История на социалната работа

1. Първи прояви на социална работа в Древна Гърция и Древен Рим

2. Ранно християнство (I-VI в.) - взаимопомощ и грижи за бедните. Първи социални
институции - xenodochium
“В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против
евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните
дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици казаха:
не е добре, ние да оставим словото божие и да се грижим за трапезите. Затова,
братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух
Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба, а ние постоянно ще пребъдваме
в молитва и в служба на словото”
(Библия 1992, с. 1334)
/елинисти - евреи от езическите страни/
Повелята на Христос: да нахраниш гладните, да напиеш жадните, да дадеш подслон на
чужденците, да облечеш голите, да посетиш болните и да се погрижиш за затворниците.
Тертулиян: “Касите, които съществуват при нас не са създадени на основата на
членски хонорар, което би означавало един вид продажба на религията, а на основата
на доброволни вноски от всеки, един път в определен ден в месеца или когато всеки
иска и може, без да се принуждава за това. Средствата се използват за подпомагане и
погребение на бедни, деца, сираци и старци, когато те не могат да напускат домовете
си, а така също и за корабокрушенци, миньори, затворници, за да принадлежат отново
към обществото на бога - всички те са правоимащи по изповедание”
Реч на Gregor епископ на Цезарея (375 г. ) “Ние трябва да отворим сърцата си към
бедните, независимо колко бедни са те и поради какви причини са изпаднали в беда,
защото Бог повелява да се радваме с радостния и да плачем с плачещия. Като човеци
ние винаги трябва да правим добри дела за ближните... Към състрадателност ни
призовават разумът, божието слово и всички горестоящи лица, защото повече се цени
да извършиш добрина, отколкото да я получиш и да покажеш състрадание, вместо
богатства”
Социална работа през Средните векове 7-15 в.
3. Обществено-икономическа и социална характеристика на Средните векове.
Социална защита на селското население
“Бог би желал да сътвори всички хора богати, но той е направил и бедни в този свят,
за да могат богатите да получат възможност да опростят своите грехове”
Син:Татко, защо любимият ни Бог е дръзнал да поиска някои хора да бъдат бедни?
Баща:Защото той е пожелал други хора да бъдат богати.
Син:Как така, татко?
Баща: Аз мисля, че след като има хора, които притежават по-малко, отколкото се
нуждаят, така има и хора, които имат повече, отколкото е необходимо.Защото, когато
един има твърде много, то друг трябва да има съвсем малко.
Син:Но защо трябва някои хора да притежават толкова много?
Баща: Отговори ми първо-Нима състраданието и благотворителността не са достойни
добродетели за всеки човек?
Син:Да, така е.
Баща:А биха ли съществували те, ако всички човеци са равни?Състраданието и
благотворителността биха ли се осъществили, ако на всички им е еднакво добре, или
еднакво зле?
Син:Не, тогава не би имало смисъл от тях.
Баща:А биха ли имали смисъл добродетелите, ако човек, дори и да ги притежава, няма
възможност да ги засилва и притежава?
Син:Не.
Баща:Е, убеди ли се, че състраданието и съпричастието не биха могли да съществуват
като истински добродетели, ако няма нуждаещи се от тях.
Седем физически акта на състрадателност, определени още през 3 век.
-да нахраниш гладния
-да дадеш вода на жадния
-да приютиш в дома си непознати
-да дадеш дрехи на голия
-да посещаваш болни и да се грижиш за тях
-да утешаваш затворници и пленници
-да погребеш мъртвите
“Както всеки знае, аз не притежавам средства да се изхранвам и обличам. Затова,
Ваша милост, Ви моля за съчувствие, като ми позволите да Ви се отдам и да Ви се
доверя за защита”
(запазен документ от 8 век, в който селянин формулира решението си към феодал)
Първият правилник от 525 г. създаден и въведен от Св. Бенедикт от Нърсия (ок. 480-
542) за манастира Монтекасино. От 743 г. приет като задължителен за всички
манастири
“Първо, всеки трябва да обича Бог с цялото си сърце, от цялата си душа и с цялата
си сила. Второ, да се обича ближния така, както всеки обича себе си” Лицата,
ползващи се от монашеската любов са: болни събратя, гости на манастира, бедни и
скитници.
Отделни помещения в манастира:
-отделение за болни монаси -жилища за гости -помещения за бедни и скитници
от запазен документ от 762 г.
“Приютът за бедни трябва да бъде поверен на един по-възрастен монах, чиито сърце е
проникнато от честолюбие и любов към Бога”
Негови задължения: да води счетоводството да настанява бедните да се грижи за
болните да посещава всички нуждаещи се
да съдейства с всичко необходимо за погребението на бедни
Една пета от постъпващите в манастира средства трябва да служат за
благотворителност. Всеки пристигнал беден получава един хляб и 0,500 л. вино, като
при отпътуване - половин хляб, 0,250 л. вино и една монета, при условие, че той
няма да дойде отново в продължение на година.
