Professional Documents
Culture Documents
Norman Polmar Tomas B. Alyn - Entsiklopedija Na Shpionazha - 3604-b
Norman Polmar Tomas B. Alyn - Entsiklopedija Na Shpionazha - 3604-b
Алън
Енциклопедия на шпионажа
В знак на признателност
Великобритания
Дж. Р. (Джок) Гарднър, Отдел по военноморска история, Кралски ВМФ.
Пол Кемп, историк.
Лайънъл Левънтал, издател, _Грийнхил букс ООД_.
Джон Тейлър, почетен издател, _Джейнс ол дъ уърлдс еъркрафт_.
Найджъл Уест, водещ историк в областта на разузнаването.
Военен музей на Британската империя.
Държавен архив.
Израел
Генерал-майор Меир Амит, бивш ръководител на Мосад и Шин Бет.
Генерал-майор Хаим Херцог, бивш ръководител на Аман и бивш президент на
Израел.
Отдел за връзки с обществеността на силите за отбрана на Израел.
Център за специални изследвания.
Русия
Юрий Кобаладзе, Служба за външно разузнаване (СВР).
Държавен архив на Руската федерация.
Конференция по въпросите на Кубинската ракетна криза, проведена в Държавния
архив на Русия през септември 1994 г. в Москва.
Франция
Александър Шелдън Дюпле, военноморски историк.
Холандия
Юриен Ноот, военноморски историк.
Япония
Професор Мунехиро Миуа от университета _Кюшу Кьоридзу_.
Тадаши Таджири, контраадмирал, президент на Историческия изследователски
институт.
А–2
Разузнавателен отдел на щаба на Корпуса на армейската авиация на САЩ,
впоследствие — на ВВС на САЩ. Вж. Г–2 (G–2).
A–11
A–12
А54
Абвер
__Ръководители на Абвера:__
1921–1927 — полковник Фридрих Гемп.
1927–1929 — майор Гюнтер Швантес.
1930–1932 — подполковник Фердинанд фон Бредо.
1932–1934 — контраадмирал Конрад Пациг.
1935–1944 — вицеадмирал ВИЛХЕЛМ КАНАРИС.
Вж. ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК; ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД; ТЮМЕЛ, ПАУЛ.
АБС
АСОЦИАЦИЯ ЗА БИЗНЕССИГУРНОСТ.
Абсолютно секретно
Авиационни компании
Аврора
Автоматично засекретяване
Автономна система
Агент
Агент 007
Агент 86
Агент-груповод
Агент за влияние
Агент за връзка
Агент-нелегал
Агент-пионка
Лице, което предлага услугите си на друга страна, като запазва поста си, така
че информацията, която предава, да е актуална. Това може да бъде и РАЗУЗНАВАЧ НА
ПРОТИВНИКА.
Сред по-важните подобни агенти са съветският полковник от ГРУ ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ
и служителят на ЦРУ ОЛДРИЧ ЕЙМС.
Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.
Агент, приел чужда самоличност
Агент-провокатор
АГЕНТ, подстрекаващ към престъпни публични действия отделни лица или групи,
които полицията например вече подозира, с цел да бъдат дискредитирани.
Агент Том
Агентурист
Агентурна мрежа
Агентурна школа
Агентурно разузнаване
Вж. АНС.
_АГИ (AGI)_
_Агнес_
_АГТР (AGTR)_
Адитив
Последователност на букви или числа, добавяни към заменящия ШИФЪР или КОД;
адитив се нарича и ключът за шифъра.
_Азориан_
_Айви белс_
_Аквакейд_
Вж. _РИОЛИТ_.
Аквариум
Акордьор
Акраз
АКУСТИЧНО РАЗУЗНАВАНЕ.
Активно мероприятие
_Акула_
Алес
Али, Стивън
Алтън, Доналд
Алън, Дж.
Алън, Майкъл
Алън-младши, Лу (1925)
Алъсън, Рупърт
Аман
_Амторг_
_Анадир_
Ангели защитници
Ангели пазители
Тайно управление
Шпионажът навлиза трайно в сферата на държавните интереси едва след т.нар.
Славна революция, в хода на която е свален от престола крал Джеймс II и парламентът
приема Декларация за правата (1689). Писателят ДАНИЕЛ ДЕФО, наречен родоначалник на
британското Тайно управление, през 1703 г. сам предлага на председателя на Камарата
на общините шпионските си услуги срещу заговорническата дейност на привържениците
на сина на сваления Джеймс II. През XVIII в. в Англия са учредени официалната
длъжност дешифровчик (вж. УИЛС, ЕДУАРД) и Тайното управление, подчинено на
министър.
По-късно Тайното управление преминава към пощенското ведомство, където
продължава редовното следене на частната кореспонденция. (Вж. СЕМЕЙСТВО БОУД.)
През 1782 г. пълномощията на министъра са разделени: Министерството на
външните работи се занимава с делата извън Великобритания, а Министерството на
вътрешните работи — във Великобритания. Разделя се и разузнаването: Министерството
на външните работи събира разузнавателна информация от чужбина, а Министерството на
вътрешните работи се занимава с вътрешната сигурност на държавата.
Войната за независимост на Северна Америка от 1775–1783 г. е сериозно
изпитание за британските служби, работещи в сферата на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО и
ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Възниква потребност да се организират агентурни мрежи в
американските колонии и във Франция, която помага на борците за независимост. (Вж.
АРНОЛД, БЕНЕДИКТ; АНДРЕ, ДЖОН; БАНКРОФТ, ЕДУАРД.)
През това време практиката за отваряне на личните писма продължава въпреки
парламентарните обсъждания през 1844 г. Автор на писмо сложил в плика няколко
дребни зрънца. Адресатът го получил без тях, което убедително доказвало, че пликът
е бил отварян. Възмутеният автор на писмото потърсил защита от парламента. Въпреки
всички протести обаче британските тайни служби продължават да отварят пощата.
Т.нар. ВЕЛИКА ИГРА е едно от най-крупните дела на британското разузнаване през XIX
в.: съперничеството между Русия и Великобритания за тайното притежание на Централна
Азия. Русия планира да разшири там влиянието си, а Англия иска да осигури северните
подстъпи към Индия, която й принадлежи. Британска щабквартира на ВЕЛИКАТА ИГРА
става Мешед в провинцията Хорасан в Персия (сега Иран). Англичаните дават пари на
журналисти, пътуващи дервиши, пощенски служители и бежанци, за да събират
информация за противника. В едно от съвременните исторически изследвания за тези
събития се споменава за един моряк, служил на руски кораб в Каспийско море и тайно
работил за англичаните, който казал: „Не е изключено впрочем да са ми плащали и
руснаците.“ Великата игра продължава до Първата световна война.
Секретни пари
От 1782 г. парламентът тайно финансира британското разузнаване, като отделя в
разпореждане на министъра тайни средства, които не подлежат на открита финансова
проверка. Дипломатите, връщащи се в Лондон от командировки в чужбина, се заклеват,
че честно са изразходвали поверените им пари. От запазените документи се вижда, че
са били харчени за АГЕНТИ (постоянни) и информатори (които подават информация само
понякога), работещи в Германия, Русия, Италия, Османската империя и Испания.
През 1807 г. са отделени крупни суми за Прусия и Русия, тъй като англичаните
искат да се съюзят с тези страни срещу Наполеонова Франция. От тайните фондове са
парите за издръжка на „заслужилите пенсионери“ на секретната служба.
Необходими са средства и за многобройните английски шпиони сред дипломатите,
военните АТАШЕТА и журналистите, работещи в най-отдалечените кътчета на Британската
империя на границата на XIX и XX в. От 1894 до 1898 г. тайни средства постъпват и в
информационната агенция Ройтерс, снабдяваща секретната служба с поверителна
информация от кореспондентите си в чужбина и позволяваща на Министерството на
външните работи да публикува от свое име пропагандни материали в чуждестранни
вестници.
Специализирани разузнавателни поделения към 1883 г. се появяват както във
военното министерство, така и в Адмиралтейството. Отначало това твърде наподобява
любителство. Необходимостта от сериозен професионален подход към разузнаването и
контраразузнаването назрява по време на Англо-бурската война през 1899–1902 г.
Генерал-майор сър РОБЪРТ БЕЙДЪН-ПАУЪЛ, герой от отбраната на обсадения Мафекинг
през 1900 г., въвежда през войната няколко новаторски метода на разузнаване.
Енергичната му дейност допринася много за пробуждането на държавен интерес към тази
сфера и води до реорганизация на секретната служба и до извеждането на цялата
система на британското разузнаване на ново, съвременно равнище (с оглед на бъдещата
война в Европа). Разработената около 1905 г. схема предвижда създаването на 3
главни равнища на разузнаване. „Наблюдателите“ били длъжни да събират информация на
противникова територия и да я предават на „куриерите“, за които се използват
търговци, цигани и жени. Те са длъжни да доставят информацията в неутрални страни и
да я предават на „събирачи“. Задълженията на „събирачите“ са първичната обработка
на данните и доставката им в най-близкото британско дипломатическо представителство
за шифроване и изпращане в Лондон. Според плана за „събирачи“ трябва да се
използват кадрови служители на Управлението на военното разузнаване към военното
министерство на Великобритания. Планът така и не се реализира. Но през 1909 г.
подкомитет към Комитета по отбрана на империята предлага да се създаде Бюро на
секретната служба, финансирано от тайните фондове на военното министерство, и да му
се възложи отговорността за цялата контраразузнавателна дейност на Великобритания.
Бюрото е създадено с 2 отдела: вътрешен и външен. Скоро първият се трансформира в
Служба за сигурност — МИ–5 (V управление на военното разузнаване), а вторият — в
Секретна разузнавателна служба, или МИ–6.
Студената война
Едва войната срещу Хитлер е завършила през май 1945 г., а вече се възобновява
тайното противостоене с военния съюзник — Съветския съюз. И тук англичаните ги
очаква голям удар. Както отбелязва Хю Тревър-Роупър — историк и разузнавач от
времето на войната, МИ–5 изведнъж осъзнава, че „същите методи на внедряване, които
са дали толкова добри резултати срещу Германия, със същия успех се прилагат от
руснаците срещу Великобритания. Съветското разузнаване, активно вербувайки своя
агентура сред англичаните, излъгва МИ–5 и МИ–6 точно така, както британското
разузнаване чрез Системата на двойната игра излъгва по време на войната Абвера“.
Списъкът на английските разузнавачи, които работят за Съветския съюз, е
дълъг: ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН, ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, сър АНТЪНИ БЛЪНТ, ДЖОН
КЕЪРНКРОС — всички членове на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. За вербовчиците от съветското
разузнаване Кеймбридж е любимо място за търсене на кандидат-шпиони. Тези хора
предават на руснаците някои от най-зорко пазените тайни, отнасящи се до
взаимодействието между британското и американското разузнаване, държавната политика
на Великобритания, постиженията на английските дешифровчици и дори материали за
атомната бомба. За съветското разузнаване активно работят също ДЖОРДЖ БЛЕЙК, ДЖОН
ВАСЪЛ, ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ, ЛИО ЛОНГ, ДЖЕФРИ ПРАЙМ и др. Тясно свързана с руснаците е и
т.нар. АФЕРА _ПРОФУМО_, донесла на Великобритания не само загуба на секретна
информация, но и грандиозен политически скандал.
Бившият разузнавач от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ в „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“,
1987) — книга, която министър-председателката Маргарет Тачър се опитва да попречи
да бъде издадена, поддържа тезата, че самият началник на МИ–5 сър РОДЖЪР ХОЛИС е
съветски АГЕНТ. Райт твърди също, че през 1960 г. група оперативни работници от МИ–
5 замислят заговор срещу министър-председателя Харолд Уилсън през 60-те години.
Системата за сигурност в МИ–5 и МИ–6 е пословично слаба. Поради
хомосексуалността си някои сътрудници са удобни мишени за шантаж от съветските
разузнавачи. Бърджис и Маклийн са известни с пиянството си. Филби от време на време
злоупотребява с алкохола. Във връзка с това Ребека Уест пише: „… щяхме да се
избавим от много проблеми, ако по-малко вадехме на показ кирливите си ризи и бяхме
уволнили няколко отчаяни пияници.“
Структурата на британското разузнаване от времето на Втората световна война
се запазва напълно и в следвоенните години. ПШКШ само насочва вниманието си към
интересуващите я съветски обекти: дипломатически представителства, служби на
търговски организации, отделни частни лица. В сътрудничество с БРАТОВЧЕДИТЕ от ЦРУ
МИ–6 успешно ръководи дейността на полк. ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — може би най-ценния
източник в Съветския съюз, с който някога са разполагали западните специални
служби.
Заедно с американците англичаните провеждат операции за техническото
разузнаване. СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС от времето на Втората световна война между тези 2
страни (плюс някои членове на Британската общност), по силата на което те споделят
всички постижения на своите служби за дешифриране, продължава да действа и през
Студената война. А през 1947 г. се подписва безпрецедентното СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС,
предвиждащо по-нататъшно сближаване на западните разузнавания.
Английски пилоти извършват разузнавателни полети над територията на Съветския
съюз с американски шпионски самолети. Първият такъв полет дълбоко във вътрешността
на Съветския съюз е осъществен през 1952 г. Тогава по искане на ЦРУ британски
самолети за фоторазузнаване _КАНБЕРА_ достигат до съветски ракетен полигон.
Известна е поне още една подобна мисия, когато летци от Кралските ВВС на
Великобритания се появяват във въздушното пространство на Съветския съюз с
разузнавателни самолети _B–45 ТОРНАДО_ и _U–2_.
Андерсън, Джон
„Как да изпратим там нови пилоти с _U–2_, без да унищожим всички _САМ_
[ракети земя-въздух]? — пита президентът. — Сега сме участници в съвършено нова
игра.“
Отначало преобладаваше единодушното мнение, че трябва да атакуваме рано на
следващата сутрин с бомбардировачи и изтребители и да унищожим ракетните установки.
Отново президентът вразуми всички. „Това не е най-важното, което ме тревожи — казва
той. — И двете страни се изкачват до четвъртото и петото стъпало, а не отиваме на
шестото, защото никой друг не го е правил досега. Да не забравяме, че навлизаме в
дълбоки води.“
А.Н.К.Ъ.Л.
Вж. ТЕЛЕВИЗИЯ.
_Анлейс_
АНС
Светът на АНС
Базата на АНС във Форт Мийд е разположена на площ от 2632 декара. Тя е
видимата част от комплекс, пръснат по цял свят — наземни станции в Шугър Гроув в
Западна Вирджиния, в Якима във Вашингтон, в Анкъридж в Аляска и в базите от
Аржентина до Австралия и Китай. Военните криптолози ръководят някои от тези
станции. По време на Студената война военноморският флот осигурява шпионски кораби
(вж. _ЛИБЪРТИ; ПУЕБЛО_) като платформи за морски подслушвания. Самолетите на
военновъздушните сили също работят, следвайки инструкциите на АНС — често край
съветското и китайското въздушно пространство. Целта им е да задействат
противовъздушните им отбранителни системи, за да имат възможност да осъществят
ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ), а също и РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ
(РАЗКОМ). Тези задачи са доста рисковани (вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ).
В Космоса АНС прехваща съобщения с 2 типа спътници: спътници с апаратура,
транслиращи телефонни разговори, факсови съобщения и съобщения по компютърни
модеми; спътници с военноразузнавателна апаратура, осигуряващи двустранна
радиовръзка (приемник-предавател), телефонна връзка в страната и други електронни
комуникации.
Агенцията работи с британската щабквартира на правителствените комуникации,
канадското Управление за безопасност на комуникациите, австралийското Управление на
военните комуникации и новозеландското Управление за сигурност на правителствените
комуникации в тясно сътрудничество, известно като СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС. От много години
те разполагат с подслушвателни постове в провинция Ксинянг в северозападната част
на Китай, близо до съветската граница, където има бази за опити с ядрени ракети.
Във Форт Мийд АНС разполага с огромна печатница и институт за нововъведения,
в който се произвеждат чипове за най-различни видове компютри. Агенцията ръководи и
Националната криптографска школа и осигурява всички устройства за безопасна
комуникация на правителството. През 1993 г. договорите на АНС само в Мериленд са
били на стойност над 700 млн. долара. Годишният бюджет на агенцията е строго
секретен, но според преценките на специалисти възлиза на около 3,5 млрд. долара без
спътниците за прехващане, които се финансират от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО
РАЗУЗНАВАНЕ.
Дейността на АНС по декодирането е концентрирана във Форт Мийд, в чиято
висококомпютъризирана база работят най-много математици в света. Във Форт Мийд и на
други места в Мериленд работят около 20 000 души. АНС е работодателят, който
предлага най-много места в този щат. Вероятно около 100 000 служители, предимно
военни, работят за агенцията другаде по света. Животът на цивилните, които са в
АНС, е под наблюдение — дори и на зъболекар те ходят придружени от офицер по
безопасността на АНС. Пътуванията им в чужбина са ограничени. Необходимо е писмено
уведомление, ако някой служител или негов роднина реши да се жени за чужденец.
Въпреки че е агенция на Министерството на отбраната, задачите и работата на
АНС се определят от директора на Централното разузнаване съобразно с инструкциите
на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ и насоките на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО
РАЗУЗНАВАНЕ. Директорът на АНС, винаги адмирал с 3 звезди или генерал с опит в
разузнаването, може да използва всички средства за получаване на информация.
В отговор на молба за „наглеждане“ на дадена страна АНС прехваща телефонни
разговори както в страната, така и далеч зад пределите й — включително разговорите,
водени от автомобили. Записват се и съобщенията на дадено посолство от и за
Вашингтон, както и съобщения от други страни към страната, към която е проявен
интерес. АНС следи радиокомуникациите на въоръжените сили на дадената страна,
специфичните или индиректните препратки към думи и изрази като „ядрен“ или
„експлозиви“. Изготвя доклади за данните от прехванатото през изминалите седмици,
месеци или години. Изготвя портрети за лидерите на дадената страна на базата на
казаното от тях по телефона.
Ето как протичат събирането и анализът на данни по време на разследването,
свързано с аферата ИРАН-КОНТРИ. Военноморският подполковник Оливър Норт, мозъкът на
проекта, казва, че АНС осигурява „някои много специфични, определени разузнавателни
сведения, които могат да покажат с голяма прецизност и почти незабавно какво точно
става“. Това включва „подробна информация за какво точно си говорят тези хора
[колеги в конспиративната продажба на оръжие за Иран], и за плановете, които
правят“.
Въпреки че агенцията пази в пълна тайна дейността и постиженията си, с
годините някои секретни операции са разкрити: разговори между съветския лидер
Леонид Брежнев и високопоставени официални лица; разговори между панамския диктатор
Мануел Антонио Нориега и любовницата му; установяване самоличността на либийците,
участвали във взривяването на полет 103 на _Пан Американ_ през 1988 г.; телефонни
„бръмбари“, които посочват местонахождението на колумбийския наркобарон Пабло
Ескобар, убит през декември 1993 г. от колумбийските сили за сигурност.
АНС и законът
ЗАКОНЪТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и редица други закони
ограничават АНС до подслушване само на чуждестранните комуникации. Според закона
единият край на връзката може да бъде в САЩ, а другият — в чужбина. Подслушването
на американци е забранено и ако бъдат засечени имена на американци при
подслушването, те трябва да бъдат изтрити от записите — не могат да бъдат предавани
на ЦРУ, ФБР или на други правителствени агенции. В подобни записи името се заменя с
„американски гражданин“.
Правилата на АНС при прилагането на закона са СТРОГО СЕКРЕТНИ. Малко неща се
знаят от обществеността. Ако например АНС или ФБР смятат, че дадено подслушване в
страната е жизненоважно за националната сигурност, агенцията трябва да получи
разрешение от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (СНВР). Съдът не е отказвал на
подобна молба. По закон той ежегодно уведомява Конгреса колко молби са внесени и за
колко са издадени разрешения, но подробностите за тези молби остават секретна
информация. През 1994 г. например АНС и ФБР се обръщат към съда 576 пъти и
получават 576 разрешения.
АНС не се нуждае от разрешение, за да наблюдава чуждестранни цели в САЩ, като
посолства и консулства. Но трябва да има разрешение за чуждестранна цел, която е
извън посолствата. Например президентът на Хаити Жан-Бертран Аристид живее в
изгнание във Вашингтон от 1991 г. По закон трябва да има разрешение от СНВР, за да
се подслушва телефонът му или пък да се поставят микрофони в апартамента му, тъй
като той общува и с американски граждани.
Пример за това, какво става, когато в контролирана от АНС комуникационна
връзка се включи американец, е историята с конгресмена Майкъл Барнс, чиито
телефонни разговори с никарагуанските официални представители са били подслушвани
от агенцията (в рамките на усилията на президента Рейгън за свалянето на
никарагуанското правителство). „Вестникарите ми разказаха, че в десните кръгове се
разпространяват извадки от моите телефонни разговори“ — казва Барнс на репортер от
_Балтимор сън_, който подготвя специално приложение, посветено на дейността на АНС.
Барнс съобщава, че УИЛЯМ КЕЙСИ, тогава бивш директор на Централното разузнаване,
лично му е показал прехваната телеграма от специалистите на АНС, изпратена до
никарагуанското посолство. В телеграмата ставало дума за среща между сътрудници на
посолството с помощник на Барнс. Кейси казал на конгресмена, че е уволнил помощника
му. Самият Барнс заявява пред _Балтимор сън_, че му е все едно дали го подслушват
или не, и добавя, че подобни примери са поучителни, тъй като говорят за това, колко
широки са възможностите за злоупотреба от страна на АНС.
Историята със законите, ограничаващи използването на техническите възможности
на агенцията, води началото си от конгресното разследване (1975 г.) на операции по
ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, провеждани от АНС (вж. _ШАМРОК_). В продължение на 30 години,
следвайки тайни споразумения с крупни телекомуникационни компании, американските
специални служби получават копия от международните телеграми. Един от клоновете на
грандиозната програма _Шамрок_ е операция _МИНАРЕ_, в хода на която АНС
автоматически прехваща всички международни разговори и телеграми на 1600
американци, включени в Списъка за наблюдение. Сред лицата, включени в този списък,
са преподобният Мартин Лутър Кинг, актрисата Джейн Фонда, кънтризвездата Джоан Без
и педиатърът доктор Бенджамин Спок. По време на операция _Шамрок_ са създадени
досиета на 75 000 американци.
От края на Студената война АНС подобно на други разузнавателни агенции
осигурява ЕЛРАЗ за терористи и наркотрафиканти.
По време на администрацията на Буш и АНС, и ФБР настояват за инсталирането на
чипове на телефонни апарати и компютри, за да може по-лесно да се подслушват
закодирани съобщения. Компютърните и телекомуникационните фирми и поддръжниците на
правата на човека се противопоставят на тази идея. Но корпорацията _Майкрософт_,
както се твърди, по настояване на АНС създава програмите си _Уиндоус_ така, че
кодирането да бъде почти невъзможно.
Директори на АНС
Двамата директори на АСВС обикновено се включват в списъка на директорите на
АНС. Това са контраадмирал Ърл Стоун — от юли 1949 до юли 1951 г., и генерал-майор
Ралф Канин — от юли 1951 до ноември 1952 г., когато се създава АНС. По-нататък
директори са:
Ноември 1952 — ноември 1956: генерал-лейтенант Ралф Канин от армията.
Ноември 1956 — ноември 1960: генерал-лейтенант Джон Самфорд от
военновъздушните сили.
Ноември 1960 — юни 1962: вицеадмирал Лоурънс Фрост от военноморския флот.
Юли 1962 — май 1965: генерал-лейтенант Гордън Блейк от военновъздушните сили.
Юни 1965 — юли 1969: генерал-лейтенант Маршал Картър от армията.
Август 1969 — юли 1972: вицеадмирал Ноъл Гейлър от военноморския флот.
Август 1972 — август 1973: генерал-лейтенант Самюъл Филипс от
военновъздушните сили.
Август 1973 — юли 1977: генерал-лейтенант Лу Алън-младши от военновъздушните
сили.
Юли 1977 — март 1981: вицеадмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН от военноморския флот.
Април 1981 — април 1985: генерал-лейтенант Линкълн Форър от военновъздушните
сили.
Май 1985 — юли 1988: генерал-лейтенант УИЛЯМ ОДЪМ от армията.
Август 1988 — април 1992: вицеадмирал УИЛЯМ СТУДЕМАН от военноморския флот.
Май 1992 — вицеадмирал Джон Макконъл от военноморския флот.
Февруари 1996 — генерал-лейтенант Кенет Минихън от военновъздушните сили.
Антиетам
_Антропоид_
Апарат
_Аргон_
_Аргус_
Арлингтън хол
Информация от аташета
През 1885 г. най-сетне официално е създадено ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (МИ) в
американската армия, когато съгласно традицията военният министър задава въпрос за
чужда армия и разбира, че военното министерство не може да отговори нито на този,
нито на който и да е подобен въпрос. В очакване на нови въпроси военното
министерство създава организация с помпозното наименование Управление за военна
информация (Military Information (MI) — МИ) под командването на главния адютант. В
управлението работят само двама души — офицер и секретар, натоварени със задачата
да преглеждат внимателно вестници, доклади на Държавния департамент и други
източници. (Три години преди това вече действа УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО
РАЗУЗНАВАНЕ.)
През 1889 г. армията за пръв път въвежда системата на постоянни военни
АТАШЕТА, като изпраща офицери в БЕРЛИН, ВИЕНА, Париж, Лондон и Санкт Петербург. Тъй
като средствата са недостатъчни, се назначават само богати офицери, които могат да
се издържат сами. Необучени, често дилетанти, без познания в разузнаването,
повечето от тези първи аташета предоставят малко ценна информация.
МИ обаче става все по-необходимо. По време на Испано-американската война от
1898 г. управлението действа като разузнавателна служба — изготвя карти, анализира
получената от аташетата информация, изпълнява заявките на армейското командване.
Сведенията на военните аташета за движението на войските се анализират, за да се
осигуряват точни данни за военното министерство. След проучването на МИ за
атмосферните условия в Куба, подготвено по настояване на Белия дом, се препоръчва
да не се изпращат там войски до зимата поради омаломощаващия ефект, който
тропическият климат ще има върху американските войници. Недоволен от
неблагоприятния доклад, военният министър казва на ръководителя на МИ, че няма да
получи повишение.
Известното „съобщение за Гарсиа“ — предмет на широко разпространеното
вдъхновително есе на Елбърт Хубърд, е отнесено от офицер на МИ — лейтенант Андрю
Рауън, на генерал Калисто Гарсиа-и-Инигес — главнокомандващ кубинската революционна
армия. Капитан РАЛФ ВАН ДЕМЪН, друг офицер на МИ в Куба от времето на войната,
става една от най-важните фигури в армейското разузнаване.
На Филипините след войната през 1898 г. Ван Демън събира разузнавателна
информация за местните бунтовници и японците, предшественици на бъдещата война. Той
открива, че бунтовниците планират да убият генерал Артър Макартър (баща на генерал
Дъглас Макартър от Втората световна война).
Когато в армията се организира системата на Генералния щаб, МИ става вторият
по важност отдел на Генералния щаб, което е повишение на статута (вж. Г–2 (G–2)),
но поради бюрократични неуредици е причислен към армейския военен колеж и
ефективната разузнавателна дейност запада.
Следвоенен период
Хората на ККР играят ключова роля в окупационните войски в Германия и Япония.
В Германия помагат при разследването на военните престъпления и дават преценка, кой
е бил нацист и кой не. В Япония арестуват защитници на военнопрестъпниците,
включително бившия министър-председател Хидеки Тоджо. И в двете страни ККР скоро
започва разследвания на комунисти и следи за съветски шпиони. Започнала е Студената
война.
Масовата демобилизация на армията, загубата на кадърни офицери от запаса и
създаването на ЦРУ през 1947 г. водят до намаляване значимостта на армейското
разузнаване. А създаването на американските военновъздушни сили отнема на армията
възможността за въздушно разузнаване. От пепелта се надига АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В
АРМИЯТА (АСА), създадена през септември 1945 г., за да поеме „всички институции,
звена и персонал в сферата на радиоразузнаването и сигурността на комуникациите“.
АСА действа под командването на заместник-началник щаб. Нейна специфична дейност е
КРИПТОЛОГИЯТА. Само след 3 години АСА е разформирована и заменена с АГЕНЦИЯ ПО
СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС), която тайно се превръща в Агенцията за
национална сигурност (АНС).
ККР, както и самото армейско разузнаване играят незначителна роля в
Корейската война. Малката мрежа от корейски агенти, работещи на място за
американците преди започването на войната, много бързо е разконспирирана.
Армейското разузнаване е толкова зле подготвено, че не разполага дори и с парашути
за потенциалните агенти. Те се обучават да скачат с парашут, като се хвърлят от
задната страна на движещи се с висока скорост джипове. Почти всеки кореец, изпратен
зад фронтовата линия било с парашут, било с гумени лодки, е убит или заловен.
Създаването на РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА
(РУМО) през 1961 г. още повече разводнява дейността на армейското разузнаване. Пред
РУМО е поставена задачата да осигурява разузнавателни данни на Генералния щаб.
Същата година ККР се превръща в Корпус за разузнаване (името отново е променено
през 1965 г.) с главна задача контраразузнаване в Съединените щати и в армейските
поделения в страната и в чужбина.
_Арника_
Арт Барн
Артамонов, Николай
АСА
АСВС
АССР
Аташе
Военен или морски аташе — офицери от армията или флота, изпращани на работа в
столиците на чужди държави за осигуряване на връзка с местните въоръжени сили, за
събиране на информация от открити източници и — ако има възможност — за получаване
на засекретени сведения. За аташета могат да кандидатстват както кадрови сътрудници
от специалните служби, така и редови офицери. Например всички съветски аташета без
изключение са сътрудници на ГРУ. Американските аташета се подбират както сред
професионалните разузнавачи, така и от средите на обикновените военни.
Описвайки какъв трябва да бъде военният аташе, контраадмирал Роджър Уелс —
директор на морското разузнаване на САЩ през Първата световна война, отбелязва:
Атомал
Аусланд/Абвер
Вж. АБВЕР.
_Аутомедон_
Афера _Аркос_
Афера _Лавон_
Афера _Профумо_
А XI
Ахади (1918?)
Аше
А-Шуле
_Аякс_
Б–2
_Б–57 (B–57)_
Вж. _КАНБЕРА_.
_Б–70 (B–70)_
Бавачка
Базна, Елюеза
Вж. ЦИЦЕРОН.
Балони
Бамфорд, Джеймс
Банда от покрива
_Барбароса_
Барий
Баркли, Сесъл
Първият сътрудник на ЦРУ, обвинен в шпионаж срещу САЩ. През 1955 г. Барнет
завършва Мичиганския университет, а през 1958 г. започва работа в ЦРУ като
аналитик. Бил е командирован в подразделения на АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ в
Южна Корея и Вашингтон. След 2-годишна служба като сътрудник на Управлението по
операциите през 1967 г. е изпратен под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в Сурабая,
Индонезия. Там организира вербуването на съветски служители, които да работят в
полза на САЩ.
През 60-те години Индонезия сключва договор със СССР за доставка на съветска
военна техника — кораби и оръжие, на стойност милиарди долари. Американското
разузнаване разработва операция _ХАБРИНК_, чиято цел е Съединените щати да получат
в свои ръце огромната информация за съветските оръжейни системи и даже някои
образци. Между 31 октомври 1976 и 27 февруари 1977 г. Барнет дава на руснаците
информация за _Хабринк_ по време на среща с оперативни работници от КГБ във ВИЕНА и
Джакарта.
През 1970 г. Барнет напуска ЦРУ, но продължава да изпълнява различни задачи.
Завръща се в Индонезия, става управител на фабрика за скариди, преди да се заеме с
експорт на мебели. Фирмата му не върви добре и към 1976 г. задлъжнява на кредитната
банка със 100 хил. долара. По това време Барнет се свързва с представители на КГБ в
Джакарта. Разказва каквото знае за операциите на ЦРУ срещу съветски агенти, издава
самоличността на 30 служители на ЦРУ, които работят под прикритие, както и имената
на 7 руснаци от консулството в Сурабая, които ЦРУ планира да вербува.
През 1977 г. оперативни работници от КГБ убеждават Барнет да започне работа в
Конгреса, разбира се, най-добре в Сената или в комисиите по разузнаването към
Камарата на представителите. Въпреки че не успява да получи длъжност на нито едно
от тези места, той продължава да доставя на КГБ секретни материали. През октомври
1980 г. е арестуван от ФБР и подведен под съдебна отговорност.
Барнет е едно от най-значимите прониквания на КГБ в ЦРУ. За 92 000 долара той
предава на КГБ подробности за най-успешната тайна операция на ЦРУ срещу Съветския
съюз — операцията _Хабринк_. Обвинен е в шпионаж и на 8 януари 1981 г. е осъден на
18 години затвор.
Барстоу, Монтъгю
Барън, Джон
Б-динст
_Беджър (Ту–16)_
Безкрайност от огледала
Безполезна информация
Бейба, Стивън
Бейтс, Ан
_Бел_
_Белите дами_
Бентли, Елизабет
Берзин, Ян (1889–1939)
Началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — от 1924 до 1938 г. и
фактически командващ армията на републиканците в Гражданската война в Испания.
Роден е в Латвия под името Петер Кюзис. През Първата световна война е
мобилизиран в руската армия, но дезертира. Като участник в революционното движение
е ранен, арестуван, хвърлен в затвора и изпратен на заточение в Сибир. Завръща се и
участва в Октомврийската революция. По-късно работи в централния апарат на ЧК в
Русия, а след това и в Латвия. Ревностен поддръжник на болшевишката партия и един
от организаторите и лидерите на латвийската Червена армия (по-късно преименувана
15-а червена армия). През 1919 г. официално влиза в редиците на Червената армия и
през 1921 г. участва в потушаването на бунта на руските моряци в Кронщат. Става
известен по време на преследването и ликвидирането на моряци, които са се надигнали
срещу диктатурата на Ленин.
През април 1921 г. Берзин е назначен за заместник-началник на ГРУ.
Благодарение на неговата енергия и талант ГРУ се превръща във водеща разузнавателна
организация, а самият той си спечелва репутацията на отличен разузнавателен
специалист.
През 1935 г. — време на първите Сталинови чистки — Берзин е изпратен в
Далечния изток с доверени сътрудници, за да отстрани или да ликвидира някои от
тамошните служители на НКВД. През 1936 г. заминава за Мадрид, където под
прикритието на военен съветник на републиканското правителство осъществява най-
забележителните си вербовки на шпиони. В действителност Берзин е ръководител на
републиканските сили по време на Гражданската война. За да бъде поддържано
прикритието, заместниците му — ЙОСИФ УНШЛИХТ, а след това и СОЛОМОН УРИЦКИ —
изпълняват задълженията му в Москва.
След завръщането си в Съветския съюз Берзин продължава работата си като
началник на ГРУ. На 13 май 1939 г. той е арестуван, а на 29 юли е застрелян в
мазето на хотел _Метропол_ в Москва.
Берлин
Двата Берлина
На първо време след войната Берлин не само е управляван от четирите държави
победителки, но и в него действат четирите различни разузнавания, като
американското, английското и френското се обединяват срещу руското. ВИЕНА,
дългогодишното шпионско гнездо на Европа, предава ролята си на столица на шпионажа
на Берлин. Съюзниците създават съвет на четирите сили, за да управляват града, а в
действителност започват да се шпионират една друга. По-точно трите западни сили
шпионират заедно Съветския съюз.
По време на Студената война в двете Германии работят приблизително 8000
шпиони, като по-голямата част от тях са в Берлин. Западът има редица успехи в
противостоенето, но неговото разузнаване не успява да предскаже нито една от т.нар.
_берлински кризи_, всяка една от които можеше да превърне Берлин в отправна точка
за началото на трета световна война.
Първата криза настъпва през 1948 г. Няколко седмици руснаците всячески пречат
на автомобилния и железопътния транспорт от Западна Германия за Берлин, а на 24 юни
изцяло прекратяват връзките с града, поставяйки по този начин под обсада над 2 млн.
жители на Берлин. Съветският съюз се надява да принуди западните съюзници да
напуснат града и по този начин да осуетят плановете им да превърнат западните зони
в независима република. Президентът Труман се разпорежда да се интензифицира
въздушният мост от военни самолети, създаден при предишни подобни критични
ситуации. Снабдяването на Берлин чрез въздушния мост продължава 321 дни. Извършени
са над 277 000 полета, с които са доставени 2,5 млн. т продоволствие и гориво.
Берлин се превръща в синоним на криза. По време на първата криза американските
обединени началник-щабове са имали подготвен военен план с кодовото наименование
_Троян_ за бомбардиране на 30 съветски града с ядрени бомби. До момента, когато
съветската блокада е вдигната през май 1949 г., Западът вече е създал НАТО като
бастион срещу съветската агресия в Западна Европа.
Продължаващата Студена война между Съветския съюз и Запада води и до
създаването на федерална република Германия (Западна Германия) през 1949 г. от
американската, френската и британската зона и на Германската демократична република
(Източна Германия) от съветската зона. Това разделя града на Източен и Западен
Берлин, като ФРГ смята Западен Берлин да бъде провинция (ланд). Източна Германия
обявява Берлин за своя столица.
През юни 1953 г. след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин и по време
на краткото управление на бившия ръководител на тайната полиция ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ в
Източна Германия за кратко се надига бунт. Когато въстанието е премазано от
съветски танкове, Хенри Хекшър, резидент на ЦРУ в Берлин, изпраща телеграма до
Вашингтон и моли за разрешение да осигури оръжие на въстаниците. По същото време
американската външна политика проявява стремеж към освобождаване на „потисканите
народи“, но не — както става ясно — с американско оръжие. Молбата на Хекшър е
отхвърлена.
В началото на юни 1961 г. президентът Кенеди се среща във Виена със съветския
лидер Никита Хрушчов, който изненадва Кенеди със студеното си отношение към
предложението за постигане на съгласие между двете страни. На 15 юни Хрушчов избира
Берлин като място за ново напрежение. Той заявява, че ще „даде“ целия град на
Източна Германия, ако Западът не я признае за независима държава.
Отговорът на Кенеди е мобилизация на 250 000 военни от запаса и привеждане на
няколко военни кораба в бойна готовност. Обединените началник щабове отново
разработват планове за военни действия. В голямата военна игра, в която участват
високопоставени цивилни и военни служители, се обмисля, а след това се отхвърля
идеята за осъществяване на „предупредителен въздушен ядрен изстрел“ над
Атлантическия океан, за да бъдат убедени руснаците, че военни действия в Берлин
могат да предизвикат ядрена война.
Хиляди източногерманци бягат на Запад след края на войната. Кризата
продължава и през лятото — потокът от бегълци се увеличава и в Източна Германия
остават все по-малко квалифицирани работници, техници и учени. Тогава, въпреки че
западните лидери не са получили никакво предупреждение от разузнавателните агенции,
през август руснаците и източногерманците започват бързото издигане на стена и на
други бариери по граничната линия между Изтока и Запада. Кенеди отново е вбесен от
провала на американското разузнаване, но пренебрегва гласовете на малцината
конгресмени, които настояват за американски отговор с прилагане на военна сила.
Границата между Изтока и Запада е обточена с бодлива тел и стражеви постове и
е осеяна с мини — т.е. издигната е известната Берлинска стена. Стотици хора от
Източен Берлин рискуват живота си, а някои и загиват в опитите си да преминат отвъд
стената. Хиляди шпиони преминават стената, понякога разчитайки само на кураж, а
друг път — на хитрост. Западногерманската служба за външно разузнаване БНД и
службата за контраразузнаване ФСЗК често откриват в редиците си агенти на Щази
(МДС) — източногерманската разузнавателна агенция и тайна полиция, или на КГБ.
Берлинската стена става един от символите на шпионажа благодарение на книгата
„Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came in from the Cold“, 1963) от
ДЖОН ЛЬО КАРЕ — класически роман за Студената война, който по-късно е филмиран с
участието на Ричард Бъртън. Според сюжета под сянката на Берлинската стена загиват
в снега британският разузнавач Лиймс и Лиз — наивната му млада любовница.
В истинския свят на шпионажа БЕРЛИНСКИЯТ ТУНЕЛ — дръзка операция за
подслушване на съветско-източногерманските комуникации, сама по себе си е сага на
предателството. Предаден от съветски агент в британското разузнаване, преди още да
е построен, тунелът осигурява непрекъснат поток на ДЕЗИНФОРМАЦИЯ за Запада.
Обединеният Берлин
През 1988 г. ориентираният към демократични реформи съветски лидер Михаил
Горбачов, оглавил съветското правителство 3 години преди това, провъзгласява
политика на ненамеса в Източна Европа и обявява частично изтегляне на съветските
войски от тези страни. Тази промяна бележи края на комунистическия контрол в
Източна Германия и в другите страни от Източния блок. Унгария отваря границата си с
Австрия и хиляди източногерманци се отправят към Унгария уж на почивка. Докато
агентите на Щази се опитват да разберат какво точно става, летовниците се
прехвърлят в Западна Германия през Австрия. През октомври 1989 г. е свален от власт
източногерманският диктатор Ерих Хонекер, а на 9 ноември, когато в Източен Берлин
започват демонстрации, Източна Германия отваря границата си със Западна Германия.
През декември 1990 г. източногерманското ръководство подава оставка и обещава
свободни избори през май. Берлинската стена започва да пада. Последната част от
стената пада през нощта на 3 срещу 4 октомври 1990 г., което бележи обединението на
Германия.
Историята на Берлин като шпионски център не приключва с обединението на
страната. В Източен Берлин служители на западногерманското разузнаване отварят
досиетата на Щази, за да се установи какво е правило това ведомство в годините на
Студената война. Същевременно бивши източногермански граждани искат да видят
досиетата си в Щази. Мнозина научават, че техни съседи, приятели и дори роднини са
ги шпионирали години наред.
_Берлински тунел_
_Бернхард_
Бертран, Гюстав
Виден френски криптолог от времето на Втората световна война с голям принос в
разчитане ШИФЪРА на германската шифровъчна машина _ЕНИГМА_.
През 1914 г. постъпва в армията като редник. На следващата година е ранен.
След войната е назначен в отдела за шифрови операции към френската армия. През 1926
г. като капитан в подразделението на френската армия за радиоразузнаване открива,
че германците са въвели електрическата шифровъчна машина _Енигма_, и започва
упорита работа по разчитане на нейните шифри. През 1930 г. е назначен за
ръководител на научно-техническия екип на френското разузнаване — СР (СЛУЖБА ЗА
РАЗУЗНАВАНЕ — Service de Renseignements). На следващата година осъществява
сътрудничество с ХАНС-ТИЛО ШМИТ — френски АГЕНТ с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ _Аше_, който
работи в шифровъчното бюро на германското военно разузнаване. От есента на 1931 до
юни 1939 г. той се среща 19 пъти с Аше в различни европейски страни, където агентът
му предоставя ценни документи и наръчници за _Енигма_.
