Конституционно

Конституционно право I.
час
т
1. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879 г., 1947 г. и 1971 г. Основни начала на
Конституцията на Република България от 1991 г.
І. Конституционализмът – възникване, развитие и същност.

Конституционализмът е модел за управление в съответствие с провъзгласените демократични принципи.
Независимо от многообразието от идейни нюанси и практически модели, в отделните държави,
конституционализмът има общи белези които очертават неговата характеристика. Абсолютен белег на
конституционализма е наличието на конституции, които са юридически лост за управление на обществото.
Следователно конституционализмът е управление на обществото чрез Конституцията (К), т.е. управление в
съответствие с разпоредбите на К, което прегражда пътя с/у злоупотребата с власт. От др. страна
конституциите винаги съдържат принципи, в някои отношения очертават пътищата и най-общата рамка на
развитието. В този смисъл конституционализмът е вярност на практиката на Държавното управление(ДУ)
към духа на К, концентриран в нейните принципи.
Конституционният модел за управление обуславя статуса на гражданите, формата на държавно
управление, на държавно устройство и формите за осъществяване на публичната власт.
Конституционализмът означава върховенство на основния закон, което изключва съществуването на
правни актове които противоречат на разпоредбите на К. В основата й е заложена неприкосновеността
на правата и свободите на човека и гражданина. Демократичните конституции са израз на хуманните идеи
от епохата на Просвещението за политическата свобода, за разделението на властите и т.н. Същността,
етапите на развитие и проявните форми на конституционализма като теория и държавния модел за
управление са необятни по съдържание. Конституционализмът като идея се формализира в правния мир
чрез отрасъла конституционно право. КП е продукт производен от идеите на конституционализма. В
конституциите – нормативно са заложени основите на конституционно устройство на обществото.
Това разбиране за конституционализма има своите исторически основания. Конституциите се раждат като
продукт на буржоазните революции, на борбата против абсолютната власт, за разширяване на
обществените основи на властта, за свобода и човешки права. Затова те се асоциират с демокрацията. В
историята на идеите най-общото разбиране за конституционализъм далеч предхожда революционното
скъсване с феодалния абсолютизъм, както и практиката на управление в съответствие с фиксирани К
принципи. Така още в предреволюционна епоха конституционализмът е антипод на абсолютизма и
съществен елемент от представите за демократично управление. Френската буржоазна революция дава
живот на онази първа европейска К, с която се свързва легитимното начало на европейския
конституционализъм. Именно във Франция се създават основите на конституционализма, който се
превръща в модел за много държави. И именно тук е намерен еквивалент на великите идеи от епохата на
Просвещението – за народния суверенитет, за разделение на властите и т.н.
През последните 2 века се извършва процес на усвояване и приспособяване на Френския
конституционализъм в различни държави. Френският конституционализъм оказва влияние в/у нашето най-
ранно конституционно развитие, макар и косвено.
Не е за пренебрегване уникалния х-р и на американския конституционализъм – възприетата форма на
управление; на изборен държавен глава; федерална форма на държавно устройство и др.
Постепенно се появяват нови форми за коституционни решения за упражняването на властта, така се стига
до съсредоточаване на законотворчеството в общонационалния представителен орган. По този начин
монархиите се трансформират в конституционни системи, а в крайна сметка в парламентарни с-ми.
Освен институциите, развитие търпят конституционните решения за мястото и ролята на човека и
гражданина в с-мата на властта. Днес правата на човека са жизнена съставка на конституционализма, един
от най-сериозните критерии за степента на неговото развитие. В същото време именно състоянието на
човешките права е показателно за незавършения х-р на конституционализма. Този процес е незавършен и
най-вероятно ще съпътства цялото човешко развитие. Днес може би повече от всякога ударението се
поставя в/у гаранциите на правата, тъй като тяхното провъзгласяване в К само по себе си не е решение на
проблема.
Конституционализмът означава организация и управление на обществото върху основата на
Конституционни разпоредби.Той означава, че фундаменталните въпроси - за формата на държавно
управление, формата на Държавно устройство, способите за осъществяване на Държавна власт, статуса на
гражданите и др., са уредени и гарантирани от К.
1
Конституционно право I.час
т
Идеята за Конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически

модел за управление след победата на буржоазните революции.
Първите К. са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват
да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като
модел на управление.
Първата в света К. е тази на САЩ -1789 г.(преди нея - само на щата Вирджиния, а не на суверенна държава).
Първата европейска К. е на Франция от 1791 г., утвърждава първообраза на конституционната монархия, а
К на Франция от 1793 г. за първи път се прокламира принципа за единство на държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характеризира с приемането на нов тип конституции – възприемат
републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. К
на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската парламентарна система
на държавно управление. Забележителни са Ваймарската К на Германия от 1919 , Испанската от 1931 г.,
Австрийската от 1920 г.
ІІ. Основни начала на К на Република България.

Развитие на българския конституционализъм
Първата българска К е Търновската от 16 април 1879г. Това е демократична за времето си К, тя е К на
прехода от азиатския феодализъм към капитализма.Тази К възприема монархическата форма на
управление. Установен е принципът за разделението на властите. Законодателната власт е предоставена
на парламента (НС), който се намира под силното влияние на княза (той го свиква и разпуска, той
утвърждава законите). Изпълнителната власт принадлежи на княза. Демократичният характер на К се
проявява предимно в правата и свободите на поданиците в политическата и икономическата сфера.
Втората българска К е приета от ВНС през 1947г. Тя е К. на прехода от капитализъм към социализъм. Тя
променя формата на Д управление от монархическо в републиканско. Принципът за разделението на
властите, характерен за Търновската К, е заменен с принципа за единството на Държавната власт.
Свободният мандат е заменен с императивен мандат, т.е. мандат, според който депутатите са отговорни
пред своите избиратели.
Третата българска К е приета чрез референдум през 1971 г. Тя е (според партийните оценки) К на прехода
към развито социалистическо общество след победата на социализма. В нея беше провъзгласена
ръководната роля на комунистическата партия. Президиумът на НС беше заменен от Държавен съвет,
който съсредоточи огромна власт, включително законодателна, и се превърна в инструмент за тоталитарно
управление.
Четвъртата, сега действаща К, е приета през 1991г. Това е К на прехода към гражданското общество и
правова държава.
Основни юридически характеристики на К

Основни характеристики на К.
1) К е основен закон на държавата и обществото. Тя урежда основните обществени отношения и
определя системата на държавните органи.
2) К е върховен закон имащ най-висша юридическа сила. Другите закони не могат да противоречат
на К.
3) К има непосредствено действие.
4) К регламентира основните и най-значимите обществени отношения, които възникват при
организацията и функционирането на обществото и държавата.
5) К е база за противоборчество и законодателна власт:
а/ много от конституционните норми са общи и се нуждаят от конкретизиране в определени закони;
б/ К определя реда за приемане на закони.
6) К има особен ред за приемане на изменение и допълнение, които е определен в самата К. К се
приема чрез референдум или от Великото НС. Има две процедури за изменение и допълнение на К:
а/ от НС - според чл. 153 - НС може да изменя и допълва всички разпоредби на К с изключение на тези
предоставени в правомощията на Великото НС. Инициативата за изменение и допълнение имат 1/4 от
депутатите и президента. Предложението за изменение и допълнение се разглежда от НС в срок не по
- малко от един месец и не по - късно от 3 месеца от постъпването му. Предложението се приема от
квалифицираното мнозинство, което е 3/4. Приемането става на три гласувания в три различни дни. Ако
2
т
предложението получи по - малко от 3/4 и повече от две трети от гласовете, то се поставя на ново
разглеждане, не по - рано то 2 месеца и не по - късно то 5 месеца. При новото разглеждане предложението
се приема само ако за него са гласували не по- малко от две трети от всички народни представители. Закон
за изменение и допълнение на К се подписва от председателя на НС, за разлика от всички останали закони
и се обнародва в ДВ, той влиза в сила седем дни след обнародването, за разлика от обикновените закони,
който влиза след три дни.
б/ от ВНС - НС решава с мнозинство от 2/3 от всички народни представители да се произведат избори за
ВНС. Президентът насрочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400 народни представители. ВНС
има право да изменя и допълва или да променя изцяло К на страната. Решението за изменение и
допълнение се приема от две трети от всички народни представители в три четения в три различни дни.
Подписва се и се подпечатва от председателя на ВНС.
Основни начала на К на РБ.

1. Равноправие на гражданите.
2. Народен суверенитет.
3. Политически плурализъм.
4. Разделяне на властите.
5. Законност.
6. Хуманизъм.
7. Демократизъм.
8. Свобода на стопанската инициатива.
3
т
2. Учение за Конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.
Върховенството на Конституцията се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат
съобразени с духа на К. Това е субординация на актовете.
Юридическата сила се определя от:
А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид
акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на К., решения, които все са с еднаква юридическа сила).
Б) характера на регулираните обществени отношения.
Конституцията има най-висша юридическа сила, защото урежда най-съществени общностни отношения, тя
определя формата на държавно управление.
ТРИЕДИНСТВО
1. Държавен орган, който регулира определени общностни отношения и създава правила за това;
2. Второ свойство, Конституцията урежда основни общностни отношения;
3. Трето свойство, Конституцията представлява основа на зоконотворчество и цялостната нормативна
дейност на държавата. Тя съдържа предписания за създаване на закони;
4. Четвърто свойство – К. по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез
орган. Българската К. не допуска изменяне чрез референдум. К се приема по особен ред и се изменя и
допълва по особен ред. Само ВНС – може да определя формата на държавно управление и промяна на
територията.
Същност на К – тя изразява общата воля на народа, но волята е свойство само на индивида, при
разделение на обществото на различни социални групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава
законите и К. биха били идеални. К. е юридически акт с подчертана политическа характеристика. Тя
притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.
1) К. е основен закон – тя поражда множество обществени отношения, които не са само в държавната
сфера и на д-вата и на общ-вото. К. е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа
осн. принципи, на гражданското, наказателното, административното, финансовото, търговското, семейното
право и др. Тя е основен закон, също - определя системата на държавните органи;
2) К. е върховен закон – чл. 5 “К. е върховен закон и др. закони не могат да й противоречат” – тя
притежава най-висша юридическа сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете помежду им. Ако
изследваме триадата: обществени отношения – държавни органи - правна уредба на обществените
отношения, в нея предимство имат общ. отн. (това е осн. критерий за определяне на върховенството на К).
Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2 ал. 2
“Териториалната цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми те трябва да бъдат
конкретизирани в други актове. Свойството юридическа сила е присъщо само на правно нормативни
актове.
Върховенството на К. се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това
означава, че те са част, и то основна, от действащото право. Дори, когато препраща към обикновени
закони, К има непосредствено действие, т.к. тя е първично основание за изпълнение на разпоредбите
(напр. – право на концесия). Чл. 5 ал. 2 – генерално установява че “разпоредбите на К. имат
непосредствено действие”.
3) К. урежда основните обществени отношения – които възникват при организацията и функционирането
на обществото и държавата. Няма каталог на обществените отношения, те се променят на различни етапи
на развитие. Отношенията, които подлежат на конституционна регламентация, са динамични,
непрекъснато изменящи се.
4) К. е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност. Тя съдържа в себе си най-
общи правнонормативни предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – бълг. гражданство се придобива и загубва по
реда, установен от закон) на второ място К. регламентира реда за създаване на законите – закон. процес.
5) К. се приема пряко от народа чрез референдум или от органа на учредителната власт. Този белег се
извежда от принципа на нар. суверенитет РБ – чл. 158 нова К. се приема само от ВНС. (основа за това е
идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк
израз на нар. суверенитет. Учредителната власт легитимира конституционния строй - учредената власт – НС
– не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата К. допуска някои изключения
6) Особеният ред за приемане, изменение и допълнение е характерен белег на К. Самата тя определя
реда, по който тя се приема и ревизира. К. от 1991 установява 2 процедури за изменение и допълнение.
4
т
Според чл. 153 НС може да изменя и допълва всички разпоредби на К., с изкл. на тези, предоставени в
правомощията на ВНС. Право на законодателна инициатива има МС и всеки нар. представител. когато
трябва да се внесе изменение и допълнение на К. от НС, правото на предложение е предоставена на ¼ от
нар. представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася
законопроекти). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3 месеца след тяхното
постъпване. Приема се с квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете на всички нар. представители.
Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от
гласовете на всички), то се поставя на нова гласуване (не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 5 месеца).
При повторно разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички нар. представители
(нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ¼
+1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179. Само ВНС –
решава въпроса за промяна на формата на държавно устройство и държавно управление.
7) Особеност – Президента издава укази за обнародване на закони, а К. и допълненията се обнародват по
разпореждане на председателя на НС. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държавно
устройство и държавно управление.
5
т
3. Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност.

Конституционноправен статус на политическите партии.
І. Политическа система
Категорията „политическа система” в конституционноправната наука дава възможност да бъдат
изследвани и изучавани взаимоотношенията между държавата /държавни органи/ и недържавните
политически структури при осъществяване на публичната власт. В основата на „политическата система” на
обществото стоят политическите структури, т.е. политическата организация. Тя включва и юридическите и
неюридическите нормативни системи, които определят статуса на политическите структури и
взаимоотношенията между тях. Конституцията установява основите на недържавните политически
формирования.
Всяка политическа система се характеризира с това, че тя винаги се създава и функционира в определена
социална среда. Политическата система се изгражда и функционира на основата на принципи, които
определят нейния характер и същност.
Конституцията и законодателството легитимират структурите на политическата система и
взаимоотношенията между тях. Политическата система включва държавната организация с нейните
конституционноустановени държавни органи и политическите партии и другите обществено-политически
формирования. Това са структурите, които осъществяват политическата власт или се стремят чрез законни
средства да участват в нейното упражняване. Една част от политическите партии участват в
осъществяването на държавната власт. Други остават извън органите на властта.
Държавата е особена политическа организация, която осъществява ръководство на обществото чрез
система от органи. Тя използва специфични, характерни само за нея способи и форми за въздействие върху
обществените процеси. Демократичната държавна организация се изгражда и функционира на основата на
принципа на разделение на властите. Държавата е основна, определяща структура на политическата
система, която чрез своите органи осъществява публичната власт.
Основните юридически характеристики на политическата система се съдържат в конституцията и законите.
Политическата система се изгражда и функционира на базата на определени принципи. Наред с основните
конституционноустановени принципи съществуват и други - специфични, които определят облика на
отделните структури от държавната организация и на политическите формирования. Основните принципи
на политическата система са:
1. Народен суверенитет. Най-общо суверенитетът може да се определи като независимост и върховенство
на социалните общности, обособени в народ и неговата държавна организация. Суверенитетът се проявява
в няколко разновидности и неговите носители са различни правни субекти – народен, държавен и
национален. Те са иманентно свързани и съществуват само като интегрални части на суверенитета.
- държавният суверенитет е независимостта на държавата и държавната власт от другите държави и
държавни власти. Той е възможността независимо да осъществява своята власт, вътрешната и външната
политика в съответствие с националните интереси, да съхранява своята териториална цялост и национална
сигурност. В съвременния свят държавният суверенитет има твърде относителен характер. Абсолютна
политическа и икономическа независимост особено на малките държави е практически неосъществима.
- националният суверенитет се изразява в правото на нацията на самоопределение. Нацията
самостоятелно да определя формата на държавно управление, на държавно устройство.
- народен суверенитет – източник и субект/носител/ на властта в държавата е народът. На него
принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на
народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи. Според чл.2, изр.
първо „цялата държавна власт произтича от народа”. Той е източник на властта. Всички други правни
субекти, които упражняват държавната власт пряко или косвено получават своите правомощия от народа.
Същият текст гласи: „ Тя/държавната власт/ се осъществява от него/народа/ непосредствено и чрез
органите предвидени в Конституцията”. Тази разпоредба определя двете форми, чрез които суверенният
народ осъществява принадлежащата му власт. Той я осъществява непосредствено чрез национални и
местни референдуми и други способи. Народът осъществява властта и чрез пряко или косвено
конституирани от него държавни органи. Държавата като особена политическа организация е изразител, но
не и носител на народния суверенитет.
2. Разделение на властите. Теорията за разделението на властите е създадена от Шарл дьо Монтескьо.
Властите се делят на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техните субекти са различни органи. Трите
6
т
власти трябва да си сътрудничат и уравновесяват. „Трите власти са обвързани с отношение на взаимен

контрол и възпиране...”/Реш №1 на КС/. Същността на принципа е разграничаването на властническите
функции между различните органи. Държавната власт не може да бъде разделяна, тя е единна власт на
конкретната държава, която се осъществява чрез система от различни органи. Разделението на властите е
разделение на държавните функции между различните органи. Търновската конституция провъзгласява
принципът на разделение на властите. Двете социалистически конституции отхвърлиха тази идея.
Конституцията от 1991г. възстанови принципа на разделение на властите – чл.8 .
3. Законност. Законността е изискване за спазване и изпълнение на Конституцията, законите и другите
нормативни актове от субектите, до които са адресирани. Законността е универсален принцип, приложим
във всички структури на политическата и икономическата система, и преди всичко в държавната
организация. Законността е и изискване към правотворческите органи – НС и другите държавни органи, да
спазват установените от закона процедурни правила при осъществяване на правотворческия процес.
Съблюдаването на формата на процеса по създаването на правни актове е предпоставка за законност.
4. Политически прурализъм. В съвременните общества са утвърдени два типа партийни системи с
множество разновидности: еднопартийни и многопартийни. Еднопартийните системи са присъщи на
тоталитарните общества. При тях съществува една партия, която владее държавната власт. Приема се, че
многопартийната система е основен индикатор на демократизма на обществото. Политическият
плурализъм дава възможност за легално съществуване на различни политически формирования.
Съществуват многопартийни системи с две господстващи партии, при които едната винаги е управляваща,
а другата е в опозиция, като периодично сменят местата си. Тази система не изключва съществуването на
други партии, но те нямат осезателно влияние в политическия живот. В някои страни са се утвърдили
многопартийни системи, при които нито една от партиите не може да управлява самостоятелно, поради
отсъствие на абсолютно мнозинство в парламента. Обикновено в тези страни се създават партийни
коалиции. В други страни съществуват множество партии, но една от тях е най-влиятелна и монополно
господстваща десетилетия напред в държавното управление /Япония/.
5. Гаранция срещу политическия и идеологическия монополизъм е конституционната разпоредба на ал.2
от чл.11 – „Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за
държавна”. Конституцията въвежда някои ограничения при образуването на политическите партии и
осъществяване на политическата дейност. Не могат да се създадат политически партии на етническа,
расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната
власт. Забранява се създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета,
териториалната цялост и единството на нацията, срещу правата и свободите на гражданите, както и
организации, които създават тайни и военизирани структури. Политическият плурализъм означава още и
свобода на изразяване и разпространяване на мнения, включително и на различни политически възгледи,
ако те не нанасят вреди на другите граждани и националните интереси. Никой не може да бъде
преследван или ограничаван в правата си, заради своите политически убеждения.
ІІ. Гражданско общество
Обществото е сложна система от социални структури, отношения и фактори, които се намират в
многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират при определени исторически
условия. Конституцията установява основните принципи и положения, въз основа, на които се изгражда и
функционира обществената система. Устройството на гражданското общество включва основни структури,
които определят неговата характеристика и исторически тип.
На първо място това е икономическата система. Нейната природа се определя от господстващите форми на
собственост и принципите на основата, на които функционира икономиката.
На второ място устройството на обществото включва политическата система. Нейна основа е държавата,
като особена политическа организация на обществото. Държавата е факторът, който превръща обществото
в организирана формация. Съществено място в политическата система на съвременното общество заемат
множество политически партии и други политически формирования.
В основата на устройството на гражданското общество стои реално демократичният статут на гражданина.
Конституцията регламентира само основните права, свободи и задължения на гражданите. Те са основен
белег на гражданското общество, само ако са създадени условия за тяхното реално съществуване и са
съответно защитени. На сегашния етап от развитието на обществото са налице юридическите предпоставки
за прехода към гражданско общество. Идеята за гражданско общество се заражда преди буржоазните
революции, като антипод на феодалното съсловно общество.
7
т
В основата на идеята за гражданското общество стои личността с нейните надеждно гарантирани права и
законни интереси. Някои теоретици приемат като негов основен белег равнопоставеността на гражданите
и държавата във взаимоотношенията помежду им. Други считат, че гражданско е само онова общество, в
което основната функция на държавата е да служи на личността. Човекът е поставен най-високо в
йерархията на социалните ценности. Той е активен фактор в управлението и контрола върху публичните
институции. Конституционният законодател е направил опит да облече в юридическа форма същностната
характеристика на гражданското общество. Според чл.4, ал. 2 Република България гарантира живота,
достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на
гражданското общество. Глава втора установява обширен каталог на правата и свободите на гражданите. В
преамбюлът на Конституцията е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова държава, в която
правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип.
Точното и неотклонно спазване на правата и свободите на гражданите, създаването на безотказни
юридически механизми, които ги гарантират, е основен белег на гражданското общество. Гражданското
общество е възможно само когато то е организирано в правова държава.
8
т
4. Форма на държавно управление и държавно устройство.
І. Форма на държавно управление.