Социална работа през Средните векове 7-15 в.
4. Социална защита на градското население.
Всеки член на съюзната каса плаща определена вноска, срещу която получава помощ при
следните случаи:
- при финансови затруднения - сума,която трябва да върне
-при болест - настаняване в болница; грижа за семейството и близките; надзор
над временно изоставената работа
-при смърт - погребение и финансова подкрепа на семейството му
- при инвалидност и старост - храна и жилище до смъртта
Правилник за просията в Нюрнберг 1370 г.
-Всички групи просяци се задължават да спазват този правилник
-При това никой, нито от църквата, нито от града, няма право да проси без
знак
-Знакът се дава от градския съветник, който е получил препоръка, в която е
удостоверена наличната степен на нужда и че той е в право да си търси по друг начин
хляба
-Всички просяци се записват поименно, както и тези извършили нарушения -Два пъти в
годината градския съветник проверява допуснатите до просия бедни и в случай на
измама те се задължават да напуснат града за определено време
-Трудоспособните нямат право да просят повече от три дни в града, а при злоупотреба
се екстрадират
- Забранява се просията в църквите
-Ако някой научи, че чрез по-горе написаното бедните не могат да осигуряват
прехраната си, то той трябва да каже това на градския съвет и да се извърши
промяна, за да не им бъде зле на бедните хора
Правилник за просията в Нюрнберг 1478 г.
-Просяците сами посочват какво е фактическото им състояние, имота, броя на децата,
ако имат такива и дали е необходимо да просят
- Всички деца от просещи семейства, които са над осем години и нямат извършени
престъпления трябва да се изпращат на работа, за да могат сами да изкарват хляба си
-Ако родителите не намерят работа на децата си, те трябва да ги регистрират към
съответните служби, които са задължени да им търсят работа в града или на село
1388 г. Устава на Кеймбридж
• Всеки окръг поема отговорността за подпомагането на своите бедни, които
поради старост или увреждания не са способни да работят.
• Ограничава се движението на всички работници и просяци. Служители, които
искат да излязат от рожденното си място трябва да получат разрешение от “good man
of the Hundred” - местния Justice of the Peace, или рискуват да бъдат пратени в
запаса.
• За скитници, които енорията не е в състояние да поддържа, ще бъдат изпратени
обратно в енорията на тяхното раждане,
• За скитници, при които е установено, че са способни да работят, може да се
очаква тежко наказание.
Това е последвано през 1391 на Устава на Mortmain, който постановява, че десятък от
дохода на енория, трябва да се използва за облекчаване на бедните по време на
Беднотията
1494 г. Закона за Vagabonds и Просяци
„Вагабонтите, шляещи се подозрителни лица, трябва да се изпращат в запаса за три
дни и три нощи, и да не получават нищо друго освен хляб и вода, след което трябва
да се изгонят от града“.
Всеки просяк способен да работи трябва да се обръща към местността, където за
последно се е заселил, или е бил роден.
1547 Statute of Legal Settlement
Работоспособен просяк може да бъде жигосан и направен роб за 2 години (или доживот
ако се е укривал). Законът осъжда „глупавото състрадание и милост“ към скитниците.
Да се построят заведения за бедните, които не могат да работят, където да бъдат
подпомагани и лекувани.
5. Социално законодателство през 16 век
Законодателни инициативи в Нидерландия Кралски указ 1531 г. Нидерландия
■ Всеки, който е заловен за първи път ще бъде изпратен в затвор, при всяко
следващо залавяне ще бъде съден и ще му бъде наложено жестоко наказание
■ Бедните да се регистрират в града
■ В манастирските приюти поклонници могат да останат само една нощ или да
преставят документ за необходимост от по-дълъг престой. Ограничение за престой няма
за болни и истински бедни
■ Благотворителната организация следва да бъде централизирана в рамките на един
общ фон
■ За финансиране на благотворителните дейности да се изградят съвместни градски
фондове. Те са под надзора на градските власти
■ Разрешава се в църквите да се поставят кутии за индивидуални дарения.
Средствата отиват във фонда
■ Под контрола на светската власт се създава специална комисия, ангажирана с
набирането на средства и с регистриране на бедните
■ Служителите особено да внимават подпомаганите бедни да не са пияници, лентяи
и скитници
■ Всички работоспособни бедни да си намерят работа. При неизпълнение
- имената им се заличават от списъка за бедни
■ Забранява се на децата на бедни да просят и лентяйстват. Те трябва да ходят
на училище и да учат занаят, след което да си намерят работа
Законодателни инициативи в Англия Закон от 1535/1536 г. в Англия
■ Всяка църковна енория е задължена да се грижи и подпомага своите собствени
бедни
■ Трудоспособните бедни да упражняват труд със собствените си ръце
■ Нетрудоспособни бедни, немощни и болни не трябва да работят и е необходимо да
им се помогне
■ Разрешава се събирането на малки суми милостиня, които постъпват в специални
общински каси , за чието управление се грижи енорията като води книга с
постъпленията
■ Забранява се събирането на милостиня по частен път, за което се налагат
парични глоби
Закон за калфите и чираците - 1562 г.
