уве-
личаватъ. Предстоятъ ни силни бонове ... Сериозенъ дългъ е
на всички офицери да повдигнатъ съ всички средства само-
увЪреностьта и вЪрата въ победата на своите части-.. Офи-
церътъ требва да се чувствува въ всЪко отношение начал-
никъ на своите подчинени. Той не требва да се подава ни­
кога на малодушие... дабжце изпълненъ съ гордото чувство,
че неговата часть ще изпълни това, което той е вложилъ
въ нея чрезъ цялото си влияние-
Както ще видимъ, всека една часть отъ ^тия, които
воюва на Добро-поле, даде своята дань предъ общия дългъ
и изпълни своята задача дотолкова, доколкото нейниятъна-
чалникъ беш е вложилъ своето влияние и своята душа, за
да я подготви и поведе въ решителния моментъ за спечел­
ване на победата или за самопожертвузане.
10- и септемврт 1918 г. Оживено движение къмъ про
тивника. Презъ нощьта слаба огнева дейность. Презъ деня
огневи нападения и отъ двете страни. Загуби отъ 21-и полкъ:
3 убити и 2 ранени; отъ 43-и полкъ — 1 раненъ, отъ 28 и
полкъ — 1 раненъ; отъ 44 и полкъ — 1 раненъ. Времето
добро.
11- и септемврт 1918 г. Къмъ противника оживено дви
жение и приготовление за предстоящия бой. Презъ нощьта
огнева дейность отъ двете страни. Неприятелското патрул­
но нападение по ушстъка ЯС2“ б е отбито. Въ 1 4j 45 м.
пр. пл. наша нападателна команда, следъ артилерийска под­
готовка отъ 1895 снаряди, проникна въ неприятелските око­
пи предъ участъка вВ2“. Сжщата даде загуби и се върна
само съ една раница на непр. войникъ. Произлезе нощенъ
бой. До сутриньта огнева дейность отъ двете страни. Презъ
деня огневи нападения по разните пунктове отъ пози­
цията.
Щ абътъ на 2-а дивизия съобщи, че по причина на
предстояще нападение, германските и български школи за
картечници въ с. Селци се закриватъ и на хората е пред­
писано да си дойдатъ въ частите. Помоли се корпуса да
праща по единъ аеропланъ да пречи на аеропланите на
противника, понеже много безпокоятъ частите.
12- и септемврт 1918 год. Къмъ противника имаше ожи
ление съ явни признаци на приготовление за големъ бои.
53

Презъ нощьта безпокоителенъ огънь отъ двете страни. Въ

8 ч. пр. пл. се появиха шесть неприятелски аероплани надъ
позицията и корегираха последните престрелки на непр.ар­
тилерия, най-вече надъ Добро-поле. За да заблудятъ тази
си престрелка, батареите на противника стреляха по цЬлия
участъкъ на 2-а и 3-а дивизии. Къмъ 9 ч. огъньтъ се за­
сили и продължи до обЪдъ. Обстреляни бЪха Боруна, Тър­
нава, Томовата, Котата, долината на р. Лешница, наши ба­
тареи и пр. Получи се донесение, че при нашето щурмово
нападение предната нощь отъ 43-и полкъ останали убити
и неприбрани въ неприят. окопи 1 офицеръ 1 подофицеръ
и 5 редници. Единъ убитъ редникъ успели да донесатъ въ
нашия окопъ- Имали сме още и 7 ранени. Изобщо - пъленъ
неуспехъ. Отъ огъня на противника имахме доста разруше­
ни окопи, ходове и пр., които отново требваше да се по-
правятъ. Отъ 30-и полкъ загуби тоя день: ранени 1 подоф.
и 2 войници. Времето б е добро.
На 12-и IX 1918 г., два дни преди атаката, на Добро-
поле стана една конференция. Командирътъ на 2-а дивизия,
ген. майоръ Руссевь Иванъ дойде при Щаба на 30-и полкъ
на в. Пионеръ и събра на докладъ и съвещание старшите
началници, отъ 1./8. и 2./3. п. бригади, въ участъците на
които стана големиятъ бой. Тамъ сж били отъ 2./3. бри­
гада полковникъ Даневъ, Пронновъ и подполковникъ Ара-
дановъ; отъ 1./8. п. бригада — полковникъ Янакиевъ, под­
полковникъ Дюдюкозъ, Пеневъ и майоръ Янковъ. Отъ арти­
лерийските началници — полковникъ Сарапдаровъ и Слав-
чевъ; и най-после — командирътъ на 53-и полкъ подпол­
ковникъ Ламбриновъ. Отъ дружинните командири никого
не викаха.
Въ продължение на петь-шесть часа обсжждане, както
казва и командирътъ на дивизията, установили тактическото
значение на разните възможни посоки за атака; сравнител­
ната важность на разните места и посоки; въпросите по
употреблението на артилерията, на разните поддръжки;
произвеждането на контъратаки; местата на картечниците,
минохвъргачките и общия начинъ на действие на Добро-
поле при атака.
Споредъ К. Янковъ, било установено, че най-вероятната
посока на неприятелския ударъ сж участъците на Гръцкия
постъ и КанаритЪ. Командирътъ на дивизията далъ задача
на командира на 30-и полкъ — почивайки въ щаба си по­
лучавате донесение, че Гръцкия постъ и Канарите сж пад­
нали въ неприятелски ржце — дайте нареждания. Завелъ
се дълъгъ споръ дали ще требва да се контъратакува отъ
Стояновата къмъ Гръцкия постъ или отъ Котата къмъ Ка­
нарите.
 6У

На бойното поле не сж нуждни никакви конференции

и съвещания. Тамъ има еднолична воля и умъ, които требва
само да заповъдватъ, а подчинените требва да умЪятъ да
вложатъ повече умъ и знания, да разбератъ добре идеята
на началника и да изпълнятъ най-точно дадената имъ задача
— тъй както би я изпълнилъ началникътъ. Презъ 1917 г.
командирътъ на 1./8. бригада и командирътъ на 30 и полкъ
просто си решаваха тактическата задача, споредъ поставе­
ната цель и обстановката на боя, издаваха оперативна за-
повЪдь, даваха всЬкиму задача и бързаха да отидатъ на-
предъ при своите части, да ги посетятъ въ време на самия
бой, да бждатъ близко до бойците, до окопа, до местото,
гдето защитниците отстояваха честьта на нашата родина, и
д^ло съ живъ примеръ да дадатъ всецело въ служба на
дълга — всичката си опитность, всичкия си умъ, знания, воля
и всичката си преданость- И тогава резултатите беха други.
Близостьта на началника обайваше войниците. Частите чув­
ствуваха влиянието на своите командири, виждаха на време
да пристигатъ резерви, на време нашата артилерия да от­
крива огънь и бойовете се печелеха.
Презъ м. септемврий 1918 г. дни и седмици се губятъ
въ водене на разни никому ненуждни спорове, съвещания и
конференции за важностьта на некои пунктове отъ нашата
позиция и пр. Когато всичко това требваше да се изчерпи
съ една оперативна заловедь, а следъ това да се вложатъ
повече усилия, да се потърсятъ и привлекатъ повече ре­
зерви и нови пехотни и артилерийски части въ помощь на
застрашеното место, гдето ще се решава изхода на пред­
стоящия големъ бой, дори и изхода на войната.
13-и септемврий. 1918 г. Този б е последния день преди
започване на големия бой. Къмъ противника имаше сигурни
признаци за предстояще нападение. Движението б е усилено,
особено въ участъка предъ 1./8. бригада. Неприятелски три
аероплани летеха надъ позицията и разузнаваха отъ малка
височина Доброполските позиции. Ясно бе, че по това место
се готви въ най-скоро време нападение Неприятелската ар­
тилерия привърши този день последните си престрелки,
придружени съ огневи нападения и по другите участъци,
за да заблуждава нашето командуване. Нашите батареи
взеха сжщо живо участие и произведоха неколко огневи на­
падения. Деньтъ премина въ взаимно обстрелване.
Съ № 53322 командирътъ на 2-а дивизия помоли ко­
мандира на корпуса, ако е възможно, 1.18. бригада да бжде
смЬнена отъ позицията, защото сжщата е прекарала тежка
зима на сегашнитЪ си позиции, даде повече отъ сто жертви
отъ измръзване и студъ, и сега воиницитЪ се ужа:яватъ
предъ стоенето още една зима на сжщата позиция.
16

Тази молба закъснФ. Яко нашата бригада б е сменена

поне 15 дни по-рано, щеше да си почине и при пробива, не
щ-Ьшеда допусне да се разшири успеха на противника, а
щ-Ьше да изработи и тилна позиция.
Следъ конференцията на висшите началници, оъ наре­
дено и командирите на частите да обходятъ на свой редъ
позицията съвместно съ дружинните, ротните и взводни
командири. На 13-и IX дойде въ Щаба на 1./30. дружина
на Томовата височина, командирътъ на 30 и полкъ. Всички
офицери отъ дружинния участъкъ беха събрани въ под­
слона, и, следъ като се дадоха общи указания за предстоя­
щата атака на противника, всички излезохме отвънъ и на
самото место се установиха всички начини за действие на
разните части отъ участъка, за действието на машините,
за съдействието, което ще дава една часть на друга съседна,
за връзките, сигналите, за действието на артилерията, за
начина, по който ще се произзеждатъ контъратаки, за под­
държане духътъ у хората, за наблюдение на противника и
за много други въпроси, които интересуватъ отбраната на
една позиция, която предстои да бжде атакувана.
Офицерите докладваха за особеностите, които имаше
въ техните участъци, за нуждите отъ бойни припаси. На
всички се дадоха указания. Следъ като свърши обиколката
си изъ участъка на 1./30. дружина, командирътъ на полка
замина за левия дружиненъ участъкъ на КанаритЬ. Тамъ
е станало сжщото. И тамъ сж били разгледани всички
условия на борбата.
Ротните командири отъ своя страна събраха подофи­
церите и взводните командири и, съвместно съ техъ, оби­
колиха своите подучастъци и дадоха последни наставления
за предстоящия бой. По телефона ми доложиха, че всичко
е предадено. Язъ докладвахъ на командира на полка, че
всички нареждания сж предадени на поделенията.
По този начинъ на 13-и септемзрий 1918г. всички хора
отъ позицията на Добро-поле знаеха,че въ най-скоро време пред­
стои атака отъ страна на противника — атака, може би,
последна и решителна. Оперативни заповеди по полковете
и бригадите не се издадоха.
Схващайки важностьта на момента, азъ обиколихътози
день всички части отъ моя дружиненъ участъкъ «Л“, съ
всички разменихъ по неколко насърдчителни думи, на^пом-
нихъ имъ дълга и клетвата, напомнихъ имъ миналите боиове,
въ които почти всички беха участвували и въ които нашата
дружина се прослави и отличи. Напомнихъ имъ, че както
тогава, така и сега, когато всички изпълняватъ командите
и заповедите на своите началници, че по-малко жертви ще
се даватъ, боятъ ще се води по-достойно и резултатътъ ви­
наги ще бжде добъръ за насъ. Казахъ имъ още, какво на
 п

тоя връхъ, който е толкова високъ, че се вижда отъ цялата

Македонска страдална долина, е дошелъ момента да пре-
мЪримъ силите си съ тия на вековния ни врагъ, че отъ
тоя връхъ ние требва да съградимъ втора Шипка и по-
велика отъ нея, че тукъ ние ще требва въ краенъ случай,
всички да измремъ, но достойно и честно да изпълнимъ
своя дългъ, тъй както сме се клели и както сме вършили
дотогава.
Познавайки психологията на моите бойци, азъ ги раз-
питвахъ по всички въпроси, които засЬгатъ отбраната на
позицията и добихъ впечатление, че всички сж загрижени
и се мжчатъ да отгадаятъ какъ ли ще се развие боятъ, и
съ какви средства ще си послужи врагътъ; ще употреби
ли нови такива, които бЪхме само чували — задушливи
газове, огнепръскачки и др. Най-много се безпокоеха за
известни места отъ нашата позиция, презъ които отъ две
години врагътъ минаваше. Войниците се питаха, дали ще
можемъ да запазимъ Доброполската река и долините, презъ
които може да се промъкне врагътъ. Ако употреби петь-
десеть пжти повече сили отъ насъ, ще можемъ ли да се
справимъ съ тЪхъ? Калените въ толкова бойове юнаци, не
се плашеха отъ пехотата на врага. Участвували десятки
пжти въ сражения, влизали по няколко пжти въ ржкопа-
шенъ бой и виждали най-упорититЪ сръбски войски да пре-
кланятъ глава предъ техния ножъ, те не се боеха отъ са­
мия бой и отъ смъртьта. Още повече като се има предвидъ,
че нашиятъ Шейновски полкъ се комплектуваше отъ Чир­
панска, Харманлийска и Свиленградска околии, които даваха
отлични войници.
Едно безпокойствие предъ близкия день, който идеше
и криеше въ себе си много неизвестности, едно нетърпение
и боязънъ отъ лошъ изходъ на борбата, караше мнозина
да питатъ за резерви, за нашите сили, за съседьигЬ части,
за бойните припаси и други неща. Все пакъ духътъ у
моите офицери, подофицери и войници не беше отпадналъ.
Те съзнаваха ясно своя дългъ, вярваха, че ще могатъ да
го изпълнятъ. Но се боеха отъ частите влЪво и дЪсно, като
че ли предчувствуваха близкия край.
Последните обиколки на всички началници до гене­
рала включително затвърдиха убеждението въ всички, че
следъ малко ще загърмятъ топовете. НавсЬкжде по пози­
цията се говореше за атака на противника, и всички очак­
ваха съ особенъ трепетъ, предъ една голяма неизвестность,
това, което ще стане. Една тежесть притискаше началниците,
и всички се питаха — ако бждемъ изненадани съ няколко
дневна артилерийска подготовка, и не ни се даде възмож­
ности да поправяме повредите отъ разрушението, какво ще
правимъ ? Ами, ако противникътъ се хвърли ненадейно въ
12

атака на разсъмване ийи нощемъ ? Йли^ ако започне

една голЪма акция съ маса средства, ще можемъ ли да
издържимъ на големи изпитания, ще стигнатъ ли нашите
ограничени средства? Ами нашата артилерия какво ще
прави съ своите нЪколко орждия, ако бжде нападната и
унищожена? Преградниятъ огънь сигуренъ ли е, ще може
ли да се разчита на него, ще могатъ ли нашите машини да
ни дадатъ такъвъ, ако бждатъ разрушени ? Требва ли да
възлагаме всичката си надежда на този преграденъ огънь,
когато не можемъ да бждемъ сигурни, че ще имаме такъвъ
въ моментъ на опасность и нужда? А подслоните ще из-
държатъ ли силна бомбардировка? Противникътъ, дали не
ще употреби и по-голЪми калибри отъ тия, които досега
употребява? Дали той не ще ни изненада съ тежки мини
и по-тежки снаряди или такива съ газове ? Картечните
гнезда готови ли сж за действие, иматъ ли всичко нуждно
за дълга отбрана? Вода отгде ще взематъ, ако бждатъ
обкржжени? Наблюдателниците ще могатъ ли да работятъ?
Телефоните сигурни ли сж ? Не ще ли се скжсатъ още въ
началото на боя, какго много пжти дотогава ? А хелиогра­
фите и други свързочни средства, надеждни ли сж ? Пре­
пятствията сигурни ли сж, ще могатъ ли да издържатъ на
неприятелската артилерия, или ще бждатъ унищожени още
първия день?
И колко други въпроси си задавахме въ надвечерието
на борбата: откжде можемъ да бждемъ нападнати; где
можемъ да бждемъ подкрепени; где е слабото место на
всеки участъкъ; кои пунктове требва особено да се пазятъ;
какъ требва да се поддържатъ взаимно участъците по­
между си ; имали духъ за борба у нашите хора и въ съ­
седните части; ще могатъ ли да понесатъ единъ големъ
бой съ големи изпитания; началниците въ ротитк и взво­
довете на местото ли сж; ще могатъ ли всички да пове-
датъ хората си въ контъратака? Ами има ли отзадъ резерви?
Какво станаха обещаните седемь германски полка, които
били на пжть? Дойдоха ли вече?
И войнишката агенция всека вечерь донасяше по некоя
новина, и тя се разнасяше по позицията — или да повдигне
духа, или да го съкруши. А сведенията на войниците би­
ваха всекога точни и верни. . . .
 73

Глава V
14-и септемврий 1918 г.
Зората на деня.
Последната тиха септемврийска нощь на ранната пе­
чална есень на Добро-поле, дойде и отмина, както всички
нощи на цветния югъ — пълни съ чистъ планински въздухъ,
свежесть, чистота. Ярките звезди трепкаха на небосклона,
всрЪдъ гол-Ьмата тишина, по-голЪма отъ обикновената, по-
теинствена и пълна съ неизвестности. Защо ли противникътъ
мълчи? Защо неговите машини се въздържатъ да хвърлятъ
снаряди и мини, когато той по-рано не жалеше бойни при­
паси и ги пилееше? Защо такава особена, голяма тишина
по позицията? Защо и нашите не стрелятъ? Нематъ цели
ли, или пъкъ противникътъ не ги предизвиква ? Наистина,
тиха и тайнствена нощь. Нощь, пълна съ прокоба!
Какво ли ще ни донесе прохладното утро и топлиятъ
день ? Войниците сж бодри и зорко наблюдаватъ. Затишието
по позицията, мълчанието на врага ги безпокои и тревожи.
Отвреме навреме нЪкой нашъ войникъ гръмне. Доли­
ните отекватъ произведения гърмежъ и ехото замлъкне.
Противникътъ мълчи и не отговаря. Защо ли е това ? Да
не би да се е оттеглилъ и изоставилъ позицията си, а на
насъ казватъ, че гцЪлъ да атакува? Да не би да събира
сили, та на разсъмване да ни обсипе съ снаряди и мини?
Началниците сж по местата си, и т е се безпокоятъ за
тишината, за необикновената тишина. Те сж при войниците
и следятъ сами наблюдаватъ, искатъ да узнаятъ какво става
въ неприятелските окопи. Но напраздно. Всичко като че ли
спи. Никакъвъ шумъ и движение. Окопите на противника не
сж безъ хора, но защо пъкъ мълчатъ? . .
Зората обагри съ златенъ блесъкъ хоризонта. Свет­
лите звездички една по една започнаха да гаснеятъ. Свет­
лина озари небосклона и утрото настжпи. Слънцето показа
царствения си блесъкъ. Часовите отъ окопите започнаха
да се прибиратъ въ своите подслони, както това правеха
всека зарань. Останаха само наблюдателите на определе­
ните за презъ деня пунктове, огдето требваше да виждатъ
и следятъ противника и всичко, що ставаше къмъ него. Отъ
картечните галерии, отъ наблюдателниците, отъ артилер. на­
блюдателници, съ очи и съ перископи, часовите и наблюда­
телите започнаха всекидневната си служба и наблюдение-
Т е много дни подъ редъ виждаха приготовленията на врага,
подвозването на бойни припаси, батареи, части, направа на
пжтища и усилено движение по всички пжтища, които во­
деха къмъ нашата позиция. Но тази сутринь всичко б е
74

замряло. Всичко на гледъ сп-кше. Отъ страна на против­

ника никакво движение.
Само далеко надъ хоризонта се показа едно ято аеро-
плани. Шесть неприятелски хвърчила идеха къмъ насъ. Но
това бе явление, което се повтаряше всеки день и ние
даже бЪхме свикнали съ нахалностьта на хвърчилата. При
това нямахме и средства, за да имъ противодействуваме.
Но този день на 14-и септемврий аеропланитЪ на противника
минаха и отминаха далеко на северъ, за да атакуватъ първо
Щаба на 2-а дивизия и другите тилни части, да дадатъ
първия сигналъ за началото на гол-Ьмата трагедия, която
започваше на Добро-поле . . •

8 часа пр. пл.

Въ дневника на Щаба на 2-а дивизия се казва: „Тази
сутринь въ 5 часа пр. пл. шесть неприятелски аероплани се
явиха надъ Щаба на дивизията и пуснаха въ околностьта
на с. Мелница 14 бомби. Следъ 25 минути сжщитЪ аеро­
плани се завърнаха и пуснаха 10 бомби надъ гара Расимбей,
с. Полище и с. Мелница. Два други аероплани пуснаха бомби
надъ гара Пантелеймонъ. Огтова аеропланно нападение
убити 3 войници. Материални загуби н^ма“.
Следъ това посещение настжпи затишие по позицията
и тила. Гробна тишина цареше. Слънцето се беше издигнало
надъ хоризонта и започна да облива съ мека светлина и
приятна топлина ДоброполскитЪ чукари. Следъ утринната
прохлада настжпи меко затопляне. Слънцето гледаше отъ
високо и то 6% единствения най-в-Ьренъ свидетель на пред­
стоящата борба. Тихото време помагаше на нашите про­
тивници. Никакъвъ вЪтрецъ. Атмосферата б е напълно спо­
койна, напълно удобна за престрелка и наблюдение- При­
родата помагаше на нашите врагове.
Споредъ френските автори, частите отъ 122-а и 17-а
колониална дивизии очаквали съ трепетъ началото на бор­
бата, пълна съ страхъ предъ неизвестностьта, която ги очак­
ваше. Загубили отдавна в-Ьра въ победата, те разчитаха
само на своето числено надмощие, и чакаха помощьотъ ек­
сплозивите, отъ снарядите, отъ големите мини, отъ сто­
тиците орждия, които беха струпали срещу насъ. Не за­
писали ни една победа срещу насъ въ продължение на три
години, прекарали едно тежко лето всредъ малария и
други болести, понасяйки постоянно загуби безъ никакъвъ
резултатъ, естествено бе, т е и сега да гледатъ съ едно не­
доверие на започващата борба.
И у насъ имаше безпокойство. Защитниците на Добро-
поле се боеха отъ възможностьта противникътъ да хвърли
грамадни сили и, ако не бждемъ подкрепени отъ резерви,
 %

или, ако противникътъ направи демонстрации по другите

участъци, заблуди нашето командуване, и то изпрати ре­
зервите си тамъ, а насъ остави сами да се биемъ. Така и
стана.
Началото на бойните действия завари частите съ не-
достатъченъ команденъ персоналъ. Една часть отъ начал­
ниците беше новоназначена, друга въ отпускъ и команди­
ровки. Д щабовете въ по-големата си часть не беха по
бойните си места, при всичко че говореха постоянно за на­
падение. И те беха напълно неготови за големата задача,
която имъ предстоеше, напълно изненадани отъ противника.

Артилерийска канонада.
Точно въ 8 часа пр. пл. на 14-и септемврий силенъ
неприятелски артилерийски огънь, хвърли въ трескави дзи-
жения целиятъ участъкъ на 1./8. и 2./3. бригада на Добро-
поле. Всеки тичаше да заеме местото си. Започна бърза
импровизация. И тукъ се прояви българската душа.
Капитанъ Рениери к а зв а : „Следъ неколко единични
изстрели, образуващи като че ли необходимото акордиране
на инструментите, гръмна ужасния оркестъръ съ невъобра-
зимъ тресъкъ, усилващъ се до безкрайность отъ ехото на
хилядния тътнежъ, образувано отъ стръмните и скалисти
чукари“. Майоръ Казен казва: „Всички наши батареи беха
въ действие. Тресъкътъ ставаше оглушителенъ въ тази
пресечена местность, гдето гърмежите се повтарятъ до
безкрайность. Предните линии сж оттеглени назадъ. Нашите
войници гледатъ този необикновенъ потопъ отъ снаряди,
което ги кара да верватъ, че успеха на операцията е оси-
гуренъ. . . Действието на нашата окопна артилерия, особено
на 240 м. м. мини б е основно. Българите беха изненадани
отъ това мощно средство. А въ сърбите, действието на тези
тежки мортири и техните грамадни бомби, повдигна морала
въ голема степень.“
Понеже противникътъ разполагаше съ много снаряди
и оржжия, съ умело маневриране, можеше всеки моментъ
да струпа огъня на много батареи по даденъ участъкъ отъ
нашата позиция, да го бие колкото си иска, и да пренася
следъ това огъня по другъ участъкъ или по батареи­
те, и навсекжде да бжде силенъ и могжщъ, безъ да се
бои, че снарядите ще се свършатъ. Тази тактика забеля­
гахме още сутриньта на 14-и септемврий. Следъ като се
престреляха батареите на противника, започна една ужасна
канонада, представа за която може да има само този, който
е билъ тамъ. Стреляха едновременно много батареи. Десятки
хиляди снаряди се сипеха по разните участъци отъ пози­
цията. Участвувалъ въ много бойове, азъ бехъ виждалъ
%

няколко пжти барабаненъ огънь, огневи валякъ, преграденъ

огънь отъ много батареи при Малка-Нпдже-пп-, зная и бом­
бардировката на Одринъ. Но това, което бе на Добро-поле,
надмина всичко видено дотогава. Може би подобна сила
артилерийския огънь да е достигалъ само на Западния
фронтъ. За насъ това бе истинска изненада. Ние не бЪхме
виждали на едно место да се струпватъ толкова много
средства за разрушение.
Майоръ Чакъровъ описва така артилерийската кононада:
„Като командиръ на 2./30. картечна рота бЪхъ на позиция
на пограничния гребенъ при Узуновата-канара. Имахъ въз-
можность да наблюдавамъ развитието на целия бой. Арти­
лерийската канонада продължи презъ целия день, съ неби­
вала дотогава сила и ожесточение. Гейзери отъ пръсть,
къмъни и парчета отъ снаряди, избухваха непрекжснато, и
позицията на полка заприлича на вулканъ, който изригва
безспирно, на единъ фронтъ отъ три клм. Облаци отъ
прахъ и димъ покриха всичко. Особено силенъ беш е огъня
по Сипкавата. Скалистата, Томовата и Котата и източно отъ
последната. Противникътъ хвърли множество запалителни
снаряди, отъ които пламна сухата трева по позицията и
изгориха коловете на телената мрежа на преградната пози­
ция. БЪха намерени перки отъ тежки неприятелски мини
100 кгр. Самата позиция, особено гнездата на машините —
картечници и минохвъргачки, б%ха обсипани съ хиляди сна­
ряди и мини. Особено силно се биеше Томовата височина
при Щаба на 1./30. дружина, гдето б е и позицията на ми­
нохвъргачките. Наблюдавайки този адски огънь, азъ чу-
вахъ какъ отъ всеко долче, отъ всека лъхчинка, задъ вся­
кой ридъ отъ неприятелска страна, изригваше огънь, който
се сипеше върху главите на нашите защитници“.
Къмъ 9 часа огъньтъ на противника беш е въ пълния
си разгаръ. Десятки батареи събираха огъня по единъ пунктъ,
стреляха около единъ часъ, спираха за малко и пакъ поч­
ваха. Позицията се покри съ димъ, прахъ и пушекъ отъ
запалените храсти, дървета, трева — и всичко това при­
даваше на картината на боя зловещъ видъ. Стана задушно.
Особено на Томовата височина, гдето падаха най-много теж­
ки мини, тресъците беха непоносими. Запушвахме си ушите.
Мнозина оглушиха и ослепеха. Почувствувахме задушлива
миризма и сложихме маските неколко пл>ти.
Въ 8 ч. 40 м. съ № 1651 донесохъ: — „Командиру
30-и полкъ. Въ 8 ч. 15 м. противникътъ откри артилерийски
огънь по Томовата височина и ходовете на Скалистата и
Сипкавата. Вдесно—по Камъка. Влево—по Радка. Въ 8 ч.
30 м. се откри миненъ огънь надъ Сипкавата и артиле­
рийски по първите окопи на Сипкавата и Скалистата. Стрел­
бата продължава“.
 77

Отъ лЪвия дружиненъ участъкъ „М* съ 8 ч. 35 м. е

изпратено следното донесение: „Командиру 30-и полкъ. Отъ
30 минути по Гръцкия постъ и източно отъ него силна ар­
тилерийска стрелба. По „М“ само рЪдка минна стрелба“.
Командирътъ на 30-и полкъ, който въ това време е
билъ въ Щаба на полка на в. Пионерг, а не на бойното си
мЪсто, е сложилъ на това последно донесение съ мастило
следната резолюция: „Известно ми е по телефона. Наредено
бойна готовность. Разпоредено полковите поддръжки да се
готвять за пжть“.
Командирътъ на 12./30. рота, поручикъ Старирадевъ,
б е на позиция на КанаритЪ. Той казва: „На 14 и септем-
врий въ ранна сутринь, още слънцето непробудено отъ
сънь — беш е 5 часа, обърна ми вниманието далечния ар­
тилерийски огънь, който се сипеше въ подножието на Ко-
жухъ планина, и който обхвана и Петерннкъ — пунктъ, който
добре се наблюдаваше. До насъ долиташе само единъ тът-
нежъ, като че ли подземно бучение, предвестникъ на стра-
ховитъ земетръсъ. Виждаха се облаци димъ, които отвреме
навреме се смесваха, сякашъ нарочно съ бели многобройни
кълба, които придаваха една особеность на онази страшна
въ онзи моменгъ гледка. Огъньтъ постоянно пълзеше все
на западъ, обгърна Гръцкия постъ, а не дълго следъ това,
почна да се сипе и по нашите позиции. Той не отслабваше,
напротивъ, все се усилваше. Това беше адски огънь. НЪщо
по-страшно отъ аца на Данте- Никога противникътъ не бе
тъй силенъ. Това ясно личеше. Турилъ бе въ ходъ всички
свои машини: разнокалибрени орждия, минохвъргачки, бом-
бохвъргачки и пр., чиито барабаненъ огънь рушеше окопи,
канари, галерии, подслони, унищожаваше телени мрежи,
умъртвяваше всичко живо. . . Общиятъ тътнежъ, макаръ и
монотоненъ, бе зловещг. Той се смесваше отвреме навреме
съ тихия и неприятенъ шумъ на аеропланите, които като
че ли регулирваха отъ небесните висини неговата стрелба.
Но противникътъ беше и жестокъ. Съ своя адски огънь
като че ли съ единъ замахъ искаше да умъртви малкото на
брой, но силни по духъ Шейновци, да обезлюди нашата
позиция и възвести победоносния си маршъ“.
Въ 9 ч. 15 ч. изпратихъ на командира на 30-и полкъ
следните донесения:
„К-руЗО-ип. п. Стрелбата продължава главно задъ Сип­
кавата, Скалистата и Томовата. Отвреме навреме се усилва.
Минохвъргачките откриха рЪдъкъ огънь, Сега нашата арти­
лерия усили огъня си. Противникътъ стреля главно съ
тежки снаряди“.
„К-ру 30-и полкъ. Противникътъ откри съ тежки сна­
ряди огънь източно отъ Котата, който продължава още.
Вероятно отговаря на нашата минохвъргачка. Стрелбата по
78

Томовата се усили и продължава още. Нашата артилерия

стреля. Минохвъргачките сжщо. Единични пехотни изстрели
и редка картечна стрелба има отвреме навреме“.
Тия две донесения, направени на самото место, сж
добъцъ отговоръ за тези, които казватъ, че нашата арти­
лерия не стреляла на Добро-поле. По този случай капитанъ
Риниери казва: „Отговорътъ на българите последва почти
веднага върху нашите окопи и долини, целящъ да разстрои
подготовката ни и търсещъ нашите орждия и чувствителни
места. Българските батареи, отъ всички калибри, хвърлятъ
снарядъ, за снарядъ, често изпращайки и мини съ каквито, из­
глежда, че сж снабдени изобилно". Този французски авторъ
описва главно действията на 45-и французски пех. полкъ срещу
30-и Шейновски полкъ, гдето ние започнахме отначало до­
стойно да отговаряме на неприятелския огънь съ скромните
средства, съ които разполагахме. Би билъ другъ резул-
татътъ, ако имахме въ този важенъ моментъ още десетина
батареи на Добро-поле съ достатъчно снаряди. Противни-
кътъ не би издържалъ нашиятъ огънь, понеже пехотата му
немаше почти никакви закрития и подслони.
Главните си усилия противникътъ б е насочилъ къмъ
Добро полски ятъ масивъ — Котата, Томовйта, Сипкавата,
Скалистата и Сръбския постъ.Потозн масивъ б е насоченъ
и съсредоточенъ артил. огънь отъ главната му артил- и
минохвъргачна група. И като участникъ, азъ твърдя, че
малко народи биха могли да издържатъ подобна канонада
Когато започнаха да се пукатъ тежките мини, помислихме,
че това сж големи бомби пускани отъ аероплани. Следъ
неколко часа, обаче, презъ време на малките паузи, които
използувахме за заповеди и донесения, мои войници доне­
соха грамадни перки отъ това страшно оржжие, ксето врагътъ
употребяваше за първи пжть срещу насъ. Грохотътъ на тези
мини, предизвиканъ отъ детонацията на големъ експлозивъ,
беше наистина адски и непоносимъ. Мнозина не можаха да
го понесатъ и оглушеха. Други онемеха. Но и нашите средни
мини нанасяха големи поражения и действуваха твърде
силно върху моралътъ на противника. На Томовата висо­
чина гнездата на нашите минохвъргачки останаха неповре­
дени и машините действуваха докрая на боя.
Въ 10 ч. 25 м. и 10 ч. 30 м. изпратихъ следните доне­
сения до командира на полка. „Вдесно отъ сръбския постъ
редка артилерийска стрелба; предъ него по-често. По Томо­
вата твърде силна артилерийска. По Сипкавата — минна стрел­
ба. П о С к а л и с т а т а — редка минна и артилерийска. Влево отъ
Котата—тежка стрелба продължава“.
„Вдесно отъ Сръбския постъ стрелбата намале. По
Сръбския постъ доста оживена. Задъ Сипкавата и Скалистата
по ходовете 1-и и 2-и усилена артилерийска. По Темовата
 79

сжщо. ВлЪво отъ Котата силна стрелба, особено по цент­

ралния ходъ и къмъ Узуновата канара- ВлЪво — силна
стрелба артилерийска и пушечна къмъ 29-и полкъ“.
Котата беш е прицелна точка на всички неприятелски
батареи. Като фокусъ тя събираше всички видове огънь.
Парчета отъ снаряди и мини, които се пукаха на върха,
летяха на всички посоки Скали се събаряха отъ големите
взривове. Картечното гнездо тамъ не б е разрушено. По­
страда, обаче, наблюдателниятъ пунктъ НЪколко снаряди
паднали въ самия отворъ, презъ ксйто се подаваше пе­
рископа. Пунктътъ б-Ь почти разрушенъ. Тежко б е раненъ
артилерийскиятъ наблюдатель поручикъ Поповъ, който следъ
боя псчина въ една английска болница отъ кръвоизлияние.
За боя на Канарите въ това време поруч. Старирадевъ
казва: „Въ този ужасенъ огънь, ксйто не се отдава на опи­
сание на перото, къмъ И ч. напуснахъ подслона си, разпо-
ложенъ на около 100 крачки отъ предната линия и задъ
участъка на 1-и взводъ (Канарите) се отправихъ къмъ пред­
ната линия. Огъньтъ продължаваше своето разрушително-
дело. Отъ втора линия окопи и ходове за съобщение ня­
маше нито поменъ. Те бЪха изравнени съ земята, осеяни
съ грамадни ями, зинали сякашъ да погълнетъ героите отъ
окопа. Телената мрежа не сжществуваше. Тя б е скжсана,
разхвърлена въ безпорядъкъ. За мигъ се нам^рихъ въ под­
слона на централния ми взводъ- Оттамъ се виждаше ясно
Гръцкия постъ, Петерникъ и часть отъ левия флангъ на
9./30. рота при Доброполската река. Огъньтъ и тамъ бе
тъй силеьъ, особено къмъ Струпинската пжтека. Къмъ 12
часа неприятелскиятъ артилерийски и миненъ огънь се за­
сили извънредно много. Стигналъ 6% своята кулминационна
точка. Съ донесение № 32 отъ 12 ч. до к-ра на дружината
молЪхъ за артилерийски и миненъ обезпокоителенъ огънь
предъ Боруна и Безименната канара. Такъвъ не последва.
Требва да забележа, че телефонната връзка беше вече
скжсана. Следъ като изпратихъ това донесение, отправихъ
се къмъ втория взводъ, но не успЪхъ, и останвхъ при гру­
пата войници, заслонени задъ лъвия флангъ на централния
взводъ подъ една канара. Обстрелването на родното разполо­
жение продължаваше съ бЪсъ. Противникътъ тури въ ходъ и
газови снаряди. Турихме маските. Стрелбата съ газови сна­
ряди трая около петь минути- Забелязахъ, че стрелбата по
Гръцкия постъ беше така силна, както и при насъ. За всичко
това съ № 33 отъ 12 ч. 30 м. донесохъ командиру на дру­
жината.
Тия показания на командира на 12./30. рота сж много
ценни, понеже този храбъръ офицеръ съ виеше образова­
ние лично е наблюдавалъ това, което ставаше, отъ самите
Канари, излизалъ е и обикалялъ взводовете си. Освенъ
80

това запазените документи сж му помогнали да възпроиз­

веде истинската картина на боя.
Въ 11 ч- 38 м. командирътъ на 30-полкъ донесе:
К -р у 1-18. бригада. П рот ивникът ъ продълж ава да о б ­
ст р елва С ипкават а, С калист ат а, Сръбски постъ, Т о м о ва т а ,
а на а -си лн о — КанарптЪ. У раганъ— северно отъ К от ат а. № 4.

Въ 11 ч. 55 м. съ установения сигналъ предадохъ по

хелиографа, че врагътъ изпълва окопите си и готви атака
по участъкъ „Л“. Командирътъ на 30-и полкъ съ № 5 донесе
сжщото въ бригадата. Едновременно съ това азъ подадохъ
н сигналъ за преграденъ огънь. Нашата артилерия и мино­
хвъргачки откриха унищожителенъ огънь по неприятелските
окопи, които б-Ьха пълни съ хора, готвящи се да атакуватъ.
По този начинъ първата атака на противника бЪше заду­
шена още въ самото начало.
Скалистата и Сипкавата височина се биеха твърде много.
Тамъ беш е събранъ силенъ съсрЪдоточенъ огънь на сто­
тина орждия. Земята вреше — подобно на гейзери се вди­
гаха едно следъ друго взривове; тресъци непрекжснато
единъ следъ други се разнасяха по околните височини,
ехото се сливаше съ новите гърмежи, и отдалечъ всичко
това образуваше единъ безподобенъ вой, една буря, едно
безкрайно бучение, като, че ли всички адски сили среща
тукъ си беха дали, за да ни унищожатъ. Врагътъ обстре-
лялъ по сжщия начинъ и участъкъ „М“ на Канарите, и
влЪво, тоя на 29-и полкъ, и вд-Ьсно тоя на 10-и полкъ. На
единъ фронтъ отъ 15 клм. земята вреше, бучеха доловете
отъ непрестанния вой на хилядите пръскания отъ разни
снаряди и мини, и тия, които сж наблюдавали отдалеко
тази канонада, си казвали буквално „жива душа не остана,
всичко избиха тия душмани“.
Требва да се има предвидъ, че издадените и изложени
пунктове, като Соколъ, Сръбски-постъ, Сипкавата, Скали­
стата, Котата, КанаритЪ Гръцки-постъ, Майорь Поповъ,
Димова-поляна, се биеха съ прави изстрели при непосред­
ствено наблюдение. Естествено е, че ще бждатъ разрушени
а защитниците имъ избити.
Вцесно отъ насъ противникътъ биеше особено силно.
в. Сръбски-постъ По сжщия се изсипаха хиляди снаряди,
докато се разрушиха всички окопи и ходове, особено тия,
които беха на южната страна и дразнеха много противника
съ многото си чупки и завои Рунчетата и Соколъ не беха
сжщо пощадени. И т е беха бити съ хиляди снаряди.
Противникътъ не остави и нашите батареи. Т е просто
беха задушени, защото имаха смелостьта да отговарятъ на
неговия огънь съ такъвъ отъ нашите скромни калибри.
Язъ вид ехъ презъ едно кратко затишие при насъ, какъ
 81

нашите батареи беха обсипани съ маса снаряди и се б е

задимило така, че нищо не можеше да се види. Местата на
поддържките, пътищата, щабовете — всичко биде обстре­
ляно. Отъ многото запалителни снаряди, гората, която заоби­
каляше нашата позиция, биде подпалена на много места.
Гжсти облаци димъ се вдигаха въ небесата.
Въ 11 ч. пр. пл. по телефона началникътъ на герман­
ските картечници на Гръцкия постъ донесе: „Между Голашь
и Поповъ Пешо забелязвамъ движение на неприятелски ко­
лони къмъ нашата линия“.
Въ 11 ч. 45 м. пр. пл. — сигналъ отъ „Л" за прегра-
денъ огънь.
Въ 12 ч. 15 м. командирътъ на 30-и полкъ донесе:
„Противникътъ напълва окопите си предъ „Л“. Заповедахъ
разрушителенъ огънь“.
Къмъ 12 ч. на пладне силата на бомбардировката не
намале. Напротивъ, усилваше се всеки моментъ, като от-
време навреме по некой пунктъ противникътъ преставаше да
стреля, преместваше огъня по другъ пунктъ, маневрираше
съ своите машини най-ловко и систематично нанасяше бързи
и силни удари по разните части отъ позицията и тила.
Въпреки силния огънь, ние поддържахме непрекъс­
ната свръзка. Щомъ се скъсаха телефоните, употребихме
хелиографа и сигналите, а по-после и л етящата поща. Въ
всеки с л у « й този день ние имахме непрекъсната връзка,
както съ ротите отъ бойната часть, тъй и съ Щаба на
полка и съ частите влево и вдесно.

Следъ пладне. Отбити атаки.

