Максдински приглсд. Пр. 3. 2<Ю6 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ
З А ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО
И ЕЗИКА НА БЕЛОМОРСКИТЕ БЪЛГАРИ

Проф. д.и.н. Георги Даскалов

Един от фундаментите, върху конто титовите поставеници в

Скопие трябваше да градят следвоенната „македонска нация", бе
т.нар. македонски език. Това е основният мотив за налагане с поли­
тически средства на сръбската азбука на Вук Караджич и на т.нар.
централни македонски говори. Целта бе „новият език" да бъде мак-
симално отдалечен от литературния български. Всяко посегателство
върху наследството на сътворилия го недоучил филолог Блаже Ко-
нески бе равносилно на предателство.
Твърде важният въпрос за „македонския език" като носител
на „македонска идентичност" не можеше да бъде игнориран и от за-
нимаващите се с проблемите на Беломорска Македония скопски ис-
торици. Те трябваше да дадат своя принос в усилията да се „доказва",
че беломорските българи са „македонци". Пътят им бе трасиран от
беломореца Риско Кирязовски, довчерашен доайен и цензор на та-
мошната беломорска научна гилдия. Неговите земляци и следовници
все още са в капана на прокараните от него идеологизирани анти-
български коловози.
Настоящата ни публикация е провокирана от Сократ Панов-
ски и Илия Лафазановски, конто наскоро „обогатиха" скопската ис-
ториопис с новоизлязлата си книга1. Родени в с. Въмбел, Костурско
(Гърция), вихърът на гражданската война ги отвежда като деца в
чужбина. Впоследствие се „репатрират" в новото си македонско
крайвардарско „отечество". В частта си за просветното дело и езика

1
П а н о в с к и, С, И. Лафазановски. Прогонство што трае... Cicoiije,
„Алфа" 94.
20 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

на нашите сънародници в Беломорска Македония тяхната книга е

своеобразно предизвикателство. То се подсилва и от факта, че авто-
рите най-безцеремонно си служат с лъжата. По повод издадената
през 1952 г. в Букурещ „Граматика на македонския език" от Атанас
Пейков, твърдят, че уж е взето отношение към нея в наша книга2.
В критичен дух ни вменяват твърдението, че граматиката е „отговор
на исканията на българите от Беломорска Македония, който по-къс-
но е бил осуетен от HP Македония, а старият език е бил възвърнат".
Докато трудът ни е цитиран библиографски правилно, страницата,
на която се намира въпросната фраза липсва3. Тя е „пропусната", тъй
като няма подобен цитат, но и изобщо не се споменава съчинението
на А. Пейков. Лъжата е била необходима на двамата „историчари",
за да заключат тържествуващо: „Колкото и да искат, автори от типа
на Георги Даскалов... да доказват, че сме искали да бъдем част от
тяхната национална общност, техните желания са били и ще бъдат
само неосъществени сънища"4.
Подобен макиавелистки подход не само показва ниския мо-
рал на цитираните две лица, но и дискредитира книжовния им напън.
Достатъчно с да се приведе „гениалното" им прозрение, че „най-ста-
рият език на света, македонският, има генетична дълбочина и сила,
която руши всички опити за неговото отричане, присвояване и изк-
ривяване"5. Като загърбват просветните традиции на своите предци,
Пановски и Лафазановски се опитват да доказват, че през 1944 г. по
време на гражданската война в Беломорска Македония са положени
основите на „македонското" училище6. Заклеймяват свързаните с
българското просветно дело дейци от политемиграцията и героизи-
рат югославските поставеници. Отправят произволни нападки срещу
България. Всичко това е повод да напомним за плодоносните прос-
ветни традиции на беломорските българи, да осветлим обективно
интерпретираните въпроси и да разголим все още използвания в
Скопие ненаучен инструментализъм.

2
Д а с к а л о в , Г. Българите в Егейска Македония - мит или реал-
ност. С, 1996.
•' П а н о в с к и, С, И.Лафазановски. Цит. съч., с. 232.
4
Пак там, с. 233.
5
Пак там, с. 234.
6
В а н ч е в , Й. Новобългарската просвета в Македония през Въз-
раждането. С, 1982, 84-100.
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 21

В епохата на Възраждането българското просветно дело дос-

тига един от своите върхови постижения в Беломорска Македония.
Като крупен български духовен център в борбата с елинизма се из-
дига Кукуш. Още през 1857 г. в него се създава българско светско
училище, дело на двамата възрожденски будители Димитър Милади-
нов и Райко Жинзифов. През 60-те - 70-те години на XIX в. в остана-
лите селища на Кукушката епархия възникват 37 български учили­
ща. Първото българско училище в Леринско е открито през 1863 г. в
с. Търъс, а през следващата година и в Лерин. Основите на новобъл-
гарската просвета във Воденско се поставят през 1867-1868 г. с учи­
лища в четири села и във Воден. В условията на тежка борба с гръц-
кото духовенство българското просветно дело си пробива път и в
Костурската епархия. Първото българско училище в нея е открито
през 1869 г. в с. Загоричани, а впоследствие такива възникват и в ре-
дица други костурски села. През 1868 г. в остро противоборство с
гърцизма в с. Емборе отваря врати първото българско училище в
Кайлярско. През 1866 г. със свое училище се сдобиват и българите в
Солун. През 60-те години на XIX в. се появяват първите български
училища в Драмско, Зъхненско и Сярско.
Създадената през 1870 г. Българска екзархия поема ръковод-
ството на българската просвета. Още през 1871 г. българско учили­
ще е открито В Сяр - крепост на гърцизма в източната част на Бело­
морска Македония. Към 1876 г. в нея вече има 29 български учили­
ща7. Към Балканската война Екзархията разполага в цялата Бело­
морска Македония с 340 училища с 589 учители и 19 000 ученици.
В Солун функционират 4 средни учебни заведения и едно стопанско
училище, а в Сяр средно педагогическо училище с 1273 ученици и
39 учители. В 20 селища има класни училища с 664 ученици и 37 учи­
тели. Основните училища са 205 с 12 895 ученици и 320 учители.
В 197 села общините издържат свои училища".
Освен Екзархията, второто религиозно-просветно учрежде­
ние на местното българско население е Българската католическа
църква с източен обряд. Тя е представена в областта от Солунската
източнокатолическа епархия, под чието ведомство са една духовна

7
В а н ч е в, Й. Новобългарската просвета в Македония..., 87-88.
* Генов, Г. Унищожаването на българските национални институ­
ции и интелигенция в Егейска Македония (1912-1913 г.) - Вж: България
1300. Институции и държавна традиция. Т. 3, С, 1983, с. 248.
22 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

семинария, две прогимназии, девическо и земеделско училище и

21 основни училища".
След гръцката окупация на Беломорска Македония през
есента на 1912 г. българското просветно и църковно дело е унищо-
жено. Започва целенасочена насилническа политика за асимилация и
унищожаване на българската материална и духовна култура10. Глав-
ните усилия са насочени към изкореняване на българския език. На
27 януари 1927 г. екстремистката организация „Гръко-македонски
юмрук" разпространява в Лерин възвание, в което се изтъква: „Заб-
ранява се от днес да се говори български език на всички обществени
места... Нарушителите на настоящата заповед ще се считат за преда­
тели на отечеството и ще попаднат под страшните наказания на ор-
ганизацията ни"".
Терористичният гръцки режим достига своя апогей при
управлението на Йоанис Метаксас. Над 14 хил. българи са хвърлени
в затворите или заточени по беломорските острови. Вината им е, че
отстояват националното си самосъзнание12. Ето защо през април
1941 г. сънародниците ни посрещат германските войски като освобо­
дители, а капитулацията на потисническата гръцка държава приемат
с радост. Те с нетърпение очакват да пристигне българската армия, а
родните им краища да бъдат присъединени към майка България".
С военния разгром на Гърция българите в Беломорска Маке­
дония пристъпват по места към възстановяване на българските
просветил традиции. Още с идването на германците населението на
с. Екшису, Леринско, открива свое българско училище. Селяните съ-
бират скатаните по домовете буквари и читанки, а двама бивши ек-
зархийски учители започват да обучават децата. Първият учебен ден
е открит тържествено. В училището са свалени гръцките държавни
символи и на тяхно място е издигнато българското знаме и портре-
тът на българския цар. По подобен начин е възстановено българско­
то просветно дело в с. Върбени, Леринско, и в редица друга селища.
Съобщавайки за това в един от своите доклади, битолският областей

" Националноосвободителните борби от Македонска и Одринска

Тракия през Балканската война. С, 1994, с. 189; Г е н о в , Г. Цит. съч., с. 248.
10
Вж. по-подробно: Д а с к а л о в , Г. Цит. съч., 159-224.
" V е г i t a s. Македония под иго 1919 - 1929. Документи и свидетел-
ства. С, 1931, 134-137.
12
ЦДА, ф. 176, оп. 20, а.е. 157, л. 26.
" Вж. по-подробно: Д а с к а л о в , Г. Участта на българите в Егейска
Македония 1936-1946. С, 1999, 141-144.
 ... за просветното дело и езика на беломораагге българи 23

директор заключава: „Такава е жаждата за българската просвета у

тия будни и родолюбиви наши сьнародници"14. Тя се потвърждава и
от политемигранта Йордан Ивановски от Леринско, който в едно
свое писмо пише: „Спомням си като младо момче лятото на 1941 г. ...
Нашите дядовци и бащи почнаха да изкарват скритите от дълги го-
дини български книги и за пръв път почнаха свободно да четат и да
учат младите момчета на българска азбука и се надяваха за съедине-
нието си с България"15. Жаждата за родна просвета се признава и от
тогавашния висш гръцки куислинговски чиновник Атанасиос Хрисо-
хоу, главен секретар на Главно губернаторство Македония. Той под-
чертава, че в училищата се е унищожавало всичко гръцко и те са би­
ли масово „побългарявани"16.
Твърде скоро спонтанно разкритите български училища са
забранени от възвърналите се гръцки власти. Българчетата са на-
сочвани към гръцките училища, но те масово ги бойкотират. Жела-
нието за българска просвета е толкова силно, че някои села изпра-
щат делегати в София, за да молят за български учители и българс­
ки учебници17.
С официалното възстановяване на българското просветно де­
ло в Беломорска Македония се ангажира Българският клуб в Солун
като обществена и културна организация на сънародниците ни в об-
ластта. Ръководството му няколкократно поставя въпроса пред гер-
манските власти. На 10 юли 1941 г. е потърсено и съдействие от пре-
миера Богдан Филов1". В края на август в София пристига делегация,
която от името на всички беломорски българи връчва на министри,
народни представители и на германския посланик специално изложе­
ние. В него настоятелно е поискано: „Да ни се отворят български
училища ... каквито в турско време имахме"19.
Въпреки проявеното масово желание за български училища
към есента на 1941 г. въпросът остава нерешен. Това заставя много
български семейства още през учебната 1941-1942 г. да изпращат де-

