Есе

Тема: “Може ли човек да бъде щастлив извън родината си?”

През последните три десетилетия съдбата изпрати над два милиона българи
извън пределите на тяхната татковина. Този човешки капитал, за жалост, едва
ли някога ще се завърне по родните си огнища. Това ни подтиква да си
зададем въпроса дали наистина човек може да бъде щастлив извън своето
отечество.
Преди да продължим да разсъждаваме дали човек може да живее щастливо
извън страната си е добре да дадем дефиниця на това какво означава ”да
живееш щастливо”. Това понятие е разтегливо. За мен то означава да си
материално и душевно задоволен, живеейки спокойно в забавен социален
кръг без притеснения за това дали ще изкараш утрешния ден.
След като вече сме придали съдържание на това състояние на духа можем да
продължим с по нататъшни тълкувния . Първо нека да определим каква е
преобладаващата демография българи, която живее извън пределите на
родината. Масово това са току-що завършили студенти, които имат огромен
потенциал да творят в своите сфери. Най-честият мотив поради който избират
да отидат навън е заплатата, която те биха получли. Други възможни причини
могат да бъдат например политическата стабилност, възможността за
кариерно развитие, развитото здравеопазване и образование. Именно тези
неща нашата страна е неспособна или по-точно не се опитва да осигури за
днешните и идните поколения.
И вече стигаме до въпроса. Може ли в действителност човек да е щастлив
извън родината си? Може ли откъснат на стотици или дори хиляди километри
от твоите роднини и приятели да си щастлив? Колкото и предубедено и
патриотично да гледам на този въпрос моят отговор е да, може, защото вече у
младите хора не е засято чувството за дълг към родината. Няма го онзи
пламък, който са го имали младежите по времето на Третото българско
царство, които спират следването си в чужбина и идват да се бият за
националния ни идеал. Ние сме загубили тази жертвоготовност и
всеотдайност. У съвременните българи няма това родово усещане, както у по-
старите поколения. Колкото и да не ни харесва, нашите бащи и майки
отгледаха едно космополитно поколение, за което националното чувство е
нещо остаряло. Тях ги интересува единствено да задоволяват базовите си
нужди без да се трудят в името на някаква висша цел в полза на обществото.
Това за мен е причината поради която дори откъснати от своята пъпна връв, от
кърмата на майка България един съвременен българин да се чувства щастлив,
далеч от земата, която са тъпкали дедите му.