Варненска Търговска Гимназия „ Георги С.

Раковски“

Есе на тема:
142 години Търновска конституция

Ния Петрова
Търновска конституция

Дефиницията на думата конституция е основен закон, който установява принципите

и структурата на управление на една държава. Важно е да вметнем, че
конституцията установява и урежда отношенията „държава-гражданин“. Нейните
два задължителни елемента са разделянето на властите и гаранция на правата на
гражданите. Може да се отнася до различни типове политическо организиране както
на национално ниво, федерално, щатско и други вътрешнонационални нива.
Търновската конституция бива първата конституция на България, приета година
след освобождението на 16 април 1879 година в Търново. Създадена от български
юристи завършили образованието си в Европа и интелектуалци, борили се в
освободителните борби. Между 10 и 23 януари 1879 година се състои учредително
събиране с присъствието на временното руско управление, руска имперска комисия
и български общественици. При това обсъждане се сформират две групи, които
включват либерали и консерватори. Идеята на конституцията е да закрепи
юридически социално-икономическите и политически изменения след
освобождението.
Първата конституция предоставя широки правомощия на монарха във вътрешния и
международния живот на държавата. Тя се определя като конституционна
монархия, като неговата власт е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Той е
титуляр както на законодателната така и на изпълнителната и съдебна власт.
Въпреки това първата българска конституция се основава на идеите на либералите
и утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частна собственост,
свободата на печата и словото, правото на сдружения и др.
През 1893 г. и 1911 г. Търновскатаа конституция преминава през редица промени.
Намаляват се правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт.
Княжество България обявява независимост през 1908г. И от княжество става
царство. Тогава Търновската конституция става по известна като „ Сребърна
конституция“, тъй като текстът на конституцията и подписите на депутатите са
разположени върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни.
Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с плътен сребърен
обков, с флорални мотиви, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с различна
големина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини.
Ето и малка част от нея и какво се изисква от царя:
„Чл.6 Българският цар носи титлата Негово Царско Величество Цар на
Българите, а престолонаследникът – титлата Царско Височество.
Чл. 17. Царят е представител на държавата във всичките й сношения с
иностранните държави. Той, със съгласието на правителството, свързва и
утвърждава всички сговори с иностранните държави и ги съобщава на
Народното събрание, щом интересите и сигурността на страната допущат това.

Чл.38 Българският цар не може да изповядва никаква друга вяра освен

източноправославната.

Чл.86 Обикновеното народно събрание се състои от представители, избрани

направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата
пола. Представителите се избират за четири години.”

Многократно е бил потъпкван конституционният ред в Княжество България.

Търновската конституция е временно суспендирана през 1881г., през 1923г. е
извършен военен преврат, а на 4 декември 1947г. Конституцията на княжество
България е заменена с Конституция на Народна Република България и
комунистическият режим.