Brexit – ново начало или началото на края

Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз на

референдума в края на миналата година. С малко мнозинство, но при
относително висока избирателна активност англичаните одобриха така
наречения Брекзит – British - Exit. Това без съмнение е историческо
решение - въпреки че все още не е ясно с какво ще остане в историята.
Политици, хората с власт в Европа и всякакви други хора не престават да
изразяват мнението си за така появилата се нажежена ситуация.
Великобритания е втората по големина икономика в Европа и
представлява около 17% от общия брутен вътрешен продукт. Страната е и
нетен донор в бюджета на ЕС заедно с другите две големи икономики -
Германия и Франция. Но излизането на Великобритания няма да се отрази
много силно върху общия бюджет на ЕС. И сега страни като Швейцария и
Норвегия, които не членуват в Съюза, но са част от свободния европейски
пазар, плащат големи вноски в европейския бюджет. Така ще е и с
Великобритания. Излизането от ЕС е процес, който ще продължи с години.
Но особен икономически смисъл от такова излизане няма. Темата е
основно политическа.
Какво доведе до решението Великобритания да напусне ЕС?
Гражданите на Великобритания, които гласуваха за Брекзит, искаха
най-вече миграцията да бъде контролирана. Противно на общоприетото
мнение в Германия, става дума не само за предишните, но и за бъдещите
граждани на ЕС. Преди референдума, бившият премиер на страната –
Дейвид Камерън бе питан многократно в интервюта какво би сторил, за да
предотврати ситуация, в която стотиците хиляди мигранти, които ще се
заселят в Германия през следващите годините, да не се установят в крайна
сметка във Великобритания? Той не даде отговор на този въпрос.
Политиката на неконтролирана миграция на Меркел може би допринесе за
решаващите няколко процента на референдума, които наклониха везните в
полза на Брекзит.
Какви са последствията от излизането на Великобритания от
ЕС?
Резултатът от Брекзит ще предизвика поредица от преговори с цел
Великобритания и ЕС да намерят начин да разделят своите икономики,
които са тясно свързани, откакто Обединеното кралство става член на 1
януари 1973 г.
Секторът на финансовите услуги генерира приходи в размер на 180
млрд. британски лири на година, което е около 12% от икономиката на
Великобритания, и носи доходи от 66 млрд. долара за британската хазна.
В някои сфери, като валутната търговия (41% от общата в света) и
търговията с деривати (49% от световните), Лондон е безспорен пазарен
лидер. Противниците на потенциалното излизане на Великобритания от
ЕС се опасяват, че подобно действие ще доведе до загуба на позиции в тези
сфери, за сметка на основните конкуренти на Лондон.
Икономиката на Великобритания не е била в по-добро състояние от
1973 г. насам. Но страната ще остави отпечатък върху европейския проект
- свободната търговия, разширяването към Централна и Източна Европа
сред 1989 г., отварянето към света. Правото на Европа е изградено под
влиянието на Великобритания, която през последните 20 години върви по
пътя на отдалечаване от Обединена Европа.
Въз основа на настоящия режим, британските фирми са свободни да
правят бизнес, в която и да е страна от ЕС, след получаване на „паспорт“
от британските регулатори. За водещи неевропейски банки, като JPMorgan
Chase & Co., Credit Suisse Group AG или Nomura Holdings, това е
сравнително голяма пречка пред развитието на бизнеса им на европейските
пазари.
 В началото на тази година, Тереза Мей обяви, че Великобритания ще
напусне вътрешния европейски пазар и ще се стреми към ново
споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. Тя смята да води
политика, основана на „твърд” брекзит. Въпреки това, изискванията на
Брюксел са страната да понесе своите наказателни мерки за своето
решение. Това ще доведе до свиване на икономиката на Германия
например. Германските износители имат интерес от получаването на
достъп до британския пазар без търговски бариери - той е един от най-
важните в световен мащаб. Всеки 5-ти автомобил, произведен в Германия
се изнася за Великобритания.
Великобритания стигна до решение да напусне европейския пазар,
но предлагат на ЕС да се стигне до споразумение за свободна търговия,
според което да се запази възможно най-голям достъп до досега
съществуващия вътрешен пазар.
Излизането на страната от границите на Съюза може да инициира
загуба на около половината от износа на финансови услуги към ЕС, според
експерти, или на близо 10 млрд. британски лири годишно.
И макар излизане на Великобритания от ЕС да не означава
автоматично по-сериозни последствия и ограничения за британската
финансова индустрия, оперираща на европейските пазари, то страната ще
трябва да постигне сериозни договорки с настоящите си партньори.
