Паисий Хилендарски 

,често наричан още Отец Паисий,

e български народен будител и духовник, автор на
„История славянобългарска“. Роден е през 1722 година
в Самоковската епархия със светско
име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза
в българската историография казва, че Паисий
Хилендарски е син на Михаил Хадживълчев и брат
на Лаврентий (Лазар) Хилендарски и Хаджи Вълчо от
Банско. Изразените в труда му идеи за национално
възраждане и освобождение на българския народ карат
много учени да го сочат за основоположник на
Българското възраждане. Канонизиран е за светец с
писмен акт на Светия синод на Българската православна
църква през 1962 година. Информация за живота на
Паисий имаме от автобиографичните му бележки в
„История славянобългарска“, вписванията в
хилендарските кондики и някои писма. Паисий се стреми
да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че
имат основания за високо национално самочувствие и
гордост. Един от най-важните му аргументи за това е
дейността на славянските първоапостоли Константин-
Кирил Философ и Методий, политическият и културен
просперитет на Средновековната българска държава и
видните ѝ владетелите. Българската историография
поставя долната граница за начало на Българското
Възраждане с труда на Паисий Хилендарски Известни са
около 60 преписа на книгата му, първият препис е
на Софроний Врачански (1765), а първото печатно
издание на книгата е направено през 1844 година под
заглавие „Царственик“ след силна редакция от Христаки
Павлович.