„Нали знаеш как е…”

Нормализирана
неравнопоставеност в
опитността на студентки в
Софийски университет

1
Настоящият продукт стана възможен благодарение на
финансовата подкрепа на Български фонд за жените.
Продуктът не отразява становището на финансиращата
организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието му.

Публикацията е изготвена със съвместния труд на членове на

Студентско общество за равенство при Софийски университет:
Бояна Желева, Галина Безлова, Глория Филипова, Доротея
Стефанова, Нели Кацарова, Станка Георгиева, Владислав
Петков, Стойо Тетевенски

Издател: Младежка ЛГБТИ организация „Действие”

ISBN: 978-954-92974-5-4

Печат: Vox
Корица: Бояна Желева
Страниране: Камелия Ценева

2019, София

2
Съдържание

I. Въведение................................................................................стр. 5

II. Траектории до университета – семейства, професионални

планове и избори.................................................................... стр. 10

III. Академична среда и взаимоотношения с

колегите......................................................................................стр. 17

IV. Взаимоотношения на власт: интеракции с

академичния съсав..................................................................стр. 26

V. Инфраструктура, жилищни и икономически

условия .................................................................................... стр. 36

VI. Политически измерения................................................ стр. 47

VII. Препоръки........................................................................стр. 54

Приложение: Въпросник за интервюта.............................стр. 58

3
4
 I. Въведение
Тази публикация е част от мисията на Студентско
общество за равенство да превърне Софийски университет
във включващо и безопасно място за всички. За целта
полагаме усилия да картографираме преживяванията
на различни студентски групи, които традиционно се
сблъскват с изключване, пренебрежение, враждебност или
дискриминация. Така се опитваме да идентифицираме слаби
места в университетската среда и да предлагаме практики и
политики, които могат да ги поправят.
В настоящия доклад се фокусираме върху
преживяванията на момичетата и жените, които учат в
Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Той е
базиран на тринадесет интервюта с настоящи или съвсем
наскоро завършили студентки в университета. Те учат в
различни специалности и факултети: Медицински факултет,
Факултет по науки за образованието и изкуствата, Факултет
по педагогика, Факултет по математика и информатика,
Факултет по славянски филологии, Юридически факултет
и Философски факултет. Идват от София, Стара Загора,
Враца, Пловдив, Добрич, Разград, Перник, Кърджали, Русе,
Кюстендил, Бургас, Антон и Гърция.
Следвайки феминисткия постулат за пресеченост,
отразен и в основните принципи на Студентско общество за
равенство, гледаме на пола като категория, която се пресича
и си взаимодейства с други идентичностни маркери. Това
чертае изключително разнообразна картина от профила на
студентките, които сме интервюирали, представени в тази
таблица:

5
N Профил
1 Чувжденка, не говори български
2 Студентка със зрително увреждане
3 Студентка от ромски произход
4 Студентка
5 Студентка
6 Студентка с турски произход и турско име
7 Нехетеросексуална студентка
8 Студентка майка
9 Студентка с азиатски черти, отраснала в България
10 Нехетеросексуална студентка
11 Студентка от ромски произход
12 Нехетеросексуална студентка
13 Студентка във възрастова граница 40+

Номерата на респондентките, посочени в тази таблица,

са използвани в цитатите по-долу. Тях ще оставим анонимни
- по изричното желание на някои и по наша преценка за
останалите. Поместените цитати на места са изчистени от
подробности (напр. имена на преподаватели, названия на
специалности, населени места и др.), които биха могли да
разкрият самоличността на респондентките или да насочат
към нея.
Интервютата са направени в периода април-май 2019
година, като в общия случай са записани, транскрибирани и
след това анализирани. Интервютата са проведени от членове
на Студентското общество за равенство. Разговорите са водени
предимно по предварително изготвен въпросник, който е
поместен в края като приложение. Въпросникът е разделен по
теми, които са отразени и в структурата на настоящия доклад.

6
 Текстът по-долу е опит за обобщение и анализ
на опитността на интервюираните студентки, но няма
претенциите на научно изследване. На много места умишлено
оставяме студентките сами да говорят за преживяванията си,
вместо да ги преразказваме или анализираме.
Въпреки това, редно е да изведем някои от основните
изводи, които направихме, разглеждайки в дълбочина
разказите на своите респондентки. Сред тях най-важният
като че ли е, че прилагането на двойни стандарти за момчета
и момичета в академична среда е дотолкова нормализирано,
че те не винаги успяват да го формулират като заключение.
На множество места в интервютата студентките обобщават,
че не виждат разлика между положението на момчетата
и момичетата в академичната среда или специфики на
своите преживявания. След което сами опровергават това,
разказвайки истории или давайки примери за проблеми или
ситуации, които непропорционално биха касаели момичетата.
Нещо повече, на няколко пъти това става с фразата „знаеш
как е…“ (или подобни), която красноречиво говори колко
нормализиран може да бъде един двоен стандарт - за него
няма смисъл да се пита или да се дискутира, защото той е
по подразбиране там. „Знаеш как е”. Силното впечатление,
което тази фраза остави у нас, вдъхнови и заглавието на тази
публикация.
На следващо място, прави впечатление привързаността
на студентките към университета. Те са като цяло положително
настроени към академичните си преживявания, макар и често
критични към системата, отделни практики или проблеми
с преподаватели. Не може да се направи заключение, че
университетската среда е много силно враждебна към
тях, което в крайна сметка трябва да отбележим като
положителна тенденция. Едновременно с това обаче в почти
всяко интервю има преживявания, размисли или страхове,
които недвусмислено говорят за това, че университетът

7
и съпътстващата го среда, продължават да не осигуряват
напълно безопасна и справедлива среда на своите студентки.
В някои случаи става въпрос за директно нападение или за
нарушаване на личното пространство без съгласие, в други
- за проблеми с преподаватели, в трети - просто за усещане
(напр. във всички интервюта без изключение респондентките
намират, че университетът не дава равна възможност на жените
за заемане на управленски позиции - декански, ректорски
и др.). Положителната им нагласа спрямо академичната им
опитност в този смисъл може да се разглежда като функция
на нормализирането на неравнопоставеността, описана по-
горе, но и като функция на жилавостта на респондентките
да превъзмогват неприятни (а понякога и травматични)
преживявания.
Пресечеността на пола с други идентичности безспорно
създава повече предизвикателства пред спокойното и
безопасно навигиране в академична среда за респондентките.
Студентките, които имат пресеченост с друга група (особено
етнически и сексуални малцинства), са имали своя опит с
отхвърляне - по-рядко насочено индивидуално спрямо тях,
но особено често чрез негативно отношение на колеги или
преподаватели към тяхната група като цяло. Достъпността на
студентките с увреждания до всички аспекти на академичния
живот е системно ограничена, въпреки че се среща разбиране
и подкрепа сред колеги и преподаватели. Въпреки това,
стереотипни представи за студентите с увреждания могат
да бъдат открити дори и сред ограничения ни кръг от
респондентки. Без задължително да се сблъсквали с открит
език на омразата или насилие, респондентките чертаят една
картина, в която собствената идентичност създава известно
напрежение и притеснение, когато е поставена в академична
среда.
И накрая, политизирането на темата за половата
равнопоставеност (и свободата от дискриминация на различни

8
основания) е като цяло неприсъщо за респондентките. Макар
и с някои ярки изключения, мнозинството от студентките
са слабо заинтересовани от политическите измерения на
университетската среда и своето собствено пребиваване в нея.
По правило не са наясно дали могат да се обърнат към някого
в случай на дискриминация и към кого. Това остро поставя
въпроса за (не)съществуващите политики и инициативи в
тази насока, което ще разгледаме специално в препоръките си
в края на този доклад.
Това са само бегли щрихи на сложната и богата картина,
която рисуват респондентките ни със своите истории. Някои
детайли можете да прочетете в следващите страници, като
препоръчваме да обърнете специално внимание на думите на
смелите момичета и жени, които се съгласиха да участват в
тази инициатива. Както се казва във фразата, приписвана на
Вирджиния Улф, „Феминистка е всяка жена, осмелила се да
разкаже истината за живота си”.

9
II. Траектории до университета
- семейства, професионални
планове и избори
В тази първа глава се интересуваме от факторите, довели
до решението на студентките да учат висше образование,
в Софийски университет и в съответната специалност,
опитвайки се да разберем доколко полът и свързаните с
него очаквания и стереотипи, както и други идентичностни
характеристики, са оказали влияние върху тези решения.
За малко от респондентките специалността, която в
момента следват, е била предрешена. Една от тях разказва:
„Аз исках да стана много неща през всички професии
преминах като желания. Последователността им не помня, но
исках да ставам учителка, исках да ставам лекарка, понеже
нали като ходим при докторката и това ми харесваше. Исках
да ставам кондукторка (...) играла съм си на тези професии”
(Р2). От всички запитани за мечтите си като малки, само една
респондентка е знаела от малка, че иска да е това, за което учи
в момента (което е и семейна професия). Всички останали
са променили мечтите си, като прави впечатление, че са
изоставили много креативни професии (актриса, дизайнерка,
музикантка, собственичка на книжарница, магьосница), но и
други (психоложка, учителка, секретарка).
Практически всички интервюирани разчитат на
подкрепата на семействата си в своето образование, която
много често е и финансова. Почти без изключения семействата
са оказали и ключово влияние във формирането на идеята за
висшето образование като ценност. В някои случаи е имало
10
сериозно очакване за завършване на висше образование
и алтернативи са били неприемливи (Р4, Р5, Р6, Р9). Тази
засилена подкрепа обаче не винаги е достатъчна. В случая
с респондентка 3 тя се сблъсква с ниска самооценка: „Аз
обаче за себе си не съм го имала като план (…) защото не
съм имала толкова може би самочувствие, че ще се справя
с нещо такова. Защото ми изглеждаше супер сложно винаги
отстрани. Обаче да речем 11 клас вече бях сигурна, че искам
да уча в университет.“. В други случаи препятствие се
оказват финансовите възможности, както е с респондентка
11: „когато бях 8 клас нямах никаква финансова възможност,
защото майка ми живееше в България и беше чистачка в
моето училище. Парите бяха минималната заплата тогава, 400
лева мисля, че бяха тогава. И като цяло нямахме финансова
възможност, но майка ми и тогава беше сигурна, че ще намери
начин да уча. И тя най-вече заради мен замина за Германия.“
Работа възпрепятства друга интервюирана студентка да
започне висшето си образование: „Да, винаги съм искала да
следвам, не съм имала възможност, пък и животът така ме
беше завъртял, че просто наистина работех 6 от 7 дни и така с
години наред и нямах тази възможност. Просто така се случи,
че ми се предостави и аз я хванах веднага“ (Р8).
Съвсем различна е историята на респондентка 13:
„Когато завърших, въобще не съм мислела да продължа
образованието си. Не бях от учениците, които имаха големи
амбиции. Мислех направо да започвам работа, но се ожених и
родих две деца и така.“ Тя намира мотивация да запише висше
образование много по-късно в живота си, след като децата ѝ
вече са пораснали, а тя самата търси повече достойнство на
работното си място: „Работех десет години в детска градина
като помощник-възпитател и оттам реших, че не искам
повече да мия дупета и да ме третират като втора категория
човек, по-лошо качество... И затова реших да стана учител и
да докажа, че не всеки учител се държи по този начин с по-

