ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

Педагогически факултет

Магистърска програма

Групово, индивидуално и
семейно консултиране

КАЗУС

на тема:

„Непослушните деца”

Изготвил: Проверил:
Пролетина Стоянова доц. д-р Стойко Иванов
Добрева фак.№258
 ШУМЕН
2009г.
Класическият пример за такива деца са пакостниците на Вилхем Буш –
Макс и Мориц. Всеки от нас познава поне едно „непослушно” дете, което не
спазва правилата в дома и училище, прекъсва, досажда, не спира да мърда и да
се движи, понякога е агресивно, често е нежелано сред връстниците си.
„Непослушните деца „ могат да бъдат нещастни, болни или зле възпитани.
Често срещано разстройство, което може да е причина за това поведение е
това с дефицит на вниманието и хиперактивност.
Това е едно от най-разпространените поведенчески разстройства в
детството и е ясно дефинирано клинично състояние. Диагностицира се, когато
децата имат абнормно високи за възрастта си равнища на невнимание (лесно
се разсейват, не довършват започнатото, обхватът на вниманието е малък,
често забравят, дезорганизирани са, избягват продължителните усилия) или
пък са хиперактивни и импулсивни (въртят се на мястото си, не могат да стоят
мирно, непрекъснато са в движение, разхождат се в час, говорят твърде много,
натрапват се на околните, прекъсват разговорите на другите, не изчакват реда
си).
Най-често Разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност се
среща между 6 и 9 год. и засяга 3 до 5% от децата в училищна възраст; по-
често е при момчета и съотношението е 4(до9) момчета на 1 момиче. Това
означава, че във всеки клас има едно или две деца с подобен проблем.
Състоянието често продължава в юношеството и в зряла възраст, като излага
засегнатия на сериозен риск от множество абнормности в личностното
развитие.
Причината за появата на това състояние не е една. Това е комбинация,
която включва генетични фактори, проблеми при раждане, ниско тегло на
плода при раждане, мозъчни заболявания или травми, употреба на алкохол,
бензодиазепини и тютюнопушене по време на бременността. Разстройството с
дефицит на вниманието и хиперактивност, например влияе върху развитието

2
на функциите, свързани с поведението – децата често имат проблеми в речта и
вербалното мислене – намалена способност да изразяват вербално идеи и
емоции, което води до трудности в свързването с връстниците (социалните
интеракции). Забелязват се проблеми с мотивацията и продуктивността, както
и в операционната памет. Всички тези дефицити влияят върху представянето
на децата в училище. Ето какво се случва с тях в класната стая – дефицитът на
вниманието и съпътстващите дефицити обуславят слабите училищни
постижения; лошото поведение в клас и неспазването на правилата често
довеждат до отпадане на децата от училище, следва попадането им в
марганализирани групи с асоциално поведение. Нарушеното социално
вграждане повишава риска от въвличане в такива групи, злоупотреба с вредни
субстанции и повишен риск от извършването на противообществени деяния –
кражби, вандализъм, насилие и притежание на оръжие.
Много чести са поведенческите разстройства с противопоставяне и
предизвикателство, бягства от училище, лъжи, кражби. За такива деца са
характерни тревожност и депресия – децата са с ниско самочувствие и
неуверени, поради провали в училище, непопулярността сред връстниците и
трудностите при създаване на приятелства.
Влиянието на Разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност
не се изчерпва с промените върху развитието на детето. Може да се каже, че
това разстройство влияе негативно върху общуването в семейството.
Повишеното равнище на стрес в семейството често води до разногласия и
брачни конфликти. Не са редки самообвиненията, социалната изолация и
депресивни преживявания у родителите, поради несправянето с
поведенческите проблеми и училищните провали на детето.
Такъв е и случаят, с който се занимавах по молба на класния
ръководител на Боян. Като педагогически съветник се сблъсквам постоянно с
проблемни деца и се опитвам доколкото мога да помогна за преодоляването
на възникналите проблеми и конфликтни ситуации, за трудностите при
общуването в училище и в семейството.

