Изготвил: Владислав Димитров ИЧЕ (История и

чужд език)

Факултетен №2209741005

I. Евристичен етап

 Мотивация за избора на документ

Търсенето на исторически извор за критически анализ е провокирано от

интереса ми към зародишните години на политическия живот в България и в частност
към многоликата и любопитна фигура на Стефан Стамболов като един от най-видните
министър-председатели управлявали някога България. Избраният за анализ документ е
открит в ДА – Смолян фонд Страшимир Добрович.

 Използвана е следната литература, свързана с темата:

 Скутунов, Коста „Бурни времена“
 Благов, Крум 55-те най-големи атентата в българската история
https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblago
v.com/fifty/15.php
 Статии от вестник „Труд“
 доц. д-р Методиев, В. Стефан Стамболов
 Българска История Стефан Стамболов
 Ганчев, Добри Спомени за княжеското време
 проф. Елдъров, Светлозар Четническата акция в Македония
през 1895г.
 Wikipedia

II. Текстологичен етап

1) Определяне външните особености на историческия извор

Предложеният за анализ документ е на хартиен носител, в обем от 8

страници - малки на брой, на български език с правилата за ятовата граница (ѣ) и
добавки от френски и латински език. Запазен е в добро състояние без повреди на
материала. Текстът е ръкописен оригинал, изписан с молив и със сравнително
забъркващ почерк. Стенографията на автора често се променя, което прави текста на
места не разчетлив, може да се забележи смесването в изписването на английското N
/ɛn/ и българското Н, използването на чужди думи за по-голяма прецизност при
уточняване на дадената ситуация. На дадени места предлогът е изписван ненужно или
не на място, но това се дължи на тогавашните норми и обичаи на говорене, които са
различни от днес. Писмото е написано на стандартна бланка, използвана от Тайния
кабинет на княза. Текстът е довършен.

2) Установяване произхода на историческия извор

 установяване на автентичността на историческия извор

 Документът е автентичен, изписан с почерка на Началника на Тайния Кабинет на Княза
Страшимир Добрович.

 изясняване на историята на текста, определяне на неговия оригинал

Текстът е запазен в оригинал само в един вариант. Няма данни за други чернови и
копия.

 определяне на времето и мястото, на възникване на текста

- Документът няма точна дата, тя е изписана само в дигиталния сайт, но това не дава
средства за достоверност. В съдържанието на писмото, ако следваме хронологията в
писмото можем да потвърдим че случката се развива ден след покушението на
Стамболов - 4 юли 1895г. стар стил

- - Локализацията на Тайния Кабинет на княза се намира в гр. София.

- Атрибуцията на документа можем да докажем с подписа на Страшимир Добрович,

който е автентичен и графологичното сравнение на почерка също потвърждава това.

 установяване причините, целите и исторически обстоятелства за появата

на

текста

Причините и обстоятелствата, относно възникването на текста е свързано по повод

атентата срещу бившия министър-председател Стефан Стамболов и дипломатическото
напрежение

около този случай, което внася смут в страната и чужбина.

3) Изясняване смисъла на текста и правилното му разбиране (разчитане)

Смисълът на документа е да опише обстойно случваща се ситуацията в страната,

докато князът е в почивка в немския град Карлсбад. Текстът е привидно написан с
бързи щрихи и по почерка можем да разберем че автора е в потрес със случващото се.
Документа се опитва да покаже загриженото отношение от страна на чуждите
дипломати в страната и тяхната реакция по повода.

III. Херменевтичен етап

1) Проучване на действителното съдържание на писмения източник

и определяне на неговото съответствие с историческата реалност
(проверка на фактите)

лица/институции/организации и топоси хронологичен събития/случки/ термини/

др. маркер диалекти/
чуждици и
др.
- Страшимир Добрович началник - гр. София - 4 юли 1895г. - Атентат срещу - concilium
- Á la Henri IV
 на Тайния Кабинет Стефан Стамболов и
- Княз Фердинанд I неговото състояние
- Стефан Стамболов - Дипломатическо
напрежение
- Димитър Петков -Разследване от
- Гунчо Димитров полицията
- Юнион Клуб
- Г-жа и г-жа Муткурови
- Михаил Ставрев
- Наум Тюфекчиев

Фактическото съдържание на текста съответства на историческата реалност.

Необходимите сведения за личностите, организациите, топосите и термините са дадени
в пояснителните бележки към разчетения текст на документа.

Архивният документ отразява личните виждания на Страшимир Добрович към

княз Фердинанд по повод атентата срещу Стефан Стамболов. Смесените чувства на
публиката по повод покушението и личните притеснения на Добрович дават точна
картина на случилия се тогава атентат и разиграващите се тогава нагорещени
политически решения.