11
нисшестоящите от него в момента“ (Р13). В края на интервюто
същата респондентка заключава: „Радвам се, че записах, дори
и на тези години, записах да уча, даже смятам да продължа
следващата година, ако ме приемат. Мисля, че това ми отвори
очите на много неща и гледам по различен начин.”
Въпреки моралната и финансовата подкрепа, която
родителите по правило оказват на дъщерите си по повод
следването на висше образование, те често (се опитват да)
влияят върху избора на специалност. „Баща ми искаше да уча
езици, майка ми искаше да се занимавам с биология, химия,
нещо с фармация да уча.“ (Р6) и „Като коментари от рода на
„Специалността тии… кво ще правиш с нея? Що не запишеш
една икономическа специалност по-добре? Или ако беше
станала лекар, щеше да е по-добре, или ако беше записала
право, щеше да е много по-престижно и просперитетно от
твойта тъпа филология, сега к'во ще я правиш?”. И докато
в някои случаи родителите само насочват или коментират с
неодобрение, в други те успяват да се наложат за определени
академични избори, включително специалност:

Не подкрепят примерно дори когато аз исках да пътувам

за учене. Примерно аз бях приета 2 пъти за Еразъм.
Но не срещнах много подкрепа от нашите. Просто те
са хора, които ти казват „Стой си вкъщи, стой си в
университета, запознай се с момчета, запознай се с
хора, изгради си среда, ама не ни карай да се чувстваме
дискомфортно, като пътуваш.“ (Р7)

[A]з исках да уча Кореистика, понеже ми е интересен

езика. Но нашите бяха много против и мислеха, че четири
години ще е много голяма загуба за език при положение,
че мога да изкарам курс или нещо такова, което...
имахме много скандали по този въпрос, накрая реално аз
отстъпих и всъщност видях тяхната гледна точка. И
смених желанието си. (Р9)
12
 Изборът на специалност е свързан също с избора на
град и университет, а в случая с респондентка 1 и на държава:
„В крайна сметка избрах България, защото е най-близката
възможност – хващам автобуса и съм вкъщи за 12 часа“.
Някои от студентките, родени и/или израснали в България
също са обмисляли да учат в чужбина (Р4, Р6), но в крайна
сметка избират да учат тук – често по финансови причини.
Изборът на град е често свързан с избора на университет,
макар понякога за града да има и специални съображения,
като например откъсването от средата в родния град (Р4).
Специфичен и важен аргумент привежда респондентка 3:
„защото София като град дава възможности за развитие
специално на… хората с увреждания“.
Мнозинството от интервюираните студентки са избрали
Софийски университет заради репутацията му: „И реших
Софийски университет, защото всички казваха, че тук е най-
добре.“ (Р10), „по-голям престиж, по-добър университет“ (Р6),
„Просто Софийски университет ми звучеше супер престижно,
защото не си представях в друг университет да ида, ако
трябва да сме честни. Просто исках Софийски университет“
(Р3). „Този университет го избрах, защото е най-добрият, така
най-големият и най-добрият в България“ (Р2). В два случая
като съизмерим университет се споменава Нов български
университет, но се изтъква недостатъкът с високите му такси.
Две от респондентките са избрали Софийски университет
заради по-сериозен анализ на специалността, която са искали
да изучават: „[П]рограмата на Софийския спрямо Технически
университет много повече ми хареса, понеже като видях
програмата... Те същинските неща започват да ги учат в трети
курс. Аз не мога да си губя две години от времето“ (Р4); „На
първо място, защото е един от двата университета в България,
които предлагат тази специалност, а след това взех и предвид
факта, че в СУ тя се преподава доста по-отдавна и е по-
развита“ (Р5).

13
 Изборът на специалност е направен по различен начин
при различните интервюирани. Както вече отбелязахме,
някои са избрали специалността си първо, но за други тя се
е оказала второстепенна и е била решена от класирането.
Не всички са били класирани в специалностите, които
са искали, но остават доволни от тях. В някои случаи
желаната специалност не е била достигната именно заради
разпределението на квотите между момчета и момичета:
„Т’ва е нещо, което супер много ме изнервя, още откакто
се опитах да кандидатствам в “Скандинавистика”. Едно, че
квотите са много... Несериозно разпределени. Второ, че балът,
например, за “Скандинавистика” точно, за момчетата беше с
6 единици по-нисък от този за момичетата“ (Р12). Повече за
отношението на интервюираните към квотите вижте в част 6.
Накрая се поинтересувахме дали студентките щяха да са
избрали друга специалност, ако са били момчета. Поради
важността на въпроса, публикуваме всички събрани отговори:

• „Сигурно някоя мъжка професия бих избрала, но не

знам.“ (Р2)
• „Да, най-вероятно, ако бях момче, щях да мисля за
някоя друга специалност. Малко по-мъжка. Въпреки че в
нашата специалност имаме момчета, но са значително по-
малко, отколкото момичета.“ (Р3)
• „И като кажа, че ще следвам *******, ми се е случвало
да получавам коментари “Много мъжка професия.”, което
е странно. Като цяло са си вкарали в mindset-а (начина на
мислене – бел.ред.), че това трябва да правят момичетата, това
трябва да правят момчетата. Защото имат по-патриархални
възгледи.“ (Р4)
• „Даже бих казала, че би ми било по-лесно, ако имах
сигурността, че съм момче, и възможностите ми за реализация
са по-големи и разнообразни.“ (Р5)
• „Не знам. Ако бях момче, сигурно нямаше да мисля по

14
същия начин, нямаше да ценя същите неща, нямаше да уча
*** сигурно. Щях сигурно да продължа да уча математика,
защото наистина бях добра и можех да се реализирам с това.“
(Р6)
• „Не знам, ако бях момче какво щях да избера да правя,
но щях да съм много по-уверена в това, което правя. Точно
това си мислех днес, даже го коментирах с приятелката си.
Момчетата имат просто една лекота, с която се движат и
действат в живота. И по не им пука за неща и въпреки, че по не
им пука, по-малко се стараят и повече им се получава. Защото
все биват просто възприети по-сериозно, а пък аз съм просто
емоционалното момиче, което ще си изтърве нервите. Та да,
не знам какво щях да правя, ако бях момче, но определено
завиждам на мъжете, че биват възприети като уверени и силни
личности, докато жените са неуверени и слаби и емоционални
и това е.“ (Р7)
• „Ако бях момче, по-скоро бих имала повече смелост
да се противопоставя на нашите, а те нямаше да ми се бъркат
толкова. Понеже нашите са доста консервативни, и баща
ми, и майка ми имат някакво виждане за света с определени
ценности. Една от тях е децата им да слушат тяхната воля.
То си е част от културата им, специално на баща ми. И за
това като сме и момичета, те са имали по-голямата сила да ни
влияят върху решенията.“ (Р9)
• „Със сигурност. Първо, аз нямаше да работя в детската
градина, защото… със сигурност щях да работя нещо друго,
и щях да избера нещо друго. Може би щях да стана учител по
физическо, или нещо свързано със спортна зала, или нещо от
този род.“ (Р13)

В заключение на тази част може да се каже, че

момичетата имат различни траектории във формирането
на своите академични планове, които обаче по правило се
променят с времето под натиска на прагматични аргументи,

15
родителска намеса или в резултат на собствено израстване и
самооткриване. Като цяло, независимо от принадлежността
си към различни социални групи и малцинства, студентките
срещат морална и финансова подкрепа в семействата си,
която обаче понякога преминава в ограничения и налагане.
Изборът на специалност и университет са повлияни както от
добре премислени фактори, така и от финансови причини,
университетска репутация и понякога - шанс. Безспорно е
обаче, че полът играе ключова роля в целия процес и влияе
или на избора на академична пътека, или на себеусещането си
като специалист, бележейки по този начин бъдещото развитие
на студентките в университетска среда и отвъд.

16
III. Академична среда и
взаимоотношения с колегите
Редица от интервюираните студентки определят
взаимоотношенията си с колегите като добри (Р1, 7, 10, 11, 13).
Респондентка 1 споделя, че винаги се чувства подкрепена, в
добро и лошо. Друга част не са сигурни как да определят тези
взаимоотношения (Р6) или ги определят като „средни“ (Р2).
Що се касае до съотношението между момичета
и момчета в комуникацията с колеги, почти всички
респондентки отбелязват, че общуват повече с момичета.
Според някои от тях това се дължи на малкия брой момчета в
специалностите им (Р3, 5, 7, 12), други споделят, че се чувстват
по-комфортно в компанията на момичета (Р6, 9). Само една
от респондентките отбелязва, че общува наравно с момчета
и момичета (Р4). Описвайки ежедневието си и по други
поводи, много от респондентките оставят впечатлението,
че социализират интензивно с други колеги (предимно
момичета), като прекарват и доста време заедно преди и след
академичните занятия.
Негативните преживявания на интервюираните
студентки в комуникацията им с колеги са изключително
обусловени от пола им или от принадлежността им към
специфична социална група. Респондентка 2 споделя за
история, в която е имала спор с колежка, която е твърдяла,
че респондентката е получила 4 без нищо да знае, защото е
любимка на преподавателя. На друго място тя споделя, че
нейни колеги са ѝ казвали, че преподавателите толерират хора
като нея (с увреждане - бел. ред.). Такова отношение впрочем

17
се наблюдава и при друга наша респондентка, която по повод
студенти с увреждания казва:

…там не съм сигурна точно, дали тези… много от тях

дали наистина учат, или просто им дават оценките, за
да завършат и не са на базата на необходимите знания.
Това също ми е малко съмнително, да кажа, че голям
процент според мен просто им се дават оценките (Р8).

Респондентка 3 разказва за опита си по повишаването

на осведомеността за проблемите на нейната социална група
(роми): „...но въпросът е те колко искат да чуят и колко искат
да знаят“. Определя възможността да представи въпрос за
ромската общност пред колеги като един от най-хубавите
моменти в обучението си. Въпреки това отбелязва, че доста
често има негативни реакции относно ромската общност
сред колегите ѝ. Респондентката се чувства в безопасност в
курса си („тази година вече да“) и отбелязва голям напредък
в общуването с колеги, с които не са си говорили до миналата
година. От досегашните си преживявания с курса споделя:

Конфликти не знам дали мога да ги нарека, но съм чувала

някви такива изказвания как, нали, тая циганка получава
такава оценка или тая за к'ва се мисли и така нататък,
което ме е предизвикало няк'во, по някакъв начин аз да
страня и да се чувствам не окей в тая компания и като
цяло в тоя курс.

[...] Защото съм получавала обиди. Не конкретно в

лицето, но имам доказателства като чатове и такива
неща, които са ме обиждали и не е било окей. Но е било
заради произхода основно.