Понятието за форма на държавата е не само сложно обусловено, но и сложно съставно. То се разлага на
две относително самостоятелни понятия – форма на държавно управление и форма на държавно
устройство. Освен демократичната същност на властта върху формата на държавата оказват влияние
историческата традиция, в т.ч. еволюционният или революционен начин на скъсване със системата на
абсолютната власт, приемствеността или прекъсването в собствения, национален конституционализъм и
интензивността на външното влияние върху изграждането на една или друга национална държава и др.
фактори от икономическо, социално, политическо, културно- цивилизационно и народопсихологическо
естество.
Формата на държавно управление е непосредствено свързана с източника на властта на държавния
глава /чрез наследяване или чрез избор/, но не се изчерпва с него, а обхваща организацията и начина на
действие на цялата система на публичната власт. Формата на държавно управление зависи непосредствено
от начина на формиране, от разпределението на функциите и от принципите на взаимоотношенията между
висшите органи на публичната власт, преди всичко между държавния глава и изпълнителната власт.
В науката и в държавната практика се обособяват две основни форми на държавно управление – монархия
и република – главният разграничителен критерий е свързан с източника на властта на държавния глава – в
единия случай той е по линия на принципа за наследяване, в другия – при действието на принципа за
изборност.
Монархията е претърпяла сериозна историческа еволюция и познава различни разновидности:
- абсолютна монархия – пълна концентрация на властта в ръцете на монарха,
- конституционна монархия – компромисно разпределение на властта между държавен глава и
представителна институция
- парламентарна монархия – парламентарен суверенитет и предимно представителни функции на
държавния глава, в най-ново време – развитието му като “неутрална власт”.
Съвременната република съществува в две основни разновидности – президентска и парламентарна
република, както и в някои варианти на смесена форма. Външният отличителен белег на двете
разновидности е в ролята на държавния глава.
При президентската република президентът е едновременно и глава на изпълнителната власт, т.е.
министър-председател, а правителството не дължи съществуването си на доверието на парламента, то не е
парламентарно.
Ако президентската форма на управление може да се разглежда единствено като разновидност на
републиката, съвременното парламентарно управление, разбирано в широкия смисъл на думата, до
голяма степен се подчинява на еднакви принципи и при републиката, и при монархията. В неговия
относително завършен вид парламентарното управление е републиканско. Като конкретна форма на
държавно управление парламентарното управление има своето централно ядро във взаимоотношенията
между законодателна и изпълнителна власт. Тези взаимоотношения могат да се анализират както от
институционална, така и от социално-структурна гледна точка.
Конституцията на страната решава този въпрос още в ал. 1 на чл. 1: “България е република с парламентарно
управление”. С този текст е направен изборът едновременно за републиката и за нейната парламентарна
разновидност. Републиканската традиция доказа по-голяма устойчивост и по-голяма близост с
народопсихологията. Затова и при парламентарните и обществените дебати по време на Великото
Народно събрание, и в процеса на работа върху проекта за нова Конституция привържениците на
монархията останаха малцинство. Конституцията на България от 1991 г. е последователно републиканска.
Тя е приета от квалифицирано републиканско мнозинство, което отразяваше и изразяваше въжделенията
на преобладаващата част от българските избиратели.
В тесен смисъл на думата парламентарното управление се отличава с такива взаимоотношения между
законодателна и изпълнителна власт, при които парламентът определя законодателните основи и дава
живот на висшата изпълнителна власт. С други думи правителството е парламентарно, то съществува и
действа въз основа на доверието на парламента.
Възприетата в Конституцията на РБ форма на парламентарно управление има определена специфика –
държавният глава няма право нито самостоятелно, нито по инициатива на правителството да разпуска
парламента. Единственото допуснато изключение е след три неуспешни опита в рамките на дадена
9
т
легислатура да се формира правителство. Има и още една, дори по-съществена особеност. Тя е свързана с
възприетия начин на избиране на държавния глава. Прякото избиране на президента от населението като
принцип е характерно за президентското управление или поне – за смесената форма от типа на тази на
Френската република.
ІІ. Форма на държавно устройство.
Д-те биват-унитарни,федеративни,конфедеративни и държ. Уния.
1. Унитарна д-ва - суверенитетът е неделим. Тя има изградена единна с-ма от Д органи; единна К; единно
законодателство и единно гражданство. Териториалната и организация също е единна. Територията и се
дели на различни административно - териториални единици - области, окръзи, райони, околии, общини
или др.
2. Конфедерация - съюз от държави. Създава се на договорна основа между две или повече
държави.Конфедеративния съюз е неусточива общност от д-ви, които съхраняват своя суверенитет.
Субектите на конфед.имат своя независима държ. организация.
ЕС притежава белезите на конфедерация. Конф.създава свои органи които се грижат за общите дела на
съюза.
3. Федерация - съюзна д-ва. Тя е единна, д-ва която трайно обединява множество държави или държавни
образувания. Федерацията има общи органи - парламент, правителство, върховни съдийски органи.
Обикновено е двукамерен - едната се избира от цялото население, а другата камара - от представители на
държавните образувания, които са субекти.
4. Уния - особено държавно формирование , което се характеризира с лабилни връзки м/у държавите.
а) лична уния - едно лице - монархът, е глава на две или повече суверенни д-ви. Нетрайно обединение .
б) реална уния - един монарх е държавен монарх на множество суверенни държави, но съюзът м/у тях е
траен и е скрепен в конституциите на държавите.
България е унитарна д-ва. В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно
устройство. Съгласно Чл. 2 ал. 1 КРБ 1991: “Република България е единна държава с местно
самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания”.
Промяна на във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.
Територията на Б се дели на административно - териториални единици, които са част единната територия
на Д-ва. Според К (чл.135 ал.1) Територията на Република България се дели на общини и области.
Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят
със закон. Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да
бъдат създавани със закон.
ІІІ. Система на държавните органи на Република България.

Цялата институционална структура на държавата е определена от Конституцията. Държавният орган е
институционализирана възможност, инструмент за осъществяване на многообразните функции на
държавната власт. За целта всеки държавен орган разполага с определени правомощия, чието изпълнение
въплъщава в определени правни актове и действия.
По-съществените качества на установената с КРБ система от държавни органи са:
- всички държавни органи в една или друга форма, пряко или косвено се избират;
- пряко избираните от населението на национално равнище държавни органи имат по-високо място и по-
силни правомощия;
- КРБ регламентира взаимоотношенията между парламента и правителството, както и правомощията на
президента, който макар и да не е откъснат от законодателния процес, не разполага с възможности за
съществена намеса в парламентарния суверенитет;
- основополагащ е принципът за разделението на властите, проведен чрез обособяването на отделни
глави – законодателна, изпълнителна, съдебна власт, извън тях стои главата Президент на Републиката;
- извън системата за разделението на властите стои и Конституционният съд, на него е посветена отделна
глава;
- КРБ съдържа всички основни групи правомощия на държавните органи /или ги отнася към бъдещ закон/.
Държавните органи са разнообразни като задачи и компетентност, като начин на формиране и състав, като
процедура на вземане на решения и териториален обхват на дейността. В зависимост от всички тези
специфики, те могат да бъдат:
10
т
- с обща и със специална компетентност;

- колегиални и еднолични;
- централни и местни.
С обща компетентност на национално равнище са:

 НС  Президентът  МС.
На местно равнище такава компетентност имат

 Кметовете  общинските съвети.
Държавните органи със специална компетентност действат в определени сфери и отрасли:

- Сферите на държавна дейност, макар и с ясно изразена характеристика, се отличават с проникването си в
други сегменти на държавата и обществото.
- За разлика от тях отраслите се отличават с по-голяма обособеност – образование, здравеопазване и пр.
Специфична е картината на съдебната власт. В подсистемата на съдебната власт ясно са обособени:

правосъдието, прокурорският надзор и следствието. Но при част от тези дейности на съдебната власт има и
специализирано равнище. Напр. освен съдилищата с обща компетентност действат и военни съдилища със
съответната прокурорска институция.
Като правило държавните органи с обща компетентност не само са по-високо в йерархията, но и имат по-
силен властов източник, отличават се с по-голяма стабилност.
Интерес представляват държавните административни структури със специална компетентност, които не са
изрично предвидени в КРБ, но произтичат от задачите на конституционните органи с обща компетентност.
Става дума за различните дирекции, агенции и др. звена, които се създават за изпълнение на конкретни
задачи, свързани с общото ръководство на вътрешната политика от страна на Министерския съвет.
Като принцип държавните органи с обща компетентност са колективни и вземат своите решения
колегиално, а не еднолично. Изключение от това правило са кметовете (избират се пряко и действат
еднолично).
11
т
5. Принципите на народния суверенитет и разделението на властите.
І. Народен суверенитет.
Суверенитетът е една от най- сложните и богати на съдържание конституционноправни категории. Най-
общо суверенитетът може да се определи, като независимост и върховенство на народа и на неговата
държавна организация.
Принципът на народния суверенитет е легитимиран в почти всички съвременни демократични
конституции. Той се проявява в няколко разновидности като негови носители са различни правни субекти:
 народен  национален  държавен.
Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от другите

държави и държавни власти. То е реална възможност на държавата независимо да осъществява своята
власт, вътрешна и външна политика, де се съхрани териториалната неприкосновеност и национална
сигурност. Съгласно чл. 9 от КРБ Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта
на страната и защитават нейната териториална цялост.
В съвременния свят държавния суверенитет има твърде относителен характер. Абсолютна политическа и
икономическа независимост, особено на малките държави и то в период на криза е практически
неосъществима. Не е възможно държава, която е икономически зависима от международни др. финансови
институции, която е вкл. в международни политически структури, интегрирана във военни блокови
структури, да бъде абсолютно суверенна. Но ограничаването на суверенитета е накърняване на
държавната и национална идентичност. Държавният суверенитет трябва да се отстоява в рамките
невъзможното, в съответствие с основните национални интереси.
Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределение. Тя сама определя

формата на държавно управление и държавно устройство.
Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. На него
принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на този принцип е
народовластието осъществено чрез различни форми и способи - чл. 1 от КРБ прогласява принципа на
народния суверенитет:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите,
предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна
личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:

а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа /;
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никой субект не
може да стои над народа.
Народният суверенитет се изразява във върховенството на народната власт, в това, че цялата държавна
власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено или чрез държавните органи. Носител
на тази власт е народът в неговата цялост. Никоя част от народа, политическа партия или друга
организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на
народния суверенитет- идеята за неделимост на народната власт и нейното безусловно върховенство.
Народен суверенитет - народовластие, неограничена и първична власт на народа /всички български
граждани, независимо от раса, пол, убеждения, религия.../
ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
12
т
Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България
при осъществяване на държавната и местната власт. Принципите на прякото участие на гражданите в
управлението са:
1. свободно изразяване на волята;
2. общо, равно и пряко участие с тайно гласуване;
3. равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос;
4. еднакви условия за представяне на различните становища.
Прякото участие се осъществява чрез:
1) референдум – може да се провежда на национално или местно ниво.
2) гражданска инициатива – на нацонално или местно ниво
3) общо събрание на населението – на местно ниво
Гражданската инициатива може да се провежда на национално и местно ниво, а общото събрание на
населението - на местно ниво.
- Национална гражданска инициатива

Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до
органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Тя се
осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна, като
се организира с решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.
Събранието:
1. одобрява предложението до Народното събрание или до орган на централната изпълнителна власт, за
което да се събират подписи на граждани;
2. избира инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от трима до 7 членове,
включително председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след
съгласуване със съответния кмет.
За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената,
постоянните адреси, ЕГН и подписите на участвалите в събранието граждани.
- Местна гражданска инициатива

Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на
общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт
за решаване на въпроси от местно значение. Тя също се осъществява чрез подписка, организирана от
инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място, като се
организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или
настоящ адрес на територията на съответната община, район, кметство или населено място.
Събранието:
1. одобрява предложение до общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до
областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на граждани с
избирателни права;
2. избира инициативен комитет, който се състои от трима до 5 членове, включително председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след
съгласуване със съответния кмет.
За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената,
постоянните адреси, ЕГН и подписите на участвалите в събранието граждани.
Национална и местна гражданска инициатива се извършват чрез подписка.
Подписката се провежда в срок, определен от събранието по чл. 45, ал. 2 или чл. 47, ал. 2, но не по-дълъг
от три месеца от провеждането на събранието за организиране на национална гражданска инициатива, и
два месеца - за местната гражданска инициатива.
Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката, включително
и на място, различно от неговия постоянен адрес - за националната гражданска инициатива, а за местната
гражданска инициатива - в съответствие с постоянния или настоящия му адрес.
13
т
Подписката съдържа:
1. одобреното предложение, което е обект на подписката;
2. протокола по чл. 45, ал. 3 или чл. 47, ал. 3;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:
1. наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите;
2. пореден номер.
В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес
и полагат саморъчно подпис.
На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за
гражданската инициатива. В графа "забележки" се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с
физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с
предложението, по което се провежда подписката.
В срока по чл. 48, ал. 2 инициативният комитет внася подписката в Народното събрание или в съответния
орган на изпълнителната власт - за националната гражданска инициатива, или в общинския съвет, до кмета
на общината, района или кметството, или до областните или регионалните органи на изпълнителната власт
- за местната гражданска инициатива.
Подписката е придружена от списък с имената, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подписите на
членовете на инициативния комитет и адрес за контакти.
Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат
направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и
мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по
обществените електронни медии.
Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната
гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от
връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на
общината и в един регионален вестник.
Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето
решение и за мерките за неговото изпълнение.
Разходите във връзка с организирането на подписката се финансират от граждани и юридически лица, като
за целта инициативният комитет открива специална набирателна сметка.
ІІ. Разделение на властите.

Разделение на властите – един от основните принципи на правовата държава - не означава съществуването
на три отделни власти, а разпределението на функцията на управление на обществото между групи ДО.
Следователно субекти на властта са органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. За
разделение на властите говори Джон Лок (обосновава съществуването на законодателната и
изпълнителната власти, като обявява законодателната за доминираща).
Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия труд “За духа на законите”.
Монтескьо създава съвременната теория за разделението на властите, която се възприема днес, въпреки
че е създадена в условията на конституционна монархия. Поставя знак за равенство между властите и
обосновава необходимостта от сътрудничество, а не стремеж за доминиране между тях.Според него
държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи.
Законодателната власт се осъществява от политически представители на народа, а изпълнителната е
предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в името на монарха. Монтескьо предвижда
механизми за взаимен контрол.
Една власт не може да се вмества в осъществяване на функциите на другите власти, но трябва да има
механизми, които да регулират взаимоотношенията между тях. Търновската Конституция възприе
принципа на разделение на властите, докато двете социалистически Конституции го отмениха и заместиха
с принципа на единството на властта. Конституцията от 1991 г. възстанови разделянето на властите, което
се счита за гаранция на демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на
държавната система. Въз основа на разделянето на властите са обособени три подсистеми на държавните
органи, които представляват относителни автономии, но сътруднически структури в държавната власт.
14
т
ПРЕЗИДЕНТ
/независим орган, допълнителен контрол/
Законодателна Изпълнителна Съдебна

Народно събрание Министерски съвет Съд
Разделението на трите власти се прилага на практика от трите подсистеми на държавна власт. Като
приемем, че разделението на властите е разделение на държавните функции м/у различни органи,
особено важни са взаимоотношенията между тях. Това са взаимоотношения по повод на тяхната
компетентност и сътрудничество при осъществяване на единната държавна власт. Оптималните отношения
между тях осигурени, чрез съответни възпиращи и балансиращи юридически механизми са гаранция за
нормалното и ефективно функциониране на публичната власт. Чл.8 от КРБ гласи: Държавната власт се
разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Конституцията обаче не създава необходимите
юридически предпоставки, които да осигурят реалното приложение на принципа. У нас могат да се посочат
множество примери за непоследователно и неефективна регламентация и приложение на принципа за
разделение на властите. Отсъствието на балансиращи юридически лостове за ефективно взаимодействие
м/у трите власти осезателно се чувства в практиката на структурите на публичната власт и държавност.
15
т
6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.
Държавната власт има политически характер. Държавната власт се основава на принуда и авторитет.
Авторитетът се проявява в съгласието на правните субекти да й сътрудничат доброволно, следователно
това е въздействието й върху правните субекти. Принудата се изразява във възможността на правните
субекти да се налага наказателна, административна, дисциплинарна санкция.
Държавната власт е част от политическата власт. Тя е суверенна, единна и всеобхватна. Суверенността се
проявява във върховенството й по отношение на другите власти (прим. властта на политическите партии).
По своя характер упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет.
Суверенитетът е основата на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост
при упражняването на властта. Единството й, не е отрицание за принципа на разделение на властите, а
играе интегрираща функция. Разделението на властите по своята същност е разпределение на функциите
между държавните органи. Единството на властта означава, че се осъществява единна политика от
държавните органи на всички равнища във всички сфери на управление.
На съвременния етап от развитието на правната теория източникът на държавната власт е народът. В
основата на държавната власт стои народния суверенитет. Субектите на властта са народът и държавните
органи, на които той делегира правомощията си.
Държавната власт се характеризира със силата, т.е. възможността на държавата да упражнява
принудително въздействие в интерес на обществото и за защита свободата на личността. Държавата
осъществява своите силови функции чрез репресивни органи и апарат, като принудата и нейното
приложение не трябва да излизат извън пределите на законово допустимото. Силата и принудата са
средство за реализиране волята на държавата. Чрез тях тя осъществява въздействие върху поведението на
членовете на обществото, за да бъдат подчинени на въздигнатата в общозадължителните правила воля на
Държавата. Силата на държавната власт се проявява и във въздействието чрез убеждението, чрез
икономическите лостове и политическите средства от най-различен характер.
В гражданското общество и правовата държава държавната власт трябва да се осъществи посредством
доброволното сътрудничество на субектите, което се изразява в точното спазване на законите. Властта
обаче може да се упражнява и принудително, посредством репресивния апарат на държавата. Принудата
не трябва да излиза извън рамките, определени от закона. Нейната цел е да осъществи въздействие върху
поведението на субектите, за да се подчини то на изискванията на закона.
Двете форми за осъществяване на държавна власт са:
а/ пряко /непосредствено/ от народа - Прякото участие на гражданите в управлението на държавата и
общините се осъществява чрез национален референдум, местен референдум, общо събрание на
населението и подписка.
РЕФЕРЕНДУМ
1. Национален референдум – провежда се на територията на цялата страна по въпроси от общодържавно
значение. Чрез него гражданите на Република България непосредствено решават основни въпроси, които
са от компетентността на Народното събрание. Чрез национален референдум обаче не могат да се
решават:
 въпроси за допълнение и изменение на Конституцията;
 въпроси от компетенциите на Великото народно събрание;
 въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане;
 въпроси от компетенциите на съдебните органи;
 въпроси от компетенциите на Конституционния съд;
 други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.
2. Местен референдум – на територията на община, район, кметство или населено място само по въпроси
от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това
изрично е предвидено в закон.
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни
въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места. Общото събрание се
състои от всички гласоподаватели в общината, района, кметството, населеното място или квартала, в който
се провежда. Общото събрание на населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:
16
т
 благоустрояването на населеното място, района (квартала);

 хигиенизиране на населеното място, района (квартала);
 определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване - мери и пасища,
водоизточници и др. ;
 определяне на реда за прибиране на полските култури - пшеница, царевица, лозя и др. ;
 организиране опазването на полските имоти и общинските гори - зърнени култури, лозя, горски
насаждения;
 провеждане на мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;
 определяне на изисквания и условия за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;
 определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място;
 други въпроси, предвидени със закон.
ПОДПИСКА
Чрез подписка гражданите на община, район, кметство, населено място, квартал правят предложения до
общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината.
Други форми за непосредствено осъществяване на държавната власт от народа:

1. избори
2. допитване до народа-обобщаващ термин.
б/ непряко- чрез държавните и общински органи- Съществуващите в РБ органи са държавни и общински.

На държавните органи е възложено да осъществяват държавни функции и задачи, а на общинските- чрез
формите на местното самоуправление и местната администрация да решават задачи от местно значение.
Държавният орган - структурна единица на държавата. Той е политическа институция. Притежава

властнически правомощия. Издава юридически актове, с които може да подлага на правна уредба
определени обществени отношения или да прилага правни норми, като по този начин поражда права и
задължения за правните субекти. Всеки държавен орган действа от името на държавата и я ангажира със
своята дейност. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи или длъжностни лица, които следва да извършват дейността си в интерес на държавата.
Държавният орган е овластен с определена компетентност - установени от правото предели за действия,
които се определят за всеки орган по вид, обем и териториални предели. Тя не е субективно право, а се
отнася до определени служебни права и задължения.
Общински органи - властнически институции, осъществяват държавна власт във формата на

самоуправление или като органи на изпълнителната власт. Имат седалище в определена община, която
дава отражение на наименованието им. Решават местни въпроси, свързани с интересите на общината, и
компетентността им е териториално ограничена. Актовете им имат действие само на територията на
съответната община. Не образуват единна, цялостна система, т.к. са териториално обособени.
Видове държавни и общински органи

1. според тяхното образуване:
а/ установени от Конституцията;
б/ създадени от оправомощен орган /НС - за специализирани съдилища, за създаване на
административно-териториални единици, МС - за създаване на административни органи/.
2. според осъществяваната от тях власт- Чл.8 от КРБ гласи: Държавната власт се разделя на законодателна,
изпълнителна и съдебна.
а/ Титуляр на законодателната власт е НС. То е единственият държавен орган, който може да
законодателства.
б/ Титуляр на изпълнителната власт е МС, но ИВл осъществяват и други органи - министри, областни
управители, кметове.
в/ Органите на съдебната власт са съдилищата, прокуратурата и следствените органи.
17
т
3. органи на местното самоуправление - общински съвет и кмет
4. органи според териториалния обсег на тяхната дейност:

а) централни - имат седалище в столицата
б) местни
5. според тяхната структура и реда за вземане на решения:

а/ колективни – НС, МС, общински съвет;
б/ еднолични – министри, областни управители, кметове.
6. органи, които не се включват в системата на държавни органи, изградени в зависимост от принципа за

разделение на властите:
 общински съвети,
 президент,
 вицепрезидент,
 Конституционен съд.
18
т
7. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.
І. Конституционни основи на икономическата система.

КРБ установява и регулира основните положения и принципи на икономическата система, на нейната
организация, функциониране и отношения. Икономическата система обуславя характера на политическата
организация на обществото и е основа на държавата и на публичната власт. Тя е съвкупност от
обществените отношения, които възникват по повод на собствеността.
Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стопански институции, което
възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на материални и нематериални блага.
Правната основа на икономическата система е уредена на в гл. 1 “Основни начала” на К. К не регулира
всички отношения в сферата на икономиката. Тя установява само основните положения и принципи на
икономическа организация и функциониране. Сега действащата К /1991г/ поставя юридическа основа за
прехода от планова /социалистически тип/ към пазарна /капиталистически тип/ икономика. Правните
основи на икономическата система са уредени в чл. 19 от K. Според ал.1 икономиката на РБ се основава на
свободна стопанска инициатива. Ал. 2. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически
лица /ЮЛ/ еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотреби с монополизма,
нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Ал. 3. Инвестиционната и стопанска дейност на
българския и чужд гражданин и на ЮЛ се закриля от закона. Ал. 4. Законът създава условия за
коопериране и други форми на сдружение на гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален
напредък.
Всички граждани и ЮЛ са абсолютно равноправни. Равноправни са не само българските граждани, но и
чуждестранните лица.
ІІ. Форми на собственост.

