ИВАН ДРАСОВ И БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

В МАКЕДОНИЯ

Денис Иванов

Резюме: В статията се прави опит за представяне на интереса и отно-

шението на Иван Драсов към Българското възраждане в Македония. Като ос-
новен документален материал са използвани някои писма и публицистични
текстове на Иван Драсов, датиращи основно от периода 1873 – 1874 г. На
основата на тези източници бяха установени следните обстоятелства:
1. По време на своята активност като национален революционер Иван Драсов
проявява интерес към развитието не само на революционното, но също и на
църковното и културно-просветното движение сред македонските българи;
2. Във възгледите на Иван Драсов тези три проявления на българското нацио-
нално движение били неразделно свързани. Мнението на Драсов по въпроса с
кои от останалите балканските народи можели да се съюзят българите, за
да постигнат своето политическо освобождение, било повлияно от неговото
отношение към българо-гръцкия църковен спор.
Ключови думи: Иван Драсов, Македония, Българско възраждане, българ-
ско църковно движение, българско националнореволюционно движение

Известно е, че видните ни национални революционери Георги Раковски,

Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев са възприемали областта Ма-
кедония за неразделна част от българските земи и са били живо заинтересова-
ни от съдбата и общественото развитие на сънародниците си там (НИКОЛОВ
1996, 8 – 9, 24 – 28, 41 – 45, 57 – 66, 76 – 83, 88 – 93; ТРАЙКОВ 1974, 163 – 180;
БОЯНОВ 1984, 67 – 77). Не е достатъчно изследван обаче въпросът за интере-
са и отношението към възрожденските процеси сред македонските българи на
по-малко известните дейци на българското националнореволюционно движе-
ние през третата четвърт на XIX в. Поради това в настоящия материал ще се
опитам да дам своя скромен принос за бъдещото изясняване на този въпрос,
представяйки мненията и идеите по темата „Македония“, споделяни от бившия
член-секретар на Ловчанския централен революционен комитет по времето на
Левски и на Българския революционен комитет (БРК) в Букурещ през 1875 г. –
Иван Тодоров Драсов (1848 – 1901).
Към настоящия момент най-ранният източник, свидетелстващ за интереса
на Ив. Драсов към Българското възраждане в Македония, е неговата дописка

77
до в. „Право“ – „Още една притурка на неизброимите грижи на Негово Све-
тейшество Екзарха ни“, с дата 30 август 1873 г.1, в която той предлага изготвя-
нето на едно статистическо географско-историческо описание на Балканския
полуостров. Според Драсов тази отговорна задача трябвало да се осъществи
от екзархийските митрополити и епископи, а не от българските учители и/или
учени, тъй като много от последните загинали или били затворени в тъмни-
ци поради интригите на чорбаджиите и „на нашите от памтивека неприятели
гърци“. Показателна за това била гибелта на известните македонски българи –
братята Димитър (1810 – 1862) и Константин (1830 – 1862) Миладинови, които
Ив. Драсов нарича „искрено родолюбиви учени мъже, които голяма признател-
ност заслужават от народа ни и на които непременно народът ни тряб[в]а да
въздигне ПАМЕТНИК, както правят и другите народи със своите знаменити
личности“2.
Няколко месеца по-късно, към края на 1873 – началото на 1874 г., Ив.
Драсов завършва своето публицистично съчинение „Неприятелите на словян-
ството на Балканския полуостров“3. Това съчинение също е важен източник
за интереса и отношението на Драсов към българщината в Македония. Още в
самото начало на текста си Ив. Драсов отново изразява крайно негативно от-
ношение към гърците или по-точно към гръцките фанариотски духовници и се
опитва да убеди читателя, че именно те, а не турците са най-върлият неприятел
на балканските славяни. След това изтъква, че вече двадесет години българите
се борели за църковна свобода и благодарение на своето постоянство успели
да получат добре известния султански ферман за учредяването на Българската
екзархия. С това обаче църковнонационалният въпрос не бил разрешен, тъй
като три години след издаването на фермана българският народ можел да се
похвали само с това, че имал свой екзарх и няколко владици. „Повечето от тия
бълг[арски] владици – заявява Драсов – се намират по епархиите в собствена
България, а българите в Тракия и Македония, ако и да искат с всичките [си]
сили да се присъединят с другите си братя, пак силите им остават всуе, пак
и до днес още стоят без владици“ (ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ
2007, 62).
Причината за това положение било именно фанариотското духовенство,
което се опитвало да представи българския народ за руско оръдие, клеветя-
ло българската журналистика, преследвало българските учители в Тракия и
Македония и пр. Но въпреки всички мъки и теглила, българският народ ня-
мал намерение да се откаже от своето изконно право. Това се потвърждавало
1
По това време Иван Драсов е ученик в реалната гимназия на чешкия град Писек.
2
Право, год. VIII, бр. 27 от 17 септември 1873 г. Притурка.
3
В текста на „Неприятелите на словянството“ се говори за изпращането на осъдените
по т.нар. Хасковско приключение 21 българи на заточение в Диарбекир, което става
през м. декември 1873 г. Вж. ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА 1994, 134 – 135.

