Изграждане на

Княжество България

(1878-1879)
Урок № 42
I. Възстановяването на
българската държава и Русия
 1/ Същност и етапи на процеса
А/ Същност
• Изграждането на модерната българска
държава е процес, който започва в хода на
Руско-турската война от 1877/1878 и
приключва със Съединението на Княжество
България и Източна Румелия.
• Изграждането на държавата включва
изграждането на:
- българска държавна администрация;
- правов ред: закони и съдебна система;
- въоръжени сили;
- стопанска структура;
- културни и образователни институции;
- българска партийно-политическа система;

Б/ Етапи
• Първи етап (1877-1879) Съвпада с Руско-турската война, Временното руско управление и
дейността на Учредителното събрание.
• Втори етап (1879-1885) Вторият етап обхваща времето от 1879 г. до 1885 г.
 2/ Фактори и предпоставки
А/ Управленски опит на българите
• Липса на управленски опит
- Османската власт налага социален модел, който за векове откъсва българите от участие в управлението, защото
те не са мюсюлмани.
- Османската власт не третира българите и като самостоятелен народ, те са част от гръцката православна общност.
- Българската административна култура се обезличава.

• Придобит управленски опит през Възраждането

• Просветно движение Борбата за модерно българско училище и култура ражда училищните
настоятелства, българските общини и културно-образователни институции
(читалища, дружества), които не се занимават само с културно-просветна дейност.
• Църковно движение Появяват се църковните настоятелства, български общини, а по-късно и първата
българска официална институция – Екзархията.
• Националноосвободи Борбата за българска независимост ражда много политически и революционни
телно движение организации (ДД, ОБН, ТБЦК, ВРО, БРЦК и др.), в които българите трупат
организационен опит и опознават идеите и практиките на консерватизма, либерализма,
демократизма, социализма.

Върху учредяването, изграждането и развитието на българската държавност до края на XIX в. голямо влияние има поведението на великите
сили – на Русия, възприемана като „освободителка“, и на другите европейски сили, носещи „обаянието на западната европейска
цивилизация“.
• Руската империя
• Англия и Запада
Б/ Интересите и политиката на великите сили
- Към началото на XIX в. идеята за пряко присъединяване на района на Проливите е изоставена като
нереалистична, предвид съпротивата на Запада.
- Руските дипломати работят за създаването на голяма славянска държава на Балканите, която да е под
пряко руско влияние и да осигури на Петербург контрол над Проливите и Егея.
- Русия се стреми чрез българските институции и партии да си осигури влияние в региона. Подкрепя
всички, които работят за нейните интереси, и действа против всички, които ѝ пречат.
- Великобритания и Австрия най-ревностно се борят срещу силното руско присъствие и влияние на
Балканите.
- Англия брани интересите си в колониите и Близкия изток, а Виена – амбициите си за разширение на
Балканите.
- Лондон става покровител на Османската империя. За да намали руското влияние в региона, винаги
осигурява минимални загуби за Портата, максимални – за Русия и стратегически облаги за себе си.
Подкрепя всички личности, организации, партии и инициативи в балканските държави, които са против
Русия.
- Виена подкрепя всички сили и инициативи на Балканите, които са с антируска насоченост.
- Франция и Италия - средиземноморски сили, принципно подкрепят Англия и Австро-Унгария.
3/ Русия и възстановяване на българската
държавност
А/ Подготвителен етап – 1877 г.
• „Канцелария за гражданско управление на
освобождаваните зад Дунава земи“

- Руското правителство решава освободените български земи

в хода на войната да не бъдат управлшвани от военни, а от
цивилни граждани.
- За целта още преди началото на войната е създадена
„Канцелария за гражданско управление“.

- За неин ръководител е назначен княз Владимир Черкаски,

познаващ отлично реда в Османската империя и развитието
на Източния въпрос.
 • Събиране на информация
- Канцеларията изучава архивите на руското външно и военно министерство.
- Провежда разговори с български възрожденски дейци и революционери.
- Българското общество е изучавано от руски историци, географи, етнографи.
- В резултат е публикувано 5-томно издание „Материали за изучаване на България“.

• Връзки с български политически организации

- Княз Черкаски установява връзки с Одеското българско настоятелство.
- С негова помощ са създадени списъци на българи, подходящи за управленски позиции.
Предимство е благосклонното отношение към Русия и умереност във възгледите
 Б/ Военновременен етап
• Възстановяване на местната власт
- „Канцеларията“ предвижда създаването на нова местна власт: губернии, окръзи, околии и
общини.
- Начело на губернии и окръзи застават руски офицери, а техни помощници са българи. Кметовете
са предимно българи.

1 - На 28 юни 1877 г., веднага 2

след превземането на
Свищов, е учредена
първата губерния –
Свищовска. За губернатор е
назначен Найден Геров (1),
а за вицегубернатор –
Марко Балабанов (2).
 • Полицейска стража и въоръжени караули
- Канцеларията е натоварена и със задачата да осигури реда в руския тил.
- В освободените селища доброволци организират полицейска стража и въоръжени караули,
предимно от българи.

