Бедността като социален проблем

Ивет Костова Павлова от 11 клас с ръководител г-жа Сияна Мандажиева

СУПНЕ „Фридрих Шилер“, гр. Русе

„Бедността е като наказание за престъпление, което не сте извършили“ – Ели Хамаров.

Едва ли има някой, който може да опише бедността по-добре от бедния човек. Този,
който живее в нищета и се бори всеки ден за да осигури хляб и вода за пиене на
семейството си, та да оцелеят още един ден. Всички ние обвиняваме просяците и
бездомниците за начина им на живот. Казваме им да се стегнат и да си намерят работа,
вместо да бездействат. Порицаваме ги, че харчат парите си за алкохол, цигари, та дори
и наркотици. Но имаме ли право да ги съдим? Сякаш учителят не пали една цигара,
когато се ядоса в клас. Или човекът, на който са разбили сърцето, не отива да отстрани
тъгата си с алкохол. Бедният по същия начин се опитва да притъпи болката си, но при
него е по различно? Той също е човек и заслужава уважение, въпреки социалния му
статус.

Темата за бедността е изпитание от дълго време. Съществуват два вида: относителна и

абсолютна. Относителната се установява въз основа на общото ниво на доходите в
страната. Домакинствата могат да си позволят храна, вода и дрехи, но те често са в
лошо качество, което вреди на здравето на членовете му. Абсолютната бедност
(наречена още крайна бедност) е липсата на ресурси за обезпечаване на основни
жизнени потребности. Според проучване на „Human development report office“ през
2022 броят на хората живеещи в абсолютна бедност е 1.2 милиарда, като 593 милиона
са деца под 18 годишна възраст. Бедността се свързва пряко с развитието на една
държава. Когато коефициента и е голям икономиката изпада в застой или се срива. Да
вземем за пример държавата Бурунди. Тя е най-бедната страна в света, като 80% от
населението и живее в бедност, а 56.8% от децата под 5 години боледуват от хронично
недохранване.

Едно дете родено в абсолютна бедност трудно излиза от нея. То няма достъп до
образование, лечебни и здравни заведения и достатъчно качествена храна и вода. Това
води до изтощение и ранна смърт. Без образование то не може да придобие нужните
умения за да се пребори с нещо толкова тежко и умира в нищета. Заслужава ли едно
малко дете да живее по такъв труден и брутален начин? Всеки път, когато видя снимка
на такива деца по новините или интернет, цялата настръхвам и се насълзявам. Това са
малки неразгърнати души, които вместо да мечтаят и да откриват себе си, трябва да се
борят със смъртта всеки ден. Наскоро ми излезе интервю със две оцелели деца от
земетресението в Турция, за които съм сигурна, че са под 10 години. Момчето казваше,
че не са яли с дни и то с един треперещ глас, а в очите на по-малката му сестричка се
виждаше надежда, макар да бе преживяла нещо толкова трудно. На следващия ден
осъзнах на колко хора не им пука за тези деца и такива като тях. А не трябва да е така.
Трябва да ни пука, защото ако си представим ако на наше дете се случи, ще направим
всичко по силите си за тях. Тъй като нямам деца не знам как се чувстват родителите на
тези деца, но знам, че ако това се случи на моите сестри, аз бих се отказала от всичко,
което имам само за да може те да имат.

България от дълго време попада в класацията за най-бедните страни в Европейският

съюз. По данни на Националния статистически институт от 2021 година в България под
прага на бедността от 504лв. средномесечно на лице от домакинство са живеели 1532.4
хил. души. Тези данни показват, че положението в България не е по различно от
останалите държави. Стотици граждани живеят на малка заплата и още толкова
пенсионери на по-малко. Моето семейство попада към процента на относителната
бедност, макар и да се справяме. На родителите ми им е изключително трудно да
осигурят нужните ресурси, за да живеем пълноценен живот. Баща ми ходи на две
работи, а мама освен работата и, допълнително управлява къщата ни за гости. Не звучи
никак трудно, но като си представиш, че сме три деца, които все още учат в училище и
се нуждаят от образование, разбираш, че не е лесно. От 12 годишна възраст всяко лято
работя като камериерка само за да мога да им помогна. Затова от личен опит знам
колко е тежко и се старая сестрите ми да не правят това, което аз правя. Много
семейства живеят още по трудно и на децата им се налага да работят целогодишно и да
се откажат от образованието си.

Вярвам, че бедността е сериозен проблем, който може да се реши само ако

пренебрегнем различията си и всички се обединим, и предприемем действия. Когато
срещнете човек в нужда му помогнете, когато попаднете на организация, помагаща на
бедните, дарете поне лев. Дори и малкото прави промяна.