18
 Друга студентка ромка, без сама да отдава експлицитно
това на произхода си, споделя:

[...] ще ти кажа, че съм много притеснителна. Особено

в академична среда да не объркам нещо. Когато говоря,
искам да съм перфектна и да съм напълно сигурна, за да
не се изложа, което знам, че е глупаво. (Р11)

Проявата на расизъм, хомофобия и други форми на

омраза е детерминанта за липсата на отношения между част
от респондентките и техни колеги (Р6, 9, 10):

Срещала съм се с много негативни хора, също, които

за щастие не са част от моя кръг. […] В метрото
съм имала случай да разговарям с мой колега от курса,
който е очевидно хомофоб, а аз имам приятел, който е
хомосексуален, и той доста очевидно се изразява против
тях, против прайдовете, а аз лично доста ги подкрепям,
защото си е изява на човек… Не само изява – това си
е същността на човек и това да я покаже няма нищо
грешно, нито лошо. И когато съм го питала защо мисли
така, той казва, че за него не е нормално, не е роден
с виждането и техните също не са го възпитали с
виждането, че в публичното пространство могат да се
показват такива неща. За мен това беше много абсурдно
и когато се опитах да го убедя, че това си е право на всеки
човек, той не мисля, че възприе моето мнение. (Р9)

Има едно момиче, с което бях сравнително близка в първи

курс и тя направи някакво изказване, че гейовете са „супер
гнусни“, и не за това, но по други причини, сега не сме си
толкова близки. […]

…беше ми гадно, не съм казала нищо тогава. Направих

19
 някаква шега тогава да ходим на лесбийски бар и тя за
това направи това изказване, но тя беше по-скоро „о, не,
не говори за това!“ (Р10)

Респондентка 7 споделя за своя опит с разкриването си

като част от ЛГБТИ общността:

Аз се разкрих на някои от хората в университета. Някои

от моите колеги в специалността. Когато им споделих,
че харесвам жени, те в началото бяха много неразбиращи,
защото не се бяха сблъсквали с това. Същевременно аз
тогава все още имах търпение и обяснявах и всъщност
ги направих част от това. Беше им интересно, питаха и
се опитаха да проявят разбиране и толерантност, макар
да им беше чуждо. Това много ми хареса и бях приятно
изненадана.

[...] Колегите ми така да кажа, голямата част от тях са

окей, нямат проблем с това, опитват се да го разберат,
опитват се да са толерантни и това е. Смятам, че
в крайна сметка от хора, които не са били в такава
позиция, няма какво повече да искаш поне в началото. Но
не са били по никакъв начин неуважителни.

Респондентки 4 и 5 не споделят случаи на

дискриминация или негативно отношение сред студентите:
първата - поради осезаемата промяна в манталитета и
отношението към жените в последните десетилетия; втората
- поради факта, че общността в нейната специалност е
малка и всички се познават. Други интервюирани студентки
определят като проблемни фактори незаинтересоваността
на някои студенти да учат и отпадането на много хора (Р7),
състезателен, вместо кооперативен дух (Р10) и чувството
за превъзходство на някои студенти (Р11). Респондентка

20
1 отбелязва трудностите, които среща, защото не говори
български.
Респондентка 6 отбелязва случаи, в които студенти са я
гледали „странно“ заради името ѝ (от турски произход, бел.
ред.), а в други случаи е забелязвала различно отношение („А
има и такива, които просто крещят: „имам някаква представа
за теб, базирана на твоето име“). На друго място отбелязва:

Например, ако има някакъв празник, да речем, идва

Великден. И някой колега ще се изкаже с нещо от сорта
на: „О, честит празник, а, чакай, ти нали…“ или „вие
турците нали…“, или „ти като се казваш ***, туркиня
ли си, или циганка?“ Все едно има някакво значение. Нали
„кажи каква си. Първо да знаем.“

Една от респондентките (Р8) е чувала критики като

„Ти какво правиш тука в това положение?“ (бременна - бел.
ред.) и съмнения, че преподавателите са снизходителни към
нея заради бременността ѝ. Няколко от респондентките
споделиха за случаи, в които са се противопоставили на
дискриминационна реч или държание. Респондентка 11
разказва:

Имах един колега, той ми е приятел всъщност, той се

изказваше много зле и аз просто един ден му казах, макар
че той знаеше за мен и преди това „не ми е приятно, ако
искаш да останем приятели, виждаш пред себе си пример,
спри да говориш такива неща пред мен, ако поне малко
ме уважаваш.“ Засега нещата са добре. Това беше още
в началото. Имаше 1-2 такива случаи, в които момчета
колеги се изразиха много негативно. Като цяло го има
това мислене, че ромите на са достатъчно висок клас
хора и че са неграмотни, че са чистачи, че това е работа
за тях. Не знам защо е срамно да си чистач.

21
 В един случай на разговор за нашумял филм на ЛГБТИ
тематика колежка на респондентка 12 е отбелязала, че
хомосексуалността се набива на всички и че преди не е било
така:

И общо взето аз се разкрещях по средата на кафето и

ѝ казах че това не е много приятно хората да го чуват.
Най-малкото което е, на мен не ми е приятно да го
чувам. Но съм се чувствала и подкрепена - най-добрият
ми приятел, например, постоянно когато се чуе нещо -
или антифеминистко настроено, или нещо, което би се
сторило гадно на хората до него - той винаги защитава,
винаги обяснява защо човека срещу него не е прав, и как
фактически трябва да се изрази.

Същата респондентка отбелязва, че по отношение на

характера ѝ знае, че колеги са коментирали как било „грозно“
за една жена да е „властна“, както и негативни коментари,
отнасящи се до външния ѝ вид.
Външният вид е друга тема, която респондентките ни
коментират. В по-честия случай те избират удобството при
избора си на облекло и споделят, че не намират за необходимо
да се съобразяват с някакви критерии. Някои обаче сами се
опровергават: „Гледам да ми е удобно, обаче няма да сложа
нещо разкриващо. Със сигурност. Аз по принцип много рядко
обличам нещо такова, защото не се чувствам комфортно в
това.” (Р4) и „Ами не бих тръгнала с къса пола в университета,
например. Не, че аз по принцип нося такива поли. Съобразявам
се по някакъв начин с дрескода за това място” (Р3). Друга
взима предвид своя статус като част от Студентски съвет:
„Следвам една строго определена естетика, която имам и
също така много обичам да се гримирам и много рядко хората
могат да ме видят без грим. Но ако съм в академична среда,

22
ако присъствам на факултетен съвет, на общо събрание,
на събрание на Студентски съвет, задължително следвам
академичния протокол. (Р12)
Външният вид студентките решават както от уважение
към академичната среда, така и от притеснения, свързани със
собственото им тяло и страх какво ще си помислят или кажат
колегите им. Поместваме два по-дълги цитата, които ясно
илюстрират колко голямо значение може да има това върху
самочувствието им и цялостното себеусещане в академична
среда:

...[П]редпочитам повече… Не дрехи, които ме покриват,

а нещо, от което например деколтето ми не се вижда...
Случвало ми се е, ама рядко. Не се чувствам комфортно,
постоянно в такива моменти започвам да fidget-вам (да
се въртя - бел. ред.) и да си дърпам дрехите, все едно си
мисля, че показват прекалено много, а всъщност сигурно
просто си въобразявам. (...) Ама аз винаги в такива
моменти действам под предположение, че някой нещо
може да ми каже. Защото по принцип се тревожа някой
да ми се заяде за каквото и да е, да ми направи коментар
за каквото и да е било, не само за начина, по който
изглеждам. Много съм self-aware (осъзната - бел. ред.).
(Р4)

Миналата година си бях сложила една рокля, която според

някои мои колеги беше прекалено къса. Тя отгоре си беше
напълно покрита де, не е била някаква провокативна рокля,
но просто дължината явно им се е сторила прекалено
къса… И даже един колега беше много възмутен и ми
направи забележка. Той ми е приятел, от същия блок.. И
ми каза нали „моля ти се, как ще идваш така в академична
среда?’’ Оттогава имам някакво такова чувство и
ходя повече с дънки, не по-така разголени дрехи… (...)

23
 [Почувствах се] много зле! Наистина, притесних се, цял
ден внимавах и я дърпах надолу. Оттогава тази рокля не
я нося в университета. Дори ми остана като спомен и
вече никъде не я нося без чорапогащник отдолу. Не знам,
той беше много възмутен, явно наистина не е изглеждало
добре, не знам дали е така. Въпреки, че другият ми
приятел каза, че това са глупости, че изглеждам много
добре и роклята не е много къса. Каза „носи си я, не се
притеснявай”, но беше много гадно, лош спомен ми е.
(Р11).

Тези примери показват нагледно, че за момичетата

и жените академичната среда и особено колегите, оказват
известен натиск върху себеизразяването, причинен от вече
случили се събития (белязали дълбоко самочувствието на
конкретната респондентка), или заради самото очакване
такива коментари да има. Без това да е артикулирано от
респондентките, външният вид изглежда да е специфично
притеснение, свързано с пола.
Няколко са разказаните случаи на сексуален тормоз от
страна на колеги. Прави впечатление, че подобно държание е
в голяма степен нормализирано: „Имало е закачки, шегички,
но в един момент тия неща не ги помниш всичките и те се
случват като че ли ежедневно и не ги помниш всичките. (...) В
90% от случаите ти просто не го приемаш за нещо сериозно,
просто е закачка, просто казваш на човека да се отдръпне или
нещо такова. Не обръщам много внимание на това...“ (Р6).
Същата респондентка споделя следния случай:

А имам един колега, който е много… навлиза ти в

личното пространство, започва да ти пише някакви
закачки, започва да ти пише някакви неща със сексуално
съдържание… и да, не е приятно, просто го игнорирам и
не общувам с този човек.

24
 Беше миналата година и едно момче още като започнахме
в първи курс започна да ми пише някакви неща, че съм
хубава и т.н. Аз не го харесах, но той продължи да го прави
и когато спреш да му отвръщаш и да му отговаряш, той
започва да се държи гадно. Беше по интернет, искаше да
ходим заедно в университета, идва, сяда при тебе без да
те пита, взима ти нещата без да те пита, без да иска
разрешение, или те пипа, да, това е най-гадното, че си
мисли, че може да те пипа някъде по тялото без да пита,
а вие не сте си близки. Ама това е само един случай, един
колега, от всичките.

Той не се държеше само с мен, така че… не знам как

реагирах. Малко се държах агресивно с него, обаче ако се
държиш агресивно и той започва да се държи агресивно,
следователно трябва и малко да го игнорираш, просто да
стоиш далеч. С времето просто минава, и така.

Друга респондентка (Р7) споделя:

...имаше едно момче, което всъщност обикновено беше

доста уважително, но понякога го биеха сачмите. Той да
кажем ми е предлагал директно секс по средно заобиколен
- средно директен начин, но такъв начин, който те кара
да се чувстваш неудобно и неприятно. И аз разбира се
му казах „Айде стига глупости!“. Той беше и пийнал, но
дори факта, че си срещу него и той със сигурност не би си
върнал думите… Но мисля, че не се сещам за такъв тип
други неща. Но тези препратки ги има винаги. Колегите
момчета често са правили такива неща.