14
ЦДА, ф. 176к, оп. 8, а. е. 1076, л. 9-10; оп. 21, а. е. 2849, л. 5.
15
ЦДА, ф. 141к, оп. 7, а.е. 98, л. 13-15.
"Даскалов.Г. Участта на българите..., с. 375.
17
Пак там, 375-378.
" ЦДА, ф. 264к, оп. 1, а.е. 294, л. 90.
" Пак там, ф. 370к, оп. 6, а.е. 1167, л. 88-89.
24 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

цата си да учат в България. Към април 1942 г. само в средните учили­

ща на Скопие се обучават 160 ученици от Беломорска Македония20.
Активните усилия на майор Любомир Митков, началник на
българската „Служба за връзки" с германското военно командване,
да бъде разкрито българско училище в Солун се увенчават с успех.
На 25 април 1942 г. с писмо №1/208 командващият областта „Солун -
Егея" генерал-лейтенант фон Кренцки дава съгласието си да бъде
открито българско учебно заведение21. През май 1942 г. българското
основно училище „Св. Св. Кирил и Методий" отваря вратите си с
около 200 ученици и четирима учители22.
Горещата си благодарност до министъра на просветата изра-
зява ръководството на Българския клуб. В писмо до него се изтъква:
„Българите от гр. Солун изказват голямата си благодарност за гри-
жите, конто полага българското правителство за нас, проявени в от-
варяне и издържане на училище в града ни - Ерусалимът на всички
българи. Градът на Равноапостолите има след 30 години робство
своя „Алма матер" да сгрява сърцата ни, да крепи нашата надежда за
връщане на славното минало на народа ни"23.
Въпреки създаваните трудности от гръцките власти, през
1942-1943 учебна година броят на учениците в солунското училище
достига 400. Те са от Солунско, Леринско, Воденско и Ениджевар-
дарско24. През учебната година много деца и юноши учат в България.
Само от Леринско са 300. По-голямата част от тях се обучават в Би-
толя, Скопие и Охрид. Други отиват във вътрешността на страната,
включително и в София. В Битоля броят на учениците възлиза на
около 800, от конто 97 са гимназисти. В софийските висши учебни
заведения се обучават и младежи от Беломорска Македония. В СУ
„Климент Охридски" само от Леринско и Костурско има 27 студента25.
През новата учебна 1943-1944 година учителският състав в
солунското училище нараства на 6 души. Въпреки активизираната
дейност на нелегалните и бомбардировките на съюзническата авиа-

20
ЦДА, ф. 176к, оп. 8, а.е. 1067, л. 52.
21
Пак там, ф. 23, оп. 1, а.е. 758, л. 26-27.
22
Пак там, ф. 177к, оп. 5, а.е. 33, л. 167; оп.2, а.е. 1589, л. 15-18; оп. 1,
а.е. 231, л. 1-7; ф. 372к, оп. 1, а. Е. 1184, л. 15-18.
23
Пак там, ф. 177к, оп. 2, а.е. 1589, л. 20.
24
Беломорска България, №578, 22 май 1943; Д а с к а л о в , Г. Участ-
та на българите..., 388-389.
25
Д а с к а л о в , Г. Участта на българите..., 389-390.
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 25

ция към пролетта на 1944 г. в училището има около 250 деца26. През
тази учебна година в България се обучават много младежи. В гимнази-
ите на София има 70 души от Воден. В столичните висши учебни заве­
дения се записват 46 младежи и девойки. Сред студентите са бъдещият
професор Илия Нушев от с. Неволяни, Леринско, ренегатът на маке-
донското революционно движение Михаил Керемедчиев от с. Габреш,
Костурско, Лазар Дигалов от костурското село Въмбел и др.27
Военнополитическите промени на Балканите към края на ля-
тото на 1944 г. прекъсват възродената българска просветна тради­
ция в Беломорска Македония. Българските деца от областта ще бъ-
дат въвлечени във вихъра на настъпващите събития и поведени по
кривулиците на инфилтрирания в областта от ЮКП македонизъм.
Тази чужда идеологическа доктрина остава непозната за обикнове-
ните хора. По този повод политкомисарят на първия „македонски"
отряд „Лазар Търповски" и член на създадената през декември 1944
г. Политическа комисия Наум Шупурков (Леон) изрично отбелязва,
че македонската пропаганда не е била разбирана от сънародниците
му в Костурско, което обяснява с тяхното силно развито българско
съзнание. По този въпрос още заявява: „До средата на 1944 г. сред
нашия народ нямаше и следа от македонско национално съзнание, то
бе българско. Когато през втората половина на 1944 г. приближавах-
ме много села, основахме националната македонска организация
СНОФ28 и др. и главно със създаването на Вардарска Македония през
1945 г. започна създаването на някакво македонско съзнание (нацио­
нално) сред нашия народ и главно сред младежите... Във Вардарска
Македония през 1945 г. започна систематично помакедончване"29.
Становището на Л. Шупурков се потвърждава и от Павле Ра-
ковски, член на командването на Воденския „македонски" батальон.
Във връзка с неговите задачи през юни 1944 г. той отстоява идеята
борбата против противобългарските сили да не се води чрез проти-
вопоставяне на патриаршисти и екзархисти, на гъркомани и бълга-
романи. „Това би било трагедия - заявява той. - Нашата македонска

2fi
AMBP, Об. 13501, л. 272-274.
" Д а с к а л о в , Г . Участта на българите..., 391-392, 811-812.
28
СНОФ (Славяномакедонски народноосвободителен франт) е маке-
донистка антибългарска организация. (Вж. по-подробно: Д а с к а л о в , Г.
Участта на българите..., 610-632.).
29
ЦДА, ф. 141, оп. 8, а.е. 17, л. 114.
 26 Проф. д.и.и. Георги Даскалов

военна единица трябва да се яви като материална сила на македон-

ската национална идея, македонизма"30.
Откровенията на тези двама дейци на ГКП и фактори на „ма-
кедонската" борба ясно показват, че към лятото на 1944 г., въпреки
активната дейност на югославските емисари и на техните местни
клакьори, македонизмът е непознат и чужд за местното българско
население. При тези условия, след изтеглянето на германците, прИ
няколкомесечното управление на БАМ (Национален освободителен
фронт) ще бъдат направени първите опити за създаване на „маке-
донско" училище и на „македонски език".
Към октомври 1944 г. една от задачите на БАМ е да органи-
зира новата учебна година. В името на общата борба със „славофо-
ните" ГКП се ангажира да разкрие „славяномакедонски" училища.
В писмо от октомври 1944 г. до Бюрото на ГКП за Македония Лерин-
ският окръжен комитет донася: „Въпросът за училищата въобще и
специално за славяномакедонските, го поставиха задължително от
много по-рано. Околийският съвет бе задължен да намери преподава­
телей! кадри за гръцките и славяномакедонските училища"11. Съве-
тът обаче се сблъеква с много сериозни трудности към 2 октомври все
още липсва буквар, няма учители и не е изработена учебна програма32.
Документите показват, че към 24 октомври в Леринско и към
3 ноември в Костурско училищата все още не са разкрити. През ок­
томври е сформирана комисия за съетавяне на буквар и читанка и те-
първа се набират кандидати за замисления „славяномакедонски
курс" за учители. Събират се и средства за закупуване на хартия за
учебниците33. Това обаче не пречи на Р. Кирязовски невярно да твър-
ди, че още през октомври 1944 г. в Костурско и Леринско започнали
да „функционират македонски училища"34. В противоречие с тези из-
точници е и твърдението на Пановски и Лафазановски, че през пър-
вата десетдневка на септември 1944 г. в гр. Хрупища е бил открит и
първият учителски курс35. То звучи още по-странно като се има пред-

30
Р а к о в с к и, П. КП на Грцща и македонците. CKonje, 1990, 82-83.
КПГ и македонското национално прашаше 1918-1974. Скоше,
1982, с. 242.
32
Пак там, 245-246.
33
Пак там, 259-260, 300, 302; ErejcKa Македонии во НОБ 1944-1945.
Т. 1, Скопю, 1971, с. 241.
К и р ] а з о в с к и , Р. Македонски национални институции во
erejcKHOT дел на Македонф (1941-1961). CKonje, 1987, с. 201.
35
П а н о в с к и, С. И. Лафазановски, Цит. съч., с. 201.
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 27