78
от „живото му борение в Мак[едония] и Трак[ия] с гърците“. По думите на
Драсов в момента в Цариград под председателството на екзарх Антим I засе-
давал „български събор, на който събор са изпратени представители от цяла
България (Макед[ония], Трак[ия] и Мизия)“ и чиято цел била да докаже на
Вселенския патриарх, че „съвършено е отделен бълг[арският] народ от него“
(ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 63).
„Говори се – продължава Ив. Драсов, – че гръцкия[т] нов патриар[х]4 пред-
ложил на българите нови условия за спогождения“. Тези условия включвали: I.
Българският народ да се откаже от султанския ферман от 27 февруари 1870 г.;
II. Смесените епархии да се отстъпят на Патриаршията; III. Българите да ку-
пуват светото миро от Вселенската патриаршия; IV. Българите да плащат на
патриарха определен данък; V. Българският екзарх да се избира от Вселенския
патриарх. „На тия глупости ето що е отговорил бълг[арският] народ чрез устата
на своите представители: „Преосв[ещени] владико, християнский[т] бълг[ар-
ски] народ желае: I. Да си приемете назад схизмата5. II. Да припознаете висо-
кий ферман. III. Смесените епархии – Солунската, Сереската, Едирненската,
Воденската, Мелнишката, Неврокопската, Димотишката, Бургаската и пр. – да
се предадат на тогова, комуто според 10 чл. от ц[арския] ферман принадлежат6.
Това само ако припознаете, бълг[арският] народ ще ви има за такъв, за какъвто
и останалите православни черкови ви припознават.“7 Оттук следвало, че нито
Вселенският патриарх, нито българите щели да отстъпят от своите претенции.
Ив. Драсов обаче вярвал, че победителите в този спор ще бъдат не гърците, а
българите. „Скоро ще видиме, че и българският народ ще се причисли при свои-
те съвременници. Бълг[арският] народ е показал вече белези за живот – стига
толкова мрачност“ (ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 63 – 64).
Разбира се, Ив. Драсов бил наясно, че пречки пред Българското възраждане
в Македония създавало не само фанариотското духовенство, но и различните
други чужди пропаганди. И по негово мнение институциите, които най-добре
можели да противодействат на тези пропаганди, били българските читалища.
В писмо до Никола Обретенов от 16 декември 1874 г. Ив. Драсов пише: „Как е
читалището ви, има ли споразумение с нашето8 или само с по-близките. Добре
ще е, ако се съединяха читалищата и помогнеха на македонските ни братия,
които пищят кански от гръцка, сръбска и пр. пропаганди“ (ВЪЗВЪЗОВА-КА-
РАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 189).
Като един от най-верните съратници на В. Левски в периода 1871 – 1872 г.,
Ив. Драсов бил запознат и с плановете за включването на Македония в мрежата
4
Йоаким II – Вселенски патриарх в периода 23 ноември 1873 – 4 август 1873 г.
5
Наложена на 16 септември 1872 г.
6
Т.е. както се произнесе 2/3 от тяхното население.
7
Сигурни сведения за воденето на подобни преговори засега липсват.
8
Тук Иван Драсов има предвид читалището в родния си град Ловеч.

