 Държавите — членки на ЕС

Европейският съюз не е държава, а уникално партньорство между европейски държави, известни като
държави членки. Заедно те съставляват голяма част от континента Европа. В ЕС живеят над 446 милиона
души, които се равняват на около 6 % от населението в света. Гражданите на държавите — членки на ЕС, са
граждани и на Европейския съюз.
Договорът от Маастрихт установява юридическата концепция за гражданството на Европейския съюз.
Гражданите на Европейския съюз имат право да се движат и да се установяват свободно, да гласуват.
В момента ЕС се състои от 27 държави. До 2016 г бяха 28, но през юни 2016 г. една от тях, Обединеното
кралство, гласува за напускане на ЕС и напусна през 2020 г.
 Как започва всичко?
След Втората световна война, продължила от 1939 до 1945 г. и започнала само 20 години след края на
Първата световна война, хората са твърдо решени, че подобно нещо никога повече не бива да се повтаря.
Между 1945 и 1950 г. няколко европейски политици, в това число Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де
Гаспери и Уинстън Чърчил, започват процеса по създаването на Европейския съюз, в който живеем днес. В
Западна Европа са създадени нови структури за икономическо и политическо обединяване на европейските
държави с цел осигуряване на траен мир и просперитет.
На 9 май 1950 г. Робер Шуман (тогава министър на външните работи на Франция) предлага производството на
въглища и стомана, суровините, използвани за подготовка за война, да се управлява съвместно, за да се
гарантира, че никоя държава няма да може тайно да се въоръжи срещу останалите. Тогава въглищата са
играели ролята, която днес имат нефтът и природният газ — те са били най-важният енергиен източник.
Европейската общност за въглища и стомана, на основата на която е създаден днешният ЕС, възниква през
1952 г. Тя е основана от шест съседни държави: Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и
Франция.
 Разширено сътрудничество
Няколко години по-късно шестте държави основателки решават да разширят сътрудничеството си в други
сектори на икономиката. Римският договор е подписан през 1957 г. и с него се създава Европейската
икономическа общност. Взаимната враждебност се заменя от сътрудничество. И това сътрудничество е
изключително успешно. Европейската общност отбелязва огромен икономически подем.
 ПРОЦЕСЪТ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕС
Преговорите за членство (или „преговори за присъединяване“) се водят между страната кандидатка и
Европейската комисия, която представя ЕС. След като те приключат, решението за приемане на страната в ЕС
трябва да бъде взето единодушно от настоящите държави членки на заседание на Съвета. Европейският
парламент също трябва да даде съгласието си, което означава, че абсолютно мнозинство от членовете му
трябва да гласуват „за“. След това договорът за присъединяване трябва да бъде ратифициран от държавите
членки и от страната кандидатка в съответствие с конституционната процедура във всяка от тях.
 Официални езици в ЕС
В Европейския съюз има 24 официални езика.
 10 важни години за ЕС
1951 г.: Европейската общност за въглища и стомана е основана от шестте държави основателки/Белгия,
Нидерландия, Люксембург, Италия, Франция и Германия/
1957 г.: Същите шест държави подписват Договорите от Рим за създаване на Европейска икономическа
общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (Евратом)
1973 г.: Общностите се разширяват до девет държави членки и въвеждат повече общи политики
1979 г.: Провеждат се първите преки избори за Европейски парламент
1981 г.: Първо средиземноморско разширяване
1992 г.: Европейският единен пазар се превръща в действителност
1993 г.: С Договора от Маастрихт се учредява Европейският съюз (ЕС)
2002 г.: Еврото влиза в обръщение
2007 г.: В ЕС вече членуват 27 държави
2009 г.: Влиза в сила Договорът от Лисабон, с който се променя функционирането на Съюза
 КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН
През 1993 г., след като бившите комунистически държави изявяват желание да се присъединят към Съюза,
Европейският съвет определя 3 критерия, които те трябва да изпълнят, за да станат членове. Преди да се
присъединят, новите членове трябва да разполагат със:

1
- стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и
зачитането и защитата на малцинствата;
- функционираща пазарна икономика и капацитет за справяне с натиска на конкуренцията и пазарните
сили в рамките на Съюза;
- способност да поемат задълженията на членството, включително задължението да подкрепят целите на
Съюза. Публичната администрация в тези страни трябва да е способна да прилага и работи със законите на ЕС
на практика.
