Professional Documents
Culture Documents
Дневник на Кръсте Мисирков
Дневник на Кръсте Мисирков
Из предговора на А. Пелтеков
21. I. 1903 г.
28. I. 1903 г.
Днес бях поканен от А. А. [1] да прелистя книгата на Стоянович [2] за
реформите в Сърбия и Македония. Между другото аз обясних на А. А. защо ми
се иска да оставям в зданието на консулството някои мои неща. Аз получих
разрешение да имам свое чекмедже и то най-важно, за да съхранявам в него своя
дневник. И така вече имам възможност да си водя дневник, в който да записвам
всичко, което мисля че е важно.
На това събрание трябваше да присъствуват Лозанчев [5] и Дорев [6]. Един ден
преди събранието беше изготвен списък с покани за всички учители, където
трябваше да се подпишат всички, които са го прочели. Някои от учителите
(женените) питаха своите колеги дали те ще се разпишат и едва когато
получаваха положителен отговор, се разписваха. Това събрание премина без
предварителна съгласуваност между учителите. Това се разбра от думите на
Стоянов, който преди да се подпише в списъка, попита за целта на събранието. В
отговор му бе казано между другото и това, че на събранието ще присъствуват
външни лица. Тогава той каза, че по-добре би било предварително учителите
сами да поговорят, а след това да викат външни лица и заяви, че. мълчанието ще
се счита като знак за съгласие, но в този случай това едва ли ще бъде вярно, т. е.
това, което ние бихме могли да говорим, между нас, едва ли бихме го казали
пред Лозанчев. Тези разговори на Стоянов, както и това, че Темчев се колебаеше
да подпише, че женените 22 учители с изключение на Бояджиев закъсняха 1/2—
3/4 ч., а също така мълчанието на семейните учители и преднамереното
отстраняване на въпроса за отношението на учителите към въстанието от страна
на Стоянов показа, че.между тях няма единомислие, особено когато става дума
за отношението им към въстанието.
Някога преди този случай той беше казал, че ако двама-трима учители бъдат
изпратени в четите, той няма да идва в гимназията. От всичко се виждаше, че
женените учители нарочно избягват всичко, което би ги свързало с участие във
въстанието.
29. I. 1903 г.
В гимназията има един ученик от VI клас — Костов, Ал. Той е беден. За него е
пуснат слух, че е шпионин. Този слух се носи както сред учениците, така и сред
учителите. Учителите не искат да го изгонят от гимназията, за да не стане
официален шпионин. Но струва ми се, Яранов зададе на един ученик следния
въпрос: „Не можете ли да го вземете на разходка с вас извън града?” Учениците
му отговориха, че това е най-лесно.
30. 1. 1903 г.
31. I. 1903 г.
А сега да видя какво ме кара днес да противореча на това, което писах вчера в
своя дневник? Преди всичко същото отношение на учителите, каквото беше и
вчера. Днес сутринта ме уверяваха, че днес в гимназията трябва да дойде оня
работник, брат на Дамян Груев [12], който трябва да подготви място за пушка.
Но той днес не дойде. Днес Димитраков и Яранов два пъти се питаха не е ли
идвал майстор. На мен ми се струва, че работата не е до майстор, а може би да
свършат с мен. Но това не е толкова важно. Сутринта Наков заявяваше, че
нашата работа през време на въстанието е да си оставаме такива лоялни, както и
България е лоялна по отношение на Турция. По повод това, което каза Наков, аз
говорих с Димитраков и попитах как трябва да постъпим ако болшинството
учители си останат тук и не вземат участие във въстанието. Димитраков не ми
даде отговор и каза, че наистина, от една страна, ние сме длъжни да изпълним
своя дълг към родината, но от друга, не знаеш как да постъпиш, виждайки
равнодушието на своите колеги. Впрочем голяма част от отговорите, които аз
получавам от Димитраков и Яранов, както и от други учители, се подготвят от
самите мои въпроси. Яранов също се старае някак си да се откачи. Днес вечерта,
след 4 часа аз бях в учителския кабинет. Тук: както аз, така и другите учители
брояхме отсъствията на учениците, всеки за класа на който беше класен
ръководител. Всички са заети. Панчо X. Здравев се шегува ту с един, ту с друг.
Другите или приказват, или мълчаливо работят; чувам как Цунев тихо казва на
Димитраков: „Виж какъв сериозен е станал.” Аз веднага погледнах и единия, и
другия, и не само че нищо не чух от Цунев, но забелязах, че той е с наведена
глава и си работи като че ли нищо подобно не е казал. Димитраков също нищо
не говореше и гледаше пред себе си. Тръгвайки си, аз им казах довиждане и те
всички силно ми казаха прощални думи.
— Русия.
[Back]
7. Никола Ляпчев, от гр. Ресен, учител, член на ВМОРО, брат на Андрей Ляпчев.
12. Дамян Груев (1871—1906), учител, създател и виден деец на ВМОРО. Член
на ЦК, ръководител на Илинденското въстание в Битолско.