Първата атака на противника се подготви къмъ 11 ч.
40 м. Още въ 11 ч. 45 м. окопите му беха пълни съ хора.
Подадохъ сигналъ за преграденъ огънь. Започна бой на
първата линия съ участието на нашите картечници, мино­
хвъргачки и стрелци. Нашите защитници излезоха^въ окопа
и откриха огънь- Минохвъргачките почнаха да действуватъ
и боятъ се засили. Противникътъ откри същ о пушеченъ и
картеченъ огънь. На близките места отъ нашата позиция,
гдето ни делеха само 40—50 крачки почнаха да хвърлятъ
бомби и отъ двете страни. Пехотниятъ бой стана оживенъ.
Явно бе, че противникътъ разчиташе какво следъ толкова
силна артилерийска подготовка въ продължение на цели
4 часа отъ неколко стотинъ оръдия, съ единъ скокъ ще
да заеме нашите окопи, сметайки, че всички защитници съ
избити. Но той беш е навсекъде отблъснатъ, понесе за­
губи и разбра, че ние стоимъ бодро на поста си.
За този бой направихъ следните донесения:
С
82

Командиру 30-и полкъ. Въ 12 ч. много силна артилерийска

стрелба. Противникътъ усили твърде много стрелбата по С ипка­
ват а и С ка ли ст а т а . ЦЪлата позиция се покри съ димъ. Започна
пушечна и картечна стрелба. Противникътъ 6% напълнилъ окопитЪ
си и готв-Ьше атака. Дадохъ сигналъ за преграденъ огьнь и ар­
тилерията и минохвъргачките дадоха такъвъ до 12 ч. 5 м. Неприя­
телската артилерия раздели огъня си по първата линия. Томо­
вете и часть отъ батареите. Стрелбата продължава. № 1670.
14-и IX 1918 г. 12 ч. 35 м.
Майоръ Драгановъ.
Въ 12 ч. 15 м. донесохъ, че открихме преграденъ огънь
Командирътъ на полка въ 12 ч. 50 м. донесе за сж-
щото, като добави, че» атаката е била задушена още въ на­
чалото си.
Въ 1 ч. 35 м. сл. пл. донесохъ, че стрелбата продъл­
жава и отъ двете страни. Въ 1 ч. 43 м. сл. пл. донесохь,
ч« стрелбата отслабна.
До 12 ч. огъньтъ на противника продължи съ непре-
кжсната сила отъ всичките му машини. Отъ съсредоточения
огънь окопите по делата позиция беха напълно разрушени
или сринати. Ходовете въ по-големата си часть изчезнаха.
На техно место се появиха големи ями, по които не можеше
да става никакво движение. Къмъ пладне позицията б е
почти неузнаваема. Йекои подслони беха срутени отъ теж­
ките мини. Имаше и затрупани и задушени хора въ техъ.
Галериите издържаха най-вече. особено тия, издълбани въ
скали. Само на Сипкавата височина, поради меката почва,
подслоните и галериите не беха здрави и пострадаха. Тамъ
не остана нито следа отъ окопите и ходовете и телената
мрежа. Височината измени цвета си. Малките подслони из­
чезнаха. Ями покриха целата местность тамъ. Следъ пладне
тежки мини паднаха при входовете на галерията и я разру­
шиха. Беха ранени много хора отъ 4./30. рота, между които
командирътъ на ротата капитанъ Узуновъ. Мнозина оглу-
шеха, ослепеха и онемеха.
Скалистата височина като преденъ пунктъ, беше обез­
личена. Тамъ стоеше само гнездото на подпор. Мазгаловъ
съ две картечници, издълбано по миненъ начинъ въ скалата
и беш е неразрушимо. То имаше изходъ на северъ и две
амбразури за стрелба на изтокъ и на югъ. Хората тамъ
беха запазени и можаха да действуватъ винаги спокойно.
Препятствията, и безъ това слаби, беха унищожени
още първия часъ. Само на КанаритЪ, гдето делеха само
40 крачки отъ окопите на противника, телената мрежа
остана, понеже тамъ не можеше да бие артилерията на
противника. Тия препятствия послужиха много по-после.
Съобщенията беха прекжснати. Телефоните по окопите
и ходовете беха изровени и направени на парчета. Беш е
невъзможно да се поправятъ. Отъ Моминъ-гробъ за Щ аба
 83

на 2-а дивизия едва работеше телефона, но отъ тоя пунктъ

за полковете, Пнонеръ и Родопецъ и дума не можеше да
става. Съ гол%мъ трудъ отвреме навреме можеше да се про­
говори. Но, командирътъ на 30-и полкъ, презъ целите два
дни на боя, остана безъ възможность да прави разговори
съ своите бойни дружини. За тамъ работеха по единъ
малъкъ хелиографъ. Задоволявали се съ нашите откжслечни
и лаконични сведения. Командирътъ на 10-и полкъ сжщо
тъй изнемогвалъ въ самотата, откжснатъ отъ полка си.
Пжтищата беха изровени и движението по т^хъ трудно.
Въ гората падналите дървета спираха движението. Батареите
беха пострадали много. Врагътъ б е открилъ всичките ни
батареи. Разрушенията тамъ беха големи. Щ абовете, лаза­
ретите, превързочните пунктове и складовете сжщо постра­
даха. Врагътъ имаше много бойни припаси и ги пилееше
по всички посоки, та успеваше често да попадне на важно
и чувствително место. Така, кухните, западно отъ Узуновота
канара, и тия при Доброполското блато, беха изровени и
унищожени. Хората останаха безъ храна този день. Изобщо
до пладне противникътъ имаше пълно надмощие на огъня,
беше разходвалъ големи количества снаряди и мини и раз­
читаше на големи резултати.
Следъ пладне положението започна да става отъ часъ
на часъ все по-тежко и по-тежко. Всички съобщения беха
прекжснати. Ние се чувствувахме откжснати отъ нашия тилъ,
отъ нашите резерви, отъ нашите щабове. Изолирани и въ
пълна неизвестность за това, което ставаше назадъ и въ
страни, ние се измжчвахме постоянно, и всичките ни ста­
рания беха насочени да възстановимъ свръзката. Кратките
затишия се използуваха за донесения и заповеди. Много,
обаче, отъ войниците отъ летящата поща, не се връщаха,
нито отиваха до местоназначението си, понеже биваха убити
или ранени.
Въ 2 ч. 5о м. запитахъ командира на 30-и полкъ какво
е положението при съседите- Никакъвъ отговоръ не по-
лучихъ.
Въ 1 ч. 14 м. донесохъ, че силна артилерийска стрелба
започна по участъка „Л“, а въ 1 ч. 35 м., че стрелбата про­
дължава отъ двете страни. Въ 1 ч. 43 м. донесохъ, че стрел­
бата отслабна.
Въ 2 ч. 13 м. донесохъ, че стрелбата продължава уси­
лено. Въ сжщото време запитахъ по хелиографа, какво е
положението влево и вдесно. Пакъ не получихъ никакъвъ
отговоръ.
Въ 2 ч. 20 м. сл. пл. донесохъ: „Силна артилерийска
стрелба по Котата“, а въ 2 ч. 45 м. „Стрелбата продължава
съ малки паузи. Моля пригргвате бойни припаси за тази
вечерь*.
 84

В"ь 2 ч. 55 м. донвсохъ: „Стрелбата утихна“.

Въ 3 ч. 20 м. сл. пл. „Тежката стрелба започна“.
Въ 4 ч. 12 м. сл. пл. донесохъ: „Влево силенъ бой.
Тукъ рЪдка стрелба“.
Въ 4 ч. 17 м. сл. пл. донесохъ: „Тукъ утихна. Яеропла-
ни летятъ -
Въ 4 ч. 50 м. сл. пл. „Започна отново артилерийска
стрелба*
Въ 5 ч* ^ м* сл‘ пл* донесохъ: „Стрелбата продължава
усилено“, Въ 5 ч. 28 м. донесохъ: „Стрелбата намалЪ
въ у-ка“.
Въ 5 ч. 30 м. сл. пл. се откри барабаненъ огънь по
цЪлия участъкъ. Неприятелската артилерия и минохвъргачки
развиха максималната си сила. Настана тежко изпитание.
Снарядите валеха като градушка. Истински барабаненъ
огънь. Участниците съ ужасъ си спомнятъ за този часъ.
Десеть минути продължи барабанниятъ огънь. Ние устояхме
и на това изпитание благодарение на солидните закрития.
Позицията се покри съ димъ, прахъ и пушекъ. Яви се и
газъ. Сложихме маските. Огъньтъ вилнееше съ голема
сила. Всичко говореше, че слеаъ такъвъ силенъ ураганъ
и, следъ толкова много снаряди, врагътъ непременно ще
настъпи и съ общи усилия ще ни атакува. Ние не се из­
лъгахме. Точно въ 5 ч. 40 м. окопите на противника се
напълниха съ хора съ движение за атака. Нашите наблю­
датели, особено тия отъ картечните гнезда подъ сигурни
закрития, забелязаха движението на противника и дадоха
установения сигналъ, като откриха огънь съ дежурните
картечници по неприятелските окопи. Веднага азъ дадохъ
сигналъ за преграденъ огънь, защото така ---------6Ь
- ^установено
„ ШП1/„СП„
тогава. На два пжти поискахъ преграденъ огънь-въ 5 ч .4 0 м.
и 5ч. 42 м. Започна вториятъ пехотенъ бой при насъ, който
постепенно се разви до истински голЪмъ бой сь всички видо­
ве машини.
Воиниците излезоха въ окопа и откриха пушеченъ
огънь. На близките разстояния почнаха да хвърлятъ бом­
би. Картечниците тракаха зловещо и непрекъснато. Против-
никътъ отговсри съ всичките си картечници, автоматични
пушки, пушечни бомби, пушки, и боятъ се засили. Врагътъ
сметаше, че е избилъ всичко и, че съ единъ скокъ ще
дойде да завладее нашите окопи, но се измами въ сметки­
те си. Посрещнатъ съ огънь, той не можа никъде да на­
предне. На неколко места негови групи излезоха напредъ,
обаче, беха разпръснати или унищожени.
Както при насъ на Сипкавата и Скалистата, така и
при КанаритЬ, Гръцкия-постъ и Доброполската рЪка, про-
тивникътъ на нЬколко пъти следъ пладне на 14-и септем­
ври й с* опита да ни атакува, следъ барабаненъ огънь.
 85

Но навсЬкжде той б е отбитъ съ пушеченъ, бомбовъ и

картеченъ огънь. Сигналите за преграденъ огънь заставиха
не кои отъ нашита батареи да откриятъ сжщо огънь; но,
виждаше се, че те, изобщо, не можаха да даватъ много
ефикасенъ огънь. Много орждия бЪха вече излезли отъ
строя. Въобще, преградниятъ огънь на нашата артилерия
се оказа недействителенъ. Минохвъргачките даваха подо-
бъръ такъвъ.
На няколко пжти противникътъ пълнеше окопите си.
Преградниятъ ни огънь бе слабъ. Нашата артилерия, която
имаше предъ себе си най-благодарна цель—неприятелски
окопи пълни съ хора, требваше да се реши на решителна
борба. Налагаше се да съсредоточи всичкия си огънь по
изходната позиция на врага, да разбие и разпръсне атаку­
ващите вълни, преди да сж излезли въ атака. Но, за това
беха необходими батареи съ точенъ надвесенъ огънь и
достатъчно бойни припаси и другъ планъ за действие;
требваше да има смели и решителни хора, които да хвър-
лятъ неколко хиляди снаряди, които, впрочемъ, можаха да
се събератъ, да ги изсипятъ върху противника, защото въ
решителния день на борбата сж нуждни и решителни дей­
ствия. Ние пропуснахме удобния моментъ, врагътъ се под­
готви за нощна атака, когато можеше да бжде битъ и уни-
щоженъ въ своите окопи.
Противникътъ се ориентира. Той разбра, че не сме
унищожени и, че ще требва да се приложи нова тактика.
Командуването оцени правилно положението и реши, че,
ако презъ първия день не е успЬло да добие задоволителни
резултати, то ще трЪбва да опита щастието си съ една
нощна атака на 15-и септемврий рано, преди разсъмване.
Нощната атака имаше повече изгледи за успехъ. При нея
може да се добие изненада и съ по-малко жертви да се
постигне резутатъ. Следствието отъ това решение, б е да
се продължи бомбардировката съ неотслабнала сила до
късно вечерьта, а презъ нощьта съ безпокоителенъ огънь
да не се позволи поправката на разрушената позиция.
Командирътъ на 30-и полкъ е направилъ сл. пладне
следните донесения:
Въ 2 ч. 30 м. — „Противникътъ стреля съ запалителни сна­
ряди1*. Въ Въ 2 ч. 40 м,— „По гръцкия постъ барабаненъ огънь“.
Въ 5 ч. 45 м. — „Имаме тежки загуби. Предстои напа­
дение на „Л“. Връзки н Ь м и Въ 6 ч. 55 ч. сл. пл. — „Против­
никътъ систематически обстрелва Канарите и тила съ тежки сна­
ряди*. Има разрушени подслони. Моля нашата артилерия да
стреля по неприятелските окопи на Симеоновия пунктъ. издаде­
ната часть*.
Въ 7 ч. сл. пл. — „Положението непромЪнено. Предстои
нападение по „М“ и при „Л“ схщо“.
 Въ 6 ч. 5 м. сл. пл. донесохъ, че стрелбата постепенно
намалява. Отъ лЪвата дружина н%ма запазени донесения.
Отъ Канарите е донасяно главно съ германския хелиографъ
кратко:
Началникътъ на Щаба на 1./8. бригада майоръ Янковъ,
■ъ 3 ч. 10 м. донесе въ 2-а дивизия:
»Въ 2 ч. 25 м. сл. пя., по даденъ сигналъ отъ Котата, се
откри преграденъ огънь предъ .Л “ и „М“. Противникътъ не можа
да излезе отъ препълненит-Ь си окопи. Пехотната атака бе осуе­
тена. Въ 2 ч. 45 м. по Гръцкия постъ барабаненъ огънь. Боятъ
продължава“.
Сжщиятъ донесе въ 5 ч. 50 м. сл. пл.
»Боятъ продължава. По лявото Руйче, Камъка, Сипкавата
продължава силенъ непр. огънь. Врагътъ готви нападение въ тия
пунктове. ВлЪво отъ Несторовата скала и предъ 2./3 бригада
непрекжснатъ силенъ огънь. Тамъ неприят. окопи пълни. Презъ
целия день стрелба отъ тежки дългобойни орждия въ тила на
бригадата“.
Авиацията на противника взе най живо участие въ боя.
АеропланитЪ корегираха стрелбата и бомбардираха тила,
пжтищата, щабовете, болниците, складовете, гарите и пр.
Врагътъ имаше пълно господство въ въздуха. Това повди­
гаше духа на врага, а убиваше нашия.
На мръкване.
Огъньтъ на противника продължи съ сжщата сила и
ожесточение до късна вечерь.
Задъ далечните хоризонти, слънцето се скри и нощьта
настжпи бавно, за да забули съ своя мракъ големата борба
и велико изпитание. Надъ позицията падна тъмна, беззвездна
нощь. Мракъ обгърна големите гиганти на Доброполския
масиаъ. Мракъ се стелеше и подъ нашите нозе като
тъменъ мраченъ фондъ. Всредъ тоя тъменъ фондъ про-
блесваха орждията подобно на мълния предъ буря. Назадъ
се простираха мрачните сенки на планините. Всредъ техъ,
каго че ли отъ невидима ржка се палеха отъ огъня на снаряди­
т е огромни костери. Гореха боровите гори и въ зловещата заря
на огромния пожаръ въ планините, играеше нощьта съ своите
причудливи сенки. Деньтъ на кървава >а драма и боенъ
ревъ отмина. А нощьта — нищо утешително не ни носеше.
Стрелбата премина въ безпокоителенъ огънь, който про*
дължи до разсъмване.
Въ 8 ч. 25 м. сл. пл. поискахъ патрони, бомби, гра­
нати и мини. Въ 9 ч. 55 м. донесохъ, че стрелбата про­
дължава. Следъ като събрахъ сведения за хода на боя
презъ деня донесохъ :
„Ц&ль день противникътъ стреля съ всичките батареи отъ
разни калибри, повечето тежки, по целия участъкъ на дружи­
 8?

ната, като местеше последователно масирания си огьнь отъ

иункть на пункгь. Стрелбата секорегираше отъ много аероплани,
които сжщо хвърлиха тежки бомзи по участъка, наброени около
50. Перки отъ тЬхъ сж запазени. Въ резултатъ сж сринати всич*
кит-Ь окопи на 1-а линия и всички ходове. Вд-Ьсно отъ Томовата
единъ подслонъ съборенъ отъ снарядъ, безъ жертви, понеже вой­
ниците бйха въ галерията. На Сипкавата подслонътъ на постъ
№ 2, гдето е прожектора, разрушенъ съвсемъ отъ мина и сж
затиснати 7 души. Изглежда, че сж умрели. Започнато е изравя­
нето. Галерията на Сипкавата (старата) е ударена и съборена
въ изхода на левия ржкавъ. Ранени сж капитанъ Узуновъ и под-
поруч.Коралски. На Скалистата убити 4 войници въ дЬсната гале­
рия отъ нашъ снарядъ. Една мина паднала върху подслона на
взводния к-ръ, убила единъ войникъ, ранила тежко подпоруч.
Бараковъ и 1 войникъ. Въ галерията Радка единъ снарядъ отъ
Каимакчаланъ рани 5 души и извади отъ строя прислугата на
едната картечница. ВлЪво отъ Котата сж засипани всички окопи
и подслоните при тЬхъ. Наредихъ почистването на окопите и хо­
довете, като пратихъ хора отъ дружинната поддържка. Неприя-
тельтъ продължава артилерийската стрелба и, както изглежда
ще продължи презъ делата нощь и утре действията си. Отъ факта’
че днесъ само по участъка се хвърлиха повече отъ 120,000
снаряди, може да се заключи, че той има твърде сериозни наме­
рения. ВдЬсно и лЬво стрелбата беше значително по-слаба. Моля
да се изпратятъ по възможность повече бомби, патрони, гранати
и мини, а на войниците да се дава за обЬдъ суха храна; като
полкътъ нареди това*. К-ръ 1 /30. дружина майоръ Драгановъ.
Началникътъ на участъка „М“ донасяше за боя презъ
деня т а к а :
.Днесъ отъ 8 ч. пр. пл. до този моментъ силенъ артил
огьнь, които отвреме навреме се превърщаше въ барабаненъ
Загуби: ранени 14, затрупани 4, неизвестни 2, безъ тия на 9 а
рота. Повреди въ уч. М,“ постовете 1, 2, 3, 5, 6, 7 13 14 15
подслоните въ ходъ 2 и 5 срутени, подслонътъ на ротния’к-ръ —
сжщо. Окопите и ходовете навсекжде срутени. Въ у-ка М “ га­
лерията „генералъ Ж екоаъ“ — пробита на единия край, подело-
нъгь на ротния к-рь, срутенъ; една галерия товредена, подслонъ
»Бориславъ заринатъ. Въ участъка .М ,“ загуби: 12 ранени 2
затрупани, повреди - - 3 поста разрушени, 2 подслона затрупани“.
К-ръ ,М- капитанъ Дбаджиевъ. .

Въ 10 ч. 25 м. сл. пл. поискахъ 10 носилки съ хора.

Въ 11 ч. 50 м. донесохъ — артилерията стреля продължи-
тел но. Въ 11 ч- 55 м. донесохъ — .Стрелбата продължава по це-
лия участъкъ".

Къмъ 20 ч. неприятелската артилерия прекжена за

малко огъня си Всички излязоха навънъ. Една тежка ми­
ризма изпълваше въздуха. Миришеше на барутъ, на задуш-
ливи газове, на торено, неприятно, тежко. Гората гор-кше и
димъ долиташе оттамъ. Ранени чакаха за помощь. Имаше
затрупани подслони съ хора, зарити подъ тЪхъ. Започна
веднага изнасяне на раненитЬ Тия които можаха, сами се
изтеглиха назадъ. По тежко раненит-Ь се изнесоха съ носилки,
по, задачата на доблестнитЪ ни санитари се осложни и за­
трудни, понеже врагътъ започна отново да стреля. Все пакъ
всички ранени са изнесоха. УбититЪ, обаче, останаха. Оста-
68

маха сжщо зарити въ няколко подслона хора, които на мо­

жаха да бжцатъ спасени- Отъ сринатите галерии и подсло­
ни само нЬкои можаха да бждатъ изровени- Бойнит-Ь при­
паси се попълниха. ТрЬбваше войницит-Ь да се нахранятъ,
но нямаше храна. Противникътъ 6Ь унищожилъ нашит-Ь
кухни. Ето защо се раздаде, каквото можеше да се нам-Ьри.
Хората, обаче, не искаха да ядатъ. Т-Ь казваха, че на гър­
лото имъ се е свила топка, мжка ги притискаше за изхода
на борбата, която б-Ь започнала и не се знаеше какъ ще
свърши.
Положението въ другигЬ дружинни участъци отъ в.
Соколъ до Днмова-поляна б-Ьше почти сжщото.

Дейность на нашата артилерия.

/
Тази дейность заслужава основно проучване. Ние само £/
ще я скицираме. Споредъ полковникъ Славчевъ, врагътъ (7 ^
хвърлилъ на 14-и IX само по Добро-поле повече отъ 220,000 у .з
снаряди, а следния день много повече и още отъ 8 ч. пр. \*
пл. нащитЬ батареи почнаха да даватъ възмезденъ огънь V
по Доброполската рЪка, Струпинския долъ, Продановата и
Петерннка. По неприят. части, които се трупаха по тия
м-Ьста къмъ 9 ч- 42 м. се дадоха кратки урагани. По Сип­
кавата и Скалистата — сжщо. Къмъ 9 ч. 50 м. 4./2. бата­
рея даде възмезденъ огънь предъ Соколъ и Руичетата. По
КанаритЪ сжщо огъньтъ б-Ь засиленъ. Къмъ 10 ч. 10 м .—
миненъ огънь предъ Сипкавата и предъ Котата. По Добро-
полската рЪка силенъ артил. огънь и се забелязва групи­
ране на противника. Наши батареи пренасяха огъня тамъ-
Къмъ 10 ч. 12 м. се съобщи по телефона отъ ср-Ьдната
артил. група при 1./2. бригада, че тамъ нЪмало никакъ
стрелба отстрана на противника.
Къмъ 10 ч. 15 м. пр. пл. отъньтъ по КанаритЪ и Добро-
полската рЪка се засили. Отговори се съ нашъ такъвъ.
БатареитЬ обстрелваха разни цели, които се явяваха. Къмъ
10 ч- 25 м. имаше нападение по Петерникъ и се подаде
сигналъ за преграденъ огънь. Даде се такъвъ Следъ това,
такъвъ се даде по Доброполската рЬка, предъ Гръцкия
постъ. Обаче, нашиятъ огънь се даваше отъ по н-Ьколко
оржция. Въ 10 ч. 45 м. огъньтъ на противника се засили
по КанаригЬ, Гръцкия постъ, Власиевата. Отговори се съ
такъвъ отъ наша страна. Забелязва се движение на пехотни
части предъ Петерникъ, Гръцки постъ, Доброполската р-Ька
и КанаригЬ. Даде се по-силенъ огънь по тЬзи мЬста. Ние
съ нашигЬ 30 орждия въобще действувахме по отдЬлно, по
батарейно, когато противникътъ струпваше огъня на десят­
ки батареи по единъ пунктъ и добиваше разултати.
 3§

По сжщия начинъ нашиятъ артилерийскиятъ огънь про­

дължи и следъ пладне. На няколко пжти батареите даваха
преграденъ, унищожителенъ, рЪдъкъ, разрушителенъ огънь,
и пр., стреляха вавсЬкжце и вс-Ькжде беха слаби. Батареите,
обаче, поотделно действуваха много смело. Огъньтъ се
местеше отъ пунктъ на пунктъ презъ целия день. Въ 5 ч.
10 м. сл. пл. 2./1. тежка батарея вдигна на въздуха една не­
приятелска батарея, разположена на Доброполския борунъ
(Южна котка). Къмъ б ч. сл. пл. огъньтъ поутихна и следъ
петь минути се засили отново, главно по Сипкавата, Скали­
стата, Руйчетата. Противникътъ особено се прояви предъ
участъка „Л“ съ явни намерения за атака, които на някол­
ко пжти беха отбити съ нашъ огънь.
Въ 8 ч. 30 м. сл. пл. началникътъ на източната артил.
група получи отъ командира на 2./3. бригада, отъ командира
на артилерията въ дивизията, отъ началника на 2-а дивизия
и отъ командира на 1 /3. бригада тяхната особена благо-
дарность за прекрасното действие на артилерията. На 2./1.
батарея се изказа отделна благодарность, понеже до ве-
черьта бъ вдигнала въ въздуха 8 неприятелски орждия. Въ
10 ч. 5 м. сл. пл. огъньтъ се засили отново особено по
Сипкавата. Дадоха се няколко урагани отъ наша страна.
Въ 10 ч. 45 м. сл. пл. огъньтъ се засили отново по Канарите,
Сипкавата и Котата. Даде се унищожителенъ огънь отъ
нашите три батареи. Въ сжщото време се подаде ж ълтъ
ракетъ отъ Котата. Даде се преграденъ огънь предъ „Л“.
Шкодовата подгрупа на ЗжберитЪ б е изпратила офи-
церъ на Калето при Петерникъ да наблюдава непосред­
ствено противника. По този начинъ тази подгрупа имаше
най-точни данни за врага. ВсЪко движение отстрана на пе­
хотата на противника се виждаше и обстрелваше своевре­
менно. Капитанъ Консуловъ този день лично ржковод-Ьше
своите батареи и доби много добри резултати, за което
получи благодарности. Той оцени новите батареи на про­
тивника на 34—40, безъ тия по Нидже-планина и тая, насо­
чена срещу Добро-поле. Преграденъ огънь тая подгрупа
даде няколко пжти предъ Петерникъ, Струпинския долъ,
Гръцкия постъ и Доброполската река. Въ 11 ч. 40 м. се
даде такъвъ и предъ Сипкавата и Скалистата. Нашата артил.
дейность се свежда на 14-и IX към ъ: стрелба по видимите
и известни неприятелски поддържки и пунктове на съсре­
доточаване, даване унищожителенъ огънь или преграденъ
такъвъ предъ участъците, които непосредствено бъха за­
страшени отъ неприятелски атаки; обстрелване неприят.
батареи. Действията на батареите ни срещу неприятелската
артилерия беха съ видимо добри резултати, понеже т е беха
открити и ясно наблюдавани. Ако ние разполагахме съ до­
статъчно артилерия, казва капит, Консуловъ, противнико-
 вата акция можеше да бжде парализирана въ самото начало.
За отбиване неприятелско нападение този день нашата
?РТИЛ^ ИЯ даде, пРегРаДни огньове нЪколко пжти — въ
10 ч. 30 м., въ 11 ч. 45 м., въ 12 ч., въ 14 ч., въ 15 ч. 10 м-,
въ 16 ч. и въ 17 ч.
На 14-и септемврий 1918 г. нашата слаба артилерия
напр-вгаше всички сили да се бери съ силния противникъ.
1я спомогна да се отбиятъ няколко атаки и опити за атаки
на нъколко места отъ позицията и да се разрушатъ н я­
колко неприятелски орждия. Неколко пжти тя дава прегра-
денъ, унищожителенъ и др. видове огънь, похарчи гол-Ьма
часть отъ своите припаси, безъ да ги попълни, и на другия
день да бжде въ по-лошо положение. Нашите артилеристи
изпълниха този день достойно своя дългъ и никой не бива
да отрича техните заслуги и храбро действие. На 14-и IX
нашите батареи действуваха ту самостоятелно, ту обеди­
нено, подъ командата на началниците на подгрупите. Но,
малкото суждия не позволяваше големо масиране, затова и
огъньтъ беше недостатъчно силенъ. Изобщо този день нашата
артилерия, при лоши условия, изпълни достойно всички
боини задачи, и заслужено получи сжщата вечерь много
благодарности за своите смели и добри действия.

П оказания н а участници.
Командирътъ на 30-и полкъ, полковникъ о. з. Дюдюковъ
въ реляциите си казва: „Презъ целия день началниците на
участъците ме държаха въ течение на боя, какво става въ
техните участъци и въ съседните, и на всички се даваха
бързи и своевременни указания. Въ 7 ч. 5 м. сл. пл. дадохъ
следните нареждания: да има презъ нощьта най-бодро на­
блюдение, да се поставятъ рогатки на направените отъ про­
тивника днесъ проходи, да се попълнятъ мунициите, да се
набави вода за участъците, хората да се подбодрятъ и да
се направи всичко възможно да получатъ топла храна. . .
Презъ този день се отличиха 1./30. и 3./30. дружини“.
Французскиятъ майоръ Казей казва: „Частите отъ
първата линия изпратиха патрули, за да видятъ и узнаятъ
размерите на разрушенията. Техните донесения сж пълни
съ отчаяние. ВъпрЬки ужаснитЬ изпитания, на които бЬха
подложени отъ сутриньта, българитЬ не изглеждатъ ни
най-малко да сж деморализирани, и нашитЬ патрули на-
всЬкжде сж отблъснати съ пушеченъ огънь. . . НавсЬкжде
българитЬ сж по мЬстата си. Можаха да отворятъ само
брешове въ нашитЬ телени мрежи Нощьта бЬ мжчителна
за нашата пехота. Надяваха се, че противникъть ще бжде
повече деморализиранъ, и почнаха да се питатъ, дали пре­
вземането на първата неприятелска позиция не ще бжде
една операция твърде трудна*.
 91

Тия показания доказватъ нашето твърдение за морал­

ното състояние на нашита хора на Добро-поле, съ което се
разпръсва една легенда, дълго разнасяна отъ уста на уста,
безъ да бжде доказана. И това требваше да ни кажатъ на­
шите неприятели, за да се уверимъ, че ние на Добро-поле
се бихме добре, но б!зхме унищожени. За нашите действия
най-добре може да се произнесе този, който е изпиталъ
върху себе си нашиятъ огънь и ножъ, тъй както и ние се
произнасяме за действието на тяхната артилерия, минохвър­
гачки и огнепръскачки. понеже ги опитахме върху нашите
глави.
Капитанъ Реннерн казва: „Презъ ц-Ьлиятъ день стрел­
бата за разрушение продължи съ сжщата интензивность и,
съ падането на нощьта премина въ безпокоителенъ огънь
по неприятелския тилъ. Тогава картечниците влЪзоха въ
действие по отворите, образувани въ телените мрежи на
българите; т е требваше да попречатъ на поправянето имъ‘.
Командирътъ на 1./30. карт. рота капитанъ Мнтовъ
казва: .На 14-и IX бехъ при командира на 1 /30. дружина...
Майоръ Драгоновъ донасяше постоянно за положението,
даваше нареждания на ротите и машините и искаше въз-
мезденъ огънь отъ артилерията Минохвъргачките действу­
ваха по наша заповедь и се бореха съ неприятелските
такива и търсеха картечните гнезда на противника. Дей­
ствието на нашите средни мини ядосваше много противника,
и той искаше на всека цена да ги унищожи. Затова и по
Томовата височина б е съсредоточилъ ужасенъ артиле­
рийски и миненъ огънь. Падаха снаряди и мини съ стотици
едно следъ друго. Така силно продължи стрелбата до
късно вечерьта. Помня много добре, че командирътъ на
дружината подаде на неколко пжти сигналъ за преграденъ
огънь. защото окопите на противника беха пълни съ хора
и се готвеше атака. Неколко опита на противника да за­
почне атака беха задушени отъ нашия преграденъ и кар-
теченъ огънь. . . Беше установенъ сигналъ за преграденъ
огънь — откриването на картеченъ огънь отъ нашите кар­
течници. Така азъ чухъ на неколко пжти да се дава сигналъ
за преграденъ огънь и по него всички машини даваха
такъвъ въ окопите на противника.
Вечерьта започна изнасянето на ранените, пренасяне
на патрони и вода за картечниците, храна за хората и по­
чистване на гнездата и ходовете. Отначало работата вър­
веше, но после противникътъ откри силенъ огънь и не ни
позволи да продължимъ работата по позицията. Хората
останаха само съ суха храна. Убитите останаха по позицията
и не можаха да се прибератъ. Презъ нощьта успехъ да
обиколя позицията на моите картечници. Позицията беш е
съвсемъ разрушена. . . Много хора беха излезли отъ строя.
 92

а най-вече началници. На Сипкавата и Скалистата б-кха

ранени капитанъ Узуновъ, подпор. Бараковъ и подпор. Ко-
ралски. Това ни безпокоеше най-много, понеже отъ опитъ
знаехме, че войницигЬ се биятъ най-вече около начални­
ците си .

Нощьта преди атаката.

Тъмнина скри за мигъ ужасната драма, която се раз­
играваше. Ясниягь зноенъ день, замъгленъ отъ димъ и
прахъ, се замести отъ звездна нощь. На Добро-поле 6Ъ
тежко, непоносимо. РезултатитЪ отъ адския огънь малцина
могатъ да си представятъ. Позицията бтЬ неузнаваема. Ба-
раоанниятъ огънь б-Ь разрушилъ всичко, което въ продъл­
жение на години бЪхме градили съ голЪмъ трудъ и скжпи
жертви. Окопи, ходове, галерии, подслони, гнезда за кар­
течници и минохвъргачки, наблюдателници и командни пун-
ктове и пр. — всичко почти се разруши за единъ день.
земята бъ обърната наопаки отъ големи взривове.
Отъ телената мрежа нЪмаше нито следа. Една ивица отъ
•ЗШ метра около окопит-Ь б-Ьше изровена съвсемъ. Гранатни
и минни ями бЪха надупчили земята като решето. Никаква
трева, никакви храсти и камъни небЬха останали. Томовата
височина, Скалистата, Сипкавата, б-Ьха изменили своя видъ.
'■*амо на КанаритЪ, като островъ, стояха часть отъ нашит-Ь
окопи и телени мрежи, поради близостьта на противнико­
вите окопи.
При обиколката, която направихъ, не вид-Ьхъ нищо
утешително. На Сипкавата височина — ужасна картина
МиннигЬ ями широки 5 - 6 метра, зЪеха. Земята б-Ь обър­
ната нъколко пжти. Не можеше да се ходи. Дърветата отъ
подслонитЪ изкъртени и стърчатъ, подобно на съборена
кжща отъ землетресениз. Хора затрупани и избити. Гол-Ьма
часть отъ защитницигЬ отъ 4./30. рота излезли отъ строя —
ранени и убити. Изходите затрупани и не може да се ми­
нава. Ранени охкатъ и викатъ за помощь, а стрелбата пр-Ьчи
на спасяването имъ. Санитарите напрегатъ последни усилия.
Капитанъ Узуновъ, подпоручикъ Коралски ранени. Въ единъ
подслонъ имаше 7 убити. На Сипкавата височина 4-а рота
остана безъ офицери.
На Скалистата галерията беш е здрава. Нашъ снарядъ
убилъ 4 воиници. Подпор. Бараковъ раненъ Взводътъ тамъ
остана безъ офицеръ. Картечното гнЪздо на подпор. Маз-
галовъ неколко пжти презъ деня откри огънь. Резултата отъ
стрелбата и билъ отличенъ. Противникътъ е билъ косенъ и
втакитЪ осуетени. По този начинъ съ фланговъ огънь се
паз-Ьше участъка „М“ КанаритЪ. На Скалистата имаше ра­
нени отъ парчета снаряди, които се пукаха на Котата и
паражаваха съ задния си смапъ.
 •3

Силните тр-Ьсъци и гърмежи, особено грохота на теж­

ките мини, оказа влияние върху душевните способности на
бойците. Имаше много ослепели, оглушели, онемели. Много
б-Ьха съ притжпени чувства и гледаха като замаяни, безъ
да разбератъ що става около тЪхъ. Имаше хора съ повре­
дени мозъчни центрове и представяха жалка картина на
умоповредени. И пакъ никой хула не произнесе. Колко ве­
лики бЪха тия нещастни чада на нашия храбъръ народъ!
Излязоха доста началници отъ строя. Много взводове
и роти останаха безъ водачи. Налагаше се следъ такъвъ
бой, да се смЪнятъ частите отъ бойната часть, но н%маше
резерви за това. Сжщите хооа останаха да посрещнатъ на
следния день и пехотния ударъ на врага.
Нуждата налагаше да се работи цЪла нощь. Позицията
требваше да се поправи, да се изровятъ затрупаните хора
и пр., а стрелбата продължаваше. Никой не можа да мигне
презъ цялата нощь, и това още повече изтощи хората и
ги преумори. Нервите имъ се. изхабиха. Началниците при
обиколките си видеха презъ нощьта, че нашите войници
беха съ притжпени чувства, но примирени съ участьта си.
Нашата позиция при това, безъ окопи и безъ препятствия,
беше несигурна. Повиквхъ пионерите и наредихъ команди
да носятъ и поставятъ рогатки. Командите нарамиха рогатки,
тръгнаха, но огъньтъ на противника ги принуди да се вър-
натъ, следъ като дадоха жертви. Неколко пжти този опитъ
се повтори, но все безъ резултатъ. Рогатките останаха раз­
пръснати изъ позицията, а не предъ окопите.
Командирътъ на 30-и полкъ заповеда да има най-добро
наблюдение, да се поставятъ рогатки, да се попълнятъ му­
нициите, да се набави вода, хората да се подбодрятъ и да
получатъ топла храна. Съ № 20 той моли командира на
1./8. бригада да нареди нашата артилерия да стреля без-
покоителенъ огънь презъ целата нощь предъ КанаршпЪ.
Съ N9 12 донесе, че неприятелската артилерия продължава
стрелбата си по целия участъкъ на полка. Съ № 22 следъ
полунощь донесе, че противникътъ съ артилерия и мини
продължава огъня си и че най-силно обстрелвани сж Кана-
рптЬ и влево отъ Доброполската река.
Командирътъ на 1./8. бригада въ 2 ч. сл. полунощь из­
даде оперативна заповедь по бригадата безъ номеръ, съ
която нарежда :
»Презъ нощьта усилено наблюдение и охрана. Да се взе-
магь м-Ьрки за пров-Ьрка, събиране на хората, бърза евакуация
и даване помощь на раненитЪ, най-бързо почистване и поправяне
на разрушенитЪ фортифик . съоржжения, бързо вдигане защитни­
ците по тревога, да се поставятъ пжтезодачи,особено внимание вър­
ху бързото поправяне препятствията,поправка на телефонигЬ, си­
гурна връзка между артилерия и пехота, попълване бойнитЪ при­
паси, изобилна храна, постоянна газова готовность. Връзката съ
94

Н от ат а да бжде сигур-и. Команцирътъ нд минохвъргачната

рота да прати две минохвъргачки ча^ Г ръцки-пост ъ. 4 герман­
ски картечници да отидатъ на в. Ш ейновецъ . 4 картечници отъ
10-и полкъ да отидатъ на в. С т о ян о ва . Една рота отъ 10-и п.
да се отправи за в. П лонеръ и чака тамъ заповЪдь*.
Горната оперативна заповЪдь б е издадена възъ основа
на такава отъ 2-а дивизия, която, обаче, не можа да се на­
мери. ЗаповЪдьта по 61 и корпусъ съдържа почти сжщите
точки, както и заповЪдьта по бригадата. Отъ тия заповеди
до насъ дружинните командири дойде само тази на коман­
дира на полка. При това, много отъ нарежданията не мо­
жаха да бждагь изпълнени. Позицията на можеше да се
поправя, препятствията и телефоните сжщо, връзката не
беше никакъ сигурна и не можеше да се възстанови, изо­
билна храна немаше, а само сухъ хлебъ и нищо повече.
Поправката на позицията остана пожелание. Сигналите беха
малко надеждни.
При това, разместванията, които се направиха на некои
малки части, съ нищо не промениха положението на Добро-
поле. Презъ нощьта то се влоши вместо да се подобри,
защото не се взеха никакви мерки.
Заклю чение за боятъ на 14-и септемврий 1918 год.
И тъй, цокато дружннптЬ отъ първата линия отби­
ваха атаката на 14-п септемврий, щабоветЬ, конто трЪб-
ваше да творятъ, да решаватъ и издавать опеоатнвни за-
повЬди, подходящи на обстановката, нищо почтн не напра­
виха. ДаценптЪ нареждания отъ корпуса до полка се свеж-
датъ въ поддържане бдителчостьта, възстановяване свръз-
китЬ, готовностъ на резервитЬ и батареитЪ, поправка на
разрушенията, даване обилна храна на бойцитЪ и пр. А ре­
шение на тактическата задача нЬмй. НЪма идея, нЬма ма-
нъовъръ, замисленъ, мотивиранъ, угтановенъ, предвиденъ ор-
ганизиранъ и даденъ на началнщитЬ да го проучатъ и раз-
работятъ.
Неправилна оценка на обстановката, неправилна пре­
ценка на неприятелския главенъ ударъ — това влЪче^ следъ
себе си неправилно решение, неправнленъ планъ за действие,
или пъкъ липса на такъвъ планъ изобщо, лутане и суетене,
а въ края на краищата частитЬ оставатъ безъ подходящи
задачи, безъ оперативна идея, безъ маневрена идея и, есте­
ствено е, че резултатътъ ще бжде печаленъ.
И затова, на следния день, когато нашитЪ части бЪха
унищожени или разбити, бЬха принудени да маневриратъ,
да напуснатъ окопитЬ, въ които m i бЪха стояли години
подъ редъ, въ тЬхъ нЪмаше една ржководна идея, която да
ги обедини и насочи къмъ най-правилни действи.
(Следва).
 95

Глава IV
15-и септемврий 1918 година.
Призори.
Идваше деньтъ на решителната борба. ВсрЪдъ грохота
на мини и неспиренъ адски ревъ, подъ мрачното небе на
тежката септемврийска нощь — нощь, пълна съ прокоба, се
раждаше новиятъ день на цветния югъ.
Презъ нощьта се извършиха разместванията. Силите
на 1./8. бригада се намалиха съ една дружина. 10-и полкъ
остана въ сжщия си съставъ. Само една пехотна рота съ
4 картечници отъ бригадната поддържка минаха влево въ
участъка на 30-и полкъ- 1./10. друж. заема участъка „И“ на
Соколъ съ две роти въ бойна часть и две въ резервъ. 3/10.
дружина заема участъкъ „К* — Руичетата, съ две роти
и единъ взводъ въ бойна часть и една рота и два взвода
въ поддържка. Две роти отъ 2./10. дружина — полкови ре-
зерзъ съ 4 картечници въ долината на р. Летница. Една
рота полкови резервъ на Сръбския постъ. Една рота и 4
картечници — бригаденъ резервъ.
Участъкътъ на 30-и полкъ претърпе изменения. Цела
дружина отъ 29-и полкъ се отне и изпрати на западъ, Стоя-
новата височина остана безъ защита. Д тя б е най-важната
височина въ участъка на полка, на бригадата и на дивизията.
1/30. дружина заемаше десния участъкъ „Л“ —Сипкавата,
Скалистата, Котата и Томовата съдве роти (ч./ЗО. и 3./30.)
съ придадените имъ машини въ бойна часть и две роти
(1./30 и2./30)въ поддържка зацъ Томочата и Котата. 3./30.
дружина заемаше участъка „М“ — КанаритЬ до Добропол-
ската река съ 3 роти и единъ взводъ въ бойна часть съ
придадени машини и съ два взвода отъ 11./30. рота — дру-
жинна поддържка. Въ полкова поддържка — 5/30. рота
задъ участъка „М*. На Гръцкия постъ— 3 герм. картеч­
ници и една лека минохвъргачка. На Шеиновския ридъ се­
верно отъ Котата — 4 картечници отъ 2/30 к. р. При Рак-
литЬ западно отъ Стояновата — б /30. и 8-/30. роти. Тамъ
и 7./10. рота — бригадна поддържка. На Стояновата —
7./30. рота съ 4 картечници отъ 30-и полкъ. На Шеиновецъ
— 5 картечници отъ 214-и герм. карт. отделение.
Бригаденъ резервъ на 1./8. бригада остана само 2-/8.
пион. рота и 1 взводъ отъ 106-а бав. пион. рота—на в. Пио-
неръ. Дивизионенъ резервъ въ участъка на бригадата не-
маше, освенъ 3 леки минохвъргачки при РаклитЪ, безъ
мини. Огъ корпусния резервъ 2./53. дружина съ 8 картен-
 95

ница б-к на Ш е й н о в е ц ъ . 1./53. дружина съ Щаба на полка —

при зимния щабъ на 1./8. бригада въ долината на р. Гоя*
деиш нца.
122-а фр. дивизия б-Ь насочена да завлад-ке участъка
отъ С о к о лъ до К а ч а р и т Ь съ краенъ обектъ С п ю я н о в а т а
височина. Дивизията назначи една дружина отъ 148-и
полкъ срещу С о к о л ъ , една дружина и една рота срещу
Р у и ч е т а т а и полковата поддържка задъ дксната дружина
къмъ С р ъ б с к и я пост ъ. Отъ 84-и пех. полкъ две дружини се
насочиха къмъ С р ъ б с к и я п о с т ъ , Т о м о в а т а , а отъ 45-и пех.
полкъ две дружичи — къмъ С и п к а в а т а и С к а л и с т а т а .
Трета дружина къмъ К а на р и т Ъ . Значи, главнитк усилия на
122-а дивизия бкха насочени къмъ четириъгълника С к а л и -
с т а т а , С и п к а в а т а , С р ъ б с к и я пост ъ, Т о м о в а т а съ К о т а т а .
Тукъ б-кха насочени дивизионнитк и армейскигк резерви
на атакуващия.
Дтакуващчгк вълни бкха редица вериги една задъ
друга, снабдени съ отлични бомбиери и леки картечници. *)
Атакуващитк части бкха по местата си още на 14-и IX.
Презъ нощьта гк заеха изходното си положение за нощна
атака, като резервитк се приближиха близко до бойната
часть, готови да се намксятъ въ борбата. Пехотнитк оръ ­
дия имаха специална задача да се борятъ съ нашитк кар­
течници още на 14-и IX. Една картечна рота бкше разпо­
ложена на С и м е о н о в и я п у н к т ъ (южна Котка) съ задача да
държи подъ картеченъ огънь нашитк окопи, за да пркчи
на поправкитк. Подкрепени отъ мощна артилерия, силни
минохвъргачни групи, окопни оръдия, тежки картечници,
много леки такива, отлични бомбиери, атакуващитк вълни
на противника имаха и по нкколко огнепръскачки въ дру­
жина последно сркдство за съкрушаване съпротивата на
упорнитк пунктове.
Поради неус.ткхитк си на 14-и IX презъ деня, про-
тивникътъ взе решение да ни атакува преди разсъмване,
пие се баехме именна отъ такова решение, защого тъмни­
ната дава предимства на атакуващия. Затова наредихме да
се внимава добре, за да се открие навреме движението на
атакуващитк вълни, преди тк да с ъ влкзли въ нашитк
окопи.
Обезпокоителниятъ огънь продължи цкла нощь. Вра-
гътъ стреляше по цклата позиция — по пътищата, щабо-
ветк, складоветк, фурнитк, лазаретитк, батареитк, мино-

*) 122-а и 17-а дивизии сж били изтеглени на почивка и обуче-

ние оп, м. май 1918 г. Съ огледъ на предстоящи действия полковетЪ
повторили 6 7 пжти упражнения за овладяване даденитЪ височини,
преодоляване пехотни линии, атака на втори линии и пр.
 97

хвъргачкигЬ, картечниците и наблюдателните пунктове.

