Войната като човешко безумие

(Есе)

Можем ли да определим като “човешко безумие” всяка война?!

Войната не е просто игра на шахматната дъска, на която падат и
побеждават черни или бели фигури, игра, в която играчите с лека
ръка премахват малките пешки от първата линия.Такава война е
просто игра на стратегия и умни ходове, с правила и логика. Но,
пренесем ли битката от шахматната дъска в истинския живот,
тогава правилата губят очертания, принципа на играта придобива
друга форма – тази на унищожението, на смъртта, на
ненаказаността, на престъплението.Такава битка носи името война,
а тя всява ужас, болка, страдание, носи жестокост. Не пешки, а хора
застават срещу хора, не черни и бели фигури излизат от играта, а
загиват невинни деца, жени, мъже, умират майки, бащи, синове-
жертви на едно Безумие.
Ако може да се определи човешкото безумие с една дума, то е
Война. Войната не попада в нито един морален закон, в нито една
детска мечта, в нито едно човешко желание.Няма нито едно
майчино сърце, което да желае да бъде съкрушено от гибелта на
рожбата във война.
Изначално, в нравственото измерение на човешките идеи,
съществува – мирът, разбирателството, любовта между хората,
сътрудничеството между народите. Войната в човешкия свят носи –
Безумие, Скръб и Пагубност.Носи силата на разрухата, безверието,
омразата.
Две Световни войни. Какво доказват? Нима е възможно силата на
една държава да се измерва в броя избити невинни деца, жени,
старци, без време и смисъл загинали в сражения войници, пратени
далеч от своята родина.
“Не сме ли всички родени под слънцето, за да му се радваме? “- в
тези изречени от Константин - Кирил Философ думи, се отправя
послание, непреходно, неостаряващо, това, което носи простичкия
отговор – равенство и правото на всеки народ да бъде.

1
 На българския народ, сякаш не му е било достатъчно
петвековното робство и хилядите жертви, дадени по време на
въстанията и Руско-турските войни, но продължава да бъде в
съдбовната ръка на войната в името на обединението на Майка
България. 48 000 българи са загиналите по полетата на бойните
действия по време на двете Балкански войни ( 1912-1913г). Днес
дори имената на загиналите са известни в специален сайт,
разработен от Държавна агенция „Архиви“.
За 67 години след Освобождението, пет войни, в които загиват
около двеста хиляди български воини, а около половин милион са
ранените, осакатените и безследно изчезналите.
Втората световна война (1939-1945г.) се превръща в нечовешки
жестока игра - за територия, надмощие, власт. Военна игра на много
фронтове с много жертви и носеща само безпределен ужас.
Предопределен ли е изборът на страната ни във Втората
световна война? Има ли избор?! От неутралитет до война, но на чия
страна? През пролетта на 1941г. за България остава само изборът
как при преминаването на Дунава да бъдат посрещнати немските
войски: като съюзници или завоеватели. Така под германски
ултиматум България се “ присъединява” към Тристранния пакт на 1
март 1941г. и нейният суверенитет е поставен под една голяма,
потискаща въпросителна. Грешна позиция?... Няма как войната да
бъде решена като математическо уравнение. Единствената
математика се оказват хилядите жертви.
Въпреки всичко България, „верният” съюзник на Райха, не изпраща
нито един войник на Източния фронт. Влага огромни средства за
инфраструктура, култура и образование в „новите земи” –
Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Въпреки всичко,
целият български народ застава против злото - холокоста и спасява
своите 50 хиляди евреи. Днес един от символите на спасението, на
победата, на разума и доброто е паметникът на благодарността в
град Пловдив. Той е изграден на мястото, където през 1943г.
митрополит Кирил се среща със задържаните 1500 евреи, за да ги
увери, че няма да допусне да бъдат изпратени в лагерите на
смъртта.
Когато през 1941 година България обявява война на
Великобритания и САЩ очакванията са , че това ще е по-скоро
символична война. Тези очаквания изчезват през зимата на 1943-
44г., когато столицата и други големи градове са подложени на
безпощадни бомбардировки от англо-американската авиация.
София претърпява ужасяващи разрушения, жертвите са 1828 мирни

