`э А

.. 5:

мовтопазтуынив по ОТАРА плАниНА

„И; И
Ж ИВОТОПИСдНИЕТО

НА Н’БКОИ БЖЛГАРСКИ СТАРИ и НОВИ

ВОЙВВДИ.
Написалъ

Пшдйотъ Хитовъ .

(Найдена, пода редакцията на Л. Каравелова).

д ‚

БУКУРЕЩЪ .
Ј ___ І .

187 2

9 Мамы, гиду)
‚5.4. 9,48”, .‚ ’
 ° 'в

Въ пвчАтницАтА '„СвоводА“. . А;

‘Ч

. І

. !Г
 МЛАДИ ГОДИНИ.
'ти _

Азъ сњмъ са родитъ въ 1830. година, въ Сдивекъ.

На баща ми името бтзше ІІваиъ Хитовъ; а на майка
ми Сњба. Баща ми са е иаричалъ Хитовъ за това,
защото на д'Ьда ми името е било Хито. На майчини
ятъ ми баща името е било Христоекалъуа Христоека
.товъ баща е билъ ЗЈатко-чорбаджи , който едно време
е бидъ твњрде знаменитъ човЪкъ и когото и до днесъ
още поштнатъ Сливнеици. Когато Златко-чорбаджи
преминувалъ презъ градътъ, то турците му ставате на
крака и низско му са покланяле; а когато влазялъ въ
мезлнчътъ , то хановете и бейовете му Іочищште мъсто
и кашите го да отъ/тие. Неговите лозя си. са обирале
съдурли, съ тњиаие и съ голтъмо веселие. 'Златко
чорбаджи билъ наплашилъ турците до толкова, щото
тие са ртэшиле да го убинтъ, _ и убиле го. Той е
погиналъ тогава, когато билъ още младъ и зелеиъ. Е~
то що говори за тоя човткъ бљлгарското предание:
 _4
Сљбрые сх- са , набрале ш_ 4
Агите, чорбаджиете , -
Червено вино пиеха ,
Едивъ другииу думаха :
›0 леле, боже, до бога!
Не иожемъ да са отњрвемъ
Отъ Заетва-чорбадаиата ,
Отъ Златка отъ душианивътъ !
Страшенъ е Златко-чорбадап ;
Че варди сиромасите ,
Помага ва вдовиците , _
Като балканско овчерче
На руди, ваши овчици.<
Христо на аги думаше ,
На аги , па чорбаднше : '1
.Слушайте , аги сливиенсии ,
И вие градски нехаи !
Сњсъ Златна борба ие бива ,
Че Златка. вардатъ селиие,
Турците сжсъ' пищовете
Быгаре сњсъ ириваците .
Хайдете да са. сљбервыъ ,
При Равна-ръка да идеиъ ,
Весеиба. да си направиш.
И Златка. да си убиенъ.<
На. стан-а. Христо , отиде
При Златка чорбадщията.
И на Златка си думаше :
Златко де , чорбаджпю ле ,
Нратиде ся. ма агите,
Агите , чорбаджиете
Съ. ваи'ћска да та. каиесамъ
Да додешъ на. веселие
При Равна-ръка студена. .1
Златно на Христа говори :
,Иди поздрави агите,
 ._5.....

Агнте , чорбадзаиете ,-
Азъ ща при Равна да дода
Веселба да са веселимъ.(
Сжбраде сж са агите ,
Агите чорбаджиете ,
Златко чорбаджи между тћхъ , -
Да пилтъ, да са веседвтъ .
Христо душмане приготви
Вовъ тая тора зелена,
Вовъ дњдбоките доаове ,
При студените изворе ;
Та па са викна, провикна:
,О аеде варе до бота,
Хайдуци щатъ ни аатриитъ!С
Тотасъ са. пушки пукнаде
И ми са. Златка убиае .
'Гая пъсеиь са пъе и до днесъ. «
Мой баща б'Ьше горски човъкъ _ овчаръ и козаръ.
Богатството му бъше сръднйо. Кокато ми са испанци
ха дванайсетъ годинъ, то баща ми ма зема съ себъ
си и направи ма козарче. И така, азъ почти че по
раснахъ въ гората при козите, - и иаучихъ са още отъ
малакъ да носа пушка и да цъна човъческата свобода.ЈГ
Нека ми баде простено да кажа, че въ нашето оте
чество само хайдуците, овчерете и говъдарите сњ
свободни хора. Тие хора баремъ на време ска изба
вони отъ турското робство и отъ чорбаджиискитс
иасидия; а за една свободна и щастлива минута много
бљлгаре сви готови да пожертвоватъ сичкиитъ си животъ.
Една вечерь, като вечернхме вече , баща ми стана ,
зема пушката си и ръче ми: „Земи, сине, шишинето
си и иди да спищъ зњди кошарата.« Азъ, като
 __.6_

мдадъ и неопитенъ момакъ, не послушахъ бащините си

сњвъти, а останахъ при овчерете, които въ това вре
ме свиръха, пъеха и веселъха са. Азъ още отъ мад
ко дъте обичахъ да слушамъ пасътъ на кавадътъ. Тан
свирка е способна да умилостивн и нап-дксстоктп'е. сач
рца. Въ пъсните кавалътъ твњрде чъсто са нарича „ме
денъ“ , но азъ и до днесъ още не знаи отъ какво про
исхожда таи дума: отъ мъдъ (бакњръ) ли или отъ ме
дъ? Азъ мисла, че таи дума происхожда отъ медъ,
защото кавалътъ свири сла'дко или медено. Въ онова
време, когато ние са всседъхме, на насъ нападна ед
на вњоружена турска чета п втъзе въ колибата ни.
Нашите момци са не защищаваха, а предадоха'са като
жени. Турците ограбиха сичко, щото намъриуа въ
колибата; а мене и двамнна отъ нашите овчере вгирзаха
и заведоха ни съ себъ си. ІІредъ зора овчерете бъха
пуснати, но турците имъ зарњчаха да кажатъ на ба
ща ми да имъ испроводи хплъдо жњттици . „Ако Н
ванъ ни не прати хилъдо жњлтици, то нека дойде на Ро
йна-планина и да сњбсрена синътъ си костите “, ръ
че единъ отъ турците . Овчерете са нњрнаха при ба
ща ми и разсказате му какво саа видъ-ле, какво саа
чуие и какво саа испитадс. Тогава баща ми земалъ
пушката си н отпшатъ да ма тгнрсн. Когато достцг..
Гуљ/дљнахме до'едно мъсто , което са нарича , Енйона-гораЈ
то изведнашъ гръмна една пушка и единъ отъ хайду
ците падна на земята. Когато другите турци видъха
своиитъ другаринъ мњртавъ, то ма оставиха и побъг
наха. Нобъгнахъ и ааъ. Когато бъгахъ., то=чухъ
гњлготевицн п попържни, но азъ бъхъ :вече далече.У
 _.7._.
.
Преди объдъ азъ стигнахъ дома си. Около оовдъ
дойде п баща ми, п тогава вече са научихъ, че азъ
сњмъ бплъ пзбавенъ отъ него. Отъ онова време азъ
оставихъ овчарството и коварството и заловихъ са за
оакаллмкъ; но това занятие не бъше за мене И за
свободниятъ човъкъ е твњрде тъжко да продава на га
джелите за три пари сирене п да слуша всевъзможни
псувни. Скоро азъ оставихъ бакаллњкътъ и заловихъ
са за касаплњкъ . Разбира са, че и това занятие не
б'Ьше въ слютояние да удовлетвори моите желания.
Въ продължение на три години азъ изгубпхъ половината
отъ капнтатътъ си. Турските чиновници земаха мъсо
на въра п никога ми не плащаха. Само изъ конакътъ
имахъ да земамъ повече отъ 4,000. гроша. Иди ти и
прави тњрговия, когато въ царството не съществува
никакавъ рвдъ и когато почти съки турчинъ е крадецъ!
Турските чииовици са хранатъ безплатно по сичка
България. И така, азъ напустихъ касаплњкътъ и зах
ванахъ пакъ да купувамъ овце , кози и говвда и да
ги препродавамъ на касапите.
Въ 1855. г.,умръ майка ни. Послъ смаяртьта й ние
останахме двамина брата и двв сестри. Баща ни още
живъеше;. Въ това сњщо време между народътъ са бъше
распространилъ такавъ единъ слухъ, че бњлгарете мо
гатъ да са двдатъ между себъ си сами, безъ да пс
катъ дозволъние отъ турските власти. Тоя слухъ ни
накара да повикаме по-пњрвнте отъ нашите граждани,
сњс'вдите си п роднините си, и да раздълпме онова,
щото бъще останало отъ майка ни. Сестрите мп бъ
ха вече омњжени. ІІодиръ три години нъкои си тур
 4

_;.8__..

ски мекерета наговориха сестрите ни да искатъ отъ

мене изново дъдъ отъ майчиното ни имане. Разбира
са, че азъ предъ
мач сњдатъ тръбаше да имъ откажа,
кадиитъ. Кадиитъ иб'Ьше
тие отидоха да
единъ отъ

ОНИЯ Турци, КОИТО ОМУЧНТЪ Народната КркЂВЬ И КОИТО -

пиитъ народниитъ потъ , като съка пинвица . 'Гоа ка
дин испроводи едно заптие, за да ма закара въ пра
восњдното стадидище. Това ми обњрна сњрцето наопаки .
-„Хайде ти вњрви напредъ въ мехкемето, а азъ
ща да дойда сдъдъ нъколко минути,« казахъ азъ на
заптието , защото ма бъше срамъ да ватрва изъ пњтътъ
съ конашки хора. _„Кадиатъ ми ръче да ида заед
но съ тебе , защото са бои да_ не побъгнешъ,<< каза
заптието. Трњгнахме. Когато вњрвъхмс изъ пњтьтъ
и когато видъхъ, че хората гледатъ и сочатъ съ пњр
отъ камъ мене, то на сњрцето ми падна голъмъ ядъ,
и азъ казахъ на заптието: „Мода ти са, аго, да ма
оставишъІ. . . Вњрви ти предъ мене, или подиръ мене,
че ма е срамъ отъ хората .« Но турчинътъ` като стани
турчинъ, поиска сњвсъмъ да ма засрами предъ свътътъ:
той са приближи до мене, хвана ма за рамото и по
веде ма насила. Това турско варварство ми накара
'/ да заборави себъ си и да направа начало. Азъ
хванахъ царскиатъ чиновникъ презъ крњстътъ, хватрлпхъ
го въ кальта и изгазихъ го съ колъните си. Когато на
ситихъ яростьта си, то отпдохъ при чорбаджиете и оба
дпхъ имъ какво са е случило.. Съкп вече знае, че бав
лгарските чорбаджие саа полутурци; а ако е така , то
не би тръбадо да „хвњргаме бисерътъ си предъ свинете«;
но азъ бъхъ още маадъ и кеопитенъ. Нашите чести

щ.
 _.9_...

ти чорбаджие, намъсто да ма попитатъ защо са. на

караме насила и защо саамъ изгазилъ заптието, _- за
хванаха да викатъ, да ма обвиняватъ н да ма попњр
жатъ. „Не знаешъ ли ти, че ние не смъеме да са
противеме на турците 'з' Каквото си тњрсилъ, това щешъ
и да намъришъ! Добре би било, ако кадиатъ намисли
да мътне нъкое вњже на вратътъ ти. Чапкњнете уииратъ
отъ чапкатнска смњрть.« _~ „Да сте проклъти и, си
помислихъ азъ; но не проговорихъ ни бъло , ви черно.
Такава бъше помощьта, съ която ма награднха наши
те бњлгаре, които бъха избрани отъ народътъ да за
щнщаватъ интересите на христиенските народности. Въ
това време дойдоха нъкодко души сеймене и закараха
ма при кадиятъ. Кадиятъ заповъда на сейменете да
ми ударатъ петдесетъ тоъги по краката, защото сатмъ
дњрзналъ да удара царски човъкъ; но заптието, кое
то азъ изгазихъ съ конъните си , бъше до толкова „чо
въколюбивощ щото прости моите „прегръшенит и из
моли ма отъ кадиятъ. 'Гръба да забълъжа и това,
че това „човъколюбиво“ заптие зависеше отъ моите
роднини и боеше са да не изгуби хлтъбътъ си. ' За
хвана са сњдопроизводството. Каквото азъ и да прого
вор'Ьхъ, то кадиятъ ми отговаряше: „пазачи , бре га
уръ! Не ща азъ да слушамъ твоите думи. 'Ги си
Аостоевъ за бъсене1<< Въ времето на това турско саа
допроизводство, мене бъше до толкова доттэгнало,
щото азъ насмалко щъхъ да са спусна , да хвана пра
восњдецътъ за вратътъ и да го удава като жаба. Най
послъ, кадинтъ ръши да дамъ на сестрите си зоо
жњатици, или да излъза изъ бащината си књща. С'Ь
 _10..

ки вече знае, че бњтгарскиитъ обичай не дозвоиява

на- дњщеритс да зоматъ бащината си кмща, ако само
сњществуватъ синове, и азъ б'Ьхъ принуденъ да дамъ
втори пмтъ зоо жмдтици н да са избава отъ турско
то правостдие. На душата`ми бтэше твњрде тЪшко,
и азъ са ръшихъ да иродамъ стоката и да си завия
нрайнтъ на н'Ькаде.
Единъ день азъ иовикахъ брата си, предадохъ му
сичкото своо имане, дадохъ му књщата си и иомоиихъ
го да храни жената ми. Братъ ми ма обичаше твњр
де много, и за това, когато чу моето предложение, той
ми р'Ьче така: „Азъ ща да ида съ тебе, ако би ти
отишаиъ и въ пмкалътъ.ц ТЪшко б'Ьше да го убтзда
да остане дома н да варди бащиното ни огнище; но
братската .тюбовь е всемогњща. Поситъ дшгн молби,
братъ ми са смгдаси да остане дома; а ааъ и моинтъ
итурей
нина. Стоанъ отидохме
Аызъ казахъ вече дапо-горе,
са „ш'Ьтамо“ по Стара-плае
че хайдутинътъ

най-щастиивинтъ човЪкъ въ турското царство; а моето

сњрце тњрсеше свобода , тњрсеше честность , тњрсеше
правда. Само Стара~планина бЪше въ сњстонние да
удовлетвори моите желания.А „Биагоразумнитеи хора
говорат'ь, че отмњщението е свойственно само на ди
вите и на крњвож'ћдните народи; а азъ мисда, че то
е свойственно само на честнитс хора. които иматъ
душа и смрце, които цъкатъ своето човЪчеоко досто
инство и които са не наричатъ животни. Когато азъ
изд-Ьзохъ да са „ш'ћтамъ« по Стара~пданнна , то един
ственната ми ц'ћль бЬше да си отмњста на турските
зв'Ьрове, “които не знантъ ни що е честь, ни що е чо
 *_11Т

въчеството, ни що е правда". Причината, която вана

ра и шурейятъ ми да земе пушката си и да вмрви
слъдъ мене, бъше слъдующата. Стоннъ имаше четири
брата, изъ които единътъ бъше бакалинъ и наричаше
са 'Годоръ.~ Веднашъ той са скаралъ съ нъколко души
турци , които отъ ядъ му строшиле мракът-ъ. Тодоръ
пролъжа ц'Ьти двъ години и похарчи около 20,000. гр.
Стоянъ поиска да отматсти за брата си и уби двамииа
отъ горсказанните злодъйци. Другите турци номери
саха каква е работата и татрсъха случай да убиятъ и
него. Съ нашата „върна и зговорна дружина“ са
сатедини и Георги Тратнкинъ , който бъше родомъ изъ
Сливенъ, но живъеше въ Добруджа. Георги бъше
старъ хайдутинъ. Когато са вамърихме съ него и ко
гато го попитахме дъ саа старите войводи, то той ни
разсказа , че Димитаръ Калачлинта е хванатъ. Сл'Ьдъ-на
лко време ние сњбрахме цІЬла чета юнаци, и захвана
хме да са разхождаше по горите и по планините.
Георги б'Ьше избранъ за войвода. 111 така , почти си
чкото лтзто презъ _1858. година ние хайдутувахме; но
не можъхме да направиме нищо важно, защото още
бъхме млади и неопитни . Дойде и есень. 'Гръбаше да
са татрси зимовище. Станахме отъ Сливненските пла
нини и дойдохмеІ въ'Шуменъ, изъ Шуменъ въ Кйосте
ндже, а отъ тамъ с'Ьки изъ насъ зави крайятъ си на
кадъто намъри за нужно. Азъ и Стоянъ отидохме
въ Тулча, а отъ тамъ въ Браила. Въ 1859. година
азъ и Стоянъ намислихме да сњберемъ по-опитна и
по-голъма дружина. Изъ Браила ние преминахме въ
България презъ Хатрсово. Разбира са, че ние си и
 1-12'

махне тескерета, и сичко.: ние бъхме тњрговци и отива

хме да купуваме овце и говъда. Изъ Хмрсово отидохме
въ Черна-вода, отъ тамъ въ Меджидие, отъ Меджи
дие въ Пазарджнкъ, а отъ тамъ ирезъ Шуменъ, презъ
Преслава , ирезъ Вњрбица _ на Стара-планина . Ето
ви накратко историята на моето дътинство и началото
на моето хайдутоване.

ІІ

СТАРА ПЛАНИНА.

Изкачихме са на Стара-планина и запр'вхме са на

онова мъсто, което са нарича Равно-суче или Царски
изворъ. Това мъсто е твњр'де живописно. Азъ мисла,
че когато онзи бњлгаринъ е измислилъ иъсеньта
Горо ае , торс зелева. ,
И ти , водице студена.,
то той са е намираиъ на това мъсто. Азъ не сњмъ
въ сњстоянне да ви опиша ония виечатлъния, които
испита сњрцето ми, когато са запръхъ на това мъсто.
Помислъте си, че въ това време бъше пролъть; поми
слете си, че дњрветата са бъха покриле съ нъжни зе
лено-бъди шумчици; помислете си, че сливите, яба1~
ките и крушите цњвтъха; помислете си , че воздухъ
тъ бъше чистъ, меризливъ и прохладенъ; а сичкото
това дъйствува на човъкътъ така нъжно, щото го на
карва да обича и отечеството си, и своите поробени
 _13..

братия, даже и своите неприятели. Да ви кажа пра

во ,.въ онова време азъ бъхъ готовъ да прегатрна да
же и своите най-кръвни неприятели, ако само тие не
приятели да би дозволиле както мене, така и на мо
ите братия да живъеме свободно и щасливо и да са
радваме уиа природата. Разбира са, че тие мои вие
чатл'виия са продњлжаваха не твњрде дњлго време.
Подъ планината са намираше едно батлгарско село , ко.
ето бъше въ сатстояние да накара и каманете да маа
статъ. Това село бъше полуразвалено, ограбено , дри
паво и нещастно. Даже и дњрвеицата, които са на
мираха по дворовете , бъха върноподдаиницн на
„дебълата сънка((, защото тъхиите клонове не покрива
ха дворовете и не даваха прохладна свика за измаачев
ниятъ селънинъ. Види са, че и тие сат плащале тв
швн даноци! Покровете на къщата бъка проваленп ,
черни и дрипави , щото изиатченвото тъло и разбиенно
то сатрце на селънинътъ не можъха да вамъратъ подъ
тъхъ защита ни отъ есенните дъждове, ни отъ зимни
те виълици. _ Бмлгарете , които живъятъ близо
до голъмите пњтища, саа достойни за оплаквание, за
щото турските пњткици си. изпоъле на селъните и у
шите. Който иска да си сатстави понятие що е робъ
и що е робини, той тръба' да поглъда съ внимание
на бмлгарскинтъ селънинъ и на бтилгарската селънка,
които живъятъ въ тие села; а ако неговото сњрце не
аакипи отъ негодование, ако той не пожелае да отити
сти на ония, които саа унизиле човвческата личность,
които см каправиле отъ човъкътъ четвероиого животно
икоито си. убнле въ него съко човъчсско чувство и съ
 _14__

ка чов'ћческа мисаль, той и самъ не с чов'Ькъ. Да

кажа на кратко, който са завзима да защищава тур
ската „нвжносты или фанариотското „каноническо
право«, той тр'Ьба да е звтзръ, той трвба до н'Ьма ни
душа, ни сњрце, той тръба да нвма въ себъ си ни
що човвческо. Фанариотската намилавка и турската
тояга са. убиле бњлгарскиитъ народъ до толкова , що
то той е изгубнлъ своето човвческо лице и заприли
чалъ е на машина, които оре и копае само да насити
другиго. Но да оставаме това и да поглвдаме на
нашето нещастно отечество отъ-Равно-бучс. Отъ то
ва мтъсто са види тракийското поло, види са Бургасъ
и Карнабатъ. види са и Черно иорс. ЈІудата-Камчии`
които извира при село Раково близо до Ботелъ, са
извива, като звани, п бтћстн отъ отнечните лучп,
като елмазъ. Планините и бњрдата, които са нами~
ратъ на востокъ отъ това. мъсто; све покрити съ буко
ви гори . На югъ отъ това мъсто са види една висо
ка планина, които са нарича Стндово. Като са оби"
рвешъ каиъ западъ, то щешъ да впдишъ планината
чакъ до Демнръ-капиа (бвалгарате п наричагъ Вратликъ);
а таи планина е сњставена отъ множество вњрхове.
базрда припои, и за това отъ далечъ изгл'ћда като о
динъ купъ отъ облаци, натрупани единъ на други .
Като са обњрнешъ камъ с'Ьверъ, то -ще-шъ да видишъ
Оснанъ-пазарджийскиитъ округъ, който ~е една умалка
равнина; а по тач равнина см распњрснати < множество
турски и бњлгарски села. Паарвото у соло, което са
види най-добре, е Тича или Читакъ.
Отъ Равно-буче станахме, сл'ћзохме близо до Сли
 _1б_ .
венъ и запрттхме са на онова место, което са нарича
Кушъ-бунаръ (быгарете го наричатъ Птичи-кладенецъ).
Отъ това мвсто са види почти сичка Тракия. Тука
тртъбаше да са запрвме, да извадиме изъ земята зако
паиното презъ преминалото л'сто свое оружие, и да
го раздадеме на момчетата. Да кажа на кратко, на
това место бвше нашиатъ военни магазинъ. Въ това
сьщо време пристигна изъ Добруджа и Георги, и до
веде съ себЪ си още нъкодко момчета. Направихме
-мадна четица и избрахме за войвода пакъ Георги.
Това лвто бвше за насъ малко по-щастливо, защото
имахме случай да очистимс нтъколко злод'Ьйснп души
ци, отъ които бвшс проплакада сичката сиротини_
Настава пакъ есень. Дружината ни са приготови да
премине наново въ Влашно; а азъ и Стоанъ сњставих
не другъ единъ пданъ. На крњстовдень пиеса простих
ме съ дружина и условихме са да са сљбереме -изново
на двергйовдень на сњщото мъсто , т. е. при Птичи-кла
денепъ. Ние съ Стояна бвхме вамвреви да презиму
ваме въ отечеството си и да извњршиме нвнолко ва
жни работи. Ние са скрихме въ една долинка, и ис
проводихме едно момче до нашите приятели въ Сли
веиъ, за да имъкпже да ни испроподатъ брашно, си
рене п пастмрма. Амиго време ние живвхие като
мечки изъ шумата; по захвана да става студено, зах.
вана да вали снтъгъ и да вве студснъ втзтаръ , _- и ние
не знаехме що да правиме и дв да 'са двнеме. Но
най-годвмото наше нещастие са случи тогава` кога са
разбодв Стоннъ. Какво да права? Стоянъ бвше 60-А
двиъ отъ тошката боп'Ьзнь. Едииъ день издтъзохъ при
 ' -1в
пњтьтъ, презъ когото премннуваха нъколко души тат
рІ'ОВЦИ, И ПОМОЈШХЪ ГИ ДИ МИ ПрОдадаТ'Ь единъ КОНЬ.

тдћрГОВЦИТе Ма ПОЗНЯВРХЗ ІІ ИСПгћЛНИХа Желанието МИ,

НО Не ПОИСКаХа да ЗВМІІТЪ Пари, аЕО Да ИМЪ Са МО

лихъ отъ сњрце да получатъ онова, щото имъ са па-'

дашс . _- „А защо ти е коньтъ?« попита единъ отъ ти.
рговците. - „Другарьтъ ми е болвнъ, и азъ искамъ
да го натовари и да го занеса въ никое село,<< казахъ
азъ. Тмрговците са нажалиха и ръкоха ми: „Земи
коньтъ и вмрви си... Зимата е много смрдита тая
година... Прощавай.« Земахъ азъ коньтъ, качихъ
Стояна и закарахъ го въ село Стрелжа. Това са слу
чи 15 деня преди колвда. Въ горсказаниото село ние
имахме единъ добаръ приитель, който б'Ізше готовъ да
пожертвува и животъ си за назе. Името му б'Ьше И
ваиъ. Иаааъ ни прие твазрде братолюбиво, н съдиите
по цъли нощи около Стояна. Ръдки саа тие бњлгаре.
Тука тръба да кажа и това, че когато простия-тъ и
необразованииитъ солвнинъ има добро «и честно .сњрце ,
то тои селвнинъ има и велика душа. Неразваленниитъ`
баялгаринъ е по-чистъ и отъ елиазътъ. Който е хо
дилъ по бмлгарските села и който е живтълъ между се
лъиете, той тр'Ьба да са саазнае , че Бвтлгария има хо
` ра , "Ма ДОбрИ Стїтрца И ЧИСТ" ДУШИ , КОИТО даже И ПОД'Ь
њшкото робство, подъ темпото нев'вжество, носатъ
въ гњрдите си семе за бмдњщето бизлгарско развитие и
за нашето щастливо бачдњще. Между тие чисти души
и между градскиатъ „боклукъ“ къна нищо общо .
Единъ день ние испроводихмс Ивана въ Яиболъ да
извъсти приятелите ни, че ние сме живи и че са на
 __.17_

иираме въ Стрвлжа. Въ това време въ Ямболъ са на

мирале и нвколко наши приятели изъ Сливенъ, които
одавна вече ни тяњрсиле и распитвале за насъ. Кога
то нашите приятели разузнале, щото имъ е тръбало да
разузнаятъ, то ръкле Ивану, че желаятъ да дойдатъ
при назе и да поговоратъ за нвиои-и-други общи работи.
Гореказаниите наши приятели са биха объщале да ни
донасятъ извјзстня за ония злодъйства, които извњрш
ваха турците , бњлгарските чорбаджие и новопреселив
шите са черкези. 'Гръба да забълъжа тука, че тата„
ро-чсркезското нреселение о'Ьше въ това време въ най
голъмата своя сила. Татарите и черкезите см такова
едно леке, което въчно ще остане написано на петер
/4бургската оовъсть.
/5-9/ Намъото помощь и поддљржка,
*нашите славянски братия ни испроводиха нъколко пол
кове баши-бозуци, които опустошаватъ земята ни, ка
то скакалци. Малко ни бъха турците и Фанариотите!
Да говора ли тука и за нашите братия, които са пре
сслиха въ Россия и които изгубиха и иародноотъта си
и човъчеството си? Ако историята е гласъ божи, то
князъ Горчаковъ ще да отговаря предъ славянското бо
жество и прсдъ народътъ си. Но да продњлжа свои
ятъ разоказъ. Сл'Ьдъ нъколко деня дойдоха н'Ьколко
наши приятели (имената имъ не казвамъ за това, за
щото между ттзхъ има и живи) и казаха ни, че въ се
ло Могила е дошалъ единъ богатъ черкезинъ, който
иска да са зассли въ това село и който има голема
дружина. „Базлгаретщ които иаселяватъ това село,
см намислиле да бъгатъ и да са преселатъ въ Россия,<<
казаха приятелите ни. Какво тръбашс да правиме?
т)
-н
 “5- аз -

'Грвбаше да са работи скоро и живо. Сњщата вечерь

ние вњзотэднахме конете си, нападнахме на чер
кезскиятъ таборъ и разбихме го. Богатиятъ черкезинъ
и неговиятъ синъ побвгнаха, ако и да б'ћха наранени;
а останалите б'Ьха принудени да оставатъ селото и да
са заселатъ въ Ямболъ. 'Гр'ћба да кажа и това, че
ние земахме отъ черкезнте 2,000 полимперияла. Раз
бира са, че послв гореказаиното происшествие ние не
можтэхме вече да останемс въ Стрължа , защото турс
ката власть нрерови сичките села. Ние отидохме въ
Ямболъ и скрихме са близо до самиятъ конакъ. Кога
то работата иоутихиа, то пакъ вњзстэднахме конете си
и дойдохме въ сливнеиските лоза, които са наричатъ
г ю ч м е н с к и л о з и . На това м'Ьсто са закл'Ьхме
да махнеме отъ сввтътъ кадиита, който бвше оне
правднлъ много христиене, който бЪше ограбидъ мно
го вдовици и сирачета и който бтвше расплакалъ и ма
ли На тон кадия името б'Ьше Али-ефенди.
лко и голтзмо .
Трћбаше да са` праватъ _планове. Стоинъ отиде съ
приятелите въ градътъ, а азъ останахъ самъ, отидохъ
на Сииите-камњне и скрихъ са на онова мъсто, което са
нарича Змвйовъ-долъ; но не можахъ да остана даалго
време и на това мъсто. Подиръ два дена са захвана
ха твњрде силни вЪтрове, голћми сн'Ьгове и игка зима.
Вћтарътъ бвше до толкова силенъ, щото обарнше и
керемидите отъ књщята. Какво да права? Послтз дњ
лги размишления, азъ са рвшихъ да ида въ градътъ;
Когато намврнхъ Стояна, то са нзвЪстихъ, че прияте
лите сти намислиле да наиаднатъ на кадийскинтъ конакъ
сшщата вечерь. Направихме нлаиътъ и раздвлихме са
 __19...

на двъ чети : едната чета тръбаше да удари отъ ед

ната страна, а другата_отъ друга. Гореказанииятъ
планъ ми са не харесваше; но азъ тръбаше да сњмъ за
едно съ другарите си. Когато са сазбрахме при ци
ганската махала Уоинца, то азъ казахъ на другарите си
така: І„Ние са ръшаваме да . нападнеме на кадийски
ятъ конакъ; а на другаритени конете саа въ ханътъ!..
_ Ако са удариме съ сейменете, то другарите ни не ще мо
гатъ да зематъ конете си и не ще могатъ да бъгатъ .
Конете би ртръбало да са намиратъ извазиъ градътъ, по
краищата<<. _„Ти не тръба да берешъ грижа за тие
нъща, защото ние сичко сме наръдиле както тръба«,
казаха
кора надругарите ми , и РНровалихме
виш'егласисто. азъ бъхъ принуденъ
зидътъ,_ да са по
отворих

ме вратата и влъзохме ваатре. Кадиятъ не бъше :лъг

налъ, защото свъщь още свътеше въ стаята _му .р Жо
г'ато стоъхме на. дворътъ, то двъ каданниизъ. харемъ
тъ на кадиятъ, пзлъзоха по вњнъи видъха ни .-‡~Цов
дигна са викъ', крясакъ и голъмъ плачъ. Кадњните
иобъгнаха иазадъ, аиие са спуснахме и влъзохме за
едно съ тъхъ въ харемлњкътъ. Кадиятъ ни посръшна
съдпищоветс, но ние му пресъкохме разцсте и вяярза
х'мгс' го. Вязрзахмс така сњщо и сичките други живи
сњщества, които са намираха въ кяъщата._ Ние зема
хме сичко, щото иамърихме: пари, много сребарни н злат
ни нъща и нъколко рњвца съ жњлтици. Когато свњрши
хме'своите работи , то тръбаше .да помислиме какво да
правиме съ кадиятъ и сърнеговото семейство.- Моето
мнънис бвше такова, че тръба да са исколатъ и жени
те и дъцата, защото ако са оставатъ живи, то твњрдс
'Х
 лесно могатъ да познаятъ никого изъ насъ и да го пре
дадатъ; но моите другари бъха изъ числото на ония
хора, които искатъ да са работи' много` а да са не
жертвова нищо. Моите другари са бъха научнле да
гл'Ьдатъ равнодушно, когато ни колатъ турците , а бое
ха са да заколатъ баремъ единъ отъ тие турци! Разби
ра са, че азъ тръбаше да са съгласа съ другарите си, за
да не кажатъ , че работа на свои глава и по своя воля .
Когато оставихме кадишкинтъ конакъ1 то пзлъзохме
2! на полето , раздълихме пличката и раздълихме са. Азъ
н Стоянъ отидохме въ гората и скрихме са на едно
твњрде тайно мъсто. Когато другарите~ ни оставиха,
то ние имъ зарльчахме да прататъ Славе, за да ни до
несе хлъбъ. Чъкахие день, чакахме два , чъкахме
три ---нъма ни Славе, ни днволете! На четвњртннтъ
день отидохме да талрснце хл'вбъ при едни козаре, ко2
ито ни разсказаха, че нашите другари са. изловенн .
Изловени сичките! Най-напредъ уловиле Кира (?)` ко.
йто нздалъ и другарите си. Азъ и до сега още не
мога да са начуда, какъ подобни юнаци си. са пре
дале въ рњцете иа непринтелитс ни ? „Че не можа ли
баремъ единъ изъ тъхъ да умре, като юнакъ,« си мис
лъхъ азъ . Не ли ги бъше срамъ да са предадатъ,
като жени, въ књщата си? Мнозина изъ нашите бъд
ни другари бъха наистина юнаци, но тие саа мислиле,
че работата нъма да са открие. Тие не си. знаиле,
че мой проклъти Киро е изказалъ сичко даже преди да го
хванатъ. Киро бъше хванатъ- отъ пазвантннътъ, за
щото той вњрвълъ изъ градътъ безъ фенеръ, слъдовател
но той с можалъ твњрде лесно да са избави и да не
предава ни себъ си, ни другарите си. Неопитни саа
нашите хора, а още повече саа страшливи! Отъ на
шите другари побнгна само Никола Аджемътъ , който
ни камари, или когото ние намърихме, твњрде скоро
Когато захванале да втњчатъ другарите ни , то тие н
зоказале еичката работа подробно. Стана малка ре
волюция. Правителството затвори около триста души 22
бњлгаре, изъ които 917100 бъха сњвс'Ьмъ невинни хора.
Сл'Ьдъ два мъсеца 200-тъхъ души бъха пуснати, 50
те измръха, а :то-те бъха испроводени въ Едирне и о
свтдеии на въчра робиа. 100-тъхъ души стояха затво
рени въ Сливеиъ повече отъ два години. Много мњ
ки претњриъха тие сиромаси! Слъдъ насъ бъшс ие
ироводеиа потеря, но ние останахме здрави и читави.
Ц така, изъ нашата дружина останаха само троица:
азъ, Стоянъ и Никола Аджемътъ. Дойде и пролътьта.
Около гергйовдеиь ние сњбрахмс пакъ „върна и сгово
рна дружинац и ръшихме са да проджлжаваме своите
обязавности. Съ нашата дружина са сњедини и Ха
джи Динитаръ, който бъше уцълълъ отъ турскинтъ
сатњрї'еамо за това, защото са бъше сирилъ нъйде си.
Двамата х. Динитрови братин и баща му биха затворе
ни заедно съ другите граждани.

ІІІ

1860 ГОДИНА.

ние б'ьХМе Вече ОМСТЯВИЈІВ една МШІШІ ЧЕТІІЦІ, КОГПТО

то престигна и Георги изъ Влашко съ своите момци.
Дружнната ни едногласно избра пакъ Гсоргиа за вой~
вода. Захванахме да ходимъ по горите и по плани
ните; но потерите бъха до толкова чъсти, щото ние
нидъ не можъхме да са задњржиме - съка нсдълн тръ- у
баше да имаме по една или по двъ битки. И така,
ние бъхме двтлжни почти с'Ька недъла да мънаваме мъ~
стото си: ходихме въ шумен-ско, ходихме въ тњр;
новско, ходихме въ филибелншко~на съкаде зло. За два
месъцанне промъннхме десетъ мъста и на десетъ мъста
тръбаше да са биеме. Най-послъ дойдохме къ тњрновоко и
запръхме са между Елена и Беброво. 'Гръбащс да
вардиме пњтьтъ, който води изъ Беброво въ Сливенъ.
Наръдихме и стража; но въ тон сњщи день дойде при
насъ единъ отъ нашите стражари и ни обади, че изъ
Сливенъ иде протииъ насъ голъма потеря. Войводата ни
заповъда да са наръднме и да са приготовиме, и ние
тутакси испмлннхме волята му. Ударихме са . Отъ
първото наше нападъние паднаха двама убити и два
ма ранени. Азъ гледахъ да удара предводительтъ, и
испњлнихъ желанието си. Куршумътъ ми го удари
въ дъсната раака , и той испусна оружието си. По
слъ тая загуба непринтелите ни са разбъгаха кой на
кадето знаеше. И така, иобъднта стана наша; но
тая побъда бъше твњрде нещастна, защото ние изгу
бихме войводата си. 'Гурскнятъ курнтумъ го бъше
погодилъ право въ сњрцето. Никога нъма да забора
ва тои нещастенъ за насъ день! Когато закопахме
скњпинтъ за насъ юнакъ, то дружината са обњрна
камъ мене и помоли ма да й бњда войвода. Сњгла
о
 ._23...

