Паисий Хилендарски

„История
славянобългарская”
 1. Биографични данни:
Предполагаемо родно място
– гр. Банско, Самоковска
епархия.
Майка му е от
самоковското село Доспей.
Бащата – от гр. Банско.
 Име:
- Истинското му име не е
известно.
- Паисий е монашеското му
име.
- Хилендарски идва от
названието на манастира
Хилендар, в който постъпва
през 1745г., когато е 23-
Умира на
път за Света
гора в
селището
Амбелино
(днес
Лозница,
квартал на
Асеновград)
Пребивава в Хилендарския и
Зографския манастир като
йеромонах, а по – късно е
проигумен.
Обикаля българските и
чуждите земи и така
осъзнава необходимостта
от написването на история
за българския народ, която
да възвърне и укрепи
българското самосъзнание.
“История славянобългарская”
1762 г.
за написването на
историята: „Царството на
древните славяни” – на Мавро
Орбини.
„Анали църковни и
граждански” – на Цезар
Бароний.
Други съчинения, в които
открива сведения за
българите.
Жанрова особеност на
творбата:
Историческо съчинение „за
българския народ, царе и
светии и за всички български
деяния и събития”,
съдържащо авторски
коментар и лично отношение.
Произведението е и
литературна творба с
Композиция:

11 части, от които: уводни

думи, „Предсловие, към
ония, които искат да
прочетат и чуят написаното
в тая история”, и
Послесловие, между които
помества моменти от
Теми:
Произходът на българския род и
език.
Политическото управление на
българската държава.
Културните и духовните постиже-
ния на българите.
Чуждопоклонничеството и
родоостъпничеството.
Оригинални страници от
Паисиевата история
Целта на автора:

да възвърне и укрепи
българското самосъзнание;
да накара читателите и
слушателите да се
почувстват горди, че са
българи.
Предназначение:

За два вида читатели:

- родолюбивите българи;
- чуждеещите се;
- родоотстъпниците.
Чувства
Противоречиви:
любов към народа, към
онези, “които обичат
българското отечество”.
гордост от историческите му
открития, че “От целия
славянски род най - славни са
били българите, първо те са се
нарекли царе, първо те са имали
патриарх, първо те са се
кръстили, най - много земя те
завладели (...) и първите
славянски светци просияли от
българския род и език...”
ненавист и гняв към онези
“неразумни и юроде”, които
се отричат от рода си и не
четат и не пишат на своя
език.
 “О, неразумни
и глупав, защо
се срамуваш да
се наречеш
българин, не
четеш и не
говориш на
свойя език?”
Предназначение на книгата:
за читатели и слушатели,
защото грамотните са
малко.
Според Паисий читателите
са два типа:
любознателният читател,
който иска да узнае
миналото на своя народ;
читателят съмишленик,
който не само ще усвои
информацията от книгата,
но и ще съдейства за
нейното разпространение,
като “разказва, гордее се и
я преписва”.
Езикът на Паисий в
“История
славянобългарская”:

творбата е написана на
прост и разбираем
народен език, което я
прави достъпна за
обикновения българин
Преписи на историята:

познати са около 60
преписа.

първи я преписва
Софроний
Врачански.
Първото печатно
издание е от 1844
г., което излиза
под
ръководството на
Христаки
Павлович със
заглавие
“Царственик”
или “ История
Образът на Паисий:
родолюбив българин;
проницателен, осъзнава
значението на написаното;
отговорен спрямо отечеството си
и сънародниците си;
безкористен;
скромен - нарича
произведението си “книжица”.
 Значение на “Паисиевата
история”:
запалва искрата на
Българското възраждане;

слага началото на
българската възрожденска
литература;
като историческо съчинение
не претендира за научност,
но поддържа националното
ни самочувствие по време
на робството;
общочовешко значение -
всеки народ трябва да знае
историята си, да обича
народа си и почита своя
Изготвил
презентацията:
Рая Драгинова
VІª клас

Ръководител: Христина
Попаркова