Тежките картечници тракаха непрекъснато. Окопните о р ъ ­
дия стреляха постоянно. Ние бехме принудени да отгова­
ряме, макаръ и по-слабо, за да покажемъ присжтствието си.
Но това поддържане на огъня целата нощь ни коствува
много. Хората не можаха да мигнатъ, много бойни припаси
се разходваха, дадохме и жертви — всичко това б е въ раз­
чета на противника. Но ние требваше да стреляме, за да
ни уважава противникътъ и да водимъ достойно борбата.
Д требваше вс%ки моментъ презъ нощьта да очакваме
атака и да бъдемъ готови да я посрещнемъ. Нашите кар­
течници беха така нагласени, че отъ своите скрити гнезда,
само едно натискане на копчето и почваха да сеятъ кур­
шуми.
До 4 ч. пр. пл. стрелбата продължи съ една убийстве­
на монтонность, която угнетяваше и измъчваше. Тя се про­
мени изведнъжъ следъ 4 ч. Беш е съвсемъ тъмно. ^Извед-
нъж ъ артилерията на противника откри огънь, който по­
степенно се усилваше, докато се превърна на барабаненъ Стре­
ляха всички оръдия на противника, всички минохвъргачки
и разните машини съ най-голема скорость, която позволява
оръжието. Тия, ко-гго с ъ преживели този наистина адски
огънь, съ право казватъ, че дотогава огъньтъ на против­
ника не беше достигалъ до такава сила. По позицията ва­
леш е градушка отъ снаряди и мини. Ехото разнасяше
бучението на снарядите, долините отеквака, пукота на ек-
сплозите и всичко това се сливаше въ единъ безподобенъ
адски тътнежъ, единъ вой на чудовища и въ тъмнината
даваше на позицията единъ страшенъ видъ.
На позицията се светкаше едчовремано на десетки
места отъ многото пукания и пръскания на снаряди и мини.
Гората пламна» Пушекъ се вдигна до небесата и облакъ
димъ и прахъ покри всичко по Доброполския масивъ. Най-
силно се биеха издадените пунктове — първи обекти за
атака — п. Камъкъ предъ Сръбския постъ, Сипкавата, Ска­
листата и КанаритЪ, а влево — Гръцкия постъ. Земята
вреше. Подобно на гейзери, се издигаха нагоре въ въздуха
парчета земя отъ експлозиите. Не паднали още на земята,
други експлозии ги тласкаха повторно нагоре и така земята
кипеше, като побеснела отъ десетките хиляди взривове.
Грохотътъ на тежките мини вземаше връхъ надъ останалите
тресъци и придаваше на бомбардировката единъ зловещъ
видъ.
Противникътъ се беш е приготвилъ презъ нощьта за но­
вите действия, беш е струпалъ нови бойни припаси за по­
следния день на борбата. Той съзнаваше, че тази последна
канонада требваше да бъде най-силна и мощна, за да внуши
93

на своитЬ атакуващи вълни, че силата е на т4хна страна,

че Съглашението има много средства. Мощь и сила, о ж е­
сточение и мъсть имаше въ тази последна бомбардировка.
БЪшз още тъмно и нищо не се виждаше. Времето 64
тихо. За точна да се зазоряаа. Новиятъ день наближаваше.
ой изглеждаше, че ще бъде добъръ, но, за противника.
Всички на Добро-поле тръпнаха предъ мисъльта за неиз-
вестностьта, предъ мисъльта за нови изпитания и жертви,
и страшна мъка притискаше всички. Противникътъ се въз­
правяше предъ насъ съ своята сила и мощь. Ние б4хме
предъ него като капка въ море- Ние ще умремъ най-после,
но ще изпълнимъ дълга си.
Барабанниятъ огъчь продължи единъ часъ. Тутакси,
като по команда на нЬкаква невидима магическа пръчка,
всички тия машини започнаха своя огневи валякъ, като уве­
личаваха постепенно мерника си, за да биятъ нашите под-
държки. Ясно 64, че врагътъ започваше атака. Всички хора
влезоха веднага въ гранатнит4 и минни ями и борбата за­
почна. Противникътъ се нахвърли и върху нашигЬ батареи
и тилъ. Нашиятъ планъ за преграденъ огънь пропадна окон­
чателно, а демонстрациите по ц4лата позиция на 2 а и 3-а
дивизии, създадоха ц4ла суматоха отзадъ. Не можеше да
се разбере къ де какво става. Нашето командуване 64 на­
пълно заблудено.

Боятъ на Сипкавата височина.

(Гл. приложение кроки № 1)

Капитанъ Рениери казва, че на Сипкавата борбата била

по-ожесточена и съпротивата сериозна. Българите съзна­
вали важностьта на позицията. Следъ ураганенъ огънь, въ
inn почналъ огневиятъ валякъ- Той се движелъ съ скорость
100 метра въ 4 минути. Разчистването на Сипкавата и Ска­
листата било възложено на два взвода отъ дружината въ
втора линия, придружени отъ огнепръскачки. Връзките
б-ли осигурени, атаката добре организирана. Споредъ фран-
цузските автори 3./45. фр. дружина преминала французскиге
препятствия и се понесла напрецъ. Отъ нашия преграденъ
огъчь тя претърп4ла загуби. Командирътъ на дружината
падналъ раненъ.
У насъ, следъ огневия валякъ, наблюдателите влезоха
въ гранатните ями, но въ тъмнината нищо не виждаха. Око­
пите на врага б4ха низко. Следъ н4колко минути се появи­
ха щурмовите вълни. Гъсти вериги една следъ друга на­
стъпваха къмъ Сипкавата. Наблюдателите хвърляха бомби,
 99

гЪрМ-Ьха съ пушки й сигнала за тревога б е дадечъ. Всички

останали защитници влДзоха въ ямите, залегнаха и почнаха
да стрелятъ и да хвърлятъ бомби. На нашата стрелба про-
тивникътъ отговори съ огънь оть леки картечници и боягъ
започна на близки разстояния. БомбиеритД на французите
изл-Ьзоха напредъ и почнаха да хвърлятъ бомби на серии.
Т е водеха борба сжщо както ние се учехме въ щурмо­
вите курсове—по малко пушки, повече бомби и леки кар­
течници; последователни наскоци отъ едно место на друго
съ групи, за приближаване на най-близки разтояния, следъ
което хвърлянето на ножъ завръшва боя. Нашите против­
ници беха добре подготвени и обучени.
Германските картечници отъ п. Камъкъ откриха огънь
по Сипкавата. Врагътъ т е не виждаха, но храбри германци
чувствуваха пулса на боя и стреляха смело. Врага по­
несе загоба и спре предъ Сипкавата. Започна борба съ
бомби отъ двете страни. Ние имахме отчасти предимство,
понеже бехме по-високо. Дадохъ заповедь за преградейъ
огънь. Нашите минохвъргачки откриха веднага такъвъ по
Сипкавата и Скалистата. Малките мини летеха една следъ
друга, а средните падаха отвреме навреме и рушеха основно,
Това ми признаха самите французи още сжщия день. Мо-
ментътъ бДше решителенъ и требваше да се действуса
бързо, решително, спокойно и се използуватъ всички наши
средства.
Подадохъ неколко пжти сигналъ за преграденъ огънь.
Нашата артилерия не отговори. Нашите батареи беха за­
душени, при това нищо не виждаха отъ пушекъ и димъ.
Дко сж дали преграденъ огънь, той е билъ общъ по целия
фронтъ и, следователно, слабъ и безъ всекакво значение.
Както се узна по-после, въ този моментъ отъ всички пунк­
тове на нашата позиция се е искало преграденъ огънь и
нашите нвколко орждия се намериха въ положение по-долу
огъ нуждите на боя. Те не можаха по никой начинъ да
спратъ настжплението, защото на оождие се падаше да от­
бранява съ преграденъ огънь 500 —600 метра фро» тъ. Това
б е невъзможна, задача. Значи, въ най-важния моментъ ние
останахме безъ артилерийска подкрепа.
Връзките беха прекжснати- Нищо не можеше да се
предаде назадъ. Идейната връзка сжщо беш е слаба. Пре­
граденъ огънь дадоха само минохвъргачките и гранатохвър-
гачките, колкото беха останали здрави. Направихъ донесе­
ние и пратихъ хора за връзка влево и вдесно. Куриерите
не се върнаха. Изглежда, че тия разносвачи сж били, или
ранени, или заварени отъ огънь и не се върнаха. Настжпи
безпокойство предъ неизвестностьта, която ни окржжаваше.
Какво ставаше встрани не знаехме.
 Боятъ се развиваше съ голЯма сила и съ голЯма бгр>-
зина. ПървитЯ атаки на противника по С и п к а в а т а височина
бЯха отбити. ВеригитЯ залегнаха по южнитЯ склонове на
височината. Други вълни, обаче, нестжпиха по долината за­
падно отъ С и п к а в а т а и я обхванаха отъ дЯсния флангъ.
НашитЯ бойци, останали безъ началници, водеха борбата
отчаяно. ТЯ се съпротивляваха съ последни сили. Врагътъ
ги обгради отъ западъ; Положението стана критическо. Въл­
ните на противника прииждаха една следъ друга, и както
казва К . Ф о т я д и — участъкътъ на Д о б р о п о л е бЯше бук^-
вално удавенъ отъ атакуващи вълни. Тукъ бЯха всички ре­
зерви на атакуващия- Десеть-дванадесеть реда вериги една
следъ друга идЯха и се нижеха къмъ нашата позиция. За­
почна ржкопашенъ бой. Единични хора отъ нашитЯ гранат-
ни ями прибягваха отъ яма въ яма, други хвърляха бомби
трети гърмЯха съ пушки, удряха съ ножъ, но въ дрезгави­
ната не се виждаше ясно. Втора атака предъ С и п к а в а т а 6Я
отбита. Противникътъ на южнитЯ склонове 6Я прикованъ
и не можа да напредне-
Западно отъ С и п к а в а т а противникътъ изпълни доли­
ната съ хора. Като узнахъ това, дадохъ заповЯдь и срЯд-
ната минохвъргачка хвърли нЯколко срЯдни мини на това
мЯстО. Резултатътъ бЯше и д о б ъ р ъ и л о ш ъ за насъ. Вслед­
ствие на миннитЯ експлозии, неприятелскитЯ вълни и съб­
рани маси,се разпръснаха и нахлуха по посока на низината
между С и п к а в а т а и Т о м о в а п а и къмъ С р ъ б ск и я пост ъ. Об­
градената отъ три страни, нашитЯ хора отъ 4 /30. рота, за­
почнаха полека да се изтеглятъ къмъ Т о м о в а т а височина.
Главната група стоеше още на С и п к а в а т а и не знаеше, че
е обградена, защото който отиваше назадъ не се връщаше-
Тя държеше противника предъ себе си, приковала го на
склона и се чувствуваше победителка.
Призори защитницитЯ на С и п к а в а т а се видЯха обгра­
дени, и решиха да отстжпятъ. Но това предприятие 6Я
трудно, понеже трЯбваше да се премине презъ неприятел­
скитЯ вериги. Все пакъ тЯ се решиха и се втурнаха право
къмъ противника. Тукъ стана едно смЯшение между наши
и французски войници отъ 45-и и 84-и полкове. Неприятел­
скитЯ войници не' посрещнаха нашитЯ вериги съ огънь, нито
съ бомби. Едно тжпо безучастие къмъ това, което ставаше
около тЯхъ бЯше завладЯло французитЯ. По-после, следъ
повече срещи, ние разбрахме защо е била тази бавность и
и тази тжпость въ погледа и движенията на нашитЯ вра­
гове. ТЯ бЯха пияни. Затова и нашитЯ вериги успЯха да си
пробиятъ пжть и дойдатъ на Т о м о в а т а , гдето залегнаха и
продължиха борбата..
 161
Атакуващите вълни на противника приличаха досущъ
на ордите на С ю л е й м а н ъ -п а ш а при Ш и п к а . Те се покачиха
и заеха С и п к а в а т а . Като узнахъ това, заповедахъ на наши­
те минохвъргачки да откриятъ разрушителенъ огънь на
шрапнелъ по сжщата височина, а на картечниците да стре-
лятъ по гребена. Врагътъ б е разпръснатъ и очисти гребена
Този начинъ на отбрана на С и п к а в а т а се повтаряше отъ
три години. Сега. обаче, вълните на противника беха много
и изпълниха долината, северно отъ С и п к а в а т а , залепиха се
по южните склонове на С р ъ б с к и я п о ст ъ , а други по долътъ
източно отъ С к а л и с т а т а . Позицията се наводни отъ хора.
Къмъ 6 ч. 30 м. С и п к а в а т а б е паднала, но остана
неутрална, незаета отъ никого, понеже се намираше подъ
действителенъ пушеченъ, картеченъ и миненъ огънь,
даванъ отъ Т о м о в а т а , отъ п. к а м ъ к ь и отъ К о т а т а .
Картечниците отъ Т о м о в а т а биеха надлъжно и долътъ се­
верно отъ С к а л и с т а т а и целото било на С и п к а в а т а . До
разсъмване голема чость отъ веригите на противника се
беха залепили на С р ъ б с ки я п о с т ъ и останаха въ мъртвото
пространство. Това место се биеше само отъ минохвъргач­
ките на Сръбския постъ, а те беха излезли вече отъ строя.
Германските картечници отъ п. К а м ъ к ь държаха подъ огънь
склоновете на С и п к а в а т а .
Това описание се потвърдява отъ показанията на ка-
питанъ Рениери. Той казва, че били посрещнати съ прегра-
денъ огънь отъ всички машини, имали чувствителни загу­
били благодарение на изненадата и ранния часъ и здрача,
който прикривалъ позицията, нашите машини били по-мал­
ко смъртоносни, иначе победата би имъ костувала много
загуби.
И така, следъ една защита около часъ, С и п к а в а т а
височина падна въ ржцете на многобройния ' противникъ,
който ни удави съ атакуващи вълни, обхвана отъ три стра­
ни височината и защитниците беха принудени да се оттег-
лятъ, като си пробиха пжть презъ редовете на противника
и заеха Т о м о в а т а височина. Трите атаки, които отбихме на
С и п к а в а т а , показватъ, че борбата тамъ беш е жестока и
упорита и отъ двете страни. Боятъ продължаваше безъ
прекжсване.

Боятъ на С калистата височина.

С к а л и с т а т а височина е трижгьлна, почвата скалиста и
окопите плитки, каменни. Телена мрежа — само рогетки.
Заемаше се отъ 3 и взводъ отъ 3./30. рота. Окопите на про­
тивника — на 40—50 метра отъ нашите. Артилерията, раз--
руши още първия день всички окопи. Отъ рогатките и следа
немаше. Височината остана гола съ плитки ями отъ мините.
102

Взводътъ беше изолиранъ и требваше да води бой самб-

стоятелно.
Щомъ се яви противникътъ, наблюдателите дадоха
сигналъ и останалите здрави защитници отъ взвода заеха
ямите и посрещнаха врага съ бомби. Пушки гърмеха, но не
се виждаше какво става. Призори нашите видеха против­
ника и съ всички сили почнаха борбата. По дерето хвър­
ляха бомби, за да спратъ противника, който, като изпол­
зува камъните и разните подстжпи, се промъкна и
изпълни долътъ северно отъ С к а л а с т а т а . По този на-
чинъ защитниците на С к а л и с т а т а още преди разсъмване
беха обградени.
Първите атаки отъ югъ беха отбити. Противникътъ
беше заставенъ да залегне на неколко десетки крачки отъ
нашите стрелци, чакайки действието на обходните си части.
Нашите мини му причиниха загуби и го заставиха да се
спре. Почна бой на близки разстояния. Щурмовите групи
излезоха напредъ, хвърлиха бомби, леките имъ картечници
откриха огънь и малкото защитници на С к а л и с т а т а започ­
наха да редеятъ. Командирътъ на взвода, подпоручикъ Б а -
р а к о в ъ , б е раненъ преди атаката, взводниятъ подофицеръ
и отдельонните к-ри излезоха отъ строя. Имаше и неколко
убити. Отъ взвода, който броеше около 25 човека, останаха
10 души.
И тия десеть души требваше да решатъ бой на
фронтъ 300 метра срещу противникъ най-малко 20 пжти
по-многоброенъ. Почна да се зазорява и хората се видеха
обградени. Неколко души отъ тия храбърци решиха и си
пробиха пжть презъ веригите на противника и дойдоха
при менъ на Т о м о в а т а . Това предприятие успе по сжщите
причини, както и при С и п к а в а т а , понеже войниците на врага
беха замаяни, нетрезви. Други неколко души, обаче, като
видеха безизходно положението си, прибегнеха и влезоха
въ картечното гнездо на подпор. М а зга л о в ъ , гдето продъл­
жиха борбата подъ командата на този беззаветно храбъръ
герой — офицеръ, като дочакаха да бждатъ живи изгорени
съ огнепръскачки, следъ една легендарна защита. Против­
никътъ се насочи и зае гребена на С к а л и с т а т а , обаче, на-
шиятъ картеченъ и миненъ огънь го разпръсна. Височината
остана единъ видъ неутрална. Ние я владеехме съ огънь.
Вълните на противника изпълниха низината между С к а л и ­
с т а т а и К о т а т а . Скалите тамъ даваха закрития за про­
тивника.
Капит. Рениери казва, че тамъ 3./45. фр. дружина по­
паднала подъ убийственъ огънь отъ окопите на Д о б р о -п о л е
(Томовата) и подъ доста гжстъ преграденъ огънь отъ
всички видове калибри, а се обстрелвала и флангово отъ
картечниците, разположени източно отъ Котата.
 103
Нашит-Ь картечници тамъ, съ разсъмване, откриха
огънь по долътъ на р. Е л е н с к а източно отъ С к а л и с т а т а
и задържаха врага. Обаче, окопните орждия отъ Власие-
вата позиция разрушиха тия наши картечници. Т е дадоха
жертви и спр-Ьха да действуватъ. Д т е единствени пазеха
тази долина. Оставаха само минохвъргачките задъ Котата.
Но и т% беха изненадани отъ противника откъмъ гората,
и, както казва командирътъ на минохв. рота, напуснаха ма­
шините си и отстжпиха рано назадъ. По-после врагътъ
зае тия наши машини и съ техъ откри огънь по нашите
части около У з у н о ва т а канара, които продължаваха борбата.
По този начинъ С к а ш с т а т а височина, останала безъ
защитници, падна въ ржцете на противника. Третиятъ
взводъ отъ 3./30. рота биде унищоженъ, хората му се раз­
пръснаха и само 4—5 души отстжпиха, а останалите наме­
риха страшна смърть въ гнездото на подпор. М а з г а л о в ъ .
Предните два пункта, които пазеха Добро-поле, беха
взети отъ врага.

Боятъ при 3./30. рота.

Източните склонове на Котата 1889'9 противникътъ
нарича К у р т и н а . Тамъ беш е З./ЗО. рота. Командирътъ на
ротата, капитанъ В л а д и н с к н казва, че следъ последния ба-
рабаненъ огънь, преди атаката, дълго позицията била по­
крита съ димъ и прахъ и преди да се разсъмне нищо не
се виждало. Следъ разсъмване той виделъ, че врагътъ се
покачва къмъ Г р ъ ц к и я п о ст ъ и пълзи къмъ Ш ей н о ве ц ъ .
Други части настжпвали по Д о б р о п о л с к о т о дере. Часть отъ
участъка на З./ЗО. дружина била вече въ ржцете на про­
тивника. Капитанъ Владински, заелъ ходовете съ фронтъ
къмъ изтокъ за флангова отбрана. Взводовете заели по­
зиция, открили огънь и спрели противника на 100 крачки.
На изтокъ нашите окопи били заети отъ противника преди
разсъмване. Тамъ нашите хора се смесили съ противника,
некои били пленени, други избегали назадъ, хвърляйки
бомби по ходовете. Капитанъ Владински нищо не виждалъ.
Идвали хора отъ 10./30. рота и докладвали положението.
Той събралъ остатъците отъ 10-а рота, придалъ ги къмъ
своята рота и съ взвода въ поддържка заелъ ходовете и
открилъ огънь. Атакуващите вълни на противника залегнали
въ ямите и ходовете и открили огънь съ леки картечници.
Започва бой, който продължава цели петь часа до 10 ч. пр.
пл. Нашьятъ огънь не далъ на противника да напредне,
ограничилъ успеха му и пазилъ здраво К о т а т а 1889 9 — най-
важниятъ пунктъ отъ нашата позиция.
Майоръ Ъ н к о въ казва, че 3./30. рота съ фланговия си
огънь и съ твърдото си държане далъ възможность на
 104

остатъците ria 3./30. дружина отъ уч. „М“ да се приберат!»

и задържатъ на Ш е й н о в с к н я р и д ъ Л у к ъ противникътъ беще
спрЪнъ^ Но въ 3./30. рота всички началници беха вънъ отъ
строя. Само командирът!» на ротата беше здравъ, за да падне
следъ малко въ пленъ.
Противникътъ подготвяше атака на участъка „Л“ отъ из-
токъ. Пехотните му части се движеха по ходовете. Единъ
обржчъ, който бавно обхващаше участъка на 3./30. рота, се
надвисна почти въ тилъ на Котата. Нашата артилерия тукъ
бездействуваше. Тя беш е лишена отъ наблюдение. Наблю­
дателницата на Котата беше разрушена.И това налагаше пре-
ко наолюдение отъ тия, които требваше да ржководятъ боя.
З а рота отъ моята дружина, бЬше изолирана отъ дру-
г и г б и отъ Щаба на дружината. Разпокжсана на две съв-
семъ отделни части — едната на Скалистата на 800 метра
на югъ, а другата на източния склонъ на Котата, разде­
лени една отъ друга съ големия масивъ на Котата, съ не­
проходимо место отъ скали — отличенъ подстжпъ за
противника. При това положение тази рота извърши повече,
отколкото можеше дз се очзквз. Всичко товз се дължи но
енергичния й командиръ. Тя вардеше най-важния пунктъ
отъ нашата позиция — в. Добро-поле, но средствата й за
борба беха оскждни. Артилерията тукъ почти не взе участие
при отбиване атаките на противника. И минохвъргачките
действуваха незадоволително, понеже беха дошли преди
неколко дни, не беха добре -укрепени, нито добре пригот-
вени зз действие, пъкъ и хорзтз имъ не óìsxb още свикнзли
съ обстановката на Добро-поле, гдето се искаше малко де.
бели нерви и коравъ духъ, за да се води бой.
Картечниците източно отъ Котата беха унищожени отъ
окопните орждия на противника. Неприятелските тежки и
леки картечници стреляха непрекжснато. Нашиятъ огънь
намаляваше постепенно. Хората излизаха отъ строя единъ
следъ другъ. Отбраната ни ставаше все по слаба. Бойните
припаси се разходваха съ голема бързина, поради го-
лемата опасность, явила се така ненадейно и стихийно.
Всичко требваше да се хвърли, но да се задържи пози­
цията. Това беш е най-важното. Ротата беше дала вече по­
ловината отъ състава си вънъ отъ строя, заедно съ всич­
ките си.началници. Бсятъ се затегна и то б е въ наша
полза. Ние можехме да привлечемъ резерви. На това место
врагътъ не можа да напредне повече до 10 ч. пр. пл. Трета
рота остана господарь на положението, тя запази Котата,
левия флангъ на 3/30. дружина и тактически ключъ на по­
зицията, бранейки го отъ изтокъ.
Тия петь часа, които ние спечелихме като задържахме
противника източно и западно отъ Котата, беха достатъчни
да се докаратъ резерви отъ най-далечните места, и азъ
 т

съмъ убеденъ, че ако на наше место б-Ьха германци, щ-Ьха

да усп-Ьятъ до пладне на 15-и IX да подвозятъ цели полкове
на Добро-поле и да задържатъ и биятъ противника.
Ние, обаче, останахме Сами, изолирани — изоставени
сами на сждбата си, обречени на явна смърть. Тукънесам о
далечните резерви не се притекоха на помощь, но даже и
полковите поддържки не изпратиха нито едно отделение,
нито единъ взводъ да ни подкрепятъ, или пратятъ патрони
и ни оставиха да бждемъ обградени и пленени.
Картечното гн езд о на Скалистата височина.
То беш е изработено по миненъ начинъ подъ скала, съ
изходъ на северъ и съ две амбразури — на изтокъ и югъ.
Заемаше се отъ единъ взводъ отъ 1./30. карт. рота, подъ
командата на младия и храбъръ подпоручикъ М а зга л о в ъ
С т р а т н я отъ Т. Сейменъ. Това гнездо б е важно за насъ.
То биеше съ надлъженъ огънь всичкото пространство южно
отъ Канарите и северно отъ Власиевата позиция. На 14-и X
работи много добре. То б е неразрушимо отъ снаряди и мини.
Имаше входъ, стая за прислугата, стая за бойни припаси и
вода и места за картечниците. Работено въ продължение
на нЪколко месеци, то даваше пълни удобства за стрелба,
убежище и закритие за хората. Беш е добре дефидирано по
посока на противника и амбразурата му не можеше да се
бие съ картечници нито съ окопни орящия.
На 15-и IX, когато започна атаката, двете картечници
на подпор. М а зга л о в ъ откриха огънь къмъ К а на р и т Ъ и В л а ­
с и е в а т а . Тъмнината не даваше възможность всичко да се
вижда, но боятъ се чувствуьаше. Призори се виждаха си­
луети на противника. Картечниците почнаха да сеятъ кур­
шуми и неприятелските вериги беха покосени. Други, обаче,
идваха следъ техъ, заместваха падналите и движението не
можеше да се спре само съ тези картечници. Полето се по­
кри съ ранени и убити. Големите групи се пръскаха и
движението започваше по групи и единично.
Първите вериги на противника беха влезли вече въ око­
пите на нашата 10./30. рота—между К а н н а р и т Ъ и К о т а т а .
Стрелбата продължаваше. Веригите при канарите залегнаха
къмъ западъ и се приспособиха. По този случай капит.
Рениери казва: „Българските бомби и к а р т е ч н и ц и нанасяха
сериозни загуби всредъ редовете на атакуващите, които
беха принудени да се върнатъ въ изходните си позиции*.
Тия картечници беха именно отъ Скалистата височина.
Въ това време южно отъ Скалистата започна боятъ,
който описахме. Нашите картечници откриха огънь и по
тази посока. Капит. Рениери казва: „Десната рота отъ 3-а
дружина 45 и фр. полкъ се натъкна на ожесточена съпроти­
ва на гарнизона отъ Р/9—Скалистата, а особено на картеч­
ниците, разположени въ северната часть отъ центъра на
 ш

позицията, наречена fpaп eц ътъ“. Въпросътъ е имейнО ДО

тия картечници на Скалистата.
С ледъкато 3-и взводъ отъ 3./30- рота на Скалистата
височина бъше разпръснатъ. няколко души отъ него се
прибраха при подпоручикъ Мазгаловъ въ картечното гнез-
до, и то броеше вече 1 офицеръ и 13 войници. Вънего имаше
карабини, пушки, бомби, патрони и вода. Подпоручикътъ
ободряваше хората и ги подготвяше за една отчаяна защита.
Въ това време гнездото бешеобкржжено отъ всички страни.
Противникътъ се покачи на Скалистата. Нашиятъ огънь отъ
Томовата ги разпръсна и тЪ почнаха да обикалятъ гнЪзцо-
то, за да го заематъ. Нашита защитници беха по местата си.
Не липсваше и куражъ. Бойците въ него беха все стари ве­
терани, влизали десетки пжти въ бой и понеколко пжти въ
ржкопашна борба.
Неприятелски хора се покачиха по южните склонове
на Котата. Нашите войници отъ картечното гнездо на Ска­
листата започнаха да ги стрелятъ отъ гръбъ и избиха
една гол-Ьма часть отъ техъ- Щурмовите групи и тия, наз­
начени за чистене на окопите, се насочиха къмъ гнездото,
което единствено се държеше отъ първата линия, и решиха
да го заематъ на всека цена. Групите на противника оби­
каляха отъ всички страни гнездото, хвърляха бомби, но то
бЪше непревзимаемо. Нашите отвжтре хвърляха сжщо бомби,
стреляха съ пушки, съ карабини, съ пистолети и съ кар­
течниците Н-Ькои войници хвърляха камъни, понеже место­
то беш е високо и позволяваше това. Борбата продължи така
единъ часъ, безъ резултатъ за противника. Жертви се да­
доха и отъ двете страни.

Изгаряне съ огнепръскачки гн ездото на подпоручикъ

Мазгаловъ.
Гнездото на Скалистата, като островъ, остана средъ
неприятелските части. Гарнизонътъ му се съпротивляваше съ
всички сили. За по-добро описание на този нечуванъ под-
вигъ, ще предамъ накратко описанието на зап. редникъ
Цимо Нехтяновъ отъ с. Царско-село, Чирпанско, което тсй
ми направи. Този войникъ беше гранатохвъргачъ и беш е отъ
неколкото души (двамата или трима), които еж се спасили
по чудо и не сж били изгорени отъ огнепръскачките. Той
разказва: «Бехме на позиция. Съ нашите малки машинки
ние стреляхме гранати, понеже нашата гранатохвъргачка
беш е останала здрава и работеше. Когато се съмна, отъ
дола, който минава източно отъ Скалистата, почнаха да
идватъ неприятелски^ войници, облечени съ сиво-синкави
шинели, съ пъпно бойно снаряжение. Ние се прибрахме въ
гнездото на Скалистата. Тамъ дойдоха и неколко войници
 107

отъ гребена на Скалистата, отъ 3-и взводъ на 3-а рота,

които бехз отишли преди разсъмване да заематъ позиция
срещу настжпващия пцотивникъ. Въ гнездото станахме 13
души Подпоручикъ Мазгаловъ беше много храбъръ офи-
церъ и ни насърдчаваше да се държимъ здраво, защото ще
бждемъ подкрепени. Ние не бехме никакъ уплашени. На-
противъ, всичко, което беше станало, беше така естестве­
но, че ние почнахме по навикъ да се готвимъ за сериозна
съпротива за борба докрай*
»По едно време гледаме неприятелски войници лазятъ
по южните склонове на Котата. Единъ отъ насъ се премЪ-
ри и събори единъ противниковъ войникъ. Той се повали
на земята и търкули надолу като снопъ. Повалихме втори,
трети. Това взе да ни радва даже. Гледахме ги какъ падатъ,
поносени и ни правеше удоволствие. Йекои почнаха да пу-
щатъ даже смЪхурии, гледайки какъ противниковите хора
падатъ единъ следъ другъ. По този начинъ повалихме око­
ло 20 души. Стреляхме отъ северния изходъ на гнездото.
Подпоручикъ^ Мазгаловъ стреляше съ картечницата отъ
източната амбразура. Оттамъ се виждаше какъ неприятел­
ски части настжпваха срещу 3./30. дружина—къмъ Канари­
т е Въ това време французски войници обиколиха гнездото
отъ всички страни. Почнаха да стрелятъ по насъ, но не
можаха да ни ударятъ. Започнаха следъ това да хвърлятъ
бомби, но т% падаха близко до входа или при него и не
можаха да влЪзатъ въ самото гнездо. Ние сжщо почнахме
да хвърляме бомби. НЪкои хвърляха и камъне. По едно
време падна една бутилка и се пръсна отъ камъните. Раз-
брахме, че е съ задушливи газове. Но и тя не можа нищо
да ни направи, защото ние бехме по-навжтре“.
»Патроните на картечницата намаляваха. Бомбите сжщо.
Патроните за пушка почнаха да се свършватъ, но ние поч-
нахме^да употребяваме тия за картечниците. Неприятелски­
те войници се надвесиха надъ насъ и почнаха отблизко да
хвърлятъ бомби. Една такава бомба падна въ дупката, предъ
която стреляхме съ картечницата. Подпоручикъ Мазгаловъ
беш е раненъ, но продължаваше да се бори и да ни на-
сърдчава*.
Тукъ е необходимо да пояснимъ некои факти отъ
тази нечувана борба на животъ и смърть. Подпор. Мазга­
ловъ е виждалъ много добре, че е обкржженъ, но както и
ние по-после на Томовата, по никой начинъ не можеше да
допуснемъ, че позицията е окончателно изгубена, и че требва
да се прекжсне борбата и да се отстжпи или предаде на
врага. Веднъжъ той държи своите хора въ ржка и, като
има патрони, ще се бие докато изхарчи всичките си бойни
припаси и дотогава, може би, ще се измени обстановката,
п, може би, че и неговото държане на тази Скалиста вй-
108

сочина да е отъ решително значение за изхода на боя.

Веднъжъ се държи, защо ще прекжсва борбата? Щ е про­
дължава да се бие докрай.
Така той е намиралъ думи да увещава и насърдчава
своите хора и да ги приготви да се пожертвуватъ, не пре­
давайки се на врага, предпочитайки смъртьта предъ очите
на противника. Борбата продължи въ гнездото, което
напълно наподобяваше Орлово'о гнездо на Шипка, но въ по-
голЪма степень, понеже при Шипка имаше малъкъ отворъ
и пжть за отстжпление, а тукъ нашите шепа бойци бЪха
съвсемъ обградени. Гнездото беше непревзимаемо. То зададе
големи грижи на противника. Негови групи отъ поддържки-
тЪ, назначени специално за чистене на такива гнезда и
съпротиви въ нашата позиция, срещаха голЪма спънка. Те
не можаха да си представятъ какъ могатъ 10—12 души да
се държатъ скрити подъ земята, и, заобиколени отъ всички
страни съ противникъ, да иматъ смЪлостьта да стрелятъ,
да хвърлятъ бомби, да биятъ съ пушки техните хора,
които се движеха по Котата, да стрелятъ на две посоки
съ картечници и да причиняватъ толкова много пакости и
загуби.
Неприятелските войници се приближиха до гнездото
и поканиха нашите защитници да се предадатъ. Подпоруч.
Мазгаловъ не даде дума да се продума за предаване. Почна
се отново борба съ бомби и камъни. Противникътъ хвърляше
бомби следъ бомби и една такава падна по-близко и рани
неколко души. Въ гнездото настана смутъ. По лицата на
всички започна да се чете загриженость за лошото положе­
ние, въ което се намиратъ. Всички искаха да знаятъ какъ
ще се свърши целата тази борба. Следъ като врагътъ
хвърли неколко бутилки съ задушливи газове и виде, че
и те не помагатъ, тогава културната армия на Франция
прибегне до последното свое средство — огнепръскачките.
Огнепръскачките почнаха да сипятъ огнена лава срещу на­
шите борци, запалиха ги и живи ги изгориха, начело съ
храбрия подпоручикъ Мазгаловъ. За да бжда по-ясенъ и
точенъ, ще предамъ показанията на сжщия войникъ Д. Нех-
тяновь, който казва:
„Видехме, че при входа на гнездото се подаде единъ
неприятелски войникъ, който носеше на гръбъ нещо като
пръскачка за лозя, а въ ржцете си държ еш е маркуча Щомъ
ни забеляза и насочи къмъ насъ тржбата, пусна огъня и
по насъ почна да пада огънь и да гори наредъ. Хората се
подпалиха, гнездото съ напълни съ димъ. Тия, които попад­
наха подъ огъня на огнепръскачката и беха пръскани, поч­
наха ла викатъ. Никой отъ насъ не беше даже чувалъ за
такава машина, която може огънь да хвърля, нито знаехме
какво требва да правимъ. Ние бехме изумени. Виждахме, че
 109

горимъ, че не можемъ да се боримъ съ такава машина, че

ше изгогимъ живи. Настана суматоха. Всички почнаха да ре-
ватъ. Ужасно н^що беше то. Подпоручикътъ не се чуваше
вече. Той беше преди това раненъ и сигурно беше вече
изаъхналъ, изгоренъ отъ огнепръскачките. Азъ едва спо-
лучихъ да се промъкна презъ амбразурата и излЪзохъ вънъ,
заедно съ още единъ или двама отъ моите другари. Всички
останали изгориха живи въ гнездото.“
Така просто и картинно описва този български вой-
никъ голямата трагедия, която се разигра на Скалистата
височина въ гнездото на поцпоручикъ Мазгаловъ. Капитанъ
Рениери по този случай казва: „Сжщо въ този участъкъ ще
се видятъ и истински героични подвизи. Ще посочимъ, само
като примЪръ, групата картечници южно отъ Добро-поле
които у imoяха на всички атаки и предпочитаха да бж-
датъ изгорени съ огнепръскачки, вмЬсто да се поедадатъ."
Сжщиятъ авторъ на друго мЬсто казва: Ко чандуването бЬше
принудено да прибЬгне до помощьта на огнепрьскачкитЪ, за
да може да се справи съ гнЪгдата на картечниците При-
служницитЪ и началницитЪ на тЪзи картечници, оставяха
да бждатъ изгорени при картечниците си, но не се пое-
даваха*. у
Какъвъ по-великъ полвигъ отъ този! Какъвъ герои-
з гм ъ . Каква доблестьI Каква храбрость! Какво самопо­
жертвувана !...