Като вземем предвид разказаните по-горе истории, както

и някои от преживяванията в глава V, следва да заключим,
че липсата на сигурност е сериозен проблем, който влияе на
качеството на академичната среда и засяга студентките по
специфичен начин, основаващ се на техния пол.
25
IV. Взаимоотношения
на власт: интеракции с
академичния състав
Голяма част от интервюираните студентки сочат
преподавателите като един от най-важните фактори за
тяхното (позитивно) преживяване в Софийския университет
(„Тази година доста приятни лекции имам, доста приятни
преподаватели и винаги ходя с огромно желание.“ - Р4,
„Като цяло всички професори са учтиви, уважителни и
благоприлични.“ - Р1). Качеството на преподаване прави
впечатление на няколко респондентки, а като позитивно
преживяване се сочи както придобиването на конкретни
практически умения, например социализиране на
професионално ниво (Р4), така и самата комуникация с
преподавателите (Р5, 13).
Част от негативните преживявания на респондентките
се отнасят до организационната част на обучението,
вкл. неправилно разпределение на времето и съответно
„претупването“ на материала накрая (Р4), закъсненията на
преподаватели (Р8) и обявяването на критерии за допускане
на изпит по време на самия изпит (Р11).
Интервюираните студентки обръщат голямо внимание
на взаимоотношенията между студенти и преподаватели.
Забелязват се няколко основни характеристики на споделените
преживявания. На първо място, за повечето интервюирани
използването на стереотипи, расистки и сексистки шеги и
генерализации са част от лексиката на поне един преподавател
по специалността. На второ място са отбелязани случаи на
непристойно поведение на преподаватели към момичета.
На трето място се срещат случаи на различно третиране на
26
студентка поради пол или принадлежност към определена
социална група.
По отношение на стереотипите на преподавателите,
изразявани пред респондентките, се отличават четири групи,
срещу които са насочени - роми и турци, жени, гей хора и
чужденци. Описаните изказвания са представяни под формата
на „шеги“ и сравнения, но и като политически коментар.
В лекция по едно от направленията, традиционно
считано за мъжко, преподавател е правел сексистки
изказвания, за да „амбицира“ момчетата („Айде бе, че
момичетата ви изпревариха.“ (Р. 4)). При друга респондентка
(Р13) коментарите са били насочени към самотните майки:

Специално за самотните майки сега ми изскача една

фраза: „Самотна майка, пък има пет деца“. Стана в
дискусия, имаше включване на преподаватели и студенти
в случката, но не си спомням кога беше, но се случи в един
час. Но това като израз ми е останало в главата.

Отговорите на някои респондентки сочат за сравнително

високата степен на нормализация на стереотипизирането на
ромската общност („За ромите знаеш как се говори от време на
време“ - Р4). Коментарите, насочени срещу роми, са свързани
с профилиране („ето един циганин пребил някой там“, „то е
характерно, че чистят улиците“) и за сравнение („ето, те се
държат като цигани“) (Р11). Друга респондентка споделя, че
е чула от приятелка за преподавател, който е правил груби
коментари и вицове по отношение на роми (Р3). Респондентка
11 споделя:

Имам чувството че циганин/ром се е превърнало в лоша

дума, а аз съм си от този етнос и ми е обидно. [...] Като
цяло винаги казват „ама не, то това не се отнася за теб”,
защото повечето ми приятели знаят, аз нямам какво да

27
 крия. Но когато кажат „това не се отнася за теб” мен
още повече ме обижда. Не ми харесва. Разбирам, аз не
защитавам всички хора от нашия етнос, има ужасни
хора от нашия етнос, съгласна съм. За някои неща съм
абсолютно съгласна. Но както има от нашия, така има и
от другите. Сред българите, турците, арабите, евреите,
каквито се сетиш, няма абсолютно никакво значение.

Няколко респондентки отбелязват, че са ставали

свидетели на хомофобски коментари от страна на
преподаватели, напр. по отношение на Истанбулската
конвенция (Р5). В един случай, разказан от респондентка
12, нейната преподавателка нарича гей хората „джендърите,
които провалят обществото ни“ и „как може тези хора да
им се позволява да вървят навън и да се държат за ръце и да
показват пред нашите деца техните грешни...“ В последствие
респондентката влиза в конфликт с въпросната преподавателка
(„И след като с нея се скарах веднъж, още втори курс, точно
заради това че тя налага своите религиозни възгледи върху
нас, реших че повече няма да се карам с нея и просто станах
и излязох.“). Важна бележка относно въпросния инцидент
е, че респондентката не се е върнала повече на лекциите на
преподавателката поради хомофобските ѝ коментари.
Други отбелязани случаи включват генерализации по
отношение на националност („гърците са толкова шумни“,
„нирегийските момичета имат много приятен gluteus max-
imus мускул“ - Р1) и произход („Същият този преподавател
[...] постоянно ми говореше, че „те, циганите, еди-какво си“,
„те, турците, еди-какво си“. А, да, предполага се, че щом съм
[турско име - бел.ред.], винаги ще гласувам за ДПС. Не се пита,
то е ясно.“ - Р6). Една от респондентките отбележи няколко
случая, в които е чула коментари от нейни преподаватели
поради физически белези, например:

28
 Имаше един случай, в който бях пристигнала първа, за
да събера студентските книжки на другите колеги,
събрах ги, поздравих се с професора, той си тръгна и по
коридорите е срещнал една от моите приятелки, като ѝ
казал, че „една китайка“ била събрала книжките.

Подобно отношение на преподаватели се забелязва и

в случаи, в които принадлежността на студентка към дадена
група не е разпозната:

Любимият ми случай от първи курс е, когато зададох

въпрос на преподавател и той отговори: „има огромно
значение дали ще питам теб сега или Айшето от село“.
Да, аз съм Айшето от село – той няма как да го знае, но
въпросът е, че се използва като синоним на нещо. Има
такива доста примери. (Р6)

Учебният процес в някои специалности може да играе

ключова роля за преодоляване на стереотипите, основани на
пола. Запитана дали преподаватели употребяват сексистки
стереотипи, Р6 отговаря:

Да, но зависи пак от преподавателя. Има такива, които ти

разбиват тези очаквания. Все пак уча **** (специалност
във ФФ, бел. ред.), аз тук разбрах, че жените всъщност
не са лоши шофьори за първи път.

Не така стоят нещата по отношение приемането на

ромската общност. Р3 споделя, че е провела изследване за
нагласите на студенти от 1-4 курс относно ромската общност.
Въпреки че е очаквала да преобладават негативните нагласи,
респондентката е очаквала, че с напредването на курса ще се
променят и резултатите въз основа на изучаваното:

29
 Обаче се оказа точно обратното, че са се затвърдили
техните негативни нагласи и реакции, което не е особено
логично. [...] Така че лошото е, че от първи до четвърти
курс никой не е успял да пречупи техните стереотипи и
нагласи относно ромската общност, а дори обратното
- затвърдени са, което говори, че най-вероятно някой от
преподавателите не си е свършил работата или просто
хората не са си прочели материала и не са си направили
труда да вникнат и да опознаят по някакъв начин себе
си, за да разберат защо са тези негативни нагласи, дали
искат да ги променят или не.

Повечето интервюирани студентки съобщават за

поне един случай на непристойно поведение от страна на
преподавател към тях или към техни колежки. Няколко от
респондентките от различни факултети споделят истории за
конкретни преподаватели от Юридическия факултет : „Носят
се легенди за бивша политическа фигура от високите етажи,
в момента преподавател в ЮФ, който унижава по този начин
своите студентки.“ (Р5), „Казвали са на мои познати, че в
правото по време на изпити има такива ситуации, в които
преподавателят буквално да те сваля.“ (Р7), „ Не съм била на
нито една лекция по *** (курс в ЮФ, бел. ред.), но съм чувала
за по-непристойно поведение на преподавателя спрямо
момичета… за неговите предпочитания към момичета“ (Р9).
Друга респондентка споделя:

Скоро имах случай, когато „за съжаление“ бях с деколте

в университета, не беше много дълбоко, не беше нещо
провокативно, а просто бях с деколте. И бях на едно
упражнение, в което асистентът два часа ме зяпа, което
беше много неприятно. И аз нямаше как да изляза, защото
ми трябват точки и слушам, а и защо да излизам аз? И
той продължава да ме зяпа и да ме зяпа и докато говори
ме гледа в гърдите… супер неприятно чувство. (Р6)
30
 Някои случаи на непристойно поведение са директно
свързани със специфичната властова динамика между
преподавател и студент по време на изпит. Една от
респондентките (Р13) заявява:

Аз сега си спомням, че имахме един предмет, в който аз

бях с по-изрязано деколте, и преподавателят ме гледаше
непрекъснато там, чак се притесних, и накрая ми писа
тройка… Не знам причината, но не знам дали бях за три.

Друга респондентка (Р12) споделя, че е станала свидетел

на това как преподавател е канил колежка на кафе:

Като тя му отказа под претекста, че е заета и после...

Нали после така или иначе си взе 6-цата, въпроса е че все
пак да поканиш момиче, което е най-вероятно с 60 години
по-малко от теб, на кафе не е много приемливо.

В един от описаните случаи става въпрос за непристойно

държание на преподавател към асистентка. Р11 споделя,
че асистентка лично ѝ е разказала за преподавател, който я
поканил у тях, за да ѝ пише шестица, иначе ѝ казал, че ще ѝ
пише пет.
Една от респондентките споделя, че на моменти се е
чувствала неудобно от охраната на университета: „Имало
е такива едни моменти, в които охраната ме е карала да се
чувствам дискомфортно, понеже ме заглеждат и то по доста
неприятен начин и се чувствам като сексуален обект“ (Р7).
Използването на позицията на преподавател за
утвърждаването на някакъв тип динамика на отношенията се
отнася и по повод различното третиране на студентка поради
пол или принадлежност към определена социална група.
Освен специфичната ситуация на непристойно поведение
по време на изпит бяха идентифицирани други случаи на

31
различно благоприятно и неблагоприятно третиране.
На първо място множество от респондентките определят
„предпочитанията“ на дадени преподаватели към момичета,
основаващи се на техния външен вид. Респондентка 1
отбелязва, че нейни колеги са говорели за професори, които
имат склонност към необяснимо благосклонно държание към
момичета, които са смятани за „по-хубави“ или с по-големи
гърди: „Това не може да бъде скрито и да кажеш на себе си
„Трябва да скрия гърдите си, защото може би ще провокирам
професорите.“ Ако трябва да криеш тялото си, за да не
провокираш, значи има нещо сгрешено в хората, които стоят
пред теб, нали така?“ От друга страна, същата респондентка
отбелязва, че преподавателите са по-стриктни по отношение
на отсъствията на момичета, отколкото от тези на момчетата.
Според някои респондентки полът има значение за
вземането на изпит при определени преподаватели (Р4), а
според част от тях студентки ходят с по-изрязани дрехи на
изпити, за да получат по-висока оценка. Тук отново на няколко
пъти се посочва Юридическият факултет в частност:

[И]мам приятелки и познати, които учат право, и

винаги трябва да отидат на изпита с къса поличка или
прилепнала рокля, или с дълбоко деколте, защото това
очевидно помага много… а също така приятелят ми беше
скъсан на един изпит, а беше учил много, а негова колежка
влезе с дълбоко деколте без да е учила и си взе изпита. (Р6)

