Семейство

и полово
възпитание
яшшшщштаггшяит щш ii
ТОДОР БОСТАНДЖИЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО
НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ
ФРОНТ
(С) Тодор Бостанджиев, 1981
с/о Jusautor, Sofia
 ПРЕДГОВОР

В последно време, особено след публикуването

на Тезисите за работа с младежта на др. Тодор
Живков през 1967 г. и на неговото Писмо до ЦК
на ДКМС от 18. VII. 1978 г., интересът към про­
блемите на половото възпитание и на подготовката
на младите хора за семеен живот и за съзнателно
родителство видимо се повиши. Нарасна нуждата от
по-специална литература, насочена към самите мла­
дежи, към техните родители, учители, възпитатели
и пр.
Тази книга си поставя за цел да запознае роди­
телите с необходимостта, насоките, съдържанието
и начините на осъществяване на половото възпи­
тание и на подготовката за семеен живот на под­
растващите. Естествено в този си обем тя не може
да бъде изчерпателно ръководство върху пробле­
мите на младежката сексуалност, но все пак вяр­
вам, че съм успял да дам най-ваоюните насоки на
възпитание, които може и трябва да се осъщест­
вяват в семейството. Надявам се, че тя ще бъде
полезна на родителите в тяхната образователна и
възпитателна работа с децата им. С благодарност
ще приема всички критични забележки и препо­
ръки, които целят нейното подобряване и допъл­
ване.
Авторът

3
 ЩЕ ОТМРЕ ЛИ СЕМЕЙСТВОТО?

Каквото и д а се каже, човек се жени не

з а р а д и себе си, жени се за р а д и потом­
ството.
МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

Характерна особеност на нашето съвременно

семейство е неговата нестабилност. Докато през
тридесетте години на нашето столетие бракораз­
водите у нас са били едва 0,28—0,29 на хиляда,
през 1945 г. те са вече 0,40 на хиляда, през 1950 г.
— 0,82 на хиляда, през 1965 г. — 1,06 на хиляда,
а през 1970 г. — 1,17 на хиляда. През 1964 г. в
нашите съдилища са постъпили 16 520 молби за
развод, през 1970 г. те нарастват на 17 665, а през
1978 г. достигат до 22 269, или за 14 години се
увеличават с 25 на сто. Наистина не всички мол­
би са удовлетворени, но все пак през 1978 г. над
15 000 бракове са били прекратени.
Такава нестабилност на браковете се наблюда­
ва не само у нас. Тя е характерна изобщо за съ­
временното семейство в развитите културни стра­
ни. Причините за по-честото разпадане на брако­
вете днес са много: с една дума, това е промене­
ният начин на живот — индустриализацията и
урбанизацията, миграцията на населението и на­
расналата обмяна на информация, довела до прео­
доляване на вековни традиционни възгледи и
нравствени норми, промяната на ценностната си­
стема на хората, еманципацията на жената, ней­
ното навлизане в труда и в обществения живот,
довели до нейната нараснала икономическа неза-

5
висймост и повишено самочувствие, по-големите
изисквания, които съпрузите предявяват един към
друг във връзка с повишения културен и морален
уровен на обществото, динамиката на съвремен­
ния живот и много други.
Върху този проблем тук няма да се спираме.
Интересува ни' нещо друго. Мнозина, като наблю­
дават непрестанно нарастващия брой на, бракораз­
водите, идват до извода, че семейството като об­
ществена институция и форма на живот на чо­
века постепенно ще изчезне, ще отмре.
Наистина нашето семейство е исторически съз­
дал се начин на човешко общуване. То е истори­
ческа категория. Животът и формите на семей­
ството са обусловени от обществено-икономиче­
ския строй, който господствува през дадена епоха,
от характера на обществените отношения като
цяло, от равнището на културното развитие на
обществото.
Известно е, че семейството е преминало през
различни форми: матриархално семейство, в кое­
то ръководна роля е имала майката и което се
характеризирало с формите на групов брак; па­
триархално семейство с господствуващо положе­
ние на мъжа, което преминава към моногамия или
полигиния (харемен брак). Днес човечеството пре­
минава към нова форма на равноправни (егали-
тарни) отношения между . мъжа и жената, което
несъмнено ще доведе и до нови семейни отноше­
ния на равновластие (еквиархат). Именно този
факт, че понастоящем се намираме в един прехо­
ден период от патриархат към еквиархат, е и
основната причина за нестабилността на съвремен­
ното семейство. То е една преходна форма на се­
мейството. Какво ще е семейството на бъдещето,

6
ние все още не знаем, но достигнало своите нови
форми, то ще се стабилизира и оздрави.
Семейството като форма на съществуване съз-
сем не е монопол на човека. Животните и особе*
но висшите животни, безгръбначни и гръбначни,
също живеят в семейства. Разбира се, между жи­
вотинското семейство и човешкото семейство има
огромна, качествена разлика, но и при животните
се наблюдават както формите на групов брак
(стада, ята), така и формите на двойково семей­
ство, а също и разнообразни междинни състояния.
Тази разлика се обуславя от начина, по който се
отглежда потомството.
Защо това е така? Явно е, че семейството е не
само социална, но и биологична категория. То е
своеобразна общност, чрез която живите същест­
ва осъществяват една от своите основни дейности
— да се възпроизведат, да създадат и отгледат
поколение, да продължат своя род и вид. През
последните години бяха направени много интерес­
ни наблюдения върху животни, отгледани в изола­
ция, отделени от семейството си и от стадото.
Хари Ф. Харлоу от Висконския университет пра­
ви следния опит: той отделя току-що родени май­
мунки от майките им и ги поставя да живеят
сами при идеални условия за тяхното хранене и
здравеопазване. Единственото нещо, което липсва­
ло на малките, било общуването с възрастните
маймуни.
Малките расли и се развивали видимо нормал­
но, но скоро се забелязало, че те са неспособни
за естествени взаимоотношения помежду си. Мно­
го от маймунките отказвали да играят помежду
си и прекарвали времето си седнали на едно мя­
сто, като гледали с безразличие" в пространството.

7
i e не проявявали интерес към, нищо, дори и към
останалите маймуни. Когато в клетката пускали
друга маймуна —тяхна връстница, отгледаната са­
мотно маймуна явно проявявала признаци на
страх, не умеела да се защищава и не вземала
участие в играта.
При тези маймуни липсвало и желание за по­
лово общуване. Те не били способни да осъщест­
вят полово сношение, От всички женски само ня­
колко забременели и родили, но при тях родител­
ското чувство не било развито. Те се отнасяли ло­
шо с малките си, пренебрегвали ги или така ги
тормозели, че малките трябвало да бъдат отделе­
ни от майките си.
Става ясно, че липсата на естествена родителска
обич и грижа (тъй наречената депривация) води
до тежки разстройства в нормалното развитие на
социалните инстинкти на животните. Това важи
както за висшите животни, така и за човека, Кол-
кото по-високо стои. животното в еволюционната
стълбица, колкото повече неговото поведение се
определя не само от вродени инстинкти, но и o r
придобит жизнен опит, толкова повече то се нуж­
дае от връзка със своите родители и с останалите
възрастни,
В тази връзка:обаче има и нещо много по-ин-
тимно. Още в началото на нашия век било забе­
лязано, че в детски болници смъртността при де­
цата, отделени от майките си, била значително
по-висока. Търсели причината в лошото хранене,
в инфекциите. Условията се изменили, били въве­
дени специални боксове, но децата оставали апа-.
тични, хранели се слабо, не спели, не се усмихва­
ли, наблюдавала се повишена възприемчивост
към, инфекции. Връщането на децата при техните
майки способствувало за тяхното бързо оздравя­
ване.
Многобройни наблюдения по-късно потвърдиха,
че децата, отделени от майките си в детски прию­
ти, макар и поставени при добри битови условия
и грижи, проявяват тежки психични отклонения:
пълна загуба на апетит, отказ от храна, негати­
визъм, понижен мускулен тонус, бавно интелек­
туално и емоционално развитие. В своите игри
тези деца били лишени от емоционални прояви,
липсвала им фантазия и способност да изработват
абстрактни идеи. Не рядко била наблюдавана
агресивност, раздразнителност, импулсивност, же­
стокост. При достъп на майката до детето психич­
ното му състояние бързо се подобрявало.
Днес няма никакво съмнение, че връзката на
малкото дете с неговата майка е абсолютно необ­
ходима за неговото нормално развитие. При това
става дума за съвсем непосредствена, телесна
връзка. Дори се изтъква огромното значение на
кърменето от майката. Подчертава се потребност­
та на малкото от усещането на допир и топлина
до майчиното тяло. Нищо не е в състояние да за­
мени тази нужда от телесни и емоционални връз­
ки на детето с неговата майка. Така у него се из­
гражда чувството на сигурност, доверие и обич.
С израстване на детето все повече нараства не­
обходимостта от връзка и с неговия баща. Докато
майката развива преди всичко емоционалността
на детето, бащата се явява авторитет и ръководи­
тел, учител в живота. От него детето се приучва
към самостоятелност, развива способността си да
овладява своята афективна реактивност, става
дисциплинирано, твърдо, принципно. Особено за
момчето мъжкият пример, възпитаването ка мъж-

9
 кото начало е жизнено необходимо. Не случайно
в древността юношите са били поверявани за въз­
питание на зрели мъже, техни учители и настав­
ници.
При човека семейството получава много нови
функции, но без съмнение основна и главна него­
ва функция, тази, поради която то е било създа­
дено, а и днес съществува, е телесното и духовно
отглеждане и изграждане на поколението. Семей­
ството в своята цялост е своеобразен човешки про­
изводствен (възпроизводствен) колектив, своео­
бразен „завод“ за производство на човека!
В семейството се ражда новият човек. Разбира
се, това може да стане и без семейство. По-важ­
но е, че в семейството се отглежда, обучава, въз­
питава и социализира човекът. В семейството най-
напред се предава социалното наследство на чо­
века, опитът на поколенията. Веднага може да се
възрази, че тази дейност не е специфична за се­
мейството. Тук яслите, детските градини, а по-
късно училището добиват огромно значение, още
повече че те имат много по-големи възможности,
квалифицирани възпитатели и учители и пр. Всич­
ко това е така и все пак има нещо специфично,
което нито училището, нито другите обществени
форми на отглеждане и възпитаване могат да да-
дат на детето.
Несъмнено е, че за нормалното и правилно раз­
витие на детето, за неговото успешно вграждане
в обществото, за неговото социализиране, за пре­
връщането му в пълноценен член на обществото,
в творческа личност, ролята на семейството, и то
на двамата родители, е категорично необходима,
а през ранните години от живота тя с нищо не
може да се замени. Този факт отговаря на въпро­

10
са: ще отмре ли семейството? Брачните форми
може да са различни, да се менят в различните
исторически епохи в зависимост от промените на
социално-икономическата структура на общество­
то, но дотогава, докато децата ще се раждат от
майки и бащи, за тяхното нормално развитие ще
са нужни по време на тяхното израстване и съз­
ряване както майката, така и бащата, ще е необ­
ходимо пълноценно семейство с двама родители.
Подчертавам това, тъй като. днес в някои среди
съществува тенденция да се поощрява тъй наре­
ченото „самотно майчинство“. Безспорно е, че
определени социални условия — икономическото
стабилизиране на жената, която днес има мате­
риални условия сама да отгледа своите деца, как­
то и някои демографски неблагополучия (напри­
мер намаляване на мъжете при войни), могат да
наложат съществуването на такова непълно семей­
ство, само с майка. Няма съмнение, че самотната
майка проявява граждански героизъм, когато се
нагърбва сама да отгледа своите деца, особено
когато те са извънбрачни и бащата срамно е де-
зертйрал. Но като социално явление самотното
майчинство е абсолютно нежелано. От възпитател­
на гледна точка то е непълноценно и не трябва
да се насърчава, освен като изключение, по при­
нуда. Същото важи и за редките случаи на са­
мотно бащинство.
Не е чудно тогава, че въпреки нестабилността
на съвременното семейство брачността не нама­
лява. Разпадат се едни семейства, но разведените
съпрузи обикновено скоро създават кови семей­
ства. Така обществото спонтанно намира възмож­
ност да регулира своето развитие. Но за децата
съвсем не е безразлично дали те растат в семей­

11
ството на своите собствени родители или са „до­
ведени“ или „заварени“. Още по-трудно е обще­
ственото приспособяване на осиновените деца.
Правото на развод е лично право. Класиците на
марксизма го поставиха като програмна задача
на комунистическите партии. Те считаха, че „все­
ки брак, който не почива върху взаимна полова
любов и върху действително свободно съгласие на
съпрузите, е безнравствен“ (Енгелс); че „свобода­
та на развода означава не „разпадане“ на семей­
ните връзки, а напротив, заякчаването им върху
единствено възможните и устойчиви в цивилизова­
ното общество демократични основи“ (Ленин); че
„разводът е само установяване на факта: даден
брак е умрял брак, неговото съществуване е само
привидност и измама“ (Маркс);
Едновременно с това обаче класиците на,марк­
сизма правилно оценяваха обществената роля на
семейството и категорично се противопоставяха
срещу лекомислието на: съпрузите при сключване
и при разтрогване на брака. Маркс писа: „Почти
всяко разтрогване на брака е разтрогване на се­
мейството и дори от чисто юридическо гледище
положението на децата не може да бъде поставя­
но в зависимост от произволното усмотрение на
родителите и от техните хрумваният Ако бракът
не беше основа на семейството; той също не би
бил предмет на законодателството, както напри­
мер приятелството.“ Защищавайки „волята набра­
на“ срещу „произвола на съпрузите“, Маркс до­
бавя: „Никой не е принуждаван да сключи брак,
но всеки трябва да бъде принуден да се подчи­
нява на законите на брака, щом е встъпил в
брак.“

12
 И така: семейството при човека е не само со­
циална, но и биологична формация, то е абсолют­
но необходимо за правилното и нормално разви­
тие и отглеждане на децата, за тяхното образо­
вание, възпитание и социализация. Поради това,
независимо от промените, които могат да настъ­
пят в брачните форми, семейството, като основна
обществена структура, като общност на родители
и деца, съществува и ще съществува. То няма да
отмре.
Нещо повече —- за нормалното и правилното
развитие на поколението е необходимо здраво и
стабилно семейство, способно качествено да осъ­
ществи своята възпроизводствеиа функция. А това
налага необходимостта от правилна подготовка
на младите хора за техния полов и семеен живот,
за една от техните основни човешки и граждански
дейности.

КАК СЕ РАЗВИВА ПОЛЪТ?

