Гражданството – национално или

денационализирано?
Журналист(Аз), проф. Димитров(експерт в зоната на гражданството),
Иван(мой съученик), информацията използвана тук е взета от интернет...

Аз:
-Здравейте, Господин Димитров! Аз съм Мариян Халачев от вестник „Темпо“.
От доста дълго исках да се срещна с Вас! Ще Ви задам няколко въпроса,
свързани с гражданството. Знам, че Вие сте експерт в тази област. Нека да
започнем!
Проф. Димитров:
-Здравейте! Искам да поздравя читателите на вашия вестник. И аз наистина
очаквах нетърпеливо това интервю! Нека започнем от там да обясним
термина – гражданство. Гражданството е член на свободно общество,
съставено от множество семейства, който споделя правата в това общество и
получава защита срещу нарушаването им. Придобиването може да се
постигне по няколко начина. По родствена връзка, по месторождение и по
натурализация.
-Бихте ли ни казали повече за начините за придобиване на гражданство?
Проф. Димитров:
-Придобиването по родствена връзка става когато и двамата родители са
граждани на дадена държава, то следователно и детето придобива
гражданството на своите родители автоматично. Ако обаче единия родител е
с различно гражданство детето придобива гражданството само на единия
родител, защото иначе се получава бипатризъм (двойно гражданство), което
поражда двойни задължения и плащане на данъци и в двете страни.
Придобиване по месторождение е където е родено получава гражданството
на съответната държава, но ако то е различно от това на родителите, то се
придобива само когато се е отказало от гражданството на родителите си. Ако
един от родителите е Български гражданин, а другия е Руски гражданин и
ако детето е родено в България, то получава Българско гражданство по
наследство. Придобиването по натурализация е когато чужд гражданин иска
да стане гражданин на др държава, то е доста труден начин. Трябва първо да
се откажеш от другото гражданство и след това трябва да се пуснат
документи в съответното посолство и да се докаже че има стабилен доход
стабилен дом и прочее и всяка държава изисква различен период на
оставане в съответната държава. След като се изпълнят всичките условия се
чака да се придобие гражданство. Не е толкова сложно! (смее се)
Аз:
-Наистина интересно! Имам един последен въпрос към Вас, Професор
Димитров. Как е Вашето искрено мнение за това чужди граждани да
придобиват българско гражданство и обратното?
Проф. Димитров:
-Наистина да бъда искрен към вас, аз нямам против това. Ние живеем в 21
век, в свободни общества. Стига човек да го направи законно. Все пак всеки
избира това, къде да има права и задължения, да се чувства на място и сред
свои.
Аз:
-Благодаря за отделеното време! Наистина ми беше приятно да проведа това
интервю! Надявам се да се видим скоро пак!
Проф. Димитров:
-И аз благодаря за даденото ми от вас доверие! Също се надявам да се
видим скоро!

...........................
Няколко дена по-късно в клас.
Аз:
-Ване, имам много интересен въпрос към теб. Нали знаеш, че преди няколко
дена взех интервю от Проф. Димитров? Но забравих да го питам за
национализирането и денационализирането, а трябваше. Искаш ли да бъдеш
мой събеседник?
Иван:
-Да, звучи интригуващо.
Аз:
-Добре, нека да започнем от въпроса – „Би ли напуснал България без да се
връщаш и би ли станал гражданин на друга държава?“.
Иван:
-Ами така в момента не мога да ти кажа, но всичко зависи от обстоятелствата.
Попринцип не бих напуснал страната си и не бих си сменил гражданството.
Но, както знаеш в нашата Родина, нещата не са крем и рози и ще става по-
зле, ако не се направи нещо. Затова мисля, че в бъдеще не бихме имали
голям избор относно това.
Аз:
-Добре, абстрахирай се сега от това, че си българин. Например ти живееш в
бедна страна в Африка. Пред теб се отдава възможност да заминеш за
Великобритания(да работиш там), но това означава да загърбиш всичко и за
в бъдеще да смениш, своето гражданство, ако искаш да намериш по-добра
работа.
Иван:
-При такива обстоятелства бих го направил, защото ще ми даде възможност
да помогна на семейството ми. Бих им изпращал пари. А това да си сменя
гражданството. Впрочем това е доста често срещано в днешно време. Ако
човек го желае аз не виждам проблем да го направи. Също и ако се налага,
за да помогна на семейството ми бих го направил. Баща ми би бил против, но
ще ме разбере. Той е против това. Аз лично съм на мнение, че световните
граници, които ни разделят скоро ще изчезнат и всички ще сме общи
граждани на света. Тогава всички ще бъдат равни и няма да има толкова
драстична разлика в страндартите на живот. Според мен
денационализирането не е толково лошо нещо, ако се погледне голяма
картина.
Аз:
-Благодаря, Иване! Това е предостатъчно да допълня интервюто. Замислял
ли се да изучаваш граждански науки? (смея се)