 Обща валута в 19 държави от ЕС: еврото
Евробанкнотите и евромонетите бяха въведени в 12 държави от ЕС през 2002 г., а понастоящем 19 държави от
Съюза са заменили националните си валути с еврото.
Ползването на обща валута е свързано с редица предимства на единния пазар, където търгуват заедно хора
от различни държави. Потребителите могат да сравняват цените по- лесно вкъщи, в чужбина и онлайн.
Предприятията могат да правят изчисленията си и да таксуват потребителите в една валута без риск от
колебания във валутния курс, а елиминирането на разходите по осъществяването на самите сделки
способства за стабилността на цените.
Въвеждането на еврото като обща парична единица се осъществява в три основни фази:
• Първата фаза започва през 1998 г., когато се взема решение кои държави членки изпълняват критериите от
Маастрихт за членство в еврозоната и желаят да се включат в нея. Това са 11 държави членки на Европейския
съюз (без Великобритания, Дания, Швеция и Гърция). От 1 януари 2000 г. към тях се присъединява и Гърция.
• Втората фаза започва на 1 януари 1999 г., когато се въвежда единната валута за 11-те държави членки
Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия, Испания, Португалия, Австрия,
Финландия, а от 1 януари 2000 г. и за Гърция. От икономическа гледна точка валутният съюз започва своето
реално съществуване от тази дата, въпреки че банкноти и монети евро влизат в обръщение три години по-
късно.
•Третата фаза започва на 1 януари 2002 г когато в обръщение се пускат монети и банкноти евро.
Националните парични единици постепенно се изтеглят от употреба до края на тази фаза - не по-късно от 1
юли 2002 г.
Очаквани ползи:
а) независимата Европейска централна банка ще гарантира ниска инфлация;
б) еврото ще създаде по-голяма сигурност за деловите среди и ще заздрави единния пазар;
в) ще бъдат намалени разходите по сделките;
г) единната валута ще ускори растежа и ще привлече чуждестранни инвестиции.
 Австрия 1 януари1999  Словения 1 януари2007
 Белгия 1 януари1999  Финландия 1 януари1999
 Германия 1 януари1999  Франция 1 януари1999
 Гърция 1 януари2001  Естония 1 януари2011
 Ирландия 1 януари1999
 Испания 1 януари1999
 Италия 1 януари1999
 Кипър 1 януари2008
 Латвия 1 януари2014
 Литва 1 януари2015
 Люксембург 1 януари1999
 Малта 1 януари2008
 Нидерланди
1 януари1999
я
 Португалия 1 януари1999
 Словакия 1 януари2009

2
  Европейски ценности
 На знамето на Европа са изобразени 12 златни звезди на син фон. То е прието през 1984 г. от Европейския
съюз (наричан тогава Европейска икономическа общност) и сега се развява над парламенти, общински
сгради, паркове и паметници в цяла Европа.
Композицията символизира народите на Европа, като кръгът представлява тяхното единство. Броят на
звездите никога не се променя — те винаги са 12, което символизира съвършенството и целостта.
 израза „Обединени в многообразието“ е мотото на ЕС и то е израз на ценностите на ЕС. Въпреки че всяка
държава в ЕС има свои собствени култура, език и традиции, всички те споделят едни и същи общи ценности и
трябва да ги зачитат, ако искат да са част от Европейския съюз. Основната ценност, която обединява всички
държави членки, е демокрацията. Това означава, че само демократични държави могат да членуват в ЕС.
 Другите ценности на ЕС, които се споделят от всички държави членки, са зачитането на човешкото
достойнство, свободата, равенството, върховенството на закона и правата на човека, включително правата на
хората, принадлежащи към малцинствени групи.