2
жители. Освен бомби, понякога са хвърляни и детски играчки с
експлозив. Всички въздушни нападения довеждат до смърт на
невинни, но подлагат на изпитание българската авиация. Започват
така наречените “въздушните боеве”, които водят до свалянето на
приблизително 65 противникови бомбардировачи. По време на
защитата, капитан Димитър Списаревски се превръща в легенда,
след като прави таран на американски бомбардировач Б-24
„Освободител” и го унищожава. Много други български авиатори
също остават в историята като спасители и герои – Мито Дисов,
Неделчо Бончев и др.
През лятото на 1944 година общият ход на събитията по
фронтовете на Втората световна война недвусмислено показва
наближаващото падение на Третия райх и неговите съюзници.
Нараства военният и дипломатическият натиск от страна на
Антихитлеристката коалиция за излизане на България от
войната.Политическата обстановка в България се изостря. Източния
фронт наближава Балканския полуостров и това активизира
съпротивителното движение в страната.
Правителството начело с Константин Муравиев се опитва да
изведе България от войната.Въпреки това на 5 септември 1944г.
СССР обявява война на България и на 08.09 съветските войски
навлизат в българските територии. На 9 септември в България се
установява правителството на Отечествения фронт, което поема
ангажимента на страната на Антихитлеристката коалиция.Това е от
изключителна важност за страната ни, която е на прага на трета
национална катастрофа.
И пак българският войник защитава националната чест и
независимостта на своята родина. Българската армия се включва в
разгрома на немско-фашистките сили през завършващия етап на
Втората световна война (1944 – 1945 г.). Тя осигурява левият фланг
на Трети украински фронт и води ожесточени боеве срещу опитните
германски части в земите на Югославия, Унгария и Австрия. В
летописа на българската бойна слава са записани нови страници -
Дравската и Мурската операции.
С цената на повече от 32 000 убити, ранени и изчезнали в двете
фази на Отечествената война, българската армия изпълнява
достойно своя дълг и допринася за окончателния разгром на
хитлерофашизма.И въпреки жертвите, при сключването на мирния
договор в Париж на 10.02.1947г. на България не е признат статут на
съвоюваща страна.

3
 Истинската история на войната обаче преминава през реалните
човешки съдби.Те са най-искрената и най-точна историческа памет
за онова мрачно и тежко време.И днес войната оживява като
филмова лента в ярките спомени на Яне Василев и Стефан
Тасков – двама ветерани, участвали в двете фази на заключителния
етап на Втората световна война - от есента на1944г. до пролетта на
1945г. Те са живата памет за решаващите събития в този преломен
период. Над 8 хиляди са войниците от Пиринско, които се включват
във финалната фаза на войната. По-голямата част от тях не се
завръщат по родните си места. Днес 95-годишният Яне Василев и
91-годишният Стефан Тасков са живата история. Те преминават
през боевете в Гърция и бивша Югославия, участват в
Брегалнишко- Струмишката операция. Силата и вярата, че ще
оцелеят ги е крепила, разказват ветераните и с горчивина
признават, как много от техните съмишленици загиват, колко много
български войници остават завинаги по бойните полета, неизвестни
и безимени.“За нас това беше война на живот и смърт. Въпреки
изключително младата ни възраст, всеки един беше наясно с
мисията, която поема”, заявяват с гордост днес двамата ветерани.
“Всички народи страдаха в онези години от фашисткия ботуш. След
като държавите се обединиха срещу хитлеризма, неминуемо бе
войната да завърши с победа на доброто”, споделят те.
Втората световна война предизвиква жестоки и кървави битки,
води до безнадеждност и ужас. Целият свят изживява трагедията
на безумието.Войната се оказва продължение на безкрайната и
безконечна политическа борба за власт и надмощие, за
геополитическо разпределение на света, сблъсък на драстичните
идеи и тяхното парцелиране по територия.
След себе си войната оставя картини на опустошение, смърт и
разруха. За нейното грозно лице и за липсата на хуманност говори
мълчаливо историята на невинните жертви в Хирошима и Нагазаки.
Историята на малкото японско момиче Садако и нейните хартиени
жерави, станали символ на мира. Според японското поверие ако
успееш да сгънеш много жерави, твоето желание ще се сбъдне.
Желанието на 12-годишната Садако било да живее...
Земята е на всички и навсякъде хората заслужават да живеят в
мир.

Лора Бисерова Грънчарова, 11 д клас

4
5