You are on page 1of 7

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ“

ЗАДАЧА ЗА САМОПОДГОТОВКА
ПО
ИСТОРИЯ НА СТАРИЯ СВЯТ

ПЛАН-КОНСПЕКТ

Тема: Втори Преходен период и начало на


Новото царство на Древен Египет

Изготвил:
Име, фамилия – Владислав Димитров
Специалност „ИЧЕ( История и чужд език)”
ФАК.№ 2209741005

Пловдив, 2022

Периодизацията на Новото царство в Египет можем да смятаме с


идването на Яхмос I, който слага началото на XVIII династия след
прогонването на близо 160-годишното управление над долината от
хиксосите1 ( азиатски племена от Синайския п-в ).
Хиксосите в продължителен период се настаняват северно-източните
части на Делтата на Египет в средата на XVIIIв. пр. н. е. и водят
ожесточени битки срещу Египет в периода на XIII династия, тогава
Египет е разделена на две части – XIII династия разположена в Тива и
Горен Египет и XIV династия в Мемфис по Делтата на Нил, Долен
Египет чак до нейното вливане в Средиземно море.
Това е явен признак за разделение в египетската държава и явната
битка за властта за трона. Такъв вид разделение е признак че
египетската държава е отслабена и не може да има стабилна
централизирана власт, както в архаичния и в стария период на Египет.
Разделението на Египет води до ред бедствия в държавата: беднотия,
иригационните системи не биват поддържани, а те са в основата на
оцеляване и просперитет на Египет като държава. През 1750г.
започват избухванията на ред въстания, главно подхранвани от
недоволните селяни. Тези размирици продължили близо 4г., което е
ясен признак за разпадаща се Египетска държава в средата на XVIIIв.
пр. н. е . С нестабилната власт в Египет, по това време от североизток
хиксосите започват бавно да навлизат в Долината на Нил. През 1650г.
XIV династия е разбита и Долината пада под хиксоска власт с център
Аварис. Малко след превземането на Долината, XIII династия има
аналогична съдба, както с XIV. Египтяните са изтласкани на най-
южните предели на Нил, а региона около Долен и Горен Египет е в
хиксонска хегемония близо 150г.
Концепцията за този период е приета между египтолозите като „Втори
преходен период“ въведен от немеца Ханс Щок през 1942г.
XV, XVI и XVII династия.
Има сведения за продължителни войни от страна хиксосите срещу
изтеглите се египтяни до Тива. С тези битки – които са били под
властта на XVI египетска династия – регионите станали васали на XV
династия (хиксоните). Този период продължил с междинни периоди на
мир. В началото на XVIв. и с ново-основаната XVII египетска
династия разположена в покрайнините на Горен Египет, около Тива и
владетелите от Тиванския дом, започнали да се бунтуват срещу
хиксосите, заради честите грабежи над които били подлагани. В
средата на XVIв. (1550г.) хиксосите са окончателно разбити и изгонени
от Яхмос I, основоположник на XVIII династия и на периода в Новото
царство.

Новото царство е период в Древен Египет продължил почти 5 столетия


в рамките на 3 династии ( XVIII, XIX, XX). В този период Древен Египет
ще достигне най-високата точка на културно-технологично развитие и
1
Вижте последна страница – Снимка 1.
като най-яркия период на държавата. Това се дължи именно на новата
укрепена централизирана власт, разбира че Египетската държава, за да
бъде отново силна, трябва да се върнат по старите обичаи. С
покровителството на новата вид аристокрация от незнатен произход и
съзнателно наблягане на военната индустрия в страната. По данни - на
всеки 100 младежи, 10 били воини. С тази си стратегия Египет се
превръща в хегемон на останалите държави, като продължително води
битки с Нубия, Либия и страните по Източното Средиземноморие.
Фараоните в Новото царство наблягат на възнаграждението на своите
военни генерали и войска, и след всеки поход те биват щедро
възнаграждавани с роби, земя, злато и т.н. С идването на толкова
народ, социалната постройка почти не търпи промени през вековете,
като селяните си остават безправни и на традицията през поколенията
да стават занаятчии като своите предшественици.

Доста голяма част от запазените до днес паметници и надписи са


именно направени по времето на Новото царство. Тази доктрина ни
помага да вникнем много повече отколкото останалите периоди в
Древен Египет. Една от знатните постройки запазени до днес е
паметникът при Абу Симбел2 в Нубия построен по времето на Рамзес
II, който управлява Египет близо 66 години. Абу Симбел е паметник с
20-метрови колосални статуи издълбани в скалите показващи облика
на Рамзес II и внушителният мащаб на строежите по времето на
Новото царство. По време на периода на управление на Рамзес II,
храмът при Абидос също бива завършен. По-голямата част от Храма
при Карнак3 също датира от Новото царство, като строежите му
продължават до периода при Птолемеите. Друго археологическо
откритие също от времето на Новото царство е именно всеизвестната
гробница на Тутанкамон. 19-годишният владетел на някогашен Египет
е единственият екземпляр на запазена фараонска гробница до днес.
Периода на неговото владичество е доста наситен с реформи във
вътрешността на Египет. Неговият баща Ехнатон (Аменхотеп IV)
премества столицата в ново построения град Ахетатон - разположен по
брега на Нил – и премества целия двор от Тива там, като също налага
нов вид върховно божество – Атон ( Бог на Слънцето), за да се
противопостави на жреците от Амон-Ра. А когато Тутанкамон се
възкачва на трона е принуден да се върне в Тива.
Гробницата на Тутанкамон е открита през 1922г. от археолога Хауърд
Картър4, който със своя екип успява да открие непокътната гробница
на Тутанкамон. Историите около откриването и постоянното му
натякване да се откаже от този проект опровергава всички тогавашни

2
Абу Симбел виж последна страница – Снимка 2.
3
Карнак виж последна страница – Снимка 3.
4
Хауърд Картър (1874-1939) е британски археолог и египтолог, известен с откриването на гробницата на
Тутанкамон през 1922г. Виж последна страница – Снимка 4
очаквания. Днес откритието на гробницата стои в основите на Древен
Египет и нейното изучаване.
С идването на XX династия и няколко владетеля от XIX династия,
постепенно настъпил залезът на най-яркия период на Древен Египет.
Следващите династии в епохата на Късното царство на Египет напълно
загубват някогашния политически авторитет, който й се отдавал и
започват ред вътрешни и външни проблеми в страната, а в по-късните
периоди на страната е напълно подложена под доминация от съседните
народи.

Снимков материал:
Снимка 1
Снимка 2

Снимка 3
Снимка 4

Източници:
 Попов, Владимир История на Стария Свят – Др.
Изток

 Данов, Христо Христоматия по история на


стария свят

 Барсело, Педро История на древните общества

 Други чуждоезични публикация/изследвания

You might also like