Достъпът до образование на децата - роми

Според бедните домакинства българският език е „най-важен" за бъдещата

реализация на техните деца — за да имат работа, да печелят и живеят добре. На
второ място, те отчитат и ролята на английския език, с цел по-мобилното бъдеще
на техните деца. Впечатление прави, че ромският език се отхвърля като
възможност за намирането на по-добра работа и по-добро печелене на пари от
всички бедни ромски домакинства.
Съществува ясно изразена връзка между бедността и отпадането на децата
им от училище. Относителният дял на децата непосещавали училище е по-висок
при бедни и безработни родители в повечето случаи и с ниско или без
образование. Според бедните родители момичетата трябва само да получат
начална грамотност, а момчетата трябва да учат повече защото трябва да
изхранва семейството си.
Значителен е и относителният дял и на тези деца, които не посещават
училище. Основните причини са свързани с липсата на пари за дрехи и храна, за
учебници и тетрадки, както и необходимостта от оказване на помощ в
семейството и изкарване на пари за семейството.
Отношението към родителските задължения и взаимоотношения в
семейството са изключително важни за намаляване на случаите на отпадане от
училище.
Децата в училищна възраст прекарват свободното си време в почивка и
игри, на уроците и подготовката за училище се отдава по-малко значение.
Значително висок е процентът на децата, които извършват платена работа.
Вследствие от бедността ромските деца се явяват твърде често източник на два
типа доход за ромските домакинства: чрез социалните плащания и чрез заетостта
на децата с труд. Голяма част от тях биват принудително ангажирани в училищна

1
възраст с дейности, предполагащи отсъствие от училище. Твърде често те биват
включвани в изкарването на прехраната на домакинството, подпомагане на
родителите си в домашната работа и в гледането на по-малките братя и сестри,
естествено и през училищно време.
Много от децата, които живеят в бедни семейства и са заети в изкарването
на прехраната, имат затруднения в училище.
Направен е извод, че сравнително висок е делът на ромските семейства,
които се стремят да осигуряват редовно на децата си джобни пари. Преобладават
обаче онези родители, които не могат да осигуряват редовно джобни пари за
децата си. Голяма част от ромските родители с доходи до 152 лв. заявяват, че
поради ниските доходи на домакинството си не дават пари за закуска на децата
си.

Дискриминирани ли са малцинствата в България или българските

граждани са дискриминирани?

Eто какво открих в интернет: “Малцинство или малцинствена група е

социологическа група, която не представлява политически доминиращо
множество от цялото население в дадено общество. Социологическото
малцинство не е задължително числено малцинство. То може да е всяка група,
която е непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на
социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт.
Членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в
обществото, към което принадлежат. Това разграничаване (дискриминация) може
да се дължи единствено на факта, че индивидът принадлежи към дадената
малцинствена група, а не на неговите лични качества. То може да се прояви и

2
скрито поради наличието на социални структури, които не са равно достъпни за
всички.”
Да говорим за дискриминация в България – да, привидно изглежда, че я
има, но според мен истината е съвсем друга. По-скоро малцинството е
привилегировано в сравнение с мнозинството. И защо е така ли? Нека да започна
със социалните помощи, които държавата отпуска.
Защо ли повечето хора, които ги получават, са роми – защото те са
“дискриминирани” и никъде не могат да намерят работа, никой работодател не
ги наема. А друг е въпросът те дали изобщо са си потърсили работа. Както казва
народната мъдрост: “Който търси, намира!”, но също и “Научи мързеливия на
работа да те научи на акъл.” За какво им е да работят на минимална работна
заплата, когато държавата може да им я отпусне всеки месец като социална
помощ (всъщност това е и една от грешките на социалната политика на
страната), а те да си седят вкъщи. А от къде идват всичките тези пари? От джоба
на обикновения данъкоплатец, трудещ се здраво и плащащ редовно своите
данъци, та да може ромите да си получават помощите всеки месец. Толкова
много пустеещи земи има в страната или поне в нашия район, че ако всеки ром
реши да обработва няколко декара земя, държавата ще подпомогне неговото
начинание с някакви средства и така той ще може да разчита на сигурна печалба
от начинанието си или по-точно ще може да разчита на себе си, което е може би
най-сигурното нещо в цялата работа.
Има и един друг проблем – ниската квалификация на ромите, по-точно
казано липсата на образование. За какво ходят малките ромчета на училище? За
да могат да вземат бележка, с която техните родители да получат полагащите се
на всяко непълнолетно лице детски надбавки. Те не се интересуват от това дали
могат да четат или поне правилно да си напишат името. Оценките им са може би
най-ниските в класа, а да не говорим за арогантното им поведение спрямо

3
учители и съученици. (Е, разбира се, че всяко правило си има своите
изключения, но те само потвърждават правилото.) Да не споменавам колко деца
има в едно такова семейство. Стигам до извода, че за какво им е на възрастните
да работят – та те си получават достатъчно парични средства всеки месец, за да
могат да живеят преспокойно.
А държавата вечно стимулира малцинствата с програми от типа
“Десетилетие на ромското включване и интеграция”. Как да интегрираш един
човек, когато той самия няма такова желание, защото му е по-изгодно да излиза
пред всички институции с номера за дискриминацията. По-лесно е да се правиш
на жертва, от колкото да поемеш нещата в свои ръце и да си решиш проблемите.
Докато обществото не наложи своите принципи, ситуацията ще си остане
същата. Ще продължаваме да се възмущаваме на условията за живот в ромските
гета; на циганчетата, пратени от своите родители да просят по улиците; на
ниската култура и липсата на възпитание у малцинството; на малолетните и вече
многодетни майки; изобщо на цялото нехайство, безразличие, безотговорност и
липса на самосъзнание и самоосъзнаване от страна на ромите.
Все пак съм оптимистка и вярвам, че като европейски членове, членове на
едно ново, мобилизирано, стриктно и високо цивилизовано общество, ще
съумеем да преодолеем различията по между си, да постигнем съгласие и
разбирателство и най-вече равенство в манталитета и начина на живот. Нека да
няма разграниченията на малцинство и мнозинство и да не използваме думата
дискриминация.