Какво значи пол? Съществителното „пол“ про­
излиза от глагола половя, разполовявам и озна­
чава онова своеобразно природно явление, при
което живите организми се разделят на две поло­
вини, на две групи, мъжка и женска, чрез което
става възможно тяхното полово размножа­
ване, тяхното полово възпроизводство. Също­
то значение има и латинската дума „секс“
(sexus) от глагола — сека, разсичам, разделям.
И така: „пол“ означава онези телесни и психични
особености, които характеризират дадено същест­
во. като принадлежащо към единия от двата по­
ла — мъжки или женски.
Полът на човека е една от неговите основни

13
личностови характеристики, която се формира още
от най-ранните детски години. Но телесното раз­
деляне и обособяване на пола е сложен .процес,
развитието на който започва още преди зачеване­
то на индивида.
Наследствените качества се предават от поколе­
ние на поколение чрез особени телца, които се на­
мират в ядрото на половите клетки и се наричат
хромозоми. Полът на плода също се определя от
своеобразна полова хромозома, която носи мъжка­
та полова клетка, сперматозоида. Всички женски
полови клетки, яйцеклетките, имат по една еднак­
ва полова хромозома, наречена Х-хромозома. Спер­
матозоидите обаче биват два вида. Половината
имат същата Х-хромозома, както е при яйцеклет­
ката, но другата половина носят друга, различна
полова хромозома, наречена У-хромозома. Кога-
то сперматозоид, носещ Х-хромозома, оплоди яйце­
клетката, в нея се събират две Х-хромозоми (XX)
и полът на бъдещия пол е женски. А когато яйце­
клетката се оплоди от сперматозоид, носещ У-хро­
мозома, тогава в нея се събират две различни по­
лови хромозоми X и У (ХУ) и полът на плода е
мъжки. Така че полът на детето се определя ге­
нетично от бащата.
По-нататък продължава развитието на оплоде­
ната яйцеклетка, зигота, която постепенно се пре­
връща в зародиш, а по-късно и в плод. Под влия­
ние на наличните полови хромозоми още в края
на първия месец от. бременността в зародиша за­
почва развитието на половите жлези. Двете Х-хро­
мозоми в женския пол водят до развитие на яйч­
ници, а различните X и У хромозоми при мъжкия
пол обуславят развитието на семенници (тестиси).
С образуването на половите жлези водещо зна-

14
чение в развитието на половата система на плода
добива хормоналният фактор — отделянето на по­
лови хормони от половите жлези. Впрочем за раз­
витието на женския пол, поне за развитието на
женските полови органи, наличността на женски
полови хормони, изглежда, не е необходима. Но за
развитието на мъжките полови органи от съще­
ствено значение е наличността на мъжки полови
хормони. Именно те определят развитието на по­
ловите органи в мъжка насока. При тяхната лип­
са (поради някакви болестни причини) дори и при
мъжка ХУ-хромозомна гарнитура половите органи
на индивида не се развиват правилно като мъж­
ки, а имат повече или по-малко белези на жен­
ски. Явяват се полови аномалии — интерсексуал-
ни хермафродитни състояния. Нещо повече — на­
личността на мъжки полови хормони у генетично
женски плод с ХХ-хромозомна гарнитура (поради
болестни процеси у майката или у самия плод, а
такъв ефект може да има и вземането на: хормони
от майката с цел да предизвика аборт!) може да
доведе до развитие на половите органи в мъжка
насока и пак да се получат интерсексуални хер-
мафродитни състояния.
След раждането, вече след половото съзряване
на индивида половото поведение също се опреде­
ля от липсата или наличността на полови хормо­
ни. Именно появата на полови хормони през опре­
делени периоди води до разгонването на животно­
то. При- висшите Животни обаче половото поведе­
ние започва все повече да се регулира от нервна­
та система и при човекоподобните маймуни и чо­
века тази сезонна цикличност изчезва. Все пак
половите хормони и при човека запазват голямо­
то си значение в регулирането на половото пове­
дение.
15
 Инстинктите на животните се проявяват преди
всичко с определени вродени поведенчески реак­
ции, безусловни рефлекси. Веднага след раждане­
то тези вродени поведенчески реакции започват
да се изменят под влияние на околната среда, да
се моделират, обогатяват и приспособяват към по­
требностите на реалния живот. Вродените пове­
денчески реакции са свързани с определени нерв­
ни структури. Това се отнася и за половите вродени
поведенчески реакции. От какъв тип ще бъдат тези
реакции, мъжки или женски, зависи пак от прео­
бладаващите в организма на плода в края на бре­
менността (а за някои животински видове и в пър­
вите дни след раждането) полови хормони. Тук,
изглежда, вече са от значенйе и женските полови
хормони за формирането на женските вродени по­
веденчески реакции.
Постигнато е експериментално, чрез вкарване
в бременната майка на полови хормони от проти­
воположния на плода пол, да се променят вроде­
ните полови поведенчески реакции на новороде­
ното. В тези случаи например се вижда напълно
добре телесно развито мъжко животно, което след
половото си съзряване започва да се държи като
женско, и обратно — женско животно, което се
държи като мъжко. Налице е отново аномалия в
половото развитие, едиа от формите на хомосек­
суалното състояние.
След раждането,, под влияние на околната сре­
да, която при човека е не само природна, но и
социална, започва приспособяването на вродените
полови поведенчески реакции към потребностите
на човешката полова дейност. При това всяка
функционална система има свой, период на съзря­
ване. Много жизнено важни системи на организма

16
още при раждането, а и преди това, функционират
пълноценно. Други съзряват през първите години
на живота. Половата функционална система за­
почва да се развива и съзрява сравнително късно.
За момичетата периодът на половото съзряване,
пубертетът, започва към 10—11-годишна възраст
и напълно завършва към 16—-18 години. При мом­
четата това става с 1—2 години по-късно.
През първите 10—12 години от човешкия живот
половата функционална система е в покой. Поло­
вите органи са оформени, но неразвити и не функ­
ционират. В организма липсват полови хормони,
липсва полово влечение и потребност за полова
дейност. Това обаче съвсем не означава, че детето
е безразлично към проблемите на половия живот.
Напротив, още от най-ранно детство започва раз­
витието и формирането на онези психични струк­
тури, които имат отношение към пола и половото
поведение. Развива се и се формира психичният
пол.
Три са основните прояви на психичния пол:
1. изграждането на половото самосъзнание, съзна­
нието за полова принадлежност; 2. формирането
на специфично за пола полово поведение, полова
роля; и 3. развитието на определени предпочита­
ния към половия партньор.
Още в първите години от живота едно от най-
ранните свои качества, което детето осъзнава, е
своята принадлежност към един или друг пол: то
е момче, бъдещ мъж, или то е момиче, бъдеща
жена. Вече към тригодишна възраст детето добре
знае своята полова принадлежност. Разбира се, за
изграждане на това съзнание от голямо значение
е внушението на околните „ти си момче!“ или „ти
си момиче!“. В началото детето приема това опре-

2. 17
 деление на вяра. ^Постепенно обаче то започва дг
анализира прибнаците на своя пол. Развива се
„половото любопитство“. Всъщност тук няма нищо
извънредно и особено. Във възрастта между 3 и
6 години детето проявява любопитство към всич­
ко. То изучава Строежа на своето тяло и, разбира
се, се интересува и от своите полови органи.
Постепенно, към 4—6-годишна възраст започва
да се изгражда и специфичното за пола поведе­
ние. Тук подражанието има основно значение.
Момчето започва да се държи като своя баща и
изобщо като мъжете, които вижда около себе сй,
а момичето — като своята майка и другите жени.
Това подражание моделира специфичните вродени
полови поведенчески реакции и постепенно се
оформя половото поведение, характерно за зряла­
та личност.
На тази възраст са присъщи И тъй наречените
„полови игри“ — на „семейство“, „на доктор“. В
тях децата, подражавайки на своите родители,
репетират своите бъдещи полови и семейни роли.
Често при тези игри децата се запознават и с те­
лесните особености на другия пол. Подражавайки
на лекарския преглед, те се „преглеждат“ и оглеж­
дат. Естествено в тези „прегледи“ няма нищо еро­
тично в смисъла на преживяването на зрелия мъж
й жена. Тук преобладава любопитството и жаж­
дата за познание.
Наистина по това време могат да се наблюда­
ват прояви на подчертана симпатия и внимание
у момчето към някое момиче, негова връстница,
или на момичето към някое момче. Това още не е
любов, но несъмнено е подготовка за бъдещата
любов. Вече през пубертета от тази детска „лю­
бов“ ще се развият предпочитанията към чертите

18
на бъдещия полов партньор. Въз основа на своя
жизнен опит младият човек изгражда своя идеал
за партньора — както за неговите телесни черти,
така и за духовните му качества. Тук от особено
значение са примерите, заимствувани от прочетени
любими книги, от филми, спортни герои, естрадни
артисти, изобщо примерът на „младежките идо­
ли“. Наистина през зрелостта и този предпочитан
тип се мени, уточнява, обогатява, но несъмнено
много черти, които са възникнали през юношество­
то, остават за цял живот.
След 14—15-годишна възраст вече се наблюда­
ват прояви на по-изразено чувство на привърза­
ност и обич, много често твърде срамежливи и не­
споделени, платонични. Това е юношеската лю­
бов, любов, обагрена от много нежност и неясен,
копнеж. Външно тя се демонстрира с повишено
внимание към външния вид, облекло, прическа,, с
кокетството у момичетата и повишената агресив­
ност на момчетата, с нескритото смущение, зане-
мяване и изчервяване при близост с любимия.
Все пак съществува известна разлика в разви-
тието на сексуалността при двата пола. При мо­
мичетата в началото по-силно е проявена, лично^-
стовата компонента, т. е. привързаността към
партньора като харесвана и предпочитана лиш
ност. Тук доминира особена потребност от неж­
ност, за задоволяването на която е достатъчна
близостта. на другия и взаимната ласка, а специ­
фичната полова потребност се развива значително
по-късно. При момчетата половото влечение се
проявява като една потребност от телесен кон­
такт, при който да се достигне до физиологично
и психично разтоварване (постигнато чрез спон­
танно или преднамерено семеизпразване). Лично-

19
стовата психо-еротична компонента или се разви­
ва паралелно, но често твърде независимо от те­
лесно-чувствената, или се развива значително по-
късно.
Именно сливането на личностовата компонента
с телесно-чувствената както при девойката, така
и при младежа считаме за белег на достигната
исихо-сексуална зрелост. При съвременните мла­
ди генерации, които се обучават и възпитават съв­
местно, като че ли има тенденция тази разлика в
сексуалното развитие на момчетата и на момиче­
тата да се заличава, но тя все пак съществува и'
трябва да се има предвид, тъй като може да ста­
не причина за редица конфликти между младите.
Съществено е, че през юношеската възраст п о -^
ловото влечение и при двата пола е твърде гене­
рализирано и аморфно, неопределено и недиферен-
цирано. Обхватът на действуващите полови стиму­
лации е твърде широк, липсва избирателност. По­
степенно с възрастта половото влечение съзрява,
концентрира се около определени индивидуални
полови белези и личностови качества, изработва
се индивидуалният полов вкус и индивидуалното
полово поведение.
Вижда се, че изграждането на една от основни­
те характеристики на всяка личност — нейната
полова принадлежност — и телесно, и психично е
твърде сложен и продължителен процес. И дока-
то върху развитието на телесния пол, което става
по време на вътреутробния живот, поне засега не
сме в състояние да влияем съществено, освен като
спазваме прецизно хигиенния режим на бремен­
ността и раждането, то за формиране на психич­
ния пол, на половото поведение и държане, на по­
ловите предпочитания основно значение има не

20
само биологично придобитото, но особено влия­
нието на околната среда — обучението и възпи­
танието, което се дава на децата и на подраства­
щите.

РОЛЯ НА CEMEPICTBOTO ЗА ПОЛОВОТО

ВЪЗПИТАНИЕ НА ПОДРАСТВАЩИТЕ

Казах вече, че семейството съществува преди

всичко за да създаде поколението, за да се въз­
произведе видът, родът, нацията. Основната функ­
ция на семейството е да роди, отгледа, възпита и
социализира подрастващото поколение. Но възпи­
тавайки и социализирайки младите, семейството ги
подготвя и за тяхното бъдещо съпружество и ро-
дителство. Така семейството се самовъзпроизвеж-
да: старото семейство на родителите подготвя но­
вото семейство на своите деца.
Семейството ще може да подготви младите до­
толкова, доколкото самите родители са подготве­
ни за своята образователна и възпитателна дей­
ност. Ето защо напълно прави са тези, които твър­
дят, че преди да възпитаваме младите, трябва да
възпитаваме тези, които ще ги възпитават —
да възпитаваме възпитателите! Трябва да
признаем, че понастоящем нашите родите­
ли не са добре подготвени за тази своя дей­
ност. Често липсват конкретни познания както
върху биологията, анатомията и физиологията на
половата дейност, така и върху психологическите
и социалните страни на половия и на семейния
живот. И това, което е още по-лошо: липсва по-

21
хват, липсва опитност в самата възпитателна дей­
ност — как, по какъв начин и кога да се даде
това, което все пак се знае. Ето защо най-често
родителите предпочитат да отговарят: „Това не е
за тебе, още си малък, като пораснеш, ще разбе­
реш“ — и гледат да прехвърлят тази „трудна и де­
ликатна“ задача на други и преди всичко на учи­
лището. f
Но независимо дали родителите могат и желаят
да възпитават и подготвят своите деца за техния
бъдещ полов и семеен живот, те във всички случаи
осъществяват това възпитание. Защото. и да мъл­
чиш е също възпитание.
Както вече бе казано по-горе, родителите, и пре­
ди всичко майката, а по-късно и бащата, въздей-
ствуват върху своите деца преди всичко физиоло­
гично и емоционално, като развиват тяхната си­
гурност, доверие, обич. Депривацията води до
тежки психични разстройства и трудно включване
в социалната среда, а това е биологичен процес,
наблюдаван не само при човека, но и при висши­
те животни.
На второ място, родителите влияят върху свои­
те деца пасивно и неосъзнато чрез своя пример.
Децата гледат и възприемат поведението на свои­
те родители като образец, модел на полови и на
семейни взаимоотношения. И много естествено, че
когато те виждат взаимно уважение и обич, те ще
възприемат това за редно и естествено. Напротив,
постоянните семейни конфликти, раздори, грубо­
сти, неуважението на бащата към майката и
обратно, всичко това тежко наранява детската
душа и поражда неуважение на децата към ро­
дителите и към семейството като институция.

22
 По-големите деца, юношите и девойките, вече
имат изработени свои ценностни критерии и се
отнасят особено критично към поведението на
своите родители. Те одобряват или осъждат, взе­
мат страната на оскърбения и потиснатия.
Много пъти родителите не се съобразяват и до­
ри не мислят за тези малки, но справедливи съд­
ници. Погълнати от своите конфликти, те дори не
виждат, че децата следят и оценяват всяка тяхна
дума, всяка постъпка. И не е чудно, че по-късно
децата, вече пораснали и сами станали съпрузи,
ще възпроизведат много от това, което са научили в
родителското семейство и в своето собствено се­
мейство. Ако бащата е ругаел и тормозел майка­
та, и синът ще се държи така със своята съпруга,
ако майката е подигравала и неуважавала баща­
та, дъщерята също не ще уважава своя съпруг.
Има нещо много тревожно във факта, че при пра­
вени анкети сред младежи и девойки, на въпроса:
„Искате ли Вашето семейство да прилича на се­
мейството на родителите Ви?“, една голяма част
отговарят категорично: „Не!“.
На трето място, родителите влияят на децата
си активно, чрез цялата онази информация, коя­
то са в състояние да им дадат, както и чрез на­
саждането на нравствени ценности и ценностни
критерии. Разбира се, за да дадеш, трябва да при­
тежаваш, за да изградиш, трябва да умееш. Това
налага подготовка на младите хора за тяхната
бъдеща родителска функция. Тъкмо неподготве­
ността на родителите за тяхната роля на възпи­
татели и учители на своите деца е принудила го­
лемия съветски педагог В. А- Сухомлински да
създаде своя „Родителски педагогически универси­
тет“.

23
 В по-нататъшното си изложение ще се опитан
да дам една тематична програма за полова про­
света и възпитание и за подготовка на младите
хора за брачно партньорство, семейно съжител­
ство и съзнателно родителство, както и методика­
та на нейното осъществяване.

. СЪДЪРЖАНИЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
НА ПОЛОВОТО И НА СЕМЕЙНО-БРАЧНОТО
ВЪЗПИТАНИЕ В СЕМЕЙСТВОТО

Три от изводите от казаното по-горе:

1. Семейството е основен инструмент на обще-
ството^за създаване и отглеждане на поколение­
то, който не може да бъде подменен от никакви
други обществени институции, колкото и добре да
са организирани те. Ето защо с промяната на
обществено-икономическите условия на живот и
семейството ще се мени, ще се менят неговите
форми, но никога не ще престане да съществува,
не ще отмре.
2. Половата функция на човека е основна него­
ва дейност, чрез която не само се възпроизвежда
човешкият род, но на която в значителна степен
се дължи радостта и щастието в човешкия живот.
Развитието на пола на личността обаче е сложен
биологичен и социален процес. За изграждането
на психичния пол, на половото поведение на инди­
вида, на неговите нравствени разбирания и цен­
ностни системи решаващо и определящо значе­
ние имат освен някои биологични предпоставки,
Н0о и заобикалящата детето социална среда и
нейното въздействие.

24
 3. Първият и поради това основен и най-про­
дължително действуващ фактор, който влияе вър­
ху детето, служи му като модел за подражание
и активно култивира неговото поведение и него­
вите нравствени норми и разбирания, е родител­
ското семейство. Ето защо особено важно е са­
мите родители да бъдат добре и правилно под­
готвени за своята родителска роля като възпи­
татели и учители на своите деца.
От тези три основни извода трябва да. се изли­
за при определяне съдържанието на понятието
„полово и семейно-брачно възпитание“. Това е та­
кава целенасочена и системна образователна и
възпитателна дейност, която има за цел да под­
готви младите хора за постигане на най-добро,
правилно и разумно осъществяване на техния по­
лов живот, на семейно-брачното им партньорство
и на тяхното съзнателно родителство, така че да
се постигне както най-пълноценно лично щастие,
така и най-значително обществено благо. Без съм­
нение половото и семейно-брачното възпитание
има много най-близки връзки с останалите форми
на възпитание: умствено, нравствено, естетично,
физическо, трудово и пр., но то съвсем не се из­
черпва и препокрива от тях. То е самостоятелна
форма на възпитателна дейност.
Една забележка: „семейно-брачното възпита­
ние“ не трябва да се смесва и бърка със „семей­
ното възпитание“, което означава възпитанието,
давано в семейството, подобно на „училищно^ въз­
питание“. Впрочем тук разглеждам семейното
полово и семейно-брачното възпитание, процеса
на изграждане на полова култура у подрастващи­
те от страна на родителското семейство.

25
 Вижда се, че понятието „полово и ''семейно-
брачно възпитание“ се използува в най-широк
смисъл на думата. По-конкретно в него могат да
се отграничат четири основни направления: .
1. Полова просвета. ' "
2. Полово възпитание (в тесен смисъл на ду­
мата) ■
3. Подготовка за семеен живот и брачно парт­
ньорство
4. Подготовка за съзнателно родителство.
Д а .разгледаме съдържанието на всяко едно от
тези направления поотделно.
1. Полова просвета. Става дума за онази необ­
ходима информация и познание, които родители­
те трябва да дават на подрастващите относно
биологичните (анатомични и физиологични), пси­
хичните, социалните и здравно-хигиенните въпроси
на пола, на половия и на семейния живот, на по­
ловите и на семейните взаимоотношения. Целта е
да се запознаят. младите хора с необходимите
здравни познания и хигиенни правила, със знания
върху функциите на социалистическото семейство
и върху социалната политика на комунистическа­
та партия и на социалистическата държава.
2. Полово възпитание (в тесен смисъл на дума­
та). - Касае се за съвкупност от педагогични въз­
действия, с които се цели активно, целенасочено
и системно да се влияе върху, личността на мла­
дите хора, върху тяхното съзнание и поведение,
за да се формират правилни възгледи върху по­
ловия живот, да се развие висока полова култура,
научно изградени нравствени понятия и убежде­
ния, правилни полови и семейни взаимоотноше­
ния, красиви. полови и семейни чувства, разумни
навици, умения и поведения, необходими за общу­

26
ването между двата пола и за изграждането на
семейство, съобразно нормите на комунистическия
морал.
3. Подготовка за семеен живот и брачно парт­
ньорство» Това е възпитанието и подготвянето на
младите хора за правилно изграждане на пълно­
ценно, здраво и трайно социалистическо семей­
ство, запознаване с принципите на половото и се­
мейното партньорство, с предпоставките за прави­
лен избор на брачен партньор, с правилата за во­
дене на- семейното домакинство, съвместното пре-
карваНе.на свободното време и пр.
4. Подготовка за съзнателно родителство. Тук
вече става дума за подготовката на младежите и
девойките за основната функция на семейството
— създаването на новото поколение. Младите
трябва да са запознати с принципите на планира­
ното семейство и съзнателното родителство, кое­
то да е съобразено както с желанието и възмож­
ностите на семейството, така и с потребностите
на обществото и нацията. Особено важно тук е
познаването на хигиенните норми, нужни за съз­
даване и отглеждане на здраво и жизнеспособно
поколение.
Несъмнено разделянето на тези четири насоки
има само дидактично значение. В живота и в се­
мейната практика обучението и възпитанието, зна­
нието и култивирането на правилни полови взаи­
моотношения, изграждането на определено пове­
дение и формирането на полова нравствена цен­
ностна система вървят неделимо заедно. Всичко
това са елементи от половата култура на лич­
ността, а тя от своя страна е интегрална част от
цялостната култура.

27
 Цялата тази просветно-възпитателна работа
трябва да се ръководи от три основни принципа.
Това са:
1. Навременност. Половата просвета и възпита­
ние трябва да започват навреме, а това значи
още от най-ранната детска възраст. Малкото де­
те е любознателно, то иска всичко да знае и та­
ка съвсем естествено и непринудено се докосва и
до въпросите, свързани с половия и семейния жи­
вот... Родителите т р я б в а д а са запознати...и да
умеят да отговарят на поставените им въпроси,
а не да ги отклоняват под предлог, че детето е
малко и тези въпроси не са за него. В общото
обучение и възпитание на малкото дете трябва
да намерят отговор въпросите за раждането на
децата, за ролята на майката, за функцията на
половите органи.
Това съвсем не значи, че родителите трябва да
натрапват тези въпроси на своите деца. Когато
се пробуди интерес у детето, то само ще запита.
Майката и бащата обаче трябва да са готови вед­
нага да отговарят на детето по най-простия и
елементарен начин. Да не се объркват и смуща­
ват, да не отлагат отговорът на зададения въпрос
за по-късно.
Постепенно с възрастта въпросите на елемен­
тарното познание все повече се задълбочават, ка­
то излизат на преден план проблемите на възпи­
танието — поставя се въпросът за отношението
между младежа и девойката, между мъжа и же­
ната, между съпрузите. Нараства значението на
въпросите за подготовката за семеен живот, брач­
но партньорство и съзнателно родителство.
2. Научиост. Това е особено важно! Подготвя­
нето на младите за техния бъдещ семеен живот

28
не е нещо нозо. С тези проблеми са се занимава­
ли още през древността. При археологически раз­
копки се откриват фигурки, които освен своето
магическо и ритуално предназначение несъмнено
са служили за запознаване на младите с полови­
те функции, бременността и раждането. Известни
са обредите на посвещението (инициация), запа­
зили се досега в някои примитивни народи. Така
че половата просвета и възпитание съвсем не са
нещо ново, не са постижение на нашето време.
Християнството наложи друго полово възпита­
ние. В продължение на хилядолетия то внушава­
ше на хората, че всичко, свързано с половия жи­
вот, е грешно и срамно, недостойно за човека, че
половите желания трябва да се потискат, за да
се постигне добродетелен и целомъдрен живот,
идеал на истинския християнин. Всичко, свързано
с тялото — грижата за телесното развитие и кра­
сота, човешката голота, всичко, което може да на­
помня за пола, бе отхвърлено, отречено, анатемо-
сано. Като идеология на едно патриархално обще­
ство, в което господствува мъжът, на жената бе
отречено човешкото достойнство, тя бе обявена
за втори, низш пол, съблазнителна на човека,
т. е. на мъжа, причина той да загуби „божия
рай“,
В евангелието от Матея са дадени думите на
Христос: „Има скопци, родени тъй от майчина
утроба. Има и скопци, скопени от човеци, и има
скопци, които сами са се скопили заради цар­
ството небесно. Който може да приеме, нека да
приеме!“ В своето „Послание до коринтяните“ апо­
стол Павел пише: „Добре е за човека да не се
докосва до жената. Но за да се избягва блудство­
то, нека всеки си има своя жена и всяка жена да

29
си има м ъ ж . . . А на неженените и на вдовиците
казвам: добре им е, ако си останат като мене. ...
Свързан ли си с жена — не търси развод. От­
вързан ли си от жена — не търси жена.“ За
един от светите отци на църквата Тома Аквин-
ски половият акт е дяволско дело и пр., и пр. То­
ва също е полово възпитание, но възпитание аске­
тично, насочено срещу човека и неговите земни
радости и щастие.
Християнският аскетизъм обаче се оказа твър­
де жилав и устойчив особено по отношение на по­
ла и половата нравственост. Той надживя някол­
ко обществено-исторически формации и дори днес,
в нашето социалистическо общество, отхвърлило
религиозните заблуди и отживелици, все още
трябва да се преодоляват ред предразсъдъци,
свързани с половия живот. Разбира се, днес мо­
тивите са други. Говори се за традиция, за нацио­
нални особености,-без да се казва, че това са тра­
диции и особености, наложени от религията. До­
ри. авторитетът на медицинската наука, се изпол­
зува, за да се докаже необходимостта от „цело­
мъдрен“ полов живот, нужен само като „природ^
но средство за продължаване на живота“; Всичко
друго е „полова злоупотреба“, „полово излише-
ство“, „блудство“ и „порок“, „порнография“ и
„разврат“, който води до многобройни телесни и
душевни заболявания, полова импотентност и мбт
ралиа деградация.
Време е най-после категорично да се преодолее
миналото, да се отхвърлят отживелиците и пред­
разсъдъците. Когато днес говорим за полова про­
света и възпитание, трябва да разбираме една но­
ва просвета и възпитание, модерна, освободена от
архаичните остатъци на християнско-буржоазния

30
полов морал, който при това е и твърде лицеме­
рен. Нашата полова нравственост трябва да се
изгражда преди всичко върху данните на наука­
та. Защото нравствено може да бъде само това,
което е научно обосновано и полезно както за от­
делната личност, така и за нашето социалисти­
ческо общество.
На младите хора трябва да се дава само науч­
но вярна информация. Дори на малките деца тряб­
ва да се говори само истината, като не се допускат
измислици, лъжа и неверни приказки за щъркели
и зелки. В истината Няма нищо срамно. Срамни
са глупостта и невежеството. Детето рано или
късно само ще научи истината за половия живот.
Ако родителите бездействуват и мълчат, за това
ще се погрижат приятелите от улицата. Но това
те ще направят грубо, невежо и цинично. А към
родителите, заловени в лъжа, детето ще загуби
всякакво доверие.
Включването на познанието за половите органи
и техните функции в общото познание за човеш­
кото тяло се възприема от децата най-спокойно
и естествено. За половите органи трябва Да се
говори така, както се говори за зъбите, сърцето
и другите органи. Категорично трябва да се, от­
хвърли внушаването на всякакъв срам и неесте­
ствено отношение както към самите полови орга­
ни и останалите телесни полови белези, така и
'към различните полови прояви. Децата трябва да
знаят, че това са естествени и нормални дейно­
сти, подобни на всички останали важни човешки
дейности и, ако не трябва да ги вършат, то не е
защото те са срамни, а защото е необходимо
организмът да се развие, тъй както малкото беб-
че не може да се храни с всякаква храна, докато

31
 не ее. развият храносмилателните му органи. Ко-
гато пораснат и станат зрели мъже и жени и те
ще живеят полово, ще създадат свое семейство,
ще родят деца.
3. Достъпност. Даването на знания трябва да
става във форма и по начин, съответни на възра­
стта и на възможностите на детето да ги разбере.
При малките деца отговорите трябва да са къси,
прости, ясни и понятни. Да се избягват думи и
изрази, които са непознати на детето. Да се дават
примери от ежедневието: котката и нейните мал­
ки, кокошката и нейните пиленца.
При по-големите, при юношите и девойките, ро­
дителите трябва д а . могат убедително, с данни от
науката да дадат както познание за. фактите, та­
ка и за нравствените принципи, конто трябва да
залегнат в съзнанието на младите хора. Полова­
та просветношъзпитателна работа не може да се
върши по лично настроение, случайни хрумвания
и капризи. Това е особено сериозна и много от­
говорна дейност, при която трябва категорично
да се отхвърли всякакъв субективизъм и волунта-
ризъм.
Съвременните младежи бързо се развиват инте­
лектуално. Те черпят обилна информация от мно-
гобройни източници: вестници, книги, радио, теле­
визия, кино. Това ги прави особено критични и
всякакъв примитивизъм в половата просвета и въз­
питание само компрометира, дискредитира наив­
ния възпитател и отчуждава младия човек от
него.
Някога на възпитателите-християни е било ле­
ко да мотивират своите тезиси срещу половите
прояви: половият живот е грешен, следователно
всичко свързано с него трябва да се отхвърля,

32
избягва и потиска. Тук педагогическите изисква­
ния произтичат непосредствено от идеологически­
те разбирания. Липсва противоречие.
Днес проповядването на нравственост, която не
съответствува нито на разбиранията и светогледа
на. съвременния човек, нито на реалния живот и
която не може да бъде защитена нито идеологич-
но, нито научно, е осъдена на провал. Ако сме
убедени в едно изискване, то трябва да съумеем
да убедим и младите в неговата правота, не позо­
вавайки се на абстрактни и твърде съмнителни
принципи за необходимо „целомъдрие“ и „добро-
детелност“, а мотивирайки се научно. Вече не е
достатъчна само сляпата вяра — да кажем: „Та­
ка трябва!“ Нужно е да докажем защо трябва
така. Необходимо е младите хора сами да ни по­
вярват, да заживеят с нашето убеждение, то да
стане техен светоглед.
Само така ще се постигне идеалът — чувството
за нравствен дълг и отговорност да се превърне
от външна принуда и задължение във вътреш­
на осъзната потребност на личността. Нашата въз­
питателна работа може да разчита на успех са­
мо тогава и дотолкова, когато и доколкото нрав­
ствените изисквания се превърнат в светоглед на
младия човек. Тогава той не само лично ще ги
изпълнява, но и ще ги отстоява и защищава пред
другите, ще воюва за тях.
В следващите страници искам да се спра по-
конкретно върху тематичното съдържание на от­
делните направления на половото и семейно-брач­
ното възпитание в семейството.