Конституцията регламентира две форми на собственост – частна и публична, като в чл. 17 ал. 2. КРБ
законодателя е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобразно субектите
(носители) на правото на собственост.
1) Субекти на частна собственост са ФЛ и ЮЛ.
2) Субекти на публична собственост са публично-правните институции.
Разликите между тях са:
а/ по предназначението – публичната собственост е за общо ползване, докато частната е за лично
ползване;
б/ по начина на използване – публичната собственост може да се предоставя на други правни субекти чрез
концесия, докато частната собственост може да се продава и отдава под наем;
в/ публичната собственост не може да бъде предмет отчуждаване и с нея не може да се извършва
разпореждане. В чл. 18 на Конституцията са изброени обектите, които са изключително държавна
собственост /Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и
водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати,
определени със закон, са изключителна държавна собственост/ .
Според чл.17, ал.2 К “собствеността на държавата и общините е публична и частна”. Субекти на публична
собственост могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум).
Публ. собств. се отличава със социалното си предназначение и с това, че държавата сама, чрез
властнически средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключителна
държавна собственост, обектите, върху които държавата осъществява суверенни права и тези, върху които
е установен държавен монопол. Изключителна държавна собственост са обектите, изброени в чл.18, ал.1 К:
- континенталният шелф и в изключителна икономическа зона за проучване, разработване, използване,
опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски
пространства
-върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита.
Със закон може да се установява държавен монопол върху ЖП транспорта, националните пощенски и
далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти,
оръжия, взривни и биологически силно действащи вещества.
19
т
Според К (чл.17, ал.4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и общинска

собственост се определя със закон – З. за държавната собственост и Закон за общинска собственост. Те
определят статуса на тази собственост – техните обекти и начините за стопанисване и управление.
Частна собственост - преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни ЮЛ. В условията на
пазарна икономика гражданите и частните ЮЛ са равнопоставени с държавата и общините в гражданския
оборот. Частната собственост е неприкосновена (чл. 17 ал. 3) - правото на собственост и наследяването и се
гарантира и защитава от закона. Недопустимо е всяко незаконно посегателство върху нея. Но не всяка
частна собственост е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на частна
собственост не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съответствие с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.
Принудителното отчуждаване на собствеността за държавни и общински нужди може да става само чрез
определен закон и след предварително и равностойно обезщетение.
Конституционни основи на правния режим на земята. Конституцията определя специално внимание на
земята, като обект на собственост. В декларативен стил КРБ провъзгласява, че земята е основно
национално богатство. За разлика от другите обекти на собственост, земята не може да се увеличава.
Затова е поставена под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва
само за земеделски цели и промяната на нейното преназначение се допуска само по изключение, при
условия и ред определени със закона. Чужденците и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват право на
собственост върху земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят
собствеността си на български гражданин или ЮЛ. Те могат да придобиват право на ползване, право на
строеж и др. вещни права при определени със закон условия. С оглед присъединяването на РБ към ЕС чл.
22 КРБ, уреждащ тази материя, бе изменен:
Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост
върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския
съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република
България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от
всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.
20
т
8. Конституционен статус на гражданите. Принципи. Българското гражданство и съвременната му

уредба.
І. Основни задължения на гражданите. Обвързаност на конституционните права и свободи с

конституционните задължения - да се спазват КРБ и законите - проява на принципа на законността.
 Да зачитат правата и законните интереси на другите.
 Защита на Отечеството - измяната и предателството към РБ се считат за най-тежки престъпления.
 Да плащат данъци и такси.
 Да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природно или др. бедствие.
 Задължението на родителите да се грижат за децата си.
 Задължението за изучаване и ползване на българския език.
ІІ. Основни принципи на правното положение на гражданите:

1. Равноправие: чл. 6. Всички са равни пред закона. Не се допуска ограничаване на права и свободи на
основата на религия, език, раса, етнически произход, пол, образование, икономическо положение,
убеждения. Всички граждани притежават еднакви права и задължения. Но равноправието не изключва
ограничаването на правата или предоставянето на привилегии на др. основания. Привилегиите са права на
отделни лица или групи лица които излизат извън пределите на правата, предоставени на всички
граждани. Привилегиите са нарушение на принципа на равноправието. Специалната закрила е също вид
привилегия, от която се ползват някои категории лица. Конституционния законодател е приел, че всички
тези привилегии и ограничения са обществено необходими и оправдани. Имунитетът е необходима
привилегия за тази група органи и длъжностни лица.
2. Хуманизъм: Човекът с неговите права и свободи е основна ценност в гражданското общество.
3.Демократизъм: Всички предоставени права и свободи са демократични по своя характер. Обемът и
характерът на конституционните права е основен белег на демокрацията и показателен за нейното
развитие, т.е. позволява свободното развитие на човека в обществото и държавата.
4. Съчетаване на личния и обществения интерес: Човекът като социално същество се развива единствено в
обществото.Общественият интерес не трябва да бъде пренебрегван за да се защити личният.
5. Единство и всеобщност на правата и задълженията: Правата и задълженията съществуват в единство.
Спазването на задължението е гаранция за правата на гражданите. КРБ регламентира правния статут и на
чужденците и апатридите, пребиваващи на територията на РБ. Чл. 26, ал. 2 - имат правата и свободите,
предоставени от КРБ в пълен обем, с изключение на онези права, за чието упражняване изрично се изисква
българско гражданство (избирателните права; правото на образуване на ПП). Предоставено им е право на
убежище, когато са преследвани заради убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи (чл. 27, ал. 2).
ІІ. Българско гражданство

Гражданството представлява трайна правнополитическата принадлежност на лицата към държавата.
Връзката е правна, защото може да се загуби и придобие само на основанията на закона (КРБ и ЗБГ). Чл. 25
- конституционната регламентация на българското гражданство: Български гражданин е всеки:
 на който поне единият родител е български гражданин,
 който е припознат от български гражданин
 чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение (по произход)
 лица, родени на територията на РБ, ако не придобиват друго гражданство по произход (принципът
на почвата).
КРБ предвижда и възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация, т.е. чуждо
лице или апатрид да придобие гражданство по ред, определен от закона. За чуждите граждани от
български произход има облекчен режим.
Лицата не могат да бъдат лишавани от гражданство, но могат да се откажат от него. ЗБГ урежда режима на
придобиване, запазване и загубване на българското гражданство.
I. Придобиване: Българско гражданство се придобива:

1. По произход: Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият от родителите е
български гражданин, а също и всяко лице, припознато от български гражданин или чийто произход от
21
т
български гражданин е установен със съдебно решение. Произходът е основен принцип за придобиване на
българско гражданство, който се допълва с принципа на месторождението. Българско гражданство по
произход се придобива от момента на раждане на детето, без да е необходимо да се извършват някакви
юридически действия от страна на родителите. Гражданството по произход възниква в резултат на
естествената връзка м/у родители и деца.
2. По месторождение: БГ гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на РБ, ако не
придобива друго гражданство по произход. Съществуват 3 хипотези:
а) дете на родители - чужденци, ако не придобива друго гражданство по произход;
б) дете, родено на територията на РБ от родители – ако единият родител е чужд гражданин, а др. е
неизвестен, без гражданство или с неустановено гражданство, но и в този случай трябва законодателството
на държавата на родителя – чужд гражданин да не предоставя гражданство на детето;
в) дете, намерено на територията на РБ, чийто родители са неизвестни.
3. По натурализация: Това е способ за придобиване на гражданство на определена държава от чужди
граждани или лица без гражданство. Натурализацията е възможна само при наличието на определени
условия, на които трябва да отговаря лицето и съвпадането на неговото желание със съгласието на
държава да му предостави гражданство. Лицето може да отговаря на условията и да иска да получи
гражданство, но държавата не е задължена да удовлетвори неговото желание. Тя запазва правото си
суверенно да прецени как да реши въпроса. Има 2 режима на натурализация – общ и специален:
По общ ред чужденец може да придобие българско гражданство, ако има местожителство или постоянно
местопребиваване в РБ и пребивава на територията на страната най-малко 5 год., към момента на
подаване на молбата за придобиване на гражданство (чл. 12, ал. 2). Гражданство по натурализация могат
да придобиват само чужденци и лица без гражданство. ЗБГ изисква 6 условия към датата на подаване на
молбата за натурализация за да придобие българско гражданство по общия режим лице което не е
български гражданин:
Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на
подаване на молбата за натурализация:
1) е пълнолетно;
2) преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република
България;
3) не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма
образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;
4) има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;
5) владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на МОМН, и
6) е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на
придобиване на българско гражданство.
Специален облекчен режим за натурализация изисква лицето да е пребивавало постоянно на законно

основание 3 год. на територията на страната към деня на подаване на молбата и да отговаря на останалите
условия от общия режим.
Този режим се прилага за:
- лице което не по-малко от 3 г. има и продължава да има законно сключен брак с български гражданин;
- да е родено в РБ;
- да е придобило разрешение за постоянно пребиваване в страната преди да е навършило пълнолетие или
да има дете навършило 18 г., което е български гражданин.
Облекченият режим се прилага и по отношение на лице, което отговаря на общите условия и има не по-
малко от 3 г. постоянно пребиваване в РБ на законно основание към датата на подаване на молбата за
натурализация. По-облекчен режим може да има и за лице което е пребивавало по – малко от 5 г. в
страната, няма доходи или занятие, но е от български произход или е осиновено от български гражданин.
Облекчен режим се използва и когато лицето има особени заслуги към РБ. Става с указ. Натурализация се
отказва само ако има сериозно основание да се счита,че молителят представлява заплаха за обществения
ред, морала, общественото здраве или за националната сигурност.
II. Загубване: Може да стане по 3 начина:
22
т
1. Освобождаване от българско гражданство: Български гражданин, който постоянно живее в чужбина

може да поиска освобождаване, ако е придобил чуждо гражданство или има открита процедура за такова.
Освобождаването на родителите води до освобождаване на децата до 14 г. възраст само ако изрично
поискат тяхното освобождаване, а за децата от 14 - 18г. се иска и съгласието на децата. Когато само единия
родител е подал молба за освобождаване тя се допуска само ако и др. родител даде съгласие за това освен
ако не е лишен от родителски права. Български граждани, които живеят в чужбина и поискат
освобождаване се смятат за освободени от деня на издаване на президентския указ
2. Отмяната на натурализацията - Натурализацията въз основа на която е придобито БГ гражданство може
да бъде отменена, ако лицето си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на БГ
гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни или е укрило данни и факти, които ако
са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на БГ гражданство. Отмяната е допустима
до 10г. от придобиването на БГ гражданство.
3. Лишаване: чл. 25, ал. 3 КРБ: Българските граждани по рождение не могат да се лишават от гражданство.
Лишаването от гражданство се осъществява едностранно от държавата. Лице, което е придобило
българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила
присъда за тежко престъпление против републиката, при условие, че се намира в чужбина и не остава без
гражданство. Лишаването се счита най - висша правна санкция. То може да се приложи само спрямо лице,
придобило гражданство по месторождение или натурализация.
III. Възстановяване (реинтеграция): се извършва, когато едно лице е било български гражданин, но на
някакво основание го е загубило (било лишено от българско гражданство или се е освободило по
собствено желание). В този случай то може да бъде възстановено с молба на лицето и указ на президента.
На български граждани по произход, изгубили своето гражданство не може да им бъде отказано
възстановяване. Извършва се при облекчена процедура, дори лицето да не пребивава в момента на
искането постоянно на територията на РБ. Възстановяването може да се извърши, ако лицето не е
осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее или в РБ или не
представлява заплаха за конституционно установения ред и за обществения ред, морала, общественото
здраве или за националната сигурност. Ако лицето е от небългарски произход за възстановяване, освен че
трябва да отговаря на по-горе посочените условия, но и трябва да е получило разрешение за постоянно
пребиваване 3 год. преди искането. Българско гражданство може да се възстанови, когато се установи, че
не е имало основание за неговото лишаване или е загубило своето значение. Когато се възстанови
гражданството на съпрузите, децата до 14 г. възраст също се възстановяват, а за над 14 г. ако те са
поискали това. Ако възстановяването се иска само от единия родител децата могат да придобият българско
гражданство по предходните условия само ако др. родител е дал съгласието си освен ако не е лишен от
родителски права.
ПРОИЗВОДСТВО: натурализация, възстановяване, освобождаване.

1. Писмена молба на заинтересованото лице до министъра на правосъдието, който след разглеждането
им от Съвет по гражданство към министерство на правосъдието, прави предложение до президента за
издаване на указ или отказ.
2. Указ на президента. Придобиването и загубване на българско гражданство става с указ на президента
който решава въпроса въз основа на доклад на министъра на правосъдието. Президентът има право на
преценка. Отказът да бъде удовлетворена молбата президентът оформя с резолюция.
23
т
9. Основни права на човека и гражданина. Механизъм за правна защита на основните права на човека и
гражданина.
ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА.

Човекът е висша социална ценност и затова в конституцията е определено широко място за
регламентиране на основните му лични права и свободи. Конституционно декларираните права на
гражданите имат смисъл само ако са налице обективни предпоставки и гаранции за тяхното
осъществяване. Гаранциите са юридическите механизми, институциите и способите, които осигуряват
осъществяването им. Юридическите гаранции са бариера срещу посегателството върху правата и
свободите. Ефективно действащи в тази насока са ЗАНН, НК и др., т.е. реализацията и гаранцията им е
предоставена на обикновеното законодателство. Процесуалната защита се осъществява чрез съдебни или
административни процедури регламентирани в ГПК, НПК и ЗАНН. Гарант за правата на гражданите.
Основните права са неотменими. Те не могат да бъдат ограничавани със закон като изключение се допуска
от чл.57 ал.3 КРБ. При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да
бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата,
предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
КРБ регламентира широк каталог от права и свободи на гражданите. Това става под влияние на множество
международни правни актове. Според чл. 5, ал. 4 те имат примат над вътрешното право на държавите,
които са ги ратифицирали. РБ признава юрисдикцията на Евро комисията по правата на човека и
Европейския съд по правата на човека. В КРБ се съдържа и разпоредба, въз основа на която гражданите
могат да потърсят съдебна отговорност от държавата за понесени вреди в резултат на нарушени техни
права и законни интереси.
Основните права и свободи на гражданите (Глава 2, Чл. 25 до 61 КРБ) могат да бъдат класифицирани на
базата на различни критерии. Основната класификация е следната:
Видове права:
1. Лични права- защитават телесната и духовната неприкосновеност на личността. Между тях на 1-во
място може да се постави правото на живот. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия
живот се наказва като най-тежко престъпление. Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. Никой не може да бъде
подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
2. Икономически права – икономиката на РБ се основава на принципа на свободна стопанска
инициатива. Законът създава и гарантира на всички граждани и ЮЛ еднакви правни условия за стопанска
дейност, предотвратява злоупотребата с монополизма и защитава потребителя. Създава условия за
коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален
напредък.
3. Политически права- създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот
и в осъществяването на държавната власт или в дейността на държавните органи. Тези права се реализират
чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции. Видове политически права:
избирателно право; свобода на словото; право на събрания и манифестации; право на свободно държание;
4. Социални права – създават възможност на гражданите да участват в разпределението и ползването
на благата, създадени от самите тях. Между тях са правото на труд, на почивка, на обществено осигуряване
и социално подпомагане, на достъпна медицинска помощ, на здравно осигуряване.
5. Права в сферата на културата и образованието - държавата полага специални грижи за
образованието на населението и за културата. Всеки има право на образование. Училищното обучение до
16-годишна възраст е задължително. Основното и средното образование в държавните и общинските
училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е
безплатно. Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да
развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от
закона. Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от
закона. Изобретателските, авторските и сродните им права се закрилят от закона.
6. Право на сдружаване - за задоволяване и защита интересите на гражданите. Гражданите могат
свободно да се сдружават. Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета,
териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална,
етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и
24
т
организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез
насилие. Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване,
както и взаимоотношенията им с държавата.
7. Демократични свободи - Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Личният живот на
гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му
живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание
или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Жилището е
неприкосновено. Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната
и да напуска нейните предели. Всеки български гражданин има право да се завръща в страната. Свободата
на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични
възгледи са ненакърними. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Всеки има право да търси, получава и
разпространява информация.
IV. Механизъм за правна защита на основните права на човека и гражданина.

Основните права и свободи на гражданите са юридически гарантирани. Самият факт, че са конституционно
прогласени, е гаранция за тяхната неотменимост и ненакърнимост. Конституционно декларираните права
на гражданите имат смисъл, само ако са налице обективни предпоставки и гаранции за тяхното
осъществяване.
Необходими са благоприятни икономически и политически условия и юридически механизми,
гарантиращи осъществяване на основните права и свободи на гражданите. Материалните условия на
живот са предпоставка, в съответствие с които се предоставят, а след това се реализират правата.
Характерът на политическата система на обществото обуславя каталога и съдържанието на пол. и личните
права и свободи.
Икономическата и политическата система са определящ фактор за правата на гражданите. Те са обективна
предпоставка, която детерминира реалното положение на гражданина.
Гаранции за правата и свободите се съдържат в закона и в реалните обществени условия за спазване на
закона. Гаранции са юридическите механизми, институциите и способите, които осигуряват
осъществяването им. Гаранция е и създаване на ефективни действащи юридически процедури за защита и
възстановяване на нарушени права и санкциониране на нарушителите. НК определя съставите, които
представляват престъпления срещу правата на гражданите и предвижда съответните санкции за техните
извършители.
Нарушенията на правата, които не са квалифицирани като престъпления, а са административни нарушения,
се наказват по реда, определен в ЗАНН.
Процесуалноправната защита на правата на гражданите се осъществява чрез съдебни или
административноправни процедури. Съдебните са регламентирани в НПК и ГПК , а административната
защита - в АПК и ЗАНН.
Гарант за правата на гражданите е Държавата. Тя е длъжна да създаде условия за осъществяването им.
Особено важна е ролята на правозащитните органи. КРБ (чл.117, ал.1) постановява “Съдебната власт
защитава правата и законните интереси на гражданите, ЮЛ и държавата”. Освен от българските
правозащитни органи, гражданинът може да потърси защита на своите права и от международни
правозащитни институции. България признава юрисдикцията на Европейската комисия по правата на
човека и Европейския съд по правата на човека.
В КРБ се съдържа разпоредба, въз основа на която гражданите могат да потърсят съдебна отговорност от
държвата за понесени вреди в резултат на нарушени права и законни интереси – чл. 7 Държавата отговаря
за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица - Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди. Показател за степента на развитие и утвърждаване на
правовата държава е доколко са създадени ефективно действащи защитни юридически механизми,
гарантиращи правата на гражданите. Изискването да се изпълняват конституционните задължения от всеки
също е гаранция за правата и свободите на други граждани. Ако гаранциите са неефективни, това
затвърждава чувството за несигурност срещу посегателства и за безнаказаност на извършителите.
25
т
Субекти на особена закрила: старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от собственото си
имущество, както и лицата с физически и психически увреждания. Държавата има задача да полага грижи,
за да им осигури човешки условия на живот, чрез създаване на специализирани социални заведения.
Децата, останали без грижа на близките си, се намират под особена закрила на държавата и обществото.
Създадените от държавата заведения за отглеждане на тези деца, не получават достатъчно средства, за да
могат да осигурят нормални условия за живота, развитието и възпитанието на тези деца.
С особена закрила се ползва жената – майка, на която се осигурява платен отпуск преди и след раждане,
безплатна акушерска помощ (само в публичните здравни заведения), облекчаване на труда и др.
благоприятни условия.
26
т
10. Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация. Гаранции.
Политически права – създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и в

осъществяването на държавната власт или в дейността на държавните органи. Една част от политическите
права са формулирани в съответствие с Пакта за граждански и политически права. Политическата свобода е
възможността на гражданина по вътрешна убеденост и свободно да определи своето поведение в
политическия живот и отношението си към политическите институции (в осъществяване на публичната
власт). Тези права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции.
Видове политически права:
а/ избирателно право - дава възможност за участие във формирането на държавните и други изборни
органи. Чрез него гражданите навършили 18 години упълномощават определени лица да осъществяват
държавна власт от тяхно име и в техен интерес .
б/ свобода на словото - КРБ постановява свобода на печата и други средства за масова информация;
в/ право на събрания и манифестации;
г/ право на свободно държание - свързано е с принципа на политическия плурализъм. Забраняват се
организации, чиято дейност е насочена срещу суверенната териториална цялост на страната и единството
на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, както и
организациите свързващи военизирани структури или стремящи се да постигнат целите си чрез насилие;
І. ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО: Дава възможност за участие във формирането на представителните и други

избираеми органи. Ограничения – лишават се поставените под запрещение и изтърпяващите наказание
лишаване от свобода. Активно и пасивно избирателно право. Включва не само правомощията на активното
и пасивно ИП, но и възможността да се участва в подготовката и провеждането на изборите. Правото на
участие в допитване до народа –
чл. 42 (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и
да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в
избори за местни органи се уреждат със закон.
Изискванията за активно избирателно право са:
 навършени 18 години;
 непоставяне под запрещение;
 неизтърпяване на наказание лишаване от свобода.
За избор на общински съветник или кмет се изисква лицето да е регистрирано в общината.
За пасивното избирателно право /да можеш да бъдеш избиран/ се изисква:
- за кандидат за общински съветник - навършени 18 години;
- за кандидат за народен представител - 21 години;
- за президент и вицепрезидент - 40 години
- да няма и друго гражданство освен българско;
- за президент - кандидат може да бъде само лице с българска гражданство по рождение, живял през
последните пет години в страната.
Избирателни системи - биват :

- Пропорционални избирателни системи - прилагат се в многомандатни избирателни райони. Мандатите
се разпределят между партиите, пропорционално на получените действителни гласове.
- Мажоритарни - в едномандатни избирателни райони като всеки район избира по един депутат. Избран е
този, който е получил обикновено мнозинство от действителните гласове. Ако няма избран се провежда
втори тур в който участват първите двама или трима кандидати получили най - много гласове.
ІІ. СВОБОДА НА ПЕЧАТА И ДРУГИТЕ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Това е форма за осъществяване свободата на словото и да се изразява мнение по въпроси от обществено-
политическия живот; свобода на убеждение. Това е фундаментален принцип на всяко демократично
27
т
общество (свобода на кандидат за народен представител, партии и коалиции на достъп до средствата за

масова информация).
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат
само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат
призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление
или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането
преустановява действието си.
Свободата на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданина за свобода на мисълта,
убежденията и мненията. Свободата на словото е фундаментален принцип, в/у който се основава
съществуването и развитието на всяко демократично общество. Правните субекти са равнопоставени при
упражняване на свободата на словото чрез средствата за масово осведомяване и печата.
Извод - цензурата е забранена. Свободата на печата и електронните медии не е абсолютна. Тя може да
бъде ограничавана в случаите и по начин, определен в Конституцията. Все пак има някои ограничения -
печатните издания подлежат на спиране и конфискация, когато се нарушават добрите нрави, съдържат
призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за престъпления, за насилие над
хората. Спиране: със съдебен акт се прекратява издаването на един печатен продукт. Конфискация: с
решение на съдебната власт се отнемат един или повече броеве от един печатен продукт, без той да се
спира. Спирането предполага конфискация. Ако тя не последва до 24 ч., спирането се отменя.
ІІІ. ПРАВО НА МИТИНГИ И СЪБРАНИЯ - Гражданите могат да се събират мирно и без оръжие на събрания и
манифестации - това са форми на колективно изразяване на отношенията на гражданите към политически,
икономически, културни и др. въпроси. Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.
КРБ Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.Правото на митинги и събрания е форма на
колективно изразяване на мнение.
Не е неограничимо:
а) не могат да се провеждат в зоната около НС и в близост до военни обекти.
б) уведомителен режим за провеждане на мероприятия на открито - най - малко 48 ч. преди провеждането
писмено се уведомява Общинския съвет или кмета за времето, мястото и целите на събитието. За събрания
на закрито уведомяване не е необходимо. Организаторите, Общинският съвет и кметовете са длъжни да
приемат мерки за осигуряване на реда и сигурността.
Общинският съвет и кметовете могат да забранят събирането ако:
- са насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред;
- срещу териториалната цялост на страната;
- застрашават обществения ред;
- насочени са срещу правата и свободите на други лица;
- при обявена епидемична обстановка кметът може да прекрати събирането.
Защитата на правото е законово гарантирана.
ІV. СВОБОДА НА СДРУЖАВАНЕ - Регламентираното в К правото на гражданите свободно и доброволно да

се сдружават е основно право на личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с
колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели”. По
смисъла на К сдруженията на гражданите са разнородни по х-р и цел обществени (недържавни)
формирования. Два вида сдружения:
а) организации за постигане на стопански цели;
б) организации с идеална цел - според предмета на дейност да се подразделят на политически партии,
синдикални формации и с друга идеална цел.
Сдруженията на гражданите се регистрират в съда и на това основание придобиват качеството на ЮЛ.
Сдруженията на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЮЛНЦ, З за политическите партии,
КТ и др. Сдруженията на граждани със стоп. цел – ЗКооп и ЗЖСК.
Държавата и многопартийната система са гарант за политическата свобода на гражданите, но въпреки това
политическите процеси в обществото не трябва да се идеализират.
28
т
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната
цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или
религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации,
които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез
насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното
прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
Правото на сдружаване е универсално - образуване на политически партии, синдикални организации,
кооперации, организации с нестопанска цел. Ограничено: не се допускат организации, чиято дейност е
насочена срещу:
а) суверенитета, териториалната цялост, единството на нацията;
б) към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда;
в) нарушава правата и свободите на гражданите;
г) стремят се да постигнат целите си чрез насилие.
Най-благоприятни политически предпоставки за защита на тези права - политически плурализъм и
политическа свобода.
29
т
11. Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на изборите в Република

