ХАРМОНИЗИРАНЕ НА

ЛЕК.ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.
ICH
ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕ НА ЕС

 Фармацевтичният пазар е изключително силно

глобализиран.
 Не съществува държава в света, която да е в състояние
напълно самостоятелно да задоволи населението с
местно произведени лекарства и да бъде независима от
международната търговия с активни и помощни
вещества или готови лекарствени продукти.
 Лекарствата са предназначени за задоволяване на
основни нужди на обществото и поддържането на
високи стандарти за осигуряване на тяхното качество в
условията на глобализиран пазар налага активно
сътрудничество както между фармацевтичните
производители, така и между регулаторните органи на
отделните държави.
 Лекарства с едно и също качество и
доказано безопасни трябва да бъдат
достъпни до всички региони по света,
което налага уеднаквяване на
изискванията към лекарствата и е в
основата на процеса на хармонизация
на лекарственото законодателство в
целия свят.
 Европейският съюз (ЕС) е единствено по рода си икономическо и
политическо партньорство между 27 държави, разположени
предимно на Европейския континент.
 Част от целите на това партньорство са премахване на
вътрешните граници за търговия и пътуване на гражданите,
повишаване на стандарта на живот в бедните региони, съвместни
действия за борба с тероризма и престъпността, безопасни
хранителни продукти, по-екологично чиста среда и др.
 За да реализацията на тези и други цели, държавите от ЕС са
създали органи на управление, които ръководят ЕС и изготвят и
приемат неговото законодателство.
 През 1851 г. Виктор Юго прави предложение за мирно съюзяване на
равноправни европейски държави като "Съединени европейски
щати", вдъхновени от хуманистични идеали.
 Тази мечта е сломена от войните, опустошили континента през
първата половина на 20 век.
 От руините на Втората световна война обаче се ражда нова надежда.
Между 1945 г. и 1950 г. редица смели държавници, между които
Робер Шуман (френски министър на външните работи), Конрад
Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън Чърчил, започват активна
дискусия с населението на техните държави и поставят началото на
нова епоха - да се установи нов ред на основата на общите интереси
и на договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството
на всички страни.
 На 9 май 1950 г. Робер Шуман предлага създаването на
Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).
 По един твърде прагматичен, но и дълбоко
символистичен начин суровите уроци на войната
започват да се превръщат в инструменти на
разбирателство и помирение.
 Основни исторически стъпки от създаването на ЕС.
 1951 г. - Създадена е Европейската общност за въглища и
стомана от шестте държави основателки - Франция,
Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург
 1957 г. - Римският договор установява общ пазар
 1973 г. - Общността се разширява до девет държави
членки и развива общи политики
 1979 г. - Първи преки избори за Европейски парламент
 1981 г. - Първо средиземноморско разширяване
 1993 г. - Изграждане на единен пазар
 1993 г. - Договорът от Маастрихт създава Европейския
съюз
 1995 г. - Европейският съюз се разширява до 15 държави членки
 2002 г. - Въвежда се евро като парична единица
 2004 г. - Още десет държави се присъединяват към Съюза
 2007 г. - Към ЕС се присъединяват България и Румъния
 2008 г. - ЕС наброява 27 държави членки с пълноправното членство
на Хърватска
 Главната институция на ЕС за вземане на решения е Съветът на
министрите на Евponейския съюз.
 Когато заседава на ниво държавни или правителствени
ръководители, той се нарича Европейски съвет и определя
политическите насоки на ЕС по ключови въпроси.
 Европейският парламент представлява гражданите и споделя
законодателната и бюджетната власт с Европейския съвет, а
Европейската комисия защитава общите интереси на ЕС и е негов
главен изпълнителен орган.
 Тя разполага с правото на законодателна инициатива и следи за
правилното прилагане на европейските политики.
 Договорите (известни като "първично" законодателство) са в
основата на голяма част от "вторичното" законодателство,
което има пряко влияние върху всекидневния живот на
гражданите на ЕС.
 Вторичното законодателство се състои главно от регламенти,
директиви, делегирани актове и препоръки, приети от
европейските институции.
 Тези законодателни актове, заедно с политиките на
ЕС, като цяло са резултат от взетите решения от
институционалния триъгълник, който свързва
Съвета на ЕС (представляващ правителствата на
държавите членки), Европейския парламент
(представляващ гражданите), Европейската комисия
и Президента ЕС.
 Съветът на Европейския съюз (познат и като Съвет на
министрите) е главната институция на ЕС, която взема
решения.
 Държавите членки поемат последователно председателството
на Съвета за период от шест месеца.
 На всяко заседание на Съвета присъства по един министър от
всяка държава членка, според темата на дневния ред.
 Съветът разполага със законодателна власт, която поделя с
Европейския парламент.
 Европейският парламент е пряко избираният орган,
който представлява гражданите на ЕС.
 Той взема участие в законодателния процес и упражнява
политически надзор над дейността на европейските
институции.
 От 1979 г. насам членовете на Европейския парламент
се избират чрез преки всеобщи избори на всеки пет
години.
 Парламентът участва в законодателния процес на ЕС на три различни
нива:

 Съгласно "процедурата на сътрудничество", въведена с

Единния европейски акт през 1986 г., Европейският
парламент може да дава своето мнение по
проектодирективи и проекторегламенти, предложени от
Европейската комисия, но в случай на препоръка трябва
да промени предложението си съобразно становището на
Парламента.
 От 1987 г. съществува и "процедурата на съгласие",
при която Европейският парламент трябва да даде
съгласието си за международни споразумения,
договорени от Комисията, както и относно всяко
предложение за разширяване на Европейския съюз.
 С договора от Маастрихт от 1992 г. е въведена
"процедурата на съвместно решение", която
равнопоставя Парламента и Съвета при приемането на
редица важни закони, включващи свободното движение
на работна сила, вътрешния пазар, образованието,
научно-изследователската дейност, околната среда,
транс европейските мрежи, здравеопазването,
културата, защитата на потребителите и др.
 Европейският парламент има право да упражнява
демократичен контрол върху Съюза.
 Той има властта да разпусне Комисията, като гласува вот на
недоверие, за което е необходимо мнозинство от две трети,
и да следи и за ежедневното управление на политиките на
ЕС, като отправя към Съвета и Комисията писмени и устни
въпроси.
 Европейската комисия е третият съставен елемент на
институционалния триъгълник, който управлява
Европейския съюз.
 Нейните членове се назначават за петгодишен срок чрез
споразумение между държавите членки, което подлежи на
одобрение от Европейския парламент.
 От 2004 г. насам Комисията е съставена от по един комисар
от всяка държава членка.
 Тя е упълномощена да управлява общите политики на
ЕС; научните изследвания и технологиите; подпомагането
на трети страни, регионалното развитие и т.н. и да
контролира спазването им.
 Комисията контролира и изразходването на бюджета. В
помощ на Комисията работи администрация, съставена от
генерални дирекции (DG) и служби, които се намират
главно в Брюксел и Люксембург. За здравеопазването и
лекарствата отговаря DG SANCO, за медицинските
изделия DG Вътрешен пазар.
 БЪЛГАРИЯ В ЕС

 България установява договорни отношения с ЕС през май 1990 г.

чрез подписване на Спогодба за търговия, търговски и икономически
отношения.
 Споразумението за асоцииране на България с ЕС е подписано на 8 март 1993
г. Молбата на България за членство в Съюза е подадена на 16 декември 1995
г.
 Преговорите за членство в ЕС са открити на Междуправителствената
конференция за присъединяване на България към ЕС на 15 февруари 2000 г.
 Те покриват приемането от България на действащите и потенциалните права
и задължения, свързани със системата на Съюза и институционалната рамка,
познати като "acquis" на Съюза.
 На 15 юни 2004 г. България затваря всичките 31 преговорни глави и
приключва предсрочно преговорите с ЕС, започнали на 22 април 2002 г.
 От 01 януари 2007 г. България, като пълноправен член на ЕС,
стана част от една зона на мир, стабилност, сигурност и просперитет,
в която са осигурени високи стандарти на политиките в областта на
околната среда, здравеопазването, безопасността на храните, както и
социалната политика.
 Всеки български гражданин има правото да пътува, работи, учи или
живее във всяка една държава членка, включително и правото да
развие собствен бизнес в държава членка и да ползва системите за
социално осигуряване.
ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО: РОЛЯ НА
СЗО И МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ХАРМОНИЗАЦИЯ (ICH)