 Тези ценности са залегнали във важен правен текст, наречен „договор“, който всички държави членки са
одобрили и следователно трябва да спазват. Договорът от Лисабон е най-новият. Той е подписан в столицата
на Португалия през 2007 г.
 Кой какви решения взема в ЕС?
Европейските институции са места, където политиците от всички държави — членки на ЕС, могат да се срещат,
за да работят заедно за постигането на конкретни резултати.
 Европейски парламент
Европейският парламент е гласът на гражданите. Той представлява гражданите на държавите в ЕС и
членовете му се избират директно от тях на всеки 5 години. Последните европейски избори се проведоха
през пролетта на 2019 г. Следващите ще се проведат през 2024 г. Получавате право да гласувате, след като
навършите 18 години — това важи за всички държави членки с изключение на Австрия, където можете да
гласувате, след като навършите 16 години, и Гърция, където можете да гласувате, след като навършите 17
години. Главните заседания на Парламента, познати също като „пленарни заседания“, се провеждат в
Страсбург, Франция, 12 пъти годишно и в Брюксел, Белгия, до шест пъти годишно.
В Парламента има 705 депутати от всички държави в ЕС /17 от България/. Въз основа на размера си големите
държави имат повече депутати от малките. Депутатите със сходни политически възгледи работят заедно в
политически групи. Те не формират групи по националност.
Парламентът взема решения относно европейското законодателство заедно със Съвета. Ако Парламентът и
Съветът не могат да се споразумеят по даден законодателен акт, той не се приема. Парламентът избира
председателя на Европейската комисия и одобрява 27-те и` членове. Освен това той одобрява бюджета на
Европейския съюз. Председател на европейския парламент е Роберта Мецола.
Парламентът действа като съзаконодател, като заедно със Съвета приема и изменя законодателни
предложения и взема решения за бюджета на ЕС. Той също така наблюдава работата на Комисията и други
органи на ЕС и си сътрудничи с националните парламенти на страните от ЕС, за да взема предвид техния
принос в своята работа.
Парламентът има 3 основни роли:
 Законодателна - Приемане на законите на ЕС, заедно със Съвета на ЕС, въз основа на предложенията на
Европейската комисия; Вземане на решения относно международни споразумения; Вземане на решения за
разширяване на ЕС; Преразглеждане на работната програма на Комисията и искания за законодателни
предложения
 Надзорна - Демократичен надзор на всички институции на ЕС; Избор на председател на Комисията и
одобряване на Комисията като орган. Възможност за гласуване на вот на недоверие, който задължава
Комисията да подаде оставка; Освобождаване от отговорност, т.е. одобряване на начина, по който се
изразходва бюджета на ЕС; Разглеждане на петиции на граждани и отправяне на запитвания; Обсъждане на
паричната политика с Европейската централна банка; Задаване на въпроси на Комисията и Съвета;
Наблюдение на избори
 Бюджетна - Съставяне на бюджета на ЕС заедно със Съвета; Одобряване на дългосрочния бюджет на ЕС —
„многогодишната финансова рамка“
 Европейски съвет
Европейският съвет събира президентите или министър- председателите на държавите в ЕС. Те заседават най
малко четири пъти годишно. Често заседанията им се наричат „европейски срещи на върха“. Европейският
3
 съвет определя основните приоритети и общата насока на политиката на ЕС. Той се ръководи от председател,
избиран на всеки 2,5 години. Европейският съвет не приема законодателството на ЕС. Това е работа на
Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Председател е Шарл Мишел.
 Съвет на Европейския съюз
Съветът на Европейския съюз представлява правителствата на държавите в ЕС. В Съвета се срещат
министрите от всички държави в ЕС, за да обсъждат въпроси, свързани със Съюза, и да вземат решения
относно неговите политики и закони. Министрите, които заседават, се определят спрямо обсъжданата тема.
Ако например заседанието е за замърсяването на въздуха, ще се срещнат министрите на околната среда. Ако
основната тема е безработицата, ще се съберат министрите, отговарящи за труда и социалните въпроси.
Съветът е единият от двата органа, които вземат решения. Нищо не може да се направи в Европейския съюз
без Съвета и без министрите от всички държави в ЕС. Съветът взема решенията си с мнозинство и в някои
случаи с единодушие.