България.
Конституционен принцип на народния суверенитет е, че източник на властта е народа. Изборите са акт на

делегиране на властта от народа върху отделни субекти. Следователно избирателната система е
инструмент за формиране на представителните и други изборни органи.
ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО.
І. Избирателното право като обективно право: институтът на избирателното право регулира обществените
отношения, възникващи при подготовката и провеждането на избори за конституиране от избирателния
корпус на предвидените в законодателството органи. Включва норми на КРБ - чл. 10, чл. 42, ал. 1; чл. 65,
ал. 1; чл. 93 и др., избирателните закони - имат противоречиво съдържание и редица подзаконови актове -
актовете на ЦИК, Инструкция за изчисляване на резултатите.
ІІ. Избирателното право като субективно право: основно субективно политическо право, което се основава
на два основополагащи конституционни принципа – на суверенитет и на политически плурализъм. То е в
неразривна връзка с гражданите. Бива два вида: активно и пасивно избирателно право. Съществуват
юридически условия, освен гражданството, за придобиване на активно и пасивно избирателно право.
Избирателното право включва и правата на гражданите да участват в подготовката и провеждането на
изборите. Следователно избирателното право като субективно право има комплексен характер. Чл. 167 НК
- гаранция за избирателното право. Принципи на избирателното право: определят характера на
субективното избирателно право и на изборните органи. Това са принципите на общо, равно, пряко
избирателно право и с тайно гласуване.
1. Общо избирателно право: Юридически конституира избирателния корпус, определя границите му - чл.
42 КРБ, т.е. цялото пълнолетно население на страната. Извън избирателния корпус остават лицата,
поставени под запрещение и лишените от свобода с присъда. Принципът пряко произтича от народния
суверенитет. Стои в основата на всяка демократична система. Всеобщността се гарантира от нормите на
избирателното право, които регламентират условията за придобиване на активно и пасивно избирателно
право. Служебно включване в избирателните списъци - възможност за поправка на грешки в тях.
Всеобщността се гарантира и от липсата на цензове.
2. Равно избирателно право: конкретно проявление на принципа на равенство на гражданите. Намира се в
тясна връзка с общото избирателно право. Избирателното равноправие е избирателен институт, т.е.
съвкупност от правни норми, които гарантират равни възможности на лицата да участват в изборите (чл. 6
и чл. 10). Съдържанието на равноправието е многопластово. Всички избиратели упражняват избирателно
право на равни основания: български граждани, отговарящи на условията, предвидени в КРБ. Всеки има
право на един глас, като всеки глас е равен на другите. Равноправието се разпростира и върху пасивното
избирателно право, т.е. всеки може да се кандидатира, ако отговаря на условията в КРБ и законите. На
гражданите се предоставят равни възможности за участие в изборите.
3. Пряко избирателно право: вотът се осъществява пряко от избирателите. Съществуват непреки избори:
вотът се осъществява от специално подбрани за целта лица. Има две разновидности - множествени и
косвени. Косвени - избирателите гласуват за комисия, която след като бъде избрана, избира съответния
орган и прекратява своето съществуване. Многостепенни са изборите, когато по-долустоящ орган избира
делегати за по-горестоящ. Прякото избирателно право у нас е и лично - гаранция за автентичната воля на
избирателите.
4. Тайно гласуване: гласуването не подлежи на контрол и се запазва анонимността на волеизявлението.
Тайното гласуване се явява предпоставка избирателите свободно да изразяват своята воля. В
избирателните закони се регламентират организационно-техническите средства за осигуряване на тайната
на гласуването. Според НК нарушаването на тайната е наказуемо (чл. 169).
ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА: избирателните закони и КРБ не регламентират всички отношения по

конституиране на политическото представителство. Избирателната система включва обособени,
относително автономни елементи, свързани помежду си, които си взаимодействат, при което се
обособяват в качествена даденост със своя характеристика. Избирателната система е съвкупност от
обществени отношения, регулирани от норми на избирателното право, които възникват в процеса на
конституиране на представителни и други избирателни органи на основата на определени принципи.
Отношенията се регулират от юридически и неюридически правни норми. Избирателната система е по-
30
т
широко понятие от избирателното право. Обединява две разнородни дадености: система на обществени
отношения и система на правни норми. Съществуват две избирателни системи:
A. ПРОПОРЦИОНАЛНА: прилага се в многомандатни избирателни райони. Мандатите се разпределят
между партиите и коалициите пропорционално, съобразно получените действителни гласове.
Б. МАЖОРИТАРНА: Съществува мажоритарна система на абсолютно и относително мнозинство. Прилага се
в едномандатни избирателни райони. При абсолютната мажоритарна система - кандидатът, получил
повече от 1/2 от действителните гласове. Относителна мажоритарна система - най-много действителни
гласове.
Възможно е съчетаването на мажоритарната и пропорционалната избирателни системи, т.е. смесена
избирателна система - по двете системи се избират равен брой депутати. Изисква създаването на
едномандатни и многомандатни избирателни райони.
Характерът на избирателната система се определя от избирателното законодателство. Четири избирателни
закона:
o Закон за избиране на Велико Народно събрание /ЗИВНС/ основава се на смесената избирателна
система. Дава различен правен статут на народните представители. При овакантяване на място на народен
представител по мажоритарната система следват нови избори.
o Закон за избиране на народни представители /ЗИНП/ пропорционален по метода на д’Ондт;
мажоритарен.
o Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката /ЗИПВПР/ мажоритарна система -
с абсолютно и относително мнозинство (на втория тур).
o Закон за местните избори /ЗМИ/ пропорционален по метода на д’Онтд - мажоритарен.
ИЗБОРИ - политически акт на конституиране на изборните органи. Средство за упражняване на

политически контрол върху дейността им.
Сложен и многостранен процес с активното участие на гражданите. В процеса на подготовката и
провеждането им се реализират избирателните правоотношения, които образуват избирателната система.
1. Образуването на изборите е система от действия, осъществявани в строга последователност,
извършвани от правни субекти, които имат за цел конституирането на държавен орган. Непосредствената
организация на изборите се осъществява на основата на процесуалните норми на избирателното право,
тъй като всеки елемент от избирателната система е предпоставка за осъществяването на следващия.
2. Насрочване на изборите: началният момент на подготовката, юридическа предпоставка. ЗИНП -
извършва се от президента; за президент и вицепрезидент от НС (чл. 84, ал. 4 КРБ). Изборите за народни
представители се извършват не по-късно от 2 м. след прекратяване на пълномощията на НС. Възможни са
предсрочни избори при парламентарна криза президентът разпуска НС, назначава служебен кабинет и
насрочва избори за НС (чл. 99, ал. 5). КРБ не предвижда друго основание, но при парламентарна криза
винаги има предсрочни избори. Възможно е да не се насрочат избори при изтичането на 4 год. мандат на
НС - война и извънредно положение - след отпадането им (чл. 64, ал. 2 КРБ).
3. Освобождаване мястото на кмет - насрочват се частични избори в срок от 1 м. Такива не се насрочват,
ако постът се освободи 6 м. преди изтичане на мандата му.
4. Президент и вицепрезидент - НС назначава избори. До провеждането им функциите на президента се
изпълняват от председателя на НС.
ОБРАЗУВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ И СЕКЦИИ: териториален принцип на организация на изборите.

Народните представители, общинските съветници и кметове се избират от избирателни райони,
гласоподаването се извършва в избирателни секции. Избирателните райони и секции са временни
териториални образувания за провеждане на избори. Могат да са едномандатни или многомандатни.
Едномандатни - избира се един народен представител при мажоритарната система. Многомандатни -
пропорционална система. Образуват се въз основа на броя на избирателите. Образуват се не по - късно от
50 дни преди изборния ден, за да се даде възможност за извършването на други действия по подготовката.
Избирателните райони се делят на избирателни секции. В тях се провежда гласоподаването,
преброяването и отчитането на резултатите. На 1000 жители 1 секция. При остатък повече от 500 се прави
отделна секция, обратно - избирателите се разпределят между другите секции. Секции могат да се
създават в болници, родилни домове, санаториуми и т.н, когато има повече от 30 избирателя; на
плавателни съдове с повече от 20 избирателя. Образуват се най - късно 40 дни преди изборния ден.
31
т
ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ: удостоверяват избирателната дееспособност на гражданите. Вписването е

абсолютна предпоставка за упражняване на избирателното право. Вписването е служебно (чл. 42, ал. 1
КРБ). Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък по местоживеене, т.е. избягва се
възможността да се гласува повече от веднъж. Въведе се възможност да се гласува освен по постоянен и по
настоящ адрес, което доведе до значителни трудности при провеждането на последните парламентарни
избори. Съставят се от общинските съвети и кметове. Избирателните списъци се изготвят за всяка секция
поотделно. Военнослужещите се вписват в най - близката до поделението секция. Списъци в
дипломатическите представителства за българските граждани, пребиваващи постоянно в чужбина - само за
избори за народни представители. Пак само за тези избори - кандидатите за народни представители,
техните застъпници, членове на избирателните комисии и др. могат да получат “удостоверение за
гласуване на друго място” и подписват декларация, че ще гласуват само на едно място.
В избирателните списъци се вписват данни, които удостоверяват наличието на избирателно право: имена,
дата и място на раждане, ЕГН, адрес и др. лични данни. Избирателните списъци се обявяват 30 дни преди
изборния ден - отстраняване на грешки чрез жалби (решенията на комисиите могат да се обжалват пред
районните съвети, чието решение е окончателно).
ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ: съществена роля при провеждане на изборите. Това са обществени органи,
които включват представители на партиите, коалициите и др. обществени организации. ЦИК са назначава
от президента, а съставът на всички други комисии се определя от по - горестоящите. Съществуват освен
ЦИК, районни, общински и секционни комисии.
1. ЦИК се създава само при избор на НС (ВНС), президент и вицепрезидент. Осъществява методическо
ръководство на подготовката и провеждането на изборите. Приема методически указания, които
конкретизират правните норми. Основното й предназначение е да контролира изпълнението на
избирателните закони. Регистрира партиите, коалициите и организации, участващи в избора. Утвърждава
съставите на другите комисии. Контролира регистрацията на кандидатите за народни представители от
РИК. Обявява изборните резултати за НС. Пред нея се обжалват актовете на РИК. Нейните актове се
обжалват пред ВАС.
2. РИК: за избор на НС, президент и вицепрезидент. Осъществяват своята дейност в пределите на
многомандатните избирателни райони. Контролират дейността на СИК. Регистрират кандидатските листи в
своя район и застъпниците им. Обобщават резултатите от района и изпраща протокола в ЦИК.
3. ОИК: формира се от ЦИК по предложение на общинските органи на изпълнителната власт. Организират
подготовката на избора за общински съветници и кметове. Контролират дейността на СИК. Контролират
създаването на СИК, изготвянето на избирателните списъци. Регистрират кандидатската листа за избора на
общински съветници и кандидатите за кметове и техните застъпници. Обявяват резултата от изборите.
Решенията могат да се обжалват пред РС, чието решение е окончателно.
4. СИК: организират гласуването. Грижат се за законосъобразното протичане на гласуването. Съставят
протоколи с резултатите от гласуването. Заседания се провеждат при наличието на обикновен кворум, а
решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3.
Трудът на членовете на избирателните комисии се заплаща, те са длъжностни лица по смисъла на КТ.
Първи крачки към създаването на специализирана изборна администрация.
ИЗДИГАНЕ И РЕГИСТРАЦИЯ НА КАНДИДАТИ: могат да се издигат неограничен брой кандидати. Субекти на

правото да се издигат кандидати са различните политически партии, коалиции, обществени организации,
граждани, които трябва да се регистрират в СГС и в ЦИК. Това ги конституира и легитимира като субекти на
избирателния процес (правото да издигат кандидати и други действия по подготовката и провеждането на
изборите). Регистрирането се извършва най - късно 30 дни преди изборите, заявява се и цвета на
бюлетината (бял за независимите кандидати). Отказът на ЦИК за регистрация се обжалва пред ВАС
(окончателно).
Избирателите чрез свой инициативен комитет (5 - 7 лица), който се регистрира в РИК, могат да издигат
независими кандидати за народни представители. За президент и вицепрезидент регистрацията е пред
ЦИК. За съветници и кметове - ОИК. Събраните подписи са основание за регистриране на кандидатите:
президент - 5 хил.; народни представители - 2 хил.; за ВНС - 500; общински съветници и кметове - 500.
32
т
В многомандатните избирателни райони могат да се издигат неограничен брой кандидати. От всеки

избирателен район се избира различен брой народни представители, тъй като районите са с различен брой
население. Кандидатските листи се изготвят от политическите партии, коалициите; определят поредността
на кандидатите. Листите са твърди, т.е. поредността и броя на кандидатите не може да се измени.
Кандидат може да се регистрира най - много в две изборни листи на една пария или коалиция. Могат да се
включат повече кандидати от мандатите в избирателния район. Регистрацията на кандидатските листи се
извършва в РИК не по - късно от 30 дни преди избора. Регистрираните кандидати се ползват с имунитет.
КАМПАНИЯ: Свобода на агитацията. Избирателните закони дават рамките, реда за провеждане.

Кандидатите правят достояние своите предизборни програми чрез различни средства. Редът и начинът за
ползване на средствата за масово осведомяване се определя с решение на НС. Забранява се на
държавните органи и синдикати да извършват агитация. Печатни материали се разпространяват по места и
по начин определен от закон. Агитация 24 ч. преди избора е забранена.
Президентската кампания се подпомага финансово от държавата (чл. 61). Възможно е набиране на
средства от дарения, граждани, ЮЛ (ЗИВНС). Забранява се финансиране от чужда държава, ФЛ и ЮЛ за
избор на президент и вицепрезидент. Политическите партии, коалиции и организации, издигнали
кандидати за президент и народни представители след изборите получават допълнителни средства,
съобразно получените гласове, а ако не са получили необходимите гласове, възстановяват сумите на
държавата. Не е установен механизъм за контрол на финансирането.
ГЛАСУВАНЕ: Решаваща фаза. Избирателите реализират своето субективно право. Гласуването е общо,
равно, пряко, тайно, лично. Провежда се в неработен ден между 6 и 19 ч., а за ВНС - 7 - 18 ч. Откриването
на избирателните секции става при наличието на повече от 1/2 на членовете, ако до 1 ч. няма кворум,
включват се резервните членове. Проверява се наличността и изправността на всички елементи. Могат да
присъстват кандидати, застъпници, журналисти и т.н. При гласуването избирателят удостоверява
самоличността си с л.к. или военна книжка. Въоръжени лица не се допускат в изборното помещение, освен
с разрешение на председателя на комисията за възстановяване на реда. При съществено нарушение на
изборната процедура секционната комисия може да преустанови гласуването до отстраняване на
нарушението.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ: Заключителната фаза на изборите. След края на изборния ден
секционните комисии пристъпват към преброяване на бюлетините. При преброяването могат да
присъстват застъпници, наблюдатели, журналисти - обществен контрол.
Установява се броя на пликовете в урните с броя на гласувалите. Отделят се действителните от
недействителните бюлетини (намерени без плик; в плика има няколко различни бюлетини; не отговарят на
образеца; механично увредени и зачертани; празни пликове; прави се специален списък).
Протоколи, всеки по три екземпляра. Председателят на комисията обявява резултата. Екземпляри се
пращат на РИК, който обобщава протоколите от СИК. Протоколите от РИК и копие от протоколите на СИК се
изпращат на ЦИК, където се изчисляват резултатите от страната.
В разпределението на мандатите участват само партиите и коалициите, получили над 4% от
действителните гласове. Освен на национално равнище, мандатите на народните представители се
разпределят и по райони. Затова е необходимо районите да определят избирателните квоти.
Независимият кандидат се счита за избран, ако получи действителни гласове, съответстващи на
избирателната квота. Квотата се определя, когато броя на действителните гласове се разделя на броя на
мандатите.
Изборът на президент, вицепрезидент и кметове се извършва по мажоритарната система. Изборът е
действителен, ако са участвали повече от 1/2 от избирателите. За избран се счита кандидатът, получил
повече от 1/2 от действителните гласове. Втори тур - състезават се двамата, получили най -много гласове от
първия тур. За избран се счита получилият повече гласове.
ЧАСТИЧЕН ИЗБОР НА КМЕТ: когато предсрочно бъде прекратен мандатът му. Изборът се насрочва от ОИК в
срок от 1 м. Редът е същия. Законността на изборите се оспорва пред КС. Изборните резултати за кметове и
общински съветници се обжалват пред ОС. Нарушаването на разпоредбите на законите се преследва по НК
и административно - наказателните разпоредби на самите закони.
33
т
12. Парламентаризъм - възникване, същност и принципи. Българският парламентаризъм. Народното

събрание според Конституцията от 1991 г.
1. Понятие
В широк смисъл парламентаризмът е идейно и политическо движение, насочено към установяване и
утвърждаване на централното място на парламента в пол. живот.
В тесен смисъл представлява парламентарна ф-ма на упр.
В исторически план са познати 3 етапа на развитие на парламентаризма:
 ранен- това е дуалистичен парлам.- същ. 2 осн. пол. центъра- короната и парламента. Кралят упр.
стр. чрез назначени от него министри, к’ се ползват с доверието на парламента. Отначало парламентът
заседава под председателството на краля. По-късно започва да се събира самост.
 класически- парлам. е монистичен. Осн. пол.решения се вземат в парламента. През този период
разбирането за парлам. е „упр-е чрез дискусия”.
към класическия- с появата на пол.партии изчезват независимите депутати. Реалната власт се пренася от
парламента към правителството,к’ се ф-ра от водачите на мнозинството в парламента.
 съвременен- правит. се ф-ра на парламентарна основа, конституционализиране на пр.статус на
пол.партии. Те са пост. в условия да служат на общото благо.
Парламентаризмът в класическия си вид се утвърждава в края на 19 в. Парламентаризмът се
характеризира с наличието на специален представителен орган - парламент, който е титуляр на
законодателната власт. Но наличието на П не е достатъчно, за да се определи режимът като
парламентарен. П трябва да стои в основата на публичната власт, да заема приоритетно положение в
нейната организация. Парламентаризмът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на
законодателната власт и в същото време упражнява политически контрол над правителството.
Заложена е идеята за дискусия - идеята е да се отнасят интересите на най-широк кръг от членове на
обществото. Заложен е принципът на опозицията.
Парламентарната система се характеризира с първенствуващото положение на НС в организирането на
публичната власт. Легитимността на държавната власт е свързана с начина на формиране на НС. То е
общодържавен представителен орган – обуславя се от неговия състав, включва представители на различни
социални групи, т.е. изразява интересите на народа и народния суверенитет. То е орган на
законодателната власт - първостепенно значение в системата на държавните органи. НС е постоянно
работещ орган. Характерна за парламентаризма е публичността в дейността на законодателния орган.
Неговите актове имат най-висша юридическа сила и стоят в основата на правната и обществена система.
Важна характеристика на парламентаризма е контрола на НС върху изпълнителната власт (МС и отделните
министри). НС е автономен орган. Сам определя вътрешната си организация и ред на дейност, т.е.
осъществява самоконтрол върху нея. НС стои в основата на системата на рационализирания
парламентаризъм.
Парламентаризмът се характеризира със следните белези:
- разграничение и разпределение на функциите в системата от органи на изпълнителна власт и по-
конкретно между държавния глава и правителството; държавният глава не е абсолютен носител на
изпълнителната власт.
- политическа отговорност на правителството пред парламента.
Условия за съществуване на парламентарен режим са:
 реална демокрация,
 политически плурализъм,
 изборност на парламентарния състав и др.
България е република с парламентарно управление.
Има и монархически парламентаризъм (Англия, Белгия и др.) - Държавния глава (монарх) има право на
абсолютно вето над приетите закони; той традиционно открива избрания парламент с “тронно слово”.
Особености на парламентаризма в България.

1) Президентът се избира пряко от избирателите, не от парламента.
2) Президентът не разполага с възможността да разпуска предсрочно НС ( разпускането по чл.99, ал. 5
се прави не по преценка на президента, а поради предписание на К- когато НС се е оказало неспособно да
образува правителство).
34
т
3) Президентът няма законодателна инициатива (освен за ревизия или приемане на К)

Българския парламент се нарича НС. Според Конституцията от 1991 г. съединението на изпълнителната и
законодателната власт е несъвместимо с принципа на разделение на властите и МС е титуляр на
изпълнителната власт. Основна характеристики на НС е, че то е титуляр на законодателната власт. Освен
това то упражнява парламентарен контрол върху правителството. Чрез своята законодателна дейност НС
регламентира устройството и реда на дейност на изпълнителната и съдебна власт. Според К от 1991 г. НС е
постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.
Парламентаризмът се развива - оформя се т.нар. “рационализиран парламентаризъм”. Насоките са главно
2:
- подобряване дейността на депутатите (у нас глава 10 от Правилника);
- стабилизиране на отношенията м/у парламента и правителството, недопускане случайно бламиране
(например у нас, когато НС отхвърли предложението за вот на недоверие на МС, ново предложение на
същото основание не може да бъде направено в следващите 6 мес.).
СТРУКТУРА:
Българския парламент е еднокамарен. Съставът на НС включва 240 народни представители, избрани въз
основа на общо правно и пряко избирателно право. Мандатът на НС е 4 години. Срокът на пълномощията
му започва да тече в момента на избора (КС Р. № 5-2001г.), но за да започне да действа НС е необходимо
то да бъде конституирано и депутатите да положат клетва. Пълномощията му се прекратяват с изтичането
на неговия мандат; когато бъде разпуснато от президента или след избиране на ВНС. При война срокът на
пълномощията се удължава до отпадане на тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се
саморазпусне, въпреки че не е уредено изрично в Конституцията.
СЪСТАВ И СРОК НА ПЪЛНОМОЩИЯТА:

240 народни представители (чл. 63 КРБ). За народен представител може да бъде избиран български
гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не
изтърпява наказание лишаване от свобода. Кандидатите за народни представители, които заемат
държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.
Срокът на пълномощията на НС е законоустановен период, през който то съществува и функционира като
държавен орган, упражнявайки своите правомощия – 4г. Началото на пълномощията на НС не съвпада с
началото на пълномощията на народните представители (първото заседание - деня на изборите). Краят на
пълномощията е един и същ – с изтичане на 4г. или при предсрочно прекратяване на мандата на НС
чл. 72 КРБ (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Народното събрание;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено
престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от
Конституционния съд.).
НС увеличава срока на своите пълномощия, ако те изтичат в условията на война или извънредно
положение.
При същите обстоятелства може да се свика наново вече разпуснато НС от лицата, имащи право на
инициатива да свикат НС. Срокът на пълномощията на НС може да се прекрати предсрочно ( чл. 99, ал. 5
Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно
правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който
президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.) в
случай на парламентарна криза. Тогава президентът разпуска парламента, назначава служебно
правителство и насрочва избори за ново НС. Не може да направи това 3 м. преди изтичане на мандата му.
ВНС е носител на учредителната власт. Състои се от 400 народни представители, 200 по мажоритарната и
200 по пропорционалната система. Във ВНС има по-широка представителна власт, отколкото ОНС - на него
е предоставено правото да приема конституцията.
чл. 158 дава изчерпателно компетенциите на ВНС Великото народно събрание:
1. приема нова Конституция;
35
т
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни

договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.
Право на инициатива за приемане, изменение и допълнение на конституцията от ВНС имат най-малко 1/2
от всички народни представители и президента. Проектите се разглеждат от НС 2 - 5 м. след внасянето им.
НС решава да се проведат избори за ВНС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители.
Избори за ВНС се насрочват от президента.
ВНС приема решения по внесените проекти с мнозинство 2/3 от всички народни представители на три
гласувания. Правомощията на ВНС се прекратяват след като се произнесе по въпросите, за които е избрано.
Актовете на ВНС се подписват и обнародват в 7-дн. срок от неговия председател. Закони, приети от ВНС,
т.е. законите за изменение и допълнение на конституцията, нямат самостоятелно значение, тъй като се
инкорпорират в конституцията.
- частични избори;
- чл. 81 ЗИВНС - отказът от клетвата прекратява предсрочно мандата.
36
т
13. Конституиране, вътрешна организация и ред на дейност на Народното събрание. Постоянни и

временни комисии.
І. Българският парламент се нарича НС. Според К от 1991 г. съединението на изпълнителната и

законодателната власт е несъвместима с принципи на разделение на властта и МС е титуляр на
изпълнителната власт. Основна характеристики на НС е, че то е титуляр на законодателната власт. Освен
това то упражнява парламентарен контрол върху правителството. Чрез своята законодателна дейност НС
регламентира устройството и реда на дейност на изпълнителната и съдебна власт. Според К ат 1991 г. НС е
постоянно действащ орган. Българският парламент е еднокамерен. Съставът на НС включва 240 народни
представители, избрани въз основа на общо правно и пряко избирателно право. Мандатът на НС е 4
години. Срокът на пълномощията му започва да тече в момента на избора, но за да започне да действа НС
е необходимо то да бъде конституирано и депутатите да положат клетва. Пълномощията му се прекратяват
след неговия мандат, когато бъде разпуснато от президента или след избиране на ВНС. При война срокът
на пълномощията се удължава до отпадане на тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се
саморазпусне, въпреки че не е уредено изрично в КРБ. Организация на Нс обхваща свикването,
откриването на новоизбраното НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии. Към
организацията може да се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на
НС, но К и ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който
започва да функционира НС.
Конституцията в чл.73 постановява, че организацията и дейността на НС се осъществява въз основа на К и
на правилник, приет от него. Това е Правилникът за организацията и дейността на НС, в който намира израз
“регламентарна автономия” на парламента.
ПОДНС е нормативен акт. Субекти на правоотношенията, породени от неговите норми, са самият
парламент, неговите органи и НП-ли, а само по изключение - други ФЛ или ЮЛ. Затова някои автори
смятат,че той не е НА.
ІІ. Организацията на народното събрание.