вид, че Костурският край все още е в условията на германската воен-

на окупация и най-вероятно е организиран към средата на ноември с
20 курсисти36.
Междувременно се подготвя и първият „македонски" буквар.
В едно от октомврийските си известия до македонското Бюро на
ГКП секретарят на Костурския окръжен комитет съобщава, че бук-
варът ще се състави въз основа на донесения буквар от Венко Мар­
ковски17. Като имаме предвид, че скопската просръбска езикова нор­
ма още не е сътворена, както и несъгласието на В. Марковски с нея,
най-вероятно въпросният буквар-образец е използваният до тогава в
българското училище или е съставен на базата на непубликуваната
„Кратка македонска граматика" на Георги Киселинов, доскорошен
български университетски преподавател в Скопие38. Сътвореният от
студента-юрист Александър Ивановски буквар на „македонски език"
включва българските букви без щ, ъ, ю, я със знак за мекост и гръц-
ката буква „йота". Текстовете са изписани въз основа на костурския,
леринския и битолския диалекти34.
През първата десетдневка на декември е готов и размножен
на циклостил в 150 броя, а 20-те „учители" с 20-ина дни „педагоги-
ческа" подготовка са изпратени в Костурско и Леринско да отварят
„македонски" училища*'. В най-добрия случай те съществуват докъм
12 февруари 1945 г. когато ЕЛ АС (Гръцка народноосвободителна
армия) капитулира, а предвоенният гръцки режим е реставриран.
Този първи етап на „македонско" училище в Беломорска Ма­
кедония с обучение на „македонски" език не е ншцо повече от опит
да се организира в 20-тина села някакво примитивно обучение на
родния диалект от лица без необходимата общообразователна и пе-
дагогическа подготовка. Като се има предвид, че това става и в усло­
вията на възникналите враждебни отношения между ГКП и местни-
те македонисти, начинанието е обречено на пълен неуспех. Желани-
ето на скопските автори да открият в тези събития някакъв осново-
полагащ момент в развитието на беломорското „македонско" учили-

16
П а н о в с к и , С. И. Лафазановски, Цит. съч., с. 201; КПГ и маке­
донското национално..., с. 300.
37
КПГ и македонското национално..., с. 300.
як
Трудът на Г. Киселинов към 25 октомври 1944 г. (Ристески, Ст.
Една HeoojaeeHa македонска граматика. Охрид, 1991, с. 45).
39
П а н о в с к и, С. И. Лафазановски, Цит. съч., 202-203.
4U
Пак там, с. 202; КПГ и македонското национално..., с. 300.
28 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

ще и на техния „македонски език" е п'о-скоро желание отколкото ре-

алност.
През гражданската война е направен втори опит за откриване
на „македонско" училище в Беломорска Македония. Към пролетта
на 1947 г. партизаните установяват по-таен контрол в планинските
райони на областта. ГЩ на ДАГ (Демократичната армия на Гърция)
взема решение да организира в „свободните зони" обучението на де-
цата. С акт №5 от 10 август 1947 г. се предвижда „за децата от нацио-
налните малцинства да се открият специални училища", а „учебният
процес да се извършва на езика на малцинството"41.
Изпълнението на тази задача се сблъсква с липсата на кадри,
конто да провеждат обучението на „славяномакедончетата" на род-
ния им език. Сам Р. Кирязовски подчертава, че подборът на „маке­
донски" учители е бил извършван „главно от инвалиди и лица с не­
добро здравословно състояние". С 40 души от тези нетрудоспособни
хора през октомври 1947 г. е проведен няколкодневен подготвителен
курс, който по думите му се оказва „недостатъчен за елементарната
им подготовка". Поради това от 1 до 20 ноември в с. Герман, Лерин-
ско, е организиран нов курс с 97 души42. Новоизлюпените „учители" с
основно образование и 20-дневна „педагогическа" подготовка са раз-
пратени да организират „македонското" просветно дело.
Според Р. Кирязовски са били открити 87 „македонски" учи­
лища с 10 хил. ученика, конто са функционирали от октомври 1947 г.
до април 1948 г.43 Истината за продължителността на обучението е
съвършено друга. Фактите показват, че горепосоченият курс прик-
лючва с тържество на 23 октомври44 и че организирането на „маке­
донски" училища във Воденско продължава дори и към края на яну-
ари 1948 г.45, следователно някои от въпросните училища са разкрити

41
КПГ и македонското национално..., с. 416.
42
Knpjазовски, Р. Македонски национални..., с. 204; Панов-
с к и, С, И. Лафазановски, Цит.съч., 206-207. Преподаватели в курса са Пас-
кал Паскалевски, Фоти Илковски и Лазо Ангеловски. От тях само вторият е
професионален учител, а третият е завършил двумесечен учителски курс в
Скопие. (Р и сто век и, Р. Лазо Ангеловски, учител и револуционер.
Скогуе, 2000, 43-55).
43
Кир]азовски, Р. Македонски национални..., с. 205. На друго
място Р. Кирязовски твърди, че „училищата работили до март 1948 г."
(К и р j а з о в с к и, Р. Македонски национални..., с. 206).
44
К и р j азовски, Р. Македонски национални..., с. 24.
45
ErejcKa Македонка во НОТ 1948, т. 5, CKonje, 1981, с. 61.
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 29

към началото на ноември, а други през декември и януари. Горната

граница на съществуването им е свързана с решението от 21 февруа-
ри 1948 г. на Временното демократично правителство на Гърция
(ВДПГ) да евакуира децата от зоните на бойните действия. Извежда-
нето им от Гърция започва още от март и то главно от Леринско и
Костурско46. Следователно към края на февруари 1948 г. наскоро от-
критите „македонски" училища са закрити. В най-добрия случай ня-
кои от тях функционират 4 месеца, а други 1-2 месеца. Желанието на
Р. Кирязовски да внуши на читателя, че учебната година на тези учи­
лища е продължила едва ли не около половина календарна година е
необективно и преднамерено. Неприемливо е и твърдението, че бро-
ят на учениците е бил 10 хиляди. Едва ли всеки един от споменатите
97 новопроизведени „учители"47 биха могли да обучават средно по
около 100-ина ученика. Този своеобразен рекорд буди конкретни
въпроси за методиката на обучението, материалната база и за успе­
ха. Политическата подплата на тези внушения е неоспорима.
Трябва да се припомни и обстановката, при която работят
„македонските" училища. Самият Р. Кирязовски подчертава тежките
условия - „всекидневни бомбардировки от неприятелската авиация и
артилерия, честите нападения и офанзиви на неприятеля, недостигът
на основни средства за провеждане на обучението". Това признание
потвърждава, че част от „учебната година" е преминала в принуди-
телна „ваканция" поради военните действия и подсказва ниското ка­
чество на учебния процес. При тези условия „учителите" е трябвало
да учат децата да четат и пишат на „македонски" език въз основа на
просръбската азбука от Скопие. За целта е бил съставен нов буквар
от от К. Шаперас. Децата е трябвало да бъдат още научени на „мал-
ко аритметика" и да се запознаят с моменти от „националната исто­
рия". Доколко са постигнати поставените цели, не е маловажно да се

" K n p j азовски, Р. Го бранеа и го отбранща македонизмот. - Ет-

ничките промени во ErejcKa Македонка во XX век. Gconje, 2002, с. 209.
47
През януари 1948 г. в с. Желево, Леринско (Преспа), е организиран
поредният учителски курс. Продължителността му е около 20 дни, а обуче­
нието - по сыцата програма на курса в с. Герман. Завършват го 120 „Маке­
донии" и 40 гърци. По случая на 4 февруари се провежда тържество.
(К и pj а з о в с к и , Р. Македонски национални..., с. 205; П а н о в с к и . С И .
Лафазановски, Цит. съч., с. 207). Като се има предвид, че само след 16 дни, на
21 февруари 1948 г. е взето решение за евакуация на децата, въпросните „учи­
тели" реално не са имали възможност да работят като такива.
30 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

отбележи и политиката на ГКП да открива за „славофоните" не само

„македонски", но и гръцки училища4*.
Ако трябва да оценим втория етап от „македонското" учили­
ще в Гърция през 1947 - 1948 г. трябва да имаме предвид няколко об-
стоятелства. Първо, то се организира в условията на активни бойни
действия. Второ, липсват подготвени просветни кадри. Трето, в сла-
вяномакедонските села се разкриват и гръцки училища, което отс-
лабва и девалвира „македонското" учебно дело. Четвърто, обучение-
то по скопската езикова норма прекъсва дотогавашната българска
просветна традиция, което поражда проблеми от психологически и
практически характер. Пето, периодът, през който съществуват учи-
лищата е твърде кратък, а реализираното учебно време е още по-
малко. Всичко това ни дава основание да поставим под силно съмне-
ние хиперболизираната оценка на Р. Кирязовски, че „10 000 македон-
чета бяха ограмотени на своя майчин език и се запознаха със своята
история и култура"44. Въпросният втори етап можем да го оценим ка-
то пореден втори неуспех и само като опит на югославските поставе-
ници в Беломорска Македония да съградят „национално македонско
училище" с официалния скопски „македонски език".
С извеждането на децата в страните от съветския блок ВДПГ
сформира през май 1948 г. в Будапеща Комитет за помощ на детето
(ЕВОП). Той поема грижите по настаняването на децата, за тяхното
обучение и възпитание50. Съгласно поетите от ГКП ангажименти за
националните права на „славяномакедонците" за техните деца са ор-
ганизирани училища на „македонски език". Обучението в тях се води
от изтеглената заедно с децата част от „учителите", преминали
20-дневните курсове в селата Герман и Желево. Основните учебни
помагала, конто са използвани, са букварът на К. Шаперас и грама-
тиката по „македонски език" на Крум Кепески. Във функционира-
щите в детските домове и извън тях „македонски училища" е органи-
зирано обучение по „македонска граматика и литература", четене,

^Knpj азовски, Р. Македонски национални..., с. 203, 205, 263.

