СУ „Св.

Климент Охридски“
Исторически факултет

Курсова работа
по

Българският парламентаризъм (1879-1944)

на тема

„Търновска конституция и Органически устав

на Източна Румелия“

Изготвила: Селве Али Възложил: проф. дин В. Янчев

Специалност: История
(3ти курс, редовно обучение)
Факултетен номер: 25513

СОФИЯ,
2023
I. Увод

Настоящата Курсова работа има за цел да представи и сравни

двата основни закона в новосъздадените държавни формирования след
Руско-турско освободителната война 1877-1878 година, предвидени в
Берлинският договор от 1878, съставен по време на Берлинският
конгрес (13 юни – 13 юли 1878), предшественик на Санстефанският
мирен договор от 3 март 1878 година, който напълно обединява
етническите български територии, но не за дълго. За да бъдат
сравнени прецизно двата модела на управление се изисква да се
представят и анализират в детайли събитията още преди
Берлинският конгрес, като се споменат основните моменти и
исторически събития от периода и постепенно се достигне до
конкретната цел – Търновската конституция и Органическия устав.
Те биват представени детайлно по отделно, за да може накрая да
откроим приликите и разликите, предимствата и недостатъците на
тези два управленчески модела.

През XIX век обстановката на Балканите в политически план меко казано е

неспокойна. Това неспокойствие е породено отчасти от възникналият още през
XVIII век Източен въпрос (борбата на Великите сили за преразпределение на
териториите на отслабената и вече разпадаща се Османска империя). Въпросът има
най-голямо значение за Русия, която не еднократно разширява териториите си за
сметка на Османската империя, по този начин, обаче тя засяга икономическите и
търговските интересите на държавите от Западна Европа, тъй като Русия
разпростира влиянието си към Средиземноморието. Въз основа на тези събития
преди да започне войната си с Османската империя през 1878 година Русия сключва
едно тайно споразумение с Австро-Унгария, наречено Райхщадско споразумение,
според което на Балканите не трябвало да се образува голяма славянска държава.
Именно на това споразумение станало причината за ревизирането на
Санстефанският мирен договор, Свикването на Берлинският конгрес и подписването
 на Берлинският мирен договор, който окончателно регламентира териториалната
цялост и статутът на освободените територии от войната.

Предпоставките и повода за изработване на българска конституция се коренят в

Берлинският договор , в който се казва, че българската държавност се възстановява
като конституционна монархия начело с княз. Също така в него ясно е упоменат и
пътят, по който трябва да се изработи тя - да бъде свикано събрание на българските
първенци в Търново, които да събеседват и умуват за изработването на основният
закон в държавата и да го приемат, преди да е изтекъл срока на Временното руско
управление в България /чл.4/. То остава известно в историята като „Учредително
събрание“, с него се означава първото Народно събрание на България след
Освобождението. То е открито на 10 Февруари 1879 година от княз Александър
Дондуков–Корсаков и продължило до 16 Април 1879, когато официално била
приета Търновската конституция. По същият път и по същото време минала и
създадената според Берлинският конгрес административна автономна област
наречена Източна Румелия, включваща земите между Стара планина и Родопите, без
Софийския санджак1, под пряка политическа и военна власт на Османската
империя. Казва се още в него, че тя трябва да бъде ръководена от генерал-
губернатор (главен управител), от християнски произход, назначен от султана и
одобрен от Великите сили, за срок от 5 години. Тежката задача, за изработване на
основният закон на областта обаче, тук е дадена не на местното население, а на
Европейската комисия. Този основен закон става известен като Органически устав
на Източна Румелия, трябва да бъде изработен за срок от 3 месеца и задължително
одобрен от Високата порта. Това обаче не благоприятства никак положението на
българите в областта, тъй като Европейската комисия действа в насока, която да
отдалечи Източна Румелия от Княжество България и да отстрани руското влияние в
нея. А също така да я направи обикновена провинция, която да не се различава
много от другите вилаети на Османската империя. От всички страни участнички в
Европейската комисия, единствено Русия имала за цел да запази българската
идентичност в областта. Тези две събития протичат синхронно във времето, но
всяко от тях има своите възходи и падения, трудности и несполуки.

1
Беров, Любен. Божинов, Воин. Георгиев, Георги….Шарова, Крумка. История на България, том 7, София,
1991, стр. 70
 II. Изложение
1. Търновската конституция – идеи и проекти

Идеята за създаване на конституция в световен мащаб се появява за първи път в труда

на Шарл Монтескьо – „За духа на законите“2, стремейки се да ограничи всевластието на
монасите, той стига до извода, че трябва да се създаде един основен държавен закон.