79
на Вътрешната революционна организация (ВРО). В един от мемоарните си
опити Драсов разказва, че по време на събрание, на което присъствали той,
Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Христо Иванов – Големия и Марин
Поплуканов, било взето решение българските земи да се разделят на няколко
района. „Левски взема цяла Тракия, като си запазваше правото да контролира
и другите райони, Общи – Софийски санджак, Кънчев – Русенски заедно с
Добруджа, а за Македония не можеше тогава нищо да се направи, освен след
като се пропътува от някой верен агент, за какъвто бе определен Тодор Пеев,
етрополец“ (ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 355).
Ясно е, че в случая Ив. Драсов говори за събранието на Ловчанския цен-
трален революционен комитет от края на м. ноември 1871 г., на което е взето
съдбоносното решение всеки от тримата организатори – В. Левски, Д. Общи и
А. Кънчев, да получи самостоятелен район.9 По-надеждните източници за това
събрание обаче не потвърждават неговото твърдение, че решението Т. Пеев да
бъде изпратен в Македония е взето още тогава.10 Ако въпросът за изпращането
на Пеев в Македония наистина е бил обсъден по време на комитетско събрание
с участието на Драсов, то това събрание би трябвало да се е провело през лято-
то на 1872 г., най-вероятно през м. юли или началото на м. август11.
След гибелта на Апостола Ив. Драсов останал верен на неговия завет, че
българите в Македония също трябва да бъдат приобщени към революционната
борба. В ръкописна бележка, оставена върху един екземпляр от печатния Устав на
БРЦК, Драсов заявява: „Че тряб[в]а и в Македония веч да се работи, не тряб[в]а
никаква забележка“ (ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 88).
Същият печатен Устав на БРЦК съдържа и други ръкописни бележки на
Ив. Драсов с различни препоръки за поправки или добавки към отделните точ-
ки и членове.12 Интересна е бележката, която Драсов прави към т. 9 от Програ-
9
Повече за това събрание вж. ШАРОВА 1987, 17 – 21.
10
Според съдебно-следствените показания на Димитър Общи и Анастас Попхинов
събранието от края на м. ноември 1871 г. се занимавало единствено с въпроса за
разделянето на районите. Вж. ДОЙНОВ, МАЖДРАКОВА-ЧАВДАРОВА, МИТЕВ,
ТОДОРАКОВА, ЧАУШЕВА 2020, 198, 217, 317.
11
Позовавайки се на различни източници, Васил Боянов изказва тезата, че в дните
между 3 и 13 август 1872 г. В. Левски се е срещнал с Т. Пеев в Етрополе и непосредствено
след тази среща последният е заминал за Македония. Вж. БОЯНОВ 1984, 71 – 77.
12
Съставителите на документалния сборник за Ив. Драсов условно датират неговите
бележки върху Устава на БРЦК „след май 1873 г.“ По всяка вероятност те изхождат от
наложилата се в историографията теза, че по време на Общото събрание на БРЦК от
11 – 12 май 1873 г. действащият дотогава Устав е бил отменен. Според мен обаче,
за да установим приблизителното време, когато Драсов е нанесъл редакционните си
бележки върху Устава на БРЦК, трябва да обърнем внимание и на писмото, което той
пише до членовете на Привременния български революционен комитет в Букурещ на
14 декември 1874 г. Това писмо съдържа едно своеобразно приложение, озаглавено
„Бележки по устава“. Ако сравним бележките върху самия Устав и тези, които Драсов