снхъ са. Когато азъ станахъ войвода и когато пове

дохъ момчетата, то моето намъреиие бъше да_ пре
зимуваме синца на Стара-планина. Азъ предложихъ
своето намърение на дружината; но мнозина са не ръ
шаваха да послъдоватъ моиятъ иримъръ и искаха да
ндатъ въ Влашко. Когато азъ видъхъ подобно коле
бание, то са обњрнахъ камъ дружина съ слъдующите
думи: „Който е мой другарииъ, той нека остане при
мене и да слуша моите сњвъти; а който не иска да
ходи подъ мойятъ байрикъ и да са повинива на моите
заиовъди, то нека вњрви отъ сега на кадето иска н.
_. „А дъ щеме ние да зимуваме а? питаха момчета
та._ _- „Защ'о са, мои братин, боите, когато цъла
Стара-планина е наша и когато старопланинските бакл
у гаре ена народолюбиви, гостеприемни и чистосазрдечни
хора,« казахъ азъ. Моите думи убъдиха момците ,
които едногла'сно приеха предложението ми. Когато
сжюзътъ ни бъше вече заключеиъ, то ние намислихмс
да ирезимуваме въ сливненската нахии, по Матейски
те планини, край тракийските полета. Най-ближните
села , които са намираха до нашето зимовище, бъха:
Каваклие, Каланиово (Калояново) и Глушникъ. Нау
съверъ, подъ планината Гребеиецъ, са намира село
Съдларово. Ние си бъхме наиравиле колиба на онова
мъсто, което са нарича Рамадана. Това мъсто е не
проходимо. Да ви разскажа сега и за ония мъстно
сти, които са намиратъ до това мъсто, т. е. за тра
кийското поле и за бръговете на ръка Тунжа. Вели
чественна е тая ръка , прекрасна е танмъстность , че
стити саа тамошните жители. По-главните села , кои
ЈїМУСА-да/ша
 _24...

то са намиратъ по бръговете на Тунжа, сњ слъдую

щите: пњрво , Артакларе, което лъжи на твърде жи
вописна мъстностъ и при което съществува презъ Тун
жа мостъ; второ , Демирджилере, което е малко селце;
третйо, Черкишли -_ лъжи на хубаво мъсто; четвърто,
Колаклн. На западъ отъ Ямболъ са намиратъ тие се
ЙЦ уаэл да: Ханово, Ђуптъ-тепе и Махалата. Снчките тие
0
села лъжатъ по бръговете на Тунжа. До св. Никола
ние ходихме по тие села подъ дњждътъ, 'подъ снъгътъ,
безъ покривъ и безъ постоля, н хранехме са както
намърехме; но около св. Никола стана голъмъ студъ,
и ние бъхме принудени да идеме въ Калаяново. Въ това
село азъ нмахъ много приятели, които ни дадоха бра
шно, сирене и сичко, щото ни тръбаше, и послъ отидохме
да са расхождаме по рамаданската планина . На ко
лъда азъ отндохъ въ една турска књшла и земахъ вн
но, ракии и три крави яловн. 'Гая књшла принадле
жеше на х. Байрнктаръ Таванджинта , който бъше ро
домъ изъ Сливенъ. Заклахме кравите и приготовихме
26 са да празднуваме. Изъ селата дойдоха множество
наши приятели и донесоха съ себъ си вино и др., ка~
то на купове. Тръба да ви кажа и това, че въ тие
села азъ нмахъ твърде искренни приятели, които бъха
готови да влъзатъ за мене н въ огњнь, н въ вода .
Презъ тая зима моята чета сњставлнвнха слъдующите
лица: Никола Мавродиоглу, родомъ изъ Ямболъ ; Жел;
йо Черневъ, родомъ изъ Ямболъ; Стоанъ Арнаудооглу,
изъ Жеравна ;І Яно (В), изъ ЩанедонинЩ отъ Банско;
хаджи Димитаръ х. Николовъ, изъ Сливенъ; Стоянъ
Папазооглу (шурейятъ ми), родомъ изъ Сливенъ; Гео
рги Сливнелинта. изъ Сливенъ (или нзъ село Терзи
башъ); Коста (Р), изъ Ескн-Захара; Божилъ Бафоли,
изъ Сливенъ; Никола Овелинта, изъ Сливенъ. Азъ
бъхъ даанайсетинтъ . Азъ съиога мога да са похва
ла , че др'ужината ми въ онова време бъше избрана,
като захарска загариа; а по-голъиото число отъ тан
дружина бъше изъ Сливенъ и изъ неговите околности.
Азъ казахъ по-горс, че нашите бњлгаре отъ южна
та страна на балканътъ сњ гостеприепни и добри хо
ра. Това е забълъжнлъ съкн. Веднашъ азъ дойдохъ
въ едно село и поискахъ отъ единъ сел-Ьнинъ малко
брашно и малко сирене. Селънинътъ ми напњлни съ
брашно една торба; но когато азъ поискахъ да му
плата , то той ни отговори така: „Тебе тие повече
,тръбатъ, отъ колкото мене. Нека ти дава Богъ доб~
ро и здраве !« Другъ единъ бњлгаринъ ми даваше
300 гроша, за да купа барутъ на момчетата.
Щомъ наближи прол'ћтьта, то азъ поведохъ юнацитс
и заведохъ ги на тракийското поле , по бръговете на
Тунжа. Тан иролъть бъше твљрде топла. Овчерете
ни посръшнаха съ голъиа радость. ІІо тие мъста ние
ходихме твърде малко време; мене са искаше да по
обикола и Бакаджнкъ. По черноморските страни и
по Бакаджикъ ние ходихме до гергйовдень; а послъ
са упљтихие пакъ каиъ Стара-планина. Когато дой
дохие въ село Стрължа, то са извъстихме отъ селъ
нете, че около Марашката-ръка саа са заселиле та
тари, които не дозволнватъ презъ селото имъ и пиле
да прехвњркне. Ако нъкои пњтници да би пуснало
конете си да пасатъ на тъхната мъра , то тие ги би
 ;26._

еха и земаха имъ по една рубла глоба; а ако нъкои

овчере да би преминале презъ тъхните мъста, то имъ
земаха по двъ агнета или по единъ овеиъ. Отидохме
въ селото имъ и намърихмс нъколко души отъ по-пњ
рвите. _- „Я кажете ми вие , защо глобите свътътъ?«
иопитахъ азъ сњрдито. ~_ „Ние имаме доэволъние отъ
падишахътъ, отговори единъ отъ тъхъ. - Султан
ското правителство пи дава по_голъми права. отъ
колкото на раята си. Ние сме мусюлмане.« Дума
слъдъ дума, ние . са скарахме и потъгнахме единъ
ср'Ьщо други пушките си и иищовете си; но тпазрде
скоро са увърихме, че татарпте биле страшлпви хора.
Въ таи нищожна битка отъ татарите паднаха 16 души
мњртви и до десетина бъха ранени. Когато наказах
ме татарските „мусюлманшц които имаха „голъмп пра
ва(<, то отидохме на Стара-планина и укръиихме са на
2<Ь котлеискинтъ пит.. Въ онова време са извъстихме,
че турските сеймеие дошле на свадбата на едно бњл-'
гарче и обезчестиле нсвъстата му. Това пзвъстпе ии
накара да мњстиме. Изъ Карнабатъ са вњрщаха нъ
колко души турци, които отиваха въ съвериа Банга
рия. 'Гие турци погинаха до единъ п оставиха ни
36,000 хилъди греша. 'Гръба да ви кажа п това, че
въ продължението на три деня ние убихме около 60
души ››правов'|арни“. Слъдъ иъколко деня хванахме
десетина души турски татрговии , които бъха изъ 'Гат
рново и изъ Сливеиъ; но пуснахме ги, защото пове
чето изъ тъхъ б'Ьха стари и мирни хора. Любопитно
бъше да погледа човъкъ на тие мохамедаици. Тие
хора, които съ отчаянио звърство саа оскњрблило нъ мла
 _21 _,
достьта си ранта, трънеръха сега предъ назе, когато
бъха изгубиле властьта си; чертите имъ ииражаваха
сичко , щото съществува ужасно въ страхътъ, ннзско
въ малодушието и мрачно въ отчаянието. 'Гие хора
ни цълуваха краката , молъха ни са като на Мохамеда
и разсказваха ни , че иматъ `жени и дъца . Чегато
бмлгарете, които тие убиватъ почти съки день, саа
бездушни същества! Когато ги пуснахме, то имъ 25;
ръкохме да тњрсатъ парите си отъ пашата, защото
той е дњлжеиъ да защищава и христненете, и мохаме
данците отъ”съко едно хайдушка насилие. Потерята
нн принуди да тмрснме спасение въ назанлтшните и
въ габровските гори. Послъ малко време ние преми
нахме презъ карловската планина и слъзохме въ Гйоп
цата и,;-се по край Марица,-достнгиахме до Сакаръ
планина, които са намира близо до Едирне. Въ тил
мъстадбвадгарете см много убнени отъ турските наси
лин и отъ грњцкото духовенство; а турците сн. лоша
ви и кртъвожъдни. ІІо тие мъста ние ходихме до св.
Богородица; а послъ са вжрнахме въ съверна Бњлга
рин и запръхме са между Котелъ и Шуменъ. Изъ
плвтьтъ вларвъха нъколко души турци, съ които тръ
баше да нремъриме силите си. Тие турци вњрв'ћха
изъ _пгитьтъ весело, пъеха турски п'Ьсин и смъеха са.
А Когато достигнаха до онова мъсто, което са нарича
Съченъ-камакъ, то ние нападнахме. "пътниците бъха
така слащо добре вжоруженн, както и ние, и между.
назе са захвана голъма борба. На едного изъ тъхъ
единъ отъ нашите куршуме попадна въ кракътъ, и той 30
извика български. Тие пазтиици саа биле не турци,
 __28._

а бњлгаре, изъ` които мнозина бъка наши приятели. Тур

ските пъсни и турските-др'Ьхи щъха да изъдатъ глави
те имъ. Азъ не зная, защо нашите пазтници обичатъ да
носатъ турски лръхи и защо говоратъ изъ пњтьтъ тур
ски ? Види са, че тие са боитъ отъ турските разбой
ници;'а искатъ да покажатъ , че са. турци за това,
защото турските разбойници никога не нападатъ на
своите братни „динъ-ислямъ“. Истинните български
хийдуци така сњщо не нападатъ на христиеиете; а а
ко нъкой отъ т'Ьхъ направи изключение, то той са на
рича вече „кокошаринъ«, и истинните хайдуци го не
прииматъ въ своята дружина. Биватъ и такива случаи,
когато истиннитс хайдуци отлшщаватъ на оногова,
който би направилъ пакость на христиеиете и който
би закачилъ нъкоа жена. Между бњлгарските хайду
ци сњществува иредание, че ако нъкои хайдутинъ за
качи жена, то турците иепремънно тръба да гое хва

натъ. Пзъ това са види, че безчестието е _сњвсъмъ

несвойственно на бњтгарските хайдуци. Български
(аз
нтъ хайдутииъ знае, че неговото занятие е честно; а
ако е така, то това занятие не тръба да са безчести
съ никакви безчестна дъла. Едннъ простъ старъ хай
дутинъ ии говоръше едно време така: „Ние сме пра
тени отъ бога да вардиме сиромасите и да наказваме
злочинците; а ако е така, то тръба да бњдеме чест
ни, правдолюбивн и чистосњрдечни. Бњлгарскпнтъ
народъ нъма ни царство, ни покровител" , ни защитни
ци. Той тръба да са надъе на бога, на насъ 'и на
своята юнашка снага; а ако е така, то хайдутинътъ
тръба да варди честьта му, да варди нещастните и
вдовиците и да утъшава беззащитните.«
Посл'в гореказаиното произшествие, нае сњставихме
твазрде добаръ планъ. Търговците са вльрнале въ Сли
веиъ и облвиле на турските власти , че си. ги напад
нале турци, които имъ ужъ земале парите. Нашата
чета са преиъсти пакъ на Раиадаиа и приготви са да
презимува. Така са свърши и 1861 година. Тръба
да ви са похвала, че въ продължението на тие нъколко
години ние отмњстихме за много нещастни быгаре, ко
ито погинаха отъ турскинтъ фанатизмъ. Ако чуехме,
че турците сж направило на това или на онова мъсто
нъкои пакость, то бњрзахис да поиогнеие на нещастните
бмлгаре.

Ії

1862 ГОДИНА. 32

Настана пакъ пролъть. Наиислихме да испроводиме

ІІаскала изъ село Глошиикъ да обиколи Тракия и Ма
кедония , да са види съ нашите приятели и да ги из
в'ћстн за нашите дъйствин. Паскалъ ирио таа дмлж
ность на драго смрце. Паскалъ отиде и слъдъ иъкол
ко иесъца са вњрна назадъ, нам-ври ма на Лњджите
и донесе ми добри гласове. Между другите писма,
отъ които повечето бъха изъ пловдивскилтъ округъ,
Паскалъ ми донесе едно писмо отъ Раковски и накол
 __30...

ко броя отъ „Дунавски Лебеди. Въ писмото си Ра

ковски говореше така: „Чуйте, братнн бњлгаре и вие
храбри планински юнаци моите думи! Бњдете юнаци ,
бњдете готови, бидете весели. Ходете до петров
день по планината и чъкайте онова време, което очв
ква свки изъ насъ. Приготовлявайте са. 1 Около ' пет
ровдень азъ ща да ви иепровода единъ човвкъ, ко
йто ще да ви разскаже що тръба да са работи. Оте
'чуеетвото ни скоро ще да са освободи. Приготовете сае.
Когато получихъ това писмо, то испроводихъ тута
кси Паскала до моите приятели, за да ги извъстн н
да имъ каже да са приготовлнватъ. Азъ мислъхъ, че
времето са е вече приближило. >Въ тои сњщи день
азъ повъдохъ момците и заввдохъ ги на Сръдня-'гора
Нзъ село Крива-круша дойде при насъ Генчо Ооиоглу
и донесе ни хлъбъ, вино и иастњрма. Тие нъща ни
бъха испроводени отъ ІІ. Х. изъ село Ени-Захара.
_Съ Генча дойде и М. Това ма зачудн твњрде много,
и азъ попитахъ М. каква нужда го е испроводила при
назе. М. погледа насамъ-нататакъ, чегато са боъше
да го не чуе нъкои, и проговори: „Нашите ма ис
проводиха до тебе . .. Въ селото нн е дошалъ онзи
поганецъ Дели-Мехмедъ, който е обњрналъ сичко наго
ре съкрака. Дружината му е сњставена отъ осеиъ
души читацн . . . Нашите селъне та молатъ да дой
дешъ съ момчетата и да ни отњрвешъ отъ турското зло.
-››А защо вашите селвне не повдигнатъ по една су
ровица и да имъ изстрошатъ главите ?« попитахъ азъ.
М. почеса вратътъ си и подсмњркна нъколко панти.
~››Хайде идете си н чъкайте ни довечера,« казахъ
 'чат

азъ. Всчерьта азъ отидсхъ въ селото и обиколихъ

7кнащата на гореказанниитъ поганецъ. Бъше меевчина.
_ Азъ и Коста вл'Ьзохмс въ дворътъ. Единъ изъ поган
ците бъше излъзалъ вазнъ, но ние не поискахме да го
ударнме, защото нашето намърение б'Ьше да изчисти
ме сичката дружина. За неговото нещастие, погане
цътъ ни вид'в и побъгна назадъ въ казщата . 'Гръба
ше да са работи. Моиитъ куршумъ го погоди сръдъ
гварбътъ, и той си удари главата о вратата. Другите
турци са затвориха въ књщата, и ние бъхме принуде
ни да ги оставиме. Тръба да ви забълъжа и това ,
че тие турци са бъха уплашиле до толкова, щото са
боеха вече да закачатъ христиенете. Упњтихме са
камъ Котелъ. Мене са искаше да пресръшна хазната
и да н удара, защото ни тръбаха пари за бунтъ
тъ. Дойдохме около Котелъ на Сухи-дялъ и просъ
двхме цъли петъ дена -‡се чъкахме хазната. Това
'мъсто са нарича Сухи-далъ за туй, защото само на
едно мъсто има вода.А Отидохъ при единственното

'чучурче `да пия ~вода и да поглъдамъ изъ пњтьтъ камъ

'Гњрново. Шзщо са дими презъ пазтьтъ. Най~напредъ
ние помислихме, че саа овчере и не обњрнахме на тъхъ
никакво внимание; но когато захвана да са ишрква,
то вид'Ьхмс нъколко 'вњоруженни хора, които ни са
показаха като турци-заптиета. 'Гръбаше да ги пре
сръшнемъ и да ги ударпмъ; но тие-са намираха далече
и отдалечаваха са по-вече и по-вечс камъ Котелъ.
Времето бвше темпо и мњгляво. Слъдъ единъ часъ
ние ги пристигнахме, но не бъше вњзможно да ги о
бнколимс. Единъ изъ тъхъ са отби отъ дружината и,
и захвана да съче едно дрмво; а другите насъдаха о
коло пмтьтъ. Азъ казахъ на момчетата да са скриитъ
въ шумата и да чъкатъ; но единъ отъ нашите друга
ри не можа да са скрие тутакси, и тие го видвха .
-»Стой, не бъгай,« извика единъ отъ тъхъ, Іи една
пушка грммна тои си часъ, Разбира са , че тая пуш
ка пукиа отъ нашата страна. Нашиитъ другаринъ ,
който носеше пушката си запната, отговори тутакси
на неприятелите. Турците побъгваха въ противополо
жниитъ отъ насъ шумакъ. Грммнаха още двъ пушки ,
но и тие пушки бъка принадлъжность на нашите мом
ци, т. е. едната принадлъжеше иа х. Димитра, а дру
гата на Стоинъ Жеравченинътъ. Послъ малко време е
дииъ отъ заптиетата са вњрна назадъ и излъзе изново
на' пмтьтъ. „Чъкайтщ момчета, да спала и азъ,«
ръкохъ на момчетата н изпраздннхъ пушката си. Про
тивникътъ ми четато пошна въ земята. Азъ са побо
яхъ да не бмдеме обиколени отъ съка една страна и
пов'Ьлъхъ на момчетата да отстмпятъ назадъ. Голъмъ
идъ ми кнпъше на серцето: моите мечти _ да удари
ме пощата- са разтуриха, като макгла. Прекини
ми, и азъ захванахъ да викамъ колкото си мога:
„Хей, ако сте сейиене, то излъзте изъ шумата и ела
те да преиърнме юначеството си. Или вие, или ни
е . .. Ние сме народни ухаидуци . . ..
Свобода или сммрть!« Нищо са не чуе! Азъ бъхъ
принуденъ да увеличи гласътъ си . Послъ малко вре
ме изъ шумакътъ са зачу единъ гласъ, но тоя гласъ
бвше твњрде далече. „Насамъ, насамъ!« викахъ азъ.
Гласътъ са приближаваше се повече и повече камъ
мене. „Вие какви сте хора ?« внкахъ азъ. ~››А вие
какви сте хора ?« питаше той. _ „Хитовъ н Папазо
оглу,Ц отговорнхъ ааъ. _ „Да ли сте вие, бе бра
те !« каза гласътъ. `-\„Нис сме, а вие кои сте ?«
~- „Ако сте в: е, то ми кажете дъ бтзхте на гергйов
день'їд* попита той. Азъ са позадгнржахъ да отгово
ра, защото са боехъ да не саа ееймене и да ма не
испнтватъ.7 ~„ Наумивате ли си Стиннте-камане'дч ка
за той. -„Сега вече нървамъ, че вие ете наши хо
ра, казахъ азъ. _ А я ми ти кажи, кой ви с войво
да?“ 'понитахъ азъ нослъ малко време. _- „Иванчо
Марковчето изъ Котелъ и Инанъ Ензето отъІ габровс
кото.« Отидохме при него, земахме го съ себъ си и
вњрзахме му ранната, която бъше наранена. -„А дъ
ти е друэкината?ц понитахъ азъ 'най-нослъ. _ „Не
знаи на каде отидоха,« отговори той. ~-› „Какавъ
си ти хайдутннъ, когато не знаешъ дъ ти е дружина
та?« -_ „Тне ма испроводиха да отсъка' едно дњрво
за въ Котелъ“ . . . ~- „Отъ дъ си тн?« ~« „Азъ
сњмъ оть Калифарските- колибн, изъ село Войнежед
--››А колко дружина нматс?« --„,/1еветъ души Ј* 37
~»А отъ дъ см другарите ти?<( -Двамина см изъ хит-шъ
Щъ-боазъ, двамнна изъ с. Хотннца и троица отъ ка
занлљшкото .<<
Разбира са, че нис тръбашс да пренощувамс на то
на мъсто , за да видиме не лъжи ли изъ шумата нъ
кой убнснъ отъ нашите куршуме . Когато сммна, то
отидохме да тмрсиме ; но не можъхме да намърнме ни
що , защото и бњлгарската смдба не е съкогамащеха.
Намърихмс само хлъбъ, печено' мъсо и двъ паласки ,
Ь З
 _34_

които бъха оставнле нашите прокопсани юнаци . Ко

гато са развали планътъ ми да нападнеме на пощата,
то тръбите да са преселимс пакъ на Сръднн-гора.
Дойдохме на Демиръ-капин н засвднахме около пмтьтъ.
Ето че идатъ отъ камъ Сливенъ единъ арнаутинъ, Че
тири турчнна н единъ бњлгарннъ . 'Ган дружина са
защищава юнашки , и ние имахме доста голъми мм
37, ки , дорде да й земахме оружието. Щомъ ги вмрза
хме , то ето че идатъ и други отъ камъ Търново.
Тан дружина бъше съставена отъ шестима турци и
отъ единъ трапезунтлин. 'Гие трапезунтлие са нари
чатъ л а з о в е . Турците са предадоха твмрде лесно,
но трапезунтлинта ни направи голъми главоболия. У
тоя л а з ъ ние намърихме 200 лири , а у другите ту
рци 28 хнлъди гроша. Турците бъха твмрде умни
хора , защото когато ние ги пуснахме предъ вечерь ,
то тие ни помолиха да имъ дадеме по 100 гроша за
харашлмкъ. Азъ казахъ на байряктарътъ си да имъ
даде. Отидохме въ Елена , а отъ тамъ въ село Че
накчн . Дойдоха при назе нъколко души селъне и по
молиха ни да ги избавиме отъ Дели-Мехмедчето. Се
лвнете ни разсказаха , че тоя злочинецъ ще да иде въ
тои спящи день въ Еии-Захари. Наръдихъ момчета
та но край птьтъ и приготовихъ са. Слъдъ малко
време ние видъхме, че изъ пмтьтъ вмрватъ единъ ту
чинъ и единъ бмлгарннъ. Когато двата пмтника са
намираха между мене и между момците, то момцнте
имъ нзвнкаха да са запратъ н да си дадатъ пушките;
но митниците ги не послушаха и спуснаха са да бъ
гатъ. Когато достигнаха до мене , то азъ вдигнахъ
 ._35 _..

пушката си, ,земахъ на око турчинътъ и извикахъ:

„Стойте !« 'Гурчинътъ ма не послуша. Дитрпиахъ че
кмакътъ, но пушката ми не хвана. 'Гурчинътъ опали
пушката си сръщо мене , изгори ми съ барутътъ лъва
та страна н побъгна . Това бъше за мене гол'Ьмо не'
щастие. Азъ грабнахъ пушката си и разбихъ я на
части. Истина , че това мое дъйствие бъше твњрде
смъшно , но човъческото сњрце е непостижимо . По
_ слъ това ние са раздълихме . Байряктаринътъ ми о
тиде въ ямболскинтъ округъ, а азъ слъзохъ въ тњрно
вските околности и отидохъ въ Калифарските -колиби .
Селънете изъ тие иолиби ми разсказаха , че презъ тъх
ните мъста преминало около 50 души вгноружении бав
лгаре, които отишле камъ габровскиятъ манастиръ.
Тие сслъне ни разсказаха още, че въ 'Гњрново биле
уловени още нъколко души бњлгаре , които мислиле
да вњзстанатъ на оружие и да провњзгласатъ ››Свобода
и равенство _“ 'Гова ма принуди да ида по-скоро въ
Сливенъ и да распитамъ подробно за това важно иро
изшествие _' „Какви саа тие наши вътреиности , какви
сит тие наши неспоразумънии ?“ си миелъхъ азъ и го
товъ бнлъ да са пњрсна отъ ядъ . Въ Сливенъ ми каза
ха , че изъ Смрбии биле дошло двама бњлгаре (Иванъ
Каратанчовъ и х. Ставре ?), за да ни кажатъ да са
повдигнеме на оружне и да ръшиме своята свадба .
„Ние казахме Иванчу , че дорде не извъстиме тебе и
дорде не поговориме лично съ твоята чета, то нищо
не можеме да предприемеме «, казаха приятелите ми .
Тие бъха исвроводиле вече хора да ма тњрсатъ. Х.
Ставрн не пожелалъ да чъка, но сљбралъ нъколко мо
к.
и
 „30.

(А. мчета и отишалъ въ габровскинтъ манастиръ. Когато

турското правителство намерисало каква с работата,
то затворило н'Ьколко души тмрновчене и понълъло на
шпионите си да тњрсатъ Ивана. Ние му говорихме да
бњде осторожеиъ , но той ни не послуша , отиде въ
'Гмрново и попадна са въ ращете на турците . Пианъ
бъше испроводенъ нъ Цариградъ. 'Гръбаше да са по
мисли какво да са прави. Послн много размишления ,
азъ са ръшихъ да испровода особенъ човъкъ въ Сви
щовъ, за да расиита що става въ Бълградъ . Наши
ятъ човъкъ отиде , но слъдъ нъколко време са вњрна
назадъ и извъстн ни , че бълградската буна са е по
мирила вече. Когато чухъ това извъстпо, то наема
лко щъхъ да полудън. Ние оч'ћквахме таи буна въ
продњлженнето иа толкова години , а тн не можа да
просњществува баремъ една нед-Ьла! Какво да са пра
ви? Нашето положение бъше незавидно , защото
множество бњлгаре бъха напуснале работите си и ис
продале бъха имането си . Нашиатъ чов'вкъ ми донесе
писмо и отъ Раковски. Раковски ми пишеше така: „А
ко не сте са повдигнала , то пазете да са не иобунн
нъкои градъ или нъное село , защото изъ Сњрбия нъ
ма нищо да базде. Сњрбите са помириха съ турци
те .« 'Гръба да забълъжа п това, че въ онова време
погинаха множество наши хорица . Разбира са , че и
азъ тръбаше да са поскрин нъкаде и да захвана изно
во да чъкамъ „отъ азъ-бунт! Поведохъ пакъ четата
си н заведохъ н на Стара-планина . Момчетата бтвха
въ отчаяние и захванаха да работатъ не Отъ се сњрце.
Какво тръбаше да права ? Намислихъ да удара поща
та и да ги удовлетвора баремъ съ пари. За тая цъ
ль ние отидохме мвэкду селата Жеравна и Пчеръ и за
пръхме са на планината, която са нарича Кобнлнчни
ца. Когато преминуваше пощата, то ние ударихме ко
нете , татаринътъ са рани , а сейменете побъгнаха .
'Посл'Ь това произшествие момчетата бъка задоволни;
но ние тръбаше да са приеме пъти два месъца , за
щото иотерите бъка твњрде строги. Настана пакъ е
сень. Момчетата ми явиха , че не жслаятъ вече да
знмуватъ на планината , спъдоватетно азъ тръба да по
мисла за тъхното зимовище . Азъ мислъхъ , че Стр
бия нъма да стои мирна , -- а ако са е ти помирнла
съ турците, то са е номнрниа само за това, защото не
е била приготовена . Снчкото тона ма накара да
гледамъ, щото момчетата да са не распњрсватъ, а да са
намиратъ на едно мъсто . Единъ день азъ имъ ка
захъ , че е вече књсно да ндатъ въ Влашко; а ако е
така, то тръба да тњреиме друго зимовище. -ц››А
дъ е това друго мъсто ?(( попитаха момчетата. Азъ
необњрнахъ внимание на този вопросъ и продыжъвахъ:
„Освънъ това, турците вардатъ по границите твњрде
строго; а ако е така, то ние тръба да нрезимуваме и
таи зима на бадкаиътъ , - а за напролъть 4е добаръ
господ-ин Момчетата пристанаха. _ „Слушайте ка
кво ща азъ още да ви кажа, ръкохъ азъ. --Дорде не
дойде 4прол'Іэть , то никой не може да са отдълн отъ
дружнната ,_ който не е 'сњгласенъ, то нека върви
отъ сега на кадето иска _“ Разбира са , че сичките
момчета пристанаха да испњлнатъ желанието ми, и азъ
ги заведохъ на Стара-планина и иабрахъ мъсто за зи-~

/
иовнще. Това мъсто са намираше близо до Хасанъ-Боазъ.
Най-ближните села, които са намираха отъ енизахарската
страна на това мъсто, бъха: Чилински-рњтъ и Златни
рмтъ; а отъ камъ тмрновската страна -- Еленските
колиби и село Арънта . Надъ Дрънта , горе надъ
планината , са намира онова знамънито мъсто, ,което
твњрде чъсто са спомънува въ хайдушките пъсни и
което са нарича Крњстата-Локва: Отъ Локвата на за
падъ лъжи Папрашлива-полана. Отъ това мъсто изви
ра една малка ръка , която са нарича Лазовски-боазъ .
'Гая ръка преминува презъ село Колапче , което са на
рича турски Хаиъ-кйой . Горнинтъ край на таа ръка
е непроходимъ; а на това мъсто са намираше нашата
колиба . Около насъ бъше букова гора , въ която ра
стъхатакива стари дмрвета . които имаха повече отъУ
5,000 години. Види са, че тие дмрвета ом израсле
още преди иотопътъ, 'даже преди дъда Адама.

47

ПРЕДА'ГЕЈІИ .

Да ви разскажа сега какъ преминахме и таа зима .

Презъ есеньта заклахме осемъ крави и приготовихме
си иастмрма и царвуле. Намъриха са н добри човъ
ци , които ии донесоха още сирене , вино, соль н
брашно . Не ща да иомънувамъ имената на тие доб
ри и достойни за похвала хора, защото между тъхъ
 -д _

има още живи; ща да упомъна само за дъда Стояна

Странжата, който бъше родомъ изъ село Грааците.
Моите приятели бъха сиромаси; но сњрцата имъ бъха
много богати. Въ Твазрдишката-гора са намираха
свинете на х. Петка изъ Елена. Единъ день азъ пре
минахъ съ двъ момчета презъ гореказанната гора и на~
карахъ свинарете да ми заколатъ едно прасе отъ дс
сетъ оки. Когато свинарете испњлииха желанието ми,
то азъ имъ ръкохъ да кажатъ на х. Петка , че сммъ
го глобилъ азъ . Слъдъ една недълл дойде при мене
единъ мой приятель и ми каза , че х. Петко ходилъ въ
'Гњрново при пашата, разсказалъ му сичко и помо
лилъ го да му дозволи да ма хване или да ма убие.
Пашата дозволи на х. Петка да сметави чета и да ни
гони; а х. Петко испроводи по-напрсдъ Иорданча Си
рачето да направи шпионлњкъ и да приготови работа
та. Иорданчо дошалъ въ Дрънта ужъ да лови ловъ,
останалъ самъ въ селото и испроводилъ своята дружи
на да ни тњрси по гората. Сеймснете заминаха по
край назе , но не видъха ни. На другиятъ день азъ
отидохъ въ селото и намърихъ Илия чорбаджията , съ
когото са бъше разговарялъ Иорданчо. Ето какво ми
разсказа Илия. Иорданчо ръкалъ на Илия така: „Тие
човъци, които ходатъ по гората тръба или да са изби
ятъ, или да имъ са зематъ парите и да имъ са дадатъ
тескерета за Влашко и за Сњрбия. Но азъ зная, че
да ги нзбиеме е твњрде тъшко, защото нъмаме досто
йни (19) хора и защото Панайотъ е юнакъ човъкъ. До
бре би било, ако да не бњдеше сичката му дружина
тука! Да глъдамеда ги разединиме.“ ~ „Не знаи
 _ -А4о-

какво да ти кажа, ръкалъ Илия. Азъ мисла, че е

твњрде тъшко да са бореме съ такива хора, които и
матъ на съкаде приятели.и ~„Ако не можеме да ги
избиеме, то да гл'Ьдаме баремъ да имъ земеме па
рите н да ги испроводиме въ Влашко, р'Ькалъ Иордан
чо. -Хитростьта надвнва и найсилната войска; а
диволщината стротиава и иай-ягкнте кр'Ьиосттт.« Тоя
бмлгарски нредатель не са засрамилъ и не побонлъ са
отъ бога даже да са похвали предъ х. Петка , че с
нагласилъ вече работата и че п р а с е т о ще батде
а от мњ щ е н о! 'Гая фамилия е позната още отъ капетанъ
георгиевото време, защото ти извњрши предателството
въ каииновскиит'ь маиаотиръ (въ 1835 година). Да го
вора повече за тая фамилия, _- не желая; ща да кажа
само, че както Норданчо Сирачето, така н х. Петко см
проклтэти и отъ мене, и отъ народътъ ми. Нека тъх
ното черно име са помънува во въки в'Ьковъ! Когато
узнахъ за горекааанннте работи, то сњбрахъ момчета
та, запалихме нолибата и упњтихме са да тмрсиме дру
го уб'Ьжнще. Ние са б'Ьхме научите вече да тњрпи
ме различни неволи и да живтземе подъ откритото не
бе; но зимата б'Ьше ягка, снъгътъ бъше деб'Ьлъ, а въ
тровете преминуваха до костите ни. Подобно време е
страшно даже и за планинските животни. Дъ да са
дънеме? Намислихме да преминемс презъ Цнмннскту
нтъ-рњтъ по Хайнъ-боазъ н да идемс въ с. Хайните.
Трњгнахмс. В'Ьтарътъ ревъше, като бъсенъ; снъгътъ
са бълъетие; реките и деретата шунтъха жалостно;
вњлцитс виъна по планината; а нъкои зимни пилета
чурулнк аха,М повече нищо са не чуеше и не видъше;
- ыт,
 _. 41 „_
.
Намъ б'Ьше твњрде тъшко да вњрвиме, защото часъ
ио-часъ иотњвахме въ снъгътъ. Момчетата ма помо
лиха да ги заведа на Сръднн-гора, но шие ми са не и
скаше да исињтна желанието имъ _по разтични причини.
_ „Ако идеме на Сръднн-гора, то турците твмрдс ле
сно могатъ да ни разбиятъ ,чу казахъ азъ. ~-„1Іо-дсбре
е' даІ бњдт-ме избиени отъ турците, нежети да измреме
отъ студъд* ръкоха момчетата. "ида ии кажа право,
азъ и самъ мислъхъ, че не ще можеме да нздњржиме
таи нгка зимаш* -~„І|усии барсмъ насъ, седемъ-осемъ
души, да идеме на Срвднт-гора , защото ако са раз
дъдиме, то ио-лесио ще да са ирехранеме,ц каза ба
йриктаринътъ ми. Разбира са , че самите обстоятел~
.ства бъха такива, щото азъ тр'Ьјаше да са смгласа.
Повикахъ момците и ръкохъ имъ: „Азъ ви давамъ до
зволъние да идете на Ср'Іздии-гора, но мода ви са да
не говорите никому дъ сте ма оставите и на кон стра
на сњмъ отишатъ . . . Който иска да иде съ байрнк
таринътъ ми , то нека са отдъти на страна“ Отдъди
ха са шестъ души. ІІростихме са. Презъ тая нощь
ние едвамъ можахме да преминеме зоо крачки: въта
рътъ ни носъше по своята воин и обарише ни твњрдс
ч'Ьсто. Около зора ние иамърихме една ираздна ко
шара, въ която иайдохме временно спокойствие. На
кладохме огаань, огрвхме са и поразвеседихме са. Ве
черьта времето са пооправи и ние трњгнахме наиредъ.
Нремииахме ирсзъ четире села , които саа: Казосмодие,
Тваардтттта, Жомади и Терзобњзъ. ІІрезъ деиьтъ про
съдъхме надъ Бинкозъ-боазъ. На другиятъ день ние
преминахме презъ турското село Чочонсис, презъ Дер
 _.42_

мевдере, презъ Касїнмово н най-послъ презъ Чсирлне.

