План на "История славянобългарска"

I. Увод

Исторически контекст: Трудното следновоенно начало (1919-1939)

Значение на "История славянобългарска": емблематична творба, кристализираща ключовите

понятия на националната ни идентичност (народ, език, отечество)

Паисий Хилендарски: светогорски монах, възрожденец, автор на "История славянобългарска"

II. Основна част

1. Послания и ценности:

Национално самосъзнание: гордост от българската история, език и култура

Отечестволюбие: любов към родината, заклеймяване на предателите

Историческа памет: знание за славното минало, вдъхновение за бъдещето

Духовност: християнски ценности, прослава на праведните предци

Просвещение: значение на четенето, знанието, образованието

2. Реторически стратегии:

Полемичност: упреци, заклеймяване, сарказъм към "отреклите се"

Патетика: възхвала на българския народ, емоционално въздействие

Исторически аргументи: примери от славното минало, авторитети

Религиозни аргументи: библейски цитати, сравнения с праведни личности

Народностен език: близък до говоримия език, разбираем за широката аудитория

3. Образи:

"Своите": патриоти, горди българи, пазители на традициите

"Чуждите": предатели, отрекли се от рода си, бездуховни хора

Противопоставяне: "свои" vs. "чужди", добро vs. зло, духовност vs. бездуховност