Боятъ при 10./30. рота.

този участъкъ отъ единъ километъръ, противникътъ
успЪ да заеме нашите окопи сравнително най-бързо и най-
лесно. 10./30. рота заемаше десния подучастъкъ отъ „М“
участъкъ. Тя беш е вл-feeo отъ 3./30. рота. Гребенътъ б е
хоризонта ленъ, съ мека почва, която можеше да се работи
самото Добро-поле. Имаше два реда окопи съ ходове и
телена мрежа. Противникътъ б-Ьше на 150 — 200 крачки отъ
насъ. Огпредъ бЬшеВласиевата позиция—изходното м-Ьсто
на дъсната дружина отъ 45-и фр. пех. полкъ.
Споредъ майоръ Чакъровъ 10./30. рота е била изнена
дана и врагътъ заелъ окопит-fe й, преди да успЪе да открие
огънь. Картечниците били изненадани и пленени. Оттамъ
дошли при него десетина души и отъ тЪхъ научилъ рано
сутриньта, че позицията е паднала вече.
Споредъ капитанъ Рениери, на това м-Ьсто атакуващи­
т е достигнали обектите си по-бързо. За неколко минути
окопътъ билъ заетъ, въпреки картечните гнезда и бомби отъ
наша страна. Атакуващите продължили настъплението си
на североизтокъ, като оставили на взводоветЪ за разчнст-
вои^ .гРии<ата Да се разправятъ съ нашите съпротиви на
по

КзнаригЬ и при З./ЗО. рота, които се държали още и до­

стигнали въ тилъ на Канарите, като отбили две контъръ-
атаки. 8ъ б ч. пр. пл всичко било свършено.
По показанията на подпоручикъ о. з. Банковъ Цеко Сж-
бевъ отъ 10./30. рота, противникътъ настжпилъ, но билъ по-
върнатъ отъ нашия огънь. ВлЪво падналъ Гръцкия постъ.
Дошли хора и казали, че участъкътъ на 9./30. р. е заетъ отъ
противника Командирътъ на З./ЗО. дружина миналъ край
ротата и далъ заповЬдь да отстжпятъ на преградната по­
зиция при Узуновата-канара. Врагътъ заелъ нашите око­
пи. Останките отъ ротата се събрали на преградната по­
зиция. На лице били 28 пушки. Останалите — убити, ране­
ни и пленени.
Явно е, че този ротенъ участъкъ, ако и бързо заетъ,
не с е е сдалъбезъ съпротива. Даже ротата имала отначало
усп-Ьхъ и отблъснала противника. По-после временниятъ к-ръ
на дружината качитанъ Абаджиезъ далъ преждевременна за-
повЪдь ротите да отстжпятъ. Некои хора получили запо-
вЪдьта и отстжпили; други останали на позицията, продъл­
жили борбата и блли избити или пленени. Врагътъ заелъ
участъка на 10./30. рота и разширилъ следъ това успехите
си на западъ и изтокъ.
Спорецъ майоръ Чакъровъ, тъмнината улеснила про­
тивника да се доближи, до нашите окопи и съ единъскокъ
да ги заеме. Разрушенията били големи, препятствията—раз­
рушени и липсвало организирано наблюдение на предпози-
ционното пространство.
Ще кажемъ, че този участъкъ не е падналъ за н я­
колко минути, а за повече отъ половинъ чесъ. 10 /30. рота
и взводътъ отъ 11./ЗЦ. рота открили огънь, хвърляли бомби
и задържали врага. Дошла, обаче, преждевременната заповЪдь
за отстжпление и т е отстжпили по части. НЪкои останали
и продължили борбата. Тукъ, изобщо, нашата позиция
падна рано. На разсъмване врагътъ беш е въ нашите окопи,
изби защитниците, други плени, а една часть отстжпи.
Недостатъчната подкрепа отъ дружиннит-Ь поддържки
ки и преждевременната заповЪдь за отстжпление, станаха
причина боятъ на това место да се реши рано, нашите
роти да загубятъ позицията си и да се влоши много поло­
жението на полка.

Боятъ на Канарите.
(Гл. приложение кроки № 2).
За този бой имаме много и положителни данни. Ята-
ката тукъ беше възложена на 2./45. фр. дружина, която имаше
участъкъ отъ Скалистата изкл. до Несторовата скала
 ш

включена, т. е* фронть около 2000 метра. Значи, главните

усилия на противника не сж били насочени тукъ, а все пакъ
този участъкъ най-рано падна, благодарение неправилното
ржководене на отбраната и неизползуване на резервите.
Капит. Рениери казва, че войниците имали по два ли,
тра вода. Ние видехме, че въ маторитЪ имъ имаше не вода-
а вино. Сжщиятъ авторъ 0 ’исва атаката на Канаритъ така.
, Б о р б а т а бЬ м н о го ю -ж е с т о к а и с т р у в а м н о го п о в е ч е ж ерт ви
н а дЪ снот о к р и л о . А т а к у в а щ а т а в ъ л н а бЪ п о ч т и у н и щ о ж е н а
от ъ с л е д в а щ п т Ь ед н о с л е д ь д р у г о п р е п я т с т в и я , въ зо б н о вен и
п р е зъ н о щ ъ т а и л и н е н а п ъ л н о р а з р у ш е н и , и о т б р а н я в а н и
о т ъ м н о го б р о е н ъ и р е ш е н ъ д а се с ъ п р о т и в л я в а д о п о с л е д н а
кр а и н о ст ъ п р о т и в н и к ъ . Б ъ лга р с к и т Ъ б о м б и и к а р т е ч н и ц и н а ­
н а с я х а с е р и о зн и за г у б и всрЬ дъ р е д о в е т Ь н а а т а к у в щ и т Ъ ,
к о и т о се п р и н у д и х а д а се п о в ъ р н а т ъ въ и зх о д н и т Ь си п о ­
з и ц и и “. Повръщането въ изходните позиции се споменава и
\ о т ъ подпоручикъ С м б евъ . Изглежда, че и часть отъ 10./30.
Арота е взела участие въ тази борба на 12./30. рота, която
•борба описва французскиятъ авторъ.
Този последниятъ продължава: „При една втора атака,
/ л-Ьвата полурота успЪ да заеме основанието на позицията
и поде жестока борба съ б о м б и и ножъ съ отбраняващите
се. Десната колона б е повторно отблъсната. Ротниятъ комай-
диръ, искайки да свърши на всека цена съ тая съпротива,
и разполагайки съ много малко войници, застана начело на
своята група за командуване, усилена съ тая на дружинния
кочанциръ, и успе да проникне въ най-издадения край на
С е в е р н а -К о т к а . Започна се тежка борба въ ходовете за
съобщение, между останалите дзадесетина атакуващи и
противника, много повече по число. Победата спечелиха
най-после атакуващите, и гарнизонътъ, въ сила около 200
човека, б е плененъ. Това стана въ б ч и 30 м. Въ 7 ч. двете
атакуващи роти се организираха съ фронтъ къмъ северъ
на завладените позиции и се прикриха съ патрули, пус­
нати по склоновете на Добро-поле*.
Тукъ има явно пресилване на фактите за извършени
подвизи. Въ атаката на французите сж взели участие и
дружинните поядържки, т. е. около две роти. Двторътъ
иска да припише заслугите за победата само на този ро-
тенъ командиръ, когатобоятъ е успелъ главно на обходното
движение на частите източно и западно отъ^ Канарите.
Майоръ Чакъровъ разказва за този бой, че въ атаката
сж паднали въ наши ржце двама французски ранени офицери,
които били превързани и подслонени въ нашите скривалища.
Дали имъ и чай- Когато въ 12./30. р. мислили, че атаката е
отбита, дощли войници отдесно и казали, че участъкътъ н§
 112

10./30. рота пацчалъ и че врагъ се намиралъ въ тила на 12-а

рота. Минохвъргачките били пленени. Командирътъ на ми
нохгьргачния взводъ, поручикъ Д о н е в с к и и взводниятъ
к-ръ отъ 12-а рота поручикъ Б а л н и к о в ъ били пленени и от­
ведени къмъ С и м е о н о т я -п у н к т ъ . Следъ малко т е успели
де избегатъ отъ конвойните си и преминали съ големъ
рискъ обратно презъ французските и наши линии, средъ
куршуми, ранени и двамата, и се прибрали къмъ нашата
страна. Съ тия офицери майоръ Чакъровъ говорилъ лично
и поруч- Балниковъ преди да почине, както и поруч. Донев-
ски, му изложили сами това. Те казали още, че когато пре­
минавали обратно французските линии, участъкътъ на 3./30.
дружина е билъ окончително въ ржцете на противника;
търсейки место удобно, за да преминатъ къмъ насъ, вид+ли
добре, че нашата С к а л и с т а отъ участъка на 1./30. дружина,
както и К о т а т а още не били паднали, и тамъ се води­
ло бой.
Най-добро описание на този бой е направилъ команди­
рътъ на 12./30. рота поручикъ С т а р и р а д е в ъ . Като непосред-
ственъ участникъ, той казва:
„Десниятъ флангъ на ротата се заемаше отъ 3-и взводъ
подъ командата на храбрия и енергиченъ подпоручикъ
Ч и н к о въ В а с и л ъ . Центърътъ се заемеше отъ 1-и взводъ,
командуванъ отъ неустрашимия, извънредно енергиченъ и
храбъръ до себеотрицание поручикъ Б а л н и к о в ъ Н и к о л а отъ
Габровско, студентъ. Левиятъ — отъ 2-и взводъ, команду­
ванъ отъ младиятъ скоро завършилъ Ш. 3. П. подпоручикъ
Л е о ч о в ъ отъ Вратца. Въ 5 ч. пр. пл. подслонътъ Г а р га ,
находящъ се на 4—5 метра отъ предната линия окопи на
централния взводъ, въ който се намирахъ съ взводния ко­
манди ръ, затрепера отъ бомбова стрелба, идеща откъмъ
„ьорунач Намиращите се въ подслона войници съ светка­
вична бързина заеха определените си места въ окопите.
Взводниятъ командиръ и азъсж щ о се отзовахме въ окопите.
Съ пристигането си, дадохъ два последователни жълти ра­
кети — сигналъ за преграденъ огънь. Не се мина много
време и почти едновременно откриха огънь по неприятел­
ското разположение предъ Канарите: 12./16. батарея, мино­
хвъргачките, 4-а гауб. батарея и взвода 15 см. орждия,
които даваше осноьенъ преграденъ огънь предъ Канарите.
Прег, адниятъ огънь беш е кратъкъ, но ефикасенъ. Следъ
малко всичко утихна. Никжде другаде не се чуваше нито
пушеченъ гърмежъ. Скоро следъ това получихъ донесение
отъ подпоручикъ Чинковъ отъ Боруна, че две неприятелски
групи отъ по 8 човека, пръснати вь верига, атакували Бо­
руна, но били отбити. По поводъ на това направихъ доне-
сение № 40 до командира на дружината.
 113

Часътъ бЪше около 6. Едва изпратихъ донесенията,

доложи ми се. че противникътъ настжпва въ вериги по рот­
ното разположение. Тутакси съ поруч. Балниковъ се наме­
рихме въ окопите. Него пратихъ на левия флангъ на взвода
си, а азъ останахъ въ центъра. Какво ставаше предъ левия
ми взводъ не знаехъ, защото неговата позиция не може­
ше да се наблюдава. Противникътъ въ три последователни
вълни, настжпввше и то стремително срещу 1-и и 3-и взво­
дове- Войниците ги посрещнаха съ адски пушеченъ и
бомбовъ огънь. Поискахъ преграденъ огънь. Затрещъха
орждия и минохвъргачки, но за малко. Самиятъ огънь бъше
по-рЪдъкъ и неособено ефикасенъ съ изключение на този
на минохвъргачките. Останалите живи бойци отъ първата
вълна. която беше доста оредела, успеха да залегнатъ
предъ повредените телени мрежи и неколко отъ тех ъ от­
криха пушеченъ огънь, но другите вълни обърнаха гръбъ
и бегаха. Бойците отъ средата на централния взводъ,
бързо се справиха съ залегналите предъ телените мрежи
неприятелски войници. Едни беха избити, други ранени.
Единъ отъ техъ — беш е офицеръ, наверно рвненъ, защото
едва се държеше на краката си, прекрачи, влезе въ окопа
и падна. Дадохъ нареждане да го отнесатъ въ подслона и
превържатъ. Какво е станало съ него не зная. Войниците
ми сияеха отъ радость. Всеки говореше за своите подвизи.
Почна ново организиране на отбраната.
Въ това време ми обърна внимание като се обърнахъ
назадъ. че неприятелски ракети се хвърляха северо-източно
отъ Гръцкия постъ къмъ Шейновецъ. Часъть беш е 6 и нещо.
Останахъ изненаданъ, защото разбрахъ. че противникътъ е
въ моя тилъ, още повече, че откъмъ 29-и полкъ не се чу­
ваше ни артилерийска, ни пушечна стрелба, л и нашата
артилерия мълчеше, защото се дадоха сигнали за огънь, но
такъвъ не последва.
При централния взводъ противникътъ не успе, но при
Боруна той съ цената на големи жертви и следъ ржкопаш-
на борба, успелъ да заеме окопите. Подпор. Чинковъ, съ
около 10 души СВОИ ВОЙНИЦИ и съ взводния си подофицеръ
- неподражаемиятъ по храбрость и себеотрицание старши
подофицеръ Теню Димитровъ, пристигнахе. Следъ доклада
имъ, веднага организирахъ контъратака на заетия пунктъ съ
около 15 души войници подъ командата на подпор. Чинковъ
и подофицера Теню Димитровъ. Въ този моменчъ азъ не
мислехъ за това, което видехъ къмъ Шейновецъ. пашата
щурмова команда атакува противника и следъ като изои
по-голема часть неприятелски войници, затвърдили се на
Боруна, успе и наново го завладе. Преброени били 25 трупа.
Трофеи — една автоматическа пушка.
114

Къмъ 6 ч. 20 м. противникътъ въ три последователни

вълни настжпи наново срещу 1-и и 3-и взводове. Посрещ­
нати отъ силенъ пушеченъ и бомбовъ огънь, гЬ не успе­
ха да достигнатъ до теленитЪ мрежи и обърнаха гръбъ. То­
ва предъ 1-я взводъ. Предъ 3-я, обаче, той уотЬ. Много по-
силенъ отъ защитниците на Боруна, следъ жестокъ нера-
венъ бой, той зае този пунктъ. Тамъ беш е раненъ неза­
бравимия подофицеръ Теню Димитровъ и следъ това почи­
на Огъ този взводъ се спасиха малцина, между които
беше подпор. Чинковъ—раненъ. Раненъ б е и поруч. Бал-
никовъ. Не зная отгде^новъ онзи моментъ се яви при менъ
и поруч. Доневски, който ми съобщи, че врагътъ заелъ по­
зициите на 11-а рота и напредвалъ. Срещу централния
взводъ противникг вече немаше. Предъ неговия фронгь по­
чиваха вече своя веченъ сънь много неприятелски войници,
е се чуваха охканията на много други.
И, когато съ ранените офицери обсжждахъ въпроса
за контъратакуването на противника, заелъ Боруна, предъ
насъ се яви воиникътъ Доню Милевъ отъ левия ми взводъ
на подпор. Леоновъ. Ц елъ треперещъ, той ми доложи, че
техния взводъ съ взводния командиръ билъ плененъ, че
противникъ настжпвалъ къмъ дружинните кухни. Не зная
защо, не повервахъ. Прибегнахъ до галерията генералъ Же-
ковъ, хаърлихъ погледъ на северъ къмъ Доброполското
блато Гръцкия постъ, и схванахъ трагичното положение,
въ което се намирахъ. Воиникътъ не ме лъжеше. Много
неприятелски вериги настжпваха къмъ рашоложението на
4-а батарея, други идеха откъмъ Гръцкия постъ и се на­
сочваха къмъ кухните. Беш е б ч. 30 м. Веднаха се завър-
нахъ при централния взводъ.
Събрахъ останалите живи бойци отъ 1-и и 3-и взво­
дове и въ присжтствието на поручиците Балниковъ и До­
невски и подпор. Чинковъ, заявихъ на войниците си, че живъ
нема да се предамъ, и че ще требва да пробиваме неприя­
телските вериги, за да се спасимъ, па каквото ще да става.
Мояга цель бЪ да достигнемъ ходоветЪза съобщение, близ-
ко до дружинните кухни и оттамъ да се доберемъ до пре­
градната позиция. Призовахъ всички да ме следватъ. Всеки
си взе пушката въ ржка, бегомъ приминахме покрай гале­
рията генералъ Жековъ, заповедахъ войниците отъ под-
Да м® следватъ и така съ една група отъ около
50—60 души войници, пристигнахме до Канарите — стария
щабъ на дружината. На пжтя ни предъ насъ наоколо 50 крач­
ки, се беше изправила една група неприятелски войници,
отъ които некои съ леки картечници. Друга група неприя­
тел воиници почти наближаваше кухните. Всички стреми­
телно се спуснахме къмъ първата група едно мощно, гръмо­
гласно и продължително „ура* се изтръгна изъ гърдите на
 115

тфзи, които предпочитала да умратъ, но не и да се преда-

датъ Двете неприятелски групи обърнаха гръбъ. Девата
такава б е атакувана съ н-Ьколко бомби и пушечни изстрели.
Тя б е обезвредена, зашото повечето войници отъ сжшата
беха избити. Пжтя къмъ преградната позиция б е разчис-
тенъ. И, когато мислехъ, че сме вече спасени, настана нещо
страшно. Намерихме се между два огъня. Противникътъ ни
обстрелва отзадъ съ картеченъ огънь, а наши части, заели
преградната позиция (взели ни за противникъ) сжщо ни об­
стрелваха съ няколко картечници. Войниците ми падаха
като снопове убити и ранени. Поручикъ Балниковъ б е вто­
ри пжть рененъ въ дясното бедро. Най-сетне подъ градъ
отъ куршуми, достигнахме ходовете за съобщение.
Спряхме се да починемъ. Съ менъ беха спасени три­
ма офицери и седемь души войници. Обърнахъ се назадъ.
Нашиятъ пжть беш е осЬянъ съ трупове. Други войници,
може би ранени, беха насядали около своите другари по­
койници и чакаха навярно милостьта на врага. . . . Следъ
милко бЪхъ при Узуновата канара. Тамъ сварихъ команди­
ра на дружината и командирите на 10-а, 11-а и 5-а роти. Не­
забавно препратихъ ранените офицери на превръзка. По­
ручикъ Доневски остана, но какво е останало съ него не
знамъ. . . Следъ неколко часа научихъ, че поруч. Бални­
ковъ наново билъ раненъ къмъ Раклите и до вечерьта по­
чинал ъ къмъ Пантелеймонъ. Този день ротата даде на по­
зицията още убити: 3 подофицери, 3 войници и ранени: 2
офицери, 2 подофицери и 20 редници. Въ това число не
влизатъ убитите и ранените при пробива презъ неприятел­
ските вериги и тия отъ левия ми взводъ, които не зная. . .
Не зная кой какво мисли за нашиятъ 30-и Шейновски
полкъ, но азъ съ гордость заявявамъ, че съмъ се числилъ
тогава къмъ този полкъ и ще продължавамъ да се гордея,
че съмъ билъ въ неговия съставъ*.
Други показания сж лишни. Явява се разлика само
между показанията на майоръ Чакъровъ (който лично раз-
питвалъ поруч. Балниковъ) и тия на поруч. Старирадевъ,
самъ участникъ въ боя. Но истината не може точно да се ус­
танови, понеже поруч. Балниковъ умре като герой сжщия
день и отнесе въ вечностьта своята тайна.
Отъ изложеното дотукъ за боя на К а н а р н т Ь намъ,
прави впечатление, че командирътъ на дружината и дру-
жинните поддържки не сж взели никакво участие въ боя.
Тия последните не сж били употребени. Даже командирътъ
на дружината много рано е отстжпилъ, безъ да употреби
повече усилия да задържи противника, или да насърдчи хо­
рата си. Той дава заповДдь на 10-а рота да отстжпи, ми­
навайки край нея, а на 12-а рота не дава никаква заповедь
 116

и тя действува изключително по йницйативата на храбрия

си и достоенъ ротенъ командиръ, поручикъ Старирадевъ.

Боятъ при Доброполската рЪка.

При Д о б р о п о л с к а т а р-Ька командиръ на 9./30. рота
б-Ьше поручикътъ о. з. Б е н ч е в ъ Н и к о л а , адвокатъ отъ
гр. София, стеръ ветеранъ. Той б-Ьше отличенъ и храбъръ
офицеръ. Участвувалъ 6Ъ въ десетки сражения и се държа
навсЬкжде достойно. Подъ моя команда той на Д и м о в а -п о ­
д я н а презъ м. май 1917 г. извърши подвизи. Постоянно бЪше
при войницитЪ си, грижеше се за тЪхъ и съ личния си при-
мЪръ б!з спечелилъ тЪхнит^Ь сърдца. Всички го обичаха-
Б"Ьше веселъ и духовитъ. При всичко че миналата дейность
не е гаранция за предстоящата, обаче, за този бой имаме
достатъчно показания на офицери, подофицери и войници и
всичко е ясно, доказано.
Този участъкъ отъ нашата позиция, попада въ сектора,
даденъ за атака на 17-а колониална дивизия. Майоръ П а зен
казва, че 1./1. дружина била насочена къмъ Г р ъ ц к и я пост ъ,
съ две роти източно отъ рЪката и б./Ю. рота — срещу на­
шата 9./30. рота. За атаката на Несторовата-скала била
опред-Ьлена и специална група. Следъ огневия валякъ, въ
5 ч. 30 м. двете роти заели Г р ъ ц к и я п ост ъ (първата линия)
безъ трудности. Ротите даже се увлекли напредъ. Съпро­
тивата тукъ, казва майоръ Казей, беш е само на известни
места. 6 -а р о т а н а к а п и т . С т о п ъ се н а т ъ к н а н а е д н а съпро­
т и в а т в ъ р д е с и л н а . Т я по несе т еж ки з а г у б и п р е д ъ Т ещ е-
р а н с к и к а м ъ к ъ (Н е с т о р о в а т а с к а л а ), о г р а н и ч е н и т в ъ р д е
т р у д н о о т ъ е д н о с п е ц и а л н о о т д Ъ лен и е.
Майоръ Чакъровъ казва: „9./30. рота, която заемаше
отъ Д о б р о п о л с к а т а река до К а н а р и т Ъ , беш е обходена отъ
противника, настжпващъ по самата Доброполска река и
Гръцкия постъ. О б гр а д е н а о т ъ в с и ч к и с т р а н и , р о т а т а с л е д ъ
у п о р и т а с ъ п р о т и в а , бЪше п л е н е н а . Спасиха се отделни хора
и фелдфебелътъ на ротата ТанюГеновъ. Командирътъ на р о ­
тата поручикъ Бенчевъ падна убитъ въ самия бой- Всички
останали хора отъ ротата бЪха убити, ранени и пленени“.
Разпитвхъ войници отъ 10/30. рота, които заявиха, че
при гЬхъ дошли хора отъ 9/30. рота и казали, че ротата
имъ била унищожена, че ротниятъ имъ командиръ поруч.
Бенчевъ падналъ убитъ, намушенъ отъ щиковете на черно-
кожи, че останалите хора отъ ротата били избити, ранени
и малко пленени.
Участъкътъ на 9./30. рота бЪше 900 метра дълъгъ, по-
критъ съ вековна букова гора. Цялата рота беш е въ око­
пите безъ поддържка. Тя имаше 100 души, съ две картеч-
ницо и една лека минохвъргачка. Артилерийска подкрепа
 и?
Само на книга, Абнеже шкодовата подгрупа тр-Ьбваше сжще-
временно да вава преграденъ огънь и предъ цЪлия 29-и
полкъ — б клм. дълъгъ. Това б^ше истинското положение
на тази рота на това м-Ьсто, което всички началници, месеци
преди пробива, посочваха като най-слабо защитено и презъ
кждето може противникътъ да се промъкне, и което все
пакъ остана неподкрепено нито съ машини, нито съ резерви.
Окопи тукъ имаше два реда съ телена мрежа и ходове. На
Несторовата скала — картечно гнездо издълба то по ми-
ненъ начинъ. Отъ бомбардировката гората бЪше съборена
и позицията задръстена. Презъ нощьта 14-и—15-исептемврий
командирътъ на 3./30. друж. прати единъ взводъ отъ И -а
рота да попълни загубите презъ деня. Този взводъ се по­
гълна отъ окопигЪ и ротата остана пакъ безъ резервъ.
Фелдфебелътъ на ротата Таню Геновъ разказва, че на
14-и IX огъньтъ по гЬхъ билъ по-слабъ отъ този на Гръцкия
постъ. На 15-и IX рано, тойпоелъ командуването на 3-и взводъ.
Въ тъмнината срЪщналъ няколко войници безъ оржжие,
идящи откъмъ рЪката, отъ 29-и полкъ. ТЪ доложили, че
тяхната позиция паднала, че врагътъ билъ вече на Гръцкия
постъ. Обърналъ се и видЪлъ, че отъ Гръцкия постъ се
хвърляли ракети и се запалилъ огънь- Далъ запов-Ьдь на
хората си да заематъ позиция. Следъ малко били обградени
отъ чернокожи и се смесили съ тЪхъ. Започнали ржкопа-
шенъ бой, за да си пробиятъ пжть и се спасятъ. Врагътъ
билъ многоброенъ, но пакъ го разпръснали. Дошли други
вериги отзадъ. Почнало да се развиделява и той видЪлъ,
че всичко е паднало- Съ голЪмъ трудъ успЪли да се из-
мъкнатъ къмъ рЪката на северъ, дето намерили една наша
минохвъргачка съ офицеръ. Понеже били нови и не позна­
вали мЪстностьта, фелдфебелътъ ги упжтилъ да стрелятъ
къмъ Гръцкия постъ. За прислуга на минохвъргачката два­
мата събрали хора отъ двата полка, които минали оттамъ и
продължили борбата. Залисани въ стрелбата, т% били отново
обградени.Минохвъргачит-Ь били пленени съ офицера, а фелд­
фебелътъ успЪлъ да се промъкне и отстжпи къмъ Добро-
полското блато, а оттамъ отишълъ на преградната позиция,
кждето намЪрилъ командира на 11-а рота.
Редникътъ Боню Илиевъ, свръзка при ротния коман-
диръ, разказалъ на сжщия фелдфебелъ, че поручикъ Бен-
чевъ излЪзълъ съ пистолетъ въ ржка, давалъ заповеди и
насърдчавалъ хората си. Въ това време дошли чернокожи
отзадъ, обградили ротния командиръ и въ ржкопашна борба
го намушили на ножоветЬ си. Така геройски загиналъ този
храбъръ офицеръ.
ОстаналитЪ хора отъ ротата били изловени единъ по
единъ и избити или пленени. Командирътъ на ротата, както
правеше обикновено, щомъ се появилъ противникътъ, из-
И8

лезъ лъ съ пистолетъ въ ржка, застаналъ начело на своигк

хора, повелъ ги въ ржкояашна борба съ чернокожите, и
падналъ убитъ, намушенъ на ножовете на противника. Каква
по-геройска смърть отъ тази — да поведешъ хората си въ
ржкопашенъ бой и ца загинешъ отъ ножа на противника !
Ротата останала безъ началници и била напълно унищожена.
Тази е самата истина по развитието на бея при Добропол-
ската река. И дума не може да става за нЪкаква несъ-
протива.

Картечното гн е зд о на Несторовата скала.

Несторовата скала се наричаше отъ противника Те-
щеранскн камъкъ. Тя беш е една група отъ големи скали
на линията на нашите окопи неоколо 5С0 м. източно отъ
КанарктЪ, имаше две картечни гнезда, издълбани по ми-
ненъ начинъ. Голямата скала беш е около 50 м. дълга и
30 м. висока, удобна за наблюдателенъ пункъ. Картечните
гнезда се заемаха отъ 3-и взводъ на 3./30. карт. рота. Ко-
мадирътъ на взвода, подпоручикъ о. з. Казеповъ, аптекарь
въ гр. Ст. Загора, ми даде подробно изложение за разви­
лите се действия темъ, които накратко ще изложа. Той
казва:
„Едната картечница беш е на самата скала, а другата
на 200 крачки вцесно отъ нея. Взводътъ имаше 40,000
патрони, доста бомби, ракети и две качета съ вода Въ ка­
менната галерия на скалата имаше полувзводъ отъ 9./30. рота
съ подофицеръ. Огъньтъ на картечниците—фланговъ v об­
стрелите се кръстосваха. Отъ скалата се биеше мъртвото
пространство на съседната картечница. Самите картечници
можеха да се местятъ и да стрелятъ по много посоки,
почти въ пъленъ кржгъ.
На 14 и IX картечниците беха изпитани и проверени.
Те стреляха по окопите на врага. Отъ окопите на против­
ника се изнасяха ранени. Скалата се обстрелваше съ тежки
мини, но гнездата беха здрави. Малки мини се пръскаха
на огнени кълба и палеха тревата и дърветата по рогатките.
Вечерьта всички окопи оеха сринати, а дърветата отъ под­
слоните—разхвърлени. Моятъ подслонъ беш е разрушенъ.
Презъ нощьта не межеше нищо да се работи по позицията.
Къмъ 3 ч. пр. пл. на 15-и IX картечниците беха прове­
рени, лентите изстреляни, поставиха чисти и всичко беше
въ редъ за откриване огънь. Цела нощь нашите хвърляха
ракети за осветление. Наблюдението беш е усилено. Огъ­
ньтъ на противника продължаваше. Къмъ 5 ч. единъ вой-
никъ извикалъ: „ето ги излизатъ отъ окопа“ ! Веднага на­
тиснаха спускателя и неколко реда беха изкарани по око­
пите на протизника. Целата верига, съ изключение на трима
сенегалци, недостигнала още до мрежит-Ь, се върна съ го­
леми загуби. Започна да се съмва. Първата атака б%ше
отбита.
Дадохъ сигналъ за преграденъ огънь. Една наша бата­
рея отговори съ честь огънь. Снарядите минаваха низко
надъ канарата. Тримата сенегалци доближиха до гнездото.
ИзлЪзохъ на скалата и хвърлихъ няколко бомби. Като се
обърнахъ, видЪхъ голЪма неприятелска колона въ пъленъ
безпорядъкъ, като стадо, че се движеше къмъ блатото, из­
лизайки' отъ Д о б р о п о л с к а т а рЪка. Нашата артилерия вече
не стреляше. Въ това време противникътъ произвеждаше
втора атака на Канарата. Запов%дахъ на полувзвода отъ 9-а
рота да стреля по колоната, движеща се къмъ блатото,
изпратихъ да съобщатъ на другата картечница да заеме
резервната позиция и обстреля сжщата колона въ тилъ, а
азъ отидохъ бързо при картечницата на скалата за да отбивамъ
втората атака.
Полувзводътъ не изпълни заповЪдьта, а д-Ьсната кар­
течница закъснЪ и откри огънь едва по опашката на коло­
ната, като нанесе големи загуби. Яко имаше пехотенъ офи-
церъ при тия хора, той щ-Ьше да поеме защитата на ска­
лата, а картечницата да унищожи колоната“. Подпор. Казе-
повъ казва: „По-рано се говореше, че при самото начело
на Доброполската рЪка, между Г р ъ ц к и я пост ъ и Н ест о р о -
в а т а скала, ще бжде поставена една картечница, но такава
не се постави. ЛЪвиягь участъкъ на 3-а дружина въ гората
бЪше неестествена позиция. Главната защита тр-Ьбваше да
бжде организирана отъ Н е с т о р о в а т а , Д о б р о п о л с к а т а рЪка
— Г р ъ ц к и я п ост ъ по права линия. Затова и командирътъ на
1./30. дружина майоръ Д р а г а ч о в ъ , който две седмици по-
рано б£ше на позиция въ л^вия участъкъ „М“, бЪше пре-
поржчалъ поставянето на картечници на горното м-Ьсто и,
ако това бЪше направено, не ц ^ ш е да мине нито единъ не­
приятелски войникъ презъ този тъй важенъ подстжпъ, който
6Ъ отлично използуванъ отъ противника“.
ТрЪбва да се обясня. Наистина азъ предвиждахъ една
изненада откъмъ Д о б р о п о л с к а т а р-Ька и намирахъ участъка
на 9-а рота за несигуренъ и изложенъ на изненади, понеже
м%стностьта се снишава и е лоша за отбрана. Искахъ да
се предвиди преградна позиция отъ Н е с т о р о в а т а скала на
североизтокъ къмъ Г р ъ ц к и я п ост ъ, като още тогава се пос-
тавятъ 2 картечници и -2 леки минохвъргачки. Дружината
се смЪни и не знамъ какво стана съ този мой проектъ. Все
пакъ, ако тази линия б%ше заета, като по-добра за отбрана,
може би, най-гол'Ьма1а врата на Д о б р о -п о л е , презъ която
мина противникътъ, щЪше да се задуши и врагътъ щ^ше
да бжде спрЪнъ.
 120

Подпор. Казеповъ казва още: „Следъ отбиване лгората

атака, обърнахъ карчечницата си къмъ Г р ъ ц к н я пост ъ , по
две насЪдали роти отъ черни, ТЬзи роти азъ разпръснахъ
съ огъня. Г р ъ ц к и я т ъ п о ст ъ падна въ първия моментъ на
атаката безъ съпротива, като изключимъ кжсата съпротива
на германските картечници подъ командата на канд. офи­
цера Г р ю н е р ъ . Сжщиятъ германски канд. офицеръ беш е ра-
ненъ и плененъ. Той ми каза, че войниците отъ 29-и полкъ
на Г р ъ ц к и я п о ст ъ сами излезли и се предали на врага. Той
се опиталъ да се съпротивява, но билъ раненъ и плененъ.
Поручикъ Г е о р ги евъ отъ 80-и полкъ, раненъ и плененъ, ми
разправи, че дружината отъ сжщия полкъ на Г р ъ ц к н я пост ъ
била изненадана отъ противника и пленена на самите под­
слони безъ съпротива. Войници отъ 29 и полкъ казваха, че
още презъ нощьта на 14-и IX некои отъ другарите имъ се
предали на противника» Това ми каза и единъ французски
свещеникъ въ единъ превързоченъ пунктъ задъ позицията
на Ямболци*.
Канд. офицер*ьтъ М а н а с и е в ъ тъ 9./30. р., раненъ и
плененъ, при Д о б р о п о л с к а т а река казва, че били нападнати
отъ тилъ, т. е. отъ къмъ Ямболци, и виделъ сжщата ко­
лона къмъ блатото, че минала и се насочила въ тила на
К анарит Ъ . Подпор. Казеповъ твърди, че противникътъ е
знаелъ още презъ нощьта, че участъкътъ на Г р ъ ц к и я пост ъ
е незаетъ и го използувалъ да минатъ щурмовите вълни
оттамъ. Тия сведения на подпор. Казеповъ посочвамъ. безъ
да давамъ заключение, понеже действията влево не съмъ
изслепвалъ основно. Нека довършимъ описанието на боя.
Следъ като разпръсналъ ротите отъ Г р ъ ц к и я пост ъ ,
подпор. Казеповъ се качилъ за четвърти пжть на скалата
да хвърля бомби, но билъ раненъ, като му счупили дес-
ната ржка. При него дошълъ подпор. Леоновъ отъ 12./30.
рота съ десната му картечница, понеже 12-а рота си про­
била пжть презъ противника и се изтеглила. Малко преди
това, едно малко аеропланче минало низко надъ скалата и
хвърлило неколко бомби. По сжщото време на С и м е о н о в и я
п у н к т ъ единъ старши офицеръ съ адютантъ и група вой­
ници отивали къмъ нашите окопи. Съ единъ залпъ отъ
насъ, този офицеръ билъ тежко раненъ, а следъ малко по-
чиналъ въ лазарета. Познали го по кожите на яката му.
Станало обедъ 12 ч. и нашите защитници на Н ес-
т о р о в а т а още се държали като островъ средъ море. Про­
тивникътъ се приближилъ отъ три страни, но боязливо и
предизвикалъ смехъ- Съпротивата на нашите шепа борци
станала безпредметна; командирътъ на взвода заповедалъ
и картечниците се разрушили, а частите имъ разхвърлили.
Дошли групи отъ противника и пленили нашите хора. Съ
войниците се отнесли добре. Но, като видели подпоручика,
искали да го намушатъ или застрелятъ, но се намЪсилъ
единъ французски подофицеръ и го спасилъ. Двамата съ
подпор. Леоновъ се гласили да бЪгатъ, но не успали и били
откарани назацъ.
Придадените къмъ 9/30. рота 4 наши картечници, раз­
положени въ първата линия, не сж могли да гръмнатъ и
сж били пленени още съ започване на атаката. Ако т е беха
по-назадъ, немаше така безславно да свършатъ, а щеха
да се биятъ юнашки, както тия на Н е с т о р о в а т а скала и
позицията щ еше да бжде запазена. Значи и средствата,
които имахме на това место не беха правилно разположени
и използувани.
Въ всеки случай държането на картечниците отъ Н ес­
т о р о в а т а скала е повече отъ похвално и заслужава адми­
рация.

Дейностьта на щаба на 3./30. дружина.*)

К . Я нковъ казва, че влиянието на полковата подцържка
Въ този участъкъ, 5./30. рота, било равно на нула. Безъ да
вземе участие въ контъратака, тя се увлекла по отстжпващи-
те къмъ К е т а т а - Ш е н н о в с к и я - р и д ъ . Тая рота беше придаде­
на къмъ 3./30. дружина, но неизползувана. Споредъ показа­
нията на поручикъ К р о т е въ , който б е командиръ на ротата,
той не получилъ никаква заповедь. На 15-и IX щомъ му
съобщили, че противникътъ е заелъ участъка на 10./30. рота,
той заелъ съ ротата си преградната позиция на Ш е й н о в с к и я -
р н д ъ споредъ планътъ за действие. Тамъ билъ тежко раненъ
и сега л4вото му око и ухо сж повредени. Поручикъ С т а -
р н р а д е в ъ казва, че пращалъ донесения до командира на дру­
жината, но заповеди отъ него не получилъ. Подпор. К а з е -
п о въ твърди сжщото.
Адютантътъ на дружината, подпоручикъ А п о с т о л о в ъ
А п о с т о л ъ , казва, че рано сутриньта на 15-и IX като немали
донесения отъ ротите, пращалъ свръзки да отидатъ напредъ,
и въ това време вид^лъ, че по ходовете се движели групи
войници къмъ тила. Запиталъ ецного, той казалъ, че пози­
цията била заета отъ противника. Докато давалъ сигналъ за
преграденъ огънь, надъ подслона на Щаба на дружината,
който билъ на 40—50 метра отъ първите окопи, се появили
неприятелски войници и почнали да хвърлятъ бомби. Той
разказва так а: „При тоя критически моментъ потърсихъ
дружинния командиръ, капитанъ Абаджиевъ, за да му пре-

*) Поискахъ показания отъ заместника на к-ра на 3./30. друж.