*• Пак там..., с. 206.
" М а р т и н о в а - Б у ц к о в а , Ф. И ние сме деца на маната 3eMJa...
Qconje, 1998, с. 99. ЕВОП е абревиатурата на гръцкото наименование на ко­
митета.
 ... за просветното дело и езика на беломорскнте българи 31

писане, „македонска история", македонски песни и хора, география

на Гърция и Беломорска Македония51.
За положението в „македонските училища" известна светли­
на хвърля писмото на представителя на ЕВОП Андон Сикавица от
22 октомври 1949 г. до негови съратници. В него той отбелязва, че
вече няма незаети учителски места, но споделя неудовлетвореността
си от подготовката на учителите. „Техният речник е беден - споделя
той, - нямаме наши извори да го усъвършенстват". Той още изтъква:
„В основните училища и в домовете се използва всекидневният език,
като по-добрият учи другите по нашия език". Това признание ясно
показва, че в ежедневието си децата ползват родния български диа­
лект. За отговорен сектор в учебновъзпитателната дейност А. Сика­
вица определя грижите за по-големите деца, конто работят. Конста-
тацията му, че „имат нужда от национално, културно и младежко об­
разование" подсказва слабите резултати в тяхното помакедончване и
идеологическо обработване52. Трудностите по усвояването на скоп-
ския „литературен език" и неудовлетворителните резултати при внед-
ряването на „македонско национално съзнание" не са компенсирани
дори и от дейността на изпратените от Скопие просветни емисариу\
Годините 1948 - 1949 се открояват като първи период от жи­
вота на „македончетата" в емиграция. Извършеното обучение на
майчиния език по скопската езикова норма не може да даде желани-
те резултати. За това липсват не само достатъчно и добре подготве-
ни кадри54, но и съответното „македонско самосъзнание" у ученици-
те, което да стимулира изучаването на „литературния македонски
език". Този кратък проскопски период не може да доведе до някаква
национална трансформация у децата от Беломорска Македония и до
усвояването на една несвойствена за тях езикова форма. В своя ежед­
невен живот те комуникират на родните си южномакедонски диалек-

51
К npj а зо век и, Р. Го бранеа..., 213; С ъ щ и я т . Македонски на-
ционални..., с. 263.
52
КПГ и македонското национално..., 480-481.
" За изпратените от HP Македония „учители" вж: Knpj а з о в с к и ,
Р. Македонски национални..., с. 264.
54
С цел да бъдат уточнени учебните програми и за известно усьвър-
шенстване през летните месеци на 1948 г., 1949 г., 1951 г. и 1954 г., ЕВОП
организира в Румъния курсове от 1-2 месеца съе завършилите учителски
курсове в селата Герман и Желево. В тях участват около 100 души. Само на
първия има и лица, работещи в Чехословакия, Унгария, Югославия (П а -
н о в с к и, СИ. Лафазановски, Цит.съч., 212-220).
32 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

ти и остават емоционално и духовно свързани със своите близки и

родните си огнища. Детските спомени на по-големите от честото
пребиваване на вардарските партизани в Костурско и Леринско, за
техните червени кърпи на вратовете и петолъчки по кепетата, за
песните, речите и лозунгите за Македония в Титова Югославия са не-
достатъчни, за да скъсат с българското национално съзнание на сво­
ите бащи и деди и бързо да се преродят в Македонии.
Изключването на ЮКП от Коминформбюро на 23 юни
1948 г. и пълната подкрепа на това решение от ГКП" открива нова
страница. Гръцката компартия пристъпва към неутрализиране на
югославската намеса в Беломорска Македония и се противопоставя
на сепаратистичните замисли на Скопие и на неговите поддръжници
в областта.
Променената политическа обстановка дава своето отражение
и в живота на гръцката емиграция. През октомври 1950 г. проюго-
славските македонистки организации НОФ, СНОМ и АФЖ56 са раз-
пуснати, а през април 1952 г. е създадена „Илинден", организация на
„славяномакедонския народ" от Беломорска Македония. Пред про-
пагандната и практическа дейност на скопските емисари е вдигнат
червен семафор, а техните поставеници сред емигрантите са изоли-
рани. При тези нови условия ГКП пристъпва към пресичане на юго-
славското въздействие чрез т. нар. „литературен македонски език".
От 1950 г. както той, така и скопският правопис са изоставени. Гра-
матиката на Кр. Кепески и съответните учебници са снети от употре-
ба". С това се слага началото на нов, втори период в учебновъзпита-
телната дейност на децата. Интересно е да се отбележи, че след като
скопските автори пишат за „суспендирането на македонския литера­
турен език" не сочат езика и правописа, на който се извършва по-на-
татъшното обучение на децата и издаването на печатайте материа-
ли. По индиректен начин Ф. Мартинова-Буцкова открехва завесата
като цитира част от публикация на Ставри Кочев58 в списание „Неос

" К и р j а з о в с к и , Р. Македонците и односите на КШ и КПГ.

Скогуе, 1995, 64-66.
56
НОФ - Народноосвободителен фронт; НОМС - Народноосвобо-
дителен младежки съюз; АФЖ - Антифашистки фронт на жените.
57
К и р ] а з о в с к и , Р. Македонски национални..., с. 265, М а р т и -
н о в а - Б у ц к о в а , Ф . Цит. съч., с. 117.
58
Ст. Кочев е роден в с. Баница (Веви), Леринско, юрист. Той е един
от ръководителите на СНОФ, НОФ, КОЕМ и член на председателството на
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 33

козмос", в броя му от 2 февруари 1951 г. „Книгите, конто са издадени

след 1950 г. - пише той - са освободени от влиянието на сърбохър-
ватския език... В новите издания са изхвърлени сърбохърватските
букви... и от 1950 г. са внесени буквите: й, ю, я, ъ, ь, щ". Ст. Кочев
препоръчва на македонската емиграция да обогатява своя речников
фонд с нови думи от другите славянски езици и най-вече от литера-
турния български и руския език59.
Този откъс ясно показва, че е скъсано със сърбизирания „ма­
кедонски литературен език" и със скопската езикова норма. Емигра-
цията се връща към своите родни югозападни български говори,
към българската азбука и правописна норма. Ето защо не можем да
се съгласим с уважавания от нас човек и колега Ф. Мартинова-Буц­
кова, че „новосъздаденият език" след 1950 г. „бил натоварен с много
думи, конто за македонците и особено за учениците били неразбира-
еми (напр. тържество, сражение, ярост, бойци, щастие) и много дру­
га думи, конто и самите учители не бяха в състояние да ги обяснят на
учениците"60. Безспорно е, че всеки литературен език има далеч по-
богата лексика от своите диалекти. Но ако г-жа Ф. Мартинова-Буц­
кова цитира няколко литературни български думи, колко стотици
сръбски думи би могла да изброи както в тогавашния, така и в съв-
ременния скопски „македонски език".
Ръководството на „Илинден" възлага на специална комисия
да подготви нова граматика и нов буквар за нуждите на малките
беломорци. През 1952 г. Македонският отдел при издателство „Неа
Елада" в Букурещ издава вече споменатата граматика на А. Пейков.
В нейната основа заляга издадената през 1947 г. в София граматика
на българския език от колектива начело с Любомир Андрейчин. Из-
ползвана е и граматика на руски език от руски автор. В предговора
на своя труд А. Пейков изразява увереността си, „че тази първа ма-
кедонска граматика на славяномакедонците от Егея ще подпомогне
много нашата младеж и преподавателите по македонски език за пра-
вилното изучаване на новия литературен език и за оформянето на
общенароден македонски език в Егея"61. Цитираният кратък откъс

„Илинден". Привърженик е на умерената политическа линия, противостоя-

ща на Белград и Скопие и е за градивно сътрудничество с ГКП.
" М а р т и н о в а - Б у ц к о в а , Ф. Цит, съч., с. 117.
"Пактам, 117-118.
61
М а р т и н о в а - Б у ц к о в а , Ф. Цит, съч., с. 118; K n p j a 3 0 B -
с к и , Р. Го бранеа..., с. 214. Според Ф. Мартинова-Буцкова името на автора
34 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

дава основание за следните изводи. Първо, преследваната основна

цел е да се създаде език, различен от сърбизирания скопски литера-
турен „език". Заложената в нея политическа идея е противопоставя-
не срещу югославските планове за поглъщане на цяла Македония в
титовата Федерация. Второ, новият литературен език трябва да се
изгражда и развива на базата на южнобългарските диалекти в Маке­
дония и върху граматичните езикови норми на разцъфтялото от сре-
дата на XIX в. в Беломорска Македония родно просветно дело. Тре-
то, трудът на А. Пейков е с дълбоко прогресивен заряд. Той е важен
фактор за противопоставяне срещу денационализаторските югослав­
ски планове и за запазване на българското самосъзнание на бело-
морци. Подобен подход отговаряше и на политическите виждания на
ГКП по македонския въпрос, на нейните декларации и на поеманите
от нея ангажименти към „македонците". Това обяснява защо въпрос-
ната граматика е на „македонски език".
Граматиката на А. Пейков е повод за гневни изблици и кри-
тични оценки от Р. Кирязовски. Според него тя е „още една атака
срещу националните придобивки, срещу една от основните характе­
ристики на националната идентичност" с цел „да се прекъсне духов-
ната връзка на македонците от Беломорска Македония с техните
братя от Вардарска Македония и Титова Югославия. Макар и да не е
езиковед, той се вживява в ролята на експерт като твърди, че „нови­
ят македонски литературен език" на А. Пейков е „изкуствен", „оса-
катен, трудноразбираем и още повече негоден за литературно и дру-
го творчество"". Неговите верни следовници Пановски и Лафазанов-
ски пишат: „Нашият стандартизиран македонски език беше обявен
за неудобен, „титоистки". През 1950 г. от страна на лакеите на така-
ва политика беше направен опит за „малка" българизация. Един от
тези „професори", който недостатъчно владеете македонския и бъл-
гарския език, на име Атанас Пейков, през 1952 г.... издаде „Грамати­
ка на македонския език:. Авторът си е послужил с български и руски
учебници и е създал каша, която може да се означи като македоно-
български-руски език". По мнението на своите яростни критици той
е бил още и „с изопачено национално съзнание"м.