На 7 декември 1931 г. Бертран посещава Варшава и се запознава с работата на
БЮРО ШИФРОВ — полската служба по криптоанализ. Той носи със себе си документите,
предоставени му от Аше, с помощта на които в БЮРО ШИФРОВ разгадават _Енигма_ и
разчитат германските военни съобщения. През 1932 г. Бертран предава на поляците още
документи от Аше, а към края на годината успяват да разшифроват първото цялостно
съобщение на германците.
През 1931 г. Бертран подава документация и на английската ПРАВИТЕЛСТВЕНА
ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ. По онова време английските дешифровчици не са особено
склонни да работят с Бертран. През 1936 г. обаче го търсят те самите и установяват
контакт с него. Така между двете агенции започва обещаващ обмен на информация. (По
това време англичаните все още не могат да разшифроват кодовете на _Енигма_.)
Френско-полското сътрудничество продължава, но към средата на декември 1938
г. полските криптолози изпитват остра нужда от помощ поради огромните разходи,
свързани със създаването на електрически механични машини, необходими за пробив в
шифрите на _Енигма_. На 9 и 10 януари 1939 г. Бертран организира среща на най-
видните криптоаналитици от Франция, Полша и Великобритания в Париж. Тази
практическа конференция поставя основите на следващите големи успехи на англичаните
(Великобритания е единствената страна, в която не влизат германски войски) в
областта на дешифрирането на _Енигма_. Бертран участва и във втората конференция
през юли 1939 г. в Полша. Поляците се съгласяват да дадат на англичаните и
французите една от монтираните у тях машини _Енигма_.
След падането на Полша през септември 1939 г. оцелелите полски криптолози
бягат във Франция, където Бертран ги приема в своето шифровъчно бюро на Грец-
Арменвийе, североизточно от Париж. Базата е с кодово наименование _БРУНО_. Когато
през май 1940 г. германците премазват Северна Франция, Бертран прехвърля със
самолет по-голямата част от криптолозите си в Северна Африка — първо в Оран, а по-
късно в Алжир, където остават няколко месеца. След това ги прехвърля с кораб и се
настаняват близо до градчето Ним, където създават базата КАДИКС. Тя работи до
октомври 1942 г. Месец по-късно германските войски окупират територията на „Виши“ и
криптолозите отново са принудени да бягат. Бертран е заловен от АБВЕРА —
германското военно разузнаване. Вероятно благодарение на помощта на немци той
успява да избяга през 1944 г. и заминава за Великобритания.
След войната Бертран остава във френското разузнаване и се издига до чин
генерал. Работата си по декодиране на _Енигма_ той описва в „Енигма, или най-
голямата енигма на войната 1939–1945“ („Enigma ou la plus Grande Enigme de la
Guerre 1939–1945“, 1973). Книгата предизвиква доста спорове и води до противоречиви
оценки в разузнавателните кръгове, въпреки че общественият интерес към нея е
учудващо слаб.
_Беър Ту–20/Ту–95_
Библейски шпиони
_Биг бърд_
_Бизон Ми–4_
Биографична оценка
БКС
Блейк, Ал
_Блекбърд_
_Блекбърд SR–71_
_Блиц Ar 234_
Блок, Давид
Блу крейдъл
Жаргон на американските военновъздушни сили за _RB–47_, разузнавателна версия
на самолет _B–47 СТРАТОДЖЕТ_.
_Блубел_
Блумберг, Бенямин
БНД
_Бодигард_
Бозарт, Джеймс
Бойно разузнаване
Бокенхопт, Хърбърт
Боксери
Бол, Джоузеф
_Болд ийгъл_
Болка
Болница
Боло
Болч, Робърт
Болшаков, Георгий
_Бомб_
_Бомба_
_Бонифейс_
Боргър, Харолд
Бохан, Сергей
БР
БОЙНО РАЗПИСАНИЕ.
_Брайд_
Бракониер
_Брандон_
_Брас ноб_
Братовчеди
Браун, Ръсел
Брегови наблюдатели
Брейси, Арнолд
Бригада 2056
Британия
Бродуей
Бронзовата богиня
Бронсън
_Бруно_
Бръмбар
Вж. _ПЪРПЪЛ_.
Бумеранг
Бурсико, Бернар
_Бут_
Бутенко, Джон
Българският чадър
Бърг, Игор
Бъртън, Соня
Вж. СОНЯ.
_Бъфало хънтър_
Бюкенън, Едуард
Предполагаем шпионин. Смята се, че през 1985 г. като курсант в 3463-та учебна
ескадрила за материално-техническо обезпечаване на авиобаза на ВВС на САЩ в Лаури,
Колорадо, осъществява контакт с източногерманци, а по-късно и с руснаци, на които е
предложил да сътрудничи. Агенти от Управлението за специални разследвания на ВВС на
САЩ и ФБР обединяват усилията си и провеждат бърза акция срещу Бюкенън. Арестуван е
и срещу него е предявено обвинение в шпионаж. Осъден е на 30 месеца затвор и
позорно е уволнен.
Бюро за информация
Бюро шифри
Бюро шифров
Бял
Важни сведения
Шведски дипломат, спасил около 20 000 унгарски евреи със смелите си действия
в окупираните от нацистите райони. Работил е и за американското УПРАВЛЕНИЕ НА
СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС).
Произлиза от видно шведско семейство, защитава научна степен по архитектура в
Мичиганския университет. През юли 1944 г. заминава за Будапеща като представител на
Международния Червен кръст и участва в мисия по спасяване на евреите, които
нацистите изпращат в лагера на смъртта Освиенцим. Като служител към шведската
легация в Будапеща той, без да се двоуми, започва да спасява евреите (от гетата или
по време на пътуването им към концентрационния лагер), като ги снабдява с
необходимите документи или като наема подходящи жилища за тях.
Веднъж, когато германците се опитват да задържат евреи от защитения от
Валенберг район, той изтичва навън и извиква: „Това е шведска територия… Ако искате
да ги отведете, ще трябва първо да ме застреляте.“ През „шведската територия“
преминават около 20 000 евреи. Валенберг оказва помощ на още 70 000 в гетата и в
лагерите, които оцеляват до освобождението.
Валенберг получава подкрепа и съвети, а също и средства от американския Съвет
за работа с бежанците. Той работи и за американското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — УСС.
Твърди се, че президентът Рузвелт лично одобрява хуманитарната мисия на Валенберг,
както и шпионската му дейност. Мисиите му будят съмнение, тъй като той понякога
изчезва, но документите, разсекретени наскоро от ЦРУ, разкриват част от загадката.
Историкът на ЦРУ Кевин Рафнър заявява, че на базата на тези документи „съвсем
естествено е заключението, че Раул Валенберг е работил в полза на американското
разузнаване“.
По настояване на Вашингтон Валенберг е назначен в шведската легация в
Будапеща. Според американски вестник САЩ тогава оказват натиск върху неутрална
Швеция да спре доставките на желязна руда за Германия.
На 16 януари 1945 г. по време на жестоките боеве за Будапеща съветски войски
освобождават „шведската територия“ на Валенберг. Но съветските власти, очевидно
убедени, че Валенберг е американски шпионин, макар и да е много странно как биха
могли да имат подобна информация, не му оказват помощ. На 17 януари той отива със
съветски офицер и шофьора му в съветската военна щабквартира в Дебрецен на около
200 км източно от Будапеща. Той не се връща от там и тръгва мълвата, че е
арестуван.
След войната започва усиленото му търсене. Постъпват съобщения, че е бил
виждан в различни съветски затвори. През 1957 г. съветското правителство в отговор
на международния интерес към Валенберг отговаря, че е починал в московския затвор
ЛУБЯНКА на 17 юли 1947 г. от „сърдечен удар“. Но съществуват твърдения — на
германски военнопленници, по-късно освободени и завърнали се в родината си, — че е
бил виждан и след тази дата в съветската затворническа система, а именно във
Владимировския затвор — на около 200 км североизточно от Москва.
Руснаците твърдят, че арестът и хвърлянето му в затвора са „огромна грешка“.
През октомври 1989 г. съветските власти предават на семейството на Валенберг някои
от личните му вещи — паспорт, пари, бележник и разрешително за пистолет, но не и
записките му.
През 1996 г. американската пощенска служба оповестява, че в памет на
Валенберг ще бъде издадена ПОЩЕНСКА МАРКА с една-единствена дума на нея —
„хуманитарно“. След НЕЙТЪН ХЕЙЛ Валенберг е вторият разузнавач, който е удостоен с
американска пощенска марка.
_Валкюри RS–70_
Ваупшасов, С. А. (1899–1976)
_Вейл_
_Вектор_
Вж. _ВЕЙЛ_.
Великата игра
Великобритания
_Венона_
Вербуван агент
Вестфал, Юрген
_ВИАТ_
_Виджилънт A3J_
Виена
Виетнам
Съществуват много названия на войната във Виетнам, това огромно бойно поле за
разузнавателни операции, провеждани там през по-голямата част от съвременната му
история. Французите наричат тяхната война „война без фронтове“. Хо Ши Мин и
неговите хора използват названието „война на народа“. За американците това е
„необикновена война“, сражение за „сърцата и умовете“ на виетнамците, което от своя
страна се дели на 2 части — открита и тайна война. Последната се води от ЦРУ и
АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.
Корените на тайната война идват още от Втората световна война, когато през
пролетта на 1945 г. служители от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) се
съюзяват с Хо Ши Мин и председателствания от него фронт на комунистите националисти
Виетмин. Те се борят срещу японците, които са окупирали части от Френски Индокитай
— Виетнам, Камбоджа и Лаос — след капитулацията на Франция през юни 1940 г.
Превземайки Индокитай, Япония отрязва Китай от индокитайския пристанищен град
Хайфон, откъдето по жп път китайците получават бойно снаряжение. Много преди това
японците са позволили на френски гарнизони да останат в Индокитай. Тъй като се
страхуват от нападение на съюзниците, на 9 март 1945 г. те атакуват гарнизоните.
Оцелелите френски военни и цивилни, слаби и зле екипирани, с бой си проправят път
през японската фронтова линия към Китай. Хиляди са пленени, 2200 са убити, а около
3000 се добират до Китай.
УСС се бори срещу японците. За УСС Хо Ши Мин е съюзник срещу японците. Затова
с подкрепата на френските партизани екипи на УСС обучават части на Виетмин по
военно дело, спускат им с парашути оръжие и провизии и изпращат АГЕНТИ в тила на
японците да събират разузнавателни сведения.
Виетмин оказва помощ на свалени американски пилоти, а през юни 1945 г.
участва заедно с френските партизани и оперативните работници на УСС в нападението
срещу японския дивизионен Генерален щаб. Тогава се вземат документи, благодарение
на които съюзниците получават важни разузнавателни сведения за японските операции в
Югоизточна Азия. Когато Япония капитулира през август 1945 г., УСС, все още
смятайки Виетмин за съюзник, го подкрепя, обявява независимостта на Виетнам и влиза
в Ханой.
Във Франция генерал Дьо Гол, решен да си възвърне Индокитай и огорчен от
помощта, оказана от УСС на Виетмин, изпраща през октомври 1945 г. войски в Сайгон.
Френското ВТОРО БЮРО започва да възстановява разузнавателната си МРЕЖА. Но то не
успява да предупреди навреме за атаката на Виетмин под командването на Во Нгуен
Гиап срещу Ханой и други гарнизони на 19 декември 1946 г. Виетнам отново е във
война.
Отначало французите преследват комунисти с помощта на китайски офицери
националисти, които са работили за китайското ЦЕНТРАЛНО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И
СТАТИСТИКА. Френската СВДК разработва концепцията за „виетнамските маки“ — групи за
съпротива по модела на маките от Втората световна война, които се борят срещу
германците със саботажи и шпионаж в окупирана Франция. Но съпротивителното движение
в урбанизираното общество на Франция не се оказва удачно за джунглите и оризищата
на Индокитай.
Поддържаните от французите местни съпротивителни групи не могат да се
сравняват с Виетмин, чиито разузнавателни екипи — Трин Сат, непрекъснато разкриват
френските военни планове. Тогава се решава да бъде създадено парашутнодесантно
подразделение със специално предназначение ГКМА (Groupement de Commandoes Mixtes
Aeroportes), което с постоянните си въздушни нападения се опитва да изтощава
Виетмин и да събира разузнавателна информация. И екипите на ГКМА стават жертва на
Трин Сат, които знаят къде и кога да събират разузнавателни сведения в собствената
си страна.
Краят на войната през юли 1954 г. е предшестван от унизителното положение, в
което изпада Франция при Диен Биен Фу. Това е символът на френското поражение в
Индокитай. Диен Биен Фу пада на 7 май 1954 г. след кървава 54-дневна обсада. Десет
хиляди французи, северноафриканци, бойци от Чуждестранния легион и лоялни към
французите виетнамци загиват край Диен Биен Фу; други 10 000 са пленени от Виетмин.
На последвалите мирни преговори французите се съгласяват да разделят Виетнам по 17-
ия паралел на северна част — комунистически Северен Виетнам под ръководството на Хо
Ши Мин, и на южна част — Република Южен Виетнам под ръководството на Нго Дин Дием
със столица Сайгон. Това е временна мярка в очакване на общонационалните избори
през 1956 г.
Около 80 000 войници остават в Република Виетнам за огорчение на Дием, който
е антифренски настроен. „На френските тайни служби, — пише Дъглас Порч във
«Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — беше поставена
задачата да укрепят френските интереси — задължение, което те приеха с убеждението
на служба, някои от служителите на която бяха разработили доста удобни бизнес
отношения с _Бин Хуен_“ — виетнамска криминална организация, свързана с френския
престъпен свят.
ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ — ветеран от УСС и офицер в ЦРУ, плете интриги както срещу
французите, така и срещу комунистите. Веднъж той организира нападение на
южновиетнамската армия срещу _Бин Хуен_, което е осъществено с помощта на френското
Второ бюро. Лансдейл започва това, което той нарича контратерористична кампания
срещу французите, като конкретната му цел са френските разузнавачи. Преди да
настъпи сериозен срив между разузнавателните служби на двете страни, през май 1955
г. Франция изтегля всички свои войски от Индокитай, оставяйки полуострова на
Съединените щати и на Хо Ши Мин.
Най-дългата война
До януари 1961 г., когато в длъжност встъпва президентът Кенеди, Хо Ши Мин
контролира около 15 000 партизани, действащи в Южен Виетнам. За да отслаби
влиянието и разпространението на комунистическите идеи, Кенеди се доверява на
контравъстанически наказателни отряди, уверен, че те биха могли да направят повече
за стабилизацията на Индокитай, отколкото конвенционалните военни сили. През май
1961 г. Кенеди изпраща 400 американски зелени барети във Виетнам, за да „засилят
операциите в областта на разузнаването, неконвенционалните военни действия и
политико-психологическата дейност“. Заедно със зелените барети се увеличава и
присъствието на ЦРУ във Виетнам. През 1962 г. Кенеди предава на ЦРУ отговорността
за всички полувоенни операции във Виетнам и — тайно — в Лаос.
С всяка следваща ескалация на войната расте и ескалацията в шпионажа.
Разузнаването в тази война обаче не прилича на разузнаването в нито една от другите
войни, водени от Съединените щати. Наред с обичайните структури на ВОЕННОТО
РАЗУЗНАВАНЕ е развит и апарат от цивилни разузнавачи, често паралелен на военния и
дори в конкуренция с него.
През август 1964 г. американските кораби разрушители навлизат в Тонкинския
залив в Северен Виетнам, провеждайки операция за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ с кодовото
наименование _ДЕСОТО_. В същото време ЦРУ изпълнява оперативен план _34А_ —
нападения на южновиетнамци или наемници на ЦРУ срещу северновиетнамски брегови
съоръжения с бързи атаки и незабавно оттегляне, като се използва високоскоростна
техника. Северен Виетнам реагира на нападенията, изпращайки торпедни лодки след
корабите. По настояване на президента Джонсън Конгресът отговаря с Тонкинската
резолюция, с която се възлага на американските войски да оказват помощ на Южен
Виетнам. Този документ става главното юридическо обосноваване на разгърналите се
широкомащабни бойни действия.
В резултат пряката американска намеса във войната се засилва. В южната част
са прехвърлени американски войски (броят им достига 525 000 души). Над
комунистическите позиции (истински и предполагаеми) в Южен Виетнам се провеждат
въздушни удари, а над Северен Виетнам — периодични бомбардировки. Предприемат се
интензивни морски и тайни операции. В разгара на войната ЦРУ заема 3 етажа от
американското посолство в Сайгон и поддържа около 700 служители във Виетнам под
пълното ПРИКРИТИЕ на Управлението на специалния помощник на посланика. Ръководител
на управлението е УИЛЯМ КОЛБИ, бъдещ директор на Централното разузнаване. Други
прикрития на ЦРУ са мисията за комбинирани проучвания и ГРУПАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ И
НАБЛЮДЕНИЕ (ГПН), контролираща цялата АГЕНТУРНА МРЕЖА.
ГПН изпраща разузнавателните си групи в противниковата територия по суша, по
въздуха и по море. При друга операция на ЦРУ, също част от оперативен план _37А_ от
1961 г., са спуснати „агенти под прикритие“ в Северен Виетнам. Всички са или убити,
или заловени, или превербувани за ДВОЙНИ АГЕНТИ, които изпращат фалшиви
радиосъобщения и подмамват нови екипи. Северновиетнамското Министерство за
обществена сигурност разполага с почти съвършено точни разузнавателни сведения за
местата, където агентите кацат.
Когато най-сетне разбира какво става, ЦРУ се опитва да спре програмата.
Армията поема задачата и до 1968 г. са загубени около 500 агенти. Разсекретени
следвоенни документи, получени от бившия разузнавач Седуик Турисон, които той е
използвал за книгата си „Тайната армия на тайната война“ („Secret Army Secret War“,
1995), показват, че близо 400 агенти са били държани във виетнамски затвори цели 27
години.
В Лаос ЦРУ тайно провежда полувоенна операция, сформирайки т.нар. Тайна армия
с около 30 000 души от племената мео, други жители на Лаос и около 17 000 тайвански
наемници. Тайната армия на тайната война се снабдява от _ЕЪР АМЕРИКА_, КОМПАНИЯ ЗА
ПРИКРИТИЕ на ЦРУ. (Вж. ГРАЖДАНСКА БОЙНА ГРУПА.)
ЦРУ ръководи войната в Лаос от Тайланд под прикритието на 4802-ри обединен
свързочен отряд. За да може да се поддържа убеждението, че тази война не е на
американците, не се използва нито една от американските пехотни части, с изключение
на зелените барети, които пресичат границата без отличителни знаци на униформите и
са въоръжени с китайско или съветско оръжие. Така се действа и в Камбоджа.
Съществуването на армията на ЦРУ се запазва в тайна до 1965 г., когато
американските вестници публикуват някои подробности. Мащабността на войната в Лаос
не се разкрива официално до 1969 г., а дори и тогава много неща не излизат наяве.
Официален Вашингтон понякога пренебрегва участието на ЦРУ във войната. „Често ние
забравяме, че се води една забележителна, макар и второстепенна война в Лаос“, пише
на президента Джонсън през август 1966 г. съветникът му по въпросите на
националната сигурност Уолт Ростоу.
В отношенията между Съединените щати и Южен Виетнам цари истинско недоверие.
Американските разузнавачи са особено подозрителни към колегите си там и предимно
към южновиетнамските политици.
Работата с местните агенти понякога е била доста трудна. В една от операциите
офицер на ЦРУ работел със селяни от планинските части по границата между Лаос и
Виетнам — ловци, въглищари, събирачи на ратан*, които не изглеждали подозрителни на
властите на Хо Ши Мин в пограничните райони. „Те бяха нашите уши и очи на земята —
се казва по-късно в една публикация на ЦРУ. — Повечето от агентите бяха
организирани в малки мрежи по 6 души под ръководството на един агент, който на свой
ред бе контролиран от виетнамски АГЕНТУРИСТ съвместно с американския оперативен
работник. Обикновено американският офицер работеше с 2–3 агентуристи.“
[* Вид виеща се палма. — Б.р.]
Междувременно комунистите проникват в южновиетнамското правителство. АГЕНТЪТ,
внедрен на най-висш пост, е Ву Нгок Нха, който е съветник първо на президента Дием
— политик, убит по време на преврат през 1963 г., и после на президента Нгуен Ван
Тхю. Нха се представя за католик, препоръчан от лидерите на църквата. Твърди се, че
е посъветвал Тхю да даде отпуск на войниците за няколко дни по време на лунната
нова година в края на януари 1968 г. Именно тогава северновиетнамците извършват
нападение по всички флангове и деморализират армията, което фактически довежда до
решението на САЩ да прекратят войната. Официални лица в Ханой разкриват през 1988
г., че Нха е бил дълбоко законспириран агент.
Програмата _ФЕНИКС_ на ЦРУ е трябвало да бъде най-важната част от кампанията
за спечелване на войната. Тя е предвиждала да се покорят сърцата и умовете на
виетнамците. _Феникс_ се провежда под прикритието на програмата за омиротворяване.
В службите, разположени в цял Виетнам, висели надписи, които изразявали реалната
същност на операцията: „Хвани ги за топките, и сърцата, и умът им са твои.“
_Феникс_, външно кампания за унищожаване на северновиетнамските партизани
чрез залавяне и съд на местните лидери, се превръща в убийствен инструмент в ръцете
на ЦРУ и Южен Виетнам. Отначало програмата се ръководи от Робърт Коумър (по-късно
специален помощник на президента Джонсън по въпросите на Виетнам), а след това — от
Колби.
Коумър пише, че Съединените щати са били въвлечени в 2 войни: в едната воюва
армията, а в другата — Държавният департамент, Агенцията за международно развитие,
Американската информационна агенция (ЮСИА) и ЦРУ. В книгата си „Бюрокрацията на
войната“ („Bureaucracy at War“, 1986) Коумър казва: „Въпреки че оценката на
националното разузнаване, извършена на равнище Вашингтон, обикновено е реалистична,
това, което се нарича тактическо разузнаване на бойното поле, бе на изключително
ниско равнище… Видът разузнавателна дейност, който бе най-нужен във Виетнам, се
оказа напълно чужд за обичайната практика, с която бяха свикнали разузнавателните
служби както на САЩ, така и на правителството на Южен Виетнам.“
Генерал Уилям Уестморленд, командвал американските войски във Виетнам от 1964
до 1968 г., казва през 1970 г., когато вече е началник-щаб на армията на САЩ: „Ние
бяхме не точно сляп гигант, макар и този образ да има нещо общо с истината.“
Главната особеност на войната от гледна точка на разузнаването е
непрекъснатото търсене на „невидимия враг“.
Въздушно разузнаване
ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ се провежда непрекъснато (вж. _ОКСКАРТ A–12, БЪФАЛО
ХЪНТЪР, БЛЕКБЪРД SR–71_ и _Ю–2 (U–2)_), но поради 3-етажния склоп на тропическите
гори снимането е много трудно. Правят се опити да се проникне в горите със сензори.
Съгласно проекта _Иглу уайт_ от самолет се пускат хиляди малки предаватели във
форма на стрела, които се заравят в земята по протежение на 4800 км по основната
линия за доставки на южновиетнамските партизани. От тях излиза антена, която
наподобява растителността в джунглата. Тези сеизмични сензори трябва да уловят
стъпките на хора или вибрациите на преминаващ камион. Те се самоунищожават, ако се
извадят от земята. Предавателите са спуснати на кръстовища по цялото протежение на
линията. Сигнали от тях се улавят в Тайланд, където компютър ги трансформира така,
че аналитиците да могат да ги интерпретират.
Американски разузнавателни самолети също кръжат над потенциални
разузнавателни цели в Северен Виетнам. Особен интерес представляват
военнопленническите лагери в Северен Виетнам, в които се намират свалени
американски летци. Разузнаването открива такъв лагер дълбоко във вътрешността на
Виетнам — в Сон Тай, на 37 км от Ханой — и планира дръзко нападение. ЦРУ построява
точен макет на Сон Тай (с кодово наименование _Барбара_) и внимателно подготвя
нападение с хеликоптери. Атаката е извършена през ноември 1961 г. с изключително
умение независимо от ответната ожесточена огнева атака. Нападателите успяват да
избягат, без да дадат нито една жертва. Но си тръгват и без нито един
военнопленник. Просто не е имало военнопленници. Разузнаването се е провалило.
Във Вашингтон невинаги се обръща внимание на анализите на разузнаването.
Понякога „слепият гигант“ се оказва и глух. Във Виетнам, както и в много други
войни по света, генералите и политиците невинаги се вслушват в докладите на
разузнаването.
През юли 1965 г. според съвместно проучване на ЦРУ и РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО
УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) бомбардировките над Северен
Виетнам имат ограничен ефект и не оказват влияние върху решимостта на войските на
Хо Ши Мин да продължат войната. ЦРУ изтъква, че атаките няма да доведат до промени
в комунистическата политика. Друго проучване, извършено 3 седмици по-късно от ЦРУ,
потвърждава първото становище. Военните служби и РУМО изказват несъгласие. През
1966 г. друго проучване отново поставя под въпрос ефекта от бомбардировките. ЦРУ
прави нова оценка, според която бомбардировките не са успели поради наложени
ограничения.
През август 1967 г. позицията на ЦРУ се променя драстично още веднъж.
Директорът на ЦРУ РИЧАРД ХЕЛМС дава на президента Джонсън своя оценка за
бомбардировките. Хелмс отбелязва, че от март 1967 г. са извършени над 10 000
бомбардировъчни полета на месец над Северен Виетнам. Но, продължава той, „въпреки
увеличаващите се трудности, икономическите загуби и трупащите се проблеми в
управлението и логистиката вследствие от въздушната война Ханой продължава да
посреща собствените си нужди и да поддържа агресията си в Южен Виетнам. Важният
военен и икономически трафик продължава.“
Три седмици по-късно Хелмс представя „прецизен анализ“, подготвен за
президента Джонсън. Документът разглежда _Изводите за неблагоприятния изход във
Виетнам_ и заключава, че рисковете от загубите във Виетнам „вероятно са по-
ограничени и контролируеми, отколкото показват повечето предишни аргументи“.
Дори и на финалната сцена на видимата война — на 30 април 1975 г., когато
хората се втурват към стълбата на хеликоптера върху покрива на сградата на ЦРУ в
Сайгон (не на американското посолство), човек не го напуска чувството, че истината
за тайната война ще си остане неизказана. ФРАНК СНЕП, аналитик от ЦРУ, който е там
в самия край на събитията, пише в книгата си „Поносима пауза“ („Decent Interval“,
1977):
Визуално-образно разузнаване
_Вила_
_Вили_
Високочестотни локатори
Внедрен агент
АГЕНТ от висока класа, действащ под ПРИКРИТИЕ във вражеска разузнавателна или
военна организация със задачата да осигурява изключително ценна информация. Най-
важните съветски внедрени агенти са членовете на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, които
проникват в британските тайни служби, и ОЛДРИЧ ЕЙМС — в ЦРУ.
Вероятно най-значителният внедрен агент на Запада в съветското правителство е
полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ. Сред руските внедрени агенти, разкрити от ОЛДРИЧ ЕЙМС,
има най-малкото един генерал от ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ).
Водопроводчици
Военно разузнаване
Военноморско разузнаване
Вожоли, Филип
Вж. _ТОПАЗ_.
Волков, Константин
_Вортекс_
Вж. _ШАЛЕ_.
ВСИ
Второ бюро
_Вуду F–101_
Въздушен шпионин
Въздушно разузнаване
Вътрешно разузнаване
Г–2 (G–2)
Г2А6 (G2A6)
_Гама_
_Гамбит_
Гарбо
Гарван
_Гардрейл_
ГАТ
ГРАЖДАНСКИ АВИОТРАНСПОРТ.
ГБГ
_Гениоша_
\* Германия
В средата на XIX в. Европейският континент кипи от бунтове и въстания. Карл
Маркс вече е публикувал своя „Комунистически манифест“. Във Франция революционерите
са отстранили „гражданина крал“ Луи-Филип от престола. Руският цар се страхува, че
именно той ще бъде следващият със същата съдба. Германските провинции не желаят
обединение. Прусия се подготвя за война срещу Австрия, за да обедини германските
провинции и да ги превърне в най-значителната европейска военна сила. Ето защо тя
трябва да разполага с мощна армия и отлични шпиони.
Прусия се заема с модерен шпионаж много по-рано от съперничките си на
континента. По времето, когато е създаден първият постоянен Генерален щаб, тя има
структура, която може да управлява и да поддържа и постоянна разузнавателна служба.
Безкрайно дългото планиране на Генералния щаб е разкрило нуждата от съвременен тип
ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ: не просто събирането на разузнавателна информация за бойното
поле, но и за цялата страна — жп линиите и въоръжението, военните планове и
развитието на оръжията.
Информацията за жп линиите на потенциалните врагове например може да даде и
доказателства за вероятна мобилизация. Информацията за производството на оръжия
може да се използва за преценка на броя на оръжията, които ще бъдат необходими за
битките. Според преценката на Генералния щаб през 1816 г. Прусия трябва да
разполага с „най-точните сведения за европейските държави по отношение на военните
въпроси“.
Освен Генералния щаб Прусия развива и постоянна шпионска служба от цивилни
лица. Основателят й ВИЛХЕЛМ ЩИБЕР започва кариерата си като АГЕНТ-ПРОВОКАТОР, който
издирва радикали и социалисти, а по-късно става КУРАТОР на шпиони и ръководи най-
широката шпионска МРЕЖА в Европа. (По време на една от мисиите си той заминава за
Лондон, за да шпионира Маркс.) Докато Щибер организира своето Централно
разузнавателно бюро и шпионира в Австрия, през 1866 г. граф Хелмут фон Молтке —
ръководител на пруския Генерален щаб, се подготвя за война срещу Австрия. Той
създава временно разузнавателно бюро за информация, което шпионира австрийските
военни. Щибер организира и контраразузнавателен екип към пруската армия — Полева
полиция за сигурност.
Основният агент на Молтке е барон АУГУСТ ШЛУГА — млад австриец от унгарски
произход, осигурявал австрийските бойни планове. Шлуга, бивш офицер от австрийската
армия, се представя за журналист във ВИЕНА, за да се добере до необходимата
информация. Използвайки сведенията от военното и ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ,
осигурени от шпионите на Щибер, Молтке побеждава австрийците за 7 седмици и е
напълно убеден в полезността на постоянното разузнавателно бюро. Следващата
шпионска цел на Щибер е Франция, където вербува хиляди шпиони, включително
проститутки. Използва СЕКС, за да може да изнудва набелязаните обекти и да събира
тайни. Това е един от най-често прилаганите сценарии.
Премиерът на Прусия Ото фон Бисмарк въвлича Франция във война през 1870 г.
Той използва ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, за да убеди германците, че Франция застрашава пруския
суверенитет, а французите — че крал Вилхелм Пруски е обидил френския посланик в
Прусия. Бисмарк с право смята, че другите германски провинции ще се присъединят към
Прусия, което ще доведе до обединяването на Германия с най-мощната армия в Европа.
През Френско-пруската война (1870–1871) Молтке отново проявява гения си на стратег.
Великолепните му постижения до голяма степен са подпомогнати от разузнавателните
сведения, осигурени от Щибер. Тъй като генералите обикновено си вярват, че именно
те печелят войните, в хрониката за успеха на Молтке признание за Щибер и шпионите
му не е намерило място.
Обединението
През март 1990 г. Източна Германия обявява, че прекратява външната си
шпионска дейност и отзовава агентите си. Шпионският отдел на Щази е намален от 4000
на 250 служители, които трябва да наблюдават оттеглянето на агентите. Закриването
на шпионския отдел е последната стъпка при разформироването на Щази. През октомври
1990 г. се извършва официалното обединение и веднага започва издирването на
информация от архивите на Щази.
Разкритията, направени при отварянето на архивите, разбиват живота на
мнозина: съпруги са били предадени от съпрузите си, студенти — от преподавателите
си. Източногермански адвокат, смятан за борбен и смел защитник на човешките права,
се оказва информатор. Един от министрите научава, че обхваналата го депресия се е
дължала на наркотични вещества, които са му били предписани от лекаря по нареждане
на Щази. Група бивши офицери и агенти на Щази създават Вътрешен комитет за повторно
разглеждане и молят за снизхождение и смекчаващи вината обстоятелства по отношение
на предателството им.
Маркус Волф — ръководител на Щази, се предава на властите и е осъден на 6
години затвор за измяна. Други, които са работили в Щази, са арестувани и предадени
на правосъдието. Тогава през май 1995 г. Върховният апелационен съд на Германия
взима решение, че източногерманците, които са работили само в страната си, не могат
да бъдат съдени за измяна, тъй като не са предали страната си. Макар и да е
образуван нов процес за Волф, наблюдателите смятат, че новото дело е имало характер
на даване на обща амнистия и че Волф няма да бъде изпратен в затвора. Докато
Германия празнува обединението си, БНД, както и другите шпионски агенции от времето
на Студената война откриват ново поле за действие: икономическото разузнаване и
КОМПЮТЪРНИЯ ШПИОНАЖ. Според критиците на БНД в Германия агенцията има за цел
американските корпорации, където да се издирват тайни, за да се подпомогне
германската индустрия.
Герой
Гестапо
Гидеон
Гийом, Гюнтер
Гинсбърг, Самюъл
Вж. ГРУ.
_Гломар експлорър_
Година на шпионите
_Голд_
_Голдфингър_
Голдфус, Емил
Голиеневски, Михал
Голицин, Анатолий
ГОС
Господин Бул
ГПУ
Вж. ЧК.
Граждански авиотранспорт
Човекът за контакт на съветския атомен шпионин ХАРИ ГОЛД в Лос Аламос, зет на
ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ. Грийнглас постъпва в американската армия през 1943 г. и след
техническо обучение е назначен на незначителна длъжност в ядрената лаборатория на
Лос Аламос. Предава на руснаците планове на лабораторния комплекс, както и груба
скица на плутониевата бомба — или както са я наричали _Дебелия_, — която е трябвало
да бъде пусната на 9 август 1945 г. над Нагасаки.
Арестуван е на 16 юни 1950 г. по обвинение в шпионаж. Голд събира секретни
материали и от КЛАУС ФУКС. Освен това съветско разузнавателно съобщение, прехванато
от американското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ през 1944 г. и разкодирано през 1950 г.,
стеснява кръга около Грийнглас. (Вж. _ВЕНОНА_.)
Осъден е на 15 години затвор. Дава показания срещу семейство Розенберг —
очевидно за да бъде смекчена собствената му присъда. Грийнглас е освободен от
затвора през 1960 г.
Съветското му кодово наименование е _Калибър_.
Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.
_Грийнпийс_
Грилфлейм
_Грифон_
\* ГРУ
Чистките на Сталин
През 1929–1930 г. Сталин нарежда да бъде проведена чистка срещу някои
„десняци“ в Съветския съюз. Част от висшите военни офицери са премахнати, но от
военните лидери са арестувани само 5 % — това е по-малко от половината в сравнение
с други правителствени институции. ГРУ не е засегнато. През 1935 г. значителната
Сталинова чистка се провежда тайно — първите арести и екзекуции са на офицери от
НКВД, предимно на тези, които са отвъд океана. Екзекуциите се изпълняват от
служители на ГРУ. ЯН БЕРЗИН — началник на ГРУ, заминава за Далечния изток с няколко
доверени лица, за да премахнат няколко действащи там служители на НКВД. (По време
на престоя му в Далечния изток и по-късно в Испания формално продължава да ръководи
ГРУ, но практически неговите задължения изпълнява първо ЙОСИФ УНШЛИХТ, а след това
— СОЛОМОН УРИЦКИ.)
Втората репресивна вълна в съветската военна структура е предприета пак по
инициатива на Йосиф Сталин през 1937 г. Стотици армейски офицери са екзекутирани, а
хиляди други — хвърлени в затвора. Изпълняващият длъжността началник на ГРУ Урицки
е арестуван и застрелян. Оперативни работници от НКВД избиват в други страни и
РАЗУЗНАВАЧИ на ГРУ, приели чужда самоличност — АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИ, и офицери от
разузнаването както от ГРУ, така и от НКВД, отказали да се завърнат в Съветския
съюз. Този път ролите са разменени: през 1935 г. хората на Берзин унищожават
сътрудниците на НКВД, а сега сътрудниците на НКВД премахват хората на Берзин. Един
от палачите от НКВД е ИВАН СЕРОВ — млад офицер, наскоро изпратен от армията в НКВД.
По-късно той заема поста председател на КГБ и на ГРУ. Но на този етап ГРУ е не само
обезкървено, но и напълно унищожено. Според ВИКТОР СУВОРОВ в книгата му „Съветското
военно разузнаване отвътре“ („Inside Soviet Military Intelligence“, 1984) „по време
на чистката през 1937 г. ГРУ е напълно унищожено — чак до чистачките и готвачите,
които работеха там“.
Въпреки че възвръща боеспособността си само за една година, ГРУ губи всички
свои сили по време на новия прилив на терор през лятото на 1938 г. Предната година
талантливият маршал на Съветския съюз Михаил Тухачевски е арестуван, съден и
разстрелян. Този акт поставя началото на нова вълна терор над Червената армия.
Десетки хиляди офицери са екзекутирани или хвърлени в затвора. Генералният щаб е
ликвидиран, включително цялото ръководство на ГРУ.
Бившият началник на ГРУ Берзин, който е заминал за Испания и командва
републиканските сили по време на Гражданската война в Испания, е убит на 29 юли
1938 г. след завръщането му в Москва. Той е един от десетките висши военни офицери,
избити по време на 3-дневната разправа. НИКОЛАЙ ЕЖОВ — ръководител на НКВД, поема
контрола над военното разузнаване през 1938 г. — в разгара на чистките, — но скоро
и той е сменен и „изчезва“.
Кратката, но неочаквано трудна съветска кампания срещу Финландия през 1939–
1940 г. очевидно убеждава Сталин в необходимостта да възстанови Генералния щаб,
който съвсем наскоро е бил ликвидиран. ГРУ е възстановено бързо и е поставено под
командването на ФИЛИП ГОЛИКОВ. Един от многобройните провали по време на конфликта
с Финландия е операция, проведена от група на СПЕЦНАЗ (от 50 души) под командването
на генерал Хаджи-Умар Мамсуров. Той е ръководил с успех специални части по време на
атаката над транспортните комуникации и складовете на армията на Франко по време на
Гражданската война в Испания. Хората на Мамсуров се опитват да заловят финландски
войници, за да получат разузнавателни сведения, но се провалят. Независимо от това
опитът открива нова сфера за дейността на ГРУ.
В навечерието на германското нашествие в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. ГРУ
успява да предупреди съветските лидери за замисляното нападение, но Сталин
пренебрегва информацията. През есента на 1941 г. ГРУ е разделено на 2 управления.
Ръководството на АГЕНТИТЕ зад океана е предадено на новообразуваното Главно
разузнавателно управление към Върховното командване, което се отчита директно пред
Сталин. Разузнавателната дейност, свързана с набирането на стратегическа и
оперативна информация, остава под командването на ГРУ и предава сведенията на
Генералния щаб.
Директори на ГРУ
Със звездичка са отбелязани убитите по време на Сталиновите чистки.
Забележете, че двама са заемали длъжността по 2 пъти.
1918–1920 — С. И. Аралов.
1920–1922 — О. А. Стига.
1922–1924 — А. М. Никонов.
1924–1938 — Я. К. Берзин \*.
1935–1936 — Й. С. Уншлихт \*.
1936–1937 — С. П. Урицки \*.
1938 — Н. И. Ежов \*.
1938–1940 — И. И. Проскуров \*.
1940–1941 — Ф. И. Голиков.
1941–1942 — А. П. Панфилов \*.
1942–1943 — И. И. Иличов.
1943–1946 — Ф. Ф. Кузнецов.
1946–1948 — С. М. Щеменко.
1949 — В. В. Курасов.
1949–1952 — М. В. Захаров.
1951–1956 — М. А. Шалин.
1956–1957 — С. М. Щеменко.
1957–1958 — М. А. Шалин.
1958–1962 — И. А. Серов.
1963–1987 — Пьотър Ивашутин.
1987–1991 — Владлен Михайлов.
1991–1992 — Евгений Тимохин.
1992–1997 — Фьодор Ладигин.
{img:shpionazh-19.png|#Структура на ГРУ}
Грунден, Оливър
Група 300
ГУВС
ГУИС
ГУПИ
ГУСС
Густавус
ГЦР
_Д–21 (D–21)_
ТАЕН АГЕНТ на френския крал Луи XV, който в интерес на своята разузнавателна
работа често се представя за жена. Отличен фехтовач; с докторска степен по
гражданско и канонично право. През 1755 г. е назначен за френски посланик в Русия.
Именно там започва често да се преоблича в женски дрехи. Около него витаят легенди
— че е почетна дама на царицата, че художниците искали да направят портрет „на тази
красива жена“, и т.н. Във френския двор организират интриги срещу Шарл и той бяга в
Англия, където се свързва с британските ТАЙНИ СЛУЖБИ (предполага се, че е събирал и
тактическа информация за британските пътища, необходима на французите при
евентуално навлизане в Англия). Д’Еон получава нареждане да се завърне във Франция,
но отказва да се подчини и заплашва да стане ИЗМЕННИК. Кралят изпраща друг агент —
ПИЕР БОМАРШЕ, за да плати на Д’Еон и да се договори с него да се облича като жена
до края на живота си. Това трябва да бъде гаранцията, че няма да замисля
конспирации срещу короната. Самият Бомарше също е убеден, че Д’Еон е опасен за
Франция само като мъж.
Д’Еон остава в Англия. Там се провеждат няколко изследвания, за да се
установи полът му. Погребан е като мъж.
Дабърстайн, Уолдоу (1907–1983)
Данилоф, Никълъс
Дар, Аврам
ДВМР
Двоен агент
ДВР
Дезинформация
Дейвис, Алън
Денят Д
Офицер от КГБ, станал изменник във ВИЕНА през 1954 г., а по-късно работил за
ЦРУ.
Роден е в Сибир. Служи в Червената армия през Втората световна война. Ранен е
4 пъти, след което постъпва във Висшата военна школа по контраразузнаване — от юни
1944 до април 1945 г. Завършва я като контраразузнавач. След кратко време като
офицер по сигурността е прехвърлен към Министерството за държавна сигурност, тогава
известно като НКГБ (вж. НКВД) в Москва. Като офицер в Управлението по охрана той
отговаря за военизирания и цивилния персонал по сигурността в Кремъл. През май 1952
г. Дерябин е назначен в австро-германската секция на Второ управление. От там през
септември 1953 г. е изпратен в съветското посолство във Виена — все още под
окупацията на съюзниците. След сравнително спокойни 5 месеца във Виена през
февруари 1954 г. влиза в американската военна щабквартира и иска политическо
убежище. Тогава той е майор.