капитанъ, сега майоръ о. з. Абадж иевъ ДЪлчо, обаче, той не се отзова
на молбата ми. Понеже не съмъ наблюдавалъ боя лично, привеждамъ
показанията на тия, които сж били тамъ.
122

даиъ узнатото отъ менъ за положението, но не нам^рихе

никого, освенъ двама отъ дружинните свръзки, убити отъ
хвърлените неприятелски бомби. Мислейки, че всички сж се
отправили къмъ боевата линия, и азъ сторихъ сжщото. Но
каква б е изненадата ми, когато се срещнахъ лице съ лице
съ единъ пиянъ французски войникъ, който ми извика на
френски езикъ да му се предамъ, понеже позицията била
заета отъ техъ (подпор. Япостоловъ б е свършилъ фран­
цузски колежъ). При това съобщение, не губейки присжт-
ствието на духа, азъ си послужихъ съ бомба бухзлка, която
при експлозията образува облакъ отъ димъ, което прикри­
тие използувахъ, за да се измъкна и се запжтихъ къмъ вто­
рата линия. Тая последната заварихъ праздна“.
Следъ това подпор. Дпостоловъ отишълъ при дружин-
ните поддържки, намерилъ подслоните пълни съ хора, отъ
всички роти, извикалъ имъ да излезатъ и всички се отпра­
вили къмъ преградната позиция при Узуновата канара. Въ
това време той виделъ, че се води жестокъ бой на Гръцкия
постъ и при 1./30. дружина. При Узуновата канара намерилъ
командира на 3-а дружина и други офицери. Тамъ дружи­
ната броела около 200 души.
Ясно е, прочее, че командирътъ на дружината е отстж-
пилъ отъ КанаритЪ, безъ даже да се обади на адютанта на
дружината. Майоръ Чакъровъ по този случай казва: „Ща-
бътъ на 3./30. дружина беш е изненаданъ и не е могълъ да
укаже никакво влияние върху ходътъ на боя, нито да
употреби поддържкитъ за контърагака на некой отъ пад­
налите флангове. Временчиятъ командиръ на дружината
капит. Абаджиевъ, не успе да вземе нищо отъ щаба си,
кждето е останала и заплатата на войниците отъ ротата му.
Сжщиятъ въ последствие официално поиска да му се от­
пусне повторно тая заплата или да бжде освободенъ отъ
отговорность за изгубването й. Доколкото си спомнямъ, не
б е удовлетворенъ“.
Отъ всичко изложено се вижда, че Щ абътъ на дружи­
ната въ участъкъ „М“ не беш е организиранъ да посрещне
една атака на противника. Преди всичко местото на Щаба
на дружината не беш е при първите окопи. По-рано той б е
наоколо 200 крачки по-назадъ. Преместването му е едно не­
доразумение, което се отрази на командуването на сжщата
дружина. Кой бе определилъ това место за щабъ на дружи­
ната не можахъ да узная, защото немаше оперативна запо-
ведь по полка. Изглежда, че е станало по споразумение съ
командира на полка или безъ негово съгласие.
Съгласно планътъ за отбраната, Щ абътъ на дружи­
ната требваше да следи и навреме да даде сигналъ за пре-
граденъ огънь. Освенъ това, той требваше винаги да има
подъ ржка готови хора, които веднага да се хвърлятъ въ
 123

контъратака. Нито едното, нито другото имаше на К а н а -

рит Ь при 3./30. дружина. Атаката почна. 12-а рота води
борбата цЪлъ часъ, атаки и контъратаки следваха, а дру­
жината не се отзова на помощь нито съ единъ войникъ,
нито съ огънь, нито съ маньовъръ. Напротивъ, командирътъ
много рано, следъ почване на атаката, отстжпи така бързо
назадъ, че не се обади никому, не взе нищо отъ под­
слона, и остави по този начинъ ротите сами да се разпра-
вятъ съ влезналия противникъ. На минаване край 10-а рота
даде запов-Ьдь много рано, безъ да я подкрепи, ротата да
отстжпи, която заповЪдь беш е приета само отъ некои хора,
които отстжпили. Други получиха заповЪдь и продължиха
борбата, до пълното имъ избиване или пленяване отъ про­
тивника. Усилията на тая рота, вместо да се обединятъ и
подкрепятъ, се разединиха и ротата се дезорганизира по
вина на командира на дружината. По посока на 9-а рота въ
Д о б р о п о л с к а р-Ька влиянието на командира на дружината
беш е сжщо равно на нула. И въ тази посока той не направи
нищо, за да се помогне да се задържи противника и спре
обхода.
Огъ Н е с т о р о в а т а скала нашите картечници стреляха
по противника, който обхождаше Канарите, а отъ Канарите
никой не се обаждаше да помогне на 9-а рота. А беше
предвидено да се заеме преградна позиция къмъ Г р ъ ц к и я т ъ
пост ъ . Дружината и това не направи.

Котата 1889. 9 — Добро-поле.

На върха на Н о т а т а нашето картечно гнездо съ две
картечници, съ почване на атаката, откри огънь къмъ К а -
н а р и т Ь , но нищо не се виждаше. О -нов-юто имъ положе­
ние беш е къмъ С и м е о ч о в ч я п у н к т ь . Чуваше се бомбовъ и
пушеченъ огънь. Съ разсъмване, забелязвайки движение по
Канарите, т-Ь почнаха да обстрелвагъ разните цели. Кар­
течниците тракаха постоянно. На Канарите нашите войници
се смесиха съ тия на противника и т е не поемеха повече
да стрелятъ тамъ. Следъ малко и при 10-а рота стана сж-
щото. Къмъ 7 ч. пр. пл.. следъ като действуваха два часа,
нашите защитници на Котата почнаха да песгятъ патроните,
но и водата имъ намале. Противникътъ откри огънь по
Котата. Нашите отговориха. Сжщите видеха неприятелски
пехотни орждия и ги обстреляха.
Въ това време артилеристите беха вънъ отъ строя.
Съседната аргилер. наблюдателница б е разрушена, а поруч.
П о п о в ъ тежко ране-гь съ още неколко души. Артилеристите
даваха сигнали до 7 ч. пр. пл. Следъ това сигналите преста­
наха и отзадъ помислиха, че Котата е паднала- Оттукъ и не-
124

в-Ьрното донесение, че Котата е била въ ржцетЪ на против-

ника.
Нашите картечници б%ха още по местата си, но стрел­
бата имъ беше редка, водата — на свършване. Въ такова
положение хората останаха до 14 часа, когато видеха, че
сж обградени и решиха да си пробиятъ пжть назадъ. До
това време Котата не беш е паднала. Противникъ още не
беше се покачилъ тамъ. Защитниците хвърлиха по ня­
колко бомби и се изтеглиха единъ по единъ, взеха картеч­
ниците и се спуснаха къмъУзуновата канара. Тукъ б-bxa об­
градени и пленени. Само трима-четирима успеха да се про-
мъкнатъ и дойдатъ при 2./30. дружина.
И т а к а К о т а т а 1889.9 н п н в. Д о б р о -п о л е п а д н а е д в а
въ 14 ча са н а 1 5 и I X , а щ абовет Ъ н а за д ъ з н а е х а , че ощ е
въ 7 ч. пр . п л . К о т а т а б н л а п а д н а л а , с л е д о в а т е л н о , т а к т и -
ч е с к п я т ъ к л ю ч ъ н а п о з и ц и я т а б и л ъ за гу б е н ъ . Т о в а се о т р а з и
н а д у х ъ т ъ н а к о м а н д у в а н е т о и в ъ р х у неговит Ъ р е ш е н и я .
А к о , об а че, н а ш е т о к о м а н д у в а н е бЬш е п о -б л и зк о и и м а ш е
прЬ ко н а б л ю д е н и е , т а к и в а г р у б и гр Ь ш к и нЪ м а ш е д а с т а -
нат ъ.

Боятъ на Томовата височина.

(гл. приложение кроки № 3)
Т о м о в а т а височина и С р ъ б с к и я т ъ п о ст ъ пазятъ отъ
западъ К о т а т а . Падне ли Томовата, пада и Котата, пада и
Сръбския постг. Пвдне ли Сръбския постъ пада и Томовата
и следъ нея пада Котата. Задържането на С р ъ б ск и я пост ъ
беш е най-важно и за насъ и за отбраната на 10-и полкъ.
Този масивъ господствуваше надъ другите въ 10-и полкъ.
Следователно, всички усилия на 10-и п. требваше да бж-
датъ насочени къмъ този масивъ. Тамъ требваше да бж-
датъ всички полкови резерви. Тамъ требваше да бжде
и командното место на командира на полка и на командира
на дружината въ резервъ. Тамъ требваше да има и доста­
тъчно машини, да бжде добре укрепенъ и се образува
единъ истински упоренъ пунктъ.
Частно за моя дружиненъ участъкъ «Л“, С р ъ б ск и я т ъ
пост ъ б е на фланга, и паднеше ли той ние не можехме да
се държимъ повече, каквото и да правимъ. Капитанъ С т р а -
т и е въ казва: »Може ли да има по-големо нешастие, когато
сждбата ти за упорство и геройство е поверена въ чужди
рж це? Ключътъ на позицията на 1./30. дружина беше С р ъ б ­
с к и я пост ъ, който се отбраняваше отъ 10-и полкъ, и падне
ли този пунктъ, отделенъ човекъ не би отстжпилъ, защото
отъ него се биятъ всички посоки на отстжпление".
Споредъ капит. Рениери 84-и французски полкъ срав
нително бързо е заелъ Сръбския постъ, въпреки дадените
 125

преградни огньове отъ наша страна и огъня на картечници­

те отъ Руйчетата, който билъ отслабенъ отъ неприятел­
ските картечници и пех. орждия. Споредъ дневника и ре-
ляциите на 10 и полкъ Сръбскиятъ постъ е падналъ въ б ч.
45 м- Съ това положението на 30-и полкъ се застраши, но
ние тогава не знаехме и не допускахме, че тъй важниятъ
пунктъ може да падне и продължавахме борбата.
Следъ като^първите атаки на противника се свършиха
и следъ като ^той успе да заеме най после Скалистата и
Сипкавата, той постави тамъ много машини и почна нова
борба за завладяване, както и французите казватъ, на най-
важния отъ своите обекти — Котата или в. Добро-поле. Я
владението на този пунктъ се обезпечва отъ Томовата и
Сръбския постъ. Котата бе остъръ конусъ и по нея не мо­
жеха да стоятъ защитници, когато Томовата и Сръбския
постъ, беха удобни за заемане и за отбрана. Ето защо но­
вите усилия на противника се насочиха къмъ Томовата, съ
падането на която се осигуряваше владението на Добро-
полския масивъ.
Боятъ на Томовата височина б е упоритъ и съпрово-
денъ съ големи жертви и отъ двете страни. На това мес­
то ние останахме до 11 часа пр. пл., дадохме 6 убити офи­
цери и маса други жертви, водихме отчаяна борба, но за­
държахме позицията, и, ако бехме подкрепени, може би,
сждбата на Добро-поле щ еше да бжде друга.
Останките на 4/30. рота отъ Сипкавата височина око-
ло единъ взводъ, както и 4 — 5 души отъ Скалистата се
събраха на Томовата и заеха гранатните и минни ями за
отбрана, като откриха огънь по противника. 4-а рота не б е ­
ше дала сутриньта нито единъ плененъ. Всичко бе убито
или ранено. Взводътъ на Скалистата бе унищоженъ. Съ
взвода отъ 4-а рота се започна първоначално боятъ на То­
мовата височина.
Съгласно планътъ за отбраната, на Томовата височина
ние требваше да се държимъ до последна крайность, за-
щото падне ли тя, пада целия Доброполскн масивъ. Тукъ
требваше всички да умремъ, но да запазимъ височината.
Използувайки широко огневите си средства, дружината
требваше да бжде готова всеки м о м е тъ да се втурне съ
свои части въ контъратака, ако врагътъ заеме некоя часть
отъ позицията. Съ огънь и контъратаки, значи, ние требва­
ше да задържимъ участъка, и то на всека цена. Ние изпъл­
нихме всичко това и задържахме позицията цели петь часа
следъ падането на Сипкавата и, ско и Сръбскиятъ постъ б е
организиранъ по сжщия начинъ, масивътъ Добро-поле не-
щеше да падне.
Капитанъ Рениери, описваики боя на Томовата, казва,
че съпротивата стана по ожесточена, когато се навлЬзе въ
126

лннннтЪ на протнвннковнтЬ резерви. Явторътъ говори за

нашитЪ поддържки, които заеха Томовата и откриха огънь
съ картечници и пушки и разпръснаха веригите на против­
ника. Минохвъргачките почнаха да ги поражавагь. Огънь
откриха и няколко гранатохвъргачки отъ Томовата. НашитЪ
минохвъргачки останаха въ гнЪздата неповредени и изстре­
ляха всичките сй мини.
Отъ Скалистата и Сипкавата картечници на противни­
ка откриха огънь по насъ. Негови вериги почнаха да се
промъкватъ по дола при Скалистата, да с е ' събиратъ и
готвятъ за атака. ОтдЪлни хора се залепиха по скатоветЪ.
Задъ тЬхъ идваха други. Хората на врага извираха. Патро­
ните ни намаляваха и ние почнахме да ги пестимъ за важни
моменти. Групи отъ противника постоянно прибЪгваха и
въ продължение на единъ часъ дойдоха въ подножието на
Томовата*).
Следъ като се събраха достатъчно части, врагътъ ги
хвърли въ атака на Томовата. Друга часть се насочи къмъ
Котата. Обаче, ние открихме пушеченъ, картеченъ и ми-
ненъ огънь, противникътъ даде загуби, преднитЪ атакува­
щи вълни дадоха жертви и се върнаха назадъ и залегнаха.
Първата атака на Томовата 6Ъ отбита. Наша срЪдна мина
попадна на Сипкавата около картечниците на противника и
ги разпръсна. Дълго време следъ това тЪ не се обадиха. На-
шитЪ срЪцни мини бЪха най-мощното ни оржжие и про­
тивникътъ се боеше много отъ тЪхъ.
Врагътъ откри нашите картечници на Томовата, об­
стреля ги съ картечници и ги накара да замълчатъ. ТЪ
почнаха да се обаждатъ по-рЪдко като се мЪст-еха отъ яма
въ яма. Следъ първата атака въ боя се намесиха и дру-
жиннитЬ поддържки. Още съ падането на Сипкавата, азъ
изпратихъ адютанта на дружината подпор. Крясковъ, да оти­
де и доведе веднаха 2-а и 1-а роти, дружинни поддръжки,
за да ги употребя въ боя. Виждахъ, че боятъ се развива
скоротечно и тр-ебва да се бърза.
Подгюруч. Крясковъ козирувв, рече „слушамъ, г-нъ
майоръ“ и се затече съ бързи крачки веднага по посока на
подслонит-е на резерва. Минаха няколко минути, ротите не
се явиха, а и адютантътъ не се върна- Дзъ се усъмнихъ и
и изпратихъ едно следъ друго, както прачтикувахъ въ та­
кива случаи, втори и трети човЪкъ. Ротите пристигнаха и
ми се доложи, че адютантътъ билъ убитъ въ хода отъ
снарядъ. Подпоручикътъ не е могълъ да отиде, пада убитъ
и ротите се забавиха. Останахъ безъ адютантъ, но не наз-
начихъ другъ, защото офицерит-е беха малко.

*) Следъ като ме плениха, азъ преброихъ на това мЪсто и задъ

Котата 14 реда вериги едни задъ други.
 127

Часътъ бе около б пр. пл. Направихъ донесение до

командира на полка, защото знаехъ, че тия, които сж назадъ
и не виждатъ непосредствено боя, лесно се подаватъ на не­
верни слухове, каквито донасятъ подплашени хора. Д ре­
довните донесения помагатъ на началника да знае какво
става и да взема правилни решения. Тия донесения не мо­
жаха да се намератъ въ делата. Изглежда, че хората, които
ги носеха, сж пострадали. Д, когато началникътъ нема до­
несения и самъ не вижда, стои въ мъгла и не знае какво
да прави. Оттукъ и донесенията на командира на полка, че
отъ 1./30. дружина немалъ никакви сведения. Въ такъвъ
случай дългъ б е на по-високия началникъ да намери сред­
ства и се свърже съ подчинените си. Но да стои целъ день
безъ сведения отъ техъ, безъ да ги вижда, това е най-малко
бездействие, ако не и нещо повече.
Дтакуващите вълни на противника, въ това време, се
наредиха на южния слонъ на Томовата една задъ друга въ
петь—шесть вериги. Други задъ техъ идваха постоянно. На­
шата артилерия не стреляше. Наблюдението й отъ Котата
б е компрометирано. Нашите картечници продължаваха да
стрелятъ, но почнаха да държатъ сметка и за патроните.
Минохвъргачките сжщо. Бойните ни припаси се оказаха
малко за единъ продължителенъ и упоритъ бой.
Германските картечници отъ 214-о герм. отделение на
п. Камъкъ ни дадоха ценна подкрепа съ фланговия си огънь.
Т е нанесоха големи загуби на противника и продължиха
борбата докрай. Тия доблестни синове на велика Германия,
следъ като изстреляха патроните си, беха обградени и следъ
една борба съ пистолети и бомби, беха принудени да
капитулиратъ. Французските войници дошли, заловили ги и
на самото место ги избили до единъ по най ужасенъ на-
чинъ. Тия ужъ културни хора, вместо да се преклонатъ
предъ беззаветната храбрость на тия достойни синове на
своята родина, извършиха единъ позоръ, който съ нищо не
може да се оправдае и петни нацията, която е родила та­
кива недостойни синове. Още тогава ние разбрахме каква
расова омраза хранятъ французи къмъ германци, и защо
войната се води така жестоко, до изтребление.
Следъ като се натрупаха много сили предъ Томовата,
противникътъ мина въ атака. Предните вериги се понесоха
напредъ, но, посрещнати съ пушеченъ, картеченъ и бомбовъ
огънь, бЬха принудени да залегнатъ на 50—60 крачки отъ
насъ. Минохвъргачките стреляха. Задните вериги на врага
не можаха да се повдигнатъ и останаха по местата си. Ра­
нени почнаха да се изтеглятъ назадъ. Леки картечници о г-
криха огънь по насъ. Бомбиери почнаха да хвърлятъ бом-
128

би, но не ни стигаха. Ние отъ по-високо можехме да ги

стигаме съ нашите бомби. По този начинъ втората атака
беш е отбита. Но, врагътъ не се отчая. Нови вериги идваха
съ пълзене близко до първите. Положението на дружината
започна да става по-опасно, при всичко че бЪхме отбили
две атаки.
Щомъ пристигнаха двете роти отъ дружинната под-
държка, азъ ги насочихъ лично, като дадохъ задача на ко­
мандира на 1./30. рота, капитанъ Радевъ — да излезе на­
предъ по сецловината между Йотата и Томовата, да под­
крепи веригите отъ бойната часть и се подготви за контър-
атака по посока на Скалистата височина. На командира на
2./30. рота поручикъ Карадрагановъ дадохъ задача — да из­
л езе съ ротата напредъ на самия връхъ на Томовата, да
подкрепи действията на 4-а рота отъ бойната часть и се
подготви за контъратака по посока на Сипкавата височина.
Ротите се развърнаха въ боенъ редъ и настъпиха енер­
гично. Това твърдя като участникъ и очевидецъ- Войниците
не бЪха изгубили още настъпателния си духъ. И въ двете
роти имаше още офицери, които поведоха частите си смЬло
напредъ.

Контъратаки на Томовата височина.

Капит. Рениери казва, че последната рота минала съ
жертви презъ Скалистата и Сипкавата, тръгнала отъ низи­
ната между двете височини и Томовата, за да достигне ата­
куваната позиция. Това движение тя извършила и достиг­
нала до ю.-източната страна на височината, тъкмо навре­
ме, за да отбие една контъратака, и да вземе участие въ
последната атака. Значи, излизането на нашит-Ь две роти
отъ дружинната поддържка съвпада съ пристигането на ре­
зервите на противника на този най-важенъ пунктъ отъ уча­
стъка на Добро-поле. Оттукъ и ожесточението на борбата
на това место. Съпротивата стана по-ожесточена, казва фран-
цузскиятъ авторъ, когато се навлезе въ линиите на бъл­
гарските резерви.
Сръбскиятъ постъ б е заетъ отъ противника. Негови
вериги се насочиха къмъ Томовата, но въ същото време на­
шите роти излезоха и заеха гребена. Това излизане б е за­
белязано отъ противника. То съвпада и съ атаката му. Про­
излезе единъ видъ страшенъ бой — атака и контъратака
едновременно. Командирътъ на 1 а рота, храбриятъ и неу-
страшимъ капитанъ Радевъ, влезе въ окопа, даде заповедь
и хората му откриха огънь и обсипаха противника съ бомби.
Силниятъ огънь застави противника да залегне предъ наши­
т е линии. Започна борба на близки разстояния. Французите
имаха отлични бомбиери. Т е откриха бомбовъ огънь по на-
 129

ъиитЪ вериги. Нашите имъ отговаряха достойно. Врагътъ

стреляше предимно съ леки и тежки картечници и хвърляше
ржчни и пушечни бомби. Борбата беш е ожесточена. Фран-
цузскитЪ вериги не издържаха и се повърнаха назадъ, пре­
следвани отъ нашите. Задъ т%хъ, обаче, дойдоха други ве­
риги и ги подкрепиха и т е останаха на склона на Томовата
височина.
ВдЪсно втората рота, водена отъ смелия поруч. Кара-
драгановъ, излезе напредъ по сжщия начинъ, но въ сжщото
време излязоха и неприятелските вериги. Произлезе бой за
владението на гребена на Томовата, която б е въ наши
ржце. Веригите на противника дойдоха на твърде близко
разстояние до нашите и почна бой. Нашите стреляха съ
пушки, съ картечници, гранатохвъргачки и минохвъргачки,
хвърляха и бомби. Азъ бехъ на близко и използувехъ
бомбите за непосредствена отбрана на минохвъргачките,
•които взехъ и почнахъ да хвърлямъ, за да насърдча войни­
ците. Защото знаехъ. че въ такъвъ решителенъ моментъ,
когато се решава участьта на позицията, началникътъ требва
да бжде въ окопа при своите хора и да даде личенъ при-
меръ. И наистина, това окуражи хората и т е почнаха по-
ожесточено да се биятъ. Поручикътъ ходеше отъ човекъ
ма човекъ по позицията и ги насърдчаваше. Пуручикъ
Мнцевъ сжщо водеше смело взвода си. Тази рота беш е
по-рано моя и хората беха свикнали да се държатъ добре
въ боя. Участвували въ десетки сражения, като ме виждаха
при себе си, беха готови до единъ да сложатъ кости, но
да отстоятъ на всички атаки на противника.
Войниците отъ Щаба на дружината 7—8 души, взеха
сжщо пушките си и почнаха да стрелятъ около менъ. Не-
колко неприятелски войници беха повалени отъ моите хора.
Дадохме, обаче, и жертви. Двама беха убити и двама ра­
нени отъ лека картечница. Останахъ съ трима души въ
щаба на върха на Томовата. Борбата, обаче, продължаваше.
Бомбите се сипеха по позицията и отъ двете страни. Най-
после противникътъ не можа да устои на нашия огънь и
отстжпи назадъ. Ние усилихме огъня и бомбите почнаха да
го гонятъ. Обаче, отзадъ дойдоха нови вериги и спреха
първите. Боятъ се затегна. Ние държахме височината твърдо,
противникътъ б е отхвърленъ и атаката му отбита. Нашата
първа контъратака дойде тъкмо навреме и успе, както при
1-а, тъй и при 2-а рота, да изтласка противника назадъ и д а
запази владението на височината.
Врагътъ събираше нови сили- Негови леки картечници
излезоха напредъ и почнаха да ни обстрелватъ силно. Тежки
картечници отъ Скалистата почнаха да биятъ продължително
и не позволяваха отделенъ човекъ да си повдигне главата.
Ние дадохме жертви. Бойните ни припаси намалеха. Съ
130

напредване на времето, врагътъ почна да има предимство»

надъ насъ. Неговите резерви извираха. Тамъ, на това мЪсто,
на решителния пунктъ на неприятелския ударъ, при ата­
ката на самия върхъ Добро-поле съ неговнтЪ близки висо­
чини, въ участъка „Л“, противникътъ имаше и пружинните
си и полкови и дивизионнитЪ и армейскитЪ си даже резерви
— насочени къмъ най важното мЪсто — Томавата и Ко­
тата, затова и напорътъ му бЪше силенъ и решителенъ.
Обаче, ние,съ малкото си хора и срЪдства отбихме всички-
тЬ му атаки и задържахме височината.
Настана временно затишие, но, като предъ буря. Врг-
гътъ се готвеше за нова атака. Това б е ясно. Негови ве*
риги отзадъ се уреждаха и къмъ 8 ч. пр. пл. започна новъ
бой, нова атака на противника. Затишието на боя азъ из-
ползувахъ да направя нареждания до ротите, да имъ дамъ
каквото б е останало на позицията, за да водятъ борбата до
вечерьта. Пратихъ писмена заповЪдь до г. г. ротните ко­
мандири съ последни указания. Направихъ и две донесения1
едно следъ друго, които пратихъ до командира на полка съ.
ранени войници. И отъ тия донесения не можахъ да намеря,
никое. Вероятно не сж отишли по назначението си.
Поискахъ огънь отъ нашата артилерия. Подадохъ сиг­
нали, обаче, никоя батарея вече не се обаждаше. На ко­
мандира на минохвъргачната група дадохъ лично указания*
защото бе близко до менъ. Узнахъ, обаче, че имаме още
само 50 средни и 300 леки мини и решихъ и гюсъ да изстре-
лямъ, само и само да задържа позицията. Наредихъ да се
стреля само когато се почне така, защото 5/4 отъ мините бе*
ха изстреляни. Моята сметка б е да могатъ бойните ни при­
паси да стигнагъ до вечерьта. Предполагахъ че команди-
рътъ на полка може да ми прати бойни припаси и презъ
деня, още повече че го молЪхъ за това съ няколко донесения.
А въ това време той и не мислилъ даже за моята дружина,
смитайки я за унищожена. Но това не го оправдава, понеже-
е допусналъ да нЪма връзка съ половината си полкови
участъкъ и да не знае въ продължение на цели шесть часа
отъ почване на боя, какво става при менъ. Въ това време
ние на Томовата нищо не знаехме какво е положението
влЪво и вдясно, продължавахме борбата, и се държехме
здраво.
Започна нова атака. Неприятелските картечници уси­
лиха своя огънь извънредно много. Щурмовите групи из-
лезоха напредъ и почнаха да хвърлятъ бомби. Позицията
пламна веднага. Ние стояхме още твърдо на нашите пози­
ции. Имахме бойни припаси за две атаки да отблъснемъ.
Картечниците на противника не ни позволяваха да си вдиг-
немъ главите. Бомби падаха около насъ. Високи бомбиери
ги хвърляха на 40 —50 метра, колкото разстояние ни делеше*.
 131

Ние сжщо отговаряхме. Азъ хвърлихъ още около 10 —15

"бомби и дадохъ личенъ примЪръ на хората си.
ВлЪво 1-а рота се виждаше много добре, понеже б е
въ седловината, а ние на върха на Томовата. Всички ме виж­
даха какво правя и rfe почнаха да вършатъ сжщото. Капи-
танъ Рааевъ водеше неколко отделения и хвърляше самъ
бомби. Поруч. карадрагановъ— сжщо. Боятъ се засили. Ли­
чеше, че на врага беха пристигнали нови сили и средства
и че бе решилъ да заеме нашата позиция на всека цена.
На най-близки разстояния, ние стояхме единъ срещу другъ,
хвърляхме бомби, стреляхме съ пушки, съ картечници. Ми­
нохвъргачката обстрелваше южния склонъ на Томовата. Гра-
•натохвъргачкит-fe сжщо стреляха. Но гранатите имъ нама­
лиха. Мините останаха малко. Противникътъ се опита да
настжпи съ ударни отделения, но посрещнатъ съ бомби отъ
«асъ, той се отдръпна и залегна на 50 крачки отъ насъ. Гре-
бенътъ на височината се заемаше отъ насъ. Боятъ се свърши
въ наша полза. Атаката на врага не y c n t и той б е прину-
денъ да се откаже съ тия средства да завладее позицията ни.
Този последенъ бой продължи около 30 минути, следъ
'което стрелбата намалЪ и най-после cnpfe. Ние бехме постра­
дали доста. Много хора излязоха отъ строя. Патроните за­
почнаха да се привършватъ. Противникътъ не беш е по-до­
бре отъ насъ. И той б е пострадалъ много. Но той имаше
много части и можеше да замени пострадалите съ пресни,
а ние требваше съ сжщитЬ хора да се боримъ докрай.
Къмъ 8 ч. 40 м, настана затишие на позицията. Двата про­
тивника се готвеха за последната борба — борба, която
требваше да реши изхода на боя на Томовата и за владе­
нието на Добро-поле. Направихъ донесения, дадохъ нови
указания. Поискахъ да се свържа съ артилерията и съ съ-
хгедите, но не успехъ. Изпратените хора не се върнаха. Ар­
тилерията мълчеше. Отъ к-ра на полка никакво съобщение,
никаква заповедь. Какво ставаше влево и вдесно не можахъ
точно да узная. Разбрахъ само, че врагътъ се готви да ни
атакува съ последни сили и че на този ударъ требва да
устоимъ. А следъ това ще действуваме споредъ обстанов­
ката. Важното 6Ь да задържимъ позицията до вечерьта.
Тогава ще получимъ и заповЬдь и подкрепа.
Въ това време дойдоха при менъ на командния ми
пунктъ на върха на Томовата, неколко пжти свръзки отъ
ротите и ме питаха какво ще правятъ ротите. Моятъ o t ­
t o воръ б е — ще правите това, което азъ правя, и за да
имъ покажа нагледно хвърляхъ по неколко бомби къмъ
яротивника. За никакво отстжпление не давахъ да се спо-
'«ене. Щ е стоимъ, имъ казвахъ до довечера тукъ, и следъ
това ще ви дамъ друга заповедь.
132

Моето решение бЬ да останемъ и пазимъ То новата, а-

сь нея и тактическия ключъ на цЪлата позиция на полка и
бригадата — Котата, Добро-поле, защото иначе, ако изпус-
немь тия височини, значи да решимъ боя още отъ сега въ
поаза на противника, и понеже нЪмахме назадъ никакви-
други позиции, то противникътъ да напредне и ни повали.
Масивьтъ Добро-поле, е най-важния. Не бива да го изпускаме.
И, ако ни се наложи, ще се пожертвуваме, но не ще отстжпимъ.
При това сне и победители, противникътъ е битъ предъ
насъ и принуденъ да мълчи. Имаме командуваще положение
и надмощие. Възможно е отзадъ да идатъ резерви, и ако
отстжпимъ, то значи доброволно да дадемъ позицията на-
противника, т. е. да извършимъ предателство. Азъ не ще
допусна такова нЪщо. Ще се биемъ до вечерьта, ще задър­
жаме противника, а до това време все ще бждемъ подкре­
пени отъ резервитЬ, които сж отзадъ.
Краткото затишие ме накара да си направя разборъ и
и оценка на положението. Лзъ узнахъ, че Сръбския постъ.-
е падналъ, че врагътъ е на десния ни флангъ, даже и задъ.
тилъ, защото Сръбския постъ е на около 300 метра по-на-
северъ отъ Томовата и оттамъ се биятъ всички подстжпи,.
които водятъ на северъ, че отстжпление при такова поло­
жение не може да стане. Л една часть отъ нашитк окопи
вд-Ьсно се биятъ вече въ флангъ и тилъ. Затишието изпол-
зувахъ да дамъ разпореждания до ротитк, да насърдча хо­
рата, да дамъ задачи на машинитк. Командуването на всички^
машини възложихъ на к-ра на 1./30. картечна рота, капитанъ,
Митовъ, който б к при менъ.

Борба съ огнепръскачки.
Противникътъ готвеше нова атака. Но неговитк роти«
бкха понесли големи загуби. Споредъ капитанъ Рениери„
9./45. рота останала безъ офицери. Томовата височина е
требвало да се заеме отъ две роти въ бойна часть и една
въ резервъ. Но чувствителнитк загуби на началници и вой­
ници наложили да се изостави тоя планъ, докато мине опее-
ностьта отъ българско контърнападение. Противникътъ то­
гава реши да употреби последното си ново за насъ оржжие
— огнепръскачкитк. Тркбва човккъ да е преживклъ такъвъ
бой, за да разбере какъвъ характеръ взема борбата при
участието на тия нови и страшни машини. Нашитк войници
бкха видели всичкитк огневи средства на противника, из­
питаха предния день и действието на тежкитк мини. Тк во­
деха безъ страхъ бой на близки разстояния и мнозина бкха
участвували въ ржкопашенъ бой. Обаче, за първи пжть
тк видеха огнена струя да пада върху ткхъ и да не гасне.
Придадени по две въ дружина, противникътъ се вид-к.
 133

принуденъ да прибегне и къмъ т-Ьхъ, за да сломи нашата

съпротива.
Въ 9 ч. пр. пл. започна едно движение пълзишкомъ по
южнитЪ поли на Томовата. Много неприятелски войници
пълзяха и идеха къмъ нвсъ. Ние ги посрещнахме съ огънь
и боятъ започна. Противникътъ започна да хвърля бомои,
ние отговорихме и за неколко минути боятъ се разви и
пламна съ голяма сила. Бомби летЪха на двете страни. Кар­
течниците тракаха. Минохвъргачките стреляха бързо, при
всичко че имаха малко мини. Беше важно този последенъ
ударъ на противника да се спре и отблъсне на всека цена.
Къмъ 9 ч. Ю м. се появи една огнепръскачка и откри
огънь. Въ нашите ями почна да пада огнена струя и да гори
хората. Мнозина се опърлиха, опитаха да махнатъ това, което
гори, а то не гаснеше и продължаваше да гори и подпалва.
Войниците беха озадачени съвсемъ. Те не очакваха такова
нещо. Настана суматоха. Въ това време се появи и втора
огнепръскачка и откри сжщо огънь по насъ. Седловината
между Котата и Томовата се изпълни съ пушекъ. Против­
никътъ използува суматохата и уплахата на нашите воиници,
настжпи силно съ своите предни вериги и влезе въ нашия
окопъ. Положението стана крическо. Още единъ мигъ и по­
зицията ще падне. Групи войници ранени и обгорени, поч­
наха да отстжпватъ назадъ и въ страни. Настана решителния
моментъ въ борбата. Нуждна б е голема смелость. Тукъ
беше дошло време по-големиятъ началникъ — последниятъ
резервъ на боя, да се намеси, и то решително, смело, съ
готовность да умре, но да спаси положението.
Това и сторихъ. Грабвайки неколко бомби, самъ се
хвърлихъ въ борбата, придруженъ отъ неколко души, които
беха около менъ, и хвърляйки смело бомби следъ бомби
срещу неприятелските огнепръскачки, отъ високото место,
на ксето бехъ, послужихъ за живъ примеръ за всички тия
борци, които се беха разколебали. Н апредъ! имъ изкоман-
дувахъ азъ, и те ме последваха. Тия мои ветерани, отъ дъ-
лъгъ боенъ опитъ знаеха, че боятъ се печели съ по-малко
жертви, само когато се върви напредъ. Т е чуха мо^1 зовъ,
спомниха си дълга и ме последваха. Примерътъ подействува
заразително. Никой не можеше да прави друго освенъ това,
което неговиятъ дружиненъ командиръ прави. Офицери,
подофицери и войници — всички ме видеха и чуха коман­
дата .напредъ“. И всички тръгнаха смело напредъ. Една нова,
силна, могжща и смела вълна се понесе въ контъратака, за
да спаси положението.
Храбриятъ и незабравимъ к-ръ на 1./30. рота капитанъ
Рядевъ, поведе своите хора, офицерите му тръгнаха напредъ,
подофицерите сжщо. Войниците видеха всичките си начал­
ници. че ги водятъ и тръгнаха смело, решително напредъ.
 134

Мощно „ура“ и „напредъ на ножъ“ разцепи въздуха. Ни­

какви французски войници не могатъ да устоятъ на този
нашъ победенъ викъ. Нашите бойци изкочиха напредъ, хвър­
лиха по няколко бомби и заеха окопа обратно. Огнепръс-
качкит-Ь се изгубиха и престанаха да действуватъ. Победата
бЪше наша и пълна. Контъратаката въ участъка на 1-а рота
и този пжть успЪ. Врагътъ бе поваленъ. Войниците тър­
жествуваха. Т е видеха това страшно за техъ оржжие, да
мълчи, да не смее да се обажда, защото надъ всЪко орж­
жие, колкото и мощно да е то, владее човЬшката душа,
човешката воля и готовность да се умре, създава сили много
по-мощни отъ тия на оржжието, че тия сили, тоя духъ е,
който побеждава на война.
Обаче, тази успешна контъратака ни косгвува скжпо.
Командирътъ на 1-а рота капитанъ Радевъ б е раненъ въ крака
отъ бомба. Боятъ продължаваше. Противникътъ хвърляше
непрекжснато бомби, за да ограничи нашето настжпление,
боейки се да не се разшири нашето движение и си върнемъ
обратно Сипкавата и Скалистата височини. Такава задача за
насъ 6% невъзможна да се даде на нашите роти, останали
безъ бойни припаси. Освенъ това, боятъ се водеше глави*
за владението на Томовата и на в. Доброполе. Капитанъ
Радевъ продължи да командува ротата си още около ’/2 часъ,
като раненъ. Той не искаше да остави ротата си, види се,
предчувствувайки, че ако се изтегли назадъ, не се знае дали
ще остане живъ. Нещо го задържаше при бойните другари.
Следъ като боятъ поутихна и нашит^ вериги се зацепиха
здраво за гребена, и отблъснаха няколко опити на против­
ника да заеме хребета, капитанъ Радевъ се изтегли назадъ
и отиде при подслоните задъ Томовата, гдето нашъ сани-
тарь го превърза. Обаче, въ това време една картечница
на противника отъ Сръбския постъ откри огънь и уби ка­
питанъ Радевъ и няколко ранени войници и санитари около
него. Почина геройски доблестниятъ и обичанъ отъ всички
командиръ на 1./30. рота, в~Ьренъ на дълга си до последния
моментъ на живота си, давайки примЪръ на всички другари
и подчинени. Ротата поверихъ на поручикъ Ивановъ.
Въ участъка на 2-а рота, противникътъ се б е прибли-
жилъ на близко разстояние. Когато ротата се понесе въ
контъратака, срещу неприятелските огнепръскачки, след­
вайки моятъ примФръ, водена отъ началниците си и отъ
смелиятъ си ротенъ к-ръ поруч. Карадрагановъ, врагътъ
не можа да издържи нашиятъ ударъ и б е отхвърленъ на­
задъ задъ гребена. Но въ тази атака б е убитъ младшиягь
офицеръ отъ 2-а рота подпор. Мнчевъ. Ротата даде и мног*
други жертви. Подпор. Караабовъ б е тежко раненъ и едва
се изтегли назадъ. БФха убити и ранени много войници и
 135

подофицери, отъ всички роти нг дружината. Съставътъ на

ротите намалЪ.
Следъ това, къмъ 10 ч. пр. пл., настана затишие. Вра-
гътъ стреляше отвреме навреме. Ние пестихме патроните,
защото беха на привършване. Отъ бомбите почти нищо не
остана. Въ това време при менъ, на командния пунктъ на
Томовата, дойде командирътъ на 2-а рота поруч Карадра-
гановъ, за да ми докладва лично за положението. Помня
много добре, защото това б е само 10 минути преди той да
бжде пронизанъ отъ неприятелски куршумъ. когато той ми
доложи — че пращалъ хора къмъ Сръбския постъ, че Ро-
допци оттамъ сж отстжпили още преди 7 ч. сутриньта, че
противникътъ е заелъ тази важна за насъ височина, че
2./30. рота била обстреляна отъ флангъ и тилъ отъ тази по­
сока. Молеше ме да отстжпи съ десния си флангъ. Азъ го
отведохъ на место, отъ което да може да вижда и му по-
иазахъ положението, въ което се намирахме.
Обясннхь му, че при това положение, абсолютно не-
. възможно е да мръднемъ отъ тази височина, че акоотстж-
• пимъ, то значи да оставимъ позицията доброволно въ рж-
/ цетЬ на противника, че именно тогава ще извършимъ пре­
дателство. Още повече, че ние стоимъ твърдо на това мЪ-
сто, и че най-после моето решение е — да останемъ тукъ
до вечеръта и тогава ще видимъ какво трЬбва и какво мо­
же да се направи. Помня, че той ми казваше какво войни­
ците нЪмали вече патрони, нито бомби, че голЬма часть
излезли отъ строя. Азъ му казахъ, че досега сме дали
толкова жертви, обаче, сме запазили позицията, и, следо­
вателно, требва да я държимъ докато се стъмни. Освенъ
това му обяснихъ, че ако пои тия картечници на Сръбския
постъ, ние започнемъ да се изтегляме назадъ, то неминуемо
Ще понесемъ толкова чувствителни и тежки загуби, че ще
4жде равносилно на унищожение на целата дружина. А на
насъ очакватъ и начаяницп и Отечество. Слецователчо,
требва да запазимъ нашите хора и гиупотребимъ при нуж­
да за работа, за бой съ врага, за да го победимъ, а не да
ги пожертвуваме, за да напуснемъ позицията, която дър­
жимъ здраво.
ЗаповЪдахъ му да отиде при войницит-В си, да оби •
коли окопите и ямите, въ които беха хората да ги подбод-
ри, да имъ каже това, което азъ съмъ решилъ и че требва
непременно да запазимъ позицията до вечерьта. Казахъ му
да се пази, да не се излага, защото врагътъ стреля отъ
разни посоки. Поручикъ Карадрагановъ козирува, сбогува
се и тръгна. Азъ му пожелахъ успЪхъ въ работа. По ли­
цето му вид-Ьхъ едно смущение — предчувствие на близ­
ката смърть, която вече витаеше надъ него. Той излезе
напредъ, отиде на гребена, който отстоеше отъ менъ на
136

20 крачки и тръгна отъ човЪкъ на човЪкъ да имъ каже по

нещо и да ги насърдчи. На позицията имаше въ това време
затишие и двата противника се дебнаха единъ другъ. Щомъ
н-Ькой си покаже главата и куршумъ го чакаше. Нашите
хора хвърляха отвреме навреме последните си бомби. Кар­
течници на противника тракаха. Поручикътъ се повдигна да
види какво става напредъ, но въ това време неприятелска­
та лека картечница съ куршумъ го удари въ главата. Той
падна като снопъ предъ насъ на 20 крачки, безъ да про­
говори. Смъртьта последва моментално.
Падна геройски и вториятъ ми ротенъ командиръ. Умре
и той отъ вражески куршумъ на Томовата — тамъ, дето
той до последния моментъ отъ своя животъ отбраняваше
геройски и достойно нашата позиция срещу десеть пжти по-
силенъ противникъ, дето видЪ само геройства и победи,
безъ да доживее да види и трагичния край на нашата бор­
ба. 2-а рота, както и 4-а останаха безъ офицери — всички
беха вънъ отъ строя. Поверихъ 2-а и останките отъ 4-а
рота на капитанъ Митовъ, командирътъ на картечната рота.
Той ги командува само единъ часъ и бе плененъ съ
останалите хора.
При това положение, противникътъ се опита към ъ
10 ч. 30 м. пр. пл. да настжпи съ малки групи, предполагайки,
че сме отстжпили, обаче, б е посрещнатъ съ последните
бомби, които ни беха останали и съ последните пушечни
куршуми, но б е принуденъ да се откаже отъ атаката на
този важенъ и решителенъ пунктъ отъ Доброполския
М оС И В Ъ .
И тъй вспчкн четири атаки на противника, който бЬ
десеть пмти по многоброенъ и по-силенъ отъ насъ, бидоха
отблъгнати. Две контъратаки отъ наша страна го заста­
виха да признае, че победата не се дължи на численото пре­
възходство, а на силния духъ и готовностъ за самопожерт­
вувам , и го заставиха най-после да се откаже да атакува
повече. Боятъ утихна. Часътъ беш е къмъ П. Беха изстре­
ляни всички мини и гранати. Бомбите за близка отбрана
при минохвъргачките сжщо се разходваха главно за борба
съ огнепръскачките. Голема часть отъ техъ изстреляхъ
азъ съ хората около менъ. Патроните на картечниците от­
давна се беха свършили.
Отъ 1./30. карт. рота имаше две картечници, които зае­
ха позиция на северозападния склонъ на Котата, отдето об­
стрелваха съ фланговъ огънь Томовата височина и държа­
ха подъ огънь гребена. Следъ като си свършиха патрони­
те, т е единствени успеха да се изтеглятъ назадъ.
Противникътъ б е на 40—50 крачки предъ насъ. Имаше
единични изстрели. Врагътъ зорко следеш е всеко наше
движение. Когато той видЬ, че този бой на Томовата ви­
 13?