на руската граматика е А. И. Матийчеко, а според Р. Кирязовски - А. С. Ми-

тиенко.
62
Knpj а з о в с к и , Р. Го бранеа..., с. 214; С ъ щ и я т . Македонски
национални..., с. 243, 264.
м
П а н о в с к и , С. И. Лафазановски, Цит. съч., с. 232, 235.
 ... за просвспюто дело и езика на бсломорскнте българн 35

Като че ли предугадил подобии злостни нападки А. Пейков

още приживе опровергав а своите осквернители с лиричното си перо.
Той оставя за поколенията на ненакърнения си роден език, за когото
ратува, прочувствената си поема за Лазар Търповски и стихосбирка-
та „Никое Белоянис"64. Нежните му поетични строфи са най-доброто
опровержение на неговите кресливи помакедончени земляци.
Името на А. Пейков се свързва от скопските автори само с
неговата граматика, за да бъде заклеймяван и отхвърлян. Неговият
живот и дело преднамерено са оставени в забвение. Но нека да видим
кой е той. Роден е в с. Бапчор, Костурско. Завършва гимназия и ра­
бота като журналист. Пише стихове, конто публикува в солунските
списания. Деец е на ВМРО (Обединена) и е свързан с гръцката леви-
ца. Заради дейноетта си през 1934 г. е арестуван, осъден и заточен на
остров Анафи. Преминал и през гръцките концлагери на островите
Фолегандрос и Агиос Евстратиос. При режима на Й. Метаксас рабо­
та като редактор на популисткия вестник „Глас на народа", заради
което през 1939 г. е хвърлен в затвора „Акронавплия". По същото
време тук излежават присъдите си най-изтъкнатите дейци на ГКП и
ВМРО (Об.)65. На 28 юни 1941 г. с активното съдействие на българс-
кото посолство в Атина А. Пейков е освободен с още 26 политичес­
ки затворници. Между тях са коминтерновският деец и бъдещ член
на Областния комитет на ГКП за Македония Лазар Търповски, бив-
шият секретар на ВМРО (Об.) в Беломорска Македония и бъдещ ге-
нерален секретар на ЦК на ГКП Андрей Чипов, Ламро Москов,
Анастас Караджов и др.*6.
Фактът, че А. Пейков е хвърлен в затвора за най-опасни по­
литически затворници ясно показва ранга на неговата обществена и
политическа дейност. Показва и нещо друго, че както той, така и не­
говите земляци-съзатворници никога не са забравяли българския си
произход и са намирали при нужда подкрепа и упование в България.
Семейството на Л. Търповски винаги се е отличавало в с. Дъмбени,
Костурско, съе своя здрав български дух и българско самосъзнание.
След като през януари 1942 г. А. Чипов е снет от поста генерален

ы
Част от поемата „Лазо Търповски" е публикувана от Г. Доневски
(Доневски,Г. Бапчор. CKonje, 1996, 144-145).
м
АМВР, ф. 2, оп. 1, а.е. 1525, л. 5-10; Доне веки, Г. Цит. съч.,
с. 86. 144.
66
ЦДА, ф. 176к, оп. 16, а.е. 1115, л. 75-82; Даскалов,Г. Участта на
българите..., 170-171,758-759.
36 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

секретар, търси убежище в България, за да се спаси от гръцкото от-

мъщение. Л. Москов, ръководен деец на СНОФ и НОФ прекарва
последните години от живота си в България67.
След освобождението си от „Акронавплия" А. Пейков се
свързва със средите на Иван Михайлов и се установява във възвър-
натото към отечеството Беломорие. Живее в Драма, където работи
като чиновник в тютюнева фирма. Активно се включва в живота на
града и става член на управата на местната Обществена сила. Полу-
чава българско гражданство. Ползва се с голям авторитет сред свои-
те земляци в България. Във връзка със следвоенното бъдеще на Ма­
кедония Костурското братство в София му възлага да осыцестви
връзка между Македоно-българския комитет в Костур и неговата
милиция с вардарските партизани. Оценявайки безперспективността
на подобна акция той отказва6*.
Оценката ни за А. Пейков до септември 1944 г. ни задължава
да отбележим, че той е един от най-изтъкнатите представители на
малочислената българска интелигенция в Беломорска Македония,
поет, журналист и преводач. Свързан е с революционното движение
на народа си чрез ВМРО (Об.) и гръцката левица, заради което е
преследван и осъждан. Остава верен на своя български дух и род в
тежките и сложни години на войната.
След деветосептемврийската промяна в България А. Пейков
се установява в София. Работи като журналист и редактор в нацио-
налното радио, в емисията за Гърция6*. От 1947 г. е редактор-прево-
дач в гръцкото информационно бюро Елас-прес в столицата70. По
покана на ръководството на „Илинден" през 1951 г. заминава за Бу-
курещ и работи в издателство „Неа Елада" при ЦК на ГКП. Списва
македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „Неа зои".
Занимава се с преводаческа дейност и продължава да пише поезия и

67
Д а с к а л о в , Г. Участта на българите..., 294-295; 787-789. Съ-
щ и я т, Историята на „македонците" от Егейска Македония в преднамере-
ното антибългарско тресавище на Р. Кирязовски. - Истор. преглед, кн. 3-4,
2000, 156-157. За духа в семейството на Л. Търповски е показателна оценка­
та на секретаря на OK на ГКП за Костурско Андонис Андонополус. В писмо
до Бюрото на ГКП за Македония от октомври 1944 г. той пише, че неговият
син Мичо Търповски е бил „шовинистически възпитаван" (КПГ и македон-
ското национално..., с. 301).
68
АМВР, ф. 2, оп. 1, а.е. 1525, л. 5-10.
" Д о н е в с к и . Г . Цит. съч., с. 144.
70
АНВР, ф. 2, оп. 1, а.е. 1525, л. 5-10.
 ... за просветното дело и езика на беломорсклте българи 37

публицистика. Тук той се изявява и като езиковед. Подготвя „маке-

доно-гръцки речник", който не е издаден71. В румънската столица на-
писва и публикува своята граматика, която и до днес разбунва духо-
вете на верноподаническите на Скопие помакедончени беломорци.
Без да сочи какъвто и да е източник, Р. Кирязовски твърди,
че след публикуването на граматиката скопските учебници не само
били забранени, но и изгаряни, както уж станало в Берковица72. Фак-
тите опровергават това негово поредно тенденциозно и невярно
твърдение. Разкритото по време на Гражданската война в този град
гръцко общежитие, в което е имало и „македонци", е закрито още
към 8 юли 1950 г.73. следователно към 1952 г. не е имало кой да при-
тежава, използва и да подлага на аутодафе подобии учебници.
Въвеждането на новата „македонска граматика" и „новия ма­
кедонски език" се оценява от Р. Кирязовски като „антиреволюцио-
нен акт", срещу който се обявили „македонските просветни работни-
ци", конто „повели решителна борба", а „формите на отпора били
много и разнообразии". Мнозина от тези кадри според него били
„суспендирани и дори интернирани"74. Но и тук в познатия си стал
той пропуска източниците на своите твърдения, не сочи конкретни
факти и имена. Ако имаше действително такива, той щеше щедро да
ги цитира. Р. Кирязовски още заявява, че е имало „отстраняване на
македонски учители" от работа75. Фактът, че не е посочено името на
нито един уволнен, поставя и това заявление под съмнение.
При новите условия пред ръководството на „Илинден" въз-
никва необходимостта да постави на качествено ново ниво обучение-
то на младите беломорчета. Ниското образователно равнище на до-
сегашните учители (с основно гръцко образование и с кратковремен-
на „педагогическа подготовка") не могат да задоволят нарастващите
изисквания. Председателството на Централния съвет на „Илинден"
взема решение да изпрати в България младежи и девойки, където да
получат необходимото образование. С писмо №17 от 4 юли 1952 г.
секретарят Ст. Кочев се обръща от името на ЦС с молба до българ-

71
Д о н е в с к и . Г . Цит. съч., с. 144.
72
К и pj а з о в с к и, Р. Го бранеа..., 214-215.
" АМВР, ф. 2, оп. 1, а.е. 1542, л. 5-10; ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а.е.103,
л. 25.
74
К и p j а з о в с к и , Р. Го бранеа..., с. 215; С ъ щ и я т . Македонски
национални..., с. 264-265.
75
К и р j а з о в с к и, Р. Го бранеа..., с. 215.
38 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

ското правителство. Езикът и правописът на този изтъкнат деец на

„славяномакедонските" организации, с юридическо образование, ни
дава основание да го цитираме дословно: „Драги другари, со настоя-
щата молба ние ви молиме да разрешите да бъдат приети в учебните
института на НРБ 16 наши младинци, за да следват по славянска фи­
лология, литература, езикознание, история и педагогически науки.
Ние се обръщаме към вас, правителството на братската нам страна,
уверени оти нашата молба ке биде приета, като верваме оти общите
черти на езико и културата на българскио и македонскио народ како
и общите дългогодишни борби на двата народа, са елементи, кои ке
поможат за издигваньето на такива кадри во висшите учебни инсти­
тута на HP България. Тия младинци са синови на борци, кои за да се
спасат от монархо-фашисткио пекол, избегаа во страните на Народ-
ната демократия. Некой от тия младинци имат завършено основни
технически училища, а други 6-и или 7-и прогимназиален клас. Со
приеманьето им во средни или подготвителни училища можат да се
подготват и по-късно да постъпат во споменатите факултети на Со-
фийскио Университет. Како се надеваме оти ке биде приета молбата
ни оставаме со дълбоко почитание"76.
Писмото на Ст. Кочев ясно показва какъв е езикът, на който
говорят, четат и пишат не само ръководните кадри на „македонското
движение" в Беломорска Македония. То потвърждава братската
обич към България на нашите сънародници-беломорци, тяхното зна­
ние за общия духовен и културен живот, за съвместните борби, за
общата историческа съдба със събратята им от Мизия и Тракия.
На 5 юли 1952 г. ЦК на ГКП препраща писмото на Ст. Кочев
до ЦК на БКП с молба да бъде предадено на българското правител­
ство. Съобщено е, че при положителен отговор ще изпратят допъл-
нително имената на 16-те „македонски младежи"77.
С докладна записка от 16 юли до Секретариата на ЦК на
БКП, завеждащият отдел „Международни връзки" Катя Аврамова
препоръчва предложението да бъде прието, а младежите да се обу-
чават в България като стипендианти78. Въпросът е разгледан на засе­
дание от 26 юли и е взето следното решение, записано в протокол
„А", №334: „Секретариатът счита за целесъобразно предложението
на ЦКП относно приемането в нашите средни и висши учебни заве-

