Professional Documents
Culture Documents
Gender Equality - The Perceptions and Attitudes of Children 2
Gender Equality - The Perceptions and Attitudes of Children 2
bg (02)9887855
Призмата на представите и нагласите е важна, тъй като тя дава ключа към разбирането на
разминаването на равнопоставеността на мъжете и жените де юре и де факто в България,
равнопоставеност, която е формално гарантирана от законовата и институционалната рамка,
но която реално се заменя от неравно третиране на двата пола, подтиквано от доминиращите в
обществото нагласи и стереотипи.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Понятие за дискриминация
Всеки четвърти ученик от долния курс обаче не знае какво е дискриминация, докато големите
ученици са добре информирани. И въпреки че мнозинството от тинейджърите са наясно какво
е дискриминация, все пак 10 % от тях бъркат понятието с неуважение на различните.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
В случай, че върху тях бъде упражнена дискриминация, свързана с пола, децата са склонни да
се обърнат към родителите си - основно към майка си и донякъде към баща си. Малките
ученици изразяват готовност да се обърнат в доста по-голяма степен и към Комисията за
защита от дискриминация, докато големите предпочитат да потърсят и подкрепата на приятел.
Малките ученици са много по-малко склонни да пренебрегнат случая и да не потърсят
съдействие от никого, отколкото големите (3,6% срещу 13,9%).
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Данните от изследването показват, че има много ясни стереотипи за мъжа и жената в медиите,
които се разчитат от децата по много единен и категоричен начин. Създава се образ на мъжа,
който е силен и добър професионалист и образ на жената, която е красива и грижовна.
Мъжете са също така успешни, а жените са отговорни като и за двата пола е присъща
интелигентността. Тези стереотипи за основните качества на двата пола моделират
поведението и оказват влияние върху формирането на допустимите роли на мъжете и жените в
обществото, в семейството, на пазара на труда. Основните характеристики на мъжа и жената
предполагат и сферите, които най-много им приляга, според „специфичното им амплоа”. За
силния, успешен добър професионалист се оказва „естествено” да се развива и да доминира в
професионалната сфера и публичното пространство, а на красивата, грижовна и отговорна
жена „най-добре съответства” да допринася с тези свои качества за семейството, децата,
домакинските задължения и да се „изявява” най-вече в личното/семейното простанство.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
По същия начин, децата виждат по един кохеретнен начин образа на жената, независимо от
пола и възрастта си. Отново момчетата и момичетата възприемат еднакъв образ, но
момичетата подсилват основните послания за своя пол.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Единствено при малките момичета има малка разлика в степенуването на „типичните” женски
черти – те придават малко повече значение на интелигентността, отколкото на грижовността и
отговорността. Но процентната разлика е пренебрежимо малка, за да търсим наличието на
някаква социална специфика зад тези данни.
Както показват данните от изследването, в България все още има ясно полово разделение на
детските игри – момчетата трябва да играят с автомобили и конструктори, а момичетата с кукли
и отклонение от това поведение е силно социално неприемливо, сякаш застрашава половата
идентичност на детето. Тези „норми” са добре усвоени от децата.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
По подобен начин стоят нещата и с образованието в най-ранна детска възраст, което също бива
съобразявано с „половата специфика” на децата и техните „естествени наклонности” в
зависимост от пола им.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Този извод се потвърждава и от наблюдението, че над 70% децата в големите градове и над
60% от тези в малките населени места, без значение момичета или момчета, смятат, че жената
трябва да работи, а не да си седи вкъщи. 74,1% от по-малките ученици и 87,3% от по-големите
ученици са на мнение, че жената трябва да ходи на работа и също да се грижи за
домакинството.
По този начин виждаме как чрез своите нагласи и момичета и момчета спомагат за
възпроизводството на неравенството между половете в семейството.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Изследването показва нагласи за отлагане на родителството след 23-25 годишна възраст, като
25 години се привижда като най-подходящата възраст да станеш родител, както от момичета,
така и от момчета, в еднаква степен от по-малките и от по-големите ученици. Забелязва се, че
62,3% от момичетата „концентрират” плановете си за майчинство между 23 и 26 години,
докато момчетата са склонни да ги „разтеглят” в по-голям интервал - 72,8% декларират, че биха
искали да станат бащи между 23 години и 30 години. По-големите ученици са склонни да
станат родители малко по-късно от по-малките (около 25-27 години срещу 23-25 години).
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
малките ученици имат усещането, че това е нещо, което се случва рядко, докато повечето от
тинейджърите считат, че насилието у дома е често срещано явление.
Момичетата си дават малко повече сметка за това колко често то присъства в живота на
семействата в България (61,3% срещу 49%).
Ако излиза, че от мъжа не се очаква да издържа семейството си, а да споделя тази отговорност
с жена си, то определено доминиращите нагласи за отношенията и ролите на мъжа и жената в
началото на връзката изискват той да плаща сметките, когато излизат на среща. 86,4% от
тинейджърите считат, че мъжката роля налага поемане на разноските при среща. Този процент
е еднакъв за момчетата и момичетата, но е интересно, че 5% от момчетата приписват тази
отговорност на „нежния пол”, докато едва 1,6% са съгласни те да платят сметката на срещата.
Но пък момичетата са малко по-склонни от момчетата да си поделят разноските.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Има обаче сериозно разминаване между момичетата и момчетата относно това какви „права”
дава плащането на сметката на среща. 21,5% от момчетата смятат, че по този начин си
гарантират секс, а 22,7% считат, че донякъде това им се полага, щом са платили в заведението.
Излиза, че над 44% от момчетата имат очакване, че момичетата в известна степен им дължат
секс, след като те са покрили разноските по срещата. 90,5% от момичетата не споделят тяхното
виждане, а и вероятно дори не си дават сметка за нагласите на момчетата.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Нагласите сред децата, които настоящото изследване отчита обаче клонят в малко по-различна
посока. Ако разгледаме топ 10 на „мъжките” и „женските” професии, посочени от учениците,
взели участие в настоящото изследване ще видим, че за нито една от „мъжките” такива не е
характерен интелектуален труд, а и не изискват висше образование. Това се отнася и за
преобладаващия брой от „женските” професии, но все пак сред тях има и такива, които се
свързат с интелектуален труд и висше образование. А професията, с която всяко четвърто дете
асоциира мъжете е строител.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
др. Професионалното занимание със спорт е много слабо застъпено във възприятията на
учениците за женските роли и то единствено в сферата на гимнастиката.
Данните сочат, че „женските” професии се свързат силно с красота, грижа за външния вид и
разкрасителни процедури, както и със занятия в областта на услугите като шивачка, чистачка,
продавачка, сервитьорка и т.н. В този смисъл изследването дава индикации, че жените в част
от случаите се мислят като помощен/обслужващ персонал, но имайки предвид и другите
професионални роли, които наблюдаваните тук стереотипни нагласи приписват на жените и
тези, които приписват на мъжете като цяло, не може да се заключи, че в това се открива
неравно отношение.
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, gert@mbox.contact.bg (02)9887855
Проект „Училище без насилие и стереотипи, определение от пола”, финансиран от Фондация Оук