От 3 Март 1878 година българите вече имат своята така мечтана политическа и
етническа независимост, свободна държава, която те трябва да поемат в свои ръце. В
българското общество по това време има образовани и интелигентни хора, в ръцете на
които би могла да се предаде управленческата власт. Изработването на конституция
обаче е нелека задача, с която малко или много се страхуват да се заемат, защото нямат
опит, притеснения идват и от краткото време за нейното съставяне – 9 месеца, преди да
изтече срока на Временното Руско управление3. Именно за това княз Дондуков –
Корсаков се заема със задачата да насочва разсъжденията на Учредителното събрание.
А руският юрист С. И. Лукиянов съставя проект за Органическия устав на Княжество
България. Този проектоустав, разбира се не е изцяло тяхно дело, те се допитват до
българските първенци (нотабили) по 16 основни въпроса като: Монархия или
Република?; Колко трябва да бъдат министрите и какви да са техните отговорности?
Каква власт трябва да има княза- ограничена или неограничена? На кое
вероизповедание трябва да принадлежи царствената династия? Устройство на правна
система и др.4 Така Марин Дринов например предлага да се изработи временен
Органически устав, който да бъде в сила за срок от 5 или 7 години и чак тогава да се
даде право на народа да помисли за постоянен такъв. Заедно с Драган Цанков смятат, че
най-подходящата форма на управление би била „неограничена монархия, с широко
местно самоуправление“, но поради факта, че може да бъде избран чуждестранен
владетел за княз те се обединили в идеята за „ограничена монархия“, в която властта да
се радели между княза, Постоянен съвет от 12 души и Народно събрание от 100 души,
избирани от народа за срок от 2 години. С главен законодателен орган Постоянния
2
Методиев, Веселин. Стоянов, Лъчезар. Българските конституции и конституционни проекти, София,
2003, стр. 4
3
Бакалов, Петър. Алманаха на Българската конституция, Пловдив, 1911, стр. 10
4
Пак там, стр. 31, „Въпроси, приложени към писмото на княза А.М. Дондукова-Корсакова“, 1878,
Пловдив
съвет. Според М. Балабанов трябва да има втора камара или сенат, състоящ се от
пожизнено назначавани хора от княза. Друга част пък предлагат по-либерални идеи за
проектоустава като Т. И. Кесяков и Митрополит Натанаил. Според Кесяков, не трябва да
има Държавен съвет или сенат и Народното събрание да има широка власт. Митрополит
Натанаил предлагал Народното събрание да има неограничени права при обсъждане на
данъците и законите5. Други пък предлагат имуществен и образователен ценз. Това
упражнение в крайна сметка се оказала излишна, защото нито един от питаните
първенци не изпратил отговора си навреме, за да бъде взето под внимание идеята му
при съставянето на проектоустава от Лукиянов. Поради липсата на достатъчно време,
както отбелязахме и по-рано, Лукиянов преценява, че най-добрият вариант е да се
заимства модел от съседни нам държави. Съответно започва тяхното издирване и
превеждане на руски. Използвани са Сръбската конституция от 1869 г., Румънската
конституция от 1866 г. и Гръцката от 1864 г., и за трите конституции в основата стои
Белгийската конституция от 18316 г., но има малки или големи разлики между тях (в
Сръбската конституция има повече ограничения, в гръцката се постановява
съществуването на еднокамарен парламент). Проектът е завършен октомври 1878
година и е с умерено консервативен характер. Дават се широки правомощия на княза в
областта на изпълнителната и законодателната власт. Народното събрание трябвало да
се състои от депутати по право- висши духовници и висша администрация, малко
избрани от народа, посредством двустепенни избори и назначавани от княза. Народното
събрание можело да обсъжда и одобрява проектозаконите, да приема Бюджета и
отделни предложения. Предвижда се създаването на Държавен съвет, състоящ се от
членове, назначени от княза и избрани от народа. Назначават се от княза 6 министри,
отговарящи пред него и Народното събрание. Застъпени са, макар и умерено, основните
права и свободи- неприкосновеност на частната собственост, равенство пред закона,
свобода на печата и др. Към ноември 1878 г. княз Дондуков Корсаков изпраща на руския
император Александър II първия проект. Императорът го преглежда и редактира и го
изпраща в Петербург, за да бъде прегледан от Министерството на външните работи и
Военното министерство. Военният министър Милютин предлага либерализиране на
проекта. На 27 декември 1878 година преработеният проект е изпратен обрано в
България. Русия положила огромни усилия за съставянето му, защото той ще бъде
сравняван по един или друг начин от Великите сили с Органическият устав на Източна
5
Беров, Любен. Божинов, Воин. Георгиев, Георги….Шарова, Крумка. История на България, том 7, София,
1991, стр. 60
6
Бакалов, Петър. Алманаха на Българската конституция, Пловдив, 1911, стр. 14
Румелия изработван по същото време от Европейската комисия. По този начин Русия
целяла да се докаже като ценителка на свободата и просперитета на българската
държава. Така тя увеличава влиянието си в България, а и българите останали в
пределите на Османската империя (вкл. и тези в Източна Румелия) ще бъдат
привлечени към свободните територии на Княжество България. Проекта за
Органическия устав бил преведен на български език и разпечатан, за да се раздаде на
участниците в Учредителното събрание.