7Л
ЦДА, ф. 16, оп. 8, а.е. 2967, л. 10а.
"Пактам, л. 9-10.
7
" Пак там, л. 8.
 ... за просветното дело и езика на бсломорскнтс българи 39

дения на 16 младежи от Гръцка Македония, политемигранти в народ-

нодемократичните страни"79.
Положителното решаване на отправената от ЦС на „Илин­
ден" молба дава основание на ръководството му да изпрати и втора
подобна. С писмо №26 до българското правителство от 15 август
1952 г. членът на председателството Ташо Гушев съобщава: „Орга-
низацията ни е изправена пред липса на учители за децата от маке­
донски произход от Беломорска Македония, кои найдоа гостоприем-
ство во страните на народната демократия. Поради това ние ви моли-
ме да наредите да се устрое во страната ви специален курс, во кой да
се специализират 30 наши младинци и младинки на възраст 16-19 го-
дини, завършили основното училище и нисши професионални учили­
ща, за да се използват след това като учители на нашите деца во
страните со народна демократия. Ние ви молиме исто да ни отгово­
рите дали сте согласии со тая наша молба след кое да се пристъпи
към уредваньето на подробностите за практическото разрешение на
въпросо"*".
На 15 август секретариатът на ГКП препраща новата молба
на ЦС на „Илинден" до ЦК на БКП. На 6 октомври допълнително е
изпратен и списък на 30 младежи и девойки, определени да учат у
нас. От тях 28 са от Костурско и двама от Леринско1". По повод вто-
рата молба на „Илинден" секретарят на ЦК Енчо Стайков обсъжда
специално въпроса с министъра на просветата Демир Янев. Уговоре­
но е да бъдат планирани средства за следващата година и тогава да
бъда разкрит специалният педагогически курс".
Съгласно постигнатата договореност да учат у нас, в края на
октомври 1952 г. в България пристигат от Румъния следните 9 наши
сънародници: Герман Миовски от с. Пъпли, Леринско и костурчани-
те Мичо Ильовски от с. Граче, Христо Колев от с. Загоричани, Ван-
гел Коровешов от с. Смърдеш, Цана Попвасилева от с. Куманичево,
Поликсени Атанасова от с. Желин, Христина Жажаева от с. Смър­
деш, Клеанти Джанзовска от с. Чука и Фана Ивановска от с. Руля. Те
постъпват в Софийското средно педагогическо училище с четириго-

" ЦДА, ф. 16, оп. 8, а.е. 2967, л. 1.

80
Пак там, оп.6, а.е. 1843, л. 51.
"' Пак там, л. 46-48.
м
Пак там, л. 43, 49-50.
40 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

дишен срок на обучение". В началото на ноември у нас пристигат и

шестима младежи от Чехословакия. ,Сред тях са костурчаните Коста
Влахов от с. Дъмбени, Георги Барбалов от с. Желево, Христо Дзава-
ров и Стела Главинова от с. Граче, Траян Анастасовски от с. Дроби-
тища и Георги Вацев от с. Баница, Леринско. Постъпват в столични-
те средни общообразователни училища. В България пристига да учи
и една наша сънародничка от Унгария84. Тази група от 16 души е дос-
тоен продължител на стотиците деца и младежи, конто през войната
се обучаваха в учебните заведения на България. След 8-годишно пре-
късване традицията отново бе възобновена.
Успешното развитие на тези младежи е повод за Пановски и
Лафазановски да стигнат до следното тенденциозно прозрение:
„След завършване на висшето си образование - заявяват те - не им
бе позволено да се върнат в Румъния. Останаха в България завинаги.
Разпоредителите („Илинден", б.а.) сигурно са се усъмнили, че няма
да бъдат добри български учители и преценили, че за тяхната кауза
ще бъде по-добре да останат в България"85. В името на точността
трябва да се напомни първо, че въпросните младежи не са дошли са­
мо от Румъния, второ, те са изпратени у нас да бъдат подготвени за
специалиста в различии области, а не конкретно за учители, и трето,
оставането им да живеят в България е техен личен избор. Така че
антибългарската словесна еквилибристика на двамата публикатори
не е нищо повече от поредната манипулация.
На 4 април 1953 г. в ЦК на БКП се получава поредното пис-
мо от ръководството на гръцката компартия. Съобщено е, че поради
здравословни и други причини подменят петима души от вече изпра-
тения списък за педагогическия курс с други лица8*.

" ЦДА, ф. 142, оп. 9, а.е. 145, л. 27. След завършване на педагогичес-
кото училище шестима продължават образованието си в столични висши
учебни заведения. От тях трима завършват педагогика, един медицина, един
журналистика, един външна търговия. Без Ц. Попвасилева и П. Атанасова
останалите остават да живеят и работят в България.
ы
Сведение на Коста Влахов, дадено на 11 юни 2006 г. Всичките за­
вършват висше образование. От тях двама са инженери, двама лекари, един
химик.
и
П а н о в с к и, С, И. Лафазановски. Цит.съч., с. 222.
86
ЦДА, ф. 16, оп. 8, а.е. 2967, л. 44-45. Новопредложените лица са
Михаил Петров, Катерина Кочева, Христина Янаковска и Цвета Дигалова,
конто започват курса.
 ... за просветното дело и езика на бсломорските българи 41

На 13 юли 1953 г. К. Аврамова внася докладна записка до По­

литбюро по повод направеното от предната година предложение да
бъде организиран 9-месечен педагогически курс за „30 младежи
гръцки политемигранти от македонски произход". Трябвало е да бъ-
дат подготвени за учители на „македонските деца" в народнодемок-
ратичните страни. Предложен е проект за решение курсът да бъде
проведен през учебната 1953-1954 г.87 Докладната записка е внесена в
Политбюро на 6 август 1953 г. от Е. Стайков и е взето горното реше­
ние, записано в протокол „А" №113 от същия ден88. Министерството
на народната просвета планира да организира курса в педагогическо-
то училище във Велинград. Изборът вероятно е продиктуван от не-
говата добра материална база, както и от битовите условия в този
първокласен балнеоложки и курортен център.
Организираният учителски курс във Велинград е повод за
Р. Кирязовски да изостри в крайна степей антибългарското си перо.
Той квалифицира този факт като „антимакедонски акт", защото не
само че обучението се извършвало на български език, но и поради
това, че „цялата програма, особено на обществените предмети, е би­
ла изградена въз основа на становището на БКП по македонския
въпрос". Той още заявява, че „чрез тези курсове България настоява-
ше да разпространява великобългарската идея в редовете на маке-
донската политическа емиграция в източноевропейските земи"89.
Ако този автор познаваше тогавашната нихилистична политика на
БКП по македонския въпрос и ако знаеше, че тя внася сыцествени
корекции в нея чак след Мартенския пленум на ЦК през 1963 г., едва
ли щеше да твърди това. Увлечен от политическите си оценки по то­
зи въпрос той фриволно оперира с фактите, допускайки и поредица
от грешки90.
Без да се опира на някакви източници Р. Кирязовски голос­
ловно твърди по повод „великобългарската идея", че „благодарение
на отпора на самите курсисти усилията на България са претърпели

" ЦДА, ф. 16, оп. 8, а.е. 2967, л. 43, 64.

"" Пак там, л. 1-2.
" Knpj а з о в с к и , Р. Македонски национал ни..., с. 265; Го бра-
неа..., с. 215-216.
90
Според Р. Кирязовски в България са организирани „курсове", а
той е само един, във Велинград. Неточна е и посочената от него цифра на
обучаваните младежи в този град - те не са 27, а 28 души. Невярна е и посо­
чената продължителност на курса, който е 9-месечен, а не 10 месеца, както
той пише (К и р j а з о в с к и, Р. Македонски национални..., с. 265).
42 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

неуспех... никой от тях не се е поддал на изкушенията, на натиска на

пропагандата"91. Един от тези „юнаци" е самият Сократ Пановски,
участник в курса. Заедно със съавтора си, той надминава своя име­
нит земляк и „учител". Най-вероятно от името на двамата той пише:
„Тази група беше добре самоорганизирана... и даде силен отпор на
просветните и друга власти на домакините за тяхната българизация.
Това се случи с бойкота на обучението, поради промяна на презиме-
ната... с бойкота за получаване на дипломите, докато в графата на-
родност, вместо чертичка, не се напише „македонец", което по-къс-
но беше сторено"92.
Истината за обучението на 28-те младежи и девойки в Смесе-
но педагогическо училище с едногодишен курс за начални учители
„А. С. Макаренко" - Велинград се съдържа в доклада от 10 юли
1953 г. на неговия директор Иван Дивизиев до Министерството на
народната просвета. Още в началото, не без доза гордост, той заявя-
ва: „Възложената ни задача в началото на изтеклата учебна година
да подготвим за начални учители 28-те души младежи - македонски
емигранти приключи успешно". Отбелязва, че курсът е бил открит
на 1 октомври 1953 г. с едномесечно закъснение. Преодолели изоста-
ването с ползване на част от семестриалната ваканция и с едносед-
мично удължаване на учебната година. Учебните програми били
„много претрупани" и не отговаряли на равнището на курсистите,
конто не са имали системна подготовка. „Те са учили - пише той - в
различии училища - общообразователни, техникуми, за трудови ре-
зерви... Поради това подготовката им беше слаба, особено по арит-
метика, руски език, история и пр. За български език и да не гово­
рим".
По-нататък в доклада си директорът изтъква упоритата ра­
бота на учителите, конто успели да увлекат курсистите. От своя
страна, и те положили големи усилия в овладяването на учебния ма­
териал и приключили годината успешно. „По български език и лите­
ратура - съобщава директорът - курсистите напреднаха извънредно
много, но правописът не можаха да овладеят за това кратко време".
Докато в началото по аритметика не знаели елементарни неща, не
познавали простите и десетични дроби и действията с тях, „в края на
годината имат вече значителни постижения, макар мнозина от тях да
имат слабости". На семестриалните изпити курсистите показали доб-

*' К и р j а з о в с к и, Р. Го бранеа..., с. 216.