Фактите са категорични че тези събития са се случили, както е описан в

документа. От детайлните писания на раните на Стамболов до описание на
извършителите, реакциите на чуждите дипломати и агенти по повод за този атентат.

2) Извороведски синтез

Документът е ценен извор описващ разгорещения политически живот

разигравал се в края на 19в. в България.

Може да бъде използван при проучването на теми, свързани с:

 Всякакви политически теми в годините на Княжеска България

 Биография на Стефан Стамболов или Цар Фердинанд I
 Атентати в България и Европа и др.

IV. Археографски етап

 Копие на оригиналния документ
Документ 1
Документ 2
Документ 3
Документ 4
Документ 5
Документ 6
Документ 7
Документ 8
Документ 9
  Разчитане на документа по научно-критическия начин с нормализация

на правописа

№1

ПИСМО ОТ СТРАШИМИР ДОБРОВИЧ1 ДО НЦВ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I, ОЗАГЛАВЕНО

„ ПИСМО ОТ 4 ЮЛИ 1895г.“ , ОБЕСНЯВАЩО СИТУАЦИЯТА ЗА НАПАДЕНИЕТО
НАД СТЕФАН СТАМБОЛОВ.

4 юли 1895г., София

Ваше Царско Височество,

Снощи съобщиха телеграфически на Ваше Ц. Височество за извършеното върху

живота на Стамболов зверско покушение. Днес имам честа да изложа подробно
обстоятелствата на това скръбно произшествие. Вчера часа по 7:30 Стамболов
придружен от Петков2 и Гунчо3 излезе от „Юнион Клуб“4 и се качи на един файтон,
който потегли за дома му. След стотина разкрача спущат се троица непознати,
заповядват на файтонджията да спре и изгърмяват с револвери си. През това време
Стамболов, Петков и Гунчо се хвърлят из файтона. Нападателите се спускат върху
Стамболов и почват да го удрят с ятаганите си. Нанесоха му една рана на дясната
страна на челото с отворена орбита, попадения на каската, навеждания на окото
(птоза)5 и отсичане на костта на носа. Окото е изгубено, други две рани по лицето
отляво до костта на горната челюст; многобройни други рани по главата дълбоки до
костта; под всичките рани костта насечени; двете ръце насечени и до толкова
повредени, щото стана нужда да се ампутират. Никой не можа да познае убийците.
Всичко се извърши толкова скоро, щото нападнатите при всичко че бяха въоръжени с
1
Страшимир Добрович е роден в Цариград през 1856 г. в семейството на богат търговец. Завършва право във
Виена и се завръща в София, където е препоръчан и назначен на служба в Двореца при княз Батенберг I през
периода 1881-1883 г. След това се премества на работа в министерството на външните работи. След избирането на
Фердинанд I за нов княз, Добрович става началник на Тайния кабинет на монарха с кодово име „Падрето“ и
канцлер на българските ордени. Служи предано от 1893 г. до царската абдикация на 3 октомври 1918 г., а след това,
до 1924 г. е шеф на Дворцовата канцелария при цар Борис III, на когото остава съветник до смъртта на Борис III.
Страшимир Добрович умира на 20 септември 1943г., 3 седмици след смъртта на Негово Царско Величество Борис III.
2
Димитър Петков е опълченец за борбите за Независимост (1877-1878), кмет на София (1888-1893) при
управлението на Стамболов, председател на IV Велико Народно Събрание (1893), министър-председател на
България (1906-1907),. Димитър Петков е близък съратник на Стефан Стамболов и един от свидетелите на неговото
убийство на улица „Раковска“.
3
Гунчо Димитров е бивш хайдутин, лична охрана на Стефан Стамболов наета от полицията след неуспешния му
опит за покушение през 1891г., при който е убит министърът на финансите Христо Белчев.
4
„Юнион Клуб“ е основан през 1884г. на улица „Раковска“ и едно от любимите места на бившия министър-
председател Стефан Стамболов, клубът се утвърждава като средище на политическия, дипломатическия, културния
и бизнес елит. Целта му е да формира социален дружествен живот и да обуславя лични връзки и отношения между
неговите членове – успели български граждани от различни сфери на икономиката, политиката, изкуството и
културата, представители на дипломатически мисии, както и други чуждестранни личности, установили се в страната
през онзи период.
5
Птоза е състояние, което се характеризира с необичайно ниска позиция на горния клепач придобита от
естествени процеси или травма.
револвери, не можаха да се защитят. Стамболов закараха полумъртъв у дома, където
след малко пристигнаха г-жа Муткурова 6, г-ца Муткурова7 и някои приятели на
ранения.