г»*§
оо
 ПОЛОВА ПРОСВЕТА

Половата просвета включва следните тематич­

ни групи:
1. Биологични проблеми на пола, на размножа­
ването и на половия живот: размножаване, поло­
ви клетки, анатомия и физиология на половите
органи, регулиране на половото поведение, поло­
во сношение, оплождане, бременност, раждане.
Към 3—4-годишна възраст детето вече започва
да пита: „Как съм се родило? От къде съм дош­
ло? Как се раждат децата?“ Отговорът трябва
да е прост и ясен: децата се раждат от техните
майки. Преди да се роди детето, то е много мал­
ко и слабо и затова майка му го пази в своето
коремче. Когато детето порасне, то излиза оттам
— ражда се малко бебче. Уместно е да се пока­
жат на детето и бременни жени. Оттук започва и
възпитанието на обич и уважение към жената-
майка: тя носи своето дете в себе си, обича го,
пази го и се грижи за него. Всичко това затруд­
нява майката, но тя е готова на всякакви жертви
за своята рожба- Затова пък всички ние: и деца,
и възрастни, трябва да уважаваме жената-майка,
да й помагаме, да й отстъпваме място в трамвая
или тролея, да не я оставяме да носи тежки пред­
мети и пр.
Постепенно с израстване на детето се разши­
ряват и обясненията. В много страни — в Герман­
ската демократична република, Франция, ФРГ и
др. — има издадени специални книжки за деца
на 8—10—14-годишна възраст, в които с много
илюстрации се разказва как се създават живите
същества. Обяснява се с примери от растенията

34
и животните, че организмът се изгражда от мал­
ки клетки, че всеки организъм произлиза от една
малка клетка, наречена яйцеклетка. Едно малко
яйчице, което се създава в тялото на майката.
За да се развие обаче това яйчице, е необходимо то
да се слее с друга малка клетка, която дава ба­
щата. Тя се нарича сперматозоид. Животните, които
живеят във водата — в реките, езерата, моретата,
пущат своите яйцеклетки и сперматозоиди във во­
дата. Там те се срещат и сливат в едно, оплож­
дат се, и скоро от тези слели се клетки се разви­
ва и израства малка рибка.
При животните, които живеят на сушата, се
развиват специални органи, чрез които мъжкото
животно поставя своите сперматозоиди в женско­
то тяло, така че да може яйцеклетката да бъде
оплодена. Така е и при хората. Тези органи се
наричат полови органи. Те са различни при мъжа
и жената. Когато един мъж и една жена силно
се обичат и искат да имат детенце, мъжът поста­
вя своя полов орган в жената и й Дава от свои­
те сперматозоиди. Това се нарича полово сноше­
ние. Тези сперматозоиди оплождат яйцеклетката
на жената и последната забременява.
Много животни — гущери, змии, всички пти­
ци, снасят яйца, в които се намира малкият за­
родиш. Когато малкото пиленце се развие доста­
тъчно, то счупва черупката на яйцето и излиза.
Но още дълго за него се грижи майка му, квач­
ката, защото то е слабо и беззащитно и лесно
може да стане жертва на лошата котка.
При бозайниците майката носи своето малко в
себе си докато то порасне и може само да се хра­
ни. Така е и при човека. Цели девет месеца май­
ката носи своето малко бебче в утробата си, но и

35
след неговото раждане дълго време родителите
трябва да се грижат за малкото дете.
Така, като един интересен разказ, като приказ­
ка, детето научава това, което мнозина все още
считат за тайна, която трябва да се крие от под­
растващите. А всъщност тук няма нищо тайстве-
но и трудно. Достатъчно е да се разказва на де­
цата спокойно, искрено, ясно, правдиво и с много
любов. Да разказваме за половите органи и за
тяхната функция така, както разказваме за всич­
ки останали органи в човешкото тяло и за тяхна­
та дейност: за храненето, за дишането, за кръво­
обращението.
Приблизително в този стил е написан и експе­
рименталният модел, разпространен от Световна­
та асоциация за семейно планиране (JPPF) като
образец за полова просвета сред подрастващите.
И тук дебело е подчертано: „Изучаването на соб­
ственото тяло по този начин показва на детето,
че половите му органи са нормална част от него­
вото тяло и че в тях няма нищо срамно и непри­
лично . . . Ако децата в своето детство израстват
и се развиват без чувството, че около пола има
нещо мръсно, тяхното отношение към пола, кога-
то достигнат юношеска възраст и като възрастни
вече, ще бъде далеч по-рационално и здраво­
словно.“
Отново дебело подчертавам: в никакъв случай
на детето не трябва да се внушава, че половите
органи са срамни, мръсни, грозни. Няма нищо
срамно в човешкото тяло. Напротив, и тялото на
момчето, и тялото на момичето е много красиво
и ние трябва със спорт и физически упражнения
да го развиваме, да го пазим и държим винаги
чисто, за да бъде здраво.

36
 За съжаление и днес могат да се намерят на­
ши автори, които считат, че половото невежество
е основа на целомъдрието и нравствената добро­
детел. В една полоВопросветна книжка, издадена
у нас през 1977 г., можем да прочетем: „Може ли
да се счита за нормално, когато майката постоян­
но -къпе своя син ученик в банята и го моли да
й измие гърба? Може ли да се считат за дребно
нещо постъпките на родителите, които се забавля­
ват в топъл слънчев ден с игрите на своите де­
ца от предучилищна възраст, които са съвърше­
но съблечени? Очевидно на тези родители им се
струва, че у тяхното четиригодишно момченце
още не възниква въпросът за особеностите във
външния вид на неговата приятелка. .. Те започ­
ват да съжаляват за своята наивна представа по
половите въпроси едва тогава, когато детето им
неочаквано ги попита: „А защо Надя не е като
мене?“ И по-нататък, с растежа и развитието на
детето- те ще се убеждават в неговия повишен
интерес към момиченцата.. и пр., и пр. точно
по библейската заповед: „Не показвай срамотата
си (разбирай: голотата си) пред другите!“ (Ле­
вит, гл. 18).
Родителите трябва да крият своята голота от
децата си, децата да се крият едно от друго, за-
щото това щяло да събуди тяхното любопитство
и да доведе до тяхното по-ранно полово съзрява­
не. Подобно твърдение е научно невярно. Поло­
вото съзряване е сложен биологичен процес и не­
говото начало зависи от ред фактори, поради
което той не трябва да се представя така опро­
стено дори и в една популярна брошура. А в съ­
кращаването на периода на съзряването няма
нищо негативно. Колкото за това, че детето ще

37
 установи разлики между себе си и децата от дру­
гия пол и че с възрастта интересът му към. лица­
та, от другия пол ще нараства, родителите само
могат да са радостни, че имат будно и досетливо
дете, което се развива нормално.
Но нашият автор изпуска предвид и елементар-
НИЯ факт, че любопитството се дразни и засилва
тъкмо от това, което е скрито, потайно и именно
в семейства, където деца и родители са свикнали
да се виждат голи помежду си, това никому не
прави впечатление и се възприема най-спокойно
и естествено. Видният сексолог от ГДР Ралф Бор-
ман пише по този повод: „Няма причини родите­
лите да се стесняват да се събличат пред децата
си. Нормалното отношение към голотата може да
се изгради у подрастващите само тогава, когато
родители и деца се държат естествено и неприну­
дено при съответни ситуации (при къпане, пре­
обличане и т. н.), когато те не са облечени. Та­
кова поведение помага да се избягнат появите на
Прекадено любопитство.“ Съвсем правилно!
Тази елементарна истина е доказана и 07 опи­
та на хилядите привърженици на натуризма (ну­
дизма), които по своите плажове и спортни пло­
щадки играят напълно голи, правят слънчеви ба­
ни й спортуват, заедно мъже и жени, деца и въз­
растни, родители, синове и дъщери. Така се въз­
питава най-естествено, непринудено и изпълнено
с уважение чувство към телесната голота и ней­
ната чистота и красота.
Август Бебел, големият германски социалдемо­
крат И близък приятел на Фр. Енгелс, като обсъж­
да навика на древните спартанци да възпитават
синовете и дъщерите си във физическа култура
съвсем голи, пише: „Откритата голота на човеш-
KOTO тяло и естественото третиране на естествено­
то имало за последствие, че не възниквала чув­
ствена свръхвъзбуда, която се създава изкустве­
но предимно чрез издигане на прегради между
двата пола още през младини. Тялото на единия
пол не представлявало тайна за другия. Тук въоб­
ще не можело да се играе на двусмислици. При­
родата била природа. Единият пол се радвал на
красотата на другия.11 Бебел заключава; „Човече­
ството трябва да се върне към непринудено, есте­
ствено общуване на половете; то трябва да от­
хвърли от себе си съществуващите сега нездрави,
спиритуалистически възгледи на човека и да съз­
даде възпитателни методи, които ще доведат до
физическо и духовно в -раждане.“
„Свенливостта, като * тзене на интимния живот
от чужди очи, като чув -во, което прави невъз­
можно за човека да се с д а в а като животно на
първия срещнат самец или самка, представлява
не остатък от варварството, а ценна придобивка
на културата“, казва големият руски лекар и ви­
ден писател-демократ Викентий Вересаев. „Но
свенливостта в никакъв случай не изключва се­
риозното и лишено от срам отношение към човеш­
кото тяло и неговия живот... Свенливостта, стро­
га и целомъдрена, не изключва дори голотата...
Голотата, представляваща навик, е съвместима с
най-строго целомъдрие. Ние крием грижливо под
дрехите почти цялото си тяло. И ето. че благород­
ното, чисто и прекрасно човешко тяло е превърна­
то в примамка за съвсем определени цели; за­
бранено, недостъпно за окото на човека от дру­
гия пол, то се открива само в специални момен­
ти, като засилва сладострастието и му придава
острота... Не бива да се съмняваме в едно — че

39
 хората ще започнат да се отнасят с все по-голя-
ма сериозност и уважение към природата и ней­
ните закони, а заедно с това и ще престанат да
ее червят, че имат тяло и тялото им живее по за­
кони, дадени им от природата.“
Въпросът за отношението към човешката голота
и нейното естествено приемане има принципно
значение. Това е своеобразен показател, който
сочи доколко са живи или са вече преодолени
предразсъдъците, насаждани хилядолетия наред в
човешкото съзнание от аскетичната християнска
религия. Защото именно тези предразсъдъци и от­
живелици все още пречат спокойно, естествено и
умно да се разговаря и пише по половите пробле­
ми, потискат нормалното развитие на половото
възпитание и препятству; .т за изграждането на
висока полова култура > най-широките народни
маси. За мнозина тези въпроси са все още „раз­
врат и „порнография“. Те настояват да се запази
„невинността и чистотата“ на децата и младежите.
Така невежеството се издига в нравствена добро­
детел. А откъде идва това чувство' за срам, грях
и вина? Не е ли това вината за „първородния
грях“ на първите хора в „божия рай“?
През революционната 1917 г. В. И. Ленин почи­
вал за кратко време край едно езеро във Финлан­
дия, където често обичал да се къпе. Веднъж, раз­
говаряйки със своя домакин В. Д. Бронч-Бруевич,
за навика в чужбина заедно да се къпят стотици
и хиляди хора и то не само с костюми, но и без
костюми, без това да създава скандали, Ленин за­
ключава: „Предстои ни голяма работа за нови
форми на живот, без попска елейност и лицеме­
рието на стари развратници!“

40
 2. Психологични проблеми на пола, на половия
и на семейния живот, на половите и на семейните
взаимоотношения: психична и психо-сексуална ха­
рактеристика на мъжа и на жената, развитие на
сексуалността през детството и юношеството, сек­
суалността през зрелостта.
Без съмнение между мъжа и жената има не са­
мо телесни, но и психични различия — разлика в
начина, по който възприемат и реагират на окол­
ния свят и един към друг. Жената като че е по-
емоционална, по-непосредствена и интуитивна.
Мъжът е склонен повече да анализира, да раз­
съждава и обмисля. Това също трябва да се раз­
ясни на подрастващите.
Особено важно е младите хора да са запознати
с особеностите и разликите в психо-еексуалното
развитие на двата пола. Мъжът е по-чувствен и
възбудим. За жената от решаващо значение е лич­
ността и поведението на партньора, милата дума,
нежната ласка. А това много често мъжете пре­
небрегват и недооценяват. Непознаването на тези
разлики нерядко води до сериозни конфликти и
неразбиране на някои реакции и постъпки. Като
знаят своите особености, младите хора ще' бъдат
много по-внимателни и деликатни един към друг.
Ненормално е (а това в живота много често се
случва) хора, които искрено се обичат, сключват
брак и заживяват най-интимно, да не познават
половите преживявания на своя другар, да не
знаят, какво той чувствува и какво желае, да не
търсят взаимно пътища за достигане на най-пъл-.
на хармония в половия си живот, да се срамуват
и страхуват да говорят на тази тема помежду си.
Липсата на съответност в половия живот нерядко
води до това, единият съпруг да започне да тър­

41.
 си навън това, което не намира в брака. А така
семейството се руши и разпада.
3. Социални проблеми на половия и на семей­
ния живот: социално-психологични въпроси на
младежката възраст, семейството като социална
група и обществена институция — характер и
функции на социалистическото семейство, полити­
ката на комунистическата партия и на социали­
стическата държава към семейството, правна за­
щита на семейството.
Тук се поставя въпросът за знания върху со­
циалната същност, значимост и необходимост на
семейството за обществото, за общественото съ­
ществуване и развитие. Младият строител на со­
циалистическото общество трябва да познава гри­
жите и вниманието, с които се отнася партията и
правителството към семейството и как семейството
е защитено със законите на страната. От друга
страна, младите трябва да знаят, че и семейство­
то е задължено към обществото, че то е в дълг
към настоящето и бъдещето на нацията.
4. Здравно-хигиенни проблеми на половия и на
семейния живот: развитие на подрастващите през
детството, пубертета и юношеството, разстройства
и аномалии в развитието, хигиена на половото
поведение, венерически болести, въздействие на
никотина, алкохола и някои медикаменти върху
половата дейност и върху поколението.
Отново ще напомня необходимостта от навре­
менно даване на половата информация и знание.
Както казва Р. Борман, половото възпитание ни­
кога не е преждевременно, но нерядко е закъсня­
ло. Тук е в сила старото правило: по-добре годи­
на по-рано, отколкото час по-късно.

42
 Особено важно е подрастващите от двата пола
да бъдат запознати с настъпващия пубертет и
свързаните с него телесни и психични промени,
преди още тези явления да са се появили у тях,
за да не бъдат изненадани и разтревожени. Те
трябва да знаят, че при девойката ще се появи
менструация, че това е нещо напълно естествено
и нормално, от което не трябва да се безпокоят и
страхуват, а при момчетата ще се появи семеиз-
празване (еякулация), много често съпровождащо
еротични сънища (полюции), които също са есте­
ствена проява на настъпващото възмъжаване.
Много спорове и тревоги е будел въпросът за
самозадоволяването (ипсацията), популярна под
названието мастурбация (ръкоблудство) или она­
низъм. Още през XVIII век швейцарският лекар
С. А. Тисо издава своята книга „За онанизма или
болестите, дължащи се на мастурбацията“ (1760).
Тази книга, донесла на човечеството много повече
вреда и нещастие, отколкото полза, става основа
на цялата възпитателна работа по половия въпрос
с младите през следващите столетия.
Още през древността Хипократ, бащата на ме­
дицината, е предполагал, че спермата на мъжа е из­
тичащо мозъчно вещество и естествено е било да
се приеме, че нейната загуба ще се отрази небла­
гоприятно върху телесното и душевно здраве на
мъжа. Това се потвърждавало и от някои наблю­
дения. Нерядко малоумни и душевно болни лица
мастурбират често, съвсем открито и това създава
впечатление у невежите, че тяхната психична бо­
лест е последица на ипсацията. При твърде при­
митивните и недостатъчни познания на тогаваш­
ната наука не е било трудно причината и след­
ствието да разменят своите места.

