„Кой съм аз?

“
… или
самоопределяне
то на половата
идентичност от
тийнейджър…

представено от

студент: Цветелина Стоянова Пенчева

фак. № 18421071, IV-курс
специалност: психология, ЗО
 Юношеството
труден период ве много
Накратко емоционално
Юношата е отношение.
изправен пред
бързи хормонални
физически промени. и В
същото
нуждата време той
да придобие изпитва
своята
независимост
измъкне от и да се
родителите си. В
резултат
сблъсква тийнейджърът
сразстройство,
интензивно се
вътрешно
което се изразява външно с
раздразнителност
поведението, в
както и с
отричане на
свръхчувствителност.
Докатода
опитва тийнейджърът
стане по- се
независим,
започва да тойосвобождава
се постепенно
от емоционалните
които е развил с връзки,
родителите
си
до през детството.
преходна фаза, Това
в води
която
юношата
нарцистичниизпитва
елементи и
интензивен
Важно едаобачеегоцентризъм.
тези семейни
връзки
заменени бъдат хармонично
отприятелската
емоционалния
контекст
среда на
на тийнейджъра. В
противен
за случай
самота, празнота, усещането
тъга иче
нереалистични
ли обземат юношата. цели, като
Емоционални и социални трудности
По време на юношеството, младите хора
ще се сблъскат с няколко емоционални и
социални трудности. Основните са
следните:
 Идентичност – повечето тийнейджъри
се затрудняват да отговорят на въпроса
„Кой съм аз?“.
 Автономност – думата автономия не
бива да се отъждествява с концепцията за
независимост от другите.
 Трудности при изграждане на
междуличностни взаимоотношения.
 Трудности от емоционален характер.
4 важни въпроса, които си задава един
тийнейджър Кой съм
аз?

Как да живея
Къде ми е
заедно с
мястото? другите?