2. Учредителното събрание и изработването на конституцията

Учредителното събрание се състояло от 229 представители, от тях 117 били депутати

по право, 88 души избрани, и 24 – назначени от Дондуков-Корсаков. 7 Тоест
представители на различни обществени настроени в страната. Именно тогава се
оформили и първите партийни възгледи след Освобождението – либерали и
консерватори. Либералите представлявали основната част на българското общество –
средният клас селяни и граждани. В събранието те надигат глас за разширяване на
правата и свободите на народа. Като водачи се изявяват Петко Р. Славейков, Драган
Цанков, Петко Каравелов. Консерваторите бранели интересите на едрите земевладелци
и търговци, които не били голяма част, но пък заемали видни постове по време на
Временното руско управление в държавата. Самото събрание е открито на 10 февруари
1879 година. Освен българските представители на него присъстват и представители на
Великите сили. За председател на събранието бил избран Антим I. • Константин
Стоилов, доктор по право, предлага (за да се спести време) да се избере 15-членна
комисия ( като 14 от тях са консерватори), която за седмица да прегледа проекта за
българска конституция и да изведе основните положения, които да бъдат разисквани от
останалите депутати; на 21 март този доклад е поднесен на Учредителното събрание за
обсъждане. Либералите надделели като мнозинство и събранието отхвърлило
предвиденият в проектоустава Държавен съвет, като функциите му причислили към
Народното събрание и Министерският съвет. Прието е народното представителство да
се състои от Велико и Обикновено народно събрание. Едни от основните
постановления в конституцията, които били приети и които определят характера на
новосъздадената държавност са следните: Избирателно право имали само граждани,
навършили 21 години, а депутати могат да бъдат избирани само ако са навършили 30

7
Беров, Любен. Божинов, Воин. Георгиев, Георги….Шарова, Крумка. История на България, том 7, София,
1991, стр. 60
години и са образовани. Министерствата били намалени от 7 на 6 – Министерство на
външните работи и на изповеданията, на вътрешните работи, на народното
просвещение, на финансите, на правосъдието и Военно министерство. Първоначалното
образование да бъде задължително и безплатно. Пълна свобода на печата. Територията
на страната бива разделена на окръзи, околии и общини. Княза имал правото да води
преговори с чужди страни и да сключва договори с тях по въпроси, отнасящи се до
вътрешната политика на страната. Избират се цветовете на българското знаме. Има
разделение на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна. Основната религия в
княжеството и Източноправославно християнство, като българският княз също трябва
да изповядва тази релия, изключение може да се направи с първият.. Всички български
поданици са равни пред закона, без значение тяхната етническа и религиозна
принадлежност. Отношенията Църква – Държава се регламентират в IX глава в
Търновската конституция, която е озаглавена „За вярата“ Конституцията била приета на
16 април 1879 година и събранието е закрито от Дондуков. От написаното до тук може
да стигнем до извода, че Търновската конституция се е оформя като една сред най-
демократичните конституции в Европа.

3. Търновската конституция – „ЗА“ и „ПРОТИВ“

Търновската конституция предизвиква дълбоки промени в характера на общественото

и икономическото развитие на българската нация. Тя е успех на цялото общество,
защото с нея се полагат основите на демократичната система в живота на българина.
България се превръща в модерна конституционна държава. С нея се отхвърля това което
мъчи българите цели 5 века и основна клауза става „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и
народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия“ /чл.61/. Заради
преобладаващите в нея либерални възгледи консерваторите не успяват да придобият
водещи позиции. 9 месеца след приемането на Търновската конституция Константин
Стоилов изготвя нов проект, който включва отпаднали текстове от Руския проект и
части от Органическия устав на Източна Румелия. Този проект намира подкрепата на
първият български княз Александър Батенберг, който още с встъпването си в длъжност
изказва мнение пред руския император Александър II,че е необходима промяна на
конституцията. Така на 1 юли 1881 година Народното събрание прекратява дейността на
Търновската конституцията. Обявява се така нареченият Режим на пълномощия на
Александър I Батенберг и България навлиза в първата си конституционна криза. За
срок от 7 години се дават права на българският монарх да извършва необходимите
според него промени в политическия и общественият живот на българите. На 6
септември 1883 година, в резултат на влошаващите се българо-руски отношения
режима е отменен и действието на конституцията е възстановено.