Дерябин изоставя жена си и децата си в импулсивното си решение. ЦРУ извежда
Дерябин от Виена — качват го като пратка на влака и така преминава през окупираната
от руснаците зона на австрийската столица. В продължение на 5 години ЦРУ крие
Дерябин, докато бъде разпитван и въвеждан в агенцията. Едно от най-интересните му
разкрития е забележката на висш разузнавач — Дерябин я е чул, докато е работел в
Москва, — нарекъл френската разузнавателна агенция СВДК „тази проститутка, която
сложих в джоба си“. Тази информация се оказва особено ценна 7 години по-късно,
когато ЦРУ при обработване показанията на съветски предатели узнава, че КГБ е
проникнало дълбоко в СВДК. Дерябин е посочил и АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН като потенциален
предател. (Голицин потвърждава проникването в СВДК.)
Дерябин става специалист по съветска история и методите на съветското
разузнаване в агенцията. Той преподава в ЦРУ и изнася лекции в КОЛЕЖА ЗА
РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, превежда „Докладите на Пенковски“
(„The Penkovsky Papers“, 1965), книга за служебно ползване в ЦРУ за полковник ОЛЕГ
ПЕНКОВСКИ — най-високопоставения съветски военен, за когото се знае, че е
сътрудничил на Запада.
Дерябин пише съвместно с Франк Гибни автобиографията „Тайният свят“ („The
Secret World“, 1959). Други негови книги: „Пазители на терора“ („Watchdogs of
Terror“, 1972) — за съветското разузнаване, „КГБ: господари на Съветския съюз“
(„KGB: Masters of the Soviet Union“, 1982). Заедно с Джералд Шектър е написал книга
за Пенковски — „Шпионинът, който спаси света“ („The Spy Who Saved the World“,
1992).
Десетилетие на шпионите
_ДЕСОТО_
Детегледачка
Детектор на лъжата
Вж. ПОЛИГРАФ.
Дефилтриране
Тайно изтегляне (прехвърляне) на АГЕНТ или на друго лице от територията на
враждебна страна или опасен район.
Джедбъргски екип
_ДЖЕЙСТАРС (E–8)_
Джеймс Бонд
Джеймс, Лу
_Дженетрикс_
_Дженифър_
Джо Кей
_Джоан Елинор_
Название на малък (16,5 см дълъг, 5,7 см широк и 3,8 см висок)
радиопредавател, използван от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ през Втората
световна война. Радиото тежи 1,8 кг и е изобретено от инженер капитан III ранг Стив
Симпсън и инженер Девит Годар.
Захранва се с батерии и от земята предава на по-мощен приемник със записващо
устройство, който е поставен на самолет, кръжащ наоколо. Поради конструкцията и
дължината на вълните, на които предава, местоположението му трудно се засича от
вражеските пеленгатори. _Джоан Елинор_ е КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на системата.
_Елинор_ е частта, която е на земята, а _Джоан_ (на името на майор Джоан Маршал от
Женския армейски корпус) — частта, поставена в самолета.
Джонстън, Стенли
Американски журналист, който през 1942 г. оповестява успеха на военноморските
декодировчици срещу японския военноморски флот.
Джонстън — репортер за _Чикаго трибюн_, е на борда на самолетоносача
_Лексингтън_ по време на сраженията в Коралово море на 7 и 8 май 1942 г. Това е
първата в историята морска битка между самолетоносачи. Японските сили, които се
насочват срещу Порт Морсби в Нова Гвинея, са спрени, но самолетоносачът
_Лексингтън_ е потопен. Джонстън е спасен на борда на военния кораб _Честър_ и след
това прехвърлен на транспортния _Барнет_, който го връща в Съединените щати.
На _Честър_ един от военноморските офицери му показва дешифрирано японско
радиосъобщение, което съдържа данни за японския боен ред и организация за
следващата битка при МИДУЕЙ на 4 и 5 юни. Скоро след битката — на 7 юни, _Чикаго
трибюн_ публикува на първа страница материал със заглавие „Флотът знаеше за
японския морски план за нападение“. В няколко други вестника също са публикувани
подобни съобщения. Собственик на _Чикаго трибюн_ е полковник Робърт Маккормик,
упорит изолационист и опонент на администрацията на Рузвелт. В навечерието на
нападението срещу ПЪРЛ ХАРБЪР той е публикувал американските военни планове.
Статията от 7 юни е публикувана без името на автора, но е написана от
Джонстън. Той твърди, че военноморският флот има подробна информация за мощта и
разположението на японските сили и дори цитира имената на важни японски кораби.
Статията се основава на строго секретен разузнавателен бюлетин от 31 май,
изпратен от РАЗУЗНАВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ в Пърл Харбър (РАДИОЦЕНТЪРА
НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ). В него са включени подробни данни за японските сили, което
дава основание на Джонстън да твърди, че статията е написана на базата на
справочници, на данни за японските загуби в Коралово море и на други материали от
ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ.
Някои офицери от армията настояват да се проведе разследване и Джонстън да
бъде обвинен в шпионаж. Министерството на правосъдието с нежелание започва
процедурата, насочена срещу Джонстън и _Чикаго трибюн_ съгласно ЗАКОНА ЗА ШПИОНАЖА
от 1917 г. Показанията на някои от свидетелите пред Върховния съд в Чикаго скоро
разкриват, че на 31 май, докато Джонстън е бил на борда на _Честър_, един офицер на
_Лексингтън_ го е запознал със съобщението. „Това е абсолютно нарушение на
правилата за сигурност, но Върховният съд отказва да произнесе присъда. _Чикаго
трибюн_ излиза чист, тъй като разузнавателните сведения са били предложени
доброволно на Джонстън, без дори да се спомене, че става въпрос за секретен
материал“ — пише в книгата си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985)
контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН, по това време РАЗУЗНАВАЧ в Тихоокеанския флот. Важното
е, че американската цензура не забранява на вестниците да публикуват информация за
противниковите военноморски сили. Не съществуват доказателства, че японците са се
запознали със статията в _Чикаго трибюн_. Въпреки че през август те променят
шифрите си, няма открити доказателства, че смяната е предизвикана от недискретната
статия на Джонстън.
Джонстън почти незабавно написва книга за разгрома в Коралово море и я нарича
„Лексингтън, кралица на самолетоносачите“ („Lexington — Queen of the Flat-Tops“,
1942). На първата страница е отбелязано: „Информацията в настоящата книга е
проверена от бюрото по цензурата, което няма забележки.“
(Международно известният вестникар Уолтър Уинчъл също твърди, че
военноморският флот е имал предварителна информация за японските маневри преди
битката при Мидуей. На 5 юли той се връща към Коралово море и Мидуей с твърдението,
поместено в клюкарската му хроника в _Ню Йорк дейли нюз_: „Когато се напише
историята за тези времена, ще се разкрие, че два пъти съдбата на цивилизования свят
е променена от прехванати съобщения.“ Но твърденията на Уинчъл потъват в забвение.)
Джонсън
Джордж Смайли
Джоузефин
Джоунс, Дженива
Джоунс, Джон П.
Дидиън, Сааг
Диело, Юлисъс
Вж. _ЦИЦЕРОН_.
Дийкън, Ричард
_Динар_
Вж. _УМБРА_.
Дипломиран
_Дискавърър_
Дичемплън, Реймънд
ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, назначен през май 1995 г., както той
казва, за да поеме ЦРУ „отвъд ужаса“ на разкритието, че ОЛДРИЧ ЕЙМС — ръководител
на отдела за контраразузнаване срещу Съветския съюз към ЦРУ, е бил съветски ВНЕДРЕН
АГЕНТ. Дойч е първият директор след УИЛЯМ КЕЙСИ, който е член на президентския
кабинет.
Дойч заменя ДЖЕЙМС УЛСИ, който е ДЦР по времето, когато Еймс е арестуван от
ФБР през февруари 1994 г. Улси е принуден да се оттегли, след като не е успял да
постави на място служителите на ЦРУ, които не са провели, както трябва, вътрешното
разследване на Еймс. Дойч не оставя място за съмнение в отношението си по случая:
„Нанесените вреди се дължат основно на непростимото недоглеждане от страна на
професионалистите от Управлението по операциите и другите служби на ЦРУ Това е
провал в разузнаването от огромен мащаб.“
Дойч е първият ДЦР в цялата история на американското разузнаване, роден в
чужбина. Роден е в Белгия и 4-годишен заминава с родителите си и сестра си за
Съединените щати, за да избегнат като евреи преследването от нацистите. Семейството
се настанява в покрайнините на Вашингтон, където бащата на Дойч, инженер, започва
работа в един от заводите за военна промишленост. Дойч, следвайки стъпките на баща
си, завършва химическо инженерство в Масачузетския технологичен институт (МТИ).
Едновременно с инженерството следва и в историческия факултет в Амхърст. Работейки
в отдела по политическо планиране на Министерството на отбраната от 1961 до 1965
г., Дойч защитава докторат по физикохимия в МТИ.
Преподава химия в Принстън, но се завръща в МТИ и през 1976 г. оглавява
химическия факултет. Той запазва връзките си в Пентагона, като едновременно работи
в „мозъчния център“ на Министерството на отбраната — корпорация _Ранд_. На вратата
на Дойч в МТИ висял надпис: „Аз съм истински ястреб по въпросите на отбраната. В
социално отношение съм либерал. По административните въпроси съм неуморим маниак.“
По време на администрацията на Картър (1977–1981) той работи в
новосъздаденото Министерство на енергетиката като заместник-министър и отговаря за
програмите за производство на ядрени оръжия. След победата на Рейгън в
президентските избори Дойч се връща в МТИ, където е избран за ректор. По време на
администрацията на Буш (1989–1993) влиза в ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО
ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ.
На 50-ия му рожден ден колегите му подаряват тениска, на която са написани
думите _ОГЪН, ЦЕЛ, ГОТОВ_ — точно описание на неговата целеустременост към
ръководство и способността му мигновено да взима решения. Дойч пренася тези си
качества и в Пентагона, когато министърът на отбраната Лес Аспин от кабинета на
президента Клинтън го назначава за свой заместник по въпросите на производството и
технологиите. Той толкова взема присърце работата си в Пентагона, че отхвърля
предложението на Клинтън да стане ДЦР след оставката на Улси през декември 1994 г.
Следващият избор на Клинтън е пенсионираният генерал от военновъздушните сили
Майкъл Карнс, който отпада след ПРОУЧВАНЕ НА БЛАГОНАДЕЖДНОСТТА му — разкрива се, че
вероятно е нарушил имиграционните закони и трудовите разпоредби, като е помогнал на
млад филипинец да влезе в Съединените щати. Клинтън отново се обръща към Дойч и той
приема, макар и с нежелание.
Скоро след като е назначен за ДЦР, той казва, че на плещите му тежи
задължението да възстанови репутацията на ЦРУ след случая с Еймс. Освен това смята,
че е имал ключова роля при определянето на новите задачи на ЦРУ и на
РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ след Студената война. Шпионажът, казва той през септември
1995 г., е все още „първостепенна задача“ на ЦРУ, а възможността да се изпълняват
АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, трябва да продължи да съществува. „Ако ние не рискуваме от
страх, че ще претърпим поражение, или от страх, че ще ни критикуват, тогава и пет
пари няма да струваме като разузнавателна служба.“
„Аз самият съм вбесен от това, — казва Дойч пред парламентарната комисия по
разузнаването по време на разглеждане на случая _Еймс_. — Аз самият бях подведен“,
заявява той, подчертавайки, че офицерите от ЦРУ знаят със сигурност, че АГЕНТИ в
Русия са били ПРЕВЕРБУВАНИ и са предавали неточни сведения на Белия дом и
Пентагона. Дойч не съобщава подробности в публичните си изказвания, но някои
източници твърдят, че е вземал решения за операциите на изтребител _F–22_ на базата
на невярна информация за съветската противовъздушна отбрана.
Осъществявайки реформата и структурната реорганизация на ЦРУ, той изброява 4
главни задачи, на които агенцията трябва да се посвети в периода след Студената
война: да се ограничи разпространението на химично, биологично и ядрено оръжие за
масово унищожение; да се противопостави на враждебно настроените страни, като
Северна Корея, Иран и Ирак; да засили борбата срещу международната престъпност,
тероризма и наркотрафика; и накрая, да осигури надеждна икономическа безопасност.
Когато го репликират, че последната задача силно напомня ИКОНОМИЧЕСКОТО
РАЗУЗНАВАНЕ, Дойч казва: „Ако чуждите държави по една или друга причина се
внедряват в наши корпорации, ние сме длъжни да знаем.“
Дойч задвижва план за консолидация на усилията на визуалната информация, в
частност затягане на контрола на директора на Централното разузнаване над
УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, за чиято дейност се изразходват прекомерно
много средства. След като научава за безогледното харчене на средства от страна на
УНР, Дойч уволнява двама високопоставени служители на агенцията — директора Джефри
Харис и заместник-директора Джими Хил.
Що се касае до СЛУЖБАТА ПО АГЕНТРАЗ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, която
той създава към РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО),
изглежда, й е определена по-значителна роля за тайните операции в бъдеще. Дойч
бързо налага в ЦРУ свои порядки. Сътрудниците в агенцията, принудени да се
съобразяват с точността и взискателността му, започват да наричат щабквартирата на
ЦРУ _Дойчланд_. Двамата с изпълнителния му директор Нора Слаткин — бивш заместник-
министър на ВМС, уволняват дисциплинарно 17 офицери поради извършени нарушения по
случая _Еймс_ и поради несправяне с информация, отнасяща се до американски агент —
вероятно замесен през 1990 г. в убийството на американец в Гватемала. (Улси само е
подписал писма в знак на упрек към 11 офицери, обвинени в недоглеждане по случая
_Еймс_).
За Дойч Нора Слаткин по ранг не стои по-ниско от ранга на директора на РУМО и
АНС. А самият Дойч решава сериозно да вземе в ръцете си цялата система на
американските разузнавателни служби (което по принцип се подразбира още със
създаването на длъжността директор на Централното разузнаване). Той разпределя
времето си по следния начин: една трета посвещава на ЦРУ, една трета — на
ПОТРЕБИТЕЛИ на информацията, на Конгреса и на чуждестранни партньори, и една трета
— на разузнавателната общност. Проявява също специален интерес към създаването на
Междуведомствен съвет по използване на космическото пространство. Внушава и идеята
за учредяване на нова общонационална агенция в областта на визуално-образното
разузнаване, което да замести Управлението за национално разузнаване.
Доктор
Документи на Пентагона
Долницин, Анатолий
Доналд Ф.
Вж. ЦИЛИНДЪР.
В този момент Донован съзря колко сложна е работата му. По-късно той казва,
че ако му се наложи да умре, ще са му нужни две лопати — с едната да изкопае гроб
за себе си, а с другата да изхвърли мръсотията, която се е изляла там.
Уинкс пише също, че когато на някого, който познава добре Донован, попада
стихът на Е. Е. Къмингс, с който поетът се обръща към Смъртта: „И как е твоето
синче синеоко?“, то той решава, че Къмингс е имал предвид именно Донован:
харизматичния генерал с впиващите се сини очи.
ДОП
Допълнително кодиране
Вж. СУПЕРШИФРОВАНЕ.
Дора
_Дориан_
Достъп
Доудър, Душко
Друга работа
Дръмънд, Нелсън
Дубок
ДЦР
Дънлъп, Джак
Евкалипт
Егер
Единак
Родена в Канада. Успешно работи зад фронтовите линии на Южните щати като
шпионин на Северните щати по време на Гражданската война в Америка. Вероятно е
единственият шпионин в историята, който успешно се представя за мъж и от друга
раса.
Едмъндс пристига в Съединените щати от Брунсуик, Канада, през 1856 г. През
1861 г. започва Гражданската война. Тя приема името Франк Томпсън и доброволно
отива във федералната армия като санитар. Участва в сраженията при Бул Ран —
първата значителна битка между Северните и Южните щати. В продължение на 2 години е
санитар, а след това изявява желание да работи като разузнавач в тила на
противника. Преоблича се и се гримира като чернокож младеж и успява да прекоси
линиите близо да Йорктаун, Вирджиния.
Почти веднага попада на военни постове и макар да твърди пред тях, че е
свободен чернокож, е изпратена на строежа на военни укрепления. След един ден
непосилен труд успява да направи скица на укреплението и да преброи оръдията. На
следващия ден й заповядват да носи вода за работниците, а след това храна за
войниците. По непотвърдени данни е била мобилизирана и поставена като часови.
Едмъндс успява да избяга в една дъждовна нощ и да се върне при своите, като взема
със себе си и дадената й пушка като трофей.
Въпреки че прекарва само 3 дни зад линиите на Южните щати, тя донася важна
военна информация. През следващите месеци изпълнява успешно още 11 мисии зад
линиите на противника, без да бъде разкрита. В един от случаите се преоблича като
ирландска амбулантна търговка, друг път продава суха храна, а веднъж се представя
като търгуващата приятелка на убит войник.
При една от шпионските си мисии се заразява от малария и след като се връща в
Северните щати, дезертира от армията, страхувайки се, че когато бъде подложена на
лечение, ще открият, че е жена.
След чистките в съветския Генерален щаб и сред служителите на ГРУ през 1938
г. той поема контрола над ГРУ — вероятно през юни същата година. Тъй като запазва
постовете си в Държавна сигурност, Ежов създава монопол над разузнаването в
Съветския съюз.
Това е прекалено много власт в ръцете на един човек, а Сталин не може да
допусне такова нещо. През декември 1938 г. Ежов е освободен от всичките му постове,
с изключение на поста комисар на водния транспорт. Арестуван е, изглежда, през
януари 1939 г., а по-късно — екзекутиран. Подробности за съдбата му не са известни.
Според някои сведения е застрелян през април 1940 г. Други твърдят, че е кастриран
и изгорен жив в санаториума на НКВД в Суканово, близо до Москва — вероятно на 4 юни
1940 г. ИВАН СЕРОВ — бъдещ председател на КГБ, а също и ръководител на ГРУ, много
вероятно е имал директен принос в екзекуцията на Ежов.
Американският историк на разузнаването Джон Дзиак пише в книгата „Чекисти,
история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Съдбата му не е
оповестена официално, но слуховете за кончината му са екзекуция, самоубийство,
лудост или че е бил убит от съкилийника му. Много малка е вероятността Сталин да го
е оставил жив.“
{img:shpionazh-26.jpg|#Николай Ежов}
ЕКП
ЕЛЕКТРОННО КОНТРАПРОТИВОДЕЙСТВИЕ.
Експлоатация
Вж. _СИГАБА_.
Електронна сигурност
Елис, Робърт
Елиът, Рита
Съветска шпионка в Австралия, която през 1955 г. организира своя шпионска
МРЕЖА. Рита Елиът използва ПРИКРИТИЕТО на циркова артистка — въжеиграчка. Работата
й е изключително успешна, докато австралийското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ не забелязва, че
я посещават много хора, свързани с ядрени проучвания и други секретни държавни
дейности. Предупредена е от Москва да преустанови шпионската си работа. Напуска
Австралия през 1961 г. и е изпратена в Индия и Пакистан.
Оттогава за нея не се знае нищо. Истинското й име е Есфир Юрина.
ЕЛРАЗ
ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ.
_Енигма_
Ключовете на _Енигма_
Различните ключове на _Енигма_ (настройка на роторите) се използват не само
от всички германски военни служби (включително СС), но и от Гестапо, АБВЕРА,
дипломатическите служби и дори от конструкторската организация _Тод_, както и от
ръководствата на тези служби и организации. Заради сигурността ключовете се
променят периодически (освен всекидневните промени на роторните настройки). С
разрастването на войната широко използваните ключове са раздробени на по-малки
групи, за да се намали броят на шифрованите съобщения във всеки ключ. По този начин
се намаляват потенциалните СЛАМКИ, създадени от съюзническите декодировчици.
Десетки ключове на _Енигма_ са разчетени от британските декодировчици в Парк
Блечли. Някои са разчетени за определен период, а след това „загубени“, когато
германците правят промени в нагласяването на роторите. Въпреки това повечето са
разчетени отново с помощта на съществуващите сламки или просто с „груба сила“ в
криптоанализа — чрез използване на повече изчислителни машини _БОМБ_ и хора, които
да работят над ключовете.
Някои ключове стават достъпни, след като са заловени от съюзническите армии,
като например _Армадило_ (ключ на военновъздушните сили, разчетен през април 1944
г.) и _Суон_ (ключ на Първа германска армия, разчетен през август 1944 г.). Други
са разчетени още с появяването им, като _Гедфлай_ (ключ на авиокорпус X, разчетен
през януари 1942 г.) и _Хорнет_ (ключ на авиокорпус IV, разчетен също през януари
1942 г.). Трети не са разгадани, като например _Пюс_ (Четвърта военновъздушна
армия, Източен фронт) и ТГД (ключ на Гестапо, наречен на името на берлинския
позивен знак).
_Епсилон_
ЕЛЕКТРОННА СИГУРНОСТ.
Ескадрили VQ
_Ескуайър_
_Еър Америка_
Ж–2 (J–2)
Жива стръв
_Жълт плод_
За ограничено ползване
Заводи _Скунк_
Британски закон, приет през 1889 г., който дава възможност на правителството
да обявява за секретна една или друга официална информация независимо от предмета
или важността й. Такава информация просто се обявява за секретна. Нов закон, приет
през 1911 г., позволява да бъдат подведени под отговорност едни или други лица, ако
публикуват информация, застрашаваща сигурността на държавата. Законът е допълван
през 1920 г. и 1939 г.
Вж. УВЕДОМЯВАНЕ „Д“; БЛЕЙК, ДЖОРДЖ; КЕНТ, ТАЙЛЪР; ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ; РАЙТ,
ПИТЪР.
Закон за тайните
Закон за шпионажа
Американски закон, приет през юни 1917 г. срещу германски шпиони и саботьори.
След приемането му са арестувани и хвърлени в затвора хиляди хора, но нито един от
тях — по обвинение в истински шпионаж. Законът се превръща в инструмент срещу
инакомислещите.
Първият обвинен в шпионаж съгласно този закон е Даниъл Елсбърг, който предава
т.нар. ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА на пресата и Конгреса през 1971 г. Въпреки това
опитите на администрацията на президента Никсън да образува дело срещу Елсбърг,
включително проникването с взлом в кабинета на психиатъра му, води до обвинения,
които са оттеглени още преди делото да започне.
Вторият американец, обвинен в шпионаж по този закон, е САМЮЪЛ МОРИСЪН.
Законсервиран агент
Закрити сведения
Заливът на прасетата
Замъкът на загадките
Книга, писмо или друг документ, който се използва за ШИФЪР или КОД с
препратки към съответни страници, редове или думи. И изпращачът, и получателят на
съобщението трябва да разполагат със същия документ.
Номерата посочват страниците, редовете, думите или буквите, с помощта на
които се разчита съобщението. Библейски текстове също се използват по този начин.
Захаров, Генадий
Захарски, Мариан
Зеле, Маргарета
Зеленоград
_Зенит_
ЗПСИ
_Идеалист_
Избата
Термин, използван от агентите в съветските разузнавателни и
контраразузнавателни агенции, който означава екзекуция или изгаряне в следствения
комплекс ЛУБЯНКА в Москва. В действителност Избата се използва само за екзекуции.
Там няма отделни килии. Основният затвор е на 6-ия етаж на сградата.
Вж. НКВД.
Издател
Излъчване
Измаилов, Владимир
Измама
Изменник
Изолиран
Изпълнителна акция
\* Израел
Войни за оцеляване
През 1956 г. Израел се присъединява към Великобритания и Франция при
планирането на по-късно неуспешното британо-френско нападение за завземане на
Суецкия канал. Израелското разузнаване добива доста ценен опит. Именно МРЕЖА на
Аман, създадена в Египет през 1954 г., е „искрата“, от която трябва да избухне
пожарът. Според плана на Аман негови агенти трябва да нападнат британска и
американска собственост в Египет, дискредитирайки по този начин президента Гамал
Абдел Насър, който възнамерява да национализира Суецкия канал.
Замисълът на Аман довежда до катастрофални последици. След като през юли 1954
г. е взривена библиотеката на Американската информационна служба, египетското
КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ разкрива израелския замисъл и предоставя истината на всички
медии. В Израел и Съединените щати именно върху Аман е хвърлена цялата вина (вж.
ДАР, АВРАМ). Когато през 1956 г. Насър национализира канала, Великобритания и
Франция със задоволство приемат да работят с Израел, оценявайки възможностите му за
проникване в Египет. Войната приключва бързо с намесата на ООН при активното
съдействие на Съединените щати и Съветския съюз. По време на Суецката операция
извън официалното американско становище за заклеймяване на нападението ЦРУ дава
известна подкрепа на Мосад чрез ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на
контраразузнаването на ЦРУ и бивш директор на отдела по израелските въпроси.
Израел установява трайни връзки и с британското разузнаване. Британската
Служба за сигурност (МИ–6) изпраща ветерана Никълъс Елиът в Тел Авив като офицер за
свръзка. Той успява да преодолее подозрителността на Мосад към британците. Веднъж
той плува съвсем гол заедно с висши офицери от Мосад. Един от израелците забелязва,
че е обрязан, и казва: „О, Боже, вашите служби мислят за всичко!“
Големият триумф на израелското разузнаване настъпва сутринта на 6 юни 1967
г., когато разузнаването прехваща радиотелефонен разговор между Насър в Кайро и
крал Хюсеин в Аман, Йордания. Те разменят мнение по въпроса, как да обвинят
Съединените щати и Великобритания за намерението им да изпратят самолети в подкрепа
на Израел по време на Шестдневната война. Инцидентът демонстрира упоритостта на
израелското разузнаване, което разкрива важни тайни, небрежността на арабските
лидери и успешните действия по подслушването.
Значителната израелска победа остава почти незабелязана в Съединените щати
поради погрешната атака, която Израел извършва над _ЛИБЪРТИ_ — американски КОРАБ ЗА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, край брега на Синай. Вбесените американски военни
обвиняват израелците в това, че, получили веднъж оръжие, нападат каквото им
попадне. В инцидента загиват 34 американци, а 164 са ранени. Въпреки трагедията с
_Либърти_ сътрудниците на ЦРУ са склонни да приемат, че по време на войната
израелското разузнаване е действало професионално. По-иначе обаче стоят нещата с
войната Йом Кипур (Деня на изкуплението) от 1973 г., когато Египет и Сирия нанасят
внезапен масиран удар срещу Израел. През септември 1973 г. израелското разузнаване
докладва, че Сирия инсталира противовъздушни ракети близо до израелската граница, а
Египет дислоцира войските си към Суецкия канал. Въоръжените египетски части също
вече разполагат с осигурените от Съветския съюз ракети _SA–6_. Радиопрехващателните
станции улавят призиви за даряване на кръв, гражданска мобилизация и заповеди за
затъмнение на градовете. На 4 октомври съветските съветници напускат Египет и
Сирия. Агент на Мосад в Египет се завръща в Израел с плановете за атаката. По-късно
става ясно, че офицери от Аман, които имат задължението да предупредят при заплаха
от война, са отхвърлили сигналите като ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.
Симптомите на приближаващата война просто не се вместват в разбиранията и
схващанията на Аман. Съществува и страхът, че ако Израел отвърне на предприетите от
Египет действия и също започне мобилизация, а не се стигне до война, ще има
неблагоприятен резонанс в израелското общество. В близкото минало е имало такива
фалшиви тревоги и предупредителна „бойна готовност“.
В 3 часа сутринта на 6 октомври на Йом Кипур, най-светия ден за евреите,
ръководителят на Аман най-сетне разбира, че атаката е неизбежна. Тя е започнала в
2,05 часа и едва не се превръща в пълна катастрофа за Израел. В първите й часове е
поставено на карта самото оцеляване на Израел.
След изключителни трудности войната е спечелена. В Израел започва търсенето
на виновника. КОМИСИЯТА _АГРАНАТ_, създадена непосредствено след войната, стоварва
цялата вина върху Аман. Авторитетът на Мосад остава непокътнат. След публикуването
на доклада министър-председателят Голда Меир и началник-щабът на отбранителните
сили Моше Даян подават оставка.
„Израелските служби за сигурност и разузнаване се нареждат сред най-добрите в
света, — се казва в тайна преценка на ЦРУ през 70-те години. — Опитните им кадри и
модерна техника са ги направили изключително ефективни, а те демонстрират
изключителна способност да организират, преценяват и използват информацията,
получена от вербувани агенти, еврейски общности и други средства по света.“
(Докладът е сред документите, минали през машина за унищожение и по-късно събран
лента по лента, когато иранци превземат американското посолство в Техеран през 1979
г.)
Подвизите на Мосад включват и залавянето на нацисткия военнопрестъпник Адолф
Айхман през 1960 г. в Аржентина. С помощта на Шин Бет се проследяват и се
ликвидират терористи от _Черния септември_, които избиват 11 израелски атлети на
олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., а така също се спасяват отвлечените
пътници на летище _Ентебе_ в Уганда през 1976 г. и др. (Вж. ХАРАРИ, МАЙК.)
Ера на неуредици
През 1980 г. популярността на Мосад и на Шин Бет намалява сред народа на фона
на обвиненията, че разузнавателните служби незаконно измъчват и убиват невинни
палестинци, набедени за терористи. За да се противопоставят на интифадата —
палестинския бунт срещу израелската окупация на Западния бряг и Газа, — тайни
израелски военни части с КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ _Чери_ (Вишна) и _Самсон_, чиито
бойци си слагат традиционните палестински чалми и говорят на арабски, нападат
палестинците, преследвайки терористи.
През 1985 г. Лакам поддържа оперативен контрол над вербуването и работата на
американския шпионин ДЖОНАТАН ПОЛАРД. Случаят с Полард разярява американците, много
от които са знаели за по-ранните разузнавателни действия на Израел срещу
Съединените щати. Случаите откъслечно са се появявали в пресата, обществеността не
е знаела почти нищо за тях до нашумелия инцидент с Полард. Той нанася огромна вреда
на американо-израелските отношения и разделя еврейската общност в Съединените щати.
В същия доклад от 1979 г., който възхвалява израелското разузнаване, се твърди, че
Шин Бет „се опитва да проникне в американското генерално консулство в Ерусалим с
помощта на чиновник, който има връзка с момиче от Ерусалим. За да бъде вербуван
чиновникът, се инсценира аборт. Преди този опит за изнудване момичето е било
принудено да направи опит да измъкне информация от приятеля си“. В доклада се
споменава за няколко подслушани разговора и за скрити микрофони в американските
служби и жилища в Израел, а също и за „2–3 неосъществени опита за вербуване на
морски пехотинци — охрана на посолството — срещу парично възнаграждение“.
През 1965 г. Корпорацията за ядрени материали и оборудване в Пенсилвания
признава пред федералните власти, че компанията не може да даде обяснение за
липсата на 90,6 кг обогатен уран. Експертите преценяват, че с липсващия уран могат
да бъдат направени най-малко 6 ядрени бомби. Разследването разкрива, че компанията,
известна под името _НУМЕК (NUMEC)_, поддържа връзки с представители на Израел, един
от които е РАФАЕЛ ЕЙТАН — легендарен израелски разузнавач, напътствал Полард. (След
ареста на Полард Лакам е разформирован.)
През март 1978 г. Стивън Брайън — член на Сенатската комисия по международни
отношения в САЩ, се среща с група израелски официални лица в кафенето на
вашингтонски хотел. Майкъл Саба, представител на Националната асоциация на
американците от арабски произход, по-късно под клетва съобщава, че съвсем случайно
е седнал на съседна маса и е чул Брайън да казва: „У мене е документът на Пентагона
за базите, който с удоволствие ще ви покажа.“ Според следователите забележката се
отнася за доклад, свързан с базите в Саудитска Арабия. Брайън, който отрича да е
предавал на израелците секретни материали, по време на арестуването на Полард
отговаря като заместник-министър на отбраната за износа на защитени американски
технологии.
Израел подписва особено и много изгодно дългосрочно споразумение с
американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, получавайки необходимото за поддържане на
сигурността си. Най-важното е, че има рутинен достъп до снимков материал и други
разузнавателни данни, осигурени от американските СПЪТНИЦИ. Но добрите отношения
сериозно са накърнени най-малко 2 пъти: през 1981 г., когато Израел извършва
успешни бомбардировки над иракски ядрен реактор, който е в процес на подготовка за
производството на ядрено оръжие, и през 1985 г., когато Полард е разкрит като
израелски шпионин.
Според адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ
по времето на нападението над Ирак, Израел успява да извърши бомбардировката над
реактора, тъй като е разполагал с точни разузнавателни сведения, които обаче не са
били предоставени на ЦРУ съгласно споразумението между двете страни. През 1994 г.
Инман прави разкритието (когато оттегля кандидатурата си за министър на отбраната):
„Погледнах върху картата разстоянието между Израел и Багдад и се почудих как и
откъде са се сдобили с точно сведение за целта?“ Той бил научил, че през
предходните 6 месеца Израел е имал информация не само за Багдад, но и за Пакистан и
Либия. Инман нарежда достъпът на Израел да бъде ограничен до райони на 400 км от
границата им: отвъд тази линия израелците трябва да искат специално разрешение.
УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване, по-късно подкрепя решението,
твърди Инман.
Мнозина критикуват американската подкрепа за Израел, но в действителност
американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ се е възползвала доста от израелците. Някои от
изгодите са политически — като речта на Хрушчов, в която се заклеймява Сталин, но
повечето са военни. С всяка израелска победа над арабските съседи са били пленявани
също съветски оръжия и друго оборудване, често най-съвременно. След бързо проучване
на трофеите от израелците докладите, а понякога и пленената техника и оборудване са
се предавали на американците. Сред най-важните разузнавателни успехи, постигнати
извън бойното поле, е внедряването на шпионина ЕЛИАХУ КОЕН на най-високо равнище в
сирийското общество. През 1963 г. той изпраща в Израел осъвременен изтребител _МиГ–
21_, управляван от иракски ИЗМЕННИК, като по този начин му осигурява и безопасно
напускане на Ирак с цялото семейство; успява да събере 200 000 технически документа
за самолета _Мираж_ от швейцарския инженер АЛФРЕД ФРАУЕНКНЕХТ, а през 1969 г.
открадва цялата съветска радарна инсталация _Р–12_ от египетска територия, вдигайки
я с хеликоптер в дръзка нощна акция. Това са изключително смели разузнавателни
операции.
Но израелското разузнаване познава и моменти на провал, включително
проникване на съветски шпиони (вж. ГОЛДЩАЙН, ВОЛФ; ЛЕВИНСОН, ШИМОН) в негови среди.
Дори и суперуспешната в преследванията агенция Лакам не успява да предотврати
разкритията на МОРДЕХАЙ ВАНУНУ за проекта на израелската атомна бомба. През 80-те
години Дан Равив и Йоси Мелман пишат в книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy
a Prince“, 1991): „Израелските граждани загубиха голяма част от доверието си в
тайните служби. Вместо да живеят с чувството, че могат да се разхождат спокойно
нощем благодарение на Мосад, Шин Бет и Аман, които ги защитават, израелците просто
извръщат глава поради огромните съмнения, които изпитват към разузнавателната
общност.“ Историците на израелските разузнавателни агенции цитират генерал Шломо
Газит, бивш ръководител на военното разузнаване, който казва, че професионализмът
се изплъзва „и на експертно, и на оперативно равнище в службите за сигурност“.
Изследване
Изтегляне
Извеждането на АГЕНТ или на друг човек от дадена страна или район с помощта
на тайни действия.
Източник
Икономическо разузнаване
Едно от 3-те основни разузнавания, което се води в допълнение към
политическото и военното. По-голямата част от икономическото разузнаване се
получава лесно от ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ. Но понякога разузнавателните сведения трябва
да се набират тайно.
Шърман-Кент, ветеран от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, а по-късно
директор на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА към ЦРУ, определя мащабите на
икономическото разузнаване в книгата „Стратегическо разузнаване за американската
световна политика“ („Strategic Intelligence for American World Policy“, 1949) по
следния начин:
Иличов, Иван
_Ингалф_
Интернет
Интрепид
Инфилтриране
Информатор
Информационно бюро
_Иран — контри_
Разобличението и последиците
Главният прокурор Едуин Мийс получава нареждане от Рейгън да проведе
разследване за продажбата на оръжие. На 25 ноември 1986 г. той разкрива, че парите,
получени от продажбата на оръжията в Иран, са били пренасочени като помощ за
контрите в Никарагуа. Рейгън заявява, че не знае нищо за това прехвърляне на
средства. Като реакция Конгресът създава комисия, която да определи дали са
нарушени законите и дали е необходимо да се гласуват нови. Рейгън назначава
специален съвет с председател бившия сенатор Джон Тауър. Докладът _Тауър_ създава
базата за избиране на комисията, но разпитите на многобройните свидетели изваждат
на показ аферата _Иран — контри_. Макар и продължителни, разпитите не разкриват
всичко.
„Много въпроси дори не бяха зададени“, пишат сенаторът от Републиканската
партия Уилям Коен и сенаторът от Демократическата партия Джордж Мичъл, които са
членове на комисията. В съвместната си книга „Мъже на стремежа“ („Men of Zeal“,
1988) те обясняват:
ИС (IC)
Истландски документ
_Ихтис_
Японски шпионин на Хаваите преди японската атака над ПЪРЛ ХАРБЪР. Йошикава
завършва японската военноморска академия в Ета Джима през 1933 г. Служи за кратко
време на кораб — през 1934 г. получава сериозно стомашно заболяване и през 1936 г.
е уволнен от флота.
Година по-късно постъпва във ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ и е назначен във
флотската щабквартира в Токио. В разузнавателната служба той прехваща съобщение на
английски език, излъчено от Австралия на къси вълни. В него се съобщава, че 17
транспортни кораба с австралийски войници са тръгнали от Фрийтаун и са на път за
Англия. Йошикава предава информацията на германското посолство и получава
благодарствено писмо лично от Адолф Хитлер.
С име Моримура е изпратен на Хаваите през април 1941 г. под ПРИКРИТИЕТО на
вицеконсул. Йошикава предоставя непрекъснато разузнавателни сведения за
американския флот в Пърл Харбър. От 27 март 1941 до 7 декември 1941 г. японското
консулство в Оаху предава докладите му по системата _ПЪРПЪЛ_ на външното
министерство в Токио, а то от своя страна ги препраща на флота. Йошикава не е
знаел, че се планира атака над Пърл Харбър, въпреки че докладва в подробности за
разположението на американските военни кораби и обстановката там. На Хаваите по
това време японската диаспора е от около 160 000 души, но Йошикава не е използвал
никой от тях за шпионската си дейност. „… Нито един от тези влиятелни мъже с боен
дух, които можеха да ми помогнат в тайната мисия, нямаше желание да ми сътрудничи…“
— пише по-късно той.
След атаката над Пърл Харбър Йошикава е заловен от американците. Той изгаря
кодовата си книга и всички други материали, които могат да го уличат в шпионаж, и
известно време не може да се установи, че той е главният АГЕНТ на японското
разузнаване на Хаваите. Затова през август 1942 г. е репатриран в Япония с други
дипломати. До края на войната работи за военноморското разузнаване.
_К_
Кабине ноар
_Кадикс_
Венециански авантюрист, войник, писател и ТАЕН АГЕНТ на френския крал Луи XV.
В историята остава обаче като любовник — омайник на женските сърца, извършил
немалко подвизи на „сексуалния фронт“.
През 1755 г. във Венеция Казанова е обявен за магьосник и осъден на 5 години
затвор. През 1756 г. той организира по блестящ начин бягството си и отива в Париж,
където запознава французите с лотарията и натрупва състояние. През този период
пътува много и шпионира за краля на Франция. По-късно се завръща във Венеция,
където от 1774 до 1782 г. събира вътрешноразузнавателна информация.
Казанова е неуморен писател. Подробните му автобиографии свидетелстват за
голяма наблюдателност. Той пресъздава великолепно живота на обществото в различни
европейски градове през XVIII в.
Каки
Камбоджа
Вж. ВИЕТНАМ.
Камуфлиране
Канарис обича да играе тенис и да язди. В Берлин негов партньор по езда често
е ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ, негов професионален враг, който лично го арестува през юли 1944
г.
Отначало Канарис е запален поддръжник на Хитлер поради позицията му към
Версайския договор и комунизма. Но скоро се обръща срещу безжалостното управление
на фюрера и започва да поддържа опонентите на Хитлер в армията (въпреки че е против
предложението Хитлер да бъде убит).
През Втората световна война Канарис е пълновластен и строг господар на
Абвера, който се оказва не особено ефективна разузнавателна служба — дали заради
неспособността на Канарис или заради това, че е настроен против Хитлер. Той
назначава някои антифашисти и евреи в Абвера, за да ги спаси от репресиите, и е в
непрекъснат конфликт със СС, откъдето често правят проверки на Абвера и на АГЕНТИТЕ
му.
През февруари 1944 г. Хитлер уволнява адмирала от Абвера и закрива агенцията.
Канарис минава в оставка, но за кратко. Назначен е за ръководител на Службата по
търговско и икономическо военно дело. Арестуван е на 23 юли 1944 г., след
несполучливия заговор срещу Хитлер от 20 юли. Неговото име не е споменато от нито
един от заговорниците. Държат го денонощно с белезници и е изпратен в концлагера
_Флосенбург_, северно от Мюнхен, където е разпитван и измъчван денонощно от СС.
На 5 април, когато съветските войски стесняват кръга около подземния бункер
на фюрера в Берлин, Хитлер нарежда Канарис да бъде екзекутиран. Късно вечерта на 8
април 1945 г. той е подложен на нов брутален разпит. Когато го връщат в килията
около полунощ, той предава последно съобщение на затворника в съседната килия с
почуквания по стената:
Малко след 5,30 часа сутринта на 9 април 1945 г. стражи от СС поставят примка
от струна на пиано около врата на Канарис и го обесват, изпълнявайки заповедта
бавно. Скоро откриват, че е още жив, и го обесват повторно. Тялото му е изгорено.
(ХАНС ОСТЕР — бивш началник-щаб на Абвера, е обесен няколко минути преди Канарис.)
Предполага се, че Канарис се е срещал с МАТА ХАРИ в Испания и вероятно в
Швейцария — с УИЛЯМ ДОНОВАН, ръководител на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ
по време на Втората световна война. Канарис и Мата Хари обаче са били в Мадрид по
едно и също време само веднъж и е малко вероятно да са се срещали. И възможността
Канарис да се е срещнал с ръководителя на УСС също е малко вероятна.
_Канбера B–57_
Каранса, Рамон
Кардано, Джироламо
Милански лекар, математик и автор на книги на различни теми, живял през XVI
в. Той създава революционна за времето си ШИФРОВА система, която носи неговото име
— Карданова рамка. В оригинален вид рамката представлява лист хартия или парче
плат, поставено върху написания текст на „нормално“ писмо. Платът или хартията,
поставена върху писмото, има изрязани дупчици или малки прозорчета, всяко от които
е номерирано. Когато се постави върху писмото, прозорчетата, изрязани на плата или
на листа, очертават букви, които, след като се прочетат в посочения ред, разкриват
тайното послание. Това е първият известен шифър с разместване.
Кардано разработва и други кодови системи, но много малко — да не кажем, нито
една от тях — са практични. По-важното обаче е, че той разработва схема за тайно
отваряне на пощата, и то по такъв начин, че писмото да може да се прочете, без
получателят да разбере: в плика се пъхва тънка пръчица, писмото се навива около нея
и се измъква, а след прочитането се връща в плика по същия начин.