В какво
вярвам?
 Тийнейджърската възраст е критична, защото през този период
юношата си задава основно точно тези въпроса, на които отчаяно
търси отговор:
1.„Кой съм аз?” - на по-ранен етап, децата се идентифицират с родителите си,
братята и сестрите, но през пубертета започват да имитират възрастни, на
които се възхищават и които често са техния ”кумир”. Късният пубертет е време,
през което те търсят да открият себе си.
2.„Как да живея заедно с другите?” - изграждане на близки отношения, как да се
впише в обществото, да разкъса близката връзка „родител-дете” и да получи по-
голяма независимост от тях.
3.„Къде ми е мястото?” - избор на професия.
4.„В какво вярвам?” - те търсят идеал, задават трудни въпроси относно вярата,
религията, подлагат на съмнение авторитетите, които определят „кое е добро и
кое е лошо”. Накрая техните възгледи за света и за вярата в Бог не са толкова
далеч от вярванията на родителите, колкото родителите може би са се
притеснявали.
 Пубертетът е период на големи промени, засягащи
тялото и идентичността
Основна идея в развитието на теорията за идентичността на Ериксън е:
„Идентичността е субективно чувство за укрепваща тъждественост и непрекъснатост“.
За нея не трябва да се мисли като за група от приетите от индивида роли. Смисълът
на идентичността по-скоро се съдържа в сумарното съчетание на различните
възможности и идентификации на индивида. Идентичността не е неизменна
структура, тя се развива и променя още от раждането и не спира до края на човешкия
живот.
Различни термини (свързани с полова идентичност)
заливащи интернет пространството и не само…
Пансексуалност – любов без ограничения.
Известната певица Майли Сайръс не крие, че е пансексуална.
Пансексуалността, известна още като омнисексуалност, се изразява в
това човек да обича или да е привлечен към всички хора – без
значение от тяхната полова идентичност. Пансексуалният човек може
да изпитва влечение към жени, мъже, транссексуални, травестити,
хермафродити или пък интерсексуални (хора, които не желаят да
определят своя пол).
„Пан” произлиза от древногръцки термин, означаващ „всеки” или
„всичко”, докато „омни” идва от латински език и отново означава
„всичко”. Пансексуалността произлиза от думата пансексуализъм,
която датира още от 1917 година.
Пансексуалните хора смятат, че полът е без значение, когато става
въпрос за сексуално или емоционално привличане. За тях няма
граници в любовта.
Грейсексуален
Терминът означавал, че е магическо
място межди асексуалния и някой, който е с
„нормална“ сексуалност. Други пък го
определяли като нещо „много по-флуидно
между сексуалността и асексуалността“.
Тези, които се идентифицират като
„грейсексуални“ може едновременно с това
да се определят като „гей“ или
хетеросексуални. Обединява ги едно – те са
хора на настроенията способни да изпитват
сексуално влечение само при определени
обстоятелства или към определен тип
личност.
Само, че тук се крие какъв тип личност ще
бъде насрещният човек?
Полисексулен
Както и „пансексуалния“, „полисексуалният“ изпитва привличане
към представители на повече от един пол. Той обаче е по-
изобретателен. Например може да не е в състояние да изпитва нежни
чувства към „грейсексуалните“, но да отговаря с взаимност на
„транссексуалните“.
Каква е разликата между сексуална ориентация и
полова принадлежност?
Какво е LGBT (ЛГБТИ)?
LGBT представлява съкращение
от първите букви на английски на
думите: лесбийка, гей, бисексуален и
трансджендър (инерсексуалност).
Тези термини обясняват сексуалната
ориентация - емоционалното и
сексуално привличане към
останалите.
Обаче:
Половата принадлежност не е
същото като сексуална ориентация.
Половата принадлежност
представлява вътрешното усещане
човек да възприема себе си като
мъж, жена или като друг пол… „Какъв
друг пол?“
Третият пол – „другият“
Двата пола никога не са били достатъчни да опишат човешкото
разнообразие. Нито в библейски времена, нито сега. Преди да научим
достатъчно за биологията, ние сме изобретили социални правила за
администриране на половото разнообразие. Древният еврейски равинически
кодекс Тосефта (устно предавани закони) например в някакъв период определя
хората, които имат едновременно мъжки и женски органи (тестиси и вагина) като
жени – те не могат да онаследяват собственост или да бъдат свещенослужители;
в друг период, като мъже – забранявайки им да се бръснат или да остават
насаме с жени. Римляните с още по-голяма жестокост, гледайки на хората със
смесен пол като на лоша поличба, са убивали човек, чието тяло и ум не
отговарят на бинарната полова класификация.
Всяко едно на 5 хиляди деца се ражда с неопределен пол. Дали скалпелът
решава проблема? Дали той превръща хермафродита в "нормален" човек? В
Австралия са изглежда най-напредничави - там вече въведоха точно този термин
„трети“ пол, който за съжаление масово се разбира по друг начин и който се
представя по различен начин значението му.
 В Австралия смятат, че легализирането на третия пол е необходима
стъпка към свободата и сигурността на хората, родени с неопределен
пол. Сигурно ще се запитате: за каква свобода и за каква сигурност
става дума? В австралийската дискусия съвсем основателно беше
изтъкнат следният пример: хора, които биват задържани на летището
при пътувания в чужбина, просто защото данните в паспорта им не
отговарят на начина, по който те действително изглеждат. За
двуполовите и транссексуалните хора такава репресия е крайно
неприятна, разбира се.
Интерсексуалността вече столетия наред затруднява лекарите. При
това тя се проявява в различни форми. Някои новородени идват на бял
свят с малформация на тестикулите, на яйчниците или на външните