І-Ізъ послъднйото село земахме малко брашно. Прсзъ
деньтъ просъдъхме въ(с. Чйогмснъдташъд а всчсрьта
преминахме по-край Сливенъ. ІІзлъзохъ на сливенски
та планина, която са нарича Бмлгарска или Дивъшка
осойна, или Тњнктърмтъ. Извъстихъ моите слнвнен
ски приятели дъ са намирамъ и помолихъ ги да до
йдатъ да са видиме. Дойдоха и'ћколко души и доне
соха ми ракия, хлъбъ и пръсна с к а б р и ц а (скум~
рни). Азъ знаехъ, че при Черните-камане има една
дупка и намислихъ да са скрия въ нея. 'Гамъ просъ
д'Ьхмс около 20 деня; а послъ отидохме на Рамадана,
дъто бъхъ презимувалъ и преминалата година. Ис
проводихъ двъ момчета да идатъ при Паскала въ Глу~
шникъ и да го повикатъ да дойде при мене. Когато
Паскалъ са сръшна съ мене, то ињрвата му дума бъ
ше тая: „Охъ, Панайоте, Панайоте! Отъ коле не сњмъ
та видълъ тмй посњрналъ и тази замисленъ! Аа ли та
е зимата иопарила или та с пмтуванието уморило? .
Ами дъ ти е байряктаринътъ? Дъ ти см момчетата?
Да не сте са удариле нъкаде съ турците?\< Азъ му
казахъ, че зимата и бмлгарските изроди см най-глав
ните причини, които см ма довъле до това жалостно
положение._„Нашите чорбаджис си. по-лошави и отъ
турците, и отъ фанариотите, казахъ азъ. -_ Знаешъ ли
ти, че нъколко дунш чорбаджне (изъ Елена) на-смалко
щъха да ни продадатъ за 30 сребренника? А нари
чатъ са още бњтгаре и христиенеё да иредадатъ чо
въка, да убиятъ ближниятъ си и да напакостатъ на
своите братия христиенс е за т'Ьхъ сњвсъмъ . обикно

6Ммш с//е (ша, - еба/ш

 _43...

венно, сњвсъиъ естественно пъщо! . . Но нека е здра

ВВ . Ако имъ не отмњсти господъ, тоще да имъ
ОТШВЅСТНМС НПО _“ ~„А дъ мислите да презииувате ?«
попита Паскаяъ. -»Азъ мисла да презимуваме ту
ка,« казахъ азъ. -»'Гука е добръ . . Както сте
прекараяе ланската зима, то ще да прекарате и тая.
Азъ ща да ви помагамъ,« каза тон добаръ човъкъ и
тоя голъмъ родолюбецъ.
Премина. зимата и настана продъть. Бъше благовъ
щение. Единъ отъ нашите приятели нн изпъсти, че
моятъ байряктарииъ и неговата дружина ще бњдатъ из
дадени, и азъ прнбљрзахъ да нспровода писмо до дъ
да Георги въ Кортинъ и да го помола да извъсти дру
гарите ни, че имъ грози опасность. Когато нашите
приятели намъриде байрпктяринътъ ми и неговата дру
жина и когато имъ прочете писмото ми , то тие са по
усмихнато и каза/ке: „Ехъ, Панайотъ е отъ страшни
вите хора . . . Нека той'да не бере грижа за назе .«
Въ писмото си азъ имъ пишехъ да са отдалечатъ отъ
Ср'Ьдня-гора, защото турците знаятъ вече тъхното гнъ
здо. Когато са вњрнаха пратенните отъ мене момче
та и когато ми разсказаха какво см казаяе другарите
ми , то азъ помпсяихъ малко и ръкохъ: ››Браво! Ве~
село е човъку да чуе , че между назе има неустра
шпми сљрца!« Не преминаха нито два деня, а при
мене довтасаха Паскалъ и Бойчо изъ Каяаяново. Ли
цата имъ бъха уплашени , бдъдни п безпокойнн.
-`~3ащо сте така упяашени? . . Защо сте дошяе
вњоруженни?« попитахъ азъ. _„Нашата работа е
вече свмршена . .. Уплъскалс смс го!« каза Пас
 _44__.

калъ. -„Казвайте по-скоро що е станало?« питахъ

азъ съ нетњрпъние. Паскалъ ми разсказа слъдующето:
„Вчера азъ отидохт, въ конакътъ за нъкои оп селс
ки работи и чухъ тамъ такива къща, отъ които човъ
ку настрљхва косата на главата. Пзъ Ени-Захара бъ
ше дошло пзв'Ьстне, че турците ст разбиле при Кор
тиит. една бњтгарска чета, която предводилъ НикоЈа Ад
жетгьтъ. Никола е уловенъ жинъ; така оњщо спя уловени и
иъколко души отъ неговите другари. Азъ оа боя да не
пздадатъ работата“ -~„Не бойте са, р'ъкохъ азъ, _
НИКОЛЯ Н'ЬМЕІ Да НП "СЗ/18,10; а ако НІІ ИЗДЕДС, ТО И

тогава иио никакъ не кожено да попраииио работа

та.« Тоя оичасъ развалихме колпбата и отидохме на
Матейоката-плакииа. Ето какво са случи съ разбиен
ната чета, която предиодеше байрнктаринътъ ми. Ко
гато докарате въ Сливенъ Никола раненъ. то турците
му ръкде така: „Кажи ни, Никола, сичко, щото зна
ешъ, ако не искашъ да та объсиме . . . Ние знаеме,
че ти не си кривъ и че ти си работилъ по приказани
ето на другиго . . . Кажи ни дъ е Панайотъ и дъ е
Стоянъ Папазооглу. Ако удовппе Панайота , то ти
ще бњдешъ нуснатъ. Кажи ни така сњщо, кой ни дона
онше хтъбъ и у кого сакриехтењ* 'Когато мойятъ ба
иряктаринъ чулъ тие сладки думи, то, като оъки преда
толь, захванатъ да изказва сичко. Най-напредъ той
разсказалъ на турците, че попъ ІІорданъ (чича му) е
голъиъ `патриотпкъ и безстрашливъ човъкъ; че той ни
е причеетилъ въ 1861 година и бдагостовилъ е нашето
оружие, и че отъ него ние .сме видъле голъиа полза.
ІІосЈъ това той предал. дъда Георги пзъ Кортенъ,
Паскала и Бойна, Георгия (?), и Генча изъ село Кри
ва-Круша. Когато изсказалъ сичко, щото зиаилъ за
тие хора,
по име то казаяъ на
Келедэки-оглу , е турците, че единъ
лечилъ четата турчинъ
ни, уче другъ,

едииъ турчинъ, по име Османъ-ага, е нашъ ятакъ,

че синътъ му Бозвалинта е нашъ приятель и че дъдо
вите Георгиеви синове ни саа помагале твњрде ч'Ьсто.
Съ една дума, топ безсовъстеиъ заецъ издаде сичките
наши приятели, изъ които мнозина умръха въ турски
те темници. Когато турците узнале за насъ и за на
шите приятели сичко, то захванале да распптватъ Ни
кола и за преминалите нъща . -~„Ка›ки ии сега, кой
отръза иа кадиитъ рњцете, кой удари Топчи-билюкъ
баши и кой уби сейменете въ Кишешлњкътъ? Ако ни
кажешъ право, то изведнажъ ще да та пуснеме,« ка
зале турците. А иашиятъ будала имъ повървалъ и от
гонорилъ: „Панайотъ е направилъ сичкоч. ~„Кажи
ни сега дъ можеме да намъриме ІІанайота?<< Никола
сполучилъ. -››ІІанайотъ не съди на едно мъсто , ка- с
залъ той , _ но пай-много са вњрти по' Матейската
планини, Безъ да губатъ време, турците исироводи
ле на Матейската-планина голъма потеря. Нредъ раз
Астипвание глъдаме _- пњлна гора съ хора! Азъ тутак
си сњбрахъ дружината и скрихме са на едно тптрде
добро _мъсто. Около объдъ по-край насъ преминаха
двама бмлгаре; ние ги хванахме и попитахме ги дъ о
тиватъ и кого тњрсатъ. -»0тиваме да тњрсиме хай
дуци,<` ръкоха бњлгарете. -››А кой ви каза , че въ
тая гора има хайдуци?« попитахъ азъ. ~~››Снощи
дойдоха изъ градътъ сеймене и накараха ни да идеме
 -4о-

въ гората и да тњрсиме Панайота и неговата дружниа.«

~ „А мнозина ли сте вие ?«~ --»Сичкнте села саа
повдигнати на крака“ Когато азъ узнахъ това, щото
ми тръбаше да узная, то пуснахъ бњдгарете и зараз
чахъ имъ да не казватъ никому, че сме ги ловиле.
Недалече отъ това мъсто, на което са разговаряхме
съ бњлгарете, ние бъхме запретале да са пече хлъбъ.
Когато отидохме да го земеме, то го не намърнхме,
-потерята го бъше намърила и изваднла. 'Гръбаше
да са бъга, защото потернта твњрде лесно можеше да
ни открие. Близо отъ насъ имаше такова едно мъсто,
което са нарича Сейменски-гробъ или Коритата; а то
ва мъсто е нгко и недостатпно. Провръхме са между
потерата и скрнхме са на гореказанното мъсто. Мно
ц; го пњти сейменете мннуваха по-край насъ. но ни е
динъ изъ тъхъ не можъ да ни види. Вечерьта селъ
нете са вњрнаха въ селата си, но оставиха стражари
да вардатъ изъ шумата. Нощьта бъшо много темна~
'Гръбаше да са бъга и отъ това мъсто, но тсмнотата
ни не дозволяваше да преминеме нрезъ гжстите шума
ци н презъ дълбоките долове. 'Гръба да ви кажа и това ,
че ние бъхмс са усвоиле съ тая мъстность до толкова,
щото можъхме свободно да преминеме между стражарите,
да не настњпяме на сухите пњрчици н да са не досъгаме
съ главите си до клоновете; но голъмата темнота мо
жеше да помъша н на най-опитннятъ човъкъ. Най
напредъ азъ са ръшнхъ да поведа дружнната сн и да
бъгаме; но твърде скоро бъхъ принуждснъ да са ват
рна назадъ. Ние дгнлго време бъхме дњлжнн да лази
ме по коремътъ си, като зњме. 'Гана смщо 'ние бъх.
 ._ 41 _..

ме принудени да тњрпиме гладъ ц'Ьли 24 часа.

Когато билюкъ-башиятъ са вњриалъ въ Сливеиъ, то
пашата го попитаяъ: „Кажи ми ти, какъ виене мо
жехте да уловите ония гяуре, когато имъ сте намъ
риле и .тъгловището и хлъбътъ.« Нъкой си_ бвше обя
вилъ вече на пашата, че сеймеиете ни си. откраднало
хлъбътъ. -››Ние не можехме да ги видиме ,а ръ
кааъ билюкъ-башиятъг -››Ако та хвана за брадата,
то ща да ти направа кокалите на соль и на пепель!«
извикалъ патката и скокналъ на краки. _ Какавъ си
си ти билюнъ-башия, когато не си можалъ съ цъли
3,000 души да хванешъ нъкодко гяурина ?~( Поснъ
(да,
тие думи билюкъ-башиятъ _си подаде оставката. Но
сл'ћ гореказанното произшествие ние слъзохме долу
близъ селата. Бойчо, новиятъ нашъ другарииъ, по
иска да му дамъ двама момци, за да го заведатъ до
ма му. 'Гой ми каза, че ще да зарияча нъщо си на
своиятъ синъ и ще да са вњрне тутакси. Вечерьта
момчетата са вжрнаха сами и казаха ми, че и Бойчо са
е предалъ на турците. Той са сръшналъ съ нъколко
души селъне, които му казале, че щатъ да станатъ
за него кефелъ и щатъ да го иэмолатъ у пашата.
Когато Бойчо чулъ тие думи, то ръкалъ на момчетата
така: „Поздравете войводата и кажете му, че азъ ща
да са предамъ на турците , па щото даде господъ .е
Ето ти още едно чудо! Какъ е можалъ тоя уменъ и
разуменъ човъкъ да направи подобна глупость? Не
зная. Подобни чудеса са случватъ у насъ твњрде чъ
сто. Когато Бойчо дошалъ въ конакътъ , то турците
тутакси го направиле началникъ надъ заптиетите и ис
 __48...

проводиле го да ни пирон и да ни удари. Въ това

свищо време правителството бъше издало заповвдь, че
който ни скрие въ канцата си или който ни даде пар
че хлъбъ, то имането му ще да са земе отъ царщи
ната, а самъ той ще да са пспроводи паваточение до
в1зка . Съ тие ср'Ьдсгва правителството накарваше
съко едно лице да бњде шпионинъ. Азъ сњмъ вече
видехъ, че никой не е въ састояние да ни скрие; но
въ това време бъше вече гергйовдень, к о гат о са ра
зиграва хайдушкинтъ природенъ б'Ьоъ.
Шумата и ластовицитс ни дадоха такава смълость,
щото азъ три пњти испроваждахъ на пашата извтшгне7
че сњмъ живъ и здравъ и , . . Когато миралай-бей
видъ, че жителите сњ са „умаломощилеК вече да ни
гонатъ и че тие сак оставило работите си пъди недъ
ли и цъли мес'Ьци, то написа въ Едирне да му неп
роводатъ зоо души низаме.
Отидохме изъ Камарските лозя. Паскалъ отиде по~
вњнъ, но не вњрна са вече назадъ. Викахме, подсвир
вахме _ нъма го. И той побъгна! Това произше
ствие ма накара да са отдалеча отъ сливненскнте пла
нини и да са скрин малко по-далечъ. 'Грвбаше да са
тњрси такова едно мъсто, което да бњде иедоступно
за нашите неприятели. Ако би ние останало въ сли
вненските гори, то би тр'ћбало да ходиме по селата и
да си тњрсиме храна; но селаченете до толкова са бъ
ха испоплашиле отъ турците и отъ нашите предате
ли, щото твгврде лесно можеха да станатъ предатели и
сами. ~„ІІо-далече, по-далече! извикахъ азъ. _ На
шата независимость и нашата свобода тръба да побвдатъ
 ~ 49 - _
гладътъ. Ние уб'ћхме научени да тњрпиме, да спиме на
гола земя, да гладуване п да са храниме и съ жм
ладъ. ІІристигнаха горсказанннте низаме и захванаха
да ни гонатъ. Тие низаме бћха до толкова см'ћшни,
щото тръбаше да станатъ играчка и за д1щата. Съ
своите свнрнн, съ своите ттпане н съ своите „талиме«,
-НИЗИМИТС НИ ЯВЛЯВаХа А'Ь Са НаИИРаТЪ, И НИЕ ИОЖеХМВ
Да ГИ ВОДИМС За НОС'ЬТ'Ь МеО'ЬЦИ И ГОДИНИ.
Сл'Ьдъ нћколко деня азъ повћдохъ момчетата камъ Чер-. _
.`,
но море н завъдохъ ги близо до Русокастро при Ман
дра-гйолю. Дойдохме нъ пашовата књшла, която са
нарича Джанъ-кардашъІ-Блнзо до књшлата са намираше
една гтста гора, въ която б'Ьхме принудени да са
скриеме. Зехме отъ овчерете 0 ягнета н 40 хлтњба, и
скрихме са; а низамитс обнколиха гората, н чакаха да
нзлЪзеие, за да ни хванатъ. 'Гр'Ьба да ви кажа и това,
че гората бЈЬше до толкова голтзма, щото не можеше да
са обсади нито съ 10,000 войника; атурските юнаци жела
еха да я обиколатъ съ зоо души. Въ тая гора прежи
въхме три деня; а послЪ са упњтихме камъ Карнобатъ,
дойдохме на Матейската-планнна и нзвтњстихме са, че Пас‡
калъ са предалт, на турците. Пзъ Цариградъ бћше ис
проводенъ въ Сливенъ н'ћкой си миралай-бей, за да са
изв'Ьсти подробно за нашите работи, т. е. да узнае
простн ли сме хайдуцн или бунтовници, защото никои
си слпвненски турци бтъха писале въ Цариградъ, че бњлга
рете ще да са,побунатъ. Паскалъ са предалъ на миралай~
бен. Миралай-бей повикалъ виляетснинтъ чорбаджия Ди
митра Черния, далъ му Паскала и ръкалъ му: „Давамъ
ТИ паскада да ГО ВОДИШЪ ПреЗЪ ДВНЬТЪ ПО ЧарШИЯТа; а

4
 _. 50 ._
.
'
предъ вечеръ да го довождашъ :въ конакътъ.« Въ тоя
сњщи день миралай-бей 'ръкалъ Паскалу: ››Слушай,
Паскале! Азъ зная, че ти не си кривъ. . . Разскажи ми
какво прави Панайотъ и кои си. неговите другари. ІКа

жи ми още, защо е пзлъзалъ Панайотъ по планините:

да обира хората ли, или да са бунтува Епротивъ цар
5 (1, ството?К Паскалъ му отговорплъ: „Мода ти са, миралай-І
бей, да почъкашъ до утре. . . Сега сммъ малко кеф
лия. . . Утре сичко ща да ти покажа.ц Тогава миралай
бей са обмрналъ камъ Димитра и ръкалъ му: „Земи
Паскала и затвори го въ една соба до утре; а ти вир
ви дома си и утре да дойдешъ рано при менењ` На
другннтъ день Паскалъ билъ вече мтртавъ. За смњрть
та му са говори различно. Едни расказватъ, че са го
утровиле турците; други говоратъ, че той са е утро
вилъ самъ; а трети разеказватъ, че го е утровилъ на
родътъ. ІІосл'Ьдийото е най-върне. Въ 1862 г. бмлгарската
младежь са бъше р'Ьшила да работи и избрала бъше Паскала
за войвода, дорде са вмрна азъ. Паскалъ знаеше сич
ките тайни. Когато той са предалъ, то младежите са
уплашиле да ги не искаже п утровиле го. Но както и
да е, а азъ оплакахъ Паскала твњрде братски. Жалко
ми бъше за тоя честитъ юнакъ, който би тръбало да ум
ре не съ такава кучешка смњрть. Р'Ьдко са раждатъ
подобни юнаци!
Въ 1863 година турската империя бвше мирна отъ
`с'ћка една страна. ёЧ'Ькахъ до петров-день дано са
повдигне изъ Сњрбиа война противъ османлнете; но
като видъхъ, че чъкамъ напразно, то повъдохъ четата
си и завъдохъ я близо до с. Вмрбица (шуменско о
 __51__

кружне). На това мъсто ни настигна гол'Ьма потеря. 57

Противъ насъ бъха излъзлс ннзаме изъ Сливенъ и Шу
менъ заедно съ сейменсте. 'Гне юнаци ни огдушиха у
шнте съ своите свирим; но ни единъ изъ тъхъ не по
сиъя да влъзе въ шумакътъ. Слъдъ три деня храброто
войнство са вњрна на задъ.

м!

сњгвин

Като видъхъ, че п'Ьма надъжда и изъ Сњрбия, то на

мислнхъ да распусна Едружината си. Едннъ день азъ
испроводнхъ нъколко бњлгаре въ Котелъ, за да ни доне
сатъ вино, ракии, хл'ћбъ и тютюнъ. Тие бњлгаре б-Ьха
изъ софийскиитъ округъ, изъ село Желъва, които работъха
дњски. Отъ тие бљлгаре азъ са извъстихъ и за пњтн
щата, които водатъ камъ Сњрбия. Дъдо Георги Симовъ
ми разсказа иподробно за сичко, т. е. той ми обяви
колко караула има, какъ имъ см имената и дъ има
храна. Тогаваазъ казахъ на Стояна (на шурейятъ ми)
да запише сичко щото ни тръбаше да знаеме и да
приготви момчетата за имть. Единъ отъ дружината ни,
по име Желйо, са вњспротивн на моето желание съ
слъдующите думи: „Ако пдеме камъ Сњрбин, то поте
рите щатъ да ни разбинтъ. . . Ние не знаеме пњтнщата.»
Азъ му отговорихъ така: „Ако орачите да би мислнле,
че годината ще да бњде суха и неплодородна, то би
останала гладни; а ако войниците са уплашатъ отъ
й
 -52

смњртьта, то не саа вече войници.« Желйо заммлча.

Триьгнахме за Сњрбин. Сл'Ьдъ 54 денн ние стигнахме въ
Кннжевацъ, който са наричаше преди нъколко години
Цургусовацъ. Началникътъ на тон градъ ни попита:
„По каква прнчнна сте дошле въ Сњрбнн?« Разбира са,
че ние му разсказахмс сичко подробно. ~ „Ние мислъх
ме, че Саарбин ще да захване бой съ турците и пригото
влявахме са да побунимъ народътъ,« ръкохъ азъ. Иоцо
Наумовнчъ (името на началникътъ) ни прие тпазрде братски І
и распита ни какво желаеме и дъ искаме да живъеме.
ІАзъ отговорихъ: „Господинъ началникъ! Ние нищо не
знаеме; каквото ни научи ваша милость, това ще и да
направиме“ Началникътъ ми отговори: „Братсї Вие и
мате право да жив'Ьете въ Сњрбнн дъто искате: минн
стерството ми е писало да ви приъма добре и да ви настана
дъто желаете; но въ това сњщо време азъ тръба да вн кажа,
че вие тръба да изберете такова едно мъсто, което са нами
ра 12 часове надњлечъ отъ границата“ Като чухъ отъ на
чалникътъ тие думи, то го попитахъ: „А дъ са нами
ра сега Илия войвода изъ селата Малешово?<< ~т „Въ
Крагуевацъш отговори той. -_- „Дайте ни пашпортъ за
Крагуевацъ,« ръкохъ азъ. Началникътъ наръди да ни са
дадатъ пашпорти и опрости са съ назе твњрде прин
Ьо телскн. Дойдохме въ Крагуевацъ и намърихме Илия.
Мойте другари отидоха въ Бълградъ; а азъ останахъ
съ своинтъ байряктаринъ х. Димитра въ Крагуевацъ.
Тука са опоанахъ съ г. _Цека изъ Ломъ-паланка и съ
_Коста войвода изъ Влашко-село. Г. Цеко ма заведе при
началникътъ, за да ма види, и азъ му разсказахъ отъ
дъ сњмъ, защо сњмъ дошълъ и пр. Проживъхъ три ме
съца. Една зарань дойде изъ полицпита единъ панду
рннъ и ма повика да ида при началникътъ. „Защо ли
ма вика началникътъ?« си мислъхъ азъ и крачъхъ камъ
конакътъ. _Когато влъзохъ въ стапта на началникътъ, :о
той ма работишъ
„Какво изгледа отъ главата до петите
въ Крагусвацъ'ї'“І п попита
- „Нищо ма:
не рабо
та,ц отговорихъ азъ. - „А отъ дъ земашъ пари да
харчишъ?« -- „Имамъ си,« казахъ азъ. - „Ти си хо
дилъ по кавенетата да пиешъ и да правишъ на хората
безпокойствие,<< ръче той. _ „Отъ както сњмъ са ро
дилъ, то не сњмъ турилъ ни вино, ни ракия въ устата
си.« _ „Не зная, азъ така сњмъ са извъстилъ отъ по
лицинтадг Въ това оњщо време началникътъ заповъда
на чиновниците си да ми дадатъ испљденъ пашпортъ
за въ Паракинъ. Азъ нищо не проговорпхъ и земахъ
пашпортътъ. Отидохъ да са проста съ Илия и съ Цека. (ЈІ-ї
Когато имъ казахъ, що са е случило съ мене, то тие
ни ръкоха да не излазямъ изъ Крагуевацъ.« _ „На
чалникътъе единъ будала, каза Илия, -- а чиновниците
му си. хайдуци или обирачи. Ако ти да би подхвњр
лилъ нъкои рубли на полицепнътъ, то отъ тебе не би
имало по-добаръ и по-честенъ гражданинъ. Началникътъ и
иолицеинътъ глобатъ овътътъ и дълатъ си плачката.«
Азъ не повървахъ, защото знаехъ, че въ Сњрбип не сњ
вњзможни никакви безобразия. -- „А ти миолишъ, че
въ Сњрбин нъма лошави хора? Ако вњрховното прави
телство да би знаяло щостава въ градътъ ни, то би унть
щожило злото; ио, питамъ та, кой смъе да разскаже на
министрътъ въ~какво положение са намира градътъ?
Съки бъга отъ б'Ьда.<<-››Нека праватъ, щото щатъ; а азъ
 __54...

ща ида въ Паракииъ и да са чуда на Сњрбин н на

нейните иачалници,“ ръкохъ азъ. _ „Такива началници
си. н въ Сњрбнн твњрдо ръдки. 'Ги не тръба да хо
дишъ въ Паракинъ. Остани тука н да видиме какво ще
да ти направи началникътъ! Азъ отговарямъ за тебе,“
каза Илия. _ „Не ща да Іоставамъ тука, за да ма гле
датъ накриво“ _ „Я дай ми пашпортътъ си, за да го
вида,“ каза Илия. Когато азъ му го подадохъ, той го
скри въ джебътъ си и ръче ми: „Не пущамъ та за и
натъ на полнцеинътъ. Азъ ща да напиша писмо до
министрътъ. . .“ Когато си отидохъ въ ханътъ, то дой
де сдно момче отъ пощата и попита ханджията има ли
нъкои човъкъ, който би са ръшилъ да служи въ поща
та. Като са намирахъ въ голъма ярость, то отговорихъ
на момчето: „Азъ ща да дойда да служа.“ И отидохъ._
Като влъзохъ при пощаринътъ, то той ма погледа зачу- `
деио и попита ма: „Ти нскашъ да служишъ въ по
щанска служба?“ - „І/Іскамъ,“ казахъ азъ. _ „Знаете
ли вие, че ние тњрсиме момче за сюрюджии ?“ - „Знаљ“
Пощаринътъ ма погледа още по-зачудено и проговори:
„А нмашъ ли други дръхи?“ - „Пмамъ“ _ „Азъ та
питамъ за това, защото съ тие чохени дръхи, които
струватъ повече отъ 20 жытици, е гръхота да бњдешъ
сюрюджии и да ги покшсашъ за единъ месъцъ. Язњкъ
е за дръхнте.“ _ „Не бой са, ръкохъ азъ, азъ имамъ
и дръхи, и пари“ Записа ма. _- „Месъчна плата ще
имашъ по три жълтици и по една рублн,“ ръче поща
рвиътъ. ~- „Стига мн,“ казахъ азъ. Вњрнахъ са въ ханътъ
и разсњрдихъ са още повече. Илия, Цеко и Коста зах
ванаха да ма сњдатъ, защото сњмъ азъ станалъ сюрюджнл
и защо срама името на войводнте. - „Бре 'хей хора!
казахъ азъ, не знаете ли вие какво може да са роди
отъ моето съдене? Ще дойде полицеинътъ и ще захва
не да ми са лигави; а азъ не сњмъ наученъ да тњрпа
п да подсмњрчамъ. Ако ми каже лошава дума, то азъ 72
твњрде лесно мога да са заборава и да го удара; а
отъ това щатъ да произлъзатъ още по-лошавп свтнини.
Вие и сами видите какви момци'саамъ азъ водилъ по Ста
ра-планина; вие и сами знаете, че азъ сњмъ билъ начал
никъ на една юнашка чета, която ма е слушалаи която
е вњрвъла слъдъ мене на животъ и на смњрть. Кажете
ми сега, мога ли азъ да са утњрпа и да дозвола на
единъ саполивъ полнценнъ да ма води по полициите и
да ми са смъе? Мога ли азъ да дозвола на единъ гу
реливъ началникъ да ма нарича пиенецъ? Азъ сњмъ
единъ отъ оние хора, които обичатъ правдата. . . Само
за таи правда сњмъ станалъ хайдутинъ. . По-добре е
да стана слуга, нежели да ми кажатъ, че сњмъ хара
иоъдецъ. Една зима и съ каиане да ма товаратъ, пакъ
нъма да умра. Ща тњрпа, - азъ сњмъ далъ вече ду
ма.« И така,І азъ слугувахъ на пощата 2 '/, месъца.
Дойде благовъщение; но. ние са ръшихие да почъкаме
до гергйоов-день. Х. Димитаръ са намираше въ онова
време въ едно село, което са нарича Кникъ. Азъ ис_
проводнхъ едно момче да го повика да дойде въ Крагу
евацъ. Презъ зимата ние са бъхме договориле съ Илия
да излъземе на Стара-планина; но когато дойде х. Ди
митаръ и когато попитахме стариятъ войвода, ще .ти
да са придружи съ нашата чета, то той ни отговори,
че не ще. ~ „Научи ни баремъ каквода правиме ние
 _56

сами,Ц казахъ азъ. - „Азъ нищо не мога да ви науча,«

ръче Илия. _ „Ако не иде Илия, то ща да ида азъ,<(
каза Цеко. -- „Не тръба и ти да дохождашъ; ръкохъ
азъ. -- Когато Илия, който е старъ ипрочутъ войвода,
не ще да бњде нашъ другаринъ, то ни не тръбашъ и
ти. Сњрбия, както са види, не ще да воюва; а ако с
така, то нашето положение е твмрде незавидно. Азъ
ща да ида въ Бълградъ еъ_х. І«Іимитра и отъ тамъ ща
да ви ива какво тръба да правите“ Трњгнахме съ х.
Димитра за Бълградъ и намърихме дружината си. Р'Ь
шихме са да испроводиме х. Димитра въ Влашко, за да
са разговори съ Раковски и да го пита може ли да са
работи отъ тамъ за нашето поробено отечество. Азъ
бъхъ са ръшилъ вече да вазрва за Стара-планина и за
това казахъ на х. Димитра, да сњбере въ Влашко една
малка четица, да премине прваъ Дунавъ и да са сръш
не съ мене на Озана. Азъ са ръшихъ да чъкамъ въ
Бълградъ отговоръ отъ н. димитра 10 дена; но премн
наха 1420, а отъ него ни писмо, ни извъстие! Нагово
рихме са съ дружината да си извадиме пашпорти за
вњтръшностите на Сњрбин, че ужъ ще пдеме да купуваме
овце, и условихме са да са найдеме въ 3,;айчаръ. Въ
онова време омрбското правителство строго пазеше да
не преминатъ каквито и да е чети.
Въ Бъиградъ са намърихъ съ Ивана Кааршовски, ро_
домъ изъ Елена, който ми обяви, че желае да дойде съ
назе. Мене ми бъше много мило като гледахъ, че та
кавъ учеиъ човъкъ иска да дойде съ мене; но азъ тръ
баше да му кажа: „Не д'Ьй дохожда съ назе, защото
ще да та провмзгласатъ за хайдутинъ.« Катршовски ми
 _...

отговори. „Нека ма провмзгласатъ. . Нека говори кой

що ще; нашите сърца знантъ, че ние не сме кокошари,
а народни хора, войници. .Нашата чета ще бњде
народна чета“ Послъ тии думи азъ захванахъ още
повече да обичамъ това момче. Въ Бълградъ направих
ме слъдующиятъ планъ. Књршовски тръбаше да иде съ
вапорътъ, да мине презъ Елена, презъ Габрово, презъ
Сливенъ п пр. и да извъсти нашите приятели, че азъ
ща да нзлъза на Стара-планина. Тръбаше да са видиме
_н да са споразумъемс. Иванъ отиде да пспњлни своятаІ
дњлжность; а азъ са вњрнахъ въ Паракинъ и намърихъ са
съ„,‡(оста-войвода.
. ,__ Испроводихмс шестъ момчета напредъ, _
а ние поведохме други десстъ. Тръбаше да са сатбс
реме въ Зайчаръ; но зайчарскиятъ началникъ наръдилъ
по край градътъ стража, за да ни хванатъ и да ни зе
матъ оружието. 'Гръба да ви кажа и това, че иие и
махме въ Зайчаръ много приатели. Д'Ьдо І/Іванъ испро 7' Ѕ
води едно момче да ни _сръшно и да ни каже, да не
ходиме въ гореказанниятъ градъ. 'Гръба да кажа нъколко
думи и за дъда Ивана. Дъдо Нванъ бъше единъ отъ
он'ин баалгаре, които саа посвътиле сичкиятъ'си животъ
на Батлгарпя и на нейната свобода. Повече азъ и не
зная какво да кажа за тоя човъкъ! И така, ние пре
минахме по край Зайчаръ, преминахме и Тимокъ, пре
минахме границата и запрехме са. Преди да стњпимъ въ
Бњлгарин, ние избрахме за войвода Коста-войвода и объ- М
щахме му са да го слушаме. На другинтъ день единъ
бњлгаринъ изъ село Бойница, който б'Ьше ходилъ въ
Зайчаръ да са види съ своите роднини, ни каза, че
дружината ни, която щеше да дойде 7послъ насъ, била
 .__58“

хваната отъ Зайчарскнятъ начатникъ и обезоружена.

Нъмаше какво да чъкаме. 'Гръбаше да са вњрви напредъ.

УЦ'
НОВИ НЕВОЈІИ.