На живо не съм срещала, но знам за други факултети,

в частност Юридически факултет и нашия „любим“
техен професор ***. Чувала съм, че приятели на мои
приятели специално си купуват изрязани рокли, изрязани
блузи, много къси поли, високи токове, защото това им
помагало, едва-ли-не, да си вземат изпитите при него.
(Р12)

32
 Важно е да се отбележи, че преподавателите, които
подхождат по този начин, са известни и поради това някои
студентки „подразбират“, че трябва да се обличат по
специфичен начин (Р6). За една от респондентките (Р4)
нещата, които е чувала за отношението на преподавателите
към момичетата, са фактор при избирането на факултативни
дисциплини. Друга респондентка споделя за различно
отношение на преподавателка към облеклото на момчетата по
време на изпит - че са гонени, ако не са облечени с панталон
и риза, за да са „изискани млади мъже“ (Р12).
На второ място са документирани няколко случая
на различно третиране, основаващо се на факта,
че студентката е чужденка - или възприятието на
преподавателя, че това е така. Респондентката, която не
говори български, сподели за „по-благоприятните“ условия,
които хората, които знаят български език, имат по време на
изпит (Р1). Тя споделя, че по време на изпит професорът чул,
че едно от момичетата имало италианско име, и ѝ казал, че ще
получи шест. Когато отворил книжката да напише оценката,
той видял, че тя е гъркиня по националност, и лицето му
изразило разочарование.
Респондентка с небългарско име споделя, че
преподавател ѝ предложил помощ с четене на определени
текстове, защото „явно“ не е разбирала езика (Р6):

Аз съм държала матура и съм отличничка, имам по-добра

оценка от българите по български, а той ми предложи
помощ, защото най-вероятно не съм разбирала езика
напълно. Само защото се казвам ***. И аз му се изсмях в
лицето и не знаех какво да му кажа.

Една от респондентките (от българо-виетнамско

семейство) сподели за няколко случая на различно отношение,
предимно свързани с погрешното причисляване на нея към

33
определена група поради физиологични черти (Р9):

Имахме колоквиум по *** и очевидно някои от чужденките

бяха отказали да пишат, но когато преподавателката
направи забележката пред курса по време на лекция,
гледаше към мен и ме гледаше много страшно. Тя имаше
пълно право да се скара, но този стереотип, че съм
чужденка, веднага влезе в действие. На корейски има
една дума „угре“, която описва как се чувствах тогава
– чувството, че нещо нечестно се е случило спрямо теб
и ти създава такова чувство на несправедливост вътре в
теб, което води до малко… ядосване.

И той ме изгледа много странно и ме попита къде съм

учила преди, което очевидно беше намек откъде съм,
защото явно съм „извадила“ много добър български и
явно след 21 г. в България, добре че съм извадила този
хубав български. И като казах, че съм учила в Пловдив,
той изглеждаше учуден и не толкова щастлив. И мисля,
че това, че си мислеше, че съм чужденка, допринесе за
това да ми напише толкова висока оценка.

Имам още един момент, на изпит по ***, задачата ни

на изпита беше да направим курсова работа за *** на
определена държава и аз си избрах *** на Виетнам. По
време на изпита, професорът ми зададе един въпрос,
а после ме попита дали съм „натурално виетнамче“,
което лично на мен не ми направи добро впечатление,
що за въпрос беше това и що за прилагателно. Очевидно
направи връзката между заглавието на курсовата работа
и външния ми вид.

На трето място са включени по-специфични причини

за различно третиране. Според една от респондентките

34
фактът, че е била бременна, не е имал значителна роля във
връзка с отношението на преподавателите, с изключение на
един случай, в който преподавател е проверил първо нейната
работа, защото се е притеснил да я остави да чака с останалите
студенти (Р8).
Друга разказана история (Р12) се отнася до получаването
на по-ниска оценка поради принадлежност на интервюираната
към Студентски съвет:

И тази преподавателка ми писа 5-ца, защото фактически

не харесваше това, че съм от Студентски съвет. Тя си
ми го каза в прав текст – „Можех да ти пиша 6-ца, но
смятам че си влязла в грешната компания, едва-ли-не,
на грешното място, и това е организация, която аз не
приемам.” Аз след това, разбира се, ѝ казах че ние сме
обособени в Закон за Висшето образование и тя дали ни
приема или не е абсолютно друга тема, но тя все пак ми
писа 5-ца.

Злоупотребяването с власт от позиция на преподаватели

е доста тревожен извод с оглед разказаните случаи. Предвид
периодично появяващите се публикации за психологически
и сексуален тормоз над студенти от страна на преподаватели
следва да констатираме, че университетът не се ангажира с
никакви мерки за разрешаването на проблема.

35
V. Инфраструктура, жилищни
и икономически условия

В тази част ще разгледаме няколко основни битови и

социални фактори от значение за живота на студентите през
перспективата на пола на интервюираните. Представените
теми включват състоянието на материалната база, социално-
икономическото положение на респондентките и качеството
на живот и безопасността в Студентски град.
По отношение на инфраструктурата само една
респондентка я оценява като „много добра“ за нейния
факултет (Р1). Друга определя материалната база като „не
лоша“ в сравнение с Ректората (Р5). Една от интервюираните
студентки (Р4) определя като подходяща техническата база
(компютърните зали с интерактивни дъски).
Повечето респондентки извеждат като основен проблем
състоянието на тоалетните - като „мръсни“ и „под всякаква
критика“ (Р12). На няколко пъти е изтъкната липсата на
сапун и тоалетна хартия (Р6, 7 и 9). Респондентка 3 изтъква
значението на локацията на една тоалетна за състоянието ѝ:

Тия, които са в този край на факултета, където

принципно много малко хора ходят, са много по-зле. Като
цяло по-голямата част като състояние не са добре - няма
тоалетна хартия през повечето време, на някои даже
тоалетни седалки липсват, да не говорим как няма топла
вода във факултета. Сапун течен - ако има, винаги ще е
малко разреден с вода. Единствено в тоалетната, която
е близо до администрацията, тоест отдел „Студенти“,
винаги има тоалетна хартия, винаги има течен сапун,
36
 винаги е в добро състояние. И на петия етаж е добра
тоалетната, където са кабинетите на преподавателите
и отвореното пространство. Предполагам, че там се
държи по-добре, защото там са кабинетите им.

Няколко респондентки подчертават, че лошото състояние

на тоалетните и особено липсата на тоалетна хартия директно
касае момичетата повече (Р6). Респондентка 9 споделя:
„Когато си в цикъл, дори няма кошчета в тоалетните, където
да си изхвърляш превръзките, така че наистина е много голям
проблем. Тоалетна хартия със сигурност няма, никъде. Ако не
си носиш пакетче салфетки, си мъртъв.“ За респондентка 7 е
проблем липсата на заключващи се врати и това, че тоалетните
са общи за момчета и момичета („някои не се заключват като
хората, някои имат дупки в тях, които са запушени с тоалетна
хартия, за да не се вижда нищо...“, „дори нямат пластмасовото
клекало“). Респондентка 11 също описва като проблем това,
че тоалетните са общи, както и липсата на хигиена в тях,
особено на по-горните етажи.
Друг очертан проблем, свързан с хигиената, е наличието
на хлебарки:

В университета седнах веднъж на една пейка вътре в

самия университет да си изям един сандвич и в момента,
в който оставих кутията от сандвича на пейката, не
стига, че аз бях налазена от една, ами и самата кутия
беше налазена. И непрекъснато виждам навсякъде. Това
е нещо, което според мен не съответства на имиджа,
който има самият университет и трябва да се вземат
някакви мерки, защото е безумно. (Р3)

Иначе имам много други критики към базата, едно –

хлебарки, които трябваше да убивам и по изпити, за да
получа тройка; не мисля, че в стола е много хигиенично, а

37
 там се храним. (Р9)

Останалите критики към инфраструктурата на

университета са свързани с лошото състояние на съблекалните
на момичетата (Р12), студа през зимата, остарялата база,
тъмните коридори, липсата на места за комуникации.
Респондентка 7 казва: „Зимата е доста студено на
определени места - на всички почти… Освен, ако не си в
библиотека “Филологии” да си стоиш там на топло - зъзнеш.
Парното не е достатъчно силно.“ Друга интервюирана
студентка споделя: „Специално в нашия факултет имаме
само една-две аудитории, които са добри. Имаме аудитории, в
които е студено, влажно, мрачно… отвратително е. Мисля, че
има нужда от много подобрения.“ (Р13). Друга интервюирана
студентка казва, че „една част от сградата на факултета по
Науки за образованието и изкуствата е пред разпад“ (Р12).
Прави впечатление една от историите, свързани с особено
лошото състояние на определени сгради:

Принудени сме да караме часове в Химически и Физически

факултет, понеже няма как да се поберем. Техните бази
са много по-зле, особено на Физически факултет. Тази
сграда се разпада. Няма никакви... Една специалност е
от 5 човека, които започват, а завършват най-много 1-2.
Имало е випуски, в които дори няма хора. Като някаква
изоставена сграда е. Пример за това - веднъж имахме
контролно по геометрия там, което беше по време на
лекция, а те се провеждаха там. Вън валеше, покривът
прокапа, почна да тече силно. Добре, че нямаше никой на
първия ред, защото там хората щяха да станат вир-
вода. Дори чистачки няма там. (Р4)

Според една респондентка (Р9) липсата на места за

социализация е предопределяща за нейното преживяване

38
в университета и тя директно го обвързва със случаи на
дискриминация, на които е ставала свидетел:

Както казах, една голяма пречка в това да разбираш

другите е липсата на комуникация с тях. Аз не съм
виждала възможността, освен в странични организации,
в които съм била, да общувам с млади хора, освен с хората
от моя курс. И поне да ни се даде възможност. Има
едно кафене, но то е малко и няма как да се комуникира
там… общо взето, това е много голям пропуск, да няма
място за социално комуникиране между студентите и за
опознаване.