Новоизбраното НС се свиква на първо заседание най-късно 1 м. след избирането му - от президента. Ако
той не го свика в срока, това могат да направят 1/5 от народните представители (чл. 75 К). НС обхваща
свикването, откриването на новоизбраното НС, неговото учредяване и образуването на парламентарни
комисии. Тук може да се причисли и образуването на парламентарни групи, макар те да не са органи на
НС, но по Конституцията на тях са възложени някои определени функции. След изборите новоизбраното НС
все още не е конституирано и не може да пристъпи към осъществяване на своята дейност. Дейността на НС
се регламентира от Конституцията и от правилника за дейността на НС.
А/ свикване на НС – новоизбраното НС се свиква на свое І. заседание най-късно 1 м. след неговото
избиране. Свикването става от президента на РБ, а в случай, че той не извърши това свое конституционно
задължение, НС може да се свика от 1/5 от депутатите.
Б/ откриване – първото заседание на НС се открива от най-възрастния народен представител, след което
народните представители полагат клетва. Без да положат клетва депутатите не могат да встъпят в
изпълнение на своите правомощия, без обаче да губят пълномощията си на народни представители.
В/ конституиране – След определяне на изборните резултати народните представители придобиват своя
мандат, но НС все още не съществува като орган;
- Първият акт на конституиране на НС е изборът на ръководни органи - председател и зам.
председатели. Предложенията се правят от народни представители и парламентарни групи. Изборът се
извършва с тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, получил обикновено мнозинство.
- Следваща стъпка е полагането на клетва от народните представители (чл. 76, ал. 2 КРБ). Клетвата
има морален и юридически характер. РКС - народен представител, отказал да положи клетва, не губи
мандата си, но се лишава от пълномощия.
- Формиране на вътрешни помощни органи.
- Създаване на парламентарни групи. След осъществяването на всички тези действия НС се
конституира като орган и встъпва в изпълнение на правомощията си.
ІІІ. Избиране на ръководни органи.
37
т
НС избира свой председател, постоянни заместник председатели от двете най-големи парламентарни

групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменят на база на
ротационния принцип /общо 7 заместник-председатели, като постоянни са тези, избрани от
парламентарните групи на управляващата коалиция, а останалите се редуват на ротационен принцип/.
Председателят представлява НС, предлага проект за дневния ред, открива, ръководи и закрива
заседанията и осигурява реда при провежданията им. Удостоверява с подписа си съдържанието на
приетите от НС актове. Обнародва решенията, декларациите и обръщенията на НС, тъй като не може да
приема различни по ранг решения. Председателят организира международните връзки на НС. Зам.
председателят подпомага председателя при осъществяване на неговите функции. Председателят запазва
качеството си на народен представител, но ако иска да участва в разискванията, заседанието трябва да се
ръководи от зам.-председател. ПОДНС добява и други функции, напр; разпределя законопроектите по
комисии, управлява бюджета на НС, контролира издаването на ДВ и др.Той може да създаде Консултивен
съвет по законодателство ,
Председателят е вътрешен орган на НС ( “пръв между равни”), той не заема самостоятелно място в
йерархическата с-ма на ДО. Зам.-председателите подпомагат председателя и осъществяват възложени им
от него дейности. Зам.-председателите на НС и председателите на ПГ или техни пълномощница образуват
Председателски съвет, който подпомага председателя на НС.
НС избира и 11 секретари измежду НПели, които дежурят на заседанията и изпълняват различни
органзационни функции. Председателят назначава квестори, които не са органи на НС, а са служители в
помощ на председателя,главно за охрана.
ІV. Избиране на комисии - постоянни и временни - помощни органи (чл.79 КРБ).

Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии, съгласно ПОДНС, гл.V.
1. Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име
парламентарен контрол. Парламентарни комисии по икономическа политика; по бюджет и финанси; по
правни въпроси; по местно самоуправление; регионална политика и благоустройство; по външна политика,
отбрана и сигурност, за борба с корупцията и др. Те могат да образуват подкомисии и работни групи. ПК
разглеждат законопроекти, изготвят доклади и др.
2. Временните комисии се избират по конкретен повод за проучване (събиране на информация) и
извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия). Комисиите обсъждат и дават
становища по законопроекти, проекти за решения и декларации. В заседанията на комисиите освен
вносителите на законопроекти участват представителите на държавни, стопански или обществени
организации, научни работници и експерти. Народното събрание може да извършва промени във вида,
броя и състава на постоянните комисии. При определяне на състава им се запазва съотношението между
числеността на парламентарните групи.
V. Парламентарни групи. Народните представители могат да образуват парламентарни групи според

партийната си принадлежност или политическата си ориентация. Минималният брой е 10 души, като всеки
народен представител може да членува само в една парламентарна група. Условията за възникване,
членуване и прекратяване на членството се определят от самата парламентарна група, в съответствие с
разпоредбите на ПОДНС гл. ІV. Парламентарните групи се образуват според партийната принадлежност
или политическата ориентация и се вписват в специален регистър. Те избират свои председател, с които
председателят на НС се съвещава по различни въпроси.
VІ. Ред и дейност на НС.

НС е постоянно действащ орган. То само определя времето през което не заседава. Според сега
действащия правилник, то работи на три сесии между които има ваканции. Сесията е период от време през
които НС изпълнява своите функции. Основна форма за работа на парламента са пленарните заседания.
Заседанията се свикват по предложение на НС, по негова инициатива, по искане на 1/5 от народните
представители, по искане на президента и по искане на МС. Заседанията биват редовни /сряда, четвъртък
и петък между 9 и 14 часа/ и извънредни.
38
т
ЗАСЕДАНИЯ – откриват се от председателя или зам.- председателя. Заседание може да се проведе, ако
присъстват повече от половината НП-ли, т.е. при наличието на кворум. Ако заседанието се провежда, но се
установи, че вече не е налице кворум, председателя го прекратява. Заседанията са публични. Допускането
до тях става по определен ред. По решение на НС могат да бъдат закрити ако важни държавни интереси
налагат това. Обсъжданията и протокола на закритите заседания са държавна тайна, но решенията им се
оглавяват публично. За да бъдат редовни заседанията трябва да присъстват повече от половината народни
представители. Програмата и дневния ред се приемат за една или две седмици напред. Преди да се решат
поставените на дневен ред въпроси те се обсъждат в планарната зала. Председателят на НС дава думата на
народните представители по тяхно искане, според поредността на заявките като се редуват
парламентарните групи. Народните представители на ПГ или на определени от тях лица може да бъде
дадена думата по всяко време. Могат да се поставят на обсъждане и процедурни въпроси, без да се засяга
същността на разисквания въпрос. Изказванията на народните представители стават от трибуната в
рамките на определеното от правилника за това време. Репликата е кратко възражение по същество на
приключилото преди това изказване. Нейното времетраене е до 2 мин. Допускат се до 3 реплики на едно
изказване. Народният представител има право да отговори на репликите – дуплики за 3 мин.
КВОРУМ – присъствие на определен минимален брой НП-ли, за да може да се проведе заседание.
Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове. За провеждането на
заседание, на което ще се приемат закони, кворумът е повече от ½ от всички НП-ли – най-малко 121. За
изменения и допълнения на К кворумът е по-висок (квалифициран) - 180 или 160 НП-ли. Кворумът е
основата в/у която се изчислява мнозинството.
МНОЗИНСТВО – изискващият се брой гласове, които трябва да получи един проект за акт, за да се превърне
в закон, решение, правилник и т.н. НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено, абсолютно и 2 вида
квалифицирано:
o обикновено мнозинство - повече от ½ от гласовете на присъстващите НП-ли;
o абсолютно мнозинство – повече от ½ от гласовете на всички народни представители;
o квалифицирано мнозинство – гласовете на 3/4 или 2/3 от НП-ли.
Членовете на МС имат право да присъстват винаги на заседанията и да вземат думата във всеки един
момент. Решенията на НС се вземат с лично, явно или тайно гласуване. Нужно е обикновено мнозинство
освен в случаите когато Конституцията изисква квалифицирано мнозинство. При случаи на гласуване на
недоверие на правителството или прегласуването на закон на който президента е наложил отлагателно
вето е необходимо повече от половината народни представители, т.е. 2/3 от всички народни
представители и необходимото мнозинство при гласуване обвинения за държавна измяна срещу
президента и вицепрезидента. 3/4 от всички народни представители са необходими при гласуване на
изменение на КРБ.
Актовете на НС се обнародват в ДВ. Законите се обнародват от президента, а законите за изменение и
допълнение на КРБ, решенията, декларациите и обръщенията се обнародват от председателя на НС.
Законите са юридическа основа на дейността на всички държавни органи, организации, ЮЛ, ФЛ. Те са
нормативни актове с висша юридическа сила и всички останали нормативни актове трябва да бъдат
съобразени с тях.
39
т
14. Законодателна дейност и законодателен процес. Актове на Народното събрание.
Законодателна дейност.
Една от формите на държавна дейност. Чрез нея се осъществява законодателната власт. Тя е
нормотворческа дейност. Законите уреждат пълно всички основни обществени отношения., които
подлежат на трайна уредба. Подзаконови нормативни актове доразвиват законовите разпоредби.
Законите могат да имат преамбюл в който се отразяват общите положения и цели на акта. Структурно се
оформят в части, дялове, глави и раздели, членове, алинеи, точки и букви /когато са необходими/. Общите
разпоредби предхождат особените. Особените съобразно техния предмет се подреждат в следната
последователност – устройствени, материално-правни, процесуални и наказателни разпоредби. В края на
НА се поставят допълнителните разпоредби. С преходните разпоредби се продължава действието на
правила, отменени с новия акт или се урежда тяхното прилагане към висящи правоотношения или спрямо
ЮФ които са започнали, но не са завършили при действието на отменения акт. В заключителните
разпоредби се установяват правила с които се предава обратна сила, отлага се или се ограничава
действието на акта.
Съставителят на законопроекта изготвя и мотиви които обосновават необходимостта от неговото
приемане. Законопроектът и мотивите преминават заедно във фазите законодателната инициатива и
обсъждането в постоянните комисии и в НС.
НА може да бъде изменян, допълван и отменян. Актът с който се отменя, изменя или допълва НА трябва
изчерпателно да посочи всички актове или текстове от тях, които изменят или допълват. НА се отменя с
изрична разпоредба, изключена е мълчаливата отмяна. НА нямат обратна сила. НА трябва да съответстват
на КРБ и на др. актове от по-висока степен. Пределите на законодателната власт не са нормативно
установени
Законодателната дейност се осъществява чрез законодателен процес на основата на К и ПОДНС.
Законодателен процес
Понятие - редът за издаване на закона. Обхваща няколко свързани помежу си и взаимно обусловени етапа
на законодателната дейност, които са правно уредени. Осъществяват се последователно при установена
поредност и създаването на закона трябва да премине през всеки от тях.
Фази за заонодателния процес:

1. Закононодателна инициатива
а/ Понятие - Първа фаза на законодателния процес. Това е дейността, чрез която НС се сезира от
компетентен орган или лице с предложение да приеме нов закон или да измени, допълни или отмени
съществуващ закон. Законодателната инициатива се осъществява като в НС се внася законопроект.
б/ Право на законодателна инициатива- Правото на законодателна инициатива е юридическа възможност
на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в Народното събрание.
Чл. 87. КРБ (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и
Министерският съвет.
2.Обсъждане на законопроектите
Чл. 66. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание и
незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от
прилагането на законопроекта.
(3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския
съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.
Чл. 67. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните
комисии в тридневен срок от постъпването им.
(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.
(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните
представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по
комисии.
40
т
(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта

и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от
уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 68. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три
седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на
Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със
законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното
събрание.
(2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо
гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.
Чл. 69. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били
разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на
заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се
прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да
изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или
съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата
комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) Липсата на становища по ал. 2 и 3 не спира обсъждането на законопроекта.
(5) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите предложения от
заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище на комисията.
Чл. 70. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание.
Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за
изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на
водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на
които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се
произнасят по основните положения на законопроекта.
Чл. 71. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща
материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези
законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя,
водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от
тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и
на народните представители за правене на писмени предложения по него.
Чл. 72. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след
съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца
след отхвърлянето му.
Чл. 73. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в
приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 71, ал. 2 в 7-
дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители.
Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата
комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три
седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание
мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на
комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод
предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
41
т
3. Гласуване на закона
Чл. 88. К (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни
заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно
заседание.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.
Чл. 74. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава,
раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения,
текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол
като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда
на чл. 73, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни
поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване
законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко
предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 59. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови
предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 73,
предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането,
както и предложения за отпадане или отлагане на текст.
Чл. 75. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това -
само с решение на Народното събрание.
Чл. 101. К (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание
за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни
представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от
получаването му.
4. Ред за повторно обсъждане на закона след вето на президента

Чл. 76. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ
на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се
връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия
да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок
от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни
представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на
разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се
прилага процедурата по чл. 74, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.
Чл. 77. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде
изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия
договор.
5. Влизане на закона в сила

а/ промулгация на закона - текстът на приетия от НС закон се подписва от председателя. Подписът има
удостоверително действие, че актът е действително приет от НС. Удостоверява и автентичността на текста.
Подписаният текст е оригиналът. Вс други текстове са преписи. След подписването му от председателя,
законът се изпраща на президента за промулгиране. Ако президентът е съгласен с приетия закон, той го
42
т
обнародва в ДВ. Ако не е съгласен изцяло или с някои части - има право да го върне за ново обсъждане /да
наложи вето/, което не може да му бъде отказано. Ветото трябва да бъде мотивирано. Повторно приетият
от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.
б/ обнародване на закона - от президента. Всички нормативни актове се публикуват. Приетите актове се
обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им. Те влизат в сила три дни
след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Законодателният процес в Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и на приет от

него правилник. Право да внасят законопроекти имат народните представители и Министерския съвет.
Това право се нарича право на законодателна инициатива.
Законопроектите се внасят заедно с мотиви към тях, в които вносителят дава становище по очакваните
последици от прилагането на проектозакона, включително финансови. В мотивите на законопроектите,
които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от
правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.
В 3-дневен срок от постъпването на законопроекта председателят на Народното събрание го

разпределя на постоянните комисии, като определя и коя от тях ще е водеща в обсъждането.
Членовете на постоянните комисии обсъждат законопроекта не по-рано от 24 часа и не по-късно от 3

седмици от получаването им. Те представят на председателя на Народното събрание и на
председателя на водещата комисия мотивирано становище. Постоянните комисии изготвят
предложения по Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на
решения на Европейския съюз не по-късно от две седмици от получаване на разпореждането. За
първо гласуване докладите по законопроектите се представят не по-късно от два месеца от тяхното
внасяне.
Законопроектите, мотивите към тях и докладът на водещата комисия се представят на народните

представители поне един ден преди заседанието, в което ще бъдат разгледани.
Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. Народното

събрание може да реши двете гласувания да се проведат в едно заседание.
При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Когато на първо гласуване са приети
повече от един законопроект по една и съща тема, водещата комисия с участието на авторите на
законопроектите, изготвят един общ законопроект в срок от 14 дни.
Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения на

приетия на първо четене законопроект в определен от Народното събрание срок.
До 14 дни след изтичането на този срок водещата комисия внася в НС мотивиран доклад с писмените
предложения на народните представители и предложенията на комисията.
Народното събрание обсъжда и приема закона на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел
или текст по текст.
Приетият закон се изпраща на Президента на Република България за издаване на указ за

обнародване.
Президентът на Република България може да Президентът на Република България издава указ

върне закона за преразглеждане. за обнародване на закона.
Законът се обнародва в Държавен вестник и влиза в сила след 3 дни, освен ако в самия закон не е
43
т
определен друг срок.
Актове на НС
1. Нормативни актове на НС - закони- източници на правото - НА с висша юридическа сила, приети от НС
по установен ред, регулиращи трайно основни обществени отношения. Видове закони:
а) според предмета на правно регулиране и степента на обобщение: обикновени и конституционни.
Конституционните закони са Конституцията и законите за нейното изменение и допълнение. На второ
място в йерархията на НА са кодексите - регулират всеобхватно обществените отношения от даден правен
отрасъл или негов дял, като изключват възможността за приемане на обикновен закон, уреждащ същата
материя, отличават се с по-голяма стабилност. На трето място в йерархията са обикновените закони: те
регулират по-конкретно даден кръг от обществени отношения;
в) устройствени закони: определят правомощията, организацията и структурата на държавните органи;
г) бюджетни закони: имат особена юридическа природа и предназначение. На тяхна основа се приемат
бюджетите на отделните стопански отрасли, държавни органи и административно-териториалните
единици;
д) закони и подзаконови нормативни актове: подзаконовите актове са НА, създадени въз основа и за
изпълнение на законите. Законите регламентират първично обществените отношения, а подзаконовите
актове извършват вторична, по-конкретна регламентация. При противоречие се прилага НА с по-висока
юридическа сила.
2. Ненормативни актове на НС: те са резултат от контролната, конститутивна, вътрешноорганизационна

дейност на НС. Това са дейности на правоприложение, т.е. актове на правоприложение. Такива актове са
решенията. Те не са източници на правото, а съдържат конкретни и индивидуални предписания. Приемат
се на едно четене с обикновено мнозинство (без решението за гласуване на недоверие на МС -
квалифицирано мнозинство – повече от половината от всички народни представители). Обнародват се в
ДВ, но влизат в сила от момента на приемане:
а) решения по осъществяване на контролни функции /във връзка с парламентарния контрол/;
б) конститутивни решения: за конституиране на висши държавни органи (МС, министри) и решения, чрез
които НС участва в конституирането на държавни органи (КС и ВСС);
в) решения по вътрешноорганизационни въпроси: конститутивни решения за формиране на вътрешните
органи (за избиране на ръководни органи, за образуване на постоянни и временни комисии), решения по
доклади на постоянни и временни комисии и др. Персонифициран характер; пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения за народните представители;
г) решения на вътрешните органи на НС: в процеса на реализиране на своите правомощия имат
оперативен характер (във връзка с работата на НС), вътрешнопроцедурен или препоръчителен характер
(на комисиите към държавните органи и ведомствата, чиято дейност им е подконтролна). Решенията
нямат задължителен характер, с изключение на организационно-техническите решения (искания за
сведения и документи: призоваване на длъжностни лица на заседания на комисиите).
3. Неюридически актове на НС: Декларации и обръщения – те са израз на отношението на НС към

проблемите на вътрешната и външна политика. Имат политически, не юридически характер. Нямат
правни последици.
ПОДНС е нормативен акт. Регулира отношенията във връзка с конституирането, вътрешната организация,
реда и формите на дейност на НС и неговите вътрешни органи. Неговата юридическа основа е КРБ и трябва
да бъде съобразен с нея. Правилникът е не само вътрешноведомствен и организационен акт, а се отнася и
до съдържанието на дейността на НС.
Действието му се разпростира главно, но не само по отношение на НС, неговите органи и народните
представители. Разпоредбите действат и за лицата извън НС - това са субектите на Правилника. Винаги
един от тях по правоотношенията, уредени в Правилника е НС, негов орган или народен представител.
Действията, извършени въз основа на Правилника, не могат да се обжалват по съдебен или
административен ред. НС осъществява суверенно своите правомощия на базата на конституцията и
Правилника. Неговата дейност не подлежи на контрол от други държавни органи. В структурата на
правните норми на правилника отсъства санкцията. Правилникът има статут на закон - пряк
подконституционен акт. Има юридическата сила на закон, но регулира специфични обществени
44
т
отношения. Спецификите са освен в предмета на правна регулиране и в субектите, специфичната