Трњгнахме надоле низъ Дунавътъ, по край Акчаръпа

ланка, дойдохме до ръка Ломъ, преминахме я и скрихме
са въ Кеселовската-гора. Когато си починахме и когато си
купихме храна, то са упњтихме камъ с. Вираница, пре
минахме презъ с. Бъла-Рикса или Камена-Рикса, прсзъ
с. ІІревала, презъ с. Влашко, изъ което бъше войвода
та ни Коста, презъ с. Кнпаровци (Чипоровци) и излъзохме
на Стара-планина, която на това мъсто са нарича Три
чуки. На това мъсто са намира единъ каменъ крмстъ,
за когото
ски разсказватъ,
консудъ(?). Отъ таачепланина
билъ побиенъ отъ единъ камъ
ние са уињтихмс рус І

пиротската нахин, дойдохме въ с. Дойкинци, преминах

ме презъ Висошките-села и запръхме са при с. Гинци,
което са намира при паатьтъ, който води изъ София за
Берковица. Намислихме да удариме пощата, защото ни
тръбаха пари за барутъ и за други потръби. За па
Ее шето несчастие пощата премина; но не носеше нищо,
което би обогатиио джебовете ни. Слъдъ пощата пре
минаха четири турчина, които отиваха изъ Пазарджикъ
въ Видинъ. Тие турци бъха вморужени отъ главата до
петите и караха вмршници, за да ги продаватъ по ви
динското. У тие турци ние иамърихме нетъ оки барутъ,
ЗСЂІЕХЩб ИМЪ ПуШКИТО И НОЖОВВТВ И ПуснаХъІе ГИ. нд

преминаха ни десегъ минути, а на пњтьтъ са показаха

 още двама турци, които бъха родомъ изъ Враня. Ние
поискахме да имъ земеме оружието; но тие са вњспро
тивиха, и ние бъхме принудени да ги`ударимъ, да убнеме
сдинътъ и да нараниме другиятъ. У мњртвиятъ намъ
рихме 12,000 гроша. Въ тон сњщи день противъ
насъ бъше испроводена една голъма потерн, и ние бъх~
~ ме принудени да бъгаме и да са скриеме на Врачанската
планина близо до Искарътъ. Азъ предложихъ на дру
жината да преминеме презъ тан ръка, да идеме на
Троянската-планина; а отъ тамъ да трњгиеме за Карлово, за
Калоферъ, за Габрово, за Сливенъ и пр. Дружината ми
са бъше уплашила н не желаеше :да вњрвн слъдъ мене
по непознати мъста. Коста-войвода, Петаръ Ниротчени
нътъ и Велко изъ с. 'Гурчинъ ми отговориха отрица
телно. ~ „А бе, братин, защо правите така? Не ли са
объщахме на нашите момчета, които ще да мннатъ изъ
Влашко, да са намъриме на Стара-планина? Помислъте
какво правите. Не е честно да оставаме другарите си
сами“ Мойте думи не бъка въ сњстонние да убъдатъ
моите другари да ма послушатъ; а азъ не пожелахъ да
ги остава сами и да тњрса своите стари приатели. Ако
да би са отдълилъ самъ, то приятелите ми би помисли
ле, че сме разбиени и уплашиле би са.
Отидохме нзиово въ видинскиятъ пашалњкъ. Когато
дойдохме на Врачанската-планина, то иамислнхме да и
деме нъ Камена-Рнкса. Бъше св. Троица. Въ горекааа
нното село живъеше единъ арнаутинъ, който имаше свой
чифликъ. Тон арнаутииъ са бъше заседплъ въ Камена~
Рикса въ времето на бълоградчишката оуна. Бњлгарете
ми разсказаха, че тон злодъецъ накарналъ хората да му
 ___

работатъ ангарин, ствкалъ на жените циците и п'Ькалъ

дтацата на рњженъ. Отидохме въ селото, хванахме го
и изведохие го на планината съ разцъпенатлава. Ка
то го доведохме на планината, то захванахме да го
распитваме, защо е той правилъ пакости на бњлгарскиятъ
народъ, който го е хранилъ и облачнлъ. Отвратително
бтзше да гледа чов'ћкъ, какъ тон тиранинтг тртъиереше
предъ назе и какъ ни молъше за опрощение. Въ джобове
те и въ кесинта на тоя злодтэецъ намтэрихме гривни,
обици и женски пњрстени. Чий бтэха тие нтзща? По как
ва причина- сњ тие дошле въ кесинта на тон изъд
Нинъ? - Сичкото това остана за насъ тайна, защото
ариаутинътъ не пожела да ни даде отговоръ. Когато
иепроводихме арнаутинътъ при аллахътъ, то трњгнахме
по планината камъ село ІІревала и дойдохме въ пирот
скинтъ округъ. Една вечерь на насъ нападнаха тур-'
:(ЖИТО ЗаПТИВТа И убиха ОДНОГО ОТЪ другарите НИ, На
когото името бтэше Никола Велешанецътъ. Причината,
за да изгубиме гореказаниитъ другаринъ, б'Ьше наша
та стража, които имаше нещастие да заспи. Когато граш
на тшрвата пушка, то нашата сњнлива дружина скок
на иа-краки и спусна са да б'Ьга. На Коста-войвода
остана др'Ьхата и чантата, на нЈЬколко момчета остана
ха иищовете и нтаганете, а на нъкои _ даже и иуш
ките. Когато дойдохме въ себтэ си, то азъ ртзкохъ на
Коста и на дружината: _„Ние тръба да си отмазстиме за
Никола. Хайдете да са вњриеме и да убиеме нтэкой
турчттиъ.“ Дружината са не сњглаеи да иеишни жена*
иието ми, защото са бтэше уилашила отъ турците. На
другият-ъ день азъ иомолихъ да са сњбератъ сичките
 __61_

мои другари и ръкохъ имъ: „Азъ нъма вече да хода

съ вазе и да_ставамъ за смъхъ на хората. Азъ ща да ида
въ Влашко. . . Азъ мисл'Ьхъ, че ща да иамъра храбра дру~
_жина; а сега вида, че сммъ билъ изшганъ, ~ вие сте
баби, и нищо повече. Когото е страхъ отъ турците,той
не е мой другарннъ.и Една часть отъ дружината са о
бњрна камъ мене съ слъдующите думи: „Недъй ни ос
тавя, байо Панайоте, баремъ до наесень. Ние и сами
желаеме да идеме въ Влашко. Не оставяй ни.« - „Не
мога азъ да хода съ подобна дружина, казахъ азъ. И
По-добре е да идете въ Сърбия н да саднте лукъ, отъ
колкото да ходите по планината и да ви избиятъ тур
ците. Вие още не умъете да чувате стража, а мислите
да правите и по-голъми нъща! Ситъ сњмъ отъ подобни
юнаци“ Нослъ това дойдохме близо до сњрбската гра
ницаи изпроводихме 10 души нъ Сърбия. Азъ останахъ
само съ петъ другарина и станахъ имъ войвода.`
Презъ есеньта ние са вњрнахме пакъ въ Зайчаръ. Ко
гато дойдохме въ тои градъ, то началникътъ ни затвори.
Въ темницата проеъдъхмечо деня. Трвба да ви кажа н
това, че началникътъ ни зема парите; а послъ ни даде
иашпорти за въ Чачакъ. Въ пашпортите са говореше, че
нъмаме право да излазяме изъ Чачакъ. Коста, Велко и
Петаръ бъха испроводени на друго мъсто въ вњтръш
костите на Сърбия. Началникътъ б'Ьше земалъ отъ насъ
около 100 жњлтицм, и ние си ги поискахме. ~ „Ва
шите пари ще да останатъ въ правителственната касса,«
каза той. -« „Дайте ни баремъ по една рубли, защото
нъмаме'съ какво да са храниме, дорде са заловиме за
работа,« ръкохме ние. Началникътъ са разсљрди и из
вика: „Сега ща да ви предаиъ на турците, за да ви
избъсатъ! Нросетс по селата и хракете са, дорде си
намърнте работа, ци гане едни!« Като чухме тии оскњр
бителки думи, то са погледахмс между 'себъ си и заха
иахме устните си. Димитаръми пошъпна: „Ако да не би
скриле отъ парите, то би тръбало да просиме или да си
продадеие оружието.« - „Мазлчщ да та не чуе тои
проклъти началникъ и да ни не земе и останалите пари.«
- „А ако захванатъ да ни растмрсватъ, то тръба ли
да имъ дадено да ни оголатъ?« попита Димнтаръ. -
„Нъма какво да правиме. Мњлчи. . .ч _- „Абе, байо
Панайоте, хайде да убиеме тои проклъти началникъ и
да бъгаме въ Бњлгартта.« ~- „Мњлчщ Димитра, и не
говори такива думи;І ръкохъ азъ.~„Азъ ие мога да тњр
иа; ща да му спала, па хайде презъ границата. Отъ
Зайчаръ до границата нъиа нито единъ сахатъ,« каза
Димитаръ. _ „Послушай ма, Димитре! ръкохъ азъ. ~
Ние сме бњлгаре, слъдователно тръба да бмдеме по
мирни и по-осторожни. Като са разчуе, че ние сме у
биле началникътъ, то съки ще да каже: ето какви сњ
бњлгарете. Я помисли си, колко бњлгаре живъитъ въ
Сњрбия и искарватъ своето парче хлъбъ! Ако ние на
правиме зло, то и тъхъ ще захванатъ да укоряватъ.
Ние тръба да потњрииме, и ако ще богъ, ако сме жи
ви, то твњрде скоро ще да докажемс на тоя началникъ,
че бњлгарските хайдуци не сак нито цигане, нито крадци
(левове), а истинни патриоти, които сњ готови да пс
жертвоватъ н дупката си за своето мило отечество.«
Послъ Ітова азъ- и Димитаръ отидохме въ Чачанъ. Слъдъ
три деня азъ отидохъ при чачанскинтъ иачалникъ да му
 _63...

са ява и да го помола да ни даде пашпорти за Бъл

градъ. Началникътъ погледа иашпортнте ни и прогово
ри: „Не мога _да ви дамъ пашпортп, защото зайчар
скиятъ началникъ ограничава вашата свобода. Азъ ви
сњвътовамъ да гледате да са заловите на работа, за
щото у насъ не е дозволено да съди човъкъ празденъ.
Гледайте да си намърите нъкои работа, за да ви не
безпокои никой.ц Азъ са вњрнахъ при Димитра и разс
казахъ му какво ми е казалъ началникътъ. Главихме са
въ една књрчма: Димитаръ да пече хлъбъ, а азъ да
бњда ахчин. Месъчната нн плата бъшс по 60 гроша.
Когато проживъхме въ казрчмата около два месъца, то
господарьтъ ми ма повика и ръчс ми: „Ти, брате Па
найоте, не си за слуга. Азъ са чуда, какъ си дошълъ до
такова едно положените, за да станешъ чуждъ слуга!
'Ги си въренъ м способенъ човъкъ, н мене е срамъ да
ми служишъ за со гроша.“ - „Не ма накарвай, газда
Христо, да тн разсказвамъ своята истории; тн е дњлга
и широка; ти можешъ даже да са уплашишъ отъ мене.
Ако си задоволенъ съ моята служба, то ма дњржъ и не
питай ма за нищо; а ако си незадоволенъ, то ми дай
пњтьтъ. Азъ ща да ти служа честно. . .ч Той замазл
ча. Послъ нъколко деня тоя честитъ човъкъ ми ръче
пакъ: „Кажи ми, защо не щешъ да станеме ортаци?
Азъ не мога да та държа съ оо гр. месъчна плата.«-
„Азъ не сњмъ жъденъ нито за пари, нито за богатство,
ръкохъ азъ. _- Азъ сњмъ намислилъ да остана при тебе
само до гергйов-день, а тамъ каквото даде господъ! Мой
то са не знае.« - „Азъ ща да та имамъ за ортакъ и
ща да ти дамъ една часть отъ доходътъ. Тая зима
 -с4

азъ мисла да са ожеиа и да захвана и друга тњрговии; а

ти ще да естаисшъ гесподаринъ въ књрчната. Азъ нъ
мамъ ио-въренъ човъкъ отъ тебе.<` -~ „Не бери грижа
за моита служба; азъ отъ тебе по-добре ще варда твоето
имаие; ти и самъ вече видшиъ, че азъ работа'не като
слуга, а като ертакъ. Когато дойде гергйев-день, то ми
дай колкото искашъ; а ако не бњда въренъ, те ми не
давай нищо.Ц И така, мопятъ гесподаринъ ми даде пњлна
свобода да уиравлнвамъ кмрчмата; По гергйов-дснь на:
правихме смътка и увърихме са, че сме спечълнле Шо
жњлтици. 'Гон добаръ човъкъ ми даде 30 ж'њлтици, т.е.
`1/4 часть отъ дохедътъ и помоли ма да остана при не
го и да дълиме сичко наполовина; но азъ са не смгла
сихъ, защото ми са не искаше да подавамъ ъдеие и пиене
на всевњзмоэкни писници, които ми са лигавъха съ свое
то. . . . Бъхъ са запозналъ съ един бмлгареу градина
реи пазарихъ са при тъхъ, - да имъ са не мъшамъ ни
въ кирътъ, ни въ зарарътъ, -- за но жлалтици презъ
лътото. Моинтъ нови гесподаринъ бъше'їивъ Лъсковецъ;
името му бъше Нико Статеновъ. Проживъхъ при него
цъло лъто. Презъ есеньта, въ 1865. г., гесподарииътъ
на една изъ бахчите желаеше да си иде въ 'Гмрновщ
не нъмаше такавъ единъ човъкъ, когото уда остави на
своето мъсто. ІІо-върните му момчета тръбаше да и
датъ съ него, защото ни единъ изъ тъхъ не бъше ен
хедилъ четири годииъ. Пристанахъ. Господарииътъ ми
остави да предавамъ лукъ и да ебдњржавамъ мем
ците му до прелътьта. Единствеината награда, която
азъ иежелахъ да добия отъ гесподаринътъ си, бъше да
ми донесе извъстин изъ отечеството ми.
 _ 65 _.

УІІІІ

БУКУРЕШКИТЕ БгЂЛГАРЕ И РАКОВСКИ.

Разнесе са гласъ, че ромњнскиятъ князь Куза е из

гонепъ и че Турция протестира и иска да мине съ
своята войска въ Роммния. Това произшествие ма ва
кара да помисла по-енергически за своето поробево о
течество и да педамъ да са вњзползувамъ отъ обсто
ятелствата. Извадихъ си пашпортъ за Ромњния, че ужъ
отиваиъ да купувамъ семена за градинарски работи. И
-`_,.;
г_ така, азъ пристигнахъ въ Букурещъ на 22. Маия 1866
година. Най-напредъ азъ отидохъ да са вида съ Раковски
и да са посњввтувамъ съ него какво да права и какъ
да работа. Тръба да ви кажа и това, че въ онова вре
ме само Раковски работеше явно по Букурещъ за
бњягарете, т. е. само той работеше за бњлгарските инте
реси. Раковски ма прие твњрде братски и съ гол-Ьма
радость. Когато захванахме да са разговаряме за на
шите домашни работи и за освобождението на вашето За
отечество, то Раковски ми каза, че ромњискиятъ ми
нистръ Братияно дохождалъ при него и попиталъ го мо
же ли той да сњбере самоволнпци' и да помага на Ро
мњния, ако турците преминатъ презъ Дунавътъ. Ра
ковски отговорплъ: „Дайте ми нужните 4потръби и азъ
сњмъ готовъ да сњбера за десетъ деня около 5,000 бњлга
ре, съ които да направа чудеса“ Когато Братняио са
вњрналъ дома си, то промънидъ своите планове. Разс
казваха, че той ръкадъ на едно лице така: „Ако дадеме
на Раковски средства, то той може да ги употръби за
5
 __66__

своя полза. Съ 5,000 вњоруженни хора Раковски може да

направи и намъ различни неприятности 0). Ние тръба
да махнеме отъ тука тоя опасенъ човъкъ, а иослъ вече
да дадеме заиовъсть да са сњбиратъ самоволници. Днесъ
дохожда при мене единъ бњлгаринъ, който ми каза да
са варда отъ Раковски“ Разбира са, чс тоя бњлгарииъ
е билъ или И. Касабовъ, или И. Грудовъ. На Касабова
и на Грудова са не харесваше Раковски, защото бъше
по-уменъ и по-дъятеленъ отъ т'Ьхъ; а ограниченните и
ленивите хора почти съкога биватъ завистливи, масти
телни и пакостни. Захванаха да дохождатъ при Раковски
множество българчета н да го питатъ ще ли да захва
не да сњбира самоволкици; а полицията пусна съкакви
шпиони да прислъдуватъ тоя бњлгарски патриотинъ. Е
динъ день Раковски ма покани да идеме при Никола
Балкански (при братовчедътъ му) на мошията, и да са мах
неме изъ предъ очите на полицията. Раковски бъше по
лучилъ отъ Касабова едно писмо, въ което му той пи
шеше така: „Пази са, че та тњрсатъ отъ полицията. /Іа
не би са излазгалъ да ходишъ нощъ изъ Букурещъ“
Раковски, който бъше вече наученъ да го гонатъ часъ
турци, часъ нъмци, часъ ромњни, часъ сњрбе за него
вите политически убеждения и за неговите революци
онни дъйствия, послуша Касабова и ръши са да бъга
изъ Букурещъ. Единъ день Раковски ми каза: „Панайо
те, азъ сњмъ принуденъ да бъгамъ изъ Букурещъ и да
ида въ Браила. Ако ма прислъдуватъ и въ Браила, то
тръба да са бъга въ Россия. Най-послъ, ако ромњните по
желаятъ да ма хванатъ и да ма предадатъ на турците,
то азъ нъма да имъ са дамъ живъ въ рыцсте. Азъ ща
 ___617...

да имъ вара такава каша, която нъма да смълатъ да

же м най-здравите стомахи! Нека само митуратъ пмр
стътъ си въ устата, и тогава ще да видатъ кой е Ра
ковски! Хайде, ІІанайоте, да пдеме въ Браила, и ако'
видиме, че нъма.нищо, то да са вмрнеме пакъ; а ако
видиме, че ни грози н'Ькоя опасность, то да побъгнеме
въ Россия“ Разбира са, че азъ тръбаше да послушамъ
тоя бмлгарски патриотинъ ида испмлна волята му. Ра
ковски въ онова време бъше малко позастарълъ (имаше
около 48 годинъ) и болуваше отъ охтика, слъдовател
но азъ бъхъ дњлженъ да му помогна както мога и дъто
мога. Мене бъше жалко да гледамъ, какъ тоя патрио
тинъ са бои отъ власите, за да го не предадатъ на
турците, и за това употр'Ьбихъ сичките си сили да го
успокоя. -~ „Власите не смвятъ да та предадатъ на
турците; а ако са случи противното, то вие ще да са
защищаваме като левове. Азъ ща да ида въ Браила за
Ч"
едно съ тебе; а ако браилоката полиция посмве да та
закачи, то ща да направа такава комедия, която ще да
са разчуе по сичкиятъ свътъ. Политическите престњпници
си. безопасни и въ азиатските господарстпа: а Роммния
е конституционална и християнска дмржава.ц Отидохме
въ Браила и видъхме са съ бњлгарете. На другиятъ
день дойдоха при насъ нашите по-пмрви приятели, х.
Радушъ х. Христовъ и докторъ Мирковичъ, иказаха ни,
че полицията ни прислъдова и че тръба да са склониие,
за да ни не уловатъ. Раковски отговори: „Нека дой
датъ и да видатъ, че Раковски са не бои отъ заешка
тупурдия.<< На другиятъ день отидохме въ Галацъ. Ра
ковски отиде при русскиятъ консулъ въ тоя градъ, за
а
 __68._

да си подпише пашпортътъ за въ Россия и разска

залъ му, че го гони влашкото правителство. - „Бъгай
въ Россия, ръкалъ консулътъ, защото днесъ въ Ромъння
не съществува ни ръдъ, ни честность, ни правда. Ро
мънското правителство не може да защищава-ни само себъ
си, а ти искашъ да защищава тебе и мене! Азъ съмъ
консулъ, но нъмамъ войска да са бия съ власите.« Ра
ковски са върна при мене и разсказа ми какво е чулъ
отъ консулътъ; а азъ му са присмъхъ и ръкохъ му, че
консулътъ е по~плашливъ и отъ насъ. Упътихме са изъ
Галацъ чрезъ полето, преминахме р. Прутъ и дойдохме
въ Болградъ. Когато дойдохме на русската граница, то
казаците ни приеха като братия. Запръхме са въ Ку
бей, защото Раковски са разболъ отъ своята болъсть,
която одавна вече го бъше завладала. 'Гой пролъэкъ цъ
ли 20 деня. Когато пооздравъ, то отидохме въ Кипри
яновскиятъ манастиръ, който са намира близо до Ки
шнйовъ. Тоя български маиастиръ е твърде богатъ. Азъ
останахъ въ манастирътъ, а Раковски отиде въ Одесса да
си промъни пашпортътъ, да са повиди съ Николая Мир
оповича Тошкова и' да поиска отъ него помощь за бъдъ
щите наши Рприготовления. Раковски мислъше да състави

чети и да ги испроводи въ България. Слъдъ малко вре

ме Раковски са върна назадъ и разсказа ми слъдую
щето._ „Мироновичъ ми каза, ръче Раковски, че не мо
же да ми помогне. Азъ му поискахъ 10 хилъди рубли,
но не можъхъ да добия нито хилядо. Казва ми, че е из
губилъ тая година 200 хилъди рубли и че търговията
уму не върви. Даде ми само 800 рубли. А какво ща азъ да
направа съ 800 рубли?« _ „А какво щемс сега да
иравиме?“ попитахъ азъ. _ „Азъ масла, че тр'вба да
идеме въ Букурещъ. Ромњните см довтэле изъ Германии
новъ- князь; а тоя князь, както ми са чини, ще бњде по
добаръ отъ Куза. Да потропаме п на неговите вра
та. . . Батлгарете тръба да испитатъ сичките ср'Ьдства.«
Изъ манастирътъ са упњтихмс камъ Кишнйовъ, премн
нахме презъ Комратъ, презъ Кубсй, презъ Болградъ,
презъ с. 'Гумарево и дойдохме въ Галацъ. Когато си
починахме малко, то отидохме въ с. Циганка, т. е. на
мушиита при Никола Балкански, двто и презимувахме.
Г. Балкански са обвща да ни дава свно и ичмикъ за
шестъ коня н одаи за иазе безъ никаква плата. Въ то
ва време влашкото правителство расиущашс самоволни
ците, които бтэше сњбрало въ времето на революцията.
М'Ьжду самоволниците бвха и мнозина наши бљлгаре.
Роммнските министри повика/ле ио-образованните _ бњлга -
ре, .дале имъ по 20 или по зо жмлтици; а тие смставиле
таенъ комитстъ, заклввале простите бњлгаре и казвало имъ
да са ириготовляватъ, защото имало нвщо. Разбира са,
че сичкото това б'Ьше само една гола лнтжа, която б'Ь
ше иолсзнајамо за Касабова, за Грудова, за Дияманди
и пр. Когато дойдохме въ Букурсщъ, то .Раковски из
лЪзе по чершиита, срЪшиалъ са съ Касабова и попи
талъ го: ››Абе, Иване! Я кажи ми ти, защо сто заклв
вале хората и защо сте ги лњгалс? Кажи мн барсмъ
имате ли нъкои нар'Ьдба или работите кйоравата?« И~
ванъ Касабовъ му отговорилъ: „Най-наиредъ тръба да
са закњлиешъ, и тогава всче да ти кажа.« Раковски,
като си бтъше малко нети-рптзливъ, захваналъ да го квал
не и да иопњрЂка и комитетите, и оние, който см ги
 _70 _..

направнле. Дойде въ ханътъ сњрдитъ, пресњрдитъи раз

каза ми сичко. - „Не смрди са, г. Раковски! ръкохъ
азъ. _ Ако захванешъ да са смрдишъ за съка една
глупость, то одавна би тръбало да оставишъ тоя сввтъ.д
Разбира са, че моите думи б'Ьха само едно ут'Ьшение,
† азъ са смрдъхъ повече и отъ Раковски. - „Абе
остави ма, брате Панайоте! Надъялъ ли сммъ са азъ,
че това нищожно кюлхане, Касабовъ, - когото сммъ
азъ хранилъ, облачалъ и обичалъ, -- ще да дазрзне да
си играе съ мене! Мислнлъ ли сњмъ азъ, че тоя чо
въкъ ще да има такова калпаво смрце! ІІитамъ го
днеска да ми каже, какво са е работило презъ това лъто; а
той ми казва да са заказлна и тогава да ми каже! Абе,
брате, азъ сњмъ са клълъ да служа на Бмлгария пове
че отъ 100 пмти; а сега сњмъ достигналъ до такова
едно уиижение, щото единъ пущъ -, който е билъ мой
слуга, когото сњмъ азъ хранилъ иоблачалъ, - да тмр
си отъ мене клътва, че ща да базда въренъ на отечест
вото сн! Азъ знавхъ вече сичко, но искаше ми са да
чуя и отъ Касабова какво са е работило. Азъ одавна
вече знаъхъ, че това животно има черно, неблагодарно и
зло сљрце; но никога не сммъ мислилъ, че то е спо
собно за такива низски пакости“ - „Мола ти са, байо
Раковски, да бавдешъ малко по-тњрпъливъ и да ми раз
скажешъ за сичко подробно,« казахъ азъ. _- „Ето какво
сњ направила Касабовъ, Грудовъ и още двама чапкаане,
извика Раковски. - Рома-новото правителство ги под
купило и накарало ги дау направатъ комитетъ и да за
књлнатъ простите работници, че ужъ Ромњния ще да
захване бой съ Турция. Разбира са, че правителството*
 _.71_
.в
ги е употрвбило за своята собственна полза. Работниците
повървале, оставило си работата и приготовиле са; а Ка
сабовъ н неговата компания мислатъ, че см направило
голъми работи! Ако утре са покаже сгодно време, то
хората нъма вече да ни върватъ, защото много панти
см ги лаагале различни шарлатани! /Іа лњжатъ народътъ
за 20 жмлтици! Ако би могле да добиятъ нъщо за на
родните работи, то азъ би имъ опростилъ; но да са
продатъ за 20 жмлтицн, _ гнуснава работа! Много ннзс
ка работа!. . . За да ги не познаятъ работниците кои
см, тие си туряле маска' на лицето.« Презъ зимата Ра~
конски имаше съ тие хора голъмп препирни и страшни
неудоволствия. Касабовъ и Грудовъ са ммчеха да уни
щожатъ Раковски, да умалатъ неговите заслуги'н да
останатъ сами. Отидохме при Н. Балкански на мушия
та. Когато захванада преминува зимата, то азъ са прич
готовихъ да премина съ три чети на Стара-планина. Въ
това сњщо време гореказанните лица (Касабовъ, Гру
довъ, /Інаманди и др.) издадоха единъ мемоаръ и нв
колко брошури за бмлгарскнятъ народъ, въ които са
стараъха да докажатъ на свътътъ, че тъмъ е познато
положението на народътъ и неговите стръмления. Каса
бовъ и Грудовъ см мислиле, че щомъ са появи на
т-оя сввтъ тъхниятъ мемоаръ, то Бвзлгария ще да базде
свободна!
Като гледахъ, че народътъ е раздраженъ и че Критъ
са бие юнашки, то предлоэкихъ на Раковски да сњетавиме
иние нъколко чети и да произввдеме бунтъ. Раковски не
одобри моите планове и ръче ми: „Критъ ще скоро да
положи оружиетоси, защото нъма помощь отъ никаде.
 С
Можемс ли ние да воюваме, когато нъмаме ни пуш
ки, ни барутъ, ни предводители? Грудовъ ли, съ свое
то дебъло шкембе, или Касабовъ, съ своите очила,
ще да пов'Ьдатъ войската?« _ „Ние тръба да сатбе
реме сичките войводи, които живъятъ въ Сњрбия, въ
России и въ Ромњния н да са захванеме за работа,«
ръкохъ азъ. _ „А отъ дъ ще да земешъ парн?<$ по
пита Раковски. _ „Ще намъриме,« казахъ азъ. _ „Не
е време, отговори Раковски. _ Сърбия зема вече сво
ите кръпости, слъдователно тя още цъли десетъ години
иъма да предприеме нищо важно противъ Турция; а
нашите чорбаджие (букурешките) очъкватъ изъ России
печено ягне. Бњди уввренъ, брате Панайоте, че нито
Сњрбия, нито Россия сега-за-сега нъма 'да ни помог
натъ; а ние сами не сме въ смстояние да .направиме
нищо.« _ „Ако е така, то да гледаме да ембереме па- _
ри и да вморужиме баремъ 1,000 момци,« ръкохъ азъ._
„Нищо нъма да направиме сега-за-сега.« Като слушахъ
думите на Раковски, то не можъхъ да повървамъ, че
тоя човъкъ е Раковски. Наговорихме са тайно, _
безъ да знае Раковски, _ съ Н. Балкански да помоли_
ме букурешките богати тмрговци да ни помогнат, за
да купиме' баремъ 500 пушки и да вњоружнме малка
четица. Тръбаше да криеме отъ Раковски още и за то
ва, защото той бъше скаранъ съ сичките букурешки
чорбаджие; вардъха са и тие отъ него. Н така, азъ
намислихъ да нзлъза баремъ съ 60 души. Дойде бла
говвщенис. Отидохме въ Букурещъ; но мене не поз
наваше ни единъ отъ букурешките тмрговци, ако азъ
и да съдвхъ въ Букурещъ ъц'Ьли 8 месъца. Само Бал
 т-їЗ

кански бъше за мене патриотинъ, защото ии помогна да

премина зимата при него. Ръшихме са съ Балкански да из
лъземе предъ ясните очи на нашите богати тњрговци, да ги
поиолиме да приематъ участие, и съ това да испњлниие сво
ита дњлжность. Азъ са ръшихъ да имъ кажа, че ща ида иа
Стара-планина и да са бора противъ турските неспра
ведливости, че нашето отечество очтвкваІ отъ насъ го
голтзиа помощь и че съки бвзлгаринъ е двыжеиъ да жер~
твува. ІІосл'Ь дњлги мњки и старанин, азъ успъхъ да са
приближа до тъхъ и да имъ са помола да свнбератъ меж
ду себъ си пари, да купатъ пушки и да испњлиатъ
своиятъ дњлгъ. - „Ако си не помогнсие сами, то ни
Сњрбии, ни Россия пъпа да са погрижатъ за иазе,«
казахъ азъ. Нашите чорбаджие ми представиха, че тие
ще могатъ да работатъ съ Сњрбии, -съ които мислатъ
да основатъ „южночзлавниека“ държава, т. е. да сње_
дииатъ бњлгаро-сљрбскитс сили и да сњставатъ ягка
федерация. Когото чухъ това тъхно ннъиие, то ръкохъ:
„Сичкото това е добро, по азъ ви увъривамъ, че Свър
бии не може въ сегашно време да воюва. Ако сњрб
ското правителство ви е объщало нтзщо, то ви е излаз
гало,д защото е било принудено да ви излъже. Азъ
бъхъ въ Саарбпи и зиая положението иа работите.
Дорде Сњрбия са не усили извњтре, то ти нъма иамърение
да захваща сериозна работа; въ противеиъ случай, ти
би била сазвсъмъ глупава. Освънъ'това, Сњрбпя днесъ
эа-днесъ са управлява отъ такива хора (отъ Гарашаи
ииа, отъ Никола Кристича, оїъ Цукича и пр), които
малко мислатъ за благосъстоянието даже на своинтъ соб
ственни народът Господинъ Христо Георгиевъ ми ръ
 __74

че: „Не бой са ти за нашите политически отношения

камъ Сњрбия. 'Ги не си посвъщенъ въ кабинетните тай
ни. Сњрбете нъма да ни излњжатъ, защото тъхните ин
тереси сгь тъсно свъзани съ нашите. Ние ще~да ис
проводиме въ Бълградъдепутацип, коятоще дасвгкрши
сичко, щото е потръбно; а ти иди въ Бгклгария и гледай
да са не Іпобунн народътъ.« - „Азъ ща да ида въ
Бњлгария и ще гледамъ да нспњлна желанието ви; но вие
твњрде добре знаете, че моята мисия е тъшка. Като
ида въ Бњлгария, то азъ сњмъ принуденъ да са бин съ
турските потсри; а подобни двла не могатъ да оста
натъ тайна за моите приятели. Народътъ твњрдс лесно
може да са побуни. Кажете ми сега, ако са побуни
нъкой градъ или нъкое село, то тръба ли азъ да прие
ма участие и да го защищаванъ, или тръба да оста
ва своите братия да ги колатъ?<< Христо Георгиевъ ми
отговори: „Ти тръба да употръбишъ сичките си сили и да
вњспрепятствувашъ на съки единъ буптъ до тогава, дор
де са не договорите съ Саьрбияд* _- „Работете така, както
ви са види за по-добре; а мене дайте малко оружпе и
нспроводете ма въї Бњлгария,« казахъ азъ. Послъ тоя
разговоръ г. Христо Георгиевъ даде на г. Балкански
100 турски лири, а г. Стефанъ Аженовъ ми даде 30.
Когато щъхъ вече да замина съ мощните си, то г. Хри
сто ми даде още 30 лири.
Приготовихъ са. Василъ Л-ии бъше избранъ за бай
Іряктарин'ь; Иванъ Књрштщски за писарь; Тотйо «
Филипъ-за второстепенъ войвода; а Желио Чернйовъ
_ за мой помощникъ, '
 __ 75...

*ІХ
. |0 С, _ 1 о 2.
1867. ГОДИНА.

И така, азъ оставихъ Роммния и преминахъ въ свое

то мило отечество. Балкански бъше оставенъ въ Роман
нии да ењбира помощь п да ни испроважда подкръпле
ние. ~ „Ако са побуни 'Гессалии и Епиръ, то тръба
да са побуниме и ние. Азъ ща да ти пиша отъ бал
канътъ какво да правишъ; а ти гледай да накарашъ
чорбаджиете да даватъ пари,« казахъ азъ на Балкански.
Преминахме презъ Дунавътъ подъ Тутракаиъ и за 13
деня стигнахме на Стара-планина. Съки вече знае, че
въ онова време бъха изклани нъколко турци. Наистина,
тие турци б'Ьха изклаии смвеъмъ напразно; но, да го
вориме право, можехме ли ние да постњпиме друго-яче?
Ако да бъхме ги пуснале живи, то ие би спасиле гла
вите еи. Турците би могле да обадатъ за назе на тур
ските войски въ Османъ-пазаръ, въ Джумаата, въ Раз
градъ и въ Шуменъ, и ние би имале постоянно работа
съ потерите. _- „Д'Ьто ще да тичатъ тие и да викатъ на
помо'щь войската, за да ни гони по дели-орманските рав
нини и по Герлово, то ще бшде по-добре, ако ги из
колиме ние,« казахъ азъ на дружината си, и изклахме
ги. Ако би ние биле на Стара-планина, то тие турци
би останале живи. Хванахме ягка позиции при ръка
Тича; по силите ни бъха оставиле. Сњиъ, гладъ, уморъ Ј Ј 3
и безпокойствие! Когато вече мислъхме да евдиемъ и
да еи починемъ, то ни настигна единъ турчинъ и по
пита ни отъ дъ идеме и каде отиваме. Азъ заповъдахъ
 _.76._.

на момчетата да го хванатъ и да го въжатъ. - „На

каде ма карате`9<< попита турчинътъ. _ „При бимба
шията,« отговорихъ азъ. Безъ да ни познае, че ние сме
бњлгаре, турчинътъ ръче: „Пуснете ма, защото е
гръхота да ма карате вњрзанъ. Не знаете ли вие, че
мивката е дадена отъ бога за гяурите? `Гръхота е~ да
мазните осман.тиете.« Когато чухъ отъ турчинътъ тии
думи, то ръкохъ на момчетата да го объсатъ, за да му
докажа, че мњката не е дадена отъ бога само за гяу
рите. -- „Тръба да отдълиме малко мааки и на осман
лнете, ръкохъ азъ на:турчинътъ,-защото на бмлгарете
е вече т'Ьшко да ги носатъ.ц Послъ това, отидохме на
Стара-планина, запръхме са при с. Котелъ и починахме
си. На това мъсто азъ оставихъ Цонка Кмнйова съ о
семъ момчета и заповъдахъ му да са не отдаклечава
отъ това мъсто. Причината бъше тая. Азъ са бъхъ из
въстилъ, че изъ Варна
чета помислиле, и Тулча нъколко
че е настанало распалеии
вече чвремето мом
и приго

товляле са за бунтъ. Тие момчета ходило по Сливенъ,

по Котелъ, по Жеравнаи пр. и проповъдале иа- наро
дътъ революционна идеи. Приятелите ма посњвътоваха
да ги повикамъ при себъ си, защото турците твњрде лесно
могатъ да ги изловатъ. Азъ зармчахъ на Цонка да при
иимава само оние момчета, които иъматъ пзшпортъ; а
другите да вмрща назадъ и да имъ каже да мируватъ
:за-време. Когато отидохъ близо до Жеравна, то дойдоха
при мене двъ тулчеичета. На едното момче името бъ
ше Христо Дръиовеки, а на другото -- Иванчо Ц-въ.
Азъ са разговорихъ съ Христа, и скоро са увърихъ, че тие
момчета н'Ьматъ никакво иоиатие за революционните
 работи; но уие отчаихъ ги. Христа земахъ въ четата си,
а Иванча испроводихъ съ писмо до Н. Балкански. Ко
гато дойдохъ въ Сливенъ, то приятелите ми донесоха
в. „Македония“ Какво да четешъ! „Тотйовата чета би
ла рњта при Вмрфвка; а Тотйо, съ останалите си
другари, заминалътара-планина,« казваше въстни
кътъ. Азъ си помислихъ, че Тотйо ще да дойде на о
предъленното мъсто при Хаинъ-боазъ, и за това испро
водихъ Желн (съ 20 души) да го посръшне и ако има
ранени, то да ги донесе при мене на твњрдишките
планини. Желйо отиде, а азъ останахъ около Сливенъ,
за да са вида и да са споразумън еъ забалкаиеките О

бњлгаре. Дойдоха при мене хора изъ ІІловдивъ, изъ

5 Ямболъ, изъ Карнобатъ и изъ Желъзиикъ, за да ма по

питатъ време ли е да захванеме бунтътъ. Азъ тиъ ка
захъ, че ие е време и че тръба да са приготовиме за
до година. Послъ една иедъля азъ са извъстихъ, че
Тотйо билъ ударенъ изново отъ потерята въ тревнен
скшшши че изгубилъ писарьтъ
си. Нашите младежи изъ Сливеиъ са испоплашиха. Ед
на вечерь азъ ги иамърихъ вњоруэкенни надъ Сливенъ,
на планината Блялгарка. Между тъхъ имаше и пловдив- .
ци, и желъзничеие, и казанллнчене. Тие момчета са бъ
ха ръшиле да сњбератъ селънете, да ударатъ на тур
ската махала въ' градътъ и да запалатъ конаците. _
››Какво сте намислиле да правите?“ попитахъ азъ. _
„Да са биеме за своята свобода,<< отговориха тие.
'Прегледахъ имъ оружието. 'Гова оружие бъше старо,
гћ Фишеците не бъха добри, барутътъ не хелаше, а мом
четата бъха още млади. Може ли да са воюва съ по
 ..._

добио оружпе? Когато вид'Ьхъ сичкото това, то -р'ћкохъ

на бњдњщите юнаци да са вмрнатъ назадъ и да си где
датъ работата, защото времето не е за бунтъ; но тие
ми отговориха, че са бонтъ да са вмрнатъ, защото 'Го
тйовинтъ писарь н нћколко. душнвищовлие биле хвана
ти и затворени. _~ „Ако са вњрнеме въ градътъ, то
турците ще да затворатъ и назе, и ние ще да изгине
ме въ темниците,« казаха тие. -- „Не бойте са, ръкохъ
азъ. _ 'Готйовиятъ писарь нищо не знае и никого нъма
да предаде. Оснвнъ това, турците са бонтъ да са не
побуни народъ и не смъятъ да ви закачатъ.« Младежи
те ми отговориха: „Защо ни казвашъ, че не смвятъ,
когато н самъ твњрде добре знаешъ колко момчета из
гинаха въ темниците когато бастисахме кадиятъ! Ти
знаешт'?І така сњщо, че когато бъиїе разбиена четата на
Ажемътъ при Кортенъ, то множество виновни и невин
ни быгаре Іизмртзха по' турските` темници! А ако е
сичкото това така, то защо ни казвашъ, че турците ие
смъятъ да ни ловатъ?« Мнозина отъ тие момчета плаче
ха и модъха ми са да ги не оставнмъ: по въ сњстоя
ние .ти бъхъ азъ да испњлна желанието имъ? Азъ не
можехъ да имъ дозвола да са побунатъ, защото наро
дътъ не бъше приготовенъ за вњзстание, - ние ивмах
ме никаква организации. Когато са размислихъ добре,
то ръкохъ: „Ако сте бњлгаре и народолюбци, то ви са
мола да са вњрнете и да си гледате работата. Азъ
твњрде добре зная, че турците не смЪятъ сега-за-сега и
съ пњрстъ да ви побутнатъ; а ако са случи противно
то, т. е. ако захванатъ да ви ловатъ, то побъгнете и
дойдете при мене. Ако захванатъ да ви эакачатъ, то
 __.79

