Professional Documents
Culture Documents
Aprilsko Vustanie
Aprilsko Vustanie
г /
76
/18
ие
т ан
с
въ
то
с ко
ил
п р
А
Политическа цел:
да се привлече вниманието на великите сили към разрешаването на
българския въпрос като част от Източния въпрос
Панайот Волов
Георги Бенковски
Райна Попгеоргиева
Брацигово Перущица
Васил Петлешков Кочо Чистеменски
Църквата-костница
“Св. Неделя”
в Батак
Първи РО
28 април 1876 г.
Георги
Измирлиев
Христо
Караминков
Стефан Стамболов
Бачо Киро
Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир намерих.
Поп Харитон Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах.
Втори РО
3 май 1876 г.
Георги
Икономов
Георги Стоил
Иларион Драгостинов Обретенов войвода
Първи РО
Стоян Заимов
Георги Апостолов
Четите на Хр. Ботев и Таньо Стоянов (17 май 1876 г.)
Фьодор Достоевски
Иван Тургенев
„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и
оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием... Нашата
цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви
предизвикаме да направите зверства, които вече направихте премного и
благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а
тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние
победихме!
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като
изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте
толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от
вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте
се да бягате към Анадола.
Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".
Цанко Дюстабанов
Историческо значение на Априлското въстание
е) зимният преход на Стара планина и освобождаването на София (23 декември 1877 г., ген. Гурко)
-ген. Гурко продължава настъплението към Пловдив и Одрин (8 януари 1878 г.)
ж) битката при Шипка-Шейново (януари 1878 г.) – отрядът на ген. Радецки пленява
22 000 армия на Вейсел паша
генерал Гурко
3. Приносът на българите във войната.
а) Българското опълчение
б) българските чети – вижте ги на картата Ход на военните действия
в) разузнаване, снабдяване с провизии, превеждане през проходите
4. Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор (19 февруари / 3 март 1878 г.)
а) условия
-България става автономно княжество с християнско правителство
-границите обхващат почти цяла Мизия, Тракия и Македония с излаз на Бяло море
-Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Южна Бесарабия, дадена на Русия и
заради участието си във войната на страната на Русия
-Сърбия получава Нишко като компенсация за участието във войната на страната на Русия
б) значение
-възстановена е българската държавност в етническите граници на българската нация
-Русия нарушава предварителните договорености с великите сили (виж док. 4 на стр. 157)
Санстефански мирен договор
Свободна България
Худ. Георги Данчов
5. Берлинският конгрес (1 юни-1 юли 1878 г.).
б) клаузи
-Княжество България с център София- автономно трибутарно княжество.
Българският княз се избира с одобрението на великите сили. Княжеството плаща годишен
данък (трибут) на султана. Всички търговски спогодби, сключени от Османската империя
с други държави остават в сила за княжеството.
-Източна Румелия - автономна провинция на Османската империя, в която султанът запазва
големи правомощия. Начело стои главен управител – християнин, назначен от султана.
-Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в пределите на Османската империя със
задължение на султана да проведе реформи за облекчаване на положението на християнското
население там.
-Северна Добруджа е дадена на Румъния
-Нишко, Пиротско и Вранско са дадени на Сърбия.
в) последици
-раждането на Българският национален въпрос - въпросът за обединение на разпокъсаната
от Берлинския конгрес българска нация в една държава
Берлински договор
Българският национален въпрос
Задачи за самостоятелна работа
Приятна работа!