БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ – БЪЛГАРСКОТО

ВЪЗРАЖДАНЕ- ОБОЩЕНИЕ

1. Неибежните промени в Османската империя. – През 18в. и

19в. българите продължават да живеят под владичеството
на османската империя(държава). Но условията в
империята на султана се променят под влияние на честите
загуби във войните с многобройните й противници и
невъзможността й да се реформира така, че даа не изостава
от напредналите европейски страни и да гарантира
действително равноправие на разноезичните си поданици.
Опитите за реформи, започнали през втората четвърт на 19
век, били закъснели и се реализират частично. След това се
създават по-благоприятни условия за икономическо
развитие в областта на занаятчийството и търговията.
Българите намирали възмйожността за стопанска
инициатива в стоковото животновъдство и производството
на различни артикули за задоволяване на османския пазар
и новите държавни поръчки. След това се създаава нова
социлна структура на българското общество водещата роля
там е била търговскозанаятчийската буржоазна прослойка,
която определя насоките на общественото развитие.
2. Новата просвета и култура – Засиленият интерес към светски
знания и образование на роден език е в основата на
започналото през 19 век новобългарско просветно
движение, което постепенно обхваща все по-широки слоеве
от населението, приобщавайки го към една нова, модерна
ценностна система. Народните будители – учители,
свещеници, монаси – осъществявали просветителската си
 мисия, като не само учат българите на светски знания, но
създават и укрепват чувството им за принадлежност към
една възраждаща се национална общност със славно
минали, общ език и светло бъдеще. Постиженията на
новаата българска култура се отличават не само с
привързаност към древната отечествена традиция, но и с
богато разнообразие на творчески заемки от чужди
художествени школи и културни влияния, които ги
превръщат в уникален феномен- едновременно
традиционен и модерен. През тази епоха се създават
трайни български школи в областта на изобразителното
изкуство и иконописта, утвърждават се гениални майстори и
архитекти, сътворени са литературни шедьоври, които не
отстъпват по художествените качества и хуманизма си на
европейските ренесансови произведения.
3. Стемежът към национално признаване и самоуправление –
Естественият стремеж към еманципация на формиращата се
българска нация намира израз в продължителните борби за
признаване правото на съществуване и самоуправление на
българите в Османската империя чрез собствена църковна
организация. След повече от три десетилетия най-
продължителното и масово общобългарско движение с
прикрит политически характер, наричано традиционно
църковно-национални борби, постига забележителен успех.
През 1870г. е създадена