азъ ща да са ръша да запала Сливенъ и да побуна на

родътъ, а тамъ щото богъ даде! Вњрнете са. Азъ твгкр
де добре зная, че турците са го сгръле. 'Гпе 'знаятъ,
че азъ са намирамъ тука около 20 деня; но ни единъ
изъ т'Ьхъ не см'ће да дойде и да ма гони. Преди 15
деня ма видъха двама турци, на Диде~оглу-спновете,
и азъ имъ казахъ, че ако излъзе потеря да ма гони, то
ща да запата и градътъ, и селата; а ако нъкои тур
чннъ мп са попадне въ разцете, то нъма да го пусна живъ.
'Гпе см разсказале по градътъ и по селата какво сњмъ имъ
рниалъ, и азъ вида, че мойте думи от подтъйствувале.
Азъ видъхъ вече, че въ цариградските вестници са го
вори за мене; турците знаятъ, че азъ са намирамъ о
давна на балканътъи боятъ са да ие направа бунтъ. Не
мислъте, че кукувицата е испила до капка турскиятъ
мозњкъ. Турция са бои отъ революцията, като отъ огњ
ньтъ.(< Послъ голъми усилия и всевтзможнп доказател
ства, азъ убтздихъ нашите младежи да са вњрнатъ на
задъ и да чтъкатъ по-сгодно време. Направилъ ли сњмъ
добре, и азъ самъ не зная!
Послъ нъколко деня дойде и Желйо, т. е. вњрна са
отъ твазрдишката гора, защото видълъ голема опасность.
Желйо не можълъ да достигне до Хайнъ-боазъ, защото
потерите биле твязрде голъми. Азъ оставихъ Желя на
сливненските гори и запов'ћдахъ му да защищава бњлга
рете, ако турците да би захванала: да ги ловатъ и да ги
затварятъ; а ако не бњде нищо, _то да гледа да дойде
около димитров-день въ Влашко. Азъ са ръшихъ да и
да въ Трявна, въ Габрово и въ Шипка, и да распитамъ
за Тотя и за неговата дружина. Освънъ това, мене са
 гво~

искаше да узная въ какво положение са намира по ония

мъста народътъ. Дойдохъ близо до Калифарово и попи
тахъ Вњлкана (изъ с. Кладни-д'ћлъ) да ли е видълъ
Тотя. Вњлканъ ми каза, че Тотйо е останалъ само съ 4
души другари. -- „Азъ му ръкохъ да идеме, даси
береме стотина млади юнаци и да вмзбунтувамс наро
дътъ, каза Вњлканъ; - но Тотйо ми отговори, че не
може да испгълни желанието ми, защото н'Ьма доз
волъние отъ главниятъ предводитель.<< Послъ тоя раз
говоръ Тотйо отишълъ въ Ср'Ьдня-гора. Оставихъ Ваял
каиа, отидохъ въ с. Горановци при Добре (В) и попи
тахъ го видълъ ли са е съ Тотя; но получихъ отрица
теленъ отговоръ. Отъ тамъ заминахъ на мњглишките пла
нини и запръхъ са на онова мъсто, което са нарича
Базлгарка. 'Гукъ са научихъ, че Тотйо отишвлъ за Шип
ка: но тамъ налътълъ на една пусия и едвамъ спасилъ
главата си. Тотйо убилъ двама турци. Видъхъ са съ шип
ченските бњлгаре и чухъ отъ тъхъ слъдующето. -››Ние
имаме около 600 момчета за работа. Сички сме гото
вп.“ - ››'Гака, братия, така! Така ви искамъ! казахъ
азъ. - Мене ми са харесва вашето родолюбие; но азъ
саамъ дњлженъ да ви кажа, че тръба да почъкаме още една
година. Азъ са надвнмъ, че до година, съ божнето име,
сичко ще да бњде. Потњрпъте малко“ Послъ това азъ
отидохъ на планината надъ Карлово. Байряктаринътъ
ми, който бъше родомъ изъ Карлово, ма помоли да го
пусна да иде дома си. и да са види съ майка си. Азъ
му дадохъ воля да иде, но ръкохъ му да бњде есто
рожеиъ. Той отиде, но вњрна са съ половина душа. Въ
онова време единъ турски офицеринъ помолилъ прави
телството да му даде дозволъние да иде на планината
и да донесе главите ни; а байряктаринътъ ми са из
въстилъ за това и прибгързалъ да ми яви. Като съ
дъхъ единъ день на единъ канакъ и гледахъ низъ по
детосъ далеглъдътъ (съ пусулата), то видъхъ тоя офи
церииъ, че дойде при един овчере, които не бъка бълга
ре, и заињркна при тъхъ. Азъ отидохъ вечерьта въ ба
чията, уловихъ едного отъ овчерете и попитахъ го,
какво е търсилъ при него турчинътъ. Овчарътъ ви ръ
че: „Турчииътъ дохожда при назе да му дадеме ов
иерски дръхи, съ които иска даР преобаъче дружииата

си, за да ги не познаете, и да дойде при вазе да ви

излови.<Д _ „Дайте му дръхите си, но послъ да са не
оплаквате, когато ви ги донесатъ испродупчени съ на
шите куршуме,<` казахъ азъ и заминахъ си. Слъдъ три
деня, ето че иде и офицеринътъ, преоблъченъ съ овчер_
ски дръхи. Тоя турчинъ мислъше, че ние го не позна
ване, и вървеше камъ насъ сњвсъмъ свободно. Наръ
дихъ момчетата си и зарњчахъ имъ да не пушкотъ,
дорде имъ не дамъ знакъ. Турците тръбаше да минатъ
по край насъ, слъдователно ние можехме да ги уда
риме твтърде сгодно. Пњтьтъ са намираше 15 крачки
даклечъ отъ назе. Сичкото това бъше добро, но когатона
единъ човъкъ е сњждено да умре, то ни единъ дявояъ
къна да го спаси. Турците са приближиха до назе, безъ
да знаятъ, че ние сме са скриле въ тревата и че ги
чъкаме съ нетърпение. Дойдоха сръщо насъ. Азъ за
прътихъ на момчетата да пушкатъ, защото н'Ьмахъ на
мърение да нападамъ; но турците тњрсъха белята си
и приготовляваха са да нападнатъ на насъ. 'Гръбаше да
б
 _32._

са биеме. Съко мое момче си избра по едно дњрво

скри зазди него тълото си, запна пушката си и пригот
ви са. - „Гледайте да удариме офицеринътъ, защото
турците ще да `са разбъгатъ безъ своитъ предводитсль
и ще да ни оставатъ на-мира.<< Щомъ изръкохъ тие
думи, то пушките иа момчетата припращиха и удари
ха офицеринътъ и още двама низаме. Останалите са раз
бъгаха. Отъ това мъсто ние са упаятихме камъ Троянскиятъ
манастиръ и дойдохме близо до Тетевене при ръка Ри
барица. Мене ми са чинеше, че и ние ще да дадеме
една жертва на смњртьта. Да ви кажа право, азъ не вър-ь
вамъ въ човъческите или въ бабешките предчувствия,
но това е единъ твањрде чуденъ фактъ, който ма сму
щава твњрде чъсто. Когато азъ казахъ на момчетата да бњ
датъ готови и да захванатъ добра пусии, то тие по
мислиха, че азъ сњмъ предизвъстенъ за иъкаква си о
пасность, която ни грози отъ страната на турците.
Трњгнахме по край ръката осторожно. На това мъсто
имаше много сливи, и момците ги сњбираха и ъдеха.
Сръшнахме единъ бњлгаринъ изъ Тетевене, който но
сеше ракия на косачите си. Ракията испиха нашите
момчета; а ааъ са поразговорихъ съ бњлгаринътъ. _
„Преди единъ месъцъ, ръче баьлгаринътъ, помацпте изъ,
ловешкиятъ скругъ бъха дошле да изсъкатъ бњлгарете
въ Тетевене и да имъ разграбатъ имането, защото бъ
ха чуле, че бњлгарете въ различни мъста саа са`повдигна
ле на оружие. Ако да не бъше дошълъ изъ Ловечъ мю
дюринътътъ и да ги умири, то не знаи какво би са
случило“ -- „Ами вие нъмате ли разце? Ако турците
попскатъ да ви колатъ, то ги колете и вие. Кажи ми
 ._ 33 _..

ти, имате ли вие пушки или не ?<< попитахъ азъ-„Нъ

маме и не можеме да имаме, защото турците претьр
сиха књщнта ни и отнъха оружнето ни,<< ръче бњлга
ринътъ. Оставихме бмлгаринътъ и тръгнахме пакъ по
край ръката. Единъ отъ момците ми, по име Иванъ Ка
петанъ, родомъ изъ в. Тњрново, падна въ ръката и из
мокри са. Като повњрвъхме малко, то Иванъ захвана да
вика отъ сњрце и да бњлва. Останахме на едно мъ
сто цъли два деня дано го излъчимъ; но това не бъше
вњзможно: Иванъ искаше непрестанно вода да пие.
Най-папредъ ние му давахме по малко; но кого ви
дъхме, че отъ него нъма вече животъ, то му дадохме
воля да прави каквото иска. 'Гръбаше да го оставяме
живъ или 'да го убиеме. [Іванъ ни са молъше да го не
оставаме живъ да см. ммчи, и ние бъхме принудени да
нспњлниме желанието му. Отъ тамъ отидохме надъ Зла
тица,_дъто намърихме Тота въ една бачия съ четири
момчета. Земахме 'Готя и уптвтихме са камъ етропол
ските планини. На това мъсто са ударихме съ златпш
кпятъ мюдюринъ и побъдихме го. 'Презъ сњщиятъ день
противъ насъ бъше испроводена голъма потеря; а ние
са намирахме на твмрде опасно мъсто. Турците ни за
градиха отъ съка една страна. Азъ размъстихъ момче
тата и заповъдахъ имъ, щото ни единъ да са не мъсти
отъ пусията си. Щастието ми помогна да убия со
фийшкиятъ билюкъ-башиа; а момчетата избиха четири
заптиета и -нъколко души раниха. Презъ нощьта ние са
упњтихме камъ Враца, преминахме по край турската
,Ј
стража и дойдохме до р. Искаръ. Щомъ преминахме
презъ ръката, то ни посръшна потера отъ десетина ду
а
 а- 84 т

'ши черкези; но ние я разбихме и заминахме камъ Бер

ковица. Жителите изъ с. Дервенъ ма предадоха на тур
ците и укалиха своето бњлгарско име. Причината бъше
слъдующата. Въ Берковица въ онова време бъше вла
дика киръ Доротея, когото обикновенно наричатъ Дор
чо-е-геиди. 'Гоа бмлгарски изродъ е направилъ на бњл
гарскинтъ народъ голъми пакости: много хорица см пре
дадени, ограбени и обезчестени отъ тои звърь, който
носи калугерски подрисникъ. Азъ и до сега не мога да
са начуда на бњлгарското тњрпение! Какъ и до днесъ
още не са е намърилъ такавъ единъ патриотинъ, който да
„освъти маслото« на тоя български турчинъ? Или у
насъ нъма ни смълость, ни честность,_ ни юначество?
Който убие Дорча, той ще да иде право въ рай, защото
ще да избави народътъ си отъ едно голъмо зло. Още
не е класно. . . Дорчо заклълъ жителите изъ горсказаи
ното село да го извъстяватъ за съка бњлгарска „хай
душка“ чета, които би са появила около тъхните мъ
ста. Простите селъие отишле и явиле Дорчу, че саа ни
видъле;.а Дорчо ръкалъ на берковешкиятъ мюдюринъ,
че той е върноподданникъ на султаиътъ и предава въ
ращете на правосгндието бњлгарските бунтовници *).
Бъха испроводени изъ Берковица около 600 турци, но
тие нищо не можъха да ни направатъ, -само ни про

*) Дорчо е предал'ь и още много други бњлгарсви патрио

ти. Мирковичъ бъше затворенъ чрезъ предателството на
Дорча-ееенди. Разсказватъ, че тоя звърь прави по Бер
ковица тодъми здодъйс'гва. Ако нъкой бњлгаринъ Имамво
го пари или млада жена, то Дорчо са старае да го во
влъче въ нъкои народна работа, а послъ го изкарва да
са откупи. р.
 __85...

държаха 36 часа гладни. Послъ това произшествие ние

тръгнахме по планината, дойдохме на 'Гри-чуки и за
пръхме са на „новата пмтека.ц Тамъ ни чъкаше потеря
изъ Пнротъ. Бъха испроводени противъ насъ 500 тур
чина; но ние са не ударихме съ тъхъ, защото и на тие
турци са не искаше да са биятъ. Цълъ_день стоъхне
на планината н гледахме са; а послъ съки отиде по
работата си.
Да ви разскажа сега за Тотя и за неговата чета, която
бъше разбиена при Върбовка. Когато 'Готйо трњгна изъ
Влашко, то азъ му дадохъ оружие и малко пари, п ръ
кохъ му, да са не нае ниде, а да върви по~скоро за
балканътъ. Тотйо не нспњлни монте заповъди; той са
бъше забавилъ цъли три деня само около `Свкцирвъ.
Когато вндъле четата му три черкеачета, то Тотйо
ръкалъ да ги заколатъ; но не постаралъ са да скрие
лъшовете имъ както тръба. Изъ Свищовъ биле испрово
дени люде да търсатъ нзгубенните момчета; а кога
то ги намъриле, то помислиле, че см ги заклале пакъ
турци. ІІослъ това Тотйо би тръбало да бъга н да са щ
скрие; но той отишълъ до 0.3шовка и запрълъ са да
сн почива. Единъ день, сръдъ пладне, прениналъ по
край него единъ турчинъ и видълъ го; но Тотйо пакъ
не земалъ по-осторожни мърн. Когато Турчннътъ оти
шълъ въ ближннте села и когато разсказалъ какво е вн
дълъ, то турците нспроводнле слъдъ Тотя голъма по
Ітери; а Тотйо и неговата дружина и не хаъле. Когато
потерята са приближпла на 20 крачки и когато турци
те захванале да са пптатъ кой ще да влъзе пњрви въ
шумакътъ, то тогава пече четата видъла каква опас
 а;
ность и грози. Единъ турчинъ са завзълъ да влъзе въ
гората. Въ това време единъ отъ Тотйовата дружина,
по име Георги Велезлинта, спалъ подъ едно дњрво.
Турчинътъ са хвљрлилъ на него, за да го хване живъ;
но другъ единъ нашъ юнакъ грњмналъ сръщо него и убилъ
го на мъстото, Когато пукнала пњрвата пушка, то поте
рята зхванала да вика споръдъ обичайнтъ си: „урунъ,
тутунъ.“ Момчетата, които други пњтъ не биле вижда
ле подобенъ гвармежъ, захванале да бъгатъ и_ да ви
катъ: „Бъгайтщ че ни нзбиха!к Когато Тотйо видвлъ,
че но е въ сњстонние да ги одњржи, то побъгналъ и
самъ. Въ тая чудна битка, Тотйо останалъ само съ 12
момчета;но съ тъхъ одњржалъ голъма побъда. Разбира са,
че неговата дружина е пострадала само за това, защото
не е имала никакавъ ръдъ и нивакавъ сговоръ. Множе
ство изъ тая дружина биле избнени, множество биле ра
нени; а останалите или побъгнале, или са предале живи
въ рмцете на турците. Тотйо траагналъ съ своите два
найсетъ другарина кав1ъ&ара-щанина; но забњркалъ
пњтьтъ и билъ принуденъ да остане цъли 12 часа въ
нивита при едно село. Намърила го потерата и прину
дила го да са измњкие въ гората и да са скрие. Тая
потера имала и конянници; но ве посм'вила да влъзе въ
гората ида прислъдува бљлгарсвата чета. И така, пуш
калс и отъ дввте страни' но не повръдиле единъ други
го, _ никой не загиналъ. Послъ това произшествие,
'Готйо трњгналъ камъ планината и стигналъ до с. Ялово.
При това село имало единъ чучуръ, и Тотйовата дру
жина дошла при него да пие вода. Заборавиле една
чанта, въ която са намирале различни военни потр'Ьбии
 __87._.

никакви си писмеинп забълтэжки. Когато турците намъриле

чантата, то са ус'Ьтиле, че бунтовниците са намиратъ бли
зо. Сњбрале потерииобиколиле гората. Шестъ души отъ
~ дружината са скарале съ Тоти, защото ги не пущалъ да
идатъ при ръката (ръката са намирала около 2,000
крачки дњлечъ) да пиятъ вода, п отдълиле са. Между
тие момчета билъ Костаки писарьтъ, х. Никола Маке
донецътъ и Георги Велезлията. Когато отишле да пиятъ
вода при ръката, то останале да еъдатъ на това мъсто
и не желале да са вњрнатъ при Тоти. Послъ малко вре
ме тие биле обиколени отъ потерята. Костаки билъ у
ловенъ, раненъ, троица погинале и двамина, х. Никола
Шшш и Георги Велезлиита, останало здрави и
живи. Тие два юнака побвгнале, но като дошле до Ис
к ътъ, то ги ударила друга една потерп. Георги бы
убиенъ, а х. Никола-таненъ. Хаджи Никола дошълъ
раненъ въ Сњрбия. И така, Тотйо останалъ само съ 5
души другари. Когато той дошълъ на мњглишките пла
нини, на планината Бњлгарка, то намърилъ една чета
арнаути-дебралие, които биле испроводени отъ турско
то правителство да гонатъ бунтовниците. Когато Тотйо
видълъ арнаутите, то влъзалъ въ шумакътъ, вдигналъ
пушката си и убплъ билюк-башиятъ; а единъ отъ мом
четата му ранилъ едного отъ ариаутите. Ранекииятъ бъ
ше донесенъ въ Трявна. На това мъсто Тотїю изгубилъ
едного отъ дружината си, по име Иваиъ ІІиротчеиинътъ,
който, като тњрсилъ дружината си нъколко дени, оти
шълъ еамъ въ Сњрбттн. И така, 'Готие останалъ само съ
4 души другари.
Тотйо е родомъ изъ колибите Гарцпте (тњрновско е?
 __33...

кружие). Днссъ той има около 32 години. 'Готйо е до

баръ човъкъ, добаръ приятель, добаръ пъвецъ, народо
любивъ, способенъ и храбръ; но въ това смщо време
той е нетњрпеливъ, сњрченъ и неостороженъ. Най-на- -
предъ той билъ тњрговецъ, т. е. продавалъ жива стока.
Единъ пмтъ турците го онеправдилс: земале му 100 би
волици и затвориле го. Като са отвярвалъ отъ темница
та, то отншълъ на Стара-планина, намърилъ мойте мом
чета, конто са бъха отдълиле отъ мене подъ предво
дителството на Аджемътъ, и станалъ народенъ човъкъ.
Тотйо са бъше практизиралъ малко при Бойча-войвода.
Гореказанната чета бъше разбиена при с. Кортннъ, слъ
дователно 'Готйо е билъ хайдутинъ само два месъца.
Въ таи битка Тотйо са бъше уловилъ раненъ и просъ
дълъ въ сливненската 'темннца отъ благовъщение до ди
митров-день. Сичката снага на тон юнакъ е нашарена
отъ онова време съ сачми, едната му рњка е останала
малко саката и единътъ му кракъ билъ опасно раненъ.
Около димитров-день Тотйо и единъ отъ неговите дру
гари побъгнаха изъ темницата заедно съ прангите.и
преминаха въ Ромњнии. За да го не предадатъ власите,
Тотйо си промънилъ името и наръкалъ са Филипъ-То
тйовъ. Правото му име е Тотйо Тодоровъ. ІІослъ това
той още веднашъ ходи по планината съ 3-4 другари
и проживъ тамъ цъло лъто. Като са вњрна въ Роман
ння, то са ожени въ Зимничъ.- Въ 1866 г. той ходи
'наново презъ Дунавътъ и вњртъше са около търновско
то. Когато са върна есеньта въ Знмничъ, то слъдъ него
бъха дошле двама турци и предложиле на полицеинътъ въ
тои градъ 100 тур. лири, ако имъ предаде Тоти. Поли
 _89._.

цията го затворила и сњблъкла му предъ турците дръ

хите, за да му видатъ раните и да кажатъ да ли е той.
Това произшествие са разчу по цъла Ромњния. Бњлга
рете изъ Александрия, изъ Гюргево и изъ Букурещъ
протестираха предъ министрътъ, и Тотйо бъше пуснатъ.
Въ 1867 година той дойде въ Букурещъ, и азъ са за
познахъ съ него и заключихъ побратимство. Условихме
са да ходиме подъ една команда, да си напишеме за
конъ и да са управляваме като съки „народни чети.«
Покойни Раковски ни написа единъ малакъ закоиъ и на
учи ни какъ да работиме, за да имаме по-добаръ
.успъхъ

ЩХ

БЈЂЈІГАРСКАТА ЧЕТА ВЪ БЂЈГРА/ІЪ.

Отъ пиротската планина азъ са упњтпхъ камъ Саар

бия, преминахъ презъ границата, дойдохъ въ Княжеч
вацъ и довтздохъ своята непобъдима чета на зимовпще.
Когато стигнахъ до Иванова-ливада, дъто е сњрбската
стража, то ма поеръшна капитакинътъ и донесе ми хл'Ьбъ
и ракии. Тоя добаръ човъкъ (името му не помна) ма
доч'Ька братски, попита ма „за живо и здраво“ и ръче
ми: „Какво ви тръба, брате Панайоте! Искате ли да
ви са даде нъкоя помощь?« _ „Нищо ми не тръба,
нищо не желая; азъ желая само да мда по-скоро въ Кня
жевацъ и да-распусна момчетата. 'Гръба да имъ са да
датъ пашпорти.« _ „А по колко имъ плащашъ на ме
еъцътъ?« попита той.- „Каква плата! отговорихъ азъ.
 у.. 90_.

- Азъ мога да сњбера 100,000 бмлгаре ни безъ една

пара. Азъ сњмъ дмлженъ да имъ дамъ само пушки, ба
,рутъ и царвуле.« Капетанинътъ са зачуди, като чу моите
думи, и ръче ми: „То е твњрдс добаръ знакъ, ако на
шите братии бњлгаре си. така наклонни камъ своето
отечество. Пробудилъ са е вече бњлгарскиятъ на
родъ!« Послъ това капетанинътъ ма заведе въ Княже
вацъ. Щомъ дойдохме, то на посъти началникътъ, Иоцо
Наумовичъ, и разпита ма за сичко какъ е било и що е
било. - „Ако ви тръбатъ пари, каза г. Наумовичъ, то
азъ мога да ви дамъ малко.к Ако и да ми тръбаха па
ри (азъ имахъ само 20 тур. лири); но срамъ ма бъ-ь
ше да кажа, че ми тръбатъ. Съ тие 20 лири азъ хра
нихъ момчетата 15 деня, дадохъ имъ за пњть по една
рубли и рекомандувахъ ги на приятели, за да имъ даватъ
помощь дъто минатъ. Когато са опростихъ съ дружината,
то земахъ съ себъ си Ивана Књршовски и Ивана Зир
делийски, и отидохъ въ Бълградъ. Г. Христо Георгиевъ
ми испроводи въ Бълградъ отъ българската „Доброд'в
телна дружина“ 50 жълтици австрийски, съ които и
прекарахъ зимата.
Когато дойдохъ въ Бълградъ, то намърихъ около 15
души свищовски българчета, които бъха избъгале изъ
Свищовъ. Турското правителство е мислило, че тие мом
чета сњ участвовале въ н'Ькакви си бунтовнически дъла
и че си. помогнале на Тоти и на неговата дружина да
преминатъ презъ Дуиавътъ; .а ние знаеме, че свищов
скитеработи не бъха нищо друго, освънъ дътинека и
гра! Когато момчетата избъгале въ Букурещъ; то на
шите букурешки богати тмрговци ги испроводиле въ
 ._91..

Сњрбття да са учатъ, т. е. испроводиле ги да изучат'Ь .2.1

военните науки н да са приготоватъ за бњдњщето вњз
стание. Тие момчета нзлъзле сами предъ военниятъ ми
нистръ и предложнле му слъдующите условия: 1) да са
състави една чета н да са наръче базлгарска; 2) да са
назначатъ иъколко професора, които да научатъ бзздњ
щите войници теоритически военните науки; 3) да са
дадатъ на съки войникъ по 60 греша сњр. пари на ме
съцътъ и но 5 ъденета на деньтъ: 4) новите войници
да останатъ само до Марта 1868 г.; 5) да имъ са да
датъ нови чисти дръхи. Тие младежи дойдоха да попи
татъ и мене какво ща да имъ кажа, и азъ бъхъ дњл
женъ да имъ отговора така: „Това не е вњзможно. А
ко ви са даде по една жаклтица на месъцътъ и особен
но ъдене, то другите войници ще да са вњзбунтуватъ,
и вие ще бњдете принудени да излъзете изъ войската.
Освънъ това, кой може да гарантира, че презъ Марта
ще да са захване онова щастливо време, което очъква
съки изъ насъ? Но да оставиме това. Вие сте вече
дошле и договориле сте са съ военниятъ мнниетръ, слъ
дователно за васъ нищо повече не остава, освънъ да са
учите добре, да са повинявате и да гледате да не за
срамите бњлгарската младежъ." Н така, тия младежи са
приъха въ войската и захванаха да изучватъ военните
науки теоритически и практически. Тие 15 бњлгарчета
писаха на своите приятели въ Баялгарии да дойдатъ въ
Бълградъ, и скоро са сњбраха около 200 души. Между
т-Ьхъ са намираха и нвколко бошннчета, херцеговчета и
черногорчета. Слъдъ малко време дойдоха момчета
изъ Хорватско, изъ Далмации и изъ австрийска Салр'бия.
 Сњбраха са до 300 души. Когато преминаха з местзца,
ТО ПРИВИТВДСТВОТО ЗаХВаНа Да Дава На НОВИТО Войници
по една рубла на мес'Ьцътъ и обикновенно Ъдене, как
вото *Ьдатъ сичките други солдати. Нашите войници б-Ь
ха оскмрбени и незадоволни. Скоро са появи и друга
причина. Единъ отъ професорите имъ, Драгашевичъ, кога
то челъ въ класътъ землеописанието, ръкалъ: „До д'Ьто са
говори „помози богъц, до тамъ е смрбска земи. Солунъ
е въ Стара-Смрбия. Бњлгарин са намира само отъ Тњрново
до' Варна.ц Когато нашите младежи чуле това, то са о
скњрбиле още повече. Захванаха да дохождатъ почти с'Ь
ки день при мене и да ми са оплакватъ. _ „Байо Па
найоте! Сњрбското правителство не мисли добро на бакл
гарете. Защо ни е дало такива професори, които св
ятъ раздори и неудоволствии между назе, т. е. между
смрбете и бњлгарете?« _- »Не слушайте вие кое-как
ви фантази и лудори; но гледайте да изучите воен
ните науки и да бњдете способни и достойни ммже за
освобождението на нашето отечество. Драгашевичевите
думи см само единъ-смнъ, който нвма никакво значе
ние. Не азъ, не драгашевичъ и не вие ще да рЪшиме
кой е сњрбинъ и кой е бмлгаринъ, а самиятъ народъ,
който населива таи зема. Осв'Ьнъ това, вие сте дошле
не да д'Ьлите балканскинтъ полуостровъ, ада са учите.
'Ако е Драгашевичъ лудъ, то тръба ли и вие да бњде
цд те луди?« Нашите младежи по-омекивха малко, но ско
Ш
ро са ионвиха нови раздори и несмгласип. Дойде Мар
та. Момчета нвиха на правителството, че ако то нема
намЪрение да воюва противъ турците, то да ги пусне
да са втрнатъ въ Роммнин. Военниктъ министръ имъ
 __93...

бъше ръкалъ: „Азъ не мога да ви пусна, ако не добия

писмо отъ вашите букурешки бњлгаре.« Момчетата ту
такси написале писмо въ Букурещъ до „Добродътелна~
та дружина“ и разсказале й какво желаитъ. Дойде изъ
Букурещъ Михалъ Колони и Мустакопъ; а изъ Россия
полковникъ Иванъ Кншелски, за да поправатъ работата.
Тие хора са стараха да убъдатъ момчетата да бандатъ
послушни и да накаратъ министерството да направи нъ
кои и други отстњпки. Най-послъ бъше ръшено да са
отдълатъ бњлгарчетата въ отдълна касарна. Премина о
ще единъ месъцъ; но гореказанното ръшение не можъ
да са тури въ дъйствис. и момчетата бъка принудени
да си подадатъ оставката. П така, моите думи са пс
пњлниха. Азъ предчувствувахъ какви нослъдствпя ще да
произлъзатъ отъ тая чета; но не намърихъ такива лю~
де, които да послушатъ моите сњвъти. Най-напредъ тие
момчета тръбаше да пматъ надъ себъ си безпристра
стенъ и строгъ стар-Ьйшина, който да испатлнява „сол
датски“ своите обязанности. Истина, че по-голъмата
часть отъ тие момчета бъха изъ добри и богати књщи,
тњрговци и учени; но между тъхъ имаше и развалени,
които обичаха п да са поопиитъ. Разпалените не бъ
ха много, но „една крастава коза може да зарази сич
кото стадо.« Най-лошавите бъха: Симеонъ Станчовъ изъ
Сливенъ, Сава Славчевъ изъ Свищо'въ и Атанасъ (?) изъ
Калоферъ. Азъ казахъ по-горе, че момчетата би тръба~
ло да иматъ надъ ссбъ си безпристрастенъ началникъ.
Това бъше необходимо. Когато нъкой отъ момчетата са
наливаше пиянъ, то офицерите изваждаха сичката чета
въ фронтъ и укориваха сичките младежи, че см разва
 ...64
лепи и пияници. Ако прегръшеше единъ, то са обвинява
ха сичките бмлгаре! Г. Георгиевичъ, военниятъ начал
никъ, са бъше изразилъ, че въ бмлгарската чета сњ са
сњбрале различни бузаджне и халваджие, и дошле саа
да са хранатъ на готово. Й „Ние ви облъкохме съ
добри дръхи и нахраннхме ви съ чистъ хлъбъ; а наши
те селачене ъдатъ кукурузникъ и работатъ като робове,
_ вие ъдете селекиятъ потъ,« говорилъ г. Георгиевичъ.
Тие думи оскњрбиле още повече нашите момчета, кои
то въ послъднйото време бъха станале твмрде каприз
ни. Други имъ казваха, че не см имале съ що да жи
въитъ въ България и дошло см да са прехранатъ въ
Сърбия. Изъ офицерите само г. Иличъ и г. Влайковичъ
умъеха да са отнасятъ съ четниците добре и да укро
щаватъ страстите на новите бњлгарскн войници. Но най
главната причина, която развали четата, бъше слъдую
щата. Момчетата видъха явно, че иъма да бмде бой съ
турците, и изгубиха куражътъ си. Азъ мисла, че тие
момчета би останале въ легинта още година или дв'Ь, а
ко би имъ дале дума, че ще да са захване война съ
Турция и че тръба да са ириготови щотое нужно. А
ко би г. Иличъ билъ началникъ надъ гореказанната ле
гия, то момчетата би са ръшиле и петъ годинъ да оста
натъ въ войската. Това е върно. Когато нъма способни
предводители, то сичко е напразно! Но азъ тръба да
бњда безпристрастенъ и да кажа, че най-голъмата
гръшка направихме ние (бњлгарете). Ние са ръшихме
да смставиме чета и да направиме цъло движение, а не
постарахме са да намъриме хора и да направиме планъ
за своите дъйствии! Когато между войниците нъма
'г

_95 _..

планъ и дисциплина, то сичко е напразно! Азъ би мо

жалъ да говора още много за тие къща; но намирамъ за
по-добре да не говора, защото ми са не иска да раз
тварямъ старите рани. Какво е мислило въ онова време
сњрбското правителство, азъ не зная, зная само това,
че отъ 200 души бњлгаре полудЪ и самото прави
тедство.
И така, легията са развали п момчетата отидоха въ
Влашко. Въ онова време азъ лъжехъ въ болницата. Ко
гато оздравъхъ, то отидохъ при` военниятъ министръ,
който ми ръче: „Зиаешъ ли, Панайоте, че вашите бмл
гарчета са приготовлнватъ да минатъ изъ Роммния въ
Бњлгария 'Рч ~- „Чухъ, но не знаи истина ли 0,“ ръкохъ
азъ. Министрътъ иомњлча малко и послъ проговори: „Азъ
зная, че е истина; но мене ми е твњрде жадно, ако са
случи подобно движение. 'Гие момчета ще да изгннатъ,
а Бњлгария не е богата съ подобни хора. Има тука н-Ь
коя невидима сила, която мъже вашите юнаци и влъче
ги камъ явна смњрть. Ако тие преминатъ презъ Дуна Р
вътъ, то ще да изгинатъ до единъ. 'Ги самъ ми разсказ
ваше, че народътъ не е още готовъ. Не можеме ли ние
да ги задњржиме?« д „Тие момчета ст млади и нео
питни; а на младиятъ човъкъ когато дойде иъщо въ гла
вата, той'ще да го направицдръкохъ азъ. _ „Тръба да
имъ явите, че ние не можеме да имъ дадеме никаква
помощь, ако са побунатъ,« каза г. Блазнавацъ. -- „Азъ
ща да ида въ Букурещъ и ще гледамъ дано ги убъда
да са откаткатъ сега-за-сега отъ своите намърения,« ръ
кохъ азъ и ириготовихъ са за пакть. На другиятъ день
г. Блазнавацъ ма повика, даде ми 80 жтъл. авотр. за
пмть и обяви ми, че ще да испроводи заедно съ мене
единъ полудничавъ (лудъ) калугерннъ. Азъ са потру
дихъ да убъда военниятъ министръ да не испроважда
тоя калугерннъ заедно съ мене; но когато видъхъ, че
той непремънно това желае, то не отговорихъ нищо и
ръшихъ са да испњлна волята му. ІІІ така, азъ и попъ
Мартирия стигнахме въ Букурещъ. Въ Букурещъ иа
иосътнха сичките млади бмлгарчета, които мислъха, че
азъ сммъ са ръшилъ да ида съ тъхъ на балканътъ;,но
когато имъ са исповвдахъ, че н'Ьма да ида икога
то ги посмвътовахъ да почъкатъ още година, то ни е:
динъ вече не пожела да има съ мене приятелство. Въ
послъднйото време дохождаха при мене само х. Дим
таръ Ясъновъ, Спиро Герйовъ и Стефанъ Караджата,
които постоянно ма предумваха да ида съ тъхъ; а азъ
имъ говоръхъ, че безъ организация е голъма лудость да
са биеме и да гинеме. Посл'ћ това, множество момчета
са отказаха да идатъ съ х. Димитра. Единъ день х Ди
митаръ ми ръче: „Като не щешъ да идешъ н като каз
вашъ, че не е време, то и азъ нъма да ида; но увъ
рявамъ та, че ние никога нъма да намъриме по-сгодио
време. Ако падне Критъ, то послъ ще да бњде тъшко
да са бориме съ многочисленните неприятели.›› - „Се
гашното време прилича на сичките други времена, казахъ
азъ-Критъ ще да падне твмрде скоро, защото Грмцин го
епринесла жертва на своите самолюбиви богове. Грат
ците би тръбало да вмзстанатъ изведнашъ а ние видн
ме, че тие см оставиле своите братия да са биятъ са
ми и да умиратъ безъ никаква полза. Защо са не вњз
бунтува Тессалия и Епиръ? Ако би са побуниле сич
 .
__97_

ките грњци, то и нашата работа би била свгаршена.

