През 30-те години на XIX в.

стопанските промени в българското общество придобили

необратим характер. Българските гръцките производители и търговци стават конкурентни на
гръцките и постепенно ги изтласкват от ключовите позиции в икономическия живот на
балканските провинции на Турция.

Икономическото издигане на българите ги прави конкурентни на гръцките производители и

търговци като нарушава досегашния им монопол в икономиката на Румелия. Те постепенно
биват изтласквани от ключовите позиции в икономическия живот на балканските провинции
на Турция.

На 22 октомври (3 ноември) в присъствието на европейски дипломати тържествено

1839 г. бил провъзгласен Гюлхански хатишериф на султана Абдул Меджид. Този
документ провъзгласява равноправие на всички поданници на империята, независимо
от тяхното вероизповедание, гарантира неприкосновеност на живота, честта и
имуществото им, справедливо разпределение и събиране на данъците и ликвидиране на
произвола. Основните постановки на Хатишерифа създават условия за разгръщане на
борбата за църковна независимост.

Начало на масово движение за замяна на гръцките владици с български. Успехите на

българската колония в Цариград съдействало за разрастване на църковното движение в
цялата страна.

Намесата на европейските сили довело до интернационализираянето на българо –

гръцкия църковен спор. Църковно – националното движение след Кримската
война и учредяването на Българската екзархия. След приключването на войната
движението на българите се разраства с още по – голяма сила. За това допринася и
наложеният от великите сили на султан Абдул Меджид нов реформен акт –
Хатихумаюн, издаден на 18 февруари 1856г. В него се прокламира продължаването на
реформите в империята, между които обещанието да се гарантира правото на всяка
етническа и религиозна общност да има свое самостоятелно представителство в
Цариград. Хатихумаюнът дава нов тласък на борбата на българите за самостоятелна
църква.
В новите искания от края на 50-те години, подкрепени от представители от цялата
страна за първи път открито се иска възстановяване на самостоятелна българска
църква. Църковната борба се разширява във всички български краища. Започват
открити сблъсъци в Пловдив, Хасково, Враца, Ловеч, Самоков, Битоля, Охрид.

Амбициите на султана да модернизира Османската империя разпалили отново българо

– гръцкия църковен конфликт. След втория реформен акт в империята - Хатихумаюна -
през 1856г. упълномощени от българската община в Цариград поставят на султана
искания за български църковни и светски представители пред Високата порта,
отделни съдилища за българи с изборни съдии, български подуправител и в
областите с българско население.

В началото на 1857г. в Цариград пристигат представители на различни

български общини (около 40 души). Заедно с цариградските българи се подават 60
прошения до Високата порта с искания за самостоятелна църква и
представителство пред Високата порта.

С тази програма Цариградската българска община поставя открито въпроса за

църковна автономия и за относително административна самостоятленост в рамките на
империята. Водеща фигура е Иларион Макариополски, който през 1850г. се завръща от
заточение, а на 5 октомври 1858г. е ръкоположен за епископ (Макариополски) и
предстоятел на българската църква “Св. Стефан”. Членове на общината са видни
цариградски българи с обществен авторитет : д-р Ст. Чомаков, Петко Славейкое, Тодор
Бурмов, Гаврил Кръстевич и др.