Предсмъртното писмо на Пантелей Пачов, командир на бойната група по завземането и

освобождаването на концлагера "Гонда вода", обесен на Първи октомври 1942г.

Скъпи другари,
Последните мигове на живота ми настъпиха. Колко ми се искаше да ви видя и прегърна
за последен път! Възможно е само едно – да ви пиша.
Напущам живота, когато светът се друса под грохота на бързо развиващите се събития.
За мен – комуниста – те са съвсем ясни. Кървавият варварски фашизъм, начело с
хитлеристка Германия, която пороби и нашата скъпа Родина, е пред своята смърт. Но
този най-свиреп защитник на световната реакция и враг на свободата на народите ще
падне само под тежките удари на борбата на прогресивните и свободолюбиви сили на
човечеството, начело със Съветския съюз.
Делото е велико! Моментът е върховен! Касае се за свободата на народите, в това
число и на нашия. Нужни са жертви! Върху нашите тела, кръв и кости ще се изгради
това хубаво дело! Без това е невъзможна победата.
Мили другари, напущам живота и редовете на борците напълно спокоен. Служех най-
честно, всеотдайно, самоотвержено. За мен нямаше нищо друго, освен борбата.
Намирайки се всякога в първите ѝ редове, ударите на врага ме засегнаха. След 6
години затвор, врагът ми поднесе и бесилка. Ако има нещо, за което съжелявам в този
момент, то е че напущам редовете на борбата, без да съм изчерпал силите си докрай.
Но, другари, знам, че вие ще продължите борбата до пълна победа! Дерзайте! Фашизмът
ще бъде сразен, защото такава е волята на народите, а с тях е славната Червена
армия, начело с великия Сталин!
Работническото движение у нас и българският народ имат и трябва да имат свой дел в
общата победа. нашият хубав народ трябва да бъде свободен! Няма по-висока награда
от тая да умреш за такова велико дело.
Другари, обичайте с цялото си същество делото! Бъдете твърди и последователни!
Колко е близо победата! Аз ясно виждам, как вие слагате в гроба света на робството,
мизерията и глада, и как изгрява голямото светло слънце на свободата. Виждам
хубавия, весел, радостен и щастлив живот, който се приготовлява за идущите
поколения.
Прощавайте, другари, възрастни и млади! В борбата вие имате много примери, които да
следвате.
Извиквам за последен път заедно с вас: Долу фашизма и хитлерова Германия! Долу
хитлеровите убийци и наемници у нас!
Да живее Отечествения антифашистки фронт! Да живее свободата на българския народ!
Ваш Пантелей