Ние сами нищо не можеме направи! Ако въІ Сњрбия да
би помислило малко по-сериозно за своите интереси,
то и тогава би било добро; но ние видиме, че и меж
ду сљрбете нъма сњгласие.<< ІІосл'Ь това х. Димитаръ
ми даде дума, че и той нъма да вњрви. Това са слу
чи послъ убийството на князь Михаила. Приготовихъ
са да са вњрна въ Бълградъ. Нъкои'отъ нашите бњлгаре
ц
ми ръкоха да не хода въ Сњрбия, защото билоопас- е :0:1
но и за мене, и за бтилгарете (?). _ „Защо да не
`хода? Защо дајбњде опасно за мене? питахъ азъ-Азъ
твазрде добре познавамъ и Сњрбия, исњрбското прави
телство, и за това нъмамъ причини да са боя отъ тъхъ.«
-- „Но въ Сњрбня днесъ-за-днесъ етвњрде опасно, за
щото.е убнтъ кннзьтъ,« ръкоха тие. - „Да ви кажа
право, азъ за това Іи отивамъ, т. е. да вида защо е убитъ
кннзьтъ и кой гое убилъ,“ ръкохъ азъ. Опростихме са, и
азъ трњгнахъ за Бълградъ. Изъ Букурещъ до Алексан
дрия азъ отидохъ заедно съ Стефана Караджата. Изъ
пњтьтъ азъ говоръхъ Стефану, че.нашата дмлжность е
да гледаме да са не побуни. народътъ, защото не е вре
ме и защото нъмаме никаква организации. Стефанъ ма
ув'Ьряваше, че нито той, нито х. Димитаръ не мислатъ да
постњпатъ друго-яче: но когато дойдохъ въ Бълградъ
и проживъхъ не повече отъ 15 деня, то са разчу, чег
х. Димнтаръ е преминалъ презъ Дуиавътъ съ 150 души'
„Ђтборъ дружина“ Повика ма военниятъ министръ и
попита ма, ще ли да са побуни народътъ; а азъ му от
говорихъ, че са свамнъвамъ, защото знаехъ, че 1) нее
ЗВЈІЪ ВЪ Това д'ьдО участие ПИ ВДИН'Ь ОТЪ ПО'ПКІРВИТВ
7
 у І
_. 98 ._

наши човтщи, 2) че народътъне е предизв'ћстенъ и не

е приготовенъ да посръшне нашите юнаци. Така са и
случи. - „Народътъ ще да са вњзбунтува само тогава,
ако турците иаправатъ нъкое тиранство, т. е. ако захва
натъ да палатъ селата и градовете и ако захванатъ,
както си са научени, да плнчкатъ св'Ьтътъ. Ако са слу
чи още веднашъ такова произшествие, каквото са б'Ьше
случило въ 'Гетевене 1867 година, то бунтътъе готовъ,«
ръкохъ азъ. -_- „А послъ можете ли одњржа?“ попита
той. - „Тогава и азъ, и други, и трети не можеше
вече да чакаме. Азъ ща да ида баремъ съ 50 момче-,
та“ - „Съ 50 момчета са ие вњрши работа,« каза той.
~ „И въ_ 1867 година азъ иъмахъ повече отъ зомби
чета; но ако да би поискалъ` то би можалъ да сњбера
и 50,000,“ отговорихъ азъ. Изъ сичко са видъше, че ако
да бъше произлъзло вњзстание, то г..Блаэнавацъ 'би ни
далъ помощь явно или секретно.

,За
‡Х1Т

СТЕФАНЪ КАРАДЖА И Х. ДИМИТАРЪ.

,Е'Стефанъ Караджа е родомъ изъ Тулча. Неговото се
мействое изъедирненската нахин, изъ казњленджанската
область, изъ село Хамбарли. Около това село са нами
ратъ слъдующите български села: Попово-село, Добро
жа и Козлуджа. Въ малолътството си Караджата (така
ми с разсказвалъ той самъ съ устата си) е билъ неми
ренъ, пњргавъ, микстителеиъ и непокоренъ. Той твљрде
чъсто нападалъ на онин села, на които го било ядъ.
(да: ц/ё'ЗАС (ИИ/(А/І/Ј мр „АД/ж.
 .__99__
'Гвњрде скоро Стефанъ билъ затворенъ въ тулченската
темница. Когато билъ пуснатъ, то направилъ едно го
л'Ьмо престњпление, и билъ принуденъ да побъгне въ
Ромнрнии. Въ Ромљнии той живъдъ твмрде кратко вре
ме, и въ 1862 г. дошълъ въ Сњрбия, защото е мислилъ,
че е настанало вече онова време, за да помогне и той
на своето отечество и свобода, Той са записадъ само
волецъ въ четата на Раковски. ІІослъ бомбардировката
на Бълградъ множество наши българчета бъка отишле въ
Сњрбия, защото сњ мислъде, че ще да бњде нъщо; но
иностранните силнудушиха смрбското възстание, и Ка
раджата билъ принуденъ да са вњрне въ Влашко. Кога 1
то азъ испроводихъ,А въ 1864 г., х. Димитра въ Буку
рещъ при Раковски, то испроводихъ и шурейнтъ си
Стояна. Раковски имъ ръкалъ: „Ако можете да убиете
въ 'Гњрново владиката, то ще да направите голъмо добро
на народътъ си.« Сњставила са четица отъ дванайсетъ
души. Стояиъ (шурейятъ ми) билъ избранъ за войво
да, а х. Димитаръ за байриктаринъ. Смбрале са въ
Гнергево. Раковски ги рекомандувадъ на своите прия
тели и облъгчидъ тъхното преминуваиие. И така, изъ
Свищовъ дошълъ единъ каикъ, земалъ ги и закаралъ ги
дъто тръба. Въ Свищовътие стоъле скрити 24 часа;
а послъ са упњтиле камъ Тњрново. Изъ пњтьтъ х. Ди-ё
митаръ и Стоянъ (шурейятъ ми) са поскарадњ Между
х. Димитра и Стояна биваха несњгдасия и тогава,
когато тие ходъха съ мене; Единъ день Стоянъ по
изостаналъназадъ. Момчетата ръкле на х. Димитра:
„Нъма войвода.« _- „Да евњрвъдъ съ назе и да не
е изоставалъ. Азъ му не сњмъ крнвъ,« ръкалъ х. Ди
~ а
 - К100 _

иитаръ. И така, Стоянъ са загубилъ. Когато х. Дими

таръ дошълъ въ Търново съ момчета, то (така ми раз
сказваха самите момчета) не посмвялъ да нападне на
владишкиятъ конакъ, и заминалъ за Стара-планина.
Презъ есеньта х. Димитаръ са вњрналъ пакъ въ Влаш
ко. Стояиъ ходилъ това лъто повече самъ, а презъ зн
.'\2 мата зимувалъ въ гората близо до Сливенъ. Въ А1865 г.
Стоянъ зарњчалъ на едни кириджие да кажатъ въ Гюр
гево на единъ неговъ приятель, щото, ако е вњзможно,
да му испроводи 4-5 момчета. Въ онова време при Сто
яна дош'Ьлъ нъкой си Михалъ Куртйо-оглу, който бъше
хлъбарииъ въ Гюргево, и разговориле са. Когато Ми
халъ са вњрналъ въ Гюргево, то ръкалъ на х. Димитра,
че ако Стоянъ са вњрне въ Роми-ния, то ще да го за
коли по ср'Ьдъ Букурещъ. Михалъ стнбралъ нъколко
момчета и завълъ ги при Стояна. Х. Димитаръ това лъ
то ие е излазялъ. Имената иа момчетата, които отидоха
при Стояна, сњ слъдующите: Никола Манчовъ изъ Сли
веиъ, Димитаръ Косовацъ кОбщи), Мавро Казаилгиче
нииъ, Трифонъ изъ с. Турия (казанлъшки округъ) и
Михалъ Куртйо-оглу. Стоянъ поср'ћшиалъ своите нови
другари като братия и посњвътовалъ Куртйо-оглу да
са вњрне иазадъ въ Гюргево. Стояиъ ходилъ по Стара
планина съ своите нови другари около месвцъ и поло
вина. Единъ день, когато спалъ, той билъ убиенъ
близо до Жеравна. Разсказватъ, че го е убилъ Трифон. д
Сичкото това ми е разсказвалъ Димитаръ Косовацъ (05
щи). Той ми разсказваше още, чс и Никола с знаялъ
за това убийство. Не зная сега, да лие зиаялъ за това
гнусиаво дъло и х. Димитаръ?_Азъ не вървамъ. Ако
п*

_- 161 _
нъкога ми мине въ рњцете Трифонъ, то ща да узная
истината и ща да отмааста комуто тръба за тоя бм
ги*
..~..
гарски юнакъ *). Ето ви и една пъсень:

Не
Стоене,
ли тисинно
мама Стоене,
думаше .___ щ

да, тљрспшъ върни другари,

Кои сл. съ тебе порасне,
Кои са. съ тебе роднина,
Роднина. и побратими!
Стоанъ си мама не слуша, -
Отиде въ пусто Гюргево,
Сл-бра си Стонпъ дружина
Кой отъ подъ, а кой отъ вњже.
Трњгнаиъ е Стояпъ да ходи
По таи гора зелена,
По тая Стара-планина,
Но жеравненски комби.
Стоинъ дружини думаше:
›Дружпно въриа-стонорна,
Азе ща. малко да. песна,
А вие варда нардете
Отъ тая турска потеря,
Отъ тие вљрдп душмане.<~
На .пътна Стоинъ, задръма
И наењне си гледаше, `
Че са съ дружина раздъда.
Трифонъ Ниводу думаше:
„Удрнй Никола. Стояна -
да. му душата извадимъ,
Да му пушката отнСЪмем'Ь,
Да му сабляга продадемънЕ

*Ј Разсказватъ, не Трифонъ е убиенъ дани (въ ї872 годи

на) отъ едни овчере. р.
 _-102

А пнде пъе на. дърво

И като пъе говори:
.Стоене, стара-войводо,
Отъ старо време останалъ!
Нс ли ти мама думаше:
,Не земай чужди юнаци,
Кой отъ подъ, а. вой отъ вњже!
Прокдъта да е дружина,
Коя войвода. издаде;
А по-проклъта. оная,
Кои войвода. затрне.

Мнозина говоратъ, че Стоянъ' е убиенъ отъ своята

дружина само за това, за да му зематъ парите. Въ 1865 го
дина Караджата дмржеше въ Гюргево една гостинница.
Когато дойдохъ въ Букурещъ, то Раковски ми показа
едно писмо, въ което му пишеха, че Стоннъ е убиенъ
въ 1865 година. Въ 1866 г. азъ не можъмъ да нзлъза
на балканътъ, защото бъхъ дњлжснъ да остана при Ра
ковски. Х. Димитаръ, Караджата и Желйо преминаха съ
20 момчета. Презъ лътото войводите са скарале, раз
дълиле са на три чети п щъле да нзбиитъ единъ дру
гиго. __Жслйо отишълъ съ своята дружина въ казанлњш
кото: но билъ ударенъ отъ една потерн, изгубилъ едно
момче, а самъ билъ нараненъ на гњ'рбътъ. Презъ е
сеньта трите юнака са сњбрале изново; но Караджата
са по'боялъ да го не убие х. Димитаръили Желйо, пръ
шилъ са да поб'Ьгне въ Влашко. Когато Караджата дой
де въ Букурещъ, то ми разсказа за сичко подробно;
разсказа ми и Желйо. Хаджи Дпмитаръ не щеше да ми
разсказва нищо, защото имаше голъмн майстори да го
наговарятъ. Тие интриганти бъха пакъ ІІ. Касабовъи И.
 --1оз- '

Грудовъ. Когато х. Димитаръ дойде отъ балканътъ, то

азъ го посњвътовахъ да не съди въ Букурещъ, защото въ
тои градъ почти съкога има множество турски шпиони и
мюфетиши; но той не послуша моите 'санвъти и за това
презъ зимата, 1862 г., го затварнха два панти въ темнпцата.
Презъ пролътьта са бъше скаралъ съ Димитра ІІехлевани
нътъ, който до това време му бъше най-върниитъ другаринъ.
Х. Димитаръ подговорилъ гореказанниятъ Михадъ Кур
тйо-оглу да убие Пехдеванинътъ. Единъ день х. Ди
* мптаръ и Михалъ отишле въ Табашката-махала въ една
књрчма и намъриде Пехлеванинътъ. Михалъ дњрпналъ
пищовътъ си и граамналъ сръщо ІІехлеванинътъ; но е
динъ отъ књрчмарите пдъсналъ пищовътъ му отдоле и
куршумътъ ударилъ въ таванътъ. Михалъ побъгнадъ, а
х. Димитаръ останалъ въ књрчмата. ІІехлеванинътъ не
попскадъ да нвднва на полицията. Въ 1867 година азъ
повикахъ Караджата да сњбереме една чета и да иде
ме на Стара-планина; но Караджата не пожъна, .защото азъ
не сњмъ щъдъ да обява бунтъ на турците. Между х.
Димитра и Раковски така сњщо нъмаше сњгдасие. Ко
гато х. Дпмптаръ дошълъ въ Букурещъ, то Раковски
му открилъ множество свои тайни; но въ 1866 годинаУ
тие са скараде между себъ си, п работа бъше достиг
нала до страшни размъри. Касабовъ и Грудовъ, по не
извъстнп причини, подклаждаха дњрва подъ огатиьтъ. Ос
свънъ това, х. Димптаръ имаше вшстителенъ и завист
ливъ характеръ. Азъ не мога да похвала и Раковски,
защото и той имаше голъми погръшки: но не мога и
да го укорнвамъ, защото бњлгареге п доІ днесъ още
нъматъ по-способенъ и по-дъятеденъ човъкъ отъ Раков
 _104
А скињвъ политическите дъла. Съни тръба да са сњгласи, че

.нашето отечество днесъ-за-днесъ има голъма нужда отъ

подобни людеї Главните недостатоци, които са заключа
ваха въ характерътъ на Раковски, б'Ьха неговото край
но самолюбие и неговинтъ безграниченъ инатъ. Тон чо
въкъ не обичаше противоръчин и не желаяше да са стъ
гласи даже и съ най-правомислящиятъ човъкъ. Грудовъ и
до днесъ още е сахмнителенъ човъкъ. Той нищо не работи,
нищо не предприъма, а разсхожда са по цълъ день по
кавенетата и интригува дъто може. Отъ дъ са храни
тоя човъкъ? ~ Азъ мога да кажа само това, че той
живъе доста богато. Ако има нейде келепиръ, то Каса
бовъ и Грудовъ тутакси са иоявляватъ, като орли на
мњрћта. Когато излазяше)››Народность«, то Касабовъ и
Грудовъ'са считаха за най-гол'ћмите патриоти; а Ивакъ Аже
новъ похарчи 10 хилтъди гроша роматнски пари. Грудовъ е
› земалъ изъ редакцията пари само за това, защото въ
въстникътъса е сръщало инеговото име. Чудни си. го
реказаннпте .два патриотина! Както единътъ, така и
другиятъ ставатъ приятели само съ оние, отъ които мо
гатъ да „плнчкосатъ“ баремъ що-годе. С'Ьки му е из
втзстна оная небладарность, които „изтњрсн“ г. Каса
бовъ камъ така каръченните „стари“ Когато му дава
ха пари, то бъха добри; акогато му казаха да не хар
чи много, то станаха най-лошите хора на свътътъ!

р хП
стАРитв войводи.
Единъ отъ по-старите войводи, които сњ наши учи
тели; е Стоянъ, когото обикновенно наричатъ „Алтатнъ
т а
 _105

Стонвъ.« Тоя знам'ћнитъ ювакъе родонъ изъ Котелъ.

Стояиъ са е най-много прославидъ затова, защото е у
билъ Кула-Байряктаръ, който заедно съ Арнаутъ-ІІ'Ьня
е избилъ много горски юнаци. Шъсеньта, която ща азъ
да приведа по-доие, казва, че Стоянъ е убилъ и Шани,
но това не е истина. ІІЪнйо е обичатъ да 'Ьзди добри
коне. Веднашъ той паднајъ отъ единъ лудъ конь и ум
р'Ьлъ тутакси. Кула-Байряктаръ (турчинъ) и Арнаутъ
Шзнйо (бњлгаринъ) см родомъ изъ Сливенъ. Дмщерята
на П'Ьня, която са наричаше Мария, до скоро живћеше
въ тои градъ. Ето ви и и'Ьсеиьтв:
0

,Киро ле горска, море, кехаи! ' ^ ш

Н'Ъщо ща. да. та, море, поиитам'ь
Правичко да. ми, море, обадишъ,
Че ти главата, море, отсичамъ,
Като на пиле, море, иетровче,
Като на. ягие, море, гергйовче, .
Като ии птиче, море, д'Ьтниче.(
Киро войводи, море, думаше:
,Войвода Адтмнъ, море, Стоене!
Сљст. тебе мъжа, море, ие бива,
С-т-о'ь тебе шега, море, не става, -
Право ща, да ти, иоре,_обадв.«
Стоянъ на. Кира., море, думаше: Ј
›Доходиха ли, море, трепе, МК;
Сегмеие, бииюкъ-море, башие,
Сегмене Нула, море, Баириктаръ,
Аранутъ-Пћнйо, море, сњеъ негої“
Киро войводи, море, думаше:
.Войводо'Аитњнъ море, Стоене!
Снощи са крава, море, от'Ьли
Съ мњзвко ми т'ћле, море, вамичкод
Стояиъ на Кира, море, говори:
 _106-

.Хайде ма, Киро, море, заведи

Да си тълото, море, помилвамъ.с
И си въ кошара, море, отиде
Тамъ си Кулата, море, намъри
Сњсъ дваваесетъ, море сегмене.
Сабя си Стоянъ, море, вљртъше
И на Кулата, море, думаше:
›Куло ле Кула, море, Байряктаръ!
Що съдншъ, Куло море, съ танците,
Тњй .ти са. лопатъ, море. хайдуци ?<
И му главата, море, отеъче.
Сегмене му са, море, полъха: <
,Стоене, Стоннъ море, Алтњндљ!
На насъ живота, море, опрости,
Да ходимъ з'драви, море, по свътътъ
И тебе доде-горе, море, да хвадимъ,
(А: И твойто хитро, море, юнашство,
Кога ни хитро, море, затвори`
При Кировнте, море, ттзиеталК

Другъ войвода, който е ходилъ 10 годинъ по Стара

планина, е билъ Кар а-Танасъ, родомъ изъ Жеравна.
Той е водилъ съ себъ си не повече отъ десетъ души;
но ниде не е могла да го разбие потернта. Баща ми
разсказваше, че неговите момчета сњ биле се „отборъ
отбрани«, се ».тики-прилики«; а оружието имъ н дръ
хите имъ биле еднакви, отъ едно сукно скроъни. Тоя
Кара-'Ганасъ има нъколко пъсни. Ето ви двъ:

Слънцето трънти захожда, -

'Ганасъ войвода излъзва
Изъ Копеклнйска кория; _
 _107

Право сњсъ очи сочеше

Камъ султанските шилета
И на Димитра думаше:
„Димитре царски овчарю!
Нъщо ща да та попитамъ
Правичко да ми обадишъ,
Че ти главата отсичамъ:
Ходи ли скоро въ селото,
Вовъ село Мусо-кошалњ, _
Да ли е въ село султана,
Султана твоя господарь,
Да ида да го улова?„
Мнтаръ 'Ганасу думаше:
„'Ганасе, стара войводо!
Ако ма ииташъ да кажа,
Да кажа да та не лњжа.
'Султана днеска ще дойде
При свойте вакли-сюрии,
Да хване овенъ маторенъ
Курбанлњкъ да го заколи.«
Таиасъ Димитру говори:
„Димитре царски овчарю!
Я ма скрий въ твои кошари
Дано си хванемъ кйосемътъ,
Да го за курбанъ заколимъ
На день на свати Илин.«

.2.

Янка презъ гора вњрв'Ьше

Сњсъ крушевъ листецъ свиръшо
И на гората думаше:
„Горо ле, горо зелена
И ти водице студена!
Вижда ли, горо, хайдуци
Кара-Танаса-войвода
 =-тов

изъ тебе, горо, да ходи

И мойто братче да води ?«
1 ЗС: Птичка изпищъ въ осойе:
„Янке ле булка хубава!
Защо си толкозъ хубава,
Кога си така глупава? .
Ако би гора думала,
Не би н съкле дтрваре,
Не би я пасле овчаре,
Не би ти крила хайдуци
ІІодъ свои бука зелена.„
Още нилекце пъеше, _
Ето, че иде дружина;
Кара-'Ганасъ а водеше,
Иванчо байрнкъ носеше.,
/Іњлги имъ пушки на рамо,
Златенъ нтаганъ на понсъ,
Отъ чисто' злато паласки
И двойки пњстри пищове, -
Не можешъ да ги познаешъ
Кой имъ е юнакъ войвода!
Янка си отри сатлзите,
На ми са викна провикна:
„Горо ле, горо зелена!
Я развий листе широко,
Искарай клоне високо,
Направи сънка дебъла,
Че имамъ братецъй хайдутинъ, ц
ІІодъ твойте сънки да ходи,
Отборъ юнаци да води,
Да съче наши душмани
И царигралски султана“

Дъдо Цонйо-войвода е изъ село Драгуданово. Той

т

захваналъ да ходи по Стара-планина отъ 1810. и до

 _109

1825 г. Неговата дружина е била отъ 10 до 15 души. Кога

то земено отъ бњлгарете оружието, то дъдо Цонйо
отишълъ по балканътъ да прави на правителството
различни пакости. Турците пвпле на силистренскнятъ па
ша, че дъдо Цонйо са крие у бњлгаретс и пашата пс
проводилъ въ с. ММ цълъ билюкъ сегмени; но дъда
Цона и тие не могле да хванатъ, ако и да знаъле дъ са
той крие. Когато дъдо Цонйо са извъстплъ, че турците
го тњрсатъ въ село Матей, то пспроводплъ до селъне
те единъ овчеринъ, за да имъ каже да кажатъ на сей
менете така: „Ние го не криеме. . . Ето го на гребе_
нощната планина“ ІІашовите сеймене повикале т
*мощь сливнснскнте турци/и обиколиле гребенешката пла
нина; но дъдо Цонйо ги пресръшналъ юнашки на гре
бенът ъ, който са нарича на това мъсто Коритата. Мал
ко на страна (камъ востокъ) са намира една поляна, коя
то и до днесъ са нарича „Сейменските гробища“ На това
мъсто дъдо Цонйо е разбилъ пашовата потерн и зако
палъ е около 20 души сейменс. Въ продњлжението на
десетъ години, дъдо Цонйо сизгубилъсамо двама другари;
а сръщалъ са есъ турските потери повече отъ сто пмти.
Единътъ му другаринъеубиенъ отъ турците въ Тунджа
Орманъ, близо до с. Атлие; а другиятъ е погиналъ отъ
куршумътъ на единъ бњлгаринъ при смщото село. Стари
μ те хайдуци обикновенно наричатъ дъда Цона „брада
тнятъ войвода“ Тон юнакъ е умрълъ въ Букурещъ отъ
обикновенна сммрть. Единъ изъ дъдовата Цонйова дру«
жива, по име Ст4›пМасапттнътъ, родомъ изъ с. Ко
нарп (ваш. округъ), отишълъ съ руссите. Послъ 1829
година той са вњрналъ изъ Влашко назадъ, ходидъ
 -110

едно лъто по Стара-планина съ 25 момчета, и отъ то

гава са е изгубилъ.
Бойчо-войвода е родомъ отътмрновското окружие,
изъ тревненскнте колиби, които са нарачатъ Цепараните.
Бойчо войвода е ученикъ на Цоня войвода. Въ времето
на русското нашествие той сњставилъ една чета и воевалъ
съ турците твњрде юнашки. Когато билъ заключенъ ми
рътъ, то началникътъ на русската войска въ силистрен
ската кръпость заповъдалъ на Бойча да распусне дру
жината си; но Бойчо са отказалъ да испњлнп желанието
му и скрилъ са въ хаинъ-боазскнте гори. Заедно съ Нойча
биле и двамата негови братия. Не зная както са е слу
чило, но Бойчо билъ уловенъ отъ русскнятъ генералинъ,
щкойто са задњржалъ датлго време въ Силистра,-и ис
проводенъ на эаточение въ Сибиръ. Биле испроводени
на заточение така смщои братията му, н другарите му.
На по-стариятъ му братъ името било Петаръ; а на но
малкиятъ Иванъ. Въ 1829 година множество наши юнаци
отидоха въ Россия и оставиха турците да бъснъятъ по
Бњлгария и да нраватъ сънакви елини на осиротълата
І4| рая. Бњлгария останала безъ защитници. Бойчо войвода
билъ затвореиъ въ една русска кръпость, която са намирала
въ единъ сибирски градецъ. Зданието на тая кръпость било
твмрде високо; но енергията и родолюбието са не плашатъ
отъ нищо. Бойчо са договорилъ съ своите два брата да бъ
татъ изъ Сибиръ. Сички скокнале отъ това високо зда
ние доле. Бойчо и Петаръ останало живи и здрави; а
Иванъ си строшилъ краката и не мож'ћлъ да бъга по
далечъ. Бойчо заклалъ брата си, за да са не мажчи и
да го не издаде, и побъгналъ съ другиятъ си братъ
 _111

презъ Азия въ Цариградъ. Послъ това той сњбралъ из

ново дружина и излъзалъ на Стара-планина. Презъ зн
мата жнвълъ или въ Варна, или въ Цариградъ. Най~
нослъ Бойчо довълъ семейството си въ Провадия и зах
ваналъ да излазя по горите и по планините системати
чссни. Той е.ходилъ 27 годинъ по Стара-планина, по
дунавсната линии и по бръговете на Черно-море: отъ
Видинъ до Варна и отъ Варна до Цариградъ. Нъна
мъсто по тие нрайове, на което да не е стмпнла нога
та на Бойча войвода. ІІослъ Бойча войвода сен останало
четири ученика: Димнтаръ Калњчлипта, Шъйо Буюкли
ята, Златйо и нашъ 'І`отйо.
'Димитаръ Калњчлията е родомъ отъ ени-захарската
область, изъ с. 'Гене-махалеси; ІІ'ћйо Буюнлу тпэодомъ
изъ Козосмоде; а Щ изъ Конарнте. Сичкото това
миеразсказвалъ Курте-Байряктаръ, кой бъше чичовъ
синъ на Димитра. Курте е родомъ изъ-енн-захарсниитъ
округъ. Курте ходи съ мене по Стара-планина въ 1867
година. Димитаръ Калатчлинта е единъ отъ най-знанъ
нитите бњлгарски войводи. Той е хайдутувалъ по 'Гра
кия и по Добружа повече отъ 12 годииъ. 'Гвњрде чъс
то той е ималъ повече отъ 20 души другари. Байрик
таринътъ муе билъ Златйо Конарченииътъ. 'Гои Златйое ї+2
уплашилъ турците до толкова, щото съ неговото име тур
ските жени и до сега плашатъ дъната си. Цъло едно лъто
Димитра е гонпла по варненскиятъ округъ почти сичката
варненска войска; но той не е нито мислълъ да бъга отъ тои
округъ. На другото лъто, - когато дойде Зейнилъ-паша
ВЪ Сливенъ съ 500 нпзами да хвата хайдуците, ~ Бой
чо бъше убиенъ. Въ онова време Бойчо войвода билъ
 -112- _

уловилъ Маийо-оглу изъ Казанлмкъ, за да избави си

ромасите отъ неговите звърства, защото тои Манйо
оглу б'Ьше нспродалъ на много сироиасп воловете; отъ
него бъше проплакала сичката околииа. Бойчо войвода .
бъше убиенъ близо до Хайнъ-боазъ, на Бъли-букъ; а
Курте бъше раненъ твгнрде тъшко. ,'[имитаръ Калњчли-^
ята въ онова време ходъше съ Шви Буюклията и съ Златйо
Байряктаръ. Тие сит имале 18 души другари. Презъ сав
щото лъто, когато бъше най-опасно отъ потерите, Ди- ;
митаръ остана съ една чета; а Злато и Пъйо са отдъ
лиха и сњставиха друга. Послъ малко време, по неиз
въстна причина, бъка распуснати п двъте чети. Пъйо
б'Ьше уловеиъ отъ турските сеймсне въ Ямболъ 'и заве~
денъ при Зейнилъ-паша въ Сливонъ. Несњгласието е най_
главната наша болъсть, която ни не дозволява да станеме
хора ида бњдеме полезни и на себъ си, и на народътъ си.
Повечето наши народни хорица см иогинале или отъ
предателство, или отъ вмтръшно неснзгласие. Ако да не
би била между иазе пустата зависть, то ние би могле
да направиме голъми чудеса. Когато са хвана ІІъйо,
то народътъ направи на Димитра слъдующата пвсень:

1.

Нашата П'вйо думаше:

„Пъйо .те пала-буюнлу!
Нъщо ща да та попитамъ,
ІІравичко да ми обадишъ.«
143 ІІ'Ьйо на паша думаше:
››Питай, ма пашо, да кажа,
Да кажа, да ти обада.«
Нашата Пъю думаше:
 -113

››Кажи ми дъ е Димитаръ,
Д'Ь тњрси хлъбецъ за храна,
Да ида да го улова?«
0 П'Ьйо на паша думаше:
„Пашо ле, Зейнплъ-ефендн!
И ти Димитра'да видишъ, ~
.До земя ще са поклоиишъ,
Ранната ще му цълунешъ
И хлвбецъ ще му подадешъ!
Ако'би видълъ Димитра
Какъ вмртн сабя дамаска,
Какъ вњртп очи юнашки,
То не он пращалъ низами
Димитра да си `уловатъ!«
Нашата сњбра ннзами,
Па имъ сњрдито пормча
Димитра да си уловатъ.
Аимитаръ хаберъ преводи
Отъ твњрдишката планина
До Зейннлъ-паша еч>ендн:_
„Пашо ле, Зейннлъ-ефендн!
Имашъ ли свярце юнашко,
Имашъ ли саби френгия?
Ако си, пашо, правъ човвкъ,
Не пращай клъти низаме;
А излъзъ сами ср'Ьщо менъ
При тая Тунджа весела,
Снтсъ мене мейданъ да адвлишъ.
Знаешъ ли, пашо, вървашъ ли,
Че, деветъ годннъ азъ хода
По таи Стара-планина;
Доста сњмъ турци изсъкалъ
И тие царски ннзами. . _“
Нашата лице промъни
Та па на Пън думаше:
„Я кажи, П'Ьйо, не лњжи
 - ти _
Истина ли см тезъ .думи?«
Пъйо на паша думаше:
„Отъ хилядо саа повечс.<`
Нашата чело наемен, .
Та па на Пъи _думашо:
››ІІъйо лс, пала-буюклу!
А дъ сгь, ІІъйо, избити, з
На кои, ІІъйо, планина? ч "
-І'Іъйо на паша думаше:
››Зиасшъ ли, пашо, помнишъ ли
Кога са войска сбнрашс
ІІо варненската нахин
Сръщо московци да иде?
,'[имптаръ смбра дружина,
Промина Дуиавъ критвави.
На на турците нападна,
Изсъче много иизами,
уИ анадолскп манафи,
Н добружаискн татари
Но тие влашки върбите

')

Димитаръ дума втиченце:

››Втиченце, питстро славейче!
Що ми си рано раиило,
Мене отъ стъпя будило,
Мене и върна дружина?<(
Славейче тихомъ говори:
„Димитра Књляачлията, _
Димитра, млада войводо!
Като ма питашъ да кажа
:4.4 И тебе да са оплача.
'Гњгнте да си изскажа:
/Іеветъ годинки живъя
Ввжвъ 'тњзи пуста усойна;
 _“ 115 -

Деветъ сњмъ гнъзда сњвила,

А рожба не си отхранихъ
Отъ тези зваме грамадни,
Отъ тези знаме усойни, Щ
Отъ твойта върна дружина,
Ето годинка десета,
Това е гнъздо десето, _“
Мњжка ще рожба отхрана
Тебе ща да го харижа
Млади юнаци да води.
Синъ-зеленъ байрнкъ да носи
По таи Стара-планина,
По наша стара родина,
Въ прохладна гора зелена“

3.

Сњбрали ми са, отбрали,

Дванайсетъ мина юнаци,
Дванайсетъ мина дружина,
Върна сњ клътва стори/пт,
Сторилн и направили
Пикой да не са отрича,
Никой да не са отдълн.
Че кой имъ бъше войвода?
_ Димитаръ Калктчлинта.
Кои му б'вхгк другари?
-П'Ью ми Буюклиата,
Злати ми Конарченчего`
Минко ми Черкешлийчет,
Георги ми добро юначе
На Баба Трњнка момчето,
Стефанъ ми Люцканооглу,
Желю ми Ямболченина.
Вњрвъли, що саа вжрвъли,
Минали поле широко,
 _116

Настале гора зелена,

Съдиалп ми сак-да ъдатъ,
Да ъдатъ още да пиятъ.
Войвода диванъ стоъше,
Войвода дума дружина :
››Дружина върна зговорна!
Ђшти, дружина, н пийте,
Ала са не опивайте,
Че щемъ да пднмъ, да идимъ
По едирненски дервени, _
Царска ще хазна да мине,
Дълбата да си сподълимъ.ц
Хазната ми см обрали
И дълба ми см дълиле,
Кому пай, кому полвина,
На войводата два дъла й).

Турците см ловиле Пъи три пинти и водпле см го въ

Цариградъ; но пазарджийските и варненските бњлгаре
си. го измолвале отъ турското правителство.
ХІІІ
,50 КУМАНЪ ВОЙВОДА Н ЗЛАТЙО КОКАРЧООГЈІУ.
Сега ща да поговора за Ку м а и ъ-в о й в о д а, кой~
то е ходилъ 7-8 годииъ хайдутинъ. Куманъ има два
сина, които живъятъ и до днесъ въ Сњрбия (въ Шабацъ) и
занимаватъ са съ градинарство. Ето ви и една пъсень,
които са пъе за Кумана:

Дъ са е чуло, видъло
Хайдуци мома да ловатъ

„) ГОРОНРИВ'ЬАепиите двъ пъсии ни сњ дадени отъ Кира ІЈ.

Тулешкова, родомъ изъ Тњрвово. р. ,и
 _117

Като нашъ Куманъ, Кумане!

Уловилъ Кунанъ, Кумане,
Велика мома хубава
Отъ еднрненски пояета,`
Отъ села казњлендженски
Пзъ чутно село Доброджа!
Назадъ й рњце вњрзале,
Па'планнна а завъле.
На хайдушкото сбнрище.
Хайдуци ъдатъ и пиятъ, т
Мома Велика отстойва,
Бплюренъ филджанъ подава
И дръбни сњлзи пролива.
Куманъ Велики думаше:
"Мании, Велико, не плачн~
Азъ та не вода за пари,
Нито та вода за жена...
Три годпнъ стана, Велико,
Отъ както сњмъ са похвалилъ
На мойто младо ергенче,
Че ща му мома доведа -
Да му е лика прилика.
Сега му вода, Велико,
Най-башъ момата Велика
Отъ едирненски полета,
Отъ села казњлендженскн,
*_ _ Пзъ чутно село Доброджа.<<

Слъдующата нъсень е на Злата-войвода Ко

к а р ч 0-0 г д у, родомъ изъ Сливенъ: <

Дамннъ на Злати думаше:

„Златйо ле, Кокарчооглу,
Златйо ле, мой побратиме!
І Н хайде, Златйо, да идемъ
По Тунджа ръка весела
 --118-

И пръсна риба да ловимъ,

"а да и, Златћо, занесемъ
На .шженскиятъ панаиръ,
Да Ђдсмъ, Здатйо, да писмъ,
Момито да погледаме,
СЪ момцнте да са бориме.“
Златйо ,›'Іамнну думашет
›~Дамянс, мой побратиме!
Доста смс сњборъ гледало,
Доста смс моми любиде, _
Безъ назс сњборъ не с билъ, .
Бозъ назс свадба нс става,
Со ход-имъ вино да писмъ
ІІ борба да са бориме! .
Дамяно, мой иобратимс!
Мене ма вика султанътъ,
Султанътъ пандаклийскиятъ
Неговъ пехдеванъ да банда“
,›Іамянъ на Злати думаше:
„Злато лс, мой нобратиме!
Това с добро за тебе, -
Добри щешъ ноно да япмншъ, /Ш/ЕЙИЙ/Ъ. `
Добри щсш'ь пушки да носишъ!
Златйо Дамнну думвше: ' .а
››Дамяне, мой иобратимс!
Ъэдилъ стмъ добри хатове, м
Носндъ сњмъ пушки хубави, _
Насити ми са сњрцсто.
Ехъ гпди СтарапІІданина! .
Ддрде е Стара-планина, 1
На турчинъ не са покланямъ: '
Сега сњмъ, орайно, намислилъ
Да сбора млади юнаци,
На на пдашша да ида,
Читашки тави да съка“ „
ІІа сњбра Златйо дружина ~
 _119

ІІ на планина отиде.
Никой но сиЪе да'трњгно,
Злати войвода да гони,
Прочу са Златио войвода, ~
Д'Ь види турци нощи ги,
ДЪ види хазна зона и! __ Мы,
Турци сњ хитри разумни,
Много саа пари обрћкло
На Мани на нздайникътъ,
На Христа ноговъ побратинъ,
Ако си Злати убинтъ.
Скришомъ са наговорнха,
ІІри Злати да си отндатъ,
Хаидуци да са занишатъ.
Станаха и отидоха,
На са на Злати мол'ћха
Въ дружина да ги прибера.
Златйо са чуди и мас
/Да ли ги земе въ дружина;
А ІІетарчо му думаше:
„Златно лс, стара войводо!
Моли та сична дружина
,Іа ги направншъ другари,
Че ннматъ какво да Ъдатъ,
Отъ сиротинство униратъ.и
Златно дружини думаше:
„Дружина вЪрно сњбрана!
Азе имъ нара но хващаиъ;
Ама ща да ги прибера
Хатњрътъ да ви направа.
Ама ща да ви зарњчаиъ
Да ги пазите день и нощь -
И да 'гледате що праватъ.“
Прибра ги Златно войвода;
Па си дружина поведе
По СрЬдня-гора хубава,
 -†- 120 :

Подъ тие стъпки дебыи.