3
 Боян нямаше сериозни противообществени прояви, но беше в тежък
конфликт със семейството си, а също така има проблеми с общуването със
съучениците си и с учителите. Детето е хиперактивно. Външността му е много
приятна, макар и нисък за възрастта си – бяло, русо момче с малка глава и
големи сини очи. Боян е осиновен и знае това, въпреки че не родителите са му
го казали.
Майката, дребна жена на 38 години, симпатична и добре сложена,
откликна на поканата ми за разговор. Доста нервно ми обясни ситуацията,
като все повтаряше, че бърза за работа и че положението е безнадеждно.
Обясни, че почти се е отказала да се грижи за детето. Твърди, че то я тормози
по всякакъв начин. Стигна до там, че го обвини в тормоз над нея от
петмесечната му възраст. Тормозът се изразявал в това, че бебето плачело
неистово по цял ден. По отношение на момчето вкъщи се прилагали сурови
забрани – да не гледа телевизия, защото няма нищо интересно и полезно по
нея, да не стои пред компютъра, защото от него може да научи само глупости.
Всички стаи се заключват. Отключена е само детската стая. Бащата застава
изцяло на страната на майката, вместо да осигури тя да бъде прегледана от
професионалист и да получи помощ и лечение. Самият Боян е в депресия,
защото е лишен от внимание, от разбиране от ласка и вероятно това е в дъното
на протеста му. Все пак много е обидно вратите на стаите в дома ти да са
заключени. Майката дори спи при заключена врата, за да не я нападне Боян.
При разговора с майката й предложих да промени поведението си по
отношение на Боян, чрез получаване на повече знания и консултации. Тя
категорично отказа да участва в „училището за родители”, не пожела никакви
консултации и отхвърли предложението ми за помощ. Нейният случай е за
психиатър.
При проведената среща и с бащата на Боян стана ясно, че той търси
разрешението на проблемите му и причините за него у всички други, но не и у
себе си. Виновни са всички институции и техните представители, едва ли не
всички, които са в контакт с детето. С тази позиция бащата може само да

4
изгуби детето си. Лошото е, че детето се чувства свързано с родителите си и
ги обича. А Боян е едва на 13 години.
Стигна се дотам, че следствие на жестоките забрани, детето посегна с
нож на майка си. Това беше и поводът да се обърнем към Детска
педагогическа стая за помощ. Майката отказа да идва в училище и да
присъства на родителски срещи, защото всички говорели против Боянчо. Това
я притеснявало. Така усилията ми се насочиха към бащата. С негово съгласие,
насочих Боян за преглед при психиатър. Когато дойде денят за прегледа
бащата категорично отказа да заведе детето. По време на разговорите той
непрекъснато повтаряше, че детето не е благодарно за условията, които
семейството е създало за него.
Наистина битовите условия на живот на семейството са много добри за
детето, но с това свършват благоприятните условия за неговото съществуване
в този дом. Бащата доста често изказваше и варианта Боян да бъде настанен
чрез МКБППМН в дом за деца в града. Възнамерявал да отиде на работа в
чужбина, а не смеел да остави майката и детето сами, поради лошите им
взаимоотношения. Това ми подсказа идеята, Боян да отиде да живее при баба
си, която много често споменаваше. Тя живее в друг град и вероятно ще се
грижи добре за него, още повече че детето прекарва всички ваканции при тази
баба. Заедно с инспектора от ДПС проучихме, че при пребиваването си в този
град при баба си, Боян не е имал никакви асоциални прояви и проблеми. Това
ме наведе на мисълта, че бабата е намерила пътя към сърцето на момчето и е
успяла да му даде малкото любов и внимание от което се нуждае един човек.
При разговорите ни с Боян ясно проличаваха реакциите на протест,
заради това, че е осиновен. Във възрастта на пубертета това наистина е голям
трус за подрастващия и неговата личност. Той има опозиционно поведение,
което лесно преминава в телесна агресия. Боян много трудно сподели какво го
измъчва, защо се чувства несигурен и е „черната овца”, защото е с понижено
самочувствие и е изложен на подигравките на съучениците си. Естествено е
детето да се изпълни със злоба и омерзение, у него да се породи протест към

5
всички и то да се държи като зверче – сбива се с всички деца, има прояви на
самоупорство. То се старае да заслужи всеобщото мнение, че е невъзможно.
Родителите от своя страна не проявяват истински интерес към
същността на проблемите в семейството, не проявяват необходимото
обгрижване към детето, а гледат собствените си интереси и това те да се
чувстват добре. Не осъзнават, че детето има нужда от психиатрична и
психологическа помощ и че с тази помощ ще закрепят лошите си семейни
отношения. Явно не са били готови за родители, а когато вече са осиновили
дете не са могли да го възприемат такова каквото е, с неговите странности и
нужди. Искали са да имат дете, но да не го забелязват, да не ги занимава с
личността си, дори да не е при тях.
Успяхме да преместим Боян при баба си в началото на учебната година
и беше успешно записан в седми клас. Чрез Местната комисия за ППМН
следим развитието на детето, което успя да се адаптира и даже да си намери
приятели в новия клас. Убедихме бабата да заведе Боян на изследвания при
детски психиатър.
Прогнозата за развитието на детето е благоприятна, когато лечението е
навременно. Основните цели при лечението са овладяване на симптомите,
което се постига с медикаменти и подобряване на функционирането и
качеството на живот на детето в семейството, училището и сред връстниците.
Това се постига с когнитивно-поведенчески подходи по отношение на детето
– консултиране, психологична подкрепа и обучение на семейството,
поведенчески подходи и модифициране на училищната среда. За съжаление
при случая с Боян липсва здравата семейна основа и желание тя да се изгради,
а това е важен фактор за лечението му и преодоляването на дефицитите в
развитието му.

6
7