92
П а н о в с к и, С, И. Лафазановски, цит. съч., с. 222.
 ... за просвстното дело и езнка на беломорскитс българи 43

ри знания по методика на отделяйте учебни предмета, включително

и по български език.
С известна трогателност директорът изтъква проведената
двуседмична практика в четири училища. „За кратко време - подчер-
тава И. Дивизиев - те спечелиха симпатиите на мал ките ученици, ко­
нто накрая ги изпратиха в много случаи с подаръци, с колективни
снимки и пр.". в заключение изтъква доброто представяне на дър-
жавните изпити и особено добрите отговори по история на КПСС и
български език-устен. Всичките 28 курсисти се дипломират и поли-
чават свидетелство за учителска правоспособност. От тях 4 души за-
вършват с непълен отличен успех93, 17 с добър и 7 с удовлетворите­
лен94.
Към доклада е приложена и таблица за семестриалните и го-
дишните оценки по изучаваните 21 дисциплини9\ На изпитите са по-
лучени общо 132 отлични оценки, 294 добри и 161 удовлетворителни.
Има и втора таблица за успеха от положените 6 теоретични държав-
ни изпити. Получени са 29 отлични оценки, 78 добри и 61 удовлетво­
рителни. При отделяйте изпити постигнатият среден успех е както
следва: български език, писмен - 3,71; български език, устен - 4,03;
аритметика и методика на аритметиката, писмен - 3,82; аритметика
и методика на аритметиката, устен - 3,50; история на КПСС - 4,14;
педагогика - 3,64. Общият успех от теоретичните държавни изпити,
с който завършват курсистите, е добър З^б94. На практическия дър-
жавен изпит 5 души получават отлична оценка, 19 добра и 4 удовлет-
ворителна, а общият им успех е 4.0397.

"' Оценките са по петобалната система.

94
ЦДА, ф. 142, оп. 11, а.е. 117, л. 103, 118.
95
По време на обученнето си курсистите изучават: български - ус­
тен и писмен, литература, руски език, аритметика, училищна хигиена, мето­
дика на българския език, методика на естествознанието, методика на арит­
метиката, методика на историята, методика на географията, биология, геог­
рафия, история, история на КПСС, психология, педагогика, рисуваие, пеене
и музика, физическо възпитание и краснопис. Учебната програма плътно се
приближава до тази на тогавашните педагогически училища с четиригоди-
шен курс на обучение. Както в тях, в курса се изучават всички специални
дисциплпни. По общообразователннте предмети програмата е редуцирана.
Преподавателите са висококвалифицирани с висше образование.
96
ЦДА, ф. 142, оп. 11, а.е. 117, л. 120.
97
Пак там, л. 103.
44 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

В доклада на И. Дивизиев няма и намек за някакви дисципли-

нарни нарушения, за някакъв „отпор" или „бойкот" на курсистите, за
каквито пише Пановски. Дори да имаше най-малък опит за нещо по­
добно, неминуемо би било отбелязано в отчетния доклад. С този съх-
ранен документ от преди 54 години някогашният директор опровер-
гава своя неблагодарен възпитаник.
Но как се е проявил курсистът Сократ Панов, както тогава се
е наричал. Може би се е надявал, че следите му от престоя в госто-
приемна и щедра България, която го е издържала и обучила, отдавна
са заличени. Такива обаче все още са запазени. Оказва се, че тога-
вашното 17-годишно момче не само че е имало време да се занимава
с някаква сега измислена от него „съпротива срещу българизация-
та", но и много здраво е залягало над уроците си. Той е един от чети-
римата отличници на курса, получил зрелостно свидетелство №21 от
10 юли 1954 г. Завършва с отличен успех 4,66 от теоретичните дър-
жавни изпити и отличен 5 по практическия държавен изпит*8. Може
би сега преценява, че е бил подлаган на „българизиране", но факт е,
че той, който е записан в дипломата си с народност „македонец", е
единственият с отлична оценка по български език, писмен и един от
седемте отличници по български език, устен. Отличник е и по арит-
метика и история на КПСС. Изглежда по педагогика с основание е
оценен с добър, защото едва ли на един педагог и бивш просветен на-
чалник в Скопие е позволено най-нагло да лъже. Ако бяха живи ди-
ректорът му И. Дивизиев и неговият тогавашен класен ръководител
Я. Калоянов, щяха да се срамуват и червят заради него.
Може би самият Панов (Пановски) загатва причината за не-
достойното се поведение. Заявява, че „заради енергичната реакция
на компактната група" срещу побългаряването, „въпреки че им е би­
ло обещано да продължат образованието си във висшите учебни за­
ведения", на 23 август 1954 г. били върнати в Румъния, където едва

98
В архива на СОУ „Васил Левски" - Велинград се съхраняват ко­
пия: от ученическата карта, зрелостното свидетелство и свидетелството за
учителска правоспособност №21 от 10 юли 1954 г. за завършен едногодишен
курс на обучение за начални учители на Сократ Лазов Панов, роден на
15 май 1936 г. в с. Въмбел, Костурско. Успехът му от крайните годишни
оценки по изучаваните 21 учебни дисциплини е отличен 4,81. Има само чети-
ри добри оценки: по български език - писмен, педагогика, пеене и физичес-
ко възпитание.
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 45

ли не за наказание били изпратени на работа в металургичен завод".

Този отличник, а може би и първенец на курса, сигурно има основа­
ние да съжалява, че не е останал в България, която дори му е осигу-
рила 40-дневен отдих след дипломирането му. Не бива да съжалява,
тъй като пък се е „запазил" като „македонец", каквито със сигурност
не са били родителите му Лазо Панов и Йордана Лазова.
Нормализирането на отношенията между СССР и ФНРЮ
през юни 1955 г. и задълбочаването на тази тенденция след XX конг-
рес на КПСС през февруари 1956 г. дават своето отражение и върху
диалога на другите компартии с ЮКП. След 6-тия пленум на ЦК на
ГКП от март 1956 г., на който е осъдена политиката на Никое Заха-
риадис, е открит пътят за подобряване на отношенията на ГКП с
югославската компартия. В името на това на пленума организацията
„Илинден" е оценена като пречка за единството с народите на Юго­
славия и в крайна сметка като ненужна100.
На 4 юни 1956 г. партийната група при ЦС на „Илинден" взе-
ма решение за разформиране на организацията. Като една от основ-
ните насоки на бъдещата „славяномакедонска работа" се определя
„връзката с Пиринска и Вардарска Македония и Славянския комитет
в София", популяризиране постиженията на двете страни. Направено
е предложение до ЦК на ГКП да бъде организирано към него „сла-
вяномакедонско отделение". Поискано е то да бъде редовно снабдя-
вано с „печатни материали от Вардарска и Пиринска Македония" и
„като основа за единствен македонски език да се вземе езикът на
Вардарска Македония""".
Решенията на партийната група при ЦС на „Илинден" са по­
казателям От една страна, най-авторитетните дейци на „славянома-
кедонската" емиграция виждат бъдещата перспектива в тесни връз-
ки с България в лицето на „София" и „Пиринска Македония". Те я
свързват и с „Вардарска Македония". Важно е да се отбележи, че я
99
Па но веки, С, И. Лафазаноски, цит. съч., с. 222. В публикуван
по друг повод спомен от С. Пановски той заявява, че след завръщането си в
Румъния първоначално е работил като възпитател, а след това като учител.
Отбелязва, че е преподавал „македонскиезик" (Мартинова-Буцкова,
Ф. Цит. съч., с. 202). Интересно е как е обучавал децата на този език, за кой­
то той не е бил подготвен в България и който той нарича „майчин език".
100
КПГ и Македонското национал но..., с. 526.
101
Пак там, 535-538. В партийната група влизат членовете на предсе-
дателството Пандо Воинов, Ставри Кочев, Георги Недялков, Ташо Груев и
Стерио Дачов.
46 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

визират не като държавност и част от Титова Югославия, а по-скоро

като дял от родната македонска земя. От друга страна, те се насочват
към политически регламентираната езикова норма в Скопие, про-
диктувана от неизбистрени и сложни политически съображения, ад-
ресирани към неясната и неизвестна перспектива. Същевременно
желанието да получават „печатни материали" от Пиринска Македо­
ния потвърждава не само желанието за връзка с България, но и за
ползване на българския писмен език.
В тази нова обстановка през август 1957 г. в Полша се про-
вежда съвещание на просветните дейци, на което присъстват и пред­
ставители на ЦК на ГКП. Възприето е мнение, според което „за
единствен писмен македонски език се определи официалният език на
HP Македония". Още е предвидено да има учебник по „македонска
история", и да се издава месечно списание. ЦК на ГКО отправя ди­
ректива за практическото реализиране на тези идеи.
Учебновъзпитателната работа на беломорчетата навлиза в
своя трети период. От учебната 1957-1958 година децата започват да
изучават скопския литературен език „по граматика на Блаже Конес-
ки". За целта току-що завършили образованието специалисти-маке-
донисти подготвят учебници102. За качеството им е показателна една
от рецензиите на Македонския отдел"" при издателството на ЦК на
ГКП: „Основният недостатък и в двете читанки - се изтъква в нея -
е от езиков характер - двуезичност и употреба на чужди думи... Ще
трябва да се избягват сръбските и латинските думи, конто ги употре-
бява печатът и общоофициалният език на Вардарска Македония.
Паралелно с това трябва да се обогатява езикът с диалекти от Ле-
ринско, Костурско и други области на Македония. Тези думи, конто
ги няма в македонския език, да се вземат от близките славянски ези-
ци, от българския и руския". Тази оценка Ф. Мартинова-Буцкова
приписва с неприкрита неприязън на Ст. Кочев. Тя го нарича Ставро
Кочопулос"ц, за да внуши, че е гъркоман, заради неговата антиюго-
славска и пробългарска позиция. Нима Ф. Мартинова-Буцкова, дъ-