Все още картината за настъпилата ситуация не е ясна, като веднага
след Брекзит, нивата на британската лира паднаха главоломно.
Истината е, че ще бъдат необходими години наред, за да се
оформи ясна визия за новите търговски споразумения, уреждащи
отношенията между Великобритания и големите зони на планетата. А
това може да накара някои играчи да забавят свите инвестициите в
британската икономика, от което тя може да загуби много.
 Какво ще стане с българите, пребиваващи във Великобритания?
Ще се променят ли условията не само за тях, а и за останалите европейци,
работещи на Острова? Ще останат ли сънародниците ни в чужбина, или
новите условия ще ги подгонят към търсене на нови дестинации? Или
може би към Родината?
Не мисля, че ще има особена промяна за хората, имащи право да
пребивават и работят в страната. По сегашните правила, всеки който живее
във Великобритания легално повече от 5 години, има право да получи
статут за постоянно пребиваване, а след 6 години и кандидатства за
гражданство, ако отговаря на условията за английски език и премине теста
за гражданство.
Децата на чужденците, които са родени там, след 10 години,
постоянно пребиваване там, получават британско гражданство.
Основният проблем е, че законодателството на ЕС изобщо не
уточнява какво става с правата на вече установилите се жители на ЕС в
държава, която напуска ЕС. Един от най-неотложните приоритети след
получаването на уведомлението по чл. 50 от Лисабонският договор ще
бъде именно да се намери решение на сложната ситуация с големия брой
европейски граждани, работещи и живеещи в Обединеното кралство и
също така милионите британски граждани, пребиваващи в други държави
от ЕС.
След излизането си от ЕС се очаква Великобритания да въведе
точкова система за имигрантите, подобно на австралийската. Такава
система вече съществува за имигрантите извън ЕС. Oчaкванията cа да няма
пълен визов режим, но да бъде сключено споразумение, подобно на тези,
които имат Швейцария и Норвегия с ЕС. Дали е възможно това на
практика, можем само да гадаем.
При всички случаи, след напускането на Великобритания,
граничният контрол ще бъде засилен. Българите, пътуващи за страната,
най-вероятно ще заплащат по-скъпи билети, а проверките по летища и
спирки ще бъдат по-затегнати.
Какъв ли ще бъде резултата за българските студенти? Ще бъдат
ли третирани като чужденци?
Към момента, студентите от България заплащат такси, които са като
тези на всички британци. За всички останали студенти от света, които не са
членове на ЕС, таксите са в пъти по-високи. Всичко зависи от това, до
какво споразумение ще стигнат Великобритания и ЕС.
Докъде вървят преговорите?
В началото на миналия месец британското правителство обяви плана
си за излизане от ЕС, представен в така наречената Бяла книга. Малко
преди това, британският парламент даде зелена светлина за Брекзит.
Публикуването на Бялата книга е опит да бъдат задоволени
исканията на британски депутати за повече яснота за правителствената
стратегия за Брекзит в момент, когато премиерът Тереза Мей иска да
започне официално процедурата по напускане на ЕС чрез активиране член
50 от Лисабонския договор.
Някои депутати се страхуват, че страната ще бъде поведена към
хаотичен Брекзит, без ясна рамка за бъдещите икономически отношения и
сътрудничеството в областта на сигурността с ЕС, отбелязва Ройтерс.
Документът бе представен в британския парламент от министъра за
Брекзита Дейвид Дейвис. Той много ясно подчертава своите възгледи, че
страната ще работи за постигането на ново, позитивно и конструктивно
партньорство с ЕС, което да бъде изгодно и за двете страни.
В заключение смятам, че оттеглянето на Великобритания постави
под въпрос Европейския съюз, такъв какъвто е бил досега. Със сигурност
вече наблюдаваме негативния ефект от това взето решение. Европа се
променя. Политиката за обединение, към която се стреми ЕС вече над 50
години, вече няма своето значение. Излизането на Великобритания ще
засили настроенията към протекционизъм по места - тенденция, която
наблюдаваме във все повече държави. Това може да доведе до
центробежни процеси в Европа.
Според мен, политическият ефект от настъпването на Брекзит все
още е трудно предеказуем, но със сигурност няма да е положителен за
Европа. Европейската идея е един фантастичен проект. Но тази идея не се
поддържа чрез натиск и санкции, а чрез собствената си атрактивност.
Поставено е едно ново начало за Европа, която трябва да намери пътя за
неговото развитие!