процедура на приемане, влизане в сила и срок на действие. Приемането на Правилника е израз на
вътрешната автономия на НС - сам, независимо от държавните органи, да определя своята организация и
ред на дейност. Процедурата за приемане на правилника се различна от тази за приемане на закон. Влиза
в сила от момента на приемането му. Правилникът е постоянен акт. Новото НС може да измени стария или
да приеме нов правилник. Изменението и допълнението става с 1/10 от народните представители и
председателя в 14 - дн. срок.
Къде са регламентирани правомощията на НС? - В Конституцията, няма друг нормативен акт, който да ги
определя.
45
т
15. Парламентарен контрол - същност, форми и процедури.
Парламентарен контрол се упражнява от НС върху изпълнителната власт. Той е вътрешно присъщ белег
на всяко парламентарно управление и необходима предпоставка за ефективното функциониране на
държавната власт. Този контрол е и политически защото е свързан с държавната политика. Контролът
може да бъде за целесъобразност и законосъобразност. Субект на парламентарния контрол е НС в
неговия пленарен състав, както и парламентарните комисии /осъществяват парламентарен контрол от
името на НС/.
Обекти на парламентарен контрол са МС, Министър- председателя и отделните министри /чрез института
на питането/.
Форми за упражняване на парламентарния контрол:
 предварителен - за предотвратяване на евентуални отклонения от набелязаната програма;
 текущ – постоянна форма в работата на НС;
 последващ - след като решението е взето и изпълнено или е в процес на изпълнение. Целта е да се
оценят резултатите.
Средствата на парламентарния контрол са:
1. Питания - средство за получаване на информация, имащо специално контролно предназначение.
Питането е отправяне на един или повече въпроси до правителството, или до отделни негови членове,
включително и министър- председателя. Въпросите не са средство за упражняване на парламентарен
контрол.
Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до
министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на
управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация. Към министър-председателя се
отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството. Въпросите се отправят чрез
председателя на Народното събрание в писмена форма. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно
формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния
представител. Отговорът може да бъде устен или писмен. Председателят на Народното събрание
уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за
постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори. На постъпилото
питане следва да се отговори в определен срок – 14-дневен, като има възможност той да бъд удължен със
7 дни. Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до започване на заседанието
за парламентарен контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за
това.
Народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен
контрол. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. Отговорът на министър-председателя,
заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса,
има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или
министърът - на дуплика, също до 2 минути. Към министър-председателя се отправят питания, които се
отнасят до общата политика на правителството. Министър-председателят, съответният заместник
министър-председател или министър отговарят лично. След отговора на питането народният представител,
който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути
общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките
на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат. По отговора на питането
не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може
в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на
министъра под никакъв предлог.
В зависимост от предпочитанията на народния представител, отправил питането, отговорнът може да бъде
устен или писмен. Когато е писмен, председателят на НС съобщава за получения отговор на следващото
заседание. Министър-председателят ии съответният министър е длъжен лично да се яви в НС и да даде
отговор. Отговорът се дава само в присъствието на съответния народен представител.
По предложение на 1/5 (48 деп.) от народните представители, НС може да реши да станат разисквания по
отговора и след тях да се приеме решение (чл. 92). Предложенията за разисквнаия заедно с проект за
решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарното заседание.
Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Те
46
т
се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава 6. И продължават един

час. Времето за обсъждане се разпределя межу парламентарните групи в ависимост от тяхната численост,
като за най-малката е 5минути, а за независимите народни представители е общо до 5 минути. Народното
събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки
петък, освен ако реши друго. Първи отговаря министър-председателят, след него - заместник министър-
председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.
Решението има само има само констативен характер – в него се отразява оценката на парламента за
дейността на МС или на министъра. Негативната оценка на НС не е равнозначна на инцидентен вот на
недоверие към правителството, но може да стане повод да се поиска по съответен ред вот на недоверие.
3. Вот на недоверие – 1/5 от народните представители могат да предложат Народното събрание да

гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект
за решение.
Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни и
не по-късно от 7 дни от постъпването на предложението. По време на разискванията не могат да бъдат
правени промени и допълнения в текста на проекта за решение. Гласуването на проекта за решение се
провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Проектът за решение се смята за
приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. При гласуване
на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за
недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца. Чл. 112. К (1)
Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика,
по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от
присъстващите народни представители. (2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие,
министър-председателят подава оставката на правителството.
Парламентарният контрол или вотът на недоверие в тяхното единство са израз на отговорността на
правителството пред парламента за неговата дейносст. По свота същност те представляват механизъм за
контрол.
4. Парламентарни проучвания и анкети- от самото НС и от неговите комисии /главно временните/;
5. Отчет за изпълнението на държавния бюджет- внася се от МС и е отнася за изтеклата предходна

година.Приемането му става с решение на НС;
6. Парламентарна отговорност. – отговорност пред Парламента и се реализира по парламентарен ред и с

парламентарни средства. Тя е политическа отговорност. Най-тежка форма – изразът на недоверие към
правителството или към министър- председателя.
47
т
16. Президент. Избор и отговорност.
Първообраз на президентската институция е монархът. Аналогията се открива в предтсвителните им ф-

ции , някои сходни правомощия, а също и във факта, че олицетворяват нацията.
Исторически преглед:
- Търновската конституция – монарх
- Конституцията от 1947г. – Президиум на НС- висш орган , к’ изпълнява ф-циите на колективен
държавен глава.
- Конституцията от 1971г. – Държавен съвет вместо президиум – отново колективен държавен глава
(условно).
- Конституцията от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент.
Съществуват 2 статуса на президентската институция:
 „силен президент” – концентрира в ръцете си цялата или почти цялата изп. власт. Разполага с
широки правомощия в областтта на вътрешната и външната пол-ка, отбраната и сигурността.
 „слабият президент” – номинален орган, к’ осъщ. преимуществено представителни и някои
изпълнителни ф-ции.
 „полупрезидентска ф-ма на упр-е”- френският; разполага със значителни конст. правомощия.
Бгългарският президент не може да бъде отнесен към нито една кетегория. Той заема особено място в с-
мата на публичната власт. Притежава някои правомощия, свързани с изпълнителната власт, но това не
го прави орган на изпълнителна власт.
Чл. 92 КРБ ал. 1 постановява: “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и
представлява РБ в международните отношения”. Президентът е висш държавен орган и символ на
държавността. В РКС № 25-1995г. е отбелязано, че като дъравеж глава президентът олицетворява
единството на нацията, но не е деполитизиран орган и “може да издава актове със съществени
политически последици, да прави изявления и обръщения с важно пол. значение”. През. има своите пол. и
идеологически убеждения. Няма юридичеса забрана да членува в политическа партия, но не може да
участвава в ръководството й. Той е президент не само на тези, които са гласували за него, а на целия
народ и е негов обединител. Недопустимо е през. да проявява пристрастие или негативизъм към някои
пол. сили.
През. на РБ заема особено място в системата на парламентарно управление. Той притежава значителни
Конституционни правомощия и политически средства, за да оказва въздействие върху осъществяването на
публичната власт. Това дава право на някои автори да обособяват „президентска власт“ или
„неутрална власт”.
Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в общ-ото и Д. Негово осн. предназначение е
осъществяване и създаване на условия за гарантиране на глобалните нац. интереси- тер. цялост на Д, нац.
сигурност и просперитета на страната. Мандатът на президента и вицепр.е 5-год.
ФУНКЦИИ:
 представителни - олицетворява единството на нацията и представлява Република България в
международните отношения. Представлява РБ и в страната - пред народа, пред останалите държавни
органи и пред чуждите дипломатически представителства. Приема акредитивните и отзователни писма
на дипломатическите представители в РБ. Назначава дипломатически представители в чужбина по
предложение на МС. Посреща други държавни глави и делегации и посещава чужди държави в
качеството си на държавен глава.
 арбитражни –при образуването на ново правителство, при упражняване правото си на вето, когато
поиска от КС да реши спор за компетентност по чл.149, ал.1, т.3 К
 функции по отбраната и сигурността на страната - върховен главнокомандващ на въоръжените сили и
председател на консултативен съвет по национална сигурност.
Соред друго становище се обхращат и още две функции:

 регулативна – президентът не е титуляр, нито орган на някоя от трите власти. Той осъществява
президентска функция - регулира отношенията между властите и техните титуляри, както и между всички
други политически фактори.
 комуникативна функция- отправя обръщения и послания.
48
т
Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Президентът и вицепрезидентът не могат

да бъдат народни представители. Не могат да участват в ръководството на други политически партии.
Полагат клетва преди стъпване в длъжност.
Вицепрезидент: Подпомага президента в неговата дейност. Не може да замества президента. По чл. 104
КРБ президентът може да възлага на вицепрезидента правомощия по чл. 98, т. 7, 9, 10, 11 - да назначава и
освобождава държавни служители, определени със закон; да възстановява, освобождава или лишава от
българско гражданство; да предоставя убежище; да упражнява правото на помилване. При предсрочно
овакантяване на президентския пост, вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на
мандата.
Избор на президент и вицепрезидент- мажоритарната избирателна система в два тура.

Попринцип при парламентарната форма на управление президентът се избира от парламента. У нас
според източника и начина на получаване на своите пълномощия президентът и народното събрание са
равнопоставени и равностойни по легитимност.
Според КРБ (чл. 93) президентът се избира пряко от избирателите /народа/ за срок от 5г. Според начина
на конституиране президентът и НС са равнопоставени, което не съответства на парламентарната форма
на управление. В най-чистата си форма президентът се избира от НС и се контролира от него.
Условията за избор на президент (чл. 93) - в КРБ:
 навършил 40 г.,
 български гражданин по рождение,
 последните 5 г. да е живял на територията на РБ - петте години, предшестващи избора на
президент.
 да отговаря на изискванията за избиране на народен представител - да няма друго гражданство,
да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Относно терминът „български гражданин по рождение” е бил сезиран КС, който с Решение №12/1996г.
постановява, че такова може да бъде само л8ице, което към момента на раждането си по действащото в
този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или
месторождение. Т.е. не се предшества от друго гражданство. Български гражданин е всеки, на който поне
един родител е българин.
В: Какво значи де е живял последните пет години в страната?
Да са живели фактически през последните пет години на територията на страната и да са имали адресна
регистрация, за да могат да направят реална оценка на състоянието на обществото и държавата и да
вземат съответни решения, с които да въздействат върху тях. КС Решение №3/2201г. Централна
избирателна комисия
РЕШЕНИЕ София, 24.08.2011- който фактически и трайно е пребивавал на територията на страната
през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора);
В:Важи ли за президента ч1л.65,ал.2 КРБ, съгласно която кандидатите за народни представители, които
заемат държавна слъжба , прекъсват изпълнението си след регистрацията си ?
Не. КС Решение №2/1991г.
КРБ обявява несъвместимост на президентския и вицепрезидентския мандат с представителен мандат в
НС. КРБ не забранява да са членове на политически партии, не е целесъобразно да замразят партийното си
членство по време на мандата си.
Могат да се състезават неограничен брой кандидати. Избран е кандидатът, получил повече от половината
действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако никой от
кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата
кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Изборът за нов
президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на
срока на пълномощията на действащия президент. Споровете относно законността на избора за
президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. Вицепрезидентът се
избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.
49
т
Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един
мандат. Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други
държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.
Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Докато не
положат клетва не могат да встъпят в длъжност.
Президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред народното събрание. Те встъпват в пълномощията си
от деня на изтичане на пълномощията на предишния президент. КС Решение № 1/1992г. се произнася, че
неполагането на клетва не спира пълномощията им, но им пречи да встъпят в тях- т.е. имаме президент и
вицепрезидент, но те не могат да изпълняват задълженията си.
Прекратяване на пълномощията
Пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с изтичането на срока, за който са
избрани. Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване - установява се от КС -
решение с установителен характер;
3. ако са извършили държавна измяна или са нарушили К;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от
Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се
изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В
този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.
ОТГОВОРНОСТ:
Чл.103 К (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при
изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните
представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните
представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в
едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или
вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията
им се прекратяват.
Решението на КС не подлежи на обжалване.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде
възбудено наказателно преследване.- това може да стане след прекратяването от КС на
пълномощията им по (3) и изпращането на делото на главния прокурор
К (чл. 103) прогласява неотговорността на президента за действия, извършени при изпълнение на

функциите им и за издадените от тях актове. Те не могат да бъдат задържани и с/у тях не може да бъде
възбудено наказ. преследване, те се ползват с имунитет. Изключение- при Д измяна и нарушение на К.
Импийчмънт („квази импийчмънт“)
Нашата К предвижда сложна процедура за търсене на отговорност на пр. и вицепр. при наличието на
съответните основания. Тази процедура е гаранция с/у евентуално неоснователно поставяне в ход на
действия за търсене на отгов. на през. Тази сложна процедура създава стабилност на през. институция.
Обвинение може да се повдигне от 1/4 от всички народни представители. За да се потърси отговорност НС
трябва да приеме решение за потвърждаване на обвинението с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички
народни представители - налице са предварителни данни в подкрепа на обвинението. Процесът на
търсене на отговорност преминава в КС - в 1м. срок трябва да се произнесе по обвинението. КС не
осъществява същинско правосъдие, не съди, а установява нарушението на конституцията и държавната
измяна. Процедурата дава възможност на президента и вицепрезидента да се защитят. Допускат се всички
видове доказателства. Президентът се защитава сам или с помощта на адвокат. Присъстват представители
50
т
на НС, които поддържат обвинението. При установяване на наличие на престъпление, президентът се

лишава от своя мандат и имунитет. Делото се изпраща на главния прокурор, който възбужда наказателно
преследване.
Предвидената отговорност на през. и вицепр. в К е политическа и наложената санкция е политическа по
съдържание.
ЗКС - чл. 23 и 24 дават процедурата пред КС ( 9 съдии/ тайно гласуване).
Актове на президента:
В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. Указите
се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
Приподписване указите на президента - контрасигнатурата - отговорността на издадения акт се поема от
приподписалия министър. Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.
Правомощия:
Президентските правомощия са регламентирани в гл. 4 от КРБ – чл. 98-101 и в някои други тесктове (да
назначава предс. на ВКС, на ВАС и гл. прокурор; насрочва избори за ВНС, ако има решение на НС; избори за
НС при прекратяване пълномощията на ВНС). Някои правомощия се установ. със закон, т.е. НС може да
му предостави правомощия, въпреки че не са предвидени в К.
1) при осъществяване на представ. функции и в сферата на международните отношения, той
притежава правомощия да:
 сключва международни договори;
 приема акредитивните и отзователни писма на чужди дипломатически представители,
 представлява Република България пред други държави и пред делегации на другистрани;
 назначава и осв. бълг. дипл. представители по предложение на МС.
2) функция по отбраната и сигурността на страната – той е върховен главнокомандващ.

 Назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили на Република България.
 по предложеение на Министерски съвет има правомощие да ги удостоява с висши военни звания.
РКС от 1998г. – той е главнокомандващ, както във военнно , така и в мирно вр. през целия му мандат.
 оглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чиито статут се определя със З-н за
консултативния съвет за нац. сигурност от 1994 г. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на
отбраната и сигурността на страната.
 обявява положение на война при въоръжено нападение.
 обявява обща или частична мобилизация при неибходимост по предложение на МС в случаите,
предвидени със закон. Когато НС не заседава.
3) конститутивни правомощия – участието му в съставяне на правителството- президентът, след

консултации с парламентарните фракции, прави предложение до НС за министър председател. След 3
неуспешни опшита да се състави правителство, той става решаващ фактор и поема цялата отговорност за
съставянето му. Той има правомощието самостоятелно да състави служебно правителство.
4) правомощия във връзка със законодателната дейност – чл. 101 КРБ му дава възможност
мотивирано да върне закон за ново обсъждане в НС. Отлагателното вето се отнася до целия закон, до
негови части или до отделни текстове на закона. След повторно приемане е длъжен в 7 дн. срок да го
обнародва. Президентът няма право на законодателна инициатива, въпреки че Конституцията му дава
право на инициатива за приемане, измене и допълнение на КРБ. Той обнародва законите, като това свое
правомощие той мое да реализира в срок до 15 дни след приемането им.
51
т
5) други правомощия – може да отправи обръщение към народа и НС по разл. поводи (те имат
полит. х-р). Насрочва парлам. и местни избори и да определя дата за провеждане на нац. референд.
Награждава с ордени и медали. Предоставя, възстан, освобж. от бълг. гражданство. Предоставя терит.
убежище. Опрощава несъбираеми държавни вземания на граждани и ЮЛ. Упражнява право на
помилване. Наименува обекти с нац. значение и населени места, утв. промени на границите и центровете
на ад-терит. единици.
Президентът участва в конституирането на Конституционния съд като назначава 1/3 от членовете му. Той
назначава и освобождава главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Това правомощие се
осъществява по предложение на ВСС. През. назначава ръководителите на нац. разузнавателна служба, на
службата за охрана, на НСС, директорите на гранична полиция, на жандармерията, на Нац. полиция.
Презид. назначава и освобождава ръководителите на дипл. представителства в чужбина.
II.Актове – президентът е едноличен държавен орган и той издава, а не приема актове. Според К – чл. 102
издава укази, отправя обръщения и послания, които представляват негово еднолично и едностранно
волеизявление.
УКАЗИ:
Основен юридически акт на презцидента е указът. На практика той издава ненормат. укази – ненормат.
юрид. актове и поражда съотв. правни последици от момента на тяхн. подписване. Указите на българския
президент по принцип нямат нормативен характер. Изключение прави разпоредбата на чл.100 ал.5 на
Конституцията- обявяване на военно положение.
Укази се издават по конкетни въпроси или уреждат конкретни обществени отношени (назначаване на
посланик). Те се издават:
 по негова инициатива (връщане на закон),
 по инициатива на МС (назначаване на посланик);
 на ВСС (за гл. прокурор) на
 граждани (осв. от гражд-во);
 на чужди граждани (убежище).
Указите подлежат на приподписване (контрасигнатура) от мин-председателя или от съовт. министър.
Прецидентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Контрасигнатурата означава, че посочените лица
поемат пол. отговорност пред НС, която би могла да се осъщ. от парлам. контрол. Това е акт на определена
зависимост на президента от висшата изпълнителна власт. Приподписаният указ става перфектен правен
акт, който подлежи на обнародване в ДВ и има зад. сила. Приподписването е конститутивен елемент за
действителността на указите. Някои укази не подлежат на припдписване – те условно се определят като
организационно политически (към тях изпълн. власт няма пряко отн).
Не подлежат на приподписване:
 укази за назначаване на служебно правителство;
 указиза възлагане на проучвателен мандат на съответна парламентарна група да състави
праителство;
 укази за разпускане на НС;
 указ за връщане на приети закони;
 насрочване на избори и национален референдум;
 укази за обнародване на закони;
 с които се определя организацията и реда на дейност на службите към президенството – изброени
в чл.102, ал.3 от К.
За КС това изброяване не е изчерпателно. Указите за назначаване на председател на ВКС и ВАС също не се
приподписват.- а решение на КС № 13/1996г. Все пак едва ли КС е този, който трябва да дописва
конституционните текстове и да казава кои укази подлежат и кои не на приподписване.
Всички актове на президента подлежат на контрол за конституционност от Конституционния съд. Контрол
върху някои от указите упражнява и НС (обявяване на война или военно положение). Указите като
ненормативни актове влизат в сила от деня на издаването им, а ако се приподписват от деня на
приподписването им. Обнародването в ДВ няма отношение към влизането им в действие, а е официално
оповестяване.
52
т
Обръщенията и посланията имат аналогичен характер с неюридическите актове на НС – те са политически

актове, с които президентът взема отношение по важни въпроси от външната и вътрешна политика на
страната.
Президентът може да сезира КС. Единственият указ, който има нормативен характер е Указът за
правилник за работа на президенството.
53
т
17. Конституционна уредба на Министерския съвет. Образуване, състав, компетентност, актове.

Отговорност на правителството. Видове - индивидуална, колективна. Служебно правителство.
І. Конституционна уредба на МС.

Обща характеристика –
НС като национален представителен орган е център на политическия живот и определя насоките на
националната политика. Парламентарното мнозинство формира правителство, което се ангажира да осъщ.
неговата политика ( т. е осъщ. програмата на парламентарннто мнозинство). Правителството е поставено в
зависимост от доверието и подкрепата на парламента. ( РКС № 4 - 1994г.). Правителството е политически
отговорно пред парламента, което не изклюва равновесие във взаимоотношенията между тях. На това
равновесие се основава системата на парламентарното управление.
МС е титуляр на изпълнителната власт според принципа на разделение на властите. Колективен орган
по своя състав /състои се от равноправни членове/ и колегиален - гласът на всеки член от колектива е
равен на гласа на останалите членове. МС е изборен орган - избира се от НС, непряко. МС е орган с обща
компетентност – ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. Отчита
дейността си пред НС. МС е постоянно действащ орган.
Състав на МС –
чл. 108. КРБ (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-
председатели и министри.
(2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи
отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.
(3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго. Те
носят отговорност за своите действия.
Образуване на МС - МС се избира от НС.