102
М а р т и н о в а - Б у ц к о в а , Ф. Цит. съч., с. 119-121.
103
Македонският отдел при издателството на ЦК на ГКП в Букурещ
се ръководи от Ст. Кочев. Негови членове са Т. Гушев, Атанас Пейков, Яни
Петров. По-късно в него се включват Павле Куфев, Г. Недялков, Тодор Ка-
рамашов, Петре Галабов и Спиро Джуваров ( М а р т и н о в а - Б у ц к о в а ,
Ф. Цит.съч., с. 122).
"" М а р т и н о в а - Б у ц к о в а , Ф. Цит. съч., 121-122.
 ... за просветното дело и езика на беломорските българи 47

щеря на костурското село Поздивища, застанало през войната на

страната на Македонобългарския комитет11", би имала нещо против
„македонският език" да се развива вместо на сърбизирана основа и
на базата на нейния роден диалект.
Тук е мястото да припомним на г-жа Мартинова-Буцкова
един твърде важен документ, съхраняван в Архива на Македония в
Скопие. Това е откъс от непубликувания роман „Комити" на нейния
брат Васил Мартиновски, посветен на бойците от българската мили­
ция в Костурско през войната. Без да се спираме на бликащата от то-
зи ръкопис любов към България, в случая е важно, че тогавашният
студент в Полша пише на родния си диалект, по българския право-
пис, с буквите и, ъ, ь, ю, я, с буквосъчетанията дж и дз106. Този инти­
мен акт на творческото и националното му вдъхновение е в пълен
асинхрон с цитираното от сестра му негово писмо до органа на емиг-
рантите в Полша, вестник „Демократис", в което настоявал неговата
македонска страница да се списва по скопска граматика1"7.
Ф. Мартинова-Буцкова се гневи на Македонския отдел и най-
вече на неговия ръководител Ст. Кочев, че е продължил да ползва в
своите печатни издания, включително и при македонските страници
на вестниците, правописа на А. Пейков. Според нея този „дуализъм в
приложението на македонския литературен език и правопис предиз-
виквал недоволството на повечето македонски интелектуалци". Тя
цитира писмото на емигранта в Ташкент Васко Караджа от януари
1961 г. до ЦК на ГКП, в което настоявал не само учебниците, но и
книгите да се печатат на скопския „македонски език"1"8. Мотивите ма
В. Караджа, който е от борческото село Дъмбени, Костурско, едва
ли са продиктувани от някакви македонистки подбуди. Този бивш пи­
томец на битолската българска гимназия през войната не може да
потъпче българския дух на своето семейство, нито факта, че Бълга­
рия бе тази, която през юни 1941 г. спаси от затвора „Акронавплия"
брат му Анастас Караджов. Мотивите за писмото на този тогава на-
чеващ поет могат да бъдат само политически, но не и национални.

"* Македонобългарският комитет е българска национална полити­

чески организация със седалище Костур. Той създава българска милиция,
която поема самозащитата на българските села срещу нападенията на
ЕЛАС. Вж. По-подробно: Д а с к а л о в , Г . Участта на българите..., 409-475.
"* AM-CKonje, ф. 995, 4.11 .(26-35).
" " М а р т и н о в а - Б у ц к о в а , Ф. Цит. съч., 118-119.
""Пактам, 121-123.
48 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

Политическите мотиви са тези, конто подтикват Македонския

отдел на издателство „Неа Елада" към компромис. На заседание от
13 март 1961 г. той взема решение да приеме „македонския литерату-
рен език" в своите издания. Същевременно обаче правописът от
1950 г., с българските букви и, ю, ъ, ь, щ, е запазен109. Това ясно по-
казва, че Ст. Кочев и неговите съратници от отдела, ако са склонни
да се съобразяват в някаква степей със скопската лексика, те катего­
рично отхвърлят просръбската антибългарска норма на Бл. Конески.
През 1967 г. югославската пропаганда реализира поредния си
ход. От тази година беломорчетата изучават „македонски език" по
учебниците, изпращани от Скопие110. Този акт ще бъде без особено
значение, поради вече протичащите активни миграционни процеси
сред беломорци. Мнозина от тях се изселват от подслонилите ги
страни. Това води до намаляване броя на децата, до затихване и лик-
видиране на обучението по т.нар. „македонски език" в държавите от
бившия съветски блок.
В крайна сметка опитите на Белград и Скопие да превърнат
емигрантите „славяномакедонци" в сегмент от „македонската нация"
се оказват неуспешни. Една немалка част от тях се приютява в меч-
таната от дедите им България. Поради късогледата политика на ней-
ното ръководство това право е отказано на мнозина, конто без да
имат избор, трябваше да намерят последния си пристан край Варда-
ра. Тук някогашните, вече пораснали беломорски деца, за да живеят
и да се реализират, трябваше да се адаптират към титово-колишев-
ската действителност на своята нова „родина". През годините, обк-
ръжени с подозрителност, бяха принудени да декларират своята из-
конна „македонска" същност, да доказват и до днес своето вернопо-
даничество. Негово проявление е и книгата на Пановски и Лафаза-
новски. Придържайки се към каноните и дълбоко вкоренения анти-
български дух в скопската историография, те са били заставени да
станат глашатаи на лъжата и измамата. Цената на безсъмнено спе-
челеното благоразположение у блюстителите на скопската истори-
ческа „наука" е тяхното собствено човешко падение.

109
В издадената през 1998 г. в Скопие книга за брат си, В. Караджа
не намира кураж да посочи ролята на България за освобождението на
А. Караджов от „Акронавплия", Караджа, В. Покосените мечти на Ташко
Караджа. Qconje, 1998, 61-62.
" " М а р т и н о в а - Б у ц к о в а . Ф . Цит.съч., с. 123.
 ... за просветното дело и езика на беломорскитс българи 49

SOME PROVOKED REFLECTION ABOUT THE EDUCATIONAL

ACTIVITY AND THE LANGUAGE OF THE AEGEAN BULGARIANS
Prof. Georgi Daskalov
(summary)
The issue about the „Macedonian language" as a bearer of „Macedonian
identity" is still the active focus of all historians from Skopje who take interest and
deal with the problems of Aegean Macedonia. Their passion for the subject tempts
them to use as tool lies and falsifications. They turn their back to the Bulgarian
educationalist traditions in that field. They try to prove that during the short rule of
EAM (National Liberation Front) and during the Civil war the grounds of the
„Macedonian school" were founded as well as these of the „Macedonian language"
teaching. But facts show that this is rather a desire of the Skopje emissaries rather
than reality.
In the period 1948-1949 for the „Slavic-Macedonian" children that were
taken outside the soviet block the study of the official serbinized Skopje language
was organized. This short period did not lead to its adoption and to their national
transformation. In 1950 the basis was laid of a new period of school activity for
education of children. It was coordinated with the southeast varieties of speech, the
Bulgarian alphabet and the spelling rules. For this purpose the new grammar book of
Aegean intellectual, poet and linguist - Atanas Peykov was published. The help of
Bulgaria was also sought for the training of teachers.
The normalization of the Soviet-Yugoslavian relations and the warmer
dialogue between the Greek and the Yugoslavian Communist Parties urges the
propaganda of Belgrade and Skopje. During the school 1957-1958 year the teaching
of the official Skopje language was introduced to be studied by the Aegean children.
This act was of undecided character due to the resistance to the Macedonianist
tendency imposed by the Serbians. The textbooks used were compiled by emigrants,
and the published materials of the „Slavic-Macedonians" followed the spelling rules
of A.Peykov. In 1967 the Yugoslavian propaganda realized its next move and the
children began to study using textbook sent from Skopje. But this act remained
without consequences due to the activation of the forced uprooting of Aegeans. This
lead to the fading and the termination of the education in the so called „Macedonian
language" in the countries of the soviet block. Ultimately the attempts in Belgrade
and Skopje to turn the emigrants „Slavic-Maecodnians" into a segment of the
„Macedonian nation" proved fruitless.
50 Проф. д.и.н. Георги Даскалов

СПРОВОЦИРОВАННЫЕ РАЗМЫШЛЕНИЯ
О ПРОСВЕЩЕНИИ И ЯЗЫКЕ БЕЛОМОРСКИХ БОЛГАР
Проф. Георгии Даскалов
(Резюме)
Вопрос о „македонском языке" как носителе „македонской
идентичности" активно ангажировал и занимающихся с проблемами
Беломорской Македонии историков. Их пристрастие искушало их взять на
вооружение ложь и фальсификацию. Они забывают о богатых болгарских
традициях в области просвещения. Они пытаются доказать, что при
кратковременном управлении ЭАМ и во время Гражданской войны
положены основы „македонской школы" и обучения „македонскому языку".
Факты показывают, что это скорее желание ставленников из Скопие,
нежели реальность.
В 1948-1949 г.г. для вывезенных из стран советского блока
„славяно-македонских" детей было организовано изучение официального
сербизированного скопского языка. Этот краткий период не приводит к его
усвоению и его национальной трансформации. С 1950 года положено начало
новому периоду в учебной деятельности детей. Она приспособлена к родным
юго-западным болгарским говорам, к болгарской азбуке и правописанию.
Для этой цели издана новая грамматика беломорского интеллектуала, поэта
и языковеда Атанаса Пейкова. Болгарию попросили содействовать в
подготовке учителей.
Нормализация советско-югославских отношений и улучшение
диалога между ГКП и ЮКП активизируется пропаганда Белграда и Скопие.
В учебном 1957-1958 году вводится изучение официального скопского языка
беломорскими детьми. Этот акт имеет половинчатый характер из-за
сопротивления против проводимой югославянами македонской тенденции.
Используются учебники, составленные эмигрантами, а печатные издания
„славяно-македонцев" написаны по правописанию А. Пейкова. В 1967 году
югославская пропаганда реализует свой очередной ход и дети начинают
обучаться по направленным из Скопие учебникам. Этот акт остается без
значения из-за активизированной высылки беломорцев. Это приводит к
затиханию и ликвидации обучения так-называемому „македонскому языку"
в странах советского блока. В конце концов попытки Белграда и Скопие
превратить эмигрантов „славяно-македонцев" в сегмент „македонской
нации" оказались неуспешными.