Карла
Карни, Джефри
Кароз, Яков
_Карпитбегър_
Самолетите [на Карпитбегър], независимо дали бяха запалени огньове или не,
кръжаха над мястото [зоната за спускане] и даваха уговорения за деня сигнал. Щом
получеха правилния отговор, излъчен със сигнална лампа или прожектор, екипажът се
подготвяше за спускането. Пилотът се снижаваше до 200 м, понякога дори по-ниско,
намаляваше скоростта до 200 км/ч и даваше сигнал за предстоящо спускане. Трябваше
да направи няколко кръга над мястото, за да спусне целия товар, а някои инциденти
бяха неизбежни, след като се летеше ниско при ниска скорост.
КАРС
Картрайт, Хенри
_Каст_
Катинското клане
Масово клане на полски офицери през 1940 г., извършено от съветското НКВД. На
12 април 1943 г. германското радио съобщава, че в 8 общи гроба в Катинската гора,
близо до Смоленск, са открити телата на 4143 полски офицери — всички завързани и
разстреляни. Според германците офицерите са били избити от руснаците.
В края на 1939 г. при нашествието на Германия в Полша руснаците взимат около
200 000 полски военнопленници. Около 15 000 военнопленници, включително 8700
офицери, изчезват безследно. Руснаците твърдят, че германците са избили поляците
след нашествието им в Съветския съюз.
Чак през 1989 г. те признават официално, че поляците са били избити от части
на НКВД. Масовото убийство става през пролетта на 1940 г., преди германското
нашествие в Съветския съюз през 1941 г. Твърди се, че убийствата са извършени по
заповед на Сталин поради дълбоката му омраза към поляците. Друга причина, изтъкната
от един съветски следовател през 1990 г., е, че НКВД евакуира военнопленническите
лагери, за да освободи място за депортираните от Естония, Латвия и Литва. Изчезват
и други полски затворници и никой не знае нищо за тях. Подобни екзекуции са били
извършвани и другаде, но масовите гробове не са открити. Твърди се, че други
военнопленници са били натоварени на шлепове и потопени в Северно Бяло море. (ЧК е
използвала подобен метод за масови екзекуции по време на Гражданската война.)
Кауфман, Джоузеф
Кашо, Джузепе
КВР
КГ 200
\* КГБ
Методи на работа
Убийства, отвличания и заплахи са оръжията, използвани от съветските органи
на сигурността още от времето на ЧК. Но има и други средства (по-съвременни), които
демонстрират изтънчен и новаторски подход в операциите на КГБ, а също и на ГРУ.
Веднъж един руски разузнавач установил контакт с американски държавен служител.
След проведения разговор руснаците решили да преустановят връзката. Две-три години
по-късно обаче, след като американецът се бил преместил, развел и сменил колата си,
същият руснак го срещнал в един магазин и подновил контакта.
Изпълнявани са били и по-сложни и по-изпипани операции. Една от тях е
свързана с родения в Бруклин ДОНАЛД АЛТЪН — 30-годишен служител, шифровчик в
американското посолство във ВИЕНА. А на шифровчиците КГБ и ГРУ са отделяли особено
внимание — вербуването им винаги е била приоритетна задача. Операцията по
вербуването протича сложно и необикновено. Съветски агент, натурализиран гражданин
на западна страна, кани близък приятел на Алтън да пийнат. Така се урежда
„случайна“ среща в кафене с белгийски бизнесмен, който е пред пенсия и, разбира се,
е офицер от КГБ. На този етап се извършва необходимото, за да бъде осъществена
среща с Алтън. Офицерът от КГБ на пръв поглед не проявява интерес към Алтън и си
уговаря нови срещи с приятеля му. Следват много часове и дни, които тримата
прекарват в приятелски срещи в кафенета и заведения, в игра на шах, а понякога и в
разходки сред природата. Алтън — евреин, с превъзходен френски — започва приятно
познанство с „белгиеца бизнесмен“, който твърди, че също е евреин (с роднини в
Израел) и също говори френски.
Едва след 5 месеца агентът на КГБ моли Алтън да му предаде информация срещу
заплащане. След кратко колебание Алтън отива при офицера по сигурността в
посолството и разкрива контакта с човека от КГБ. Усилията, положени от руснаците по
отношение на Алтън, са „прецизно планирани“ и разработени, се твърди в американски
доклад на разузнаването във връзка с инцидента.
Такива като Алтън и други американци, които работят в областта на кодовете,
като например радиоспециалистите от военноморския флот ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ
УИТУЪРТ, са сред най-ценните обекти на съветския шпионаж. В секретен доклад на
американското правителство „Съветски разузнавателни операции, провеждани срещу
американски граждани и обекти“ се казва: „Това е тази широкообхватна категория на
кодови чиновници, секретарки, охрана от морски пехотинци и т.н., които руснаците
смятат за особено уязвими, тъй като (според една от директивите на КГБ) «те не са
част от привилегированата класа и са по-зле платени».“ Последното е особено важно.
По-голямата част от американците, които са извършили предателство в полза на
руснаците, са го сторили за пари.
Едно от изключенията е известната история с вербуването на морските
пехотинци, охраняващи посолството на САЩ в Москва в средата на 80-те години.
Няколко морски пехотинци са обвинени, че са осигурили достъп на руснаците до
секретни материали в посолството. И това те са правели не по меркантилни, а по
сексуални съображения. Поне в началния стадий на разследването по нищо не личи
парите да са били мотив.
КГБ прави опити да пренесе разузнавателната си дейност на базата на
„класовата борба“, отделяйки голямо внимание на онези морски пехотинци, които са
чернокожи или от индианските общини в Америка. Според един от офицерите, служил в
онези години в посолството, руснаците са се интересували от целия обслужващ
персонал. „Тези [американци] хора са в Москва за кратко, 2 години — казва той пред
авторите на настоящата енциклопедия. — Руснаците пробват при всеки един от тях.
Разбира се, някои се оказват по-податливи към опитите им, отколкото други, но
абсолютно всички в посолството, предимно дребните чиновници и морските пехотинци от
охраната, са обект на вниманието на КГБ.“
Така КГБ използва всички средства на шпионажа за постигане на целите си.
Жените се оказват особено ефективно оръжие. КОМПРОМЕТИРАНЕТО С ПОДСТАВЯНЕ НА ЖЕНА
се използва често в подхода към американци и други чужденци в Съветския съюз и поне
веднъж е изпробвано в Съединените щати (вж. МИЛЪР, РИЧАРД).
Перспектива
КГБ е създаден през 1954 г. като държавен комитет към Министерския съвет.
Това е опит на съветските лидери, които следват стъпките на Сталин и ЛАВРЕНТИЙ
БЕРИЯ да си осигурят контрол над държавната агенция за сигурност. След разстрела на
Берия вътрешната сигурност е предадена на Министерството на вътрешните работи
(Министерство внутренних дел — МВД), а държавната сигурност (включително външното
разузнаване) — на КГБ. През юли 1978 г. КГБ вече е държавен комитет на Съветския
съюз и 24 години след създаването му получава статут на министерство.
Значението на КГБ за съветската система е описано от Джон Дж. Дзиак — лектор
по съветско разузнаване в университета _Джордж Вашингтон_, в интервю за _Вашингтон
таймс_: „КГБ е крайъгълен камък на [съветската] система. Съветската система не би
могла да оцелее без него.“ Реймънд Рока — заместник-директор на контраразузнаването
в ЦРУ до 1974 г. и лектор в КОЛЕЖА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА,
също в интервю за _Вашингтон таймс_ смята КГБ за основен играч в теорията и
практиката на комунистическата идеология. „КГБ е оста на комунистическата система“,
казва той.
Първият председател на КГБ е ИВАН СЕРОВ (1954–1958), който преди това е бил
заместник-началник на ГРУ. През 1958 г. той се връща във военното разузнаване, но
вече като негов ръководител (по-голямата част от началниците на ГРУ са с опит в ЧК,
НКВД и КГБ). АЛЕКСАНДЪР ШЕЛЕПИН — ръководител на КГБ от 1958 г., се опитва да
реформира това ведомство и да го превърне в ефективна разузнавателна и
контраразузнавателна организация. Под председателството на ЮРИЙ АНДРОПОВ (1967–
1982) КГБ достига сравнително високо равнище на уважение и власт. След смъртта на
Леонид Брежнев Андропов напуска КГБ — избран е за генерален секретар на КПСС и
фактически е ръководител на Съветския съюз. Той може да се сравни само с Берия по
дългогодишен стаж като директор на основната съветска разузнавателна агенция.
ВИТАЛИЙ ФЕДОРЧУК е избран след Андропов през 1982 г. за председател на КГБ,
но изпълнява ръководната длъжност за съвсем кратко време — назначението му на поста
министър на вътрешните работи свидетелства за доверието на новия съветски лидер към
него.
ВЛАДИМИР КРЮЧКОВ е назначен за председател на КГБ през 1988 г. Той е един от
заговорниците в неуспешния опит за преврат срещу Михаил Горбачов през август 1991
г. Крючков е уволнен и арестуван. Сред 13-имата заговорници са и генерал-лейтенант
Юрий Плеханов — ръководител на президентската охрана в Кремъл, който съдейства
Горбачов да бъде задържан под домашен арест в Крим, Владимир Грушко — заместник-
директор на КГБ, и Вячеслав Генералов — заместник-директор на кремълската охрана.
Нито един от тях не е подведен под съдебна отговорност.
За председател на КГБ след опита за преврат за съвсем кратко е назначен
Леонид Шебаршин. Той е служил в Афганистан, Иран и Индия, преди да поеме поста
заместник-директор на КГБ през 1987 г. Но Шебаршин е нежелан от някои от съветските
лидери и още същия месец на негово място е издигнат ВАДИМ БАКАТИН.
През декември 1990 г. кремълските хардлайнери уволняват Бакатин от поста
министър на вътрешните работи. Под негово ръководство КГБ променя състава и целите
си. Граничните и Вътрешните войски са прехвърлени към съветската армия (Сухопътни
войски), а кремълската охрана и свързочните войски минават на пряко подчинение на
съветското правителство (вж. по-нататък). Бившият генерал от КГБ ОЛЕГ КАЛУГИН —
съветник на Бакатин, през август 1991 г. прави изявление, че в бъдеще КГБ „няма да
има политически функции, нито тайни лаборатории, където да се създават отрови и
тайни оръжия“. Бакатин се задържа на поста си едва до началото на октомври 1991 г.,
когато е заменен с ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ, който е пряк участник в разформироването на
КГБ, официално закрит на 22 октомври 1991 г. (въпреки че Примаков запазва поста до
декември 1991 г.). КГБ е реорганизирано в 3 отделни служби: МС (руското
Министерство на сигурността, просъществувало от 1991 до 1993 г., а след това
преобразувано във ФСК), Междурепубликански съвет за сигурност и Служба на Гранични
войски.
Председатели на КГБ
Март 1954 — декември 1958: И. А. Серов.
Декември 1958 — ноември 1961: А. Н. Шелепин.
Ноември 1961 — април 1967: В. Е. Семичастни.
Май 1967 — май 1982: Ю. В. Андропов.
Май 1982 — декември 1982: В. Федорчук.
Декември 1982 — август 1988: В. М Чебриков.
1988 — август 1991: В. А. Крючков.
Август 1991: Леонид Шебаршин.
Август 1991 — октомври 1991: Вадим Бакатин.
Октомври 1991 — декември 1991: Евгений Примаков.
{img:shpionazh-33.png|#Структура на КГБ}
Кемп Пиъри
Кемпеи таи
_Кенън_
КИ
КИ
Координатор на информация.
КИЗ
КОНТРОЛ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО.
Кийлър, Кристин
_Кийхоул_
Килиън-младши, Джеймс
Ким
Кинг, Джон
_Кингфишър_
\* Китай
Неофициален шпионаж
Сидни е имал предвид само държавното разузнаване, докато в Китай има и друг
вид шпионаж — мрежа от търговци и видни антимонархистки настроени китайци, донякъде
свързани с тайните общества, наречени Триади. Тъй като знаят, че имперското
разузнаване има малко ИЗТОЧНИЦИ извън Китай, революционерите, водени от Сун Ятсен,
подготвят голяма част от предварителните си планове в Хонконг. Шпионската
организация се свързва с богати и демократично настроени китайци, пръснати на
Запад.
И Япония, и Китай имат тайни общества, в които участват влиятелни хора,
създали тайни задкулисни правителства. Влиятелната японска групировка _ЧЕРЕН ОКЕАН_
оценява Ятсен като стабилизираща сила в Китай и му оказва значителна финансова
подкрепа. Самият Ятсен превръща китайските Триади като база за своята
разузнавателна групировка — обществото _Хсин Чуън хуей_ (Общество за възраждане на
Китай). Той се свързва с търговци, които искат да работят със Запада и като него
желаят демокрация в Китай.
Последователите на Сун Ятсен се опитват да превземат кантонското провинциално
правителство през 1895 г., но някои от тях са заловени и екзекутирани. Сун бяга в
Япония, където успява да си спечели поддръжката на новото влиятелно общество _ЧЕРЕН
ДРАКОН_ и тайно приема парична помощ от японското външно министерство. По-късно,
докато е в Англия, тайната китайска полиция го отвлича, но благодарение на
британското правителство е освободен.
Друго убежище за китайските революционери е Франция. СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ —
френската вътрешна агенция за сигурност, наблюдава внимателно китайските
революционери, установили се в 13-и парижки район, известен като „китайския
квартал“. Сред младите революционери са Джоу Ънлай, бъдещ ръководител на Китай, и
КАН ШЪН (тогава известен под името Джан Шупин), който става директор на китайското
разузнаване по времето на Мао Дзедун.
Комунистическата Те У
И Джоу Ънлай, и Кан Шън се завръщат в Китай в началото на 20-те години, за да
съживят китайската комунистическа партия. Директива, публикувана през 1928 г.,
вероятно написана от школувания от руснаците Кан, поставя основите на партийния
апарат за сигурност: „Във всички клонове на нашата организация трябва да има АГЕНТИ
за наблюдение на подозрителните лица. Партията трябва да се освободи от всички
предатели или агенти на опозиционни партии…“ Друга цел, която не е записана, е
внедряването на агенти в правителствените структури.
Джоу Ънлай става ръководител на Те У — китайската тайна служба, понякога
превеждана като Отдел за специални действия. И до днес китайците наричат различните
агенции за сигурност Те У, или „тайна агенция“, както хората в окупирана от
германците Европа през Втората световна война наричат всички нацистки агенции за
сигурност ГЕСТАПО.
През 1921 г. Сун Ятсен се провъзгласява за президент на Китай, като се опира
на Националната народна партия (Гуоминдан). Благодарение на сътрудничеството с
комунистическата партия на Джоу Ънлай Сун получава финансова подкрепа от Съветския
съюз, който му предоставя разузнавателна информация и военни съветници. Руснаците
не пропускат случая да укрепят и да разширят своята шпионска мрежа в Китай. През
1924 г. Сун създава военната академия _Уампоа_ и назначава за неин директор
способния армейски офицер Чан Кайшъ. Част от преподавателския състав се състои от
съветски специалисти.
С разрастването на влиянието на китайската комунистическа партия Чан Кайшъ
все повече и повече започва да разчита на своята тайна служба, която да противостои
на комунистите.
Един от архитектите на националистическото разузнаване е МОРИС КОЕН — бивш
съветник и търговец на оръжие за Сун с прякор _Двата пищова_, даден му заради двата
пистолета, които носи непрекъснато. По-късно той работи за Чан Кайшъ, става негов
бодигард и пионер в създаването на известното китайско лоби в Съединените щати.
Разузнавателната организация на Чан Кайшъ официално е наречена Централно бюро
за разследване и статистика. Ръководител е ТАИ ЛИ, садистичен военен полицай,
наречен Касапина. Той ръководи всяващата ужас тайна полицейска войска, известна
като _Сините ризи_. Таи Ли се издига до поста генерал-лейтенант и става един от
най-влиятелните хора в Китай. Той внедрява агенти в редакции, банки, културни
организации и на всички равнища на правителството. Същото прави и комунистическата
Те У.
През октомври 1928 г. силите на Гуоминдан на Чан Кайшъ контролират по-
голямата част от Китай. Гуоминдан е съсредоточен основно в градовете и е подкрепян
от банкери — на селяните се обръща съвсем малко внимание. Експлоатирани от
земевладелците и подложени на непрекъснат глад, селяните тръгват след
комунистическата партия.
Тотална сигурност
В книгата си „Китайската цивилизация и бюрокрация“ („Chinese Civilization and
Bureaucracy“, 1964) Етиен Балаз описва Китай от времето, преди Западът да го
„открие“ през XVII в. като страна на селяни, управлявани от бюрократична система,
чиито „пипала достигат навсякъде. Те се докосват до всеки член на обществото и до
всяка сфера на живота. Нищо не може да им убегне. Дори най-малкото отклонение от
предначертаните пътеки трябва да бъде проверено, за да не доведе до бунт. Всяко
отцепление, колкото и незначително да е, трябва да се избегне, защото това заплашва
цялата система“.
През последните години на XX в. са се променили много малко неща. Сега, както
и преди бюрократичната система в тайните служби е обърната предимно навътре — по-
скоро е нащрек за евентуални подривни действия, отколкото за шпионаж, извършен от
външни лица. Разпространението на географски карти на градове и села е почти
забранено. Правителството ограничава използването на факсови апарати, всички
компютърни мрежи се контролират, а достъпът до ИНТЕРНЕТ е строго регламентиран.
Всеки, който се опитва да се добере до Интернет или до някоя компютърна мрежа,
трябва да премине проверка от службите за сигурност, а връзката се извършва през
Министерството на пощите и телекомуникациите или през някое друго оторизирано
министерство.
Правителствената агенция Синхуа (Агенция за новини на Нов Китай) филтрира
новините от чуждестранните агенции, преди да ги пусне до контролираните от
държавата медии. След като провери всички новини, които са подадени към страната,
Синхуа изпраща реалистичен бюлетин за световните събития на партийните и
политическите лидери. Информацията, за която е преценено, че може да се
разпространява, стига до медиите. През 1996 г. Синхуа, позовавайки се на това, че
националната сигурност изисква по-строг контрол, ограничава притока на икономически
новини, които се разпространяват в китайски банки и финансови фирми — информация за
държавни заеми, акции и стоки.
Синхуа е сред няколкото организации за ПРИКРИТИЕ, използвани от китайското
разузнаване. Друга такава организация е Асоциацията за приятелство с китайския
народ. Студенти, преди всичко завършващи, се използват за шпиони в чужбина.
Министерството на външните работи има Бюро за обслужване на дипломатическия корпус,
което осигурява на чуждестранните посолства и консулства в Китай чиновници, домашни
помощници, шофьори, прислуга и дори бавачки. Всички те се отчитат пред служителите
на специалните служби.
Организацията за обслужване на чужденците е преди всичко разузнавателна, а
чак след това обслужваща служба. Тя осигурява преводачи на чуждите туристи, особено
на журналисти. Това дава възможност да бъдат засичани хората, които разговарят с
чужденците, както и да се следи какво си говорят.
Чужденците в Пекин се настаняват в жилища, охранявани от Народната въоръжена
полиция. Полицаите редовно докладват за посетителите им, особено ако са китайци.
Журналисти и дипломати са под непрекъснато наблюдение от цивилни полицаи, от скрити
видеокамери, телефонни устройства за подслушване и микрофони. Хотелите, обслужващи
чужденци, също са под наблюдение.
ОБЕКТИТЕ на китайското разузнаване по ред на важност са Русия, Индия, Виетнам
и Съединените щати. Като регионална сила Китай съсредоточава усилията си към
съседите. Приоритет се дава и на шпионирането на Тибетците.
През 1950 г. Китай нахлува в Тибет и го превръща в своя провинция. Тибетците,
които оказват съпротива, или са хвърлени в затвора, или са избити. За да бъдат
парирани всички опити за съпротива от тяхна страна, китайците вербуват местни
агенти, обучават ги в шпионаж и ги внедряват на всички равнища в тибетското
общество. Информаторите и полицейските им наставници не успяват да спрат
антикитайските демонстрации, но задушават въстаническите действия. (Китайците се
опитват да отслабят свързващото звено на Тибетците — формата на будизъм, наречен
ламаизъм, — но главният религиозен лидер Далай Лама, който по собствено желание
избира изгнаничество в Индия, си остава обединяваща фигура.)
Местните хора в Ксинян, главно уйгури и казахи, се обръщат към китайците със
старинното им име хан китайци. Пекин потиска бунтовете, като раздава постове в
комунистическата партия и политически служби на обучени от Пекин местни хора или на
хан китайци. Ксинян е голям проблем за китайските разузнавателни агенции поради
езиковите, културните и религиозните бариери между хан китайците и мюсюлманите.
Силите на сигурността отделят много време и средства, за да държат под око
дисидентите. Демократично настроени студенти организират през юни 1989 г. митинг на
пекинския площад Тянънмън. Те са квалифицирани като контрареволюционери и силите за
вътрешна сигурност, включително Народната освободителна армия, го потопяват в кръв.
Армията избива стотици, може би дори хиляди, студенти на площада. Хиляди са
хвърлени в затвора.
Тъй като има правото да „упражнява власт, предоставена на обществените
институции за сигурност“, МНС праща в затворите или поставя под строго наблюдение
демократично настроени дисиденти, особено онези, които са известни на Запад.
Типичен случай е Уей Жъншън, арестуван през 1979 г. Вината му е, че е изписал на
публично място искане за демокрация. Двадесет и девет годишният Уей е осъден на 15
години за „предоставяне на важни военни сведения на чужденците“ и за „участие в
дейности, които застрашават държавната сигурност“. Не става ясно как точно Уей,
електротехник в пекинския зоопарк, може да предаде военна информация. След
освобождаването му през септември 1993 г. той продължава дисидентската си дейност и
е арестуван отново през април 1994 г. През декември 1995 г. е осъден за
„конспиративни действия срещу правителството“ на още 14 години затвор.
Освен МНС и Управлението за военно разузнаване към армията Китай има най-
малко още 4 агенции за разузнаване:
_Политико-юридическа група_ — агенция на комунистическата партия, която
наблюдава разузнаването и прилагането на законите, свързани с вътрешните работи.
Ръководи се от партийната военна комисия.
_Следствено управление_ — агенция за разследване на партийни членове.
_Управление на Единния трудов фронт_ — агенция, която отговаря за „китайците
в чужбина“, жители на други страни. (В Китай всички китайци се смятат за поданици
на Народната република независимо къде живеят.) Агенти от работническия фронт,
много от които резиденти под дипломатическо прикритие в китайските посолства и
консулства, се опитват да накарат хора от китайски произход да следват партийната
линия. Агентите, които държат под наблюдение китайски учени и академици на работа в
чужбина, подсигуряват връщането им в страната.
_Отбранителен комитет за наука, техника и промишленост_ — агенция, която
изпраща агенти в Съединените щати и западните страни като служители в организации
под прикритие, като например _Корпорация нова ера, Китайски международен тръст и
инвестиционна корпорация (КМТИК)_, а така също _Политехнологии_, за да купуват
екипировка за разузнаването, както и технологии с ограничен експорт. КМТИК кани
западни учени в Китай, главно с академична цел, но причината е да се използва
предоставената от тях информация за нуждите му.
_Кликбийтъл_
_Клипър боу_
Клуб
Вж. _СТАЯТА_.
Книга на славата
Мемориална книга във фоайето на централната сграда на щабквартирата на ЦРУ в
ЛЕНГЛИ, Вирджиния. Съдържа 56 звезди „в чест на всички служители на ЦРУ, отдали
живота си в служба на страната“. Този надпис е гравиран на мраморната фасада на
фоайето в щабквартирата с 56 звезди, като само след 25 в хронологичен ред са
изписани имената на загиналите. Останалите до ден-днешен се смятат за засекретени.
Мемориалът е създаден от скулптора Харолд Фогел през 1974 г.
Най-много смъртни случаи — 5, има през 1961 г., през 1965 г. са 7 — вероятно
заради войната във Виетнам, и през 1983 г. са 8 — вероятно свързани с бомбените
атентати на американски инсталации в Бейрут. Следва списъкът на 56 звезди и 25
имена:
1950 \*
1951 \* Джеръм Гинли
1956 \* Уилям Ботлър
\* Хауърд Кеъри
\* Франк Грейс-младши
\* Уилбърн Роуз
1961 \*
\* Нелс Бенсън
\*
\*
\*
1964 \* Джон Мериман
1965 \*
\*
\* Бъстър Идънс
\* Едуард Джонсън
\*
\*
\* Джон Уолц
1966 \* Луис О’Джибуей
1967 \* Уолтър Рей
1968 \* Били Джак Джонсън
\*
\*
\* Джак Уикс
1970 \*
1971 \* Пол Дейвис
\* Дейвид Конзълман
1972 \*
\*
\*
1974 \*
1975 \* Уилям Бенет
\* Ричард Уелч
1976 \*
1978 \*
\*
\*
1983 \*
\* Робърт Еймс
\*
\*
\*
\*
\*
\*
1984 \* Скот Ванлишаут
\* Къртис Уд
\*
\*
1985 \* УИЛЯМ БЪКЛИ
1987 \* Ричард Кробък
1988 \*
1989 \*
1993 \* Лансинг Бенет
\* Франк Дарлинг
Кобърли, Алън
Код
Отбележете, че няма ред при подреждането на буквите или цифрите. Освен това
предлогът „в“ може и да не съществува в книгата с кодовете, както и много други
подобни думи, които се подразбират.
Следователно съобщението ще бъде предадено в следния вид:
или:
Подобни кодове могат да имат стотици, дори хиляди варианти при заместването.
Кодовите думи, използвани при кодираните комуникации, са различни от КОДОВИТЕ
ДУМИ, използвани при секретни програми или при определена степен на засекретяване.
Кодираща връзка
Прилагането на КРИПТОСИГУРНОСТ към комуникационните системи или на „връзка“
по такъв начин, че цялата информация, която преминава през тази връзка, е изцяло
кодирана.
Кодова дума
Кодово наименование
_Кодфорд_
Колинс, Мартин
_Колос_
Команда Б
Командоси в разузнаването
_Комета_
Комикси
Шпионската тема винаги е привличала създателите на комикси. Американският
карикатурист Милт Каниф, който през 1934 г. започва своята поредица „Тери и
пиратите“, често изправя героя си в битки срещу шпиони, предимно „япита“ (думата
японци рядко се появява в поредицата). През 1947 г. Каниф въвежда нов герой за
читателите на вестници: Стивън Кениън, изобретателен офицер от американските
военновъздушни сили, който се бори с шпиони — сега вече „коми“ (комунисти). Според
официалното досие в американските военновъздушни сили Кениън, който печели първите
си нашивки на летец през 1942 г., е работил срещу руски и китайски РАЗУЗНАВАЧИ до
пенсионирането си през 1989 г.
На тази тема е посветена и серията комикси „Шпионин срещу шпионин“, създадена
от художник с псевдоним Ел Мундо. Работил като политически карикатурист в Куба,
през 1960 г. той избягва от режима на Кастро и година по-късно започва простичката
поредица МАД, в която Черният и Белият шпионин са в непрекъснат, безкраен и твърде
комичен двубой. Появява се и жена — Сивият шпионин, и серията е преименувана
„Шпионин срещу шпионин срещу шпионин“. Обикновено в такива серии се прибавя и
сексуална сюжетна линия. Тя — Сивият шпионин, винаги побеждава и Черния, и Белия
шпионин.
{img:shpionazh-35.png|#Шпионажът често е обект и на хумора, като например в
комикса „Крок“ на Рекън иУайлдър.}
Комисия _5412_
Комисия _XYZ_
Комисия _Агранат_
Комисия _Двайсет_
Комисия _Пайк_
Комисия _Флуънси_
Комисия _Четирийсет_
Комисия _Чърч_
КГБ.
Компания за прикритие
Компанията
Комплексно разузнаване
Компрометиране
Компютърен шпионаж
КОМРАЗ
_Кондор_
Конспиративна квартира
Конспиративно проникване
Контрамерки
Контраразузнаване (КР)
Контрашпионаж
Контрольор
Конфиденциално
_Копек_
Копирка
Съветски съюз
Специализирани „шпионски“ кораби се използват за пръв път през 50-те години,
когато Съветският съюз пуска модифицирани плавателни съдове, тип траулер, да
събират разузнавателни сведения в отвъдморски райони и да наблюдават западните
военноморски операции. Това се налага поради липсата на съветски електронни
подслушвателни постове отвъд океана (с изключение, на посолства и консулства).
Въпреки че западната преса често ги описва като „дегизирани“ риболовни
траулери, съветските плавателни съдове за събиране на разузнавателни сведения могат
лесно да бъдат идентифицирани. Екипажите са кадри от военноморския флот, а самите
кораби са с огромни електронни антени, като някои са и въоръжени. Въпреки това
съветските риболовни, а така също и търговски кораби без съмнение събират
разузнавателни сведения при всеки удобен случай. Но по-голямата част от тях,
означени като _AGI_ от западното разузнаване, са построени на базата на корпусите
на траулери, тъй като в огромните им трюмове лесно може да се монтира електронно
оборудване и да се обзаведат спални помещения за екипажа. Освен това траулерите са
и по-издръжливи, имат морски качества и са били в серийно производство.
По-късно по-големите съветски _AGI_ са създадени специално за събиране на
разузнавателна информация. Големите кораби клас _Приморие_ (3700 т) и клас _Балзам_
(5400 т) могат да обработват събраните разузнавателни сведения на борда, като по
този начин ускоряват предаването на разузнавателна информация за военноморския флот
и регионалните командвания. По-големите съветски _AGI_ са снабдени с леки
противовъздушни оръдия, а на много от тях са били забелязани и противовъздушни
ракети.
В края на 80-те години — непосредствено преди разпадането на Съветския съюз,
около 60 от тези кораби се използват от съветския военноморски флот. Тези _AGI_
обикновено извършват наблюдение край стратегическата американска подводникова база
в Хоули Лох, Шотландия, и близо до югоизточния бряг на Съединените щати — място,
където могат да се наблюдават подводниковите бази в Чарлстън, Южна Каролина, и
Кингс Бей, Джорджия, както и ракетните опити в Кейп Канаверал, Флорида. _AGI_
действат и във важни международни води, като Гибралтарския проток, сицилианските
протоци и протока Ормуз. _AGI_ редовно наблюдават учения на бойни кораби на
американския военноморски флот и на други кораби на НАТО. Смята се, че по време на
Виетнамската война един съветски _AGI_ край остров Гуам и друг, действащ близо до
американските самолетоносачи в Тонкинския залив, са изпратили предупреждение за
предстоящи американски въздушни удари над Северен Виетнам.
Съветски бойни кораби осъществяват наблюдение над военноморските сили в
морето и океана на западните страни. Тези съветски кораби и _AGI_, които извършват
операции за близко наблюдение, обикновено се наричат „клюкари“.
Съединени щати
В периода след Втората световна война американският военноморски флот разчита
предимно на военните си кораби и подводниците за събиране на сведения по електронен
път край бреговете на Северен Виетнам през 1964 г. и води до т.нар. инцидент в
Тонкинския залив, който ескалира американското присъствие във Виетнам. (Вж.
_ДЕСОТО_.)
Първите специализирани американски разузнавателни кораби са използвани, за да
компенсират липсата на електронни подслушвателни постове в Южна Америка и Африка.
Това са товарни кораби от времето на Втората световна война, променени след 1960
г., когато АНС получава разрешение да разполага с кораби за ЕЛРАЗ, предназначени да
следят страните от Третия свят.
Първият променен за целите на разузнаването кораб е _Редник Хосе Ф. Валдес_
(T-AG 169), пуснат през ноември 1961 г. През следващите 10 години действа край
бреговете на Африка, изпълнявайки мисии по ЕЛРАЗ под ПРИКРИТИЕТО на „подробни
хидрографски проучвания“. _Валдес_ се придружава навсякъде от други 2 кораба на
АНС: _Джеймс Е. Робинсън_ (T-AG 170) и _Сержант Джоузеф Е. Мюлер_ (T-AG 171). Те се
управляват от цивилни екипажи и техници на АНС. Обозначението _T-AG_ означава кораб
с цивилен екипаж (T) и разнородни помощни функции (AG).
Едновременно с това американският военноморски флот започва събирането на
разузнавателни сведения в сътрудничество с АНС. Серия от кораби за ЕЛРАЗ са
преустроени от военновременни товарни кораби, а екипажите са от кадрите на флота от
военноморската служба за сигурност, която събира сведения за цели и на АНС, и на
флота. Първият ръководен от военноморския флот кораб е _Оксфорд_ (AG 159), построен
през 1945 г. като товарен кораб. Според справочника на Центъра по история на
военноморските сили на САЩ „Американски бойни кораби“ („Dictionary of American
Naval Fighting Ships“, 1970) корабът е предаден на военноморския флот на 8 юли 1961
г. за изследвания.
През есента на 1962 г. _Оксфорд_ действа в Карибския басейн и прехваща
радиокомуникации от Куба, докато Съветският съюз прехвърля и оръжие на острова.
_Оксфорд_ е модифициран _ПОТИ_ — помощни технически изследвания. Извършени са още 4
подобни модификации на големи товарни кораби — _Джорджтаун_ (ПОТИ 2), _Джеймстаун_
(ПОТИ 3), _Белмонт_ (ПОТИ 4) и _ЛИБЪРТИ_ (ПОТИ 5), на които има военноморски
персонал, който служи, следвайки наставленията на АНС, и някои цивилни специалисти.
Тези кораби са лесноразличими като разузнавателни кораби поради характера на
извършваните операции, антените и определенията им във военноморските справочници.
На тях има минимално количество въоръжение.
_Джорджтаун_ действа предимно край Южна Америка, _Джеймстаун_ — край Африка,
в Карибския басейн и Южно Китайско море, _Белмонт_ остава в Карибския басейн (като
оказва помощ на американските войски, които дебаркират в Доминиканската република),
а _Либърти_ е изпратен в източната част на Средиземно море, за да посрещне съдбата
си през юни 1967 г. край бреговете на Синайския полуостров.
Военноморският флот, Министерството на отбраната и АНС по-късно обмислят
възможността за флот от по-малки товарни кораби — дори и от типа на траулерите — за
ЕЛРАЗ, които да действат по-близо до „набелязаните“ райони, отколкото по-големите
модифицирани _ПОТИ_. Първите _ПОТИ_ са 3 малки 52,8-метрови товарни кораба,
приспособени за ЕЛРАЗ в средата на 60-те години. Първият е _Бенър_, обозначен _ППП
1_. Тези букви означават разнородни помощни функции (П) и природни проучвания (ПП).
_Бенър_ работи край Йокосука, Япония. През 1967 г. извършва ЕЛРАЗ на съветски
Сибир, Северна Корея и Китай под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ _КЛИКБИЙТЪЛ_. Веднъж корабът
е бил „притиснат“ от съветски военноморски кораби.
_Бенър_ е последван в Далечния изток в края на 1967 г. от кораба _ПУЕБЛО_
(ППП 2), а третият кораб — _Палм Бийч_, е пуснат в операция за ЕЛРАЗ, но в друг
район. Също както _ПОТИ_ тези кораби са минимално въоръжени. Планирани са
допълнителни промени по _ППП_ но сравнително пасивната американска програма за
ЕЛРАЗ е изоставена, след като израелски торпеден катер атакува _Либърти_ през 1967
г., а през януари 1968 г. Северна Корея пленява _Пуебло_.
Вж. ПОДВОДНИЦИ.
Кордри, Робърт
Корнуел, Дейвид
_Корона_
Корпорации
Космик
КР
КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ.
_Кралска митра_
Кратка среща
_Кремъл_
_Кремъл_ беше операция на хартия, за външна заблуда, като целта беше това да
се превърне в шедьовъра на нещо като спекулативна форма на военното изкуство.
Първо, тя съвпадаше със съветския начин на мислене, което, разбира се, германците
не знаеха. Второ, трябваше да се симулира повторение на нападението срещу Москва от
края на 1941 г. В действителност от стратегическа гледна точка имаше повече смисъл,
отколкото _Блау_ [южната операция]… Директивата на армейската група, която
възлагаше 2 еднакви мисии на 2 отделни армии, мисии, възложени още предишната есен,
можеше да се приеме за истина дори и от германските офицери, които не бяха
запознати с плановете, какъвто и наистина беше случаят с повечето от тях.
Кривицки, Валтер
\* Криптоанализ
Студената война
От началото на Втората световна война американците и британците редовно
прехващат съветски съобщения, предназначени за техните дипломати и АГЕНТИ в
чужбина. Но те практически не са дешифрирани, тъй като руснаците използват
ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА. Този метод е вероятно най-сигурният начин за
опазване тайната на съобщенията.
По време на войната руснаците обаче бележат успехи както срещу враговете си,
така и срещу съюзниците си. Но отчасти поради масовите чистки на Сталин през 30-те
години съветските усилия в декодирането са сравнително примитивни, когато през юни
1941 г. германците предприемат операция _БАРБАРОСА_ срещу Съветския съюз. Към края
на годината няколко машини _Енигма_ са заловени от германците, очевидно с
подходящите ключове. Освен това руснаците имат достъп и до британските постижения в
разкодирането. ДЖОН КЕЪРНКРОС — съветски агент, е назначен в ПАРК БЛЕЧЛИ —
военновременния дом на британската Правителствена школа за кодове и шифри от 1942–
1943 г.
Освен това агенти в британското правителство, предимно членовете на ПЕТОРКАТА
ОТ КЕЙМБРИДЖ, снабдяват руснаците със строго секретни правителствени документи,
включително съобщения. Те помагат също на руснаците да проникнат в британо-
американските комуникации през 50-те години. Съветските декодировчици са
подпомогнати и от непрекъснатите комуникации между президента Рузвелт и Сталин,
които се изпращат по американските военноморски честоти, шифровани, но самите
съобщения са дълги, а американските военноморски офицери, които се занимават с
президентските съобщения в Москва, са получили нареждане да не променят нито една
дума. По този начин руснаците получават отлична СЛАМКА за американските военни
комуникации. Основният британски шпионин, който дава на руснаците достъп до шифри,
е ДЖЕФРИ ПРАЙМ от Правителствената школа за кодове и шифри. В Съединените щати
предателите са не един и двама. УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ, криптоаналитици от
АГЕНЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (АНС), които бягат в Москва; сержант ДЖАК ДЪНЛЪП
— шофьор на директора на АНС, който има достъп до секретни документи и ги продава
на руснаците; мичман ДЖОУЗЕФ ХЕЛМИК-МЛАДШИ и сержант РОБЪРТ ЛИПКА, назначени в АНС,
които също предават шифровъчни материали; един или повече американски военноморски
офицери от американското посолство в Москва, които може би са предали на руснаците
достъпа до СТРОГО СЕКРЕТНИ комуникации; ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ,
специалисти по военноморските комуникации, които продават на руснаците ключовете за
шифровите машини, нанасяйки най-голяма вреда на американската сигурност в
комуникациите. През януари 1968 г. севернокорейците залавят американския шпионски
кораб _Пуебло_, на който се намират голям брой шифрови машини, макар и някои
повредени, а също и ръководствата за употреба и копия от секретни материали.
Северновиетнамците са заловили голям брой американски шифрови машини. Някои
източници твърдят, че са 32 — всичките пленени по време на Виетнамската война,
повечето взети от южновиетнамски войски през 1975 г., когато войната свършва.
Всичките са предадени на Съветския съюз.
Американските власти смятат, че шифрите им все още са сигурни, тъй като
важните ключове се променят всеки ден и се разпращат по предназначение изключително
внимателно. Но Уокър и Уитуърт са предали на руснаците ключовете. Когато през май
1985 г. е разкрит шпионският кръг _Уокър — Уитуърт_, се появяват различни мнения за
пораженията, нанесени от радиооператорите на отбраната. За много американски
военноморски офицери последствията са страшни. Месец след ареста на _Уокър —
Уитуърт_ и след оценка на важността на предателството им адмирал Джеймс Уоткинс —
директор на военноморските операции, заявява, че флотът има проблем, „който може да
бъде оставен да лежи в праха… Вярваме, че сме прехвърлили страшното в този проблем…
Вярваме, че сме го заобиколили.“
Когато на пресконференция в Пентагона питат Уоткинс за уязвимостта на
американските подводници след тези случаи на шпионаж, той е още по-самоуверен и
заявява, че не съществуват доказателства, че руснаците са проникнали в кодовата
система, което да им позволява да засичат американски подводни съдове, „и
следователно сме убедени, че нашите ПСР [подводници със стратегически ракети] 100%
са в безопасност“.
Но други за разлика от Уоткинс проявяват загриженост. Контраадмирал Джон Бътс
— директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ по това време, определя на оперативка
вредата, нанесена от _Уокър — Уитуърт_ „по скалата от 1 до 10 — 12!“ Повече от
година след като шпионският кръг е неутрализиран, новият ръководител на
военноморските операции адмирал Карлайл Трост заявява, че кодовият материал е
предоставил на руснаците предимство пред Съединените щати при една евентуална
морска война. Директорът на военноморското разузнаване контраадмирал УИЛЯМ СТУДЕМАН
казва: „Сигурно никога няма да разберем цялата истина, в каква степен е пострадала
нашата отбранителна способност от тази предателска и позорна дейност на Джери
Уитуърт.“
„Ако бе избухнал конфликт между двете суперсили — казва Трост, — … руснаците
щяха да използват информацията така, че да наклонят везните в своя полза.“
Обобщавайки съветските усилия при декодирането, историкът ДЕЙВИД КАН намеква,
че те са постигнали значителен успех: „… знаем, че има три неща, които често се
свързват с успех в декодирането: умение в шаха, умение в музиката и умение в
математиката.“ В исторически план руснаците са блестящи и в трите сфери.
По-трудно е да се установят американските постижения в разшифроването на
съветските комуникации. През Втората световна война САЩ прехващат и записват
съветските комуникации с дипломати и агенти в Съединените щати. След войната — през
1947 г., американския криптолог Мередит Гарднър разчита някои от съобщенията поради
допусната съветска грешка в разпространението на шифроблокчетата по време на
войната (вж. _ВЕНОНА_). Този пробив, споделен с британците, дава възможност някои
от съобщенията да бъдат прочетени, което разкрива степента на съветските шпионски
действия в Съединените щати.
Британците поставят и микрофони (БРЪМБАРИ) в съветското посолство в Лондон, с
помощта на които се разкриват някои шифри, използвани в разузнаването, но
подслушването скоро е разкрито. Несъмнено някои от множеството съветски РАЗУЗНАВАЧИ
и офицери, шпионирали в полза на Запада, или избягали предатели, донасят
криптоматериал. Тези материали заедно с огромните възможности на компютрите и
усилията на криптолозите в АНС и Правителствената школа за кодове и шифри са
допринесли за проникване в съветските комуникации.
Криптограма
Криптография
Криптоматериал
Криптоним
Криптосигурност
Криптосистеми
Кристъл
Вж. _КЕНЪН_.