4. Органическия устав – дело на Европейската комисия

Според Берлинският договор вътрешното устройство на Източна Румелия се възлага

на Европейската комисия /чл.18/. Тя управлява и финансите, докато се изработи
Органически устав в областта. По този начин Англия, Франция, Австро-Унгария,
Германия и Италия успяват да осъществят своята пробългарска политика в областта,
като намалят ролята на българското население, засилвайки малцинствата на турци и
гърци. Единствено Русия се стреми да запази интересите на българите в областта и да
създаде такава организация по време на окупацията, която да улесни максимално едно
бъдещо съединение между Княжество България и Източна Румелия. Тя създава силна
администрация и земска войска, също така подсигурява условия, които да не позволят
на Европейската комисия да се намесва в други сфери в управлението на областта,
освен финансовите. На 18 септември 1878 година комисията започнала своята работа по
изработването на Органическият устав. В заседанието Турция била представена от
Асим паша. В първите заседания се обсъдили предварителните въпроси, свързани с
работата на комисията и нейните правомощия. Също така и финансовите въпроси, като
се решило турската банка Отоман банк да събира данъците в областта. Средата на
октомври комисията се преместила в Пловдив, където трябвало да се провеждат
заседанията за изработване на Органически устав на областта. На първото заседание
османските делегати представили своя проект за Органически устав, който според тях
трябвало да послужи като основа на предстоящите дискусии. Според него областта
трябвало да се управлява от /генерал-губернатор/ - валия, подпомаган от
мухасебеджия /главен секретар/ и седем назъри /директори/, назначавани от Високата
порта8. Те образували Административен съвет. Предвиждало се и Главен съвет,
съставен от избрани от населението и назначавани от валията членове. Запазва се
турският език като официален, данъчната система и административното деление. Той
бил категорично отхвърлян, защото лишил българския народ и от малкото му права
предоставени с Берлински договор. Изготвянето продължава по Австро-Унгарската
Калай програма. Според нея се създава милиция /народна войска/ и задължителна

8
Беров, Любен. Божинов, Воин. Георгиев, Георги….Шарова, Крумка. История на България, том 7, София,
1991, 72 стр.
военна служба за всички в областта. Султанът можел да назначава генерал-губернатора
и офицерите на милицията и жандармерията. Гласуваните закони трябва да бъдат
одобрени и обнародвани от султана, българският език да бъде единственият официален
в областта. Органи на законодателната власт били Областното събрание и Постоянният
комитет. Областното събрание да се състои от 3 вида членове – по право (10души),
избирани от населението (36 души) и назначавани от генерал-губернатора (18 души), с
това се целяло да се ограничи влиянието на българското мнозинство за сметка на
другите народности-гърци и турци. Постоянният комитет се излъчвал от областното
събрание и го замествал, когато то не заседавало. В административно отношение
областта е разделена на 6 окръга и 28 околии. Областта трябвало да плаща всяка година
240 000 турски лири данък на Високата порта, с изключение на първата година, а
втората на половината. На 14 Април 1879 година Органическият устав бил окончателно
завършен и подписан от европейската комисия. Като цяло той установявал сложно
държавно управление, но бил доста либерален. Главният управител управлявал с
помощта на Частен съвет наречен Директорат, съставен от началниците на
министерствата, които били 6: дирекция на вътрешните работи, на правосъдието, на
финансите, на земеделието, на търговията и обществените работи, на народното
просвещение и управление на милицията и жандармерията. В граничните области не се
допускат никакви турски власти и войски, каквито били предвидени в Берлинския
договор, което улеснило многократно и бъдещото Съединение. За първи генерал-
губернатор бил назначен Александър Богориди.

III. Заключение

Предимства и недостатъци, прилики и разлики между двата основни

закона в България и Източна Румелия

Предимствата на Търновската конституция са, че гарантира всеобщи избирателни

права, без имуществен и образователен ценз. Въвежда съдебна и парламентарна
отговорност на министрите. Забранява се част от депутатите да се назначават от княза,
което увеличава правата на народа. Има широка автономия на общините и няма цензура
на печата. С нея се изгражда модерна демокрация, чрез въвеждането на пряко избран от
народа парламент. Недостатъците и са, че отношенията на монарха и Народното
събрание остават до голяма степен нерегламентирани. Търновската конституция дава
рамка, но не изчерпва реалностите на обществено-политическия живот. Въпреки, че за
Органическият устав на Източна Румелия също се казва, че има либерален характер,
той не може да се сравнява по демократичност с Търновската конституция, защото в
неговото съставяне дори не участват български представители и жители на областта, а
е изготвен изцяло от Великите сили, Европейската комисия и Османската империя.
IV. Библиография
 Методиев, Веселин. Стоянов, Лъчезар. Българските конституции и
конституционни проекти, София, 2003
 Бакалов, Петър. Алманаха на Българската конституция, Пловдив, 1911
 Беров, Любен. Божинов, Воин. Георгиев, Георги….Шарова, Крумка. История на
България, том 7, София, 1991