сочина не можеше да се реши. съ атака по фронта, макаръ и

да се дадоха много жертви, реши да предприеме обхождане и
обкржжаване на нашата дружина отъ западъ и северъ. За
тази цель той изпрати специални части да минатъ северно
отъ Сръбския постъ, да обиколятъ презъ гората, да се
явятъ въ тилъ на насъ, и да ни обкржжатъ отъ всички
страни и ни унищожагь. Настжпилото затишие ние тогава
обяснявахме съ това, че нашето положение се е подобрило,
че идатъ за насъ резерви, и че шомъ ние се държимъ още
на позицията, нищо не може врагътъ да направи, щомъ и
влЪво нашитЪ части се държатъ. Бригадните поддьржки
бЪха близко задъ Сръбския постъ и можеха да доидатъ и
тЪ непременно ще доидатъ, си казвахме ние. А има и ди-
визионнн резерви и германски полкове, за които ни казваха^
че идели. Те сигурно сж дошли вече. И ние решихме да ча­
каме въ такова положение решението на боя на следния
денъ, понеже, като държимъ до вечерьта, ще бжцемъ под­
крепени и можемъ даже да минемъ и въ настжпление. Ние
се чувствувахме при това победители, водили най-жестокн
бонове, отстояли на толкова атаки, произвели контъратаки,
и водили успешна борба съ неприятелските огнепръскачкщ
които принудихме да замълчатъ. Нощьта беше нашето спа­
сение. Тази нощь ние чакахме, и то сравнително спокойно,
уверени въ крайната победа.

Унищожението на 1./30. дружина.

Положението на I ./30. дружина стана тежко- До 11 ч.
тя води упоритъ и тежъкъ бой въ продължение на шесть
часа. 4./30. рота на Сипкавата височина изнесе неравна борба,
даде много жертви и съставътъ й намал*Ь значително. Още
тамъ тя 6Ъ изгубила половината си хора. ОстаналитЪ дой­
доха на Томовата и продължиха борбата. Отъ 3./30. рота
единиятъ взводъ на Скалистата 6Ъ унищоженъ. Тази рота
загуби всичкигЬ си началници. Само командирътъ на ротата
съ шепа борци остана на позицията, безъ да отстжпи и до­
чака обхода на противника.
1./30. рота понесе сжщо голЪми загуби. Половината й
хора излязоха отъ строя. Командирътъ на ротата 6Ъ убитъ.
Отъ 2./30. рота повече отъ половината хора излязоха отъ
строя. Ротниятъ и единъ отъ взводнит Ь командири б"Ьха
убити. Другиятъ взводенъ командиръ—раненъ. Всички подо­
фицери б1зха вънъ отъ строя. 1./30. картечна рота загуби
подпор. Мазгаловъ, живъ изгоренъ на Скалистата съ ц%лия
си взводъ. ДругигЪ два взвода на Томовата и Котата —
сл\ЩО излязоха отъ строя. Само взводътъ въ поддържка
успЪ да се спаси и да отстжпи. Дружината имаше вече
само убити 6 офицери — жертви, които тя не бЪше дала
138

презъ ц-кпата война. Други 4 офицери бЪха ранени. А отъ

подофицеритЪ и войницигЬ */* б!зха излезли отъ строя.
Може да се каже, че тоя день къмъ 11 ч тя бЪше вънъ
отъ строя, почти унищожена- И при толкова много и големи
изпитания, дружината съ шепа останали хора, стоеше на
позицията срещу врага като скала, устояла на всичкигЬ му
атаки, истинско олицетворение на българската твърдость и
упоритость. Изоставена на своитЪ си сили, тя се държеше
като островъ вср-Ьдъ развълнувано море, напълно изолирана
отъ всички страни.
Врагътъ мълчеше. По позицията царуваше затишие.
Гребенътъ на Томовата се заемаше рЪдко. Артилерията не
се обаждаше. Затишие зловещо. Въ това време врагътъ
е чакалъ решението на боя чрезъ своя обходъ, а ние чаках­
ме идването на нощьта, или пристигането на поддържки, за
да се спасимъ.
Какво ставаше вл^во и вдЪсно, не се виждаше. Отъ
изтокъ Котата скриваше участъка „М“, а на западъ Сръб­
ският ь постъ скриваше участъка на 10-и полкъ. Назадъ
гората не ни позволяваше да виждаме тила. Въ такова оса-
мотение ние стояхме сами, изоставени отъ всички, съ на­
деждата, че положението вл^во и вдясно не е толкова за­
страшено, и че намъ се налага да се държимъ поне до ве-
черьта, когато командирътъ на полка сигурно ще ни прати
подкрепление. Неизвестностьта ме силно безпокоеше. Пра-
тихъ хора да видятъ какво става въ страни — никой не се
върна. Това усили моето безпокойство. Виждахъ, че про-
тивникътъ е на Сръбския постъ и че ние държимъ още
Котата.
Следователно, не всичко е загубено. Възможно е наши
резерви да сж на пжть, да сж, може би, въ гората за пъ насъ.
ТЬ сигурно ще допдатъ. Защо да се отчайваме? Най-после
ние сме победители, държимъ още височината, подобно опъя-
ченцнтЪ на Шипка, отблъснахме всички атаки на против­
ника, и при това положение, защо ще се отчайваме, защо да
мислимъ за отстжпление ? Разбирамъ да сме разбити, да
е сломена нашата съпротива. Тогава ще бжде оправдан»
нашето отстжпление. Но сега — гтгрЬбва да стоимъ и ще
стоимъ тъй, както нашитЬ учители стояха на Шипка и не
отстжпиха предъ много атаки на турскитЬ орди, но спа­
сиха прохода и честьта на м падата българска армия.
И ние ще стоимъ, и може би съ нашето упорство да спа­
симъ честьта на полка, на армията на Отечеството. Освенъ
това боятъ е последно, крайно напрежение на всички мате­
риални и духовни сили, които има армията,народътъ. Боятъ
е велико изпитание на нашата воля, на нашия духъ. Щомъ
ние сме победители, защо да не наложимъ нашата воля на
противника? Защо да не се биемъ, когато врагътъ е пова-
 139

лень? Защо доброволно да се признаемъ за победени, когато

видЪхме предъ нась врагъть да прекланя глава ? Коп ще ни
прости това малодушие, ако ние въ последния моментъ на
борбата преклонимъ глава и се преда демъ? Кой ще признае,
че правилно сме действували, ако следъ толкова жертви н
добъръ резултать, ние прекжснемъ борбата въ последния
четвъртъ часъ? Нали краятъ на всЬко дЬло е неговия вЬ-
нецъ? Нали знаемъ отъ опитъ, че на смЬлитЬ и Богъ по­
мага? Защо да не бждемъ и смЪли, както бЬхие н храбри?
И азъ почнахъ да гадая и предполагамъ какво е по­
ложението влево, вд-Ьсно и назадъ. Немахъ никакви запо­
веди, нито съобщения отъ началниците, нито отъ съседите.
Кжде е командирътъна полка? Защо не ми е пратилъ до
сега, вече шесть часа отъ започването на боя, поне едно
съобщение? Защо не ми изпрати поне единъ взводъ съ
патрони, за да ме подкрепи ? Да не би да е убитъ ? Но
тогава той ще има заместникъ. Полкътъ не може да остане
безъ командиръ. Но кжде е той? Кжде сж и нашите ре­
зерви? Нищо не се виждаше, нито съ очи, нито съ бинокълъ.
Пъкъ и не се чуваше никжде да се води бой. Защо ли е
това?
Направихъ неколко донесения — никакъвъ отговоръ.
Отидохъ при минохвъргачките. Всичките мини беха из­
стреляни. Обиколихъ войниците, които беха близо до менъ
на върха на Томовата. Върнахъ се на пункта. Къмъ 11 ч^
10 м. забелязахъ, че на 50—60 крачки отъ гората, която от­
стоеше на около 400—500 крачки отъ насъ на северъ и
беш е низко, се показа една верига около 200 човека. Хо­
рата беха облечени съ сивосинкави шинели. Моите войници,,
които видеха първите тия хора, казаха, че идатъ наши
поддържки и че ни носятъ патрони. Всички хора отъ пози­
цията съ облекчение посрещнахме появяването на тия вериги.
Веригите станаха две. Хората се движеха стройно и на опре­
делена междина, като се простираха отъ Сърбския постъ д а
Узуновата канара.
Радость се четеше въ очите на всички мои хора. Ни­
кой не можеше да предполага, че отъ тилътъ ни, отъ го­
рата, кждето се намираха нашите кухни, дето требваш а
да минатъ нашите резерви, че отзадъ.чакъ къмъ У зуновата
канара, ще дойдатъ неприятелски вериги. Толкова спокойни
бехме предъ мисъльта, че помощь пристига, че най-после
имало защо да стоимъ толкова дълго и упорито и задържаме
позицията, че почнахме да си правимъ сметки какво ще ви-
димъ, какво ще вършимъ като дойдатъ тия наши хора, коита
въ най трудния моментъ на нашата самозащита, идватъ да
ни подкрепятъ, да ни донесатъ бойни припаси и нови сили
за борба. Ние се радвахме като деца, получили подаръкът
Но нашата радость беше по-голема. Идеха нашите спаси­
тели, идЯха нашитЯ бойни другари, съ които водихме тол­
кова много борби, съ които дЯлихме толкова радости и
скърби презъ тригодишното ни воюване. Идваха нашитЯ
резерви! Значи командирътъ на полка не ни е забравилъ.
Той ни праща помощь въ най-трудния моментъ на борбата.
Ние сме спасени, позицията е осигурена, врагътъ скоро ще
опита нашиятъ остъръ ножъ и железни гърди.
Но напраздносж били всички тия наши радости, всичкитЯ
ни надежди! За голЯма наша изненада, когато веригитЯ се
покачиха на северния склонъ на Томовата и дойдоха на
20—30 крачки до насъ, ние съ ужасъ видехме, че това не
сж български войници, че това не сж наши другари, че това
не сж Шейновци, нито даже наши съюзници германци или
австрийци, но че това сж неприятелски французски войници,
които насочиха пушкигЯ си и идЯха не да ни помогнатъ, а
да ни унищожатъ.
Ние не вЯрвахме очитЯ си. Какво мислехме, а какво из-
лЯзе. Нима не е всичко това сънь? Наистина, всичко пре­
живяно на война, често ни се струва като невЯроятно —
толкова необикновени нЯща ставатъ ! Възможно ли е отзадъ
да дойдатъ вериги на противника? Ами че кжде останаха
нашитЯ резерви? Кжде сж полковитЯ поддържки? Кжде сж
бригаднитЯ? А нали имаше и дивизионни и корпусни ре­
зерви — кжде сж тЯ? нима толкова напредъ е отишълъ
противника, та е можалъ да ни обходи и да ни се яви отъ
тилъ ? Нима всичко това е истина и действителность ?
Но нЯмаше време за мислене и суетене. - ТрЯбваше да
се решава и действува. НеприятелскитЯ вериги насочиха
пушкитЯ си срещу насъ. Какво да правимъ? МоментитЯ
минаватъ бързо, всичко се движи съ една изумителна бър­
зина. Можемъ ли да се съпротивляваме? Можемъ ли да се
опитаме да биемъ и тия вериги на противника ? Не липсва
още куражъ, но оржжиего ни, за жалость, е праздно. Па-
тронитЯ отдавна се свършиха, бомбитЯ и минитЯ сжщо.
Всичко 6Я изгубено вече. Докато се опомнимъ и решимъ
какво да се прави, веригитЯ на противника се смЯсиха съ
нашитЯ хора. обиколиха ни отъ всички страни, обраха ни и
ни отведоха назадъ. Минахме съ капит. Митовъ презъ Сръб­
ския постъ, Сипкавата, Скалистата, Власиева, Симеоновия
пунктъ, въ щаба на 122-а дивизия, който 6Я на 300 крачки
отъ нашитЯ окопи — на Ножарския ридь, задъ Южна Котка.
Можахме по този начинъ да видимъ още сжщия день
на самото м &сто резултатитЯ отъ голЯмата борба. Томова-
та, Сипкавата и Скалистата бЯха покрити съ стотици
неприятелски и наши трупове, което свидетелствуваше за
жестокия бой, борбата на животъ и смърть, която се 6Я
развила преди малко. Какъ и защо французитЯ не ни из­
биха, както направиха съ германцитЯ на пункта Камъкь, и
 141

досега не можахъ да си обясня. Казваха ни, че имали стро­

га заповЪдь да не се избиватъ пленниците.
Нашите пленени войници около 120—150 души, нато­
вариха да изнасятъ ранени и убити отъ бойното поле. Ра­
нените беха твърде много и чакаха за помощь. Нашите
войници понесоха на гърбъ и съ носилки тежко ранените
си другари и неприятелски войници, предаваха ги на пункта
въ подножието на планината, а оттамъ съ английски сани­
тарни линейки ги отвеждаха въ болниците. Сжщата вечерь
заминаха за Солунъ много влакове съ ранени хора.
На Пожарения ридъ въ Щаба на 122-а дивизия ни дадо­
ха една карта, работена по въздушни снимки. Разбрахме,
че врагътъ е въ заблуждение за нашата позиция и ре-
шихме да усилимъ това заблуждение. Дадохме показания,
че имаме големи резерви назадъ, че 7 германски полка
пехота съ артилерия чакатъ заповедь, за да атакуватъ.
Че нашите резерви непременно ще минатъ въ настжпление,
понеже така се отбранява една позиция. Казахъ, че имаме
много картечници въ бетонирани гнезда, понеже видехъ.
че се заблуждаватъ като сметатъ полските столови на
войниците, каквито имаше въ изобилие по нашата по­
зиция, за картечни гнезда отъ бетонъ. Видехъ, че тия по­
казания направиха ефектъ. Разпитътъ ставаше на френски.
Още тогава забелягахме, че врагътъ почна да действува
некакъ си предпазливо и боязливо. Чакаше сигурно наши­
т е големи резерви да се яватъ и контъратакуватъ. Седем­
т е германски полка беха страшилище за техъ. Явно беше,
че неприятелското командуване даде големо значение на
моите думи, особено като виде, че ги давамъ спокойно,
уверено, и като командиръ на дружина, който знае нещо
повече отъ единъ редникъ или младъ офицеръ. Напраздно
сж били, обаче, предпазителните мерки на противника.
Нашите резерви беха далеко отъ бойното поле. Врагътъ
можеше да продължи настжплението си безъ страхъ, за-
щото немаше да срещне такава съпротива, както на пър­
вата линия. Вратата бе отворена, и мжчно можеше да се
затвори.
Разбрахъ, че въ нашъ интересъ е да се махнемъ по-
скоро оттамъ, за да не излезе лъжата наяве. Казахме, че
сме ранени и имаме нужда отъ превръзка. Затова ни из­
пратиха назадъ.
Източно отъ Котата, 3./30. рота продължи борбата до
10—11 ч. Всички бойни припаси сж били изстреляни. Кога-
то ротата се чувствувала победителка и врагътъ не е мо-
гълъ да напредне предъ нея, отзадъ откъмъ Узупозата
канара се явили неприятелски вериги, дошли на позицията
и заловили въ пленъ останалите неколко души бойци вед­
но съ командира на ротата. И те, по сжщите причини, не
142

еж могли да продължатъ борбата и били и заловени и от­

карани въ пленъ.
И така 1./30. дружина, следъ една епична борба, по­
валяйки врага, сломявайки волята му, и устоявайки на всич­
ките му атаки, отбивайки и атаки съ огнепръскачки, съ
големи жертви, успе да задържи позицията до последния
моментъ.

Показания на участници.
Имачъ обширни показания отъ много участници. За
да не се повтарятъ изнесените факти, ще предамъ само
най-важното и то накратко. Фелфебелътъ на 2./30. рота
Вълко Трандевъ казва, че като взводенъ к-ръ на 4-и взводъ
слецъ упоритъ бой на Томовата, когато убили ротния к-ръ и
подпоруч. Мичевъ, и ранили подпор. Караабовъ, ротата остана­
ла безъ офицери. Той поелъ командуването на дясната полови­
на. Следъ падането на Сръбския постъ,флангътъ му билъ изло-
женъ. Когато противникътъ пленилъ останките на ротата,
той съ 18 души, 1 подофицеръ, 1 картечница и 5 души съ
съ нея отъ 1./30. карт. рота, всичко 25 души, успели да се
промъкнатъ назадъ и се спасятъ — единствени отъ 1./30,
дружина. Съ тия отломки отъ дружината той заемалъ пос­
ледователно позиции назадъ и вечерьта се прибралъ къмъ
полка на в. Пионеръ-
Капитанъ Узуновъ описва действията на Сипкавата,
както ги описахме вече. Капитанъ Стратиевъ к-ръ на 7./30.
рота казва: „Не мога да скрия възхищението си отъ 1-а
дружина, която б е една отъ образцовите не само по отно­
шение на укрепяването на позициите, но и въ дисципли­
нарно и бойно отношение . . . 1-а дружина, подъ команда­
та на своя достоенъ дружиненъ к-ръ, тогава г-нъ майоръ
Драгановъ, защищавайки упорито своя участъкъ, следъ
като даде повечето отъ състава си жертва, останалите й
офицери, подофицери и войници, требваше да бждатъ пле­
нени, тъй като 10-и полкъ отстжпи на противника Сръб­
ския постъ, и 1 дружина отъ 30 и полкъ по-нататъкъ ни
крачка не можеше да направи за отстжпление . . . Държа­
нето на 1-а дружина е повече отъ достойно и пр.“.
Командирътъ на 3./30. рота капитанъ Владински опис­
ва боя, както ние го изложихме. Следъ това той казва:
„Къмъ 10-11 ч. участъкътъ на ротата бе обхванатъ от-
лево и десно. Всички бойни материали, бомби, патрони и
мини беха свършени; противникътъ ни обхвана отъ всички
страни и ни излови като пилци — зашеметени и изнурени,
безъ да чувствуваме какво става съ несъ. Следъ пленява-
нето ни, бехъ преведенъ по нашите предни окопи, станали
вече, неузнаваеми, всички съоржжения беха разрушени и
 143

полето осЯяно съ множество трупове на наши и неприятел­

ски войници, което свидетелствуваше за съпротивата и на
дветЯ страни. Научихъ, че боятъ на Томовата не е билъ
по-малко жестокъ и въ неравната борба, при няколкократ­
ните атаки и контъратаки, сж паднали скжпи жертви.
Убити бЯха командиритЯ на 1-а и 2-а роти, адюнанта на
дружината, артилер. наблюдатель, младши офицери отъ
всички роти и мжхо подофицери и войници убити и ранени.
Числото имъ не можеше да се приведе въ известность.
Само единични войници сж могли да се промъкнатъ назадъ.
Отъ моята 3-а рота бЯха ранени двама младши офицери
подпор. Томовъ и Бараковъ и взводнитЯ подофицери на
тритЯ взвода.
3-и взводъ отъ ротата ми, който 6Я на Скалистата
висота, биде почти унищоженъ и само единични стрелци
мй^Л.

«пЯ ха да се оттеглятъ при Щаба на дружината (Томовата),

двто подъ командата на дружинния к-ръ г. майоръ Драга-
нрвъ, сж се държали доста дълго, като сж отбили много
3*гаки на противника, при които последниятъ употрЯбилъ и
^,/огнепръскачки. Отъ наша страна били изстреляни всички
мини, бомби, гранати и патрони, та дошло редъ и на ка-
мънитЯ. Лично дружинниятъ командиръ ржководЯлъ бор­
бата и се билъ съ стрелцитЯ, прибЯгвалъ отъ окопа до
минохвъргачките и гранатохвъргачкитЯ, и мнозина сж ми­
слили, че е вече загубенъ, понеже се излагалъ инещ адилъ
живота си. Самъ той лично изхвърлилъ една голЯма часть
отъ бомбитЯ които бЯха складирани за близка отбрана при
минохвъргачките. Къмъ 10—11 ч., следъ като дружината 6Я
обхваната въ тила отъ веригитЯ, изкачващи се отъ гората
и следъ разходването на всички бойни припаси, сж били
изловени останалите живи още защитници. Често се говори
за Добро поле отъ хора, които не сж го виждали, нито пре-
живЯли ужаситЬ, за които само защитниците на Добро-поле
могатъ да говорятъ. Шейновци изпълниха докрай своя
дългъ, като хора любящи своето Отечество, и ако всички
бЯха отстоявали така, може би, не щЯше да има катастрофи
и погроми.
Капитанъ Митовъ Димитъръ к-ръ на 1./50. карт. рота
даде обширни показания за хода на боя. Между другото
той казва: „БЯхъ при дружинния к-ръ г. майоръ Драгановъ.
Съ почване на атаката той изстреля много пакети, но ар­
тилерията не даде преграденъ огънь. а на него се надЯвах-
ме най-много да спре противника- Още тогава казахме на
к-ра на дружината, че сме изгубени при такъвъ слаоъ или
никакъвъ артил. огънь. Той, обаче, имаше в^ра въ нашитЯ
сили и бЯше убеденъ, че всичко ще се свърши благопо­
лучно. сгига нашитЯ пехотни машини и бойцитЯ да сж по-
Военно-исторически сборник-ь, кн. 10 4
144

местата си и да се държатъ здраво. На менъ възложи (к-рътъ

на дружината) да ржководя и стрелбата на минохвъргачките
и на няколко пжти ми даваше заповеди кжде да стрелятъ
тия машини. . . Иомандирътъ на дружината изпращаше ре­
довно донесения, както и предния день, обаче, дали отивахе
до Щаба на полка не зная. Зная, че отъ Щаба на полка
този день не получихме нито едно съобщение, или заповЬдъ.
Дали сж били изпращани такива не зная. . . На капитанъ
Радевъ на поруч. Карадрагановъ командирътъ на дружината
даде лично заповеди и задачи. . . Моите картечници отъ
Скалистата стреляха, тия отъ Томовата сжщо се държаха
юнашки и отбиваха напора на врага. Двете картечници отъ
подцържката заповЪдахъ да заематъ позиция, избрана по-
рано на Котата, отдето биеха надлъжно по склоновете на
Томовата. Всичките ми картечници беха въ действие. Само
една б е строшена на Сипкавата, а прислугата избита. Ми­
нохвъргачките работеха усилено. . . Излезохме съ дружин-
ния к-ръ на върха на Томовата, дето беш е нашето бойно
место, и оттамъ командувахме отъ окопа лично и непосред­
ствено всички роти и машини. Командирътъ на дружината
даваше постоянно нареждания. Ходеше по окопа отпредъ и
насърдчаваше войницитЬ като хвърляше и бомби. Язъ
ржководехъ стрелбата на машините.
Противникътъ докара две огнепръскачки на Томовата
— сжщите, които изгориха и подпор. Мазгаловъ на Скали­
стата, и съ ненадейна атака и огънь отъ тия нови за насъ
машини, успе да всее уплаха въ нашите войници, които не
беха виждали дотогава огънь да ги гори, и нашите окопи
паднаха въ ржцете на врага. Настана критически моментъ.
Изгорените войници отиваха като ранени назадъ. Следъ
техъ вървеха и другите. Още малко и позицията щеше да
падне. Тогава г. майоръ Драгановъ се намеси въ борбата,
застана начело на една група, изкомандува имъ да го след-
ватъ, и съ бомби почна самъ да се бори съ тия машини.
Войниците се окуражиха и почнаха да хвърлятъ сжщо
бомби и този примеръ се поде отлево и отдесно, и огне-
пръскачките на противника беха изгонени назадъ. Започна
нова контърагака, водена лично отъ к-ра на дружината и
отъ ротните к-ри, които последваха примера му и пози­
цията отново падна въ наши ржце Положението бе спасено“.
На края показанията си сжщиятъ офицеръ завършва
т а к а : „Бехме изловени и пленени. Следъ като ни обраха,
отведоха ни назадъ. На майоръ Драгановъ искаха да взе­
ма тъ погоните за споменъ, той, обаче, решително г*- от­
блъсна и имъ каза на френски, че е офицеръ, и че требва
да го заведатъ при техните началници. Заведоха ни после­
дователно при полка и Щаба на 122 а дивизия на Спмео-
новия пунктъ. Тамъ дружинниятъ к-ръ заблуди единъ под-
 145

•полковникъ, че ние имаме много резерви, че имаме 7 гер­

мански полка отзадъ, че имаме стотици картечници, че ще
ги контъратакуваме и това стана причина французите да
забавятъ своето настжпление до вечерьта. Следъ нашето
отвеждане въ лагера при Солунъ, готвехме се съ майоръ
Драгановъ да бегаме и бехме си приготвили хлЪбъ, но на
следния день ни качиха на параходъ и ни отведоха въ Мар­
силия и оттамъ въ Корсика. . . Считамъ, че дума за преда­
телство на Добро-поле не може да става. Ако има грешки
тЪ сж повече тактически и командни. Нашата 1./30. дружина
води борбата храбро и беш е унищожена, но не отстжпи,
като се пожертвува, само за да задържи позицията. Това
се дължи на всички началници, но най-вече на к-ра на дру­
жината, който въ решителния моментъ застана лично начело
на контъратаката и победи огнепръскачкигЬ. Отъ него взеха
примЪръ ротните и взводни к-ри и подофицерите и войни­
ците, и всички се биха съ всички сили и средства. Ако
всички съседни дружини беха направили сжщото, каквото
направи нашата 1./30. дружина, немаше да има погромъ на
Добро-поле. Тия показания съмъ готовъ да подкрепя и съ
клетва“.
Комачдирътъ на 30 и Шейновски полкъ подполковникъ
Дюдюковъ въ реляциите си казва: „Противникътъ стана го-
сподарь на Сръбския постъ въ 6 ч. 30 м. и започна на групи
да се спуща къмъ Томовата височина, а съ други групи
обхождаше сжщата височина по ходътъ, идящъ отъ Скалис­
тата. И така положението на защитниците въ участъка .77“
стана отчаяно, обаче тЪ се биха юнашки, но заградени от-
всЪкжде, много отъ тЪхъ сложиха костите си, а остана­
лите живи въ ржкопашна борба, успеха да си пробиятъ
пжть и избавятъ отъ пленъ. Командирътъ на 2 а рота поруч.
Карадрагановъ и подпор. Мичевъ паднаха убити въ ржко-
пвшенъ бой“. Изобщо реляциите на полка сж неясни, не­
пълни, но въ техъ се говори за юнашко държане, за рж.ю-
пашенъ бой и пр.
Командирътъ на 2./30. карт. рота поручикъ, сега майоръ
Чакъровъ, даде подробно описание на боя въ участъка на
полка. Той потзърдява напълно нашето описание. Щ е при­
веда само неколко паважа. Той казва :
„Между 8 и 9 часа пр. пл. азъ бехъ раненъ тежко въ
главата, но имахъ пълно съзнание и наблоцавахъ добре.
Оставихъ позицията въ следното положение: Влево Гръцкия
постъ беше заетъ отъ противника и последниятъ се насоч­
ваше къмъ Шенновецъ. По Доброполската река и Канарите
противникътъ изцело беш е заелъ участъка на 3./30. дру­
жина отъ полка. Частите отъ участъка на 1./30. дружина
беха по местата си. Малко преди това, видехъ дружинните
поддържки бързо да изкачатъ отъ галериите и стремително
146

да се понасятъ напредъ. Чуваха се викове „ура“, хвърляне?

на бомби и стрелба на неприятелски леки картечници, които»
отдавна бехме свикнали да различаваме по звука. Ясно»
беше, че противникътъ тамъ води упорить бой. и че още:
не е усп-Ьлъ да заеме позицията. Да се движатъ хора, на-
задъ отъ тая дружина, не видЪхъ нито единъ“.
На края на своето изложение отъ 12 страници той»
казва: Следъ тая неравна борба, и кървави бойове, дружи­
ната на майоръ Драгановъ е била почти унк щожена. Дала
е б офицери убити, 8 ранени, а числото на излезлите отъ-
строя войници било твърде голямо. Все пакъ тая храбра
дружина устоя на своята позиция до последния моментъ и,
ако съседните участъци беха издържали по сжщия начинъ,.
моето убеждение е, че положението на Добро-поле щЪше
да се закрепи до идването на резерви, и че противникътъ.
щ-Ьше да остане съ първоначалните си малки придобивки,
безъ да има възможность да развие оня усп-Ьхъ, който той
има на следния день. Шепата живи защитници, останали на
Томовата височина, сж били обградени и откарани въ пленъ..
Това е било неминуемо въ единъ моментъ, когато те сж
били здраво притиснати отъ целъ французски полкъ по
фронта и атакувани отзадъ, безъ да могатъ да продължатъ
борбата, понеже всичките имъ бойни припаси били свършени“.
„Борбата, която води тая дружина тукъ по върховете,
на Добро-поле, е ецинъ примеръ редъкъ въ нашата военна
история. На нейния героизъмъ, проявенъ въ лицето на-
всичките й чинове, отъ к-ра на дружината до последния
войникъ, на нейното прекомерно усилие и жертви, дадени,
предъ нечувания напоръ на противника, могатъ само да се-
удивляватъ всички. На тази нова Шипка, шепа борци пов­
торно доказаха, че сж достойни наследници на своите
предшественици, като създадоха едно дело, равно по своето.
величие на редъкъ исторически подвигъ. На малцината
останали живи отъ тая героична борба, преживели най-
тежки изпитания и мжчително пленничество, ние дължимъ
една дълбока почить и уважение. Л на тия борци—светци,
които дадоха живота си въ жертва предъ олтара на Оте­
чеството, и чиито безкръстни гробове покриватъ Добропол-
ските чукари, ние и Отечеството требва да бждемъ вечно»
признателни, и да не допусне никой да произнесе хула
срещу техъ, защото техниятъ примеръ на беззаветно изпъл-
ненъ дългъ и самопожертвуване навеки ще блести катс
ореолъ надъ всички подвизи на полка*.

Боятъ на преградната позиция.

Следъ дълги спорове, предъ Узуновата канара се пос­
трои единъ окопъ съ фронтъ на изтокъ, който се нарича
 147

«преградна позиция. Два реда дървени колове съ бодлива

тель беш е препятствието. На 14 и !Х коловете изгориха
о т ъ запалването на тревата. Предъ Стояновата височина
•се построи и единъ упоренъ пунктъ съ два реда окопи съ
телена мрежа. Тамъ имаше картечници отъ 2./30. карт. рота.
Врагътъ наричаше Шейновския редъ — Пограчиченъ гребенъ.
Лоруч. Чакъровъ е билъ съ 2 картечници при Узуновата
канара. Къмъ 5 ч. пр. пл. по нашата позиция били подадени
ракети за осветление и ракети за преграденъ огънъ. Кар­
течниците били нагласени за индиректна стрелба. Той далъ
заповедь и открили огънь, който продължилъ до раня­
ването му. Още слънцето не изгрело. и на Узуновата ка­
нара дошли хора отъ 10./30. рота, които доложили, че по­
зицията е паднала. Следъ вдигане на пушека се забелязали
хората по КанаритЬ и нашите картечници открили огънь
-по техъ. Части отъ 3-а дружина въ това време отстжпили
по ходовете. Влево противникътъ съ голЬми сили настжп-
залъ по Гръцкиятъ постъ.
Фелдфебелътъ на 1./30. карт. рота Иванъ Христовъ,
единъ храбрецъ, даде обширни показания за този бой, кой­
то ще скицирамъ. Той казва: „Бехъ на позиция при Узуно-
■вата канара. Още презъ нощьта научихме, че Ямболци от­
е ж н и л и отъ Гръцкия постъ. На 15-и IX сутриньта съсре-
доточихъ картечния огънь. Противникътъ пълзеше по хо­
довете къмъ Канарите. 1Та рота съ поруч. Боневъ почна
ржкопашенъ бой и изтласка противника отъ ходовете. Про­
тивникътъ излезе съ големи сили и плени 10-а рота и вой­
ници отъ 11-а рота. Ние ‘насочихме картечния огънь и се
мжчехме да познаемъ кои вериги сж наши и кои на про­
тивника. Три гжсти вериги на противника спрехме съ нашия
-огънь. Къмъ 9 ч 30 м. преместихъ огъня по Шенновецъ.
О тъ Канарите врагътъ откри огънь по насъ. Ранени вой­
ници отъ 1-а дружина казваха, че противникътъ се явилъ
въ тилъ на 1-а дружина и боятъ се водилъ на два фронта.
Убили капит. Радевъ и други офицери. Дружинниятъ к-ръ
майоръ Драгановъ организиралъ контъратака и настжпилъ
•къмъ Сипкавата . . . Беш е 11 ч. Стрелбата продължаваше.
•Къмъ 12 ч. противникътъ почна да се покачва по Котата.
Заповедахъ и 1-а картечница излезе отъ гнездото и откри
огънь. Непрятелска тежка картечница се обади и мерача
Сяаби Ивановъ б е раненъ. Тодоръ Тодоровъ зае неговото
•место и продължи да обстрелва противника по Котата. До­
ложиха ми, че противникъ се явилъ въ гърба ни, но азъ
••не повервахъ, понеже отъ Котата чувахъ гласътъ на на­
шата картечница“.
„Въ това време единъ тЬхенъ аеропланъ летЬше мног9
пн-зко и обстрелваше съ картеченъ огънъ наши части, обаче,
сцомъ излЪзе срещу насъ, ние го обстреляхме съ картеченъ
148

и пушеченъ огънь и той падна въ блатото и се забучи, въ

земята. Следъ 15—20 минути една бомба изтреще предъ
първа картечница, уби мерача Тодоръ Тодорвъ и строши
картечницата. Въ това време противникътъ настжпи срещу
насъ. Открихме огънь съ едната картечница. Едва бЪхме
изстреляли една лента, изстреще втора бомба задъ насъ
и отъ пушека не видЪхъ нищо, но чухъ „хайде камарадъ“,
и щомъ се обърнахъ, видЪхъ петима французи, които дър-
жеха бомби въ ржце и ни викаха. Заловиха ни и ни отве­
доха къмъ Канарите. Тамъ имаше много трупове. Следъ
малко извадихъ подпор. Дамаковъ, раненъ въ гърдите и
другъ единъ подпоручикъ съ строшенъ кракъ и единъ т%-
хенъ офицеръ тежко раненъ и ни накараха да ги носимъ.
Като отивахме назадъ, видехме, че източно отъ Котата из­
важдаха на позиция две техни батареи. Носихме подпор.
Дамаковъ до лазарета, но по пжтя умре. Срещнахме ред­
ника отъ 1./30. карт. рота Райчо Димитровъ съ изгорено
лице и го запитахме кжде е билъ. Отговори ни, че били на
Скалистата, кждето ги горили съ огнепръскачки и другитЪ
пзгорЬли ведно съ подпоручикъ Мазгаловъ“.
Така храбро е стоялъ докрай на позицията този фелд-
феоелъ храбрецъ и билъ плененъ. До пладне положението
тамъ не е било безнадеждно. Сжщиятъ казва, че е била
възможна и контъратаката, но нямало кей да я организира,
понеже командирътъ на 3-а дружина стоялъ въ единъ под-
слонъ и нищо не вършилъ. Получилъ даже заповфць да
атакува и нищо не направилъ. Защо той е бездействувалъ
въ такъвъ важенъ моментъ?
На другия край на преградната позиция при упорния пунктъ,
който противникътъ наричаше Ставра, б-Ьха 2 картечници отъ
2./30. к. рота и по-после б./ЗО. рота. Те продължили бор­
бата дълго, следъ падане на първата позиция. Отъ дългата
стрелба картечниците останали безъ вода, безъ патрони,
цевите нагрети и стрелбата спрела. Защитниците били
обградени, но си пробили пжть съ ножъ. Отстжпвайки на­
задъ, пакъ били обградени, открили огънь, но били вече
изловени единъ по единъ и пленени. Нашите картечници се
биха много добре, дадоха големи жертви, но и противни­
кътъ ще помни техната съпротива.
Капитанъ Узуновъ казва, че виделъ наши и французеки-
войници да се дърпатъ. Минавалъ нашъ офицеръ, снелъ си
каската, ударилъ противника по главата и той тамъ оста-
налъ. Другъ нашъ офицеръ билъ заловенъ и го дърпали
за ремъка. И той повалилъ съ каската си врага. На места
наши и неприятелски войници, се държали гуша за гуша и
съ разни удари наши успевали да повалятъ неприятелските,
войници, които били пияни, и после ги доубивали съ при­
кладите си.
 149

Командирътъ на б./ЗО. рота капитанъ Дивовь Васнлъ

даде обширни показания. Ротата била въ полкова поддърж-
ка при РаклитЪ, източно отъ Стояновата височина. Презъ
ношьта срешу 15-и IX ротата носила патрони до позицията,
дала и жертви. Къмъ 3 ч. пр. пл. ходилъ на преградната
позиция при поруч. Чакъровъ да се ориентира за положе­
нието. На разсъмване отишълъ пакъ на позицията и видълъ
че Канарите сж покрити въ прахъ. Тукъ-таме се виждали
групи. На Сръбския постъ цЬла верига залегнала срещу
Томовата. Гръцкия постъ заетъ отъ врага. Поруч. Пенчевъ
отъ Стояновата стрелялъ по него. Поруч. Димовъ получилъ
заповЪдь да контъратакува Узуновата канара. Отишълъ съ
ротата си тамъ, но не атакувалъ, понеже канарата била въ
наши ржце. Получилъ втора заповЪдь да заеме преградната
позиция и той да поеме командуването, понеже поруч.
Чакъровъ билъ раненъ. Противникъ имало чакъ на Кана­
рите и го обстреляли. Идвали единични хора отъ първата
линия. Дошълъ и капит. Абаджиевъ ц-Ьлъ изпрашенъ. По
Котата нямало противникъ. Къмъ 9 ч. наблюдавали боя на
Шейновецъ и помагали съ огънь на нашите. Къмъ 11 ч.
пр. пл. противникътъ обстрелзалъ преградната позиция, на-
стжпили и части, но били отблъснати. Къмъ 12 ч. Зи м.
поруч. Димовъ билъ раненъ отъ неприятелска мина и изне-
сенъ назадъ. По-после той научилъ, че нашите къмъ 1 ч.
сл. пл. отстжпили отъ преградната позиция. Ималъ много
ранени и убити отъ ротата си. Въ заключение той казва, че
нашата преградна позиция била много силна, макаръ и не­
укрепена. Нашите картечници спирали противника, Ако сме
имали резерви и по-добро команцуване, могло е да се про­
изведе контъратака и изгони противника.

Боятъ на С тояновата височина.