Златйо е хваналъ двамина
Двамина турци крњвници,
Та па дружини думаше:
››Дружино зърно сњбрана!
Вие турците вардете,.
А азъ ща съ Христа да ида
На фидибешки пњтйове
Да си удова ходжата,
Ходжата Ламбатларската.«
Кога си Златйо замина
Мано дружина продума, _
Донесе вино, ракия, _
На си юнаци наиои:
На турци рњце отвњрза,
ІІа си хайдуци изкдаха.
Турци по села викаха,
Па си иотерн сбираха;
А Златно чЪка ходжата
Да мине да го улови
Само съ дпамина другари` -
Единъ е Христо издайникъ!
Сњбрала са е потерн
Петстотинъ турски сегмсне,
Петстотинъ турски низаме,
Петстотинъ черни татаре,
Та иа си Злата загради
Въ една ми ситна шумица.
Мано отдаЈечъ повика:
››Я саа, Христо, иримсне!
Христо на Злата думаше:
_„Пусни ма, Златно, да ида'
При мойятъ в'Ьренъ побратимъ.«
Златйо ятагаиъ извади,
'Га па на Христа думаше:
››Твойта'е прошка нтаганъ!«
 -121-

Па му главата отр'Ьза.
ІІотеря пушки хввзргаше
Дано си Злати убие.
Убила му е другарьтъ, __
Остана Златно, Златйо ле,
Остана Златйо самичекъ, ~
'Брани са Златйо юнашки '
Отъ пладне до икиндия:
Дванайсетъ мњртви обори,
Тринайсетъ рани отвори.
Потеря ми са поплаши,
Па между ссбћ говори:
„Хайдетв да го оставииъ!ц
Прокл'ћти Мано повика:
„Не бива да го оставимъ,
Той е довњршнлъ <1>ишеци.«А
Това е било истина, _
Златйо си бњркна въ чантата,
Пзвади барутъ изъ нен
И си пушката напњлни;
Ала е искра паднала
Предъ юнакъ барутъ запали,
На юнакъ очи изгори!
Златйо високо извика:
„Проклтњти сахатъ настана,
Не мога съ пушка да трвна,
Не мога Мана да ниша,- -_
Безъ очи юнакъ не може !«
Па си извади нтаганъ
И на потери нападна. .
Тогазъ си викна съ нс'Ьнъ гласъ:
„Я ела, Мано, проклнти,
Я ела,~Мано, при иене!«
Златио сегмене свчеше
Съ крњвава пана вовъ уста,
Съ страшенъ нтаганъ вовъ рњна;
 _-122-~

А сегмене го биеха
Съ едри и ситни камане.
'Гогазъ ми Златйо извикалъ:
-„ІІрокЈгЬтъ билъ` онзи войвода,
Кой слуша проста дружина
И невърнпци не коли З“ _ `
На падна Златно на.зомн
ІІ отъ душа са отдълп.
Бњлгаре сњлзп ронъха
И Мапа страшно књлнъха:
„Проклътъ билъ Мане крњвавп,
Че ни издаде юнакътъ!«

Златно е убпспъ въ 1810 година бдизо до Сдпвснъ.

Когато отивашъ изъ тон градъ въ Пловдипъ, то при с.
147 Надбантдаро, близо до Тунджа, са намира една малка
ръчица и едно дсренце, които още отъ 1810 РОДИНа са
наричатъ Кокарчевата ръкап Кокарчевата долина. Стар:
ците разсказватъ, че Златно Кокарчо-оглуе убилъ око
1025 'гурчпна п 10 баыгарина, а до 40 'души саа биде на
ранени преди да му са запалпбарутътъ. За эапалнапис-.
то на барутътъ му разсказватъ така. Когато му са свњр
шпле фишеците, то Златно пзвадплъ изъ чантата си двъ
оки барутъ и иапњттнпдъ пушката си: но отъ чснмакътъ
на пушката му Іотхттркпала искра, запалила барутътъ
иизгорпда му очите. Златно с билъ много юнакъ човъкъ:
никой не е моЈкъЈъ да го обори, никой не е мопс-Блъ
да г0 Надбъгне. Той е7 билъ сиромахъ човъкъ и оби
чаЈъ да свири съ свирка. Бойнтъ муе билъ високъ, коса;
та му е била черна, а мустаките му ст биде дњлгп. Едипъ
день той отишълъ за дмрна съ 25 магарета. Златно по
илъ съ себ'Ь си само едно матко момче, за да му по~
 _123

мага да товари. Тои день той наоетаналъ малко назадъ,

а момчето карало магаретата. Преминале троица турци,
разбутале магаретата и дрервата попадале изъ пњтьтъ.
Когато Златйо пристигналъ н намърилъ момчето, то го
попиталъ защо плаче и защо сгь са растовариле дмрва
та; а когато узналъ каква е причината, то стигналъ
турците и убилъ и тримата. Отъ Златевото семейство с
останала само една жена, които жнвъоше до скоро въ
Букурещъ.
ХІІІ. НЮ

ккгљсњвв, тшлфонъ-нойводд и довгв.

Кара-Сњбе е родомъ изъ Сшъ. Тои с учонпкъ на
дватшн Бонарджи-Минчоогларъ, които см ходи
ле около 15 години по Стара-планина. Единъ день Бо
нарджи-Минчооглнръ дошло съ четата си при сините ка
мане и запрълс са на онова мъсто, което са нарича'
Керемпдната-калшла. Вид'Ьле, че гори огњнь нъ една ко
лнба близо'до књшлата. 'Гръба да ви кажа и това, че
единътъ братъ с билъ войвода, адругиитъ байрнктаринъ.
~ „Сега нима овчере въ књшлата. . . Кой ли е на
клалъ огмньтъ?« рнкалъ байрнктаринътъ. И „Вњрвете
вие нагоре, аазъ ща да ида и да нида кой е въ кошара
та,„ ръкалъ войнодата. Когато отишълъ до кошарата,
то намърилъ дна турчина и единъ бгългарннъ, на-кого
то името било Нейко Ичерецътъ, и избилъ ги и трима
та. Когато байрактаринътъ (младиитъ Боиарджн-Минчо;
оглу) чулъ, че гњрматъ пушки, тоу ръкалъ на дружина
та си да го почвкатъ и отишвлъ да избави брата си.
 “124

Когато стариптъ Бонарджи-Минчоогду убидъ сейиенете

и захванал да си патлни пушката, то чулъ, че нмкой
иде отгоре. Той помислилъ, че срћщо него дохожда сей
менинъ, вдигнадъ пушката си. и убилъ брата си. Кога
то отишвлъ при дружината си инопиталъ дЪе братъ му,
то дружината му казала, че той е отиш'ћлъ'да го от
брани. -_ „Нека ма прости господъ,« рЪкалъ войвода
1463
та и оставилъ са отъ хайдутлукътъ. Посл'Ь това. Кара
Сњбе станадъ войвода; а 'Г ифонъ билъ избранъ за не
говъ байряктаринъ. Ето ви и една Сњбова п'Ьсепь:

Ходидъ е Слабо, Сњбе ле,

Три годинъ мдадъ байриктаринъ,
Шестъ годинъ стара войвода.
Султанъ му хаберъ проводи:
„Оставщ Сњбе, не ходи, _
Върна ти кдтътва полагамъ
Чифлика ща ти харижа
Чифлика Мосокожа.тњ.«
Сњбе дружина поведе,
Въ Есирлие ги заведе
И съ султанътъ са здрависа. .
Султанътъ Сњбу говори: '
„Саабе ле, млада войвода!
Чифдикътъ ща ти харижа,
Ако ма, Саабе, отбранишъ
Отъ падишахътъ изъ Стамболъ.
Азе са, Сатбе, разсњрдихъ
И заклахъ, Сатбе, сестра си;
А царьтъ праща кавазе
Главата да ми отр'Ьжатъ.«
Пристана Савов-войвода
Шестъ годинъ свдв, пази го;
Ада е дошвлъ дшгъ Ферманъ
 _ - 125 _

/Іо захарсниятъ аниииъ _

Отъ едирнеиски забитииъ,
/Іа хване Сњбе-войвода,
Да хване, да го убие.
Бозвадията мисдћше,
'Га па на момци думаше:
„Момчетщ добри юнаци,
Или ще Сњбе да хванеиъ,
Или ще глави изгубимъ
Въ Едирне града гол'Ьмаж
Билюкъ-башие думаха:
„Сњбе е страшенъ делви,
Сњбе е юнакъ надъ юиаиъ.<`
Бозвалия имъ думаше:
„Азе ща вазе науча
Какъ да ми Сњбе хванете.
Гледайте грвшка сторете,
Па си при Сњбе Мзгайте,
Па си на Свабе молете
Животътъ да ви избави.К
/Іеди-баши са побиле, «
Седемъ души сњ бвгале
При Стбе, при войводата
Вовъ село Мосукожалњ,
На на войвода думаха:
Молиме, Оњбе войвода,
Да ни живота избавишъ
Отъ захарскиитъ аннинъ.“
Оњбе иа турци повврва,
Зема ги да му слугуватъ
И главите си да спасатъ.
Сћдвха, слугуваха му
Д9рдс му време иамвратъ. .
Кога са Оњбе сњблвче
Ризата да си промвни,
То турците са спуснаха
 “126

/Іано го живи уловатъ.

Сњбе си иожътъ тњрсеше
И съ рнтцете ги биеше:
На двама очи извади,
На трети зњби изсипа,
Петима мњртви остави,
'Га иа ми падна, издњхна.
Кога си Оњбе убиха,
То и султанътъ хванаха`
(Јултанътъ есерлийскиятъ й).

За 'Грио'она и за Добре азъ знаи твњрде малко.

_,п-И и
Изъ долепривсденната итасень читателите ни ще да си
сњставатъ какво-годе понятие за тие два юнааа:

'Грифонъ на Добре думашс:

„Добре ле, кичюкъ-байрпктаръ!
Я вдигай', Добро, байрнкътъ
Нагоре нњмто Гребенецъ;
Гребенецъ, Добре, да минемъ,
На матейекото да идемъ,
ІІо матейските дњбрави.
Лошавъ сатнъ, Добре, сљиувахъ, -
Турците ще ни раз'бинтъд*
Добре Трифону думаше:
››Трифоне, стара войводо,
Матей е много далеко,
'А момците сњ уморни, «
Цтыъ день са. момци вњрвтзле
І Отъ голтъмиятъ Бакаджикъ.
Я води, братко, дружина

*) Султаиите сж даване иа своите дтща седа и чифдици по

северните места на Тракия, които са. са наричащо така
сљщо султана или султаизадета. р.
 _127_~

ІІо край ръката Марпша; _

А азъ ща въ Стралжа да ида
,'Іа вида, да са науча
Отъ султанските бакалн
Да ли си. обира потернш
'Отиде Добре и дойде, `
Па на' 'І'рифона думаше:
„'Гртнаонс, стара войводи!
Султанъ е стнбралъ потери
Сега щатъ да нн пристигнатъжд
Зора са забвлнваше,
И ясно слњнце изгрїън, -
Силна потери довтаса:
Султанътъ вгкрви най-напредъ,
Зелена коня нхаше
И на потери думаше:
„Да ми хванете 'Грњвонац
'Грнфонъ дружини думаше:
„Дружино върна, сговорна!
Ние нвмаме пусни,
Ала ще бвадемъ юнаци
Юнашки ще са бориме.“
Трифонъ съ шишине посочи,
(Јултанътъ отъ конь обори,
Оултанътъ аслангернтски,
На на турците думаше:
„Елате да ма хване'те1«
Оултанъ са викна, провикна:
-»Бре Маио' куче краставо!
Потерв запри, не бегайж
Мано потери повњрна, _
Наново бой са захвана.
Отка е слњнце изгр'ћло,
Аорде е пладне станало, ~
Сичка дружина изгина.
'Грифонъ на Добре думаше:
 -128-

~ Привтачай ињртва дружина,

Отъ тъхъ пусия да правимъщ
Добре Трифону думаше:
„Тебе не тръба пусни. . .
Потъгпи тъжакъ буздогавъ
Презъ потерита да минемъ,
Главите да си избавїтмъ.ч
. Дерде ми Добре иадума
И 'Грифонъ падна на земя.
Добре нтаганъ завњртъ
Презъ потернта премина.
Оултанътъ сњсъ гтасъ викаше:
››Азатъ нека е отъ мене!(<

-Старите хора разсказватъ, че когато бъгалъ Добре,

то ствтпнлъ и на мжртвите, и на живите по главите; а
.ФВСЪТ'Ь Му СИ ЗаКаЧИЈІЪ На ОДИНЪ КЈОН'Ь Два бОЯ ВИСОКО
отъ земята. Тан битка е станала между селата Боргу
джиете и Седларово, които са намиратъ близо до ръка
Марашъ.
Ху: Ш

илйовойводд.
,СІ Илйо е родомъ отъ малешовскинтъ округъ, изъ село
Берово. Причината, за да излъзе тоя юнакъ по горите и
по планините, е билъ братъ «му Станко, когото еж у
биле турците. Единъ день Идйо издъзалъ съ брата си
и съ майка си на нивата да жњнатъ. Когато еъднале
да си починатъ, те изъ шумакътъ припукалепушки и
удариле и Ида, и брата му. Станно билъ раненъ опас
но; но смбралъ са съ силите си, повдигнадъ пушкатата си
и убилъ едного отъ турците. Илйо побъгнадъ въ гора
 -129-

та и излъчилъ раните си. Тръба да забълъжа тука и

това, че гореказанните турци биле сеймене, които са
назиачаватъ отъ правителството да гонатъ лошавите хо
ра. Илйо са боялъ да са вњрне въ селото си, за да го
не набъдатъ, че той е убилъ царски човъкъ. Освъиъ
това, той желалъ да бњде свободенъ и да отмњсти за
брата си. Твњрде скоро работата му порасла до голъми
размъри. При него дошле множество нещастни бњлгаре
да тњрсатъ защита и да отмњстатъ на своите гонители.
Единъ говорилъ, че турците сж убиле брата пу; дру
ги му разсказвалъ, че сак убиле баща му; трети са о
плаквалъ, че си. отнъле жената му или дљщернта му;
а четвжрти желалъ да спаси своята собственна глава.
Когато Илйо видълъ, че подобни хора има твњрде мно
го, то ги посњвътовалъ да сњставатъ още нъколко че
ти, защото въ една чета никакъ не било вњэможно да,
хайдутуватъ 200 или зоо души. Освънъ това, Илйо :аа-5
бвлъжилъ, че множество изъ тие нещастни сњщества
нъматъ ни юнашко сжрце, ии хайдушки способности.
Той избралъ само 15 души добри юнаци и пов'ћлъ ги
слъдъ себъ си по Доспатъ-планина. П така, той ходилъ а
по таи планина цъли ,е години. Байрнктаринъ муе билъ
нъкой си Стоимеиъ. Въ проджлженнсто на това време
турците нїт веднашъис сњ могле да го разбинтъ, ни е
динъ отъ другарите му не е билъ убиен'ь, ни единъ не.
е билъ нараненъ. Когато турците видъле, че нищо не
могатъ да направатъ Илю, то накарале правителството
да отмњсти иа жената му. Кйостендилсниятъ каймака
минъ испроводилъ иъколко души кавазе да хванатъ ба
ба. [Шовтща заедно съ дъцата й и да ги доведатъ въ
\ 'г 9
 -130- .›
тои градъ. Това турско бъснило накарало Иля да ра
боти по-отчаянно. Илйо захваналъ да убива съки е
динъ турчинъ, който му са попадалъ въ рмцете. Едииъ
день той испроводилъ до кйостендилскиятъ каймакаминъ
такова едно писмо, въ което са говорило, че ако же
ната му и дъцата му не бмдатъ пуснати, то той ще
да захване да коли, да б'Іэси и да пали на кадето мо
же. Разбира са, че послъ това заплашвание турците
пуснале и жената му, и дъцата му. Когато изминала
и шестата година, то между Илйовата дружина са ио~
явиле различни несњгласия и ситни неудоволствия. Съ
ни изъ другарите му пожелалъ да стане самостоятеленъ
войвода и да предводи отдълена чета. Най-напредъ са
одълилъ отъ Иля Стоимснъ; а слъдъ него отишла и по
ловината отъ Илйовите другари. Дмлго време Илйо са
молилъ на > Стоимена и на неговите другари да го не
Іоставитъ сами; но неговите молби останале сњвсъмъ на
празни. - „Ти мислишъ, че само Илйо може да базде
войвода,« казалъ Стоименъ, и оставилъ го. Отъ онова
време славата на Илйовата чета захванала да угасва:
но самото Илйово име са прославяло се повече и по-,
вече. А какво е станало съ `І~(Јтоимена и съ неговата
дружина? Ето какво. Още не преминале нито д_въ не
дъли, а турците захванале да донасятъ отъ планината
дна по една главите на Стоименовите другари. Когат
то турците раииле и Стоимеиа, то Илйо го аемалъ при
себ'Ь си, излъчилъ го и направилъ го пакъ байрякта
~ ринъ; но Стоименъ оставилъ изново благодътельтъ си,
и билъ разбиенъ отъ турците още ведиашъ. Преминале
още шестъ години. Въ продмлжението на това време
 _'131

Илйо билъ раненъ на нъколко мъста. Той е билъ при-ъ

нуденъ даже да са предаде на турците два пњти; пре-1
давале спа са заедно съ него и другарите му. 'Гова
предавание е било твмрде чудно! Турците са проща
вале погръшките на такавъ единъ хайдутинъ, който-е
отстъкалъ толкова стотина динислпмски глави? Причи
ните стъ сњвсъмъ'бдруги. Когато Илйо забълъжвалъ, че
турците го прощаватъ отъ страхъ и че тмрсатъ при
чина да го осњдатъ, или че тмрсатъ начинъ да го у
бинтъ, то побъгвалъ изново на Доспатъ и ставалъ пакъ Ам-ш- ц ц

свободенъ човъкъ. Момците, коитосњ са предавале за

едно съ него, биле избиени до единъ. Питане е, защо
сњ избиени момчетата, когато Илйо е оставенъ живъ и
здравъ? _ Ето защо. Когато момчетата са предавале,
то са жениле и ставало приятели съ турците; а Илйо е
билъ съкога готовъ да грабне пушката си и да вњрви
на планината. Ако би и Илйо станалъ тњрговецъ, тои
той би изгубилъ главата си.-››А ако е така, то защо
са е предавалъ?« ще да ма попита нъкой отъ читате
лите.~ІІредавалъ са е за това, че е билъ излњганъ отъг
калугерите. Самъ Плйо ми е разсказвалъ, че н-ъколко, `
души грмцки владици са. го уговорнле да са предаде
на турците и да са остави отъ хайдушкият'ь занантъ.
Много пњти въ_Берово сњ дохождале изъ София, изъд,
и у ` - м
Киостендилъ, изъ Серезъ и изъ Нишъ турски чиновници
и тњрсиле са. начинъ да хванатъ Иля; а І/Ілйо е дохож
далъ въ селото си съ 5-6 момчета, сръщалъ са съ чинов
ниците и говорилъ имъ, че ако тие не престанатъ да
ПраВаТ'Ь ПаКОСТИ На ХРИСТИВНИТВ, ТО Турските Села Ще

бњдатъ изгорени презъ една нощь, а самите турци ще

-Х
 _132*

бњдатъ изсъчеии, като краставици. Когато турското

население слушало Илйовито думи, то са молило на
правителствеииите чиновници да не закачатъ ни Или,
ни четата му; а [Ілю говориле така: „Не д'Ьй, Илйо, ие
гори књщята ни. Ако -захваиеие да са колиме между
себъ си, то ще да са сжсипете и вие, и ние“ 'Гур
ците му ц'Ьловале ржцете и краката, молиле му са ка
то на Мохамеда и плакале като дъна. Илйо са е билъ
съ турските чети повече отъ 100 пмти. Истина. че то
ва дъло твжрдс лесно може да са покаже на читатели
щ'
те ми малко преувеличено; но азъ ги увърявамъ, че И
лйовите разскази см истиннити и непреувеличени. И
лйо са е билъ само съ турските хайти повече отъ
20 пњти; а това са е_случило още въ онова време, ко
гато той не е нито мислилъ да става хайдутинъ. Ко~
гато Илйо са намираше въ рилскиятъ маиастиръ, като
паидурииъ, то е разбивалъ турските хайдушка чети по
вече отъ 10 пмти. Стои менъ никога ие са е пре
давалъ на турците. 'Гои юнакъ одавна вече е убиенъ.
Г еор ги Ай ката е билъ убиенъ за това, защото
' турците сњ го иамъриле пиянъ; а Цена Гмрлс и ч е~
їиииа саа сжсвкле въ Нишъ. Когато Илйо излъзалъ
четвжрти пмть на планината, то сњбралъ нови другари
хайдутувалъ още двъ години. Въ 1861 г. той по~
ъгиалъ въ Сжрбия, дъто живъе и до днесъ. Илйови
ятъ прекоръ е Марковъ, защото на баща му името е
било Марко. Слъдующата пъсеиь е на Иля войводаї

Прочулъ са Илйо-войвода
По таи Вила-планина,
По тая гора зелена,
 _133

По тая трева зелена,

При тан вода студена.
Илйо е юнакъ надъ юнакъ!
Не дава хайта да мине,
Не дава обиръ да стане,
Не дава золумъ да бњде
По таи Рила-планина
Отъ ръзанните читаци.
Сњбрале саа са, набрале
И турци, и арнауте,
И чернокожи цигане,
Па при пашата отишле
И на пашата думале:
„Пашо ле, царски заптию,
Я дай ни, пашо, низаме,
Въ Малешки села да идемъ,
Илия да си олувимъ,
Кожата да му одеремъ,
Че е расплакадъ агите,
Че е уплашилъ пашите,
Че е пролъялъ турска кразвь
На ходжи и на хаджие,
На паши и на анни,
На аги и на сегмене,
На молли и на дервише.«
Нашата свикалъ низаме`
Та па имъ тихо говори:
„Въ Малешки села идете,
Иля-войвода хванете,
Назадъ му рњце вмржете
И въ темници го хвмрлете.«
Низаме думатъ съ жаленъ гласъ:
„Пашо ле, царски заптию,
Прати ни доле вовъ Стамболъ
Сњсъ царьтъ да са биеие;
Ала ни, пашо, не пращай
 _134

Илия да си гониме, ' 3

Че ми е Найо-войвода 2
На Крали-Марка дътето.и

За Корча Сарай л пита и за Цека Гљрленчениаа дъ~

до Цлйо ми е разсназвалъ
Струмненското окружне, слъдующето. Корчоу Като
изъ с. Сарая. е билъбилъ
отъ

овчеринъ, заедно съ баща си, при нъкой си турски

бей, то са случило такова едно произшествие. На ов
цете иаиадиала нъкаква си овча болъсть, и тие забол'в
ле и захванале да мратъ. Сичкото това разярнло тур
чииътъ до толкова, щото той затворнлъ Корчовъ баща, І
че ужъ тоя кехаи неумълъ да му упази стадото.
Корчо побвгналъ на планината и испроводилъ единъ чо
въкъ да каже на бейятъ, че ако той не пусне баща му,
то и овцете му, и той самъ ще да иамъратъ страшенъ
отмњститель; но бейитъ не послушалъ Корчовите думи
и продњлжалъ да джржи отарецътъ въ темиицата. Бей-.
нтъ е живълъ въ Струминца. Корчо му испроводилъ
единъ фишекъ, намазанъ съ кржвь, и нвилъ му, че ско
ро ще да си отмњсти; но турчииътъ си отмњстилъ още
по-скоро. Тоя тиранинъ хвњрлилъ старецътъ въ зако
дътъ (?). Това произшествие довъло Еорча до най
крайното ожесточеиие, и той са ръшилъ да макети.
Тръба да ви кажа и това, че въ онова време бейовете
сж биле самодњржавии деспоти; тие сж биле по~крж
вожъдни и отъ цариградсното правителство: самите сул
тане и тъмните еиичери сж са боале отъ тъхъ и не си. см'Ьле
да ги закачатъ. И така, Корчо са ръшилъ да отмњсти и за
баща си, и за сичките новини базлгаре, които см уми
рале отъ турскиитъ сатњръ. Твњрде скоро той сжгбриадъ//
 _135

„върна дружина«,' излъзалъ на планината и захваналъ

да гони турските бейове саавсъмъ тирански. На многот7
бейове той изгорилъ чифлиците, на множество турски
изъдници отсъкалъ главите, на много турски тирани бн
ло отмазстено по заслугите имъ. Много пњти тоя ю
накъ изгубвалъ сичката си дружина, но тутакси сазбиралъ
друга и продњлжалъ своите опустошения. Единъ день
Корчо сръщналъ едного отъ бейовете въ село Дабилово
(струма. округъ). Тоя сиротински крњвопиецъ яшилъ
единъ добаръ арапски конь; а слъдъ него ваарвъло цъ
ло стадо сеизи, оланп и чибукчии, които биле обл-вче
ни въ сњрма и злато. Бейятъ билъ още младъ човъкъ.І
Въ едно мигновение Корчовата дружина обиколила ти
ранинътъ, смњкнала го отъ коньтъ, и около стотина крака
захванале да го газатъвъ кальта съ голъма ненависть.
Най-напредъ хайдуците му строшиле ръцете и краката;
а послъ му отръзале и главата, която единъ отъ тъхъ
налњзкалъ на една тояга и понесалъ я предъ дружина
ъа. Това е било за Корча и за неговата дружина го
лъмо тжржество. Момците вжрвъле изъ паттьтъ весело
и пъле пъсни. Тръба да ви кажа и това, че гореказан
нивтъ бей е билъ единъ отъ ония тирани, които са не
спиратъ предъ никакво престжпление. Множество си
ромаси изгубиле животътъ си подъ неговата тояга, мно
жество млади жени и момчета му пожертвовале честьта
си, множество дъца биле испотурчени, множество мом
ченца биле обезчестени скотски или, да кажа по-върно,
азиатски, защото скотовете сњ много по-благонравни
отъ турците. Корчо е хайдутувалъ повече стълб Ео- `
дини. Една година Корчо си кунилъ нъколко сексени,
 _136*

преоблъкалъ са съ татрговоки дрвхп н отишълъ на нъ

'каде. /Іъ е той отишълъ? - Цъли десетъ години за
дтова никой не е знаялъ. Когато преминале десетъ го
дини, то Корчо са появилъ по видинското сїзоо души
другари. Мнозина разсказватъ, че Корчо е ходилъ съ
І:своята чета въ Сгврбии и въ. Грњция, за да помага на
сљрбете и на грњците противъ турците, и да иска и отъ
тъхъ взаимна помощь противъ общите врагове; но ко -
гато видълъ, че неговите надъжди сњ напразни и че
съки мисли само за своята черга и за своето собствен
но щастие, то дошълъ съ четата си въ Видинъ да по
мага на Пазванджпнта, който са бъпле побунилъ про
тивъ правителството. Но Пазванджпита е билъ тур
чпнъ! Послтз малко време Корчо оставилъ Пазванджия
та, напад-налъ съ дружината си на Струмница, пзклалъ
почти сичките жители, _ които си. биле турци, биел
гаре и грнщп, -› запалилъ градътъ и опустошилъ сич
ката околина. Такова е било отмъщението на тоя чу
денъ човъкъ. Намъсто да нападне на бейитъ и да из
бави народътъ си отъ неговите тиранства, той пзбнлъ
и самиитъ народъ! Кой може да ни каже, какво е лъ
жало на тон човъкъ на сърцето? «_ Азъ го не окривя
вамъ. Когато баща му е билъ хвњрленъ въ заходътъ,
то гражданите сит гледале равнодушно на неговите
страдания и ни единъ изъ тъхъ неепомислилъ, че неща
отията сњ обща принадлъжнооть на сичките христиени.
Ако и тогавашните чорбаджие саа приличале на днеш
ните, то тие, безъ никакво сњмнъние, сњ помагало на тур
ците да праватъ на ранта различни злодъйетва, слъдо
вателно Корчо е нспшнииъ добросовъстно своята дмлж
 - 131 -
ность. Изъ Струмница Корчо са е вњрналъ пакъ въ Ви- ,
динъ. Какво е станало послъ това съ него? _'Никой
'нищо не знае.
Цеко Гњрленченинътъ е родомъ отъ Іпћнанишката об
ласть, изъ с. Дњрлене. Причините, които сж накарало
Цека да бњде хайдутинъ, саа твњрде тсмнн; но на съки
начинъ тоя човъкъ заслужва юнашка слава, т. е. той
тръба да са слави като съки единъ юнакъ, който е на
правилъ каква-годе полза на своето отечество. Цеко е
ходилъ по горите и по планините повече отъ 5-6 год.
Дружината му е бивала и малка и голъма; но 4той е
успълъ, въ различни времена, да направи на турците
гслъми пакости. Сичкото това свидътелствува, че при
чините, които см иакарале и Цска да мњсти на осман
лиете, не сњ биле така маловажнн! Послъ нъколко го
дишни гонения, турците успъле да излњжатъ бжлгарски
ятъ юпакъ и да го предуматъ да са предаде на прави
телството. Нишкинтъ паша испроводилъ при Цека е
динъ чсвъкъ, за да му каже, че ако той са предаде
въ разцете на правителството, то ще да гс остави да живъе
мирно въ кжщата си. Цеко повървалъ на пашата и
предалъ са; но турците го възале и накарало го вън
Нишъ. Скоро той билъ осаыенъ на смњрть. Когато го*
извъле да го бъсатъ, то той' успълъ да отвъже дъсната
си разка, и захваналъ да бие и надъсно, и налъво.
Тоя юнакъе успълъ съ голи рњце да убие нъколко ду
ши заптие и да умре, като юнакъ. Турците изпроболе
тълотс му съ стотина джлбоки рани. Азъ би желалъ подоб
на сматрть на сичките бњлгарски юнаци. ІІс-дсбре е да са
защищаваие и съ зњбите си, нежели да висиме на
 _188-‡

бъсилниците, като овнн или като крастави кучета!

ХНХИ.

,бо ИОТРЂБИТЕЛИ НА ТУРСКИТЕ ЧЕТИ.

Дони о Ватахътъ е родомъ изъ Коприщица.

Каква причина е заставила и тоя човъкъ да стане хай
дутинъ и да истръби толкова стотини турски изъдници,
азъ не зная, зная само това, че неговата цъль е била
да прислвдува турските злочинци и да помага на бан
гарските сиромаси. Подобни хайдуци саа ›голъма ръд
кость въ нашето отечество! Дончо е нападалъ само на
турските хайдушка чети, на заптиете и на богатите чор
баджие; но послъдните той никога не е убивалъ, а са~
мо имъ е земалъ парите и пущалъ ги е. Земените отъ
богатите хора пари, уДончое раздавалъ на сиромасите,
т. е. купувалъ имъ е волове, давалъ имъ е назаемъ и
плащалъ имъ е вергията. Дончо са е прославилъ най
много по едирненскатаи по димотишката нахия, по Ке~
шанъ, по Ероболъ, по Ипцала и по Узун-кюпрпя, дъ
то е хайдутувалъ повече отъ- 5 години. Една година
їь\ изъ Едирне биле испроводени противъ Донча около 200
души низами, изъ които само оо мина донесле назадъ
главите си. Това са е случило въ 1848 г. Послъ това,
турското правителство не го е вече закачило повече.
Причините си. различни. Нњрво, сиромаситс обичале
Донча и являле му какви саа предприятията на правител
ството; второ, тие сиромаси (и быгаре, и гращи, и
турци) помагала на своиятъ благодътель въ съко едно
 _139'“

отношение; третйо, Дончо е познавалъ добре и доспат

ските и балканските планини, и с'Ькога е успъвалъ да по
бъгне и да са скрие. Освънъ това, турците биле наплаше
ни твњрде много отъ Дончовото юначество. Неговиятъ
юнашки подвигъ сръщо низамнте, за когото очевидните
разсказвале множество невъронтни нъща, произв'Ьлъ на
турските заптиета такавъ голъмъ страхъ, щото ако Дон
чо да би са показалъ въ аъкой градъ, то би можалъ
да обњрне въ бъгство цълъ баталионъ солдати. Турци
те са бонле не само отъ неговата сила и юиачество, а
и отъ нъкаква си свњрхестественна сила, която ужъ му
помагала въ сичките негови предприятия, т. е. тие вър
вале, че Дончо и неговата дружина сак даволе, магес
ници,и т. под. Дапго вр`те Дончо са скривалъ около
онзи мостъ, за когото народътъ разсказва всевњзможни
легенди, и турците вървале, че той има побратимство
съ самодивите. _ „Ако да му не помагаха самодини
сте, то той не би 'нощувалъ подъ узун-кюприйскинтъ
мостъ,« говориле тие. Низамите разсказвале така сатщо,
че куршумите имъ не биле въ състояние да го проби
ятъ; а еаблите и ножовете са пребиване или са заш
пяле о неговото тъло. Сичкото това станало твтърдо у На:
бъждение даже и за оние, които пушкале сръщо него'
съ своите собственни рњце. Съки изъ тъхъ билъ го
товъ да са закњлне, че той би можалъ да'убие Донча,
ако да не би му помагате неговитеиосестрими самоди
ви. Азъ мисля, че ни у една народность не сњществу
ватъ толкова суевърин, колкото у азиатските мохаие
данци. Самата мохамеданска религия не е нищо друго,
освънъ груби суевърия и крайни заблуждениа. Турцит
І
 -~140

те върватъ въ тие суевърия така сњщо, както и на бо

га. Ето защо, на Дончовите сношения съ самодивите
тие см гледало като на естественно нъщо. И наистина,
неговите подвиги, неговото матжество, неговите укри~
вателства, спасяванието му отъ нъколкорчевидни смакр
ти и пр. сит имало въ себ'в си нъщо ромаиическо, нъ~
що чудесно. Веднашъ Дончо билъ хванатъи затворенъ
въ~едирненската темница; но иатриархалниятъ едирнен
ски паша го опростилъ, защото му било жално да
погуби такавъ „добаръ“ юнакъ. Други пмтъ топ ус
пълъ да побъгие изъ темницата и да убие трима заи
тие. Разсказватъ, че единъ день Дончо хваналъ димо
тишкнятъ кадии п неговиитъ синъ, и заповъдалъ на
момчетата си да ги заколатъ. Тръба да ви кажа и то
ва, че въ харемътъ на тоя кадия са намирала дмще
рята на единъ отъ Дончовите другари, която била по
турчепа на-сила. Името на тоя Дончовъ другарииъ е
било Кунчо, родомъ изъ село Куручешме (пловдивски
округъ). Кадиятъ са молилъ на хайдуците да праватъ
съ него щото щатъ, но да пуснатъ синътъму.--»А оби
163 чашъ ли ти своето дъте?« попиталъ Кунчо, па погледалъ
на кадинтъ съ голъма ненависть и двъ едри смлзи по
'текле по неговото грубо лице. Когато кадиятъ видълъ,
че тея юнакъ плаче, то помислплъ, че ще да нажали
сњрцето му и запланалъ и самъ. _ „Видите ли, какъ
тоя звъръ, който никоги не е пожалълъ чуждите дъца,
плаче за своиятъ синъ?(< попиталъ Дончо. - „Не ко
лете момчето му,« ръкле нъколк'о души отъ Дончовите
другари. _ ››Слушашъ ли, кади-ефенди? казалъ Кунчо
на беззащитниатъ тираринъ. - 'Ги плачешъ за своето
 -141

дъте, и молишъ ни да го не убиване! А познавашъ ли

ма кой саамъ азъ? 'Ги погуби дњщеря ми, ти искаше
да заколишъ синътъ ми, ти развали књщата ми, ти у
мори жената мп. Не мислпшъ ли тн, че у насъ, у гн
урите, има по-малко родителски чувства, нежели `у васъ,
у динислнмите'2« 'Гурчинътъ изведиашъ са засмъялъ.
Това зачудило сичката дружина. _- „А защо са ти
смъешъ?« попиталъ Кунчо. ~ „Мене е смъшно като
слушамъ, че единъ робъ, едно гнурско куче, единъ без
пърникъ, единъ волъ е съдналъ та ми разсказпа за ро
дителските чувства на- хората! 'Ги не си нищо друго,
освънъ единъ волъ, едно магаре, едно муле, и тн смъ
ешъ да сравнявашъ себъ си съ днннслнмите! . Нема у
скотовете има родителски чувстваїд μ „Но неговите
понятия, у христненете, т. е. у робовете, нъма ни ро
дителски чувства, ни добра-душа,'пи жалостливо сњрце,<(
ръкалъ Дончо и жалостно поклатнлъ главата си. Разби
ра са, че турчинътъ е говорилъ искренно: турчинътъ счита
за човъкъ само себъ си. А може ли той, кажете ми,
да гледа на назе друго-нче, когато ние сами почти съ
ки день му доказваме, че сме полово, че сме по-долни
и отъ животните и че сме достойни само за робуване?
.Я погледайтс колко милиона робове лазатъ на колвни
предъ турските ефендиета и молатъ ги да зематъ за ед Нод
на нощь дъщерите имъ н жените имъ и да имъ кажатъ
„аферимъ кахпоолу.« Немау ние не видиме и такива бащи,
които са радватъ когато синовете имъ станатъ турски
олане и чибукчие? Нема не видиме и такива майки,
които са хвалатъ, че дтщата имъ сж народни джеляте
и правителствеини шпионе? 'Гъшко е н да помисли чо
 ~142_

въкъ! Азъ сммъ слушалъ съ ушите си, какъ мнозина

наши дебълоглавци вњсхваляватъ Петраки Златева, И.
Чорапчиева, Стопла Попова, х. Иванча х. Величкова,
Крњстовича, Якима Груева и пр. и какъ имъ даватъ го
лъми имена ››ефендиета,« ››аги« и ››челебие«. Проклътъ
да е и онзи бмлгаринъ, който става турски чиновникъ,
и онзи, който го хвали и който го почита! Азъ сњмъ у
въренъ, че моята кл'втва ще да падне на здраво мъсто,
защото са отдъля отъ сњрцето ми, което е нагнило отъ
нашите собствения пакости. Аа см благословени хай
дуците! Боже, чуй молитвата ми! Дончовъ байрякта
ринъ ебилъ Петко Я нтахт а, който е така смщо
родомъ изъ Коприщица. Дончовата жена бъше жива до
1856 година. За Донча може да са каже още и това,
че тоя човъкъ е билъ народевъ войвода. Разсказватъ,
че Дончо с ученикъ на дъда Никола Кмрджелията, ро
домъ изъ с. Поибрене. -
Дъдо Етткола е наръчеиъ Катрджелията са
мо за това, защото много пмти са е билъ съ кмрдже
лиете. Да кажа нъколко думи и за катрджелиете. Отъ
1Шт до 1828 г. по Бмлгария см ходиле различни
хайдушки чегкоито обикновенно см са наричале кмр
джелие. Разсказватъ, че тие см са наръкле така за то
ва, защото ћњрвиятъ основатель на тие чети ебилъ нв
кой си батлтшнъ, по име Књ жали. Въ началото на
ХІХ столътпе тие крмвопийци см образовале двъ сил
на хайдушка чети и погорнле см сичка европейска
І(„5 Турция. На едната чета предводительтъ е билъ Ш
ш; а на другата _- Токакчнята. Пњрвиятъ е и
мал-ь около 200 конянннка, а другиятъ повече отъ 300.
 :- 143 _

Тие капаснтзе си. палиле селата и градовете цъли 12

години. Ни едно перо не е въ сжетоание да опише о
ние злодъйства, които см направиле књрджелиете по Бакл
гарин! Сичкинтъ балкански полуостровъ е билъ запаленъ
отъ единътъ край до другиятъ; уцъл'вле си. само нъ
колко градове и иъколко голъмн села. Тие градове
и тие села сж: Пловдивъ, Ямболъ, Карнобатъ, Айдосъ,
Ески-Захара, Габрово, Карлово, Калоферъипр. Сичките
малки села станале на пепель. Въ Бдилгария (въ До
бруджа), въ Тракия и въ Шдонин биле смставени4
нъколко турско-български гол'Ьми чети, за да са защища-Ј
ватъ отъ кмрдэкелиете; но тие чети биле разбивани
твњрде чъсто. Македонската чета е предводилъ горска
заннинтъ дъдо Никола. Когато књрджелиете виждале
нъкое младо и хубаво момиче, нъкои гиздава жена, или
нъкое милаимъ момче, то ги земале съ себъ си и пра
виле съ тъхъ всевњзможни гнусотии. Жените носиле и
ме гевендии, а момчетата _ олане и кйочеци.
Освънъ гореказанните двъ чети, по България е хо
дила и друга една кжрджелийска чета, която е била саа
ставена отъ бмлгаре и която е предводилъ И н дж е
в о й в о д а и К а р а-Кол й о. Най-напредъ Инжде-вой
вода билъ простъ хайдутинъ и водилъ съ себъ си само
70 души другари; но когато са появнле турските кжр
джелпе, то и Инджето сжбралъ около 500 души коннн
ници н'захваналъ да прави различни пакости и на тур
ци', и на христиене. Най-напредъ биле разбиени тур
ските књрджелие, а послъи Инджето. Старците разсказ
ватъ, че Пнджето е убиенъ отъ едно селско момче.
Други разсказватъ, че той е билъ само'раненъ и че цъ

, А
 _144

ли три години ходилъ послъ това п болувалъ по гори

те и по планините. Ето що говори народната пъсень
за това убийство:

ІЬЬ Дай ми, мамо, дай ми

Тнойте пити гривни,
Твоите нити гривни
Н кичести с ЪЬ ж б и, СЖ .1 7' '
Да ивлъи, мамо, '
Сребарни куршуми
И да сп убил
Индже младъ войвода.