43
 А тези непълни и неверни знания много добре
се съгласували с аскетичните нравствени норми
на християнската религия и с пуританството на
буржоазията, така че за мнозина никак не е било
трудно да обосноват християнската нравственост с
„факти от естествените науки“. Точно така е по­
стъпил и Тисо. Той превел християнския морал на
медицински език. И макар че големи мислители
на Ренесанса като Дени Дидро са отхвърляли ре­
лигиозните заблуди и са считали самозадоволява­
нето през пубертата за нормално физиологично
явление, повечето лекари продължавали да повта­
рят заблудите на Хипократ и Тисо, като свързва­
ли всички най-ужасни заболявания с „греховете
на младостта“. . .
Дори в началото на нашето столетие видни ле­
кари-сексолози все още виждаха ролята на поло­
вата просвета почти изключително в борбата сре­
щу онанизма и внушаваха на младите „гибелните
последици от ръкоблудството“. За съжаление и
днес много родители, учители, та даже и лекари
се придържат към такива неверни възгледи. Всич­
ки обаче сериозни автори понастоящем са едино­
душни, че юношеската мастурбация е едно напъл­
но физиологично явление, което няма .никакви
вредни порледици нито за телесното, нито за пси­
хичното здраве на индивида. Докато именно „пе-
дагогията на страха“ е довела и води много не­
устойчиви младежи до тежки преживявания, по­
тиснато настроение и чувство на вина и страх.
Разбира се, това съвсем не значи, че самозадо­
воляването трябва да се насърчава. Напротив,
през пубертетната възраст има твърде миош не­
ща, които ангажират вниманието на младия чо­
век: учение, спорт, научна и художествената само-

44
дейност и пр. Въпросът е, че когато се яви нужда
от физиологично и психично разтоварване, тоипса-
цията е една невинна и безопасна възможност, за
която не си струва да се говори и да се създават
излишни паники.
Само прекаденият, извънредно чест (ексцесивея)
онанизъм заслужава внимание и то затова, защо-
то най-често е проява на някакво разстройство
или заболяване (психично или друго), което на­
лага да се консултира лекар и да се вземат мер­
ки за неговото лекуване. Най-често се касае за
невротично или психопатно развиващи се деца.
•Започването на половия живот е друг въпрос,
който твърде много занимава съвременните мла­
дежи и техните родители. Тук сме категорични:
половият живот не трябва да започва преди орга-
низмът да е достигнал своята пълна телесна зре­
лост, а това значи преди 17—18 години за девой­
ката и преди 18—19 години за младежа.
Половата дейност е своеобразна: това е творче­
ство, сътворяване на нов човек. А за да може
един организъм да се възпроизведе, т. е. да съз­
даде друг организъм, подобен на себе си, той тряб­
ва да е завършил своето собствено развитие, да
е зрял. Ето защо половата дейност по начало не
е свойствена на пубертета и юношеството, които
са периоди на собствено изграждане. Това се по­
твърждава от многобройни наблюдения и изслед­
вания. Доказано е, че преждевременната бремен­
ност много често крие сериозни опасности какго
за майката (усложнения в протичането на бремен­
ността), така и за плода (аномалии в неговото
развитие).
Но младежите възразяват — нежеланата преж­
девременна бременност може да се избегне, като

45
 се вземат съответни мерки. Така младите хора ще
могат да изживеят любовната наслада, без да се
излагат на опасни рискове. За съжаление това не
е така.
За човека половият живот е не само средство за'
възпроизводство, но и един от най-дълбоките из­
точници на човешка радост и щастие. Любовта
обаче е сложно и богато чувство, което се прежи­
вява пълноценно само при добре развита душев­
ност, т. е. при достигната психична зрелост — ин­
телектуална и особено емоционална, волева и
нравствена. Разбира се, полово сношение може да
се осъществи и без никакви чувства, но без любов,
без силна привързаност и обич между двамата то
ще е само един твърде елементарен и беден фи­
зиологичен акт, който може да удовлетвори само
примитивна личност. А психичната зрелост се до­
стига още по-късно от телесната. Така че, ако мла­
дите хора не искат да се разочароват от своите
първи полови връзки, те не трябва да бързат, а
да се подготвят, като обогатяват своята емоцио-
налност и разумно избират своя партньор.
Но не е само това. Наистина съществуват си­
гурни контрацептивни (предпазващи от забреме­
няване) средства, но те са неприложими при мла­
дите момичета. Става дума за хормоналните таб­
летки, които се вземат през устата, и за вътрема-
точните спирали. Останалите средства, дори и
мъжките предпазители (презервативи), в ръцете
на неопитния младеж са опасни и несигурни. Та­
ка че на практика всяко полово сношение в тази
възраст крие риска от нежелано забременяване.
Последиците от това се знаят — раждане или
аборт.

46
 Ако бащата не дезертира и приеме отговорност­
та за своето съавторство, може да се стигне и до
брак. За съжаление такъв преждевременен и в
значителна степен случаен и принудителен брак
често е нестабилен и бързо се разпада. Но дори
това да не стане, неочаквано дошлото дете значи­
телно разстройва личните планове на младите ро­
дители. Все пак това е най-доброто разрешение.
За съжаление то се случва рядко.
Много по-често бащата избягва от своите задъл­
жения и тогава младата и неопитна майка или
трябва сама да отгледа детето си, или да го даде
за осиновяване. Без съмнение самотното майчин­
ство би разстроило цялостното развитие и социал­
но включване, завършването на образование и
поемането на професия и път в живота на младо­
то момиче. Другата възможност — да се даде де­
тето за осиновяване, във всички случаи е жесток
и тежък психичен удар за майката, която дори
по-късно отново да роди, винаги ще бъде преслед­
вана от спомена и ще търси сред чуждите деца
своята загубена първа рожба.
Прекъсването на бременността, абортът, който
може да стане само в първите три месеца от бре­
менността, даже и извършен при клинични усло­
вия, винаги носи риск от тежки усложнения. Най-
неприятното е, че в резултат на аборта може да
остане трайно безплодие и така прекъснатата пър­
ва бременност да се окаже и последна.
Лекомислените и безразборни връзки много, че­
сто водят и до заразяване с венерически болести.
Понастоящем се наблюдава значително увелича­
ване на заболеваемостта както от трипер (гоно­
рея) , така и от сифилис (луес), и то особено сред
младежи под 19-годишна възраст.

47
 Всичко това налага младите хора добре да знаят
какво може да им донесе всяка непредпазливост
и лекомислие. И не само девойките, но още пове­
че младежите трябва да се научат да овладяват
своите пориви и желания и да развиват чувството
за дълг и отговорност за своите постъпки.
В днешно време консумацията на никотин и
алкохол от младите хора е бедствие, а когато то­
ва се извършва от млади и особено бременни же­
ни — това е престъпление! На младежите и на
девойките трябва да са съвършено ясни гибелни­
те последици от тези тъй разпространени битови
отрови и то както за тях самите, така и за тяхно­
то поколение. Тази информация те трябва да по­
лучат още от най-ранното си детство. Разбира се,
възпитанието става трудно и дори невъзможно,
когато и самите родители пият и пушат. Отново
идваме до личния пример на родителите.

ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

От всичко казано дотук е съвършено ясно, че

наистина разделянето на просветата и даването на
информация, на познание от възпитанието е съв­
сем условно и че в действителност тези два про­
цеса вървят заедно. Към казаното по-горе за по­
ловото възпитание искам да прибавя още и след­
ните тематични групи:
1. Основни принципи на социалистическия начин
на живот и тяхното отражение върху половия и
семейния живот: равноправие между мъжа и же­
ната, взаимно уважение. ^
 Целият наш живот се гради върху принципите
на социалистическия нравствен кодекс. Много
естествено, че и в основата на половата нравстве­
ност трябва да залегнат социалистическите нрав­
ствени норми. А тук основното е равенството меж­
ду половете. Както в биологично, така и в социал­
но отношение двата пола са еднакво ценни и нуж­
ни, затова и равноправието е принцип, залегнал в
конституциите на всички социалистически страни.
Но равноправие, равенство пред закона, равни
права и задължения в живота съвсем не означа­
ва, че двата пола са равни и еднакви един на
друг. Тъкмо обратно — всеки пол има свои специ­
фични особености и черти, които винаги трябва да
се имат предвид. Именно това различие нрави два­
та пола взаимнодопълващи се и тъй необходими
и желани един за друг.
Това не трябва да се забравя. В половото въз­
питание както на момчетата, така и на момиче­
тата трябва да се потиска всеки мъжки или жен­
ски „шовинизъм“ и, създавайки естествена здрава
дружба при пълна равноценност на половете, в
никакъв случай не трябва да се пренебрегват спе­
цифичните характерови особености на момчето и
на момичето. При това необходимо е и у двата
пола да се възпитава уважение към другия пол,
като се избягват всякакви, дори и най-случайнн
подмятания, унижаващи и оскърбяващи пола на
другия. Случва се родителите да са желали да
имат дете от друг пол. И в тези случаи те трябва
да се пазят никога да не изказват своето недо­
волство пред самото дете.
2. Осъзнаване на собствената полова принад­
лежност и жизнена позиция и поведение, съответни
на нея: възпитаване на мъжественост, съответно
на женственост.
4. 49
 Както бе казано, половата : Принадлежност е
основна характеристика на личността и тя се фор­
мира още в най-ранната детска възраст. Това е
©собено важно. От най-ранна възраст у детето
трябва да се насажда ясно, определено и катего­
рично съзнание за собствения му пол. Още към
втората-третата годишна възраст започва да се
©формя половото самосъзнание и самочувствие на
детето и то трябва да бъде внимателно и правил­
но насочвано. Момчето трябва да се възпитава
като момче, бъдещ мъж, а момичето — като мо­
миче, бъдеща жена. Пак ще повторя — тук не
трябва да се позволява никакво, дори и случай­
но подценяване на единия или на другия пол. Де­
тето трябва да е гордо и щастливо, че е момче
или момиче, като знае, че и двата пола са еднакво
ценни и необходими и един без друг не могат.
Естествено съзнанието за принадлежност към
единия или към другия пол определя държането
и поведението съответно на представителите на
този пол. Така се изгражда правилно диференци­
ране на психичния пол на личността. Понякога
обаче поради вродени причини или грешки в по­
ловото възпитание могат да се появят аномалии
в изграждането и формирането на психичния пол,
тъй наречените перверзни състояния. В тези слу­
чаи родителите трябва незабавно да потърсят кон­
султация и лечение от лекар сексолог.
3. Красота на чувствата: приятелство, другар­
ство и любов, дълг и отговорност, доверие и пре­
даност, чест и достойнство.
Възпитаването на чувствата, емоционалното из­
граждане и съзряване на личността е друга осо­
бено важна страна на човешката личност. Кибер­
нетичната машина може „да мисли“ по-бързо и

50
може би по-добре от човека, но само живото съ­
щество може да чувствува, да има отношение към
това, което е около него, и към това; което е в не­
го. А висшите нравствени чувства са присъщи
само на човека, .
Наистина в основата на половата любов лежи
един природен инстинкт, една биологична потреб­
ност — сексуалността. При човека тя се превръща
в своеобразно, богато усещане, настроение и само­
чувствие. Тази специфична, присъща само на чо­
века половост, обагрена с характерни вълнения,
чувства и желания, наричаме еротика. Това е ху-
манизирана и естетизирана сексуалност. А когато
еротиката се обогати и свърже с чувство на дру­
гарска привързаност, на психична близост и род­
ство, на човешка обич, стигаща до саможертва, тя
прераства в едно от най-богатите, сложни и кра­
сиви човешки преживявания, в неповторимата чо­
вешка любов, един от основните двигатели в чо­
вешкия живот. Така половата човешка любов е
своеобразна сплав на биологичния инстинкт —
сексуалността + специфично човешкото естетич­
но еротично чувство + човешката обич и привър­
заност. Няма любов без обич, но няма любов и без
сексуалност.
Някои говорят за два вида обич:
Първата, това е „собственишката обич“ — онази
обич, при която обектът е обичан дотолкова, до-
колкото ни е полезен, доколкото ни носи удовле­
творение. Ние му се радваме, когато сме с него,
защищаваме го, но никога не бихме се жертвува-
ли за него. Ухажваме го, но не му даваме свобо­
да. Той е наш — затова го и ревнуваме. А когато
ни омръзне, гледаме да го отстраним и да се осво­
бодим от него. Тук удовлетвореността произлиза

61
 от чувството, че притежаваш, че вземаш, че имаш,
че получаваш.
Другата обич е „безкористната обич“. При нея
обектът е обичан заради самия него. Ние се рад­
ваме, когато той е удовлетворен, и страдаме, ко-
гато е нещастен. Тук защитата стига до само­
жертва и, разбира се, липсва ревност. Удовлетво­
реността се дължи на чувството, че даваш, че си
полезен, нужен, необходим на любимото същест­
во, което е щастливо. Такава любов е дълг и от­
говорност към любимия човек и изтласква на за­
ден план собствените егоистични стремежи.
Разбира се, да се премине от „собственишката“
към „безкористната“ любов е продължителен и
труден процес, изискващ нравствено напрежение и
голяма емоционална култура. А това се придоби­
ва с възрастта и тук възпитанието в семейството
е от огромно значение.
Чувството на обич и привързаност се развива
още в най-ранната детска възраст. Към пубертета
то вече получава и еротични елементи и постепен­
но се разцъфтява н първата любов — крехка, свен­
лива и много често несподелена. Една лична тай­
на — по-скоро една мечта. Много родители имат
отрицателно отношение към „училищната любов“
на своите деца. Те я преценяват като „срамна“,
свидетелство за „морална разпуснатост и разврат“
и държат децата си „изкъсо“, забраняват им да
се срещат със своите другарчета, проверяват и
крият писмата им, правят груби забележки и дву­
смислени подмятания, подиграват ги.
В училището също най-често вземат отрицател­
но отношение към дружбата между момчета и мо­
мичета. Не са редки наказанията, намаляването
на бележките, отстраняването от класа. А опитът
показва, че когато родители, учители и другари
имат хубаво отношение и съчуветвуват на „клас­
ните приятелства“, то другарските чувства между
момчетата и момичетата не само не пречат на
учебната им работа, не намаляват успеха и не
влошават поведението, а напротив — действуват
стимулиращо.
Трудно е да се съгласим, че любовта, която през
зрелостта повишава настроението и самочувствие­
то, вдъхва нови сили и стремежи и се явява не-
пресъхващ извор на толкова творчески постиже­
ния в човешкия живот, е лишена от тези свои ка­
чества през младостта. Тук явно са от значение
не само темпераментът и характерът, но и култу­
рата и духовното богатство на личността. Еле­
ментарните и бедни личности с оскъдна душев­
ност- като че бързо се блокират и парализират от
силното чувство. Те не успяват да трансформират
енергията, получена от любовта, в общественопо­
лезен труд и творчество. Духовно богатите лич­
ности напротив, намират в любовта непресъхващ
източник на вдъхновение, себеизява и творчество.
Това са личности, за които любовта не е санти­
ментално съзерцание. От любовта си те правят
двигател за постигане на своите общи мисли и
мечти, на своите стремежи и блянове, на своите
идеали. Спомнете си думите на Екзюпери: „Да
обичаме — съвсем не значи да се гледаме един
друг, но да гледаме заедно в една и съща - по­
сока.“
И именно в този момент ролята и отговорност­
та на родителите е особено голяма. Не със запла­
хи, наказания и подигравки, а с много обич, такт
и умение те трябва да намерят път към душите на
своите деца, да почувствуват техните вълнения,