Що се отнася до общежитията, някои респондентки определят

материалната база като „потресаваща“ и „мизерна“:

Изобщо няма да започвам темата за общежитията,

защото е потресаваща. Там ремонтите се правят
колкото „да закърпим нещата“. В моята стая, например,
влиза сняг през дограмата, която е ремонтирана преди 2
години… (Р12)

Но в Студентски град аз бях на осмия етаж в стар блок,

който беше така доста… Мога да кажа, че хлебарки
не съм имала, тъй като това е доста голям проблем
в общежитията, но беше ужасно, ужасно студено.
Парното не работеше зимата, нашият вход… Не знам как
решаваха избирателно кои блокове да ремонтират и кои
не, нашия вход нямаше дограма дори, а в съседния имаше
нова дограма, не знам как го бяха решили. Домакинката
ни беше супер зле, тъй като тя не взимаше на сериозно
проблемите, които имахме като хора, живеещи в този
блок. Зимата зъзнехме, харчехме супер много пари за
ток, тъй като парното не работеше по никакъв начин,

39
 просто не стигаше до 8мия етаж. Навяваше супер много,
защото бяхме на последния етаж… Какво друго? Имаше
мухъл в банята, обикновените неща. (Р7)

Респондентка 9 изтъква, че в общежитията няма условия

за слепи хора, въпреки че в съседния вход е имало няколко
човека със зрителни увреждания.
Интервюираните студентки сочат няколко предимства
на Студентски град относно качеството на живот там. Сред
изтъкнатите качества са наличието на денонощни услуги
от всякакъв тип (Р7, Р4) и много комуникативно от гледна
точка на градския транспорт (Р4). За две от респондентките
(Р6 и 9) Студентски град е много шумен и това афектира
образованието им. За респондентка 9 в квартала е „много
шумно понякога, и когато вечер се прибирам от магазина
долавям нотки на страх в себе си, защото виждам хора, които
са доста пияни, викат, крещят по улиците, особено ако е на
по-затъмнено място, където има пресечка към нас, напълно
ме е страх да се прибирам“.
Липсата на безопасност е сериозен проблем за голяма
част от интервюираните. Няколко респондентки споделят,
че вечер предпочитат да не се прибират сами, а в компания
(„с поне едно момче“, Р5), за да се чувстват безопасно (Р1,
Р3, Р5, Р8, Р10, Р11), както и че други момичета са ги питали
да ги придружават вечер (Р1, Р9). Респондентка 4 споделя:
„Негласен консенсус, че ще се прибираме заедно. [...] Аз в
Студентски никога няма да се прибера от дискотека в 3 през
нощта сама, абсурд. [...]

Аз винаги гледам да не съм сама вечер, където и да съм.

Винаги гледам, ако се прибирам отнякъде, било бар
или кафене, и то вече към 11-12 часа, да се прибирам с
приятелка - поне една. Понеже... Не знам, по-сигурно ми
е, не знаеш какво ще се случи, има всякакви на улицата.“

40
 Респондентка 3 споделя, че със сигурност Студентски
град не е безопасно място, но не мисли за това много („защото
ще трябва да се затворя вътре и да не излизам“).
Студентски град се свързва като място, пълно с пияни
хора, както от живеещите там, така и от интервюираните от
други квартали:

[П]римерно сме ходили на дискотека с момичета и има

всякакви пияници, които те закачат, подсвиркват ти. Не
е безопасно. Трябва или да си имаш приятели момчета,
или да не излизаш много вечер, да внимаваш къде ходиш,
има всякакви хора. Не е безопасно в Студентски град,
прекалено много пияни хора има. (Р11)

Повечето респондентки споделиха различни истории,

свързани с липсата на безопасност в Студентски град:

Веднъж бях тръгнала да се прибирам (...) и от отворен

прозорец на кола чувам „Ей, свиньо“, насочено точно към
мен. Това е може би най-злобното подхвърляне, което съм
чувала, и нещо, което най-удря. (Р12)

Един път беше 5 сутринта и се прибирах и влязох във

„Фантастико“ да си купя нещо за хапване и видях двама
мъже, които според мен ме гледаха, и не ми хареса как ме
гледат. Но е много възможно просто да съм си го набила,
защото е било 5 сутринта и не съм спала. И се обадих
на една приятелка, която тогава беше в Америка и си
говорихме по телефона. Падна ми батерията по средата
на пътя. Половината го извървях като си говорихме
и ѝ казвах нали „Моля ти се, има някакви мъже, не ми
харесват.”. Реално бяха много далеч от мен, но горе-
долу вървяха по същия път и се чувствах в по-голяма
безопасност, като ѝ се обадих. (Р10)

41
 Най-малкото като си била на дискотека и някой дойде
при теб пиян, мъж, дето се мисли за голямата работа...
Нека си признаем, че в България, има доста мъже, които
са „батки“ и си мислят че са много готини и могат да
имат каквото си пожелаят. И ако... Трябва да си доста
учтив и да не казваш нещо, което не подбираш.

[...] Примерно старата ми съквартирантка, на рождения

ѝ ден миналата година, бяхме на дискотека и станах
точно наблюдател на такова нещо - как един ей така ѝ
се лепна, после едва го разкара. Постоянно ѝ се молеше...
Айде не ѝ се моли, ама “Айде още малко, още малко.”
После дори като излязохме и чакахме да се приберем с
такси, нищо че сме наблизо, понеже тя едва можеше да
ходи. Повечето бяха така. Част от компанията, които
не живееха в Студентски град, щяха да се прибират с
това такси, ама първо щяха да минат през нашия блок. И
докато чакахме това такси, той продължаваше да стои
там и да се опитва да ѝ вземе номера и Фейсбук-а... (Р4)

Най-малкото, аз последния път, като говорих с нашата

портиерка, и тя тъкмо ми обясняваше за един случай на
едно момиче, което е било изнасилено, и е била десети
клас... не знам, може би момчето е било от блока и те
са си говорили и докато тя ми разправяше това, дойде
едно момче, почука на вратичката и каза, че иска да се
отписва и много бързаше. И тя го попита какво става, а
той отговори: „Май изнасилват едно момиче и трябва да
отидем да я спасим.“ Аз бях като „Какво? Къде живея
аз?“ (Р6)

Смятам, че мъжете определено се чувстват много по-

добре в Студентски град от жените, смятам, че жените

42
не винаги могат да се чувстват safe (в безопасност - бел.
ред.), когато вървят към блока си или където и да било,
смятам, че Студентски град се свързва с леко поведение,
секс, ‘леки жени’, но никой не говори за ‘леки мъже’.
Просто има го това нещо 100% и това ме дразни и не ми
е окей. Аз лично си бях купила спрей, когато се прибирам
вечер. (Р7)

В първите две години като живеех в общежитието,

стаята ни беше малко като обществен дом. Ние бяхме
доста голяма компания. И всичките стаи, в които живееха
части от компанията, стояха отключени, ‘щото днес ще
пием кафе тук, обаче вечерта ще пием вино еди-си-къде,
утре сутрин аз ще дойда да те събудя, и такива неща. И
стаите ни стояха отключени. Заключваха се много рядко,
просто защото знаем че винаги има някой и винаги някой
ще те посрещне. Едната вечер, както винаги, ние сме
на отключено. Аз бях заспала, моята съквартирантка
играеше CS със звукоизолиращи слушалки. В един
момент просто се обръща, вижда сянка, отразена във
вратопрозореца ни. Обръща се, вижда човек, който ѝ
казва “Ако писнеш, ще ти счупя врата, целуни ме, иначе
ще ти счупя врата". Тя се разкрещя, аз се събудих. Той
тръгна да бяга, тя го хвана, викнахме момчета, викнахме
портиера. И като цяло беше доста травмиращ момент
за всички. Оттогава си заключваме вратата. Всички си
заключваме вратите. [...]

Опитаха се да вземат адекватни мерки, защото ние

много ги натиснахме. Тогава фактически спряха да
слагат въпросния портиер, който беше на смяна. Вкараха
малко по-тежък режим на пропуски за влизането
във входа. Но го направиха за месец-два-три и след
това нещата продължиха по абсолютно същия начин.

43
 Даже наскоро видях същия портиер да е нощна смяна.
И отделно въпросният човек, който влезе и нападна
съквартирантката ми, постоянно обикаля около блока,
включително съм го виждала и вътре. Отново. [...] След
инцидента с нападението на съквартирантката ми, тя
не можеше да излиза след 7 часа сама. Независимо дали
отива на кафе, на заведение, дали се прибира отнякъде.
Просто винаги някой от нас или някой от компанията
ходеше до спирката да я прибере, или отиваше с нея,
докъдето и да е. (Р12)

Една от респондентките (Р1), които не живеят в

Студентски град, разказва за случай, в който неин съсед я
е заплашвал заради силна музика, а след това с години я е
обиждал и ѝ е крещял, като я види, въпреки че е знаел, че тя
не говори български.
Интервюираните студентки, които живеят в
университетските общежития в Студентски град, сочат
социално-икономическите причини като доминиращ
фактор за избора на жилище. Общежитията остават значително
по-евтини от предлаганите жилища под наем в София, което
предопределя и избора на респондентките пред други фактори
като удобство и безопасност (Р6, 7, 9, 11, 12). За една част
друг значим фактор са възможностите за социализация (Р3,
7, 11, 12).
Няколко респондентки споделят, че са неглижирали
университета поради доброволческа или платена работа (Р12,
8, 3), или поради семейни задължения (Р13):

Всъщност това една от причините, поради които

първоначално прекъснах. Защото исках да започна
да се издържам сама, защото не ми стигаха парите,
след като се изнесох на квартира, защото ме нахапаха
дървениците. Всичко се навърза. От там дойде нуждата

44
 за повече пари, а нашите не можеха да ме издържат
вечно. Започнах работа в кол център, която пак беше full
time (на пълен работен ден - бел. ред.). Не можех да си
позволя да уча. Не можех да си позволя да уча така, както
трябва, за да завърша тази специалност като хората.
Това беше основният проблем. Така станаха нещата.
Специалността ми не позволява, тъй като то е език.
Въпреки това смятам, че можеха да се получат нещата
все някак си. Ако поне ти правеха компромис за това, че
работиш. Голяма част от преподавателите работят на
2 места или 3, тъй като не се плаща достатъчно добре,
и правят проблеми на студентите. (Р8)

По средата на следването ми се смени директора на ДГ,

която като видя, че уча, ми каза, че няма да ми даде нито
един ден за учене, да си ползвам от личната отпуска,
защото тя като учела, не е ползвала нито един ден. Тъй
като такива дни ми се полагат, аз ѝ казах, че ще отида
в Общината. Тогава тя ми каза, че такива дни се давали
само по решение на ръководството и тя ми давала, но
било компромис към мен. И после трябваше да оставам
всеки път след работа все за нещо, защото ми е дала
такъв отпуск. (Р13)

На друга част от респондентките също се е налагало

да работят, за да се издържат (Р9). Относно стипендиите,
повдигнатите въпроси включват невъзможността учащите
задочно да получават стипендия (Р13), недостатъчното
финансиране и високия бал (Р6). Респондентка 3 получава
стипендия извън университета, което се оказва и ключово за
нейното финансово оцеляване като студентка:

[П]олучавам финансова подкрепа и от една организация

“Ромски образователен фонд”, ти сигурно я знаеш, тя

45
 много помага наистина. Парите, които дават, са доста
и може би без тях майка ми нямаше да може да се справя.
Това, което дават е ужасно голяма помощ, майка ми
винаги се радва, като ме одобрят.

Според проведените интервюта момичетата студенти се

нуждаят от повече средства от момчетата поради нуждата
от превръзки и тампони (Р5, 6, 8) и козметика. Една
респондентка определя значението на финансовото състояние
на семейството като най-важно (Р4).