Правилата за гласуване в Съвета се определят от държавите в ЕС. Те са се споразумели да запазят приемането
с единодушие в някои чувствителни области. Ако например заседанието е за данъчното облагане или
въпроси, свързани със сигурността, всички министри трябва да бъдат съгласни, за да може дадено решение
да бъде прието. В много други области министрите вземат решения с мнозинство. Законодателен акт на ЕС за
третирането на градските отпадъци например може да бъде приет в Съвета с мнозинство.
Всички държави в ЕС се редуват на 6 месеца, за да ръководят работата на Съвета. През 2020 г.
председателстват Хърватия и Германия, следвани от Португалия и Словения през 2021 г. и Франция и Чехия
през 2022 г.
 Европейска комисия
Европейската комисия се състои от 27 членове — един председател и 26 комисари (в това число заместник-
председателите). Председателят се предлага от Европейския съвет и се избира официално за 5-годишен
мандат от Европейския парламент. От всяка държава в ЕС има по един член на Комисията. Комисарите също
се назначават за 5-годишен мандат, след като бъдат предложени от съответното им правителство и одобрени
от Европейския парламент. Комисарите не представляват гледната точка на държавата си на произход, а
общия интерес на ЕС. Всеки член на Комисията отговаря за конкретна област, като енергетика, икономика или
търговия. Европейската комисия предлага нови закони и програми в общия интерес на ЕС. Преди да внесе
предложение, Комисията търси мнението на националните парламенти, правителствата, заинтересовани
групи и експерти, както и на широката общественост, която се приканва да представи коментарите си онлайн.
Предложенията на Комисията се разглеждат внимателно и подробно от Европейския парламент и Съвета.
Тези две институции вземат окончателното решение по всички закони на ЕС. Разбира се, те могат да внасят
изменения в предложенията или да ги отхвърлят изцяло.
Европейската комисия е „изпълнителният орган“ на ЕС. Тя управлява политиките на ЕС и неговия бюджет и се
грижи държавите членки да прилагат правилно законодателството на ЕС. Председател на европейската
комисия е Урсула фон дер Лайен. Българския еврокомисар е Мария Габриел. Тя отговаря за ресор Иновации,
научни изследвания, култура и образование.
 Съд на Европейския съюз
През последните 60 години държавите в ЕС са изготвили заедно много законодателни актове на Съюза.
Разбираемо е възникването на някои спорове относно тълкуването им, когато бъдат приложени на практика
във всяка държава в ЕС. Ако национален съд се колебае относно тълкуването на даден законодателен акт на
ЕС, той може да се обърне към Съда на Европейския съюз за разяснение. Също така отделните държави в ЕС
не винаги прилагат правилно неговото законодателство. В такъв случай Комисията или друга държава в ЕС
може да сезира Съда на Европейския съюз. Съдът се намира в Люксембург и в състава му влиза по един съдия
от всяка държава в ЕС. Той гарантира, че законодателството на ЕС се тълкува и прилага по един и същ начин
във всяка държава членка.
 Свободно движение на стоки, услуги и капитали в ЕС
Благодарение на единния пазар на ЕС не само хората могат да се движат свободно в ЕС, но и стоките, услугите
и капиталите. „Капитали“ не означава само пари. Понятието включва и инвестиции, заеми и кредити, както и
други операции с финансови институции, като наследства и дарения. Така за предприятията в ЕС е по-лесно
да осъществяват дейност в повече от една държава и да се конкурират в световен мащаб. Независимо от
големината си предприятията имат достъп до националните пазари на всички държави в ЕС и до 446 милиона
потенциални клиенти. Защо това е от полза и за вас? Причината е, че по-голямата конкуренция води до по-
ниски цени, както и до по-голям избор на продукти и услуги.
Групи интеграционни политики:
4
 Единен пазар – основава се на четири основни стълба
- Първият стълб „Четирите свободи" е гаранция за свободното движение на работна сила, стоки, услуги и
капитали между държавите членки на Европейския съюз.