53
 тревоги, колебания и с мъдростта на своя жизнен
опит да ги посъветват и насочат към красивото и
благородното. Ученическата любов е обикновено
краткотрайна, един красив миг от пролетта на жи­
вота, но в нея младите развиват своите чувства,
своето умение да се държат Вимателно, мило и
нежно с другарите си от другия пол. Това е една
школа за изграждане на междуличностни отноше­
ния и на полово партньорство. Тогава се изграж­
дат добродетели като доверието и предаността,
чувството за дълг и отговорност, за чест и лично
достойнство.
4. Естетика на половото поведение: красота и
благородство в половото държане и поведение.
Мода и козметика.
Във взаимното привличане на половете красо­
тата играе огромна роля. Ние преценяваме на­
шият евентуален партньор най-напред по неговата
външност, по неговото държане, по неговите ма­
ниери. Да знаем да се държим красиво и благо­
родно, скромно, но с достойнство — това е нещо
особено важно, което младите трябва да усвоят от
млада възраст. Разбира се, и тук примерът на ро­
дителите има голяма роля.
Не е чудно, че от дълбока древност модата и
козметиката са включени активно в служба на
пола. Но именно тук чувството за мярка е крайно
необходимо. Изящният вкус се усвоява бавно и
трудно. Добре подбраният грим и накит могат да
допълнят и обогатят естествената красота и обрат­
но: лошо подбрани, те превръщат в маска дори
хубавото и младо лице.
Но красотата трябва да се търси не само във
външността, а и в поведението и държането. Мла­
дите трябва да се научат да се държат благород-

54
но и красиво, с такт и мярка. Колко хубаво впе­
чатление прави, когато младежът проявява вни­
мание и кавалерство към младото момиче и към
възрастната жена. Мнозина преценяват отрицател­
но публичния израз на някои интимности между
младите. А какво лошо има в това, ако наистина
милувката е израз на искрени и красиви чувства?
Та много по-хубаво е да виждаме целувки, откол-
кото ругатни и побоища. Само че в любовта има
нещо твърде лично и съкровено и аз имам изве­
стни резерви по отношение на тази публична неж­
ност. Струва ми се, че тя не винаги има дълбоки
корени, а по-екоро е демонстрация на нещо, коет®
в действителност липсва.
5. Половият живот в светлината на наказател­
ното право. Полови престъпления.
В половото възпитание е необходимо да се
включат и тези въпроси. Защото тогава, когато
моралните задръжки са слаби, а чувството за от­
говорност липсва, всеки трябва да знае, че пра­
вата и неприкосновеността на личността и обще­
ственият морал са гарантирани от закона и про­
изволът бива заслужено наказван.
Към края на пубертетната възраст — 13—14 го­
дини — половата просвета, а в значителна степен
и половото възпитание, трябва да са завършени.
Младите трябва да са се научили да управляват
себе си, да контролират своите желания и ин­
стинкти, да ги поставят под разумна преценка и
задръжка. Разбира се, това съвсем не значи, че
след тази възраст половото възпитание се прекра­
тява. Но сега има нужда не от информация по
биологичните и психологичните въпроси, а от съ­
вет и помощ в решаването на дълбоко личните

55
въпроси, отнасящи се до отношението с лицата от
другия поя, до любовта, до избора на партньор в
живота.

ПОДГОТОВКА ЗА СЕМЕЕН ЖИВОТ

И БРАЧНО ПАРТНЬОРСТВО

Тук са в сила същите принципи, които лежат в

основата и на половата просвета и възпитание, но
вече конкретизирани и насочени с оглед на бъде­
щия семеен живот, на създаването на здраво,
трайно и щастливо семейство. Подготовката за
брачния и семеен живот е особено важна лична
и обществена дейност и с право Р. Борман пише:
„Отдавна вече е време на подготовката на юно­
шите и на девойките за брак да се отделя такова
внимание както за професионалната подготовка
и подготовката за бъдещата политическа и кул­
турна дейност. Не трябва повече да се допускат
грешки във възпитанието, водещи в крайна смет­
ка до неумение да се решават проблемите, въз­
никващи в толкова важни сфери от жизнената
дейност като брака и семейството. Такова неуме1-
ние води до нарушаване на брака и разпадане на
семейството. И в тези случаи профилактиката е
по-добра от лечението.“
Тематично тук могат.да се очертаят няколко
групи:
1. Правилен избор на брачен партньор: крите­
рии за избор на брачен партньор, влюбване и
любов, фактори, влияещи за дълготрайността на
брака. .

56
 След 14—15-годишна възраст въпросите за отно­
шенията между юношите и девойките, за другар­
ството и любовта, за искреността започват все по­
вече да интересуват младите хора. Естествено е
с тези въпроси те да се обръщат преди всичко
към своите родители. Ако това не става, родите­
лите трябва сериозно да помислят имат ли децата
им доверие към тях. За да бъдат децата искрени
и да търсят в трудни за тях моменти помощ и
съвет от родителите си, последните трябва вина-
fh да се отнасят с най-гоЛяма сериозност и вни­
мание към преживяванията на децата. В тази де--
ликатна интимна област грубата шега, присмехът,
подигравката могат само да отблъснат младите
хора и да сринат пътищата между тях и техните
родители.
Въпросът за правилния избор на брачен парт­
ньор е извънредно важен, много труден и съвсем
непроучен. Обикновено младите хора се уповават
на своите чувства. Оказва се обаче, че чувствата
не само трудно могат да се анализират и преце­
нят, но че те са нещо твърде крехко, чупливо и се
влияят от много фактори, които, ако не се вземат
нредвид, дори и да съществува искрена любов, тя
бързо може да отлети. Защото любовта, въпреки
клетвите на младите, е твърде нетрайна и промен­
лива. Тя има свое развитие: възниква, достига
определен връх и, ако няма какво да я поддържа,
загасва и замира.
Но въпросът не е само в това, дали началният
избор е правилен или не, не само в условията на
живот, които благоприятствуват или не благо-
прнятствуват развитието на любовта, а и в това,
че самите ние постоянно се меним — менят се на­
шите вкусове, нашите изисквания, нашият харак­

57
 тер. И в тия промени двамата или ще намират
все по-го ля ма близост помежду си, или ще се от­
далечават и отчуждават.
Бихме могли да говорим за няколко вида лю­
бов, в зависимост от основните мотиви, които я
подхранват.
Най-елементарна несъмнено е „физиологичната
любов“, тази, която се поражда единствено под
влияние на избуяло полово влечение. За съжале­
ние задоволяването на това влечение много често
води и до изчезване на любовта. То е като глада —
задоволиш ли го, вече няма какво да го поддър­
жа. Като че такава е съдбата на любовта от пръв
поглед. Някои вярват, че тя е особено трайна. Аз
не споделям такъв оптимизъм. Напротив, колкото
една страст избухва по-внезапно и бурно, толкова
е по-краткотрайна — фойерверк, който бързо из­
гаря. Р. Борман пише: „Пълноценни междулично­
стни отношения не възникват на основата на кон­
такти, които са изключително или предимно ориен­
тирани към сексуални преживявания. Човек е не­
способен за културно полово поведение дотога­
ва, докато техниката на интимните действия стои
над чувствата, партньорът се разглежда само ка­
то обект на полови действия, а личният полов
инстинкт се възприема като най-висша цел.“
Децата в семейството често са твърде здрава
връзка между двамата съпрузи. И все пак при
днешните условия на живот да се разчита един­
ствено на тази „възпроизводствена любов“ е твър­
де рисковано. Известно е, че дори няколко деца
понякога не са в състояние да спасят един неспо­
лучлив брак.
В миналото твърде стабилна е била икономиче­
ско-битовата зависимост между двамата съпрузи.

58
Разбира се, тогава и патриархалните традиции са
играли своята роля-. И както твърди Ив. Хаджий­
ски: „Еснафът се женеше по харесване (любов-
харесване), а живееше по любов (лична после-
брачна любов) . . . Женели се без любов, като си
изповядвали предварително недостатъците, и се
залюбвали, след като се -оженвали . . . Личната
послебрачна любов започваше с любов-харесване
(ако при брачния избор са участвували съпрузи­
те) и. се явяваше производ на щастлив съвместен
брачен живот, почиващ на сродство на характе­
рите, разбирателство, взаимопомощ, сътрудниче­
ство, грижи за децата и редица други условия,
определени от времето, мястото и класовата при­
надлежност на съпрузите. Послебрачната лична
любов се състои в пълно нравствено единение
между съпрузите, изразено в нравствена привър­
заност, всеотдайност и съответна чувствена атмо­
сфера.“ Мъжът е осигурявал материалното благо­
получие на семейството, а жената гледала дома.
И двамата един без друг не можели. Днес, когато
жената е материално осигурена и икономически
независима, тази „икономическа любов“ почти ня­
ма значение и на нея също не може да се вярва.
Остава като най-надеждна любовта, която мо­
жем да наречем „другарска“, любовта, която се
изгражда върху общите разбирания, пориви и
стремежи, върху общите идеали, мисли и чувства,
върху еднаквите ценностни критерии и жизнени
позиции. Любовта, която свързва двама, имащи
съвместен път към една обща цел в живота. То­
гава те най-добре се допълват и подпомагат и
тяхната телесна връзка се явява своеобразно ма­
териализиране на духовното им единство.
И така изборът на брачен партньор, на другар
в живота не трябва да се прави прибързано и ле-
59
 комнслено. Тук чувствата .са водещи, но да се раз­
чита само на тях е твърде рисковано. Необходимо
е тези чувства да стоят върху твърда и сигурна
основа, да се подхранват от нещо трайно.
Между брачните партньори би трябвало да се
изградят следните четири взаимоотношения: вза­
имно съответствие, взаимно приспособяване, вза­
имно съдействие и взаимно въздействие.
Естествено че преди всичко партньорите трябва
да еи съответствуват, да си допадат, да се харес­
ват и привличат и то по възможно повече каче­
ства — не само телесно и полово, а и психично
(интелектуално, емоционално, нравствено) и, со­
циално. В любовта всичко се вижда розово. След
брака настъпва отрезвяване и нерядко . . . разоча­
рование . . . За да не' се получи това, изисква се
особено напрежение от страна и на двамата. Как-
то казва Юри Рюриков, нужен е „каторжен труд
на душите“: „Днешният семеен живот е по-силен
от този, който са познавали нашите прадеди. Той
изисква много по-висока душевна култура. И, ако
тя липсва, бракът ще бъде мъртъв, бездушен.“
Много важно е двамата да съумеят активно и
съзнателно да се приспособят един към друг. Те
са расли и са се възпитавали при различни уедо-
вия, в различна среда, имат различни навици и
привички и още от първия ден трябва да проявят
готовност и желание да уеднаквят стила на своя
живот. Тук всеки опит за налагане, за доминира­
не и хегемония може да завърши с конфликт,
разочарование и отчуждаване. Затова много важ­
но е младите да са възпитани към повече търпи­
мост и готовност за отстъпки. Всяко издигане лич­
ността на единия над другия убива любовта и
нривързаността. „Умният човек“, казва Ю. Рюри-

60
ков, „обикновено не стига до кавга, дори ако е
прав. Защото веднага ще стане неправ, щом тръг­
не по пътя на караницата. В кавгата няма и не
може да има прав. Без да премахва ни най-малко
остротите на конфликта, кавгата раздува нормал­
но разногласие до ненормални размери, поражда
обида и отчуждение, с тъпо уяорство убива лю­
бовта, за която толкова мечтаем“.
В семейния живот е от значение и способност­
та на двамата за приспособяване в съвместния
полов живот, за възприемане на поведение и нор­
ми, задоволяващи потребностите и на двамата, с
много тактичност, нежност и търпеливост. Но при­
способяване съвсем не значи свикване, загубване
на чувството за новост, скуката и еднообразието
в поведението. Няма нищо по-опасно за брака от
това общуването да се превърне в навик и при­
вичка, в досадно „семейно задължение“, в тегоба.
■Постепенно в съвместния живот двамата трябва
да се научат да се сработват и взаимно да си по­
магат както в съвместния труд, така и в бита, до­
макинството н особено при отглеждането и възпи­
танието на децата. Много важно е двамата jja
умеят съвместно да организират и прекарват сво­
бодното си време в приятна почивка, спорт, тури­
зъм, интересни културни развлечения. Това пре­
махва монотонноста в семейния живот.
На края двамата трябва да умеят взаимно да
си въздействуват — да се стимулират и насърча­
ват, да се активизират и поощряват, а когато е
необходимо и да ее въздържат и успокояват. Из­
граждането на умение младите съпрузи да си съ-
чувствуват, взаимно да се разбират и поддържат
е от особено значение.
Без съмнение колкото по-многостранно и дълбо-
к© е това взаимно съответствие, приспособяване,
61
съдействие и въздействие, толкова повече са из­
гледите за здрав, дълготраен и щастлив брак. При
това става дума не за еднократно, временно съ­
гласуване между двамата, а за траен и динамичен
процес — за едно умение брачно да се партньор-
ствува през целия съвместен семеен път. Това
значи умение да се поддържа здрава психична
атмосфера в семейството, умение да се регулират
възникналите конфликтни ситуации, взаимно да се
преодоляват трудностите, да се поддържа бодра,
радостна и щастлива обстановка в семейството.
Брачната двойка не е херметически изолирана
от околната среда. В семейството освен съпрузите
идват и децата, а понякога се' събират под един
покрив три, та дори и четири поколения. Налага
се младите хора да са възпитани и научени да
проявяват много внимание, такт и взаимно уваже­
ние, много търпимост, отстъпчивост и справедли­
вост не само към своя брачен партньор и към де­
цата, но и към родителите и близките — собстве­
ни и на съпруга.
Тези огромни изисквания пред младите поста-
влт с основание въпроса за тяхното предварител­
но опознаване, за тяхното приятелство и дружба.
То е нещо необходимо дори и в полово отноше­
ние, защото не трябва да се забравя, че половата
дисхармония в брйка е от грамадно значение за
неговата трайност и стабилност. Говоря за хора,
които сериозно мислят за брак. Това е нашето
старо годеничество, но съобразено със съвремен­
ния начин на живот. Мнозина се боят от израза
„пробен брак“ — с него можело да се злоупотре­
би. Но злоупотреби са възможни винаги при лип­
са на чувства и при наличие на корист. А една
репетиция за бъдещия брачен живот е все пак по-

62
лезна, защото бракът не е само весели разходки,
песни, забави и любов. В ежедневния съвместен
живот има твърде много „проза“ и двамата ще
трябва да съумеят да я преодолеят.
От морална гледна точка в никакъв случай не
може да се счита за безнравствено и развратно,
когато хора, достигнали своята 'пълна зрелост, во­
дят предбрачен полов живот. Още Енгелс изтъква,
че морално Или неморално е не дали половата
връзка е брачна или не (според него има и брач­
ни връзки, които са безнравствени!), а какви са
мотивите за нея — любов или нещо друго. И това
е нашият социалистически принцип — всяка поло­
ва връзка, която е резултат на дълбоки, искрени
и красиви взаимни чувства, е морална!
Но казах вече — времето променя много неща.
Може да се случи, когато двамата се опознаят
добре, да се убедят, че въпреки всичко не са един
за друг, не си допадат. Тук никой никого не мами
и двамата се разделят, като дори запазват добро­
то старо приятелство. Не е ли това много по-до­
бро и морално от един разтрогнат брак с всички
негови последици, деца, делба и др.
Днес да се говори за пребрачна девственост и
то подчертано само за девойката е анахронизъм.
Със загубване на своята физиологична девстве­
ност младата жена в никакъв случай не губи свои­
те човешки достойнства, своята човешка чест. Тук
не девствеността е важна, а съществуващата дъл­
бока и трайна привързаност и обич между двамата.
Извършените анкети от Центъра за научни изслед­
вания на младежта показват, че най-малко две
трети от мъжете и една трета от жените започват
днес своя полов живот преди брака.