Стояновата височина се сметаше като междинна позиция

на 30 и полкъ и на 1./8. бригада. Тя преграждаше отъ
северъ центъра на позицията на бригадата. Противникъ
заелъ първата позиция, ще се натъкне на тази втора пози­
ция, която имаше добъръ обстрелъ, почвата дазаше удоб­
ства да се укрепи и отбранява съ по-големи удобства отъ
първата позиция. Ако тя беше укрепена, на нея чи­
стите, можеха да се устроятъ до идване на резерви. Тя
беш е удобно место за команденъ пунктъ на 1./8. бригада.
Врагътъ я наричаше Шарниера. Споредъ капит. Рениери,
1./45. дружина минала презъ Скалистата, източно отъ Ко­
тата, дето формирала бойния си редъ и почнала настжп-
лението си. Съ показване главите на колоните, били по­
срещнати съ кръстосанъ огънь отъ картечниците, разполо­
150

жени въ недостъпното укрепление Ставра, разположено

на граничния гребенъ на 600 м. отъ Стояновата (Шарниерата).
Укреплението Ставра — това б е упорния пунктъ на
2-/30. карт. рота, дето поруч. Чакърсвъ съ картечниците
си и б./ЗО. рота дадоха силенъ отпоръ на противника. Тамъ
можеше да се построи ц-Ьла отбранитела система. Ние не го
използувахме, а съ шепа защитници водихме отчаяна бор­
ба, докато се свършиха патроните и хората бЪха избити.
Капит. Рениери продължава, че 1./45. рота е требвало да
настжпи единъ по единъ съ прецеждане, защото хоцътъ се
фланкиралъ отъ картечниците на укреплението Ставра и
Шарниерта. Ротата напредна благодарение огъня на артиле­
рията. По-нататъкъ съпротивата стана още по-сериозна и на­
ложи нова атака съ артилерийска подготовка. Вь 10 ч. 15 м.
се даде разрушителенъ огънь отъ артилерията, който не
даде големи резултати. Попаденията бЪха кжси. Тогава ко-
мандирътъ на 45-и фр полкъ взе ржководството на атаката,
укреплението Ставра б е обстреляно съ ефикасенъ огънь
къмъ 11 ч. отъ пехотните орждия на двете атакуващи дру­
жини и подкрепени отъ югославянската полска артилерия,
която излезе на позиция на седлото източно отъ Котата- Ко-
мандирътъ на дивизионната пехота даде на к-ра на 45-и
полкъ пехотната батарея ьъ негово разпореждане. По този
начинъ атакуващите се приближиха съ прибъжки единъ по
единъ, обхванаха укреплението отъ западъ презъ гората,
която страна беш е незащитена, и въ 14 ч., следъ една кжса,
но ожесточена борба, въ която требваше да се убиятъ на
местото шесть български картечници войници, украплениетв
Ставра бе заето.
Това французско описание напълно потвърдява показа­
нията на нашите офицери и подофицери, които описватъ
боя по сжщия начинъ. Никжде въ французския планъ не е
било предвидено атака на укрепление въ втората позиция,
и атаката на укреплението Ставра забави цели часове на­
стъплението на две дружини, а за самата атака беш е нужд-
но една сериозна подготовка съ сравнително по могжщи
средства.
За действията, които сж се разиграли на самата Стоя­
нова височина, ще направя кратки извадки отъ подробните
показания на к.ра на 7-/30. рота тогава поруч. Дженю Т. Ко-
левъ — инженеръ. Ротата б е въ бригадна поддържка. На
14- и IX гасила пожари. Прибрала се на в. Пионеръ. При-
вечерь получила заповедь и отишла на Стояновата височина
при 12./16. батарея и влезла въ връзка съ съседите. На
15- и IX въ 5. ч. к-рътъ на ротата излезълъ напредъ съ
к ра на артилерийския взводъ подпоруч. Ханджиевъ, и ви­
дели, че огневиятъ валякъ на противника продължавалъ
 151

задъ нашите окопи. Гръцкпятъ постъ падналъ. Силуети се

движили къмъ Шейновецъ Следъ разсъмване се видело,
че това еж били французски колониални войници. Поручикъ
Толевъ заелъ позиция съ два взвода влЪво отъ нашита
орждия, единъ взводъ вдЪсно къмъ блатото, а четвъртия
въ; поддгржка. Открилъ огънь по Гръцкия постъ и неприя­
телските вериги били обхванати отъ три страни съ пуше-
ченъ и картеченъ огънь: по фронта отъ петте картечници
на подпоруч Пенчевъ, отъ 7./30. рота, а отъ флангъ — отъ
картечниците при нашия упоренъ пунктъ предъ Стояновата
и при Узуновата канара. Веригите на противника били уни­
щожени. Нови вериги дошли отзадъ и сжщата участь ги
постигнала. Следъ неколко още опити, противникътъ се
спрелъ на източната часть на гребена на Гръцкия постъ и
тамъ останалъ дълго време. По-после насочилъ атаките си
по източната часть къмъ Шейновецъ. Взводътъ артилерия
взелъ най-живо участие въ боя. Едното орждие било стро­
шено отъ скала, но другото продължавало да работи.
Въ 10 ч. поруч. Толевъ получилъ заповедь отъ к-ра
на 30-и полкъ да се задържи на всека цена на Стояновата.
Връзка съ б./ЗО. и 8 /30 роти вдесно немало. Противникътъ
продължавалъ да се движи между КанарптЪ и Котата.
Неприятелски аеропланъ летелъ низко и далъ сведения за
нашите части. Противникътъ насочилъ силенъ артил. огънь
по Стояновата — 7./30 рота, 12-а батарея и картечниците
на подпоруч. Пенчевъ. Взводътъ отъ 12./16. батарея къмъ
пладне и злезълъ отъ строя, хората му били избити и ра­
нени. Подпоруч. Ханджиевъ се огтеглилъ назадъ съ неколко
души само. Нашите задържали съ огънь напредването на
врага по Шейновецъ. Наши части въ верига се виждали на
Шейновецъ. Поручикъ Толевъ влезъ лъ въ връзка съ техъ.
Това е била 2-/53. дружина. Артилерийскиятъ огънь на про­
тивника продължавалъ, но нашите се държали здраво. Две
картечници отъ Гръцкия постъ почнали да се обаждатъ.
Къмъ 12 ч. врагътъ употребилъ наши леки минохвъргачки
отъ КанарнтЪ и открилъ съ техъ огънь по нашата 7./30.
рота и картечниците на подпоруч. Пенчевъ. Поруч. Толевъ
пратилъ войникъ съ донесение до к-ра на полка въ 12 ч. 30 м.,
но командирътъ не билъ въ наблюдателницата си. Войни-
кътъ отъ групата на поруч. Пенчевъ му доложилъ, че по­
ложението било тежко, че картечниците работили съ топла
вода, че голема часть отъ прислугата била избита и ранена.
Съ големъ трудъ той успелъ да прати едно отделение на
поруч. Пенчевъ за подпомагане прислугата.
Артилерията на противника усилила огъня си по на­
шите картечници и по 7-а рота. Отделението не могло да
отиде до гнездото на картечниците. Аеропланъ дирижиралъ
стрелбата на противника. Къмъ 2 ч. сл. пл. картечното гнездо
152

на Узуновата канара замлъкнало. Групи неприятелски вой­

ници влезли и въ картечното гнездо на поруч. Пенчевъ на
източните вкл. склонове на Стояновата, къмъ 14 ч. 30 м.
Поруч. Толевъ заемалъ съ взвода въ поддържка позиция
къмъ изтокъ и североизтокъ. По този начинъ ротата имала
фронтъ подъ правъ жгълъ. Ротата приковала съ огънь про­
тивника къмъ Шейновецъ и въ седловината между Шейно-
вецъ и Стояновата.
Къмъ 16 ч. 30 м. противникътъ успЪлъ да се яви на
десния флангъ на 7./30. рота на Стояновата и пленилъ
фелдфебела на ротата съ 20 души войници. Десниятъ
флангъ на ротата останалъ откритъ, а вдясно нямало наши
части. Поруч. Толевъ билъ обхванатъ по този начинъ отъ
две страни и къмъ 15 ч., за да не падне въ пленъ, решилъ
и се оттеглилъ отъ позицията на Стояновата, като се прс-
мъкналъ презъ гората северно и къмъ 18 ч. пристигналъ
при в. Пнонеръ, дето се присъединилъ къмъ Щаба на пол­
ка. Ротата му дала този день 4 убити, 12 ранени и 25
пленени.
Ясно е, че на Стояновата височина една само рота е
усп-Ьла да се задържи до 17 часа. Д какво щ%ше да бжде,
ако тамъ имахме 1—2 дружини! Важно е, че командирътъ
на ротата останалъ здравъ до края на боя. Сжщиятъ хра-
бъръ офицеръ дава заключението си, като казва, че на ви­
сочината нЪмало нито стрелкови трапчета — съвсемъ била
гола. Духътъ на войниците билъ пониженъ, но е било въз­
можно да се ограничи успеха на противника още сутринь-
та на 15-и IX, понеже сжщиятъ на н-Ьколко пжти е бивалъ
разколебанъ и обръщанъ въ бягство Но били нуждни бод­
ри резерви, артилерия, наблюдение, връзки между частите
и началниците и верни донесения. У насъ частите били
изолирани. Никаква връзка между техъ. Никакви съобще­
ния, никакви наблюдения. Пълна дезорганизация, казва
поруч. Толевъ, цареше въ щабовете и артилерията. Всичко
беше изоставено на отделните роти, на техната инициати­
ва, храбрость докато бждатъ изтощени, обходени и всека
надежда за подкрепа изчезне.
За действията на взвода артилерия отъ 12./16. батарея
на Стояновата ще предамъ накратко показанията на под-
поручикъ сега докторъ Ханджневъ. Той казва: „Съ двете
си орждия имахъ за обектъ западните склонове на Добро-
поле и Гръцкия постъ до Петерникь вкл. Значи, единъ
фронтъ отъ б клм .! Другата половина на батареята б е на
Пегерника. За отличните действия на 14-и IX бехме позд­
равени отъ всички началници. Презъ нощьта пренасяхме
снаряди. На 15-и IX рано сутриньта взводътъ откри огънь
по сръбските окопи на Петерникъ. Телефонната свръзка се
скжса и взводътъ остана да действува самостоятелно, по
 153-

собствена инициатива до края на боя. По даваните ракети

мЪстихъ огъня си отъ Гръцкия постъ до Петерникъ. Виж-
дахъ, че и другиятъ взводъ сжщо стреля.
Къмъ 11 ч. другиятъ взводъ спре да стреля. Петерникъ
заглъхна. Разбрахъ, че височината е паднала. Взводът-ь
премести огъня си само по Гръцкия постъ. Когато се яви­
ха гжстите вериги на 17-а колон. дивизия по Гръцкия постъ
къмъ Шейновецъ, взводътъ продължи огъня и нанесе го­
леми загуби на противника, като го принуди да отстжпи.
Поискахъ прикритие на батареята, и ми се прати отъ 7 /30.
рота. Противникъ почна да настжпва бавно отъ Добропол-
ската рЪка къмъ Стояновата, задържана отъ 7-а рота.
Втора атака на Шейновецъ бе отбита. Взводътъ стреляше
и тамъ и съдействуваше за отбиване атаката. Врагътъ се
групира за трети пжть и съ нови части, въпреки нашиятъ
огънь, усп!з да се приближи до билото, задъ което бЬше
4-а батарея, зае картечницата тамъ. и се раздали на две
посоки — едната къмъ батареята, която падна и по-насе-
веръ къмъ 10./16. батарея; другата вълна се отправи къмъ
Стояновата. Тя усп-Ь да вземе упорния пунктъ на поруч.
Панчевъ. Съ преграденъ огънь взводътъ обстреля тия ве­
риги, а 7./30. рота ги посрещна съ пушеченъ огънь. Взво­
дътъ б-Ь силно обстрелянъ съ артилерия. Отъ артилерийс­
ките попадения по скалата се отмЬсти единъ камененъ
блокъ и затисна дЬсното орждие тъй, че то можеше да
стреля, но не можеше да се мърда въ никаква посока. Това
стана къмъ пладне. Противникътъ се доближи до височи­
ната, едва задържанъ отъ пехотинците. Въпреки силния
огънь отъ взвода, врагътъ продължаваше движението си.
Въ това време едно гранатно попадение въ" левото орждие
разруши самото орждие, уби, мерача, откжсна краката на
орждейния подофицеръ и рани ц-Ьлата прислуга.
Въ такова тежко положение продължихъ огъня съ
десното орждие, макаръ затиснато. Противникътъ се възка-
чи на височината и се приближи до нашите защитници.
Пехотинците, залегнали мгжду двете орждия, се мжчеха да
задържатъ противника. Ржчните бомби се свършиха. Висо­
чината биде обградена. Всеки моментъ нашите ще бждатъ
пленени. Въ единъ моментъ не можахъ да стрелямъ и съ
десното орждие. Противникътъ дойде до самите орждия.
Тогава азъ решихъ да отстжпя, за да не падне въ пленъ.
Взехъ затвора и съ останалите си хора по единъ се от-
теглихъ презъ гората надолу къмъ долината на р. Градеш-
ница- Щ абовете на полка и бригадата беха опразднени.
Неколко бараки беха въ пламъци. По-после научихъ, че
другите батареи получили заповЬдь отъ н-ка на групата
да хвърлятъ орждията си на въздуха и да отстжпятъ.
154

Взводътъ не б е получилъ такава заповЪдь и продължи

борбата докрай“.
Подпоруч. Ханджиевъ е отстжпилъ къмъ 3 ч. сл. пл.
Взводътъ си командувалъ непосредствено при лично прЪко
наолюдение. Войниците му се биха геройски. Очевидна е
упоритата борба и съпротива само на една рота и две орж-
дия, когато те се водятъ отъ достойни водачи! В какво
■щеше да бжде, ако тукъ б е останала дружината отъ 29-и
полкъ и не б е пратена предния день на Змеица, а вместо
това се пратеше още една дружина съ неколко батареи!

Боятъ на в. Ш ейновецъ.
Противникътъ погрешно наричаше тази височина Кра-
вица. Тукъ ние ще опишемъ само нашите действия по сед-
ловината западно отъ върха. Поручикъ Пенчевъ Христо, сега
капитанъ, бе тогава командиръ на картечна група отъ 4
картечници отъ 4./.30. к. рота — въ седловината между Шей­
новецъ и Стояновата. Като участникъ той даде обширни по­
казания, отъ които извличамъ долните редове. Противни­
кътъ наричаше този укрепенъ пунктъ Голнякь. По-скоро
това беш е една малка височинна между Стояновата и Шей­
новецъ, която даде големъ отпоръ на врага и го задържа
целъ день.
Поруч. Пенчевъ отъ 5-и IX до деня на атаката бе
успелъ на това место да построи подслонъ за хората, да
удълбае малкото окопче до 60 см. и да построи четири
бойни и две запасни гнезда за картечниците. Групата остана
скрита за противника. Ецинъ аеропланъ се виеше надъ по­
зицията на 15-и .IX, казва поручикъ Пенчевъ, но, обстрелянъ
отъ нашите картечници, б е сваленъ и се забучилъ въ До-
брополското блато. Задачата на групата беше да пази по­
соките : Гръцкия постъ, Даброполеката река, Несторовата
скала и КанарнтЪ и не позволява на противника да развие
успеха си въ дълбочина. Групата б е добре маскирана, три­
ногите на позиция съ по 4 —5 сандъчета патрони. Положе­
нията за стрелба готови, а зз нощно време приготвени при­
способления за насочване огъня по дадени посоки. Бойна
готовность — пглна. Духътъ на хората отъ групата — ви-
сокъ. Началниците и войниците — хора храбри, смели и
надеждни. Само единъ канд. офицеръ б е подплашенъ, но го
натоварихъ да се грижи за пълнене на лентите и привръз-
ване ранените.
„Къмъ 5 ч. пр. пл. на 15-и IX наблюдателите доложиха,
че къмъ групата се движатъ хора откъмъ Гръцкия постъ.
Една група около 40—50 души тичаше по склона на Гръцкия
постъ. Заповедахъ войниците да застанатъ при картечни­
ците, а азъ излезохъ напредъ, спрехъ групата и се оказа.
 155-

че това сж войници оть29-и и 80-и полкове. Т е казаха, че-

лротивникътъ заелъ позицията имъ. Прибрахъ тия хора
при себе си, заедно съ единъ канд, офицеръ и ги поставихъ
на позиция влево отъ картечната група. Следъ малко при­
стигна и една германска картечница, спасила се отъ групата
на канд. оф. Грюнеръ на Гръцкия постъ. Те разказаха, че
следъ упорота съпротива, Грюнеръ билъ убитъ, хората му
пленени, и само тази картечница се спасила. Въ сжщность.
канд. оф. Грюнеръ бе раненъ и плененъ. Войниците отъ
80-и полкъ пратихъ на позиция вдясно отъ групата. Къмъ
5 ч. 30 м., когато позицията на групата се заемаше вече отъ
5 картечници и отъ останките на 1./29- дружина, по билото
на Гръцкия постъ се появиха две гжсти дълги вериги. Съ
петте картечници и съ пушките открихъ огънь и за ня­
колко мига двете вериги беха почти унищожени. Само от­
делни хора сполучиха да прибЪгнатъ и залегнатъ. Местото
беш е голо и добре наблюдавано. Нашите избиха и залег­
налите. Не прекратили още огъня по т%хъ, гребенътъ на
Гръцкия постъ се прехвърляше последователно отъ З а
4-а, 5-а и б-а вериги, участьта на които б е абсолютно сж-
щата, както и тази на първите две вериги. Само десетина,
души успеха да се окопаятъ. Всички останали беха избити.
Нашите войници беха въ възторгъ. Закани се сипеха по
противника.
Въ това време левата група войници отъ 29-и полкъ
се оттегли въ гората назадъ безъ разрешение. Отъ десната
сжщо отстжпиха хора.Останаха само канд. офицерътъ и н екол­
цина бойци и заедно съ техъ продължихъ борбата докрай..
Всичките т е се държаха геройски : трима беха убити, двама
ранени тежко. Часътъ беш е около б пр. пл. Пратихъ донесе­
ние до к-ра на 2./30. к. рота, като изложихъ хода на боя,
обаче, куриерътъ не се върна. Телефонъ немахъ. Въ това
време на Гръцкия постъ се показаха още две вериги една
следъ друга. Те беха посрещнати съ убийственъ огънь още
горе на билото и това ги принуди да се дръпнатъ зад ъ
него. По Добро полеката река и КанаритЪ немаше никакво
движение. Къмъ 6 ч. 15 м. видехъ противника настжпващъ.
отъ Доброполската река къмъ Несторовата скала. Веднага
открихъ огънь по него и принудихъ веригите да залегнатъ
около камъните. Въ това време видехъ, че наши войници
се прибираха по ходовете отъ Канарите къмъ Узуновата
канара. Къмъ 7 ч. наблюдателите предадоха, че врагъ на-
стжпва по билото и западните склонове на Гръцкия постъ
къмъ Шейновецъ. Открихме веднага огънь и го принудихме
да се спре и отстжпи на изтокъ, за да се прикрие по из­
точните скатове на Шейновецъ- Отъ този моментъ азъ б е х ъ
напълно ангажиранъ съ този противникъ, съ който боятъ
156

се разви по Шенновецъ. При това обстрелване взеха участие

и двете орждия отъ 12/16. батарея на Стояновата.
До това време местото на картечната група не б е
открито отъ противника. Но той, виждайки, че тази картечна
група му нанася големи пакости, изпрати единъ черенъ
аеропланъ, който къмъ 8 ч. почна да прави низки кржгове.
Тогава артилерията на противника откри огънь по групата
и тя даде жертви. Първите попадения раниха менъ въ ко­
леното, но останахъ на позицията и продължихъ борбата.
Къмъ 8 ч. 20 м. снаряпъ падна въ най-д-Ьсната картечница,
строши самата картечница и уби на место четирма отъ при­
слугата. Къмъ 9 ч. б е строшена и кутията на втората кар­
течница отдесно и единъ войникъ раненъ.
Къмъ 9 ч. пр. пл. останахъ съ две годни картечници.
Дотогава дадохъ 6 убити и трима ранени съ него. До 10 ч.
полето беш е пусто и групата мълчеше по липса на цели.
Хората се прикриваха да не страдатъ отъ огъня. Дзъ и на­
блюдателите след-Ьхме и наблюдавахме. Къмъ 10 ч- 30 м.
почнаха да ни обстрелватъ съ пушки и картечници отъ в.
Шенновецъ. Положението ни се влоши. Самиятъ в. Шейно-
вецъ беше на 300 метра отъ насъ и тол това назадъ. При
това беш е по-високъ. За 20—30 минути дадохме нови жерт­
ви. Снабдяването съ патрони и вода стана трудно. Всеко
движение б е парализирано отъ противника.
Тежки минути преживе групата. Къмъ 10 ч. и 30 м.
видехъ на пжтя, който опасва северните скатове на Шейно-
вецъ, сгжстена наша часть, която се развърна отъ двете
страни на пжтя, Изпратихъ патрулъ и узнахъ, че това е
2./53. дружина съ к-ра на 53-и пех. полкъ подполк. Ламбрн-
новъ. Слецъ малко видехъ германски картечници, че изли-
затъ на Шейновецъ. Къмъ сжщото това време (11 часа) при
менъ дойде канд. офицеоъ, изпратенъ отъ подполк. Ламбри-
новъ, който ми каза, че следъ малко дружината, подпомог­
ната, отъ 5 герм. картечници отъ 214-о отделение, ще
атакува в. Шейновецъ, а азъ да поддържамъ тази атака съ
огънь. Огкрихъ огънь, дружината атакува и зае върха
обратно.
Къмъ 12 ч. попладне дружината почна да се оттегля
отъ върха. Противникътъ го зае и откри огънь оттамъ по
нашата група, която сжщо откри огънь и го принуди да се
закрие. Нашиятъ огънь му пречеше да заеме западните скло­
нове на височичата. Въ това време германските картечници
беха по местата си. Водата на нашите картечници се свърши
отъ продължителната стрелба и картечниците почнаха да
стрелятъ съ гореща вода и изпущаха пара. Намалихъ огъня,
за да истине малко водата и бждатъ готови за важни мо­
менти.
 157

Къмъ 13.ч. 2./53. дружина втори пжть атакува и овладе

в. Шейновецъ, подкрепена ефикасно отъ огъня на герман­
ските и наши картечници. Не следъ много, обаче, против-
никътъ къмъ 13 ч. 30 м. успе втори пжть да заеме съ атака
върха и за трети и последенъ пжть стана господарь на
Шейновецъ. ВидЪхъ. че германските картечници почнаха да
се оттеглятъ. Кжде беше отишла 2./53. дружина не можахъ
да видя, нито можахъ да узная какво стана. Групата се об­
стрелваше отъ противникъ отъ в. Шейновецъ и даде нови
жертви. На позицията имаше 9 убити, въ подслона 4 умрели
и още 10—12 ранени.
Съ последни сили защитниците продължиха борбата
докрай. Къмъ 14 ч. останаха заедно съ менъ всичко 7—8
души. Съ редка стрелба гр/пата не позволи на противника
да заеме западния склонъ на в. Шейновецъ. Къмъ 14 ч 30
м. вериги се прехвърлиха отъ Гръцкия постъ, а отъ Шей­
новецъ откриха огънь по групата. Само едната картечница
можеше да стреля. Скоро веригите се спуснаха при Добро-
полското блато и останаха въ мъртво пространство. Тогава,
виждайки, че борба'а по нататъкъ е безполезна, извадихъ
затворите на картечниците, целунахъ картечницата, съ която
действувахъ, отидохъ въ подслона, взехъ сбогомъ съ ра­
нените си войници и съ останалите 5 души и подъ градъ
отъ куршуми успЬхъ да стигна гората и се спасихъ. Тамъ
достигнаха само трима, останалите беха ударени отъ кур­
шуми. Отидохъ задъ Стояновата при артилерията. Немаше
никой. Стояха само орждията и убитите. Едното орждие
строшено, другото затиснато съ скала. Следъ това се из-
теглихъ назадъ, бехъ превързанъ и евакуиранъ“.
К. Янковъ казва, че при боятъ на в Шейновецъ къмъ
9 ч. пр. пл. сж стреляли едновременно 25 наши картечници,
включително и германските, както и 8 /6. и 12 /16. батареи.
Казватъ, че генералъ Депре заявилъ на нашите делегати
при подтисване примирието въ Солунъ, че държането на
30-и полкъ е коствувало големи жертви на атакуващите въ
тоя участъкъ негови части; че е имало моменти на големо
обезнадеждяване относително акцията на атакуващия въ не­
говите щабове отзадъ. Касае се за тоя бой при Шейновецъ.
Тукъ най-големи заслуги иматъ 2/53. дружина, 5-те герман­
ски картечници И групата на поручикъ Пенчевъ.
Командирътъ на 1./8. бригада полк. Янакиевъ описва
въ показанията си хода на боя, и казва, че най-напредъ
2 /53. дружина подъ командата на капит. Богдановъ Мнланъ
е почнала атаката, а по-после и 3/53. дружина позаповедь
отъ дивизията отишла съ командира на 53 и полкъ на Шей­
новецъ и продължили атаките. Картечниците били отъ 220-о
карт. отделение. Въ третата атака командирътъ на полка
билъ раненъ отъ куршумъ въ корема. Лично командирътъ
158

на бригадата вид%лъ храбрия подполк. Ламбриновъ, преди

да почине, и той му казалъ приблизително т%зи думи: . Съ
пристигането си на Шейновець органишрахь дружината,
атакувахъ и заехъ окоттЪ, жоито врагьтъ 6Ь заелъ. Пре-
следвахь го по-нататъкъ, но тъкмо отбиешъ 1—2 вълни,
други 4—5 следъ тЪхъ ги повърнатъ, и принуждаваха и насъ
да спираме. Два пжти контъратакувахъ, но винаги бЪхме
обхождани отлЪво съ голЬми сили, които свободно напред­
наха. Врагътъ точно пренасяше своя артилерийски огънъ по
насъ. Въ третата контъратака ме раниха. Какво стана
по-нататъкъ не зная“.
Картината е ясна. Командирътъ на 53-и пех. полкъ
подполк. Ламбриновъ, лично повелъ своите дружини, ата-
кувалъ противника и заелъ височината. Нова атака, нова
контъратака. Височината минала отъ едни ржце въ други.
Дружините понесли големи загуби. Много хора излезли отъ
строя. И въ последната контъратака и храбриятъ и достоенъ
командиръ на полка падналъ тежко раненъ въ корема. Ро­
тите, останали безъ началници, не могли да издържатъ сил­
ния напоръ на врага, който ги обходилъ, и отсжпили- Ви­
сочината паднала въ ржцете на противника.
Командирътъ на 53-и пех. полкъ извърши голЬмъ под-
вигъ. Той се намЪси въ решителния моментъ на борбата,
като застана начело на своитЪ дружини и лично ги поведе
въ борба на животъ и смърть. Той даде и живота си, но
умрЬ герой. Подвигътъ на подполк. Ламбриновъ ще блЪстп
навЬки въ нашата история като единъ очарователен•
примЪръ за подражение!

Дейностьта на Щ аба на 30-и 'Ш ейновски полкъ.

На 15-и IX въ 5 ч. 15 м. съ № 29 командирътъ на
30 и полкъ донесе:
„Днесъ къчъ 4 ч. пр. пл. противникът атакува Канарите
но биде кърваво отбитъ отъ защитниците съ всички средства за
отбрана'.
Това донесение е прибързано и преждевременно. Из­
глежда, че така е било донесено отъ 3-а дружина. Съ № 30
въ 5 ч. 40 м. командирътъ на полка заповяда на к-ра на
2./30. дружина:
„Бждете готови за настжпление съ двете роти“.
Въ тази заповЪдь не се казва въ коя посока да бждатъ
готови за настжпление и съ каква цель. Следъ това въ
б ч. 50 м. се запов-Ьда на командира 2730. дружина:
 159

„Съ една рота да заемете Стояновата височина, като се

предвижите по взводно*.
Това показва, че командирътъ на 30-и полкъ много
рано е отстжпилъ отъ възприетия начинъ за отбрана на
позицията. Споредъ сжщия, всЬка рота въ своя участъкъ
трЬбваше да използува огъня на всичкитЬ си машини и, ако
това не помогне, съ ротната^ поддържка да се контърата-
кува и прогони врага, ако той проникне въ нЬкои сггъ у
стъцитЬ. На свой редъ командиритЬ на дружинитЬ тр-Ьб­
ваше да сторять сжщото. А командирътъ на полка, следъ
разходване на огневит-Ь си ср-Ьдства, трЬбваше да бжде
готовъ и съ полковата си поддържка, при нужда, да се по­
несе въ контъратака и спаси н-Ькой застрашенъ пУнк]"ь-
Полкътъ въ случая разполагаше съ три роти пол£°ва
държка. Командирътъ на полка, следъ падане на Канарит-Ь
решилъ да заеме съ една рота Стояновата, съ каква цель
и задача . . ., не се казва. Първоначалниятъ планъ се изо­
ставя и новъ не се създава.
Командиру 2./30. дружина (безъ номеръ) .Още сега да оти­
дете при двет-ь роти и отбранявате заетитЪ позиции .
” Следватъ: № 33. 15-и IX 1918 г. 7 ч. 50 м. Котандиру 3-а
дружина. .Заемете упорния пунктъ при 2-а карт. рота съ ГРУ™ и
флангово. 7-а рота е на Стояновата. Пристигагь бригадни под-
държки“.
№ 34. 15-и IX 1918 г. 8 ч. 20 м. Командиру 2-а дружина.
»Контъратакувайте противника на втората преградна позиция. Ка-
питанъ Ябаджиевъ да Ви под държи*.
Командиръ 30 и полкъ подполк. Дюдюковъ.
№ 36. 15-и IX 8 ч. 40 м. Командиру "’./10. рота .2-а дружина
отъ полка контъратакува по посока Канарит-Ь. Атакувайте по
посока Сръбския постъ*.
№ 35. 15-и IX 8 ч. 35 м. Командиру 1./8. бригада. .В ъ - ч.
20 м.пр. пл. разпоредихъ 2-а дружина съ две роти Д»
кува и заеме преградната позиция. 3 а дружина да поддържи .
Това е истински.хаосъ отъ разпореждания и донесения.
Никаква идея, никакъвъ планъ. СмЬта се, че преградната
позиция е паднала и тр-Ьбва да се заеме съ контъратака. С.ъ
№ 36 пакъ се съобщава, че 2-а дружина атакува по посока
на Канарит-Ь. Въ даденитЬ заповЬди нЬма ясно поставена
задача на частьта, която се изпраща да мре. Где ще атакува,
коя височина ще се заеме, докжде ще се простиратъ нашити
усилия, какво е положението, где е противникътъ, какво
има влЬво и вдЬсно, кой ще поддържа тия контъратаки.
какъ ще се координиратъ усилията на разнитЬ родове вой­
ски, на машинитЬ, кой ще командува частитЬ, кога ще ожде
началото на атаката, коя ще бжде крайната цель за дости-
 160

гане и пр. не се казва. Затова тия заповеди останаха неиз­

пълнени.
Споредъ К. Янковъ той е предалъ на к-ра на 30-и полкъ
следната заповЪдь отъ бригадата:
.Установят тЪсна връзка съ участъка ,Л “, веднага
контъратакуваите, овладЪите н упорито задръжте участъка
на Канарите, като имате за изходно положение простран­
ството отъ Котата до Узуновата канара *
Значи, дадената задача отъ бригадата е правилна и
ясна. Ооаче, командирътъ на полка не дава такава заповЪдь
на полковата поддържка или на друга часть, нито самъ се
нагърбва да изпълни заповЪдьта.
Въ 8 ч. 35 м. пр. пл. командирътъ на 30-и полкъ по­
лучава отъ командира на 1/.8. бригада следната категорич­
на заповЪдь:
„Бърза. К-ру 30-и полкъ. Контъратакуванте врага въ
Канарите. Ротата въ бригадна поддържка отъ Вашия полкъ
е въ Ваше разпореждане.СъсрЪдоточплъ съмъ огъня на нашата
артилерия по окопптЪ. Предупредила съмъ к-ра на 10-и полкъ
да Ви съдеиствува съ 1 рота, ако стане нужда.*
К-ръ 1/8. бригада полковникъ Янакиевъ.

Тази телеграма въ оригиналъ се намира въ опер. дЪло

на 30-и полкъ за м. септемврий и октомврий 1918 г. на
стр. 260. На нея се е разписалъ, че я челъ командирътъ на
30-и полкъ въ 8 ч. 35 м. пр. пл. Въ сжщия часъ той донася
съ № 35, че е наредилъ да се контъратакува и заеме съ
две роти преградната позиция. Едно му запов1здватъ, той
върши друго. Запов-Ьдьта на к-ра на бригадата е ясна и
категорична — да се контъратакува врага на КанаритЪ, при­
дава се рота отъ бригадната поддържка, една отъ 10-и
полкъ и се обещава артилерийска подкрепа. При получа­
ването на тази заповЪдь, командирътъ на 30-и п. нито я
изпълнява, нито донася, че е неизпълнима, а че наредилъ
контъратака на преградната позиция, която и безъ това
си бъше въ наши ржце.
Ядютантътъ на 2./30. дружина подпор. Крачоловъ, ад-
вокатъ, казва, че сутриньта получили по войникъ заповЪдь
двегв роти да излЪзатъ напредъ и контъратакуватъ про­
тивника, но кжде, не се казвало. Добилъ впечатление, че
трЪбва да се отиде до Узуновата канара и тамъ да се ча­
ка нова заповЪдь. Прав-Ьше впечатление, казва подпор. Кра­
чоловъ, че хората тръгнаха охотно н енергично напредъ.
Че не се върналъ нито единъ човЪкъ, това той вид^лъ
много добре, понеже се движелъ съ дружинния к-ръ задъ
ротит-Ь. Съ големя усилия, поради падналигЬ дървета, стиг­
нали до Узуновата канара.
 161

К-рътъ на 2./30. друж. съ № 427 въ 9 ч. пр. пл. до­

нася, че заелъ съ б./ЗО. рота укрепения пунктъ. 5-а рота съ
40 човека заемала позиция предъ картечните подслони.
8-а рота — на позиция на хребета западно отъ укрепения
пунктъ. Противникътъ заемалъ Канарите, Котата, Сръбския
постъ и Гръцкия постъ. Забелязвали се и негови части на
Шейнобецъ.
К-ру 2-а дружина. Отъ Стояновата съобщаватъ, че
противникътъ се оттегля назадъ по окопитЪ. Заемете пре­
градната позиция ю.-н. отъ Узуновата канара, като атаку­
вате“ № 2 15-и /X 1918 г. 10 ч. 25 м. пр. пл.
Интересно е да се знае отгде сж взети тия сведения,
че противникътъ се оттеглялъ назадъ по окопите. Отъ
Стояновата никой не е съобщавалъ подобно нещо. Пъкъ
и то можеше да се види веднага. Задачата, дадена на дру­
жината да атакува, е неясна и непълна. Кжде ще се атаку­
ва и какво, съ каква цель, пакъ не се казва.
Отъ командира на 7-а рота имаше въ това време до­
несение, че противникътъ е заелъ Гръцкия постъ и се
стреми да разшири успеха си влево. Съ друго донесение
поручикъ Толевъ донася:
»Противникътъ зае в. Шейновецъ и въ гжсти колони се
движи къмъ Стояновата.*
Командирътъ на 30-и полкъ нарежда ;
пК-ру 3-а дружина. Противникътъ се оттегля назадъ
по ходоветЪ. Командирътъ на 2-а дружина ще атакува: под-
държете го, като оставите часть за отбрана на укрепения
пунктъ. Организирайте си хората, за да може да действу­
вате съ тЬхъ“, Ля 3. 15-и /X 1918 г, 10 ч. 30 м.
Само следъ 10 минути командирътъ на полка донася:
„К-ру 1./8. бригада. Противникътъ зае линията Узуновата ка­
нара—Шейновецъ вкл. Ние сме на упорния пунктъ Стояновата.
1-а дружина съвсемъ я нЪма. 2-а дружина е само отъ три роти.
7-а рота 10-и полкъ се изгуби въ гората Самодивската поляна.
Противникътъ съсредоточава артилер. огънь по упорния пунктъ.*
Ns 4. 15-и IX 1918 г, 10 ч»40 м. пр. пл.

Отъ щателната проверка се указа, че к-рътъ на 30-и

полкъ на 15-и IX следъ почване на боя, не е билъ изпра-
тилъ нито едно съобщение, нито една заповедь, нито единъ
взводъ, нито единъ патрулъ даже за свръзка или подкрепа
на 1./30. дружина. Тамъ, гдето врагътъ б е насочилъ 7 дру­
жини да нанесе главния си ударъ, тамъ не се пратиха нито
заповеди, нито съобщения, нито единъ сандъкъ съ патрони.
Какъ е можалъ той да стои въ пълно неведение цели шесть
—седемь часа, безъ да му дойде на умъ да се свърже съ
162

дясната половина отъ своя полкови участъкъ? Въ това

време къмъ 11 ч. неприятелски части минали по долината
Т. Сейменъ и се явили въ тила на Узуновата канара. По
показания на няколко души свидетели, тамъ поддоручикъ
Аняреевъ съ 2 картечници, при всичко че му предали да от-
стжпи, не се съгласилъ да стори това безъ писмена запо-
вЪдь. И, когато билъ заобиколенъ отъ противника, •продъл-
жилъ борбата до последния моментъ, не се предалъ, и билъ
живъ изгоренъ съ огнепръскачки, ведно съ десетина души въ
гнЪздото. И отъ Узуновата канара се създаде за насъ още
една величава епопея, едно свето мЪсто, наподобяваще Ор­
ловото гнЬздо на Шипка. При Узуновата скала загинаха
други 10—12 наши смЬлн картечника, които предпочетоха
да умратъ, отколкото да сложатъ оржжие. При Узуновата
канара Шейновци, създадоха още единъ великолепенъ при-
мЬръ за подражение.
Къмъ 10 ч- врагътъ билъ временно въ застой. Единъ
сръбски войникъ намЪрилъ време и се предалъ на нашите
войници и далъ сведения за противника, че срещу насъ имало
6 дивизии.
Интересни сж донесенията на к-ра на 7-/10. рота, за
която командирътъ на 30-и полкъ донася, че се изгубила
въ гората. Съ № 408 отъ 8 ч. 15 м. той донася, че билъ
пратенъ въ подчинение на командира на полка и моли да
му се укаже кжде да заеме. Съ № 409 отъ 10 ч. 20 м. до­
нася, че билъ въ връзка съ 8 /30. рота и моли да му се
дадатъ указания. Съ № 410 отъ 11 ч. 20. м. донася, че пат­
рулите му още не се били върнал моли да му се да­
датъ указания да държи ли връзка съ 8./30. рота, или съ
ротата си да отиде напредъ къмъ Сръбския постъ.
Ясно е, че 7./10. рота не е била изгубена. Цела една
наша рота, запазена и не участвувала въ бой, стои неиз­
ползувана. Командирътъ на ротата моли за бой-1а задача.
Такава не му се дава, а се донася, че ротата била изгубена,
когато въ делата има тия три донесения запазени.
Въ 10 ч. 10 м- съ № 5 командирътъ на 30-и полкъ съоб­
щава на командира на 2./30. дружина, че искалъ унищожи-
теленъ огънь по Узуновата канара и ходовете за Канарите.
А въ това време Узуновата канара се е държала още отъ
2./-0. картечна рота. Както видехме тя падна следъ 12 часа.
Въ 10 ч. 15 м. съ № 6 сжщиятъ съобщава на коман­
дира на 7./30. рота, че отъ 53-и полкъ една дружина зами­
нала за Шейновецъ. Да се отбранява Стояновата височина
на всека цена. 2 а дружина била на упорния пунктъ.
Въ 11 ч. 15 м. съ № 7 иска унищожителенъ огънь по
централния ходъ. Въ 11 ч. 50 м. съ № 8 се заповедва к-ру
2-а дружина да вземе мерки и пази десния си флангъ. Упор.
пунктъ да се държи на всека цена.
 163

бъ 11 ч 55 м. съ № 9 се заповядва к-ру З а дружина

— 12 рота да застане въ полкова поддържка при подсло­
ните при РаКлитЪ,
Началникътъ на Щаба на 1./8. бригада въ 10 ч. 55 м.
съобщава на к-ра на полка:
, Дръжте сена всЪка цена на упорния пунктъ до тази ве-
черь, Щабъть на 53-и полкъ е пристигналъ*.
Въ 11 ч. 45 м. сжщиятъ съобщава:
.Съ 2-а дружина да се заеме Стояновата височина, като
се остави срещу Узуновата канара слаба часть, а тЪзи роти да
се държатъ на Стояновата до пристигане на дружинигЬ огь 53 и
полкъ, които сж тръгнали отъ театъра*.
К. Янковъ казва: „Командирътъ на 30-и полкъ, вместо
да притегли блуждаещите изъ гората при Раклите свои
полкови поддържки, на Стояновата височина, и организира
отбраната на висотата, вместо да усили левия си флангъ —
прави тъкмо обратното: къмъ 10 ч. пр. пл. и ш по-рано дори,
той напус ча наблюдателницата си и в. Стояновата, за да
не се върне вече никога на тЪхъ, и отиде на западъ■ Тукъ
отъ тихия кжтъ на гората при РаклитЪ, гдето остана
цЬлия день въ бездействие, той постоянно тревожеше за
опасностъта отлЪво“.
Въ 12 ч. попладне съ № 10 командирътъ на полка
съобщава на к-ра на 7./10- рота, че за всичко ще получава
заповедь, а не му дава бойна задача.
Въ 12 ч. 20 м. той донася съ № 10 к-ру 1./8. бригада:
.7 рота заема Стояновата. б-в, 8-а и 7./10. р. съ 4 картеч­
ници заематъ укрепения пунктъ. 12-а рота около 30 чов-Ька —
полкова поддържка при РаклитЪ. Остатъка отъ 3-а дружина —
въ укрепения пунктъ. За 1-а дружина нЪмамъ сведения. Язъ
бЪхъ на укрепения пунктъ, сега съмъ при централа. Противни-
кътъ се спуща къмъ Узуновата канара. СмЪтамъ да изтегля една
рота, че сж много струпани.
Това донесение е неверно- Трите роти не можеха да
се събератъ въ укрепения пунктъ на 200 крачки фронтъ.
Тамъ беш е б-а рота и картечниците. Дко е имало струпване
на хора, требваше да се прати помощь на 7./30. рота на
най-важното место или устрои контъратаката, а не да се
остави Стояновата да се отбранява само отъ една рота.
И. Янковъ казва ощ е: „К-рътъ на 30-и п. — въпреки
изричната заповедь да напусне гората при Раклите и съ
поддържките си се изкачи на Стояновата висота, гдето б е
тъй нуженъ къмъ това време — продължаваше да стои при
Раклите. Въ 2 ч. 15 м. сл. пл. 7./30. рота отстжпи отъ Стоя­
новата въ две посоки — къмъ ротите отъ 53-и полкъ и
къмъ Раклите, гдето командирътъ на 30-и п. още продъл­
 164

жаваше да стои въ бездействие съ останките отъ палка*.