БГ парламентарен модел се отличава от класическите начинини за образуване на правителство. Докато в
повечето европейски държави правителствата се назначават от държавния глава, у нас то се избира от
парламента. Президентът има важни функции, но решаващ факторр е НС. Той избира МС. но това не
придава на правителството качеството на орган на НС. МС заема свое самостоятелно място в държаввната
организация като титуляр на изпълнителната власт.
Предпоставка за задействане на процедурата по съставяне на првавителствово е прекратяване
пълномощията на предишния МС съгласно основанията, предвидени в Конституцията.
До съставяне на ново правителство се стига в резултат на:
А) Избор на ново НС – пред него МС е задължен да подаде оставка, за да открие възможност на
парламента да избере пр-во, с което ще работи по време на мандата си.
Б) При прекратяване на пълномощията на МС при условията, предвидени в чл. 111:
1) с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2) с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3) при смърт на министър-председателя.
В) Прекратяване на пълномощията на основание на чл. 112, ал. 2- когато МС не получи искания вот на
доверие. В този случай министър-председателят е задължен да подаде оставката на правителството.
Във всички случаи на подаване на оставка до избиране на ново правителство старото продължава да
изпълнява функциите си.
Парламентарната процедура за съставянето на ново правителство протича през два етапа.
I. Етап – избор на министър-председател
II. Етап – избор на министерски съвет
I. Етап – Предварителна фаза

Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател,
посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави проект за състава на бъдещото
правителство. Това е конституционно задължение на президента и може да се каже, че то има
политически характер (президентът не е задължен юридически да с съобрази стехните становища). В 7-
дневен срок кандидатът за министър-председател трябва да успее да предложи на президента състав на
54
т
Министерския съвет. Президентът няма право да преценява дали кандидатите са подходящи. Той може
да провери само дали отговарят на условията за избираемост /Членове на Министерския съвет могат да
бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни
представители/. Кандидатът се счита за избран, когато получи подкрепата на поне ½ от участвалите в
гласуването. Ако първоначално предложеният кандидат за мин.-председател не успее да предложи
проект за бъдещо правителство, президентът възлага това на посочен от втората по численост
парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав
на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща
парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Когато проучвателният мандат е
приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-
председател. Ако той бъде избран, по негово предложение НС пристъпва към избор на подготвения
състав на МС.
II. Етап – парламентарна фаза
Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да
избере кандидата за министър-председател.
Парламентарната процедура по съставяне на правителство е разделена на два стадия:
1. избор на министър-председател –счита се за избран ако за него са гласували повече от половината от
участвалите в гласуването
1. избор на Министерски съвет – an block, а не по-отделно за всеки кандидат.
Конституцията не регламентира как се процедира, ако министър-председателят бъде избран, а
предложеният от него състав на Министерски съвет получи отрицателен вот. РКС №20/1992г. гласи, че в
случая опитът за съставяне на правителство е несполучлив и ще трябва процедурата да започне отначало с
проучвателен мандат. Отрицателният вот за Министерски съвет „анулира” избора на министър-
председател – това решение на КС не може да бъде защитено с юридически аргументи.
Служебно правителство
Чл. 99 (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно
правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 /до два
месеца след прекратяване на пълномощията на предишното./. Актът, с който президентът разпуска
Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1 -
1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; 2. с приемане на
оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; 3. при смърт на министър-
председателя.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три
месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът
назначава служебно правителство.
Служебното правителство:
 не полага клетва;
 върху него не се упражнява парламентарен контрол и не се носи политическа отговорност.
Контролът се осъществява от президента;
 няма законодателна инициатива;
 не може да сключва договори за държавни заеми, тъй като за тях се иска предварително
съгласие на НС;
 не може да прави предложение за обявяване на извънредно положение. Президентът
определя структурата и персоналния състав на служебното правителство.
Р-е на КС’92 – НС може да упражнява парламентарен контролл върху служебното правителство, но
то не носи политическа отговорност пред него, а пред президента. Логично би било това да е
президента, който го е на назначил.КС с Решение № 20 от 1992 година заема обаче друго становище, а
именно,че НС не може да упражнява парламентарен контрол върху служебното правителство, но то носи
политическа отговорност пред парламента.
Срок на дейност и състав на МС.
55
т
Конституцията не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникнат ситуации за предсрочно

прекратяване на пълномощията на МС на осн. чл.111, ал.1 и чл.112, ал.2 К, мандатът му съвпада с този на
НС (правителството подава оставка пред новоизбаното НС). При нормални условия мандатът на МС
може да бъде 4 г.
Освен това Конституцията не определя и числения състав на МС, а посочва, че той се състои от министър-
прдседател, зам. мин-председатели и министри. Конституцията от 1991г. не се обвързва с броя и
поименното изброяване на видовете министерства. Това дава възможност за по-голяма оперативност на
МС и на НС да правят промени в систематамата на министерствата; броят а заместеник-председателите
също не е нормативно опеделен.
В световната практика и у нас в определени периоди съществува институтът на т.нар. “министри без
портфейл”. Те не оглавяват мин-тва, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на Д
дейност или контролират и координират дейността на група мин-ва.
Министър-председател - издава заповеди и разпореждания. Ненормативни АА. Могат да бъдат общи и

индивидуални. Отговорност - Министър-председателят ръководи и координира общата политика на
правителството и носи отговорност за нея – политическа - пред НС. Средства - чрез питания и запитвания
на народните представители към министър-председателя и вотът на недоверие.
Министри - избират се от НС по предложение на министър-председателя. Изборът става с тайно

гласуване /1/2 от гласувалите при наличието на необходимия кворум/. Не могат да бъдат народни
представители. Не е държавен орган. Орган е МС. Ръководи определено министерство. Те носят
отговорност за своите действия. Издават правилници, наредби, инструкции и заповеди
Министър без портфейл- има правно положение на останалите членове на правителството. Възлагат му
се задчи от контролен, координационен или др характер, в помо на обрата работа на правителството.
Министерският съвет издава постановления:
1) когато приема правилници, наредби или инструкции;
2) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени
отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на
закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната
дейност.
(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения
на нормативен акт от по-висока степен.
(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи
относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.
Условия за членовете на МС
Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за
избиране на народни представители, а именно:
 български гражданин,
 няма друго гражданство,
 навършил е 21 години,
 не е поставен под запрещение
 не изтърпява наказание лишаване от свобода.
На народния представител, избран за министър, се прекъсват пълномощията за времето, през което е
министър. Несъвместимостта на двете длъжности не е характерна за класическия парламентаризъм. В
някои държави се изисква министрите да бъдат депутати. Несъвместимостта е израз на разделението на
властите – законодателна и изпълнителна.
Членовете на МС не се ползват с имунитет. Те носят наказателна отговорност на общо основание и
за престъпления извършени при или по повод изпълнение на служебните им задължения.. Ако деянието е
престъпление от общ характер, то министърът е подсъден по общия ред за този вид деяния.
Правомощията на Министерския съвет се прекратяват при:

1) гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
56
т
2) приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

3) при смърт на министър-председателя.
Правомощията на МС са с изпълнителен характер. Чрез тях той осъществява висшата изпълнителна власт.
Неделимо е МС да използва процедури, които гарантират ефективното реализиране на предоставените
му правомощия. КРБ регламентира двете основни функции на изпълнителната власт: осъществява
ръководство на вътрешната и външната политика на държавата, т.е. правомощията са:
1. МС осигурява общото ръководство на обществения ред и националната сигурност. Оперативното
управление на тези дейности се осъществява от МВР и службите за сигурност.
2. МС осъществява общо ръководство на Въоръжените сили. Оперативното им управление е възложено
на Министерство на отбраната.
3. Общо ръководство на държавната администрация.
Същинските правомощия са дадени в чл. 106 и 107 КРБ.:

1) Ръководи изпълнението на държавния бюджет.
2) Организира стопанисването на държавното имущество.
3) Сключва, утвърждава и денонсира международни договори.
4) МС отменя незаконосъобразните и неправилни актове на министрите.
Недопустимо е централните органи на изпълнителната власт да отменят актове на органите на местното
самоуправление - децентрализация на властта.
5) Самостоятелно правомощие на министър председателят е да назначава и освобождава зам.
министрите (чл. 108 КРБ).
6) Чл. 99, ал. 2 ЗМСМА - МС назначава и освобождава областните управители.
7) МС създава ведомства без ранг на министерства. Назначава и освобождава ръководителите им.
МС има право на законодатателна инициатива (чл.87, ал.1- вносител на законопроекти), като наред с това
изготвя и проекта за държавен бюджет и го внася в НС. След приемането, ръководи реализацията му в
неговата приходна и разходна част и отчита изпълнението му прд НС ( чл.84, т.2)
Чл.78, т.4 дава право на МС да предлага при необходимост свикване на НС на заседание.
МС може да сезира Конституционния съд по въпроси от неговата компетентност (чл.150, ал.1- спорове за
компетентност; тълкуване на конст. разпоредба).
МС може да предлага на парламента да обяви военно или др. извънредно положение за цялата територия
на страната или само за част от нея (чл.84, т.12). Предлага на президдента назначаването и
осбобождаването на висшия команден състав на Въоръжените сили.
МС взема участие при формиране на ръководния състав на дипломатическия корпус на Република Бъгария
в чужбина. Той предлага на президента назначаване и освобождаване от длъжност на посланиците и
дипломатическите представители на Б в международните организации ( чл.98, т.6). Назначенията във
Въоръжените сили и дипломацията се извършват от президента, само ако е направено предложение от
МС.
Правителствотоото утвърждава и денонсира международните договори в случаите, предвидени в закона.
По предложение на МС президентът утвърждава промените на границите и центровете на
административно-териториалните единици (чл.98, т.5). МС назначава и освобождава областните
управители (чл.143, ал.2), които организират провеждането на държавна политика в областите.
Отговорност на МС.
МС като колегиален орган носи отговорност пред НС за провежданата политика, която отговорност се
изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на което се прекратяват неговите
пълномощия (чл.89, ал.1 и чл.112, ал.2 К). Отговорността на правителството пред законодателния орган е
основен принцип на парламентаризма. Тя не противоречи на принципапа за разделение на властите,
защото правитвото запазва своята автономност.
Правителствената отговорност се реализира в следните разновидности:
- като колективна и солидарна отговорност на правителството за неговата дейност;
- като отговорност на мин-председателя пред НС ( чл.108, ал.2 К);
- като пол. отгов. на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по ръководството на
мин-ото и на съответната сфера на общ. живот .
57
т
Министрите носят отговорност и пред правителството за дейността си. Те са отговорни и за вреди,

причинени на граждани от техни незаконни действия и актове, но тази отговорност не е пряка, а се
трансформира като отговорност на държавата (чл.7 К)
Процедурите за търсене на политическа отговорност на МС са конституционно установени.:
Институтът “Вот на недоверие”, гласуван от парламента по предложение на народните представители –
„всеки акт или действие на МС може да представлява конкретен повод за гласуване на недоверие” ( РКС №
13-1992г.)
Вотът на недоверие се иска от опозицията с цел да бъде бламирано правителството.
За да осигури стабилността на правителството и неговото съществуване да не е застрашено от случайно
създали се обстоятелства в парламента, К не допуска ицидентен блам. Гласуването на недоверие може да
стане само по установения от Конституцията ред и детайлно определените процедури от Правилника.
Конституцията съдържа защитни механизми срещу с вота на недоверие. Изисква се предложението за
гласуваве на недоверие да е направено от 1/5 от народни представители, което е гаранция срещу
злоупотребата от страна на незначителни групи депутати; необходимо е абсолютно мнозинство от
гласовете, за да се приеме решение за недоверие на МС. Ако предложението бъде отхвърлено, през следв.
6 мес. не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото основание.
Институтът “ вот на доверие”- иска се от МС за цялостната му политика, по неговата програма или по
конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни
представители. При негативен резултат министър-председателят е задължен да подаде оставката на
правителството и да се прекратят неговите пълномощия. Искането на вот на дов. е действие, чрез което
пр-ото се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на
мнозинството, което го подкрепя. Но това е рискован ход, защото може да се получи обратен резултат –
правителството да не получи вота на доверие.
В случите, когато предсрочно се прекратяват пълномощията на правителството, мандатът за съставяне на
ново не преминава върху следващата парламентарна група, а същата политическа сила получава
възможност отново да състави свое правителство!!!!!!!!
ІІ. Актове на МС.

МС, при изпълнение на правомощията си, приема различни актове, въз основа и за изпълнение на
законите. Според чл. 114 КРБ това са постановления, правилници, наредби, разпореждания и решения. Те
са разпоредителни и подзаконови по характер. Всички те са административни актове, чиято основна
фунцкия е осъществяването на изпълнителната валст. Актовете на МС са юридическа форма за
реализиране на представителните му правомощия. Те са разнородни по своя характер и осигуряват
изпълнение на законите, като пораждат съответните правни последици за адресатите, към които са
отправени. Те са подзаконови по придода и вторично уреждат вече регламентирани от закона обществени
отношения.
1. Постановленията: нормативни юридически актове от административен вид. 2 вида: актове на

управление - с тях се поставят или решават основни въпроси на управлението, и постановления за
приемане на правилници и наредби. Въпреки, че са нормативни в някои от тях се съдържат и
ненормативни предписания. Тези постановлениия са със смесен характер. По принцип постановленията
са подзаконови, но по изключение те могат да регламентират и първично определени обществени
отношения (с по-малка обществена значимост).
Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове – не са нормати по
съдържание, а са нормативни по предназначение, защото чрез тях се приемат актове, съдържащи правни
норми.
2. Разпореждания: ненормативни юридически актове, с които се решават конкретни въпроси на

социалното управление /свързани с дейността на определено министерство или др. ведомства/. Не
подлежат на обнародване и влизат в сила от деня на приемането им.
3. Решения: ненормативни актове, които се приемат от МС по текущи въпроси или въпроси от

вътрешноорганизационен характер. С тях се уреждат конкретни индивидуални обществени отношения.
58
т
4. Правилници Ненормативни АА. 2 вида- организационни или по прилагане на законите в тяхната

цялост.
5. Наредби: НА за конкретизация на отделни разпоредби на НА от по-висока степен.

Актовете на МС не могат да бъдат отменяни от НС. Чл.125, ал.2 К предоставя на ВАС правомощието да се
произнесе по спорове за законността на актовете на МС и министреите, но не и за целесъоразност. Всички
административни актове подлежат на съдебен надзор, освен посочените в з-на.
 Нормативни актове- М. Павлова – Волеизявление на д-вен орган с призната в К или в з-ните

нормотворческа комп. или въз основа на установена в з-н делегация , за поствяне в д-вие , изменение,
отмяна, тълкуване на пр. н-ма или спиране д-вието на преди това влезми в сила пр. номи.
59
т
18. Съдебна власт. Конституционни принципи на организация и дейност.
Понятия:
o „правозащитни органи” и „правозащитна дейност” – широки по съдържание понятия.
Правозащитни органи са съдът, прокуратурата, следствените органи, Министерство на вътрешните работи
и други специализирани органи, които защитават законността и правовия ред.
o „правосъдие” – особен вид правозащитна дейност. Правосъдие осъществяват само съдебните
органи
o „правораздаването” е съдебна правозащитна дейност, която обаче е по-обхватна по съдържание
от правосъдието. Правораздаване осъществяват съдът и особените юрисдикции, но последните не
осъществяват правосъдие
o „съдебна власт”- многопластово, събирателно понятие, включващо в себе си различни дейности,
извършвани от разнородни по природа органи, а именно: дейности по разследване, прокурорския
надзор и правосъдието.
o „органи на съдебната власт”-
 съдилищата,
 прокуратурата и
 следствените органи.
Но прокуратурата и следствените органи не осъществяват правосъдна дейност, те само подпомагат съда в
неговата дейност. Органите на съдебната власт са специализирани органи, чиято основна задача е да
осъществяват правозащитна функция, да съблюдават спазването на законността, да се грижат за
укрепването на правопорядъка и да водят борба срещу престъпните деяния. Общите им цели обаче не
предпоставят единство на методите и формите в тяхната дейност.
І.Съдебна власт.
Една от трите власти. Брани законността и легитимира правовата държава. Защитава правата и законните
интереси на гражданите, ЮЛ и държавата. Форми на дейност - правосъдие, прокурорски надзор и
следствие.
Правосъдието е особен вид правозащитна дейност, присъща само на съдебните органи.
Правораздаването е също правозащитна дейност, която се осъществява от съдилищата и т. нар. особени
юрисдикции. Осъществява се само от съдилищата. Тя е юрисдикционна дейност.
Съдебната власт се подчинява на закона. Правосъдието осигурява точното прилагане на закона.
Правосъдието е предназначено да установи последиците от нарушаването или неприлагането на закона и
да осигури неговото нормално действие, като издаде съответен съдебен акт. Правосъдната дейност е
формализирана и при нея се следва определено производство.
Съдебната власт осъществява особена държавна функция, тя осъществява правосъдието, което е
специфична държавна дейност. Независимостта на съдебната власт се изразява в правната
недопустимост на другите власти да въздействат върху съдиите, прокурорите и разследващите органи.
Те се подчиняват само на закона. За да може да осъществява своята правозащитна функция съдебната
власт трябва да е автономна, да е най -независима в сравнение с другите власти. За съжаление обаче
идеята на Монтескьо никъде и никога не приложена самостоятелно, може би защото е пригодена за
конституционна монархия. У нас Министърът на правосъдието по право е председател на ВСС, без да има
право на глас, но все пак е представител на изпълнителната власт, влияе върху дейността и решенията на
висшите магистрати. Въздействие има и от други органи на изпълнителната власт на основата на
конституционни разпоредби. 11 от 25-те члена на ВСС се избират от НС. Президентът назначава и
освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор по предложение на ВСС.
Въпреки, че определено става дума за влияние на изпълнителната власт върху съдебната, то то се
възприема за нормално в съвременния конституционализъм на демократичните държави.
Подчинението на съдебната власт на закона обаче не е форма на въздействие от страна на
законодателната власт.Парламентът не може да влияе пряко на органите на съдебната власт при
изпълнение на правомощията им.
Заключение: абсолютната независимост на съдебна власт е невъзможна и противоречи на
конституционния модел за управление. Независимостта и се проявява предимно, но не само в
оперативната и самостоятелност.
60
т
ІІ. Конституционните принципи за дейността на СВ са:

1. Независимост - според чл. 117 от КРБ съдебната власт е независима и при осъществяване на
своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на
закона. Гаранции за независимостта на СВ са:
а/ несменяемостта на съдиите, следователите и прокурорите след навършването на 5 годишен стаж!!!
(Вж. ЗСВ) на длъжността, която заемат. Те могат да бъдат освободени само при оставка, пенсиониране,
влязла в сила присъда за лишаване от свобода, както и трайна фактическа невъзможност да изпълняват
задълженията си повече от 1 година;
б) всеки съдебен орган притежава автономия при осъществяването на своите правомощия (горестоящите
не могат да нареждат на долуподписаните как да решават даден казус – не винаги – йерархията в
прокуратурата и зависимостта на следователя от наблюдаващият прокурор);
в/ имунитет, гаранции за несменяемост – Чл. 209. ЗСВ Съдия, прокурор или следовател става несменяем
след навършване на стажа, определен в чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, и при
получена положителна комплексна оценка от атестирането.
чл. 129, ал. 3 КРБ С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след
атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават
несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1) навършване на 65-годишна възраст;
2) подаване на оставка;
3) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено
престъпление;
4) трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5) тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия,
които накърняват престижа на съдебната власт.
Имунитетът на магистратите съвпада с този на народните представители с тази разлика, че Висшия
съдебен съвет може да снеме техния имунитет при доказано престъпление;
г/ несъвместимост - магистратите не могат същевременно да бъдат и народни представители, министри,
кметове, общински съветници, адвокати, да заемат длъжности в други държавни органи или да
упражняват търговска дейност;
д/ деполитизираност при осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са
политически неутрални.
е/ самостоятелен бюджет на СВ.
ж/ Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.
2. Спазване на законността чл.117, л2,изр.в-ро- органите на съдебната власт осъществяват своите
функции само въз основа и в изпълнение на закона. Те и страните в съдебния процес се подчиняват само
на закона и са длъжни да спазват материалния и процесуалния закон от започване на производството до
произнасянето на присъдата или решението.
3. Равенство на гражданите пред закона и съда чл.121, ал1– това означава, че съдилищата са едни и
същи за всички граждани и прилагат спрямо тях едни и същи материални и процесуални закони.
Съдилищата прилагат законите еднакво спрямо страните в процеса.
4. Състезателност в съдебния процес чл.121, ал1– равнопоставените страни в процеса и способност
на съдебната власт обективно и безпристрастно да оцени доказателствения материал.
5. Право на защита –чл.122 във всички стадии на процеса; има различни средства в различните фази
на процеса; презумпцията, че обвиняемия е невинен до установяване на противното; право сам да се
защитава или да потърси адвокатска защита.
6. Демократично начало –чл.123 участие на съдебни заседатели (участие на обществеността в
съдопроизводството), публичността при разглеждане на делата.Участват в опр.от з-на случаи.
Съд.заседатели участват само в първоинст.дела в случаите опр.от НПК (над 5г). Те са равнопоставени и
независими членове на съд.с-ви и се починяват само на з-на. Имат равни пр-а със съдиите и гласът им е
равен на техния.
7. Триинстанционно съдебно производство – делата се разглеждат от три съдебни инстанции. Всички
съдебни инстанции действат дисопозитивно, те трябва да бъдат сезирани Съгласно чл.119,ал.1
правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд,
61
т
апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Или имаме първоинстанционно, въззивно

(апелативно, вториинстанционно) и касационно (третоинстанционно) производство, освен ако в
процесуалния закон е предвидено друго. ГПК и НПК въвеждат двуинстанционно производство при по-
леките случаи. Двуинстанционно е и административниото производство.
8. Установяване на истината – чл.121, ал2 -съгласно КРБ императивно установява, че производството
по делата осигурява установяването на истината. Истината трябва да се установи чрез дейността на
всички участници в процеса. Именно установяването на истината е предпоставка съдът да постанови
законосъобразна и справедлива присъда или решение- виновен/невинен, основателен/неоснователен
иск..
62
т
19. Органи и система на съдебната власт.
І. Система на СВ.- Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния

административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават
и специализирани съдилища. Извънредни съдилища не се допускат.
Органите на съдебната власт изграждат една единна независима система. Тя интегрира 3 относително
самостоятелни във функционално и структурно отношение подсистеми: съдебните, прокурорските и
разследващите органи. Създадена е обединяваща административна структура – ВСС, като към него има
Инспекторат. Той осъществява кадровата политика и решава основни организационни проблеми на
съдебната власт. Трите подсистеми притежават организационна автономност, без това да ги
противопоставя една на друга.
Съдебната власт във функционален аспект включва дейността по предварително разследване на
наказателни дела, прокурорския надзор за законност и провасъдието. Те работят в тясно взаимодействие
по осъществяване на правосъдната функция. Дейността на разследващите органи е началната фаза на
наказателния процес. След нейното приключване прокур. органи дават заключение и ако са налице
достатъчно данни за извършено престъпление, както и законови основяния пристъпват към предявяване
на обвинението, разследването и по съответния ред предават обвиняемия на съд. Той е органът, който по
установена процедура води съдебното следствие и налага санкция или освобождава от отговорност.
Съдебното дирене и приемане на съответния акт (присъда или решение) е заключит стадий от дейността
на съдебната власт.
ІІ. Съдебни органи.

В основата на съдебната власт стоят съдилищата. Съдебната власт административно се оглавява от ВСС-
той не е правосъден, а висш административен орган. Системата на съдилищата включва: ВКС, ВАС,
апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, а също и специализиран наказателен съд. При
необхимост могат да се създават специализирани съдебни органи –трудови съдилища и др. Създаването
на извънрени съдиища не се допуска. С изключение на ВАС и военните и военноапелативните съдилища,
които са специални, другите са общи.
Организацията на системата на съдебната вост се характеризира чрез 2 принципа:
- приближаване на правосъдието до населението и
- триинстанционност на съдебното производство - първоинстанционно, въззивно и касационно,
освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго.
Отношения на инстанционност - за да се осигури установяване на истината. С оглед на това съдилищата се
делят на първоинстанционни, второинстанционни и съдилища трета инстанция. Първа и втора инстанция
са съдилища по същество.
 ВКС - висша съдебна инстанция по граждански и наказателни дела. Осъществява върховен съдебен
надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Юрисдикция - върху цялата
територия на РБ. ВКС се състои от гражданска и наказателна колегия. Съдиите от всяка колегия образуват
общо събрание. Общото събрание издават тълкувателни решения, които са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителна власт. Всички съдии на ВКС образуват пленум на ВКС.
 ВАС – висша съдебна инстанция в административното правораздаване за осъществяване на върховен
съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите. Юрисдикция - върху цялата територия на РБ.
Той е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на
административните актове. Той е единствената инстанция, която се произнася законосъобразността на
актовете на МС и на отделните министри. Във ВАС има две колегии.
 Апелативни съдилища - разглеждат като въззивна инстанция делата образувани по жалби и протести
срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в техния район. Те осъществяват
организирането, ръководство и контрол на дейността на окръжните съдилища от техния район.
Апелативния съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.
 Окръжни съдилища - като първа инстанция - граждански и наказателни дела определени със закон; и
като /втора/ въззивна инстанция - дела по жалби срещу съдебни актове на районните съдилища.
Ръководят и контролират дейността на районните съдилища в съответния район. Окръжните съдилища
имат общо събрание в което участват всички съдии. В София - Софийски градски съд има всички права на
окръжен съд.
63
т
 Районни съдилища - основни първоинстанционни правосъдни органи. На тях са подсъдни всички дела,
освен онези които със закон не са подсъдни на друг съд.
 Административни съдилища - разглеждат административните дела като първа инстанция
Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като
касационна инстанция.
 Военни съдилища - компетентността им се определя със закон и те са приравнени на окръжен съд.
Подсъдни на тях са всички дела в страната, които касаят лица от въоръжените сили, МВР, областта на
националната сигурност.
ІІ. Прокуратура- система от специализирани органи на съдебната власт, които упражняват надзор за
законност. Структура на прокуратурата – в съответствие със структурата на съдилищата. Прокуратурата в
Република България се състои от Главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна
административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни
прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели, военно-окръжни прокуратури и районни
прокуратури. Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени
на главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички
прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.
Главната прокуратура се ръководи от главен прокурор, подпомаган от заместник - главните прокурори
при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Главният
прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички
прокурори. Военната прокуратура е военно учреждение, чиито ръководител е прокурорът на военните
сили.
Прокурорски надзор - за точното спазване на законността от държавните, общинските и обществените
органи, от гражданите и ЮЛ. Надзор само за законност.
Принципи за организация и дейност на прокуратурата- централизъм /всеки прокурор е подчинен на
съответния по-горестоящ по длъжност, който може да му дава задължителни писмени указания/ и
единство /прокуратурата е изградена като единна система/. Независимост /в дейността на прокуратурата
няма право да се намесва изпълнителната власт/ и законност /трябва да действат законосъобразно/.
Функции на прокуратурата:
Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
 ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
 може да извършва разследване;
 привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по
наказателни дела от общ характер;
 упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
 предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
 в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
ІІІ. Следствие - Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в
окръжните прокуратури. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен
следствен отдел. Националната следствена служба се състои от следователи. В Националната следствена
служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по
дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела
в други случаи, предвидени със закон. Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор
пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на
Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на
следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на
следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Окръжните следствени отдели
в окръжните прокуратури се състоят от следователи. Следователите в окръжните следствени отдели в
окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния
ръководител на окръжната прокуратура. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването
са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
64
т
ІV. Висшият съдебен съвет – не е орган на съдебната власт. Състои се от 25 членове, които трябва да са
избрани измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или
други юристи. 11 от членовете на ВСС се избират от НС и 11 от съдебната власт чрез провеждане на
делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи. Председателят на ВАС и на ВКС и гл. прокурор са
останалите 3 членове по право. Мандатът на членовете на ВСС е пет години и те не могат да бъдат
преизбирани веднага след изтичане на този срок. Заседанията на ВСС се ръководят от министъра на
правосъдието, но той няма право на глас. Правомощията на ВСС са:
 предлага на президента да назначи или освободи председателя на ВАС, на ВКС, гл. прокурор и
директора на НСС;
 определя броя на районите, седалищата на съдилищата по предложение на министъра на
правосъдието;
 определя броя на съдиите, прокурорите и следователите;
 назначава, освобождава, повишава, понижава, премества от длъжност съдии, следователи и
прокурори;
 определя възнаграждението им;
 взема решение за снемане на имунитета им или временно отстраняване от длъжност по искане на гл.
прокурор;
 внася в МС проект за бюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му.
 налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите,
прокурорите и следователите;
65
т
20. Конституционен съд - образуване, правомощия, процедури и актове.
Контрол за конституционност - възникване, развитие и видове.

