Моята България

България – една малка, но красива и с богата история

държава. Казват, че имаме много основания да се гордеем с
родината си, да сме щастливи да се наречем именно българи.
Още от далечното минало са живели достойни хора, които са
обичали страната си и са се жертвали в нейно име. Но малко са
българите днес, които с гордост произнасят името на страната
си и искрено я обичат. Да, малко са тези хора. Дори децата
виждат жестоката реалност в държавата ни. И как аз мога да
нарека страната ми „Моята България”? Не е ли лицемерно да
наричам нещо, в което отдавна нямам вяра “мое“? Странното е,
че пишейки това не се чувствам гузна, защото нямам вина за
случващото се около мен. Казват, че ние, децата, сме бъдещето
на България. Но за какво бъдеще говорим в този свят на лъжи,
бедност и престъпност?
В България отдавна животът не е розов. Би ли се учудил, ако
ти кажа, че не виждам реализация в родната ми страна? И не,
защото не искам да живея тук, а защото моята страна няма с
какво да ме задържи. Не са виновни хората, които търсят
бъдещето си в чужбина. Малко са тези, които с желание биха
напуснали България: повечето го правят по принуда,
възникнала от безизходица. Как, питам аз, може да живееш
нормално и спокойно в тази реалност?
Огледай се... Замисли се за всичко, което те заобикаля, за
живота, който живееш. Ти, да, точно ти, мислиш ли, че
заслужаваш такъв живот: живот, изпълнен със страх и
несигурност? Смяташ ли, че си щастлив? Помисли отново ...
Нека за момент помечтая. Далеч от реалността, само аз и
моите мечти. Някак си там, в света на мечтите, ми харесва
повече... Представям си България по друг начин - по-хубав, по-
прекрасен. И ми харесва. Дори смея да нарека България - “моя“.
В тази моя мечта се виждам сред достойни хора, родолюбиви и
горди. Горди със страната си, с историята й, с всяко едно кътче
в нея. Хора, за които не съществуват чувства на завист,
лицемерие и злоба. Хора, в които все още може да откриеш
надеждата, вярата, добротата. Всеки, който желае, може да
осъществи мечтите си, именно тук, в България, знаейки, че
усъвършенствайки себе си, помага за развитието на страната.
Не се налага да ходиш в чужбина да търсиш по-добро бъдеще,
защото всичко което ти е необходимо е именно тук. Младите са
мотивирани, знаят какво искат и как да го постигнат. В тази
моя мечта България е място, което всеки иска да посети,
страна, която завладява хората със своята красота; страна, в
която хората са дружелюбни, весели, щастливи. Пускайки
телевизора, чуваш само добри и приятни новини.
Престъпността е изчезнала, не се страхуваш да излезеш навън,
чувстваш се сигурен. Където и да си, с гордост заявяваш, че си
българин. Обичаш страната си и всичко, свързано с нея ...
Но ето, че отварям очите си и се озовавам отново в
реалността. Да, същата тази реалност, от която се опитах да
избягам за момент. Някои казват, че няма невъзможни неща и
че ако можеш да си представиш нещо, значи можеш и да го
постигнеш. Аз успях да си представя България, такава каквато
искам да бъде, но това не е достатъчно. Всеки един българин се
оплаква, било то за държавата, управлението, живота като цяло.
Това качество явно ни е заложено. Но винаги е било по-лесно да
негодуваш, вместо да се замислиш над проблемите. Всеки един
от нас може да се опита да промени себе си, защото ако искаме
да променим нещо в заобикалящия ни свят е необходимо първо
да погледнем в самите нас. Да започнем открито да говорим за
проблемите, да не стоим безучастни. И все пак нека проявим
оптимизъм, въпреки че единици са българите, които мислят в
тази посока. Смея да заявя, че все още дълбоко в себе си
вярвам, че любовта, доброто и надеждата съществуват и, че
всичко хубаво някога и някъде предстои, и ще се случи. И
колкото и да е трудно, не трябва да губим вярата си, защото ако
и тя изчезне - за какво ще живеем?

Виктория, IXе клас