63
 И ако има нещо, срещу което действително
трябва да се борим, то ие е нредбрачният полов
живот по начало, а безразборните и лекомислени
полови връзки, лишени от обич и любов. Ето това
вече е разврат.
Но да сме наясно: отхвърляйки един отдавна
изживял времето си нравствен предразсъдък, ние
в никакъв случай не можем да приемем за нрав­
ствени половите връзки, лишени от дълбоки и кра­
сиви чувства. Затова неоснователни са страхове­
те на някои млади хора, особено девойки, че като
не се съгласяват на лекомислени връзки, могат да
се покажат „старомодни“. За съжаление за мно­
зина, лишени от правилно полово възпитание и
необходимата полова култура, любовта е роман­
тична отживелица. Категорично това не е правил­
но! Нещо повече: опитът на стотици млади хора
недвусмислено показва, че полова връзка може да
се осъществи и с лице, на което дори не знаещ
името, ей така — на улицата. Но такава връзка е
толкова вулгарна, унизителна, бедна на финес и
преживявания, че дори самозадоволяването я над­
вишава. Тук не става въпрос за моралната стой­
ност на такава връзка, а за това, че тя по своята
най-дълбока същност е безсмислена. Полова връз­
ка, несгрята от вътрешен пламък, от дълбоко
взаимно чувство, по същество е един твърде еле­
ментарен физиологичен акт, който може да задо­
воли само крайно бедна и примитивна личност.
Погледнато така, въздържането от безразборни,
лишени от емоционален заряд подови връзки е
не само морална потребност, а здравна и пснхич
на необходимост. Тя запазва възможностите низа
богато емоционално преживяване и ни предпазва
от тежки разочарования.
 Не е случайно, че именно самонадеяните „дон-
жуановци“ най-често говорят за безсмислието на
любовта. Тези богати „на опит“, но емоционално
бедни герои, сами са се ограбили, сами са се ли­
шили от възможността да преживеят радостта и
щастието, дадени само на човека.
Девойката и младежът, които все още не са
преживели любовта, нямат основание да се от­
чайват, да изграждат малоценностни комплекси,
да се чувствуват неудобно пред „по-опитните“ си
другари. Защото нищо не са загубили. Спестили
са си само разочарованието и приучването към
едно обеднено и лишено от чувства, скучно и до­
садно полово функциониране. А любовта все пак
ще дойде, но богата и красива, такава, каквато
може да бъде само човешката любов.
Към трайните полови връзки на младите хора,
свързани с достойни партньори и с дълбоки, че­
стни, искрени и богати взаимни чувства, трябва
да се отнасяме със сериозност и внимание. Те
много често завършват с щастлив брак.
2. Материална осигуреност на семейството: про­
фесия, доходи, дом, условия за отглеждане на де­
цата.
Това е въпрос, който младите, опиянени от свои­
те чувства, често пренебрегват и недооценяват.
Впрочем при тях обикновено липсва и психична
нагласа за трудностите на брака, за задължения­
та, които поемат към обществото, към своите
близки и към самите себе си. Поради това, кога-
то след сватбените тържества материалните нуж­
ди излязат на преден план — започват конфликти
и раздори. Трябва да се мисли и за професия,
която ще осигури самостоятелен, независим и си­
гурен семеен бюджет, и за доМ, по възможност

5. 65
 също самостоятелен, така че младото семейство
да може да се развива без намесата и влиянието
на родители, роднини и близки. Помощта на близ­
ките и особено на родителите често е много полез­
на и дори необходима и все пак младото семей­
ство трябва да се развива самостоятелно, да се
научи само да преодолява трудностите по своя път
и своите собствени конфликти. Доказано е, че го­
лям процент от разводите стават по причини,кои­
то съпрузите биха превъзмогнали, ако не е било
вмесването на други лица.
3. Семеен бит и семейно домакинство. Друг съ­
що^ извънредно важен, но пренебрегван въпрос, за
който младите преди брака имат съвсем бледа и
повърхностна представа.
Как да се организира домакинството, как пра­
вилно да се разпределят домакинските задълже­
ния между всички членове на семейството, веч­
ният спор: кое е „мъжка“ и кое „женска“ рабо­
та — това са въпроси, които младите хора, и то
не само девойките, но и младежите, трябва да на­
учат преди всичко от своите родители в своето се­
мейство. Щаденето на децата и тяхното освобож­
даване от всякакво участие в домакинския труд
на родителското семейство е грешка, вредните по­
следици от която младите не закъсняват да по­
чувствуват. Това изгражда само потребителски на­
вици и създава готованци, които чакат всичко да
им се даде от другите. А младите хора трябва да
умеят сами да наредят своя дом уютно, но и ико­
номично, без излишна разточителност.
4. Основи на семейното законодателство: права
и задължения на съпрузите, на родителите и на
децата. Правни норми, регулиращи отношенията в
брака. Разводът и неговите последици. Самотното
майчинство.
66
 Всеки стъпващ в брак трябва да познава основ­
ните закони, които регулират брачните взаимоот­
ношения в нашата страна, трябва да познава за­
дълженията, които поема. Тук отново трябва де­
бело да се подчертае огромното значение на въз­
питаването на чувство за дълг и отговорност. Ле­
нин казва: „В любовта участвуват двама и се поя­
вява трети, нов живот. Тук се крие обществен ин­
терес, появява се дълг към колектива.“
И двамата трябва да знаят, че встъпването в
брак и особено създаването на деца не е детска
игра, която може да се прекрати по всяко време
и по всеки повод. Това е обществено задължение,
което трябва да се изпълнява съзнателно и отго­
ворно. Двамата трябва много добре да знаят как­
ви морални и психични последици има за децата
разводът, жизнената потребност за правилното
развитие на децата от здраво и жизнерадостно се­
мейство, в което те да растат спокойни и сигурни.

ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗНАТЕЛНО
РОДИТЕЛСТВО

Касае се за подготовката на младите хора за

най-важната и основна задача на семейството:
създаването и отглеждането на поколението. И
тук тематичните групи са няколко:
1. Възпитаване на обич към децата — на съз­
нанието, че раждането и възпитаването на децата
е основен обществен дълг, осъзнаване на необхо­
димостта да се осигурят условия за телесно, умст­
вено и нравствено развитие на поколението в се­
мейството.
67
 Това е подготовка, която започва от ранното
детство, още в игрите „на семейство“, и в грижи­
те за куклата-бебе. Обаче активната подготовка
за съзнателно родителство трябва да започне през
и след пубертета, след 12—13-годишна възраст и
особено в горния училищен курс.
2. Семейно планиране: знания за оптималната
възраст и оптималните интервали на забременя­
ване и раждане, предпазване от нежелана бре­
менност, абортът и неговите последици, психоло­
гични основи на майчинството и бащинството.
Принципът на съзнателното родителство и на
планираното семейство е: всяко дете да бъде же­
лано дете! Волята на съпрузите, да имат деца
трябва да се определя от два основни фактора: от
една страна, от тяхното лично желание и от въз­
можностите на семейството, а от друга страна, от
обществената и национална потребност. Стреме­
жът на родителите да създадат най-добри усло­
вия за отглеждане и възпитаване на децата е на­
пълно оправдан. Защото проблемът е не само да
се раждат деца, а тези деца да бъдат здрави и
най-добре отгледани и възпитани. Създаването на
поколението обаче съвсем не е само личен въпрос
— това е бъдещето на нацията и тук се корени
особеният обществен и държавен интерес към ро­
дителската функция на съпрузите. Абсолютно не­
обходимо е съзнателното намиране на обективно­
то единство между обществените и лични интереси
в този човековъзпроизводствен процес. Младите
съпрузи трябва да бъдат възпитани и в това от­
ношение — да имат чувството за обществено ро­
дителско задължение.
Семейното планиране има две страни: младите
родители да бъдат предпазени от нежелана и не-

68
навременна бременност и да бъдат подпомогнати,
когато бременността е желана и навременна.
Биологично една бременност не е навреме, ко­
гато девойката още не е навършила своята те­
лесна зрелост, т. е. преди 18 години. Както вече
казах, тогава много по-често се наблюдават ус-.
ложнения в протичането на бременността и ано­
малии в развитието на плода. Не е желана бре­
менност и след 35-годишна възраст. При възраст­
ните майки рискът от аномалии също се повиша­
ва. Счита се, че биологично най-добрата възраст
за забременяване и раждане е от 20 до 25 години.
Установено е, че бързо последвалите една след
друга бременности също крият рискове както за
майката, така и за детето. Приема се, че най-до­
брият интервал между две раждания е 2—3 годи­
ни. Разбира се, и тези норми са твърде относи­
телни, тъй като зависят от индивидуалното раз­
витие на девойката, от нейното здравословно съ­
стояние, от наличните здравни грижи и др.
Съществен дял от семейното планиране са зна­
нията относно съвременните начини за предпазва­
не от нежелана бременност, знанията за противо­
зачатъчните (контрацептивните) средства. Те поз­
воляват раждането на детето да не се предоставя
на сляпата случайност, а да се съгласува с жиз­
нените планове и интереси на младите съпрузи.
Много важно е, че за девойки до 17—18-годиш-
на възраст модерните противозачатъчни таблетки,
вземани през уста, са противопоказни, а до раж­
дането употребата на вътрематочните песари
(спирали) е нежелателно. Така че за младото мо­
миче като единствено средство остава мъжкият
предпазител (презерватив), а неговата сигурност
зависи твърде много не само от качеството му, а

69
и от умението на мъжа да го използува. Така че
риск винаги съществува. Всички останали сред­
ства са още по-несигурни и опасността от неже­
лана бременност е голяма.
Вече през зрялата възраст и особено след раж­
дането най-удобни и сигурни са таблетките, взе­
мани през устата, и вътрематочните спирали. Вся­
ка девойка и жена, а и всеки мъж, трябва добре
да е запозната с начина на употреба, показанията
и противопоказанията на противозачатъчните сред­
ства. Освен от популярната литература, информа­
ция може да се получи и от женските консулта­
ции.
Няма съмнение, че правилната контрацепция е
най-доброто предпазване от нежеланата бремен­
ността заедно с това и от нейната честа последи­
ца — изкуственото прекъсване на бременността,
аборта. Наистина абортът, извършен в здравно за­
ведение, крие минимални рискове, но все пак те
съществуват и всяка жена трябва добре да ги
познава. Трайното безплодие е твърде честа по­
следица от аборта, поради което той при първа
бременност е твърде рискован и нежелан.
3. Профилактиката на наследствените и на вро­
дените заболявания. Безплодието в семейството.
Не случайно създаването на поколението нари­
чаме човековъзпроизводство — производство на чо­
века, най-важното човешко производство, което
създава твореца на всички други производства.
Разбира се, както при всяко друго производство
и тук всички — и производителите (родителите),
и цялото общество са заинтересовани да няма
брак, създаденото поколение да е пълноценно, от
най-добро качество. Това означава родителите
добре да познават причините, които водят до раз-

70
личните наследствени и вродени заболявания и на­
чините за тяхното предотвратяване. Необходимо
е родителите да познават своя род и при данни
за налични заболявания, които се предават по на­
следство, да искат компетентна консултация от ка­
бинетите по генетика към семейните консултации.
Предпазването от вродени заболявания в най-
голяма степен е свързано със спазването на добра
хигиена по време на бременността: предпазване от
всякакви заболявания, от вземане на медикаменти,
които могат да увредят плода, и особено от кон­
сумация на тютюн и алкохол от бременната же­
на. И никотинът, и алкохолът са силни отрови за
живата клетка. Те са още по-гибелни за крехкия,
растящ организъм. И двете отрови преминават от
кръвообращението на майката през плацентата в
плода и го увреждат. Ето защо пушенето и упо­
требата на алкохол от бременни жени трябва да
се оценява като престъпление!
Нерядка аномалия в половото развитие на мом­
чето е задръжката на половите жлези (едностран­
но или двустранно) в коремната кухина или в
ингвиналния (слабинния) канал. Говорим закрип-
торхизъм. Ако не се вземат мерки, половите жле­
зи да бъдат снети в мъдната торбичка преди на­
стъпване на пубертета, това разстройство може да
доведе до тяхната атрофия и последващо безпло­
дие. Ето защо родителите трябва да са твърде
внимателни и при съмнение за такава аномалия
веднага да се обърнат за съвет към лекар специа­
лист.
При установяване на безплодие в семейството,
а съмнение за такова има, когато липсва бремен­
ност след 2—3 години редовен полов живот без
предпазване, трябва да се потърси съветът на жеи-

71
 ската консултация. Често се налагат специални
изследвания не само за жената, но и за мъжа,
тъй като в 50% от случаите безплодието се дъл­
жи на мъжа. Днес в много случаи безплодието е
лечимо.
И тук обаче по-важно е предпазването, а не ле­
куването. Младите хора трябва да знаят какво
може да доведе до безплодие. При жените това
най-често са възпалителни заболявания на поло­
вите органи особено след аборт или венерични за­
болявания. При мъжете също най-често се касае
за възпалителни заболявания на мъжките полови
органи след венерични заболявания (особено го­
норея) или при някои инфекциозни болести (за­
ушка, скарлатина, туберкулоза), при професионал­
ни отравяния н пр. И при двата пола безплодие­
то може да се дължи на злоупотреба с алкохол
и никотин. Другите причини са сравнително по-
редки.
4. Хигиена на бременността и раждането. Към
казаното по-горе трябва да се добави още необ­
ходимостта за бременната жена от достатъчно по­
чивка, движения, приемане на достатъчно пълно^-
цеина храна, предпазване от неприятни, потиска­
щи психиката преживявания.
5. Развитие, отглеждане и възпитание на мал­
кото дете. На бъдещите родители трябва да се
дадат познания по основните етапи от.развитието
на малкото дете — неговото израстване, хранене,
развитие на двигателните функции, на говора п лр.
Необходимо е родителите да знаят какъв трябва
да бъде техният подход към детето във всеки
един от тези етапи: как се къпе бебето, как се по­
вива, как се храни, как се гледа болно дете. Уме­
стно е, ако бъдещата майка присъствува п помага

72
за всички тези процедури при друго дете в семей­
ството или на свои близки и приятелки. Разбира
се, от участие в отглеждане на детето не трябва
да се изключва и бащата.
За'по-късното развитие на детето младите ро­
дители трябва да притежават и известни педаго-
гични познания — кога и как се формират основ­
ните качества на характера на детето, подготов­
ката на децата за бъдещия им самостоятелен-жи­
вот и ролята на родителите в този процес. Осо­
бено важно е родителите да умеят да предават
своя жизнен опит на своите деца, от малки да ги
приучат към участие в трудова дейност, към бла­
городни и красиви цели в живота, към вяра и
оптимизъм.
6. Социални грижи и правна охрана на майчин­
ството и детството.
Младите родители трябва добре да познават со­
циалните грижи, с които социалистическата дър­
жава осигурява майчинството и детството: право­
то на отпуск, на обезщетение, улесненията и об­
лекченията, конто се създават на родителите,
и пр.
Така кръгът се затваря: младите, добре подгот­
вени за своя полов и семеен живот, поемат щафе­
тата от по-старите и създават свои семейства,
раждат и.отглеждат свои деца. Започва да расте
ново поколение, при което половата просвета и
възпитание и подготовката за семеен живот и съз­
нателно родителство започват отново.