- Вторият стълб „Сближаване на законодателството" осигурява хармонизирането на законодателните
актове и административните разпоредби на държавите членки, които пряко засягат създаването и
функционирането на единния пазар
- Третият стълб е „Политиката за защита на конкуренцията".
- Четвъртият стълб е общата търговска политика и единната митническа тарифа. Чрез него се гарантират
еднаква правила при осъществяване на външнотърговските връзки на държавите членки така, че вносните
стоки се третират по един и същ начин независимо дали влизат в единния пазар през Ротердам или през
Марсилия.
Икономически ползи
- Подобряване на резултатите от дейността на европейските предприятия
- Повишаване на тяхната конкурентоспособност на международните пазари.
- снижаване на производствените разходи
- по-интензивна конкуренция и като резултат - по-ниски цени.
- Намаляване на безработицата и нарастване на инвестициите.
- Разширяване на асортимента и обновяването на продуктите
Единният пазар започва да функционира на 1 януари 1993 г. Тази дата е начало на нов етап в усилията той да
стане максимално ефективен
Икономически и валутен съюз - най-съществената крачка в европейския интеграционен процес.
Той е много важен за доброто функциониране в единния пазар и за развитието на по-нататъшните
интеграционни процеси, особено за изграждането на по-тесен политически съюз. Той представлява
напреднал стадий на икономическа интеграция, който се характеризира с осъществяване на обща
валутна и икономическа политика на равнище Европейски съюз и логически допълва създаването
на единен пазар. Изграждането на валутен съюз преминава през първоначален етап на
поддържане на фиксирани курсове между валутите на държавите членки и впоследствие
въвеждане на единна парична единица.
Валутният съюз включва въвеждане на обща валута на държавите членки, създаване на Европейска
централна банка и провеждане на обща парична политика. Изграждането му се осъществява на три етапа:
- Първият етап започва на 1 юли 1990 г. Основни цели на този етап са по-голямо сближаване на
икономическите политики и по-тясно сътрудничество между централните банки на държавите членки на
Европейския съюз.
- Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. През този етап държавите членки се стремят към намаляване на
бюджетните дефицити и към растяща независимост на централните банки. Започва своята активна дейност и
създаденият в края на 1993 г. Европейски валутен институт със седалище Франкфурт.
- Третият етап започва на 1 януари 1999 г. През този етап ЕС въвежда единна парична политика и единна
валута - евро. Решение за името на европейската парична единица е взето от Европейския съвет в Мадрид
през декември 1995 г. Създадена е и нова институция - Европейска централна банка на мястото на
Европейския валутен институт.
За да бъде включена в третия етап на валутния съюз, една държава членка трябва да отговаря на
Маастрихтските критерии.
o Маастрихтските критерии:
• Устойчивост на цените и средногодишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1,5 %
темпа на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в област стабилността на цените;
• Да няма „прекомерен" дефицит в своята бюджетна политика, т. е. той не трябва да надминава 3 % от
брутния й вътрешен продукт, а съотношението между държавен дълг и брутен вътрешен продукт не трябва да
надвишава 60 %;
• Да постигне среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, не надминаващ с повече
от 2 % лихвените проценти на страните с най-добри показатели;
• Националната парична трябва да се е вмествала без голямо напрежение в нормалните прагове на
отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове от европейската валутна система, през
последните две години преди влизането й във валутния съюз.
Функционални политики - обхващат основни области на интеграцията. Европейският съюз има
отговорности за редица функционални политики и особено за: регионалната политика, политиката
5
 за изследвания и технологии, политиката за защита на потребителя, социалната политика,
политиката за опазване на околната среда.
Секторни политики – насочени са към специфични икономически сектори. Към тях спадат едни от
най-важните общи политики на Европейския съюз: общата селскостопанска политика и общата
транспортна политика. Към секторните политики могат да бъдат причислени и индустриалната
политика, политиката по отношение на рибарството, енергийната политика.
Външни политики - обхващат външнотърговската политика, общата политика в областта на
външните отношения и сигурността, политиката за сътрудничество с развиващите се страни.