80
мата на БРЦК. Самата точка гласи: „Ние принимаме и Г[ъ]рците в числото на
нашите приятели и съюзници, ако само тие се откажат от своите досегаш-
ни панелинистически и от своите исторически претенции“ (ДОЙНОВ 2009,
94 – 95). Срещу тази точка Драсов записва: „Невъзможно. Добре е да се из-
върне тоя член“ (ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 87 – 88).
Най-вероятно причината Ив. Драсов да направи подобна препоръка е него-
вото крайно негативно отношение към гръцкото фанариотско духовенство,
една от причините за което са фанариотските репресии към македонските и
тракийските българи.
Макар и оскъдни, представените документални данни ни позволяват ня-
колко важни извода. На първо място те показват, че подобно на Г. С. Раков-
ски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев и много други, Ив. Драсов също е
смятал Македония за българска територия. Интерес за него представлявало
развитието както на революционното, така и на църковното и културно-прос-
ветното движение сред македонските българи. Нещо повече. Според Драсов
българите в Мизия и Тракия трябвало активно да подпомагат различните бор-
би на своите „братя“ в Македония. Вторият съществен извод, който можем
да направим, е, че кръгозорът на Ив. Драсов бил далеч по-широк от този на
един обикновен революционер. В представите на Драсов борбите за просвета
и култура, независима църква и политическо освобождение били нераздел-
но свързани. Поради това той бил категорично против идеята българите да
сключват политически съюзи с народи, които били техни врагове в църковно
и/или културно отношение.

IVAN DRASOV AND THE BULGARIAN REVIVAL IN MACEDONIA

Denis Ivanov

Abstract: The article attempts to present Ivan Drasov`s interest and attitude to
the Bulgarian Revival in Macedonia. As a main documental material were used
some letters and journalistic texts of Ivan Drasov, dating mainly from the period
1873 – 1874. Based on these sources, the following conclusions were drawn:
1. During his activity as a national revolutionary, Ivan Drasov showed interest in
the development not only of the revolutionary, but also of the church and cultural-
educational movement among Macedonian Bulgarians; 2. In Ivan Drasov`s views
these three manifestations of the Bulgarian national movement were inextricably
linked. Drasov`s opinion on the question of which of the other Balkan nations the
Bulgarians could ally with in order to achieve their political liberation was influenced
прилага към посоченото писмо, ще забележим, че те са не само сходни, но и взаимно
допълващи се. Вж. ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, ЖЕЧЕВ 2007, 87 – 88, 187 – 188.

81
by his attitude to the Bulgarian-Greek church dispute.
Keywords: Ivan Drasov, Macedonia, Bulgarian Revival, Bulgarian Church
struggle, Bulgarian National Revolutionary movement

Литература

БОЯНОВ, Васил. Васил Левски и Македония. – Исторически преглед, кн.