От зараждането на парламентарното управление до днес винаги е стоял въпросът за контрол за
конституционност – съобразност на законите, приемани от парламента. Целта на контрола за
конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобразна система, изградена на
върховенството на КРБ. Основният закон определя юридическите и политическите параметри на
публичната власт и на типа и на особеностите на правната с-ма.
През различните периоди в държавите са прилагани разнообразни способи и са използвани различни
институционализирани структури за контрол на конституционност законите. Могат да бъдат обособени
(условно) според няколко критерия:
Съобразно субектите на контрола за конституционност на законите са известни 2 системи: контрол за
конституционност (самоконтрол), осъществяван от самия парламент върху приеманите от него закони, и
контрол, осъществяват от извънпарламентарните институции от различен тип.
От Търновската Конституция до Конституцията от 1991г. България не познава системата на
извънпарламентарния контрол за конституционност на актовете на НС.
Вътрешнопарламентарният контрол върху законите е последователен израз на върховенството на
парамента, символ на народовластието, на суверенитета на нацията. Става въпрос не само за процедурите
при създаването на законите, но и за съдържанието на конституционните разпоредби. Идеята за
самоконтрол не е неосъщетсвима по принцип, но у нас остава неприложена, поради отсъствието на
юридическите механизми, които да осигурят реален контрол. Правилник за работата на НС (К’71) –
законодателната комисия следи за съобразяването на законопроектите с конституцията и
изискванията на ЗНА. Този контрол е предварителен, осъществява се в процеса
на обсъждане на законите, т.е преди законопроектът да е станал закон. Ранният европейски
конституционализъм, провъзгласявайки върховенството на парламента, апроири изключва контрола върху
неговите актове от органи, стоящи извън него.
В съвременните демократични държави контролът за конституционност на законите се осъществява от
извънпарламентарни институции – Конституционни юрисдикции, които стоят извън трите власти. Има ли
юридически механизми срещу евентуални злоупотреби? Трите власти се възпират взаимно, а кой
възпира КС? Приема се, че контролът за конституционност на законите от конституционните юрисдикции
стои в основата на идеята за “ рационалния парламентаризъм”. Той ограничава суверенитета на
парламента и го възпира в пределите на коституционно установената му власт, за да осигури баланс във
властта.
Съществуват 2 типа контрол за конституционност на законите – американски и европейски.
1. Американски модел – извънпарламентарния контрол за конституционност на законите в
САЩ се осъществява инцидентно. Инцидентният (казуален) контрол дава възможност на съдилищата да
тълкуват Конституцията при решаване на конкретни съдебни казуси. В процеса на съдебното дирене те
преценяват съответствието на закона с Кконституцията и ако й противоречи, не го прилагат.
Субект на този контрол са органите на съдебната власт. Това е децентрализиран (отсъства единен
специализиран орган) контрол и становището на конкретния съд за противоконст. на закона не е
задължително за другите съдилища. Прилага се в Дания, Канада и др.
Съдебният контрол е инцидентен и децентрализиран и се осъществява от всички съдилища по конкретни
съдебни спорове. Тази система за контрол с различни модификации намира приложение в д-вите от
английската общност и някои скандинавски страни.
2. Европейски модел – контрлът е съсредоточен в един орган – Конституционен съд,
съвет или орган под друго наименование. Според Ханс Келзен тези органи са независими от твореца на
законите и поради това тяхната оценка е обективна и безпристрастна. За първи път в
Конституцията на Австрия от 1920г. е предвидено създавнето на КС. Обикновено се задейства чрез
сезиране предимно на субекти на публичната власт – правителството, държавния глава, органи на
съдебната власт и др. Контролът на тези органи по принцип е абстрактен, необвързан с решението по
конкретен съдебен спор, въпреки че съществуват и изключения. Контролът е конкретен, когато обикновен
съд сезира КС по повод на висящ съдебен процес.
По принцип контролът в европейските страни е последващ, но в някои държави е предварителен.
Последващият осъществява след обнародване и влизане на закона в сила.
66
т
Предварителен контрол – представлява контрол на вече приет от парламнта закон, но все още
необнародван ( Франция, Италия, Австрия).
Последица от контрола – приемат се актове, задължителни за държавните органи, ЮЛ и гражданите. В
резултат на контрола не се създават нови правни норми. Контролът има констативен характер – да
установи противоречието или съответствието на з-на с К, от което следват определени правни последици.
Органите за контрола за конституционност не прилагат законите, а установяват съответствието или
противоречието им с Конституцията. Тази дейност има оценъчен и констативен характер, тя е различна по
природа от правоприлагащата дейност на останалите държавни органи. Някои автори приемат, че
контролът за конституционност има правосъден характер и въвеждат категорията „конституционно
правосъдие”. Но статусът на КС не е уреден в КРБ или ЗСВ. Дейността на конституционните
дейността на конст. юрисдикции само по външни белези наподобява на правосъдна д-ст – те
решават делата по съдебно-подобни процедури, а именно –към тях се отправят искове,
конституират се страни при решаване на спора, събират се док-ва т.н , но вс. това не същиснко
правосъдие.
У нас контр. за конст. на з-те се осъщ. от К съд и неговата дейност цели да се осигури вътрешна
непротиворечивост на правната с-ма, като актовете на НС, които противоречат на К, престават да се
прилагат. Така се отстранява колизията им с разпоредбите на осн. закон.
Все повече се възприема и становището, че конституционните юрисдикции са политически институции,
които активно участват в политическия процес, в определяне на държавната политика. Този възглед се
утвърждава в Европа. Или контролът освен, че е юридическа дейност, има и политически характер.
І. Обща характеристика на КС.

Правната уредба на КС се съдържа в КРБ и ЗКС. Чл. 119, ал.2 - специален съд. Съд по наименование, но не и
по статут. Неговите правомощия, ред на дейност, последиците от актовете му нямат нищо общо с
правосъдието. Макар да се нарича съд той не е съдебен орган и не осъществява правосъдие, дейността му
само по външни белези наподобява правосъдната. КС е особен държавен орган, който не може да бъде
отнесен към никоя от трите власти. КС е независима специализирана юрисдикция предназначена да
осигури спазването на Конституцията и правова държава. Решава делата по подобие на съдебните
процедури: към него се отправят искове, конституират се страни (в определени случаи делата се
разглеждат с участието на страните), събират се доказателства, следователно КС е особен ДО. Мястото му
не може да се търси в системата на трите власти, но не и в четвъртата власт. Мястото му се определя от
ролята, която играе в привеждането на законодателството в съответствие с КРБ и по този начин съдейства
за непротиворечиво регулиране на и обществените отношения - чл. 1, ал. 1 ЗКС “ КС осигурява
върховенството на КРБ”, което е основната му функция.
ІІ. Образуване на КС.

Състои се от 12 съдии. 1/3 от тях се избират от НС, 1/3 от президента и останалата 1/3 се избира от комисия,
състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират юристи с високи професионални и
нравствени качества и най - малко 15 години трудов стаж. Те трябва да бъдат български граждани без друго
гражданство. Актът за избиране и назначаване на конституционните съдии се обнародва в ДВ. Избраните и
назначени конституционни съдии не представляват държавен орган. Стават такъв след конституирането на
КС. На първо заседание Конституционните съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Първото
заседание се открива и ръководи от най-възрастния съдия. Конституционните съдии избират с абсолютно
мнозинство председател на КС. Ако през І-ия тур никой от кандидатите не е избран се провежда ІІ тур, в
който участват първите двама от кандидатите спечелили най - много гласове. Гласуването е тайно.
Председателят се избира за 3 г. Мандатът на конституционните съдии е 9 г. и те не могат да бъдат
преизбирани. Самият КС няма мандат, тъй като е парламентарно действащ орган. Той е единственият
действащ орган, който не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем
(предпоставка за безпристрастност). Непрекъснатият му мандат може да се прекрати само с
конституционното му ликвидиране като орган. Въведен е принципа на ротация на КС. През всеки 3 г.
неговият състав се подновява с 1/3, т.е. никога не се подновява едновременно целия състав. Този принцип
осигурява непрекъсваемостта на пълномощията на КС и се осигурява приемственост в работата. Съставът на
КС се подменя:
- след 3 г. - двама представители от квотата на НС и по един на президента и съдебната власт;
67
т
- след 6 г. - двама представители от квотата на президента и по един на НС и съдебната власт;

- след 9 г. - двама представители на съдебната власт и по един на президента и НС.
Следователно:
а) КРБ и ЗКС не определят кой свиква съдиите на учредително заседание - някой от съдиите или
президента;
б) на него конституционните съдии полагат клетва в присъствието на президента, председателите на НС,
ВАС и ВКС. Правна последица от клетвата е встъпването на съдиите в длъжност, т.е. те вече могат да
осъществяват своите правомощия. Отказът от полагане на клетва е отказ от мандат;
в) избор на председател - израз на автономност. За председател могат да се посочат неограничен брой
кандидатури от средата на съдиите. Избран е получилият абсолютно мнозинство. Ако няма избран
провежда се ІІ гласуване, в което участват двамата, получили най - много гласове. Ако гласовете се поделят
по равно, избира се кандидатът с по-голям трудов стаж, а ако имат еднакъв професионален стаж - по-
възрастният. Изборът е таен. Председателят се избира за срок от три години.
Прекратяването на мандата на съответния представител става с жребий. 3м. преди изтичане на мандата на
съдиите, председателят на КС предлага на съответните органи да изберат или назначат нови съдии.
Членовете, чийто мандат се прекъсва, изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на
приемниците им. Също както и при народните представители и магистратите, членовете на КС имат
имунитет и е забранено съвместяването с упражняването на определен кръг дейности.
ІІІ. Организация на КС - КС приема свой правилник за организация на своята дейност, което е израз на
автономност (притежавана само от НС). При определянето на вътрешната организация и ред на дейност не
могат да му влияят други държавни органи, тъй като КС ги определя единствено и само в съответствие на
конституцията и законите. КС сам определя административно - организационните структури, които го
подпомагат в цялостната му дейност. КС е и финансово независим - има самостоятелен бюджет и сам
подготвя проекта за него. Това го прави финансово независим от изпълнителната власт. Председателят му
внася проектобюджета за разглеждане в НС. Председателят е и разпоредител със средствата от бюджета и
за това информира периодично КС. Според правилника се изграждат 3 административни звена - съдебна
дейност и правна информация; международно сътрудничество; финанси и счетоводство.
ІV Правомощия на КС.
Основната функция на КС е съблюдаване на конституционността на законите, следователно неговите
правомощия са установени само на конституционно равнище (чл. 149, ал. 2). Чл. 149, ал. 1 сочи
конкретните му правомощия - Контрол за конституционност на законите и други актове: последващ
контол, по отношение на вече приети и влезли в сила актове. Сезирането на КС за
противоконституционност на закона не му дава право да спре неговото действие преди да се е произнесъл.
Акт, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила на решението на КС (чл.
151, ал. 2 и 3). Актът на КС не е отменителен по характер. КС няма правомощието да отменя закони, такова
правомощие има само НС.
Правомощия на КС са:
1. Дава задължителни тълкувания на Конституцията – Осъществява се в два случая:
а) когато правоприлагащ субект, без конкретен повод, поиска тълкуване на КРБ;
б) когато КС е сезиран с искане за установяване на противоконституционност и по необходимост тълкуване
на разпоредба на КРБ. Тълкуването тук няма самостоятелно значение.
2. Произнася се по искове за установяване на противозаконност на законите и други актове на НС, както и
на актовете на президента - КС в свое определение постанови, че подлага на контрол единствено закони,
влезли в сила след приемането на КРБ през 1991 г. Пак с определение КС реши, че на контрол подлежат и
решенията на НС (ненормативните актове). На контрол подлежат и актовете на ВНС, които то приема като
ОНС. Законите за изменение и допълнение на КРБ не подлежат на контрол за конституционосъбразност,
тъй като те са част от конституцията.
3. Решава спорове за компетентност между НС, президент и МС както и между органите на местното
самоуправление и централната власт - Преди да се сезира КС, заинтересованите страни са длъжни да
обсъдят въпроса по между си. Решението е задължително и окончателно за страните.
4. Произнася се за съответствието на сключени международни договори с Конституцията преди тяхното
ратифициране - ако съществува противоречие между нормите на договора и нормите на КРБ, преди той да
68
т
бъде ратифициран, публикуван и да влезе в сила, трябва да се внесат изменения в КРБ. Тя не предвижда
кой е субектът, който трябва да сезира КС с подобно искане.
5. Произнася се по спорове за конституционност на политическите партии и сдружения - чл. 11, 12, 44 -
целите и задачите на ПП не могат да противоречат на тези забранителни разпоредби. КС се произнася по
спорове за реда на създаване, целите и задачите на ПП и сдружения, не за тяхната дейност. Решението на
КС няма за пряка последица разпускането на ПП. Поставят се в действие механизмите за разпускане по
реда, определен в ЗПП (чл. 22, ал. 1). Предложение за разпускане се прави от главния прокурор.
6. Произнася се по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент, народен представител -
Предмет - дали са спазени условията и процедурите на избирателните закони. КС трябва да се сезира в 15 -
дн. срок от деня на избора от правоимащите лица. Съдът в своето решение констатира дали са извършени
посочените в иска нарушения. Нито КРБ, нито ЗКС определят правните последици на това решение.
Решенията по принцип имат конститутивно значение. КС трябва да уведоми ЦИК, а тя да обяви изборът за
недействителен и кандидатът за неизбран. Би могло решението на КС да съдържа диспозитив, който
обявява кандидатът за неизбран.
7. Произнася се по обвинения повдигнати от НС срещу президента или вицепрезидента - повдига се от НС.
Процедурата има сходства с правосъдната дейност, но не е такава (чл. 23, 24 ЗКС).
8. Произнася се по предсрочно прекратяване на мандата на президент, вицепрезидент, народен
представител и конституционни съдии (чл. 97; чл. 72; чл. 117):
а) Президент и вицепрезидент - установява фактическите и юридически предпоставки за прекратяване при
оставка и трайна невъзможност за изпълнение на задълженията повече от 1 г. Решението има формално
установителен характер;
б) народни представители - неизбираемост или несъвместимост. Решението е установително. Има за
правни последици прекратяване на мандата;
в) конституционен съдия - решението има конситутивен характер. Основанията са същите като при народен
представител.
9. Правомощие за снемане на имунитета на конституционен съдия: за извършването на тежко умишлено
престъпление. Има особена процедура.
V. Производство и актове на КС.

1. Субекти, които могат да сезират КС (чл.150, ал.1):
а) 1/5 от народните представители;
б) МС;
в) президент;
г) ВАС, ВКС и главен прокурор;
д) общински съвети и
е) омбудсманът /за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и
свободи на гражданите/. КС се произнася ако прецени, че искът е основателен. Правомощията на КС се
ограничават в публичноправната сфера.
2. Ред на дейност.
Заседанията се ръководят от председателя или от най - възрастния член на КС, ако председателят отсъства.
На основата на иск, председателят разпорежда да се образува конституционно дело и възлага на съдия или
съдии да го подготвят, докладват и да съставят проекторешение. Производството по конституционните
дела има две фази:
А) Допустимост на иска, т.е. дали той е в компетентността на КС и
Б) Разглеждане на делото по същество.
Заседанията по принцип са закрити, без участието на заинтересованите страни. Изключение са:
- произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
- произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
- установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други
функции.
Допускат се само писмени документи, с изключение, когато се произнася по обвинение срещу президента
или вицепрезидента. Съдът е длъжен да се произнесе в срок от 2 м. Решенията се взимат с абсолютно
мнозинство. Квалифицираното от 2/3 при снемането на имунитет на конституционен съдия. Няма гласуване
с “въздържал се”. Съдиите имат право на особено мнение. Гласуването е явно, с изключение: когато се
69
т
произнасят по обвинение срещу президента или вицепрезидента; при решаването на въпроса за имунитета
на конституционен съдия и наличието или отсъствието на фактическа невъзможност да изпълнява
задълженията си.
3. КС приема 3 вида актове:
 решенията - основен вид актове на КС, с които се произнася по същество. С тях КС се произнася по
исковете, с които е сезиран (мотивирани). Обнародват се в ДВ и влизат в сила по реда на НА, т.е се
обнародват се в 15 дн. срок и влизат в сила. Задължителни са за всички държавни органи, ЮЛ и граждани.
Окончателни са и не подлежат на обжалване. Актът обявен за противоконституционен не се прилага от
деня на влизане на решението в сила;
 определения - актове, с които КС се произнася за допустимост на исковете и процедурни въпроси.
 разпореждания - могат да бъдат издадени от представител на КС или от съдията докладчик при
осъществяване на ръководните и административните му функции.
VІ. Статут на конституционните съдии. Снеманато на имунитета не лишава от мандат, т.е. конституционния
съдия продължава да изпълнява правомощията си.
Права и задължения на конституционните съдии: да участват в заседанията; да бъдат докладчици; да
вземат отношение; да гласуват и т.н. Имат право на контакти с всички държавни органи, стопански и
обществени организации. Не може да им бъде отказано предоставянето на изисканите от тях сведения.
Длъжни са да пазят тайната на съвещанията и информацията. Съдиите имат право на сътрудници, които да
ги подпомагат в работата им. Имат право на пенсиониране след изтичане на мандата им, независимо дали
са навършили възраст.
Мандатът се прекратява на основа на разпоредбата на чл. 148 К, по реда, предвиден в ПЗРЗКС. По два
начина:
- след изтичането на конституционно определения срок. Обявява се от председателя на КС, без да са
необходими други процедури;
- предсрочно - доброволен, необходим или санкционен характер.
а) подаване на оставка: приема се с констативно решение на КС;
б) смърт - автоматично прекратяване на мандата;
в) фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 г. Решение с конст. х-р;
г) влизане в сила на присъда, с която се налага наказание л. с. за умишлено престъпление;
д) несъвместимост (чл. 147, ал. 5 Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с
представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа
партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална
дейност.).
Решенията подлежат на обнародване в ДВ в 15 дн. срок, но влизат в сила от момента на постановяването
им. Мястото на лишения от мандат конституционен съдия се попълва от квотата на органа, който е избрал
или назначил съдията.
70

Конституционно

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Конституционно

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Конституционно право I.

І. Конституционализмът – възникване, развитие и същност.

Идеята за Конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически

ІІ. Основни начала на К на Република България.

Основни юридически характеристики на К

Основни начала на К на РБ.

2. Учение за Конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.

3. Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност.

власти трябва да си сътрудничат и уравновесяват. „Трите власти са обвързани с отношение на взаимен

4. Форма на държавно управление и държавно устройство.

І. Форма на държавно управление.

ІІІ. Система на държавните органи на Република България.

- с обща и със специална компетентност;

С обща компетентност на национално равнище са:

На местно равнище такава компетентност имат

Държавните органи със специална компетентност действат в определени сфери и отрасли:

Специфична е картината на съдебната власт. В подсистемата на съдебната власт ясно са обособени:

5. Принципите на народния суверенитет и разделението на властите.

 народен  национален  държавен.

Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от другите

Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределение. Тя сама определя

Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:

ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

- Национална гражданска инициатива

- Местна гражданска инициатива

ІІ. Разделение на властите.

Законодателна Изпълнителна Съдебна

6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.

 благоустрояването на населеното място, района (квартала);

Други форми за непосредствено осъществяване на държавната власт от народа:

б/ непряко- чрез държавните и общински органи- Съществуващите в РБ органи са държавни и общински.

Държавният орган - структурна единица на държавата. Той е политическа институция. Притежава

Общински органи - властнически институции, осъществяват държавна власт във формата на

Видове държавни и общински органи

3. органи на местното самоуправление - общински съвет и кмет

4. органи според териториалния обсег на тяхната дейност:

5. според тяхната структура и реда за вземане на решения:

6. органи, които не се включват в системата на държавни органи, изградени в зависимост от принципа за

7. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

І. Конституционни основи на икономическата система.

ІІ. Форми на собственост.

Според К (чл.17, ал.4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и общинска

8. Конституционен статус на гражданите. Принципи. Българското гражданство и съвременната му

І. Основни задължения на гражданите. Обвързаност на конституционните права и свободи с

ІІ. Основни принципи на правното положение на гражданите:

ІІ. Българско гражданство

I. Придобиване: Българско гражданство се придобива:

Специален облекчен режим за натурализация изисква лицето да е пребивавало постоянно на законно

II. Загубване: Може да стане по 3 начина:

1. Освобождаване от българско гражданство: Български гражданин, който постоянно живее в чужбина

ПРОИЗВОДСТВО: натурализация, възстановяване, освобождаване.

ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА.

IV. Механизъм за правна защита на основните права на човека и гражданина.

10. Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация. Гаранции.

Политически права – създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и в

І. ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО: Дава възможност за участие във формирането на представителните и други

Избирателни системи - биват :

ІІ. СВОБОДА НА ПЕЧАТА И ДРУГИТЕ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

общество (свобода на кандидат за народен представител, партии и коалиции на достъп до средствата за

ІV. СВОБОДА НА СДРУЖАВАНЕ - Регламентираното в К правото на гражданите свободно и доброволно да

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

11. Избирателна система и избирателно право. Организация и провеждане на изборите в Република

Конституционен принцип на народния суверенитет е, че източник на властта е народа. Изборите са акт на

ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА: избирателните закони и КРБ не регламентират всички отношения по