46
VI. Политически измерения
По време на интервютата беше потърсено мнението на
респондентките по две инициативи в университета, свързани
със стереотипното представяне на жената - рекламата с
асистентката на телевизия „Алма Матер“ и раздаването на
лалета от страна на Студентски съвет за 8 март.
Рекламата на университетската телевизия стана
скандално известна заради сексисткия си сюжет. В нея
ръководителят на телевизията разказва за кастинг за нови
служители, които могат да станат „известни“, докато младо
момиче му носи кафе и сметана. Респондентките, които са
гледали рекламата, изразяват възмущение и я определят като
натоварена с отчетливо ясно послание за момичетата, решили
да се развиват в тази посока:

Как може да изобразяваш всички момичета, които учат

журналистика да речем, по този начин? Това какво е, ако
не е сексизъм. Само защото съм жена и уча журналистика,
аз веднага влизам в тоя стереотип. И трябва да се държа
едва ли не по тоя начин, то се очаква от мен. Беше много
тъпо. (Р6)

Една от отговорилите разглежда клипа като подронващ

авторитета не само на жените, но и на цялата университетска
структура, и го определя като „може би най-отвратителния
клип, който съм гледала за последните 20 години“ (Р12). За
друга респондентка гледането на рекламата я е изпълнило
с „агресия“ (Р7); други две респондентки не са гледали
рекламата, но си спомнят за негативната реакция на техни
колеги (Р5, 9). Тези от респондентките, обсъдили клипа
47
с колеги, отбелязват разликата в отношението между
реакцията на момчетата и момичетата. В един от случаите
момчетата отбелязвали, че „то всъщност донякъде е вярно“
(Р6); респондентката споделя, че за нея парадоксалното е
реакцията на момичета, които са казали същото. Според друга
интервюирана студентка, по-голямата част от момичетата
разбират, че нещо „не е окей“ във видеото, дори да не го
осъзнават напълно (Р7).
Втората обсъждана тема беше инициативата на
Студентски съвет за раздаването на 1200 лалета на момичета по
случай Международния ден на жената. Цветята бяха раздадени
само от момчета, а към тях беше прикачена картичка с текст
„Бъди мила и добра, вярвай в любовта, бъди горда за това, че
носиш името „жена“! Прави всяка крачка с увереност!“ Тази
инициатива беше по-разпозната от респондентките, като една
част от тях изразиха подкрепа, а друга - несъгласие.
Една респондентка определя инициативата като „много
мила“ (Р5). Няколко отговорили одобряват инициативата, но
поставят под въпрос посланието или нуждата да се харчат
средства за подобен случай. Респондентка 3 го определя
като позитивно, но не е сигурна доколко е „най-подходящо“.
Респондентка 11 споделя, че не е знае какво точно са искали
да кажат с това послание: „Какво ни е на нас? Ние сме мили
и добри!“ и смята, че с парите за лалетата е можело да се
направи нещо по-смислено за университета. Респондентка 13
определя инициативата като хубава, защото „всяка жена ще се
чувства специална. А не всяка жена получава такова внимание
в живота си.“ Същевременно заявява, че посланието не ѝ се
„нрави“.
Останалите респондентки осъждат инициативата и
изразяват подчертано негативно отношение към нея:

Не зная за такава инициатива, но ако наистина се е

случила, тя е голям срам за всички членове на Студентски

48
 съвет, въпреки че имам чувството, че са основно
момчета. Те не са момичетата, които трябва да са
„мили и добри“, защото не са тези, които се страхуват
да ходят по улиците през нощта. Момичетата и жените
не трябва да са мили и добри, те трябва да са овластени,
да изразяват мнението си, без да се страхуват, че
ще бъдат дискриминирани, да отстояват позицията
си, без да разчитат на други, ако хората забележат
несправедливост, да го споделят, да го докладват, да
говорят за него и да разказват на други за него. (Р1)

Друга респондентка (Р6) споделя, че подобен начин на

мислене е институционализиран. „Това се очаква от нас, да
сме мили и добри. Не да сме по-амбициозни, по-успешни в
академичната среда, а да сме „мили и добри“.“ По подобен
начин реагира и друга респондентка (Р7): „Плюс това не
обичам някой да ми казва да съм мила и добра. Защо? За да
се чувстваш ти по-добре? За да ти е комфортно на Земята?“
Тя предлага, че по-смислено би било да се направят кутии с
тампони, които момичетата да използват, вместо да закупуват
със свои средства. Според респондентка 9:

Това послание е много голяма простотия, ако това е

написаното. Защото защо трябва момичетата да сме
„мили и добри“? Реално ако си зададем въпроса, жената
не е създадена да бъде милата прислужничка на мъжа.
По-скоро да ни пожелаят успех, просперитет, „да ми
станеш шеф някой ден“, не може ли да е такова това
пожелание. Като си представим алтернативата на това
пожелание, ми се струва доста безсмислено.

Част от респондентките считат, че мъжете и жените

имат равни шансове за академична кариера, но отбелязват, че
това не се отнася до шансовете им за заемането на ръководни

49
позиции като декан и ректор. Една респондентка (Р3) споделя
например, че според нея полът няма да има значение за
академична кариера, ако човекът е доказала се личност.
Отнасяйки въпроса към ръководните позиции, тя казва, че „на
тази позиция обикновено сме свикнали да гледаме мъже и:
може би за една жена би било малко по-трудно да: бъде наета
на такава управленска позиция“. Също така тя отбелязва: „В
академичните среди като цяло не знам да има някакво такова
разделение на мъже и жени, но пък аз доколкото знам са все
мъже на управляващите позиции“.
Друга интервюирана студентка (Р5) определя
патриархалните схващания в обществото като основен
проблем пред перспективата за напредък в академичната
кариера на жените заради схващането, че академичния труд и
ръководните позиции са запазени за мъжете. Подобни мнения
споделят и други респондентки: „Защото се предполага,
че мъжете трябва да управляват по-добре и трябва да са
управители.“ (Р6); „Колкото и да ми се иска да кажа да,
има много примери, които ме опровергават. [...] И мисля,
че специално в нашия факултет е по-традиционно мъже да
заемат високи позиции, което не мисля, че е ок. [...] това
идва от това мислене, че политиката е за мъже, което не е
ок, но ни е в манталитета.“ (Р9); „може би мъжете са малко
по-привилегировани в тази област, защото аз за жена декан
не знам, знам за помощник ректор и такива заместници, но
професори има повече мъже. И са по-уважавани.“ (Р11);
„Стереотипът е, че учените са мъже. Учените главно са мъже
и жените, едва-ли-не, независимо, че са специалисти в своята
област, те не разбират, защото има мъже, които знаят повече
от тях. Отделно това отваря страхотна врата за mansplain-
ing (пейоративен термин, означаващ (за мъж) да обяснява
или коментира нещо на жена по снизходителен, самонадеян
и често неточен или прекалено опростен начин - бел. ред.),
независимо, че човекът срещу тях е висококвалифициран в

50
своята среда. И много малка част от жените се борят, особено
за декански места, да не говорим за ректорско място. Това не
съм го виждала аз откакто съм в университета, изобщо някоя
жена да говори за това, че иска да стане ректор.“ (Р12)
За разлика от въпросът с преподавателите, две от
интервюираните студентки (Р4 и 12) смятат, че студентите
имат равни шансове за участие в Студентски съвет, въпреки
че само 3 от общо 14 председатели са били жени.
По отношение на университетските квоти за прием,
мненията са разнородни. Една респондентка (Р10) отбелязва,
че момичетата имат по-висок бал, отколкото момчетата.
Респондентка 9 също споделя подобни наблюдения и ги счита
за справедливи. Респондентка 4 одобрява квотите, защото по
мнението ѝ те отразяват половият баланс в специалността,
но едновременно с това отбелязва, че ако някой е изместен,
въпреки че е показал по-добри знания, то това е несправедливо.
Интересен е отговорът на друга респондентка (Р6), която
поставя под въпрос квотите, но същевременно с това смята,
че ако ги няма „може би щяхме да имаме лекарки само жени,
а инженери само мъже… все едно така аз губя шанса си… не
знам.“ Малко по-късно обаче достига до друг извод: „Реално
аз ако съм жена и искам да вляза в ТУ, това не ме спира,
защото аз пак мога да уча колкото момчетата и да вляза…“
Прави впечатление, че квотите вълнуват студентките, които
са били ощетени от тях при приема.
Нито една от интервюираните студентки не знае какъв
е редът за сигнализиране на дискриминация в университета.
Само една респондентка (Р7) идентифицира нуждата от
качествена правна и социална рамка, която да защитава от
дискриминация:

Смятам, че това е едно от най-основните неща,

които липсват в университета - да бъдеш защитен от
дискриминация. Като постъпваш на работа го има това

51
 дори в договора, не може в университета да го няма.
Това трябва да е едно от основните изконни работи като
мерки, които трябва да бъдат предприети. Не знам какво
друго, може би някакъв вид консултант. Аз не знам в
университета да има консултанти, с които да се говори.
Тип психолог. Но качествени, на които да се плаща добре,
към които да се обръщаш, които да са отворени и да
могат да говорят с теб, без да те съдят съответно за
твоите проблеми и да могат да пазят съответно тайна.
Смятам, че е хубаво да има консултанти, смятам,
че е хубаво да има медицински лица задължително в
университета. И да има добри мерки за защита на всеки
един човек. Независимо дали е студент, преподавател,
ректор или чистач.

Основните препоръки, които респондентките отправят,

се отнасят до подобряването на материалните условия. Сред
предложенията, които интервюираните разглеждат като
нужни за подобряване на университетската среда, фигурират:
инсталирането на асансьори с плъзгащи се врати и брайлови
табели (Р2); реновиране на банките, прозорците и пода (Р3);
почистване на прахта в залите (Р3); смяна на компютрите с
по-нови (Р6); хигиената на тоалетните и стола (Р9). Друго
предложение се отнася до подобряване на условията за
хората с увреждания (Р11). По отношение на безопасността
е предложено ефективно, а не номинално въвеждане на
пропускателен режим на територията на университета.
Значително по-малко конкретни са предложенията,
отнасящи се до подобряване на социалната част от
университетската среда. Една респондентка се застъпва за
политика срещу хомофобски, антифеминистки и расистки
изказвания, но не е сигурна по какъв точно начин може да ги
ограничи (Р12). Намаляване на дискриминацията е предложено
също от респондентка 11. Друга от интервюираните предлага

52
да има повече лидери жени, защото „в крайна сметка аман от
само мъжки гласове, честно“ (Р7). Промяната на манталитета
на хората също е предложена като препоръка (Р4).
Едно от предложенията (Р4) е за създаването на групи
за подкрепа и назначаване на съветници, към които могат
да се обърнат студентите, за повече осведоменост относно
психичното здраве в университета. Респондентка 7 предлага
по-цялостна визия за промяна на академичната среда:
да разнообрази програмата, да я направи по-интересна и
интерактивна, да включи хора, грижещи се за емоционалното
и физическото здраве на студентите, да изкорени старите
разбирания и да се бори срещу заплашването и страха на
студенти и преподаватели.

