Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ“

ЗАДАЧА ЗА САМОПОДГОТОВКА
ПО
ИСТОРИЯ НА СТАРИЯ СВЯТ

ПЛАН-КОНСПЕКТ

Тема: Тракийското изкуство в периода VI-III в. пр. Хр.

Изготвил:
Име, фамилия – Владислав Димитров
Специалност „ИЧЕ( История и чужд език)”
ФАК.№ 2209741005

Пловдив, 2023

Траките не са изпитвали нуждата от писменост. Техния религиозно-

идеологически светоглед я изключва. Зад това има скрит умисъл и е силно

1
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

догматично внушен. Траките са били скептично настроени в описването на техния

живот и мироглед, а малкото паметници, които са намерени не ни дават цялостната
картина на нещата. Вероятно за тракиеца да описва мимическите ритуални движения,
скритият замисъл на обредните танци, виковете и ревовете е било нещо нерелевантно.
Недоверчивостта им може да идва от това как те биха се записали: дали ще са
достатъчно описуеми, скритите послание зад всяко движение и специфични звуци.
Затова на преден план изпъкват методологико-теоретичните постановки, сцени и
композиции като принципно отражение на светогледа на траките.

Но разглеждането на символиката в тракийското изкуство, скритият замисъл при

произведенията е сложен и труден за тълкуване. В средата на желязната епоха
главните животни, които сме можели да забележим в тракийската торевтика са
животните от бита - бик, овен, козел, кон, птица.
С прекия контакт от народите около Северното Черноморие, от Кавказ до Иран
започва промяната и разцвета на тракийското изкуство.

Ако преди VI в. Пр.н.е. сме можели да забележим изобилие на животни от бита в

тракийската торевтика, през VI в. Пр. н. е най-често изобразяваните животни са кон,
лъв, грифон и бик, пантера, вълк, орел, мечка, а най-често срещани сюжети са борба
между животни (апликация от Луковитското съкровище, където лъв напада
елен)1. Друга сцена, която може да изобразява същата тази конска амуниция е
тракийската богинята на лова Бендида, която е на лов с любимите си лъвове за
елени/сърни, сюжет, който я свързва с нейното гръцко превъплъщение Артемида.

Със смесените похвати от геометричните форми, които са характерни черти в

тракийската торевтика още от XI в. пр. н. е. чак до VI в. пр. н. е., заедно по това време
се вижда тенденция от ирано-кавказкия-малоазийския свят към животинските
декорации и да се забележи еволюцията към драматичната композиция в изкуството
на траките. Апликациите на Луковитското съкровище2, великолепно илюстрират
т.нар. тракийски зверинен стил в изобразителното изкуство. Зверинният художествен
стил е създаден от скитите (племената, които живеят в Северното при Черноморие –
1
Снимка 4 в края – Лъв нападащ сърна.

2
Снимка 1 – Конник нападащ животно

2
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

на север от тракийските земи). При него се използват стилизирани части от телата на

животни в най-различни комбинации, които носят определено религиозно-магическо
значение. Тракийските майстори развиват този стил, като в композициите добавят
растителни орнаменти и стилизирани човешки образи и фигури, което многократно
обогатява магическия език на изображенията.

Митопоетичния подход и като цяло мисленето на тракийските майстори стоят в

битието на тракийското изкуство през средата на VI в. пр. н.е. Тази митопоетична
изработка представя общия модел на хармонизация с космоса. При тези изработки от
така наречения “зверинен стил”, не е присъщо дословното копиране и
възпроизвеждане на образите на обекта, каквито ги виждат очите, а търсенето и
пресъздаването на универсални понятия.

Характерно за тракийския зверинен стил е, че фигурите са подчинени на

предварително определена рамка и макар по тази причина формите и пропорциите да
са изопачени, фигурите са елегантни и експресивни с изключителен усет за ритъм,
изградени от уверени и решителни линии и повърхности. Друга стилова
характеристика е преливането на едно животно в друго, моделиране на крайниците,
бедрата, раменете или разклоненията на рогата.

В Рогозенското съкровище, там зверичните изображения върху сребърната кана

изобразяват сцената “терзание” (лъв нападащ кошута)3. Сребърната кана с позлата
разкрива една нова основна тема от живота на траките, която се предава чрез дълбока
символика. Тя представлява красив разказ за тракийското общество предадени чрез
животински код.
Лъвът (метафора за героя - мъж) представлява неговият опит в намирането на
партньор сърна ( метафора за девойката) - А. Фол

Редица учени стоят зад мнението че тракийския зверичен стил не може да бъде
определен като различен от останалите зверични изкуства. При откриването на нови
съкровища/реликви от този период, този зверичен стил на траките не може да бъде
сбъркан с този от друга чужда култура, което го прави специален от останалите;
3
Снимка 5 - Кана от сребро с позлата. Изобразена е сцената "Лъв напада кошута".