Кросби, Инок
Кроугър, Питър
_Крусейдър F8U_
Кръг _Калпър_
Кръгът
\* Куба
Нападението започва
На 15 април сутринта 9 самолета _B–26_ излитат от бази в Никарагуа. Осем от
тях нанасят удари върху авиобази в Куба, а деветият направо отлита за Маями, където
пилотът, показвайки на всички надупчения от куршуми корпус, разказва своята
„легенда“, измислена за него от ЦРУ. Представителят на САЩ в ООН Адлей Стивънсън,
не знаейки, че пилотът лъже, и приемайки всичко за чиста монета, обяснява авиоудара
на американците над Куба с историята, разказана от пилота.
За 16 април, когато отрядите вече наближават брега, е предвиден втори
въздушен удар. Но Кенеди, загрижен за достоверното представяне на нещата, го
отменя. Първите нападатели дебаркират малко след 1 часа сутринта на 17 април и са
подложени на значителен обстрел от танковете на Кастро, артилерийски огън и пехотна
атака. Обградени са и малцина успяват да се измъкнат — някои в планините, където се
предполага, че са партизаните, а други — на американски военни кораби, които чакат
недалеч, за да приберат оцелелите.
В боевете на плажа загиват около 1650 от хората на Кастро и 114 от
нападателите. Силите на Кастро пленяват 1189 души. Въстание не избухва. Всички,
които са можели да се присъединят към бунта, са хвърлени в затвора. Тайната полиция
на Кастро, която е била добре уведомена за предстоящата атака, е притиснала най-
малко 100 000 потенциални въстаници, а е много вероятно броят им да е достигнал 200
000.
Като последен опит да помогне на хората на брега Кенеди, макар и с нежелание,
разрешава провеждането на невъзможна мисия. Шест реактивни изтребителя — без
отличителни знаци — на американския военноморски флот от самолетоносача _Есекс_ е
трябвало да осигурят покритие на атаката от оцелелите самолети _B–26_ от Никарагуа.
Реактивните самолети е трябвало да летят само един час, като не обстрелват земни
цели, а защитават _B–26_, отвръщайки на огъня, ако кубински военни самолети
обстрелват бомбардировачите. Поради грешка, предизвикана от часовата разлика,
самолетите _B–26_ пристигат на брега един час преди изтребителите на военноморския
флот. Свалени са 2 _B–26_, а четирима американци — пилоти по договор към ЦРУ, са
убити. Един от тях — майор Томас Рей от Алабамската въздушна национална гвардия,
оцелява, след като самолетът му се разбива, но е убит от кубински войници.
Бъдещите членове на временното правителство молят администрацията на Кенеди
да изпрати американски пехотинци, да предприеме масивни въздушни удари и да спаси
хората в залива. Американски бойни кораби наистина претърсват водите в Залива на
прасетата, за да приберат оцелелите. Но не е направено нищо друго. Кастро задържа
затворниците 18 месеца, преди да ги освободи за откуп от 62 млн. долара във вид на
медикаменти и храни, осигурени от частни корпорации, дипломатично подтикнати от
администрацията на Кенеди.
Отказът на Кенеди да осигури въздушно покритие е честото обяснение за провала
на нападението. В ЦРУ обаче вината е хвърлена върху Бисъл, защото не се е
посъветвал с експертите на агенцията по въпросите за Куба. Елитът от СЪВЕТА ЗА
НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА не е бил търсен за мнение относно вероятността за въстание.
Планът за „заемане на временна позиция“ е бил толкова очевидно погрешен, че някои
от критиците на Бисъл смятат, че в него има скрит подтекст: хваната в капан,
Бригада 2056, трябва да бъде спасена от значителна американска намеса, която ще
представлява истинско нападение над Куба.
Не след дълго Дълес и Бисъл подават оставка. Провалът само засилва желанието
на администрацията на Кенеди да се отърве от Кастро. През ноември 1961 г. Кенеди
одобрява ТАЙНА ОПЕРАЦИЯ — саботаж и план за подривни действия с КОДОВОТО
НАИМЕНОВАНИЕ _МАНГУСТА_, ръководени от генерал-майор ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ — специалист
по въстания и преврати. _Мангуста_ се контролира от СПЕЦИАЛНА ПОМОЩНА ГРУПА на
кабинетно равнище. В Маями дейността във връзка с _Мангуста_ получава кодовото
наименование _Таск форс W_ и се ръководи от УИЛЯМ ХАРВИ — ветеран от ЦРУ.
_Таск форс W_ разполага с годишен бюджет 50 млн. долара, с 400 американци и
2000 кубински изгнаници на заплата и с флотилия от бързи плавателни съдове.
Оперативните работници от _Таск форс_ заразяват захарта за износ от Куба,
осъществяват саботажи на пратки от сачмени лагери, които се изпращат за Куба от
Европа, и извършват нападения по кубинския бряг.
Друга група — _Алфа 66_ — също осъществява нападения срещу Куба, но тя не е
под контрола на ЦРУ. През август 1961 г. оперативните работници от _Алфа_ се
промъкват по крайбрежието и обстрелват един хотел. Убити са около 20 кубински и
съветски съветници. Месец по-късно _Алфа 66_ обстрелва с артилерийски огън
британски и кубински търговски кораби. Въпреки че нападенията са били извършени от
бази в САЩ, американски официални лица настояват емигрантите да не бъдат
преследвани от закона и предупреждават чуждестранните кораби, че поемат риск, ако
търгуват с Куба.
Втората криза
Хрушчов продължава да увеличава притока на оръжия за Куба, като добавя също
ракети и ядрени бойни глави към кубинския арсенал. Това предизвиква конфронтация
през октомври 1962 г., която лесно можеше да прерасне в ядрена война между САЩ и
Съветския съюз (вж. КУБИНСКА РАКЕТНА КРИЗА).
След края на кризата американски и съветски представители се срещат в Ню
Йорк, за да изпълнят деликатната задача по уточняване на подробностите около
оттеглянето на оръжията. Дори и по време на срещата операция _Мангуста_ не е
прекратена. На 8 ноември саботажен екип на _Таск форс W_ взривява кубинска фабрика.
Най-малко още 2 екипа са в Куба по време на преговорите, но действията им не
оказват влияние върху тях.
По това време _Мангуста_ се е превърнала в най-внушителната тайна операция,
ръководена от ЦРУ. Базата в Маями е най-голямата в света — с 600 оперативни
работници и около 3000 агенти, повечето от които емигранти. Участват и двойни
агенти на ГУР, но броят им е неизвестен.
Непрекъснато се предлагат и отхвърлят нови идеи. Лансдейл, както винаги
неуморен, предлага да се пуснат слухове, че Иисус Христос скоро ще се яви отново и
че избраното от него място е Куба, но няма да стори нищо, докато тази безбожна
комунистическа страна на Кастро не бъде премахната. За да потвърди слуховете,
американска ПОДВОДНИЦА на военноморските сили трябва да изплава някоя нощ край
Хавана и да направи пиротехническо представление, което много ще прилича на нещо от
божествен произход.
От тази идея не излиза нищо, нито пък от много други, които са също толкова
нереалистични: да се разпръснат причиняващи халюцинации химикали в радиостудио
точно преди да пристигне Кастро, за да държи реч, и така да звучи напълно
дезориентиран в ефир; да се поставят химикали в обувките му и когато тялото му ги
поеме, брадата му да окапе; да се впръскват химикали в пурите, предизвикващи
халюцинации. (По това време ЦРУ се занимава задълбочено с халюцинациите. Вж.
_МКУЛТРА_.)
Продължават и икономическите саботажи. Екип от кубинци, обучени от ЦРУ,
заминават за Париж и замърсяват пратка петрол за Куба, който да загуби смазващите
си свойства и да разруши машините. Агенти в Куба саботират захарните рафинерии.
На сцената излиза мафията
През лятото на 1960 г. плановете за сваляне на Кастро се превръщат в планове
за убийство на Кастро. На 21 юли Бисъл пита ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК дали един наскоро
вербуван агент ще успее да се погрижи за „евентуалното премахване на трима от
върховните лидери“ — Кастро, брат му Раул и техния другар революционер Че Гевара,
който се прославя като комунистически мисионер в Латинска Америка. Междувременно
Харви се среща с Джон Росели в Маями, важна фигура в средите на мафията, и обсъжда
с него възможността за убийство на Кастро. Росели е вербувал други двама от
шефовете на мафията — Сам Джанкана и Сантос Трафиканте, които започват да набират
кубинци, за да формират екип за удара.
Мотивът на мафията е много прост. Кастро е затворил небезизвестните казина в
Хавана и е прогонил мафията от Куба. Краят на Кастро и на свободна Куба със
сигурност означава завръщане на хазарта.
През април 1962 г. Харви се среща с Росели в Маями и му дава отровни хапчета,
подготвени от Отдела за технически средства в ЦРУ. По-късно Росели докладва, че
хапчетата са вече в Куба заедно с 3-членния екип убийци.
Не се получава обаче нищо. Почти е сигурно, че екипът, а и другият след него
са засечени от изключително ефективната тайна полиция на Кастро — Комитета за
защита на революцията, който, както се изразява един изменник, има агенти във
„всеки блок и фабрика“. През юни Харви, вече свален от поста директор на _Таск форс
W_, се среща с Росели в Маями и прекратява всякаква договореност между мафията и
ЦРУ. ФБР, което държи Росели под НАБЛЮДЕНИЕ, записва срещата.
Заговорите срещу Кастро продължават. На 22 ноември 1963 г. офицер от ЦРУ в
Париж се запознава с кубинец, който трябва да убие Кастро. Офицерът му дава пълна с
отрова писалка, която трябва да забие в Кастро. В края на срещата офицерът от ЦРУ
научава, че президентът Кенеди е бил убит в Далас. Съвпадението се появява
непрекъснато при разследването на убийството на Кенеди и ще води до подозрението,
че отмъстителният Кастро е замесен в убийството на Кенеди.
Превербуваните агенти
Години наред офицери на ЦРУ се притесняват, че в широки агентски мрежи в Куба
са проникнали хора на ГУР. Но следи от подобно проникване, поне официално, няма.
Съществува и притеснението, че Куба се превръща в рай за международни терористи.
Небезизвестният Карлос (Илич Рамирес Санчес) е обучен в учебния лагер Манянас в
Хавана от инструктори, сред които има и генерал от КГБ според докладите от Куба.
Но колко сигурни са тези разузнавателни сведения? През март 1983 г. Хесус
Раул Перес Мендес — ръководител на операциите в ГУР, избягва в Маями и разкрива
подробности за ГУР и постигнатите успехи при внедряването на агенти в огромните
кубински общности в Маями и Кий Уест, Флорида. ГУР, казва той, използва връзките си
при внасянето на наркотици в САЩ.
Друг ИЗМЕННИК — майор Флорентино Аспилахе, ръководител на разузнаването в
кубинското посолство в Прага, предава на ЦРУ списък с 38 американски агенти, които
са били ПРЕВЕРБУВАНИ от ГУР и са станали ДВОЙНИ АГЕНТИ независимо от това, че са
преминали всички тестове с ДЕТЕКТОРА НА ЛЪЖАТА. Той предполага, че всички
американски агенти в Куба са под контрола на ГУР. Това означава, че за неопределен
период голяма част от ОЦЕНКАТА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за Куба е неточна.
Специалисти от ЦРУ по въпросите на Куба казват на ПОТРЕБИТЕЛИТЕ си, че получават
изключителни сведения за Куба. Сега ЦРУ открива, че голяма част от разузнавателните
сведения са неверни и че е била подавана ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. (Двойни агенти продължават
да измъчват американското разузнаване в Куба, както проличава при завръщането на
престорен изменник от Куба през февруари 1996 г. Той се появява в Хавана, когато
военновъздушните сили на Кастро свалят 2 невъоръжени леки самолета, спонсорирани от
движението _Свободна Куба_ във Флорида.)
През 1990 г. американски служители в разузнаването докладват, че огромната
комуникационна прехващателна инсталация в ЛУРДЕС, Куба, се обновява от руски
техници. В базата се прехващат телефонни разговори, факсове и други комуникации,
които се предават чрез спътникова връзка извън САЩ. В базата Лурдес работят около
6000 служители. Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз през
декември 1991 г. прекратяват съветската финансова подкрепа за Кастро. Но
подслушвателната станция в Лурдес продължава да съществува.
Заливът на прасетата не се забравя години наред. Измислят се различни неща за
загубите. Например историята с майор Рей, пилота от Алабама, убит, след като
самолетът му са разбива. Веднага след смъртта му вдовицата научава, че съпругът й е
„работил като наемник за богата кубинска корпорация, собственост на изгнаници, и е
загинал, когато търговският самолет се е разбил“. Тя не вярва на тази история и
започва кампания, за да открие истината, която е дълбоко скрита до 1978 г.
Кубинците запазват тялото на Рей до декември 1979 г. и тогава го изпращат на
семейството.
Ветерани от нападението в Залива на прасетата се включват в _УОТЪРГЕЙТ_ и в
бомбения атентат във Вашингтон, окръг Колумбия, през 1976 г. срещу бившия чилийски
посланик Орландо Летелиер, противник на поддържания от американците генерал Аугусто
Пиночет. Бригада 2056 е запазена като символ и се превръща във влиятелна група
лобисти от Маями, настроени срещу вдигането на американските икономически
ограничения над Куба.
„Как можем да изпратим нови пилоти _U–2_ утре, освен ако не извадим от строя
всички ракети земя-въздух? — пита президентът. — Сега вече играта има съвсем нови
правила“.
Отначало всички бяха единодушни, че трябва да нападнем рано на следващата
сутрин с бомбардировачи и изтребители и да унищожим установките за ракетите земя-
въздух. И отново президентът възпря всички. „Не ме притеснява първата стъпка — каза
той, — но и двете страни ще преминат към четвърта и пета стъпка, а шеста няма да
има, тъй като няма да има кой да я направи. Да не забравяме, че поемаме по
изключително рискован път.“
_Куиксилвър_
Малка къща на _Куин Анс гейт_ №16–18 срещу парка _Сейнт Джеймс_ в Лондон,
където е разузнавателният клон на британската армия от 1884 до 1901 г.
Къщата на _Куин Анс гейт_ е служба и официална резиденция на първия директор
на МИ–6 капитан МАНСФИЙЛД КЪМИНГ (или, както го наричат, „C“ (Си)) от 1909 до
смъртта му през 1923 г. Той прокарва таен проход между службата си и щабквартирата
на МИ–6 на БРОДУЕЙ.
Наследниците на Къминг, също известни като „C“ (Си), остават в _Куин Анс
гейт_ до 1966 г., когато МИ–6 се премества в модерната СЕНЧЪРИ ХАУС южно от Темза
на _Виктория имбенкмънт_.
Кукла за заблуда
Кундурджия
Куратор
Куриер
Кучински, Урсула
Вж. СОНЯ.
Първият ръководител на МИ–6 (тогава МИ–1с), назначен през 1909 г., когато сър
Къминг е бил 50-годишен. Името му не е известно на широката публика и обикновено го
наричат _Си_ (името на първата буква от фамилното му име в английската азбука —
Cumming). Тази традиция възприемат и наследниците му (името на нито един от
следващите директори обаче не започва със същата буква).
Къминг е военноморски офицер, но колкото и странно да звучи, е страдал от
сериозни пристъпи на морска болест. През 1914 г. единият му крак е ампутиран.
Твърди се, че след като бил ранен в автомобилна катастрофа във Франция през 1914
г., сам ампутирал крака си с нож. Истината е, че и двата му крака са били счупени
при катастрофата, като се е наложило единият да бъде хирургически отстранен още на
следващия ден. (Синът му загива в тази катастрофа.)
Под негово ръководство МИ–6 постига редица успехи. Сред АГЕНТИТЕ му е
неуморимият СИДНИ РАЙЛИ, който изпълнява зададените му от Къминг задачи в няколко
части на света. (Къминг невинаги вярва в лоялността на Райли, но със сигурност се
възхищава на уменията му.)
Къминг изгражда разузнавателната организация и след Първата световна война
успява да я предпази от евентуални негативни последици при прехвърлянето й от
военното към външното министерство. Той има определени успехи и в ръководенето на
ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ — главната служба по криптоанализ на
Великобритания.
Къминг работи като директор на МИ–6 до началото на 1923 г., когато се
пенсионира поради влошеното си здраве. Тогава получава и титлата сър. След няколко
месеца умира. При женитбата той приема фамилното име на съпругата си и става
Мансфийлд Джордж Смит-Къминг.
Кърн, Брус
Къртица
Къщата
_Кюб Ан–12_
Кюн, Бернард
Германски шпионин на Хаваите в навечерието на Втората световна война,
подпомаган от съпругата си и Рут Кете Зузе, която се представя за тяхна дъщеря. И
тримата работят за АБВЕРА и събират разузнавателни сведения за японското
ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Кюн става член на нацистката партия през 1930 г. Той посещава Япония и през
1935 г. след среща с японския военноморски АТАШЕ в БЕРЛИН се съгласява да шпионира
за Япония срещу 2000 долара на месец плюс 6000 долара премия в края на всяка
година.
За да може да провежда шпионската си дейност, през 1936 г. Кюн, съпругата му
и Зузе заминават за Хаваите. Там той учи японски език в Хавайския университет. През
март 1939 г. Кюн получава малък радиопредавател, монтиран в куфар, с обсег само 100
160 км. Така той може да се свързва с японските подводници, които са близо до
Хаваите. (Подобни комуникации не са регистрирани.) Семейство Кюн работи в тясно
сътрудничество с най-важния за японския военноморски флот АГЕНТ на Хаваите — ТАКЕО
ЙОШИКАВА.
През 1939 г. Кюн е заподозрян като шпионин, но срещу него не са предприети
никакви мерки. Много малка е вероятността Кюн да е успял да предаде на японския
флот сведения, които биха го подпомогнали в нападението срещу ПЪРЛ ХАРБЪР. Според
преценката на един японски РАЗУЗНАВАЧ (от 1950 г.) Кюн е „… некадърен и примитивен,
че едва ли би успял да събере необходимата информация в полза на намерението ни да
извършим въздушен удар над Пърл Харбър… бе решено да го използваме само в случаите,
когато не оставаха никакви други средства…“ Той разработва и напълно неизползваема
схема за подаване на сигнали на подводниците, като използва комбинация от светлини,
радиосъобщения и маркировка по лодките.
По време на атаката над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Кюн е бил забелязан
от американски разузнавач да подава светлинни сигнали от прозореца на тавана си към
японския консул. Но подобно действие е доста неестествено. Какво ли би могъл да
съобщи Кюн на този етап? След атаката Кюн и Зузе са арестувани от ФБР, а по-късно е
арестувана и госпожа Кюн. Първоначално семейството е осъдено на смърт за опит в
шпионаж, но Бернард Кюн дава на американските власти информация за чуждестранните
разузнавателни действия и присъдата му е намалена на 50 години затвор. През 1946 г.
е освободен.
Госпожа Кюн и „дъщерята“ са депортирани в края на войната.
Ладигин, Фьодор
ЛАДУ
Лакам
Строго секретна израелска разузнавателна агенция, създадена за сигурността на
програмата за ядрено оръжие. През есента на 1956 г. израелци, британци и французи
преговарят тайно и планират британо-френски удар за отнемане на Суецкия канал от
Египет. Операцията е неуспешна. Но израелското правителство използва случая и прави
опит да получи от Франция ядрен реактор за производство на материали за ядрени
заряди.
Две израелски разузнавателни агенции — МОСАД и АМАН, разработват СТРОГО
СЕКРЕТЕН план, според който Израел да се превърне в страна, разполагаща с ядрена
мощ. Но и министър-председателят Давид Бен Гурион, и главният му съветник по
въпросите на отбраната и министър на отбраната Шимон Перес в даден момент решават,
че е необходима нова агенция, която да се грижи за сигурността на ядрените
изследвания. И през 1957 г. се появява нова организация под ръководството на
БЕНЯМИН БЛУМБЕРГ, офицер ветеран от ШИН БЕТ — израелската агенция за вътрешна
сигурност.
Отначало агенцията на Блумберг е наречена Управление за специални задачи,
което работи самостоятелно, но под ръководството на Министерството на отбраната.
По-късно името е променено на Lishka Le Kishrei Mada (Бюро за научни връзки),
известно с кодовото название ЛАКАМ — съкращение от пълното название на иврит.
Организацията е толкова дълбоко засекретена, че за създаването й Перес не уведомява
дори „разпоредителя“ (вж. МЕМУНЕХ) на цялата израелска общност ИСЕР ХАРЕЛ. Научни
работници, изпратени като АТАШЕТА в израелските посолства в Съединените щати и
Европа, са подчинени непосредствено на Лакам. Организацията оказва „мек“ натиск
върху израелските учени, приканва ги да проявят патриотизъм и да приложат в
страната си наученото в чужбина.
Лакам отговаря за охраната и сигурността на тайното строителство на реактора
в пустинята Негев. Официално израелските власти обявяват, че там се строи текстилна
фабрика. Френски служители от разузнаването, които много добре знаят какво
представлява проектът, внедряват свои хора в района, за да получат точна
информация. Американците са получили информация от ФОТОГРАФСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
Към упоритите твърдения на израелците, че не разработват атомна бомба,
разузнавателните агенции на САЩ и Франция са доста скептично настроени. Франция,
която си сътрудничи до този момент с Израел в областта на атомните изследвания,
престава да помага. И тогава Лакам открива нов източник на научна информация и
главно за необходимите материали — Корпорация за ядрени материали и оборудване
(НУМЕК) в Аполо, Пенсилвания. През 1965 г. Комисията по атомна енергия на САЩ
открива, че НУМЕК, която осигурява уран за американските ядрени реактори, по доста
странен начин е „изгубила“ 90,6 кг обогатен уран. Разузнаването установява, че
НУМЕК е свързана с израелския аташе по научните въпроси във Вашингтон. Случаят с
НУМЕК убеждава САЩ, че Израел разработва ядрени оръжия.
През 1981 г. Блумберг е наследен от РАФАЕЛ ЕЙТАН — легендарен офицер от
Мосад, видна фигура в израелското разузнаване от създаването на държавата през 1948
г. Ейтан вече е съветник на министър-председателя Менахем Бегин по въпросите на
тероризма (той запазва този пост и след като оглавява Лакам). Като директор на
Лакам той отговаря лично пред Ариел Шарон — дългогодишен военен и министър на
отбраната. Шарон е участвал в няколко арабско-израелски войни и проявява огромен
интерес към Лакам.
Шарон проявява недоверие и се отнася с презрение към Мосад. Затова той
изгражда Лакам като световна разузнавателна агенция със свои агенти в целия свят.
Сред целите на Лакам са Съединените щати независимо от двустранното споразумение
страните да не се шпионират една друга. С помощта на Лакам например незаконно от
Съединените щати са изнесени критрони — уреди, които могат да се използват като
детонатори за атомна бомба. Когато ФБР разкрива контрабандата, Израел отправя
официално извинение и връща детонаторите освен тези, които уж щели да бъдат за
медицински цели.
При друга от операциите на Лакам — с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ _Плумбат_,
проведена с помощта на Мосад, в Израел се доставя уран в изпълнение на сложен
замисъл. Около 200 т ураниев окис, внесен от германска, а закупен от белгийска
фирма, е натоварен на германския товарен кораб _Шеерсберг_ в Антверпен в края на
1968 г. Корабът никога не пристига на предполагаемото назначеше — Генуа. Когато се
появява отново, той е в турско пристанище, но вече без товар. Ураниевият товар е
бил прехвърлен на израелски кораб в открито море.
Вероятно никой никога е нямало да узнае за Лакам, ако американският шпионин
ДЖОНАТАН ДЖЕЙ ПОЛАРД не изрича името на Ейтан в телефонен разговор, подслушван от
ФБР. Бюрото е наблюдавало Полард и през ноември 1985 г. стеснява кръга около него.
Американецът Полард работел като цивилен разузнавателен аналитик за военноморския
флот. Той сам е предложил на израелски служител в Ню Йорк да шпионира за Израел.
Мосад не проявява интерес към предложението му, но Лакам го приема.
Ейтан инструктира оперативните си работници и аташетата по научните въпроси
във Вашингтон и Ню Йорк да работят като АГЕНТУРИСТИ на Полард. Ейтан се среща с
Полард и лично поръчва определени документи, които Полард трябва да открадне, да
фотокопира и да върне обратно в разузнавателните архиви. За да може да се справи с
огромния брой документи, доставени от Полард, Лакам създава високоскоростна копирна
система в апартамента му във Вашингтон.
При арестуването на Полард Израел официално отрича да има нещо общо или да
знае за подобна операция, макар и американските служители да предполагат, че Полард
е получавал насоки от Мосад. В Израел офицери на Мосад недоумяват от този инцидент,
заради който организация с установено име и репутация е представена като истински
аматьор.
Перес — създателят на Лакам, е министър-председател по времето, когато Полард
е арестуван. Той заявява, че даже не е подозирал, че разузнавателната информация,
която получава, е от американски шпионин, който работи за Лакам. Ейтан обаче е
цитиран в израелския вестник _Хадашот_, че всичките му действия, включително
воденето на Полард, „са извършени със знанието на вишестоящите“.
Разузнавателната организация Лакам е разформирована през 1986 г.
Лакост, Пиер
Като се има предвид облачната покривка, която скрива много от целите, мисията
бе драматична демонстрация на допълнителните способности на радара. Тя осигури
отлични снимки, които показват ясно какво може да извърши радарът над Източна
Европа и СССР през есента и зимата, когато всичко е закрито от облаци или от
тъмнината на нощта.
Виден американски изобретател, учен и бизнесмен, който играе важна роля при
създаването и пускането в действие на американските шпионски самолети и СПЪТНИЦИ.
Ланд е известен преди всичко с полароидната камера _Ланд_ — първия в света
фотоапарат за моментални снимки.
Със създаването на въздушни и космически шпионски системи започва да се
занимава в началото на 50-те години, когато президентът Труман го включва в научния
консултативен съвет на Управлението за отбрана и мобилизация. През пролетта на 1954
г. ДЖЕЙМС КИЛИЪН-МЛАДШИ, по това време ръководител на Масачузетския технологичен
институт, е помолен от президента Айзенхауер да създаде експертен съвет по
въпросите на технологиите, който да проучи потенциала на развитие на
далекообхватните стратегически ракети. Килиън избира Ланд да отговаря за
разузнаването.
Докладът на Ланд (вж. КИЛИЪН-МЛАДШИ, ДЖЕЙМС) решително повлиява върху
решението на президента Айзенхауер да одобри програмата за шпионския самолет _U–2_.
Но работата на Ланд не спира дотук. Той ръководи разработката на _U–2_ и на
последвалия го _A–12 ОКСКАРТ_. Ланд има големи заслуги и в осъществяването на
програмата по създаването на спътника шпионин _КОРОНА_. Често му се налага да бъде
„посредник“ между РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ, от една страна, и Килиън и президента
Айзенхауер, от друга. Той никога не се задоволява с постигнатите резултати и
постоянно работи за усъвършенстването им. Както казва един от участниците от страна
на ЦРУ — Дон Уелзънбах, „Ланд винаги гребеше напред“, т.е. винаги се е стремял да
постигне по-добра система.
След като руснаците свалят самолета _U–2_, пилотиран от ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС,
Айзенхауер решава да прекрати следващите НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ. Ланд и Килиън толкова
успешно оспорват това решение, че президентът променя мнението си и дава
разрешението си за извършване на спътниково РАЗУЗНАВАНЕ над Съветския съюз.
Ланд работи също и в създадения от Айзенхауер Президентски консултативен
съвет по въпросите на външноразузнавателната дейност (вж. ПРЕЗИДЕНТСКИ
КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ).
Като изобретател Ланд постига изключителни резултати. През 1947 г. той
представя на света своя първи фотоапарат за моментални снимки, а през 1963 г. — и
цветния филм за него, както и още редица други фотографски изобретения. През 1975
г. се пенсионира като президент на _Полароид_, а като председател на съвета на
директорите — през 1982 г.
_Ланярд_
Лаос
Вж. ВИЕТНАМ.
Лахаузен, Ервин Фон (1897–1955)
Лац, Т. Д.
Легален разузнавач
Легенда
Лейлъс, Стивън
Леймиа
Ленгли
Лесентиен, Кърт
_Либърти_
Ликвидиран с предубеждение
Линдбърг, Артър
Листа с кодове
Вж. ШИФРОКЛЮЧ.
Литературни шпиони
Истинското и измисленото
Границата между роман и действителност често се губи. Литературните разкази
за шпионажа често са толкова автентични, че ЦРУ решава да издаде цяла библиотека
шпионски романи, които се публикуват в цял свят. Тази тайна библиотека е място на
действие на трилъра „Шестте дни на Кондора“ („Six Days of the Condor“, 1974) на
Джеймс Грейди. Това е един от безбройните шпионски романи, на чиято основа са
създадени шпионски филми. Героят от романа на Грейди е незначителен служител в ЦРУ,
въвлечен във водовъртеж от интриги и убийства. Бивши разузнавачи стават автори на
романи, а и романисти без всякакъв опит в шпионажа пишат по тази тема, като
понякога се оставят изцяло на въображението си. Разузнавателните агенции често
недоволстват, че офицери изоставят „плаща и кинжала“ и хващат писалката.
Сър КОМПТЪН МАККЕНЗИ през 1932 г. е съден за нарушение на ЗАКОНА ЗА
ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА за това, че е публикувал мемоарите си от Първата световна война.
Британските разузнавачи упорито критикуват Льо Каре и Грийн за описанията на
разузнавателната общност. Когато излиза романът на Грийн „Нашият човек в Хавана“,
се обмислят възможностите за съдебно преследване на основание Закона за държавната
тайна. (За други примери вж. МАСТЪРМАН, ДЖОН СЕСЪЛ; РАЙТ, ПИТЪР; СНЕП, ФРАНК;
ЕЙДЖИ, ФИЛИП.)
РИЧАРД ХЕЛМС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, не харесва шпионските
романи на Льо Каре и най-вече „Шпионинът, който дойде от студа“ поради цинизма и
темата за предателството. Хелмс разрешава на ХАУЪРД ХЪНТ да пише шпионски романи,
докато все още е на работа в ЦРУ. Очаквал е Хънт да създаде американския вариант на
Джеймс Бонд. Хелмс подобно на АЛЪН ДЪЛЕС вярва, че шпионските романи от рода за
Джеймс Бонд допринасят за популяризирането на разузнавателните агенции, които сами
трудно могат да се рекламират.
Льо Каре отбелязва, че разузнавателните агенции често вербуват писатели и
дори не съзнават цената, която трябва да бъде платена. „Писателите са своего рода
диверсанти, ако не и предатели — нищо друго освен предатели — казва през 1986 г.
Льо Каре пред _Сънди таймс_. — И колкото е по-добър писателят, толкова повече тайни
разкрива и изглежда специалните служби си дадоха сметка за това, защото доколкото
ми е известно, те вече не щадят нашего брата.“
Често пъти обърканият читател дори не разбира къде започва и къде свършва
реалността. Същото важи и в случаите, когато бивши агенти решават да пишат
документални книги. Най-добрият пример за подобна литература, която не се знае
доколко е истинска или измислена, е „Моята тайна война“ („My Silent War“, 1968), в
която ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ пише за кариерата си на ДВОЕН АГЕНТ, докато работи и за
МИ–6, и за КГБ. Очакванията са били книгата на Филби да бъде наситена с пропаганда,
но Греъм Грийн я нарича „много по-завладяваща от който и да е друг шпионски роман,
за който си спомням“.
История и шпионаж
За разлика от другите аспекти на историята ролята на разузнаването в
световните събития не е застъпена така, както заслужава. Повечето историци,
сблъскали се с огромната бездна на дезинформация, с която е свързано разузнаването,
избягват да пишат. Когато информацията за операция _УЛТРА_ и за други дейности в
декодирането от Втората световна война най-сетне са разсекретени, повечето историци
не успяват да оценят значението на КРИПТОАНАЛИЗА за пораженията и победите в
битките.
Робин Уинкс от Йейлския университет е един от малцината историци, които
внимателно проучват разузнаването. Като разглежда предимно резултатите от първите
стъпки на вербуването в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, Уинкс създава
хронологична, остроумна и точна в документално отношение книга — „Плащ и кинжал“
(„Cloak & Gown“, 1987), която той самият нарича „история от по-особен вид“.
Историците, отбелязва той, „по традиция разчитат на документалното
представяне“, докато разузнаването разчита „на отрицанието, на фалшифицирането и на
унищожаването на документацията“. Дори когато в архивите е запазена документация,
тя често е объркана и умишлено наситена с неточности.
Шпионската литература, пише Уинкс:
Лична радиохарактеристика
ЛКС
Ловец на скалпове
Лоди, Карл-Ханс
Локатори
Лонг, Лио
Лондонска клетка
Лорд Хо-Хо
Лоу е сред първите ентусиасти, който извършва разузнаване с БАЛОН. Това става
по време на Гражданската война в САЩ. Лоу е на 25 години, когато започва да се
занимава с конструиране и с летене с балони. През 1860 г. предлага на Смитсъновия
институт във Вашингтон да осъществи полет с балон над Атлантическия океан.
През 1861 г. започва войната. Той предлага услугите си на федералната армия.
Президентът Линкълн го кани на обяд в Белия дом и изслушва предложението му за
използване на балоните като средство за въздушно разузнаване. На 18 юни 1861 г. Лоу
се издига над Вашингтон с балон и осъществява вероятно първата в света
телеграфическа връзка от въздуха, изпращайки съобщение до Линкълн.
Лоу създава балони за целите на армията и лети с тях. Получава по 5 долара
като майстор на балони и 10 долара на ден като армейски „аеронавт“. Балонният
корпус към Армията на Потомак притежава 4 балона и официално е създаден през
ноември 1861 г. Лоу е първият човек, наблюдавал артилерийски огън от въздуха, като
незабавно телеграфира за поправки в мерника на артилеристите. Вероятно е и първият
човек, който ефективно е използвал фотоапарат за разузнаване и който събира
разузнавателна информация, докато балонът му е теглен от шлеп (по река Потомак).
Лоу и другите балонисти на Съединените щати не са били подкрепяни от армията
въпреки успешните им мисии. Той напуска военната служба през май 1863 г.
Лоу продължава да се занимава с наука и успява да създаде изкуствен лед.
Лубянка
_Луминер_
Лурдес
Лястовица
_M–134_
Вж. _СИГАБА_.
_Магдебург_
Маген, Давид
_Магнум_
Майор Мартин
Майра, Франциско де А.
Макартни, Уилфрид
Маккормик, Доналд
_Макс_
Максуел Смарт
_Малпас_
_Мамба_
_Мангуста_
Маркети, Виктор
Съавтор на спорната книга „ЦРУ и култът на разузнаването“ („The CIA and the
Cult of Intelligence“, 1974) — написана в съавторство с ДЖОН МАРКС, — която ЦРУ се
опитва да спре от публикуване.
Маркети служи в американската армия в началото на 50-те години, след като
завършва специалност съветология в Пенсилванския университет. През 1955 г. постъпва
в ЦРУ. Работи като аналитик по въпросите на Съветския съюз, а от 1966 до 1969 г. е
в екипа на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Въпреки това в края на 60-те
години той се разочарова от ЦРУ и през 1969 г. подава оставка. По това време е
помощник на първия заместник-директор на ЦРУ.
След като напуска ЦРУ, написва романа „Въжеиграч“ („The Rope Dancer“, 1971),
а след това заедно с Джон Маркс пише книга за политиката и операциите на ЦРУ.
Според издателя им това е „първата в американската история книга, подложена на
предварителна правителствена цензура…“.
ЦРУ настоява за права на първа цензура въз основа на споразумението с
Маркети, подписано при назначаването му в управлението. Следват съдебни процедури.
Президентът Никсън по-късно си спомня за „очевидната загриженост“, изписана върху
лицето на директора на Централното разузнаване РИЧАРД ХЕЛМС „заради възможното
издаване на книга от двама нелоялни агенти на ЦРУ. Хелмс ме попита дали бих
подкрепил съдебните мерки, предприети от ЦРУ, независимо че ще се чуят гласове за
«потисничество». Казах му, че ще го направя“.
При първия преглед на ръкописа на Маркети — Маркс повече от 350 пасажа са
цензурирани от ЦРУ. Следвайки изискванията на авторите, на адвокатите и на издателя
(Алфред Нопф), ЦРУ премахва почти 200 пасажа.
След няколко отлагания книгата е издадена през 1974 г., като цензурираните
пасажи, които ЦРУ се съгласява да останат, са с получерен шрифт. Думата
__ИЗТРИТО__, също изписана с получерен шрифт, е вмъкната в текста със съответните
„празни места“, където материалът е бил премахнат от книгата.
Ето как изглежда материалът, отначало премахнат от цензурата на ЦРУ, а по-
късно възстановен:
Марков, Георги
Маркс, Джон
Криптолог в АНС, който заедно с БЪРНЪН МИЧЪЛ емигрира в Съветския съюз през
1960 г. „Предателството им, — пише ДЖЕЙМС БАМФОРД в «Замъкът на загадките» («The
Puzzle Palace», 1982), — е най-неприятният скандал в историята на АНС…“
Гений по математика, Мартин завършва гимназия за 2 години вместо за 3. След
като учи 1 година в колеж, постъпва във военноморския флот. Преминава криптоложко
обучение и е назначен в радиопрехващателната станция в Камисея, Япония, създадена
към ГРУПАТА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ. Там се запознава с Мичъл. През 1954 г.
срокът на службата му в армията изтича, но той остава в Япония още 1 година като
цивилен към АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА. По-късно са връща в Съединените щати
и следва математика в университета във Вашингтон.
Двамата с Мичъл запазват приятелството си и на 8 юли 1957 г. постъпват в АНС.
Скоро и двамата се разочароват от дейността на агенцията и след неуспешен опит да
разкажат на един конгресмен за възгледите си, планират бягство в Съветския съюз.
През 1959 г. Мартин е награден със стипендия от АНС за магистърска степен по
математика в университета в Илинойс — първата 2-годишна стипендия, присъждана
някога от АНС. В Илинойс той се справя блестящо — има най-високи резултати. Там
изучава руски език и се свързва с членове на комунистическата партия. През декември
1959 г. двамата с Мичъл отлитат за Куба и вероятно там се срещат със съветски
дипломати, което е против правилата на АНС.
И Мартин, и Мичъл решават да използват отпуската си в края на юни 1960 г. —
първо заминават за Мексико, после — за Куба, а на следващия ден се качват на
съветски товарен кораб. АНС организира търсене, след като двамата не се връщат до
края на юли. В сейфа на Мичъл служители на АНС откриват писмо, в което се обяснява
„защо сме потърсили гражданство в Съветския съюз“.
На 1 август в новините от Пентагона е пуснато съобщение, че двама служители
на АНС не са се върнали от почивка, смятат се изчезнали и местонахождението им е
неизвестно. Пет дни по-късно офицери на Пентагона променят изявлението, като
добавят, че „има вероятност двамата да са заминали зад желязната завеса“. За тях не
се знае нищо до 6 септември 1960 г., когато в емисията _Новини_ на съветската
телевизия разобличават „безскрупулната“ АНС, която шпионира другите страни,
включително съюзниците на САЩ. Те казват, че АНС е проникнала в КОДОВЕТЕ най-малко
на 40 страни. Очевидно двамата могат да предоставят на съветското разузнаване
значителни сведения за американската дейност в електронното разузнаване.
Президентът Айзенхауер нарича Мартин и Мичъл „предатели, извършили самопризнание“,
а бившият президент Труман заявява, че „трябва да бъдат разстреляни“.
След бягството им се разкрива, че Мартин и Мичъл са били ХОМОСЕКСУАЛИСТИ
любовници. При една по-късна чистка АНС уволнява 26 служители, за които има
съмнения за „сексуални отклонения“.
В Съветския съюз двамата изменници получават съветско гражданство. Мартин
променя името си на Соколовски, записва се да учи в курс за ускорено обучение и се
оженва.
_Масингъм_
МБ
МВД
Вж. НКВД.
МГБ
Вж. НКВД.
МДС
МДС (Китай)
_Мегпай_
_Меджик_
Медсън, Юджин
Мелех, Игор
Мемунех
_Мендрейк (Як–25RD)_
Метрик
МИ
Главни служби на МИ
МИ–1 — Управление за военно разузнаване.
МИ–1(b) — Отдел по КРИПТОАНАЛИЗ (част от ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И
ШИФРИ от 1919 г.).
МИ–1(c) — Международен отдел.
МИ–3 — Отдел за европейски страни.
МИ–3(b) — Германски подотдел (променен на МИ–14 през 1940 г.).
МИ–5 — Служба за сигурност (първоначално Разузнавателна служба за сигурност).
МИ–6 — Тайна служба за сигурност.
МИ–8 — Служба за радиобезопасност.
МИ–9 — Евакуационна служба.
МИ–11 — Военна полиция.
МИ–14 — Отдел за Германия.
МИ–19 — Обединена служба и център за подробни разпити.
МИ(L) — Връзка със службите на съюзническото разузнаване.
Не всички от изброените служби са съществували по едно и също време.
\* МИ–5
Болшевишката заплаха
В периода между двете световни войни периодично се полагат усилия за
преструктуриране на британските разузнавателни служби, особено по въпроса за
взаимодействието на МИ–5 и МИ–6. Но по времето, когато Германия все още не е
заплаха, съществува заплахата от износ на революция от болшевиките в Съветска
Русия. Важен момент в МИ–5 за разкриването на „болшевишки“ заговори е май 1927 г.
Организирана е масирана проверка от МИ–5 и полицията срещу съветската дейност във
Великобритания (вж. АФЕРА _АРКОС_; МАКАРТНИ, УИЛФРИД). Наистина независимо от
настъпването на фашисткото движение във Великобритания, особено на ръководеното от
облечения в черни ризи лидер сър Осуалд Мозли, който привлича около себе си
тълпите, службите за сигурност и полицията смятат, че комунистите са много по-
голяма заплаха за британското общество.
Въпреки това в края на 30-те години вече е очевидно, че Германия отново
представлява заплаха за Великобритания, и страхът от потенциален германски шпионаж
се възражда. Този страх нараства, когато във Великобритания започват да прииждат
десетки хиляди бежанци от Хитлеровия терор.
През по-голямата част от Втората световна война сър ДЕЙВИД ПИТРИ е
ръководител на МИ–5. Той заема този пост от ноември 1940 до 1946 г. Сядайки в
креслото на началник на британската Служба за сигурност, Питри едновременно
получава 3 воински звания в армейския разузнавателен корпус: лейтенант, майор и
като добавка длъжност на полковник.
В годините на войната МИ–5 работи изключително успешно. Във Великобритания са
заловени и екзекутирани 16 германски шпиони. Двама испанци също са екзекутирани
като шпиони в Гибралтар. Много други германски агенти са ПРЕВЕРБУВАНИ или принудени
да участват в добре замислената британска система за измама, която успява да убеди
германските разузнавателни служби и самия Адолф Хитлер, че могат да разчитат на
широка и ефективна шпионска МРЕЖА във Великобритания. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА
ИГРА.)
