ДОМАШНА РАБОТА

1. Гай Юлий Цезар

Оприличавам диктатора Гай Юлий Цезар на ягуар:

a. Желание за доминация

Ягуарите неслучайно живеят самостоятелно, определяйки си съответна територия на

владение, върху която те да имат надмощие. Подобно на ягуарите една от основните
черти на Цезар било желанието за признание и успех. Неслучайно неговото
изказване: ,,Въпрос на скръб е, че докато Александър, на моята възраст, вече беше крал
на толкова много хора, аз все още не съм постигнал блестящ успех?“ показва неговата
амбиция за завоевателни и политически успехи. Постепенно той успява да ги
осъществи, централизирайки властта в свои ръце като например:

- внася поправки в законите, но това му позволява да съсредоточи в ръцете си цялата

законодателна и изпълнителна власт;
- не се меси в съдебната система, но все пак я контролира с оказването на политически
натиск върху нужните магистрати;
- премахва изборите за управители на провинциите, като си запазва правото сам да
посочва кандидатите, които Сенатът би било добре да одобри;
- получава правото еднолично да се разпорежда с хазната и командването на армиите

b. Върховенство
 Ягуарът е върховен хищник, което означава, че стои в горната част на
хранителната верига и не е жертва на дивата природа. Аналогично Цезар си
присвоява почести като консул, пожизнен диктатор, титлата император и
,,баща на отечеството“. Нарушавайки законите на републиката, успява да
възвиси своя образ над всички останали, като дори и се обожествява.
c. Хитрост
 Хитростта на ягуара се разкрива в неговия лов. Той първо преследва и
наблюдава ловко своята плячка, слушайки и гледайки нейните движения, след
което предприема засада. Успява чрез своята тактика да атакува от прикритие
и дори в сляпата точка на жертвата. Пример за политическия лов на Цезар е
самото му изкачване на власт. Той има дарбата да превръща враговете си в
приятели и приятелите си във врагове, чрез което постепенно успява успешно
да получи желаната власт.
 При Гай Юлий Цезар тази хитрост също се разкрива в неговата политическа
целеустременост. Тъй като Цезар се слави с своята интелигентност,
съобразителност, ораторски и писателски умения, той си служи чрез тях за
политическа пропаганда. Пример, за която са множеството му речи и разкази,
в които на пръв поглед всичко изглежда като фактически, сух доклад, а
действително бива много внимателно подбрано. В своите военни разкази той
разказва по такъв начин, че да накара читателите да го видят в такава
светлина, в която той иска. По същия начин използва и погребението на своята
жена и своята леля, за да осъществи дадени политически амбиции.
2. Октавиан Август - слон
a. Миролюбивост
  Както слоновете, живеейки на стада, се стремят да поддържат благоденствието
на стадото, така и Октавиан Август провеждал мирна, а не завоевателна
политика. Той смятал, че Римската империя не трябва толкова да се грижи за
завладяването на нови земи, колкото да пази вече придобитото. Ясен пример за
това е затварянето на вратите на бог Янус, които по принцип стоели отворени,
докато римската армия не се върне от поход.
b. Интелигентност, съобразителност
 Интелигентността на слоновете се проявява в емоциите, които те преживяват –
мъка, страдание, алтруизъм, сътрудничество, игра, памет и дори самосъзнание.
Интелигентността на Октавиан се разкрива чрез неговото умение да осъзнава
ограничеността на своите способности и да не се залавя с неща, които не
разбира. Заради това около себе си винаги се е грижил да има талантливи и
верни помощници, като на полезните бил непоколебимо предан. Рядко
оглавявал военните походи, обикновено поверявал това на други. Общо взето
при военни дела, както и при всички останали, проявявал голяма
съобразителност и благоразумие. Пример:
 Следвайки любимата си гръцка сентенция ,,Бързай бавно“, Октавиан решил
първо да разузнае политическата обстановка, преди да предприеме някакви
действия, след смъртта на Гай Юлий Цезар, защото знаел, че няма да е лесно да
получи законно полагащото у се наследство.
c. Отговорност и сплотеност
 Както при слоновете (най – вече водача на стадото) , така и Октавиан Август
на първо място и като основна цел слага благополучието на Римската
държава. За да съхрани републиканската форма на управление, той дори,
когато му предлагат да поеме магистратурата диктатор, той отказва,
коленичил на колене с отхвърлена от раменете тога и разголени гърди.
Неговият изострен ум съумявал да обуздава суетата му и той никога не си
позволявал лукса да се опиянява от външните знаци на величието, което
ясно показва, че не е желаел да се възвисява над останалия народ, а по-
скоро да бъде част от него.