Полковата поддържка бй слабо пострадала.
Къмъ 2 ч. сл. пл. командирътъ на 30 и п. отстжпи отъ
Р^клитй и се установи на в. Пнонерь съ ротитй, които до
това време бйха въ гората. Упорниятъ пунктъ б-й напуснатъ,
заетъ отъ противника. На Стояновата стоеше само 7./30.
рота, изоставена, неподкрепена, безъ да й се прати съобще­
ние, че ротитй вдйсно се оттеглятъ, и тя продължаваше
борбата съ последни сили. Картечната група на поруч. Пен-
чевъ на източния склонъ на Стояновата сжщо стоеше още на
мйстото си. Ротитй отъ 53-и п. се задържаха на севернитй
склонове на Шейновецъ.
Отъ в. Пионеръ се пращатъ донесения, и заповйди и
съобщения:
№ 17. 15-и IX 14 ч 53 м. отъ Пионеръ. К-ру 53-и полкъ.
„Полкътъ се оттегли на в. Пионеръ“.
№ 19. 15-и IX 14 ч. 55 м. отъ в. Пионеръ. К-ру 1 -/8. бригада.
„6-а и 8-а рота и остатъците отъ 3-а дружина отстжпиха
и заеха позиция“.
№ 20. 15-и IX 17 ч. 30 м. отъ в. Пионеръ. К-ру 1./8. бригада.
„Отъ полка неустановени положително загуби : офицери убити 9,
ранени 12, безвесть 12. 3-а дружина има 40 бойци, а всичко 60 чо-
века. Отъ 1-а дружина нЪмамъ никакви сведения. Отъ 5-а рота има
16 воиници. 6-а, 7-а и 8-а роти слабо пострадали. Сега съмъ на
в. Пионеръ заедно съ войниците“.

Това е последното донесение. Отъ 2 ч. сл. пл., когато

се е оттеглилъ отъ Раклитй, до вечерьта Щ абътъ на полка
не е направилъ нищо по отбраната на позицията. Не бйха
използувани запазенитй роти отъ полка и ротата отъ 10-и
полкъ. Л въ това време на Стояновата остана само 7./30.
рота, за да бжде пленена една часть отъ нея, а другата
почти унищожена. И следъ пладне Щ абътъ на полка на­
пълно бездействуваше.
Генералъ Руссевъ на стр. 76 казва, че командирътъ на
30-и полкъ отстжпилъ отъ Стояновата едва къмъ 6 ч- 30
м. сл. пл. Както вид-йхме това е станало преди 2 ч. сл. пл.
Явно е, че командирътъ на дивизията не е билъ добре осве-
доменъ върху действията на 30-и полкъ и години следъ
войната той не е знаялъ какво е ставало по позицията, а
още повече презъ самия бой.
Газовиятъ офицеръ при Щаба на 30-и п. поруч. То-
дороьъ Теню, инженеръ, който б-й при командира на полка
въ наблюдателницата, казва, че отъ наблюдателницата не
се е виждалъ никакъ участъка на 1-а дружина, а само
часть отъ този на л-йвата 3./30. дружина. Командирътъ на
полка се оттеглилъ назадъ къмъ 2 ч. сл. пл., а той оста-
налъ до 5 ч. сл. пл. М-йстото на тази наблюдателница не е
било добре избрано, щомъ отъ нея не се виждали двата
 165

ДруЖинни участъци. Изглежда, че главното съображение е

било тя да бжде на' мЪсто, което не се поражава отъ ар­
тилерията, а не да се наблюдаватъ и двата участъци. Но,
ако тази наблюдателница 6Ъ на върха на Стояновата, всичко
щ-Ьше да се вижда.
И тъй, действията на дружинитЬ и на артилерията
не бЬха координирани. ЧаститЪ отъ първата линия водЬха
боя сами. РезервитЬ на полка стоеха нензполузвани. Въз-
приетиятъ начинъ на действие като планъ се изостави, и
частитЪ действуваха по собственъ починъ, по свое желание,
безъ да сеобединятъ отдЬлннтЬ усилия и се нашчатъ къмъ
дадена тактическа задача• Изпращаха се отдЬлни роти
къмъ позицията, безъ да имъ се даде задача, безъ да се
осигури тЬхното действие съ огнева подкрепа. Малкото ни
резерви така се разпиляваха и не се използуваха.
Щабътъ на полка стоеше въ пълно неведение за това,
което ставаше напредъ. Получаваше невЬрни донесения и ги
препращаше, безъ да ги провЬри. Съ дЬсния дружиненъ уча-
стъкъ цЬлъ день нЬмаше връзка, не знаеше какво става тамъ,
и никакви мЪркн не взе да възстанови връзката. Въ нача­
лото на боя, преди разсъмване, тъмнината и пушекътъ прЬ-
чеха да се долови хода на боя. Обаче, по-после положението
се изясни и това налагаше веднага да се оргаризира една
мощна контъратака начело съ командира на полка, както
бЬ предвидено споредъ плана на отбраната, и както напра­
ви командирътъ на 53-и полкъ, храбриятъ подполк. Ламбрн-
новъ. И тогава, може би, положението щЬше да се подобри.
Това не стана. По-после противникътъ на нЬколко пжти бЬ
разколебанъ. И тогава полкътъ не организира по решително
и смЬло действие и пропусна много :благоприятни случаи.

Артилерийската дейности.
Презъ нощьта на 15-и IX нашата артилерия даде нЪ-
колко пжти преграденъ огънь. Така предъ КанаритЬ се
поиска и се даде въ 2 ч. 45 м., предъ Гръцкия постъ въ
3 ч., въ 4 ч. 5 м. предъ Руйчетата.
Въ 4 ч. 20 м- противникътъ откри барабаненъ огънь
по цЪлата позиция, който продължи до началото на атаката.
Позицията кипеше. Тамъ бЪ сжщински адъ. Ако ние имахме
достатъчно срЬдства и добро командуване, тогава именно
бЪше момента да се осуети неприятелската атака, като
всичката ни артилерия открие не преграденъ, а разруши-
теленъ и унищожителенъ огънь по окопитЬ на противника
— изходното мЪсто за атакуващитЪ му вълни. И тогава
щЬше да стане тъкмо обратно на онова, което стана на
сутриньта. ОкопитЬ на противника щЬха да се напълнятъ
съ трупове и атаката щЬше да е осуетена, както предния
^6б

денъ тя бЬ задушена на нЪколко пжти\ преди да успЬе Да

се развие.
Въ 5 ч. 20 м. започна огневиятъ валякъ на противника.
Огъньтъ се пренесе и по близкия тилъ. Започна и атаката
по цялата позиция на 1./8. и 2./3 бригади. Отъ всички места
се искаше преграденъ огънь. Ракети хвърчеха въ въздуха
непрестанно. Настана тревога. Явно бе, че на позицията
става нещо лошо. Всички началници даваха заповеди за
преграденъ огънь. Батареите почнаха да стрелятъ. Общиятъ
преграденъ огънь въ случая б е наложителенъ. Но тъкмо тамъ
б е нашето нещастие. ВсЬко орждие требваше да отбранява
по 500—600 метра съ по 15 изстрела въ минута. Атова бе
немислимо и явно безполезно. Невъзможно б е съ тия сред­
ства да се спре противника. Майоръ Казей казва:
„5 ч. 30 м. Отъ Соколъ до Струппнсккя долъ една
дълга вълна се движеше съ едно вдъхновение. Тя се
хвърли върху българските първи окопи. Цветни ракети
се издигаха по целия фронтъ, противникътъ искаше
преграденъ огънь. Твърде късно. Нашите пехотинци беха
вече върху първите окопи“. Отъ този именно моментъ за­
почна трагедията на Добро-пЬле. Преградниятъ огънь беш е
явно несигуренъ. А той беш е основата на нашата отбрана.
Така гласеха всички заповеди. А съгласно окр. № 10307 на
Щ. Д- А. отъ 24-и VI 1918 г. преградниятъ огънь беше по­
следното средство на отбраната. А какво разстояние ни
дел-Ъше отъ противника? — 43—50—100—150 крачки. То
можеше да се вземе за 5, 10, 15, 20 секунди най-много. При­
бавена тъмнината на нощьта, можемъ смело да заключи мъ,
че противникътъ ще влезе съвсемъ ненадейно въ нашите
окопи, преди още нашата артилерия да е открила своя
„преграденъ огънъа.
Началникътъ на шкодовата подгрупа капит. Консуловь
казва, че било възприето да се действува противъ неприят.
пехота, а отчасти и артилерия, по начинъ, да се парализира
всеки опитъ за нападение, преди още то да се е развило
напълно. На батарея се падало при обща атака да защи­
щава участъкъ отъ 1500 до 2500 мбтра. Никой отъ начал­
ниците му не знаялъ какво става по позицията и не му да-
валъ никакви указания. Всички връзки били скжсани. По-
вечето батареи били изолирани и доколкото могли действу­
вали самостоятелно. Той запазилъ управлението въ ржце
само на 5.13.16. и 7.УЗ./8. шкодови батареи. Сжщите показания
даде и командирътъ на 4./2. гауб. батарея капитанъ Хрнстовъ.
Споредъ началника на доброполската подгрупа подполк.
Зимбнлевъ, въ 5 ч. 40 м. по дадени ракети и сигнали отъ
всички наблюдатели, батареите открили общъ преграденъ
огънь, който се повторилъ неколко пжти, тъй като сигна­
лите се давали постоянно. Въ 6 ч. 10 м. се насочилъ огъньтъ
 161

нй 2-и взводъ отъ 8/6., 4./2. гауб. и 5./2. гауб. бат. по единъ
взводъ по заетите отъ противника наши окопи на КанаритЬ.
Значи, въ сжщото време, когато нашата 12.130. рота е во-
дЬла бон на две страни, по нея сж стреляли и нашитЬ
орждия. Нещастна рота 1 Тя е бяла поражавана отъ про­
тивника, влЪзълъ въ окопитЬ, отъ неговата артилерия, отъ
нашата артилерия, а по-после и отъ нашитЬ картечници
отъ Узуновата канара. Щастието ни бЬ вече напуснало!
Споредъ сжщия офицеръ, въ 7 ч. огъньтъ билъ насо-
ченъ по заетите отъ противника наши окопи отъ Камъкъ
до Скалистата, а огъньтъ на две гаубици билъ насоченъ
по Гръцкия постъ. Въ 8 ч. 10 м. огъньтъ се насочилъ: по
в. Соколъ и гребена на трите Рунчета, по Сръбския постъ,
Томовата и източнитЬ и западнитЬ склонове на Котата.
Стреляли 1./6. батарея ц-Ьлата, 5./2. — единъ взводъ, и
една гаубица отъ тежкия взводъ, като съ косене обстрел­
вали целия гребенъ, на който имало групи неприятелски
войници, следъ отстжплението на нашите части. Значи, че
когато ние бЪхме на Томовата, водЬхме люта борба и съ
маса жертви едва задържахме противника, нашитЬ бата­
реи сж стреляли по насъ, като по противникъ. Добре че
имаха малко снаряди и стреляха рЬдко.
Споредъ подполк. Зимбилевъ, огъньтъ на батареите
къмъ 9 ч. билъ премЪстенъ предъ новата отбранителна ли­
ния — в. Шейновецъ, Стояновата, първия гребенъ, преград­
ната позиция на Соколъ. Държали подъ огънь и гребена
на Руйчетата и Соколъ, както и Томовата. Съ падането на
Шейновецъ около 10 ч. пр. пл. 8./6 и 4./2. батареи държали
подъ огънь в. Шейновецъ и седловината западно. Въ 11 ч.
20 м. се съсрЪдоточилъ огъньтъ на 5.12, 1./6. и тежкия
взводъ по западния гребенъ на Стояновата височина. Ясно
е, че командирътъ на подгрупата не е знаялъ какво става
по позицията, защото въ сжщото това време на тия висо­
чини и места имаше наши части, които водеха бой и сж
били обстреляни отъ нашата артилерия.
Н, Янковъ казва: „На позицията б е пъленъ хаосъ. Ко­
мандирътъ на бригадата и командирътъ на дивизията беха
вънъ отъ строя на боя. Вънъ отъ строя беха и артиле­
рийските щабове на групата и подгрупата. Бледъ, разхвър-
ленъ, нерешителенъ, безъ всЬкаква обща мисъль, наблюде­
ние и управление, огъньтъ на бригадната артилерия се раз-
покжсваше между батареите, взводовете и отделните орждия
дори“ . . .
Споредъ капит. Консуловъ шкодовата подготовка да­
вала преграденъ огънь сутриньта отъ Доброполската река
до Петерникъ. Неколко нападения били отбити. Почналъ
по-силенъ огънь отъ противника, а по-после и обща атака
отъ КанаритЬ до Петерникъ. Ударътъ билъ общъ. Кана-
168
ритЪ били заети, но нашите атакували и ги заели обратно.
Батареите давали непрекжснатъ огънь по целия този уча-
стъкъ, като го местили отъ пунктъ на пунктъ. При Добро-
полската р-Ька противникътъ добилъ усп!зхъ. Капит. Кон-
суловъ не е могълъ да наблюдава къмъ Добро-поле. На
Петерникъ, обаче, имало гжсти неприятелски маси, настжп-
ващи къмъ Кравица и Порой.
Къмъ 11 ч. позицията на 7./3. шкод. батарея била за­
страшена отъ тилъ и обстреляна съ пушеченъ огънь. Ко-
мандирътъ на подгрупата заповЪдалъ командирите на шко-
довигЬ батареи да отидатъ при орждията и действуватъ
споредъ обстановката. Съ другите батареи свръзката била
прекжсната. На Продановата височина се държала една
дружина съ оголени флангове. Поискалъ взводъ пехота и
му далъ 40—50 души съ двама офицери. РаздЬлилъ ги^на
две групи и насочилъ отъ двете страни на върха, на който
била 7./3. шк. батарея. Командирътъ на 7./3. бат. нам-Ьрилъ
връхчето ю. и. отъ батареята на 150—200 м. заето отъ
неприятелски стрелци и автом. пушки. До този моментъ ба­
тареята стреляла. За да не бжде пленена, натоварилъ и спо-
лучилъ да се изтегли съ всичките си орждия. Капитанъ
Консуловъ се насочилъ съ група пехотинци къмъ една ви­
сочинна, но по пжтя останалъ само съ нЪколко души. Съ
гЬхъ заелъ позиция и задържалъ противника около 11/г часа
докато батареите се изтеглятъ.
2./1. батарея и б./2. германска оставили материалната
си часть на позицията, следъ като я направили негодна за
действие. Изтеглянето било невъзможно. Шкодовите ба­
тареи, следъ като заели на няколко места междинни пози­
ции. вечерьта стигнали къмъ 23 ч. на в. Камила. При дви­
жението си назадъ тия две батареи единствени придружа­
ваха пехотата и водеха непрекжснато бой, давайки и жертви.
Двете шкодови пл. батареи имали по 4000 снаряди, 2./1. —
1200, а 6.12. германска — 1000.
Подолковн. Зимбилевъ казва, че на няколко пжти билъ
предупреждаванъ отъ началника на групата да пести снаря­
дите. Въ 7 ч. 15 м. с. далъ заповЪдь да бждатъ привлечени
близко до позицията орждейните коне, въ случай на манев­
риране. Въ 11 ч. 45 м. получилъ заповедь — предвидъ на
положението, че и първиятъ гребенъ е падналъ въ ръцетъ
на противника, и възъ основа на заповЬдъта на командира
на 1 .18. бригада за отстъпление на ариергардната позиция
на Тунджанския гребенъ, да нареди да се разрушатъ оръдия­
та, а личния съставъ на батареитЬ да се изтегли къмъ р.
Градешница, и оттамъ за Тунджанския гребенъ, където за­
минава и командира на групата.
Командирътъ на доброполската подгрупа изпратилъ
до командирите на 8./6., 4/2., 5/2., 1./6. батареи и 2./1. теж.
 169

взводъ пб ординврци следната писмена заповЬдь: Съгласно

заповЪдьта на командира на групата, основана на заповЪдьта
на командира на 1.18. бригада, разрушете орждията и съ
личния съставъ на батареитЬ си, се оттеглете къмъ р. За-
дука. Предвидъ на създаденото положение, бригадата се
оттегля на ариергардна позиция на Тунджанския гребенъ.
Командирътъ на групата, следъ даване на тази заповЬдь, се
оттегли лъ назадъ. Следъ 15 минути го поел едва лъ и коман­
дирътъ на подгрупата и сжщитЬ видЬли взривовете отъ
разрушаване на гаубиците на третия гребенъ.
Подполк. Зимбилевъ казва, че къмъ 11 ч. 20 м. Зжбе-
рите били паднали, шкодовата група била отстжпила, про-
тивникътъ билъ по южните склонове на Кравица, и отдавна
билъ преминалъ Продановата, че Шейновецъ билъ падналъ
още въ 10 ч., Котата, Томовата, Руйчетата и Соколъ били
въ неприятелски ржце и пр. Явно е, че не е знаялъ поло­
жението.
Подпор. Бурилковъ артил. наблюдатель отъ 5./2. бата­
рея, на десното Руйче, казва, че стоялъ тамъ до 12 ч. 10 м.
попладне, когато билъ раненъ и принуденъ да отстжпи.
Батарейниятъ му командиръ капитанъ Петровъ и командирътъ
на 6/2. батарея капит. Лисичковъ намерили заповедьта на
полковникъ Славчевъ за разрушаване орждията за прежде­
временна, и продължили стрелбата неколко часа.
Майоръ Янковъ казва, че пратилъ бележка до теле­
фонната централа на Моминъ-гробъ. Телефонистътъ върна лъ
бележката, като написалъ, че немалъ свръзка съ никого, и
че командирътъ на групата и подгрупата си вдигнали щаба
и не му обадили нищо.
Командирътъ на 1/8. бригада, полков. Янакиевъ, казва,
че къмъ 10 ч. 30 м. в. Шейновецъ падналъ, командуването
на артилерията компрометирано, и че полков. Славчевъ и
подпол. Зимбилевъ се оплакали, че били вече безпомощни,
че не могли никаква заповЬдь да предадатъ и че нЬкои отъ
батареит-Ь свършили снарядитЬ си. Отъ 10-и п. се донесло,
какво преградната позиция на първия гребенъ била заета
отъ противника, а отъ 5./2. батарея — че врагътъ билъ на
3 —500 метра на батареит-Ь. Началникътъ на артилерията
го питалъ да се пръснатъ ли орждията. Казалъ му, че ар­
тилеристите знаяли въ подобни случаи какъ да действуватъ,
при това били подчинени на началника на артилерията въ
дивизията. Следъ разрешение отъ последния, орждията на
5.12. и 1.16. батареи били пръснати.
Полкови. Славчевъ казва, че получилъ отъ командира
на 1./8. бригада лична заповЬдь въ 11 ч. 40 м. — да се из-
стрелятъ по възможность всички снаряди, следъ което да
се разрушатъ орждията, а хората отстжпятъ.
170

Командирътъ на 5./2. гауб. 12. см. батарея казва, чй

къмъ 11 ч. 30 м. получилъ по войникъ устна заповедь да
се държи докрай. По сжщия войникъ му се предало да
разруши материалната часть и отстжпи.
Командирътъ на 4.12. гауб. батарея капит. Христовъ и
поруч. Иосифовъ отъ сжщата батарея дадоха обширни по­
казания. 4./2. батарея на в- ХлЪбарь продължила да дейс-
вува и водила борба съ противника на в. Шейновецъ и
Стояновата до 5 ч. 45 м. сл. пл. Когато се явили неприя­
телски пехотинци близко до батареята, едва тогава взели
затворите и отстжпили. На позицията останали по 50 снаря­
ди на орждие негръмнати.
К. Янковъ казва: „Къмъ 10 ч. 30 м., предъ нЪкаква си
фиктивна опасность откъмъ долината на р. Лешница, управ­
ляващите боя на бригадата счетоха въпроса на управле­
нието отъ Моминъ-гробъ за изчерпанъ, и дадоха заповедь
всичката бригадна артилерия да се разруши, щ абьтъ на
10-и п. да се запали, а самите те къмъ 11 ч. 30 м. очис­
тиха в. Моминъ-гробъ. Къмъ 10 ч. 30 м. всички батареи,
които получиха заповЪдьта, разрушиха орждиятасии послед­
ваха следъ малко водачите си“.
Така безславно свърши своята бойна дейностъ нашата
артилерия на Добро-поле. Отъ 42 орждия само 8 планински
шкодови можаха да бждатъ натоварени и да придружатъ
пехотата въ нейната злощастна сждба презъ време на теж-
китЪ дни на нейното отстжпление, а всички останали 34
орждия бЪха оставени на позицията, едни разрушени, дру­
ги съ извадени затвори. Това бЪше логическия край на ус­
ловията, при които се намирахме на Добро-поле, условия,
при които действувахме, и които взети вкупомъ, станаха
причина да рухне всичко онова, което бЬше съградено на
нездрави основи.

Психологически процесъ.
Преди атаката, благодарение на редица причини,които
изложихме, духътъ на войниците б е отпадналъ. Но това
се дължеше изключително на влиянието на съответните
началници. Тамъ. дето се полагаха грижи за подчинените,
тамъ духътъ, моралните сили и дисциплината беха запазени
и обратно. Общо взето — въ частите, които отбраняваха
Доброполския масивъ, духътъ беш е почти задоволителенъ,
при всички несгоди и лишения. Началото на бойните дей­
ствия стресна всички. Близката опасность повдигна чув­
ството на дългъ и отговорность за запазване на позицията,
за запазване на застрашеното отечество. И ние виждаме на
14-и IX частите на Добро-поле да отбиватъ петь атаки на
противника, подготвени съ много орждия и водени отъ де-
 171

сеть пжти по-многоброенъ противникъ. Само този фактъ е

достатъченъ да опровергае легендата, пръскана отъ герман­
ците за предателство на Добро-поле, и мълвата за отпад-
налъ духъ, на който единствено се дължало нашето пора­
жение на следния день.
Видехме развитието на боя. Азъ мога да запитамъ
като участникъ и лично взелъ участие въ борбата — колко
полкове, били т е български, французски, па даже и гер­
мански биха издържали на барабаненния огънь на 14-и IX
и то при условия, при които се намирахме ние тогава тамъ ?
Колко отъ тия, които обвиняваха истинските герои въ пре­
дателство, биха могли да извършатъ толкова подвизи, кол-
кото извършиха защитниците на Добро-поле на 14-и и 15-и
септемврий ? Никой вече не може да отрече великите дела
на самопожертвувана и героизъмъ, предъ които се прекла-
нятъ и нашите бивши противници, които изпитаха острието
на нашия ножъ.
Ние и всички участници твърдимъ, като преживели
страшния ударъ на противника и големата борба на Добро-
поле, че на 14-и и 15-и септемврий, близката опасность на­
кара всички защитници да грабнатъ оржжието и да посрещ-
натъ съ куршумъ, бомба и ножъ враговете, тъй както тол­
кова пжти ги беха посрещали и били. И, ако на некои
места отъ нашата позиция е имало по-слабо държане или
недостатъчно упорство, то това се е дължало изключително
на недоброто командуване тамъ. Ние бехме победители на
14-и IX. Защитниците още беха готови да мратъ.
На 14-и IX вечерьта, хората отъ позицията, преживели
толкова страдания, дали скжпи жертви, изтощени и изну­
рени отъ големия бой, отъ непрекжснатия грохотъ на ек­
сплозиите, отъ тежкия задушливъ въздухъ, отъ силната
горещина, отъ моралния и душевенъ гнетъ, отбили вече
петь атаки, представяха едни сжщества — полузамаяни,
полугодни за живогъ и за съпротива, полупобедени, съ
отпаднали сили. Но все пакъ т е беха победители. Т е ви­
деха предъ техъ врагътъ да бега и се крие въ окопите
си, които не можаха да побератъ многото вражески вълни
и вериги, и нашите стреляха, стреляха непрекжснато, сееха
огънь на всички посоки и нанасяха поражения. Противни-
кътъ беш е битъ, и виде, че не може да заеме нито педя
отъ нашата земя, отъ нашата позиция. Той почувствува, че
надъ множеството въ боя, има друга по-голема сила, която
решава боя — а тя е готовностьта да се мре, онзи духъ на
самопожертвуване, който е гаранцията на началника и въ
последния четвъртъ часъ на боя наклонява везните на по­
бедата на тая страна, гдето тази готовность да се мре е по-
голема.
 172

И тогава противникътъ, виждайки, че съ открита сила

не ще може да ни победи, при всичко че б е хвърлилъ въ
боя грамадни средства и сили за борба, реши да прибегне
къмъ изкуство и хитрость. Тогава именно се реши да се
произведе нощна атака, като последно средство, което впро-
чемъ б-Ь повече присжщо намъ, отколкото на врага. И, по­
неже не б-Ьхме устроени, не бЪхме организирани за една
такава евентуалность, противникътъ успЪ да заеме пър­
вата ни позиция при упорита съпротива на много м*ста отъ
нашата позиция. На нЪкои пунктове защитниците б%ха из­
бити или изгорени живи.
Този неочакванъ нощенъ ударъ срази морално нашите
защитници. Те видеха, че беха надхитрени отъ нашит*
врагове, че тия последните изл*зоха по-хитри, по-добре
организирани, по-приготвени за такава атака отъ насъ, по-
добре командувани и ржководени. И тогава за първи пжть
у нашите войници се появи едно разколебание въ дове­
рието къмъ своит* водачи, едно разклащане на верата въ
способностите на тия, които ги водеха да мратъ. Т* ви­
деха, че спротивникътъ ни надвива съ големите си сред­
ства и се питаха — ние немаме ли поне наполовина отъ
това да противопоставимъ ? Нали всички казваха, че ще има
атака на Добро-поле, защо тогава не доведоха повече арти­
лерия, защо не ни пратиха резерви, а взеха и тия които бЬха
при насъ? Защо взеха германските батареи, които даваха пре-
граденъ огънь по Добро-поле, а на техно место не поставиха
други ? Защо ни оставиха да стоимъ само въ първите окопи
и да ни избиятъ, безъ да можемъ да развиемъ нашия огънь
съ машините, съ които разполагахме? Защо не укрепихме по­
не втора позиция ? Защо немахме връзка въ боя? Защо Щ а­
бовете не знаеха какво става при насъ и ни изоставиха сами
да посрещаме големия ударъ на противника? Защо никой отъ
нашите по-големи началници не дойде при несъ да ни види
какво правимъ и да даде съответни разпоредби да ни по­
могне ? Защо се унищожи толкова рано нашата артилерия ?
Защо пъкъ накараха другите две бригади да се оттеглятъ
назадъ, когато при тЬхъ немаше никаква атака и т* б*ха
толкова назадъ? И колко други въпроси си задаваха защитни­
ците и не можаха да разбератъ защо сме победени и защо
така допуснаха да ни унищожатъ на първата линия, когато
можахме да се биемъ и да спремъ врага.
Но надеждата у т*хъ не б*ш е изчезнала. Т е б ех а пре­
живели такива изпитания и другъ пжть — на Канмакчаланъ
и при Черна. И т е сметаха, че и тукъ положението ще се
поправи. Най-сетне, колкото и далеко да сж били нашите
резерви, все пакъ за единъ-два дни ще успеятъ да дойдатъ.
Нашите войници хранЬха още в*ра и надежда, че още не
 173

е изгубено всичко, че положението може да се поправи. Те

още в-Ьрваха, че ще дойдатъ нови сили и ще минатъ въ
нападение, за да разгромимъ противника.
Обаче, въ душите, въ сърдцата на началниците ста­
ваше другъ психологически процесъ. Т е знаеха, т е чувству­
ваха напълно своята отговорность по запазване на позиция­
та, и други съображения ги вълнуваха. Те видеха, че една
часть отъ машините на първата позиция паднаха въ ржце-
т е на противника, видеха, че една часть отъ войниците отъ
първите окопи сжщо б е унищожена или пленена. Т е ви­
деха, че нашите войници, следъ като беха преживели една
борба на най-близки разстояния, следъ като беха участ­
вували на неколко места въ ржкопашенъ бой и не мо­
жаха да устоятъ на големото множество на противника,
че тия хора сж вече отпаднали, изнурени и отчаяни. Т е ви­
деха, че на некои места отъ нашата позиция жертвите, кои­
то се дадоха, беха повече отъ нашия огънь, отъ бъркотия­
та въ командуването и отъ пълната неизвестность, която
цареше навредъ по позицията и не се знаеше кжде какво
става, т е видеха, че нашата артилерия не б е добре орга­
низирана, не б е добре командувана и че при всичката й са­
моотверженост и готовность за борба докрай, пакъ не мо­
жа да спре противника, че нашиятъ преграденъ огънь ни­
що не струваше предъ огъня на противника. Те видеха, че
следъ като се отдръпнемъ на втората позиция, която беш е
гола, и при липса на машини за борба, съпротивата тамъ
ще бжде по-слаба, отколко го на първата линия. Т е вижда­
ха, че позицията се губи постепенно, че врагътъ е силенъ
и добре организиранъ. Те виждаха неприятелските аеропла-
ни налгь главите си въ услуга на техната артшерия и пе-
хота. Р в виждаха какъ по даденъ знакъ, било отъ аеро-
планите, било отъ разните командни места, неприятелските
машии откриваха съсредоточенъ огънь по нашата позиция—
тамъ,дето давахме посиленъ отпоръ. Значи, противникътъ
е добре организиренъ и ржководенъ отблизко отъ своите
началници, които непосредствено наблюдаваха и ржководе-
ха боя и командуваха както требва.
И при такава трудна обстановка, нашите началници —
тия, които водеха непосредствено боя на Добро-поле, за­
почнаха да се съмняватъ въ своите сили, въ своята орга­
низация, въ своите способности за ржководене и управле­
ние на големия бой, въ своите средства за борба въ
задържането на позицията. Т е знаеха, че немаме резерви
и се съмняваха изобщо дали ще могатъ и резервите, ако
дойдатъ, да направятъ сериозенъ обратъ въ положеиието,
зтцото то беше ясно и се виждаше; то се чувствуваше
целия день на 15-и септемврий.
174

Съмнението породи неув-Ьреность, колебание, лутане.

И тукъ е началото на нашата трагедия на Добро-поле. За­
щитниците на позицията очакваха да се взематъ най-прости
и енергични мерки отъ нашето командуване, като се под-
крепятъ борците съ всички резерви, съ които се разпола­
гаше, за да се спре врага и се ограничи поне неговия ус-
пехъ. Напраздни надежди и очаквания — резервите при­
стигаха по ротно и дружинно, неорганизирани, безъ артиле­
рия, необединени въ командни единици, разпокжсани и не­
способни да изпълнятъ една бойна задача. Всичко това от- <
чая нашите бойци и въ т1»хъ се породи мисъльта, че ние
сме зле организирани, че врагътъ ни превъзхожда, че въ
такъвъ случай само големи и енергични мерки отъ голе-
мото командуване може да поправи положението.
Следъ кървавата борба съ противника на първата ли­
ния, нашите войници видеха, че врагътъ б е събралъ черни
орди колониални войски и пияни ги б е хвърлилъ срещу
насъ. И, ако бехме добре организирани — ако нашите ма­
шини не беха повече въ първа линия, ако бехме заели по-
слабо първите окопи, а машините държехме по-назадъ въ
дълбочина, дето да имаме здрава телена мрежа, и, че ако
имахме по силна артилерия, ако бехме запазили хората си
отъ внезапно нападение като това на 15-и IX сутриньта, то
ние щехме при такъвъ случай да пометемъ тия многоброи-
ни пълчища, дошли отъ Азия, Африка и далечни чужди
страни да газятъ нашата страна. И, понеже това не стана,
една боязънь за утрешния день се породи въ техните
сърдца. Те си казваха — ако сега не можаха да се взематъ
мерки и да запазимъ това, което б е укрепено, когато мо­
жехме да сторимъ това, колко повече ще можемъ да за­
пазимъ новите си голи позиции, и то безъ машини, безъ
свръзки и безъ бойни припаси, и изложени на поражението
на неприятелския огънь. Все пакъ надеждата още не бе
изгубена. Възможно е пъкъ, си казваха те, да се измени
обстановката* въ наша полза. На война всичко е възможно.
И тайно имъ се искаше дано това да не е самата действител­
ност!», дано се подобри положението, дано пристигнатъ ре-
резерви и спремъ врага.
Все пакъ на 15-и IX вечерьта, въ разните части, пси­
хологическия процесъ не беш е еднакъвъ. Поради разните
условия, при които се намираха разните части, и резулта­
тите беха различни. Така, имаше части] въ които ко-
мандуването беше на местото си Тамъ хората, наистина,
беха уморени, изтощени, гладни, излезли отъ боя, прили­
чаха на сенки, които се движеха безъ да знаятъ какво
става съ техъ, съ притжпени чувства. Но тъкмо въ тия
части, въ тия минути на изпитание, при техъ идва люби-
 175

миятъ имъ началникъ, и като баща почва да имъ обяснява

положението. Топли думи излизатъ отъ душата на този
преданъ на делото началникъ. Те сгрЪватъ войнишката
душа, вливатъ балсамъ въ нея, и войниците си казватъ:
щомъ нашиятъ командиръ така искрено желае ние да по-
несемъ още малко трудностите на боя, защо пъкъ да му
откажемъ, защо да не се стегнемъ още веднажъ и си опи­
таме силите; най сетне той е така добъръ и се грижи за­
ради насъ и все съ насъ е въ боя, защо да не го послу­
шаме? Може би пъкъ нашите врагове да не с ъ тъй страшни,
както на насъ се струва. Я пъкъ въ боя много пъти ща­
стието се обръща. Нека потърпимъ и се опитаме още вед­
нажъ, може би всичко ще се свърши на добро. И тия хора
се примиряваха съ своята печална житейска участь, и отново
намираха сили да продължатъ борбата, и то само заради
обичниятъ имъ командиръ-баща, комуто не могатъ да от-
кажатъ въ нищо.
Я въ други части виждаме тъкмо обратното. Грубиятъ,
жестокиятъ или малодушенъ, слабъ началникъ, който и
предния день и по-рано не е билъ при войниците си, не ги
е водилъ въ боя, показалъ е даже малодушие, въ трудни­
те моменти на борбата не е застаналъ начело на своята
часть, не е далъ личенъ примеръ, той е загубилъ своя
личенъ авторитетъ и се основавалъ само на служебния си
такъвъ, той е чуждъ за войниците, той е чуждъ на делото.
И сега, при изгубване на позицията, неговите хора се пи-
татъ _ за какво ще се биемъ вече? За да запазимъ скъпо­
ценната кожа на този страхливецъ, или да му създадемъ
незаслужена слава ? Или ще требва да му угаждаме, когато
той се крие и не се показва, когато пищятъ куршумите и
падатъ гранати и мини ? Ями защо не дойде при насъ, ко­
гато бехме на големо изпитание, защо ни изостави? Я сега
ни говори за дългъ и пр. Я той изпълни ли своя дългъ, та
отъ насъ иска подобна жертва ? Защо той не взе мерки да
се подкрепи нашата часть, да се свържемъ добре съ частите
назадъ и въ страни, за да ни помогнатъ, а ни изостави сами
да се биемъ? Защо допусна наши оръдия и наши картеч­
ници да стрелятъ по насъ? Защо се криеше, когато ние се
биехме и никой не можеше да го намери? Само неговата
ли кожа е скъпа? Нашата не е ли същ о скъпа? И още
колко подобни въпроси задаваха въ себе си войниците по
адресъ на малодушния и слабъ началникъ!
Отрицателните примери, безгрижието и проявените
слабости или малодушие отъ страна на некои началници,
се отразиха пагубно върху техните части. И ние виждаме
176

на следния день части, които не беха стояли подъ бараба-

ненъ огънь, които не беха пострадали особено много, во­
дени, обаче, отъ малодушни водачи, най-рано се разложиха
и се превърнаха въ тълпи. Отъ такива части се комплекту­
ваха предателскитЪ чети, които по-късно, водени отъ разни
агитатори нападнаха Кюстендилъ и София. А частите отъ
1./8. бригада, понесли най-силния ударъ на противника, дали
скъпи жертви, останали съ V* и по-малко отъ състава си
пакъ продължаваха да се биятъ до последния день, както
описахме вече. И отъ тази бригада почти никой не е участ-
вувалъ въ изстъпленията край Кюстендилъ и Владая. Това
за лишенъ пъть доказза влиянието, което доброто коман-
дуване указва на морала на частите.
Психологическиятъ процесъ на бойците презъ тъжните
дни следъ 15-и септемврий, може да се характеризира съ
следните думи: Тия отъ водителите на бойците, които
беха дали своята душа, своята воля, своето сърдце,
своята мисъль — целото си същество въ служба на
общото дело — дадоха личенъ примеръ на храбрость,
търпение, смелость и доблесть, заразиха и своите хора и
тия последните останаха верни на дълга си. А тия, които
беха чужди на делото, било вдъхновявани отъ утопии, или
дребни по душа и малодушни по сърдце, останаха далеко
отъ душата на войника, отг боеца. Т е гледаха да се откло-
нятъ отъ дълга, да запазятъ своята кожа, своята мъничка
и дребнава душица, та каквото ще да става съ делото. Въ
такива хора чувството на дългъ се притъпи. Тамъ егоизъ-
мътъ надви надъ другите чувства, надъ дълга, и се добиха
плачевни резултати.
Нашата I армия, победителката при Дойранъ, особено
частите отъ храбрата Плевенска дивизия, които устояха на
толкова много неприятелски атаки и унищожиха Критската
дивизия и много английски части, тия полкове, които чака­
ха заповедь да вървятъ напредъ и да влезатъ въ Солунъ,
като бъдатъ подкрепени, щомъ получиха заповедьта за
отстъпление, и тая армия и тия части почнаха да се раз-
лагатъ, да губятъ вера въ своите сили. Много полкове се
превърнаха тогава въ тълпи. По този случай ние ще запи­
таме — тЬхниятъ духъ ли бЬше отпаднат та отстъпиха,
или духьтъ имь отпадна следъ като почнаха да отстжп-
ватъ? Т е беха победители същ о така, както и ние бехме
на Добро-поле на 14 и IX. И ние тогава отблъснахме петь
атаки, при слаба артилерия отъ наша страна. И при Дой­
ранъ два дни нашите части беха победители. И духътъ
имъ б е високъ. Но щомъ започна отстъплението, всички
почти части се разложиха, защото отстъплението и пора­
жението сломяватъ и унищожаватъ и морала и духа.
 177

И, при всичко че повечето отъ половината ни армия

стоеше по своите места на първите позиции, по-нататъш­
ната съпротива стана невъзможна, т. е. стигнахме до поло­
жението, както се изразява и покойникътъ генералъ Тошевъ,
безь да бждемъ бити, да бждемъ тежко победени.
И така въ заключение — въ надвечерието на борбата
на Добро-поле, имаше едно послабление на духа у бойци­
те, но въ самия бой това послабление се прояви само тамъ,
дето командуването не беш е на местото си. Въ повечето
части, особено у тия, които изнесоха главния ударъ на про­
тивника, духътъ беше задоволителенъ, и хората извършиха
много повече отъ това, което можеше да се очаква. Пре-
ломъ въ психиката на бойците стана по- после, когато видеха
плачевното положение и резултатите отъ тригодишното ни
воюване. И. като присжщо чувство на човека, всеки почна
да търси причината всекжде другаде, но не и у себе си. И
тия, които знаеха повече да говорятъ, изкараха, че войници­
те на Добро-поле не се били, защото духътъ имъ билъ
отслабналъ и че нашето нещастие се дължи само на този
отпадналъ духъ. И много книги се написаха, безъ обаче,
да се изследва този важенъ въпросъ, безъ да се узнае са­
мата истина.
Отъ изложеното въ настоящата книга се вижда ясно,
че нашето нещастие ни сполете, не само поради отпадна­
лия духъ, а поради редица други причини — недоброто ор­
ганизиране, недоброто разположение на частите за бой,
недоброто използуване на средствата, съ които разполагахме,
поради недоброто командуване на частите, казано въ общъ
смисълъ на думата. И, че ако беха взети мерки да се усили
отбраната и се подкрепятъ частите тамъ, да се прегрупи-
ратъ и устроятъ за дълбока и продължителна защита, то­
гава и резултата щеше да бжде другъ.
Психиката на бойцитЪ на Добро-поле не бЪше лоша• Тя
се измЪни чрезъ единъ процесъ на разлагане, но това стана
много по-късно, следъ падането на позицията, следъ нашето
поражение, следъ което се загуби всЪка надежда за поправка
на положението. Тогава настжпи апатията, упадъкътъ на
дисциплината, отчаянието и разложението. Но този у па-
дъкъ е резултатъ, е следствие на нашето поражение — ре-
зултатъ на нашето недобро командуване — следствие на
недобра организация, на нашата непредвидливостъ и лошо
разположение на срЪдствата, съ които разполагахме, а не
обратното, както нЬкоп твърдятъ, че ние сме били победени
само и изключително поради отпадналия духъ и моралъ по­
ради нежеланието на бойцитЪ да се биятъ.
178

Ние твърдичъ ведно съ всички участници и свидетели,

че българскиятъ войникъ има разкошна душа и твърдо
психика. На Добро-поле нашит* войници се биха много добре
и извършиха велики подвизи, проявиха голЬми усилия и ге­
ройства, но следъ нашето поражение, когато видЪха, че на­
шит* усилия и жертви не можаха да сломятъ врага, по-
малодушнит* и недобре ръководени части отпаднаха по
духъ и не оказаха повече съпротива на противника. Това е
историческата истина, това е самата деиствителность.
Кроки № 1. Боятъ на Сипкавата и Скалистата височини на Добро {
поле на 15-и IX. 1918 г.