Само за един човек е известно, че е шпионирал във Великобритания по време на
войната, без да бъде заловен и превербуван. Това е ЯН ВИЛХЕЛМ ТЕР БРАК. Още двама
твърдят, че са били спуснати във Великобритания по време на войната и успешно са се
завърнали в Германия, без да бъдат забелязани, но разказите им не са особено
правдоподобни.
По време на войната МИ–5 се състои от следните 5 основни отдела:
А — Администрация.
Б — Контрашпионаж.
В — Сигурност.
Г — Военни свръзки.
Д — Чужденци.
Е — Чуждестранен контрол.
\* МИ–6
* * *
В периода между войните СРС съвсем губи позиции в Уайтхол. Руските доклади на
Къминг подкопават доверието към агенцията, така че, когато офицерите… носят
подходящи данни, никой не им вярва. Тази липса на положително отношение към СРС се
задълбочава в Уайтхол, когато абисинският и рейнският преврат се оказват
непредвиден и напълно неочакван факт. Синклер късно разбира, че Германия е
основната им цел, и когато нуждата на Уайтхол от разузнавателни сведения за
Германия нараства, Синклер не успява да ги осигури. Необходими са години, за да се
създадат добри източници, а враждебната обстановка в нацистка Германия усложнява
още повече задачата на СРС.
Два месеца след началото на войната, на 4 ноември 1939 г., адмирал сър Хю
Синклер умира в офиса си. Неговият наследник — полковник СТЮЪРТ МИНГИС, заема
длъжността също в продължение на повече от цяло десетилетие. Мингис по-късно е
повишен в чин генерал-майор. Той участва в по-голямата част от успешната британска
разузнавателна дейност през войната, включително в криптоанализа _УЛТРА_.
Постигнати са известни успехи в месеците, преди Великобритания да влезе във
войната. Например полковникът от военновъздушните сили ФРЕДЕРИК УИНТЪРБОТЪМ
изпълнява успешни мисии по събиране на разузнавателни сведения в Германия и дори се
среща с Адолф Хитлер. Друг успех е въздушната фотография над Германия. Кралските
военновъздушни сили нямат екип за РАЗУЗНАВАНЕ. От март 1939 г. МИ–6 и Франция
финансират австралиеца СИДНИ КОТЪН, който извършва шпионски полети над Германия с
търговски самолет с фотокамери.
Но има и провали. В ИНЦИДЕНТА КРАЙ ВЕНЛО на холандско-германската граница
двама офицери от МИ–6 са отвлечени от германците през ноември 1939 г. Двамата
офицери — капитан ПЕЙН БЕСТ и майор РИЧАРД СТИВЪНС, по-късно разкриват много от
тайните на МИ–6, включително имената на британските агенти в Германия. Независимо
от това безславно начало МИ–6 има значителни постижения през Втората световна
война. Заедно с успеха на _Ултра_ срещу германските комуникации (вж. _ЕНИГМА_;
КРИПТОАНАЛИЗ) МИ–6 успява да предостави на съюзническите лидери подробни и полезни
сведения за германските и италианските възможности и до голяма степен — за
намеренията им.
Мингис работи добре съвместно с американските и другите британски
разузнавателни агенции. Съществуват много проблеми, свързани предимно с
американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и британската организация
Специални изпълнителни операции (СИО), но, разбира се, на фона на общите постижения
от войната те са незначителни. (Това личи от сътрудничеството между службите и
присъдените отличия. Мингис е награден с американския орден _Легион на честта_.)
През Втората световна война МИ–6 се състои от 2 основни управления: У — за
дейностите в щабквартирата; УР — за резидентурите в чужбина. Първото управление се
дели на следните отдели:
I — Политически.
II — Военен.
III — Военноморски.
IV — Военновъздушни сили.
V — Контраразузнаване.
VI — Индустриален.
VII — Финансов.
VIII — Комуникации.
IX — Шифри.
X — Преса.
През лятото на 1944 г. е създаден нов отдел с обозначение IX (което вече
съществува): Съветски шпионаж и подривни действия. Ръководител на новия отдел е
ветеранът от отдел V (Контраразузнаване) ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — един от най-успешните
шпиони на Съветския съюз.
_Мидас_
Мидуей
Повратна точка във военните действия в Тихия океан през Втората световна
война, когато значително по-малобройна и неподготвена за такова сражение
американска военноморска част извоюва решителна победа над японския флот, който се
опитва да превземе остров Мидуей и Хавайските острови и да въвлече американския
флот в решителна битка. Американската победа при Мидуей се дължи до голяма степен
на военноморските криптолози, разчели японските военноморски КОДОВЕ (вж.
РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ).
Японските стратези планират превземането на Мидуей и Западните Алеутски
острови, за да се създаде японска отбранителна линия от Киска на Алеутските острови
чак до Мидуей на Маршаловите и Гилбъртовите острови, след това западно до Порт
Морсби и Холандска Ост Индия. Превземането на Мидуей също трябва да бъде отговорът
на бомбардировката над Япония от април 1942 г., ръководена от подполковник Джеймс
(Джими) Дулитъл. По замисъл контролът над Мидуей трябва да лиши ВМС на САЩ от бази
за подводниците му, а също така да стане предмостие към превземането на Хавайските
острови.
Американските военноморски криптолози разбират, че се подготвя важна японска
операция, но не могат да определят мястото на предполагаемия удар, тъй като
японците използват КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ. Един от криптолозите — ДЖ. ХОЛМС, предлага
американският командващ в Мидуей да изпрати съобщение в Пърл Харбър, че
устройството за дестилиране на вода на острова е развалено. Съобщението се изпраща
с простичък код, за да могат японците да го дешифрират. Малко след това
криптолозите дешифрират закодираното японско съобщение, в което се казва, че на AF
има недостиг на вода. По този начин американците научават, че става въпрос за
Мидуей.
Японците насочват почти всички налични военни кораби към Мидуейско-Алеутската
атака, включително 8 от общо 10-те действащи японски самолетоносача. Американските
декодировчици успяват да съставят доста подробна скица на японския план. Командирът
на американския флот за района на Тихия океан адмирал Честър Нимиц независимо от
несъгласието на някои щабни офицери, които са скептично настроени към анализа от
декодирането, решава да изпрати само 3 самолетоносача срещу японските сили,
ръководени от адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО. Японците са изненадани и в последвалата на 4
юни 1942 г. битка, която не стихва цял ден, 4 японски самолетоносача и 1 японски
кораб са потопени от американски самолетоносачи за приводняващи се самолети, а друг
е сериозно повреден. Всички 250 самолета на самолетоносачите са изгубени, както и
много от опитните пилоти и екипажите за техническо обслужване. Американските загуби
са 1 самолетоносач и 1 кораб. Това е първото значително поражение на японския флот
от 1592 г. Битката слага край на японската военна експанзия в Тихия океан.
Вж. РОШФОРТ, ДЖОУЗЕФ.
Микрат
_Минаре_
_Минг_
Вж. НКВД.
_Минсмийт_
Минткенбо, Джеймс
_Мир_
_Мистик (М–17)_
Михайлов, Владлен
_МКУЛТРА_
Млад
Мним агент
Мнима _къртица_
_Моби Дик_
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на един от първите стратегически проекти за НАБЛЮДЕНИЕ на
американския военноморски флот и ЦРУ, като са били използвани БАЛОНИ с камери. Те
са били без екипаж и са били пускани от Западна Европа, за да кръжат над Съветския
съюз и да правят снимки.
Вж. _ДЖЕНЕТРИКС_.
Могареби, Ахмед
_Могул_
Мокра задача
Мокра поръчка
Молоди, Конон
Вж. _ТРЪСТ_.
\* Мосад
Директори на Мосад
Единствено Исер Харел е служил като директор и на Шин Бет (1948–1952), и на
Мосад. Меир Амит е единственият, който е работил като ръководител и на Аман (1962–
1963), и на Мосад.
1951–1952 — Рувен Шилоа.
1952–1963 — Исер Харел.
1963–1968 — Меир Амит.
1968–1974 — Зви Замир.
1974–1982 — Ицхак Хофи.
1982–1989 — Наум Адмони.
1989–1996 — Шабтаи Шавит.
1996 — Дани Ятом.
_Москито_
В много отношения _Москито_ е най-широко използваният самолет в годините на
Втората световна война — за фотографско РАЗУЗНАВАНЕ, бомбардировач, антикорабен
изтребител, изтребител-бомбардировач, нощен изтребител и изтребител за издирвания.
Британският _Москито_ е по-добър от другите самолети от това време и е най-бързият
във ВВС от септември 1941 до началото на 1944 г. Както отбелязва издателят на
_Джейнс ол дъ уърлдс еъркрафт (Jane’s All the World’s Aircraft)_ Дж. Тейлър,
„_Москито_ бе една сбъдната мечта: бомбардировач без оръжие, чиято отбрана зависеше
от неговите тактико-технически характеристики“.
Първите _Москито_ са доставени на Кралските военновъздушни сили в средата на
1941 г., а първото оперативно излитане е на 20 септември 1941 г. — вариант _PR_
фотографира пристанищата на Брест и Бордо в окупираната от германците Франция.
Преследван от 3 германски изтребителя _Ме 109, Москито_ лесно успява да избяга от
преследвачите си на височина 7 км. Разузнавателният _Москито PR_ действа над цяла
Европа, над Средиземноморието и над Бирма. Полетите на _Москито PR.IV_ над
германските инсталации в Пенемюнде на Балтийско море от април до юни 1943 г. водят
до откриването на ракетната програма _Фау–2_ (вж. БАБИНГТЪН-СМИТ, КОНСТАНС).
Някои модели _PR_ се използват от американската Осма въздушна част с
обозначение _F–8_. През 1943–1945 г. _Москито_ и пилотирани от американци _F–8_
държат цяла Западна Европа под ежедневно НАБЛЮДЕНИЕ. През 1943 г. разузнавателните
самолети са извършили над 3000 фотографски и метеорологични полета.
Последните разузнавателни варианти на _Москито_ са _PR.34_ и _PR.35_.
(Ранните модели имат обозначения с римски цифри, а по-късните с арабски.) Модел
_PR.34_, който излита за пръв път през декември 1944 г., има обхват на полета 4000
км — бомбеното гнездо е модифицирано за допълнително гориво, така че полетът да се
удължи до 4600 км. _PR.35_ е фотосамолет за нощни полети, използващ светлинни
бомби. Тези самолети имат 1 косо монтирана и 4 вертикални фотокамери. _Москито_ на
Кралските военновъздушни сили е първият самолет, използвал радиолокационна камера
за проникване през облаци и тъмнина.
_Москито_ е на въоръжение във Великобритания до края на 1955 г. Заменен е от
_КАНБЕРА_. В края на 1948 г. _Москито PR_ извършва няколко полета над израелска
територия на височина около 9 км, без да бъде забелязан. Но на 1 декември 1948 г.
един от новите израелски самолети — _P–51 Мустанг_, излита и прехваща _Москито_.
Въпреки че оръдията на _Мустанг_ правят засечка след кратка стрелба, _Москито_ е
ударен и пада в Средиземно море. Оцелели няма. Самолети _Москито_ предават на
Израел снимки от полети над Египет по време на Суецката кампания и летят чак до
Триполи.
Разработката на _Москито_ е започнала по инициатива на компанията _Де
Хавиланд еъркрафт_ през лятото на 1938 г. През март 1940 г. Министерството на
въздухоплаването дава поръчка за първите 50 самолета, включително 3 опитни образеца
за изпитания. Първият _Москито_ — бомбардировач — излита на 25 ноември 1940 г. и
демонстрира висока скорост и маневреност. Следващият вариант — изтребител — излита
на 15 май 1941 г., а третият — разузнавателен вариант _PR_ — на 10 юни 1941 г. По
време на войната са произведени 6710 самолета _Москито_ (други 1071 са произведени
след войната); неколкостотин са специализирани. Ранните самолети имат 1 косо
монтирана и 3 вертикални фотокамери на мястото на бомбеното гнездо.
Тайната на превъзходството на _Москито_ е в 2-та мотора _Ролс-ройс Мърлин_, в
лекотата (конструкцията е от дърво) и във високите аеродинамични характеристики.
Бомбардировачите и разузнавателните самолети са без защитно оръжие — разчитат на
високата скорост и маневреност. _PR–34_ развива скорост 680 км/ч при височина 9 км
— максималният таван е 10,8 км. Модел _PR.32_ — олекотен и с по-дълги криле, може
да достигне височина 12,6 км.
Повечето варианти са за 2-членен екипаж.
{img:shpionazh-57.jpg|#Mosquito PR34}
Московски правила
Мрежа
Група АГЕНТИ или НЕЛЕГАЛИ (агенти, приели чужда самоличност), които имат обща
цел или обща шпионска задача с общ ръководител или АГЕНТУРИСТ. Мрежата може да се
състои от няколко ЯДРА, които работят самостоятелно и без да се познават едно
друго. Това се прави, за да се избегнат евентуално КОМПРОМЕТИРАНЕ на един или
повече от членовете, както и разкриването на останалите членове в мрежата.
Музеи
Музикална кутия
Музикант
Мур, Едуин
Мур, Майкъл
_Мъркейтър P4M–1Q_
Мърфи, Майкъл
Мюлер, Густав
H–2 (N–2)
Разузнавателен щаб на ВМС на САЩ (N от Navy — Военноморски флот).
Наблюдателен полет
Наблюдение
Наводчик
Надежден източник
Найтмувър
Наполеон Соло
_Наркотик_
НКВД.
Вж. НКВД.
НАТО
СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ ПАКТ.
Научно разузнаване
Научно-техническо разузнаване
Национално разузнаване
Наши
Неблагонадежден за сигурността
Невидимият фронт
Неволен агент
Негат
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на станцията за КРИПТОАНАЛИЗ в Министерството на ВМС на
САЩ във Вашингтон от края на 30-те години до края на Втората световна война.
Станцията е част от личния състав с обозначение OP–20-G (ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ
НА КОМУНИКАЦИИТЕ). Негат използва временните сгради на булевард _Конститюшън_,
построени през Първата световна война. След войната се премества в БАЗАТА ЗА
ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ на булевардите _Масачузетс_ и _Небраска_ в Северозападен
Вашингтон, където е бил девическият колеж _Маунт Върнън_.
Негат (Negat) е условно название от буквата N, използвана във военните
комуникации по това време.
Незаменимите
Незасекретен
Некогент
Нелегална резидентура
Нелегални операции
Непланирана цел
_Нептун P2V_
Основен противоподводников/разузнавателен самолет на американските
военновъздушни сили с излитане от бази на сушата, използван 2 десетилетия след
Втората световна война. _Нептун_ е извършвал разузнавателни полети над
тихоокеанските брегове на Китай и Съветския съюз и неведнъж е бил нападан от
вражески изтребители.
_Нептун_ се използва и за патрулиране по периферията на Съветския съюз и
Китай поради издръжливостта и стабилността му. На въоръжение е във военноморския
флот от 1947 до началото на 70-те години. По време на Виетнамската война
военноморският флот използва 24 модифицирани самолета _Нептун_ за електронно
НАБЛЮДЕНИЕ — улавят сигнали от специално спуснатите електронни устройства в
джунглата за определяне „пътя“ на комуникациите за снабдяване на Виетконг
(означението им е _AP–2_ и _OP–2_), и още 4 — за провеждане на нощни атаки над
зоните за снабдяване (_AP–2_). Армията използва няколко самолета _Нептун_ за
ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) във Виетнам (_RP–2E_), а военновъздушните сили — 7
самолета за електронни цели (_RB–69_).
_Нептун_ не са специализирани самолети за ЕЛРАЗ като _A3D СКАЙУОРИЪР_ и _P–3
ОРИОН_, но са снабдени с „черни кутии“ за ЕЛРАЗ и използват фотокамери за
разузнаване.
В резултат от редовните полети по тихоокеанския бряг на Съветския съюз и
Китай от 1951 до 1955 г. са свалени 4 самолета _Нептун_ — 3 от съветски изтребители
и 1 от китайски. Други самолети _Нептун_ са били засичани и преследвани. (Вж.
СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ.)
_Нептун_ е разработен в _Локхийд_ и има двоен мотор с възвратно-постъпателно
движение. Към по-късните модели са добавени 2 турбореактивни двигателя, които
осигуряват „начален тласък“ при нападение над подводници. _Нептун_ има вътрешен
бомбен улей за дълбочинни бомби и торпеда, а може да носи и ракети под крилете си
за нападения над изплавали подводници. Дванадесет от първите _P2V–3C Нептун_ са
пригодени да носят атомни бомби и могат да бъдат изстрелвани от самолетоносачи за
удари по сухоземни цели. Първите модели на _Нептун_ са въоръжени с 20-милиметрови
оръдия и 12,5-калиброви картечници за самозащита. Обикновено екипажът се състои от
8 души.
Опитният образец на _XP2V–1_ извършва първия си полет на 17 май 1945 г. На
следващата година _P2V–1_, наречен _Тракюлънт търтъл_ (Агресивна костенурка),
предвиден за полети на дълги разстояния, поставя рекорд за полет без презареждане
от 17 987 км за 55 часа и 17 минути. (Този рекорд е подобрен през 1962 г. от
стратегическия бомбардировач _B–52H_ на военновъздушните сили, който прелита 18 203
км без презареждане.) Нормалният обсег на вариант _P2V_ — от него са построени най-
много самолети — е 5120 км, а най-високата му скорост е 565 км/ч.
От 1945 до 1962 г. в _Локхийд_ са произведени общо 1099 самолета _P2V_.
Допълнително са произведени 89 _P–2J_ в Япония от _Кавазаки_.
Обозначението _P2V_ е променено на _P–2_ през 1962 г.
{img:shpionazh-59.jpg|#P2V Neptune}
Несбит, Франк
Никитин, Александър
Никонов, А. М. (?–1938)
Никълсън, Артър
Нисеи
\* НКВД
Големият терор
По това време започват масовите репресии. Първите жертви са съветските
военачалници — потенциални опоненти на Сталин. На 11 юни 1937 г. е обявено, че 8 от
най-високопоставените командири на Червената армия са арестувани и обвинени в
държавна измяна. Друг от висшите офицери, също заподозрян в конспирация, се
самоубива. Много офицери изминават пътя към ИЗБАТА в Лубянка, към двора за
екзекуции в сградата на НКВД на улица _Дзержински_ №11, към килиите за екзекуции в
огромния затвор Лефортово или към мазетата на десетките управления на НКВД из
цялата страна. По този начин са убити трима от петимата маршали на Червената армия,
14 от 16-имата командващи армии, 60 от 67-те командири на корпуси, 136 от 199-имата
дивизионни командири, 221 от 397-те бригадни командири и хиляди други военни.
Не остава назад и военноморският флот, въпреки че там комунистическата партия
е поела пълен контрол още след кървавия бунт в Кронщат през 1921 г. Всички 8
адмирали са екзекутирани, както и хиляди по-низши офицери. (През август 1938 г. М.
П. Фриновски — бивш заместник-директор на НКВД, е назначен за комисар на
военноморския флот и остава негов ръководител до март 1939 г.) Из цялата страна
НКВД извършва арести, съдилищата издават присъди на местни партийни и държавни
лидери. Писатели, поети, артисти, инженери и учители също са арестувани — понякога
направо от улицата. Никой няма защита и сигурност от „черните марии“ —
арестантските камионетки, карани от „сините шапки“.
Скоро обаче на Сталин, изглежда, чистките му омръзват и вероятно той разбира,
че не може да продължава така, без да разруши до непоправимост съветското общество,
индустрия и военна организация. Всесилието на Ежов започва да запада. Открито вече
се говори за злоупотреби с властта по време на разпити. Тръгват слухове, че Ежов
лично е застрелял някои от висшите военни офицери. Той е уволнен от поста му в НКВД
на 8 декември 1938 г. За кратко е оставен на по-ниска правителствена длъжност. В
началото на 1939 г. изчезва. Процес не се провежда, така както и за предшественика
му.
След него идва ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ — най-довереният човек на Сталин, ако терминът
„доверен“ може да се свърже със Сталин по някакъв начин. Терорът, изглежда,
получава нов свеж тласък с неговото идване. РАЗУЗНАВАЧИТЕ в чужбина — както кадрите
на НКВД, така и на ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ) — са извикани в страната. Това
означава, че ще бъдат „съдени“ и екзекутирани. Някои от тях остават на Запад.
Малцина успяват. Други са убити от екипи убийци. Сред политическите ОБЕКТИ е Лев
Троцки — „стар болшевик“, противопоставил се на Сталин. Той живее в изгнание в
Мексико. През 1940 г. е убит от наемник на НКВД. Година по-късно е убит първият
висш съветски разузнавач, станал изменник — генерал-майор ВАЛТЕР КРИВИЦКИ, открит
мъртъв в хотел _Капитол хил_ във Вашингтон.
Не всички предатели са екзекутирани. Лагерите Гулаг непрекъснато приемат нови
затворници — криминални и политически. Независимо от изключително високата
смъртност, която се дължи на тежкия труд, оскъдните хранителни порции, бруталността
на пазачите и сибирската зима, в лагерите Гулаг е имало 8 млн. съветски затворници,
преди Съветският съюз да влезе във Втората световна война през юни 1941 г. (Още 1
млн. са били хвърлени в затворите.)
В лагерите мъжете и жените обикновено работели по 10 часа на ден, понякога —
12, та дори — 16. Лагерниците строели язовири и канали (вж. ЯГОДА, ГЕНРИХ),
поставяли стотици километри железопътни релси, секли дървета (на жените било
официално забранено да извършват тази работа през 1951 г.), работели в уранови мини
и в мини за извличане на злато. Не им се плащало, а храната им стигала колкото да
не умрат от глад. Всичко това е описано в двутомника „Архипелаг Гулаг“ на
Александър Солженицин („The Gulag Archipelago“, 1973, 1975). Освен лагерите Гулаг и
затворите НКВД има на разположение и други „поправителни“ заведения за задържане.
Персоналът на научно-техническия център в покрайнините на Москва, ярко пресъздаден
в книгата на Солженицин „Първият кръг“ („The First Circle“, 1968), се състои от
арестувани специалисти. НКВД ръководи и няколко конструкторски бюра за
самолетостроене, където работят само затворници. Много инженери и конструктори
продължават работа във „вътрешния затвор“, понякога дори със смъртни присъди. Много
от конструкторите на самолети работят по време на затворничеството си в държавния
авиозавод 39 в Москва.
Други са в конструкторските бюра (КБ) като следствени. Арестуваният Владимир
Петляков ръководи КБ №100, Владимир Мясишчев — КБ №102, а Андрей Туполев е включен
в КБ №103.
Туполев — доайенът на съветските самолетни конструктори, е пътувал с
разрешение на правителството в Съединените щати и Германия през 1936 г., а през
1938 г. е арестуван и обвинен в „саботаж“. Осъден, той продължава да работи като
конструктор на самолети. „… Прекарах 5 години в затвора. Аз съм единственият
самолетен конструктор в света, създал 4-моторен бомбардировач под домашен арест“ —
казва той пред журналист. (Освободен е през 1943 г.)
НКВД отговаря също за дейността на конструкторското бюро, в което се създават
новите модели подводници. Единствената подводница на това бюро е _М–400_,
разработена от Б. Л. Бжежински през 1939 г. Плавателният съд е дълъг 19,65 м,
изключително бърз е и представлява комбинация от подводница и торпеден катер, който
може да се потопява. Пуснат е през юли 1941 г. Корпусът е повреден от германски
артилерийски огън по време на обсадата на Ленинград, а производството е прекратено
през 1942 г.
Шпионаж в чужбина
Заетостта с вътрешните репресии не откъсва НКВД от шпионската дейност в
чужбина. Повечето от западните страни са сред целите — основно Великобритания и
Съединените щати. Великобритания се смята за враг още от Гражданската война, а
Съединените щати притежават технологии и производствени технологии, които Сталин
мечтае да притежава (вж. АФЕРАТА _АРКОС_).
НКВД създава и една от най-ефикасните шпионски МРЕЖИ — ПЕТОРКАТА ОТ
КЕЙМБРИДЖ. Повече от 10 години тези мъже шпионират Великобритания и Съединените
щати, някои от тях заемат високи постове в Министерството на външните работи и
разузнавателната служба МИ–6. Шпионинът от Кеймбридж ДЖОН КЕЪРНКРОС докладва, че
британците се занимават с изследвания на атома, свързани със създаването на
супероръжие. Това и е сигнал за Берия да нареди на АГЕНТИТЕ си във Великобритания и
Съединените щати да създадат МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.
През юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Германия и Сталин внезапно се
оказва съюзник на Великобритания и САЩ. Това води до увеличаване на съветските
дипломатически, търговски и военни представителства и от двете страни, а също и на
оперативните работници от НКВД и ГРУ, които служат като АГЕНТИ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО
ПРИКРИТИЕ.
Междувременно към съветско-германския фронт са пренасочени огромни войскови
части на НКВД. Дивизии на НКВД, корпуси и армии воюват срещу германците на Източния
фронт. Не без значение е, че части на НКВД действат зад съветските линии в критични
райони, за да не могат войските да дезертират. Специалните рангове в НКВД се
променят във военни звания през 1943 г. Сталин се опитва да интегрира известната с
лоша слава тайна полиция с военната общност.
Появява се необходимост от по-специализирана полицейска част на НКВД, която
да посреща спешните случаи, възникващи по време на войната. Затова през 1941 г.
Берия създава СМЕРШ (Смърт на шпионите) като служба на НКВД, подчинена на комисаря
за Държавна сигурност III ранг Василий Чернишов. От 14 април 1943 до 16 март 1946
г. Смерш функционира като отделна служба, която е подчинена директно на Държавния
комитет за отбрана, оглавяван от Сталин. Това е първият и единствен случай, в който
съветското военно КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ е под командването на военната общност (макар и
само в лицето на Сталин), а не на органите за сигурност. За отбелязване е, че
офицерите на Смерш имат по-високо положение в сравнение със стандартните сили на
НКВД.
През този период на независимост от НКВД Смерш се командва от заместника на
Берия и негово протеже генерал-полковник ВИКТОР АБАКУМОВ, първи заместник-комисар
на Държавна сигурност. Към Смерш има и военноморски отдел. Междувременно бойните
части на НКВД се сражават героично в боевете за Москва, Сталинград, Ленинград и
Северен Кавказ. (Вътрешните войски на НКВД не участват в боевете. Те се използват
за КОНТРАШПИОНАЖ — за борба срещу шпиони и диверсанти, а около 250 000 охраняват
Гулаг и другите затвори, както и специалните влакови ешелони, превозващи
затворниците.)
НКВД носи отговорност и за едно от най-известните нечовешки престъпления през
Втората световна война — КАТИНСКОТО КЛАНЕ. Руснаците залавят около 200 000 полски
военни в края на 1939 г., когато Съветският съюз се присъединява към агресията на
Германия срещу Полша. Около 15 000 от затворниците, включително 8700 офицери,
изчезват безследно. Всички те са избити от НКВД.
Сред многобройните други задължения на тайната полиция по време на войната е
и ръководството на съветския проект за атомна бомба. Когато научава подробности за
американо-британските усилия, Сталин предава разработването на съветската атомна
бомба, а също и шпионажа, свързан с атомните въпроси, на Берия.
Реорганизации
През 1941 г. Сталин реорганизира органите за сигурност. От декември 1938 до
февруари 1941 г. Берия е комисар на вътрешните работи (НКВД) и ръководител на
Главното управление за държавна сигурност (ГУГБ) — ведомство, подчинено на НКВД.
За кратко време — от февруари до юли 1941 г., Сталин разделя тези 2 структури
и създава Народен комисариат за държавна сигурност (НКГБ) под управлението на
ВСЕВОЛОД МЕРКУЛОВ, който е отговарял за държавната сигурност и шпионажа в НКВД, а
вътрешната сигурност си остава под ръководството на Берия. Меркулов е член на
„грузинската мафия“, наречена така, тъй като и той подобно на Берия и на много
други от обкръжението на Берия са от съветска Грузия.
Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак отбелязва в книгата
„Чекисти: история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Именно тези
организационни промени… не бяха никога подробно обяснени, но вероятно са имали нещо
общо с управлението на завоюваните територии и народи“ — Естония, Латвия, Литва,
части от Полша и откъсването на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния. „Арестите,
депортирането, екзекуциите и затворническите лагери се увеличаваха и имаха нужда от
реорганизирани и разширени сили за сигурност.“
Но въпреки това, пише Дзиак, „шокът от германското нашествие предизвика
сливането през юли 1941 г. И двете ведомства отново се обединиха под името НКВД,
подчинени на Берия“. Това продължава до 14 април 1943 г. Тогава Сталин отново прави
реорганизация и създава НКГБ — отново под ръководството на Меркулов и НКВД — под
ръководството на Берия. Дзиак пише: „… победата при Сталинград и напредването на
съветските войски предлагат възможност за повторно покоряване на територии и
население. Затова през 1943 г. НКГБ и НКВД се разделят отново.“
Така разделени, двете ведомства съществуват да 16 март 1946 г. По това време
Смерш влиза в новото Министерство за държавна сигурност (МГБ) и става Трето главно
управление, което отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА. Меркулов е назначен за ръководител на
МГБ. НКВД отговаря за вътрешната сигурност и е с ранг на Министерство на вътрешните
работи (МВД).
През този период Сталин създава и т.нар. КИ — Комитет за информация, за
провеждане на външно разузнаване и тайни операции — неща, за които по-рано е
отговаряло МГБ. КИ се подчинява на Съвета на министрите, което скоро се признава за
неефективно. След година недостатъците и проблемите в работата на КИ толкова много
се натрупват, че се налага външното разузнаване да бъде предадено на ГРУ, а
останалите функции са върнати отново към МГБ. КИ остава да извършва единствено
външнополитическо и ИКОНОМИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, които са прехвърлени на МГБ през 1951
г., с което настъпва и краят му.
МГБ и МВД остават непроменени до смъртта на Сталин. Само ден след смъртта му
— на 5 март 1953 г., Берия, по това време най-силният от потенциалните наследници
на Сталин, извършва ново сливане на органите за държавна и вътрешна сигурност.
Ведомството се нарича МВД и, разбира се, се ръководи от Лаврентий Берия.
(Значителната реорганизация очевидно е била планирана предварително.)
Берия разделя властта с други, докато Съветският съюз се опитва да се
възстанови от смъртта на Сталин, властвал почти 3 десетилетия. Но несъмнено той е
смятал, че ще бъде първият шеф на сигурността, успял да стане държавен глава. Тази
мечта угасва през юни 1953 г., когато Берия е арестуван и няколко месеца по-късно
екзекутиран.
С арестуването му се слага край и на НКВД, и на агенциите, произлезли от
него. Генерал-полковник СЕРГЕЙ КРУГЛОВ — ветеран от НКВД и офицер в Смерш, поема
„набъбналото“ МВД, докато политическите лидери на страната сложат в ред и
реорганизират сложните институции, оставени като наследство от Сталин.
КГБ (Комитет государственной безопасности — Комитет за държавна сигурност) е
създаден през март 1954 г. и поема сигурността на страната, както и
разузнавателните операции в чужбина (без тези, които се извършват от ГРУ). МВД
отново се насочва към функциите си за вътрешна сигурност, без да бъде променено.
НКГБ
Вж. НКВД.
_НМ–1 (NM–1)_
Нонконтракт
НОРКАОКСА
Носенко, Юрий
Нофорн
НСВР
НТР
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
НЦКР
НЦРА
Обединено кралство
Обединено разузнаване
Обезличавам
Обект
Обратна връзка
Обувка
Обущар
Вж. ЧК.
ОВС
Овърлайт
_Овърлорд_
Вж. ДЕНЯТ Д.
Огинс, Айзая
АГЕНТ на КГБ. Арестувана през 1984 г. в САЩ при опит да получи секретни
документи от любовника си — агент РИЧАРД МИЛЪР от ФБР. Пред съда тя и съпругът й
Николай се признават за виновни.
Николай е украински евреин (истинското му фамилно име е Волфсон). Участва във
Втората световна война още 11-годишен и е пленен от германците. След войната се
свързва с престъпния свят и след 4 обира е изпратен в затвора за 14 години. През
1968 г. е освободен и се жени за Светлана. През 1970 г. получават разрешение да
емигрират в Израел с малкия си син. Но във ВИЕНА, изглежда, променят решението си и
заминават за САЩ като политически емигранти. Установяват се в Западен Холивуд.
Светлана разпространява съветски списания, работи понякога като медицинска сестра и
се хвали с връзките си в съветското консулство. Съмнителното е, че е постигнала
невъзможното и пътува от време на време в Съветския съюз. Николай работи — пакетира
месо. Синът им Матвей прекарва летните ваканции в младежкия лагер на Черно море, а
родителите му дори обсъждат възможността да го изпратят във военна школа в
Съветския съюз.
През 1982 г. Светлана попада под наблюдението на ФБР, когато агент Джон Хънт
я моли да стане информатор за руската общност в района. Тя приспива вниманието на
ФБР, като понякога подава откъслечна информация за просъветската дейност сред
емигрантите. ФБР я наблюдава, тъй като не се държи като обикновена руска
емигрантка. Привлекателната стройна и тъмноока блондинка скоро започва романтична
връзка с Хънт. Според наблюденията на ФБР Хънт и Светлана са провели 55 срещи през
1982 и 1983 г. Веднъж те отиват на лекар в Лос Анджелис. Хънт твърди, че Светлана
трябвало да бъде изследвана заради „рядко срещана болест на кръвта“, а Светлана —
че Хънт я е завел на лекар, за да направи аборт. Тя доста упорито намеква, че
бащата на детето е Хънт, очевидно без да знае, че агентът е бил опериран за
стерилитет през 1960 г. (52-годишният Хънт се оттегля от ФБР през 1984 г.)
През 1984 г. Милър е определен да работи със Светлана. Той също съвсем скоро
е въвлечен в любовна връзка с нея. Милър си спомня случай, когато са пътували с
кола по магистрала в Лос Анджелис:
О, за мен беше нещо изключително… Никога преди не бях пил. Тя беше взела
коняк… Конякът има най-ужасния вкус на света. Помислих си — помислих си: „Боже, та
това ми е шансът да се покажа като светски човек“ — и просто използвах
възможността. Пътувахме, пеехме различни песни и страхотно се забавлявахме, като
хвърляхме бутилките през прозореца на колата. Опитах се да я спра да хвърля
бутилките през прозореца.
ОГПУ
Вж. ЧК.
Ограда
Ограничено
ОДЕССА
_ОКСКАРТ_
_ОКСКАРТ A–12_
Олекси, Юзеф
Полски министър-председател, принуден да подаде оставка на 24 януари 1996 г.,
след като военен прокурор прави официално проучване по обвинението, че е шпионирал
за Съветския съюз. Разследването се задълбочава и с проверката на двама съветски
дипломати в Полша, които също са били шпиони.
Прокурорът Славомир Гожкевич обявява, че възнамерява да предприеме
разследване след съобщенията, че Олекси, по това време министър на вътрешните
работи, е предавал информация на съветското разузнаване. Олекси отхвърля
обвиненията от подалия оставка министър на вътрешните работи Анджей Милчановски, че
е шпионирал за Москва от времето, когато е бил провинциален комунистически деец от
80-те години до 1995 г., когато става говорител на полския парламент.
Той признава, че е имал контакти с двамата съветски дипломати, които, както
по-късно се оказва, са високопоставени офицери от КГБ, но твърди, че никога не им е
предавал информация. Олекси и политическите му съратници заявяват, че обвиненията в
шпионаж са измислени и отправени от АГЕНТИ на полската сигурност, подтикнати от
опозицията, която не се е примирила със загубата на Лех Валенса на изборите за
президент през 1995 г. (Избран е бившият комунист Александър Квашневски, Олекси е
бил в предизборния му щаб.) Валенса приветства решението на прокурора за
разследване на Олекси.
Единадесет месеца по-рано Олекси е станал министър-председател — седмият
министър-председател за 6-те години след падането на комунизма в Полша.
Според полските закони за шпионаж се дава от 5 години затвор до смъртна
присъда.
ОМИЦН
ОНР
ООЛ
ООРЦ
Оперативен работник
Оперативна група
Означение за ПРИКРИТИЕ на военноморски разузнавателни операции на САЩ, в
които участват кораби и други военноморски части. В случая с Оперативна група 96
военноморският флот координира дейността на КОРАБИТЕ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ в
Далечния изток в края на 60-те години под ръководството на командващия
военноморските сили на САЩ в Япония. Оперативна група 96 (Task Force) е прехвърлена
към шпионските кораби _Бенър_ и _ПУЕБЛО_.
Но отнесен към военноморското разузнаване, терминът „оперативна група“ може
да означава също конкретна организационна структура или служба. Началото на този
смисъл на термина е поставено от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР),
което нарежда на своето разузнавателно подразделение — Група за осигуряване на
военноморски операции (ГОВО) — да създаде „глобална организация за събиране на
разузнавателна информация, законспирирайки много добре тази дейност под цивилно
прикритие“.
Тъй като съществуването на ГОВО е всеизвестен факт, служителите от
военноморското разузнаване търсят начин да осигурят индивидуално прикритие, така
че, ако една операция се провали, да не се провали цялата ГОВО. Избраното прикритие
е „оперативна група“ — стандартно военноморско наименование за оперативен екип.
„В случай че оригиналното означение на оперативната група — 157 — е
компрометирано по някакъв начин, екипът просто ще бъде заменен с друг със следващ
пореден номер. Оперативна група 157 няма за цел да замени означението ГОВО, което е
оригиналното име на организацията… но името ГОВО просто избледня с времето“ — пише
историкът на разузнаването ДЖЕФРИ РИЧЕЛСЪН.
Оперативна игра
Оперативна проверка
Операция _Алсос_
Операция _Москито_
Опричнина
Наказателна сила, създадена от руския цар Иван Грозни през 1565 г. Задачата й
е да потиска вътрешните врагове на държавата. Опричнината е далечен предшественик
на ЧК, НКВД и КГБ.
Великият московски княз Иван Грозни първи в Русия се провъзгласява за цар и
създава институцията Опричнина като инструмент за укрепване на властта му в
страната. Хората от Опричнината (около 6000 души) са облечени в черно, яздят на
черни коне, а на седлата им има знак с кучешка глава и метла, който символизира
мисията им — да душат навсякъде и да помитат предателите от държавата. Думата
„опричнина“ може да се преведе като „волни ездачи“, което показва, че те стоят вън
и над закона.
Опричнината е отговорна за много от жестокостите по време на 7-годишния режим
на терор. Наистина целият Новгород — един от най-старите градове в Русия, е
опустошен от Опричнината по време на 5-седмичното клане през 1570 г. Новгород,
вторият град в Русия по онова време, е попаднал под съмнението на Иван Грозни, че
оказва сътрудничество на вражеска Литва. Десетки хиляди от жителите му са избити.
Членовете на Опричнината получават земя, която заема половината от територията на
Русия.
Опричнината е разформирована около 1572 г.
ОР
ОПЕРАТИВНА РАЗРАБОТКА.
OP–20-G
Орган
Организация Гелен
Първото, което ги издаваше, бяха парите. КГБ… харчеше много по-щедро за тях,
отколкото за обикновените дипломати. Служител на външното министерство трябваше да
събира по малко от заплатата си в продължение най-малко на една година, за да успее
да си купи на старо американска лека кола. Агентите на КГБ разполагаха с достатъчно
пари в брой, за да си купят кола още с пристигането в Ню Йорк. Имаха и пари, за да
се забавляват без всякакви притеснения. Служител на средно равнище от мисията или
Секретариата, който редовно черпи хора, които не са руснаци, почти сигурно използва
парите на КГБ…
(Служителите на ООН не гледат с добро око на съветските си колеги, за които
шпионажът е другата им работа.)
ОРД
Ориенталска богиня
_Орион P3V_
Оркон
* * *
Орлов живее като бежанец в Съединените щати от 1938 до 1953 г., което е
неизвестно на американските служби. През 1953 г. — годината, в която умира Сталин —
той се разкрива в поредица статии за списание _Лайф_ и с книгата си „Тайната
история на престъпленията на Сталин“ („The Secret History of Stalin’s Crimes“,
1952). Орлов публикува и друга книга за престъпленията на Сталин, както и една за
съветското разузнаване — „Ръководство за разузнаването и партизанската война“ („A
Handbook of Intelligence and Guerrilla Warfare“, 1962), създадена на базата на
учебника за НКВД и съветските военни школи.
Орлов играе с американските разузнавателни служби и предава половинчати
истини дори и на конгресните комисии. Той продължава да прикрива самоличността на
съветските разузнавачи на Запад и не разкрива името на нито един агент по време на
45-те години, прекарани в Съединените щати. След бягството му служители на КГБ се
срещат тайно с него 2 пъти — през 1969 и 1971 г. Съветските разузнавателни сведения
за Орлов са публикувани в книгата „Смъртоносни илюзии“ („Deadly Illusions“, 1993)
от ДЖОН КЪСТЕЛОУ и бившия офицер от КГБ Олег Царев. Кодовото име на Орлов в
съветската разузнавателна система е _Швед_. Той използва името Игор Константинович
Бърг, след като заминава за Съединените щати.
ОРЦ
ОС
ОПЕРАТИВНА СИГУРНОСТ.
ОСВ
Осветители
От, Брус
ОТИЗ
Открит източник
Открит код
Открит текст
_Открито небе_
Споразумение, подписано през март 1992 г. между САЩ, Русия, Великобритания и
Франция и някои от бившите републики на Съветския съюз, според което се разрешава
на разузнавателни самолети да извършват НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над териториите им и да
снимат военни съоръжения. По-късно други членове на НАТО и страни членки на бившия
Варшавски договор се присъединяват съм споразумението _Открито небе_. До 1996 г. 42
страни подписват споразумението.
Програмата _Открито небе_ е предложена от президента Айзенхауер на срещата на
високо равнище със съветския лидер Никита Хрушчов в Женева през юли 1955 г. Идеята
е на младия политолог от Харвард Хенри Кисинджър (по-късно американски държавен
секретар) и в същността си е реципрочна програма, която дава възможност на
американски и съветски разузнавателни самолети да прелитат над териториите на
съответната страна и да си разменят копия и планове за определени военни
инсталации. Британските и френските представители на срещата незабавно подкрепят
предложението на Айзенхауер.
Хрушчов високомерно го отхвърля — приема го като американски опит за въздушен
шпионаж. В своята книга „Мандат за промяна“ („Mandate for Change“, 1963) Айзенхауер
си спомня, че Хрушчов казва: „Идеята не е нищо повече от дързък заговор за шпионаж
срещу Съветския съюз…“ Съветският лидер дори не споменава този случай по време на
Женевската среща в мемоарите си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970).
Това предложение, отхвърлено от Съветския съюз, по-късно е използвано от
американското правителство като част от обосновката за извършване на наблюдателни
полети със самолет _U–2_ над Съветския съюз и на СПЪТНИЦИ, които да шпионират
Съветския съюз. Настоящото споразумение за наблюдателни полети започва с разговори
между представителите на Съединените щати и Съветския съюз през 1989 г. Според него
невъоръжени самолети имат право да прелитат над цялата територия на страните
участнички.