73
ПОДГОТОВКА НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ТЯХНАТА
ПОЛОВОВЪЗПИТАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

За да се прави нещо и за да се прави то добре,

трябва и добре да се познава. Откъде родителите
ще получат знания за своята дейност в областта
на половото възпитание и подготовката на подра­
стващите за техния семеен живот?
Преди всичко това е собственото родителско се­
мейство. Но от личен опит, а и от многобройни
изследвания и анкети знаем, че понастоящем на­
шето семейство не е подготвено за тази своя за­
дача и дава твърде малко по отношение на поло­
вата просвета и възпитание на своите деца. Труд­
но е да виним старите поколения — самите те са
били в голяма степен твърде неосведомени, за да
могат да дадат едно сериозно знание на децата
си. Затова са предпочитали да мълчат. А и пред­
разсъдъкът, че се касае за трудни, деликатни и
дори неприлични и срамни въпроси, които трябва
да се крият от децата, за да не се покварят, е за­
държал да се каже и онова малко, което все пак
се е знаело от собствения жизнен опит. Ето защо
днес е съвсем недостатъчно родителите да разчи­
тат при провеждане на половата просвета и въз­
питание със собствените си деца на спомена от
собственото си детство. Той е твърде беден. Въз­
питанието на съвременната младеж изисква нов
подход, ново отношение към проблемите.
Училището е другият важен фактор в провеж­
дането на съзнателна, целенасочена, навременна,
системна и научно обоснована просветна и възпи­
тателна работа по проблемите на половия живот,
на половите взаимоотношения и на подготовката

74
за семеен живот и съзнателно родителство. За съ­
жаление доскоро и у нас училището мълчеше и
се плашеше от тези въпроси. Едва през последни­
те десетина години, първоначално по инициатива
на Българския червен кръст и неговите кръжоци
за „Хигиена на девойката“ и „Хигиена на младе­
ж а“, а от 1972 г. и организирано от М.НП по не­
говата „Програма за здравна просвета и здравно-
етично възпитание“, започна да се работи и в та­
зи насока. Постигнатото е все още твърде малко.
Понастоящем, във връзка с Писмото на др. Тодор
Живков до ЦК на ДКМС от 1978 г., бе разрабо­
тена нова системна и цялостна програма за под­
готовка на младите за техния бъдещ семеен жи­
вот. С тази програма половата просвета и възпи­
тание ще заемат своето естествено място в цялост­
ния образователен и възпитателен процес за из­
граждането на пълноценна социалистическа лич­
ност.
Училището може да помогне твърде много и на
родителите, и на своите възпитаници, като само уре­
ди беседи, лекции и лектории за тях. По този на­
чин могат да се дадат ценни и необходими зна­
ния на родителите и те да бъдат спечелени да
съдействуват за осъществяване на половата про^
света и възпитание на собствените си деца. Твър­
де сериозен е фактът, че все още една голяма част
от родителите у нас считат провеждането на по­
ловата просвета и възпитание с техните деца за
ненужно и дори за вредно. На тези родители тряб­
ва с най-голяма сериозност да се разясни потреб­
ността от полово възпитание, както и неговите
принципи и съдържание.
За подготовката на родителите от голямо зна­
чение са и иницативите на обществените органи­

75
зации. Изградените на някои места но инициатива
на комитетите на ОФ и на българските жени
„Клубове на младото семейство“ са интересна и
перспективна форма за масова просвета и възпи­
тание. За да може тя да се разрасне и разпростра­
ни обаче, е необходимо да се изработят цялостни
програми и планове. Тук много полезни могат да
бъдат и лекториите на Дружеството за разпро­
странение на научни знания „Г. Кирков“. Дей­
ността на обществените организации може да се
съгласува с тази на училището, за да се изградят
„Родителски педагогични университети“, които да
дават на младите родители онзи минимум от пе­
дагогични знания, който е необходим за. правил­
ното отглеждане и възпитаване на техните деца.
Засега основната трудност за осъществяване на
всички тези програми за полова просвета и въз­
питание както в училищата, така и на обществени
начала, е липсата на достатъчно добре. подготве­
ни лектори — учители, възпитатели, здравни ра­
ботници. Бедата е, че в никое наше средно и виеше
педагогическо и медицинско учебно заведение не
се изнасят лекции пред бъдещите педагози и ле­
кари по въпросите на сексологията и на подготов­
ката за семеен живот. Поради това много от ини­
циативите, които се пораждат по места, не могат
да се осъществят или това става крайно некачест­
вено, ненаучно, любителски, а нерядко се застъп­
ват дори остарели и неверни становища. Необхо­
димо е да се разбере, че подготовката на нашите
педагози И здравни работници в тази толкова
важна област е една необходимост, която не мо­
же повече да се отлага и подценява.
Мощен фактор за масова просвета и възпитание
остава: самообразованието чрез съвременните сред­

76
ства за масова информация и пропаганда — пе­
чата, радиото, телевизията. През последните го­
дини нашият периодичен печат, а в известна сте­
пен и радиото и телевизията се включиха твърде
активно и добронамерено в разясняване нуждата
от полова просвета и възпитание и подготовката
за семеен живот. Публикуват се много статии, раз­
криха се:специални рубрики и страници за ;семей­
ството, изнасят се специални предавания. Може
би трябва да се пожелае в бъдеще това да става
по-органиЗирано и целенасочено.
Все още обаче липсват добри ръководства за
родителите, както и книги, адресирани за самите
деца и за подрастващите от-различни възрастови
групи. А това е много важно и необходимо.
Накрая, но съвсем не на последно място, не
трябва да се забравя и огромната възпитателна
роля на изкуството във всичките му форми —ли­
тература, театър, кино, музика, художествени из­
куства, балет. Всички те, всяко със своите специ­
фични средства и възможности, трябва да дава и
дава както знания, така и възпитание по полови­
те и семейните въпроси. Ако се опитаме да анали­
зираме източниците на нашите собствени позна­
ния и разбирания по въпросите, засягащи отноше­
нията между половете и в семейството, ще от­
крием, че сме получили нашите знания не от сухи
и студени учени книжки, а от развълнувания раз­
каз на художествени творби, които се помнят цял
живот.
За съжаление сегашната литература и изкуство
като че ли изобразяват много по-често отрицател­
ните страни на любовния и семейния живот. Мно­
го по-често бе дава драматичното и трагичното в
любовта — болката от несподелените чувства, раз-

77
очарованието от изневярата и раздялата, гибелта
на младежките блянове в сивотата на семейното
ежедневие. Твърде малко е дадено светлото и кра­
сивото в любовта между мъжа и жената, щастие­
то в семейния живот, в родителството, а и когаго
се срещат такива моменти, те са вмъкнати по-
скоро за да покажат, че това е една нетрайна
илюзия, обречена на гибел. Може би така по-до-
бре се изгражда вълнуващо творение, но за пра­
вилното възпитание на нашата младеж е необхо­
димо да се покаже не само трагичното, а и кра­
сивото, възвишеното, благородното и оптимистич­
ното както в половия, така и в семейния живот.
В това отношение нашето съвременно изкуство е
длъжник на младежта.
Половата просвета и възпитание и подготовката
за семеен живот е особено важен обществен и
държавен проблем, ето защо то трябва да е дело
на цялото наше общество. Всички — родители,
учители, лекари, обществени институции и органи­
зации, средствата на информацията и културата
— трябва да стоят на единни позиции и всеки със
своите сили и средства да допринесе за формира­
нето на правилна жизнена позиция на младите в
половия живот и семейството, на убеждения и
чувства, отговарящи на нормите на социалистиче­
ския морал.

78
 КНИЖНИНА

ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОЛОВАТА ПРОСВЕТА И

ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА БРАЧЕН
И СЕМЕЕН ЖИВОТ

От не много богатата наша книжнина, излязла през по­

следните двадесет години, тук давам само някои заглавия,
които считам, че могат да бъдат полезни на родителите в
тяхната просветна и възпитателна работа по половите и
семейно-брачните проблеми. Не всички възгледи на посоче­
ните автори могат да се считат за съвременни. Тук-там все
още се намират остатъци от стари и ненаучни схващания,
затова читателят трябва да се отнася внимателно и кри­
тично. Заглавията са подредени по тематично сходство, като
са дадени годините на последните издания.
1. Маркс, Енгелс, Ленин. За жената и семейството. С,
Изд. на Отечествения фронт, 1978.
2. Д. Благоев, Г. Димитров. За жената и семейството. С„
Изд. на Отечествения фронт, 1979.
3. Фр. Енгелс. Произход на семейството, частната собст­
веност и държавата. С., Изд. на БКП, 1971.
4. Август Бебел. Жената и социализмът. С., Изд. на БКП,
1958.
5. Книга за младото семейство под ред. на Св. Славчсв,
С., Изд. „Народна младеж“, 1967.
6. Пол, брак, семейство, под ред. на Н. Попхристов, Т. Бо­
станджиев, А. Бонев. С., Изд. „Медицина и физкултура“
1973.
7. Тодор Бостанджиев. Пол и полови разстройства, С.,
Изд. „Медицина и физкултура“, 1978.
8. Т. Бостанджиев, Д. Божинова, Ст. Дучев. Пол и здраве,
С.. Изд. „Медицина и физкултура“', Библ. „Г. Кирков“, 1976.
9. Св. Славчев, П. Бъчваров, Любов и брак., С., Изд. „Ме­
дицина и физкултура“, 1975.
10. Динчо Трайков. Интимни беседи по половия въпрос,
С., Йзд. „Медицина и физкултура“, 1977.
11. Г. и Д. Вебер. Ти и аз, С., Изд. „Медицина и физкул­
тура“, 1960.
12. Р. Утрата и др. Интимни разговори, С„ Държ. военно
издателство, 1972.

79
 13. В. Бартак. Четиво преди брака, С., Изд. „Медицина и
физкултура“, 1974.
14. Р. Нойберт. Нова книга за брака, С., Изд. „Медицина
и физкултура“, 1979.
15. Зигфрид Шнабл. Мъжът и жената интимно, С.. Изд.
„Медицина и физкултура“, 1979.
16. Кирил Василев. Любовта, С., Изд. „Наука и изкуство“,
1974. ___
17. М. Фюгнерова. Как да отговаряме на най-малките по
половия въпрос, С„ Изд. „Медицина и физкултура“, 1961.
18. Евт. Светославова. Как да разговаряме с децата по
половия въпрос, С., Изд. „Медицина ■и физкултура“. 1965.
19. X. Грасел. Говорите' ли за това с вашите деца? С.,
Изд. „Народна просвета“, 1969.
20. X. Грасел, К. Хайлбок. Възпитание за бъдещата лю­
бов, С., Изд. „Народна просвета“’ 1965.
21. Ива Банкова. Разговор с девойките, С., Изд. „Народ­
на просвета“, 1965.
22. Иван Цопанов. Първа любов, С., Изд. „Народна про­
света“, 1970.
23. Бр. Папазов, Ст. Доцева, Т. Дончева. Хигиена на де­
войката, С., Изд.. „Медицина и Физкултура“. 1969.
24. Хигиена на младежта, материали за здравнопросветни-
те кръжоци в средните училища, С.. БЧК, 1969.
25. Хигиена на брака. Учебник за кръжока „Хигиена на
брака“, С., БЧК. 1970.
26. йозеф Хиние. Ти ставаш мъж, С„ Изд. „Медицина и
физкултура“, 1970.
27. Ю. К. Скрипкин, Е. Д. Марясис. Юношата — бъде­
щият мъж, С„ Изд. „Медицина и физкултура“, 1978.
28. Лекции по здравно-етично възпитание, I, II и III част,
С ,, БЧК, 1975.
29. Лекции по здравна просвета и здравно-етично възпи­
тание на учащите се от горния курс, С„ Изд. „Медицина и
физкултура“, 1977. /
. 30. П. Милев, Р. Величкова. Ръководство по здравно-
етично възпитание, С.. Изд. „Медицина и физкултура“, 1977.
31. Кънчо Русев. Психо-пеДагогически проблеми на поло­
вото възпитание, С.. Изд. „Народна просвета“, бкбл.
„Т. Кирков“, 1973.
32. Бр. Братанов, Здр. Станчев. Пубертетна възраст, С..
Изд, „Медицина и физкултура“, 1971.
33. Бр. Братанов. Пубертетната възраст, С., Изд. „Меди­
цина и физкултура“. 1979.
80
 34. Бенджамин Спок. Грижи за бебето и детето. С.. Изд.
„Медицина и физкултура“, 1979.
35. Минчо Семов. Съвременната българска девойка, С .
Изд .„Народна младеж“, 1967.
36. Мария Динкова. 1000 въпросителни пред съвременна­
та девойка, С., Изд. „Народна младеж“, 1978.
37. С. Давидов. Противозачатъчни средства, С., Изд. „Ме­
дицина и физкултура“, 1978.
38. Д. Василев. Съвременна контрацепция, С., Изд. „Ме­
дицина и физкултура“, 1979.
39. Кирил Ангелов. Абортът и вредата от него, С.. Изд.
„Медицина и физкултура“, 1969.
40. Васил Гунев, Йордан Гавазов. Опасности от изкустве­
ни аборти. С„ Изд. „Медицина и физкултура“, 1974.
41. Любомир Яръков. Причини за безплодието в семей­
ството. С., Изд. „Медицина и физкултура“, 1969.
42. Асен Бонев. Венерични и невенерични възпалителни
болести на половите органи, С., Изд. „Медицина и физкул­
тура“, 1975.
43. А. Бонев, Ж. Николов. Болести, предавани по полов
път, С., Изд. „Медицина и физкултура“, 1978.
44. Д. Атанасова. Тютюн, сърце, пол, Пловдив, Изд. „Хр.
Г. Данов“, 1977. _ гл
45. Т. Станкушев. Алкохол, брак, семейство. С., Изд. на
Отечествения фронт, 1978.

81
 СЪДЪРЖ АНИЕ

Предговор.............................................................................................3
Ще отмре ли семейството?. . ............................................. 5
Как се развива полът?. . 13
Роля на семейството за половото възпитание на подра­
стващите. . . ......................................... . . 21
Съдържание и осъществяване на половото и на семейно-
брачното възпитание в семейството..................................... 24
Полова просвета............................................................. 34
Полово възпитание. . . . . . . . . . . 48
Подготовка за семеен живот и брачно партньорство. . 56
Подготовка за съзнателно родителетво..................................... 67
Подготовка на родителите за тяхната полово-възпита­
телна д е й н о с т . ..................................... 74
Книжнина по проблемите на половата просвета и въз­
питание и подготовката за брачен и семеен живот . 79
 ТОДОР БОСШНДЖИЕВ
СЕМЕЙСТВО И ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ
Първо издание
Редактор Теодор Михайлов
Художник Бранимир Цаков
Художествен редактор Пенчо Мутафчиев
Технически редактор Васил Ставрев
Коректор Евгения Станчева
Дадена за набор м. октомври 1980 г.
Подписана за печат м. януари 1981 г.
Излязла от печат м. февруари 1981 г.
Печатни коли 5,25
УИК 3,25
Издателски коли 3,38
Формат 70/100/32
Тираж 30 200
95 335
КОД 27 4 5 0 6 -2 0 2 -8 0
Поръчка 4506—202—80
Цена 0,31 лв.
Издателство на Отечествения фронт
Печатница „Офсетграфик“ — кл. 2 — София