53
VII. Препоръки
Преживяванията на студентките описани дотук, рисуват
една средно мрачна картина за средата, която Софийски
университет им предлага. От една страна, респондентките ни
показват по-скоро положително отношение към университета.
От друга, много от тях са се сблъсквали и се сблъскват с
различни по форма и интензивност предизвикателства. В по-
редки случаи те са директен резултат от действия и политики
на университета и по-често – от липсата на такива. При всички
случаи е ясно, че Софийски университет следва да заема много
по-активна позиция в осигуряването на безопасна среда на
своите студентки, като взима предвид техните преживявания
и специфични нужди.
На първо място, жизнено важно е Софийски университет
да осигури защита от дискриминация на своите студенти
така, както го е направил за академичния си състав. Това може
да се случи с проста промяна в Правилника за устройството
и дейността на Софийски университет, както Студентско
общество за равенство вече двукратно предложи на
Академичния съвет. Тази промяна ще е по-скоро декларативна
(доколкото сигнали ще трябва да се отнасят към Комисията
за защита от дискриминацията, което може да се направи и
сега), но тя има важно символно значение и показва волята на
университета да защити своите студенти от дискриминация.
Обраното, двукратният отказ да направи това, му отрежда
тъжна репутация на институция, която нехае за защитата на
най-уязвимите си членове.
Отвъд промяната в Правилника, крайно наложително е
Софийски университет да предприеме процес по изготвяне
на вътрешни политики и механизми, които да гарантират

54
противодействието и превенцията на насилие, дискриминация
или неглижиране на всички свои студенти. СУ е част от UNI-
CA (Мрежа на европейските столични университети). Според
организацията всички членуващи университети се задължават
да изпълняват политики, процедури и практики, които не
дискриминират на основата на пол, семеен статус, възраст,
увреждане, цвят, етнически произход, религиозно вярване или
сексуална ориентация. Следователно, те трябва да въведат
програми за премахване на бариерите пред равенството
и за поощряване на идеите за разнообразие и равенство на
възможностите във всички свои дейности. (http://www.uni-
ca-network.eu/page/mission-statement-equal-opportunities).
Такива политики трябва да включват вътрешноуниверситетски
механизъм за подаване на сигнали за дискриминация и реч на
омразата, когато такива са използвани от академичния състав,
администрацията или студенти. Той трябва да е придружен от
надлежна информационна кампания и кампания за изостряне
на чувствителността по тези теми.
Изобщо, необходим е цялостен подход на оценка
и преосмисляне на настоящите политики и практики на
Софийски университет, който да даде светлина на това
доколко те са еднакво подходящи за момчета и момичета,
мъже и жени, както и за подкрепа на многообразието
изобщо. Съществуват инструменти (т.нар. одит за равенство
и многообразие), специално разработени за висши училища
и прилагащи се в Европа. С подобни действия за оценка на
ситуацията университетът може да направи ясна заявка, че
ще приложи т.нар. джендър мейнстрийминг, т.е. ще взема
предвид особеностите на пола във всички свои стратегически
документи, политики и практики, за да е гарантирано, че
те не ощетяват никой пол. Един одит на многообразието с
голяма вероятност ще покаже изключително ниския процент
на студенти от ромски и турски произход в университета
например и би посочил пътя за разрешаването на този проблем:

55
напр. мерки за информиране на определени слабо представени
в университетската среда групи за възможностите, които
университетът предлага, насърчаване на кандидатстването,
специфични правила за прием, менторска и финансова помощ.
Подобни системни подходи към оценка и преосмисляне
на политиките и практиките на университета следва да
се прави в тясно сътрудничество със студентите. Това
изисква ангажиране на Студентския съвет в този процес,
но участието на студентите следва да се гарантира и вън от
неговите рамки. Студентски съвет би могъл да прави много
повече по отношение на равнопоставеността на студентите в
университета, както от гледна точка на пол, така и на други
основи като увреждане, произход, сексуална ориентация и
полова идентичност. Студентско общество за равенство е
отворено за сътрудничество в тази насока.
Отвъд тези системни политики, Софийски университет
може и трябва да предприеме активни мерки, които да
отговорят на някои то най-спешните нужди на студентките:

• Подобряване на безопасността и чувството на

безопасност в и около студентските общежития и участие
в широка коалиция, която да работи за подобряването на
средата в Студентски град;
• Подобряване на материалната база, както за всички
студенти, така и особено във връзка със специфични нужди
на жените и момичетата (например във връзка с тоалетни,
съблекални и др.), и още повече - за осигуряване на равен
достъп на хора с различни видове увреждания;
• Информационни кампании за нулева толерантност към
сексистки коментари и поведение от страна на университетски
преподаватели и/или представители на администрация, в това
число фаворитизиране на “хубави момичета”.

Не на последно място, Софийски университет би

56
трябвало да играе много по-сериозна роля в обществения
дебат, що се касае до половата равнопоставеност. Петното,
което рекламният клип на университетската телевизия “Алма
Матер” ТВ нанесе на репутацията на университета в това
отношение, трябва да бъде изчистено. Наистина, множество
университетски преподаватели участват в инициативи за
равнопоставеността на половете и противодействие на
насилието, основано на пола, но те остават инициативи на
малки групи преподаватели и не ангажират университета
като институция. Ако това се промени, то ще има обществено
значима полза, но и ще даде ясен знак на академичния състав
и студентите, че Софийски университет, така както много от
партньорските му университети на Запад, се превръща в едно
по-прогресивно място, осигуряващо включва и безопасна
среда на всички свои студенти.

57
Приложение: Въпросник за
интервюта

Затопляне
● Представи се.
● Кой е най-хубавият момент/спомен от академичния ти
живот?
● Кой е най-лошият ти момент/спомен от академичния ти
живот?
● Разкажи ни в детайли един твой учебен ден – от
събуждането до заспиването.
Пред-академична част
● Каква искаше да станеш като малка? Промени ли се тази
мечта и защо?
● Подразбирало ли се е, че ще учиш в университет? Как се
гледа на висшето образование в семейството ти? Получавала
ли си подкрепа от семейството си за академичния ти път?
Получаваш ли я сега?
● Защо избра този университет? Какви други опции си
обмисляла? Какви критерии взе предвид за финалното си
решение?
● Защо избра тази специалност? Какви други опции си
обмисляла? Какви критерии взе предвид за финалното си
решение?
● Какво мислиш за квотите за момчета и момичета в
университетския прием? Как повлияха те на решението ти
какво да учиш и на процеса на кандидатстване?
● Щеше ли да мислиш за друг университет, специалност,

58
професионален път, ако беше момче?

Академична среда

● Как оценяваш като цяло студентския си живот за

момента? Доволна ли си от специалността си, атмосферата в
университета? Защо?
● Как определяш взаимодействието си с колегите?
● С повече момчета или с повече момичета си по-близка?
Защо?
● Чувстваш ли се в безопасност в своя курс/група? Имала ли
си неприятни случки, конфликти? Разкажи ни. А случки, в
които се чувстваш подкрепена (напр. някой се е застъпил за
теб или ти е помогнал по друг начин в трудна ситуация).
● Случвало ли ти се е да чуеш сексуални или обидни
коментари по твой адрес? Подсвиркване? А по адрес на
други жени? Ако да, разкажи конкретен случай.
● Какви критерии взимаш предвид, когато избираш външния
си вид за университетска среда? Чувстваш ли се свободна
да се себеизразяваш на територията на университета – да се
обличаш или държиш по начин, по който ти харесва?
● Ходиш ли на спорт? Как избра спорта си? Би ли го
определила като спорт за момичета, или спорт за момчета?
● Интерсекция: Усещала ли си различно отношение или
третиране от колегите си заради принадлежност към дадена
социална група?

Интеракция с преподавателите

● Случвало ли ти се е да не се чувстваш некомфортно в

лекция или в друго взаимодействие с преподавател? Какво
се случи? А с университетски персонал (напр. охрана,
администрация, инспектор, треньор)?
● Ставала ли си свидетел на по-специално отношение от

59
страната на преподавател - било то към теб или към някой
друг? С какъв признак си обясняваш това по-специално
отношение? Ако не, чувала ли си нещо подобно?
● Чувала ли си изказвания от преподаватели, които поставят
цели групи от обществото под общ знаменател? Дай
конкретен пример.
● Чувала съм че има студентки, които ходят с по-изрязани
дрехи на изпити, с цел по-висока оценка от мъже-
преподаватели... Имаш ли такива наблюдения? Как си
обясняваш този феномен? Среща ли се при момчетата
студенти?
● Знаеш ли за истории, в които преподаватели или друг
университетски персонал се държи непристойно към
момичета/жени? Отправя им предложения или прави
коментари? Ако си била свидетел или се е случило на теб,
как се почувства?
● Случвало ли ти се е да се чувстваш ощетена в оценките си
от преподаватели? На какво се дължи?
● Интерсекция: Усещала ли си различно отношение или
третиране от преподавателите или университетски персонал
заради принадлежност към дадена социална група?

Инфраструктура и жилищни условия

● Как ти се струва инфраструктурата и техническата база на

университета? Коя е най-лошата част? Има ли нещо, което
касае повече момичетата (напр. състоянието на тоалетните)?
● Къде живееш? Как взе това решение? По какви критерии?
Безопасността сред тях ли е?
● Колко време отделяш за домакинска работа?
● Успяваш ли да балансираш домакинските и семейните
си задължения със следването? Какво е най-голямото
предизвикателство? Случвало ли ти се е да неглижираш
следването си заради домакински/семейни задължения?

60
Разкажи ни конкретна случка.
● Какво мислиш за Студентски град? Безопасно място ли
е? Еднакво комфортен ли е Студентски град за момчета и
момичета? Каква е разликата?
● Излизаш ли там вечер? Как се чувстваш в такива
ситуации?
● Някоя твоя приятелка молила ли те е да я придружаваш
вечер (пр. след дискотека, до магазина)?

Икономически условия

● Как се издържаш? Получаваш ли подкрепа от семейството

си и каква?
● Налага ли ти се да работиш? Какво?
● Случвало ли ти се е да неглижираш следването си заради
работа или заради финансови затруднения? Разкажи ни
конкретна ситуация.
● Получаваш ли стипендия? Достатъчни ли са мерките за
икономическа подкрепа на студентите? Какво може да се
промени?
● Има ли разлика според теб в икономическото бреме на
следването за момчета и момичета? В какво се състои?

Политически аспекти

● Миналата година рекламен клип на университетската

телевизия Алма Матер стана обществено известен заради
начина, по който е представена жената в
клипа. Запозната ли си със случая? Какво мислиш за
рекламата? Обсъждала ли си го с колеги? Какво е тяхното
отношение? Намери ли разлика между отношението на
момчетата и момичетата към видеото и каква е тя?
● Студентски съвет организира акция по повод 8-ми март,
състояща се в подаряване на цветя на момичета и пожелание

61
да бъдат „мили и добри“. Какво мислиш за тази инициатива?
● Смяташ ли, че момичетата и момчетата имат равни шансове
за участие в университетското самоуправление – напр. като
членове на Студентски съвет? Ако не, на какво се дължи това?
● Смяташ ли, че мъжете и жените имат равни шансове за
университетска кариера? А управление на университета –
напр. декани, ректори. Ако не, на какво се дължи това?
● Запозната ли си с механизмите за сигнализиране на случаи
на дискриминация в университета? Какви са стъпките?
● Какво би те накарало да се чувстваш по-приета/в безопасност
в университетската среда?
● Ако имаш властта, какво би променила в университета, за
да бъде по-безопасно и добро място за всички студенти?

Друго

Искаш ли да споделиш нещо друго, за което не сме попитали?

62
63
64