Американските военновъздушни сили изпълняват инспекции с разузнавателен
самолет _OC–135_, модификация на _C–135 СТРАТОТАНКЕР_. Самолетът има екипаж и втори
екипаж за смяна (поради големите разстояния при полетите) и чуждестранни
представители. Първият от самолетите _OC–135_ е готов в края на 1993 г. (Вж. _РИВИТ
ДЖОЙНТ_.)
Самолетът, използван от руснаците за разузнаване за _Открито небе_, е _Ту–
154М_ — огромен самолет с 3 реактивни мотора, подобен на _Боинг 727_. Оборудван е с
фотокамери и инфрачервени прибори. Модифицираният _Ту–154М_ влиза на въоръжение
през 1999 г. Като прелюдия на руските наблюдателни полети над Съединените щати през
юни 1995 г. самолет _Ту–154_, снабден с въздушни камери и инфрачервени сензори и
пилотиран от бивш пилот от източногерманските военновъздушни сили, изпълнява
тренировъчна мисия над САЩ.
_Офек_
Офицер по сигурността
Официален отказ
Охранители
Охранка
Оценка
100% = сигурно.
93% плюс-минус 6% = почти сигурно.
75% плюс-минус 12% = вероятно.
50% плюс-минус 10% — шансовете са равни.
30% плюс-минус 10% = вероятно не.
7% плюс-минус 5% = почти сигурно не.
0% = невъзможно.
Под ръководството на Кент УНО създава почти научни, често пъти академични
ОНР, които след време се оказват неподходящи. Съветникът на президента Никсън по
въпросите на националната сигурност Хенри Кисинджър критикува остро УНО и се
оплаква, че му се налага да се бори с непосилно сложни документи, докато успее да
стигне до истинския им смисъл. Кисинджър принуждава Съвета за национална сигурност
да изготвя преценки за него, които му допадат много повече, отколкото преценките на
УНО.
УНО е разформировано през 1973 г. от УИЛЯМ КОЛБИ — директор на Централното
разузнаване. Колби продължава да издава ОНР, създадени от националните разузнавачи.
С помощта на експерти от ЦРУ и от други места разузнавачите създават преценки,
които често са твърде различни от ПРОДУКТА на УНО.
С края на т.нар. от Кент биполярен свят на американско-съветското напрежение
ОНР вече не се съсредоточават толкова стриктно над потенциалния ядрен враг. Други
страни, други въпроси, като тероризма и трафика на наркотици, занимават ОНР на
новото поколение. Новите ОНР според критиците на ЦРУ са по-скоро журналистически,
отколкото научни, а често пъти се оказват в тон с административната политика.
Очистен
ПААГ
ПЪРВА АМЕРИКАНСКА АРМЕЙСКА ГРУПИРОВКА.
Пайд Пайпър
Пак, Жорж
Вж. _САПФИР_.
Пакостник
Парапсихологично разузнаване
Парашутна капсула
Парк Блечли
Парламентарна комисия
Парола
Руско название на условна дума или израз за опознаване на свои хора по време
на военни действия или конспирация. Англичаните са приели аналогичен по смисъл
израз — password.
_Партийна пиеса_
ПБ
ПАРК БЛЕЧЛИ.
ПБ
ПРОУЧВАНЕ НА БЛАГОНАДЕЖДНОСТТА.
Пелтън, Роналд
Пенвен, Жорж
_Пени_
Присъединявам се към тези, които действат срещу нашия прогнил двуличен режим,
известен като диктатура на пролетариата или съветска власт. Да, това е диктатура,
но не на пролетариата, а на малка група хора. Тя заблуждава сънародниците ми,
докато те в невинността си отдават живота си за тази диктатура, без да знаят цялата
истина. Вероятно никога няма да я научат, освен ако аз или други като мен не им я
посочим… Присъединявам се към редиците на една нова армия, истинска народна армия.
Зная, че не съм сам, ние сме много. Но все още се страхуваме един от друг и
действаме поединично.
Пери, Майкъл
Перфокарта
Лист плътна хартия, в който по строго определен ред са пробити около хиляда
отвора. Перфокартите са били използвани, за да се установи режимът на работа на
шифровата машина _ЕНИГМА_ до появата на полските и английските изчислителни апарати
_БОМБА_ и _БОМБ_.
Пета колона
Петият
Петорката от Кеймбридж
Петров, Владимир
ПиО (I&W)
Пианист
Пиано
Пикъринг, Джефри
Пинкрут
Вж. _ПУЕБЛО_.
Пинчър, Чапман
_Пинъкъл_
_Пирамидър_
Писмо на Зиновиев
Питърсън, Марта
Вж. _ПЪРПЪЛ_.
ПКСВР
_Пламбет_
Плащ и кинжал
Площад _Дзержински_
Поверително (П)
Подвеждаща информация
Подводници
Подсказване
Подслушвателно устройство
Подставена фирма
Позитивна проверка
Покривчии
Полгар, Томас
Полиграф
Политическо разузнаване
Полковник Бун
Понтинг, Клайв
Бивш заместник-министър на британското Министерство на отбраната, съден през
1985 г. за нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА, тъй като е предал на член на
парламента секретни документи за потопяването на аржентинския пътнически кораб
_Белграно_ от британска подводница по време на конфликта за Фолклендските острови
през 1982 г. Съдът го оправдава въпреки усилията, положени от правителството на
министър-председателката Маргарет Тачър да бъде осъден.
Посев
Потенциален агент
Потребител
Почетен агент
Пощенска кутия
Пощенски адрес
Пощенски гълъби
Пощенски марки
Прав текст
_Прайвътиър PB4Y–2_
Прах
ДВОЕН АГЕНТ, чиято дейност е разкрита от специалните служби, против които той
работи и когото специалните служби използват (волно или неволно, с неговото
съгласие или не) за водене на оперативна игра срещу неговите предишни служби.
Превербуване
Превръщането на АГЕНТ в ДВОЕН АГЕНТ. Обикновено се извършва с принуда, както
се е случило във Великобритания през Втората световна война, когато КОМИСИЯ
_ДВАЙСЕТ_ предоставя на заловените германски агенти избора да бъдат превербувани
или екзекутирани. Изнудването обикновено се извършва на базата на СЕКС и подобна
информация може да помогне на превербуването. Понякога обаче РАЗУЗНАВАЧЪТ може да
убеди вражеския агент да промени действията си от патриотизъм, алтруизъм или за
пари.
Предупреждение и оповестяване
Презастраховка
Председатели на ПКСВР
1956–1963 — доктор Джеймс Килиън-Младши.
1963–1968 — Кларк Клифърд.
1968–1970 — генерал Максуел Тейлър (в оставка).
1970–1976 — адмирал Джордж Андерсън (в оставка).
1976–1977 — Лио Кем.
1982–1990 — посланик Ан Армстронг.
1990–1991 — сенатор Джон Тауър.
1991–1993 — адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, и.д. (в оставка).
1993–1994 — адмирал Уилям Кроу-младши (в оставка).
1994–1995 — Лес Аспин.
1996 — Томас Фоули.
Преображенски приказ
Преразглеждане
Предприет през 1958 г. опит на ВВС на САЩ да получи вместо ЦРУ средствата,
определени за програмата по създаване на разузнавателни СПЪТНИЦИ. Като резултат и
парите, и програмата са предадени на ЦРУ, а самата програма получава наименованието
_КОРОНА_.
Прехващане на разговори
_Преъри скунър_
Призрак/призрачен
Прикритие
Прилеп
Примаков постъпва като директор на СВР през декември 1991 г. Той дава насоки
на руското външно разузнаване по време на трудния период на преход от Съветския
съюз към Руската федерация.
На 10 януари 1996 г. Елцин назначава Примаков за външен министър на Русия.
През 1999 г. той е министър-председател.
Преди да стане ръководител на КГБ, Примаков е пътувал много по света,
включително 3 пъти в САЩ през 1987–1990 г.
Примамка
Примамка за кучета
Притурка
Серия или поредица от букви, добавени към ШИФЪРА или КОДА. Притурката се
нарича също „ключ“.
Приятели
Провал
Проверен източник
Проверка на легендата
Проверка на сигурността
Провокация
Програма _1010_
Вж. _МИДАС_.
Продадено
Вж. ПЕРФОКАРТА.
Производно засекретяване
Промишлен шпионаж
Промъкване
Проникване
Противодействие
Проучване на благонадеждността
Псалм
Птицата
Вж. ФОРТ ХОЛЪБЪРД.
Птичар
_Пуебло_
ПШКШ
ПЩК
Пълнеж
Пъркинс, Уолтър
Пърл Харбър
_Пърпъл_
Пю, Ърнест
Вж. _БЕЛ_.
Радо, Александър
Разведка
Разконспириране
По това време Сафорд поема за трети път OP–20-G, след като е служил там от
1924 до 1926 г., от 1929 до 1932 г. и отново от 1936 до началото на 1942 г. Той е
истинският създател на военноморското КОМРАЗ и има големи заслуги за многобройните
му успехи.
В началото на войната организацията бързо се разраства. През 1943 г. групата
за сигурност на комуникациите е преместена в бивш девически колеж на булевардите
_Небраска_ и _Масачузетс_ в Северозападен Вашингтон. (Вж. БАЗА ЗА ВОЕННОМОРСКА
СИГУРНОСТ.)
Междувременно японският военноморски флот продължава да използва същите
кодове, които американският военноморски флот вече е разчел. Но на 1 юни 1942 г.
настъпва съществена промяна. Разчитането на тези кодове и възможността да се
определят японските планове за настъпление осигуряват успеха в битките в Коралово
море в началото на май 1942 г. и на МИДУЕЙ в началото на юни 1942 г.
По това време военноморският флот включва екипи за радиоразузнаване (ЕРР) на
флагманските кораби в повечето части, разположени в Тихия океан. Кадрите от ЕРР
разчитат японските радиопредавания и уведомяват своите адмирали за тактическите
планове и намерения на японците, а също така прехвърлят материали за РАДИОЦЕНТЪРА
НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ (РЦТФ) в Пърл Харбър. Доктор Роналд Спектър цитира в книгата
„Слушайки врага“ („Listening to the Enemy“, 1988) един от докладите на РЦТФ:
Разузнавателен анализ
Разузнавателен процес
Разузнавателен цикъл
Разузнавателна операция
Разузнавателна оценка
Разузнавателни задачи
Директори на РУМО
Октомври 1961 — септември 1969: генерал-лейтенант Джоузеф Керъл, АВВС.
Септември 1969 — август 1972: генерал Доналд Бенет, АА.
Септември 1972 — септември 1974: вицеадмирал Винсънт дьо Поа, АВМФ.
Септември 1974 — декември 1975: генерал-лейтенант Даниъл Греъм, АА.
Януари 1976 — май 1976: генерал-лейтенант Юджин Тай-младши, АВВС.
Май 1976 — август 1977: генерал-лейтенант Самюъл Уилсън АА.
Септември 1977 — август 1981: генерал-лейтенант Юджин Тай-младши, АВВС.
Септември 1981 — септември 1985: генерал Джеймс Уилямс, АА.
Октомври 1985 — декември 1988: генерал-лейтенант Ленърд Перутс, АВВС.
Декември 1988 — септември 1991: генерал-лейтенант Хари Сойстър, АА.
Септември 1991 — ноември 1991: Денис Наги (цивилен, и.д.).
Ноември 1991 — септември 1995: генерал-лейтенант Джеймс Клапър-младши, АВВС.
Септември 1995 — генерал-лейтенант Кенет Минихън, АВВС.
Разузнавателно управление
РУ.
Разузнавач
Разузнавач в отбраната
Разузнавач координатор
Райс-Дейвис, Манди
Райт-младши, Джон
Бивш сержант от американската армия, арестуван през 1990 г., тъй като предава
на чехословашки и унгарски РАЗУЗНАВАЧИ планове за отбрана от НАТО. Рамзи е вербуван
от КЛАЙД ЛИЙ КОНРАД — друг бивш сержант от американската армия, осъден от военен
трибунал за измяна. Предполага се, че Конрад е бил ръководител на шпионски кръг в
Западна Германия.
ФБР заявява, че Рамзи, който е имал достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ материали, е
бил помощник на началника на секретния отдел на Осма пехотна дивизия в Бад
Кройцбах, Западна Германия. Някои от документите, които е предавал, били свързани с
използването на тактически ядрени оръжия и военни комуникации.
ФБР заявява, че през декември 1985 г. Рамзи е записал на видеокасета стотици
документи и е предал касетите на Конрад, а той — на чехите и унгарците. Очевидно
връзката между Рамзи и Конрад е била разкрита по време на процеса срещу Конрад.
Когато Рамзи е арестуван, директорът на ФБР УИЛЯМ СЕШЪНС казва, че разследването е
едно от „най-сложните разследвания на контраразузнаването, извършвано някога от
ФБР“. Две години след арестуването на Рамзи ФБР арестува и друг войник —
генералщабен сержант ДЖЕФРИ РОНДЪУ.
Раткей, Стивън
_Раф_
Американска КОДОВА ДУМА за доклади и оценки, които се базират на снимките,
направени от серията спътници _КОРОНА_.
_Рафтър_
Редичен шифър
Резервна явка
Предварително уточнено място за тайна среща, което да бъде използвано само в
случай че насрочената на уреченото място среща не може да се състои по някаква
причина.
Резидент
Резидентура
Резун, Владимир
_Рейнбоу_
_Рейнбоу уориър_
_Ресурс-F_
РИ
РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ.
_Ривит джойнт_
_Риолит_
РИС
Ричардсън, Даниъл
РЛС
РО
РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ.
Роман, Хауърд
Истинско или може би „работното“ име на ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК от ЦРУ, който
води полковник МИХАЛ ГОЛИЕНЕВСКИ — полски РАЗУЗНАВАЧ. С изменничеството си през
декември 1960 г. Голиеневски осигурява информация, която довежда до арестуването на
ДЖОРДЖ БЛЕЙК — шпионин на КГБ от британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6),
и на ХАРИ ХОТЪН — цивилен служител във военноморската база в Портланд.
Романи
Ронге, Максимилиан
Рондъу, Джефри
_Роте капеле_
Ротор
Роудс, Рой
Член на канадска шпионска мрежа, разкрита от ИГОР ГУЗЕНКО през 1946 г. Роуз е
член на Националния съвет за проучване. Той предава на Съветския съюз тайни за
атомните изследвания. През 1946 г. е арестуван, а малко преди това е бил избран за
член на канадската Камара на общините.
Роден е в Полша. Името му е Розенберг. Син е на руски евреи. През 1920 г.
заедно със семейството си емигрира в Канада. До смъртта на баща му през 1926 г. не
е канадски гражданин, тъй като е непълнолетен и е записан в паспорта на баща си.
През 1927 г. променя името си на Роуз и става член на канадската комунистическа
партия. През 1931–1932 г. е арестуван за противодържавна дейност, а през 1942 г. е
задържан като комунист. На следващата година е освободен, след като дава лъжливо
обещание да не участва в нелегални организации и да не членува в комунистическата
партия.
През юни 1946 г. съдът в Квебек го признава за виновен в шпионаж и го осъжда
на 6 години затвор, при което Роуз незабавно губи мястото си в парламента.
Роуландс
РСМР
РТР
РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
РУ
РУМО
_Рупи_
\* Русия — СССР
Начало на чистките
На 1 декември 1934 г. Сергей Киров — един от ръководителите на Октомврийската
революция, е убит от бивш ЧЕКИСТ. Това е изстрелът, който бележи началото на
масовите чистки, започнати от Сталин. Като ръководител на тогавашното НКВД Ягода се
заема с разследването на убийството и поставя началото на поредица от арести.
НИКОЛАЙ ЕЖОВ — бивш политически комисар в Червената армия, през септември
1936 г. е назначен за ръководител на НКВД. Той продължава чистките още по-
разпалено, като разширява вълната от убийства от политическите лидери до висшите
военни. Ежов работи до 1938 г. Известен като „кръвожадното джудже“, той е затворил
толкова много хора, че затворите и лагерите са препълнени, а НКВД изнемогва. Трима
от общо петимата маршали на Съветския съюз са екзекутирани, обвинени, че оказват
помощ на „враговете“ или че се занимават с контрареволюционна дейност. Десетки
армейски и военноморски офицери и хиляди по-нисши военни са арестувани и
ликвидирани. Три хиляди офицери на НКВД от висшия състав са набелязани като бивши
шпиони на царската полиция, крадци и хора, вещи в злоупотребите, и съответно са
ликвидирани. Чистките се разпростират и в редиците на ГРУ — съветската служба за
ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
Наследник на Ежов е ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ, работил като началник на тайната полиция
в родната Грузия на Сталин. Скоро след като е назначен, Берия става първият
директор на тайната полиция, който е избран за кандидат-член на политбюро (без
право на глас). По това време гласуващите членове са 10, сред които са Сталин и
новоизбраният Никита Хрушчов.
Берия е ненавиждан от хората и е известен като кръвопиец и развратник. Той
увеличава НАБЛЮДЕНИЕТО върху малкото останали стари болшевики в чужбина и набелязва
премахването на Лев Троцки, който е бил съперник на Сталин за мястото на Ленин.
Убийци, изпратени от Берия, ликвидират през 1940 г. Троцки в Мексико.
Берия изпраща предшественика си Ежов (който преди е имал планове да арестува
Берия) в психиатрична клиника. Скоро след това Ежов е намерен обесен на решетката
на прозореца. Хората на Берия от НКВД избиват старото ръководство на НКВД, останало
от времето на Ягода, а също и мнозина от времето на Ежов. Някои се самоубиват.
Съветското разузнаване е изключително разклатено. Агентите, които работят
извън пределите на Съветския съюз, се привикват в Москва, където ги арестуват и
разстрелват. Сред тези, които, без да се замислят, отпътуват към родината и смъртта
си, е ЯН БЕРЗИН — един от първите директори на съветското военно разузнаване. Много
други, които отказват да се завърнат, са издирени и убити. ВАЛТЕР КРИВИЦКИ —
РЕЗИДЕНТ на НКВД в Холандия, бяга в Съединените щати, където е открит. Резидентът
на НКВД в Турция се укрива в Белгия, но е открит и убит. Ръководителят на
разузнаването в Далечния изток успява да се спаси в Манджурия, където се предава на
японската квантунска армия. АЛЕКСАНДЪР ОРЛОВ, който работи като чекист по време на
Гражданската война в Испания, е извикан в Москва, но той избира изгнание в САЩ.
Карл Рам — приятел на супершпионина РИХАРД ЗОРГЕ, се връща от Шанхай и е
убит. Твърди се, че Зорге отказва да се върне при едно от повикванията; той се
справя блестящо в Япония, където по-късно японците го арестуват за шпионаж и го
екзекутират. Чистките продължават, докато Германия напада Съветския съюз на 22 юни
1941 г. (Вж. _БАРБАРОСА_.)
Шпионската война
През август 1945 г. завършва Втората световна война. Заедно с края на войната
се разширява дейността на съветското разузнаване — към Съветския съюз са
присъединени огромни територии с многобройно население от Германия, Румъния,
Чехословакия и Япония. Преди войната Съветският съюз, най-голямата страна на света,
покрива една седма от площта на Земята. След войната териториите, контролирани от
руснаците, вече представляват една шеста от планетата.
През 20-те години _Амторг_ — съветска търговска агенция, служи за очи и уши
на Москва в САЩ. В тази организация се полага началото на съветска шпионска МРЕЖА,
която ще пусне корени и ще процъфтява през следващите десетилетия. През ноември
1933 г. Съединените щати признават съветския режим и Максим Литвинов — комисар по
външните работи, цинично се съгласява да прекрати дипломатично наречената
комунистическо-пропагандна дейност в Съединените щати. Бивш разузнавач във
Великобритания, Литвинов, разбира се, не удържа думата си. Той знае, че зад
съветските шпионски усилия се крие амбициозна цел — ПРОНИКВАНЕ във висшата
администрация на САЩ с помощта на американските комунисти. (Вж. БЕНТЛИ, ЕЛИЗАБЕТ;
ЧЕЙМБЪРС, УИТАКЪР.)
Съветският шпионаж срещу Запада продължава и по време на Втората световна
война, но американските власти нямат представа за действителните му размери.
Узнават ги едва в края на войната, когато ИГОР ГУЗЕНКО — шифровчик в съветското
посолство в Отава, Канада, става изменник. Гузенко прави първите разкрития за
шпионския кръг, свързан с атомната бомба, в който участват британските специалисти
КЛАУС ФУКС и АЛЪН НЪН МЕЙ, а също ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и др.
Съветското разузнаване използва 3 метода за работа в Съединените щати и
Великобритания. Първо, привлечени като шпиони на Съветския съюз са членове на
комунистическата партия, особено в САЩ и Великобритания, повечето от които са
истински идеалисти (вж. СЛУЧАЯТ _АМЕРАЗИЯ_; ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ). Второ,
руснаците работят като АГЕНТИ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ в посолствата. Много от
агентите на ГРУ и КГБ работят в търговските представителства или пък са изпратени
като кореспонденти на съветската осведомителна агенция ТАСС. Третият източник на
шпионска информация са АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИТЕ (разузнавачи, приели чужда самоличност) —
съветски граждани, обучени в ШПИОНСКИ ШКОЛИ и получили името и легендата на
гражданин на страната, където работят — например САЩ (вж. АБЕЛ, РУДОЛФ; ХЕРМАН,
РУДОЛФ) или Великобритания (вж. ЛОНСДЕЙЛ, ГОРДЪН; КОЕН, МОРИС).
По време на войната ГРУ провежда изключително успешни шпионски операции срещу
Германия (вж. ШПИОНСКИ КРЪГ _ЛУСИ_; _ЧЕРВЕН ОРКЕСТЪР_; ЗОРГЕ, РИХАРД). След войната
дейността на съветското разузнаване се разраства в Европа и се организират нови
клонове в окупираните от руснаците територии. Създадени са разузнавателни агенции и
са обучени местни ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ в Германия, Полша, Чехословакия, Източна
Австрия, Унгария, Румъния и България.
Съветският съюз полага всички усилия, за да премахне демократичните
правителства и да наложи хора, одобрени от Москва. Всички изброени по-горе страни,
с изключение на Австрия, са превърнати в сателити. Албания също е сред страните,
известни по времето на Студената война под общото наименование Източен блок. Всички
те са настроени против Запада. Противостоенето на Изтока и Запада се изостря в един
определен момент. Берлин, разделен на Източен и Западен, е сборен пункт на шпиони и
ИЗМЕННИЦИ. Попаднал под юрисдикцията на 4-те сили, градът се наблюдава от 4
разузнавателни системи, в които САЩ, Великобритания и Франция са срещу Съветския
съюз.
Първата криза настъпва през юни 1948 г., когато с надеждата да принудят
западните сили да напуснат града руснаците изолират всички въздушни, сухоземни и
речни видове транспорт към него, налагайки по този начин обсада на над 2-милионното
население на Берлин. Съюзниците, както все още се наричат американците, англичаните
и французите, остават непоколебими. Съюзнически самолети спускат в града храни,
лекарства и дори въглища, докато накрая кризата постепенно отминава. Изтокът и
Западът се сблъскват отново във ВИЕНА — стария шпионски център на Европа. Там
системата на 4-те сили продължава да съществува, докато през 1955 г. окупационните
войски не се изтеглят. Но Берлин е мястото, където започва истинската криза,
драматично обрисувана от ДЖОН ЛЬО КАРЕ в романа „Шпионинът, който дойде от студа“
(„The Spy Who Came In from the Cold“) (вж. ФИЛМИ; ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ).
Създаването на СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ (НАТО) е ново предизвикателство за
руснаците, както и сериозен ОБЕКТ за разузнаване. През годините немалко шпиони
работят там, а много от тях са разобличени. По-малко известна цел, но сериозен
обект за съветското разузнаване е Швеция. Там ГРУ проявява изключителна активност
поради разположението на страната и лесния достъп. Полковникът от шведските
военновъздушни сили СТИГ ВЕНЕРСТРЬОМ е агент на ГРУ от 15 години. Според проучване
от 1984 г. КГБ и ГРУ по това време имат 50 офицери в Швеция и още 160 разузнавачи
от Полша, Източна Германия, Унгария, Чехословакия и Румъния. В тях не са включени
туристите и групите за „културна“ размяна.
КГБ и ГРУ винаги са имали голямо, ако не определящо влияние върху специалните
служби на страните от Източния блок. Агенти на източногерманското МДС (ЩАЗИ)
работят съвместно със съветските организации. Същото важи и за България, която си
създава слава по отношение на МОКРИТЕ СДЕЛКИ. (Вж. МАРКОВ, ГЕОРГИ.)
Мехмет Али Агджа — турчин, който през май 1981 г. стреля по папа Йоан Павел
Втори след внимателно организиран заговор, замесва българските тайни служби. ВИКТОР
ШЕЙМОВ от КГБ, станал изменник през 1990 г., свързва заговора с КГБ. Съветски
говорител нарича цялата история лъжа, изтъквайки, че Шеймов, който е избягал през
1980 г., не е посочен от ЦРУ като свидетел, когато италианските власти разследват
опита за убийство на папата.
Шпиониране и гласност
По време на тази серия от бързи промени във властта съветският разузнавателен
апарат остава непокътнат. Арестът на американския кореспондент НИКЪЛЪС ДАНИЛОФ през
август 1986 г. е класически капан, заложен от КГБ. Той е в отговор на извършения от
ФБР арест на ГЕНАДИЙ ЗАХАРОВ — съветски разузнавач под прикритието на служител в
ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (шпионско гнездо за руснаци под дипломатическо
или търговско прикритие).
След уреждане на инцидента Данилоф — Захаров Горбачов, който се стреми да
преобрази съветското общество с помощта на гласност (открита критика) и перестройка
(реконструкция или икономическа реформа), се среща с президента Рейгън в Рейкявик,
Исландия. Докато двамата лидери изключително предпазливо подхождат един към друг,
шпионската война не стихва. Сред американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ 1985-а е
наречена ГОДИНА НА ШПИОНИНА. Разкрити са над 20 значителни случая на шпионаж, в
повечето от които става дума за „инициативници“. Администрацията на Рейгън изгонва
55 съветски дипломати за шпионаж.
Един от най-влиятелните поддръжници на Горбачов — генерал ВИКТОР ЧЕБРИКОВ,
ръководител на КГБ — не е твърде убеден в правотата на гласността и перестройката.
Когато през април 1986 г. става експлозия в атомната централа в Чернобил, КГБ по
навик се опитва да запази най-страшния ядрен инцидент в света като държавна тайна.
Светът научава едва след като радиоактивните частици попадат над Скандинавския
полуостров. Огромни територии от Беларус и Украйна са заразени от радиоактивността.
Реакцията на правителството е бавна и напълно безсмислена в началото.
Докато Горбачов се опитва да установи по-стабилни икономически връзки със
Запада, Чебриков напада Запада, като заявява, че „нашите политически, военни и
икономически интереси са накърнени“. След изказването на Чебриков вестник
_Известия_ интервюира един картограф, който заявява, че КГБ много отдавна е издало
нареждане картите да бъдат подправени. На картите „почти всичко е променено —
пътища, реки и градски части са преместени“ — казва той. Фалшивите географски карти
са нещо доста глупаво във века на СПЪТНИЦИТЕ, но те са отражение на стила на КГБ.
През октомври 1988 г. Горбачов сваля Чебриков от поста му.
Работата на Чебриков е поета от ВЛАДИМИР КРЮЧКОВ, който наблюдава с
подозрение и страх как Горбачов създава постоянен парламент, обявява общонародни
избори с множество кандидати, започва да изтегля съветските войски от Източна
Европа и Афганистан и не предприема нищо, докато комунистическите режими рухват
заедно с Берлинската стена. През август 1991 г. Крючков и други хардлайнери се
опитват да свалят Горбачов. Хиляди руснаци излизат на улиците пред танковете, за да
протестират срещу опита за преврат. През юни Борис Елцин, който критикува бавните
реформи на Горбачов, е избран за президент на Руската република по време на първите
демократични избори в руската история. През август 1991 г. той се изправя на танк в
Москва и става герой и символ на неподчинението. Бъдещето на Русия е негово, тъй
като след декември 1991 г. Съветският съюз престава да съществува.
Като ръководител на новата Руска федерация Елцин прекратява съществуването на
КГБ, заменя го със СВР — Служба за външно разузнаване, и ФСК — Федерална служба за
контраразузнаване, и създава агенции за президентска и комуникационна сигурност.
СВР се отчита директно пред Елцин и дава заявка за започването на нова шпионска
война. СВР повдига обвинението, че западните разузнавателни агенции се сдобиват с
държавни тайни, като дават подкупи и плащат скъпо за такава информация. През май
1996 г. Русия експулсира четирима британски дипломати по обвинение, че
Великобритания поддържа шпионски кръг извън британското посолство. В отговор
Великобритания изгонва четирима руски дипломати.
Що се отнася до СВР, западните разузнавания смятат, че агенцията разполага с
ограничени средства, за да извършва шпионски действия в чужбина. Но по-иначе стоят
нещата с ГРУ, чиито средства идват от военния бюджет. МРЕЖАТА му от АТАШЕТА
продължава да действа в западните страни.
Към средата на 90-те години тежкото икономическо положение на Русия,
продължителната Гражданска война в Чечня, разочарованието от масовата престъпност и
други фактори водят до надигането на силни протести в руския парламент и на общата
политическа сцена. В подобна обстановка ролята и силата на разузнавателните агенции
СВР и ФСК укрепват застрашително.
Но смутовете в Русия от лятото на 1996 г. водят до сериозна заплаха за
преизбирането на Елцин за президент. Изборите на 16 юни 1996 г. не излъчват
победител и на втория тур Елцин се изправя срещу кандидата на комунистическата
партия Генадий Зюганов. До гласуването на 3 юли Елцин премахва трима хардлайнери от
управлението. Повечето са висши кадри от армията. Отстранени са още:
Михаил Барсуков — ръководител на федералната служба за контраразузнаване
(ФСК), която охранява и Кремъл. През 1991 г. е избран за ръководител на кремълската
охрана. Барсуков е твърд поддръжник на Александър Коржаков, а през 1995 г. е
назначен за ръководител на ФСК. (Описват го като стриктен, мълчалив и непопулярен
сред подчинените му.)
Александър Коржаков — ръководител на Президентската служба за сигурност (ПСС)
— преди част от КГБ. През 1993 г. е назначен за ръководител на президентската
безопасност. (Говори се, че Коржаков е вторият по власт в Русия, близък приятел и
партньор на Елцин в тениса.) На 2 юли 1996 г. Елцин подписва декрет за
обединяването на федералната служба за охрана (ФСО) и Президентската служба за
сигурност (ПСС). Новата агенция е наречена Държавна служба за охрана (ДСО) и е под
ръководството на генерал-лейтенант Юрий Крапивин. Реорганизацията, юнските събития
и издигането на Александър Лебед — генерал-лейтенант от военновъздушните сили, за
висш съветник на Елцин по сигурността създават нова, централизирана насока на
руските действия във вътрешната сигурност. (Лебед е на трето място в президентските
избори от 16 юни, когато събира 14,5% от гласовете. Елцин събира 35%, а Зюганов —
32%.)
На втория тур през юли 1996 г. Елцин печели изборите.
С–2 (S–2)
Савак
Салон Кити
_Салют_
_Сам_
САМО
Само за вас
Само устно
__ИЗТРЕБИТЕЛИ:__
_P–38 Лайтнинг_ (с ново означение _F–5_)
_P–51 Мустанг (F–6)_
_P–61 Блек уидоу (F–16)_
_P–80 Шутингстар (F–16)_
__БОМБАРДИРОВАЧИ:__
_B–24 Либърейтър (F–7)_
_Москито (F–8)_
_B–17 Флаинг фортрес (F–9)_
_B–25 Мичъл (F–10)_
_B–29 СУПЕРФОРТРЕС (F–13)_
_A–26 Интрудър (FA–26)_
Съветската авиация
Тъй като Съветският съюз не разполага с бази в чужбина, от които да извършва
полети над САЩ, събирането на разузнавателна информация се извършва със спътници.
Подобно на САЩ Съветският съюз приспособява самолети от типа на
бомбардировачите за далекообхватни разузнавателни мисии. Използва предимно _Ту–16
БЕДЖЪР_ и _Ту–22 БЛАЙНДЪР_ със среден радиус на действие и далекообхватните _Ми–4
БИЗОН_ и _Ту–20 БЕЪР_.
_Беджър, Блайндър_ и _Бизон_ са турбореактивни самолети, а огромният _Беър_ е
единственият турбовитлов самолет в света, приет на въоръжение. Елегантният 4-
моторен самолет с обратновъртящи се витла се използва както за стратегическо
(_Беър-E_), така и за военноморско разузнаване (_Беър-D_ и _F_). _Беър-D_ е
оборудван със специален канал за видеовръзка, с помощта на която ракетите може да
се насочват за атака срещу военните кораби на противника. Обхватът на действие е
над 12 000 км, които може да се удължат с презареждане по време на полет.
Съветските военноморски самолети _Беджър_, а след тях и _Беър_ провеждат подробни
наблюдателни полети над американски военноморски кораби в открити води още от март
1963 г. Те излитат от бази в Сибир и полетите им стигат понякога до Хавайските
острови. Използвайки полетите за тренировка и за разузнаване на американските
военноморски сили, съветските самолети (често „съпровождани“ от изтребители на САЩ)
започват да се появяват също в района на Атлантика и Средиземно море. Полетите над
Средиземноморието се осъществяват от бази в Египет — понякога с египетски екипажи и
египетски отличителни знаци.
Първият значителен разузнавателен полет на съветски самолет е през април 1970
г., когато двойка разузнавателни самолети _Беър-D_ излитат от Колския полуостров,
прелитат над Северния полюс, спускат се над Норвежко море, след което продължават
на юг и се приземяват в Куба. Така без кацане те преодоляват над 8000 км. След
неколкодневен престой в Куба самолетите _Беър_ се завръщат в родината си. В края на
април друга двойка _Беър_ отлита за Куба, а трета двойка извършва полета през май
1970 г., като създава редовно трасе за подобни операции. През 80-те години тези
полети стават регулярни. _Беър_ лети винаги по двойки, до 1983 г. — _Беър-D_, а
след това — и _Беър-F_.
До края на Студената война самолетите _Беър_ извършват общо наблюдение и
ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ край бреговете на Северна Америка на 200–250 мили (320 — 400
км) от брега.
(През 1973 г. двойка самолети _Беър_ лети до Конакри, Гвинея. Няколко пъти —
изглежда, от Куба и от Конакри, се изпълняват координирани разузнавателни полети
над южната и централната част на Атлантика. Съветските самолети престават да
излитат от Конакри през 1977 г. и обичайният маршрут за _Беър D_ се променя —
използват се летища в Луанда, Ангола. Тези полети пресичат Атлантическия океан
между Куба и Ангола.)
По време на Студената война Съветският съюз разработва няколко типа
специализирани самолети за стратегическо разузнаване. Най-яркият представител на
този клас е стратегическият разузнавателен самолет _RSR_, който в действителност
нито веднъж не се издига във въздуха. Проектът е приет през 1953 г., когато започва
и работата по американския _U–2_. Но замисълът на съветските конструктори е
значително по-амбициозен: да създадат самолет, способен да развива скорост 2960 км/
ч и да е с таван на полета 33,3 км. Американският самолет е предвиден за скорост,
близка до звука, и таван 23,3 км. Проектът на _RSR_ бил толкова радикален и
фантастичен, че се наложило да бъде създаден промеждутъчен модел, какъвто е _NM–1_,
произведен 1959 или 1960 г. Но _NM–1_ показва много недостатъци (леснообяснимо,
като се има предвид революционният конструкторски замисъл) и изпълнението на
програмата е преустановено. Подобен на американския _U–2_ като замисъл и принцип на
работа е _М–17 МИСТИК_, разработен от конструкторското бюро на Мясишчев. Той влиза
в експлоатация в началото на 80-те години. Лети на над 23,3 км височина и като _U–
2_ е бавен — развива скорост едва 750 км/ч. И накрая, както своят американски
аналог съветския самолет освен разузнавателни извършва и научноизследователски
полети.
Руснаците имат и няколко модифицирани самолета тип изтребители за тактическо
разузнаване. 2 от тях са особено важни в конфронтацията между Изтока и Запада —
_Як–25R МЕНДРЕЙК_ и _ЯК–28 Флашлайт-D_. И двата са създадени от дизайнерското бюро
на Яковлев. _Мендрейк_ е за стратегическо разузнаване — лети независимо от
атмосферните условия. Таванът му е 23,3 км. Що се касае до разузнавателния _Як–
25R_, взет на въоръжение през 1959 г., всички или поне повечето специалисти са
убедени, че е създаден на базата на изтребителя _Як–25_. Извършил е няколко
наблюдателни полета над Китай. По модела на _ЯК–25_ е създаден и тактическият
бомбардировач (и за тактическо разузнаване) _Як–28_. Широко е използван _Як–28R
Бруър-D_, който навлиза в експлоатация през 1969 г. Апаратурата за електронно
проследяване е монтирана в бомбеното гнездо, а няколкото камери — в носовата част.
Най-ефикасният съветски разузнавателен самолет е модификацията на щурмовия
_Су–24 Фенсър_, който все още се използва.
_САМОС_
Санитарна обработка
_Сантен_
_Сатир_
Саша
СБП
СБР
Свалени самолети
Световна мрежа
Вж. ИНТЕРНЕТ.
Свиня
СВР
Свръзка
Свръхзвуков _CL–400_
СД
_Севън дорс_
СЕИ
_СЕЙНТ_
Секретен сътрудник
Вж. МИ–6.
Секретна част
Секретно (С)
Секретност
Секс
Сексшпионаж
_Секънд стори_
Семейство Боуд
_Сентри_
Вж. _САМОС_.
Сенчъри хаус
_Сераф_
Сержант Крест
Серия _Кластър_
_Си_
_Сигаба_
Сигурен източник
Сигурност на връзките
Сигурност на излъчването
Сигурност на операциите
Силата
Силиконова долина
Вж. ТАЙНОПИС.
Син код
Сини близнаци
_Синиър_
_Синиър боул_
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на програмата за използване на модифицирания
стратегически бомбардировач _B–52_ в качеството му на „изстрелвач“ на безпилотен
разузнавателен самолет. Проведени са 4 съвместни бойни полета над Китай и всички те
са неуспешни.
Синклер, Хю (1873–1939)
Синтез
_Синтия_
Британска разузнавателна операция от Втората световна война, чиято цел е да
проникне в кодовете, използвани от правителството на Виши във Франция.
_Синя луна_
Система XX
Ситал
_Скайларк_
_Скайуориър A3D_
Скарбек, Ъруин
_Скарлет пимпърнел_
Скренидж, Шарън
Чиновничка на ЦРУ в Гана от май 1983 до май 1984 г., обвинена през юли 1985
г. в шпионаж в полза на Гана. След завръщането си в САЩ Скренидж признава пред ФБР,
че е дала на бившия си любовник от Гана — Майкъл Сусудис, имената на служителите и
информаторите на ЦРУ в Гана.
Сусудис е пръв братовчед на лидера на Гана — капитана от авиацията Джери
Ролингс. По време на посещение в САЩ Сусудис е арестуван на 10 юли. Обвинен е в
шпионаж и на 25 ноември е осъден на 20 години затвор. Присъдата му е отменена
незабавно, при условие че напусне страната в срок от 24 часа. В действителност е
разменен от американските власти за 8 затворници в Гана, за които се твърди, че са
сътрудници на ЦРУ.
През ноември 1985 г. Скренидж е осъдена на 5 години затвор. Присъдата е
намалена на 2 години през април 1986 г., което й дава възможност да бъде
освободена, след като излежава 18 месеца.
Сладкарката
_Слемър_
Вж. СВР.
Вж. СВН.
Вж. СР.
Служба за сигурност
Вж. МИ–5.
Службата
Служител
Случаят _Амеразия_
Случаят _Портланд_
Дадено от медиите название на ареста и обвинението срещу петима съветски
шпиони, получавали информация от Центъра за морско въоръжение на британското
Адмиралтейство в Портланд през 50-те години.
Разкритията на мрежата започват със серия писма до ЦРУ, подписани _Снайпер_
(Снайперист) от полски РАЗУЗНАВАЧ (който по-късно става изменник и се представя
като МИХАЛ ГОЛИЕНЕВСКИ). Снайпер твърди, че КГБ има шпионин в Адмиралтейството. ЦРУ
предава информацията на английската Служба за сигурност (МИ–5). МИ–5 не подозира
никого в Адмиралтейството и се насочва към военноморската база в Портланд.
Разследването на МИ–5 води към ХАРИ ХОТЪН — чиновник в портландската база,
който преди това е работил като помощник военноморски АТАШЕ в английското посолство
във Варшава. НАБЛЮДЕНИЕТО, проведено над Хотън, разкрива, че той редовно се среща с
мъж, който по-късно е идентифициран с шпионския му псевдоним ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ.
Приятелката на Хотън — Етел (Бъни) Джий, също работи в базата и също е поставена
под наблюдение.
Лонсдейл е проследен до къща, където живеят Питър Кроугър и съпругата му
Хелън (също шпионски псевдоними; вж. КОЕН, МОРИС). През януари 1961 г. детективи от
СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ арестуват Хотън, Джий и Лонсдейл на среща за предаване на
материали. Семейство Кроугър също са арестувани.
Случаят _Портланд_, както го нарича пресата, приключва през март 1961 г. с
процес срещу петимата. Те получават следните присъди: Хотън и Джий — 15 години
затвор; Лонсдейл — 25 години; семейство Кроугър — по 20 години за всеки. По-късно
се провеждат 2 разследвания на системата за сигурност. Първото критикува
Адмиралтейството и оневинява МИ–5. Второто отправя критика към МИ–5, защото не е
открило предателите без помощта на полския агент.
Сляпа явка
Смерш
През 1946 г., когато Смит вече се готви да оглави оперативния отдел на
Генералния щаб, неочаквано го изпращат за посланик в Съветския съюз. Той заминава
за Москва като военен, решил да остане в армията и да работи в СССР до март 1949 г.
След това за няколко месеца е главнокомандващ Първа армия с щабквартира в Ню Йорк.
През октомври 1950 г. президентът Труман го назначава за ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО
УПРАВЛЕНИЕ. Той бил недоволен от предишното ръководство, тъй като ЦРУ се оказало
неспособно да предвиди нападението на Северна Корея над Южна Корея през юни същата
година.
ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското разузнаване, пише
за Смит в „Моята тайна война“ („My Silent War“, 1968):
Снеп, Франк
Снимкаджия
СНО
СНС
Собел, Мортън
_Соло_
Сомболей, Албърт
Сонди
Соня (1907-?)
СОП
СОС
СПВП
СПГ
СПЕКТЪР
Специален отдел
Специални операции
Спецназ
Списък за наблюдение
Спитфайър
Спонсор
_СПОТ_
\* Спътници
Спътниците вероятно са най-важният източник за СТРАТЕГИЧЕСКОТО и до известна
степен за ТАКТИЧЕСКОТО и ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през втората половина на XX в.