полови белези. Така например момиченца се раждат с уголемен,
пенисовиден клитор, макар че останалата част от половата им система
е женска. В други случаи деца с генетично ясно дефиниран мъжки пол
просто не произвеждат мъжки хормони, поради което изглеждат
женствени.
 И леко шеговито да вметна, какво си
мислите, че е казал българина?
Знаете, че сме консервативна
нация, но вижте на каква интересна
българска мисъл попаднах, която не е
никак нова. Даже бих се осмелила, че
ако тогава е нямала този замисъл,
който ще дам, то с времето сигурно ще
го придобие.
Освен 4-те въпроса, които съпътстват младия юноша,
остана още един: Какво е любовта?
На съвкупността от термини, които са безкрайни,
за това минаваме на:
Какво е любовта?
Основният ‘Кой съм аз?’, заедно с останалите,
прибавяме и въпроса за любовта, служат като
средство за преодоляване на страха и умиротворяват
съзнанието. Те са пътеводител в търсенето на
самопознание и разбиране на света. Петте въпроса и
техните отговори са следващата стъпка в личната
трансформация.
Намирането на отговора на всеки от тези въпроси
отваря врата към по-високо ниво в израстването. Като
опознаем собствената си идентичност и стъпим
здраво в реалността, вътрешната ни сила постига
хармония с вселената и носи полза не само на нас, но
и на другите. А именно израственето съзнато започва
от юношеството.
Какво е любовта?
На този въпрос и до ден днешен няма точно
определение, но тийнейджърите се питат и търсят.
Виждат любовта вкъщи, но тя не е онази любов. Тя е
примерна - между родителите им или към тях самите.
Любовта винаги е добра и тази доброта те прави щедър и
отваря всички врати.
Любовта е всеобхватна, но ние ще се спрем на
любовта между двама души. Тъй като и самите юноши
търсят точно това, любовта която е интимната. На пътя
на любовта няма ако, няма условия. „Обичам те“ без
причина, без никакви оправдания. „Обичам те“ такъв
какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв.
Като горе-долу някакво определение за Любовта, тя е
чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия
(симпатията е благосклонност и насърчителност в
отношението към другия), в някои случаи произлизащо
или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо
това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг
човек. Любовта е дълбоко чувство, което се споделя от
близки, влюбени и такива, които имат интимни
отношения.
Къде се крие обаче проблема във всичко казано
до тук?
Има мода на тийнейджъри трансджендъри. Това е “социална зараза”
сред тийнейджърите, които решават да започнат преход.
Феноменът на социалната зараза се отнася до тип влияние, оказвано
от “себеподобните”, които ни насърчават да подражаваме на
определено поведение. В случая с половата дисфория, онлайн
“инфлуенсъри” играят важна роля за разпространение на чувството за
дискомфорт в собственото тяло и окуражават идеята, че всеки симптом
на несполука да бъдеш напълно женствена, означава, че едно момиче
вероятно е трансджендър. Приятелите също играят важна роля в
разпространението и насърчаването на това чувство - едновременно
склонността да се идентифицират като трансджендър и подбуждането
да пристъпят към хормонално лечение или операции за смяна пола.
 Половата дисфория
традиционно започва в
ранното детство и винаги е
била изпитвана предимно
от мъже. Възрастните
трансджендъри, които
страдат истински от полова
дисфория не са избрали
тази идентичност, за да си
създадат приятели, нито са
стигнали до нея под
влияние на социалните
мрежи. Те просто са
изпитвали силен
дискомфорт от биологичния
си пол, откакто се помнят.
 Трансгендността все
още се счита за диагноза и Дъщерята на
е включена в Анджелина и Брад
Международната Пит се казва
класификация на Шайло.
болестите 10-то издание Шайло
(МКБ-10). Диагнозата може категорично отказва
да бъде намерена в блок да се възприеме
F64.0 - "Нарушения на като бъдеща дама,
сексуалната а Брад и
идентификация - Анджелина напълно
Транссексуализъм." Този я подкрепят
термин е представен от
германския лекар М.
Хиршфелд през 1923
година.
 Как социалните мрежи ускоряват тази тенденция и влияят на
юношите, които нямат поставена диагноза?
Социалните мрежи влияят по същия начин,
както го правят с неща като анорексията –
истински страдащи тийнейджъри споделят това
страдание с приятели и го разпространяват. Това
е свързано с моделите на приятелство, които
момичетата споделят – склонността им да
поемат страданието на своите приятели, да се
съгласяват с техните вярвания, до такава степен,
че да скъсат с реалността, за да застанат на
тяхна страна. Така те се насърчават взаимно в
своята дисфория и се подтикват да пристъпят
към хормони и операции.
Оттам пластичната хирургия, фармацевтична
индустрия (хормони)са единствените
облагодетелствани от объркания тийнейджър, на
който му е внушено, че има проблем.
 Джендър-идеология?

„Дъното обаче все още не достигнато. Така например сексуалният педагог Уве
Зилерт, един от първопроходниците на джендър-революцията, смята, че на децата не
бива да се забранява да наблюдават родителите си по време на полов акт. А неговата
колежка Елизабет Туидер предлага в часовете за сексуална просвета да се въведат и
практически упражнения. Според нея, в случая става дума за идеология, която тя
нарича – джендър-идеология и пише: „Как да познаем, че става дума за идеология? По
това, че налагането ѝ е обявено за абсолютен приоритет. Как иначе да си обясним, че
управляващата в Берлин коалиция постоянно пести за учители и часове в началното
училище, че не се притеснява от огромните слабости на учениците по четене и
писане, но не пести средства и усилия, за да разяснява на децата в детските градини
разнообразието на половете и сексуалните ориентации?".