Всички трудоспособни лица между 12 и 60 години, които нямат имущество, налични пари
или сигурна годишна рента в определен размер, да се принудят, от съответно
назначени за тази цел власти, да упражняват (изучават) занаят или да работят.
Закон от 1572 г.
■ Забранява се събирането на милостиня по частен път.
■ Въвежда се глоба за тези лица, които дават и за тези, които вземат, тъй като
държавата се е напълнила с мошеници, просяци и вагабонти
■ забранява се напълно просията, включително и на духовни лица
■ въвежда се директно събиране на средства за бедни
■ за тази цел се въвежда длъжността на надзирател, паралелно със службата за
събиране на милостиня, който да организира набирането и разпределението на сумите
Законодателни инициативи във Франция
Разпоредба на Париж от 1535 г.
1. Всички трудоспособни просяци, които са родени в Париж или през последните две
години живеят в града, се принуждават да извършват общественополезен труд. В
противен случай се наказват със смърт.Забранява им се да получават “социални
помощи”
2. Всички лица от гореспоменатата категория, на които не може да се осигури
обществена работа, се задължават да се регистрират като зидари. Това е най-ниско
платената работа в Париж, а нуждата е огромна
3. Всички просяци, които не са родени в столицата и не са живели в нея през
последните две години, се задължават в рамките на три дни да напуснат града, иначе
ги грози смъртна присъда
4. Просяци, които симулират болест или инвалидност, се наказват с бой с камшик и
заточение, а при повторно залавяне - според решението на съдията
5. На всички жители, независимо от социалното положение, се забранява да дават
по улиците и църквите милостиня, в противен случай се наказват с парична глоба
Централна комисия за бедността / състои се от 32 члена - комисари/
■ разделяне на града на райони
■ посещение по домовете на нуждаещите се
■ лекарски грижи за болните бедни
■ настаняване на бедни деца и деца сираци в домове
■ забрана на просията и строги наказания за просещите
■ осигуряване на работа на трудоспособните в работилници и заплащане на
извършената работа
Законодателни инициативи в свободните немски градове Правилник на Нюрнберг 1522 г.
■ Градската управа се задължава да носи отговорност и да се грижи за всички
свои бедни. За целта се формира комисия от 10 човека, начело с двама градски
съветници, тяхната дейност се подпомага от платени служители, изследващи
потребностите на всеки
■ Да се създаде списък, включващ: име на всеки беден, брой на семейството му,
възраст и трудоспособност на всеки член, седмично получена сума от просия, данни от
лично констатирано състояние на бедност, което се извършва на всеки три седмици
■ Градът да се раздели на четири части, което е необходимо за разпределение на
помощите
■ Всеки, който получава подкрепа да носи специален знак, като така ще се следи
движението на бедните и най-вече злоупотребата с предоставените им средства
■ Да се подпомагат специално от попечителите “срамежливите” бедни -занаятчии и
др., изпаднали във временно затруднение
■ Да се забрани генерално просията, като това засяга и свещениците
■ Да се организира събирането на средства “за това голямо начинание” чрез
спонсорство и дарения от гражданите, като се поставят каси и в църквите
Законодателни инициативи в Италия Венеция
Първи закон за бедните в града
■ Да се изградят временни лагери в града, които да са снабдени със сламени
постели, където да се настаняват всички бедни и болни
■ Забранява се просията. Заловените се наказват със затвор, бой с камшик или
изгонване от града
■ На всички, които идват отвън - просяци и скитници, се забранява да бъдат
настанявани в новоткритите хосписи
■ Въвежда се данък, който се събира от свещениците и двама благородници от
енорията
■ Градската управа се задължава да се грижи за бедните, до лятото, след което
всички чужди просяци и бедни трябва да напуснат града
Венеция Закон от 1529 г.
■ Да не се допускат чужди просяци в града, като заловените ще бъдат изпращани
по родните места
■ Да се диференцират местните бедни на работоспособни и болни, респ. инвалиди.
Първата група се задължава да работи, като се препоръчва на капитани, занаятчии и
свещеници да ги наемат, а втората - да се прехранват от общината. Бездомните трябва
да се настанят в приюти
■ Всички каритативни заведения са под попечителството на манастири, църкви и
братства, като се изключва светското участие в управлението им
■ премахва се данъка за бедни, като се призовават свещениците да подтикват
гражданите към дарения