 Лекарственото законодателство в ЕС е
резултат от широк консенсус и прилагане
предимно на процедурата по съвместно
вземане на решение, поради важността на
лекарствата за здравето на населението.
 Различните елементи на лекарствената регулация, с
участието на институции и организации на регионално и международно
ниво са хармонизирани в рамките на територията на ЕС.
 Движещата сила на усилията за хармонизация на регулаторните
изисквания е нуждата от подобряване на достъпа на населението до
лекарства и адекватно стандартизиране на техническите изисквания за
безопасността, качеството и ефикасността им.
 Чрез редуцирането на ненужно дублиращите се регулаторни
изисквания новите продукти по-бързо достигат до обществото и имат
по-ниски разходи за разработване.
 Процесите на хармонизиране започват още с най-
ранните стъпки на създаването на ЕС, като тези процеси далеч
надхвърлят територията на ЕС.
 От 1950 г. няколко международни институции и организации
допринесоха значително за сътрудничеството в областта на
лекарствената регулация и хармонизацията на регулаторните
изисквания за лекарствата на регионално и глобално равнище.
 Хармонизираната процедура за разрешаване на лекарства за
употреба се въвежда през 1976 г. в десетте държави членки на
ЕС с Директива 75/319/ЕЕС, но взаимното признаване на
позитивното решение по-късно среща трудности.
 През 1990 г. регулаторните власти и
фармацевтичната индустрия в страните с дълги
традиции в лекарствената регулация и значително
влияние върху разработването на нови лекарства
създават Международната конференция по
хармонизация на техническите изисквания за
разрешаване за употреба на лекарства за употреба в
хуманната медицина (International Conference оn
Harmonization - ICH).
 ICH е уникален проект, който обединява усилията
на регулатори от ЕС, Япония и САЩ и експерти от
фармацевтичната индустрия от трите региона.
 Основната цел на проекта е да се ускори
разработването и пускането на пазара на нови
лекарства, без да се прави компромис с тяхната
безопасност, качество и ефикасност.
 Участници в ICH са от страна на ЕС: Commission of
the European Communities (СЕС) и European Federation
of Pharmaceutical Industry Associations (EFPIA), от
страна на Япония: Ministry of Health and Welfare
(MHW) и Japan Pharmaceutical Manufacturers
Association (JPMA), от страна на САЩ: Food and Drug
Administration (FDA) и Pharmaceutical Manufacturers
Association (РМА).
 Първоначалната цел на ICH е изискванията в трите световни
региона за лекарствените досиета, необходими за разрешаване на
лекарствата за употреба, да се уеднаквят с цел избягване на
ненужно повторение на проучвания с хора и животни и улесняване
достъпа на пациентите и лекарите до иновативни лекарства.
 Първата конференция по хармонизация се провежда в Брюксел
през 1991 г.
 Ролята на ICH като уникален процес е в събирането на експерти от
фармацевтичната индустрия и регулаторните власти на три
световни региона и в хармонизирането на изискванията относно
лекарствената регулация в тях.
 Освен ICH значителна роля в уеднаквяването на
лекарственото законодателство в ЕС има Световната здравна
организация (СЗО).
 Тази роля се изразява в изготвянето и популяризирането на
нормативни изисквания и програми за обмен на информация за
безопасността и ефикасността на лекарствата между
регулаторните власти.
 От 1990 г. СЗО е наблюдател на работните групи на
Международната конференция по хармонизация за качеството,
ефикасността и безопасността на лекарствата.
 През 1982 г. СЗО.публикува указанията за
Добра клинична практика (GCP), изготвени в сътрудничество
с представители на регулаторни агенции, академичната
общност и фармацевтичната индустрия.
 Целта на тези указания е да създаде единни, световно
приложими етични и научни стандарти за провеждане на
клинични изследвания на хора и да подпомогне държавите, в
които не съществува национално законодателство за
клиничните изпитвания или то е непълно.
 По искане на регулаторните власти на държавите
членки, СЗО разработи и указания за изискванията за
разрешаване за употреба на генерични лекарства.
 Главният принцип на тези указания, е че генеричните
лекарства трябва да удовлетворяват същите стандарти
за качество, ефикасност и безопасност, както и на
оригиналния продукт.
 Указанията съдържат и списък на националните
изисквания за проучвания за биоеквивалентност в
САЩ, Канада и Германия.
 През 1995 г. СЗО започва проект за
предотвратяване на фалшифицирането на
лекарства.
 Най-общо дейностите на СЗО в областта на хармонизиране
на изискванията са разнородни и се стремят да подобрят
лекарствената регулация на национално и международно
ниво, чрез разработването на адекватни проекти на
нормативни документи, стандарти, наръчници и указания.
 Документите на СЗО имат методичен характер, а државите
трябва да решат как ще ги въведат в законодателството си.
ЛЕКАРСТВЕНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС

 Основната мисия на лекарствената регулация в ЕС е

защита на общественото здраве, формирането на
единен европейски пазар на лекарства, достъп на
населението до лекарства и промяна от национална
към международна регулаторна практика.
 Съвременното регулаторно законодателство в Европа
обхваща регламенти, директиви, делегирани актове,
ръководства и препоръки, както и практика, почерпана
от решенията на Европейския съд. Първият лекарствен
законодателен акт в ЕС е законът за лекарствата в
Германия, влязъл в сила през 1961 г.
 От 1965 г. насам в ЕС са приети редица регламенти и
директиви, имащи за цел формирането на единен пазар на
лекарствени продукти в държавите членки.
 С директива 65/65/ЕЕС, приета от първите 6 държави –
членки на Европейската икономическа общност, за първи
път се описват детайло изискванията към разрешаването
на лекарствата за употреба в държавите членки на ЕС.
Директива 65/65/ЕЕС е основата на съществуващото
законодателство в областта на лекарствата и днес.
 Втората фаза от законодателните инициативи на ЕЕС
започва през 1975.
 Директива 75/318/ЕЕС от 20 май 1975 г. за сближаване на
изискванията на държавите-членки за аналитичните,
фармако-токсикологичните и клиничните стандарти и
протоколи при изпитване на лекарствени продукти цели
да подобри достъпа на иновативни продукти до
европейския пазар.
 Директива 75/319/ЕЕС инициира програма за създаване
на единен пазар на лекарства в ЕС. Комитетът на
патентованите лекарствени продукти (СРМР) е образуван
с цел подпомагане на страните членки за общи решения
по отношение на контрола на лекарствата.
 Установяват се нови процедури за оценка и получаване на
разрешения за употреба, което минимизира ненужното
дублиране в различни страни и създава предпоставки за
формирането на хармонизиран пазар на лекарства в ЕС.
 С Директива 75/320/ЕЕС се създава Фармацевтичният комитет, в
който членуват всички държави членки и който съветва
Европейската комисия по отношение на лекарствената политика на
ЕС.
 През 1987 г. се въвеждат нови процедури по разрешаване
употребата на лекарствени продукти и Директива 87/22/ЕЕС става
задължителна за биотехнологичните и високотехнологични
продукти. Страните членки се задължават да провеждат
консултации помежду си при оценката на тези лекарства.
 На европейско ниво с приемането на рамковата Директива на Съвета
89/105/ЕИО от 21 декември 1988 г. се поставят минималните
изисквания към държавите-членки на ЕС, относно прозрачността на
мерките, регулиращи цените на лекарствените продукти за употреба
от човека, и включването им в обхвата на нацио­налните системи за
здравно осигуряване.
 Целта на Директивата е да се очертае рамката без да се
конкретизират детайлите, за да се гарантира прозрачността на
мерките, свързани с ценообразуването и разпределението на
разходите, приети от европейските страни.
 Всяка една от държавите-членки организира и е
отговорна за своите национали системи на здравеопазване,
гарантирайки обективни, проверими и прозрачни критерии,
разписани в законодателството.
 Сроковете в тази Директива са 180 дни, от които 90 дни за
формиране на цена на лекарствен продукт и 90 дни за включването
му в национална листа на съответната държава за нуждите на
здравноосигурителните фондове.
 Основните принципи на директивата са транспонирани в Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба за
условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на
цените на лекарствените продукти.
 В края на 80-те години процедурите по
разрешаване употребата на лекарствата се анализират, което
води до създаване на т.нар. “Бъдеща система за разрешаване
употреба”, обхващаща следните промени в
законодателството:
 - Регламент 2309/93, който установява новата Европейска
регулаторна агенция (EMЕА) и централизираната процедура
за получаване на разрешения за употреба на лекарства;
 - Директива 93/39/ЕЕС за лекарства за хуманна
употреба, която допълва директиви 65/65/ЕЕС, 75/318/ЕЕС и
75/319/ЕЕС;
 - Директива 93/41/ЕЕС, която разглежда етичните аспекти на
клиничните проучвания на лекарства.
 През 1991 г. с Директива 91/356/ЕЕС се въвеждат правилата за Добра
производствена практика, които държавите – членки инкорпорират в
националните си законодателства в следващите десет години.
 Класификацията на лекарствените продукти се
определя с Директива 92/26/ЕЕС, а изискванията
към опаковките и листовките за пациента и
рекламата на лекарствените продукти се
регламентират от Директиви 92/27/ЕЕС и
92/28/ЕЕС, респективно.
 За някои от държавите-членки периодът на
постигане на съответствие с изискванията за тези
Директиви е 3-годишен.