Говорейки за тази роля, която те са изиграли, едва появили се на бял свят,
президентът Джонсън заявява през март 1967 г.:
Вж. _КИЙХОУЛ_.
СР
СПЕЦИАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.
СР на САЩ
Сребро
Вж. ВИЕНА.
СРР
СРС
СС
СС
СТРОГО СЕКРЕТНО.
ССМН
ССМО
ССП
Стар
_Старфайтър CL–282_
Стая 40
_Стаята_
Стерилизация
_Стив Броуди_
_Стокейд_
Стражи
_Стратоджет B–47_
_Стратотанкер C–135_
Военна версия на _Боинг 707_. C–135 се използва широко от ВВС на САЩ като
въздушен танкер, като въздушен команден пункт и за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ).
_RC–135_ е един от най-ефективните разузнавателни самолети от времето на Студената
война.
Този тип самолети се разпознават лесно по многобройните антени и издутини по
корпуса. Някои от тях са с характерна плоска антена, монтирана на предната част на
корпуса за странично радарно наблюдение. _RC–135_ е извършвал полети по периферията
на Съветския съюз и в други критични точки.
Например на 21 септември 1980 г. изтребители _F–14 Томкет_ на американския
военноморски флот излитат от самолетоносача _Джон Ф. Кенеди_ и преследват група от
8 либийски изтребители, управлявани от сирийски пилоти, тъй като са притеснявали
един _RC–135_, прелитащ на 320 км от бреговете на Либия. Този сблъсък е последван
от инцидент на 16 септември, когато 2 либийски изтребителя приближават _RC–135_.
Прехванатите съобщения от либийските земни контролни пунктове показват, че на
пилотите е било наредено да стрелят по _RC–135_, като всеки самолет изстреля по
една ракета. Американският самолет не е улучен.
На 1 септември 1983 г. съветски изтребители свалят корейски пътнически
самолет _Боинг 747_ (полет KAL 007), заблудил се над Камчатка и Сахалин. Всички 269
пътници на борда на Боинг _747_ загиват при атаката, проведена рано сутринта. Сред
тях са и 61 американски граждани, включително конгресменът Лоурънс Макдоналд.
Руснаците вероятно са объркали гражданския _747_ с _RC–135_ на американските
военновъздушни сили, който малко преди това е летял на изток от Камчатка.
(Самолетите си приличат, но _Боинг 747_ е значително по-голям.)
_RC–135_ извършват полети на Стратегическото военновъздушно командване,
излитащи от базата Офът в Небраска. Цялостната програма на _RC–135_ е известна под
КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ _РИВИТ ДЖОЙНТ_. Стратегическото военновъздушно командване
престава да съществува през 1992 г., а самолетите са прехвърлени към Бойното
военновъздушно командване и си остават базирани в Офът. Вариантите включват
самолети _Комбат Сент_, които извършват мисии за издирване на специални радарни
излъчватели и имат означение _Нев Тера_ и _Нев Сент_. Програмата _Бърнинг стар_
включва наблюдение над опитите на Русия и Китай със стратегически ракети в Тихия
океан.
_C–135_ е първият в света реактивен танкер. Това е самолет с прави крила и 4
турбореактивни двигателни кожуха, монтирани под крилата. _RC–135_ има
ветрилообразни турбодвигатели, за да се увеличи обхватът му (тези двигатели по-
късно са приспособени за танкерните самолети). Танкерната версия _KC–135_ може да
прехвърли по време на полет над 30 000 галона гориво на друг самолет. Максималната
скорост е 600 м/ч. Обичайното време за мисия е 11 часа, но с презареждане по време
на полет може да продължи до 23 часа.
Има няколко варианта на _RC–135_, снабдени с различни видове апаратура за
електронно прехващане. Вариантът _RC–135C_ има екипаж 5 души и още 8 техници и
оператори — с петимата резервни членове екипажът може да достигне до 18 души.
Първият танкер _KC–135_ излита през 1956 г. и е предаден на военновъздушните
сили през януари 1957 г. Произведени са 820 самолета _KC–135_ (включително 12 за
френските военновъздушни сили). Първият полет на _RC–135C_ за ЕЛРАЗ е извършен през
1966 г. Двадесет и един транспортни самолети _C–135_ и танкери _KC–135_ са
модифицирани в _RC–135_. В началото на 1993 г. военновъздушните сили модифицират
синоптичен самолет _WC–135B_ — първия американски самолет след договора _ОТКРИТО
НЕБЕ_, предназначен за НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над бившите страни от Варшавския
договор.
Други варианти на самолет _Боинг 707_ са _C–135_ — транспортен, _E–3 Сентри
АУАКС_ — радарен, _EC–135_ — въздушни командни постове, _WC–135_ — синоптичен, _VC–
137_ — за специални превози, _EC–18_ и _E–8 ДЖЕЙСТАРС_ — за електронно разузнаване.
През 1977–1978 г. ВМС на САЩ получава 2 танкера _KC–135A_ за учебна база за
самолети за ЕЛЕКТРОННО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ и им дават обозначението _NKC–135_. По-късно
ВМС получават 16 _E–6 Меркюри_ за радиорелейна връзка със стратегическите атомни
подводници.
{img:shpionazh-88.jpg|#RC–135 Rivet Joint}
Стринка _Минис_
Структурен анализ
Студ
Студен подход
Суворов, Виктор
През войната разположихме 212 партизански части, в които влизаха 7316 души, в
тила на противника. Обучихме хиляди офицери и техници как да извършват саботаж, за
да помагат на Червената армия. Изпратихме още 3500 цивилни саботьори и агенти.
Екипи парашутисти [на НКВД] спуснаха зад противниковите линии още 3000 партизани.
Китайски военен стратег от VI-V в. пр.н.е., който е имал невероятен усет към
същността на разузнаването. Сун Дзъ написва класическата „Ping-fa“ („Изкуството да
побеждаваш“). Тя е най-ранната книга за войната и шпионажа и все още е задължително
четиво както за източните, така и за западните военни служби.
Сун Дзъ е роден в държавата Ч’и на устието на Хуанхъ, но служи предимно в
съседната държава У и даже е бил командващ армиите й.
Сун Дзъ пише: „Сто унции сребро, похарчени за информация, може да спестят 10
000, похарчени за война“ и „Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се
страхуваш и от стотици битки. Ако познаваш себе си, но не познаваш врага, всяка
победа ще ти носи и поражение. Ако не познаваш нито себе си, нито врага, ти си
глупак и ще бъдеш разгромен във всяка битка.“ Той пише, че има 5 типа шпиони: 1)
местни жители; 2) правителствени чиновници на врага, които могат да бъдат убедени
да запазят поста си, като променят лоялността си; 3) вражески агенти, които могат
да бъдат убедени да преминат на другата страна и да бъдат използвани след това като
източници за информация от противника или за предаване на самия него на фалшива
информация; 4) шпиони, които извършват шпионаж срещу врага като средство за
заблуда, те са принесени в жертва, за да предадат на врага фалшива информация (т.е.
ще бъдат екзекутирани от противника); 5) шпиони, изпратени да следят за живота на
противника, които оцеляват след края на операцията и се завръщат с информация.
В „Ping-fa“ четем:
_Суперфортрес B–29_
Супершифроване
Съветски съюз
Съглашение Брюс
Съглашение между Великобритания и САЩ БРЮС (BRUSA — Britain-United States),
подписано на 17 май 1943 г. Официалният договор е за размяна на данни в областта на
РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ между двете страни, намиращи се по това време в
състояние на война с Германия и Япония. „Значението на сключения договор е много
голямо. Той узаконява сътрудничеството в размяната на радиотехническа информация на
най-високо равнище, съвместната работа над едни и същи документи от специалисти на
двете страни, изработването на общи правила за ползване на строго секретни
материали и методи на разпространението им“ — пише ДЖЕЙМС БАМФОРД в книгата
„Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982).
Дешифровчиците в армията и ВМС на САЩ и британската ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА
КОДОВЕ И ШИФРИ започват да обменят радиотехнически материали и шифрови машини още в
началото на 1941 г. Но едва след приемането на Съглашението БРЮС е осъществено
истинско тясно сътрудничество на всички равнища. Двете страни даже са принудени да
приемат близки КОДОВИ ДУМИ и да набележат общи приоритети в криптоанализа, както и
да уеднаквят правилата за ползване на материалите от _УЛТРА_ и _ПЪРПЪЛ_.
Съвсем скоро протоколите на Съглашението БРЮС са подписани и от Австралия и
Канада (вж. ЦЕНТРАЛНО БЮРО). През 1947 г. Съглашението БРЮС е закрепено със
Съглашение ЮКЮС (между Англия и САЩ).
Съглашение Юкюс
Съгледвачи
Червени и шпиони
Първата световна война слага край на подценяването на разузнаването и
подривните действия. Съвременните американски разузнавателни и контраразузнавателни
служби възникват от идеи и организации, създадени главно през войната. За издирване
на германски шпиони и саботьори се появяват разузнавателни организации към
Държавния департамент, армията, военноморския флот и Министерството на
правосъдието. Законовата база за работата им е _Законът за шпионажа_ от 1917 г.
Според него оказването на помощ на враговете на САЩ е незаконно. През 1918 г.
законът е допълнен със забрани на изказвания или писания, които „имат за цел да
предизвикат съпротива срещу САЩ или да окажат помощ на враговете на страната“. Дори
и след значителните промени законът си остава основната правна база за дейността на
разузнаването. В него шпионажът се разглежда като идеологическа заплаха.
Законът за противодържавната дейност е приет през 1918 г., а през 1919 г.
съдията от Върховния съд Оливър Уендъл Холмс-младши обяснява, че когато надвисва
истинска или въображаема заплаха за националната сигурност, може да бъдат
ограничени конституционните права на свободата на словото. „Много от нещата,
изказвани в мирно време, са вредни, когато дадена страна е във война.“ Но не само
войната според Холмс може да бъде оправдание за дадени ограничения. Той поддържа,
че интересите на държавата трябва да стоят над интересите на личността, когато
абсолютната свобода на словото създава „пряка или косвена заплаха“. Този тезис
получава развитие през следващите години — особено в периода на Студената война —
за оправдаване на различни злоупотреби на изпълнителната власт.
Скоро след войната и разразилата се революция в Русия американското общество
е обхванато от истинска паника от „червената заплаха“. Министерството на
правосъдието на САЩ поема функциите на щаб по провеждането на операции срещу лица,
подозирани в шпионаж и подривна дейност. Главен изпълнител на борбата срещу
шпионите става Бюрото за разследване, подразделение на Министерството на
правосъдието. В своята работа то се опира на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО
РАЗУЗНАВАНЕ (УВР). Бюрото организира преследване на „червените“ и на подозрителните
чужденци, чийто вдъхновител е агресивният млад директор ЕДГАР ХУВЪР. Той остава
ръководител на службата и след като БР се превръща във ФБР.
Освен „червените“ в страната действа и тяхната съветска разновидност.
Съединените щати се въздържат да признаят режима на болшевиките, завзели властта
през 1917 г. През 20-те години интересите на Съветския съюз се представляват от
т.нар. Американска търговска организация (_АМТОРГ_). Един от създателите й е ФЕЛИКС
ДЗЕРЖИНСКИ — ръководител на ЧК — тайна болшевишка полиция. Макар и да се занимава с
търговия, _Амторг_ не забравя и за шпионажа. Много от служителите са професионални
съветски разузнавачи. Те събират техническа и военна информация и вербуват за
шпиони американци, предимно членове на комунистическата партия.
След като Съединените щати признават Съветския съюз през 1933 г., съветските
военни аташета се присъединяват към цивилните си другари и засилват интереса си към
държавните тайни на САЩ. Адмирал Уилям Стандли — директор на военноморските
операции, се оплаква: „Руските аташета — военни, военноморски и търговски — навират
носа си навсякъде. Те се ровят във всички, без изключение, технически и търговски
списания, военни и военноморски издания и чертежи. Не пропускат нищо, като се почне
от болтове и гайки и се свърши с перални машини, трактори и селскостопански
комбайни.“ (По-късно, от февруари 1942 до октомври 1943 г., Стандли работи като
посланик в Съветския съюз.)
Япония също събира разузнавателна информация — предимно за военноморския флот
и базите му. Новият боен кораб _Арканзас_ пристига през 1912 г. в Панама. На борда
му е и президентът Тафт, пристигнал в зоната на Панамския канал с инспекционна цел.
Един от съпровождащите президента офицери от ВМС на САЩ (доста наблюдателен)
забелязва, че много японски сервитьори, фризьори и рибари проявяват особено
любопитство. „Подозирахме, че някои от тях са шпиони, — докладва той, — но
генералът каза: «Какво от това!»“
Джон Гейд изобщо не споделя това мнение. Той е банкер от Ню Йорк и бивш
военноморски аташе. През 1929 г. обсъжда с военноморския разузнавач за Ню Йорк идеи
за „нещо като централизирана разузнавателна служба“, която да докладва директно на
президента Хувър. В предложението си той казва, че в сравнение с други страни
американците „са аматьори там, където преди са били специалисти“. Гейд предлага да
се създаде национална разузнавателна служба към Държавния департамент и начело на
службата да се постави „ръководител офицер“, който да стане нещо като „главна спица
в информационното колело“. Идеята се забравя главно поради опозицията от страна на
ръководителите на военното разузнаване. Освен това нито президентът Хърбърт Хувър,
нито неговият държавен секретар Хенри Стимсън се интересуват от разузнаване. В
Държавния департамент действа отдел за външно разузнаване, който основно разпределя
„материалите, представляващи информационен интерес“, получени от откритите
чуждестранни източници към правителствените чиновници и членовете на Конгреса. Към
военното министерство действа т.нар. ЧЕРНА СТАЯ — група за декодиране, създадена
през 1913 г. от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Групата взема участие в Първата световна война и
работи до момента, когато за нея узнава Стимсън, който отказва да я финансира и
според някои източници изрича небезизвестните думи: „Джентълмените не четат пощата
си.“ (След известно време в армията се появяват други дешифровъчни служби.)
Управлението за военноморско разузнаване (УВР) през това време в най-добрия
случай събира информация за чуждестранния военен флот. Информацията обикновено идва
от военноморските аташета, но в УВР почти не се занимават с обработката й. Един
военен аташе си спомня, че му било казано, че „репутация и кариера не се постигат“
от начинания със „съмнителен характер“. Г–2, както обикновено се нарича
американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ, разполага с около 90 души през 1922 г. През
1929 г. те са 74, а през 1936 г. — вече само 66.
През май 1940 г. (когато войната бушува вече 8 месеца в Европа) британската
Служба за сигурност (МИ–5) открива, че ТАЙЛЪР КЕНТ — кодов чиновник в американското
посолство в Лондон, тайно изнася копия от презокеански разговори между президента
Рузвелт и министър-председателя Уинстън Чърчил и ги предава на една прогерманска
организация. Когато в Америка научават за ареста на Кент, сътрудниците на Държавния
департамент се обръщат за помощ към Г–2, но от там им отговарят, че не могат да
дадат никаква гаранции. Тогава Държавният департамент се обръща към ФБР (по това
време се смятало, че тази служба се занимава изключително с гангстери и няма нищо
общо с шпионажа). Но преди ФБР да се намеси, англичаните вече били осъдили Кент и
го били хвърлили в затвора.
Конгресът се намесва
Още със създаването им ЦРУ и АНС са извън обществения контрол, с което не
могат да се похвалят Министерството на отбраната и Държавният департамент. Цялата
РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, която включва РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ОТБРАНАТА, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, ФБР и други агенции, с малки
изключения, е извън надзора на Конгреса. Едно от изключенията е ИСТЛАНДСКИЯТ
ДОКУМЕНТ, с който се прави преценка на пораженията, нанесени на американската
ядрена програма от дейността на съветския шпионин ДОНАЛД МАКЛИЙН. Проверката е
изискана от сенатор Джеймс Истланд — председател на Сенатската подкомисия за
вътрешна сигурност, чието име носи и документът. Разочарованията от Виетнамската
война (вж. ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА; ВИЕТНАМ) и разкритията във връзка със скандала
УОТЪРГЕЙТ най-сетне насочват вниманието на Конгреса към разузнавателните операции.
През 1974 г. Законът _Хюз-Раян_ — поправка към Закона за чуждестранната помощ,
изисква от президента да докладва своевременно на съответните комисии в Конгреса за
всички тайни операции. През 1976 г. президентът Форд одобрява идеята за
парламентарен надзор. Освен това издава директива, която забранява убийствата като
инструмент на американската политика.
Сериозна работа извършват КОМИСИЯТА _ЧЪРЧ_ и КОМИСИЯТА _ПАЙК_, които
оповестяват направените от ЦРУ нарушения и дълбоко скриваните тайни, известни като
СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ. От тези разследвания произлизат Сенатската комисия по
въпросите на разузнаването и Постоянната комисия по въпросите на разузнаването към
Камарата на представителите. През 1981 г. е приет специален Разрешителен закон за
разузнаването, съгласно който ЦРУ се задължава „в разумни срокове след началото на
дадена операция“ да информира председателите на парламентарните комисии и техните
първи заместници, а също лидерите на мнозинството в Сената и в Камарата на
представителите. Информирането трябва да става във вид на „уведомление“ (по-късно
получава наименованието „президентско уведомление“), в което се описва характерът
на една или друга операция. Големи спорове предизвиква формулировката „в разумни
срокове след началото на операцията“. Всяка от заинтересованите страни посвоему
разбира думата „разумни“ и влага в нея свой смисъл, което води до неизбежни
противоречия.
Процедурата е нарушена от УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване
по време на президента Рейгън, който не уведомява парламентарните комисии за
операцията на ЦРУ по минирането на пристанищата в Никарагуа в опит да се окаже
подкрепа на контрите — въстаници, които се опитват да свалят избраното ляво
правителство. Сенатор Бари Голдуотър (републиканец от Ню Мексико) пише на Кейси:
„Опитвам се да си обясня как най-лесно да Ви предам чувствата си при откритието, че
президентът е одобрил минирането на някои от пристанищата в Централна Америка.
Всичко се свежда до един много простичък популярен израз: «Писна ми!»“
Недоволството на Конгреса, така красноречиво изразено от Голдуотър, води до
допълнителни ограничения, които са наложени на администрацията на Рейгън при
използването на тайни операции, извършвани от ЦРУ в Никарагуа. А пък това от своя
страна довежда до скандала ИРАН — КОНТРИ.
Репутацията на американското разузнаване никога не е падала толкова ниско,
както през 80-те години. Извън аферата Иран — контри, идва и ГОДИНАТА НА ШПИОНИТЕ —
1985-а, когато са разкрити 3 значителни случая на шпионаж, които повдигат въпроси
във връзка със състоянието на американското контраразузнаване. В края на годината
10 американци са арестувани за шпионаж, а единайсетият, надхитрил ФБР, е в Москва.
„Някои от вас може би си задават въпроса, кое надделява: многото арести на шпиони,
станали през седмицата, или сериозната работа на специалните служби и наводнението
от агенти на чуждото разузнаване? — пита Рейгън през 1985 г. — Аз мисля, че и
едното, и другото.“
И наистина, големият брой съветски шпиони, разкрити през 80-те години, като
изключим ДЖОНАТАН ПОЛАРД, който продава секретни документи на Израел, прави
определението ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ШПИОНИТЕ изключително точно.
_Сънсет_
Съседи
Сътрудник
Сътрудник на разузнаването
Сюрете женерал
Т–10
Таврин
Вж. _ЦЕПЕЛИН_.
_Тагборд_
Вж. _Д–21_.
Таен агент
Американски термин за лице, което работи под прикритие като шпионин или
саботьор — обикновено в интерес на чуждо разузнаване или държава. Нарича се още
агент под прикритие.
„Човекът таен агент“ („Secret Agent Man“) е популярен английски телевизионен
сериал от 60-те години, в който Патрик Макгуън изпълнява ролята на тайния агент.
Таен свят
Бедата е, че човек може да поддържа почти всяка теория за тайния свят, която
му допада. Може да я защитава и когато е изправен пред необорими доказателства с
единствената цел да се скрива все повече и повече зад преградите на дълбоко
възприетата мистерия. Тайните служби си приличат с масоните и мафиотите по това, че
имат интелектуално просветление — нещо смътно, някакъв сумрак, в който е трудно да
се различи със сигурност заплахата от смехотворните неща. При подобни обстоятелства
човешкият афинитет към мита и легендата лесно излиза от контрол.
Тай Ли (?–1946)
Тайни операции
Тайни служби
Тайник
Тайникова операция
Тайно
Тайно проникване
Тайно управление
Тайнопис
_Тайпекс_
Тактическо разузнаване
Таунзенд, Робърт
ТБВК
Телевизия
Телеграма _Цимерман_
Прехванато съобщение, чието съдържание шокира САЩ и се превръща в ключов
фактор за решението им да влязат в Първата световна война. На 16 януари 1917 г.
германският министър на външните работи Артур Цимерман изпраща телеграма до
германския посланик в Мексико, в която съобщава за подготовката на тотална война с
помощта на подводници. Цимерман дава указания на посланика да предложи на Мексико
съюз с Германия и да обещае „разбиране от наша страна, ако Мексико реши да си върне
загубените територии в Тексас, Ню Мексико и Аризона“.
Сътрудниците на британското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ прехващат и декодират
текста на телеграмата. Контраадмирал сър РЕДЖИНАЛД (БЛИНКЪР) ХОЛ — директор на
британското военноморско разузнаване, веднага оценява стратегическото значение на
информацията. Той преценява, че ако с нея бъдат запознати американските управляващи
кръгове, те ще се разгневят и това ще помогне САЩ да влязат във войната на страната
на Великобритания. Министерството на външните работи предлага телеграмата да бъде
публикувана, но Хол не желае немците да научат, че неговите криптографи познават и
четат германския секретен дипломатически код. Знаейки, че Цимерман е изпратил
телеграмата веднага по няколко канала, Хол урежда нещата така, че неговият АГЕНТ в
Мексико да получи копие, закодирано с обикновен шифър.
Британците показват телеграмата на американския посланик в Лондон, който на
свой ред я изпраща в Държавния департамент във Вашингтон. Запознавайки се със
съдържанието, президентът Уилсън е шокиран. Той дава указание телеграмата да бъде
предадена на _Асошиейтед прес_ на 1 март, без да подава информация, кой и как я е
прехванал и дешифрирал. Американските пацифисти обявяват, че телеграмата на
Цимерман е провокация на англичаните. Но автентичността й е потвърдена от самия
Цимерман на 3 март по време на пресконференция.
Когато на 2 април се обръща към Конгреса за обявяване на война на Германия,
президентът Уилсън се позовава на телеграмата като доказателство, че Германия
„заплашва света и сигурността на нашата страна“.
Вж. СТАЯ 40.
Телекриптон
ТЕЛРАЗ
ТЕЛЕМЕТРИЧНО РАЗУЗНАВАНЕ.
Телънт Кийхоул
_Темпест_
Техника на шпионажа
Вж. ТБВК.
Тимохин, Евгений
Тина
Тишлер, Франтишек
ТК
Ткаченко, Алексей
Съветски дипломат във Вашингтон, явил се на среща с ДЖОН УОКЪР на 19 май 1985
г. — деня, в който Уокър е арестуван по обвинение в шпионаж.
Ткаченко е трети секретар в съветското посолство. В нощта на ареста на Уокър
той е трябвало да остави пари в ТАЙНИКА в Пулсвил, Мериленд. Агенти на ФБР,
обградили тайника, го забелязват да преминава с кола на посолството. Съпругата и
децата му са с него за ПРИКРИТИЕ. Уокър е поставил празна кутия от _7 Up_ на
предварително уговорено място, за да покаже, че е оставил в тайника (в определено
по-рано дърво) поредната информация. Виждайки сигнала, Ткаченко е трябвало да отиде
до тайника, да вземе пакета с информация и да остави съответната сума пари.
Но агент на ФБР прибира кутията за доказателство и тъй като не я вижда,
Ткаченко отминава. Уокър не знае, че тайникът е разкрит, и оставя плик със секретни
документи. Агентите на ФБР го прибират и арестуват Уокър при завръщането му в
мотела.
Ткаченко, съпругата и двете му дъщери напускат Съединените щати на 23 май. Те
заминават така спешно, че върху кухненската печка в дома си били оставили даже
полуприготвените сандвичи.
Вж. ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА.
Токийска роза
Токуму хан
Толкачов, Адолф
Томпкинс, Питър
Томпсън, Робърт
Томпсън, Хари
Безработен, бивш моряк от ВМС на САЩ (корабен писар), който през 1934–1935 г.
в Сан Педро, Калифорния, шпионира в полза на Япония. Агентурист на Томпсън е Тошио
Миядзаки — японски военноморски офицер, който е в САЩ под предлог, че изучава
английски език.
Томпсън продава инженерно-техническа информация за въоръжението и тактиката
на Тихоокеанския флот на САЩ. Арестуван е от ФБР и е осъден за шпионаж на 15 години
затвор.
Томсън, Безъл (1861–1939)
_Топаз_
Вж. _САПФИР_.
_Торнадо B–45_
Тотално шифроване
ТР–1 (TR–1)
Травис, Едуард
_Трайн_
Вж. _УМБРА_.
Треф
Тригон
Трисайкъл
А | Б | В | Г
привет вам | красив | прекрасен | бързаме
Мери | Палас | Исис | Астарте
изпълнен | великолепен | предан | ръкополагам
нежен | въодушевен | учен | чаровен
Господ | Бог | желание | блаженство
с теб | на моята гръд | в обятията ми | в сърцето ми
ти си | възхищавам се | ти си моят | обичан
блажен | щит | — | —
за жените | за нещастните | за всички мъдри мъже | за влюбените
плод | работа | нежност | съкровище
благословен | вечен | възхита | обожание
Троен агент
_Тръст_
Туоми, Карло
Туристи
Тъбайъс, Майкъл
Тъмно минало
Използване на определени сведения от биографията на даден човек с цел да го
убедят (и с шантаж) да участва в операция на разузнаването. Не е задължително той
да се превръща в таен агент, а просто може да изпълнява ролята на куриер например.
Търговски шпионаж
Търпил, Франк
Тюбървил, Томас
Тюмел, Паул
_Уайт клауд_
Решението Дик Уайт да бъде назначен за директор на МИ–6 според мен бе една от
основните грешки в следвоенната история на английското разузнаване. Симптомите се
усещаха още в средата на 50-те години, но под негов контрол МИ–5 вече крачеше бързо
към модернизацията. Той съзнаваше необходимостта от промяна, а почитта, която
хранеше към традициите, щеше да му помогне да осъществи поставените цели без
сътресения. Той бе преди всичко офицер от контраразузнаването, със сигурност най-
добрият през XX в., отлично обучен за поста на генерален директор. Той познаваше
хората, разбираше проблемите и имаше идея, каква трябва да бъде ефективната
организация за контрашпионаж, която искаше да създаде.
Уайт се оттегля от МИ–6 през 1968 г. Официално излиза в оставка през 1972 г.,
като остава „на повикване“ от правителството.
Уведомяване „Д“
Уд, Джеймс
_Уедър_
Уейлън, Уилям
Представител на ЦРУ в Атина, убит на 23 декември 1975 г., след като Филип
Ейджи — бивш АГЕНТ на ЦРУ, призовава служителите на ЦРУ към публично огласяване и
„неутрализиране“ на своите бивши колеги, работещи в чужбина. Уелч е оперативен
работник от кариерата в ЦРУ. Назначен е за резидент в гръцката столица под
ПРИКРИТИЕТО на специален помощник на посланика и представител на Държавния
департамент. Но функцията му е добре известна в Атина.
През 1975 г. Ейджи пише статия във враждебно настроеното към ЦРУ списание
_Контраразузнавач_, в която настоява агентите на ЦРУ да бъдат обявявани и
„неутрализирани“. В друг материал на същото списание се споменава, че Уелч в
действителност е представител на ЦРУ в Атина. Въз основа на публикацията в списание
_Контраразузнавач_ атинският вестник _Антина нюз_ през ноември 1975 г. също пише
срещу Уелч и даже посочва домашния му адрес.
На 23 декември той е застрелян пред дома му от трима мъже, които заявяват, че
са членове на лявата организация _Революционна организация 17 ноември_. Уелч е
погребан в националното гробище Арлингтън. На официалната церемония присъстват
президентът Форд и много висши служители, включително ДИРЕКТОРЪТ НА ЦЕНТРАЛНОТО
РАЗУЗНАВАНЕ УИЛЯМ КОЛБИ.
Говорител на списание _Контраразузнавач_ заявява: „Ако трябва някой да бъде
винен за смъртта на господин Уелч, то това е ЦРУ. Ние не бихме искали да бива
убиван който и да било.“
Уесън
УЗОС
Уилмът, Джеймс
Уилсън, Едуин
Уилшър, Катлийн
Уилъби допускаше много грешки като разузнавач, тъй като бе убеден, че понеже
непрекъснато и задълбочено чете военна история, е специалист по въпросите на
стратегията. Което беше още по-лошо, проявяваше ревност и не понасяше други да се
намесват. Макартър, въпреки че добре съзнаваше недостатъците му, го защитаваше, тъй
като от цялата „банда“ бе единственият, който бе служил с него без прекъсване от
1941 до 1951 г. Макартър имаше склонност да приема думите му като слово Господне,
особено когато Уилъби представяше разузнавателна преценка, която в повечето случаи
беше благоприятна.
Уинтърботъм, Фредерик
Уличен художник
_Ултра_
_Умбра_
Умишлено жертване
УНО
УНР
УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.
УНТ
Уойкин, Ема
Уолтън
_Уотъргейт_
Краят на УСС
В края на войната Донован предлага на Рузвелт да се създаде следвоенна
разузнавателна агенция на базата на УСС. Но на 12 април 1945 г. Рузвелт умира,
преди да предприеме нещо по въпроса. Новият президент е прекалено зает, за да се
занимава с този въпрос, а и храни известна неприязън към Донован. УСС е официално
закрито от президента Труман с изпълнителна наредба от 1 октомври 1945 г. На 12
януари 1946 г., когато Донован слиза от поста, управлението престава да съществува.
След разформироването на УСС голяма част от общо 1362 служители от Проучвания и
анализи и Документация (където се подготвят карти и други помощни документи) са
прехвърлени към Държавния департамент като Временна проучвателна разузнавателна
служба. Много от другите 9028 служители на УСС са прикрепени към новосъздадената
Стратегическа служба към военното министерство. Бригаден генерал Джон Магрудър,
който е бил заместник на Донован, е назначен за директор на стратегическата служба.
Магрудър се пенсионира в началото на 1946 г. и на негово място постъпва
подполковник Уилям Куин, който през войната е бил представител на УСС в Седма
американска армия.
Една от първите стъпки на Куин е назначаването на Енгълтън за директор на
контраразузнаването в Италия. Там Енгълтън се запознава с евреи, които по-късно ще
играят важна роля в израелското разузнаване. (Вж. ШИЛОА, РУВЕН.)
Когато подписва заповедта през 1945 г. за прекратяване дейността на УСС,
Труман все пак отбелязва, че Съединените щати имат нужда от „цялостна и
координирана програма за външно разузнаване“. Той знае, че Нимиц и Макартър не са
използвали УСС, и се страхува от предложението на Донован за прецизно
централизирана разузнавателна структура. Затова Труман взима нещата в свои ръце и
поема курс към създаване на следвоенна разузнавателна агенция. Все пак ЦРУ, появило
се с разпореждане на Труман през юли 1947 г., приема много от същността на УСС.
Сред бъдещите ДИРЕКТОРИ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ са четирима от ветераните
на УСС: Алън Дълес, УИЛЯМ КОЛБИ, РИЧАРД ХЕЛМС и УИЛЯМ КЕЙСИ.
Уред за сравнения
УСО
УСС
Участник в разузнаването
Ф
Фабиан, Рудолф (1908–1984)
Факлоносци
Фантом F4H
ФБР
Вж. БНД.
Лов на комунисти
Хувър отчаяно се съпротивлява срещу решението на президента Труман за
създаване на общонационална агенция за външно разузнаване. Но когато през 1947 г.
ЦРУ е вече факт, ръководителят на ФБР разбира, че фронтовата линия на ведомството
му в Студената война е в областта на ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. И така, в действие
влиза кампанията за „лов на комунисти“ в американското правителство и държавните
учреждения.
ФБР концентрира усилията си в това, което според Хувър е защита на
националната сигурност. Тази идея е одобрена през 1947 г. и Труман възлага на ФБР
отговорността за разследване лоялността на федералните служители и на кандидатите
за работа във федералните структури. През 1948 г. Министерството на правосъдието
предприема активни действия срещу американската комунистическа партия, следвайки
Закона _Смит_, според който се забранява пропагандирането на идеи в ущърб на
правителството. ФБР получава разрешение да арестува и да възбуди съдебна процедура
срещу 145 лидери на комунистическата партия. По делата на много от 109-имата
подсъдими са явяват правителствени свидетели — информатори на ФБР, внедрени в
комунистическата партия.
В следвоенните години мнозина се сблъскват с трудностите, които ще спъват
дейността на ФБР в контрашпионажа и през идващите десетилетия. Служители и агенти
на ФБР разбират, че изпълнението на операции от рода „плащ и кинжал“ са много по-
сложни и трудни, отколкото „играта на стражари и апаши“. Те са доста изненадани, че
не могат да извършват арест на един или друг, замесен в шпионаж, след като са
изградили това, което при други престъпления се смята за изпипан случай.
В началото на Студената война ФБР се приема двояко: от една страна, в
съзнанието на обществеността бюрото се асоциира с хладнокръвните и умни тайни
агенти, със суперполицая, образ, който се тиражира от пресата, киното и радиото, и,
от друга — с образа на самия Хувър, безкомпромисния ръководител на ФБР, бореца
срещу „комунистическата зараза“. Той често говори в парламента, изказвайки сурови
предупреждения и заплахи към „червените“, и непоколебимо работи за още по-голямо
настъпление на „кръстоносния поход“ срещу комунизма. Така той укрепва влиянието на
своята лична империя — федералното бюро за разследване.
Хувър редовно информира съответните комисии в Конгреса за комунистите, „които
правят американски филми и пишат американски книги“. Във ФБР са съставени досиета
на Джон Дос Пасос, Дашиъл Хамет и Лилиан Хелман. Холивудските досиета включват
имената на актьори като Ерол Флин и Кларк Гейбъл. Хувър има няколко източника в
Холивуд, сред които президентът на Гилдията на киноактьорите Роналд Рейгън —
„поверителен информатор“ на ФБР в Лос Анджелис.
Хувър си спечелва място в заглавията на вестниците, но не печели процесите.
Той дава съгласието си да се извърши тайно проникване до обекти, което води до
СЛУЧАЯ _АМЕРАЗИЯ_. Процесите, предизвикани въз основа на събраните доказателства,
обаче са провалени поради нелегално придобитите доказателства.
Хувър не се отчайва — амбицира се да изпипва по-добре следващите случаи.
Упоритите агенти разкриват и унищожават МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. Те откриват
доказателства, на базата на които е осъден ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ, съпругата му Етел и
останалите. Хувър издава заповед за подслушване телефона на ДЖУДИТ КОПЛЪН —
служителка в Министерството на правосъдието, която е КУРИЕР на съветски РАЗУЗНАВАЧ.
(Апелативният съд анулира присъдата й, тъй като е било извършено подслушване и не й
е била представена заповед за задържане.) Агенти на ФБР, използвайки за улика куха
монета, успяват да задържат съветския супершпионин РУДОЛФ АБЕЛ. Той е осъден на 30
години затвор. Въпреки че съветският куриер ЕЛИЗАБЕТ БЕНТЛИ се обръща първо към
ФБР, доносниците от ФБР я представят пред Конгреса като антикомунистка, а не като
шпионин. Хувър тайно оказва помощ на конгресмена Ричард Никсън в атаките му срещу
АЛДЖЪР ХИС, който е хвърлен в затвора за лъжесвидетелстване, а не за шпионаж.
Контрашпионажът на ФБР насочва вниманието си и към ООН в Ню Йорк като основно
място за лов на шпиони и потенциални двойни агенти. Двама от най-известните
съветски разузнавачи ИЗМЕННИЦИ, ОСТАНАЛИ НА МЯСТО, са ЦИЛИНДЪР и ФЕДОРА. Техните
разкрития до такава степен шокират Хувър, че той прави необходимото информацията да
попадне директно в Белия дом.
Интересът на Хувър към шпионажа е изместен от друго направление — подривните
действия. Конспиративното проникване продължава. Сътрудниците на ФБР тайно
„посещават“ службите на Еврейското културно общество, Братството на американските
гърци, Сдружението на китайските перачи — това е малка част от „пострадалите“.
Официално практиката на незаконни обиски е прекратена от самия Хувър през 1966 г.,
но на практика продължава както преди. През 1968 г. агентите на Хувър влизат в
чикагската щабквартира на асоциацията _Студент за демократично общество_ — водеща
организация в борбата срещу войната във Виетнам.
Етапът на _Коинтелпро_
От 1955 до 1975 г. ФБР извършва 740 000 разследвания за „подривни действия“.
През 1975 г. бюрото разполага с 6,5 млн. досиета. Голяма част от тях са в резултат
на тайна операция, наречена _Коинтелпро_ (Cointelpro — Counterintelligence
program). Осъществяването на програмата започва през 1956 г., след като Хувър
съобщава пред СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, че има план за „внедряване,
навлизане, дезорганизиране и разрушаване“ на американската комунистическа партия.
Идеята му е не да бъдат разкрити шпиони, а да се унищожи партията и по този начин
членовете й да нямат повече възможност да шпионират.
_Коинтелпро_ скоро преминава етапа на внедряване. Хувър дава разрешение за
провеждане на наблюдение на всяка организация, която според него създава пречки на
американското правителство. Контраразузнавателните операции са насочени срещу
партията на работниците социалисти, Ку-Клукс-Клан и негърските националистически
групировки. През 60-те години се надига протест срещу войната във Виетнам и
_Коинтелпро_ насочва вниманието си към антивоенните движения. От 1967 до 1972 г.
програмата се разширява, за да включи и операция, ръководена съвместно от ФБР и
ЦРУ, която получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ _ХАОС_.
В основата на _ХАОС — Коинтелпро_ е теорията, която защитават администрациите
на Никсън и на Джонсън, че протестите срещу войната във Виетнам са дирижирани от
Съветския съюз. ЦРУ отваря досиета на 7200 американци по време на операция _Хаос_,
но не открива доказателства за съветска намеса.
Работата на ФБР по _Коинтелпро_ обаче не стихва. Търсят се следи за подривни
действия сред екстремистките групировки на негрите, в движението за независимост на
пуерториканците, в пацифисткото обединение „Духовенство и миряни, загрижени за
съдбата на Виетнам“, а също и сред Американския съвет на християнските дейци.
Подтиквани почти от маниакалната убеденост на Хувър, че чернокожият лидер Мартин
Лутър Кинг е не само комунист, но и сексуално извратен, сътрудниците на ФБР
изготвят негово „дело“ от 39 237 страници. По-късно някои от жертвите на операция
_Коинтелпро_ се обръщат към съда за незаконно следене и неоснователно обвинение в
подстрекателства и насилие и печелят делата. В един случай ФБР изпраща на активист
от негърското движение листовка, уж написана от бял расист, в която има такива
думи: „Ние ви смятаме вас и подобните на вас за черни бандити.“
Хувър смята, че университетът в Бъркли в Калифорния е „изцяло обсебен от
комунисти“. ДЖОН МАККОУН — директор на Централното разузнаване от ноември 1961 до
април 1965 г., е възпитаник на този университет и голям негов поддръжник. Той моли
Хувър да представи доказателства, че на територията на университета има комунисти.
Хувър изпраща един от агентите си при директора на колежа с „информация от
обществени източници“ за хора, които „създават проблеми“, но Маккоун не получава
имена на комунисти.
Ейтън Тиохарис и Джон Стюърт Кокс пишат в книгата си „Шефът“ („The Boss“,
1988) следното:
Смъртта на Хувър през май 1972 г. е краят на ФБР на Хувър и началото на едно
ново ФБР, в което контраразузнаването се превръща в основна дейност. Отношенията
между ЦРУ и ФБР, които са били доста хладни по времето на Хувър, сега се
подобряват. ФБР става наистина действащ член на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Но
сътрудничеството означава и нов начин на действие.
Ръководители и директори
Предшественик на федералното бюро за разследване е Бюрото за разследване
(БР).
__Ръководители на БР:__
Юли 1908 — април 1912: Стенли Финч.
Април 1912 — февруари 1919: Брус Биласки.
Февруари 1919 — юли 1919: Уилям Алън (и.д.).
Юли 1919 — август 1921: Уилям Флин.
Август 1921 — май 1924: Уилям Бърнс.
Едгар Хувър става директор на БР през май 1924 г. и остава на този пост и по
време на следващите промени на името. През юли 1932 г. БР е преименувано Бюро за
разследване на САЩ, а през август 1933 г. — Управление за разследване (в състава му
е формирана и група за изпълнение на сухия режим). През юли 1935 г. организацията е
преименувана Федерално бюро за разследване (ФБР), а Хувър е първият й директор.
__ДИРЕКТОРИ НА ФБР:__
Юли 1935 — май: 1972: Едгар Хувър.
Май 1972 — април 1973: Патрик Грей (и.д.).
Април 1973 — юли 1973: Уилям Ръкелсхаус (и.д.).
Юли 1973 — февруари 1978: Кларънс Кели.
Февруари 1978 — май 1987: Уилям Уебстър.
Май 1987 — ноември 1987: Джон Ото (и.д.).
Ноември 1987 — юли 1993: УИЛЯМ СЕШЪНС.
Юли 1993 — септември 1993: Флойд Кларк (и.д.).
Септември 1993 — Луис Фрий.
Федора
Фекто, Ричард
Фелипес, Томас
Почти няма съмнение, че Мария Стюарт е щяла да умре преди отреденото й време,
след като политиката навремето е била такава. Но също така няма ни най-малко
съмнение, че именно криптолозите са ускорили предизвиканата й смърт.
_Феникс_
Фермата
Фертрауенсман
Фетерлайн, Курт
Германски инженер, който през Втората световна война ръководи прехващателна
станция за разгадаване и превеждане на презокеанските телефонни разговори между
президента на САЩ Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил.
През 30-те години Фетерлайн е назначен в Института за проучвания към
германската пощенска служба (която управлява германската телефонна система) и
работи над метод за привеждане на телефонните обаждания в нормален вид. Той е
запознат с общата техника, използвана от американската телефонна и телеграфна
компания за шифриране на гласовите сигнали. Германците даже притежавали една такава
машина _AT&T_, наречена просто _A–3_.
Немските специалисти действат от холандския бряг. Прехващателният екип,
наричан пост за изследвания, прехваща само разговорите на високопоставените лидери.
„Изключителното постижение да се подслушват съюзническите радиотелефонни разговори
не доведе до очакваните «страхотни» резултати — пише ДЕЙВИД КАН в «Шпионите на
Хитлер» («Hitler’s Spies», 1978). — Те не дадоха на германците никакъв ключ към
плановете на съюзниците.“
Фиданки
_Фийдбек_
Фиктивен агент
Филми
Фирмата