Съ една дума, това убийство е станало така. Въ

едно село билъ праздникъ; а књрджелиете саа обичале
да ходатъ по празднпците и да праватъ пакости. Кога
то едно бњлгарче са изв'встнло, че на празднинътъ ще
да дойде Инджето, то, по неизвъстни причини, са приго
товило да го`у6пе. Щомъ са поназале нњрджелиете, то
момчето вдигнало пушката си и свалило Инджето. отъ _
коньтъ. Бабите разсказватъ, че когато Инждето умрълъ,
то земята го исхвњргала три панти, защотоУ е билъ мно
го гръшенъ. Снчкото това накарало народътъ да испмл
ни своите суевърпя. Бњлгарете убиле едно куче и за
копале го заедно съ знамънитиятъ разбойникъ. Тие ле
генди свидътелствуватъ, че Инджето не е приличалъ
нито на Донча, нито на Иля. Послъ гореназанното про
изшествие четата на Цнджето е зимовала въ с. Ших
лори,
падналеблизо до Карнобаїгїїролътьта
съ голъмайёенергин и на тоя књрджелиете на
унръпенъ градъ.
Въ онова време Карнобатъ ебилъ обиколенъ съ голъмн
обкопи, слъдователно књрджелиете не саа могле твњрде
лесно да влъзатъ въ него. Множество књрджслие см
 -145-

паднале при обсадата на тоя градъ! Когато тие биле

разбиени при тои градъ, то са упњтиле камъ дунав
ските области, пзгориле селата около Сливенъ, развали
ле водениците при Сотпрската ръка и, най-посл'ћ, биле
разбиени окончателно между Котелъ и Раково, т. е.
при Козята ръка. Останалите, около 100 души, отишле ІЬ';
при Пазвантооглу и при Кара-Георгин въ Сњрбия. Само
ІёњКолйо, байриктаринътъ на Инджето, е останадъ съ
60 момчета (пъхпаци) и ходилъ е по Тракия още де
сетъ годинъ. Пњтьтъ между Сакаръ-планина и Бака
джикъ и до днесъ още са нарича Кара-Колйовиятъ
пњть. На Сръдня-гора, близо до с. Чанакчие, има
единъ кладенецъ, който така сњщо са нарича Кара-Ко
лйовъ. Кара-Колие е родомъ изъ с. Омарчево, което са
намира близо до Ени-Захара. Турците и до днесъ на
ричатъ селънете изъ това село „омарчо- хайдутларњ,«
ако тие сел'ћне и да он. най-кротките и най-мирните
сњщества на свътътъ. За Инджето и за Кара-Кола са
пъятъ множество български пъсни; но азъ не желан да
ги привождамъ тука, защото не имъ е мъстото. Саарб
ското и грњцкото выстание намърило отзивъ и въ бњл
гарските сњрца: дњлговъчното робство са поколъбало
робовете са пробудиле и съка млада и честна душа
захванала да мисли за своето ситществование. Цъли
стотини бњлгаре бъгале въ Сњрбия и Гращин, за да си
отмаастатъ ида подњхатъ баремъ единъ день свобо
денъ воздухъ; но времената минувале, Сњрбин и Грат
цин биле вече свободни и щастливи, а бмлгарските ю
наци са вњрщале въ своето нещастно отечество и на
мирале по-отчаянно робство и по-горчиви тиранства
10
 -_ 14'6 -

Равнодушието на народътъ, иредателствата на «канари

отското духовенство и продажиостьта на бњлгарскит'е
пњрвенцн (чорбаджие) доводиле народните маже до от
І'(58 чанние, и тие са ръшале да убиватъ и чуждите, и сво
ите. Индже-войвода. и Колйо-байряктаръ си. принадлъ
жале въ числото на оние отчаннни ммже, които саа на
карани отъ самите обстоятелства да ръжатъ с'Ькиго безъ
размишленис. Кой е кривъ? Ако нар'одътъ да би билъ мал
ко ио-енергиченъ, то би било смвсъмъ друго. Другъ единъ
прислъдователь на кмрджелиете е билъ Дели-М и н до.
Тоя човъкъ е билъ простъ овчеринъ. Веднашъ квар
джелиете хванале Минда и закарале го въ с. Каваклие,
дъто са намиралъ лагерътъ имъ. Той са объщалъ на
књрджелиете да имъ бњде въренъ другаринъ и да ги
слуша, и тие го приъле въ четата си. Една нощь той
нападналъ на заспалите хазнатари, избилъ ги и отнълъ
имъ парите. 'Гие хазнатари си. биле дванайсетъ души;
а Миндо ги избилъ съ една брадва! Казрджелиете стиг
нале Мннда на планината и отнъле си парите; но той
успъдъ да убъгне, и послъ са е билъ съ тъхъ още
дажлго време. Тръба да ви кажа и това, че књрджелиете
сњ са биде много панти съ султанската войска и разби
вале см я. Когато Сливненци помолиле правителството
да помогне на градътъ противъ књрджелиете, то Ібилъ

испроводенъ изъ Цариградъ бостанджи-башинтъ съ цъ

ла войска, съ тонове и съ кавалериа; но књрджелиете са,
вњспротивиле и накарало войската да са вњрне назадъ.
Сега тръба да си зададемъ-такавъ единъ вопросъ:
какъ си. можъле 1ооо души књрджелие да направатъ
толкозъ пакости и пакъ правителството, което са е бо
 ' _147_

рило. сЪ Австрия п Россия, не 'е могло да ги умири?

Мене ми са чини, че самото правителство е накарвало
тие главор'ћзи да колатъ раита и да истртэбляватъ хри
стиянското население на балканскиятъ полуостровъ ; а
когато, е еид'Ьло, че захващатъ да. са бунтуватъ наши
те (Али-паша` _Пазвантооглу и храбри Кара-Георги),
то е помислило и за потреблението на еничерите ае).

Ху".

отАРА-плинини.
Подъ име Стара-планина бмлгарете подразумвватъ о
ние високи планини, които са простиратъ отъ Черно
море и до Смрбските граници. Помислете си, че са на
мирате на онова мъсто, при което са сњединяватъ рвки
те Малка или Луда-Камчия съ Голата-Камчия. Това
сњединение остава малко по-високо отъ село Саидук
лие. Обњрнете грњбътъ си камъ Черно-море и гледай
те камъ западъ. Отъ лввата ви страна ще бњде Мал
ката-Камчия; а отдтзсната Голъмата-Камчия. Малка
Камчия извира до с. Раково и нарича са Раковска
рвка. Тая Камчия има и другъ изворъ, който са на
мира близо до Котелъ. Тоя изворъ е до толкова го

*) Ние мислиме противното. Нњрдэкелиете сж биле гладни

революционни чети, които обикновенно са. появляватъ въ
времето на. стана една анархия. Ако Инджето или Нара
Колйо да би имале умъ, разумъ, патриотичмъ и ясно са
мосжзвание и ако би народ'ьтъ билъ иадно по-сњбуденъ,
то тие би направи/те това, щото е направи/тъ и Нара
І'еорти за Сљрбин. р.
-н
 --148

лъмъ, щото свободно може да кара съ три витла воде

ница. Близо до с. Нейково Камчинта са сабира съ дру
га една ръка, 'която са нарича Дивъшиата. Разсказва'тъ,
че преди 250 години близо до таи ръка са е намирало'
едно българско село, по име Дивъците, отъ което е ти
'добила своето наименование. Подъ село Градецъ Кам
чиата са саябпра съ Котленската ръка; а прис. Ше
хово -_ съ Медвннската. Близо до с. Садово са сбнра
у още една ръка, която са нарича Садовска-ръка; а подъ

с. Есопли _ съ Царската-ръка или Есоплпйска

та-ръчица. Отъ Садово на юго-востокъ изъ Камчия
та селата см повечетохтурски чакъ до Айдосъ; само
на дъсниятъ бръгъ на тая ръка са намира едно бакл
гарско село, което са нарича Босилково. На югъ отъ
това село до Карнобатъ селата саа се бњлгарски. Да
кажа нъколко думи и за голъмата Камчия. Тая ръка
извира отъ тиченската планина близо до с. Тича. То
ва село е населено съ турци и бнтлгаре. Турците го
наричатъ Читакъ. Читаци или четаци саа наричатъ ония
турци, които см потурчени. Старите турци, т. е. ази
атските завоеватели повълъле на потурченяците да из
мазватъ кошътъ на баджите (коминете) си съ. бълъ
варъ, за да ги отличаватъ отъ христиенските. Думата
Читъ-акъ са превожда на български бълъ кошъ.
Бълпте комине или читаците см имале голъми права:
въ тъхните казщя не е можълъ да слъзе на конакъ ни
эаптия, ни еничерска войска, ни бегликчие. Въ с. Гер
лово сичките жители сит читаци или потурченяци. Голъ
мата Камчия минува ирезъ много читашки села, мелсду
които е и Карадемиръ-кйой. Подъ това село таи ръка
 -149~

мннува между двъ планини, т. е. между Дервишъ-І'Ь

ванъ-балканњ и между Стара-планина. 'Гая клисура са
нарича Карадемиръ-кйою-боазњ. Старата баалгарска сто
лнина Преслава са намира два часа дњлечъ отъ тая кли
сура. По-доле са влива ръка Врана. И така, Стара
- планина са захваща отъ с. Ченгелъ или Ченге. Бњлга
рете го наричатъ Ръшенн или Ръшенци. Изскачи са на
планината и вњрви камъ западъ. Ще дойдешъ въ Ко
телъ, ще дойдешъ на Вратникътъ, ще дойдешъ п на
'Гвњрдишката планина, която са нарича Чемерна. Тука
има една стара кръпость, която са нарича Шишкинъ
градъ. Народното предание говори, че тая кръпость е
направена отъ Ивакъ Шишманъ, който е ималъ на това
мъсто голъма битка съ турските ордпи. Неговиятъ вой
вода и роднина, на когото името е било Шишкинъ, е
погиналъ на това мъсто и кръпостьта са е иаръкла
Шишкинъ градъД Самите турци говоратъ, че на това
мъсто син погинале около 10 хилъди ешшери. 'Гвњр
дишката-плаиина с обиколеиа съ букова гора. Като
дойдешъ на Чемерна, то предъ очите ти са появлява
една твњрде чудесна картина. На които страна и да
погледашъ, то окото ти има на що да погледа и на
що да са порадва. Хубава е нашата земя! Азъ оби~
чахъ да съда на това мъсто и да оплаквамъ, като Е
ремия, своето поробено отечество. Даже и момцнте
ми, които не считаха човъческпятъ животъ за нищо н
които бъха готови да проливатъ почти съка минута не
приятелска крњвь, твњрде чъсто проливаха на това мъ
сто юнашки сазлзи. Отъ това мъсто са види Сакаръ
планина, види са Едирне, види са Пловдивъ, види са
 _150

Доспатъ. Погледай н надъсно. Види са Елена, види

са Беброво, види са Търново, види са Габрово, види
са Плъвенъ. Така сњщо, отъ таи планина са види ръ
ка Тунджа, по край която са намиратъ цъли полета
насадени съ трендафилъ. Като погледашъ камъ югъ, то
видишъ полета н множество ръка; а като погледашъ
камъ Дунавътъ, то видишъ бњрда и шумаци: горите саа
облиени съ златните лучи на българското слњнце; кереми
І
цз дите са червенънтъ изъ помежду зеленото поле; бъли
те књщици надничатъ изъ помежду сливиците, оръша
ците, крушаците и вишняците; а ръките са лњщатъ
отъ слатнцето, като сребарнн по'Ьсн. До Хаинъ-боазъ
планината е покрити съ букова гора: а около Хаинъ
боазъ е посъяна 'съ овесъ и съ нчнмикъ. Горовити
мъста са намиратъ чакъ до Оазаиътъ, който лъжи
между Шипка и Габрово. На ОЈазанътъ са наииратъ
два турски караула. Едннъ отъ тие караули е билъ
скопосанъ ср'Ьщо руссите въ времето на Севастопол
скинтъ бой, т. е. на това мъсто турците сак са при
готовляле да посръщнатъ московските казаци и да ги
нзсъкатъ като пръсно сирене. ІІо-нататакъ са нами
ратъ Кадимлпита и Мара-Геднкъ. Тие дв'Ь планини си.
са разшириле между. Калоферъ и Севлиево и между
Карлово и Ловечъ; съ една дума, на това мъсто Ста
ра~планина е много широка. Между 'Гроянъ и Сопотъ
има пњть, който са нарича преписката-платена“ Пла
нината е гола по вњрхътъ. Като трњгнешъ отъ сопот
ската планина камъ западъ, то ще да преминешъ презъ
клисурската, презъ латженската, презъ златишката, презъ
буновската и презъ мирковската планини. Отъ бунов
 _151

ската или отъ етрополската планина са види София,

Витоша и доспатските планини. Като дойдешъ до А
раба-конакъ, то ще да намъришъ широкъ _пмть и теле
графъ, който вњрви изъ София въ Орханието. Когато
минешъч-и него, то ще дойдешъ на Мургашъ-планина.

Тан планина са намира сръщо София. Хубавина е таи

бњлгарска планина! Народната пъсень й казва:
Мургашъ планипо, планино,
Много си, Мургашъ, хубавщ
Отъ Мургашъ са види Софийското поле, доспатските
планини, Рила п пр., види са Пиротъ, ІІлъвенъ, Орха
нието, Враца и пр.; види са Искарътъ и множество
други ръчици. _ Като минешъ Искарътъ, то ще да дой
дешъ на берковишката планина. Тая планина е гола по
вњрхътъ. Между Пиротъ, Берковица п Бълградникъ са
намира планината 'Гри-(Чукп. Около нея лъжатъ слъду
ющите села: иадъсно са намиратъ Копеловцн, Глава
новци, Говъэкда, Ч'ипоровцп и Влатко-село: а налъво
_ Топли-долъ, Дойкпнци и Висошките села. Отъ това
мъсто са види София, Витоша, Самоковската-иланина,
Видинъ, Акчаръ-паланка, Оръхово, даже и Дунавътъ.
Право' предъ тебе (на западъ) стои бълградчишката
планина, а по нея сњрбската граница. На съверо-за
падъ са види нишската планина, която са нарича Су
ха-планина, и Хњртенъ. На Хњртенъ е зимувалъ хай~
дукъ Велко. Старците разсказватъ, че Хайдукъ-Ведко
цъла една зима е стонлъ на таи планина и бранилъ са
е отъ турците. Нрезъ пролътьта той са споразумъдъ съ
Кара-Георгия, иаиадналъ на Баня"(алексиничка) и из
гонилъ турците и отъ тая МЪСТНОСТЬ
,__________
 Имената на дружината, която :води съ
мене въ 1867 г. по Стара-планина.

1) Дъдо Желйо рОДОМЪ ИЗЪ Ямболъ; _

2) Василъ И. Левски І) У) Карлово; :ми :От
,11. Дишлийски ћ ›У Сливенъ;
4) И. Катршовски “В 3, -› Елена;
ъ) 11.11. . . . .. 7) ћ Сливенъ;
6) Втълко (Нурте) Янчевъ І) Ени-Захара;
7) Христо Х. Иордановъ (Браделъ) Елена;
8) Ц. П. . . . . . . .родомъ изъ Котелъ;
9) Крњстйо Какршовски Р) Елена;
Ђ

10) Дъдо 'Грандафилъ У) Вакрбица; 7

11) Бойко . . . . . . )) Коприщица;
12) Иванъ Зерделийски 3) Сливенъ;
13) Димитаръ Тодоровъ и 3
14) Стефанъ . . . . . Коприщица;
16) Георги . . . . . .
15)Илиа. Сливенъ;
т) ;
17) Стоянъ В. С.. . . ' София;
«μ

_ 153 _

18) Георги Черневъ родомъ изъ Тњрново;

19) Стоянъ . . . . . . )) В Казанлњкъ;
20) Георги Поповъ 7) )) Свищовъ;
21) Гани Крайятъ )) )) Шуменъ;
22) Иванъ ' Капетанъ )) )) 'Гњрново ;
23) Христо . . . . . )) )) Градецъ;
24) Михалъ Цоневъ )) )) Сливенъ;
25) Михалъ Николовъ )) )) Тњрново;
26) Янко . . . . . . )› )) Каваклие;
27) Димитаръ. . )) )) Лъсковецъ;
28) Данко Димитровъ )) )) Шипка;
29). Георги . . . . . У) )) Плъвенъ;
зо) Василъ Н. . . . )) В Златица.

ОлЂдующите лшш ни намйрища на

Стара-планина :
1) Христо Дръновски родомъ изъ Дръново ;
2) Иванъ Гергйовъ )) )) Казанлгнкъ ;
З) Савва Славчевъ )! )) Свищовъ;
4) Георги Ивановъ )) )) Казаилвнкъ ;
5) Иванъ Руссевъ )) )) Желъзникъ ;
6) Иванъ Георгиевъ )) И Панигюрище ;
7) Колйо Петровъ )) )) Казанлњкъ;
8) Тотйо Тодоровъ (Филипъ) ›› Килифарево ;
9) Киро Мирчовъ )) )) Казанлњкъ;
10) Стефанъ Йовчовъ )) )) Лъсковецъ;
1 1) Иванъ ІІетровъ Ј) )) Ломъ;
12) Георги Велезлията )) )) Македония ;
13) Иванъ Петровичъ )) В Черна-гора ;
.
14) Миланъ Лапчевичъ )) )) Сърбия.
 _154-

Гореказаините 14 .лица ааъ помъщапамъ така, както сак до

хождаде при мене иа Стара-планина. На п'Ізкоп момчета не
помъщавамъ имената за това, защото ги ие помна или защото
знинъитъ въ Бљдгарил. Нека ми опростатъ.

Имената ниІ момчетата, които

новината въ 1868 години.

1) Хаджи Димитаръ Асъновъ (войвода),родомъ изъ

Сливеиъ, 29 годинъ;
2) Стефанъ Караджа (помощникъ) изъ 'Гулча » 25;
3) Иванчо Христовичъ (писаръ) изъ Габрово ›› 24;
4) Еремић Бњлгаровъ изъ Ломъ-паланка ›› 82;
5)
с) Спиро Гсрйовъ изъ Битола
Георги Черниовъ изъ Тиарново І ››
›› 32;
31; `

7)' Димитаръ Н. Захарлиата изъ Черни-носъ ›› 35;

8) Димитаръ И. Мњнзовъ изъ Браила и ›› 26;
9) Хаджи Димитаръ х. Таиасовъ изъ 'Гулча ›› 27;
10) Тодоръ х. Н. Асъновъ изъ Сливенъ в 25;
11) Иванъ Пъйооглу „ Казанлњкъ „ 27;
12) Антонъ Стояновъ
1з)В.Р........ „ ,уљ......„за;
Куманово в 24; І

14) Сотиръ Пъйовъ » Велесъ „ 2.5;

15) Димитаръ Илиевъ ›› 'Гњрново ›› 25;
16) Христо Николовъ „ Шипка в 20;
17) Андонъ Пъниовъ ' » Дръново » 29:
 - 155 *_

18) Александръ Василевъ иёъ Плоещъ, год. 20;

19) Ганчу Стоиновъ Рв Сопотъ » 35; ~
20) Христо _К. Ахчиолу Н Калоферъ » 35;
21) Нену Мариноиъ 0 Кучумаларе » 21;
Василъ Шэнчовъ Правецъ » 29;
23) Димитаръ п. Ниноловъ Калоферъ „ 22;
24) Георги ІІ. Кавлакъ Сиивенъ 7›› 21;
25) Златйо Шзушансни Тръвна » 22;
26) Петаръ Тодоровъ Сливенъ » 21;
27) Симеонъ Крњстовъ 3) Етрополе » 20;
28) Иванъ Симеоновъ ›Ј Котелъ п 20;
29) Петаръ Сивиовъ И Котелъ ›› 20;
30) Никои Георгйовъ (Красналњ) Русчунъ в 20;
31) Иванъ Пваноиъ Ю 'Гњрново ›› 26;
32) Христо Стаичевъ )7 Шуменъ ›› 32;
33) Калчо Георгиевъ Ј) Шипка ›› 45;
34) Петаръ Нановъ Разградъ ›› 28;
за) Георги Шзнчовъ Желйэзникъ ›› 22;
зи) Минчо Димитровъ 'Гривна „ 20;
37) 'Годоръ Петновъ Троянъ „ 19;
38) Велико Ниноловъ Котелъ ›› 21;
39) 'Ганасъ Ганчовъ 'Гнерново „ 20;
40) Коста Ефтимовъ Габрово „ 30;
41) Георги Стояновъ Пазарджинъ ›› 23;
42) Пњрво Трифоновъ Прогорелецм 28;
43) Никола Савовъ Ахњр-Челеби „ 28;
44) Филииъ Петровъ Коирищица „ 27;
45) Арсение Мартиновъ Еедешко „ 25,
46) Симеонъ Радевъ' Черна .›› 21;
47) Станйо Стояновъ .Исковецъ ›› 21;
 -156

48) Ангелъ Тиховъ ~ИЗЪ Русчукъ, год. 28;

49) Петаръ Тиховъ Русчукъ ›› 24;
50) Петко Димитровъ Ловечъ ›› 30;
51) Нолйо Мартиновъ Казанлњкъ ›› 25;
52) Райчу Сивковъ Ботелъ » 22;
53) Никола Дочовъ Тетевенъ ›› 28; '
54) Дочо Колйовъ Захара ›› 30;
55) Христо Митевъ Налоферъ ›› 25;
56) Георги Ночовъ Кучово-село в 21;
57) Никола Стонновъ Чаир-кйой » 25;
58) Михалъ Юрдановъ Елена » 23;
59) Филипъ Димитровъ _Нумаиово ›› 23;
66) Стоянъ Пънчовъ Габрощ. ›› 19;
61) Пънчо Стояновъ Панигюрище ›› 28;
62) Никола Ивановъ Нрилепъ ›› 22;
63) Недълко Глигоровъ Коприщица „ 22;
64) Савва Нњнчовъ Тњрново „ 20.:
65) Петаръ Вњлчевъ Руснукъ ›› 24;
66) Христо Николовъ Букушъ ›› 28';
67) Никола Георгювъ Тњрново » 22;
68) ІІ'Ьнчу Поповъ Нилифарово » 28;
69) ІІънчо Станйовъ 'Гњрново » 28;
70) Паню х? Пъневъ Желъзникъ „ 27;
71) Андрей Марковъ Шуменъ ›› 27;
72) Найденъ Василевъ Коприщица ›› 22;
73) Илия Димовъ~ Габрово ›› 24;
74) Отефанъ п.'Мешу Русчукъ ›› 28;
75) Иванъ Тотевъ Назанлњкъ » 29;
76) Тодоръ Стойовъ Пловдивъ в 32;
77) Танасъ Лиловъ Сопотъ » 19;

311
 _157-

~ 78) Киро Илиевъ изъ Митеризово,г. 28;

79) Стефанъ ІІвановъ (Калцунъ) Габрово „ 28;
80) Иванъ Дружановъ ›› Котелъ ›› 34;
81) Христо ІІ. Ганчовичъ „ Др'Ьиово ›› 29;
82) Никола Вњлевъ „ Желћзникъ›› 28;
83) Стефанъ Данковъ » Шипка „ 22;
84)
85) Симеонъ Милковъ
Маринъ Николовъ ›››› Ееброво
Свищовт,І „» 22;
28;
86)'Станчо Николовъ „ Назанлњкъ ›› 24;
87) Димитаръ Стефановъ ›› Калоферъ „ 21;
88) Христо Милйовъ „ „ Казанлњк'ь „ 24;
89) Стефааъ Панйовъ .1 Казанлњкъ „ 28;
90) ДШтаръ Ценовъ ›› Видинъ » 20;
91) ГеоргиХристовъПалйоолу›› 'Гњрново „ 22;
92) .Христо Вњлчановъ ›› Котелъ ›› 30;
93) Димитаръ Момчиловъ „ 'Русчукъ » 20;
94) Нрњстйо Минковъ ›› Казанлњкъ » 20;
95) С. Господиновъ (Хитриятъ) Сливенъ „ 27;
Г 96) Тончо Стонновъ '„ Жел'Ьзникъ ›› 28;
97) Танасъ Д. Буздогански- ›› Русчукъ „ 32;
98) Марииъ Начевъ ›› Желћзникъ » 23;
99) х. Георги Х. Ивановъ „ Тулча » 27;
І100) Господинъ Кумановъ „ 'Гулча ›› 22;

101) Димитаръ Стояновъ ›› Царйова-кория „ 30;

102)
103) Петаръ Кианчовъ
ЦонкоІ Балкански ` ››» 'Гњрново
Габрово І „›› 33;
20;'

104) Велко Ерњстю изъ Махлата (плевненско) ›› 23;

105) Начо Димитровъ » Демотика „ 30;
106) Ерњстйо Велйовъ ›› Іїлдоидивъ „ 26;
107) Никола Неновъ ›› Нлћвенъ » 20;
 +-15з-~
І

108) Спасъ Неновъ изъ Неприщица, г.29;

109) Нено Спировъ ›› Водени ›› 19;
110) Курте Петковъ ›› Видинъ ›› 27.

Б'Ьл 1: иска. пак р ва. На. крагуевачкиятъ началникъ, - за

когото азъ говорнхт. въ своята книга, _-- името е Иванъ Ми
тричевнчъ; а на Зайчарскиатъ Божичъ.

Бълънт к а в т о р а. Ако покойни Миливой Блазиавацъ да

би билъ акнвъ, то аз'Ь не би написалъ слъдующите ръдове.
Миливой Блазнавацъ бъше единъ отъ иай-искреннитс и най
честните работници за освобождението на балканскиятъ полу
островъ. Нека говори кой що ще, а. изъ ща да кажа, че Блаз
навацъ бъше назначена, отъ самото провидънне да. извгкрши
голъми дъла. Азъ отъ чисто сњрце оплаквамъ тоя човъкъ.

Бълъзкка трети и. Ако читателите сръшнатъ въ моята

книга нъкои иогръшки или нъкои непњлноти, то нека ми опро
статъ, защото тоя мой трудъ е пњрвъ. Ако банда живъ, то са
надъямъ слъдъ време да опиша монте пактуванин по Влахия и но
Сњрбня иослъ 1867 година.. Надъимъ са така сњщо да допњл
на и тая книга и да опиша звпвотътъ н на други нъкои бяклг
гарски войводи, които тръба да бждатъ записани въ нашата
нова история и да са. славатъ во въкн въковъ.

Б 'Ь л ъ Јк к а ч е т в .в р т а. Ако нъкой пожелае да поправи

къщи въ таа мон книга, или да допњлни нъщо, то го мола да
ми испроводи бълъзкките си колкото са може по-скоро.

Бълъжка петя. Ако нъкои знае нъкои иъсень или нъ

кое предание за Страшилъ-войвода, за Мапушъ-войвода, за
Рада-войвода, за. кљрднаелиете и делибашите, за, х. Дилпг
тровнте дъйствия, за. Тоти и пр., то го молиме да ги запише и
да. ми ги испроводи. Научаваме са, че Тотйо-Фнлипъ е о
Г"_А
.о

--159-
иисал'ъ своите иодвиги и своите битки ст. турците.
ч-т
било, ако п той да. би иапеча'галъ своите иабћлћжк Добре би
твжрде .лесно погагъ да са пигубатъ. и, защото

Бїллїъжка шеста.. Наш. ни е тиљрде жалко, че ни е

динъ учеит. мњж'ь не са е завзїзлъ до сега да, опише живо
тоописанието на. Георгия Раковски. Срамота е и грЪхота е!
Погледайте какво праватъ другите народи и народности. На
шето хладиокрњвие е низско и безчовїзчно.
К
 ПОГР'ВШКИ.

На м'ЬстоЕнйова-гора чети Енйова-будка, стр. 6;

›› » Каваклие „ Кавлаклне » 23 ;
›› в 'Гаушъ-тепе „ Таушаиъчепс ›› 24;
›› „ Хясанъ-боазъ и Хаинъ-боазъ. ` » 33;
›› ›› Карапанчевъ ›› Каратанчсвъ ›› 35;
›› » въ Габровскиятъ манас'гнръ „ при габровски
ятъ .Манастиръ „1 » ›› 36; μ..
›› ' ›› Циминскшрњтъ ›› ›› Чилииски-рњтъ 40;
„ ›› пресыъхме въ с. Чйегменъ-ташъ .› просъ
д'ћхмс въ Чнкменската-Јюрин ›› 42; -4_щ._._

„ „ 'Ганасъ Ганчопъ » Танясъ Генчовъ » 155.

 Й
:_ ї ( 'ЈІ, :(.г „

д ' . -ю ' п

'и ,. .=- мцќ' ~ .~\( Мгшг!

= І Ј 1ъка4гч1~ ((41.,
`”
„І ~/' } ,17/ ' и' „д „ ,
` \/
06611/3М.,.,11(_/2$((_ 2.1?м! [(‡(„ "1.11 (дЈ) ьЬЬ
,д , І г ' Ј.
ІА, Ј _
\,(
и `, ,(1
` _ ",'((,1^- Ј" ( І и,:'4,1>41(

да' _ и, 1'
_ІІ' ((1, /8/',.
І А / 0 ›І (І _ ,
_' 1 ~,І . , „-/„ . .‡-// 1 І
І . ~. ег`1` - С І' ( ~ " ' (І` 1 /^›)(Ј'
. ^< 4 г "' . 1
'€"їќи(& 4 /ћи И:
І
` и ь- `
І/ ,д/_ 1
І 'а І І 7ІІ. , { С) *Агх І.
ь,{ Ј

и!
,-
Ј, , І, с' І
.Іїд / "

ы Ј-1/
ь. Ј/, І ' "'Ј .
.1, -“
:°".Ј,/, “Іг. _.
ьъ ._ _. : 1
5 , ,и '

.`/А
І /11)) 11
/ І й и г ` _ д а - и
г\-°›/Ђь.г$/ц І " .и' ,ъ `І ,ІІ ,ІЬІ 4 „_

/
а , 'І
1)' І ь
І , 1 п
^\-{*,"" . Ј, 1
' Й'п . е. \ ' |
, 1μ
І І І' І' .

І І, ` _' 4 І.д' '1

І 1. ' 1 *ї .

†
њ . ‡„›› ~
ЈАЈСІ'
І І

'1, ._ оп
. І'
- ./
.`.
“І І \„. Ј , ІІ ` ' ь.

. ь
) /у , І
о ч ` ,
` "((1 '.-/ /' ІА", -- ,1./μ 0 'а
,

'І О.
' и

І' І
а І' „ Ъ '\ › -
','00 ,' / _ 'І ` ,_

ч І . '

а І
. 1 о , І _, " - ,_
-1/1 .І . І“ *1. Н\1'°"
ц `

'/
,
Ј І . . , ,

д . (РЈА І, "І І,".('1'( І/ ,_ й `

.й Ј. 4.1;,1'с//14111/00
 _
.00.00.00 `Ой
09.00...
~00|

.ц 3.113..
. О

...ОУ Ј
0.9..››.
0 ...о-ОО.
00.00.0000..
а..

ц
...1.0
оодю~опщоа.чп
.
.

.
с

0.0...
.
'
.
0

І
.
0
в
.а

.в
.
ОО'
..'<
...А
...ч `
...оодёдїћо
.огооп›в
І
00,.
0.-..
...00.06
ІІ..
...00.0
'са
.0

Ь.|о..ї›.в00,
О ь 0
ъ
. 0.
Ј
.
до..

Р
Ьгооћоћћь ., 4,.
д.ьв , 1 Ь ц
. ...ооћдчоово
зоо...
О .
00.00.15.
0.0.0..
...00-Іћ..
...и
об'ћїо

...000
›00›'°
.О'Ђћ'
`

ь ч`0
0 ъ
0.*

.Оо
с\00000
..

О
0...
І І

ю..
Оп..
.ооо 0 ...с
\0.0 О
О'.....
000600..
до'
...1