.

г /
76
/18
ие
т ан
с
въ
то
с ко
ил
п р
А
 Политическа цел:
да се привлече вниманието на великите сили към разрешаването на
българския въпрос като част от Източния въпрос

„Момчета, ние трябва да вдигнем по-много села и повече да

задържим положението. Само в това наше спасение, само по такъв
начин ще обърнем вниманието на Европа… Ние навярно всинца
ще измрем, но дано поне нашите братя получат желаната
свобода… С въстанието ние не ще освободим България, в това съм
твърдо убеден. Но ще научим българина да знае как се мре… и ще
дадем възможност на Русия да вдигне гюрултията.“
Цанко Дюстабанов

„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който

трябваше да стигне до ушите на Европа, до братска Русия ...”
Тодор Каблешков

"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих

такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия - нека
тя заповяда!...". Георги Бенковски
 Четвърти РО
Копривщица - 20 април 1876 г.

Панайот Волов
Георги Бенковски
Райна Попгеоргиева
Брацигово Перущица
Васил Петлешков Кочо Чистеменски
Църквата-костница
“Св. Неделя”
в Батак
 Първи РО
28 април 1876 г.

Георги
Измирлиев

Христо
Караминков
Стефан Стамболов
 Бачо Киро
Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир намерих.
Поп Харитон Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах.
 Втори РО
3 май 1876 г.

Георги
Икономов

Георги Стоил
Иларион Драгостинов Обретенов войвода
 Първи РО

Стоян Заимов
Георги Апостолов
 Четите на Хр. Ботев и Таньо Стоянов (17 май 1876 г.)

Христо Ботев Таньо Стоянов

 н о ст
ве „... Казаха ни, че тук, само в този малък черковен
с т
е ите двор, лежат три хиляди души и ние можем добре да
б щ
т а о
лг ар го повярваме. Това беше ужасяващо зрелище –
вн а бъ
а
вето ита н зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки
С щ къдрави главици се показваха там, в разкапващата
а
вз се маса, смазани под тежките камъни; малко краче,
дълго колкото пръст, на което месото, преди да има
време да се разложи, бе силно изсъхнало от
ужасната горещина; малки бебешки ръчички,
протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които
са умрели учудени от яркия блясък на сабята и
червените ръце на свирепооките мъже, които са я
размахвали; деца, които са умрели сред писъци от
уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач,
ридания и молби за милост; майки, умрели в
усилие да заслонят със слабите си тела своите
малки дечица... Всички те лежат тук заедно,
разпадащи се в една ужасна маса. Ceга те са
млъкнали завинаги. Няма сълзи, нито викове, нито
писъци от ужас, нито молби за милост. Житото
Джанюариъс Макгахан изгнива по нивите, а жътварите гният тук – в
черковния двор.“
 „... убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този
факт има ли свидетели? Само един - целият свят.
Правителствата виждат ли го? Не.
В настоящата минута, съвсем близо до нас, пред
очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят
бащите и майките, продават малките момичета и
малките момчета, че невръстните, негодни за продан,
биват съсичани на две със сабя, че жителите на един
град, наречен Батак, от девет хиляди само за няколко
часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата
са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да
бъдат погребани там, че всичко това е ужасно и че
диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че
цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат,
са грозни.
Дошъл е момент да се издигне глас на протест.
Виктор Юго Целият свят е възмутен. Идват минути, когато
човешката съвест взема думата и заповядва на
правителствата да я слушат.“
"Италианският народ храни към
вашия народ заслужени симпатии
поради неговите злощастия и
поради неговия героизъм. Скърбя,
че не мога лично да участвам във
вашите борби. Пожелавам ви
постоянство във вашата света мисия
и съм ваш: Джузепе Гарибалди."
„След кървавите злодеяния на
черкезите в България, за
Османската империя няма
повече място в Европа.“
Ото фон Бисмарк
Лев Толстой

Фьодор Достоевски

Иван Тургенев
 „Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и
оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием... Нашата
цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви
предизвикаме да направите зверства, които вече направихте премного и
благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а
тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние
победихме!
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като
изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте
толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от
вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте
се да бягате към Анадола.
Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Цанко Дюстабанов
 Историческо значение на Априлското въстание

- най-масовата въоръжена проява в българското националноосвободи-

телно движение
- предизвиква вниманието на великите сили към разрешаване на
Българския въпрос като част от Източния въпрос
- нанася морален удар върху Османската империя
- изостря политическата криза в Османската империя
- дискредитира политиката на държавите покровителки на Османската
империя
- дава основания на Русия да започне дипломатическа подготовка за
война срещу Османската империя
Руско-турската война (1877-1878 г.)
 План на урока

1. Дипломатическа и военна подготовка на войната.

а) Цариградската посланическа конференция (1876-1877 г.)
- създаване на две области с административна автономия – Източен вилает с център Търново
и Западен вилает с център София
- главен управител християнин начело на всяка област, назначен от Високата порта
- Областно събрание, избирано свободно за срок от 4 години
- с решенията на Цариградската конференция великите сили за пръв път признават
етническите граници на българската нация
- решенията не са приложени, защото Високата порта ги отхвърля

б) Будапещенска и Виенската конвенции (1877 г.)