 Медицинските изделия се регулират с Директива
90/385/ЕЕС (активни имплантируеми медицински
изделия), Директивата за медицински изделия (Директива
93/42/EEC), Директива 2001/104/ЕС, заменяща Директива
93/42/ЕЕС и Директива 98/79/ЕС за медицински изделия
за in vitro диагностика. През 2018 г. се очаква да е в сила
нов регламент за медицинските изделия.
 „Бъдеща система за разрешаване за употреба на
лекарствени продукти” влиза в сила от 1.01.1995 г. и става
основа на настоящата система за разрешаване употребата на
лекарствени продукти в ЕС.
 След близо 40-годишен период на сближаване на
регулаторните изисквания основн­ите директиви в
областта на лекарствата бяха обединените в “Кодекс на
общността за лекарствените продукти в хуманната
медицина” - Директива 2001/83/ЕС, която регулира
целия процес на лекарствосъздаване и
разпространение до ниво търговия на едро
включително.
 За държавите-членки на ЕС стават задължителни етичните
изисквания, заложени в директива 2001/20/ЕС за сближаване на
законодателствата, разпоредбите и административните
изисквания във връзка с упражняването на Добрата клинична
практика при провеждане на клинични изпитвания с
лекарствени продукти.
 От 2002 г. в ЕС започна ревизия на законодателството в
областта на лекарствата, а на 2 юни 2003 г. Съветът на ЕС
постига политическо споразумение за промяна на нормативната
рамка.
 Основните моменти на промяната, която
Европейската комисия инициира, са няколко:
 съкращаване на сроковете по процедурите за
разрешаване употребата на лекарства;
 максимална прозрачност на действията и решенията на
държавните органи;
 защита на интелектуалната собственост;
 засилен надзор върху безопасността при употребата на
лекарства.
 Две години след приемането на “Кодекса на
общността”, през 2003 г., с Директива 2003/63/ЕС се
въвеждат някои промени в директива 2001/83/ЕС, като се
приема стандартен формат и съгласувана терминология за
общия технически документ (CTD), с който се уеднаквява
процедурата по изготвяне на досиетата на лекарствените
продукти.
 Въвеждат се специфични изисквания за растителни
лекарствени продукти, както и за новите модерни
лекарствени продукти на основата на различни
биомолекули - генна и клетъчна терапия.
 Прегледът на законодателството приключва на 01.04.2004
г., а промените са отразени в новосъздадената Директива
2004/27/ЕС. С Директива 2004/27/ЕС се внасят нови
допълнителни поправки в директива 2001/83/ЕС. В нея
се постига изясняване на дефинициите, които влизат в
обхвата на директива 2001/83/ЕС, с цел да се постигнат
високи стандарти в качеството, безопасността и
ефикасността на лекарствените продукти за хуманна
употреба.
 Вземат се предвид както появата на “нов вид
терапии“, така и увеличаващият се брой на т.нар.
“гранични”, “парамедицински” продукти, които
отговарят както на дефиницията на лекарствен
продукт, така и на дефиницията на други
регулирани продукти.
 Въвеждат се някои промени в процедурите за
разрешаване употребата на лекарствени продукти.
 Според Директива 2004/27/ЕС критериите за качество,
безопасност и ефикасност трябва да позволяват да се
прави оценка на баланса между риска и ползата за всеки
лекарствен продукт, когато вече е на пазара и по всяко
друго време по преценка на компетентния орган.
 След създаването на ЕМЕА (сега ЕМА) и новата европейска
система за разрешаване на лекарства за употреба, една от най-
дискутираните теми е ролята на Агенцията в съвременната
система за разрешаване на лекарства за употреба.
 Голямата част от авторите определят създаването на ЕМЕА като
революционна стъпка в европейската фармацевтична система,
улесняваща достъпа на населението до иновативните лекарства.
 Промените в сферата на общото фармацевтично
законодателство обхващат и Регламенти за педиатричните
лекарства 1901/2006 и 1902/2006, Регламент за промените в
разрешението за употреба 1234/2008 и най-новите
Директиви за предотвратяване навлизането в законната
мрежа за доставки на лекарствени продукти, които са с
фалшифицирана идентичност, хронология или източник
2011/62 и пакета директиви за проследяване на
лекарствената безопасност 2010/84 и 2012/26, които
поставят на нова основа хармонизирането на изискванията
за лекарствените продукти в ЕС.
Социална фармация и фармацевтично законодателство.
IV преработено и допълнено издание
Ред. Проф. Генка Петрова, дфн.
София, Инфофарма ЕООД, 2017. 360 с.
Авторски колектив:
Г. Петрова, В. Петкова, И. Гетов, А. Стоименова, Ал. Савова, М. Манова,
Х. Лебанова, А. Тодорова, Е. Григоров, Св. Георгиева, Ст. Георгиев, М.
Димитрова, М. Камушева, З. Миткова, К. Андреевска, Д. Грекова, В.
Маджаров