40, 1984, (5), 67 – 77. [BOYANOV, Vasil. Vasil Levski i Makedoniya. – Istoricheski
pregled, kn. 40, 1984, (5), 67 – 77.]
ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, Кирила. Атанас Узунов 1851 – 1907.
На Левски верен помощник. София: Фондация „Васил Левски“, 1994.
[VAZVAZOVA-KARATEODOROVA, Kirila. Atanas Uzunov 1851 – 1907. Na
Levski veren pomoshtnik. Sofia: Fondatsiya „Vasil Levski“, 1994.]
ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, Кирила, Николай ЖЕЧЕВ (ред.).
Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871 –
1877). Документален сборник. Съст. Дора Томова, Здравка Нонева, Тодор
Абаджиев, Мария Пенкова. Варна, Изд. „Славена“, 2007. [VAZVAZOVA-
KARATEODOROVA, Kirila, Nikolay ZHECHEV (red.). Ivan Drasov v balgarskoto
natsionalno revolyutsionno dvizhenie (1871 – 1877). Dokumentalen sbornik. Sast.
Dora Tomova, Zdravka Noneva, Todor Abadzhiev, Mariya Penkova. Varna, Izd.
„Slavena“, 2007.]
ДОЙНОВ, Дойно (ред.). Васил Левски. Документи в два тома. Том 2. Съст.
Крумка Шарова, Цветолюб Нушев, Тодорка Тодорова. София: Изд. „Златен
змей“, 2009. [DOYNOV, Doyno (red.) Vasil Levski. Dokumenti v dva toma. Tom
2. Sast. Krumka Sharova, Tsvetolyub Nushev, Todorka Todorova. Sofia: Izd. „Zlaten
zmey“, 2009.]
ДОЙНОВ, Дойно, Огняна МАЖДРАКОВА-ЧАВДАРОВА, Пламен МИ-
ТЕВ, Милена ТОДОРАКОВА, Дора ЧАУШЕВА (съст. и ред.). Левски пред съда
на Портата. Процесът в София (1872 – 1873) в османотурски, дипломатически и
домашни извори. Ново допълнено и преработено издание. София: Изд. „Златен
змей“, 2020. [DOYNOV, Doyno, Ognyana MAZHDRAKOVA-CHAVDAROVA,
Plamen MITEV, Milena TODORAKOVA, Dora CHAUSHEVA (sast. i red.).
Levski pred sada na Portata. Protsesat v Sofiya (1872 – 1873) v osmanoturski,
diplomaticheski i domashni izvori. Novo dopalneno i preraboteno izdanie. Sofia:
Izd. „Zlaten zmey“, 2020.]
НИКОЛОВ, Иван (съст.). Българите и съседните народи в публицистиката
на Раковски, Каравелов, Ботев и Яворов. София: Изд. „Македония прес“, 1996.
[NIKOLOV, Ivan (sast.). Balgarite i sasednite narodi v publitsistikata na Rakovski,
Karavelov, Botev i Yavorov. Sofia: Izd. „Makedonia pres“, 1996.]

82
 ТРАЙКОВ, Веселин. Г. С. Раковски и борбата с елинизма в Тракия и Ма-
кедония (50-те – 70-те години на XIX в.). – Във: В памет на академик Михаил
Димитров. Изследвания върху Българското възраждане. София: Изд. на БАН,
1974, 163 – 180. [TRAYKOV, Veselin. G. S. Rakovski i borbata s elinizma v Trakia
i Makedonia (50-te – 70-te godini na XIX v.). – Vav: V pamet na akademik Mihail
Dimitrov. Izsledvaniya varhu Balgarskoto vazrazhdane. Sofia: Izd. na BAN, 1974,
163 – 180.]
ШАРОВА, Крумка. Събрания на БРЦК в България (септември и ноем-
ври 1871 г.). – Векове, 16, 1987 (3), 17 – 21. [SHAROVA, Krumka. Sabraniya na
BRTSK v Bulgaria (septemvri i noemvri 1871 g.). – Vekove, 16, 1987 (3), 17 – 21.]

83
 БЪЛГАРСКО
ВЪЗРАЖДАНЕ

Идеи
Личности Събития

ГОДИШНИК • ТОМ 18

Фондация „Васил Левски“

© Съставители и редактори:
проф. д-р Пламен Митев (отговорен редактор),
д-р Георги Тренчев, Дора Чаушева,
д-р Милена Тодоракова, Христо Ковачев
© Научен рецензент: доц. д-р Христо Беров

© Художник на корицата: Жечко Попов

© Компютърен дизайн: Лидия Каменова

© Фондация „Васил Левски“

© Издателство ЗЛАТЕН ЗМЕЙ

© Ангел Златков, Боряна Узунова, Владимир Митов, Георги Тренчев,

Данка Георгиева, Дарина Николаева, Денис Иванов, Десислава Славова,
Дора Чаушева, Елена Александрова, Елена Чалгънова, Емилиан
Чернев, Зоя Разсолкова, Иван Пенев, Ивета Миткова, Илия Тантилов,
Йоана Шилева, Кристина Минчева, Мария Деанова, Милен Михов,
Милкана Бошнакова, Михаил Неделчев, Надежда Георгиева, Натали
Карлакашева, Никола Илиев, Нина Единакова, Петко Георгиев, Орлин
Събев, Пламен Митев, Сафие Халилооглу, Теодора Бахчеванова, Тодор
Радев, Трифон Митев, Христина Манова, Християн Атанасов

ISSN 1311-1337