• Хуманитарна дейност
- Канцеларията организира грижата за ранените офицери и войници.
- Хиляди българи поемат грижата за тях по домовете си и в в нарочно подготвени лазарети.
- Княз Черкаски разпорежда да се организира и грижата за хилядите български бежанци от
районите на военните действия.

• Идеите на княз Черкаски за държавно устройство на България

- След падането на Плевен княз Черкаски начертава план за държавно устройство на бъдеща
България.
- Формата на държавно управление се предвижда да бъде конституционна монархия.
- Местните органи на управление, избрани от народа, и местни първенци ще изработят
избирателен закон. По този закон ще се изберат народни представители.
- Българските депутати и руската власт ще изработят устройството на Княжеството.
• Държавно устройство според Санстефанския
договор
Форма на държавно
устройство
Избор на княз
Изработване на конституция
Правителство
Военни сили
В/ Държавно устройство според
Берлинския договор
Форма на държавно
устройство

Ограничен
суверенитет

Избор на княз
Изработване на
конституция

Правителство
Военни сили
Граждански права
 Г/ Руски имперски комисар в България
• Руски имперски комисар - Княз Черкаски умира на 3 март 1878 г.
- Руското правителство премахва Канцеларията и възлага изграждането на
новата държава на специален имперски комисар.
- На 8 май 1878 г. за такъв е назначен княз Александър Дондуков-Корсаков.

• Централно управление - Създаден е Съвет на руския имперски комисар (министерски съвет).

- Той включва различни отдели, които отговарят за най-важните функции на
държавната власт: военен, вътрешен, съдебен, просветен и т.н.
• Българската армия - На 31 март 1878 г. е създадена Българската земска войска.
- Военната служба е задължителна за мъжете между 20 и 30 години.
- На 8 юли 1878 г. отваря врати Военното училище в София, за да се подготвят
български офицери.
- Сформира се и българска полиция, като първите кадри се набират от средите
на българските опълченци
Берлинският договор намаля срокът на руското управление от 2 години на 9 месеца, което кара Централното
управление да ускори работата по изграждане на основните държавни институции.
• Съдебно дело - Комисия, ръководена от Сергей Лукиянов, началник на
Съдебния отдел, изработва проект за основен закон
(конституция).
- Изработени и въведени са Временни правила за устройството
и функциите на съдебната и местната власт, на полицията,

• Образование - Проф. Марин Дринов, началник на Просветния отдел, въвежда

единно управление на всички български училища и общи за
всички учебни програми.
- Първите две степени на образованието (начална и
прогимназиална) са определени като задължителни и
безплатни.
- В София е открита Народна библиотека.

• Стопанство, данъци, - Земите на избягалите османци спонтанно се заемат от

социална политика българите, а руските власти узаконяват това.
- На 25 януари 1879 г. е открита Българската народна банка.
- Поставено е началото на данъчната политика, на болничното и
аптечно дело.
II.
Търновската
конституция
1/ Учредителното събрание и изработване на
Търновската конституция
А/ Учредително събрание
• Свикване
- Учредителното събрание в състав от 229 души започва работа в Търново на 10 февруари 1879 г.
- В зависимост от начина, по който влизат в събранието, депутатите се делят на три групи:
Депутати по право Назначени депутати Депутати, избрани от народа
- Висши духовници: от Екзархията, - Българи, избрани и назначени от - Избрани според Временни
Патриаршията и Мюфтийството; руския имперски комисар; правила за устройството и
- Председатели на местни функциите на съдебната и
административни съвети и местната власт, на полицията.
съдилища;
- Представители на българската
емиграция;
- На Българското книжовно
дружество
Учредителното събрание работи в сградата на
бившия турски конак в Търново, проектирана
от майстор Колю Фичето.
 • „Общонародният въпрос“
- Сред народните представители има много българи от Македония, Одринска и
Беломорска Тракия, а въоръжените действия в Кресна и Разлог още не са
преустановени.
- Депутатите първо поставят т. нар. „общонароден въпрос“. Оформят се две
становища:
На умерените: На крайните:
Настояват да се пристъпи към изработване Предлагат да се спре работата на
на българската конституция и да се изпрати Учредителното събрание, докато не се реши
един меморандум до великите сили по българския национален въпрос.
българския национален въпрос. Крайни са Петко Каравелов, Стефан
Умерени са Димитър Греков, Константин Стамболов, Драган Цанков и др.
Стоилов, Тодор Икономов, Григор Начович,
Марко Балабанов и др.
- С намесата на руския имперски комисар работата на Събранието е продължена.
- Русия иска да се гласува Конституция и да се избере Княз преди да изтече руското
управление в България.
 • Консерватори и либерали
Разделението - Дискусиите за характера, който трябва да има българската конституция – по-
консервативен или по-либерален, водят до обособяването на двете основни
политически течения в българския политически живот през XIX век.
Консерваторите - Представители на най-заможната част на българското общество, с високо
европейско образование, те се съмняват в управленските качества на масите,
поради липса на традиции и опит.
- Вярват, че една прекалено демократична конституция ще е неприложима и ще
води до чести политически кризи.
- Предлагат имуществен, образователен ценз, двукамарен парламент с горна
камара – сенат, по-значими правомощия на монарха.
Либералите - Представители на интелигенцията, революционните среди, дребния стопански
елит, те безрезервно вярват в управленските способности на народа.
- Противопоставят се остро на предложенията за по-големи княжески
правомощия, сенат и въвеждане на какъвто и да било избирателен ценз.
- Свързани с националноосвободителните борби, либералите имат широката
подкрепа на българското общество, както и мнозинство в Учредителното
събрание. Затова налагат своите възгледи при окончателното оформяне на
Търновската конституция.
Консерватори Ограничаване броя на депутатите в
народното представителство
Искат въвеждане на имуществен и
образователен ценз на избирателите
Двустепенни избори за създаване на
Сенат /Горна камара/, който да се
противопоставя на "увлеченията на
Народното събрание„