- прочетете док. 4 на стр. 157 и запишете трите най-важни споразумения между Русия и
Австро-Унгария според тези конвенции

в) Лондонски протокол (1877 г.)

- великите сили препоръчват на султана да изпълни мерки за подобряване на положението
на християнското население в империята
- отхвърлен от Високата порта
Решения на Цариградската посланическа конференция /1876-1877 г./
2. Ход на военните действия (проследете ги на картата).
а) Манифест на руския император Александър II за обявяване на война на
Османската империя (12 април 1877 г., Кишинев)

б) сформиране на Българското опълчение (Кишинев, 1877 г.)

-командващ е руският генерал Столетов
- Самарското знаме

в) форсиране на Дунава при Свищов (15 юни 1877 г.)

г) разделяне на руската армия на три отряда със специфични задачи

-Източен отряд - да блокира турските войски в четириъгълника Разград-Русе-Шумен-Варна
-Западен отряд – да превземе Никопол и да блокира войската на Осман паша във Видин. Забавят
се и Осман паша се придвижва от Видин към Плевен, където е подложен на блокада.
Плевен е превзет на 28 ноември 1877 г. благодарение на тактиката на ген. Тотлебен.
Пленена е 44 000 армия начело с Осман паша.
-Преден отряд (ген. Гурко и Българското опълчение) – да настъпят към Търново и да блокират
Старопланинските проходи, за да не позволят навлизането на турски подкрепления от юг

д) действия на Предния отряд

-битката при Стара Загора и бойното кръщение на Българското опълчение
-отбраната на Шипченския проход – 9-11 август 1877 г. – 5500 защитници руси и опълченци
срещу 30 000 армия на Сюлейман паша. Помощ от ген. Радецки.

е) зимният преход на Стара планина и освобождаването на София (23 декември 1877 г., ген. Гурко)
-ген. Гурко продължава настъплението към Пловдив и Одрин (8 януари 1878 г.)

ж) битката при Шипка-Шейново (януари 1878 г.) – отрядът на ген. Радецки пленява
22 000 армия на Вейсел паша

з) Одринското примирие (19 януари 1878 г.)

Ход на военните действия
Самарското знаме генерал Столетов

генерал Гурко
3. Приносът на българите във войната.
а) Българското опълчение
б) българските чети – вижте ги на картата Ход на военните действия
в) разузнаване, снабдяване с провизии, превеждане през проходите

4. Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор (19 февруари / 3 март 1878 г.)
а) условия
-България става автономно княжество с християнско правителство
-границите обхващат почти цяла Мизия, Тракия и Македония с излаз на Бяло море
-Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Южна Бесарабия, дадена на Русия и
заради участието си във войната на страната на Русия
-Сърбия получава Нишко като компенсация за участието във войната на страната на Русия

б) значение
-възстановена е българската държавност в етническите граници на българската нация
-Русия нарушава предварителните договорености с великите сили (виж док. 4 на стр. 157)
Санстефански мирен договор
Свободна България
Худ. Георги Данчов
5. Берлинският конгрес (1 юни-1 юли 1878 г.).

а) причини за свикването му – неспазването от страна на Русия на предварителните

договорености с великите сили

б) клаузи
-Княжество България с център София- автономно трибутарно княжество.
Българският княз се избира с одобрението на великите сили. Княжеството плаща годишен
данък (трибут) на султана. Всички търговски спогодби, сключени от Османската империя
с други държави остават в сила за княжеството.
-Източна Румелия - автономна провинция на Османската империя, в която султанът запазва
големи правомощия. Начело стои главен управител – християнин, назначен от султана.
-Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в пределите на Османската империя със
задължение на султана да проведе реформи за облекчаване на положението на християнското
население там.
-Северна Добруджа е дадена на Румъния
-Нишко, Пиротско и Вранско са дадени на Сърбия.

в) последици
-раждането на Българският национален въпрос - въпросът за обединение на разпокъсаната
от Берлинския конгрес българска нация в една държава
Берлински договор
Българският национален въпрос
 Задачи за самостоятелна работа

1. Прочетете уроците за Априлското въстание и за Руско-турската война от учебника.

Запознайте се с презентацията и въз основа на нея и учебника довършете в
тетрадките си плана за Априлското въстание и напишете план на урока Руско-турската
война.

2. Прочетете документ 4 на стр. 157 от учебника и отговорете на следните въпроси:

- Кои са трите най-важни договорености между Русия и Австро-Унгария?
- На кои договорености между великите сили от 1815 г. отговарят подчертаните в
документа изрази?

3. Разгледайте рубриката Работа с изображение на стр. 277 от учебника. Следвайки

описаните правила направете анализ на две изображения от презентацията:

- Свободна България на худ. Георги Данчов - какво е символичното значение на всеки

един от изобразените предмети около централната фигура

- Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес на худ. Николай

Павлович – коя е фигурата на Мизия, коя - на Тракия и коя - на Македония според вас?
Приведете доказателства в подкрепа на хипотезата си.

Краен срок за изпълнение на задачите: 20.00 часа на 18 март.

Моля изпратете ми през Shkolo отговорите на зад. 2 и зад. 3.

Приятна работа!