След като се разчу новината из града почнаха да дохождат дипломатически агенти,

кореспонденти и др. Правителството взе веднага мерки и постави кордон около града,
но убийците не са уловени. Има много арестувани лица, но всички мисля са невинни. В
постановлението си Петков е казал че в убийците не познал нито Халю 8; нито
Тюфекчиев9, те били млади, добре облечени и с малки бради – à la Henri IV10. Гунчо
гонил единият до Юнионовата къща, но стражарите го спряха и убиецът при това време
сполучил да избяга.

Този атентат е направил най-лошото впечатление из града. Дипломатическите

агенти са силно разтревожени. Те не мърдат от дома на Стамболов. Цяла нощ почти са
били там, даже и френският ходил. Не е чудно да ни отправят някоя нота. Стамболов е
в пълно съзнание. Говори с окуражящите го и казва че не можал да познае убийците.
Някой от докторите хранят още надежди да го спасят, понеже мозъкът не бил
повреден, нo пък други казват че до довечера или до утре най-късно ще последва
катастрофата. В такъв случай и да стане жив за него ще бъде едно нещастие …без
ръце и с едно око. В 5 часа днес ще има concilium 11 . Стамболистите са съвършено
поразени от това убийство; Радославистите си търкат ръцете, а Правителствените са
умислени. От офицерите по-големите осъждат този атентат, а по-малките намират го на
мястото му. Казват че това покушение върху живота на бившия премиер е било
предизвикано от острите нападки на „ Свобода“ 12 против депутацията и Русия.

6
Мара Муткурова е сестра на Стефан Стамболов и съпруга на покойния ген. Сава Муткуров.
7
Венета Муткурова е дъщеря на М. Муткурова и племенница на Стефан Стамболов .
8
Михаил Ставрев „Халю“ е български четник и деец на ВМОК („Върховния македоно-одрински комитет“). Той е
един от заговорниците срещу неуспешния опит за убийство над Стамболов през 1891г. и един от физическите
убийците на Стамболов през 1895г. За залавянето на Михаил Ставрев е обявена парична награда и бяга в Сърбия.
През 1900г. се завръща в България след четнически период в Македония и бива арестуван за въоръжен обир в
София, но бива бързо освободен. С идването на Петко Каравелов на власт през 1902г. М. Ставрев е арестуван и
осъден на смърт, която е намалена на 15 години в Шуменския затвор. Няма повече данни за биографията на
Ставрев след този период.
9
Наум Тюфекчиев е български четник и деец на ВМОК*. Той е един от организаторите и над двата атентата
срещу Стефан Стамболов. След покушението на Стефан Стамболов бива арестуван, но не се задържа много под
очите на властите. Занимава се с търговия на оръжия и снабдява българските чети в Македония. Името му се
замесва в няколко международни скандала и през 1915г. организира с „Червените Братя“ ( анархистка
терористична група, действала в предела на Османската империя и България) атентата в Градското казино в
София, където загиват 4 души и 8 са ранени по инициатива на Османското правителство с цел компрометиране на
привържениците на Антантата за присъединяването на страната в Централните Сили през Първата Световна Война.
На 25 февруари 1916г. по заповед на лидера на ВМРО Тодор Александров, Михаил Ставрев е убит с 6 куршума в
гърдите на улица „ Раковска“ – където е бил атентата срещу С. Стамболов.
10
Авторът прави сравнение с брадата на английския крал Хенри IV управлявал Англия от 1399 до 1413г.
11
concilium ( от латински означава: свикване на съвет от специалисти, доктори )
12
Вестник „Свобода“ издаван в периода 1886-1920, важен орган в политиката на Народнолибералната партия на
Стамболов за намаляване на руското влияние в България и защитаване на българските интереси.
Съобщават своевременно че и известният Спиро Костов13 бил убит някъде към
македонската граница от другарите му, с които беше тръгнал преди няколко дена да
спасява Македония от турците. За причините на това убийство има разни слухове.
Говори че той се подозирал в шпионство и предателство. Някой казват че и не бил боя
бил замисъла в тая афера.
Принуден съм за днес да спра понеже имам не по малко от шест (6) телеграми да
шифровам.

Извинете Ваше Царско Височество за йероглифите.

На Ваше Царско Височество

ДА – Сливен, Ф. 215. Ръкопис. Копие от Оригинала (http://stefan-

stambolov.blogspot.com/2015/05/4-1895.html)

13
Няма архивни данни за такъв човек да е бил убит тогава. Спиро Костов (1852-1931) е български революционер,
деец на БТРЦК („Български таен централен революционен комитет“), опълченец, участник в Съединението,
Сръбско българската война, Четническата акция, Балканската война