Остро критикуват предложенията

Либерали

Обявяват се против ограничаването на Политическите партии

правата на широките слоеве от народа 1879г.

Либерална партия
Петко Р. Славейков, П. Консервативна партия
Блестящо отстояват принципите на Каравелов, Константин Стоилов, Григор
Начович, Т. Икономов
народно управлението Драган Цанков
Вестник ”Целокупна Вестник “ Витоша “ и “ Български
България “ глас”
 Б/ Търновска конституция
Правата и свободите на гражданите:
 Неприкосновеност на личността и
частната собственост.
 Равенство пред закона, пред
правосъдието, пред данъчното
облагане.
 Свобода на словото, печата,
петициите и сдружаването.
 Право на придвижване, труд и
занятие, както и местожителство.
 Всички български граждани на 21
години (мъже) имат политически
права – имат право на глас.
 Всеки, който иска да стане депутат
трябва да е навършил 30 години.
• Общи положения
- Търновската конституция стъпва на модерния
принцип на разделение на властите на
законодателна, изпълнителна и съдебна.
- България се конституира като
конституционна монархия – властта е
разделена между княза и народа, като
народът участва в управлението чрез своите
представители в Народното събрание.
- Търновската конституция гарантира широки
човешки и граждански права.
- Българският основен закон заимства от едни
от най-модерните конституции в Европа –
Белгийска, Сръбска, Румънска и Гръцка.
- Търновската конституция е приета на 16
април 1879 г.
• Законодателна власт
• Изпълнителна власт
• Съотношение между законодателна и изпълнителна власт
• Съотношение между законодателна и изпълнителна власт
чл. 47. от Търновската конституция
„Ако би държавата да се заплашва от някоя външна
или вътрешна опасност, а Народното събрание не би
могло да се свика, то само в такъв случай Князът, по
представление на Министерский съвет, и под обща
отговорност на Министрите, може да издава наредби и
да прави разпореждания, които имат задължителна
сила като закон.
Такива извънредни наредби и разпореждания се
представляват за удобрение на първото, свикано след
това, Народно събрание.“
 Така както гарантира широки граждански свободи и разделението на
властите, Търновската конституция се родее с конституциите на най-
демократичните държави в края на XIX век. Народният суверенитет се
изразява в широките права, дадени на Народното събрание и в широките
избирателни права на българските граждани. В същото време тя дава доста
широки правомощия на монарха при осъществяване и на трите власти.

Опасност за Властта му е силно разширена и по силата на член 47, който му позволява

да управлява и без парламент, при външна или вътрешна опасност за

демокрацията! държавата (без да е уточнено точно каква!), разполагайки с извънредни

пълномощия да управлява с укази, които имат силата на закон (без да е
уточнено точно колко време!).

Отсъствието на парламентарен и политически опит и липсата на нормално

структурирани партии се оказват сериозна пречка за доброто
функциониране на държавните институции. Цялото по-нататъшно развитие
на страната ще бъде белязано от противоречието между демократичността
на конституцията и опитите тя да бъде заобикаляна.
 Самостоятелна/домашна работа:
Запознайте се с документите във вашия учебник към Урок № 42, документите и схемите в презентацията
и към Упражнението на с. 167-168 в учебника. Изпълнете поставените задачи:
а/ Попълнете в тетрадките си таблиците:

Законодателна власт Изпълнителна власт

От кои две институции се От кои две институции се
осъществява? осъществява?
Законодателни
правомощия на Народното Правомощия на
събрание (НС) министерски съвет (МС)
Законодателни Правомощия на княза
правомощия на княза
Пред кои институции
Правомощия на Велико НС отговаря МС?

б/ Би ли могъл член 47 да застраши демократичния характер на ТК? Аргументирайте се.