.

ЗЛАТНА книrА
НА

ДАРИТЕЛИ ЗА НАРОДНА ПРОСВЕТА

КНИГА 1.

Пловд.ивъ,
1907.
 Пр'kдговоръ
• Богаташьтъ, употрtбм в бо­
гатството си за друпm .IIOAe, 8"8а
да очаква смръn.та си ато IIIIIIIO­
жeнъ пазаlfЬ на беэпоезкеn 1111-
пионн, а ще II очаква бмеlrь, �
дt бtдещ,,Lмо•е би, отх;wп..рар11,
но боrать :И пр1iбоrать съ · .l1О­
бов1t, бurо.дарвость в QIIJ'.uaиe
отъ страна на ll08МeCТ80n)•.
А. c.r..,v.

Стаnктичнвn вэсл'hА&аввя мкаа,п, че тuaJnВn ве

.се раждатъ сако В'Ь вэвiк:тни орввuегировавв вацнв в d­
меАС!'ва. Както въ културна Фравциа, търговска Aвr.11u в
фИJ1ософска Герканu, така и В'Ь възраждаоum се CJl88811·
ски нации коrать да се ро.цтъ rевии; както В'Ь 1181·11ИО­
голюд.ниn и съ висока култура граАове; така и В'Ь иаl-за·
тънтениn села и колиби се ражuтъ талантнтh и rен�.
Гениятъ и талантътъ не гледатъ д'h ще кацнать; за nхъ
е безразлично, дали ще ощастлнвять dмеАството на в-t.­
коА императоръ, английски лордъ, германски фонъ, вли с-t.­
меАството на н'hкоА селавинъ, чипо кжща е DOJIJCJ)Y!'eНI в
чийто кожухъ е опъроанъ. Не стига обаче еюrвъ reвd ua
единъ талантъ сако да се роди; приро.....,.. .uрбв 11О1'8Т'Ь ·а
безъ вс'hкакво школуване да покоrвать на еАВИ'Ь семввn JII
се издигне надъ своиn съселяни, u ro постан иalle.Jlo ва
селско-общинскиn работи; но, за u стане rенмть uв таuв­
тътъ полезенъ водитель на иароu, .u се ВЗJUll'lle ва 1181-мсо­
кото стъпало като държавенъ К.&JК'Ь, пис81'UЬ, ж.,sовниk'L,
финансистъ, воененъ ИJIИ крупенъ ив41стр...-ецъ, не стнrа
голиятъ природенъ даръ; на гениuиата uв та.uнт.1111ват1
личность е nотр-hбно школуване, което е С8Ър1880 отъ eJ1J11
страна съ дълrо и маносъобразно възn11Т8вве • обуrtеии�.
а отъ друга - съ кноrо и пр-Ьноrо .-ори рuхо.аи. Като
 1V
се зеке прiщвидъ, че, за да си пробие човtкъ пжть къмъ
висwитt кариери, му е потрtбно около 15-годишно шко­
луване и една сума отъ I О� 15 хиляди лева, излиза, че
висшата наука и висшитt професии ще останатъ достжпни
само за наА·богатитt. Но богатскитt сtмейства не могатъ
да ни дадать нито по количества, вито по качество тол­
кова младежи, които tъ успtхъ да се подготвятъ и да за·
емать ролитt на ржководители на народа. Като е така,
-. - държавата и обществото �рtбва да намtрятъ нtкоА модусъ,
. : c-i. · чиято помощь да дадатъ възможность и на бiщнитt,
но талантливи младежи да свършатъ висши училища и съ
· ·.своя талантъ да служатъ на народния олтаръ. Този модусъ
държавата е намtрила : тя дава на царовити младежи сти­
пендии било взаимнообразно, било безвъзвратно, само и
само да _си подготви за бждещи свои служители наА-даро­
ви_титt .,..,,адежи. Настжпватъ обаче врtмена, когато дър­
жавата прtднамtрено или по нужда и въпрtки волята си
·· -�апо'IВа да се дезинтересува за сждбата на талантливитt
. младежи. Държавата започва прtднамtрено и съзнателно
да се. дезинтересува за с.ждбата на талантливитt мла!l,ежи,
. (>�о когато се яви опасность отъ ученъ пролетариятъ, било
-�когато се намножатъ чрtзмtрно много службогонцитt, било
.J�_огато аспирациитt за разни служби добиять форма на
_епидемия и разврать, било когато наст.жпи реакция въ дър­
. �виня рроА, та, споредъ схващането на · .държавницитt,
. трtбщ. да се ограничи образованието на народа.
Прiщвидъ на това по-събуденитt народи започнаха
;,.отдавна ·самички да се грижатъ за народната просвtта, но
. гол-Ьмата народна маса никога не може да се почувствува
. охолна и да помисли за благодtяния; масата не се сt.ща
за талантливитt младежи, па и да се с-вти за т-вхъ, не
ж�ртвува нищо за тtхното образование. Въ дадения слу-
-;ЧаА освtнъ държавата, на помощь на бtднитt, но способни
� младежи се притичатъ богаташитt било като поддържатъ
. още прижив-в по н-вколко бtдни и способни младежи, било
�aro ОСНОВаТЪ фондове, ОТЪ ЧИИТО ЛИХВИ да Се ПОДДЪрЖаТЪ
таки11а.
Въ послtдно врtме, въ вtка на форсирания милита­
, рИЗ'Ьll'Ь, на всички очитt еж обърнати къмъ боrаташитt,
..�. �оито. --�оз�н.а по единъ или други начинъ спомогнаха