Общностните институции приемат законодателни актове - регламенти, директиви, решения, препоръки и
мнения.
- Регламентът е задължителен в своята цялост и е пряко приложим във всички държави членки.
Задължителността на регламента в неговата цялост означава, че той не може да бъде прилаган избирателно
или непълно от държавите членки. Регламентът влиза в сила от датата, посочена в него, или на двадесетия
ден след неговото публикуване в „Официален вестник на Европейските общности".
- Директивата обвързва всяка държава членка по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат,
но националните власти избират с какви средства и под каква форма да го постигнат. Тя не е пряко
приложима - т. е. държавите членки трябва да въведат директивата във вътрешното право. Съдът на
Европейската общност контролира въвеждането на директивите в националното право на държавите членки.
- Решението е обвързващо за онези, до които е адресирано. Адресати могат да бъдат всички държави
членки, отделни държави членки, физически и юридически лица.
- Препоръката и мнението нямат обвързваща сила, те препоръчват определено поведение или оценяват
определена ситуация.
- Допълнително право - източниците на допълнителното право обхващат международни договори и
конвенции, сключени от Европейската общност с трети страни или с международни организации. Те са
задължителни за общностните институции и за държавите членки.
Процедура на съвместно вземане на решения - Тази процедура е въведена от Договора от Маастрихт. Тя още
повече засилва ролята на Европейския парламент и дава възможност за съвместно решаване и приемане на
актове във важни сфери - единния пазар, трансевропейските мрежи, свободното движение на работници,
образованието, културата и др
Усилията на Европейския съюз са насочени към премахване на съществуващите пречки пред четирите вида
свобода на движение - на работна сила, на стоки, на услуги и на капитали. Единният пазар става реалност,
когато между държавите членки се премахват всички физически, технически и данъчни бариери.
 ОБЩИ ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
 Обща селскостопанска политика - Практически държавите членки отстъпват правото си да
контролират цените на селскостопанските стоки на вътрешните си пазари и да регулират достъпа на
вносни селскостопански продукти. Това право е прехвърлено на институциите на Европейската
общност.
 Обща търговска политика - Общата търговска политика е регламентирана в Римския договор. Решени-
ята по осъществяване на общата търговска политика се вземат от общностните институции - например
Европейската комисия е упълномощена да води търговските преговори. Търговските споразумения се
ратифицират от Европейския парламент. Най-видимият елемент на общата търговска политика е
общата митническа тарифа.
 Обща транспортна политика - Реализацията на общата транспортна политика е регламентирана от
Римския договор. Договорът от Маастрихт потвърждава тази обща политика регулира развитието на
трансевропейските мрежи и ролята им за стимулиране на икономическото сближаване на държавите
членки.
Целите на общата транспортна политика са за подкрепя функционирането на единния пазар, да стимулира
устойчивото развитие, за премахне бариерите за развитието на ефективна и интегрирана транспортна
система, за заздрави икономическото и социалното сближаване, като намалява различията на регионите, да
подобрява сигурността на транспорта, за координира с трети страни в транспортната сфера.
 Регионална политика
Регионалната политика на Европейския съюз подпомага изостаналите региони за повишаване на
тяхната конкурентоспособност и за ефективното им участие в единния пазар главно чрез
инфраструктурни проекти за подобряване на транспортната мрежа, усъвършенстване на
телекомуникациите, както и чрез програми за повишаване на квалификацията на работната сила.
6
 Социална политика на ЕС
 Насърчаване на заетостта - В Амстердамския договор е включена нова глава, посветена на
заетост. Тя изисква от Европейския съюз ла стимулира високата заетост чрез координирана
стратегия, включваш обучение за придобиване на висока квалификация и насоки, които да се
следват oт държавите членки.
 Еднакво третиране на мъжете и жените - Дейността на Европейския съюз за подобряване на
социалното и икономическото положение на жените доказа, че е една от най-успешните в
сферата на социалната политика. Политиката за равно заплащане е установена още в Римския
договор, но тя не се прилага активно до 70-те години. През 1975 г. е приета директива, която
включва определение за равно заплащане и установява ефективна система за контрол.