3
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

следователно той може да бъде разглеждан като отделен вид изкуство от другите
култури, тъй като в него присъстват черти и от траките, които другите култури не
използват. Следователно теориите за идентично скитско изкуство отпадат. В
похватите на траките присъстват и по-стари методи от тяхното изкуство, който
сместват с този ирано-кавказко-малоазийски свят. Ориенталско развитие се очертава
от два главни пътя на развитие- единия пряк, през Босфора и Дарданелите, другия -
по-дълъг през Кавказ, Южна Русия.

Същевременно още от края на VI в. пр. Хр. Гърция се превръща в основен износител

на предмети на лукса за древния свят за Персия, за Мала Азия, за Скития, за Тракия.
В тези страни попадат редица елински произведения на изкуството, а и самите
майстори се нагаждат към изискванията на околните пазари и към вкусове те на
клиентите си – най-вече аристокрация в Тракия, която е основен поръчител на тези
скъпоценни предмети. За такъв пример можем да дадем Панагюрското съкровище4 -
човешките фигури са третирани по елински стил, но ясните елементи на животински
фигури са в ориенталски стил.

Елинския свят пряко присъства в тракийския земи, сеченето на тракийския монети се

случва от гръцки майстори, както и присъствието на стотици майстори из тракийския
земи; а онези метални предмети с по-изтънчен гръцки стил в Тракия са били със
сигурност внасяни, а не правени в тракийския ателиета.
Траките налагат своите предпочитания и претенции на производителите. Траките
например се ориентират най-вече към персийската традиция, защото именно тя е
религиозно-политически най-близка до техните разбирания. Не може да се отрече
приносът на ахеменидското изкуство при предаването на животинските изображения,
при представянето на човешката фигура - винаги свръхоблечена, при главата и при
краката в профил, а при гърдите във фас или също в профил, при построяването на
композициите. Поради високата степен на културен обмен, гръцките майстори
съзнателно променят характера на изкуството си, възприемат един източен вкус.

За още един такъв смесен стил по тракийските земи; това са фреските в Казанлъшката
гробница5, изписана към края на IV в. Пр. Хр., нямат спор че имаме пред себе си едно

4
Снимка 2 в края - Панагюрското съкровище
5
Снимка 3 в края – Казанлъшката гробница.

4
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

реалистично изпълнение, каквото може да се появи и в същинска Гърция, и че

художниците, които са работили за нуждите на тракийската аристокрация,
независимо от това, дали са израснали в дворцовата среда или са дошли отвън, са
творили в стила на гръцкото изкуство на епохата. В случая обаче заслужава особено
внимание главната сцена. Тя представя погребално угощение, но то не следва никакво
отношение схемата на погребалното угощение в гръцките надгробни релефи от това
време: мъжът не се е възлегнал на леглото, а е седнал, както е било обичай у траките
да се хранят, и е вплел ръка в ръката на жена си, а освен това нито тя, нито останалите
фигури са предадени в по-малък мащаб, за да се изрази и тяхното подчинено
положение, и апотеозата на покойника. Людмила Живкова, която се занимава
подробно с Казанлъшката гробница дава идеята че сплетените ръце на съпрузите
въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са
знак за брачен ритуал.

Но това, което прави най-силно впечатление, е, че около благородната двойка се

разгръща цяло едно шествие от мъже и жени, които под звука на музикални
инструменти поднасят плодове, скъпоценности и други дарове и водят колесницата и
конете на покойника. Следователно въпреки стила си композицията не е инспирирана
от гръцкото изкуство, а от другаде. Това е пак Мала Азия, където се намира паралел в
импозантното шествие, отправено към Дарий, в релефно изпълнение в Персеполис.

Снимков материал:

5
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

Снимка 1 – Конник (Луковидско съкровище)

Снимка 2 – Панагюрското съкровище

6
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

Снимка 3 – Главната сцена от Казанлъшката гробница

Снимка 4 – Лъв нападащ сърна (Луковидското съкровище)

7
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

Снимка 5 – Кана от сребро с позлата. Изобразена е сценета "Лъв напада

кошута".

Източници:
Б. Николов, С. Машов, Пл. Иванов. Тракийското съкровище в Рогозен. София, 1987.

Г. Михаилов. Траките. София, 1972, 2015.

Д. Попов. Тракология. София, 1999.

Д. Попов. Траки: исторически и културен обзор. София, 2011.

И. Венедиков, Т. Герасимов. Тракийско изкуство. София, 1973.

Л. Живкова. Казанлъшката гробница. София, 1974.

С. Георгиева, В. Велков. Библиография на българската археология. София, 1974.

Статия във Форум „Наука“: Тракийски зверичен стил. 2014

Международни конгреси - таблица

8
 Владислав Димитров – ИЧЕ ( История и чужд език)

Номер Място Дата

1. София 1972

2. Букурещ 1976

3. Виена 1980

4. Ротердам 1984

5. Москва 1988

6. Палма де Майорка 1992

7. Констанца 1996

8. София, Ямбол 2000

9. Кишинев 2004

10. Комотини 2005

11. Истанбул 2010

12. Търговище 2013

13. Казанлък 2017